Blitz.bg I 6.09.2011

MTG винаги е разглеждала българската „Нова телевизия“ като дългосрочна своя инвестиция, твърдят собствениците

Говорителят на шведската MTG Якоб Вейрд твърди, че никога не са имали намерение да се разделят с българския телевизионен канал.
„Нова тв“ не се продава и никога не е била за продажба откакто шведската MTG я притежава. Това заяви пред LiveBiz говорителят на MTG Group Якоб Ваерн.

В отговор на въпрос за зачестилите напоследък слухове за продажба на тв канала, Ваерн заяви, че MTG винаги е разглеждала българската „Нова телевизия“ като дългосрочна своя инвестиция и не е имала намерение да я продава. „Нещо повече – ние имаме планове за нейното развитие с цел да я превърнем в значителна част от нашата група“, каза той.

MTG (Modern Time Group) притежава „Нова тв“, както и каналите „Диема“ от 2008 г. Само за „Нова тв“, кабелния канал „Нова +” и списание „Ева“, които шведите купиха от гръцката „Антена 2“, те платиха общо 620 млн.евро и това бе най-крупната сделка на българския телевизионен пазар.

Слухове, че MTG възнамеряват да продадат втория по пазарен дял телевизионен канал в България съществуват още откакто го притежават, но зачестиха в последните 1-2 месеца.В средата на годината стана ясно, че приходите на „Нова тв“ са се сринали с 15%. Ръководството на „Нова тв“ прати оплакване в КЗК срещу рекламната политика на пазарния лидер bTV.

Слуховете се засилиха през последния месец, когато се заговори, че интерес да купят „Нова тв“ проявяват собствениците на „ТВ 7“.
Единият от слуховете твърди, че наесен водещият на сутрешния блок на „ТВ 7“ Николай Бареков ще води вече сутрешния блок на „Нова тв“. По същото време Бареков неочаквано направи в едно от своите предавания разгромяваща критика на сутрешния блок на „Нова тв“, за който заяви, че е непрофесионален и че се прави аматьорски. 

Оригинална публикация 

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.09.2011

bTV ще отрази изборите и зад кулисите, казва Люба Ризова

С идването на есента стартира и надпреварата на телевизиите за зрителския интерес с нови предавания. Кои са новите лица в bTV и какво да очаква публиката в актуалните предавания? Как се правят тв новини в епохата на интернет – за всичко това "Стандарт" попита Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" на bTV Media Group.

- Госпожо Ризова, bTV пуска нова новинарска емисия в 17 часа. Каква е причината за следобедните новини и какво по-различно ще видим в тях?

- Причината да пуснем нова новинарска емисия е зрителският интерес. Хората се интересуват и искат да знаят какво се случва във всеки момент. Освен това гледането на телевизия следобед доста се е променило, тъй като начинът на живот се променя – в доста офиси и заведения има телевизори и това е част от ежедневието. Ние отдавна говорим за следобедна емисия и сега й дойде времето. Що се отнася до това какво е по-различно – в една новинарска емисия новините са най-важното нещо, колко точно и навреме са представени, да бъдем първи на мястото на събитието. В 17 часа все още се случват много неща, така че преките включвания са нещо, което зрителят оценява високо. Но при всички положения ще има и забавни видеа и репортажи – с усмивка и хумор, защото 17 часът е време, в което освен от новини хората имат нужда от малко развлечение, от нещо забавно и интересно, дори от лайфстайл материали – от България или от света. Водещ е Виктория Петрова – лице, което се наложи и изключително много се харесва на зрителите, и аз съм сигурна, че ще се справи отлично.

- Увеличавате присъствието на Лора Крумова през уикенда – както някой бе казал, става "Лора от сутрин до вечер". Защо заложихте на нея?

