в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13 

в. Сега | 11.04.2011

Британският клон от медийната империя на австралиеца Рупърт Мърдок е изправен пред вълна от нови искове за обещетения и може да бъде даден на прокуратурата, след като призна участието си в продължил години скандал с телефонно подслушване, съобщават британските медии.
Над 100 публични фигури, сред които политици и членове на кралското семейство, са били подслушвани от журналисти на таблиода "Нюз ъф дъ уърлд" преди няколко години. Вчера вестникът публикува официално извинение, след като в петък "Нюз интернешънъл" – компанията майка на вестника обяви, че ще признае вината си и ще плати обезщетения по осем случая. Признанието беше отстъпление от доскорошните твърдения на медията, че не познава журналисти, които са подслушвали нелегално телефоните на членове от кралското семейство, политици, лица от шоубизнеса и спортни звезди, като обвиняваше шепа "репортери мошеници" за скандала.
Анализатори смятат, че ходът на групата е опит да сложи край на случая и да ограничи финансовите разходи в момент, когато "Нюз корп" финализира сделката по покупката на британския платен сателитен оператор БиСкайБи за $14 млрд.
Уреждането на всички искове ще струва на групата 40 милиона паунда ($66 млн.), обяви адвокат Род Дадак, специалист по медии, чиято фирма представлява множество потенциални жертви на телефонно подслушване.
Скандалът избухна през 2005-06 г., когато репортер на таблоида, който отразява кралското семейство, беше арестуван и вкаран в затвора заедно с частен детектив, задето подслушвал съобщенията от гласовата поща на сътрудници на кралското семейство.

Стр. 8

в. Дневник, Компании & Финанси | Велизар УЗУНОВ | 07.03.2011

Цената за придобиване на телевизионния оператор може да нарасне с 3 млрд. паунда

News Corp., собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок, ще трябва да увеличи с около 3 млрд. паунда предлаганата в офертата си цена за придобиване на British Sky Broadcasting (BskyB), за да спечели одобрението на акционерите на британската компания, предаде агенция "Блумбърг". Повишението се изисква от един от най-големите инвеститори в телевизионния оператор – Fidelity Investments. Компанията на Мърдок предложи да плати по 700 пенса на акция за дела от 61%, който не притежава в BskyB, през юни 2010 г. Въпреки че в края на миналата седмица News Corp. получи одобрението на регулаторите в страната за осъществяване на сделката, офертата ще трябва да бъде подобрена. В момента книжата на най-големия платен телевизионен оператор на Острова се търгуват за около 815 пенса. Според източници на "Сънди таймс" обаче Fidelity настоява за 950 пенса за акция, което ще увеличи офертата от 7.8 млрд. паунда на около 10.5 млрд. паунда. "Не смятам, че