в. 24 часа | 02.11.2010

Генералният директор на БТА Максим Минчев бе избран за генерален директор на Асоциацията на балканските новинарски агенции (АБНА). Това се случи в събота на годишната асамблея на информационните агенции от региона в Белград. Минчев поема двугодишното председателство от своя гръцки колега. Изборът станал в отсъствието на шефа на БТА, който по това време бил на конгрес в Аржентина.

Стр. 40

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Даниела Константинова, творчески директор, Интерпартнерс Комюникейшънс I 28.10.2010

За мястото на рекламните агенции

Истинската рекламна агенция е консултант, а не секси фея, която изпълнява желания.Това, което искам да ви кажа, НЕ са божи заповеди, а само няколко правила, извлечени от практиката. Затова не са 10, но в тях опитът има стойността на скрижали. Понякога одързостилите се да ги нарушат могат да постигнат успех! Като се замисля, струва си. Нещата продължават да се случват, не могат да се вмъкнат в опростената рамка “Правете това – НЕ правете онова”. Но в началото никой не иска да има недоволен клиент, пропусната цел, нерентабилно похарчени пари. Оказва се – в някаква измислена история, която вече заснета, изглежда още по-нереална. Затова:

1. Не оставяйте клиентът (рекламодателят) да ви се качи на главата

Докажете му, че всъщност това не е добре за него. Ролята на рекламната агенция е не да изпълнява, а да консултира и да създава. Ако един клиент рекламира “Хамлет”, той ще поиска целия текст на “Хамлет” върху билборда си, защото, цитирам – “НАЛИ СИ ПЛАЩА ЗА ТОВА”. Част от работата на агенцията е да го убеди, че пълният текст на “Хамлет” няма нито да се побере, нито да бъде прочетен от заветния билборд.

Но интелигентните клиенти не очакват от нас да бъдем мили и да потвърдим колко са прави. Нито пък да потвъдим колко задълбочен поглед имат върху маркетинг комуникациите. Точно обратното, очакват да им дадем повод да се усъмнят дали са на прав път с продукта или услугата си, дали го познават така добре. Очакват да им дадем повод да поспорим, дори да се поскараме. Tе често си тръгват намръщени от срещи, твърдоглаво и упорито отстояват позициите си, но на следващия ден – премислили – пишат мейл (много рядко се обаждат по телефона ?), в който приемат съветите на агенцията! Разбира се, тук не се опитвам да очерня рекламодателите. Много от тях проявяват невероятен усет към пазара и потребителите. А има и такива, които ни казват: “Аз не зная какво трябва да се направи, вие ще решите това.” Понякога работата на рекламната агенция навлиза и по-дълбоко в маркетинга на клиента. Кой от нас не е получавал клиентски бриф (задание) с, меко казано, непрецизирана целева група? Вярно е, че май не е наша работа да я критикуваме, а да я разучим и впоследствие – да я достигнем. Но защо да не дадем на клиента безплатен съвет, че насочва бъдещата си комуникация твърде широко, ерго – безадресно?
За нас като рекламисти работата е безкрайно по-интересна, когато тече смислена дискусия с клиента.

2. Не си поставяйте нереално кратки срокове

А и не позволявайте на клиента да ги поставя. Идеите не растат по дърветата и всяка творческа дискусия трябва да отлежи известно време, за да стане “пивка”.

3. Не си мислете, че рекламното лице планина повдига

Когато една кампания се гради на рекламно лице, има най-малко два риска. Единият е, че грандиозната популярност на това лице може да “изяде” продукта, т.е. никой да не се сеща за какво говореше това лице. Другият колосален риск е, че по време на кампанията лицето може да направи някое безумие, например ПТП с тежки последици …

4. Не говорете сложно

Краткото и просто, а заедно с това диалогично и емоционално послание винаги върши добра работа. Може да не е много оригинално, но е право в целта. Някои специалисти по реклама с право отбелязват, че игра на думи в заглавието НЕ допринася за ефективна реклама, защото създава объркване от самото начало.

5. Не превъзнасяйте продукта!
Очаквайте, че здравомислещият потребител ще нагази в дълбок скепсис към всичко, което е “супер” - много хубава иначе дума, която вече съвсем се изпразни от съдържание.

6. Не непременно хумор!

