в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 17.07.2010

За пет години Комисията по етика в PR професията се е произнесла по два сигнала и не се е самосезирала нито веднъж

В един от последните броеве на американското списание New Yorker се разказваше за тънката граница между глаголите "оплаквам се" (to complain) и "мрънкам" (to moan). Човек се оплаква, когато описва проблем на някого, от когото може да зависи решаването му. Ако обаче просто мрънка, той споделя с човек, който няма отношение към проблема му и трудно би могъл да го разреши. Разликата е важна. Да се оплакваш е положително, да мрънкаш – пагубно. Според списанието в успешните държави хората повече се оплакват, за да решат проблемите си, а в загубените – предимно мрънкат и се потискат. Ако съдим по броя на жалбите, които е разгледала Етичната комисия към Българското дружество за обществеността (БДВО), откакто съществува от 2005 г., българският PR бранш е почитател по-скоро на глагола мрънкам. За пет години членовете на етичния съвет са се произнесли по два сигнала и не са се самосезирали за лоша практика нито веднъж. От организацията, която обединява специалисти в PR индустрията на индивидуален принцип, дават заявка, че това ще се промени. Миналата седмица, пет години след приемането на етичен кодекс на професията, комисията по етика се сдоби и с правила, по които да работи. (Етичния кодекс на PR специалистите са подписали шест български организации в сферата на комуникациите – БДВО, ИПРА България, Българската асоциация на PR агенциите, асоциация "Имагинес", Асоциацията на специалистите по комуникация в общините и Дружеството за връзки с обществеността към Съюза на българските журналисти.)

Защо чак сега

Обяснението за неактивната саморегулация в бранша, което дават и от самото дружество за връзки с обществеността е, че пазарът е малък, всички, които работят на него, се познават и не се знае кой от кого ще бъде зависим утре. От етичната комисия добавиха, че PR специалистите много по-често се обръщат към тях за консултация, когато се натъкнат на неетично поведение в сектора, отколкото да пишат и изпращат жалби. Явно и в другите страни липсва инициатива от страна на PR практиците, защото по данни на БДВО в Италия в периода 2001 г. до 2005 г. са били разгледани общо три жалби. В САЩ за 4-годишен период са подадени 12 сигнала. Освен това за разлика от рекламния бранш резултатите от PR дейността далеч не са толкова видими за всички хора и т.нар. обикновени граждани нямат сетивност към лошите практики в професията. А не е като да липсват проблеми и чувствителни казуси в бранша. "Целта на етичната комисия не е да се изживява като наказателен отряд, действията й ще следват позитивен аспект. Идеята е да работим за обмен на добри практики", коментира пред "Капитал" председателят на БДВО Милена Атанасова. Една от промените, които организацията направи, е, че оттук нататък жалбите и решенията на етичния съвет ще бъдат публични. За съществуващите до момента две жалби се знае малко. Първата е била за неправомерно използване на името на организацията БДВО, което комисията е отчела като неетично поведение. Вторият казус е бил малко по-заплетен. В него жалбоподателят е твърдял, че идеята му е била открадната и това е създало предпоставка за нелоялна конкуренция. След консултация с юрист, експерт по интелектуална собственост, членовете на етичния съвет са решили, че няма нарушение. Причината – идеята, за която се е твърдяло, че е заимствана, е общоизвестен факт тип "слънцето изгрява от изток" и не е била поставена в един и същи контекст. "Колкото по-ясни правила следваме, толкова повече клиентите ще имат доверие в бранша", обръща внимание Милена Атанасова и добавя: "Важно е всички заедно да работим за популяризиране на етичния кодекс, защото това ще доведе до по-високи стандарти на работа."