- Много симпатична беше тази закачка със заглавието на филма, но е "Лора само в събота и неделя". Заложихме на нея, защото предаването "Тази неделя" има сериозен успех. Другата причина е, че така се прави пълна сутрешна линия на телевизията, като вече и в събота, и в неделя ще има новини. Отново ще има преки включвания от интересни места и събития. Няма да се загуби сегашната лежерна форма с участието на гости и интервюта, но ще има и съответната актуалност, която винаги придават новините. Ще има рубрика с гостуване в домовете на известни хора. Развиваме и други рубрики, например "История на нашата любов" за известни двойки.

- Димитър Цонев се присъединява към екипа на "bTV екшън"…

- "bTV екшън" е нишов кабелен канал, който за разлика от останалите има собствена продукция. След "Код: Криминално" и "Хрътките" предаването на Димитър Цонев "24/7", което тръгва от октомври, ще бъде продължение на тази линия. То ще е седмично и ще има две части. Ще разчита много на активното участие на зрителите, като заложи на интернет комуникацията. Хората ще могат онлайн да определят събитие на седмицата, да правят свои коментари и да споделят неща, които са важни за тях. Освен това ще задават въпроси в така наречената втора част на предаването. Там ще има, доколкото знам, "горещ стол" или "стол на истината", на който ще сядат известни личности и ще отговарят на Цонев и на зрителите. Освен това публиката ще ги оценява в сайта на предаването. Гостите ще бъдат журналисти, политолози, социолози и други известни имена.

- Какво друго е новото, което ще видим в "bTV екшън"?

- Още в първото предаване на "Код: Криминално" на 7 септември Мая Костадинова ще ни запознае с така наречените шпионски досиета – забравените тайни на големи български шпиони. Ще разберем кой стои зад имена като Двойника, Мухата, за които не се знае много. Ще видим например защо един от големите софийски лекари през 60-те години е шпионирал своите пациенти. Това е уникално съдебно-криминално предаване, което ще ни представи един интересен поглед към неща, които не се виждат от пръв поглед. А в "Хрътките" още в първото издание на 10 септември ще се опитаме да помогнем на българка със смесен брак, която от 6 години не може да види децата си, които живеят при бившия й съпруг в Северна Африка. В "Хрътките" репортерите работят под прикритие и се добират до неща, които трудно бихме видели, ако се снимат от нормален снимачен екип. Това предаване изключително разчита на сигнали от зрители и бързо стана техен фаворит.

- Какво ще видим в "Отпечатъци"?

- Първата тема на "Отпечатъци" ще бъде кой седи зад българския "Уикилийкс" – авторите на сайта "Бивол", които поне досега, доколкото ми е известно, не са давали интервюта. То ще се занимава с тези феномени на съвременната информация и конспиративните теории, на каквито напоследък станахме свидетели както в световен, така и в нашия малък български мащаб. Иначе това предаване се справя много успешно в своя слот и ще бъде преход към "Тази неделя", както досега.

- Какво се промени в правенето на тв новини покрай факта, че вече всеки може да се информира какво става по света от интернет?

- Много неща се променят, темпото става по-забързано, но основното е прецизността. Тя е нещо, което винаги е било и ще продължава да бъде водещо. Интернет е новата медия, която може да позволи от анонимността и паравана на неизвестността да се споделят всякакви коментари и да се пускат информации, които надуват балона на слуховете. Но една сериозна медия не би трябвало да си позволява това. Затова може би ние ще продължаваме да се развиваме паралелно със света на цялата информация, за която не е ясно дали е достоверна, или е на принципа "Една жена каза". Все повече и повече ще има значение доверието в източника на информация. Усещането за сигурност означава надеждна информация. Защото, който е добре информиран, може да взима правилните решения, знае накъде да върви и какво да гледа.

- Скандал с подслушвани телефони на обикновени хора събори цяла медийна империя на Острова. Според вас възможно ли е у нас да се случи нещо подобно?

- Според мен все още у нас това не е възможно. Ние имаме непрекъснати скандали с подслушване и те никога не добиват този обем. При нас всичко има по-други очертания и размери. От една страна, всичко се приема много болезнено, а от друга – няма правила. Виждаме, че от едно такова подслушване точно на обикновени хора, което е най-неприятното, стана такъв огромен скандал, който разклати една истинска империя. Докато тук не би се случило нищо именно затова, защото всеки твърди някакви неща в публичното пространство и в крайна сметка всички си казваме: "Какво от това?" А в един подреден свят все още има значение "какво от това". Има значение кой какво е направил и дали е престъпил някакъв закон и морал. Не знам докога ние ще живеем без правила и с обърнати критерии и ценности.

