Cross.bg I 29.01.2013
БНТ, „Денят започва”
Тема: Новите зависимости, може ли човек да се пристрасти към телефона си?
Гости: Доц. Маргарита Бакрачева – психолог, Ален Попович – специалист по дигитален маркетинг
Водещ: Здравейте, след политическата част на предаването, сега ще обърнем внимание на една тема, на някои от вас може да изглежда по-лековата, но всъщност може да създаде доста проблеми. Да си поговорим за новите технологии, макар че, колко да са нови, няколко десетилетия, но са запазили някак си определението нови технологии. Макар че, според мен въпроса – може ли да се пристрастиш към мобилния си телефон, очевидния отговор е – да, понеже аз лично имам много такива познати. Ще дискутираме този въпрос с психолога Маргарита Бакрачева и господин Ален Попович, който е специалист по дигитален маркетинг. Добро утро и на двамата.
Маргарита Бакрачева: Добро утро.
Ален Попович: Добро утро.
Водещ: Госпожо Бакрачева, вие познавате ли такива хора, които са пристрастени болезнено към мобилния си телефон?
Маргарита Бакрачева: Аз ще започна с това, че малко или много всички по някакъв начин сме зависими. А що се отнася до пристрастяването, няма нещо, към което да не можем да се пристрастим, още повече, тъй като това е познат елемент вече от нашето ежедневие, който освен, че ни свързва със света, удовлетворява една потребност от връзка с другите, потребността от сигурност, така че, много лесно е да се премине границата с използването на мобилните телефони.
Водещ: Ще ви възразя веднага с факта, че господин Гаврилов се гордее с това, че няма смартфон, той е привърженик на…, консервативен привърженик на традиционното общуване. Господин Попович, това ли е тоталното бъдеще, такива като господин Гаврилов остават в историята?
Ален Попович: Тук мога да отбележа, че и аз нямам смартфон, изхвърлих си го преди една година по простата причина, че се побърквах от така наречените нотификейшън и имейли, които получавам. Така че, оставих си работата само в офиса. Може би бъдещето е в хората като мен, които може би ще намалят някои части от технологиите, които използват в ежедневието си. Така че, съвсем го разбирам, защото аз получавах на ден средно по 150 мейла, на които бързах да отреагирам веднага и това ми създаваше ненужен дискомфорт. Това аз нещо премахнах колкото и да е странно за моите колеги, аз се чувствам по-добре определено.
Водещ: Господин Попович е пример за това, че когато атакуваш трябва да си готов за контра атака, всъщност се оказва, че той остава в историята. Но за вас предполагам, че такива хора пристрастени към мобилните комуникации са най-благодатните клиенти?
Ален Попович: Нямаме вече.., не може да го погледнем като най-благодатните клиенти. Ако трябва да речем мобилните телефони, таблети, социалните мрежи, които вече все повече се интегрират в мобилните телефони или в таблетите, създават кратко разстояние за комуникация на хората, все по-бързо комуникират, все по-бързо споделят информация и знания. Така че, това е една еволюция, която така или иначе не можем да избегнем. В крайна сметка всеки във всеки един момент се нуждае от бързата информация, която получава или от бърз контакт с приятели, колеги и по работа. В крайна сметка вече не работим само с разговор, а все повече се пишат мейли, колкото и странно да е. Така че, технологиите са това нещо, с което все повече трябва да свикваме и те стават все по-развити и по-развити.
Водещ: Госпожо Бакрачева, има ли наистина от психологическа гледна точка, наистина ли може да се получи такова пристрастяване, което да бъде притеснително към тези нови технологии и към смартфоните?
Маргарита Бакрачева: Те дават неограничена възможност освен за поддържане на контакти като количество, наистина една информативна функция, която в последно време дава много голямо влияние и се превръща в мотив за потреблението. И наистина реакцията да не ползваме или да бъдем пренаситени и да се откажем от ползването, това пак е реакция на това, което ни заобикаля. Тоест, ние сме в тази действителност и се адаптираме по някакъв начин. Що се отнася до хората, които са пристрастени, в едно от изследванията, които направихме се оказа, че до голяма степен е и начина на живот като професионална ориентация, това, което ти е необходимо може да се превърне по чисто професионални причини внесъзнателно пристрастяване. Тоест, не става въпрос само за мотивация и за това, което чувстваме и имаме като лична потребност, но има професии, в които се превръща в част от ежедневието и наистина е една необходимост.
