www.manager.bg I 27.08.2014г. 

Магазин в столицата на Дания, Копенхаген, събира вниманието на онлайн медиите за маркетинг с нетипична рекламна стратегия. Той предложи на клиентите си да не плащат по традиционния метод на място, а по друг начин – с потребителски отзиви за стоките и малък членски внос.
В т.нар. Freemarket в града предложените продукти нямат цени, посочва Business Insider, цитирайки вестник „Копенхаген Пост“. Клиентите се регистрират онлайн и плащат само месечна такса от около 3,39 долара. След това избират от списък с продукти, предложен от магазина, и ги взимат безплатно от каса в него. Таксата, която плащат, им дава възможност да си изберат 10 продукта месечно плюс отстъпки и карти за подаръци, продавани от други търговци на дребно. За да се възползват от услугата обаче клиентите задължително трябва да посвещават от времето си като завършват и предоставят отзиви за продукти от магазина в конкретен срок – иначе ще им се начисли такса
Би Би Си отбелязва, че т.нар. трайвъртайзинг (tryvertising) или реклама с безплатно опитване на продукти и даване на отзив за тях (reviews), не е практика, която се случва за първи път в света.
Пренаситените от маркетингови съобщения клиенти в днешно време се изолират и дори се ядосват на рекламните спотовете по телевизията и другите медийни канали, на изскачащите и провокиращи погледа банерите в мрежата. Това прави трайвъртайзинга един различен начин да бъдат достигнати потребителите наистина, отбелязва Cutting Edge PR. 

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 26.08.2014г.  

Социалната мрежа разширява услугата си в Централна и Източна Европа, а официален партньор е агенцията HTTPool

Българските компании вече ще могат да рекламират в Twitter, след като днес социалната мрежа отвори рекламната си платформа за Централна и Източна Европа. Брандовете ще могат да използват трите основни платени форми – промотирани туитове, акаунти и трендове, съобщават от агенция HTTPool, която е официален партньор на Twitter в България.

В официално съобщение по повод разширяването ръководителят на търговските операции на Twitter за Европа, Близкия Изток и Африка Кати Лампе коментира, че компаниите в региона "вече използват Twitter, за да получават информация от своите клиенти и да оптимизират комуникацията с тях". Според Лампе рекламите ще помогнат за "разширяване обхвата на техните маркетингови цели."

Малка мрежа

Активните потребители на Twitter по света са общо над 271 млн. души месечно. В България обаче социалната мрежа е много по-малко разпространена от основния си конкурент – Facebook. По данни на Perceptica регистрираните в България акаунти са 30 хиляди. Между осем и десет хиляди души използват платформата за кратки съобщения активно. Всеки месец се регистрират по около 500 нови акаунта, но не всички после използват сайта. Всеки ден се публикуват по около десет хиляди туита на български език, показват още изследванията на Perceptica.

От Twitter обаче твърдят, че трима от всеки пет потребители на уебсайта следват поне една марка, а 76% използват услугата и през мобилния си телефон. "Един на всеки трима посетили марка в Twitter стига до покупка на стока от този бранд," твърдят от компанията в официалното си съобщение.

Нови възможности

До сега единственият начин на рекламодателите в България да достигнат до тази аудитория беше чрез стандартен Twitter профил. Потребителите сами избираха дали и кои брандове да последват в социалната мрежа. С отварянето на рекламната си платформа, Twitter дава много повече възможности за връзка на компаниите с потребителите.

Основните рекламни продукти на Twitter към момента са три, обясняват от HTTPool. Промотираните туитове достигат не само до съществуващите, но и до потенциалните последователи на даден бранд. Промотираните акаунти се използват за бързо изграждане на общност от последователи. Промотираните трендове поставят дадена компания или послание в списъка с най-актуалните към момента теми в Twitter. Компаниите вече ще имат достъп и до данни за поведението на клиентите и ефекта от дадена рекламна кампания, казват още от агенцията.

Според сайта на Twitter, цената на рекламата в социалната мрежа зависи от това дали потребителят е предприел действие вследствие от рекламата на даден бранд. Платформата дава възможност компаниите да задават дневни бюджети и да "наддават" за всяка реклама – т.е. да зададат максималната цена, която са склонни да платят за "действие на потребителя". Facebook и Google продават рекламното си пространство по много сходен начин.