Как се подава жалба

Според новите правила всеки може да сезира Комисията по етика без значение дали е гражданин, агенция, организация или институция, ако установи неетична практика в областта на PR-a. Условието е подаденият сигнал да не е анонимен, да е добре обоснован и по възможност да посочва конкретен текст от етичния кодекс, който е бил нарушен (кодексът може да бъде намерен на bdvo.org). Комисията няма да разглежда казуси, случили се преди повече от година. Етичният съвет може и да се самосезира, ако улови неетична практика. "Всеки знае кое е етично и кое не е. Идеята е нашите опит и експертиза да извеждат от казусите симптоматични неща, които в крайна сметка да направят пазара по-добър", обясни председателят на БДВО Милена Атанасова. Комисията по етика може да се произнася чрез позиция или решение. В единия случай дава становище по подадения сигнал и отправя препоръки към страните или към PR специалистите по принцип. Ако обаче установи нарушение, излиза с решение, което съдържа конкретни мерки и санкции за инициатора на недобросъвестно поведение. Членовете на комисията обаче имат правомощия да налагат санкции само върху членове на БДВО. Най-меката форма на наказание е искане за доброволно прекратяване на неетичните действия, а най-тежката мярка е предложение за изключване от дружеството по връзки с обществеността. Идеята на публичното заклеймяване на нарушителя е да се уязви най-ценният актив в PR професията – добрият имидж. Етичната комисия обещава, че вече ще публикува както жалбите, така и решенията, които взима по тях, в интернет страницата на организацията и ще ги изпраща на членовете на управителния съвет на БДВО за сведение. "Всички знаем, че добрите комуникации започват отвътре", припомня председателят на браншовата организация Милена Атанасова и добавя, че засега е по-важно да създадат навика у членовете на БДВО да следят за спазването на кодекса и да подават официални жалби. А после казва: "Може би ще дойде един хубав ден, в който и клиентите ще питат, преди да си изберат PR специалисти: "А вие подписахте ли етичния кодекс?"