сделката ще бъде финализирана при оферта от 750 до 800 пенса", каза главният изпълнителен директор на Odey Asset Management, която притежава близо 3% в BskyB. "Ние не искаме да продаваме, тъй като инвестицията ни харесва", допълни той. Сред основните акционери в BskyB са още инвестиционните фирми BlackRock, Capital Research Global Investors, Franklin Templeton и застрахователната група Legal & General. Според независими анализатори, цитирани от "Гардиън", Мърдок може да си позволи да увеличи значително офертата за телевизионния оператор. Ричард Грийнфиълд от брокерската къща BTIG смята, че дори при цена от 875 пенса на акция сделката ще увеличи приходите на News Corp. Според него консолидацията на BSkyB ще оптимизира разходите й с 20% до 2012 г. и 30 на сто до 2013 г. "Една успешна оферта трябва да е с поне 10% по-висока от стойността на акциите на компанията на борсата", коментира Джонатан Барет, анализатор от Singer Capital Markets. "Телевизионният пазар е в добро състояние с оглед на приходите от реклама, а BSkyB е актив от клас А", допълни той. За телевизионния оператор със седалище Айлуърт, Великобритания, работят 16 500 служители. Той има 10 млн. абонати, на които предоставя платени програми, спортни събития и популярни международни канали като HBO. Печалбата на компанията за първата половина на фискалната й година (юли – декември 2010 година) преди лихви и данъци нарасна с 26% на годишна база до 520 млн. паунда. Приходите й се повишиха за периода с 15% до 3.19 млрд. паунда. Придобиване на BSkyB ще добави още един успешен бизнес към медийната империя на Мърдок, която се разпростира в почти всички краища на света. Сред най-популярните марки на News Corp. са Fox TV, "Уолстрийт джърнъл", издателят на книги HarperCollins и др. Опитът на Мърдок да придобие BSkyB обаче срещна силна съпротива от страна на британските медии. Опасенията им са, че по този начин магнатът ще придобие силно доминираща роля в британското медийно пространство. News Corp. вече притежава вестниците "Таймс", "Сън" и "Нюз ъф дъ уърлд". Въпреки съпротивата на медиите обаче министърът на културата на страната Джеръми Хънт разреши осъществяване на придобиването. В замяна на това Мърдок предложи притежаваната от него Sky News да бъде отделена в независимо звено.
Редица медийни компании на острова, сред които BT Group, "Гардиън медиа груп", "Телеграф медиа груп" и др., обаче се заканиха да обжалват решението на министъра. Хънт, който е член на консервативната партия, пое разглеждането на сделката през януари, след като бизнес секретарят на правителството Винс Кейбъл заяви, че е обявил война на Мърдок. Вестник "Сън" подпомогна консервативната партия на изборите през май 2010 г., въпреки че дотогава подкрепяше лейбъристите, припомня "Блумбърг".