Рекламни надежди

През второто тримесечие на 2014г. Twitter отчита приходи от 312.2 млн. долара. Компанията всъщност никога не е била на печалба, а загубата за периода април – юни е 144.6 млн. долара. Основният фокус на Twitter в момента е разработването на рекламните формати. След въвеждането на нови типове мобилна реклама, компанията вече отчита, че 81% от постъпленията й вече идват от реклама на смартфони и таблети. Пазарът на дигитална реклама за 2014 г. се оценява на 32.71 млрд. долара и се очаква Twitter да се пребори за скромните 2.8% от него. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 26.08.2014г.

По време на кабинета „Орешарски” е имало сериозен натиск върху Съвета за електронни медии (СЕМ) заради медийното отразяване на антиправителствените протести. Това разкри пред bTV председателят на СЕМ Георги Лозанов.

По думите му този натиск е довел до орязване на бюджета и риск от фалит. Служебният премиер проф. Георги Близнашки обаче е уверил Лозанов, че няма да се стигне до подобно развитие.

Лозанов подчерта, че в предстоящата избирателна кампания се надява, че медиите ще проявят инстинкт за самосъхранение.

„Имаме една горчива поука, която даде една телевизия като TV7 – че обвързването на медии с политически проекти води до тежка криза на медиите, така че се надявам, че сега медиите ще покажат инстинкт за самосъхранение”, заяви Лозанов.

По думите му СЕМ ще прави мониторинг на средствата за масова информация около изборите, като ще следи дали те са равноотдалечени от политическите сили.

„Кампанията, която ми се иска да очакваме, е кампания, която да буди интерес. Трябва да е в полза на избирателите, а не мътна пиарска стратегия на отделните кандидати”, заяви Лозанов.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 23.08.2014г.

 Служебният кабинет се готви да забрани на министерствата да подписват договори с медии, чийто собственик не е ясен. Това се разбира от съобщение на "Протестна мрежа" за срещата им с премиера Георги Близнашки, която се проведе в петък.

Обсъдена е била възможността тази регулация да бъде въведена с постановление на Министерския съвет.

Предложението на "Протестна мрежа" е служебният кабинет да се ангажира с инициатива "прозрачни договори". Организацията иска правителството да задължи изпълнителната власт на всички равнища да публикува договорите за изразходване на публичен ресурс.

Договорите на министерствата, агенциите и други държавни институции, с различни изпълнители, включително и с медии, да бъдат публично оповестени на сайтовете на институциите в тридневен срок от подписването им, искат от "Протестна мрежа".

Според организацията много е важно служебният кабинет да демонстрира воля и способност да осигури такава степен на прозрачност при разходване на публичния ресурс, която да ограничи корупционните практики.

Служебният премиер Георги Близнашки е обещал да разпореди на МВР и ДАНС да представят проверка от "Протестна мрежа" информация за разработки и разследвания на протестиращи и журналисти. Поет е ангажимент това да стане в 14-дневен срок.

Във връзка с предстоящите избори "Протестна мрежа" е предложила в изборния борд да има и представител на българите в чужбина, което е получило одобрение от премиера Близнашки.

По време на срещата е бил обсъден и въпросът за начина на организиране и протичане на информационно-разяснителната кампания в страната и чужбина. Очакванията на "Протестна мрежа" са завишеният бюджет, който ЦИК получи за информационни кампания, да бъде изразходван по-ефективно и при по-висока отчетност.

Оригинална публикация

www.united-partners.com I 26.08.2014г. 

 През изминалия месец “Групама” пусна на пазара още застраховки в попълване на продуктовото си портфолио. Това са „Отмяна на пътуване“ и „Асистанс“.

Застраховката „Отмяна на пътуване“ е насочена към защита интересите на клиентите от рискове, които могат да настъпят при предстоящо туристическо, бизнес или друг вид пътуване.

Застраховката е полезна в случаите, когато поради невъзможност (причини, независещи от волята на застрахования и непредвидими случаи към момента на сключване на застраховката) застрахованото лице пропуска да осъществи организирано пътуване или да използва закупен вече самолетен полет. Покрити са заплатените предварително разходи по договор за организирано пътуване, които не могат да бъдат възстановени от туроператора, както и разходите за пререзервация или невъзстановимата от авиопревозвача част от стойността на самолетния билет.

