www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Труд | Таня ДЖОЕВА | 28.07.2010

Да се слеят ли БНТ и БНР? Как да се финансират медиите? Кой да гарантира интересите на доставчиците на медийни услуги и кой да се грижи за потребителите на тези услуги?

Изброените въпроси, които засягат милионна публика, са ефектно опаковани в желание да се приеме нов, съвременен закон за медиите. През юни бе направена работна група за изготвяне на проектозакон, който да отмени сегашния Закон за радио и телевизия. Дискусията по основни правила в него почва утре в Гранитната зала на МС. Амбицията за нов закон за медиите е похвална. Недоумение обаче буди фактът, че идеята за обединение на БНТ и БНР е на дневен ред, въпреки че през последните месеци не увлече привърженици. Точно обратното предложението на шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов предизвика остро недоволство в двете медии и бе поставено под обстрел в гилдията.
Българската национална телевизия и Българското национално радио като две в едно.
Дали ключовата дума към идеята не е лобизъм?
Още повече, че двете национални медии вече са били под обща шапка.
През 1971 г. Партията решава единствените тогава национални медии да се слеят в Комитет за телевизия и радио като част от изпълнителната власт. Шест години по-късно те пак са разделени. Но след още 9 г. напъните за силен политически контрол върху медийното съдържание се подновяват. И те са обединени отново в КТР. Промяната слага край на експеримента.
Днес, 20 г. по-късно, духът на Живковия комитет възкръсна. На "Драган Цанков" 4 имат и друга шега, която чудесно илюстрира отношението на колегите към предложението на доц. Георги Лозанов. Един от аргументите в защита на неговата идея гласи, че в резултат на сливането ще се получи по-силен бранд. Името на общата структура, с други думи, ще е една, ударна и запомняща се. Е, като слеем БНТ и БНР, може да се получи БТР, тоест бронетранспортьор, шегуват се журналистите. В шегата, плъзнала из коридорите, обаче се усеща горчиво опасение за вмешателство и разрастващо се желание за политически контрол.
Европейският опит и кацането на Марс
Разбира се, за последните 20 г. медиите претърпяха революционна промяна. Интернет и цифровизацията несъмнено променят техния облик. Затова въпросът за сливането на обществените медии се поставя и в европейските държави – въпрос, допълнително засилен от финансови проблеми. Гъвкавост, спестяване на разходи са аргументи, с които идеята си пробива път. Но само в две страни – Португалия и Естония, където завършва без видим успех. В първите 3 г. сливането изисква инвестиции. Естонците за жалост и днес не могат да се похвалят с положителни финансови резултати.
В Унгария заради фалита на обществените медии те се сдобиват с обща шапка, но като гаранция срещу променливи политически настроения мандатите на директорите са девет години!
У нас, да припомним, генералните директори се избират за три години. Краткият срок е като застраховка на властта срещу непослушание. Сега се прокрадва идеята те да бъдат подчинени на културния министър и да се назначават от изпълнителната власт. Което със сигурност би ги направило силно зависими от властта и партийните интереси.
В Швеция парламентът навреме се отказа да експериментира с нови структури. Дебатът в скандинавската държава е поучителен с извода, че сливането би унищожило плурализма. И проектът е спрян. Наистина, що за обществени медии бихме имали без различни гледни точки, извинете.
"БНТ и БНР не са просто някакви фирми за производство на стоки за пазара. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на нови и непознати медийни субекти, нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени са длъжни да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани – почти като сценарий за кацане на Марс", смята Райна Константинова, директор на отдела за радио в Европейския съюз.
Интересите у нас и новини по матрица
Родният сценарий обаче е далече от прецизността на космическо кацане. Идеите дотук са с насипно състояние, а зад бъркотията прозират интереси, различни от обществените. Те са лични и корпоративни.
Първият въпрос, на който авторите на проекта и членове на работната група би трябвало да отговорят, е колко ще струва обединението и какво време ще бъде прахосано за съкращаване на едни администрации, създаване на други и т. н. Колко журналисти ще бъдат съкратени, а после ще се търсят нови. Отговорите не бива да се изчерпват с общи фрази. Има опасение, че вместо до икономии, скрояването на общата шапка може да доведе до раздуване на щата и повече
разходи.
Срещу идеята за сливане работят редица сериозни основания {виж карето с най-важните от тях). Например страхът, че в резултат на необмислени ходове кризата от БНТ (която е в дългове) ще се пренесе в БНР. Страхът не е напразен. Телевизията е по-скъпата медия и инвестициите ще се насочат към нея. Радиото ще се окаже в губеща позиция. Жалко, защото в последните години то се утвърди като пример за стабилност и успешно развитие, признат от Европейския съюз за радио и телевизия.
За 3 г. БНР пусна две нови регионални станции в София и Видин, на старт е и трета в Бургас. Сигналът му се чува и на места, където няма телевизия и частни радиостанции след нови 68 У KB предаватели. А с въвеждането на цифровите формати изглежда настъпи интереси на частни конкуренти…
Към технологичното обновление се прибавя и влиянието на БНР върху растящата му аудитория. Влияние, което се дължи на многобразието от позиции и на гласовете, изчистени от влиянието на чалгакултурата.
Загадка е как ще се управляват програмите в БНР, ако се реализира проектът "Лозанов". Сега една администрация отговаря за четири програми. Да речем, че моделът бъде разрушен. Какво ще дойде на негово място? Четири администрации? Всяка програма има продуценти, които решават творческите въпроси. Занапред как ще бъде? Задава се необозрим хаос, ако всяка програма по всеки въпрос пита така наречената "шапка"… Ако се слеят новинарските екипи на БНТ и БНР, ще гледаме новини по матрица. Не, благодаря.
Накратко сливането на обществени медии по модела на Би Би Си хем не води до създаването на второ Би Би Си, хем отнема години. Време, през което обществените медии ще губят влияние за сметка на частните.
Изглежда това е целта на готвената промяна…
Парите и СЕМ
Друга спорна идея е как да се финансират медиите. БНТ и БНР получават пари от бюджета и от собствени приходи. Сега се предлага създаването на фонд за обществени медии, отворен… за всички. Предложението за фонд, пред който да кандидатстват медийни проекти с обществено значение, е добро. Но парите във фонда би трябвало да се дават само на частни медии и в случай, че проектът не се родее с изданията на "Биг брадър"… БНТ и БНР пък да запазят обществения си характер с помощта на смесеното финансиране.
И съдбата на СЕМ е вързана с проекта. СЕМ ли ще решава на кого на даде пари от фонда и на кого – не?
Ако се слеят БНТ и БНР в Национална радио-телевизионна компания (НРТК), подобна съдба би следвало да сполети СЕМ и Комитета за регулиране на съобщенията. В противен случай прекалено много стават органите, които регулират медиите без ясна полза за обществото, което им плаща.
Позицията на управляващите засега е неясна. Официално ГЕРБ не стои зад предложенията, които възбудиха страховете. Проектът е като рожба на експерти, загрижени за обществената полза. Нещо, което изглежда все по-съмнително.
***
Две в едно
В подкрепа на запазването на самостоятелното съществуване на БНР и БНР могат да бъдат изброени редица аргументи. Ето по-важните от тях:
• БНТ и БНР имат над половин век самостоятелно развитие като национални обществени медии. Радиото печели аудитория от 75 г., телевизията -от 50 г.
• Съществуват разлики в програмното, технологичното и финансовото състояние на двете медии. Въпреки конкуренцията БНР успя да се запази като лидер на медийния пазар. Радиото е финансово стабилно, въпреки че получи с 9 милиона лева по-малко от предвидената субсидия. БНТ отстъпва по пазарен дял пред частните национални телевизии. "Сан Стефано"се зарази от финансовата криза на държавата.
• Толкова тежка структурна реформа се предприема в нормална бизнес среда, а не по време на сериозна финансова криза.
• Условия за успешен финал на мащабното преобразуване е подкрепата на хората, които работят в медиите. Засега такава липсва.

