Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15 

Водещ: Сега, уважаеми зрители, към един проблем, с който голяма част от вас са се сблъскали вече, а може да се сблъскат и след изтичането на днешния ден. Ако в рамките на днешния работен ден ТВ7 не постигне взаимноизгодна договореност с „Булсатком” по условията за излъчване на програмите ни, телевизията ще бъде принудена да прекрати сигнала си към оператора. Според проучване на АБРО някои от разпространителите на телевизионен сигнал укриват част от абонатите си. Как това ощетява не само телевизиите, но и зрителите, вижте в следващия репортаж?
От проучването на АБРО става ясно, че на българския пазар има оператори, които използват порочни схеми, за да имат повече приходи, и съответно по-малко разходи.
Мехти Меликов: Проучването, което направи АБРО, във връзка със сравнителната информация, с която разполагат телевизиите, потвърди, че има недобросъвестно деклариране на броя на абонатите в процеса на преговори между телевизиите и платформените оператори.
Репортер: Т.е. тези платформени оператори декларират по-малък брой абонати?
Мехти Меликов: Точно така. Практики, с които е логично пазарът да се бори, телевизиите да се борят, за да може достъпът на аудиторията до съдържание да бъде оправдано заплатен.
Таксите, които зрителите заплащат за дадена програма са един от основните източници на приходи за телевизиите. Те натрупват загуби при липса на прозрачност и коректно отчитане на броя на абонатите.
Мехти Меликов: Има нужда от изключително големи инвестиции. Тези инвестиции трябва да се възръвнат, което означава, че пазарът трябва да е коректно, трябва да е коректно построен и коректно действащ. Зрителите заплащат това съдържание чрез таксите, които плащат на платформения оператор. Друг е въпросът каква е структурата, разходите на платформения оператор. Ако той задържа огромната част от тези приходи за себе си, вместо да ги даде за права и телевизиите да могат да инвестират в съдържание. Ощетен отново е потребителят, разбира се, и телевизията, която пропуска възможността да произведе качествено съдържание.
Така най-големият губещ се оказва зрителят, чиито изисквания към телевизионната програма постоянно растат.          

