evgenitodorov.blog.bg I Евгени ТОДОРОВ I 2010-06-06

Преди повече от 30 години по българските екрани се появи американският филм „Телевизионна мрежа”. По-късно излезе и литературният сценарий.
На финала един телевизионен работодател – злобен капиталист, изнасяше поучителна реч пред свой служител, в която между другото се казваше: „Няма държави! Няма народи! Няма руснаци! Няма араби! Няма трети светове! Няма Запад! Съществува…един огромен и необхватен, взаимно свързан и преплетен…доминион от долари. Петродолари, електродолари, мултидолари…”.
Тогава бях млад телевизионен журналист и ми беше мъчно за американските колеги, които се продават за долари. Тайно обаче си задавах въпроса – дали не е по-добре да работи човек за Ай Би Ем, Ай Ти Ти или Дюпон вместо за ЦК и за Окръжния комитет на БКП?
Последните дни отново се заговори за свободата на словото. Президентът Първанов зададе въпрос, чийто смисъл е дали Бойко Борисов не е днешният ЦК на БКП, който задава правилното писане и говорене.
Медиите отговориха с „Не!” и президентският въпрос увисна във въздуха.
На първо място той бе неправилно зададен.
Въпросът трябваше да бъде: „Кои са българските Ай Би Ем, Ай Ти Тй и Дюпон?”
Кои от тях са вече на страната на министър-председателя? След като от години бяха приятели с президента.
Първият проблем на българските медии е икономически. Оттам произлизат всички останали проблеми.
След като медиите не могат да съществуват самостоятелно на пазара, те трябва да изчезнат. Или поне максимално да се редуцират.
В България обаче фалитите са твърде инцидентни. Медиите оцеляват, даже са появяват нови. Само че те не живеят нормален пазарен живот. Те се издържат от някого. И провеждат неговата политика.
Така в българските условия Ай Би Ем, а не Бойко Борисов се превръща в ЦК на БКП.
И ако някой в тази държава иска да има свободни медии, трябва да поиска анализ на тяхната издръжка. И да помисли кой работи в обществен интерес, кой в частен и как нещо може да се промени.
Последната седмица донесе още една гореща медийна новина – Красимир Гергов си призна собственост върху БТВ. Това, което се говореше от години, стана ясно. Някои го оцениха като лицемерие. Всъщност лицемерието беше на държавата, която се криеше зад Закон за Радио и Телевизия и смяташе, че си е измила ръцете с така наречения „Член Антигергов”, според който този, който има рекламен бизнес, не може да бъде собственик на електронна медия.
Този член бе измислен точно да спре експанзия та на Гергов. Какво се получи – точно обратното.
Жертва на Антигерговото законодателство станаха дребни играчи, които нямаха пари, за да платят на добри адвокати. Така например Общинското радио в Пазарджик бе елиминирано от конкурс в Пазарджик, защото негов собственик е Община Пазарджик. А Община Пазарджик била съдружник в общинския спортен клуб „Септември”. А този клуб имал в съдебното решение записано накрая: „…и рекламна дейност”.
Град Пазарджик бе опазен от пагубното сливане на медиите с рекламата.
Как ли се е смял Гергов – ако е научил какви резултати дава създаденото заради него законодателство.
Така на мястото на общинското радио в Пазарджик дойде поредната национална верига. Не се знае дали и тя не е свързана с Гергов.
Сега за пореден път се отправят призиви да се предприемат решителни действия за изясняване собствеността на медиите.
Мастити адвокати доволно потриват ръце и пресмятат какви хонорари да поискат за замитане следите на собствеността.
Въпреки че на хората им дреме дали една медия е на Красимир Гергов или на Георги Гергов, на ТИМ или на Ирен Кръстева?
Нещата ще започнат да се променят тогава, когато българинът каже: „Няма да купувам този вестник, защото той е на Ирен Кръстева, примерно, а за нея очевидно по-важни са интересите, а не принципите”.
И когато журналистите няма да прескачат от медия в медия, просто защото „Георги Гергов дава двойна заплата”.
И когато останалите медии няма да приемат обратно бегълците.

Засега обаче ще си играем на закачки и на закони.

П.П. Една добра дума за СЕМ с председател Георги Лозанов: в сайта има проект за диференциране на глобите, които с последните поправки на ЗРТ бяха безмилостно увеличени. Но не съм забелязал някой да е обърнал внимание на този добър жест, който има отношение към защитата на медийния плурализъм.

Оригинална публикация

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.

в. Стандарт | 2010-05-31 

Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години "Стандарт" накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното.
Позицията на "Стандарт" е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове. Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество.
Ние прекалено много уважаваме нашите читатели, за да се опитваме да ги манипулираме. Ръстът на тиража на "Стандарт" в този труден момент за целия печат е най-красноречивото доказателство, че вестникът се стреми да бъде обективен и честен.
Безспорно при предишното правителство имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за националноотговорна позиция на медиите. В крайна сметка опитите всички проблеми да бъдат туширани и представени в розово изигра лоша шега и на тройната коалиция, и на държавата като цяло.
Относно намаляването на членовете на Съвета за електронни медии подобен ход изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган.