Втората застраховка – «Авто Асистанс» – е насочена към клиенти, които е възможно да претърпят различни застрахователни/асистанс събития при пътуване с МПС – претърпяно пътно-транспортно произшествие, техническа повреда и т.н Тази застраховка покрива разходи, ако се налага такива да бъдат извършени на МПС-то на пътя и аварийно транспортиране; репатриране на застрахования и/или разходи за настаняване; медицинско транспортиране; репатриране в случай на внезапна смърт; прибиране на дете/деца останало/и без надзор; изоставяне на застрахованото МПС/прекратяване на регистрация; доставка на резервни части; правна помощ (правна консултация, адвокатски хонорар); отключване, транспортиране, поръчване дубликат на ключ, предоставяне на информация. Тези покрития важат както за територията на България (клауза А), така и за територията на ЕС, ЕИП, Андора Сърбия и Швейцария (клауза Б). 

www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

ВСЕКИ път, като стане дума за струпване на много хора на едно място, си спомням за гениалната фотография “Тълпа” на австро-унгареца Уиджий. Виждали сте снимката от плажа на Кони Айланд на корицата на един от албумите на Джордж Майкъл – яка навалица, анонимни лица, перфектна черно-бяла фотография.

Подобно анонимно струпване се задава зад ъгъла, ама не за закриване на лятото, а за откриване на предизборната кампания в България. Струпването няма да бъде като през ония черно-бели години, а цветно, дигитално и виртуално. Задава се орда, без да пропускате буквичката “д”. Защото “ора” значи нещо друго – разработвам с рало почвата, за да посея нещо.

Тая орда, дето идва, няма да посее нещо в почвата, а ще отрови. Тая орда не е пъстра тълпа, която шуми по тротоарите. Ордата е добре организиран калабалък, който се събира като ято и се мести от плячка на плячка. Плячката е виртуална и не храни, парите идват от друго място. Напада се даден уебсайт по зададена команда, а като се опоска хубаво, се лети до гнездото майка за раздаване на вечерна надница и утрешни команди.

Идва сезонът на троловете. Малко разкритие – аз наистина не знам какво, по дяволите, са тролове, тъй като чета един материал до последната му точка, но не и по-надолу. Колко години вече има коментари под статии, форумни вакханалии и нито веднъж не съм се улавял да чета какво се случва под статията. Причините не са една или две, така съм свикнал. Както аз не пиша под статиите, така и не чета останалите. Сигурно има доста хитри и умни мнения, но тролското блато ги скрива от погледа.

Да не говорим, че анонимността изнервя – невинаги, но изнервя. Коментарът в моите скромни аналогови представи е с име, фамилия, снимка дори. Затова е коментар, затова е лично мнение. Имаш да кажеш нещо – пишеш коментар, а после се подписваш. Струва ми се цивилизовано.

Идващата предизборна кампания и отличният материал на Кристофър Колдуел, мой любим “коментатор”, ми напомниха за троловете. Колдуел пише: “Онлайн троловете бяха запазената марка на информационната революция, както замърсяването на въздуха беше запазената марка на индустриалната революция.” И още: “Думата “трол” най-често се използва за злонамерените, които изливат обиди на страниците за коментари в сайтовете.” Колдуел развива тезата си, попадайки на интересен трол.

В един идеален свят някой пише коментар, редакцията на онлайн изданието го приема за публикуване, а под самата статия се води конструктивен и цивилизован спор. Първата причина това да не се случва са анонимните коментари. Тук е и първият проблем.

Ако една медия се опита да забрани анонимните коментари, бързо ще бъде обвинена, че е купена, поразяващата й уста е залепена с цензурно тиксо, а свободата на словото току-що е погребана. В това има доза истина, тъй като едно от предимствата на днешното онлайн общуване е възможността някои бели да не остават скрити. А те не стават скрити, като за тях се съобщава, ала анонимно.

Естествено е, че въпросната анонимност се ползва и за нечисти цели далеч повече от чистите. И се получава като в оная история за овена. В различните митологии за овена се говорят различни неща. Веднъж е борбен, енергичен и напредничав. Друг път, като в едно африканско племе, е познат само като онуй нещо, дето произвежда оглушително овнешко блеене и нищо друго. В Библията пък овенът замества принасянето на човека в жертва и тук нещата съвсем се объркват.