БНР, Преди всички | 11.01.2013

Водещ: Медии. Един разговор за медиите, който сега, разбира се, може да разширим и покрай последните случаи с проверките в телевизия TV+. Разговор, който ще водим с редактора Светослава Кузманова. Наш събеседник е Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте,г-жо Даскалова!
Николета Даскалова: Здравейте!
Водещ: Само седмица преди да публикувате поредното си наблюдение за медиите, нали така, водим този разговор?
Николета Даскалова: Да, точно така.
Водещ: Тоест, съвсем прясно. Можем да кажем и какви са вашите впечатления. Но преди това Светла да чуем.
Репортер: Може би всъщност от този доклад да започнем, който ще представите, годишен, за който и Силвия каза. Сигурно в него фигурират медийните войни, които се случиха в средата на миналата година. Тогава основни играчи бяха вестници и телевизия. Сега играта е друга, но като че ли е някакъв вид продължение на медийните войни. По-грубо ли е ?
Николета Даскалова: Да, да. Играта загрубява. Нека да започна по-напред от вашия въпрос. Да, другата седмица ще представим нашия годишен доклад, който обобщава развитията в медийната среда през 2012 г., която беше много важна година, защото, така, много категорично бяха казани много остри критики към медиите в България. И от български и от чужди организации и от журналисти. И така че започваме годината с една оценка, обща оценка на това с какво бреме и с какви възможности влизаме в новата година. И както става ясно, влизаме наистина със скандали, с разрастване на т. нар. медийни войни. Да, свикнахме да се водят на терена на пресата, но в последствие бойното поле се разшири, ако мога така да кажа. През изминалата година се прояви едно силно напрежение между традиционните медии и социалните мрежи в интернет. Тук имам предвид и казусите около отразяването на протестите и специално протеста около „Орлов мост”. А сега вече се разгръща и медийна война на нова фронтова линия, свързана с дистрибуцията на медийно съдържание.
Водещ: Някой каза, че това е войната за цифровизацията всъщност.
Николета Даскалова: Ами, да, да. Цифровизацията също се интерпретира като фактор в тези процеси. Но ако погледнем на, така, на казуса отстрани, като наблюдатели, всъщност, това, което прави впечатление, е, че това е един сложен казус с преплитане на много интереси и както виждаме, с много остри маневри от страна на участниците в него и поради този факт е трудно да се даде еднозначна оценка за това какво всъщност се случва, защото тази груба бизнес игра, която наблюдаваме, която пряко засяга публиката, всъщност не се играе с достатъчно открити карти пред същата тази публика.
Водещ: Тоест, ние може да направим тогава тази крачка назад към разговора, който водихме преди малко с г-н Чипев. Всеки очевидно спазва срока и декларира кой стои зад изданията, няма обаче някой, който да е задължен да проверява тази достоверност, освен ако някой нарочно не тръгне да я проверява, каквито обикновено са случаите, когато се намесва конюнктурата или политически и икономически иси. Тогава изведнъж се вглеждаме в собствениците и почваме да ги разследваме, проверяваме и елиминираме.
Николета Даскалова: Да, да, да. И елиминираме като на война наистина, категорично. Но всъщност, тук проблемът дори не опира толкова до собствениците и прозрачността на собствеността, която е дългогодишен проблем в медиите. Наистина, така, радостно звуча, предишният разговор – че медиите спазват закона и декларират собствеността в срок. Но всъщност, един от проблемите, които се вижда от този казус, е… и изобщо, който важи за средата, това е, че няма достатъчно прозрачност за произхода на капиталите и за употребите на тези капитали. Това е един от изводите, който, така, се приема болезнено. А що се отнася до преплитането и на политически, икономически и бизнес интереси, да, това е дълготрайна тенденция. Наистина обезпокояваща. И конкретният казус около „БулСатКом”, BTV и TV+, всъщност, показва, че става въпрос за един много голям залог и този залог е свързан с пари и с влияние. Нека само погледнем участниците, видимите поне участници – най-голямата частна телевизия, един от най-големите доставчици на телевизионно съдържание. Активна позиция, така, хаплива позиция зае и още една телевизия с национално покритие. Произнесоха се и браншовите организации – БАКО, АБРО. Бяха сезирани КРС и СЕМ, които обаче нямат правомощията да се намесват.
Репортер: Да, но не Ви ли се струва странна позицията, особено на КРС, с вчерашна дата?Ако няма съгласие, компетентен е съдът.
Водещ: Всъщност…
Репортер: Не, че не е така, но някак директно…
Водещ: … тук някъде се намеси междинно и прокуратурата, нека да не забравяме.
Николета Даскалова: Да. Прокуратурата каза, че ще допълнително…
Водещ: Разпитва, да.
Николета Даскалова: … ще разпитва за какво точно става въпрос. Но тук центърът около цялото това говорене е, че така, един търговски спор, спор между търговски дружества и така, явно регулаторните органи нямат наистина правото и правомощията по-скоро да се намесват. Сега ако тръгнем да обвиняваме регулаторните органи, че така, не си знаят добре правомощията, това вече е друг казус и друг проблем. Но цялата тази картина съвсем се усложни, когато се намеси „Икономическа полиция” с проверката за данъчни престъпления на телевизионния канал TV+. И всъщност, и тук е трудно да се каже каква е точната връзка между конфликта с участието на „БулСатКом” и BTV от една страна и полицейската проверкав TV+.
Водещ: ами, да. Защото ако се върнем към въпроса за собствеността, от „БулСатКом” казаха, че те не са собственици на TV+…
Николета Даскалова: Точно така.
Водещ: … въпреки че има свързани лица, което … към онзи разговор.
Николета Даскалова: Точно така.
Репортер: Чисто законово няма как това да стане.
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Да, точно така. TV+ и „БулСатКом” категорично и двете дружества, и двата субекта се разграничиха един от друг. Явно това е наистина така. Но те фигурират в публичното пространство и публичното съзнание като много близки субекти и това стои. И точно тази близост и така, развитието на тази акция точно в този контекст, в една много конфликтна ситуация, е… така, може да се разглежда като проблематично. Всъщност, да, въпросът е защо точно тази акция се прави сега и защо точно, нали, точно в този момент и на тази медия?
Водещ: И само там ли дават пари в пликчета?
Николета Даскалова: Да, да. Сами по себе си подобни проверки, нека кажем, че те не са лошо нещо.
Репортер: Абсолютно.
Николета Даскалова: Може наистина да има нарушения, може и да няма. А може и за много други медии да има основания да бъдат проверявани по този начин, но такъв тип проверки не се правят.
Репортер: Между другото, в подкрепа на тезата кой с кого е обвързан говори и това, че когато аз лично търсех позицията на едната и на другата страна, се оказа, че от „БулСатКом” служител ме препращаше към служител на TV+. Ако двете нямат нищо общо, може би това нямаше да се случи. Ако миналогодишните медийни войни стигнаха до ушите и очите на еврокомисар Нели Крус, дори на българска територия тя дойде и се запозна на място с проблема – една голяма среща в представителството на Европейската комисия у нас имаше – то тези медийни войни, които едва сега започват, докъде ще стигнат? Все пак говорим за година на избори.
Николета Даскалова: Да. Г-жа Крус, изобщо ресорният еврокомисар Нели Крус беше спрягана като заплаха от една от страните в този конфликт, така че може би пак ще стигне до нея и тя може би пак ще се произнесе по някакъв начин. Но така, очакванията са, че цялата тази ситуация ще бъде употребена в предизборната кампания тази година. Как точно и защо, това ще…
Водещ: ще го анализирате след това. А ние другата седмица ще се чуем със сигурност отново, когато вече е готов вашият доклад, за да чуем какво точно сте измерили този път от гледна точка на присъствието на власт, опозиция и изобщо на процесите в медиите. Благодаря Ви! Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.          

