www.bgnes.com | 03.01.2013

Големият проблем идва от там, че всъщност между думите на Росен Плевнелиев и между начина, по който той мисли, може да има една Rocky Mountain (Скалистите планини) разстояние, каза в интервю за БГНЕС Деница Сачева, експерт по политически пиар по в повод гафа от първата новогодишна реч на президента.
И всъщност точно този фалш между това, което той е и между това, за което той се опита да се представи, в крайна сметка избуя в конкретното изображение, свързано с тези планини, които са в щата Колорадо, САЩ, допълни тя.
"Мисля, че първо, освен да се занимаваме само с формата на посланието, трябва да обърнем внимание и на съдържанието, защото, според мен, оттам тръгва и реакцията. Това, което на мен ми направи впечатление, е, че думите на президента бяха много хубави. Изказването беше много добре написано, с много добре структурирани изречения", каза Сачева.
Според нея, реално поведението на Росен Плевнелиев е такова, че той иска с всичко да се различи драстично от всичко, което до момента е правил Георги Първанов. "Ако Георги Първанов искаше да се представи за социалния президент, Росен Плевнелиев иска да се представи за деловия президент, за президента, който се занимава с бизнес, с иновации. И беше съвсем естествено да очакваме едно новогодишно послание, което да е много по-различно", добави тя.
Не одобрявам начина, по който тези думи бяха показани пред обществото, защото смятам, че този тип презентация беше по-скоро достойна за PowerPoint презентация, но не и за слово на президента, продължи Сачева. "Извън гафа с Колорадо, в рамките на тези няколко минути ние видяхме и други интересни кадри като например Нюйоркската фондова борса тогава, когато слушахме за предприемчивите българи, и още няколко други акцента бяха върху семейството, върху родителството, върху децата, върху бедните", каза Деница Сачева.
Всичко това общо взето на мен ми звучеше като един твърде американски стил на поднасяне на това послание, на това обръщение към хората, добави тя. "Като за това на мен да ми изглежда твърде американски този стил допринесе и фактът, че Росен Плевнелиев се беше снимал в библиотеката на Софийския университет – по същия начин, както по време на новогодишното си послание през 2011 г. беше направил и Барак Обама. Той също се беше снимал в библиотека", каза още Сачева.
Според нея, ако махнем формата и оставим съдържанието – съдържанието беше добро, но начинът, по който то беше поднесено, създаде много повече безсмислени дебати, отколкото, ако беше направено това послание по един малко по-стегнат и не толкова презентационен начин.
"Ние наблюдаваме много голям фалш между това, което искаме да бъде политиката и между това, което в крайна сметка политиката е. Имаме огромен дисонанс между нашите очаквания към политиците и между това, което политиците ни предлагат. Всичко, което се случва, особено през последния един месец, е много далеч от политиката", каза още Сачева. Като ПР-професионалист тя подчерта, че то е много далеч и от пиара, защото и в пиара, и в политиката има нещо, което няма алтернатива и това нещо се нарича смисъл. Ако няма смисъл, просто нито едното е професия, нито другото е призвание, добави тя.
За гафа на вътрешния министър Цветан Цветанов, когато той нарече длъжността на президента "протоколна" и добави, че "той е там, за да се харесва", Сачева коментира: "Той винаги говори доста предизвикателно по отношение на съдебната система. И откакто той не е кандидатът на ГЕРБ за президент, съответно няколко пъти той заложи капани на Росен Плевнелиев от момента, в който той стана кандидат на ГЕРБ за президент и впоследствие вече стана президент." Сачева припомни и това, че малко по-късно обаче в медиите се появи тяхна съвместна снимка на това как са на ски в Банско, което, по думите й, допълнително ни накара да се чувстваме "с дъх на яхния" в българската политика.
Изключително нелепо ми се стори и интервюто на Искра Фидосова в последните дни от годината, в което тя ни разказа за своя домашен любимец, за неговата кухня, за неговите дрешки, продължи експертът.
Всички тези неща обаче на мен професионалист ми се иска да не ги затваряме само наистина до формата, а да говорим за съдържателните неща, добави тя и припомни, че в посланието на Росен Плевнелиев от Нова година се говореше за "гражданското общество"… "На мен ми се иска гражданският контрол на политиците да се изразява в това, например, защо Росен Плевнелиев, след като говори тези неща в новогодишното си слово, толкова време не се е произнесъл по гражданските недоволства относно избора на нов главен прокурор. Защо замълча за писмото на Съюза на съдиите, което беше много силно и в което де факто се твърдеше, че нарушава Конституцията", попита Деница Сачева и бе категорична, че това са важни и смислени дебати.
Също бих искала да попитам Искра Фидосова за нейната активност по отношение на Изборния кодекс и нещата, които се планират като правила за начина на провеждане на следващите избори, продължи тя. Ако политиците достатъчно добре ни манипулират, за да ни карат постоянно да говорим за формата, ние трябва да сме тези, които пък постоянно да ги притискаме и да ги караме да говорят за съдържанието, подчерта Сачева.
Според нея, ние изместваме фокуса от важните политически гафове, така че ние трябва да спрем с изместването. "Гафът е налице, той е факт и трябваше да бъде отбелязан, но ние трябва да престанем да го коментираме толкова много, и то да насочваме целия коментар само върху този гаф", каза Сачева. Тя е категорична, че целият коментар трябва да бъде насочен наистина върху това защо Росен Плевнелиев говори такива хубави думи, а всъщност не ги мисли и не ги прави. "Защото има много изречения вътре в самата реч, които са в абсолютен дисонанс с всичко, което той е правил до този момент. Например, с отричането на миналото, с това, че не трябва винаги да започваме отначало. ГЕРБ вече 4 години управляват с едно-единствено изречение на уста – че 20 години в България нищо не се е случвало, че всичко започва от ГЕРБ. Защо акцентът в словото на президента беше върху образованите и защо 4 години вече нас ни управляват хора, които не са образовани. Има перманентни скандали с дипломи – нещо, което 20 години не се беше случвало", каза още Деница Сачева.
Когато ние започнем да задаваме правилните въпроси и да притискаме политиците до стената, тогава няма и да позволяваме да се измества обществената енергия в коментари на това какви дрешки носи Армандо (кучето на Искра Фидосова – бел. ред.) и съответно дали сме снимали Колорадо, вместо Родопите, категорична е тя.
По повод това, че в едно от последните си интервюта здравният министър Десислава Атанасова каза, че е изпълнила всички свои приоритети, Сачева коментира, че те са изпълнени дотолкова, доколкото нейни приоритети могат да бъдат наречени въвеждането на забраната за тютюнопушене и подобряване на дейността на Фонда за лечение на деца. "Тези неща на този етап са изпълнени, но те са изпълнени доста нестабилно и не се знае какво всъщност ще се случи съвсем скоро, особено що се отнася до забраната за тютюнопушенето. Когато човек си слага два-три приоритета, които така или иначе знае, че ще изпълни, той обикновено ги изпълнява", подчерта експертът.
Въпросът е дали това са истински големите приоритети на българското здравеопазване, добави тя. Защото едно от следващите изречения в същото това интервю беше: "Моята идея за избор на екип е това да се прави чрез доброволните фондове или чрез допълнителна здравна застраховка. Оставям си малко несвършена работа за 2013 г.", припомни Сачева. Ето това, според нея, е един "приоритет" на Десислава Атанасова, който никога няма да се изпълни. Първо, защото е нон сенс и второ, защото с решението доброволните здравноосигурителни фондове да се прелицензират и да станат застрахователни дружества всъщност се сложи краят на доброволното здравно осигуряване в България, каза Сачева. "Така че когато си поставяш малки цели, изпълняваш ги лесно. Когато си поставиш големи цели, обикновено ги изпълняваш трудно. Когато си поставяш глупави цели, изпълнението е напълно невъзможно", заключи експертът.

