БНР, Деконструкция | 2010-04-03 | 20:02:50
Водещ: Какво се след неуспешния опит за импийчмънт? Ние сега ще разговаряме с PR-експертите Аня Павлова и Арман Бабикян. Добре дошли.
Аня Павлова: Добър ден.
Арман Бабикян: Добър ден.
Водещ: Какво ще се случи с основните политически играчи след приключването на този сюжет, как мислите? Г-жа Павлова? Lady’s first, да.
Аня Павлова: Мерси. Да, какво ще се случи с политическите субекти – в сфера на гадаене е, общо взето. Ще поживеем и ще видим. Аз смятам, че такива неща като опит за импийчмънт подлежат на анализ по време на подготовка на такова нещо и след развоя на събитията. Това, което виждаме към днешния ден, че безспорно главнокомандващият и президент на Република България г-н Първанов получи едни чудесни публично-пространствени възможности. Смея да твърдя, че в публична комуникация, законът е такъв, че този, който по-дълго е мълчал, след това получава голяма публичност, винаги печели. Ако си дадем труда да сравним присъствието в публичното пространство на премиера Борисов и президента Първанов, мисля, че никой няма съмнение в чия полза отива количественото присъствие. Този път на Първанов беше дадена възможност. Той направи два поредни брифинга, които използва и като обръщение към нацията. Това е голяма възможност и той се възползва от това добре, по мое мнение. Нещо повече, получил възможност, вече всяко негово изречение, всяка негова дума да се третира като политическо послание. Мисля, че когато се случват такива двубои, аз оценявам, че опитът за импийчмънт е ескалация на двубоя между Първанов и Борисов, печелившата позиция в публичното пространство е за г-н Първанов.
Водещ: Значи, опитът да бъде сложен г-н Първанов да кръста всъщност доведе до някакво негово своеобразно възкресение?
Аня Павлова: От гледна точка на публичното пространство, кога толкова активно, напоително и дълбоко се е изказвал президентът и толкова внимание му беше отделено за това?
Водещ: Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Трудно ще кажа нещо различно от Аня, но със сигурност това, което стана, беше една взаимна размяна на услуги, която, като имаме предвид изминалите години, защото аз отказвам да разглеждам този случай изолиран от досегашните взаимоотношения между Борисов като човекът, който регулира действията на ГЕРБ, като основна управляваща сила в страната и присъдружните й организации. Със сигурност не можем да не отбележим, че през всичките тези години номер едно във фен клуба на Първанов винаги е бил Борисов. Имам предвид и добрите взаимоотношения, когато беше главен секретар, добрите взаимоотношения, когато беше кмет, забраните, които раздаваше на своите съпартийци, да говорят за президента, откриването на отсечки от шосета, градинки, шадравана пред президентството, и все едно, да не изброявам нататък, и няколкократните публични изявления на настоящия премиер и бивш кмет, че е хубаво между институциите да има добър диалог, особено когато се отнася до държавния глава, и уважение, за да може това да е от полза за държавата. В този смисъл случката, наречена подготовка и провеждане на опит за дебат и случване на импийчмънт, и т.н., аз отказвам да я разглеждам от юридическа гледна точка първо, защото не съм юрист, и второ, защото всички що-годе грамотни юристи казаха, че това е безумно упражнение от правна гледна точка. По-скоро съм склонен да кажа, че отношенията между Борисов и Първанов в момента приличат на отношенията между Валерия Велева и Ахмед Доган. Те няма да отидат на съд, както и импийчмънта не стигна до Конституционния съд. Това са дългогодишни топли отношения, които в момента се намират в друга фаза на кипеж. Резултатът от това най-вероятно ще бъде връщането на президента на политическата сцена. Нямам предвид институционалната, а тази долу, партийната. Възможността Борисов да избяга от неспособността си да управлява държавата, която става все по-видима ден след ден, имам предвид справянето с кризата, да избяга по посока на президентството като пост и възможността на Първанов да слезе долу, формално, на сцената, за да може да се окаже решаващ фактор в изпълнителната власт на страната.
Водещ: Това възможно ли ви изглежда – едно такова завъртане на виенското колело?