Хуморът е великолепен израз на интелекта, но чувството за хумор на хората се различава твърде много и рискът за едно хумористично послание да остане неразбрано е съвсем реален. Освен това, хуморът крие сериозна възможност да обиди някои потенциални потребители – хората си падат доста обидчиви, най-често се вземат на сериозно и затова самоиронията е рядка птица. От друга страна, доказано е кои емоции са ключови за рекламата – надежда, възхищение и страх. А хуморът по-трудно се свързва с тях.

И все пак, да си призная, хуморът много ме изкушава, защото носи парадокс, неочакваност и успоредяване на несъвместимото. Грабва вниманието, носи радост за сетивата. За щастие, хората от моя екип винаги намират кураж да охладят ентусиазма ми в такива сюблимни моменти. Избухват в смях от свежата хрумка, която “няма да мине”. А може и да мине, ако се намери по-смел клиент. Имали сме случай, когато клиентите са ни казвали, че ако пуснат тази смешна реклама, ще се забележи, но ще им се подиграват. Приемам този довод с болка на сърцето - но го приемам от тежки, смръщени институции, чиито послания са силно костюмирани. Разбирам, че трябва да внимават, но заедно с това и да тръгнат да разчупват своите послания и своя стил – постепенно. Един окуражаващ пример в това отношение е кампанията, която разработихме за Националната агенция за приходите. Там се намериха едни млади и компетентни хора, които ни дадоха свобода, а ние само това чакахме и направихме за тях серия от весели анимационни клипове с един мъж под чехъл в главната роля.

7. Не оставяйте текста нечетлив

Типографските изпълнения са слабост на много талантливи дизайнери, но в крайна сметка текстът в рекламата е там, за да бъде прочетен – или поне в масовия случай. Освен това, младите рекламисти трябва да знаят, че рекламите се четат и от лица над 40 години, затова е добре текстът във вестникарското рекламно каре да е прилично едър. Дискусията кое е първичното в рекламата – текстът или картинката – си тече в пълна сила. Като човек, който пише текстове, много се дразня, че художниците и дизайнерите сякаш не забелязват текста. Тенденцията може би е той да става по-маловажен заради упоритото снижаване на грамотността, а и на желанието да четем. Силните попадения на латино-американската реклама, в които царства могъща и често парадоксална визия, се обясняват именно с усилията на рекламистите да адаптират своя продукт към една относително слабо грамотна аудитория. У нас, слава богу, нещата не изглеждат така. Затова, моля, не подценявайте рекламните текстове и не ги оставяйте с граматичните грешки вътре!

Накрая, сигурно знаете, че в книгите за отглеждане на деца психолозите съветват да използваме отрицателната частица “не” колкото се може по-рядко. За да сме позитивни. И в учебниците по реклама е казано на видно място: не започвай с “не”. Така например, изречението “Не се продава в аптеките” не е добър рекламен девиз за бира (по принцип говорим, нали). Но от време на време “не”-тата са важни, за да ни ориентират в грешките, които всички ние допускаме всеки божи ден.

И въпреки че дори пиша статии по въпроса, понякога се случва все пак клиентът да те убеди, че “СИ ПЛАЩА И ПОРЪЧВА МУЗИКАТА”  …Нека поне да не е често.

За контакти: 

Оригинална публикация

PRoWay Communications Agency I 2.11.2010

 Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и предизвикателствата пред проектите, които се изпълняват в сектора, са във фокуса на Конференция на тема: „В търсене на енергия или какво спира ВЕИ проектите в България”, организирана от вестник „Пари” на 18 ноември 2010 г. (четвъртък) в Гранд Хотел София.

Evento I 1.11.2010

Dream Team Productions и Evento ви предлагат цялостен пакет „Коледно парти”, съдържащ всичко необходимо за провеждането на празничното събитие. Благодарение на умело оптимизиране на разходите, домакините на мероприятия с брой на гостите между 700 и 2000 души биха могли да спестят около 30% от разходите си, без това да засегне негативно качеството на шоуто или използваната техника.

Освен добре познатите ни от телевизионния екран „Комици”, в проекта участват Тони Димитрова, група ТЕ с Преслава Пейчева, скандалния рапър Устата и горещите момичета от балет „Екстрийм”. Организаторите обещават много забавление в уникална атмосфера, перфектна организация и първокласен кетеринг.