Оригинална публикация 

БНР, Радио Пловдив | 03.01.2013

Водещ: Естествено беше речта на президента Росен Плевнелиев – първа в неговия мандат, да бъде наблюдавана през тази нощ новогодишна с интерес и ако не е точно във времето, в която тя се случва заради празненствата в този час, то поне после или най-малкото от наблюдателите и най-наблюдателните пък ето, че хванаха гаф, който става вече втори – трети ден център на големи дебати и разисквания около това кой как пише и как подрежда речите на публичните ни личности и как точно и конкретно сам по себе си се е представил Росен Плевнелиев и доколко новата визия отговаря на това, което е редно да се вижда, да се прави в такива моменти, когато говори държавният глава. Свикнали сме с предишните президенти да ни говорят от официалната трибуна, от официалната катедра, герба и знамето зад гърба си. Росен Плевнелиев беше разположен в Софийската библиотека с елха, със ситуация, наподобяваща както уют, така и известна мъдрост, може би, поне на първо четене. Това, което разводняваше погледа, а пък стана и център на скандала от последните дни, са кадрите, които вървяха като илюстрация – малко по логиката на комиксите – на всяка дума на президента илюстрация на това, за което става дума като е наводнение – да е наводнение, като са скали – да са скали – хубаво щеше да са българските, а не щатските скали както хванаха наблюдателни участници в интернет пространството и въобще както стана ясно.
Именно около този гаф сега се движат повечето коментари, да не натрупвам повече от преразказа на случилото се, а да разсъждаваме върху него с Деница Сачева – тя има и познания, и опит в правенето на публични образи, специалист е по PR.
Добра сега реклама ли е по вашия опит гафът за речта на президента, защото ако го нямаше сигурно щеше да отлети в пространството много по-незабелязана по онази изтъркана, но явно действаща парадигма, че няма лоша реклама или пък от добро намерение се получава карикатура, уви?
Деница Сачева: Тезата, че няма лоша реклама е валидна дотолкова доколкото винаги, когато има шумни изборни дискусии това привлича вниманието. Но дотолкова доколкото трябваше да има внимание – вниманието е налице. От тук нататък обаче доколко това допринася за репутацията бих могла да споря, защото една репутация с лоша реклама не се гради.
Водещ: В този смисъл нека първо да кажем за формата, в която беше представена тази реч – тя наистина беше много по-различна, по-разчупена, но уместна ли беше? Днес ваши колеги коментират, че то противоречи на българската традиция някак си – и позицията седнал, и тази библиотечна обстановка, даже, ето тук, според един от коментаторите, президентът приличал на проф. Дъмбълдор от някоя история за Хари Потър?
Деница Сачева: Да, действително, прекалено много се фокусирахме върху формата на поднасяне и това до голяма степен се състои в това, че политиката, която ни се поднася през последните години е преди всичко форма и много малко съдържание.
Аз бих искала да се концентрираме малко и върху думите, които каза президента, защото всъщност от тези думи и от голямото противоречие между думите в речта и между начина на мислене на Росен Плевнелиев дойде всъщност и този скандал в крайна сметка. Тъй като речта сама по себе си е много хубава и вътре в нея има много хубави, много качествени изречения. Човекът, който е писал тази реч има хубав начин на мислене. Големият проблем беше, че аватара на президента, в случая – Росен Плевнелиев, защото това е и едно от най-често коментираните определения за него в интернет, че той е аватар на президент, той не се справи достатъчно убедително и от там вече хората търсеха начин и причина да излеят своето недоволство и естествено тази картинка дойде просто като един чудесен хода за хората, които искаха по някакъв начин да изразят именно това, защото ако се вгледате в изреченията много от нещата, които бяха казани там нямат нищо общо с начина на мислене, нито с поведението на Росен Плевнелиев до момента.
Водещ: Например?
Деница Сачева: Например да се засили гражданският контрол върху дейността на политиците. Росен Плевнелиев мълчи вече почти седмица за становището на гражданските организации и на Съюза на съдиите за избора на главен прокурор, да има приемственост и надграждане на доброто. Ние сме свидетели през целия мандат на политическа партия ГЕРБ, че 20 г. в България нищо не се случва.
Водещ: Аз с любопитство слушах дали ще чуя думата „надграждане” в тази реч, е, чухме я, имаше такава, поне тук е последователен президентът – това е една от любимите му думи.
Деница Сачева: Бъдещето принадлежи на образованите. Ние досега сме свидетели, никога досега не сме има толкова големи скандали с липси на дипломи на хора, които са образовани. Бъдещето принадлежи на предприемчивите. Никога досега в България бизнесът не е бил толкова удрян, колкото през последните години и това не се дължи само кризата и т. н.
Всъщност, големият дисонанс между мисли, думи и дела е нещото, което хората усещат интуитивно. И този дисонанс в крайна сметка, дори и понякога хората да не могат да го анализират по същество, те го усещат и в крайна сметка го търсят и във формата. А що се отнася до формата формата беше по-скоро американска, то дори и начинът на конструкция на цялата реч беше в американски стил, с конкретните примери, с наблягането на децата, на военните – всичко това, плюс, библиотеката, която почти изцяло копира речта – новогодишната реч на президента Обама през 2011 г., която също е на фона на библиотека. Библиотеката, разбира се, знаете, че много симеотично означава знание. По-големите зевзеци в интернет намериха в това контрапункт, че президента се противопоставял на хората, които са прочели само „Винету”, но мисля, че това беше допълнителна ескалация на това, за което ви говорих, че фалша се усеща независимо от това дали успяваш да формулираш кое е фалшиво или просто го усещаш интуитивно.
Водещ: Доколко обаче въобще ситуацията предполага искреност и доколко Росен Плевнелиев е първият, който регистрира такъв фалш въобще, говорейки в такъв традицията в произнасянето на речи от страна на българските политици като се има предвид, че дори вашата уговорка, която направихте в началото, че човека, който е писал тази реч, в повечето случаи дори по официални празници, пред паметниците, уви, загърбили винаги паметниците заради така не много добрия по мое мнение български протокол, нашите публични личности, нашите държавници, защото за тях става дума, не публични личности просто, четат чужди думи, четат клишета може би в повечето случаи.
Деница Сачева: В много случаи това е така. Има много малко оратори в българската политика, това е факт, но трябва да признаем, че хората бързо забравят – тази реч не е единствената новогодишна реч на президент, която е коментирана. Речите на предишния президент през последните години бяха много по-сухи и с много повече клишета и с много повтарящи се изречения. Дори ако по-паметливите си припомнят в предаването „Господари на ефира” дори имаше няколко каламбура точно с речи на Георги Първанов. Имаше един израз затова, че нещата в България не се случват даром като късмет от новогодишна баница се повтаряше през годините – още 2007, 2008, 2009. Наистина тази реч, която беше казана тази година, беше най-хубавата реч на президент новогодишна до този момент в България – говоря като думи и като изречения, защото там имаше наистина много хубави послания. Проблемът беше в това, че, първо, формата, аз също я оспорвам, защото смятам, че нямаше нужда тя да бъде като пауърпойнт презентация, мисля, че това беше излишно, а, естествено, за картинката тук вече достатъчно се каза. Самият факт, че тази картинка се ползва без авторски права от толкова много туристически сайтове и, че изобщо ние си позволяваме в толкова много туристически сайтове да рекламираме България по този начин, е скандален.
Водещ: Тема на друг разговор вече.
Деница Сачева: Да, тема на съвсем друг разговор. Но по същество смятам, че когато държавния глава говори основното, което трябва да се вижда е преди всичко той, защото хората искат да видят очите и лицето на политиците, когато те говорят.
Водещ: Но дали речите на българските държавници, ние нямаме като че ли традиция такава обществена, те да бъдат очаквани, те да трасират някаква промяна, да задават тезиси, които после всички да следят, доколко мислите, че задълбочено така хората масовия зрител, читател, слушател се впечатлява?
Деница Сачева: Много хора в България се интересуват от това, което ще кажат политиците и според мен много хора в България биха искали…
Водещ: Завършекът на нашия разговор от това, което се случи след внимателното гледане и слушане и препрочитане, поне такъв прецедент не се е случвал, толкова народ, който сигурно не е чул, след това поне да вземе да прочете речта на президента и с драматичното разминаване между думите на политиците и това, което те правят, което ни прави по-чувствителни в този случай, това е вашата теза.
Деница Сачева: Да, според мен много хора в България се интересуват от това, което говорят политиците, слушат го с интерес и слушането на речите на политиците, става все по-внимателно. Още повече в днешно време, когато информацията е толкова достъпна и веднага всичко може да бъде видяно, прочетено, препратено през социалните мрежи, мисля, че много хора се интересуват от това, защото виждаме колко много хора постват в интернет речите на други, чужди политици. Преди време една реч на Дейвид Камерън пред бизнеса в Англия обиколи почти всички социални мрежи и беше обект на почти едноседмични дискусии за начина, по който Дейвид Камерън говори на бизнеса във Великобритания, за начина, по който говори за инвестициите в иновации, така, че все повече и повече хората ще търсят качество в политиката, тъй като мисля, че за всички е ясно, че от качеството на политиката зависи и качеството на живота на обикновените граждани.
Водещ: Благодаря за вашето участие в утринната програма на Радио Пловдив. Един поглед на специалиста по PR към това, което е една от най-обсъжданите теми в България – гаф с речта на президента, свързан главно с една от картинките му, иначе по-дълбокият поглед може да носи и тези послания, за които чухте от Деница Сачева.          

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.01.2013

Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев предизвика разнопосочни коментари. "Стандарт" предлага мненията на политическия имиджмейкър Нидал Алгафари и блогъра Иван Стамболов – Сула.
***
Да се насадиш на чужди скали
Иван Стамболов – Сула
Прекрасно е, че много хора миналата нощ са гледали телевизия, вместо да си пият ракията и да си ядат прасето. Браво! Това говори за висока комуникационна култура и за нестихващ интерес към официалните изяви на институциите. Правя това заключение, защото днес навсякъде се занимават с речта на президента. Толкова активно се занимават, че чак ми стана интересно и се запознах с нея, защото, признавам, бях пропуснал да я изслушам на живо, зает с други упадъчни занимания. Будното обществено мнение е скандализирано от това, че при думите на г-н Плевнелиев за красотата на българската природа, режисьорът ги илюстрирал с популярна снимка на Скалистите планини в Колорадо, където, между другото, се развива голяма част от действието в забележителния роман на Айн Ранд "Атлас повдигна рамене". Представяте ли си? Първо се появява Царевец, а после – Скалистите планини. Гаф! Страшен гаф!
Хубаво, де! Гаф е. Наистина е гаф. Но нали не мислите, че президентът сам си е подбирал картинките от интернет, с които да се илюстрират мъдрите слова на речта му? Не го е направил, както и не си е избрал сам мизансцена, на който да се появи и да заприлича на професор Дъмбълдор в някоя приказна история за Хари Потър. Ако президентът има грях или заслуга за речта си, то според мен те нямат нищо общо с картинките, които някой е подлагал под думите му. Грехът за това е на пиарите на ГЕРБ, които очевидно продължават да се грижат и за президента си. Грехът на президента пък е, че поне веднъж годишно би могъл да се опита сам да си напише изказването и да се поинтересува как ще му го режисират. Иначе е много прав, като припомня на хората значението на обективните морални ценности. Ако нямаш обективни критерии за добро и зло, нищо не може да те спаси – поне така мисля аз. Ние сме като балерини. Когато балерината се върти, погледът й винаги трябва да бъде закован в една и съща точка. Иначе ще падне. Тази точка са нашите морални ценности, те са извън нас и не зависят от никаква обществена договорка. Ако президентът искрено вярва в определящото значение на нравствените ценности, печели аплодисментите ми. Между другото, не помня дали в речта си президентът каза нещо за позицията си по тъй драстично променената външна политика на България спрямо Македония. Ако не е казал – голям пропуск от негова страна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Брилянтна реч, калпави декори
Нидал Алгафари
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев като думи бе невероятно силна и много добра.
За съжаление той не успя да я произнесе в ролята си на президент, в ролята на баща на нацията. Каза я някакси между другото.
Като обстановка обаче някои неща ме смутиха. Може би всичко бе направено с цел да не прилича на декора около предишния президент. Аз така и не можах да разбера част от нещата, които бяха около него. Защото, ако искаше да внуши онази идея за уют, за Бащата на нацията, седнал до камината, всичко можеше да бъде направено по съвсем друг начин. В това, което го заобикаляше, нямаше нищо българско. Видяхме някакъв опит да се имитират американските президенти или някои министър-председатели на Англия. За съжаление единственото българско, което го имаше там, беше знамето – и то беше неправилно поставено. Националният флаг трябва да бъде постоянно около президента, ако го има. Вместо това той бе заедно с европейското знаме, поставени от дясната му страна, но се появяваха само в някои кадри.
При това тези, които са му направили този клип /защото не става дума за реч, а за клип/, бяха подбрали неудачно кадрите, които трябваше да потвърждават думите му. Те забравят чистата психология, че в такъв момент не можеш да раздвояваш хората. Аз трябва да виждам президента, да виждам неговата увереност, неговата тежест във всяка една дума, а не да гледам някакви кадри, които уж илюстрират казаното от него, но при това не са нещо особено.