- Как ще отразявате предстоящите избори "2 в 1"?

- Отново ще имаме много изнесени предавания, защото тази комбинация президентски + местни избори ни предизвиква да погледнем вота от първа линия – там, където хората ще гласуват. Да видим реалните им проблеми, както вече започнахме с репортажа от селото с 12 кандидати за кмет – Барутин. Ще продължим в този стил – да се вгледаме на място в хора и проблеми, да видим кой за какво се явява, какви са точно коалициите и кой изглежда най-надежден наистина да реши проблемите на хората. И нашата най-важна задача е да осветлим всичко, което не се доизказва и се крие – например купуванията на избори, цялата тази задкулисна игра, която ние ще продължим да преследваме и да търсим.

- Усещате ли вече предизборен натиск от някои политици?

- Не бих казала, че в момента го усещаме – може би още не е настъпил разгарът. И сякаш още няма много разсърдени политици. Но темата с натиска е много сложна и сериозна – той съществува дори в западната журналистика, където има много ясни и строги правила. Всеки иска да прокара своята линия по някакъв начин. Работа на журналистите е да могат от името на зрители, слушатели и читатели да отсеят истината, да застъпят всички гледни точки, да постигнат баланс, независимо че на някого нещо много му се иска и натиска за него.

Стр. 15

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 03.09.2011

Националната телевизия гласи радикални промени в уикенд блоковете си. От програмата със сигурност отпада предаването "В неделя с…", което вървеше в последните три години, това научи "Стандарт" от създателя му Димитър Цонев. "Аз като автор на "В неделя с…" държа правата върху името и първоначалната му концепция. Въпреки че от една година нямам договор с БНТ, правих третия сезон на шоуто с водещ Камен Воденичаров. Тази година обаче това, което искат БНТ, нямаше нищо общо с моята представа", коментира журналистът, който стартира от октомври новото си предаване "24/7" по bTV Action. Той категорично заяви, че няма да участва в новото неделно предаване, а явно и старото не може да се реализира, след като правата са негови. "Най-вероятно новото предаване няма да носи името "В неделя с…", казва Цонев. По непотвърдена информация националната телевизия гласи нов формат, който ще върви в ранния следобед, ще е разделен на три части с трима различни водещи. Подробности за проектите и предаванията през новия сезон по БНТ1 все още няма. Ясно е само, че Мира Добрева се завръща в телевизията със собствено предаване, за което не разкрива подробности. Слухове връщат и Асен Григоров на "Сан Стефано".

Стр. 21

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

Комуникационна агенция PRoWay I 2.09.2011

Баситът Веселин Веселинов-Еко свири на концерта на Графа в Амфитеатър Аполония, а по-късно разтърси и сцената на Джаз-клуб ОББ заедно със Зона Ц

Празниците на изкуствата Аполония 2011 показаха отново най-доброто на българската музикална и джазова сцена. Един от най-актуалните български поп изпълнители Владимир Ампов – Графа изнесе вчера впечатляващ концерт пред любителите на популярната музика в Созопол, заедно с Веселин Веселинов – Еко, бас, Георги Янев – китара, Милен Кукошаров – пиано, и Димитър Семов – барабани. Малко по-късно басистът Веселин Веселинов – Еко импровизира в Джаз-клуба на ОББ, подкрепен от перкусията на Стоян Янкулов и пианатото на Васил Пармаков, всички от музикалната формация Зона Ц, Криста, Елена Кокорска, B.O.Y.A.N, Стоян Янкулов и Красимир Илиев.