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 12.01.2013

Радиостанциите FM+, Fresh и Star FM вече имат нов български собственик

Радиопазарът в България отдавна не изглежда както в златните си години през 2005 и 2007.
Тогава, привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар, в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Тяхното навлизане беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте.
Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични. Свит рекламен пазар, намаляващи приходи и в крайна сметка слаб бизнес.
Нещо повече – втори голям международен играч напусна радиопазара заради слабите резултати на сектора. Това е американската Emmis Communications, която доскоро притежаваше радиостанциите FM+, радио Fresh и Star FM. Новият им собственик е българската "Рефлекс медиа" ЕООД, която е придобила 100% от акциите на "Болкан броудкастинг", собственост на Emmis, макар това още да не е отразено в Търговския регистър. Досегашният управляващ директор на Emmis за България Елена Кискинова е напуснала поста си.
Цената на сделката не бе обявена в България, но във финансовия отчет на Emmis за септември – ноември 2012 г. компанията информира, че радиостанциите са продадени за 1.6 млн. долара. За сравнение – през 2005 г. Emmis инвестира 3 млн. долара само за 66.5% от трите радиостанции. От годишния финансов отчет на радиогрупата се вижда, че за 2011 г. тя има 3.9 млн. лв. краткосрочни задължения към Emmis International и 219 хил. лв. дългосрочни задължения (с падеж 2017 г.).
"Рефлекс медиа" е представлявана от Вячеслав Дивизиев. Името на Дивизиев е ново за медийния бизнес. През 2003 г. той изпълнява поста главен секретар на управляваната от Любомир Павлов Общинска банка. През 2008 г. е сред ликвидаторите на "Столичен медицински холдинг". Собственикът на "Рефлекс медиа", който в момента управлява оперативно всички дружества в радиогрупата, обясни пред "Капитал", че преговорите с Emmis са водени през цялата 2012 г. Затова и през цялото време не стихваше слухът за оттеглянето на американския инвеститор.
Новият собственик Дивизиев обясни още, че гледа оптимистично на придобивката. "Оценил съм състоянието на медиите като бизнес и съм убеден, че те могат да продължат да се развиват. Трябва обаче да се предприемат редица действия, за да се увеличи влиянието на трите радиостанции от групата на пазара", коментира той.
Заради слабите резултати на пазара и основен фокус върху развитие на тв канали в края на 2011 г., германската медийна група ProSiebenSat.1 също продаде радиобизнеса си в България. Сделката беше с "А. Е. Бест съксес сървисис" ЕООД, собственост на регистрирана в Кипър компания. Сделката тогава бе за станциите "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. Пряк собственик на медиите всъщност бе скандинавската SBS Broadcasting, тъй като ProSiebenSat.1 придоби компанията през 2007 г. за 3.3 млн. евро.
От 2009 г. приходите на радиостанциите от реклама сериозно спадат. Според последния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА/бивша АРА) реалният спад в бюджетите за радио през 2011 г. в нетни стойности е -7.2%. Въпреки по-ниските рекламни приходи БАКА твърди, че през 2011 г. радиопазарът продължава да държи стабилен дял от медия микса – между 7 и 8% в периода от 2007 до 2011 г. Данните в предстоящия доклад за 2012 г. обаче едва ли ще потвърдят оптимистичната тенденция.
От години радиогрупите нямат решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията, което сериозно намалява шансовете им за привличане на рекламни инвестиции. Това е особено вярно на фона на кризата и на конкурентните цени и отстъпки, които телевизиите предлагат през последните години. Телевизионните канали са тези, които диктуват отношението на рекламодателите към пазара като цяло. Затова е и много важно да се запази и задържи баланс на ценообразуване, който да не позволи сриване на пазара. В доклада на БАКА се отправя предупреждението, че "може би е време да се замислят медиите, които се съгласяват да продават на дъмпинго-ви цени, до какво ги води продължението в тази посока".

Историята на FM+
В края на 2005 г. американската Emmis Communications придоби 66.5% от акциите на радиогрупата около FM+.
Сделката бе на стойност 3 млн. долара. Чрез закупуването на контролния дял от дружеството Emmis получи собствеността и върху радиостанциите, в които акционерното дружество има собственост – радио FM+ (66.5%), "Фреш" (66.5% от 40-те процента, които FM+ АД има в медията), а в "Мила голд" не придоби нищо.
Радио FM+ е първото частно радио в страната. Излъчва се ефирно в 16 града, както и онлайн на fmplus.net. Радио Fresh се излъчва ефирно в 12 града, както и онлайн. Star FM се излъчва ефирно в 9 града, също и онлайн.
Преди седем години, когато компанията стъпи на българския пазар, президентът на Emmis International Пол Фидик коментира сделката като "начало на едно успешно, възходящо развитие, което ще допринесе много и за развитието на българската радиоиндустрия". Тогава България бе четвъртата европейска страна, в която Emmis стъпва, след като американската компания навлиза на радиопазарите в Австрия, Унгария, Словакия и Белгия.
В момента в Европа Emmis притежават единствено словашката Radio Express. През 2009 г. е изтекъл лицензът им за унгарското Slager Radio. Тогава Националният борд за радио и телевизия в Унгария е дал лиценза на друга радиостанция, за която има обвинения, че е близка до властта. Emmis завежда дело и го печели в средата на 2010 г., но не възобновява бизнеса си в Унгария.
Emmis е със седалище в Индианаполис, Съединените щати, а интересите на компанията са съсредоточени освен в радио-и в телевизионния бизнес и издаването на списания. Компанията притежава 22 радиостанции с национално покритие и две местни радиостанции, както и 16 телевизионни канала на територията на САЩ.
В момента в радиобизнеса остана един силен международен инвеститор – ирландската Communicirp Group. Тя държи най-силното пор-фолио от радиостанции: Радио1, BG радио, Nova, NRJ, Вероника, Radio1 Rock, City Radio и телевизия. Ако и тя реши да се оттегли от пазара, на практика всички чужди инвеститори в сектора ще са го напуснали и почти целият радиопазар ще се преструктурира.