Пакет „Коледно парти” включва:

-        възнаграждение на артисти и музиканти;

-        наем на техника и техническо обезпечаване;

-        наем на зала 3 в НДК;

-        храни, напитки, и обслужване от професионална кетъринг компания;

-        организационни услуги.

Предложението е валидно за периода 10-22 Декември 2010 г.

За повече информация пишете се свържете с:

Добрил Ненков

Evento

Моб. тел.: 0894328242

E-mail: d.nenkov@evento.bg

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 01.11.2010

В новото си социално риалити, водещият ще среща големите хора с малките

Както “Всеки ден” първи написа, на 6-ти ноември, Нова телевизия ще даде старт на ново предаване с водещ Мартин Карбовски и това потвърди самият той официално, като дори даде подробности.

“Това няма да бъде обзорно предаване, тип “Всяка неделя”, както чух да се говори, а социално риалити. В него ще срещам големите хора с малките. Ще ходим из страната с една нова сателитна система, която лично съм купил и ще правим пряка връзка между Бойко Борисов, например, и човек от някое малко село”, обясни Карбовски пред “Всеки ден”. Той държи категорично на това, предаването да не бъде сравнявано с което и да е било друго.

“Много се пазим от съпоставки – ние работим с нова технология и имаме нова идеология. Във “Всяка неделя” аз вкарах циганите и всички се подиграваха, а сега всички правят цигани, нали”, леко саркастично подхърли той.

Социалното риалити ще бъде всяка събота от 16 до 18 часа на живо, а след това ще продължава с другото предаване, на което Карбовски е лице – “Отечествен фронт”. На този етап обаче той не се притеснява от преекспониране на личността му и смята, че времето ще покаже дали зрителите искат да го гледат в продължение на няколко часа или не.

В едно е категоричен водещият и то е, че до скандали в ефир няма да се стига, дори и гост да е Бойко Борисов или друг политик. “Хората са страхливи и не очаквам конфликтни ситуации, защото един от проблемите на българина е, че не може да дефинира проблемите си – само пъшка, а нещата трябва да се решават отдолу нагоре”, убеден е той. Все още обаче не е решил кои ще бъдат първите участници в предаването на 6 ноември. “Ще видим, работим ден за ден”, каза в заключение Карбовски.

Оригинална публикация

в. Капитал | 30.10.2010

Медийните директори са категорични, че рекламодателите също реагират положително на българските сериали.

"Имайки предвид дял на гледаемостта, рейтинги, които постигат, както и разнообразието от зрители, които привличат, очевидно е, че е ефективно за рекламодателите", коментираха от медия агенция Media S SMV.
Красимира Василева, директор "Продажби" в "Нова тв" казва, че допълнителен стимул е, че атрактивна форма като продуктовото позициониране вече е достъпна и за рекламодателите.
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" също вярва, че продуктовото позициониране има голямо бъдеще в тв продуктите. "Освен че е финансово изгодна, тази форма не е толкова натрапчива като рекламните блокове. Според мен най-добрият начин да се прави е продуктите да присъстват по-скоро незабележимо", коментира Димитър Гочев.
Един от първите рекламодатели, които се възползваха от този инструмент, е Visa. "Спецификата на телевизионния сериал прави тази форма подходящо място, където да позиционираме разплащанията с карти Visa като по-модерен и удобен начин за плащане", обяснява Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Към момента продуцентските къщи не получават процент от рекламните приходи на каналите, нито от продуктовото позициониране в сериалите.

