pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

www.econ.bg | 15.01.2013

Компанията завежда дело срещу Мехти Меликов

“Булсатком” ще заведе дело срещу Мехти Меликов – изпълнителния директор на АБРО, заради коментарите, които е направил за инвестиционната политика на сателитния оператор.
Заради коментар от страна на АБРО от 14 януари от “Булсатком” изпратиха писмо до медиите, с което изразяват категоричното си несъгласие с “манипулативните твърдения на АБРО относно дейността на компанията”.
“Простата математика в публичното говорене на изпълнителния директор на АБРО Мехти Меликов е плод или на дълбоко неразбиране на това какво представлява медийният бизнес, или на защита на интереси, които нямат нищо общо с целите и функциите на асоциацията”, коментират от компанията. За неговите конкретни изявления срещу нас ще потърсим правата си по съдебен ред, обещават от “Булсатком”.
Всички опити компаниите, занимаващи се с разпространение да бъдат държани отговорни за финансиране на съдържание, са в пълно противоречие с логиката на световните пазари. Навсякъде по света
телевизиите са тези, които заплащат на операторите, за да достигат до аудиториите си, а не обратното.
Припомняме, “Булсатком” беше атакувана от bTV и TV7, които след изтичане на договорите си не ги продновиха, заради серия от обвинения срещу сателитния оператор включително, за това, че крие реалния процент на абонатите си и че не изплаща дължимите си суми към телевизиите. Преди дни икономическа полиция пък влезе в TV+, която е близка до “Булсатком” и започна разследване за двойно счетоводство и укриване на данъци.
От “Булсатком” заявяват в днешното си отворено писмо, че злоупотребата с колективен орган, какъвто е АБРО, за частни търговски интереси е грубо изопачаване на основните цели, заради които съществува асоциацията, а именно – „да бъдат изградени силни, политически и икономически независими медии в България, които по най-ефективен начин да обслужват своята аудитория и защитават обществения интерес“.
От компанията обясняват, че цената се определя чрез преговори между телевизията, която разпространява ефирни програми и оператора. Обхватът на мрежата спрямо абонатите е показател за достъпността на телевизионното съдържание до по-широк кръг лица. Това е от значение за приходите на телевизията от реклами и в същото време се отразява върху увеличение на разходите на оператора за поддръжка на съоръженията.
В договорите ни с телевизиите, които не са платени отделно в обособен пакет, с право на избор от абоната, таксата е фиксирана. В тях няма клаузи за броя на клиентите ни – той е динамичен.
По закон, абонатите ни се декларират на всеки 6 месеца пред Комисията за регулиране на съобщенията. “Буди недоумение защо е било необходимо АБРО и ГАРБ да инвестират пари в проучвания с неясна методология и с подбрано цитирани в публичното пространство резултати, при положение, че можеха да потърсят по законов път информация за подадените от нас данни в КРС”, питат от компанията.
Публичният спор за проценти от приходи и разходи също се води подвеждащо, алармират от компанията и обясняват, че разходите, които “Булсатком” плаща за авторски права са 35% от приходите. С останалите пари те финансират оперативната си дейност, подръжката на системите, таксите за спътник, разходите за почти 2 000 души служители в страната.
Според тях звучат нелепо разговорите за проценти на фона на факта, че в договорите с ефирните телевизии цената досега е била 0 лв.

Оригинална публикация

www.econ.bg | 15.01.2013

Кампанията не се развива както трябва, отчитат от ЦИК

Съветът за електронни медии (СЕМ), Централната избирателна комисия (ЦИК) и търговските доставчици на медийни услуги подписаха тристранно споразумение за медийната информационно-разяснителна кампания за Националния референдум, който ще се проведе на 27 януари.
Със споразумението се разширява обхватът на медийната кампания относно референдума. Така в нея ще се включат всички медии, които членуват в Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Досега информационно-разяснителната кампания бе отразявана основно от БНТ и БНР. В АБРО членуват над 50 електронни медии.

От ЦИК отчетоха, че до момента кампанията върви спокойно и няма констатирани нарушения. Въпреки това тя не се развива така, както трябва, и гражданите имат нужда да добият повече информация, подчертаха от ЦИК.
Всички членове на АБРО са положили подписа си под документа, за да информират гражданите коректно, коментира председателят на асоциацията Атанас Генов.
Тристранното споразумение ще даде възможност да се поставят равнопоставено всички гледни точки от дебатите за референдума и ще се гарантира свободата на неплатената журналистика, обяви председателят на СЕМ Георги Лозанов.
Той добави, че при предизборни кампании съществува риск да се търси медиен достъп чрез финансиране, а с настоящото споразумение ще се защити правото на истинската и свободна журналистика.
"Аз лично се обърквам от кампаниите до момента и имам нужда от сериозна медийна помощ, за да отида да гласувам на референдума", посочи Георги Лозанов. Според него информационната кампания се нуждае повече от експертно говорене, от колкото от политическо, каквото се случва в момента.
Водещият критерий, по който са поканени медиите да отразяват информационно-разяснителната кампания за референдума, е да имат информационна функция, допълни Лозанов.