Стр. 39 

в. Банкер | 12.01.2013

Родната полиция наистина ни пази. Тя е навсякъде, даже бе и на терена на ТV +. Новината, че там е арестувана тв водеща, а в медията имало засилено полицейско присъствие, скоростно обиколи новинарските агенции в следобедните часове на 9 януари.
"Проверени са документите за самоличност на хората, работещи в студията. Служители на отдел "Икономическа полиция" към СДВР са извършили процесуално-следствени действия по образувано досъдебно производство в Софийската градска прокуратура. Насоката на работа е по линия на данъчни престъпления", съобщиха малко по-късно от пресцентъра на МВР.
Първоначалната информация, че нахлуването на полицията в телевизионните офиси е заради нелегален софтуер, бе опровергана. Екипът на ТV+ отговаряше на запитвания от гилдията, че няма арестувана водеща или с лаконичното "без коментар". Според запознати телевизионерите предварително били

"помолени" за дискретност

а проверката случайно е съвпаднала с деня за получаване на заплати.
За уточнение,програмата на ТV+ се излъчва в мрежата на "Булсатком", както и от още няколко кабелни оператора. Телевизията е част от медийната група "БГ САТ", регистрирана в Търговския регистър на един и същ адрес с "Булсатком". Законът за електронните съобщения забранява на собственици на разпространителска мрежа да притежават предприятие, което произвежда инфомационно съдържание. Най-вероятно заради това Тинко Тотев, маркетинг директор на "Булсатком",побърза да заяви пред investor.bg, че от четири години насам компанията не е собственик на TV+. "Ръководството реши, че няма нужда от телевизия, и я продаде, така че ние не можем да коментираме проблема. Единственото, което е сигурно, е, че към настоящия момент "Булсатком" няма абсолютно нищо общо с TV+", категоричен бе Тотев.
Малко по-късно същия ден говорителката на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова уточни, че се проверява дали в TV+ не се води двойно счетоводство. Служител на телевизията, подал сигнал, че той и колегите му получавали твърдите си трудови възнаграждения по дебитна карта, но освен това взимали и пари на ръка, за които били принуждавани да се разписват. Арнаудова каза още, че досъдебното производство е по чл.255 от Наказателния кодекс, който криминализира укриването на данъци. Програмната директорка на ТV + пък обясни, че няма от какво да се страхуват от проверката.
"Самият факт, че ТV7 съобщи това, трябва да ви навежда на мисълта за някаква… далавера", коментира Тотев. А в социалните мрежи, минути след полицейската акция, се разпространи следният виц: "Акцията в ТV+ може да се гледа във voyo, една седмица по-рано."

Предисторията е известна

Името на сателитния телевизионен доставчик "Булсатком" е особено актуално от няколко дни. Повод за това стана търговският му спор с "bTV Media Group". Той се изостри до червено през последните дни на декември и в началото на тази година абонатите на "Булсатком"останаха без bTV и останалите шест канала в групата. Според телевизията доставчикът не предприемал ефективни действия за добросъвестно договаряне и налагал безпрецедентна ценова дискриминация, независимо че цената на програмите й била изцяло съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание. "Като злоупотребява с пазарната си мощ и над 35% пазарен дял, "Булсатком" изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял", подчертаха от bTV. Освен това "Булсатком" продължавал да не изплаща дължимите значителни суми на bTV Media Group, като същевременно ощетявал абонатите си, предплатили пакетите, съдържащи нейните канали. На всичко отгоре декларирал и по-малък от реалния брой зрители.
От своя страна операторът се оплака от

"безпрецедентна ценова преса"

наложена върху абонатите на "Булсатком". "Исканите нови цени представляват близо 50% от общата месечна сума, която можем да си позволим да платим за всички програми в сегмента на групата. Близо 35% от месечните сметки на абонатите отиват за закупуване правата за излъчване на програми. Значителна част от парите bTV иска само за своите канали", заявиха от "Булсатком". Оттам казаха още, че всяка година обявявали данни за развитието на мрежата си и броя на абонатите си в Комисията за регулиране на съобщенията. И от докладите било видно, че не разполагат с господстващо пазарно положение.
"Медийната група прилага ценовата си преса в момент, в който тече кампания за популяризиране на бъдещата цифровизация. С това практически злоупотребява с предоставения й за безплатно разпространение ефир, като дискриминира алтернативните, надеждни и доказани в цял свят способи на разпространение като сателитния и кабелния", смятат още от "Булсатком".
От TV 7 също поставиха условие, че ще спрат излъчването на програмите си, ако до 11 януари не парафират договор, с тв доставчика, който да ги удоволетворява.
Преговорите между bTV Media Group и "Булсатком" продължават и уж се очакваше до края на тази работна седмица да се стигне до споразумение. Това обаче бе преди проверката на икономическа полиция в TV+. Пак преди тарашенето от Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) обвиниха bTV и ТV7 в картелно споразумение, чиято цел била да прехвърлят клиенти от "Булсатком" към "Виваком". Изказаха се и мнения, че