Стр. 34

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 30.10.2010

Как новите български сериали се превърнаха в успешни медийни продукти

Луксозен софийски апартамент със скъпи кожени дивани, тежки драперии, ултрамодерни лампи и вътрешна градина от камъни. Тук живее младата и чувствителна Сиана, която е влюбена в Дани – типично разглезено богаташко хлапе, родено с кредитна карта в джоба. Бащата на Сиана е безскрупулен и манипулативен бизнесмен, готов на всичко, за да успее. Сиана ревнува Дани от Александра, която…
Ако сюжетът ви е познат, то вероятно сте една от причините българският сериал "Стъклен дом" да е в топ 5 на най-гледаните предавания в телевизионния ефир за септември. По-предпочитани от зрителите са само турската сапунена опера "Листопад" и скечовото шоу "Комиците".
Екипът на "Стъклен дом" допусна "Капитал" зад кулисите (с уговорката да не издаваме сюжетни тайни от типа "ще застрелят героя на Калин Врачански" – "Да не плащам неустойки после", размаха ни пръст през смях изпълнителният продуцент Димитър Гочев – бел. авт.), за да се опитаме да открием каква е формулата, по която сериалът се превърна в успешен медиен продукт.
Новото любимо дете на телевизии и зрители
Българските сериали не са нов жанр за телевизионния ефир. БНТ продуцира такива още от 90-те години (спомняте ли си "Дунав мост" и "Клиника на третия етаж"). Търговските телевизии обаче отскоро започнаха да се конкурират на това поле и да инвестират в създаването на собствени продукции, за да отговорят на очакванията на зрителите за разнообразие и повече местно съдържание, в което хората да се разпознават.
Програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова припомня, че "Нова тв" първа (от частните канали) започва налагането на български сериали – първо с "Хотел България" и "Морска сол" (2004), а после и със "Забранена любов" (2008). bTV излъчваха лицензния комедиен сериал "Тя й Той" от 2002 г. до 2005 г., но дебютираха в продуцирането на собствен сериал именно със "Стъклен дом" през пролетта на тази година.
Едва последните обаче успяха да си изградят лоялна аудитория, да генерират стабилни рейтинги и да предизвикат интереса и на рекламодателите. Възможните обяснения са много – пренасищането от лицензни риалити формати, публика – "жадна" за местни продукти, развитието на телевизионния и рекламния пазар, оформянето на киноиндустрия и т.н. Според продуцентите обаче телевизиите дори малко са се позабавили с инвестирането на собствени продукции.
Такова е мнението и на един от изпълнителните продуценти на "Стъклен дом" и управител на "Камера ООД" Димитър Гочев, който задава основателния въпрос "как да развиваме индустрия, ако телевизиите купуват само готови продукции, а целият бранш работи в услуга на чужди компании". Аргументът му е, че за да се създават качествени български сериали, са необходими ноу-хау, опит и добри професионалисти, без които "дори и да имаш брилянтни идеи, нищо не можеш да направиш".
Димитър Гочев ни връща няколко епизода назад, за да разкаже как се ражда "Стъклен дом". По думите му един ден се ядосва, че в България няма качествени тв продукти, които да отговарят адекватно на чуждите такива, и решил да презентира идеята си за сериал пред bTV. Описва им сюжета, основните герои и те приемат радушно идеята. Логично идва въпросът защо отива в bTV, a не в конкурентния частен национален канал "Нова телевизия". Гочев е лаконичен. "Не искам да ги сравнявам. Просто на този етап решихме, че за нашия проект bTV е по-добрият вариант."
Така телевизията поема изцяло финансирането на проекта, а "Камера ООД" като изпълнителен продуцент се грижи за производството на самия сериал. Двете страни обаче работят в тясно сътрудничество – планират заедно маркетинга на продукта, обсъждат детайлите и развитието на героите. "Това е необходимо, защото крайният резултат трябва да отговаря на интересите на медията. Борим се зрители все пак", обяснява Димитър Гочев. За него успехът на "Стъклен дом" е компилация от много фактори: "Не можеш да имаш лош сценарий, който е добре заснет, или хубав сценарий, който е зле изигран и заснет. Но за индустрията е много важно да разбере, че не може да произвежда нискокачествени продукти и да разчита, че зрителите няма да го разберат."
Oт маркетинг отдела на bTV пък обясняват добрите резултати на сериала така: "Силният сценарий, съчетан с отличната актьорска игра, уникалното за България кино качество на продукцията и правилното програмно позициониране предопределиха успеха на "Стъклен дом", още повече че зрителите с нетърпение очакваха най-накрая да гледат качествен български сериал."
Пътят към успеха
И действително според продуцентите на "Стъклен дом" той успява на моменти да бие дори рейтинга на "Листопад", който е абсолютният лидер по гледаемост в българския ефир, откакто се излъчва. "Много сме близо", усмихва се Димитър Гочев и посочва: "Но все пак "Листопад" върви повече от две години и за това време е натрупал лоялна аудитория. "Стъклен дом" също има сериозно покачване в гледаемостта през втория сезон."
Може би най-големият пробив на сериала на bTV обаче е, че успява да привлече младите хора пред тв екраните. Самият Димитър Гочев разказва, че в началото мениджмънтът на канала е скептичен, че ще успеят да заинтригуват младежите с български продукт, но резултатите са ги опровергали.
