www.m3college.com I 28.08.2014г.
Интервю: Цветан Лукарски
В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:
Какво означава да си лобист?
Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.
Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.
Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?
Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.
Как намери своето професионално прозвище?
Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.
С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?
Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.
Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?
Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.
Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.
В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?
В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.
Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.
Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?
Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.
Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?
Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.