основният мотив за атаката

срещу оператора били неговите наново активирани интереси на пазара на мобилните комуникации. Комисията за регулиране на съобщенията издаде лиценз за четвърти мобилен оператор на "Булсатком" преди повече от година. Което навежда шефа на асоциацията Янаки Ганчев на мисълта, че зад цялата работа стоял новият собственик на "Виваком".
Според друга версия пък проблемите на сателитния доставчик тръгнали, след като TV+ купи част от правата върху футболната ни А група. Медията има право върху първи и трети избор. Вторият е на БНТ. Миналогодишният шампионат беше в програмната схема на TV7. TV + обаче има още и правата за "Формула 1", испанското футболно първенство, както и това на Холандия, успоредно с тенис турнира "Уимбълдън" и др.
Ако bTV и "Булсатком" не постигнат съгласие по спора,

трябва да се обърнат към съда

Това реши в края на седмицата Комисията за регулиране на съобщенията. Регулаторът няма правомощия да се намесва в договорните отношения между предприятията и ръководството му апелира за конструктивен диалог между засегнатите в името на българския потребител. Комисията установила след анализ, че спорът имал търговски характер и следва да се реши в условията на доброволност и взаимно разбирателство. "КРС би могла да окаже единствено медиаторска подкрепа с оглед преодоляване и разрешаване на възникналите проблеми", се посочва в нейното съобщението.
Интересно е

защо държавата не е осъзнала

че в случая става въпрос за търговски разногласия? Или може би им своя мотивация, за да не го осъзнае? Важното е, че родната полиция ни пази. По тази логика обаче трябва предизборно да нахлуе в още масафирми в страната. Или, както казва интернет потребителят Obi_Van_Kenobi: "Може би полицията търси изгубените абонати или пък са занесли новия договор с bTV и ТV 7 на крака,.. съвсем по ГЕРБЕРСКИ?" Според други полицията просто е направила предложение, на което "Булсатком" няма как да откаже. А Роби Уилямс, но не онзи Роби Уилямс, а някакъв си виртуален смята, че: "Ако наистина "Булсатком" са укривали абонати – това си е пресътпление и не бива да си кривим душата". Прав е, ама защо на другите престъпници не им дърпат шалтера? Общо взето, мнозина в мрежата изразяват недоволството си от "Булсатком", но и съвсем не одобряват това, което прави bTV, определяйки го като рекет…
Всъщност, със или без счетоводни трески за дялане, "Булсат" трябва да са благодарни – ще им излезе ореол на мъченици, а тираните най се плашат от мъчениците.