Водещ: Като заговорихме за история да погледнем и в бъдещето. Може би по чисто възрастови причини младите, като че ли са най-податливи към такива влияния. Сега, Екатерина Анева има около себе си любими от моите събеседници, а именно студенти. Добро утро, Кате.
Репортер: Добро утро, Марио. Аз се подмладявам около тези студенти вече втори ден, чувствам се прекрасно, защото те са, както вчера доказаха, изключително интелигентни, с много интересна гледна точка. Ние тук започнахме темата естествено още преди да започне разговора и смятаме, че съществува пристрастяване не само към мобилните телефони и айфоните, към таблетите, и към всичко свързано с интернет и компютърните системи и технологии. Мои събеседници са Момчил, Боян и Григор, които са студенти компютърни системи и технологии в Техническия университет и Люси, нашата единствена дама, която също е студент в Технически университет и член на Студентския съвет. Нека да започнем оттам. Ето, да речем, аз съм също пример, не желая да си взимам телефон, който е с по-модерна технология, не желая интернет, защото аз самата установявам, че прекалено много вися в социалните мрежи.
Момчил, студент: Да, има нещо такова, но в същия момент това ни прави възможността да намираме по-лесно приятелите и да се свързваме с тях. В този забързан начин на живот няма как да не става.
Репортер: Факт е обаче, че социалните мрежи заместват реалното приятелство. Човек е социално същество, не може без социални контакти, но тези в интернет, това ли са нашите социални контакти?
Боян, студент: Според мен, това не са нашите социални контакти, това са едни хора, които знаем, можем да видим тяхната информация и да общуваме с тях, да се разберем предварително с тях и да се видим. Нали това е идеята на социалните мрежи. Но общо взето, ние забравяме за какво е идеята и започваме само там да контактуваме.
Репортер: Учени от университета в Лос Анжелис, още преди години чрез ядрено магнитен резонанс са установили, че това е реално пристрастяване. Факт е, че то развива мозъка, „изменя функцията на мозъка”, това беше точния термин, кара хората да стават по-адаптивни, да селектират по-бързо информацията, но ги прави социално неконтактни.
Григор, студент: Социално неконтактни е много силна дума , става малко по-трудно комуникацията на живо. Няма я преградата на монитора, виждаш човека срещу теб и не знаеш какво да му кажеш, няма я защитата от интернет…
Репортер: От анонимността.
Григор, студент: Защото ти така или иначе си предоставил своите данни в интернет, но някак си човекът срещу теб може да разбере какво мислиш само като те погледне…
Репортер: Ето, това е странична реакция. Съществува синдром на компютърната мишка, това е синдром, който учените определят като дистрофия, определена на мускулите на ръката и на гръбнака и придобиване на някаква неправилна форма на седене, което всъщност се оказва голям проблем и то сериозен, ортопедичен.
Люси, студентка: Според мен, най-големият проблем с този синдром е явлението „геймър”, специално хората пристрастени към игрите.
Репортер: Да, ти ми каза един приятел на 37 години…
Люси, студентка: Да, точно така. Също така, проблемът е и когато търсим заместител на хартиения носител. Това също предизвиква този синдром, поне според мен, и това е много голям проблем на технологиите.
Репортер: Факт е, че поне може би вашето поколение и поколенията след вас предпочитат да си изкарат една класическа творба и да я прочетат в интернет, вместо да я прочетат на книга, което за теб проблем ли е?
Люси, студентка: За мен е проблем, няма нищо по-ценно от сборник с разкази или примерно някаква книга, която да е на наш стар писател, поет… Много по-ценно е да я отвориш, отколкото да влезеш в интернет и да прочетеш произведението.
Репортер: Това ли обаче са най-големите проблеми на пристрастяването на новите технологии? Аз съм свидетел, ако щете, една кабелна телевизия ако спре и настава голяма паника в къщи. Нямаме любимите канали, нямаме музикалните канали и оттам нататък вече нещата изгледат по много трагичен начин.
Момчил, студент: В някаква степен – да, все пак, всички се информираме от медиите така че трябва постоянно да гледаме телевизия или да слушаме радио, или да ръчкаме из интернет, както обичаме да се изразяваме.
Репортер: По колко часа на ден… Аз ставам свидетел как млади хора, носейки си таблетите, непрекъснато се ровят в тях, включително комични ситуации, таблети А4, които си сложат на ухото и така се ходи по улиците. Това наистина води до някакви абсурдни ситуации.