Стр. 17

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 27.07.2010

Единият прилича на Вин Дизел с очила. Другият също е с цайси, но е повече тип басист от "Акага". Третият пък е нещо като българска версия на Едуард Нортън.

Сравненията в случая са полезни и необходими, защото спасяват тримата водещи на новото ток-шоу на TV7 от пълна анонимност. Тук се крие най-големият минус и същевременно най-голям потенциал на предаването “5400”, продуцирано от бившата “градска легенда” Виолета Сечкова и нейния режисьор Иван Радев.

Константин Лунгов, Ники Тодоров и Краси Москов са абсолютни дебютанти като водещи на скъпоструващо шоу с огромно студио, ефектен декор и солиден екип автори и организатори. Гладът за нови лица в тв пространството е по-силен отвсякога. Повечето телевизии и продуцентски компании са във видима финансова, а оттам и идейна криза. Изтърканите физиономии на повечето лица предизвикват все по-голямо раздразнение.

На този фон рискът, който TV7 поема с “5400”, е сериозен. От друга страна, това е единственият шанс телевизията да успее да се открои сред общото ниво от изтъркани тв жанрове, водещи, гости и прочие клишета.

Впрочем, навремето точно същите пълни новобранци бяха и Иван и Андрей, стартирали своя “Сблъсък” от невзрачната кабеларка “Ден” и постепенно еволюирали до едни от най-успешните и търсени продуценти в българския телевизионен бизнес.

Тримата водещи на “5400” – новите Иван и Андрей, умножени по 1.5

“5400” впечатлява с без съмнение най-добрата начална заставка, правена за тукашно шоу някога. Студиото е мащабно – до такава степен, че публиката чак се губи в него. Изглежда малко неуютно, а зрителите – недостатъчно. Декорът е модерен, дори леко футуристичен.

В един от най-свежите моменти (предшестващ коментарите на заглавия от печата) зрителите замерят тримата водещи с топки от вестници. Има и други попадения, които придават небрежен и алтернативен привкус на шоуто.

Как се справят Константин, Ники и Краси? Със сигурност по-добре, отколкото анонимността им предполага. Четенето на текста от аутокюто (стегнат и забавен, напълно в традициите на “Междинна станция” на Иван и Андрей и Old School на Нико Тупарев) им се удава доста повече, отколкото на Камелия, например, или пък на ранния Азис.

В разговорите със събеседници и тримата показват достатъчно бърза и адекватна реакция. Не се знае доколко това е заслуга на редакторите, които им говорят в ушите, но няма и значение – важното е, че диалозите вървят стегнато, без излишно губене на време, а от гостите се изтръгва максимална информация в минута.

Колкото до самите гости – на този етап те не са нещо качествено различно от до болка познатите муцуни, които се въртят в другите предавания. Наличието на трима водещи обаче осезаемо разнообразява комуникацията в студиото. Засега Косьо, Ники и Краси по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират или да си пречат.

Репортажите извън студиото? Засега са по-скоро оригинални, отколкото интересни. Подборът на темите също не е такъв, че да привлича някакво по-специално внимание, открояващо предаването от общия поток.