Оригинална публикация

www.sporta.bg | 15.01.2013

Нов обрат се получи днес по оста телевизионното излъчване на мачове от А група.

Преди малко от фирмата държаща правата „Футбол Про Медиа" обявиха, че прекратяват взаимоотношенията си с телевизията ТВ+ и Филм+, заради неизпълнение на договорни задължения от страна на телевизиите.
Двете дружества имаха договор за излъчване на мачовете от А група, като ТВ+ имаше първи избор на среща от кръга.
Сега все още не е ясно изобщо кой ще предава мачовете. Sporta.bg припомня, че първите девет кръга от първенството не се предаваха защото телевизиите и клубовете не успяваха да се разберат.
„Футбол Медия Про" запазва партньорството си с Българската национална телевизия. От дружеството искат телевизиите да излъчват по няколко двубоя от един кръг. Също така напоследък все повече се заговори за качественото предаване на двубоите с няколко камери от един стадион и много гледни точки за зрителите.
Точно това апелира и програмния директор на ТВ7 Николай Бареков, който призна, че неговата телевизия ще предостави най-качествен продукт откъм телевизионно излъчван. Затова основен фаворит за излъчването на мачовете са ТВ7 и БНТ, твърдят източници на Sporta.bg

Ето и целия текст на писмото от "Футбол Медия Про" без редакторска намеса:

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ/ГОСПОДА,

На 15 януари 2013 година „Футбол Про Медиа" ООД развали договора с „БГ САТ" АД за отстъпване на телевизионни права. По силата на контракта нашата компания беше предоставила на телевизиите „ТВ плюс" и „Филм плюс" изключителното право на „първи избор" на футболните срещи от ХІІ до ХХХ кръг от „А" ФГ на българското първенство, сезон 2012/2013 г.
Причината за развалянето е неизпълнение на договорни задължения от страна на „БГ САТ" АД.
„Футбол Про Медиа" ООД ще стратира преговори с представители на заинтересованите водещи телевизии в България за излъчване на мачове от футболното първенство през пролетния полусезон, като запазва партньорството си с Българската Национална Телевизия. Нашата цел е да осигурим излъчването на живо на поне четири срещи от всеки кръг и ще продължим да изискваме високо качество на телевизионния продукт.
При успех в бъдещите преговори „Футбол Про Медиа" ООД ще оповести публично името на телевизията, която ще получи права за отразяване на мачове от първенството.

РЪКОВОДСТВО НА „ФУТБОЛ ПРО МЕДИА" ООД

Оригинална публикация 

Intelday Solutions I 15.01.2013

Уважаеми колеги,

С уважение,

Intelday Solutions I 15.01.2013

в. Шуменска заря | 16.01.2013

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) взе страната на "Би Ти Ви медия груп" и ТВ7 в спора им с "Булсатком", става ясно от официална позиция на АБРО, разпространена вчера. В нея се казва, че телевизионните оператори се борят да променят един порочен модел, при който кабелните и сателитни оператори задържат за себе си повече от 80 % от приходите си от абонати, вместо да ги насочат към производството и купуването на съдържание за зрителите – нови български сериали, български и лицензни предавания, холивудски продукции, спортни събития и т. н.
От асоциацията посочват, че в Европа и САЩ доставчиците влагат до половината от приходите си за покупка на съдържание. Наблюдава се системно укриване на реалния брой абонати от страна на кабелните и сателитните оператори. Порочната практика е потвърдена в две независими представителни проучвания – на АБРО и на ГАРБ (проведено през октомври 2012 година Establishment
Survey). И двете проучвания потвърждават информацията, че кабелният и сателитен оператор "Булсатком" има 35 % пазарен дял, в същото време операторът декларира пред членовете на асоциацията по-малко от половината от този дял и укрива от 26 до над 64 % от абонатите си, се казва още в съобщението на АБРО.
От асоциацията смятат, че запазването на сегашния модел ще доведе до невъзможност да се създават български телевизионни канали. От АБРО посочват, че кабелните и сателитни оператори не дават избор на потребителите да определят програмите, за които плащат и променят изцяло по своя преценка вида и броя на каналите, които разпространяват.
"Операторите спекулират с това, че имат много абонати и че ако телевизиите не играят по техните правила, просто няма да излъчват телевизионния канал, при това независимо дали зрителят иска да го гледа или не. Така накрая потърпевши са самите зрители", завършва декларацията.