Стр. 33

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 16.07.2010

Първо, разбира се, от Сметната папата трябва да назоват виновниците за огромния дефицит от 15 милиона лева на БНТ с днешна дата. Освен това бяха публикувани и други страховити финансови зулуми с огромна стойност, които също се налага да бъдат изяснени. Но най-важното е не това да остане като констатация, а да се накажат виновниците и да се отстранят от хранилката БНТ
Защото иначе сценарият вече е познат и игран – с хепиенд за телевизионери, източвали БНТ през годините, с потулване и безнаказаност за всички досегашни ръководства на медията, които са злоупотребявали с публичните средства.
Ето това ако се промени – този розов хепиенд на гърба на данъкоплатеца, това ще бъде знак, че в БНТ започва да надделява общественият интерес. Всичко друго ще бъде стара песен на нов глас…
Затова е много важно именно сега да се направи наистина нов избор за генерален директор, а не да се постави човек, който ще замаже стореното, окраденото досега и като бяла пеперудка ще продължи да работи в същите схеми. Защото какво да се лъжем – тези, които са се облажили от меда, няма доброволно да се откажат.
Веригата Пръмова -Цонев – Анкова е тази, която функционира през последните години в БНТ като смазан механизъм, досега несмущаван нито от управляващите, нито от финансовите органи. Срещу това господство в БНТ въстанаха самите служители които на общото събрание написаха за множество нарушения, конфликт на интереси, шуробаджанашки отношения и явни злоупотреби в медията. Затова как членове на Управителния съвет на БНТ, като Милко Лазаров например, в нарушения на всички правила е и продуцент в медията и така от нея контролирано и в полза на управляващите се източват големи средства. И други подобни прелести…
Информирани са отдавна всички институции, но мълчат. Странно, БНТ, която като медия трябва да е пример за публичност, не предизвиква тревога у никого у управляващите за кризата, в която е попаднала.
А че кризата е сериозна, се разбира от факта, че доброволно и подозрително миролюбиво Уляна Пръмова напуска поста си преждевременно, явно по договорка със СЕМ. Сигурно сега текат преговори как да бъде замазано положението…
Но и за управляващите в БНТ, и за евентуалните техни покровители ситуацията е критична, защото е прекалено публична. 15 милиона липса в касата на БНТ при потискащо нисък рейтинг като на затънтена кабеларка – това си е повод за притеснение…
Според мен обаче по-зловредни и с по-широк обсег на поразяване са начините на злоупотреба с медия като БНТ, продуцентските и журналистически практики, които се опитват да прикрият гигантските финансови нарушения в работата на телевизионния "лидер". Ха-ха!И тримата управляващи по веригата Пръмова – Цонев – Анкова са марионетки. Лошото е, че от време на време от техния отбор на някого не му издържат нервите и се разприказва като Борислав Геронтиев и разтурва добре нагласения куклен театър. Неговата шумна оставка като програмен директор на БНТ заради разхищенията от 22 хиляди лева всяка седмица за предаването на Митко Цонев и неговата "В неделя с …", създаде малки неудобства на триумвирата, изложи ги пред техните покровители, но всичко беше потулено. Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването на БНТ нямаше да е толкова драстично. Значи има други залози. Ето това е балансирана Журналистика феномен в посттоталитарна България, непознат в цивилизованите страни.
Като споменавам за балансираната журналистика, не мога да подмина Бойко Василев – водещия на "Панорама", като символ на тази просташка форма на слугинаж. От години Василев си пази територията на предаването, не допускайки други мнения, лица и гласове. Като сега, когато "Панорама" е досадно и приспивателно, а не политическо и публицистично предаване, той сам трябва да си носи отговорност. Или просто е ясно кой трябва да бъде свален от екрана на БНТ.
Има нещо мазно, псевдоинтелигентско и прекалено зализано за лице, водещо дебат, формулата да се харесаш на всички политици, да си удобен на всички интереси и симпатичен на някои по-важни посланици – също вече е доста дискредитиран модел, който в едно нормално общество е достоен за съжаление. Ето точно това, което е очевадно от екрана, се издига като постижение на новинарите в БНТ и лично на Вяра Анкова като ръководител на "Новини и актуални предавания". Но за да правиш силна, а не регистрираща журналистика, трябва да имаш нюх, талант и други неща, разбира се. Анкова никога не ги е имала и това го знае цялата аудитория. Като хитро коте е – четеше някакви тъпи новини или безсмислени репортажи от Гърция. Това е. Дали някой знае за нещо разтърсващо журналистическо, направено от Анкова? Нека се обади! Същото се отнася и за кума й Митко Цонев – мустакатия хитрец, четящ новините или написани сценарии…
Жалкото е друго, че с тези "успехи" на БНТ се внушава ежедневно на зрителя една привидно зализана действителност, може би за успокоение. Днес България е в криза и всички тези фалшиви и пластмасови кукли от екрана са обществено вредни, защото те не информират и коментират от позицията на зрителя, на гражданина, който едва свързва двата края. Цялата снобария да се правиш на журналист от BBC, когато си в локвите на закъсала България… Да не коментирам, защото ще стане горчиво. Ако някой наистина мисли, че новините на БНТ са върхът, защо в тях не чухме преди разкритията на днешното правителство за големите нарушения на тройната коалиция, които са срещу държавата и обществото. А гледахме семкаджийските разследвания на Валя Ахчиева….
Да, гледахме и "Големият избор" за младите лидери, където също бе наложено гримираното лице на една млада красавица, която повтаряше като папагал инструкциите на Максим Бехар или чутото от новините… Сега да не почвам и "Голямото четене" или "Българските събития на 20-и век". Едни безпомощни, голобради водещи и сценаристи и едни напъващи се в интелектуалната си немощ журналисти като Севда Шишманова и да не изреждам… Това Севде го биваше като репортерка, но сега си повярва като член на Управителния съвет на БНТ, че е и интелектуалка и разбира от книги и кино…
Горкото! Помня я, когато се хвалеше как един банкер, търсен от МВР, й купил джип. Сега какво ли разказва, без дори да се срамува… Сигурно е нещо по-едро. Като това на Митко Цонев, който участва в безкрайни сделки по царско време, и сега получава за елементарното си шоу по 5 хиляди лева хонорар на седмица, по време на криза и когато дори заплатата на министър-председателя е 20 пъти по-малка.
Дали не открива нещо ново в ядрото на атома, Цонев? Не са го съобщили в новините на европейските телевизии…
Разбира се, могат да се дадат още десетки примери на манипулация, безскрупулност, подмяна на стойностите в журналистиката в една публична медия, тъй като това се извършва пред очите на всички ни. Така и ние зрителите ставаме част от това изкривяване на БНТ като обществена медия. Защото каквото обществото – такава и медията.
Затова предлагам да не мълчим, да не приемаме всичко, изливащо се от синия екран на БНТ и така да покажем, че са нужни нови лица, нова журналистика, нов климат в публичното ни пространство, Защото иначе ще лъсне тезата, че информационният "лидер" е държан в такова окаяно положение, за да се откроят частните телевизии, за да изплува помията на риалити шоуто и други прелести…
Ето тук трябва да се усети нетърпимостта на обществото и здравата ръка на съвременно управление на БНТ – без финансови липси, шуробаджанашки схеми и нисък рейтинг. Когато тази статия излезе, БНТ вече ще си има нов генерален директор. Дано СЕМ прояви разум и направи правилния избор.