Стр. 13

БНР, Новини в 09.00 часа | 03.01.2013

Ако някой иска да рекламира, трябва да купи снимки, да плати авторски права вместо да публикува нeистини. Поводът е цялостната режисура на клипа с президента и новогодишното му приветствие към българския народ. За ефекта от рекламата и за последиците от допуснатите грешки от президентската администрация Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма в предаването на Хоризонт „Преди всички”:
Румен Драганов: Екипът, който е около него, много съжалявам, това са хора, които лъжат. Защото публикуването на няколко лъжи – фонът за мене е фалшив и лъжлив, снимката е лъжлива, ние вече имаме някакъв дребен проблем. Ние имаме хора, които искат с някакви такива дребни мошеничества да ни представят друга светлина онова, което не е така. Аз съм сигурен, че президентът разполага със собствена библиотека, тъй като той е от учителско семейство, и неговата колекция от книги е не по-малко ценна от колекция, която виждаме зад гърба му, изкуствената среда, в която е поставен с изкуствените снимки, които стоят като фон и снимки, които са крадени, това е нечестно спрямо представата, която самата реч създава. Че ние трябва да бъдем почтени, честни, работливи, трудолюбиви и да вървим напред като страна. И затова хората около него трябва да сега да дадат пример на достойнство и да знаят, ОК, всичко беше прекрасно, но те трябва да знаят, станал е един голям гаф, България е изложена, речта на президента все още не е качена на неговия сайт. Няма коментар от президентството. Извинете, минаха 48 часа! 