Арман Бабикян: Това в Русия се е случвало вече.
Водещ: Да, но там е малко по-различно все пак.
Арман Бабикян: Със сигурност е по-различно, но винаги се намират безумци, които ще искат да го опитат и в България и както виждате, упражнението върви доста успешно. Може би най-голямата радост за всички в центъра и в дясно от центъра почитатели в България е това, че импийчмънта не мина. Ако той беше минал, най-елементарният резултат от него щеше да бъде запазване на властовата позиция президентство, въпреки че такова нещо няма, в ръцете на г-н Марин, т.е. косвено в ръцете на г-н Първанов и абсолютната възможност г-н Първанов да слезе долу на терена и да играе тази разумна центристка сила, която все пак носи някакъв рейтинг за хората в центъра и в ляво от центъра, особено където са тежко разнебитените орди на БСП. Там няма друг човек с около 30-ина – 40% рейтинг. Дори 10-ина процента да са от институцията му, там няма и човек с 25% рейтинг вече, в ляво. Така че, общо взето, добре че не го освободиха човека, за да си играе на терена.
Водещ: Но тази престрелка, как да я наречем, между г-н президента и г-н премиера, която продължи и с пресконференцията на г-н Първанов, след това с отговора на г-н Борисов, автентична ли е?
Аня Павлова: Аз само бих искала да допълня, относно възможните политически планове на президента на България, забележете, че той не направи никакво усилие да прогнозира каквото и да било за себе си. Тази цялата работа беше свършена от неговите т.нар. опоненти. Те съобщиха, развиха и утвърдиха съзнанието на следващата политическа кариера на г-н Първанов. Освен да им благодари, аз не зная какво той би могъл да им направи. Така че дали е автентичен дебат, за който говорите, диалогът между президента и премиера, да, разбира се, че е автентичен. Те са живи хора, те се показват пред медии, те говорят някакви думи. Това нищо не изкуствено подадено, не е анимационен филм. Това са все реални неща, това са реални хора на постове. Дали са искрени в това, което говорят, може би имате предвид, вече нека бъде на тяхна съвест. Единствено, което аз зная, че премиерът казал, че това не е негов проблем, импийчмънта на президента, но не спира да коментира репликите и идеите на президента.
Водещ: Това, че не е негов проблем, също не звучеше никак искрено, поради простата причина, че няма как в една класическа лидерска партия, каквато е ГЕРБ, да се случва нещо, за което не настоява и самият г-н Борисов.
Аня Павлова: Ами аз може би малко твърде специфично, съгласно работата, която върша, смятам, че предизборната надпревара вече е започнала и хората вече се стараят да очертават своите противници в публичното пространство. Всички забелязахме, че Първанов маркира за такъв Костов, а Бойко Борисов маркира за такъв Първанов. Разбира се, за да бъдеш опонент на президента или президентът да бъде опонент на премиера, това е добре като стартова позиция в следваща предизборна надпревара. Сега, вкарването на г-н Костов вероятно е някакъв тактически ход, който всеки може да го чете както си иска и както смята за необходимо. Фактът си е факт. Напрежение между институции има, това всички го усещат. Лично аз смятам, че напрежение между институции по време на икономическа криза е непозволително разкошество, затова би трябвало всеки да внимава. И затова считам, че в своето публично говорене президентът е по-подготвен, поне изглежда така, защото той е спокоен, уравновесен, призовава към стабилността между институциите, призовава към добруване между институции, говори за икономически проблеми на държава. И най-важното, изглежда спокоен. В ситуация на кризата хората очакват от управляващите или високодлъжностни лица именно внушение за спокойствие.
Водещ: Вие казвате това, че е спокоен. Това безспорно му носи някакъв рейтинг и някакви плюсове, само че мислите ли, че г-н Първанов би имал действително една успешна политическа кариера като лидер или като гуру, или като не знам си какво на някаква мрежа, или структура или нещо от този сорт?
Аня Павлова: В рамките на шегата, /…/ – вероятно има такава възможност.