Стр. 43

www.24chasa.bg | Диана КЪНЧЕВА I 12.01.2013

Искрено се извинявам и съжалявам за допуснатата грешка, с усмивка казва прессекретарят на президента Мария Иванова. А срещу нея е безпощадният репортер на "Господари на ефира" Боби Ваклинов. Той нарочно изчаква да види
къде Мария ще сложи "Златният скункс"- наградата за гафове. Тя го поставя на лавицата в кабинета си, възможно най-близко до бюрото си.
За да ми напомня за гафа и да ми е като обица на ухото, за да внимавам, като правим нещо ново и различно, пояснява Иванова.
Че ще внимава, няма и грам съмнение. Началникът Росен Плевнелиев влезе в световните медии не заради срещите си с Барак Обама, Бил Гейтс или някой друг световен лидер, а заради конфузен гаф със снимката на Колорадските планини, която трябваше да илюстрира курорта Пампорово на фона на новогодишното му обръщение. А това за един пиар е най-големият кошмар, повод за оставка и край на кариерата му.
Тя обаче се размина с дисциплинарно наказание, макар да е доказала качествата и лоялността си към президента, с когото са екип от години.
В гафа със снимката обаче Мария беше поставена в деликатна ситуация – хем да брани имиджа на президентството, хем да запази достойнството на БНТ, която реализира технически обръщението. И на която Мария се довери, тъй като там се е формирала като професионалист, там са нейните приятели и учители и оттам бе забелязана от властта.
Трябваше Боби Ваклинов да върти на шиш Мария, за да си признае най-накрая, че снимката е избрана от БНТ. Но пък веднага омекоти тона:"Грешка има и ние трябва да си направим изводите, трябва да вземем необходимите мерки, за да не се получава повече това. Защото, който не работи, той не греши."
Гаф има и никой не го оспорва, въпросът бе, че официалното извинение дойде много късно, след като в пресъхналите за новини и сюжети покрай празниците медии се изляха реки от коментари – от одобрение за новаторството до грубо осмиване на институцията.
И без съмнение това беше най-черната и критична седмица в професионалния живот на Мария Иванова.
Откакто е на поста прессекретар, не липсват и други инфарктни ситуации. И във всички тях тя доказа ценното си качество – че има смелостта да се извинява за грешките. Което е много на фона на обичайното високомерно мълчение на пиарите на властта и липсата на информация за много от събитията.
През лятото служител от администрацията на президента забърка институцията в друг скандален гаф. На сайта на президентството бе качена Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020). Наименованието на файла обаче заменя ромите с "мангали" – NationalStrategyIntegrate.Mangali.pdf.
Националната стратегия бе приета през март, а автор на документа е МВР.
Телефоните на прессекретариата на "Дондуков" 2 прегряха, след като сайтове осветиха гафа.
"Съжалявам много, в желанието си да сме максимално прозрачни сме качили този документ. Както се вижда, от това има и негативи", призна тогава Мария Иванова и отново се извини за гафа.
Още в първите си дни на поста прессекретар на Иванова се наложи да се обяснява на колегите. Въпреки категоричните заявки, че няма да крият нищо от хората и всичко ще е на сайта на президента, седмица след встъпването в длъжност на Плевнелиев в сайта на държавния глава за такъв все още се посочваше Георги Първанов, а за вице – Ангел Марин.
После дълго информацията за Първанов съжителстваше еклектично с новините за Плевнелиев, а чак преди два месеца тръгна новият президентски сайт. Оказа се, че интернет технологиите си имат свои закони и не се подчиняват на предизборни обещания.
Мария не скри и новината, че Плевнелиев се е разминал на косъм от самолетна катастрофа, когато при учение изтребител падна край Пловдив. Той е трябвало да се качи точно на този самолет за демонстративен полет, но няколко часа преди ВИП тренировката изтребителят падна.
Преди ден пък от прессекретариата дойде поредното извинение – за това как президентът поздрави проф. Христо Пимпирев като първия българин, стъпил на Южния полюс. В извинението се уточнява, че има и други българи, стъпили там преди него, а грешката е на служител от пресцентъра.
Когато обаче трябва да замазва очевидни гафове на своя началник, Мария предпочита да замълчи. Защото нито има с какво да се оправдае, нито как да скрие очевидното. Как например трябваше да излезе от конфуза, когато при първата визита на държавен глава у нас Плевнелиев обърка страната на госта си? Той се обърна към президента на Чехия Вацлав Клаус и делегацията му с "Уважаеми господа от Полша".
Вече цяла година тя отбива и атаките на любопитните по адрес на първата дама. Мария винаги е била тактична и на въпросите е отговаряла все едно и също – че е
прессекретар на президента, а не на семейството му.
Добрата школовка и първите си уроци Иванова е научила в БНТ. А след като е била от другата страна на бариерата, няма как да не знае коя информация как ще се продаде и тълкува. Затова и предугажда ходовете на журналистите и досега не си е позволявала намеса в работата им.
В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Покрай командировките си с царя може да разказва много любопитни истории, защото той не се вместваше в представата за обикновен премиер. Като тази за срещата на Европейския съвет в Рим през 2003 г. Охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Мария и операторът знаят кой е той – нашият Симеон Сакскобургготски. Премиерът ни влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. БНТ, разбира се, не съобщава за това, но благодарение на Мария журналистите научават за инцидента.
Тя беше и лице на късната емисия на БНТ.
Започва като икономически репортер във вестник "Пари", но знае, че иска да работи в БНТ. Явява се на конкурс и Константин Каменаров, тогава шеф на журито, без колебание я поканил в екипа. Заради професионализма си става дори и шеф на икономическия екип в нюзрума.
Животът се променя след заседанието на съвета на тройната коалиция в комплекс "Катарино" край Разлог. На пресконференцията задава няколко въпроса на прясно назначената вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева. Явно я впечатлява и след няколко дни тя кани Мария да работи за нея.
По немска линия пък Плевнелиев и Плугчиева са близки и след края на мандата министърката препоръчва Мария на бъдещия президент. От 2009 г. тя е дясната му ръка и ценен съветник по много въпроси първо в министерството на регионалното развитие, а после и на "Дондуков" 2. Дори не е тайна, че програмната му президентска реч е подготвена от нея. Покрай многото ангажименти да брани имиджа на шефа си не намира време да сключи брак. Иначе с приятеля са сгодени отдавна, а и вече не ги дели разстоянието до Мадрид, където той работеше.Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

Оригинална публикация

в. Утро, Русе | Петър ГЕЦОВ | 11.01.2013

От 1 март 2013 г. осем телевизии започват излъчването на ефирен цифров сигнал вместо с досегашния аналогов, съобщи официалният сайт за цифровизацията у нас. Пионерите са БНТ, bTV, bTV Action, Nova, Bulgaria On Air, BBT – Балкан Българска Телевизия, DRT – Дарик Радио и Телевизия и TV7. Това са всъщност телевизиите с лиценз към момента, броят на които вероятно ще се увеличи. Очаква се към този списък да се присъединят ТВ Европа, The Voice, VTV. Според "Цифро-НИМ" е възможно и ефирното излъчване и на bTV Comedy.
В различните региони ще се излъчват различни цифрови програми, така че е възможно някои да стартират в Русе по-късно или изобщо да не тръгнат. Очакванията обаче са до края на 2015 г. броят на телевизиите, излъчвани чрез цифров ефирен сигнал, да нарасне до 50. Към момента в Русе могат да се приемат цифрово излъчваните тестово БНТ, ЬТВ и ТВ7. Според притежатели на телевизори с цифров тунер, по високите места се ловят и десетина румънски ефирни програми като TVR1, TVR2, TVR3, TVR Cultural, Antena 3, Realitatea TV и Canal D. Доста често обаче се случва да няма сигнал.
Цифровият сигнал ще върви паралелно с аналоговия за срок от 6 месеца. От септември ефирна телевизия ще ловят само апаратите с вграден цифров тунер и с декодер MPEG-4. За по-старите модели трябва да се купи външен декодер, чиято стойност в магазините ще е между 60 и 90 лв. Работа ще вършат и сегашните стайни антени. По магазините се предлагат и специални за цифрова телевизия антени на цени от 10 до 60-70 лева.
Няма да има никакъв проблем за абонатите на кабелните телевизии, които ще получават сигнала от операторите както досега независимо какъв телевизор имат.