Водещ: Едно от най-обсъжданите събития в социалната мрежа е новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев. Първото обръщение опит, поне моето усещане беше такова, лично, опит да даде надежда на хората, опит да е по-различно, действително, обстановката…
Водеща: По-малко клишета.
Водещ: По-малко клишета. В същия момент явно старанието да се онагледява и с картина това, за което се говори, конкретиката, изигра нелепа шега, не знам дали е шега, но да видим една карикатура на Чавдар Николов.
Водеща: Може би трябваше да започнем с откъса от словото…
Водещ: „Скъпи колорадски българи!”
Водеща: Защото това, което ще видите сега е откъс от речта на президента Росен Плевнелиев, която беше излъчена от всички национални телевизии в новогодишната нощ, в която когато се онагледяваше онази част от речта за красивите природни дадености на България, освен Царевец, разбира се кадър от Царевец, осветен от онова шоу „Звук и светлина”, следващият кадър беше на красива планина и ненаблюдателните са решили, че това е една от красивите български планини.
Водещ: И това нещо възбуди страхотно количество коментари. Както видяхте и карикатури. Ние показахме от в. „Преса” на Чавдар Николов карикатурата. Тук виждате търсачката Гугъл, че и това излиза – Родопите. Явно и за Гугъл нещо повторено, лъжа, сто пъти става истина.
Водеща: …сайта на „Балкантурист” и след малко ще ви дадем думата и ще представим и гостите.
Водещ: Става истина това, което се повтаря сто пъти като лъжа…
Водеща: Очевидно е взел, очевидно тази снимка от щата Колорадо, роки маунтийнс, скалисти планини и т.н., взел тази снимка „Балкантурист”, за да рекламира българските Родопи в случая.
Водещ: От хубаво, от хубаво е дошло, от желание да рекламира българските Родопи. Арман Бабикян и Найо Тицин да ви представим, наши гости.
Водеща: И оттам насетне администрацията на президента, или поне онези хора, които са се постарали да напудрят с кадри речта на президента, са взели този кадър, смятайки, че това, щом е на сайта на „Балкантурист” и рекламира Пампорово…
Водещ: Пак е от хубаво.
Водеща: …е българска гледка. Само че ние такива скалисти планини на пръв поглед, май, в България нямаме. Мисля, че, май, нямаме…
Арман Бабикян: И такива полета от жълт кантарион също нямаме.
Водеща: И от там социалните мрежи се взривиха.
Водещ: Коментарът ви?
Найо Тицин: Ами за мене всъщност има нещо много дълбоко символно в тази грешка. Оставям настрана чисто техническото или чисто взаимстването на снимка от друг континент, представяща красотите на България. По-скоро символът е за едно предупреждение за самосбъдващо се пророчество, в смисъл такъв, че ако тази година само планината сме сбъркали, може както сме тръгнали с дюните на Несебър, догодина в обръщението на президента да не може м дори морето да покажем или някаква красива българска природа, защото просто някой, който е овластен няма отговорност. И знаете ли, в този символ на тази грешка много умело аз видях случайно съвпадение, но както знаете няма нищо случайно, в текста на обръщението на президента, където той казва: „Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност! Това ще засили гражданския контрол върху дейността на политиците, защото демокрацията е свобода и отговорност.” Именно тук според мене е силното послание на тази грешка. Гражданският контрол да внимава и да бъде на своето място, за да ограничава…
Водеща: Призивът на президент е чут.
Найо Тицин: Призивът на президента е чут, като под микроскоп с този гаф, онагледяващ Колорадо вместо Родопите, защото изведнъж прикова вниманието на това дали след време ще можем да покажем и нещо от българска истинска красота, природна.
Водещ: Може Червено море да покажем.
Найо Тицин: Например. Всъщност това самосбъдващо се пророчество вече се доказва именно от сайта на „Балкантурист”. Ако не се беше случил този гаф, ако не бяха ползвали тази снимка от този сайт, най-вероятно тази снимка щеше да продължи да си стои с месеци, може би години наред, рекламираща България. никой нямаше да забележи тази грешка. Слава богу, че се случи тази грешка.
Водеща: Аз сега ако вляза в сайта на „Балкантурист”…
Найо Тицин: Вече е изтрита, не се безпокой, проверих снощи към…
Водещ: Ето я снимката, Арман?
Водеща: Иван Гарелов по телефона ни слуша и ще го включим и него.
Водещ: Трябва ли да бичуваме президента за тази грешка или трябва да му се прости, или въпросът е съвсем друг?
Арман Бабикян: Ами и да го бичуваме, и да му се прости е все тая общо взето, защото човекът, който е недогледал, не е той. Въпреки че в края на краищата той произнася тази реч. Сама по себе си тя като текст никак не е лоша. Въпреки че бих добавил друг абзац, различен от този, който Найо посочи, ще го перефразирам, където се казва, че няма нужда всеки път да започваме отначало, хайде сега да не се хабим. Общо взето, нищо, че идват избори, карайте нататък.
Водеща: Е, друго беше посланието.
Арман Бабикян: Добре, всеки може да го прочете по начина, по който му се струва. Но така, общо взето, наистина текстът не е лош. Нямаше нужда да стои в стаята на една известна компания, която продава телефони, нали, да бъде инсталиран в такава ситуация. Речта беше достатъчно добра и завладяваща, за да може той да ме гледа в очите и да ми я казва на Нова година.
Водеща: Под герба и знамето ли, където сме свикнали да я гледаме?
Арман Бабикян: ОК, той може да стои и като Атанас Семов в своето предизборно слово, когато уволняваше един човек…
Водеща: …книгите, осветлението и…
Арман Бабикян: …в същото кресло до една консервативна лампа, както се снимат половината хора във Великобритания. Нали, достатъчно беше и това. нямаше нужда да ми се въртят картинки като на презентация на фирма… да гледам снимки и да познавам, а да, това е планина…
Водеща: …хората около президента да сложат и картинки е било излишно, достатъчно е било фокусирането на вниманието върху новото, виждаме президента в друга обстановка?
Найо Тицин: Да, да, самото послание…
Арман Бабикян: Посланията са в думите му.
Водещ: А добре, обстановката подразни ли ви? Все пак не беше толкова…, все пак беше различно.
Арман Бабикян: Би била чудесна, ако не се въртяха тези картинки отстрани.
Водещ: Според вас това е било в повече като PR специалисти, а иначе обстановката?
Найо Тицин: Обстановката беше ОК. В интерес на истината известно време се чудих точно къде е – студио или не е студио…
Водеща: Да пуснем поне като покритие обстановката, за която говорим от доста време, да я припомним.
Найо Тицин: Има едно чудене в първата половин минута, точно дали е в студио, дали е в автентична библиотека. Някак си, май, си пролича, че е в…
Водеща: Пуснете обстановката, колеги, от речта на президента!
Найо Тицин: Няма лошо, наистина, трябва да признаем и да уважим стремежа за различност. Тази различност беше постигната със студиото, както казах, и със самата реч. Наистина, речта имаше доста повече човешки елементи, норамлност някаква, изчистена от клишетата, както казва Ани, и това беше достатъчно. Наистина това онагледяване, на времето като репортер си спомням, че едно от първите неща, на които са ме учили, е да не се прави чушка – чушка, копче – копче. Като казвам чушка, няма нужда да показваш… Защото думите трябва да допълват.
Арман Бабикян: А това беше като за олигофрени, той казва планина и се вижда планина. Вярно, не тази, но все едно. То и нюйоркската стокова борса я има там.
Найо Тицин: Да, това също беше нелепо.
Арман Бабикян: Пълна глупост, това не е софийската стокова борса. Но както и да е…
Водещ: Какво, какво, това сега ми е ново?
Арман Бабикян: Вижте картинките…
Водеща: Най-накрая ще пуснем ли тази реч…
Найо Тицин: Има я, където става дума за предприемчивостта на българите…
Арман Бабикян: Просто не искам да издребнявам. Забележете какво говореше Меркел по Нова година, какво говореше Обама, какво говореше Оланд. Всеки беше зает с важните неща. С това каква година идва, а не да ми обяснява как да възпитавам децата си. Аз нямам нищо против…
Водещ: Това обаче ми се струва, че се хареса на хората, че пък им дава примери конкретни, ето Марио – Марио, спасителя – спасителя.
Водеща: Искаш ли да си разменим местата, да се опиташ да се добереш до интернет?
Водещ: Ще опитаме, въпросът е, че Иван Гарелов ни чака от доста време…
Водеща: Хайде, аз ще започна разговора с Иван Гарелбов, ти опитай да се добереш до интернет…
Водещ: Да го чуем Иван Гарелов преди да…
Водеща: Защото искам да пуснем…
Водещ: Не знам какво търсим обаче.
Водеща: Речта.
Водещ: Речта ще я има в ЮТюб. Имаме ли право да пуснем ЮТюб?
Водеща: Да покажем поне обстановката от речта. „Балкантурист” дали са платили на роки маунтийн права.
Водещ: Няма връзка с интернет. Да се чуем с Иван Гарелов, докато не му е паднал мобилния телефон. Здравейте! За много години!
Водеща: Вашият коментар като дългогодишен телевизионен журналист, защото имаше и телевизионерство в тази реч, и естествено, като човек, който прави имиджа на много политици към днешна дата. Вашата гледна точка към това, което видяхме.
Иван Гарелов: Аз мисля, че става дума все пак за един приемлив гаф, на който не трябва да се обръща много голямо внимание, тъй като той няма обществено значение. И това ме връща 25 години назад, когато по времето на социализма телевизионерите трепереха от всяка грешчица, не дай боже да стане, защото много лошо ги наказваха, особено ако грешката е с някой големец. Сега би трябвало повече внимание да обръщаме не на техническите гафове, а на съдържанието. И когато вече говорим за съдържанието, наистина виждаме в речта на президента опит да избяга от шаблоните и да каже нещо по-смислено. Но аз забелязвам нещо друго, този фон, тази библиотека. Значи това е пак чисто снобски подход, и въобще при президента, независимо, че той е един модерен и културен човек, има остър дефицит откъм добър вкус. Да припомня, че онова прочуто позлатено яйце грамадно, което той подари на папата, все едно, че отива при мафиотски бос, с тази библиотека случаят е същият. Ако си застанал пред тази библиотека, утре може да те попитат колко книги си прочел от нея.
Водеща: Ама защо библиотеката е притеснителна?
Иван Гарелов: …ако ми позволите, защото не знам дали пак ще ме включите, истинският въпрос е този – трябва ли въобще да има такива приветствия от президента в 12 без 5, когато, първо, много малко хора вече слушат внимателно какво им се казва? Всички са пийнали, всички са почерпени, еуфорията е съвсем различна. Това е един остатък от живковско време, когато трябва непременно да застане бащата на масата и да каже големите неща. По-добре (…) в друг ден и час. Второ, при нас все още продължава тази двойнственост на властта. От една страна, президентът се изказва, от друга страна, пък министър-председателят търси възможност някак си и той да се изкаже по това време. Забелязах там по медиите как той, уж, излиза от МС, пък случайно го срещнали, пък там му задали въпрос, но след малко пък се оказа, че говори в кабинета му. Пък според друг вестник те били специално поканени избрани репортери, но във всеки случай да направи и той своето изказване и да не остане по-назад. Всичко това са излишни неща. Оставете хората да се веселят, оставете хората да се отпуснат и когато имаш нещо да им кажеш ценно и важно, тогава им го кажи.
Водещ: То големият въпрос е трябва ли ни реч и обръщение в 12 без 5, Иван Гарелов поставя наистина и този въпрос.
Найо Тицин: Аз честно казано, тъй като очаквах да има една различност, един опит за бягане от стериотипа, наложен 22-23 години, очаквах изявлението на президента да бъде примерно в 8 часа. Някак си в по-нормален час. Т.е. за да се избяга и от тази наистина наследена от Тодор-Живково време традиция да ни се показва най-паче човекът в най-паче момента.
Водеща: Не са искали да рискуват, традицията е президентът, държавният глава, честита Нова година, после Дунавското хоро и така.
Арман Бабикян: Наистина има някакъв резон, защото в 8 ч са по-трезви. В 12 може да пропуснеш планините.
Водещ: А понеже по телефон е Иван Гарелов, усещам, че още нещо иска да допълни?
Иван Гарелов: Аз казах, за мен това е най-важното. Аз следях и репликите на хората, които бяха тук, почти нищо не се чуваше от самото изявление. Веселбата си вървеше, това е един фон, останал така настрани. Наистина, нека, ако иска да е модерен човек новият президент, каквито опити виждам, по-добре да се отказва от всякакви шаблони и навици на миналото.
Водеща: Никога реч на президента, новогодишна, не е коментирана толкова, но както се казва, различното боде очите. И затова го правим. Така че постигнал е целта си, различен е.
Арман Бабикян: Всъщност (…) начин да си различен. Но вижте, БТВ направи чудесен обзор на годината. Един ваш колега го водеше, обзор на събитията от годината, въртяха се кадрите…
Водеща: Люба Ризова, шефът ни.
Арман Бабикян: Да, не го казвам, защото ви е шеф. На мен това ми приличаше, кадрите ми приличаха на обзор на годината.
Водещ: А, не се е монтирало тук.
Арман Бабикян: Не казвам, че тук се е монтирало, но президентът не ми е журналист.
Водещ: …като излишен опит да обобщава той годината?
Арман Бабикян: Речта му беше достатъчно добра, за да ми изпрати някакво послание като баща, майка или леля на нацията, все едно. Но тези кадри ми даваха усещане за журналист, който се опитва дам и прави обзор. Той не е.
Найо Тицин: Това, което преди да почне ефира споделихме, може би много по-подходящо би било да се включи един жестомимичен превод, примерно за нечуващите хора, и това би показало една по-силна социална ангажираност от страна на президентската институция, отколкото това, както Арман каза, като пауърпойнт презентация. Чушка – чушка, планина – планина, войни – войни, знаме – знаме.
Арман Бабикян: Особено като говорим за съпричастност в речта си.
Найо Тицин: Да, вижте, наистина, позицията на лидера, на политика, който води нация е от своя първо лице да каже някакви неща и да ги гледа хората в очите. В момента, в който сложиш нещо да се върти около него, ти забравяш да го гледаш в очите и изгубваш истинския контакт, който би трябвало да се случи между политика…
Водеща: Това е грешка обаче на екипа…
Найо Тицин: Така, така, така, не, не, в интерес на истината, наистина прекалено…
Арман Бабикян: Да, да…
Водещ: Сега ще ги обезсърчим толкова, че ако го сложат пак догодина на онова местенце, на онзи стария вариант…
Найо Тицин: Не, не, не става дума за това. Освен това, нека да си кажем, че аз, честно казано, доста се изненадах от смелостта, с която започна да се охулва това новогодишно послание на президента, като буквално седмица преди това той имаше доста по-спорни политически действия, примерно, за които не бяха предизвикани такива реакции, дори в социалните мрежи, да кажем.
Арман Бабикян: Това е абсолютно вярно.
Водещ: Ами така е, винаги е така.
Найо Тицин: Т.нар. едни проправителствени медии, други, изведнъж се охрабриха да говорят какъв страхотен гаф е това на президента, а никой не смееше да говори седмици наред преди това за проблемността на избирането, примерно на членове на конституционен съдия, Конституционния съд и т.н.
Арман Бабикян: …да речем, се изправи в цял ръст и каза, че е срещу проекта "Белене". За това със сигурност отделиха по-малко ресурс, отколкото за речта му по Нова година. Той каза гласно това, което управляващата партия, от която той произлизаше, нарочно казвам минало време, защото би трябвало вече да представлява нацията…
Найо Тицин: Има опит за еманципация…
Арман Бабикян: Еманципацията той ще я доказва. Имам предвид, че той все пак е длъжен да представлява нацията в момента, затова казвам, че… ОК, президентът направи това, което вие не казвате. Вие казвате, ами ние така, Цецка Цачева така, пък Червенкондев така, а президентът излезе, това е държавният глава и каза становището си по толкова важен въпрос, по който дори ще се прави референдум. Нямаше толкова коментари.
Найо Тицин: Да. Никой не обърна дори толкова голямо внимание върху това, че президентът подписа указа за назначаване на главен прокурор в последния час на последния работен ден на годината. Не се прави така. Т.е. това ако е смело и голямо събитие, то се прави много по-тържествено…
Водеща: Ние решихме да направи тази тема, и то (…) заради значимостта и социалните мрежи, вие най-вероятно сте видели какво е, това са всички интернет сайтове, най-четени, ако направиш справка в новинарските сайтове, най-четени… във Фейсбук, ни казват приятели, че е нещо страшно. Всички социални мрежи. Решихме да я направим, което може би отваря една друга тема, за сетивността на хората в мрежите за значимо и незначимо, за енергията, която се изразходва по една тема и липсата изобщо на енергия по друга тема, която… отношение и разбиране може би по друга тема. Но това е друга тема.
Найо Тицин: Защото в крайна сметка това е доста повърхностен въпрос. Много по-лесно е да видиш една такава видима грешка…
Арман Бабикян: Лесно се коментира това.
Найо Тицин: Лесно се коментира и е нещо, което не е опасно за коментиране също, нека да го кажем.
Водещ: Да чуем Иван Гарелов, защото мисля, че още е на линия.
Иван Гарелов: Аз мисля, че, слушах много внимателно разговора и бяха казани, основните неща бяха казани от моите колеги. Аз само се връщам на това, че нека да използваме случая да се опитаме наистина да наложим една корекция в тази втръснала традиция точно в 12 ч да се обръща бащата на нацията. Аз мисля, че на този инцидент по-скоро трябва да гледаме като на един етап от утвърждаването наличността на президента, защото на него очевидно му липсва все още опит, липсва му истинско самочувствие. Човекът се е постарал да бъде нещо по-различен, очевидно в него има такива опити, нека да не го отчайваме. В края на краищата гафът си е гаф и толкоз.
Водещ: Благодарим.
Водеща: Да, наистина.
Найо Тицин: Да, да, аз лично приветствах опита за различност, и още повече приветствам тази случайна грешка, която ни дава повод, особено на нас като граждани да сме много по-бдителни над безобразията, които се случват.
Водеща: Честно казано, аз от години на ред за първи път се загледах и заслушах, като видях различната обстановка увеличих телевизора, заслушах се. Така че може би ефектът е постигнат. И фактът, че говорим в момента за това.
Арман Бабикян: Да, Иван, общо взето, по един възпитан начин каза, не стреляйте по пианиста. Но да, наистина предизвика явно внимание. Оттук нататък следва да си помислим от това, което се произвежда като политика и послания, пък било то и новогодишни, независимо в колко часа, всъщност кое тежи – опаковката или съдържанието?
Водещ: Благодаря ви!          

Министерство на външните работи на Полша (www.msz.gov.pl) стартира най-мащабната досега дигитална кампания в Полша. Всички 340 посолства и консулства на Република Полша по света се сдобиват с нови уеб портали. Новите сайтове са унифицирани, с нова информационна рамка, по-лесни за навигация, с модерен дизайн и са преведени на 42 езика, включително на китайски, арабски и арменски.