Арман Бабикян: Правят всичко възможно, помагат му неуморно. Аз това се опитвах да ви кажа, че наистина десният електорат трябва да е благодарен за това, че импийчмънта не мина. Очевидно ГЕРБ и присъдружните организации се опитват непрекъснато да помпат рейтинга на Първанов и го правят много успешно до този момент. Той наистина трябва да им бъде благодарен. И аз ще припомня и още един елемент – спомняте ли си кандидат-президентската кампания? Всички очакваха Борисов да се кандидатира. Ядоха се кайсии, пи се уиски, какво ли не. Накрая той не само не се кандидатира, и всички знаят след какъв разговор, с кого. На всичкото отгоре отиде да рита футбол. Той не отиде дори да пусне бюлетината си за десния кандидат – уважаемия Неделчо Беронов. Всички тези знаци ги изброявам не защото съм злопаметен, а защото нещата имат някаква логическа връзка все пак в нашата политическа история, колкото и много политически сили да дават признаци на въртеливост в кръста. Така ли иначе, има една хронология, която върви и тя ни води точно до този извод, за който Аня каза, че правят чудесна услуга на Георги Първанов и той наистина изглежда не само по-уравновесен. Той казва и това, което хората започват да виждат, а именно, че управляващите са объркани и не знаят как да овладеят кризата, и действат панически. Той го произнася. Когато един политик започва да произнася това, което хората усещат, той добива по втора причина силна позиция. И никой не може да я отнеме на Първанов, защото фактите говорят по-добре от всякакви пропагандни трикове. Когато има криза и къщата гори, а кризата е нещо такова, да се четат речи в парламента от сорта какво не бил казал Първанов преди пет години или какво бил направил преди три е смешно. Това е все едно наистина един дом да гори и съпрузите да водят разговор за това кой е полял цветята миналата година.
Аня Павлова: Честно казано аз, по мое мнение, би било много-много по-разумно вместо да се занимават с характеристиките за Първанов да помислят как, по какъв и в каква форма оттук нататък ще обясняват на хората т.нар. мерки антикризисни. След щастливата прегръдка на тройката, те се съгласиха с тези мерки и те трябват да бъдат отстоявани в парламента. Вероятно ще бъдат отстояни. Но хората имат право, а управляващите са длъжни точка по точка, стъпка по стъпка да обяснят така нещата, че хората да се почувстват наистина спокойни и знаещи какво ще може да им се случи. Пропуснат ли този период, наистина може да стане проблем, за който говори Арман, защото аз не мога да се съглася, че Борисов вече е доказал, че не може да управлява. Не съм специално съгласна с това, защото в действителност изследвания не са правени след множеството случки, които станаха последната седмица, но предишните изследвания показват, че хората смятат иначе. Единственото, което вече е показал г-н Борисов, че не може да гарантира некорупционно управление. Да, това го показа със случката с действащ министър, който беше даден на прокурор именно за корупционни действия. Така че бих препоръчала на това управление грандиозно внимание, особено стратегическо внимание да обърнат на това по какъв начин ще комуиникират с хората. Ако сте чули доста, или средно министъра на финансите, който е особен като говор, особен като публично поведение, и въпреки всичко си направих труда да го послушам. Думи, които той употребява най-често, са фискът, хазна, бюджетът, фискът, хазна, бюджетът. Оттук нататък се опасявам, че той трябва да премине към правилната пропорция – хора, хора, хора. Защото и фискът, и хазна, и бюджетът – това са все инструменти за хората
Водещ: Е, това – за хората, го обяснява г-н Борисов, нали той казва колко са важни едни или други мерки за хората?
Аня Павлова: Да, вероятно. Аз просто казвам, че оттам нататък, когато ще бъдат приети и в парламента мерки антикризисни, хората имат право, управляващите са длъжни да ги обяснят точка по точка, какво означава това конкретно за всеки човек. Защото водородните емисии, това е фючърсна сделка. Аз зная, че тя по никакъв начин няма да се отрази сега на бюджета ми за мен, но искам да зная какво и как ще се случи в този живот. Европейските…
Арман Бабикян: Ама те няма и как да влязат в бюджета, парите от водородните емсии…
Водещ: Да.
Аня Павлова: Да, няма как да влязат, точно така.