Тази вечер се очаква великолепния концерт на Мария Илиева, заедно с музикантите от Зона Ц в Амфитеатър Аполония. В Джаз-клуб ОББ ще музицират пианистът, композитор и продуцент Пол Хефнер и певицата Тара Нова, заедно с басистът Борис Таслев, барабанистът Митко Димитров и пианистката Елица Харбова (Италия). Междувремено Общински театър „Възраждане“ поставя „Ало, ало“, с режисьор Роберт Янакиев, а българското кино представя „№1“, с режисьор Атанас Христосков.

За Владимир Ампов – Графа

От първия си албум „Гумени човечета“, издаден през 1993 г., до последния, появил се наскоро, „Невидим“, Владимир Ампов има безброй хитове, клипове, номинации, наши и чужди награди, стотици концерти по света и у нас. През 2005 г. издаде и книга, наречена „Белезите по гърба ми“.

За Зона Ц

Зона Ц е създадена в средата на 90-те години. Сравняват групата с фюжън легенди като Уедър Рипорт и Йелоу Джакетс. Групата натрупва популярност и печели симпатиите на любителите на джаза заради доказания талант на членовете си. В основата на музикалната концепция на Зона Ц стоят авторските композиции на Васил Пармаков и Веселин Веселинов-Еко. Дълбоките и изненадващи сола на пианото органично се допълват от усещането за лекота и ведрина, което внушава басът. Финален щрих на музикалната неповторимост поставят атрактивните барабани на Стунджи. Стоян Янкулов е изключителен джаз музикант, лауреат е на множество награди за джаз и принос в областта на изкуството и представянето на българската култура по света.

ОББ – в подкрепа на културата и изкуството

ОББ е Спонсор на Аполония от средата на 90-те години. От 2001 година джаз програмата на фестивала протича под името „Джаз-клуб ОББ”, в който са проведени над 100 джаз концерта на български и чужди изпълнители. През 2007 година ОББ подари на „Аполония” роял Yamaha на стойност 25 000 лева, с което направи възможно гостуването на изпълнители от най-високо световно ниво.

Повече за подкрепата на ОББ за българската култура и изкуство: http://ubb.bg/bg-BG/Sponsorship/3

M3 College I 2.09.2011

Тази седмица въпросите на M3 College Summer Challenge са към Галин Бородинов, основател на агенция PR Point, която тази година получи специална награда от IPRA.

Проджекта I 2.09.2011

ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНА РЕКЛАМА „БЪЛГАРСКА МАДОНА” В ПОДКРЕПА НА ДЕЦА В РИСК ОТ ИЗОСТАВЯНЕ

SOS Детски селища България (www.sosbg.org), съвместно с „Проджекта” ООД (www.projecta.bg), стартират уникален за нашата страна проект в подкрепа на децата в риск от изоставяне. Проектът „Българска мадона” се осъществява под мотото „Дайте шанс на децата да останат в своите семейства” и цели да събере 80000 лева, които да бъдат използвани за превенция на изоставянето на 444 деца чрез SOS Центровете за семейно консултиране и подкрепа в София, Радомир, Габрово и Велико Търново.

Уникалната концепция на този проект (ArtPuzzleAdsTM на Проджекта) е във възможността корпоративната социална отговорност в България да се осъществи по един изключително атрактивен и нетрадиционен начин. Каузата на проекта се символизира от картината „Българска мадона” на плевенския художник Сашо Камбуров. На интернет сайта на проекта (www.sosmadona.bg) едноцветна репродукция на картината е разделена на пъзели (рекламни единици), които се оцветяват при закупуването им от спомоществователите на проекта. Понастоящем подкрепата си за популяризиране на проекта са заявили редица медийни партньори, сред които: WebGround, Dir.bg, CSR Bulgaria, ИА Пресклуб, AdSpot, NovaVizia. Атрактивната интернет страница е в резултат на подкрепата на уеб-партньора Хемимонт АД, с чиито усилия концепцията стана реалност.

Каузата може да бъде подкрепена от фирми и организации, рекламиращи на интернет страницата на проекта, чрез закупуване на пъзели от картината, като всички подробности са детайлно описани в съответните му раздели. Проектът стартира официално на 1-ви септември и организаторите се надяват, че картината ще се оживи и изпълни с цвят още до края на 2011.