Стр. 6

Оригинална публикация

в. Сега | 08.02.2011 

Печатните преси в България обаче ще се въртят поне до 2035 г.
От миналата седмица на пазара е факт първият вестник, създаден специално за iPad. The Daily, естествено, е на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок и, естествено, 48 часа след излизането на първия му брой вече се намираше безплатно в интернет. Не че усилията си заслужаваха или поне така заключиха единодушно медийните у анализатори в англоезичния свят.
Наред със злорадичките критики обаче на дневен ред пак излязоха модните прогнози за края на вестниците такива, каквито ги познаваме. Основания за това няма нужда да се търсят само при новите начинания на Мърдок. По същото време, докато читателите получаваха първия си The Daily, "Ню Йорк Таймс" отчете 26% – спад в приходите за последното тримесечие на 2010 г. предимно благодарение на срива в рекламата за печатното издание. А 80% от приходите на компанията идват от реклами и тираж. От нашата страна на океана пък е факт първият закрит вестник за тази година – в Ирландия. Засега Sunday Tribune спира временно в търсене на инвеститори, след като издаващият го от 30 години миноритарен собственик оттегли финансирането си. Гилдията в Ирландия обаче не е никак оптимистична – според анализи в местната преса 2011 г. ще е поредната свръхкритична година за оцеляването на вестниците.
Ако се вярва на футуролога Рос Досън, Ирландия може да бъде спокойна още поне 16 г. В определени среди Досън се ползва с доверие, понеже е известен с това, че през 2002 г. прогнозира феномена на социалните мрежи и микроблоговете в книгата си Living Networks. От няколко месеца Досън разработва прогностичен модел на вестникарската индустрия. Според него в сегашния си вид вестниците ще престанат да имат значение след 12 години (но всъщност дава различна година за различните страни), а хората ще четат новините в крачка на мобилни четящи устройства.
Самите мобилни устройства пък ще поевтинеят сензационно от днешна гледна точка – от над 600 долара сега до 10 долара след години. Ще ги раздават безплатно, така както сега свикнахме да получаваме телефони към някой договор с мобилен оператор.
"Движим се към медийна индустрия, доминирана от социалните мрежи", казва Рос Досън. В прогнозата му има добра новина и за гилдията – печалбите ще растат, но ще бъдат разпределени все по-неравномерно. Ако искат да участват в този процес обаче, медийните организации ще трябва да се реформират из основи. Журналистиката ще бъде оставена в ръцете на гражданите – "аутсорсната на тълпите", а новините ще се списват от аматьори под надзора на професионалисти. Но аудиторията ще бъде привличана от големите имена в професията.
В прогнозата си Досън работи с огромен набор от фактори – глобални и национални. В глобален план анализира ценовата достъпност на мобилни устройства, таблети и електронни четци, разработката на висококачествени дигитални вестници, промени в производствените разходи за печатните медии, нови форми на електронно разплащане, тенденции в рекламните стратегии и развитие на отворени платформи. В национален мащаб пък се оценяват развитието на технологиите, достъпът и цената на широколентовия интернет и мобилните комуникации, обхват на смартфони и електронни четци, икономическо развитие, растеж, индустриална структура, финансово състояние на водещите ежедневници, демографски особености и пр.
Логично вестниците в сегашната си форма ще престанат да съществуват първо в САЩ през 2017 г. Две години по-късно процесът ще се прехвърли и в Европа, като най-напред ще засегне Великобритания и скандинавските страни. У нас, изглежда, медиите могат да бъдат спокойни още дълго време.
България е сложена в компанията на Чили и Уругвай за 2035 г. Година по-късно кончината на пресата ще застигне и пазара на Русия. Любопитен детайл от тази световна карта е, че Монголия ще изпревари с година Аржентина вероятно благодарение на несъразмерно по-малкото си население. На Балканите пък първа ще прегърне изцяло новите технологии Гърция – през 2028 г. Дори Сърбия ще бъде преди България – през 2034 г.
При изработване на модела Досън взема предвид и типа собственост на медийния пазар. В Австралия например собствеността е силно концентрирана, което ще й даде няколко допълнителни години до 2022 г. В страни като франция и Германия пък влияние оказва склонността на правителството да оказва подкрепа на вестниците.
Вестниците ще изгубят значението си в 52 държави до 2040 г. На тяхно място ще се появят технологии като олекотени, интерактивни дигитални издания, в чието съдържание има и видео. Тук обаче Досън прибавя и нещо интригуващо – според него тези устройства ще могат да се навиват и сгъват точно както днешния вестник. В огромните територии на Африка и части от Южна Америка и Азия обаче хартиеният вестник ще продължи да съществува в пълен блясък.
Прогнозата на Досън му навлича повече омраза, отколкото любов в последните месеци, форумите изобилстват с реакции от типа: "А вие колко хора с таблет видяхте днес в метрото?".
Независимо колко е глупава прогнозата, тя поне предизвиква полемика. Или както казва Ърл Уиткинсън от Международната асоциация на вестникарския маркетинг: "Досън ни напомня, че часовникът тиктака. Няма да ни стигне времето да развием дигитални платформи, не успяваме да смогнем да изградим мултимедийни компании, където печат, интернет, мобилни технологии и iPad да работят едновременно, всяко със своите сили и възможности. По същия начин ни предупреждаваха преди 20 години, че малките обяви ще изчезнат и трябва да бъдем подготвени за това. Сега е моментът да започнем подготовка за едно напълно дигитално бъдеще, независимо дали то ще дойде през 2025, 2050 или 2100 г."