Арман Бабикян: … те ще влязат в екоминистерството.
Аня Павлова: Фючърсът е странична сделка. Но аз искам да зная от този списък за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни намерения какво точно как ще засегне всяко семейство и мен в частност.
Водещ: Това е така. Въпросът е оттук нататък, в следващата, да кажем, година и половина-две как ще се структурира политическият живот по простата причина, че ГЕРБ като всяка една партия, която е във властта, ще започне да губи своето очарование за масите и масите ще си потърсят някакъв друг спасител. Могат ли да го открият именно в лицето на Георги Първанов? Питам, защото това не е случай, какъвто беше със Симеон Сакскобургготски, да речем, който дойде изведнъж, от нищото, като че ли, и за три месеца направи тук фурор. Не е същият и случаят като с г-н Борисов, защото да, той действително присъстваше няколко години в българското публично пространство, но все пак няколко години. Г-н Първанов присъства вече 20 години, т.е. той не може да го изиграе онзи ти спасител, който се явява и предлага някакви чудодейни решения или на базата на личната си харизма увлича огромни потоци след себе си.
Арман Бабикян: Абсолютно е вярно това и има два типа развой. Той би могло да изиграе не толкова ненадейно появяващия се спасител, защото той трудно може да бъде ненадеен след 20 години. Но не съм сигурен, че и българите ще търсят такъв тип решения на проблема в дадения случай. Може би ще спрат да делят хората, които искат да ги управляват не леви и десни, а ще се опитат да ги делят на можещи и неможещи, защото кризата изисква това, когато си гладен, а говорим за над 400 хил. гладни в момента. И растат с по 30 хил. месечно. Това са сериозни неща. Те спират да гледат с каква блузчица е облечен този, който се грижи за тях, а гледат кой носи хляба под мишница. Така че нищо чудно хората да започнат да се ориентират към прагматично решение. И не знам дали прагматичното решение е месията, пък бил той и Първанов или пък Сакскобургготски или който и да е, или ако случайно преценят, че Красимир Ангарски е чудесен икономист, примерно, или пък Стефан Софиянски или пък Петър Волгин. Все едно. Ако решат, че този човек е достатъчно компетентен и добре подготвен, за да извади каруцата, нищо чудно да се спрат на това поне временно.
Аня Павлова: Тук съм съгласна с Арман, защото наистина отговорът на вашия въпрос зависи от това до каква степен се задълбочи кризата, в каква степен в безизходица ще изпаднат хората. Наистина, когато ти си в безизходица, тогава за теб става важен онзи, който ти дава вода, когато си жаден, и онзи, който ти дава храна, когато си гладен. И тъй като досега основната теза за стабилността на кабинета „Борисов” и неговото управление беше, че няма адекватна алтернатива на неговото управление,а з се опасявам, че разпръснатата алтернатива е много по-страшно нещо.
Арман Бабикян: Това е много нахално, между другото.
Водещ: Ама това много често се повтаря – за нямането на… Още от времето на Иван Костов. Нали, още тогава той си повтаряше „Няма алтернатива”.
Арман Бабикян: И забелязвате ли, че всеки път се оказва, че има?
Аня Павлова: Ама разпръсната алтернатива е много по-страшна перспектива, разберете.
Арман Бабикян: Нали забелязвате, че всеки път се доказва, че има? В зората на Иван Костов, когато започна този кабинет, се казваше „Поне два мандата”. Ама почти нямаше политолог, който да не го казваше. Два са в кърпа вързани, третият – ще видим. Нещо подобно се оказа и въпиющо мнозинство на Царя след това. О-хо, я вижте колко депутати, тя работата е ясна. Харизмата му е голяма, международните му контакти, от Кувейт потече едни нефт по едно време, биволи от Индия, страшно беше. Оказа се, че не е така. Тази коалиция, която ни управляваше до онзи ден, тройната, спомняте ли си какво мнозинство имаше? Стабилно, неразрушимо. Шест месеца репортерите в зората на този мандат се упражняваха на тема „Какво би съборило тройната коалиция?” и вървяха напоителни анкети по всички медии. Непоклатима история, хилядолетна като Райха на Хитлер. Виждате, че всяко такова заклинание не свършва по начина, по който лицето, което е заявило „Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива.