Стр. 12

в. Дума | 14.01.2013

Новинарски сайт за България, в който новините са на руски език, вече е част от медийното пространство. "Novinite.ru e изграден по модела на англоезичната медия Novinite.com (Sofia News Agency) – безспорният български лидер в предоставянето на новини и анализи за България на чужденци, със стотици хиляди читатели по целия свят", похвалиха се от екипа на онлайн медията.
Основната цел на сайта е да информира рускоговорещите читатели в България, Европа, Азия и навсякъде по света за събитията и развитията в България, в Европейския съюз, и за водещи световни новини в различни сфери – бизнес, политика и общество. Предвидено е в онлайн платформата да се публикуват и по-задълбочени аналитични журналистически материали. От екипа обещават на читателите неутралност и обективност в новинарските материали, сайтът прази заявки и за свобода на мненията, както и за показване на различни гледни точки в коментарните и аналитичните материали.
"Novinite.ru е амбициозен проект, вдъхновен както от нарастващия интерес от страна на гражданите на Русия и другите рускоговорещи страни към правене на бизнес и инвестиции, туристически посещения и закупуване на недвижими имоти в България, така и от традиционните исторически връзки и културна близост между българите и рускоговорещите народи", обясняват инициаторите на проекта.

Стр. 5

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 14.01.2013

Рекордните над 14 млн. лв. за популяризиране на европрограми ще бъдат разпределени между електронни медии, избрани от властта без конкурс
Рекордните 13 млн. 964 хил. лв. ще бъдат разпределени между избрани електронни медии тази година за популяризиране на седем от оперативните програми (ОП) на ЕС. Това става ясно от писмения отговор на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма – за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство.
Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8.5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.
Т.нар. комуникационен план за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност. От 2009 г. до ноември 2012 г. медиите са получили 25 млн. 730 хил. лв. по 9 оперативни програми на ЕС, сочи справката от ведомството на Томислав Дончев.
Най-много пари тази година ще бъдат разпределени по ОП "Техническа помощ" и "Околна среда" – съответно 3.4 млн. лв. и 3 млн. лв. Програмата за развитие на човешките ресурси към социалното министерство ще даде на медиите 2.3 млн. лв. За 2013 г. разходите за информационни кампании по ОП "Конкурентоспособност" са в размер на 1.9 млн. лв. С милион и 400 хил. лв. за тази година разполага и ведомството на Лиляна Павлова по програма "Регионално развитие". Още милион лева ще бъдат дадени на медиите по програма "Административен капацитет", става ясно от справката на министерството по европейските въпроси.
Най-подробен разчет за предвидените харчове по ОП "Развитие на човешките ресурси" за т. г. е предоставил социалният министър Тотю Младенов. Тази година ведомството ще разпредели близо 2 млн. лв. за популяризирането на програмата. От справката е видно, че лъвският пай ще отиде към Нова тв и Би Ти Ви, които ще получат съответно 449 и 448 хил. лв. 172 000 лв.ще бъдат дадени на Дарик радио, а ТВ7 и ТВ "Европа" ще бъдат захранени съответно със 115 000 и 142 000 лв.
В отделна справка, поискана от Ваньо Шарков, от ведомството на Мирослав Найденов обясняват, че дейностите и средствата по програмата за развитие на селските райони тепърва ще бъдат разписани. Раздадените от 2009 г. досега средства за популяризиране на програмата за развитие на селските райони възлизат на 11 млн. лв. От ведомството обаче упорито отказват да съобщят имената на избраните медии. Почти навсякъде обаче фаворитите са едни и същи – БНТ, Би Ти Ви, Нова тв, ТВ7, ТВ "Европа", Дарик радио, БНР и "Фокус".
От ведомството на Томислав Дончев уверяват, че изборът на медии и комуникационни агенции се прави чрез спазване на закона за обществените поръчки, а основните критерии за избор на медии е способността им да стигат до специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма. На практика обаче парите се разпределят по личното усмотрение на всеки министър без конкурс. Това е така, защото за разлика от всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, които са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Преди време от Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове. Тъй като договорите не са публични, не може да се проконтролира и до колко ефективно са изхарчени парите и дали предоставянето им не е съпроводено с допълнителни уговорки – за положителен пиар на определен министър например.
От години Съюзът на издателите в България поставя въпроса за равнопоставеното третиране на електронните и печатните медии, но управляващите не са съгласни положението да бъде променено и всички средства да се разпределят след публичен конкурс с ясни правила и критерии. Аргументът им е европейска директива в този смисъл. Позицията на Европейската комисия по въпроса обаче е точно обратната – тя е категорична, че никога не е препоръчвала правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод. Цитираният от министрите текст от евродирективата визира нещо съвсем различно – че обществените електронни медии могат да не прилагат процедурите за обществена поръчка, когато възлагат производството на предавания с културна или социална насоченост. Нещо повече – действията на българското правителство могат да се тълкуват като опит за прикрито държавно субсидиране на определени медии, което противоречи на политическите принципи и критерии на ЕС, тъй като е в разрез с идеята за независимостта на медиите.

Стр. 1, 2