"Стъклен дом" се радва на висока гледаемост и се приема еднакво добре от мъже и жени. Голямата част от аудиторията му са младите хора между 12 и 17 години, което е много ценно, имайки предвид непостоянството на тяхното медия потребление", коментират медия планьорите от агенция Media S SMV. И сравняват с конкурентните предавания: "Забранена любов" има смесена аудитория, но с превес към женска, особено е популярен сред по-младите жени. "Листопад" има изразена по-възрастна публика (жени над 55 години са най-лоялните зрители)."
"Нова тв" подновиха излъчването на "Забранена любов" през септември, но сериалът не успява да влезе в топ 50 на най-гледаните програми през месеца според данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan. Въпреки това в канала го определят като успешен продукт. "Първия сезон с цел налагане на продукта излъчихме в праймтайм и от тази есен позиционирахме "Забранена любов" на точното му място и сме щастливи, че той много бързо набра своята лоялна аудитория", коментира програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова. Според нея сериалът е успешен заради редица фактори – "интересен сценарий, високо качество на актьорските изпълнения, добра режисура, но най-важното е, че успява да създаде живи и реални образи и действителност, на която зрителят "вярва".
Магията на PR-a
Според продуцентите най-големите рискове при създаването на такива проекти се крие в драматургията, тоест създаването на добри диалози, и в подбора на актьорите. Тук ресурсите, с които борави браншът, са доста ограничени. Така например едни от водещите звезди на "Стъклен дом", Калин Врачански и Яна Маринова, са се снимали преди време за конкурентния "Забранена любов". По същия начин част от сценарния екип на сериала на bTV преди това е писал репликите на героите от "Нова тв".
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" си спомня, че в началото дори актьорите са подходили със скептицизъм: "За един актьор това е голям риск, въпреки че получава по-постоянни доходи, има голям риск проектът да се провали. А това може да им донесе и имиджови негативи, и други. В същото време обаче телевизията най-бързо може да произведе звезди", обяснява Димитър Гочев.
Той казва, че една от важните задачи, която са си поставили при снимките на "Стъклен дом", е да снимат сериала като кино. "Ако го сравним като качество на продукцията с турските сериали, мисля, че сме доста по-близо до добрите американски сериали", гордее се Гочев. За целта "Камера" инвестира в специализирана техника, защото "не може да се правят икономии от това, зрителят веднага вижда разликата". И действително в анкета на www.capital.bg попитахме читателите дали гледат новите български сериали и най-голям процент (35%) от гласувалите 364, отговарят "да, защото са добре направени".
Една от тайните на популярността на новите български сериали обаче са мащабните PR и маркетингови кампании. Телевизиите умело използват ефира си, за да промотират актьорите, които шестват из всички останали тв предавания, организират срещи на публиките и раздаване на автографи в моловете, поддържат интереса към сериалите в социалните мрежи, измислят игри с награди и т.н.
Продуцентите на "Стъклен дом" приложиха и изпитания модел за подкрепа на сериала с книга с едноименно заглавие. Към момента тя е на пето място по продажби на художествена литература в най-голямата верига книжарници "Хеликон". Както се похвалиха от маркетинг отдела на bTV: "Ключова за успеха на този медиен проект е и рекламната кампания, създадена в типично холивудски стил – на творческо ниво тя не се различава от кампаниите на сериали като "Отчаяни съпруги".
Тв каналите заложиха и на друго нетрадиционно решение, което отключи продуктите им за още зрители – пуснаха тв епизодите безплатно онлайн след излъчването им на екран. Това е своеобразен начин да отговорят на торент сайтовете, в които изтича съдържанието им, като задържат аудиторията на собствените си интернет платформи.
bTV и "Нова тв" имат и различни стратегии на програмиране, чрез които също могат да влияят върху интереса към дадено предаване. Така например "Забранена любов" вече се излъчва преди централната новинарска емисия по "Нова тв", а вторият сезон на "Стъклен дом" върви веднъж в седмицата с продължителност два часа. "Този модел е необичаен, ако сравняваме със световните стандарти на излъчване на такива сериали. Според мен трябва да се излъчва два пъти в седмицата, но рейтингите са много добри, а и рекламните блокове са големи", казва Димитър Гочев.
За да е съвсем оправдан етикета "успешен медиен продукт" обаче новите български сериали трябва да намерят реализация в чужбина. По оценките на продуцентите, за да покрие разходите по създаването му, продуктът трябва да бъде продаден в поне 10 други държави. Досега bTV са сключили договор за излъчването на "Стъклен дом" в Турция, водят се преговори с Гърция и Русия. От "Нова тв" пък обявиха неотдавна, че първите 200 епизода на "Забранена любов" започват да се излъчват по латвийската телевизия TV3.
Димитър Гочев разказва, че България инвестира в собствени телевизионни продукти много по-малко от съседните си страни. "Трябва да обърнем начина си на мислене и да създаваме продаваеми продукти", смята той. "Сега заедно с bTV трябва да решим кога да кажем стоп и кога е времето да се появи нещо ново", казва Гочев и добавя: "Оттук нататък можем само да надграждаме."
И наистина, ако за зрителите, почитатели на новите български сериали най-важният въпрос е кога и как ще свършат "Стъклен дом" и "Забранена любов", то за индустрията и телевизионния пазар далеч по-важният въпрос е има ли вече на път по-конкурентни и качествени продукти, които да посрещнат нуждите на аудиторията.