Водещ: Понеже си говорим за способността или неспособността на настоящите управляващи да управляват, как гледате на едни безспорно изглеждащи, много добре подготвени, поне много добре подготвени за масовия зрител акции, в които бивши министри биват карани да лягат на земята с определени действия, което със сигурност се харесва, обаче, на много групи от хора? Защото хората си казват: „Ето го този, дето сигурно е откраднал стотици милиони евра, и сега е на земята с белезниците. Страхотно управляват”.
Аня Павлова: Аз бих поправила, че е на колене. На земята там някой друг беше, но това не променя факта на това видеоклипче, което се излъчва.
Водещ: Това е поредното от многото, които гледаме.
Аня Павлова: Не, аз съм сигурна, че едно определено министерство вече има филмотека за подобни неща. За мен проблемът е в друго. Аз съм абсолютно убедена в това, което казвам, че когато ти си призован да се бориш срещу нарушителите на закона, нямаш нито грам, нито една идея възможности да бъдеш нарушител на такъв. Разбира се, юристи и прависти ще се произнесат до каква степен и кой има право, временно задържан, че някой е престъпник. Но аз смятам, че когато някой е в нарушение на закона по време на борба срещу нарушител на закона, по някакъв начин се изравнява с нарушителите. И мисля, че това е сериозна грешка, която беше допусната по време на тази акция. Всички искаме върховенство на закона, всички искаме справедливо възмездие и наказание за тези, които престъпват този закон. Но другото също е недопустимо. Аз чух, че министър Цветанов каза, че хората са изнервени и мисля, че тези, които, поели по този път да работят в тази област срещу нарушителите, си направили сметка, че между кръжок по детски рисунки и борба срещу престъпници има разлика. Ами опасявам се, че нямат право да бъдат изнервени.
Арман Бабикян: Ами да отидат на СПА като са изнервени.
Аня Павлова: Вероятно има някакви други техники, но е така. Освен това, ако е посланието, че всеки, който е смятан за престъпник срещу държавната собственост, трябва да бъде повален на колене, в този видеоред ми липсва министър Нанев. Защо липсва тази видеокартинка за него? Значи, трябва да има абсолютно равни отношения към всички, които са подозирани, че нарушават нещо. И, разбира се, на първо място спазване на закона. Разбира се, на първо място спазване на закона. И в чисто човешки план казвам, че който унижава друг, унижава себе си.
Водещ: Видеоматериалите от този вид киноизкуство дали ще продължат?
Арман Бабикян: Ами засега, като слушам министър Цветанов, нямат намерение да спират. Грозното в цялата работа е, че, първо, използват топ срещу врабче. Хората, за които стана дума, ако са откраднали – а дали са ще реши съдът, с го правили с химикал, не с картечница. Така че този тип арести са изключително комични, ако не бяха трагични за нивото на хората, които извършват подобни действия, за да демонстрират радост сред населението. Аз приемам всичко това като един общ стил, който се демонстрира, на раздаване на присъди през медии. Такива опити имаше и към други хора далеч преди ареста на бившия военен министър и далеч преди ареста на председателя на Общинския съвет във Варна, присъди да се раздават през медиите. Принципът е – виновни са всички други, освен нас. Когато земеделските производители се събраха и казаха: „Извинявайте, ама къде са ни парите и ще получаваме ли ние колкото европейските си колеги?”, ни повече ни по-малко министър-председателят казва, че една част от тях са лъжци. Послъгали. Вместо 10 овце – 100. Ама въпросът е друг. Като има лъжци – хвани ги, прати ги там, където им е мястото. Не може да им казваш: „Не ви даваме на всички парите, защото…”. Бъди така добър. Когато на лекарския събор разговаряха с премиера отново по финансови теми, по подразбиране, той започна да им се кара, че те не са спрели с голата си гръд краденето на пари от „Цанков камък” и от „Белене”. „Къде бяхте вие тогава? Защо не ги спряхте? Защо съм аз тук?” Представяте ли си какъв философски, почти Хамлетов въпрос? Логичният въпрос е „Къде беше ти в качеството си на главен секретар”. Нали, логично е на лекаря да му се дават пари, за да лекува, а на главния секретар, за да лови престъпници. Разбирате ли за какъв Гьобелсов тип управление и изпращане на послания говорим? Биват обвинявани цели гилдии и бива демонстирана сила към хора, които очевидно може да са виновни, но може и да не са. Присъдата в обществените очи, обаче, се произнася през начина, по който се демонстрира техния арест и тяхното унижение. Ако утре някое от тези лица се окаже невинен човек, кинематографията на МВР ще произведе ли хвалебствен филм, връщащ достойнството на някои от тези лица?