Като при анонимните интернет коментари. Едни са напредничави и свободолюбиви, други блеят безцелно, трети принасят овена в жертва. Най-често обаче авторът на статията се превръща от овен в овца – глуповата овца, която е лесна плячка за първия вълк – разбирай трол, който мине по пътя й.

Един от основните проблеми на днешното интернет общуване в графата “мнения под статия” е, че рядко се прави разлика между нападка срещу автор на статията и идеята в нея. Всеки го прави, аз го правя. Виждаш кой е автор още преди да си прочел, казваш си: “Тоя пък сега какво мнение има да каже по въпроса.”

Същото е и за авторите. Те няма как да действат като Пигмалион и сами да си изваят орди от коментатори под статия, които да пишат това, което на самите тях им харесва. Независимо дали ще бъдат въведени правила против анонимността. Самото присъствие на коментаторите в интернет е част от странна амалгама от психологични фактори, които са труднообясними. Ти си в интернет, пишеш под статия, но ти не виждаш и теб не те виждат, с име или без име, ти винаги можеш да напсуваш онлайн. После триеш – всичко се забравя.

Трябва да призная, че най-важните неща за моите статии научавам от онези, които ме критикуват Конструктивно. Насладата да напишеш нещо, някой да го прочете, да те потупа по рамото и да даде смислени, но критични съвети е далеч по-голяма от едно скромно “евала, суперстатия”. Човекът, който критикува конструктивно, си е направил труда да прочете и вникне в идеята ти, което е едно от най-хубавите усещания, които авторите изпитват. Имам такива колеги и им се доверявам напълно.

Въпреки това старата идея под всеки материал да има коментари трябва да еволюира. Ясно е, че дори отличен екип от модератори на тъпи мнения под статии не може да се справи с орда от тролове. Първото решение – моето – е да не се четат коментарите под статията. Съзнавам, че не е правилно. Второто е на компанията Branch, която пренася коментарите за дадена статия на своя платформа. Да речем, аз пиша, че подкрепям шистовия газ, в “24 часа”, а на територията на Branch, където достъп имат само поканени читатели и експерти, започва истинска дискусия, която информационно допринася за развитието на моята теза. След това най-смислените неща се добавят и под материала ми в “24 часа”.

Другият вариант, подобен на системата Kinja, е в ръцете на самите редактори. Сред десетките трол коментари под статия има и смислени, които аз като автор искам да прочета, но не стигам до тях, защото не чета коментари. А не чета коментари, защото повечето са на тролове. Ако редакторите вадят на преден, видим план смислените коментари, аз също ще се включвам и отговарям лично на всеки. Тогава интернет ще стане едно по-приятно място.

Колкото до анонимността, уви, лъгал съм се. Тя трябва да остане. Иначе никога смислените хора няма да си позволят да изказват мнение по теми, за които може да се говори само анонимно.

А сега се пригответе за предизборния месец. И поне за 30 дни минете на диета без четене на коментари под статиите. Жалко, че така ще загубите и ценните мнения, които се появяват там, но това са жертвите за чакания избор на 5 октомври, който няма да донесе нищо интересно освен още тролове.

В предизборния месец

може да минете на

диета – без четене на

коментари под статиите

КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

ДАРИК РАДИО

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

В началото на седмицата бях предизвикан от мой колега и негови приятели да се полея с ледена вода и така да подкрепя Българския червен кръст и даренията за бедстващите в Мизия. За секунда не се колебах да приема предизвикателството (въпреки че в. “Капитал" ми приписа дори авторство), още повече че идеята идваше от млади хора, които, признавам, твърде оригинално я “побългариха", отчитайки колко е важно сега да подкрепим именно хората, които са в най-голяма нужда.

В много други държави вече бяха “локализирали" идеята, първоначално родена в Съединените щати, за да се помогне на болните от амиотрофична латерална склероза и ползвайки се с огромен успех. Нямам представа в България какъв е броят на болните, но поне публично не съм чул нито една организация досега да е обелила и дума за тях.

Ето защо се обърнах към Българския червен кръст, който координира помощта за пострадалите от Мизия, и получих подкрепата на неговия председател Христо Григоров. Подкрепа, която високо ценя, защото идва от един истински голям българин, който е правил много за страната ни неведнъж.