Стр. 14

Когато медийната империя на Рупърт Мърдок взима решения, те са добре премислени и стратегически. Тяхната цел е една – да носят печалба. Затова планът му да направи изцяло дигитална медия, вместо паралелно да развива уеб-и хартиените й варианти, беше приет като началото на края за офлайн изданията. Прибързана квалификация. Да, The Daily е перфектният медиен продукт и да – не са много компаниите, които може да инвестират 30 млн. USD в подобен проект, за да говорим за масово пренасочване към дигиталните издания.
SWAT анализ
Кои са силните и слабите му страни обаче? Евтин е достъпът до първия таблетен вестник. Има много iPad списания, които ежедневно търпят критика за високите си абонаментни такси, конкуриращи се с тези на печатните медии -неоправдано според потребителите, тъй като онлайн списанието няма печатни разходи. News Corp. са се съобразили точно с това и цената им е 14 цента на ден, 1 USD за седмица и 39.90 USD на година.
Достъпността винаги е била и е гаранция за масов интерес в медиите. Повече читатели – по-висок интерес от страна на рекламодателите и съответните по-високи печалби. На това залага и The Daily. Ниската му цена има още един плюс – The Daily не е интересен за пиратстване, поне не масово. Фактът, че е ограничен само за потребители, ползващи IP-та на територията на САЩ и Канада, обаче доведе до появата му в торент мрежата няколко часа след като се появи първият брой. Все още официално от вестника не са дали отговор на два въпроса – как ще им се отрази пиратството и няма ли The Daily да бъде пуснат за достъп в Европа, Азия и Австралия.
"Пресен"
Още преди лансирането му да стане факт, Мърдок го рекламираше като сутрешен вестник, с който да си пиете кафето. Въпреки първоначалните изказвания, че съдържанието му ще се ъпдейтва веднъж на ден, в момента The Daily работи на принципа на стандартен сайт с постоянно променящи се акценти. Правилна стъпка особено в очите на потребителите,
свикнали с актуалността на стандартните онлайн медии.
В същото време за разлика от повечето онлайн медии The Daily не е заключен в самата апликация и може да комуникира с външни сайтове. С други думи, може да се споделя съдържанието му с Facebook, Тwitter и др.
Завършен ли е
От стартовата си анимация до навигацията по страниците му The Daily е медия с добре разработена и балансирана техническа част. Визуалните ефекти са достатъчно стилни, за да не натоварват останалите процеси на iPad и да ориентират читателя в навигацията му. Същото важи и за съдържанието. Статиите са написани в тон с най-новите тенденции в съвременната журналистика, нивото е сравнимо с това на списание Time, а видеорепортажите конкурират тези на Fox. Въпреки името си The Daily прилича, държи се и е организирано повече като списание, отколкото като ежедневник. Единствената слабост в дизайна е невъзможността за Zoom. Така че се подгответе да имате
проблеми с по-дребните шрифтове и при някои изображения.
Неудобен
Ако оставим настрана качеството на материалите, понякога The Daily може да бъде изключително дразнещ за употреба. В него са засилени всички неудобства, характерни за самия iPad, а и редакторите му все още не са стигнали до пълен синхрон за разглежданите тематики. Множество читатели се оплакват, че в първия му брой липсват "сериозните" новини и на моменти дори се плъзва по ръба на жълтината и на самата логика. Най-критикувано е оформлението на материала за Египет – към него е прикачена фотогалерия, показваща снежните бури в САЩ, както и видео с историята на затворник, правещ играчки, а следващата статия е за диско клуб за кучета. На друга от страниците му има материал за петрола в Иран, а до него – обзорна статия за ползата от фитнеса при възрастните хора.
Въпреки че дадените примери издадоха недоволството на читателите, те
показват една много ясна тенденция – потребителят на съвременната медия търси добавена стойност и интерактивност под формата на фото/видеогалерии, възможността да проследи всички останали публикации по темата или от същия автор. Както и таргетирана по темата на материала реклама.
Най-слабата му страна обаче, като оставим настрана, че може да се чете само ако имате iPad, е липсата на опция за търсене по заглавие на материал. Единствено може да се сменят секциите – "Новини", "Слухове" и т.н., но няма търсачка. В момента единственият начин да се открие конкретен материал е да разровите броевете страница по страница или да предвидите, че в бъдеще ще ви трябва и да цъкнете на опцията save, докато го четете.
Бъдещето
Дали The Daily е бъдещият път за развитие на медиите и дали ще убие печатните? Едва ли, апокалипсисът на вестниците бе предвещаван и при появата на радиото, по-късно и на телевизията. А за гибелта им най-силно се заговори
в началото на милениума с развитието на множеството онлайн медии. В момента броят на абонатите на едно онлайн издание не е достатъчен дори да се намекне за възвръщаемост на инвестицията, а трябва да се отбележи, че те се генерираха в двуседмичния период, в който The Daily е безплатен.
В същината си The Daily е "олд скул" списание -новаторски е само начинът му на предоставяне на публиката и допълнителното мултимедийно съдържание. Списание Flipboard е по-новаторско като стил и оформление и има по-голям шанс да е бъдещият облик на медиите от The Daily, стига да бъде подобаващо финансирано. Рискът с възвръщемостта на вложените средства е много голям, списанието е ориентирано само към една-единствена платформа, доминирала пазара през миналата година, но с неясно бъдеще през тази (iPad). Все още му липсват основни функции като търсачка. Тези и още много фактори поставят под въпрос бъдещето на The Daily. Остава ни само да изчакаме и да видим.