Водещ: Е тогава ще се каже, че съдът е корумпиран.
Арман Бабикян: Т.е. веднъж заснели те как те арестуват, ти вече в очите на 8 млн. души си виновен, независимо от съда. Нали разбирате за какъв тежък порок на демокрацията става дума?
Водещ: Въпросът е дали това нещо ще има такъв политически ефект, т.е. ще накара хората а харесват повече това управление.
Арман Бабикян: А, да. Със сигурност умират от радост. Със сигурност това са онези кръчми, в които се сяда след 6.30 ч., хората си поръчват по една ракия, телевизорът е горе вдясно над бара, виси на една стойка, и всички са щастливи.
Аня Павлова: Аз знам, че Арман е прав, но аз отказвам да приемам това. В чисто човешки, морален и какъвто искате план не желая да приемам това. Аз няма да приемам, когато в светлия Четвъртък ми се казва: „Разпнахме ги”, ами няма да го приемам, дори по кръчмите по села да се радват на телевизора вдясно.
Арман Бабикян: О, аз също не го приемам. Категорично.
Водещ: Въпросът е, че ако някой вижда че това нещо носи радост на голяма част от електората, той ще продължи да го прави, нали?
Арман Бабикян: Ами утре могат да започнат да прибират миксерите от хората, които имат заплата над 3000 лв., от къщите им. Това също ще носи радост. Нали разбирате? Това е абсурд. По тангентата „Нещо, което носи радост на мнозинството”, т.е. на болшинството, стигаме до болшевизъм.
Аня Павлова: Аз бих казала, че уплашено общество, което е принудено да се радва на чуждо унижение, е общество, принудено да се радва на чуждо унижение. Т.е. нищо стойностно и ценностно от това не може да излезе в дългосрочен план. Това е абсолютно убеждение. И ако бях работила за когото и да било в предстоящи избори, винаги бих посъветвала да се отстъпва от този коридор. Той е непродуктивен. Ти оглеждаш и възпитаваш хора, които се радват на чуждо унижение, искат да бъдат плашени или поне твърдят това. Това не е общество за 21 век, с което ти можеш да построиш нормални европейски отношения с когото и да било.
Водещ: Накрая, понеже утре е Великден, да не забравяме, да завършим с нещо светло за българската политическа сценка. Какво светло можем да кажем за бъдещето на българските политици – на тези, които сега са на върха или се готвят да се качат на този връх?
Аня Павлова: Аз искрено вярвам, че никой не иска никакви катаклизми да се случват в България. Аз искрено вярвам, че хората искат най-сетне стабилност, а не искат да се провали персонално Борисов или който и да било. Те искат наистина един нормален живот. Това, което пожелавам на хората за тези светли празници, наистина да се опитат или да имат възможност да живеят в един нормален, светъл, човешки живот.
Арман Бабикян: Да, наистина си струва нещо хубаво да се каже на хората. Хубавото може би е, че както пролетта и възкресението дават нов живот, може би хубавото е, че все пак се вижда, че напират и млади хора със светещи очи към общественото. Колкото и всички да казват, че политиката е мръсна работа, такива идват. И това си личи най-вече в интернет. В каузата им, в блоговете. И може би това е хубавото, защото те трудно ще бъдат подведени по тези идиотски номера, които им се демонстрират. И всъщност това май е най-хубавото – че идват такива.
Водещ: Много ви благодаря. Аня Павлова и Арман Бабикян.