Стр. 9

Водещ: Също както спорят „Булсатком” и БТВ. Всички много добре знаем, че този казус продължава да бъде неразрешен.
Водещ: В понеделник излъчихме позицията на „Булсатком”. Искахме да покажем и позицията на БТВ, но те не пожелаха.
Водещ: За да бъдем максимално точни, ще ви покажем хронологията на събитията.
Водещ: Първо, осъществихме контакт с пиара на телевизията Константина Маркова. Чуйте какво каза тя:

Репортер: Добър ден, Константина Маркова търся?
Константина Маркова: Добър ден!
Репортер: Здравейте! Влади Василев ви се обажда, репортер съм в „Господари на ефира”. Ние следим случая с „Булсатком” и бихме искали да организираме едно интервю с ваш представител, за да чуем и вашето мнение по казуса.
Константина Маркова: Искам въпроси. И ще ви кажа по каква причина. Защото различните въпроси са от компетенциите на различни отдели. Все пак за да прецени… тука, за да обсъдим кой да ви дадем, трябва да знаем, все пак да е от неговата компетентност.
Репортер: Очаквате конкретни въпроси?
Константина Маркова: Искаме да знаем темата, да. Какво точно ще…, каква е целта на интервюто, каква информация трябва да дадем, за да преценим ние кой да бъде спийкърът. Да имате добър говорител, който да ви каже компетентно и да отговори компетентно на зрителите, за не кажат после зрителите, ама ние не получихме отговора, който искаме. Въпросът е, че ако ви пратим един говорител, той би могъл да бъде подготвен по другите въпроси, които не са от неговата компетенция. Разбира се, целият PR отдел е напълно запознат, но не мисля, че все пак PR отделът трябва да се появява, трябва да бъде някой представител на телевизията.
Репортер: Да.
Константина Маркова: Ще намерим кого, не се притеснявайте!
Репортер: Добре.
Константина Маркова: И при всички положения ще ви отговорим.

Водещ: Малко по-късно обаче получихме ето този имейл от пиара на БТВ и сега ще го цитираме:
Водещ: И така, зачитам: „За да представите обективно и нашата позиция по материала си по казуса с „Булсатком”, можете да се свържете с изпълнителния директор на асоциацията АБРО, който представлява интересите на БТВ и другите частни медии.”
Водещ: „БТВ не може да съдейства чрез интервюта за създаването на предаване, което нарушава авторските и сродни права на медията върху интелектуални продукти.”
Константина Маркова: И така, честно казано, и ние не изгаряме от желание да съдействаме на телевизия, която не е коректна към творците носители на авторски права, но нашият професионализъм изисква да им дадем думата.
Водещ: Както си спомняте, Константина Маркова обеща да ни даде говорител. От този имейл излиза, че говорител на БТВ е изпълнителният директор на АБРО Мехти Меликов.
Водещ: Ние, разбира се, си уговорихме интервю с него. Наш екип отиде на срещата, но той отказа да застане пред камерата.
Водещ: Малко по-късно обаче се опитахме за втори път да се свържем с него по телефона. Чуйте разговора!

Репортер: Г-н Меликов!
Константина Маркова: Здравейте!
Репортер: Здравейте! От „Господари на ефира”, Влади Василев ви се обаждам. Ами ние разбрахме в крайна сметка, че вие трябва да дадете интервю.
Мехти Меликов: Да, и го дадох. Ще ви бъде изпратено.
Репортер: Как така без наш микрофон интервю?
Мехти Меликов: Вижте, правото на отговор се решава от засегнатата страна, аз съм съгласен с вас, трябва да… предполагам, че най добре БТВ да решат начина, по който ще се обърнат към вашите зрители.
Репортер: Значи да уточним, на нас БТВ интервю няма да даде, така ли се оказа?
Мехти Меликов: Да, така разбирам и аз.
Репортер: А вие също не искате да застанете пред нашата камера и да дадете едно интервю, така ли?
Мехти Меликов: За какво става въпрос? Има право на отговор, засегнатата страна избира начина, времето, мястото, човека, нека те да вземат това решение, взели са го и ще получите правото на отговор и се надявам да го излъчите.
Репортер: Скъпи приятели, виждате, г-н Меликов затвори телефона. Нека опитаме пак да го наберем.
Мехти Меликов: Съжалявам, прекъсна.
Репортер: Добре, нали днеска бяхме при вас, вие отказахте да застанете пред нашата камера и да говорите, нали така?
Мехти Меликов: Разбира се. Не е мое решението…
Репортер: Добре, как така сте дали отговор, при положение че ние не сме ви задали дори въпросите, ние не сме ви изпратили дори въпроси, разбирате ли?
Мехти Меликов: Ами ето, изпратете въпроси, и при това не на мен, изпратете ги на БТВ, БТВ ще се възползват, ако искат, от право на отговор.
Репортер: В интервюто говорите вие пред камера на БТВ, така ли се оказва?
Мехти Меликов: Да.
Репортер: Без да знаете какви въпроси имаме към вас?
Мехти Меликов: Предполагам, че въпроси, свързани с казуса.
Репортер: Да де, но разбирате, някак си без конкретните наши въпроси, някак си изглежда глупаво.
Мехти Меликов: Конкретните въпроси ги задавате към БТВ.
Репортер: Г-н Меликов отново затвори телефона. Той бе определен за представител на БТВ, който трябва да ни даде интервю на нас. Отидохме при него, в последния момент той се оказа, впоследствие разбрахме, че е дал някакво интервю за БТВ, не пред нашата камера и не пред нашите въпроси, които ние имаме към него. И така, аз лично оставам с впечатлението, че БТВ явно се притесняват да застанат пред нашата камера. Това е засега от нас.