Това обикновено са неща, които всяко предаване подобрява, набирайки скорост. Проблем пред “5400” по-скоро е слабият му PR, недостатъчното лансиране както в рамките на самата TV7, така и в информационни канали извън нея.

Какво например пречи всяко прекъсване на Формула 1, която се излъчва само по тази телевизия, да започва с кратък анонс за шоуто същия ден? Нима таргетът не е почти един и същ?

Програмата на всяка медия има достатъчно ресурси, за да наложи подобно амбициозно шоу, както и физиономиите, имената и личностите на водещите му. В това отношение TV7 – иначе без съмнение най-смелият и амбициозен канал в момента, търпи най-сериозна критика.

Дали “5400” ще стане новия “Сблъсък” или новите “Градски легенди” или няма да успее да се наложи в силната конкуренция на късния неделен следобед – това ще стане ясно най-рано наесен. Дотогава ще ни остане удоволствието да гледаме едно атрактивно шоу, направено с хъс и настроение. В момента то е сред редките примери ако не за надхвърлени, то поне за изравнени очаквания и липса на големи разочарования.

Оригинална публикация

www.hotnews.bg | 26.07.2010

Лора Крумова е в дълъг отпуск, който май няма да свърши с края на лятото. Тя вероятно няма да се върне на екрана наесен, казаха от Нова тв, цитирани от "24 часа".
За разлика от нейните партньори, които често се сменят, Лора неизменно води сутрешния блок от 5 години. Затова сега продуцентите са й дали възможност да си почине, както и сама да реши дали иска да води сутрин, или да започне друго предаване.
Витомир Саръиванов и Ели Гигова – двама бивши спортни водещи, ще станат новите лица на “Здравей, България” наесен..
От Нова тв са предложили на Никола Стойнов, който смени Милен Цветков, отново да се върне, но само като водещ на спортната рубрика в “Здравей, България”. Той е отказал.
Промените все още се обсъждат, решение вероятно ще има през август.
Дотогава – през първите 2 седмици на август, “Здравей, България” ще излъчва от плажа на Варна. “Всички излизат в отпуск и е нормално да потърсим по-лежерен формат”, каза продуцентът на блока Асен Григоров.

Оригинална публикация

в. Труд | Доротея ИВАНОВА | 24.07.2010

Телевизия без скандали ще гледаме наесен. Или поне така обещават продуцентите от "Олд скуул", които тази година ще правят две предавания по Нова тв – "Истината за нас" и "Bailando – сцена на мечтите".
Би Ти Ви пък ще отговори на удара с благотворителното шоу "Великолепната шестор-ка", където популярни лица пеят кой както може в подкрепа на благородна кауза. Другата
тежка артилерия на телевизията срещу Нова ще е сериалът "Стъклен дом", който вече ще се излъчва два пъти седмично през делничните вечери.
"Bailando – сцена на мечтите", което ще се завърти от септември, е българска компилация от две много популярни мексикански предавания – "Пей за мечтата си" и "Танцувай за мечтата си". В родния вариант на шоуто обикновени хора ще пеят и ще танцуват в продължение на 3 месеца под ръка с популярни личности. Голямата награда този път няма да е нито кола, нито пари, нито апартамент, а сбъдване на съкровената мечта на участника (виж интервюто долу).
"Истината за нас", другото ново предаване на Нова тв, въобще няма да прилича на "Цената на истината", твърди психоложката на шоуто Ани Владимирова. Сгодени двойки ще седнат на детектора на лъжата, за да си кажат истината в очите. Въпросите, на които ще отговарят, ще бъдат измислени от самите участници. А наградата ще е 100 000 лв. Досега 460 млади двойки са попълнили анкетни карти за участие.
"Великолепната шесторка" ще се завърти в ефира на Би Ти Ви през септември. Водеща ще е Ани Салич. Заради ангажимента си съм шоуто тя ще трябва за кратко да напусне новините на телевизията, а за нейна заместничка се спряга Виктория Петрова. Каква ще е каузата, за която този път ще се събират пари, продуцентите от "Глобал филмс" още не издават.
Преди 2 г., когато шоуто се завъртя за първи път по Би Ти Ви, бяха събрани над 1,8 млн. лв. за децата от дома за деца в неравностойно положение в село Могилино.

Стр. 21

в. 24 часа | 24.07.2010

Волен Сидеров прави партийна телевизия с име “Атака". Това научи “24 часа" от запознати с тайния до този момент проект.

Той е в доста напреднала фаза и се очаква програмата да тръгне през есента. За целта вече почти е оборудвано помещение за тв студио до редакцията на вестник “Атака", което стояло празно.
Предстои да се купи техника и да се назначат журналисти и технически лица. Първоначално медията ще излъчва само в интернет, но амбицията е да се включи в пакетите на кабелни оператори. Предвижда се 24-часова програма. Тя няма да е само партийна пропаганда – ще има документални поредици и развлекателни програми. Главен герой в една от тях вероятно ще бъде самият Волен Сидеров, издадоха посветени в плановете на лидера. Грубата концепция била той да е нещо между водещ и жури в шоу, което на живо ще подбира млади лидери – по подобие на тв риалити. А наградата за победителя щяла да е реална политическа кариера, например избираемо място в листите за депутати или общински съветници.
Не било изключено в програмата да се включи и друга звезда от ПГ на “Атака" – красивата депутатка Калина Крумова, която е със солиден опит като водещ в тв СКАТ. Именно оттам тръгна и голямата популярност на Волен, който имаше рубрика всяка вечер. След парламентарните избори обаче бургаската медия и “Атака" развалиха отношенията си.
Телевизия “Атака" ще се финансира от държавната субсидия на партията, ще се търсят и спонсори.
“Ако реша да направя такова нещо, ще го направя. И то добре", отклони въпросите по темата самият Волен Сидеров.