Както и да е – полях се с кофа вода с много лед в нея и на свой ред предизвиках еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева и банкера Левон Хампарцумян. Дарих своята сума на краткия номер 1466, така, както са правилата на идеята, и зачаках да видя какво ще се случи.

Кристалина беше на мисия в Ирак, но оттам написа в профила си във фейсбук, че подкрепя тази акция, дарява 5000 лева за пострадалите от наводненията в Мизия и желае пълен успех на инициаторите. Левон, мой много добър приятел, се появи на видео пред един неработещ душ и някак си нелогично обясни, че не бива да се дава публичност на даренията, пък дори и да не се залива с вода, щом събираме пари за пострадали именно от наводния. Аргументи, които веднага му написах, че не приемам, ама негово си право. Дори самата ледена вода символизира, че изпитваме за миг шока именно от наводнение. Рут Колева прие посланието и заедно с ледената вода дари и 1000 лева лични пари в сметката за Мизия. Бях щастлив – мисията бе изпълнена.

През следващите дни за моя огромна изненада започна масово поливане. За Мизия се поляха също двама баскетболисти – Иван Лилов и Мартин Маринов, Николай Бареков предизвика дарения за пострадалите от наводненията в квартал Аспарухово, не разбрах Цветан Цветанов за какво се поля, но и той го направи, една дузина известни спортни журналисти се поляха, за да подкрепят легендарния футболист Садъков…

Някои го приеха като игра, други като модна (или по-скоро водна) тенденция, на чийто гребен непременно трябва да се качат, трети сериозно инвестираха време, пари и креативност, за да дадат добър пример. Или както каза Соломон Паси – в България най-после настана съревнование на идеи. Това според мен е огромна крачка напред в движението за благотворителност въобще.

От света тя се пренесе в България и направи живота ни още по-разнообразен и още по-смислен, дори и за тези, които възприеха идеята за “ледена кофа" като възможност да покажат оригиналността си.

И както с всичко ново и както става по тези южни географски ширини, веднага в социалните медии изригна вълна от “кибици" опоненти – ама защо за Мизия, ама кой колко е дарил, откъде е взел тези пари, ама наистина ли ги е дал, дали пък водата не е била топла, ама май нещо видеото може да е фалшиво…

Приемам това спокойно като част от това, което сега се случва в целия свят – анонимно или не, но най-вече анонимно всеки може да се направи на съдник, на цербер, на многознайко и на вечно съмняващия се фактор.

През тези дни ми се обадиха стотици хора, за да ме подкрепят в “побългаряването" на световната инициатива, част от тях бяха и от Мизия.

Правя дълбок поклон пред тях и обещавам, че щом ми стане ясно как и къде, ще поема благотворителна кампания и за болните от амиотрофична латерална склероза. Досега съм инициирал и организирал десетки оригинални благотворителни акции, започвайки от легендарната “Топлина за болните деца" през студената Виденова зима.

С нетърпение очаквам всички следващи, които ще направя.

Едва седмица по-късно разбрах, че всъщност цялото това “масово поливане" ни направи по-добри, по-борбени, по-сплотени и ни накара да повярваме, че можем да променим света. Без значение кой ще ни критикува, ще се присмива и ще гледа недоверчиво само защото не си е мръднал и пръста да направи нещо добро. Критикари и празнодумци винаги е имало, просто сега им се чува повече гласът, пък и оливането им се вижда още по-добре. Ето защо те не бива да ви спират в нито една кауза, в нито една добра мисъл или жест, в нито една идея.

Предстои следващата акция. Съвсем скоро. Дотогава – ще поглеждам с приятелска и добродушна усмивка и “кибиците", и критиците.

Защото социалните медии – особено Facebook и Twitter, имат и друга сила – безпогрешно оценяват заливането от оливането…

*Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 25.08.2014г. 

 Екипът на рекламна агенция The Smarts в София поема обслужването на нов клиент – българската марка бира Ариана. Това се случва след като той по-рано спечели и конкурса за творчески партньор в маркетинга на най-големия телеком у нас Мтел.
С работата си за Ариана агенцията разширява портфолиото си и добавя към него и марка пиво.
The Smarts заработва през есенния сезон в нов, по-голям офис, с нови попълнения, посочва екипът й. През 2015 г. ще започнат да се излъчват в българския ефир и по различните медийни канали у нас новите реклами, направени от нея за Ариана.

Оригинална публикация