Стр. 4

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

www.econ.bg | 2010-05-28

Членовете на СЕМ гласуваха единодушно в негова полза

Генералният директор на БНР Валери Тодоров остава на поста за още един мандат. Той беше преизбран единодушно с 8 гласа от Съвета за електронни медии (СЕМ). Един от членовете на съвета не гласува поради болест.
Съгласно процедурата на СЕМ, членовете на регулаторния орган предложиха първо по трима от деветимата кандидати в конкурса за генерален директор на БНР, като мотивираха номинациите си. Така Валери Тодоров събра 8 номинации, бившият генерален директор Александър Велев – 7, а другият бивш генерален директор Поля Станчева – 2. Три номинации имаше за Ивайло Малинов, Чавдар Стефанов и Анета Милкова получиха по една.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов подчерта, че този избор е бил важен с публичните си дебати и така е фокусирал вниманието на обществото върху бъдещото развитие на БНР. Лозанов определи както като положеителен, така и като отрицателен факта, че журналистическата гилдия в радиото е оказала натиск над съвета за избора на генерален директор.
Валери Тодоров e роден на 25 август 1956 г. в Силистра. През 1974 г. завършва специализиран конкурсен клас по програмиране и изчислителна математика в местната гимназия в Силистра, а през 1981г. – Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След дипломирането си сътрудничи в радиото и централния печат.
От 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското радио, където работи последователно като литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ
редакция, заместник-главен редактор. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР в Москва. До началото на 1998 г. е директор на програма "Хоризонт". До началото на ноември 2005 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва и нещатен кореспондент на БТА. До избирането му за генерален директор на Българското национално радио на 11 май 2007 г. е директор на "Радиоразпространение" в БНР и изпълняващ длъжността директор на радио "Благоевград".

Оригинална публикация

в. Сега | Николай МАРЧЕНКО | 2010-05-25

В българското интернет пространство работят почти нелегално цели 120 български интернет радиостанции. Те не само че не се лицензират от никого, но и не плащат стотинка за авторски права за български и чужди изпълнения.
Преборояването е направено наскоро от дружеството за управление на авторски и изпълнителски права ПРОФОН. На членуващите в дружеството български изпълнители и представители на най-големите музикални компании им направило впечатление, че техни песни масово се излъчват по интернет радиостанциите, без някой да е искал разрешението им. Става въпрос за радиа, които работят само в интернет – отделно от това вече не остана класическа радиостанция, която да не излъчва съдържанието си и онлайн.
"Повечето просто не знаят, че нарушават нечии права и трябва да имат лицензи, затова някои от тях спряха излъчването, а другите започнаха преговори", коментира пред "Сега" Борал Шен от ПРОФОН. По думите му преговорите са започнали с 50 интернет радиа, като 22 от тях отказали да подписват каквото и да било с мотив, че работят директно със звукозаписните компании. "Това е лъжа, защото всичките големи компании са членове на ПРОФОН освен "Пайнер", казва Борал Шен.
За 22-те радиостанции, които продължават да излъчват музика в интернет без уредени права, са сезирани органите с правомощия да следят за спазване на Закона за авторското и сродните му права. По думите на Шен почти всички радиостанции очевидно имат приходи, защото на сайтовете си имат и реклама. Съвсем малко са любителските интернет радиостанции.
На практика в интернет пространството има доста повече онлайн радиостанции от класическите радиа. Бегъл преглед показва, че няма например вид музика, на който да не е посветена отделна радиостанция. Има специални радиостанции дори за прогресив рок музика, за чилаут, за транс, за техно и т.н. В българския интернет "ефир" има дори 7 религиозни радиостанции, една от които е посветена само на учението на Петър Дънов.
Проблемът с контрола на тези медии в България е доста по-сложен, защото двата контролни органа – СЕМ и КРС, могат да следят само традиционните електронни медии, които ползват радиочестотен ресурс за излъчването си и поради това трябва да получат лиценз. Медиите, които се развиват само в интернет среда, не се контролират, още по-малко пък за съдържанието си.

Стр. 14

DW-WORLD.de I Бистра УЗУНОВА I 2010-05-21

Промените в Съвета за електронни медии дадоха повод за разгорещени дискусии около свободата на журналистиката и състоянието на медийния пазар в България. На някои от основните проблеми се спира Бистра Узунова:

Преките зависимости между медии и власт в България не са от вчера. Видимостта им е добра, няма и особени усилия за прикриването им, а вариациите не издават особена фантазия: "медиите вървят след победителите" , "нахранете журналистите!", "който плаща, поръчва музиката" или "пиша SMS-и на журналисти, ако видя глупост". Къде с външни юзди, къде чрез автоцензура, голяма част от българските медии "отразяват" и "резонират", но по правило избягват да анализират и най-вече да опонират на властта. Освен ако вече не се е задал краят й. Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак…

Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.

БНР и БНТ са "ни риба, ни рак" – уж обществени по характер, но всъщност изцяло държавни медии, финансово зависими от управляващите. Липсата на система за обществено финансиране на радиото и телевизията ги поставя под силен политически, административен, а и финансов натиск за конформизъм. Регулаторният Съвет за електронни медии, чийто състав беше намален сега, не промени характера си на политически орган. Докато се стигне до състав от "индивидуалности със собствена воля" – за какъвто мечтае председателят му Георги Лозанов, ще има още доста парламентарна вода да изтече.

Приятелството с властта – над всичко

Нито една власт до момента не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии. Защото това би я лишило и от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от странната си близост с управляващите. В ценностната система на българското общество независимостта все още стои по-ниско от приятелството с властта. За това вина имат и самите медии.

Автор: Бистра Узунова Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

Frognews.bg | Преслава ПРЕСЛАВОВА | 2010-05-18

Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.

+- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?

- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков. 

- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?

- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.

- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?

- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост – веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио. 

- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?

- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства. 

- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави…Защо се получава така?

- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база. 

- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?

- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.

- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?

- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона. 

- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?

- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали. 

- Къде остава БНТ в това пренареждане?

- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.

Оригинална публикация