Стр. 4

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 24.07.2010 

Много харесах виното и храната ви, казва Пол Уелинг, вицепрезидент на Discovery

Пол Уелинг работи за медийния гигант Discovery вече 12 години. Дългата му кариера достига своя връх преди две години, когато е назначен за вицепрезидент на каналите за развиващите се пазари. Отговаря за развитието и растежа на медията в Русия, Украйна, Източна и Южна Европа, Южна Африка, Турция и Близкия Изток. Междувременно ръководи програмните, маркетинговите и пиар дейностите.

- Здравейте, г-н Уелинг. Дискавъри навърши 25, вие сте от 12 години в него. Каква е вашата равносметка?

- Дискавъри е документална медийна компания номер 1 в света, достигаща до над 1,5 милиарда абонати в повече от 180 страни, като дава възможност да се изучава света чрез над 100 световни канала. Това е едно чудесно работно място и поради тази причина аз и много от колегите ми продължаваме да работим в Дискавъри толкова години.

- Успяхте ли да промените вкуса на зрителите?

- Предаванията на Дискавъри повишават нивото на качеството и иновациите в телевизионния бранш. Discovery Channel е показал на света много невероятни неща, както от всекидневния живот, така и от света на необикновеното. Дали това са новаторски изследвания за мумията на Тутанкамон, "Оцеляване на предела" с Беър Грилс или предаване като "Изкривяване на времето", пред нас се разкрива една нова перспектива за живота. Много предавания като "Американски чопър" дефинират реалити жанра и преосмислят научните поредици, както се случи и с "Ловци на митове", което стана хит по света.

- Кой е най-големият телевизионен бич за модерния любознателен зрител?

- Риалити предаванията. По Discovery Channel излъчваме риалити, но то е посветено на истинския живот. Спиращи дъха предавания като "Смъртоносен улов".

- Какво ще може да гледа българката по новия канал, който предстои да пуснете на пазара – TLC?

- TLC ще покрие много широк кръг от теми – сватби, храна, опит в реалния живот, преобразяване и теми като екстремно отслабване и възпитаване на децата. Това е един позитивен и вдъхновяващ канал, а не просто обикновен канал за жените. Сигурен съм, че ще е интересен и за много мъже.

- Въобще възможно ли е да задоволите капризите на жените?

- Нашето изследване показва, че жените са по-сложни личности от мъжете. Те изпълняват редица роли в живота си – да бъдат майки, жени, бизнес дами, домакини, шофьори. Тези заети дами нямат цял свободен ден да гледат телевизия. Затова е необходимо във всеки един момент те да могат да намерят нещо, което да е подходящо на моментното им настроение.

- Кое е най-трудното в пиара на научнопопулярен канал?

- Много канали разчитат на знаменитости, дали от Холивуд или местни лица, което може да доведе медийно отразяване. В Discovery Channel ние изискваме надеждни експерти да водят предаванията, дори да не са знаменитости. Те са автентични и имат страст към това, което правят. Със сигурност това се харесва и на зрителите ни.

- Каква е спецификата на българския пазар, която не сте откривали никъде другаде?

- В България едно от уникалните неща е големият брой различни кабелни и други платени телевизионни канали. В Англия има само два основни играча, докато в България те са повече от 100!

- Кое е любимото предаване на вас и семейството ви?

- "Шефът на тортата", което се излъчва по Discovery Travel and Living – това предаване проследява лудия живот на един пекар, американец от италиански произход, който има собствен магазин за торти заедно с голямото си семейство в Бруклин. Предаването е едно от любимите и на семейството ми.

- С какво разшири кръгозора ви работата за Дискавъри?

- Работейки в Дискавъри се научаваш на нещо ново всеки ден. Днес научих как правилно да се яде скорпион… Въпреки че не смятам да пробвам някой ден! Махаш жилото и гълташ главата първо, в случай че се чудите!

- Изкушавал ли сте се да отидете на някое от местата, което сте видял по каналите ви или пък да потърсите някое от предизвикателствата, за които създавате филми? Кое?

- Веднъж трябваше да прекося една река в северен Куинсланд в Австралия и знаех, че освен за крокодили, трябва да внимавам и за скатове, които обитават дъното на реката. Удивително е какви неща можеш да научиш по Discovery Channel!

- Как разтоварвате от работата?

- Звучи учудващо за някой, който работи в телевизия, но като гледам телевизия. И също така обичам да пътувам.

- Имате ли хоби?

- Да. Много обичам да готвя тайландска храна. Правя я много вкусно.

- Когато обикаляте света за да представяте Дискавъри, кое е първото нещо което ви прави впечатление в една държава?

- Учих архитектура, така че веднага поглеждам за интересни сгради – както съвременни, така и исторически. Но смятам, че най-добрият начин да усетиш града или държавата е да посетиш местния супермаркет или хранителен магазин.

- Какво видяхте в България и мислите ли, че може да се създаде предаване тука, което да намери място в програмата ви?

- София е красив град. Много ми харесаха и храната и виното. Дискавъри снима много от предаванията и филмите си на най-различни места из света. Въпреки че в момента не продуцираме в България, е абсолютно възможно да го направим.