Повече информация е публикувана на интернет страницата на проекта: www.sosmadona.bg.

За контакти:
Александър Апостолов, Елена Христова
„ПРОДЖЕКТА” ООД
Тел: 02/ 9831094, e-mail: info@projecta.bg

Светлана Тодорова
SOS Детски селища България
Тел: 02/ 8184933, e-mail: s.todorova@sosbg.org

Blitz.bg I 2.09.2011

Половината редакция на "Капитал" напуска, 30% съкращения в "Дневник"

Шведската медийна група "Бониер бизнес прес" е продала вестник "Пари", научи БЛИЦ от информирани източници. Най-авторитетният български бизнес всекидневник стана най-напред 50%, а после и 100% собственост на семейната издателска компания "Бониер".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник. "Пари" беше повлечен към дъното от Лилия Апостолова, вдовица на убития през 2000 година бизнесмен Кристиян Маслев, който стана прочут с първата в българската история кражба на приватизационен фонд, извършена заедно с покойната Надежда Георгиева (зверски заклана в столичния кв."Надежда"), приближена на Алексей Петров и Никола Филчев. Тогава национални медии коментираха, че бившият журналист Иво Прокопиев, издател на "Капитал" и "Дневник", ще влезе подмолно във вестника, без да е инвестирал нито стотинка в него и ще упражнява тотален контрол.

БЛИЦ научи, че "Икономедиа", чийто мажоритарен пакет беше продаден през миналата година, е купила в."Пари" след неуспешни опити на "Бониер бизнес прес" да продаде вестника на няколко медийни групировки и на Христо Грозев, миноритарен собственик на "Труд" и "24 часа".

Фалиралият бизнесмен Иво Прокопиев, който забягна от кредиторите си в Сингапур, продължава да контролира "Икономедия". Той се канел да назначи като изпълнителен директор на фирмата Лилия Апостолова, близка приятелка на съпругата му Галя. В знак на недоволство от връщането на бившата им колежка 8 журналисти от в."Капитал" напускат.

За главен редактор на в."Дневник" с притурка "Пари" се гласи Иван Бедров, бивш журналист от фалиралата Ре:тв и заместник-главен редактор на в."Пари". За нов главен редактор на в."Капитал" се спрягат Иван Михалев и Алексей Лазаров.

30% съкращения се гласят във в."Дневник", ще си отиде и някой от досегашните заместник-главни редактори: Румяна Червенкова, Мария Велковска, Петър Карабоев, Тодор Тодоров.

В уебсайта на Bonnier business press е написано, че тиражът на в."Пари" е 2600 бройки. Според информирани – от тях се продават около 800. На 20-ата година от създаването си медията е в тотален крах.

Според информирани преговорите за окончателното завършване на сделката ще завършат след две седмици. Те са водени от Иво Прокопиев, но заедно с него са наследникът му като председател на КРИБ Огнян Донев, шеф на "Софарма" – съсобственик на "Труд", "24 часа" и сателитните им издания и банкерът Левон Хампарцумян, който кредитира сделката за т.н. ВАЦ-ови вестници. Иво Прокопиев и Левон Хампарцумян искаха да създадат "лоу кост" банка при тройната коалиция, но не получиха лиценз от БНБ.

Христо Грозев и Карл фон Хабсбург водят дела срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за собствеността на Вестникарска група България, която издава в."Труд" и в."24 часа".

Оригинална публикация

HUMAN CAPITAL I 2.09.2011

Има 12 години стаж като журналист, а през 2004 създава своя ПР агенция

От края на юли маркетинг мениджър на CLINIQUE в ESTEE LAUDER BULGARIA е Анелия Бъклова. На тази позиция тя ще бъде отговорна за всички маркетинг и PR активности на марката в България.
Анелия Бъклова е магистър по Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 12 години стаж като журналист, занимаващ с икономически и лайфстайл теми във в. „Пари”, „24 часа” и „Сега”. Има множество публикации и в други български и международни издания. Носител е на награди за журналистика, сред които „Златна мартеница”, награди на Български икономически форум и т.н.