сп. Тема | Любослава РУСЕВА | 14.04.2012 

Или как митичният Център за анализи и маркетинг профанира представата за цяла наука 

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпреварва по рейтинг президента Росен Плевнелиев. Ако изборите бяха днес, четири партии влизат със сигурност в парламента, сред тях и несъществуващата все още формация на Меглена Кунева. Одобрението към правителството се увеличава, но определено има ниша както за нова лява, така и за нова дясна партия…
Това са само част от множеството новини, сътворени в последно време от новоизгрялата социологическа звезда Юлий Павлов и неговия Център за анализи и маркетинг.
Защо новоизгряла ли? Юлий Павлов отдавна обявява себе си за социолог, но до средата на 2009 г. не се случваше да оповестява резултати от собствени социологически изследвания. След последните парламентарни избори обаче Центърът за анализи и маркетинг изведнъж разви висока активност и започна да публикува резултати по-често от вече утвърдените социологически агенции. Стигна се дотам, че някои медии (е, преди всичко тези, които притежава брат му Любомир Павлов) го обявиха за най-точно прогнозиращия избори социолог. С титлата го удостои в. "Труд" през октомври, пропускайки един дребен детайл. "Готов съм да се хвана на бас, че кандидатът на ГЕРБ ще има над 50% на първи тур", казваше Павлов преди изборите и дори се обзаложи за това с друг социолог – Кольо Колев. Впоследствие загуби баса, тъй като втори тур все пак имаше, но кой ти помни и кой ти гледа…
В последните 20 години Юлий Павлов се подвизава на различни поприща – политик, за известно време лидер на партия, депутат от ОДС, бизнесмен, собственик на медии. Почти през цялото това време е и директор на митичния Център за анализи и маркетинг, в който поне доскоро на щат работеше само един човек. Не е известно да има някаква социологическа квалификация – по образование Павлов е физик. Не е известно също така да е публикувал какъвто и да е текст в научно списание, нито да е споделял социологическите си познания пред специализирана аудитория. Което не му пречи да се занимава с ширпотреба, като коментира по медиите политическите нагласи и предпочитания на българите.
Само от началото на тази година например Павлов обяви резултатите от цели две свои изследвания, след което ги коментира в десетки медии. Първото, твърди той, е било проведено между 14 и 18 януари сред 1218 души, а второто – между 23 март и 2 април сред 1224 души. И двете изследвания са обявени за "национални представителни", но липсват подробности за методиката на извадката и за методиката на допитване – интервю или анкета са правили от ЦАМ, както и за въпросите, които са задавани на хората. За сметка на това обаче Павлов направи няколко почти фундаментални извода, които се превърнаха във водещи новини:
Съобщи ни кои партии ще влязат в следващия парламент и кои няма да влязат. Съобщи и двата варианта, по които ще бъде съставено бъдещото правителство – или ГЕРБ с Кунева, или всички останали срещу ГЕРБ. Съобщи също така, че мнозинството българи са "центристи", каквото и да означава това, а "чисто десните" (?) били много малко. Съобщи ни още колко много харесваме президента Плевнелиев и как промените в правителството и неговите сериозни решения са се отразили положително на
рейтинга му. Дори парламента, че и православната църква, оказа се, сме били заобичали повече през март и април.
Тези изводи, да повторя, са направени въз основа на анализ на резултатите от двете изследвания. Ако се захванем обаче сериозно да ги сравняваме, ще забележим нещо странно – до подобни заключения е невъзможно да се стигне единствено на такава база.
Първо. Дори да приемем, че Павлов не лъже, като казва, че е провел представителни изследвания, тук изниква следният проблем – той никъде не съобщава дали е използвана случайна извадка, каквото е условието едно проучване да бъде представително, нито какъв е процентът на отзовалите се – т.нар. responce rate, и от колко гнезда – sample points – е набрана информацията за тези 1200 души. Все пак данните от всяко извадково изследване, дори то да отговаря на всички изисквания за представителност, са обременени със случайна грешка на извадката, която обикновено се изчислява с 95% гаранционна вероятност. Това поне пише в учебниците по обща теория на статистиката и всеки относително грамотен човек може сам да провери и изчисли доверителните интервали на тези данни. В учебниците пише още, че ако при две последователни измервания доверителните интервали се припокриват дори частично, разликите не
са статистически значими и не позволяват да се правят изводи.
Второ. Извършвайки тази процедура върху данните от двете изследвания на Центъра за анализи и маркетинг, ще установим нещо поразително – между тях НЯМА статистически значими разлики. И тъй като всички доверителни интервали се припокриват, коректният социологически коментар би трябвало да бъде: направихме едно изследване, в което не установихме НИЩО, различаващо се от това, което установихме през януари. С едно изключение – доверието към президентската институция се е повишило от 38.4% през януари на 50.7 на сто през март.
Трето. На пръв поглед последното твърдение изглежда логично и може да бъде обяснено с встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Само че в същото време г-н Павлов ни съобщава, че през януари Росен Плевнелиев е бил най-популярният български политик, а през април е отстъпил, неясно по какви причини, челното място на Кристалина Георгиева. Излиза, че е възникнал прилив на доверие към институцията, но не и към този, който я персонализира. Което, меко казано, не звучи убедително…
Дали това е социология, би трябвало да се произнесат професионалистите. Но така или иначе отговорът няма да се окаже особено труден, ако речем да обобщим:
Една социологическа агенция публикува данни от две последователни изследвания, между които няма статистически значими разлики, като не съобщава почти нищо за методиката на провеждането им.
Тази агенция се оглавява от човек, за когото липсват доказателства, че притежава дори елементарна професионална подготовка.
Центърът за анализи и маркетинг работи с неизвестно какъв екип и ползва неизвестно каква мрежа интервюиращи. Той няма сайт. Не членува нито в ЕСО-МАР, където са повечето известни български социологически агенции, нито в БАМОР (Българската организация на маркетинговите изследователи).
Публична тайна е, че самият Юлий Павлов има навика да събира данни от различни социологически агенции по телефона, като сетне ги "осредностява".
На този фон цялата професионална общност обаче мълчи, въпреки че още през май 2001 г., преди тогавашните парламентарни избори, Българската социологическа асоциация прие "Параметри на изследванията, препоръчителни за оповестяване при публикуване на данни". В тях беше предвидено да се съобщават планиран и реализиран обем на извадката, метод на извадката, параметри на изследваната съвкупност, метод на регистрация, максимална грешка на извадката за 50-процентов дял. БАС също така призова агенциите да публикуват формулировките на въпросите и инструкциите си към анкетьорите. И досега повечето от тях не спазват тези "параметри", но не е известен случай, в който асоциацията да е реагирала.
Ако някой се самообяви за адвокат, без да е учил право, адвокатската колегия сигурно ще предотврати подобно нахалство. Ако пък някой реши, че става за хирург, защото може да реже с кухненски нож, най-вероятно е и лекарският съюз да не остане безучастен. В България има четири университета, които обучават социолози, но щом преподавателите в тях мълчат, налага се да заключим, че смятат професионалната си квалификация за елементарна и годна за присвояване от всеки, нали?
Това, разбира се, не е така. Но именно мълчанието на специалистите отвори ниша за изява на хора, които без задръжки си слагат маските на социологически гурута и представят своите много често изсмукани от пръстите и манипулативни разсъждения като изводи от неподлежащи на оспорване изследвания. Абсурдната социологическа активност на бившия физик и политик Юлий Павлов само показва докъде може да стигне злоупотребата с една наука, когато учените си траят.
Така – пред очите на цялото общество и не без помощта на медиите – социологията бива перманентно насилвана и публично опозорявана. За масовата публика тя лека-полека се превръща в дълбоко непрестижно занимание, чрез което неколцина печелят пари, правейки нечистоплътни политически услуги. И много често става дума именно за това. Българската медийна социологическа ширпотреба отдавна се е превърнала в част от политическия пиар. Неслучайно основният социологически въпрос, на който непрекъснато отговарят шепа охранени от медиите и от политиците "социолози", е въпросът за политическата власт. Сякаш страната няма други проблеми, които да представляват социологически интерес. Един милион души напуснаха България през последните 20 години, но колко изследвания на динамиката и причините за миграционните процеси са получили такъв отзвук, с какъвто се сдобива поредното изследване на "рейтингите"? Обществото ни затъва в ценностна разруха, но кой знае защо не за това говорят и не това изследват социологическите звезди на българския медиен небосклон.
Нещо повече: докарали сме я дотам, че хора като Юлий Павлов, които едва ли могат да различат Джон Стюарт Мил от Чарлз Райт Милс, обясняват най-сериозно как ще изглежда следващият парламент. Въз основа на данни без познавателна стойност (а е съмнително дали изобщо има такива) Павлов бива представян и за водещ български социолог.
Халтурата, иначе казано, е вече легитимирана, а представата за социология -тотално профанирана. Днес всеки може да мине и за певец, писател, психолог, антрополог, дизайнер и т.н., стига просто да се самоопредели като такъв…
Впрочем всичко това се вписва идеално в понятието "българска работа", характеризирано от най-известния (все още?) български социолог Иван Хаджийски ето така:
"Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