Стр. 15

в. Стандарт | Петър БОЙЧЕВ | 24.07.2010

Водещият вече открива в себе си симптомите на кризата на 40-те

Росен Петров 8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и единствен (след напускането на Любен Дилов-син през 2003 г.) съдружник на Слави Трифонов в "Седем-осми" – продуцентската къща, създаваща "Шоуто на Слави", "Вот на доверие", "Файф старс", "Сървайвър БГ", "Мюзик айдъл". Бил е сценарист на "Ку-ку" и "Хъшове"
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен.
Сега е водещ на "Нека говорят" по bTV.

- Честито, ставаш днес на 40! На 10 ноември си бил на 20. 20-те следващи години са т.нар. преход. Ако съдим по тебе – бил е успешен.

- Хм… зависи. Всеки съди от своята камбанария. За мене – да речем да, преходът е бил успешен. Но в историята нещата са сложни. Често съм си задавал въпроса ами ако не се бяха случили промените? Какво щеше да стане с мене?

- Може би щеше да си шеф на РДВР и да си вече пред пенсия. Милиционерите се пенсионираха на 40-45.

- (Смее се гръмко.) Да, подполковник, даже полковник след 20 години служба.

- Как щеше да се чувстваш като окръжен шеф на милицията? Полковник Петров.

- (Пак се смее.) Няма нужда да си го представям, защото го имам пред очите си -
баща ми е полковник от милицията полковник Петров. Беше зам.-началник на КАТ. Дядо ми е бил полицай. Аз исках да стана милиционер. Сега изглежда адски банално и лековерно, но аз вярвах, че МВР се грижеше за хората.

- Нашата милиция ни пазеше?

- Да, точно като в химна на Веско Маринов. Сега не е за вярване, но когато кандидатствах в школата в Симеоново, се борихме 8 души за едно място. Балът беше по-висок, отколкото в Софийския университет. Но после в един момент избухна свободата и настъпи анархия.

- Как дойде 10 ноември в школата в Симеоново?

- Школата беше една социалистическа организация. Генерал Кипров беше началник, събраха ни един ден и обявиха, че няма да допуснат антисоциалистически организации на територията на школата. Поводът беше, че поискаха да правят "Екогласност". Тогава стана един намахан школник и каза: и какво ще ми направите? В този момент социализмът рухна. Нищо не можеха да ни направят. Само за три дни изчезна всякакъв ред, настъпи тотална анархия. А ходехме под строй, в униформи, отиваме да ядем – пеем, отиваме да учим, пак пеем. Вече ми се повдигаше от "Край Босфора шум се вдига". Тя беше любимата песен на Димитър Стоянов – министъра на вътрешните работи. Беше много популярна покрай възродителния процес.

- Безспорно си успял, но все пак отговори честно – какво не успя да направиш за тия 40 години?

- Ами не успях да се оженя.

- Е, човек и добре да живее, се жени един ден. Ето – пишат, че си водил гадже в Париж и там сте се венчали.

- Гадже водих в Париж, но не сме се венчавали.

- Как изтичат тези информации, след като сте били само двамата?

- Аз имам адски много приятели във Фейсбук – към 3000, повечето не ги познавам. Засякъл съм, че ако пусна снимки във Фейсбук, средно 10 дни отнемат да се появи новината в пресата. От някой приятел журналист. Адски банално, а хората си мислят: Боже Господи, как са го проследили!

- Значи слуховете за твоята венчавка са силно преувеличени?

- За съжаление да. Но все пак има обект.

- Щом днес ще правиш голям купон за 40-те, значи не си суеверен.

- Напротив. Суеверен съм и няма да празнувам. И слуховете за купона, на който
Слави забранил на екипа си да дойдат са силно преувеличени.

- Тъкмо щях да те питам кого нямаше да поканиш на купона.

- Аз по принцип не правя пищни тържества, това си нещо лично за мене. Да каня хора, които малко познавам, а те да подаряват плакети, писалки, букети, мерси. Все едно всяка година да правя сватба. Иначе предишни години Слави ми е бил винаги гост, Бойко Борисов два пъти. Бяхме много близки, даже една картина имам от него.

- Защо бяхте, според мене няма как да не му симпатизираш, най-малкото заради Симеоново.

- Аз мога да му симпатизирам, но както самият той заяви: премиерът няма приятели. Иначе разбирам Бойко, но не разбирам тези, които го подценяват. Колко пъти ги бие на избори, продължават да мрънкат бил пожарникар, не му били много ясни нещата. Всеки, който го подцени, ще страда. Те не знаят какво е да си бил 5 години главен секретар на МВР.

- Днес в един форум коментират акцията "Всичко коз". "Всичко коз, а после съдът дава контра и те остават капо. Не става ли малко комично с тези названия на акции. Не самите акции, а кръщаването им.

- Вярно е, че дава малко повод за подигравки. Все едно Холивуд се е настанил в МВР, но пък акциите вършат работа. Не знам колко в реалната борба в престъпността, но вършат работа в мнението на хората. Те са убедени…

- …че нашата полиция ни пази?

- Не знам доколко ги пази, но са убедени, че нещо там се върши. Има раздвижване, активизиране, не знам доколко е ефективно, но има. Тази тема ми е болна, аз съм бил полицай, баща ми, дядо ми. Но схемата беше разрушена. В една държава това е най-деликатната система. Хората, които работят вътре, са на ръба между това да си полицаи или да си престъпник. Много лесно се минава границата. Ние разрушихме системата и сега си патим от последствията – затова дойде тази престъпност. Жънем това, което посяхме преди 20 години. И то навсякъде – здравеопазване, полиция, съдебна система. Разрушихме един модел, без да имаме готов друг.

- Четох твое изказване и за учителското съсловие. Че е натикано в ъгъла и не може да дава сериозни подготвени кадри.