Характеристика
The Daily в цифри
Стартова инвестиция: 30 млн. USD
Журналисти на заплата: 100
Оперативни разходи: 500 хил. USD за една седмица
Абонамент: 0.14/1/40 USD за ден/седмица/ година
Гратисен период: 2 седмици
Пазар: САЩ
14 цента на ден струва онлайн изданието
39.90 USD на година е абонаментната такса за таблетния вестник

Стр. 22

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

Бизнесимперията на Рупърт Мърдок "Нюз корпорейшън" пусна вчера електронния си вестник ,Дъ дейли" (ежедневник – на англ. ез., бел. ред.), който ще може да се чете само на таблета на "Епъл" iPad, съобщиха световните агенции. ,Дъ дейли" е ппатен, като седмичният му абонамент е 99 цента, а годишният – $ 40.

Изданието ще се разпространява през магазина за припожения на "Епъп" Арр Store, който е част от софтуерната ппатформа iTunes.
В началото вестникът ще се продава само в САЩ, но не е пробием и задокеанските потребители да разлистват електронните му страници, стига да си направят iTunes регистрация в Щатите.
Потенциални потребитепи на вестника на Мърдок са и българските министри, които заедно с депутатите от ГЕРБ в сряда си подариха по един iPad.
"Дъ дейли" пубпикува не само статии и снимки, но и видео с висока резолюция и 360-градусови панорамни изображения.
"Целта ни е да достигнем всички 15 млн. американци, които до края на годината ще разполагат с iPad", обяви Рупърт Мърдок, който представи изданието на бпяскава церемония в нюйоркския музей "Гугенхайм" в сряда вечерта.
Водещата статия в първия му брой е озаглавена "Падналият фараон" и е за събитията в Египет. Покрай другите неща има интервю с нашумялата актриса Натали Портман и материал за поп певицата Риана.
Предстоящата поява на ,Дъ дейли" беше обявена през есента на м. г., като тогава работното му загпавие беше ,Лейпи ппанет" – както на ежедневника в поредицата "Супермен". Мърдок инвестира в проекта около $ 30 млн., като нае 100 журналисти за него.
Изданието се посреща нееднозначно, като според някои то е твърде тромаво, защото се обновява веднъж дневно, за разлика от традиционните интернет медии, в които има непрекъснат поток от информация. Други одобряват качеството и разнообразието на материалите в него.
За iPad има много приложения, с които потребителят безппатно може да си подреди собствен "вестник" с комбинация от публикации на най-различни издания.
През ноември британският милиардер Ричард Брансън пусна месечното iPad списание "Проджект". Абонаментът му е 1,79 лири стерлинги (4,10 лв.) на месец.