Стр. 28 – 29

БНР, 12+3 | 13.03.2012 | 07:43

…

Водещ: Като става дума за пари, които влизат, да Ви попитам за едни пари, за които се твърди, че са излезли от България. Минаваме към другите въпроси, политическите.
Румен Овчаров: Ние по целия конспект ще минем, разбира се.
Водещ: Да, да. Какво мислите за австрийския лобист Хохегер, за този скандал?
Румен Овчаров: Ами, какво да мисля? Аз просто не се изненадвам от нищо, което се случва в България. Искам само да Ви припомня, че в момента правителството дава значително, десетки пъти, по-големи суми за подобни дейности. Има специална програма на Агенцията за инвестиции, в която участват и български министри с roadshow-та в столици, с публикации в съответните вестници, за да се рекламира българската икономика. И Трайков участва в тях и още ред други министри. Имаше представяне във Франкфурт, в Лондон, във Виена, мисля, в Цюрих и струват значително повече от този 1 млн., за който става дума.
Водещ: От този 1 млн.
Румен Овчаров: Но като че ли за тях никой не пита.
Водещ: Е, ама той пък е свързан с… става дума и за Моника Янова, пък която е свързана със Сергей Станишев.
Румен Овчаров: Е, да де, да, нали. Ние си падаме по жълтото. Освен това, искам да Ви припомня…
Водещ: Е, ама става дума за австрийския парламент.
Румен Овчаров: Става дума за нещо, което е изключително важно.
Водещ: Вашето обяснение на този случай.
Румен Овчаров: Ако този, така ще го наречем, международен финансов спекулант е правил нещо, той го е правил във Виена. Там трансферът и покупката на „Мобил Тел” от “Austria Telecom” три години след първоначалната продажба е на двойно по-висока цена с печалба от над 800 млн. И Австрия, австрийският парламент имат много сериозни причини да се занимаят с това кой и как му е позволил точно това да се случи. Опитът на Цветанов, нали, да набута отново и България в цялата тази каша, за да може да омаскари, нали, политическия си противник, как да Ви кажа, за мен самият Цветанов до преди две години беше обект на доста злостна жълта атака и сега той да изиграе ролята на жълт вестник, говорейки, ще ми позволите ли…
Водещ: Ама за това, което става в Австрия ли?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: Добре, да. Чувам Ви мнението просто.
Румен Овчаров: Само ме чуйте. „И част от тези машинации и схеми са минали през неговата любовница Моника Йосифова, която в последствие му става приближена, семейна двойка.” Оставам настрана изящния словоред на министъра, той е характерен за него. Но не можеш да играеш, министърът, вицепремиерът да играе ролята на жълт вестник. Сега била любовница, не била любовница – той да не е ходил там да им свети. Що за поведение имаме вече в българския политически живот?
Водещ: Е, ама те живеят заедно. Да, да не говорим кой с кого как живее, но имаме реален проблем.
Румен Овчаров: Не. Учудва ме, учудва ме, че един човек…
Водещ: Добре.
Румен Овчаров: … който сам беше атака на жълти медии, дълго време се оправдаваше и усети какво значи това, сега почва да играе ролята на, самия той, ролята на жълт вестник.
Водещ: Сега за ставащото в БСП. Първанов ли се опитва да разцепи БСП?
Румен Овчаров: Не. Нека, нека да приключим още малко и по тази тема за този договор.
Водещ: За хохегер.
Румен Овчаров: За Хохегер. Значи, 2006 г. България е на прага на влизането си в Европейския съюз. Сигурно ще си спомните, че това беше един период, в който в немскоезичните медии се разнесе една тотална атака срещу България. Имам предвид и германските и австрийските главно. Имаше също така комуникационни стратегии, които Соломон Паси използваше и средствата по тези стратегии бяха приключили и нямаше нищо неестествено България да се опита да промени малко усещането в тези държави, които трябваше да присъединят България към себе си няколко месеца преди самия този факт да стане, да се реализира. Австрия, между другото, тогава беше председател на Европейския съюз. И това, че българското правителство е потърсило тази възможност, според мен, няма абсолютно нищо неприемливо.
Водещ: И че български подизпълнител е фирмата на Моника Янова.
Румен Овчаров: Е, ако не беше фирмата на Моника Янова, нали сега нямаше да ми задавате този въпрос?
Водещ: Е, да, разбира се.
Румен Овчаров: Нали? А тя тогава беше, според мен, абсолютно никой в българския политически живот.
Водещ: Но в момента Сергей Станишев живее с нея, има дъщеря.
Румен Овчаров: И още нещо. Да. И още нещо ще Ви кажа.
Водещ: Но нека да поговорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев – защото времето напредва, г-н Овчаров.
Румен Овчаров: Добре.
Водещ: Какво мислите?
Румен Овчаров: Но тази сделка вече, тази сделка вече беше проверена от анкетна комисия и тази анкетна комисия се казваше Анкетна комисия за разследване на действията на правителството на Сергей Станишев. И докладът от тази комисия преди една година беше четен в Народното събрание, даже преди две години.
Водещ: Разбрах Ви по тази тема. За Вас е приключило, имало е анкетна комисия. Сега да говорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев.
Румен Овчаров: Е, тук какво искате да коментирам? Че един смята, че е по-добър от другия и иска да стане председател на партията?
Водещ: Да.
Румен Овчаров: Ами, аз нямам какво да коментирам.
Водещ: Днеска Васил Тончев каза в едно интервю, че това може да, че тая лидерска битка може да разцепи партията.
Румен Овчаров: Аз не бих го нарекъл…
Водещ: Социологът Михаил Мирчев казва, че те са с равни шансове. Вие кой мислите, че…
Румен Овчаров: Не бих го нарекъл лидерска битка.
Водещ: А какво е това?
Румен Овчаров: Ако има лидерска битка, тази лидерска битка трябва да се води на базата на принципи, политики, идеи. В момента…
Водещ: Ама има и… Ето, днес г-н Първанов каза – Борисов е спасител на ГЕРБ. Един лидер става по-силен, когато има силен екип. И той казва, че ключовата дума за БСП е промяната. Трябва да се тръгне от промяна на идейното, че БСП трябва да се измести в ляво, тъй като напоследък е тръгнала надясно. Това са думи на Георги Първанов днес.
Румен Овчаров: Вижте, ама тук нали разбирате, че освен думи, нищо друго няма.
Водещ: Как? Ама това са важни неща и не го казва кой да е.
Румен Овчаров: Кое точно? Кое точно е важното – че трябва БСП да стане лява? Ами, ние онзи ден приехме новия проект по бюджет и финанси, където казваме, че трябва да има по-голяма социална справедливост, друго данъчно облагане. Това не е ли ляво?
Водещ: Тоест, тя е лява. Няма дясна политика – това, което казва Първанов.
Румен Овчаров: Искам да Ви кажа нещо. Когато преди 20 години се водеше лидерската битка между Луканов и Лилов, тогава се спореше социалистическа или социал-демократическа, парламентарна или масова партия, програмата „Ранът” за еди каква си шкова терапия или постепенен плавен преход. Сега за какво спорим? БСП да стане лидерска партия. Само това е, което съм чул, като идейно. Извинявайте, но…
Водещ: Не, не, не. Г-н Станишев постави три много ясни въпроса – защо преди една година Първанов наричаше Борисов най-решителният президент, а сега го нарича най-слабият; защо направи АБВ; защо побърза да признае ГЕРБ за победители и замълча за фалшификацията на вота?
Румен Овчаров: Аз отново, аз отново повтарям…
Водещ: Вие какво мислите – дали Първанов ще отговори на тези въпроси и трябва ли да отговаря или ще ги подмине пренебрежително, както до момента, като каза, че въобще такава битка няма?
Румен Овчаров: Ами, и аз смятам, че в момента такава битка няма и задаването на такива въпроси и от едната и от другата страна показва факта…
Водещ: Ама те си разменят тези реплики и… Защо в БСП не се говори открито за това?
Румен Овчаров: Може ли? Може ли да говоря, да си довърша аз мисълта?
Водещ: Да. Извинявайте!
Румен Овчаров: И когато казвам, че преди 20 години се водеше лидерска битка, но имаше яснота за какво се води, сега водим лидерска битка да покажем кой е по-големият, образно казано, юнак. Единствената новина е, че БСП трябва да стане лидерска партия. Не приемам такова нещо, защото то е неприемливо за която и да било лява или социалистическа партия. Да, то пасва на новата парадигма, нали, на двамата юнаци, които ще се сблъскат тук някъде в центъра на България и ще решат бъдещето й – единият Бойко Борисов, другият Георги Първанов. Ама не си ли спомняме, че само преди три години тези двубои вече ги играхме, когато някои от консултантите на Сергей Станишев му даде акъла и той да води лидерска битка с Бойко Борисов. Нямам усещането, че Първанов има много по-големи шансове от Сергей в тази лидерска битка.
Водещ: Нямате усещане, че той има по-големи шансове.
Румен Овчаров: Ами, като гледам поведението на единия и на другия и като наблюдавам, така, развитието, отношението между тях двамата, нямам такова усещане.
Водещ: А столичната организация на БСП на кого, според Вас, симпатизира повече?
Румен Овчаров: А, не, не. Значи вижте, тези разделителни линии, аз не знам дали…
Водещ: Не искате да ги правите.
Румен Овчаров: … дали хората, които ги прокарват, разбират какво точно правят. БСП не може да бъде залог…
Водещ: Добре. Какво говорят хората в столичната организация?
Румен Овчаров: Да си завърша мисълта. Не може БСП да става заложник на личните амбиции на който и да е било. Много се надявам, че хората, които прокарват сега тези разделителни линии, разбират, че те вече не разделят БСП на за този или за онзи, а разделителната линия върви вече в друга посока. Тя разделя тези 200 или 300 000 човека, които продължават да гласуват за БСП, на две групи – едните, които ще останат и ще продължат да гласуват и други, които ще кажат – а бе, я стига, няма да се занимавам повече с тези, които не виждат повече от носа си, освен повече от личното си его. Това е разделителната линия. И много се надявам, че…
Водещ: Дали си дават сметка тези хора, че се стига до това?
Румен Овчаров: Ето, това искам да кажа много ясно, защото се страхувам, че като че ли не го забелязват, така, обхванати от ентусиазма на тупането в гърдите.
Водещ: Тези дни, последен въпрос – времето наистина напредва, четох една публикация, според която Първанов имал таен план за превземане на „Позитано” №20. В „Media pool”.
Румен Овчаров: Оставете тези интриги. Таен план. Какъв таен план, след като той вече го реализира?
Водещ: В смисъл, и той да не се кандидатира и Станишев да не се кандидатира, да има трети, млад лидер, а пък Първанов да е истински неформален лидер на широка лява коалиция. Горе-долу това беше.
Румен Овчаров: Когато говорим за промяна, знаете много добре, че аз съм бил един от основните, така да се каже, радетели на тази промяна. Още през октомври 2009 г., когато БСП трябваше да направи промяната. Но сега да правим промяна една година преди изборите при положение, че лидерът ни, на партията, е станал между временно президент на Партията на европейските социалисти, ние с лека ръка да унищожим едно такова предимство, което България сигурно повече никога няма да има, това за мен е изключително неприемливо.
Водещ: Не трябва да се прави промяна в партията една година преди изборите.
Румен Овчаров: Да. И още по една проста причина. Не виждам другия политик в Българската социалистическа партия, който в близките 10 или 15 или 20 години ще стане президент на ПЕС. А и в десните партии, като че ли не го забелязвам. Така че нека ценим това, което така или иначе сме получили. Иначе, личните амбиции на всеки един от нас са нещо хубаво, ние живеем с тях, но трябва по някакъв начин да ги съвместяваме и със ситуацията и в страната и в Европа.
Водещ: Много ви благодаря за това интервю! Румен Овчаров. 