- Така е. Пълна феминизация, колко учители мъже има? Не че съм против жените, но не и да е съвсем без мъже. Но колко подготвени кадри ще се навият да работят за тези заплати? Навремето беше престижно да си учител. Аз още помня учителите си. От първи клас помня другарката Тошкова. От Класическата гимназия помня всички учители. Имаше респект, уважение.

- Добре, какво става тогава – неподготвени учители, забързани родители плюс интернет. Резултатът какъв е?

- Резултатът от твоите въпроси и моите отговори е такъв, че ние наистина остаряваме. (Смях.) Приличаме на тия, които навремето седяха пред блока, гледаха ни и си викаха "Е тия, младите… Ние какви бяхме, а те какви са сега…"

- Да си дойдем на темата за 40-те. Спомняш ли си героят на Джером Джером, който чете много медицински списания и открива в себе си симптоми на всички болести. Нямал само вода в коляното. Ти си любопитен, четеш много – откриваш ли симптоми на кризата на 40-те?

- Много често. Наскоро препрочитах "Фондацията" на Айзък Азимов. Главният герой, професорът, започва да обяснява как е стар и животът му свършва. Това го прави на 40-ия си рожден ден! Като гледах пък световното сега, там представяха 40-годишните като някакви патриарси, като старци на умиране. Роже Мила, старецът също, забавлява се, но и той е вече на умиране… Боже Господи, какво отношение към 40-годишните. Аз навремето така бях шашнал Слави. Един доктор беше пресметнал колко ти остава от живота в реални числа – да речем,
още 5 хиляди вечери, 1000 пъти секс…
Реалните измерения подтискат – като пясъчен часовник са. 40 години и часовникът се обръща, пясъкът започва да изтича. Започва обратното броене. От друга страна, обаче годините дават мъдрост. Не че съм поумнял, но вече гледам по-реално на нещата, по-спокоен съм.

- Ще погалиш девойка и ще я подминеш.

- Е, това още не съм го постигнал. Нали знаеш, навремето римляните, като спре да им става, правели луд купон. Най-големият им дерт вече е отпаднал! И се отдават спокойно на държавна работа. Затова сенаторите са били само възрастни – пари имат – няма да крадат, дерт нямат – жени не ги изкушават.

- Ти си съосновател на "Гергьовден", много емоционално влязохте в политиката, но рязко се отдръпнахте.

- Също така емоционално се отдръпнахме – всички от сценаристите на Слави се дистанцирахме от "Гергьовден". Преценихме, че не можем да бъдем част от властта, която трябва да критикуваме. Сега от дистанцията на годините преценявам, че е било прекалено емоционално. Друга е играта в политиката, други са правилата, много сложно е. Едно е да си на плаката, на знамето – съвсем друго като влезеш вътре, в играта. Ако искаш нещо, трябва да говориш с Пенчо, с Тенчо, с Георги. Ама Пенчо е от СДС, а Тенчо от БСП. Политиката е баланс на интереси. Пред един политик всеки ден има маса избори, които трябва да направи, а всяко, и най-доброто намерение, може да бъде осуетено, ако не е постигнат този баланс на интересите.

- Но не си затръшнал вратата на политиката.

- Никога не казвам никога, но по принцип политиката не ми е интересна.

- "Българската Коледа", освобождаването на медиците ни в Либия, операция "Слава" – това са все твои идеи – с коя от тях най-много се гордееш?

- Като идеи да, но като реализация са дело на много хора. Но все пак медиците. Акцията "Свобода за българските медици!" беше моя идея, но инициативата беше на Слави. Аз съм по-инертен, той ме изюрка. Той е такъв, обича да пресира, когато нещо трябва да се направи. Но виж как всяко чудо е за три дни. Аз самият даже не мога да си спомня имената на всичките, след като съм се срещал толкова пъти с близките им.

- Не смяташ ли, че това е нормално – да започнат нормален живот, а не да стават медийни звезди.

- Нацията ни помни малко, ужасно малко
Даже мисля да започна една такава рубрика – кой какво е казвал преди. Нямаш си представа преди пет години отговорни фактори какво са говорили.

- Сещаш ли се кой е казал това: "Виж сега, моето момче, човек трябва да прави добро, не защото му се пише, не защото ще му се отблагодаряват…"

- Слави.

- Точно така.

- От същото интервю е и примерът с тримата китайци, които играели ма-джонг и разбрали, че идва краят на света. Единият казал, че ще се моли до края, другия го ударил на живот, а третият доиграл играта.

 - Ти от кои си?

 - Е, играта продължава. Спомням си, че побърквахме Слави с този ма-джонг. Той е склонен да мисли в метафори, гледа много филми. И като влезе, ние го почнем: "О-о-о, Мистър Ма-джонг!" Или пък поръчваме пица и казваме "Един китаец поръчал пица!" или "Важното е пицата продължи да се прави!". Много се бъзикахме.

- Че той търпи ли, нали е диктатор и тиранин?

- Търпи. Почва да пуфти и става още по-забавно. Най-добре е да се шегуваш с този, който се връзва. Мен например трудно могат да ме иронизират, защото се самоиронизирам.

- Кого може да цитираш по-дълго – Швейк или Илф и Петров?

- Илф и Петров. Какъв хумор в най-суровата сталинска епоха! Огромни таланти. Направо се чудя как властта е допуснала това да се напише. Изобщо аз съм голям фен на руската и съветската литература.

- За тези 40 години кого не предаде?

- Най-страшното е себе си да предадеш. Аз не съм. И каузи не съм предавал. Аз съм такъв тип, че докато вървя по пътя, който съм избрал, мога да понасям удари. Не съм обаче на принципа, ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Напротив. Ако те ударят по едната буза, ти трябва така да отвърнеш с два, да отвърнеш така, че да няма връщане. Малко съм по-старозаветен в това отношение.