Водещ: Браво! От всичко това ставна ясно едно. БТВ се страхуват от нашите въпроси. Това е.
Водещ: Получихме обещания видеоматериал от техния говорител Мехти Меликов без нашите въпроси. Странно.
И така без да губим никакво време продължаваме предаването с част от монолога на най-новото медийно лице на БТВ Мехти Меликов.

Мехти Меликов: Защо е необходимо право на отговор и защо го дава АБРО? Телевизионните оператори се борят да променят един порочен мдел на работа между платформентие оператори и телевизиите, който в момента много агресивно се отстоява от „Булсатком”. Операторите задържат в себе си 80% от месечните такси, които плащат зрителите, а за права за телевизионно съдържание, което разпространяват, отиват едва 20%. За сравнение, по света това съотношение е много по-различно, до 40% от таксите отиват именно за съдържание и за права. Проблемът е още по-дълбок. По данни на национално представително проучване на АБРО „Булсатком” има 35% пазарен дял. В неговата мрежа са повече от една трета от хората, които плащат за сателитна или кабелна телевизия. Но пред телевизиите „Булсатком” декларира едва половината от реалните си абонати. Така този оператор, и не само той, се облагодетелства на гърба на телевизионните оператори и на зрителите. По отношение на продажбата на телевизионни програми в пакет, това е стандартна търговска практика в случаи, когато предприятието продава повече от един продукт. Като представител на бранша АБРО категорично се противопоставя на задържането на милиони в операторите, вместо тези пари да се инвестират в нова продукция за зрителите. Също така в изявлението си пред зрителите на „Господари на ефира” „Булсатком” разпространи много невярна и манипулативна информация за целия пазар. Ако зрителите искат да се запознаят с реалните факти, нека да се запознаят със становището на АБРО, което е публикувано на сайта на организацията. Получихме информация от БТВ също за това, че репортерът Канна Рачева е направила многократни опити да се свърже с двамата изпълнителни директори на „Булсатком”, това са г-н Генчев и г-н Заяков, но след легитимация от нейна страна мобилните телефони са били изключени. Изпратено е и писмено запитване към маркетинговия отдел на компанията, с което разполагаме, без да има обратен коментар, т.е. не е вярно, че БТВ не е потърсила гледната точка на „Булсатком”.

Водещ: Аз не видях интервю, а монолог направо. Не ми е ясно как изпълнителният директор на АБРО стана и говорител на БТВ.
Водещ: Значи, Румене, докато ти зяпаш адреналинките, особено едната, хората се издигат, Румене, издигат се.          

TV7 I 12.01.2013

От 00:00 на 12 януари TV7 спря излъчването на програмите на TV7 и Super 7 към оператора Булсатком. След продължилото повече от две седмици извиване на ръце от страна на Булсатком споразумение не беше постигнато. Вместо преговори Булсатком непрекъснато отлагаше развръзката във времето и накрая ни предложи арогантната оферта сами да се изключим от предлаганите пакети. Нашите условия – взаимоизгодни и пазарни, не бяха приети до края на работния ден вчера и това принуди телевизията да предприеме тази крайна мярка.
От началото на годината групата канали TV7, News7 и Super 7 излъчва програмите на TV7 и Super 7 към Булсатком безплатно в интерес на зрителите, за да не губят достъпа си до качествена публицистика и обективни новини. От позицията си на монополист Булсатком налага едностранно неизгодни за телевизията условия, поради което ние сме принудени да защитим авторските си права и труда на работещите в медиите ни.
Обръщаме се към зрителите ни да приемат сигнала ни ефирно, за да продължават да гледат програмите на TV7 и Super 7. Ако нямате достъп до ефирния сигнал на TV7, обърнете се към най-близкия добросъвестен кабелен оператор. Ние ще продължаваме да работим за вас и да предлагаме все по-качествени и разнообразни новини, публицистика и забавни предавания.
Повече информация как да приемате сигнала на TV7 и списък с кабелни оператори, които излъчват сигнала на TV7 можете да намерите на:
http://tv7.bg/news/society/9596852.html