Стр. 27

в. Труд | Силва ЗУРЛЕВА | 16.07.2010

Има ли нещо по хубаво от знанието? От бързата и точна информираност, и то особено в днешно време, когато не солта, а информацията е по-скъпа от всичко? Да знаеш, да покажеш, да помогнеш да разобличиш? Това е привилегията на журналистите – хора, осмивани от най-големите зевзеци на нациите си, но и хората, на които всеки разчита да научи нещо…, професията призвание, а не образование.
В нашата история става дума за сънен държавен служител и за бъбрив парламентарист хванати "на калъп"* от красивата журналистка. Историята, която вероятно вече всички сте видели в "Темата на НОВА". Единственото предаване в българския ефир с репутацията на безкористен разобличител. Предаването, в което извадихме на бял свят десетки измами и престъпления, които няма да останат безнаказани. Но това са просто думи, които един отговорен редактор е едва ли не длъжен да издрънка, за да защити продукта и месечното си трудово възнаграждение. За кратко заплата. А всичките журналисти, работещи в "Темата на НОВА" са на заплата именно към Нова телевизия. И дължат лоялност именно на медията и принципите си. За жалост, след поредното изобличение нещата като че ли малко се пообъркаха… не за нас, а за колегите ни журналисти. Нещо не им стана ясно хем зам.-председателят на парламента подви опашка, хем срещу уморения от смяната митничар и колегите му започнаха проверки, хем нашият журналист Диляна Гайтанджиева не си е свършила работата. Свършила е де…, ама не съвсем… или поне в това се опитват да убедят аудиторията.
Защото цялата "операция", както е модерно да се казва сега, била под личното наблюдение и одобрение на г-н премиера или за кратко НЕГО. Само че ние сме журналисти и министър-председателите се избират за период от време. За времето на "Темата на НОВА" г-н Борисов е четвърти, мисля, не мога да си спомня точно. Е, защо пък точно той и точно Диляна – услужливо ни подсказва уважаваният журналист Кеворк Кеворкян от редовната си рубрика Диляна е хубава, а премиерът – не е тайна е расов мъжкар. Отговора си търсете сами, а и още отговори на въпросите защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика или защо той именно е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията.
Лично аз и колегите ми се чувстваме длъжни да защитим принципите си, както и репутацията, а не и на последно място заплатите. Защото всичките до един зависим от тях, а не от митични баровци,които ни заливат с джипове и къщи на удобни и красиви места. И ако колежките в офиса са привлекателни, това може само да ни прави дните по-усмихнати, но не и журналистиката грозна. Защото именно от ефира на предавания на Нова телевизия ние позволихме на колегите си от други медии да задават въпроси по оста журналист-премиер, защото въпросите трябва да бъдат зададени, а истината всеки ще намери в себе си.
Просташки израз, употребяван за изобличаване в сексуални пози на двама или повече души. Използван от мен, за да достигне сериозността на деянието до съзнанието на повече хора и журналисти.

Стр. 17

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

в. Република | Виолета РУСЕНОВА | 16.07.2010 

ВЯРА АНКОВА е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините. Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, малко след това спечелва конкурс за специализация по журналистика в Си Ен Ен, след това става стрингер на Си Ен Ен от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в Би Би Си. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина. От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията.

- Съвременна телевизия ли е БНТ, г-жо Анкова?

- БНТ трябва да изпълни много критерии, за да стане съвременна телевизия. Не казвам, че тя е несъвременна. Има програма, която се базира на съвременни стандарти, на модерна визия, но има и много, много неща, които да променим.

- Няма как да не попитам и за мнението Ви за новините на турски?