- Вярно ли е, че никога не знаеш колко пари имаш в портфейла?

- Глупости. Винаги знам приблизително колко имам. Що се отнася до богатството, у нас обществото има нагласа, че щом си известен, то си много богат. В Америка е така, тука пазарът е съвсем различен, ограничен. Ето един поп певец – известен е, всеки го знае, но не е богат, няма откъде да изкара пари – няма участие. Участие имат фолк певиците, за да изкарат пари, трябва да ходят да пеят на разни пияндурници. Малкият пазар не предлага звезди. Имаме две-три звезди.
Царят е звезда, Бойко Борисов е звезда, Ахмед Доган е звезда. Те имат качества и живот на звезда – живеят потайно, встрани от хората, не можеш да го срещнеш на улицата, не можеш да го пипнеш.

- А Слави Трифонов?

- Да, в този смисъл е звезда. Но ако някой иска да се срещне със Слави, ако се закотви в НДК, за два дни ще е успял да го направи. Но я иди се срещни с Джей Лено? Джей Лено – 100 млн. долара му е заплатата за три години и колекционира спортни автомобили… Слави е заможен човек, но не е Джей Лено. Затова са и тия писания.

- А ти колко си богат, каква кола караш?

- Не карам. След катастрофата спрях, ползвам такси. Но в интерес на истината имах добра кола – А8. Имам апартамент, живея нормално. Вбесявам се обаче, като видя имотните декларации на политиците. Един политик прави повече пари от един водещ. Много е лицемерно – трабантче, малко дворно местенце в затънтено селце.

- Вярно ли е, че те открил Август Попов?

- Егати глупостите. Откриха ме Тошко Йорданов – главен сценарист на Слави, и Николай Русакиев – режисьор на "Горещо". Приятели сме от Класическата, с Николай седяхме на един чин.

Стр. 1, 15, 20 – 21

PRates I 23.07.2010

Елвис и Фреди флиртуват с водеща

Елвис Пресли и Фреди Меркюри, бяха специални гости в следобедното токшоу на BBТ, в понеделник. Заедно с тях се очакваха и колежките им Лили Иванова и Лейди Гага. „От много участия, нежните ни колежки бяха неприятно изненадани от настинка и затова не успяха да дойдат лично, но изпращат специални поздрави на екипа и зрителите на BBT”, уточни Елвис и за компенсация изпя акапелно: Love me tender.

Формацията FAKED STARS е основана на 12ти февруари 2010г., състои се от петима членове. Всеки си има свои любим образ, макар че „Всеки един образ е предизвикателство сам по себеси. ”, сподели Фреди и уточни, че от неговите превъплащения най-много харесва обаза си на Краля на попа. Дон Корлеоне, Мерелин Монро, Лени Кравиц, Мадона и Принс, също са част от Faked Stars. Талантливите актьори могат да подготвят по поръчка, образи на български и световни звезди, само за две седмици, стана ясно в предаването.

По време на 30 минутното интервю, водещата Лора и екипът на BBT не спряха да се смеят, докато Елвис и Фреди споделяха за живота, работата и фенките, а накрая поздравиха зрителите с хитът Радка Пиратка в типичния за Елвис стил.

Информационна агенция КРОСС I Калина ПЕТРОВА I 23.07.2010

Няма значение кой ще бъде генерален директор на БНТ, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира

Светлана Божилова внесе жалба във Върховния административен съд по избора за генерален директор на БНТ и сезира главния прокурор на България Борис Велчев за груби нарушения на управлението на БНТ, разходване на средства по нецелесъобразност и безстопанственост в телевизията, научи Информационна агенция КРОСС. По повод на това разговаряхме с Божилова, която бе класирана на второ място след Вяра Анкова от СЕМ в конкурса за генерален директор на телевизията.

Г-жо Божилова, защо оспорвате избора за генерален директор на БНТ, какви нарушения на процедурата при избора има, според Вас?

Има много нарушения както по обявяване на конкурса, така и по неспазване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ. И тъй като Върховният административен съд всъщност се произнася по формата, а не по съдържанието на провеждане на конкурси, на практика констатираните факти са свързвани със съществени нарушения на административно-производствените правила, със неспазване на установената форма на процедурата в противоречия и несъответствие с целите на Закона за радиото и телевизия. Аз съм изброила всички конкретни факти.

Точно за какво е жалбата Ви, внесена в прокуратурата, за пилеене на средства ли става дума?

Жалбата, която внесох във Върховния административен съд, е от 80 страници доказателствен материал под опис към нея. Сезирах самостоятелно и главния прокурор.

Какви са данните за злоупотреби, с които разполагате за БНТ?