Боян, студент: Според мен, дали наистина е смешно, но общо взето таблетите са….
Водещ: Имаме някакви технически проблеми, предлагам да прекратим това включване, това са рисковете на новите технологии… Госпожо Бакрачева, трябва ли да се притеснява човек, когато да кажем 12 часа на ден играе игра пред компютъра? Това, според вас…? Защото някой ще каже – това е хоби, както някой който 12 часа свири на пиано на ден, аз 12 часа играя на компютъра… Каква е разликата и има ли разлика изобщо?
Маргарита Бакрачева: Когато става въпрос за пристрастяване, то е еднакво, без значение какво е заниманието, дали е хазарт, дали е компютър, симптомите са еднакви. Проблемът е не токова да говорим за количествените измерения, колкото за постигането на баланса. Не можем да променим ситуацията, а това, което може да се опитаме да направим, особено за младите поколения, които не познават друг свят, това е да и помогнем да намерят някакъв баланс, така че да не залитат единствено в онлайн комуникациите, да има достатъчно изнесени навън реални контакти, да намерят удоволствието от някои класически форми без да се преекспонира проблема и да се говори единствено, че е само проблем.
Водещ: Младите хора дадоха много интересна насока. Вие съгласни ли сте, че новите комуникации унищожават социалните рефлекси на хората. Ние като бяхме млади се запознавахме по стъргалото в града. Сега младите се запознават много често и любовни връзки създават в интернет.
Маргарита Бакрачева: Ако трябва да изразя лично мнение, аз бих живяла много спокойно ако от утре няма интернет. Въпросът е ,че това е част от нашето ежедневие и има много красиви неща, които се развиват, започвайки онлайн, стига да бъдат пренесени в реалния свят. В това няма нищо лошо, стига да не се оставят само в едното място. Що се отнася до социалните контакти, с две думи можем да обобщим, че едните са количествени а другите качествени. И за да се чувстваме наистина балансирани и да имаме от всичко, трябва да имаме достатъчно време за реални и социални контакти, за да не изпаднем в изолация.
Водещ: Господин Попович, вие реагирахте така с учудване и несъгласие на думите на младата дама от включването, която каза, че е много по-добре човек да вземе книга на хартиен носител, отколкото да я прочете в интернет. Това признак на изостаналост ли е или…?
Ален Попович: Това е термин, който ние сме свикнали да употребяваме… Много по-добре е да хванем книгата, нещо, което е физическо, което ни е заложено преди години… . В крайна сметка електронните книги дават много по-голяма възможност, аз от една страна също съм еколог, погледнато от гледната точка колко хартия се спестява и редица изследвания, че вестниците буквално до 15 години ще изчезнат и те ще бъдат под някаква форма на дигитален дисплей, в който ще се обновяват и ти ще можеш да се абонираш за въпросните новини. Така че, това е нещо, което трябва да оставим в миналото… Както каза и колежката, трябва да се адаптираме, светът се променя и то доста бързо. Човекът винаги е имал нужда да комуникира и да взаимодейства. Примерно, ако вземем социалните мрежи, ние казваме вид нова технология, не, това просто е ново средство за комуникация, както беше и мобилния телефон. Хората едно време са се събирали в черквите, в различни големи и малки касти и общности и са имали нужда да споделят информация, да общуват помежду си. Новите технологии дават възможност това все по-бързо да се случва и да може да контактуваш все по-далеч и да намираш информация. Сега не е нужно да ходиш да обикаляш по приятели и да търсиш книги за някакъв тип, ако учиш, нещо специфично, буквално с два клика може да намериш информация и да бъдеш адекватен в това нещо, което правиш. Така че, трябва да се адаптираме. Другият проблем е, че от едната страна колегите забелязваме, че хората се чувстват все по-нещастни от употребата на новите технологии, и това е така, защото едно време ти научаваш по три-четири новини какво се случва в света. Сега на ден научаваш по хиляда и почваш да съпреживяваш болката… Примерно, ако се случва нещо в Хаити, тази болка също я усещаш, ние сме хора социални, чувствителни. Информацията е все по-голяма и все по-голяма болка се изпитва, все по-голямо щастие се изпитва в зависимост от информацията и количеството, което получаваме, така че, трябва да еволюираме.
Водещ: Вие лично успявате ли да балансирате, да намерите този баланс, за който говорите или сте пристрастен към това да се информирате…, казвате хиляда новини на ден…?