- Вижте, всички обществени телевизии имат предавания на майчин език. Проблемът, който идва от турските новини, е че БНТ е с един канал. Ако нямахме един канал, този проблем нямаше да е на националната телевизия. Защото всички обществени телевизии имат такива предавания, на вторите или регионалните канали. Така, че това е един дебат, който трябва да проведем, но съм сигурна в едно – предавания на майчин език трябва да има.

- В Закона за радиото и телевизията е записано, че всеки етнос може да има новини на своя език, това значи, че могат да се появят претенции и от други малцинства?

- Трябва да има предавания, и говорим за етноси, които имат писменост и това е в цял свят. Може да има предавания, които предават проблемите на тези етноси и ние имаме такива. Но когато се говори за предавания на майчин език, винаги се има предвид нещо друго. Дайте да видим какви продукции на майчин език трябва да извадим, къде трябва да бъдат разположени.

- Какви идеи имате за нови обществени формати като "Голямото четене", например?

- Аз имам много идеи за такива предавания, но нека да видим каква е финансовата възможност. Защото всичките наши европейски обществени партньори почти всяка година вадят по два, по три големи обществени формати. Ще се обърнем за едно ключово партньорство към Би Би Си, като бих нарекла тази телевизия "майката на форматите", защото те имат най-много такива формати годишно.
Ще се обърнем за партньорство към канадската обществена телевизия, с които вече реализирахме формата "Големият избор".
Смятам, че откъм идеи за формати няма да има проблеми. Проблемът е дали ще можем финансово да ги обосновем.

- Една от идеите Ви е за разработване на интернет пространството, как гледате на предложенията властта да контролира мрежата?

- Аз съм против регулацията на интернет пространството, лично аз, като потребител. Но трябва да има някаква законова база от гледна точка на престъпност, на криминални прояви Но мислите и идеите на хората не могат да бъдат контролирани и затова това пространство е толкова силно навсякъде.

- Ще Ви помоля да припомните позицията на БНТ, когато Бойко Борисов разпрати писма до медиите с питане дали усещат натиск.

- Позицията на БНТ беше изразена от генералния директор на телевизията тогава Уляна Пръмова и тя беше, че натиск върху Българската национална телевизия не е оказван. Аз мога да изразя позиция като директор " Новини и` актуални предавания" и да Ви кажа, че най-малко може да бъде оказван натиск върху обществена телевизия. По простата причина, че тук журналистите вече имат лична, изградена съпротива срещу цензурата; създали са си една чувствителност от това, че БНТ винаги е обвинявана в някакви цензури поради това, че е държавна телевизия. Но като човек, работил непрекъснато в "Информация", Ви казвам, че дори и да има и най-малкия натиск, той не може да остане скрит. Вие щяхте да го разберете веднага. Точно, защото има такива мрежи като " Фейсбук", в които дори и да не беше официално казано от журналистите, щеше да бъде описано.

- Запознахте ли се вече с цифрите, разпространени на изслушването Ви в сряда (разбивка на това колко струва едно предаване "В неделя с" – бел. ред)?

- Те бяха дадени от една от кандидатките. Не мога да имам позиция все още, защото тепърва ще се запознавам с много и различни видове документация. Показаното тогава беше не документация, а информационната справка от различните дирекции.
Аз съм избрана днес (вчера – бел. ред.), не мога да направя и такъв подробен анализ. Но, ако трябва да направя това проформа, мога да ви кажа веднага отговора ми. Но говорим за един сериозен анализ спрямо цялата финансова ситуация на телевизията и спрямо предаванията.
Нека да видим трябва ли да имаме развлекателни предавания, в кои пояси трябва да ги разположим, колко от парите, които ни остават, трябва да са за развлечение. Всички съвременни обществени телевизии правят такъв анализ, това ще направим и ние.
Не искам да има позиция в моята програма, която да касае едно или друго предаване по мои субективни съображения. Но за да мога да взема решение за сваляне на едно предаване, трябва да чуя мнението и на програмния директор и на програмната комисия.

-Имаше ли реакции, след като заявихте още на изслушането, че ще поискате оставките на всички на ръководни постове в телевизията?