Стр. 33, 34

в. Капитал | 30.10.2010 

Експанзията на "Нова българска медийна група" стигна до Брюксел

От тази седмица списъкът на медиите, които са приятелски настроени към правителството на Бойко Борисов, набъбна с още един вестник. Това е EUROPOST – издание на "Нова българска медийна група", собственост на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Особеното на изданието е, че то ще излиза на английски език, а редакцията му ще се намира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Той ще се печата на розова хартия, а цената му е 2 евро.
Представянето на вестника стана в зала "Концерт Нобел", която се намира в близост до сградата на Европейския парламент, където Ирена Кръстева заявила, че вестникът ще е "мост между хората и културата в Европа, между България и Европейския съюз". Вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" разпространиха снимки от церемонията, на които се вижда как облечената в черен костюм Ирена Кръстева реже лентата на новия кореспондентски пункт на "Нова българска медийна група" в Брюксел. Според изданията специални поздравителни адреси изпратили министър-председателят Бойко Борисов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, еврокомисарят Кристалина Георгиева и културният министър Вежди Рашидов. Поздрави изпратили също Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК в България, и шефката на информационната служба на ЕП у нас Виолета Станичич.

Стр. 39

в. Банкер | 30.10.2010

Държавните медии щели да фалират. Ама друг път. Новината в аванс изскочи от тях самите. Причината била в постния бюджет, който правителството се подготвя да им отпусне за 2011 година. Това се разбра по време на тричасово заседание на Комисията по култура, медии и гражданско общество. Медиите, които се издържат с парите на данъкоплатците, и по-специално БНТ, не са доволни. Това състояние обаче е традиционно за всички държавни предприятия в онази част от годината, когато бюджетът е целодневна тема за упражнения. С какво все пак 2011-а ще е по-различна от 2010-а? Нали БНТ се обзаведе с ново ръководство? Ще извади ли то телевизията от финансовия колапс? Ще запази ли БНР водещата си позиция сред радиостанциите? Ами СЕМ? БТА? Как ще оправдаят средствата, които се отклоняват към тях? Ще подобрят ли продукта, с който ни "даряват", или ще го сложат на масата на конкуренцията? А и ще има ли все пак някакво затягане на финансовата дисциплина по тези държавни локации, след като министър Симеон Дянков им го заръча още преди година?
Държавната субсидия за БНТ ще е 60.1 млн. лева. За БНР е предвиден бюджет от 49.065 млн. лв., а за БТА – 4.185 млн. лева. Или за следващата година за медийна свобода ще похарчим общо 113.35 млн. лева. Към тях обаче трябва да се прибавят и 1.24 млн. лв., които ще отидат за издръжката на регулатора СЕМ.
"Ако предложената субсидия се запази и дълговете на БНТ към БТК продължават да бъдат над 18 млн. лв., то БНТ ще обяви фалит през следващата година", заяви генералният й директор Вяра Анкова пред депутатите. Миналата година, по време на аналогичния дебат за 2010-а, тогавашната шефка на държавната телевизия Уляна Пръмова изложи подобни прогнози. Тогава тя обясни, че ако субсидията за медията не бъде увеличена, то тя ще трябва да съкрати часовете програма, които произвежда. "Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, тогава самото съществуване на телевизията е под въпрос", категорична бе Пръмова.
За сравнение, ето какво беше разпределението на държавната субсидия за 2010-а: за БНТ – 60.088 млн., т.е. сега има леко завишене от стотина хиляди лева, а към БНР бяха насочени 48.053 млн. лв., като тук "бонусът" за 2011-а е около 1 млн. лева. Субсидията за СЕМ бе занижена спрямо 1.9 млн. лв. за предишната година. Този "вандалски" акт преди 12 месеца предизвика гнева на надзорниците. Тогава те поставиха под съмнение съществуването на регионалните си структури, а съответно и наличието на медийния плурализъм.