Ален Попович: Нека да кажа, на мен това преди всичко ми е работата. За да мога да съумявам да се оправям и да поддържам и вид социални контакти, които са ми нужни, защото все пак лице в лице и да поиграя футбол с приятели е съвсем нормално, отколкото да го проиграва в интернет… Така че, аз изключих някои информационни канали. Изхвърлих си смартфона, вече първи признак. Вторият, аз не гледам телевизия, всичко което научавам, научавам от интернет. Защото така или иначе прекарвам времето си в интернет и това ми е работата. Така е още един информационен канал би ме натоварил. Така че, всеки трябва да намери баланса за себе си. Примерно електронни игри също харесвам, с тях разпускам но играя много рядко, когато ми остава време, така че всеки трябва да намери баланса за себе си.
Водещ: Значи явно трябва да поставим някакъв филтър, защото така социалните мрежи станаха толкова много, че ако се включим във всяка една от тях, само с това трябва да се занимаваме. Всичко друго ми хареса, особено за футбола, това че, не гледате телевизия, не е много радващо за мен. На финала на нашия разговор отново да се опитаме отново да включим Катя Анева, да видим дали са отстранили техническите проблеми… Кате, отново към теб?
Репортер: Здравейте отново, по ирония на съдбата ние станахме жертва на техниката и на новите технологии. Почвам оттам, откъдето прекъсна Боян. Проблемът с есемесите, чата, чух че в студиото се коментираше това, че едно време в кръчмата, в черквата са се събирали хората… Сега обаче…
Водещ: Очевидно и вторият опит е неуспешен. Това е един пример, как новите технологии носят много възможности, но съпътствани от сериозни рискове, които преди ни бяха непознати. Например, казахте един ден без интернет. Я си представете наистина един ден без интернет, какво ще правим, сигурно ще свърши света?
Маргарита Бакрачева: Мисля, че много бързо можем да намерим хубавите неща, които ни дава липсата на това, че непрекъснато ни бомбардират, особено с негативни новини, да направим нещата, които са истински и ни карат да се чувстваме тук и сега реално, а не само във фантазния свят или в това, което възприемаме… И наистина съм напълно съгласна, че всеки трябва да намери своя начин, така че да не попада само в единия свят и да съумее да използва единствено полезните функции, които ни дават технологиите, така че да се предпазим и да не се шашнем така че, ако има нещо което ни спира.
Водещ: Ние през цялото време говорим за хора, които са големи и съзнателни и имат възможността да избират, но обикновено децата са много силно повлияни от това, което се случва около тях. Дайте един съвет на родител, чийто дете е на път да се пристрасти към интернет и към новите технологии. Какво да направи така че, да насади в него баланса още от ранна възраст?
Маргарита Бакрачева: На първо място, бих започнала с това, родителите да бъдат по-спокойни, тъй като от перспективата, от която те разглеждат проблема, няма…, не е пряко свързана с начина, по който децата приемат ситуацията и малко прилича на първите изследвания на влиянието на телевизията върху децата преди п-броя десетилетия, че това формира агресия и т.н. Единственото, за да не се формира прекалена зависимост, родителят да бъде спокоен, децата могат да отсяват кое е реално и кое не е реално. Най-вече се водят от модела, който те виждат в къщи. Те виждат положителен модел от гледна точка на това, че родителите им предпочитат да прекарват време с приятели, да пътуват. При тях се формира такава нагласа, самите те да подражават и да успеят да съчетаят двата модела на живот.
Водещ: Благодарим ви. Двама специалисти уверяват, че няма нищо драматично в развитието на новите технологии. Трябва да бъде намерен баланса между тях и общуването лице в лице.
Ален Попович: Всеки сам за себе си трябва да намери баланса.
Водещ: Абсолютно съм готов, след като не мога да ви предизвикам като журналист, да ви предизвикам на футболния терен. Благодарим, ви госпожа Бакрачева и господин Попович в един интересен и забавен разговор за опасностите от новите технологии.
Социалните медии може да са страхотни за намирането на уникално съдържание от източници, които иначе не бихте посетили. Но стане ли въпрос за създаване на ангажираност към информационни източници като новинарски сайтове, ползата отFacebook и подобните ѝ не изглежда толкова голяма. Поне така се твърди в ново проучване, публикувано в рамките на „Журналистическия проект“ на щатските анализатори от Pew Research.