През 2004 създава своя агенция AKTA Consultants за ПР, организация на специални събития и консултации в областта на луксозния бизнес. Компанията е осъществила много проекти за марки като Versace, Escada, Betty Barclay, Mikimoto, Carrera & Carrera, Атинската фондова борса и др. Тя е продуцент на списанията Exclusive и Tax Free Bulgaria Shopping Guide, издания на E&S Watches and Jewellery. Компанията поддържа собствен интернет портал за новини от света на лукса.

От 2004 до 2010 Анелия Бъклова е главен редактор на PREMIUM Lifestyle, списание за директен маркетинг на луксозни стоки. Има редица специализации в областта на PR, дигитален маркетинг, онлайн продажби и др.

МЕНИДЖЪР.NEWS I Александа Бруел, Ирина Слътски, AdvertisingAge I 2.09.2011

Дори социалните мрежи имат нужда от добрия, старомоден пиар. Twitter търси агенция, която ще помогне на сайта в стремежа му да се разрасне, научи Ad Age. Към края на август компанията преговаря с няколко фирми, които се занимават с пиар и се помещават на Мадисън авеню в Ню Йорк. Там тя самата откри нов офис.

Шон Герит, вицепрезидент комуникации на Twitter определя прегледа на кандидатите. Той се присъедини към екипа на сайта през миналата година и помогна като укрепи тима по комуникациите, докато потребителската база и приходите на сайта растат. Американските журналисти не го откриват за коментар.

В 5-годишната си история Twitter постигна световна популярност и привлече милиони потребители със своите качества. Фактът, че социалната мрежа търси пиар фирма показва, че той се стреми към още по-голямо присъствие извън Силициевата долина. Тя търси подкрепа в опитите си да запознае и образова повече хора с марката, отбелязват наблюдатели.

Досега обхватът на пиар кампанията на сайта се простираше до безкрайния чар на основателите й Джак Дорси, Ивън Уилямс и Биз Стоун, които се появиха в хиляди статии и пресконференции, както и в голям брой популярни US шоу програми. Откакто компанията беше основана през 2006 г. тя разполага с тези трима обитатели на Web 2.0, които неуморно разказваха историята на Twitter на пресата. Преди повече от година обаче основателите отстъпиха от ежедневните операции, насочвайки се към други проекти. Стоун и Уилямс се оттеглиха по-рано, за да възкресят началния си „инкубатор“ Obvious, докато Дорси, въпреки че все още е в Twitter, е фокусиран върху работата си на CEO мобилни разплащания в компанията Square. На конференциите и пред пресата започна да говори само изпълнителният директор Дик Соло, но той трудно може да замени присъствието на създателите.

Подчертаната конкуренция на Google и Facebook също най-вероятно е станала повод за решението на компанията да комуникира по-агресивно в публичната сфера и да се бори за времето на потребителите. Google наскоро представи платформата си за социална мрежа Google +, а Facebook постигна рекорден брой посещения през юли според данни на ComScore. Между другото същата фирма информира миналия месец, че Twitter също има рекорден брой посещения – 32,8 млн., в сравнение с 24,8 млн. по същото време година по-рано.

Не само, че „експлодира“ в размера си от миналата година. Освен това Twitter увеличи служителите си от 250 на повече от 600. Наскоро беше обявен за основен фактор в надигането на демократичните движения по време на арабската пролет. Освен това бе обвинен в това, че е спомогнал като средство за комуникация при бунтовете в Лондон. Twitter се занимава с ФБР и други органи на реда в Америка във връзка с изтичането на информация от скандалния сайт Wikileaks. Една пиар агенция би била необходима. Въпреки вкоренения статус на социалната мрежа, тя все още търси мейнстрийм гласове. Такива гласове, които могат да осигурят присъствие на рекламодатели и големи марки за доброто на бизнеса.

Александа Бруел, Ирина Слътски в AdvertisingAge

Оригинална публикация