Стр. 11

в. Пари | 26.01.2011

Компанията на Рупърт Мърдок ще трябва да направи някои отстъпки, за да гарантира медийния плурализъм

Британското правителство смята да сезира Комисията по конкуренцията за подготвяната покупка на телевизия British Sky Broadcasting (BSkyB) от News Corp. В същото време обаче компанията на Рупърт Мърдок ще има възможност да избегне разглеждане на сделката от антитръстовия орган.
"На базата на наличните доказателства смятам, че сливането може да бъде в ущърб на обществения интерес за медиен плурализъм", каза министърът на културата Джеръми Хънт. Той обаче все още разглежда предложените от News Corp гаранции, които може да разсеят тези притеснения.
Концентрация
В доклада на комуникационния регулатор Ofcom, който беше публикуван вчера, се препоръчва сделката да бъде разгледана от Комисията по конкуренцията, която да прецени до каква степен концентрацията на собствеността може да засегне обществения интерес. Основният проблем е, че компанията на Мърдок е собственик на някои от най-големите вестници в страната. От News Corp определиха анализа на Ofcom като необективен, но от регулатора потвърдиха заключенията си. Хънт обяви, че ще помоли ведомството за лоялна търговия да участва в процеса, а Ofcom ще го консултира по това дали отстъпките, които News Corp може да направи, ще решат проблема с медийния плурализъм.
Три възможности
В доклада си Ofcom очертава три възможни действия оттук нататък. Сделката може да получи зелена светлина, ако News Corp отдели новинарския канал
на телевизията Sky News в самостоятелно дружество или ако продаде някои медийни активи. Третият вариант е блокиране на предложеното придобиване.
Според вътрешни източници, цитирани от Bloomberg, News Corp може да се съгласи да отдели Sky News, за да получи одобрение от правителството. Малко вероятно е обаче компанията да приеме и други условия.
забавяне
Ако сделката отиде за разглеждане в Комисията по конкуренцията, това значително ще забави плановете на Мърдок да придобие останалите 61% от телевизията. В момента News Corp притежава 39% от компанията. През юни 2010 г. News Corp предложи 7.8 млрд. GBP за останалите акции в най-голямата платена телевизия във Великобритания, но офертата беше отхвърлена от BSkyB като прекалено ниска. Компанията
на медийния магнат сега изчаква да получи одобрение от регулаторните власти, преди да отправи ново предложение. В края на декември Европейската комисия разреши подготвяната покупка.
реакция
Във Великобритания обаче сделката беше посрещната с остра критика от редица престижни медии, сред които BBC и Financial Times. Според тях придобиването на пълен контрол в BSkyB ще даде на News Corp прекалено голяма власт и ще има огромни последици за медийния плурализъм.
Против сделката беше хванат да се изказва и министърът на икономиката Винс Кейбъл от либералдемократите. След като пред избиратели той заяви, че е обявил война на Мърдок, контролът върху сделката беше прехвърлен на консерватора Хънт. По време на парламентарните избори през май в. The Sun на News Corp подкрепяше Консервативната партия.

Стр. 15

в. Република | 20.01.2011

Първият електронен вестник за iPad – The Daily, стартира работата си. Журналистите ще работят в многобройни бюра из цяла Америка, включително в Ню Йорк и Лос Анжелис. Официално дигиталното издание, собственост на компанията "News corporation", беше
представено вчера в Сан Франциско. На церемонията присъства медийният магнат Рупърт Мърдок, чиято идея е изданието.
Както е видно от името на медията, тя ще е всекидневник, коментира АП. Той ще покрива основните новини в политиката и икономиката, но също в културата и шоубизнеса, като ще има и видеосекция.
iPad вестникът е опит на Мърдок да промени журналистическия бизнес, след като приходите от печатните издания и от реклами спаднаха значително, посочва още АП.

Стр. 21