Аз съм човек, който уважава институциите и последната дума има прокуратурата и съдът. Но тъй като в тези документи, с които разполагам, има информация, която е в противоречие с декларираното и казаното на публичната защита от Вяра Анкова и от председателя на СЕМ Георги Лозанов, реших да сезирам прокуратурата. Налице са данни за практики, свързани с пилеене на средства, източване на средства, огромен бюджетен дефицит. Самата Вяра Анкова каза, че била член на Бюджетната комисия, само когато се отнасяло до Дирекция „Информация и актуални предавания", и че не е имала други участия в комисията. В документите, с които разполагам, а те са публични, фигурират заповеди на Уляна Пръмова, решения на Управителния съвет на БНТ, решения на бюджетните комисии, които искам прокуратурата по съответния ред да провери. Документите са ми предоставени от колеги вън и вътре в БНТ и аз съм длъжна като експерт да пазя в тайна информацията. Но гарантирам за валидността на тези документи, което личи от подписите , датите и входящите им номера. Така че първото нещо, което съм написала в жалбата си до прокуратурата, е, че по време на публичната защита председателят на СЕМ и Вяра Анкова са изнесли неверни информационни факти, което е много притеснително за мен. В тези документи има решения на Бюджетната комисия с подписа на седем души, председател финансиста Чапанов, както и на Вяра Анкова, включително и този на Димитър Цонев. В документите има данни за стойност на предавания, като започнем от „В неделя с …" и стигнем до „Референдум", до визуалната опаковка на БНТ, за огромни суми, които по никакъв начин не съответстват на стандартите на дейност не само в обществена, но и в частна медия. Един от най-фрапантните документи, с които разполагам, е протокол за решението през 2008 г., свързано със старта в „В неделя с…", където еднократният бюджет на едно предаване е 170 000 лева, като една голяма част от тези суми отиват към фирми вън от телевизията с абсолютно неправомерни размери от гледна точка на финансиране и ценообразуване на такива предавания. Ето защо една от антикризисните мерки в моята концепция за телевизията беше, че за 20 години обществената медия не създаде стандарти за час програма, независимо от сложността на предаванията и те да бъдат в съответствие не само с български, но и с европейски практики. Изключително много документи има, които можем да кажем, че визират Димитър Цонев в конфликт на интереси, тъй като той е създател на предаването „В неделя с …", водещ е на предаването, както и програмен директор на БНТ. Като такъв той е подписвал голяма част от тези документи. Притежавам документи за сключване на договори между БНТ и „Криейтив филмс". Сега един от управителите на тази фирма е член на Управителния съвет на БНТ. Става въпрос за пилеене на средства, за безстопанственост. Това са пари на данъкоплатците и в този смисъл, според Наказателно процесуалния кодекс. Аз съм задължена след като имам такива факти, да сезирам прокуратурата на Р България и да поискам досъдебно производство. Мотивите, с които съм сезирала главния прокурор, ще цитирам точно: „При подготовката на жалбата се запознах с информации за извършване на груби нарушения в БНТ чрез средствата за масово осведомяване. На интернет страницата на СЕМ са отразени дебатите от заседанията на СЕМ при срещата с пълномощниците на общото събрание на БНТ и етичната комисия преди обявяване на конкурса за предсрочен избор на нов генерален директор на 28 май 2010 г. Там също се съдържат достатъчни информационни данни за финансови злоупотреби с парите на данъкоплатците в БНТ. Ето защо съм убедена, че на основание член 208, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс при наличието на законни поводи, би трябвало да сте започнали разследване и да е образувано досъдебно производство за това дали са извършени и какви престъпления са извършени от длъжностни лица в БНТ. Едновременно с това изпълнявам задължението си на гражданин и длъжностно лице, участвало в конкурса и притежаващо тези документи, по член 205 от Наказателно процесуалния кодекс и Ви уведомявам незабавно, че в БНТ има документи за това, че длъжностни лица не са положили достатъчно грижа за ръководеното и управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и средства от държавния бюджет и от това е последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди за БНТ в особено големи размери. Ето защо се снабдих официално от мои източници на информация с част от тези документи, които приложих при жалбата си пред Върховния административен съд и прилагам и към настоящия сигнал".

Бихте ли конкретизирали забележките си към концепцията на Вяра Анкова?

Прави се нов закон, който е устройствен за обществените медии, а в концепцията на Вяра Анкова ахилесовата пета е структурата и организацията на управление на медията като обществена. В този смисъл много по-коректна е концепцията на младия екип, който е работил с Люба Колезич, много точно са изследвали структурата и управлението на обществени медии. При Вяра Анкова започват едни структури на продуцентска дейност, които не съответстват нито на практиките на обществени телевизии, нито и на зададените стандарти за управление и организация на дейността на обществени медии. При Канал 1 тя посочва няколко продуцентски центъра, като ги дели на външни и вътрешни продукции, говори за публично частно партньорство и за крос медия заедно с частен вестник. Като човек, който над 17 години се занимава с европейска медийна регулация, трябва да кажа, че точно този факт би трябвало да е стъписал СЕМ, тъй като в сегашния закон имаме много празноти. Той е не е устройствен за БНР и БНТ, т.е. не формулира ясно не само принципите, по които се избира генерален директор на БНР, БНТ и Управителния съвет, защото всичко се оставя в процедура на СЕМ, но няма яснота около организацията и управлението и начините и механизмите, по които се формира програмната политика. В този смисъл, ако в договора за възлагане на управление, който е трудов договор за генералните директори на БНР и БНТ, а СЕМ е работодател, регулаторът записа неща от концепцията, които са в грубо нарушение с европейски стандарти, би трябвало да бъдат сезирани европейски институции и за нарушение на принципите на управление на финансиране и формиране на програмна политика на обществени медии. Това аз го правя предварително поради простата причина, че за мен дори не е важно как ще се нарича генералният директор. Аз влязох в този конкурс, за да му дам прозрачност и публичност, да потърся легитимност и да видя дали след десет години СЕМ действа по същите механизми и начини, както когато аз бях член на Националния съвет за радио и телевизия, който предизвика най-голямата криза в БНР. Така че нещата са изключително сериозни и не опират до това кой ще бъде генерален директор, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира и какви ангажименти той поема, за да бъде БНТ обществена медия, работеща в полза на обществото и с парите на данъкоплатците.

Оригинална публикация