в. Банкер | Павлина ЖИВКОВА | 01.10.2011 

БСП и ГЕРБ залагат на традиционната агитация, Кунева – на американския тип кампания

Глей, колко тюфлеци", "Кажи им на тези тюфлеци"… Това се лееше от сцената на Летния театър в Бургас при откриването на предизборната кампания на ГЕРБ. Тюфлеците в залата не изглеждаха особено вдъхновени от "смешките" на Жора Бекъма, за разлика от седящите на първия ред партийни шефове и кандидат-президентската двойка Росен Плевнелиев – Маргарита Попова. Цветан Цветанов – като човек, който е поръчал музиката и плаща за нея с парите ни (а това е така, защото ГЕРБ обявиха, че всички предизборни харчове ще покриват единствено и само със средства от държавната субсидия), изглеждаше повече от доволен от случващото се на сцената. Трагедията в Катуница и последвалите размирици там очевидно по никакъв начин не се бяха отразили на настроението на вътрешния министър. В Бургас, аи в останалите градове на страната, където продължава неговата обиколка, той е в друго качество – на шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. Макар че и в тази му роля има доста смущаващи неща и голяма доза аматьорщина.
Основните конкуренти ГЕРБ и БСП и този път показаха, че ще заложат на традиционни кампании и че отново партиите, които имат държавна субсидия, ще си мерят шоутото. Противно на очакванията ни, че кризата ще вразуми политиците ни и ще ни спести безвкусиците и чалгата, още в началото на предизборната битка стана ясно, че това няма да се случи.
Предизборното сумо започна, а кандидатите вече издават заплашителни звуци и с още по-заплашителни движения показват колко са готови за изборите. Безпощадната истина обикновено лъсва в нощта след вота.
Особености на гербадЖийския пиар
Ако Цветанов си беше на мястото или партията му имаше пиари, които си разбират от работата, едва ли щяха да допуснат при откриването на кампанията на управляващата партия да се вихри подобен безвкусен кръчмарски хумор. Истинско тържество на чалга културата. А Цветанов показа, че всичко това му харесва. И дори стана да се ръкува с артиста, който го определи като "на Веселин Маринов углуавер". Борисов също не изглеждаше смутен от това, че е "асфалт ефенди", а на лицето на промотирания като интелигентен и фин човек Росен Плевнелиев грейна щастлива усмивка, когато Жоро Бекъма го нарече "баш булгаристан левент – паша мераклия". Отговорните за събитието гербери без съмнение се чувстваха в собствена хранителна среда. Тя така ги отпусна и обнадежди, че бяха готови да се похвалят и с успехите си.
"Всеки ден зад мен остават по 20-30 км нови пътища и се строят шест магистрали, една е готова", обяви премиерът Борисов. Призна също, че винаги му било "свито и притеснено", когато се изправял на партийни мероприятия. И не пропусна да благодари на Цветанов, "че се грижи за партията и всичко това е възможно да се случи като реализация". Прав е Борисов, реализациите в партията му се дължат най-вече на Цветанов – като се започне с неговите и тези на шефа на столичната организация и на общинския съвет Андрей Иванов и се стигне до най-пресния скандал с подкупа, който нито бил искан, нито бил даден от Росен Плевнелиев.
Евротурнета за овации
Кандидатпрезидентската кампания на ГЕРБ е уникална не само с това, че в нея няма да се ползват дарения от благодарни или безкористно харесващи партията граждани. За първи път в най-новата история на страната имаме кандидат за държавен глава, който не обикаля България, а Европа. И оттам валят съобщения към медиите, че германският канцлер Ангела Меркел подкрепя Плевнелиев. Че Силви Вартан пожелала успех на ГЕРБ, а френски депутати му казали, че България би-
ла по-добре от франция. Накрая дойде и съобщението, че и лидерът на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс харесал Плевнелиев. Някои медии стигнаха и още по-далеч – кандидатът на ГЕРБ успял да се пребори за любовта на европейската десница, измествайки от сърцето й Синята коалиция. Дали медиите се престарават, или елементаризмът идва от щаба на управляващата партия, няма значение. Плюсовете на подобен подход са, че кандидатът на ГЕРБ за президент има медийно покритие – и в прекия, и в преносния смисъл. А удобството на подобно покритие е, че на самия Плевнелиев не му се налага да отговаря на неудобни въпроси. Защото няма как да му бъдат зададени.
Друг е въпросът доколко обиколките му по Европа и долитащите оттам съобщения колко го е харесал един или друг фактор зад граница ще хванат дикиш при избирателите в България. Няма да се учудим и ако Плевнелиев, който уж никога не пропускал да се противопостави на Борисов, когато не бил прав и този път, противопоставяйки му се, изпълни неговата закана. А тя е, че Борисов щял да пусне кандидатите за президент и вицепрезидент на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова да участват само в два дебата по националните телевизии.
Червените теглят кредит
Новината от червената соццентрала е, че за първи път столетницата ще тегли кредит за предизборната си кампания. За да получат заема, социалистите ипотекират четири партийни централи – в Пловдив, Варна, Стара Загора и в Шумен. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" секретарят на ИБ на БСП Евгений Узунов. Той се надява до дни банката да отпусне искания кредит от 2 млн. лв., който щели да изплащат с пари от държавната субсидия до юли 2013 година.
Червените нямат притеснения, че ще загубят имотите. До края на мандата на парламента годишната субсидия за БСП е около 7 млн. лева.
Социалистите ще ползват ноу-хауто на ГЕРБ от последните парламентарни избори. Тогава Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Красимир Велчев обявиха, че залагат свои имоти срещу 440 000 лв. кредит.
Колкото до откриването на кампанията на БСП – и там столетницата не прояви неочаквана фантазия, нито пък новаторство. Столичната организация заложи на Капитан Америка, който пусна бюлетина със знак "X" върху осмицата. Анимационни персонажи в 3D формат превзеха паметника на Съветската армия, а караоке на открито подгря соцактива. Съвсем очаквано Данаилов откри купона с песента от филма "На всеки километър".
И за социалистите откриването на кампанията се оказа по-важно от дневния ред на държавата. В деня, в който Катуница изпрати починалото от сърдечен пристъп момче, червените се събраха в Пловдив и с кукери, гайди и Лили Иванова тръгнаха към вота. Кампании с концерти, които да развеселят червените бабички, БСП открива и във всички областни градове.
Различната агитация
Засега кампанията на третия кандидат за президент, чиито шансове за стигане до балотаж според социолозите са реалистични, е заложил на най-пестелива и най-малко отблъскваща предизборна агитация. Щабът на Меглена Кунева взаимства много от елементите в кампанията на Обама. С тази разлика, че голяма част от направеното не стига до обществото. Или до онази негова част, за която телевизията и радиото са основните средства за информация. Кунева има осем чудесни клипа в интернет. Те няма да бъдат завъртени по телевизията. Щабът й разчита, че младите и образовани българи, т.е. онези над 3 милиона, които се преброиха през интернет, ще ги видят. Причината е проста – липса на пари и скъпото ефирно време. Затова бай Кольо ще остане в интернет. В клиповете не се появяват нито Меглена Кунева, нито кандидатът за вице Любомир Христов. В тях е заложено на "обикновените герои на България" (по подобие на онези в Америка). Това са хора, които предизборните щабове превръщат в символи на една или друга реторика. Всяко послание е насочено към някого – без героични погледи и обещания.
Впрочем и откриването на кампанията на Кунева – Христов беше доста по-различно от останалите. Двойката отчете, че в последните седмици е изминала над 11 000 км по пътищата на България, посетила е близо 90 населени места и е провела над 230 срещи. Пред гостите на събитието бяха разказани и представени видеоисториите на българите от срещите на Кунева. Друг е въпросът доколко екранното отсъствие и пищните концерти по площадите няма за пореден път да се окажат основният стимул за даване на глас…

Стр. 11

 