-Как да реагират? Смятам, че това е нормална практика, когато идва ново ръководство. Сигурно на някои не им е станало приятно. За мен е нормално да има нов екип. Вие не очаквате ли нов екип в телевизията? Аз мисля, че първо трябва да отговорим на зрителските очаквания, защото това е телевизията на зрителя. И мен ще ме боли да махна хора, с които съм работила толкова години и с които имам приятелски отношения. И аз ясно съзнавам това, когато идвам на този пост. Обаче телевизията трябва да стъпи на професионални правила.

21-вият шеф
Вяра Анкова е 21-ият директор в историята на БНТ. Съпруга е на бившия президент на ПФК "Левски" Томас Лафчис и е майка на четири деца – Яна, Константин, Хелена Мария и Натали. Казва, че иска да върне духа в екипа и че трябва да се промени отношението към БНТ.

Стр. 9

Dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 15.07.2010

Вяра Анкова е новият генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Тя беше избрана единодушно от Съвета за електронни медии (СЕМ) след явно гласуване.

"Обещавам много усилия и много работа, както и прозрачност на всички управленски решения на БНТ. БНТ трябва да намери начин да привлече приходи, като това не трябва да е само от реклама, а и европейски програми, копродукции и други", заяви Анкова малко след като беше избрана.

За нея много силен кандидат е била Люба Кулезич, която е показала визия и анализ за изграждане на съвременна телевизия.

Вяра Анкова показа, "че от БНТ може да направи програма. В договора й трябва да бъде заложено как ще излезе от кризата", коментира след избора председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според него не може да се взимат предвид съмнения за това, че Анкова е участвала в схеми за източване на БНТ, "просто защото няма доказателства за това".

Според члена на СЕМ Ани Хаджииванова Анкова е единственият кандидат, който не е изневерил на медията си, което е важно, защото показва лоялност, особено в днешни дни. По думите на Хаджииванова от концепцията на Анкова личи, че кризата може да бъде преборена с развитие.

Анюта Асенова смята, че Вяра Анкова е показала компетентност, професионализъм, конкретност и прецизност. На нея особено й е допаднала визията на Анкова за екипност.

Според Георги Стоименов голямо предимство на Анкова е, че тя е шеф на дирекция "Информация" в БНТ, има критичен анализ и ясна визия за напред.

Другата основна номинация беше на Люба Кулезич. Тя беше предложена от члена на СЕМ София Владимирова и председателя на СЕМ Георги Лозанов. Те двамата номинираха също и Вяра Анкова.

По думите на Владимирова в концепцията на Кулезич е имало висока степен на критичност, необходима за здравето в БНТ. Според Владимирова Анкова обаче се е придържала строго към реалността и не се е уплашила от въпросите въпреки напрегнатата атмосфера.

Според Лозанов концепцията на Кулезич е била като страстен артистичен одит на БНТ. "Все пак има дефицити – страда от импресионалистичност. Има и хиперболизация – не ми допадна абсолютното отрицание на програмата на БНТ в момента, дори по отношение на новините", обясни той.

Кандидатите за поста бяха общо шестима – Радомир Чолаков, Радостслав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова. Седмият кандидат, подал документи за участие в конкурса, беше Емилия Стоева, но техническата комисия по проверка на редовността на документите не я допусна до събеседване, тъй като не отговаря на условията на конкурса да има петгодишен трудов стаж в телевизия.

През последните три дни кандидатите представиха своите идеи какво ще променят, запазят, развият в държавната телевизия. Всички бяха внимателни към темата за съкращения в БНТ, споделиха откровено скептизицъм дали ще успеят да са готови за планираната за 2012 г. цифровизация (миналата седмица настоящият генерален директор Уляна Пръмова предложи отлагане на срока) и демонстираха готовност да направят бюджета на медията максимално прозрачен. Конкурентите бяха единодушни, че липсва достатъчно култура, изкуство и образование в програмата на държавната телевизия.

Вторият мандат на досегашния генерален директор на БНТ Уляна Пръмова изтича в края на септември, но тя вече обяви, че ако новият директор бъде избран по-рано, ще се оттегли от поста си предсрочно.

Фотограф: Цветелина Николаева, в. Дневник

Оригинална публикация