За БТА пък числата са същите – и през 2010-а, и през 2011-а – все 4.185 млн. лева. Според заместник генералния директор Борислав Чалъков агенцията ще се справи с предвидения бюджет за 2011-а, но "тези средства изправят БТА пред санитарния минимум". Той разясни още, че на медията са необходими ресурси, за да внедри световната практика – видеосервиз, и да дигитализира архива си, който по думите му бил национална ценност.
Като говорим за държавни медии, БНТ безспорно е фаворитът и синонимът на това словосъчетание. То пък ненадейно препраща към следващото, а именно, че медиите на държавна издръжка са лакоми творения все искат повече и повече. Средства от държавата, естествено. Ако може. Собствените им приходи по традиция са непредвидима величина – например случаят с предфалитното състояние на БНТ, което и в момента е непоклатимо. Оказа се, че местните специалисти са планирали приходите от реклама за 2010-а да бъдат с три – не, с четири пъти поголеми от тези за предишната година. И таман тези приходи да се случат в действителност, то взе, че икономическата криза нахлу и превзе територия след територия. Така големите надежди на "Сан Стефано" 29 се оказаха посипани и по-скоро съсипани. За щастие свръхоптимизмът явно не е заразил и останалите медии, финансирани от данъкоплатците.
Все пак ще бъде похвално, ако т.нар. обществени медии престанат да ни занимават с проблемите си и по-точно да се оплакват, че не им стигат парите. В сегашните условия е ясно, че всички ще ядат не постна, а суперпостна пица. Менюто е еднакво диетично за всички (с изключение на МВР, където бюджетът за 2011-а ще бъде по-сочен от този за 2010 г.). В крайна сметка, като не им стигат субсидиите и не могат да си докарат сами нови, да си сменят мениджмънта. Или пък да се изпосъкратят, защото от три километра си личи, когато на някое събитие идва екип на БНТ – освен шофьора един носи камерата, друг – стойката за камерата, трети осветлението, четвърти държи микрофона, пети не знам какво си… После се оплакват, че заплатите им били кльощави, програмата – хърбаво-смотана, а на всичкото отгоре и рекламодателите, и зрителите непрекъснато се самоотлъчвали. Всичко това е повече от логично, след като телевизията, по неясни все още причини, продължава да се държи, като че ли дебютира на пазара. И не може да се пребори за излъчването на събития, които интересуват "широката" публика. Като например мачовете на националния отбор по футбол. Не че последните спортно-спорни движения
имат някакво национално значение, но все пак е препоръчително да бъдат показани от държавната телевизия. За да имат достъп до тях всички потребители. Вместо това тромавата БНТ допуска да й ги задигат под носа далеч по-млади, но мобилни и пазарно ориентирани тв канали. Това състояние обаче няма как да се промени поне докато специално хората от тази медия не престанат да се държат по начин, по който се държаха и преди 20 и кусур години. А именно, че всички са им длъжни. Всъщност, освен за едни новини, за какво друго да се финансира допълнително БНТ? Ами като не може да се справи, нека да се обедини с БНР, както се обмисля да се случи в новия медиен закон. Така със сигурност задлъжнялата телевизия ще повлече и радиото в своите финансови водевили. Да се готвят и БТА, и СЕМ, ако управляващите заемат унгарския модел за пример (виж карето).
И докато ревизираме миналогодишните заплахи, че заради мижавия бюджет БНТ трябвало да си намали програмното съдържание, нека не забравяме, че СЕМ така и не затвори регионалните си центрове. Следователно бюджетът някак си е стигнал, за да съществуват още тези тъй важни медийни звена.

Стр. 36