Водещ: Любопитна информация за един от кандидатите за президент четем във вестниците днес, агенциите вчера. Кандидатът Павел Чернев, него вероятно го познавате, като бивш депутат от "Атака", националист. Та какво прави той? Търси си партньор за президентската кампания, кандидата му за вицепрезидент го търси, издирва във Facebook. И на въпрос, забележете, от колеги – защо във Facebook? Няма ли си достатъчно подходящи кадри в партията ? Чернев отговаря така – нова политика се прави не само с нови хора и идеи, но и с нови методи. За използването на новите методи в политиката разговор с PR-експерта Максим Бехар.
Максим Бехар: Добро утро!
Водещ: Добро утро! Одобрявате или не одобрявате този подход на г-н Чернев?
Максим Бехар: Малко странно решение, но от друга страна нека си търси човека. Може да намери и по-подходящ, отколкото е имал предвид досега. Факт е, че социалните медии, и не само Facebook, ще бъдат използвани много активно в предизборната кампания. Това се случи и преди две години. Случи се и преди четири години. Но сега има много повече потребители в България, много повече хора разбират как могат да си направят промоция, как могат да споделят своите идеи.
Водещ: Колко бяха потребителите в България? 2 млн.
Максим Бехар: В България са около 2 млн., може би малко над 2 млн. За Facebook говорим.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Има много български социални медии. Има бизнес ориентирани, като Linked-in. Twitter, колкото и да е силен в България, за съжаление не можа да стане толкова силна и влиятелна медия, каквато е в Щатите или в Русия.
Водещ: А защо? Защото няма клюкарница в него?
Максим Бехар: Не. Има много, но това е по-особена медия. Може би един ден ще вземе превес в България. Защото това е по-скоро споделяне на новини, които са много кратки, отколкото разработване на теми, които по-задълбочено. Разбира се, може да се споделят и снимки, могат да се споделят и статии. Така или иначе много от кандидатите в момента разчитат на социалните медии, за да могат да си споделят своите платформи.
Водещ: А имат ли основания, според Вас, или се предоверяват малко повече?
Максим Бехар: Нито един не го прави. Ако някой си направи труда да разгледа профилите във Facebook на кандидатите за президент, обявили се като кандидати досега, много лесно може да види, че всъщност тези профили приличат на едни ведомствени стенд вестници, в които пише – кандидатът за президент ще посети…
Водещ: Ясно.
Максим Бехар: … площада на еди кое си село или ще беседва с еди кои си граждани и селяни – и нищо повече. И едни такива снимки в голяма част от тях, не искам сега точно конкретни имена да споменавам, но те са не повече от десетина кандидати и много лесно могат да бъдат проверени. Едни такива снимки в много патетичен стил – всички гледат нагоре, всички гледат…
Водещ: Професионални снимки.
Максим Бехар: … много оптимистично с едни такива искрящи очи. И малко смешно е това, малко комично е.
Водещ: Добре, как да подходят? Вие какво бихте ги посъветвали?
Максим Бехар: По принцип широкото участие на хора, които не са професионални политици, като че ли… без да издигам въобще тази професия на чак толкова високо ниво. Ние в България все пак от 20 години имаме политика. Но участието на хора, които понякога дори са комични, свежда, според мен, изборите на едно много ниско равнище. |Защото в един момент виждаш, че ами, да – той си е направил профил във Facebook, той си е избрал за вицепрезидент някоя красива жена или пък популярен човек или някой странен военен, такъв, строгогледащ. Това означава, че той може да свърши тази работа. Ами, президент може да бъде, според мен, човек, който е много подготвен, който е минал през много неща в този живот, включително и политиката. И затова социалните медии са платформа, в която всеки може да каже това, което иска да каже на своите избиратели и ми се струва, че в момента е един огромен гювеч от неща, които половината от тях не могат да ги изпълнят, а другата половина са неизпълними.
Водещ: А според Вас, социалните медии, мрежи, започват ли да се превръщат в по-силен фактор, така, от вестниците, от радиата, от телевизиите дори…
Максим Бехар: Те са. Те са.
Водещ: … при взимането на решение от страна на хората за кого да гласуват? И защо?
Максим Бехар: Не знам дали взимането на решение е стъпка, която ще бъде определена от социалните медии, отколкото от традиционните медии – телевизия, радио и вестници, печатните медии. Обаче те са по-влиятелни, те са по-посещаеми. Защо? Защото са интерактивни.
Водещ: Защото можеш да напишеш и да получиш отговор от кандидата лично.
Максим Бехар: Да. Можеш да беседваш с нон стоп със своите избиратели, критици, хора, които те хвалят, да им кажеш – стига сте ме хвалили, кажете ми моите недостатъци, защото за мен това е важно. Никой не го прави от това, което видях във всичките профили на всичките кандидати. Според мен, част от тези профили се поддържат от хора, които са…
Водещ: PR-и.
Максим Бехар: … платени. Дали са PR-и, дали са секретарки, дали са просто някой, който седи и пише. Никъде, с много малки изключения, не видях директен контакт или директна комуникация с избирателите.
Водещ: Аз видях. Светльо Витков, Светослав Витков, кандидата за президент и фронтмен на „Хиподил” и хора, които пишат там.т
Максим Бехар: Аз… умишлено не споменавам имена, но факт е, че има.
Водещ: Той си общува, той си общува с хората.
Максим Бехар: Истината е, че голяма част от кандидатите са си регистрирали т. нар. лични профили, които са затворени за външната публика и това еогромна грешка. Защото трябва да станеш т. нар. приятел или трябва да те добавят, за да можеш да прочетеш какво пише кандидата вътре. Ако той не направи това, това означава, че той е отворен само за своите почитатели, което не е целта на една кампания.
Водещ: Два риска от социалните мрежи. Единият е платените провокатори. Едва ли не оставаме с усещането, че някой като пише във форум или в социална медия, той представлява гражданството, народа, общественото мнение. А пък доколкото съм чул, Вие ме поправете дали бъркам, но много се използва това от политическите централи да се плаща на определени хора, които имат ангажимента да плюят по, да правят определено количество негативни коментари срещу техните опоненти в социалните мрежи. Този риск във Facebook как може да бъде избегнат?
Максим Бехар: Знаете ли, във Facebook това не е възможно. Възможно е не повече от 2-3, до 5% от профилите да са фалшиви и това моментално се разбира, че един профил, който е регистриран преди два дни и човек, скрит зад този профил, пише нещо лошо за един кандидат или това са т. нар. хейтъри.
Водещ: Хейтъри.
Максим Бехар: Хората, които мразят други хора. Във Facebook това не е възможно. И в социалните мрежи, които са по-персонализирани няма как това да се случи. Да, има форуми, в които вероятно има платени хора или…
Водещ: А има ли платено хейтърство точно, според Вас?
Максим Бехар: Аз не съм срещал, но вероятно има, както има всичко на този свят. Особено по време на избори. Така, както има и анонимни профили, така, както има и хора, които се крият зад някакви абсурдни никнейми или своите прозвища, които те си избират. Така че възможно е да има платени хейтъри, но не смятам, че това е основното. По-скоро най-важното е кандидатите да могат да превърнат своите страници, дали във Facebook, дали в някоя друга социална мрежа в средство, защото това е медия, в средство за комуникация със своите избиратели.
Водещ: Казвате, че е медия.
Максим Бехар: То е медия, това си е медия.
Водещ: Имаше една идея да бъдат регулирани тези медии преди време и ето, сега сме в условията на предизборна кампания. До 23, след 23-и кандидатите имат право да правят тази кампания по медиите, имат право да разполагат билбордове, а пък виждаме, че доста и преди 23-и, примерно във Facebook абсолютно рекламно се използва. Трябва ли да бъде наложено ограничение, според Вас?
Максим Бехар: Няма как да бъде регулирано. В света има много, многократно са правени опити социалните медии да бъдат регулирани и това, след като в държава като Съединените Щати…
Водещ: Не може да стане.
Максим Бехар: … това не може да се случи и в България не може да се случи. Но според мен и не бива да бъдат регулирани. Трябва да се види цялото многообразие от мнения, да се проведат спорове, да се излагат платформи, хората, ако трябва, да се карат, да се сдобряват, за да може в крайна сметка да се види кой кандидат е най-качественият. Истина е обаче, че в България има няколко хиляди блога от млади и интелигентни хора, които се поддържат на изключително високо равнище и нито един от кандидат президентите не може да стъпи на малкия пръст на тези хора. И ако някой иска да си води професионално своята страница във Facebook или в която и да е друга социална мрежа, трябва да прочете малко блогове, да се понаучи как се излагат тези и как се защитават, как се пише грамотно. Защото след като е медия, това не означава само да си сложиш снимката или да напишеш кога имаш среща с избиратели. Това означава тази медия да бъде управлявана професионално. Обявихте темата дали предизборната кампания от площадите ще се пренесе в социалните медии.
Водещ: Именно.
Максим Бехар: Тя не е на площадите. Тя в момента е в социалните медии и според мен, тази година, до края на кампанията, 30. октомври ли, когато се пада там, ще бъде в социалните медии всъщност.
Водещ: А от социалните мрежи защо много трудно се отива на площадите, според Вас? … направим аналогия – от социалните медии ще се отиде ли до урните?
Максим Бехар: До урните ще се отиде категорично, а до площадите не, защото няма какво да правим на площадите. Там можем да, какво, да викаме, да вдигаме някакви лозунги. Докато в интернет можеш да споделиш своите виждания, да ги отстояваш, да ги аргументираш. На площада това е много трудно. Ако се съберат 10 000 души, как ще се чуят 10 000 мнения? В интернет това е възможно. Разбира се, обменът на мнения, което се случваше на площадите навремето, обменът на емоция, ако щете, и на настроения е по-логично да се пренесе онлайн. Това се случва в България, но не се случва по възможно най-професионалния начин. Следващите избори сигурно ще бъде по-добре. При това следващите избори са след четири години – ще има по-силно развити социални медии, които вероятно голяма част от тях ще имат … връзка в реално време.
Водещ: Те и сега са достатъчно развити, но … кандидатите просто не ги използват, защото не са наясно със силата им все още.
Максим Бехар: Струва ми се, че всеки кандидат, ако иска да каже нещо на своите избиратели в социалните медии, трябва да го прави лично, персонално. Трябва да влезе, да си напише мнението, да спори с тях, да дискутира. Ще намери време. Както намира време да отиде на един митинг, както намира време да седне на една маса с избиратели и да спори с тях, така ще намери време да прекара един ли два часа на ден…
Водещ: Лично.
Максим Бехар : Да, за да може да им отговаря и да излага своите мнения и да излага своите мнения. И това много ясно се разбира дали е така.
Водещ: Обаче може би наистина те така разсъждават. Ето, протест срещу цените на горивата. 20 000, да кажем, са се присъединили към групата във Facebook за този протест. 100 души на площада.
Максим Бехар: Ами, да. Нормално.
Водещ: И по-същият начин този кандидат си казва – O. K. Аз имам 100 000 в моята група, които са се присъединили във Facebook.
Максим Бехар: И какво от това?
Водещ: И какво от това, като ще отидат да гласуват десет за мен?
Максим Бехар: Затова смятам, че след като е медия, тя трябва да бъде управлявана от професионалисти. Тоест, една медия не може да бъде управлявана само от аматьори. Разбира се, много хора правят опити за журналистика в своите профили във Facebook и това е добре. Една от промените, които Facebook аложи всъщност в модерния свят е, че много милиони хора, стотици милиони започнаха да се опитват да правят журналистика. Тъй като писането на твоята стена или писането в някоя медия, в крайна сметка е журналистика. Журналистиката, освен всичко друго, е и да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това социалните медии го предоставят и ти го дават. Трябва да се управлява обаче професионално. Разбира се, честно, почтено. Има много бъдеще в социалните медии. Твърдя, че те ще повлияят до голяма степен на изборите, ако могат обаче да бъдат управлявани професионално от кандидатите.
Водещ: Добре. Гледахте ли клиповете на Росен Плевнелиев и на Маргарита Попова дето Бойко Борисов им се скара за тях, че са клиширани.
Максим Бехар: Ами, аз не чух това как Бойко Борисов им се скара, обаче ги гледах и…
Водещ: Каза да се махнат.
Максим Бехар: … ми се струва, че наистина са направени в стил соцреализъм и наистина има голям патос, ненужен патос. Защото познавам Росен от много години, правили сме проекти заедно и знам, че той е нормален човек, може да се държи нормално. Няма смисъл от тези, такъв поглед към бъдещето. Пък едни хора минават, пък го поздравяват, пък едни ветрове, пък едни облаци…
Водещ: Как си го обяснявате, че така стана?
Максим Бехар: Ами, някой залитна малко повече. Защото в крайна сметка създаването на един клип е творческа дейност и в тази дейност никога не знаеш накъде ще те отведат идеите. Може би някой около него е искал именно създаването на такъв образ. Струва ми се, че вече и социалните медии са един от факторите това да се случи. Времената на този тип възприятия отминаха. Трябва да комуникираме нормално, човешки, директно. Да бъдем такива, каквито сме. А пък дали ще бъдат феновете във Facebook или нашите избиратели в урните на 23 октомври, в крайна сметка те ще преценят кой колко струва. Това е хубавото на социалните медии, че ни направиха прозрачни. Направиха света прозрачен и с това го направиха по-добър. Тъй като като имаш недостатъци и хората край теб ти кажат твоите недостатъци, шансът да си ги оправиш е много по-голям, отколкото ако имаш край себе си едни коакьори, които само ти свалят звезди и ти говорят глупости и ти се взимаш насериозно и мислиш, че си много велик.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор! Беше ми приятно. Успешен ден Ви желая.
Максим Бехар: Приятен ден и на Вас!