www.bgonair.bg I 29.01.2016

Владимир Сиркаров и Кузман Илиев ще водят предаването всеки делник след централните новини на Bulgaria ON AIR

Предаването Денят ON AIR, което представя новините с коментар всяка делнична вечер, променя формата си от 1 февруари. То ще бъде с разширен обхват на темите, повече гледни точки към тях и нова динамика в студиото. Водещи на обновеното предаване ще бъдат популярните журналисти Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, които ще се редуват на седмичен принцип. Те са познати на широката публика с коментарните си рубрики в Денят ON AIR и със силните интервюта и разговори в Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Промяната е част от развитието на национална телевизия Bulgaria ON AIR като политематичен канал, който предлага повече информация за обществения и културния живот, представена по динамичен и атрактивен начин. Денят ON AIR ще продължи да разглежда и важните неща от икономиката, които засягат живота на всички зрители.

Предаването ще се излъчва от 19.10 часа веднага след централния новинарски блок, който от 1 февруари ще започва от 18.30 часа. Досегашният автор и водещ Веселин Дремджиев ще поеме нови предизвикателства извън телевизията.

Ръководството на Bulgaria ON AIR му благодари сърдечно, че остана в екипа след промяната в профила на телевизията и работи по Денят ON AIR, докато настъпи моментът за смяна на формата на предаването!

Оригинална публикация

Списание БИОГРАФ I 28.01.2016

Една от най-емблематичните говорителки в историята на българската телевизия – Анахид Тачева – е на корицата на новия февруарски „Биограф“, който вече е на пазара. Водещата, която бе всеобща любимка през 60-те и 70-те, преди няколко месеца отпразнува 75-годишен юбилей. 18-те страници, посветени на нея, съдържат голямо интервю, десетки снимки от личния й фотоархив, любопитни факти от живота й, както и блиц-интервюта с дъщеря й Теодора и сина й Димитър Цонев.
За трети пореден месец най-голямото българско списание излиза в комплект с книга на ексклузивната обща цена от 8 лева. През февруари серията литературни шедьоври на „Биограф“ предлага изтънчените разкази на американския писател Франсис Скот Фицджералд. Предишните две книги включваха творби от Ги Дьо Мопасан и Антон Павлович Чехов, а през март се очакват и разказите на Чарлс Дикенс, допълват от редакцията.
Друг гвоздей във февруарския брой е разговорът на нашумялата тв репортерка Елена Чопакова със сина на наркобарона Ескобар – Хуан Пабло, който днес живее под друго име далеч от родината си. Гангстерската тема се допълва и от разказ за залавянето на мексиканския главорез Ел Чапо, както и пълен текст на интервюто, направено с него от актьора Шон Пен малко преди поредното му залавяне от полицията.
Ексклузивни интервюта с поетесата Маргарита Петкова и хитовия писател Никълъс Спаркс и очерци за футболния бог Диего Марадона, баскетболния кумир Кобе Брайънт, съветската фигуристка Ирина Роднина и певицата Сиа са сред останалите акценти в новия „Биограф“.

Publicis Consultants MSLGroup I 28.01.2016

Световният лидер обявява конкурс за проекти в областта на дигиталните комуникации във всички държави, в които има представителства

27 януари, 2016 г., гр. София. По повод своя 90-ти рожден ден, водещата световна верига за маркетингови комуникации Publicis Groupe, стартира глобална инициатива, насочена към предприемачеството. До края на 2016 г. френската група ще инвестира 10 милиона евро в 90 проекта на съществуващи или бъдещи компании с идеи в областта на дигиталните технологии и комуникации.

В проекта „Publicis 90“ могат да участват кандидати от всички държави, в които Publicis Groupe има офиси, включително и от България. Целта на инициативата е да подпомогне подобряването на дигиталната среда и да насърчи създаването и развитието на млади и нови компании. Кандидатурите се приемат до 28 февруари чрез онлайн платформа, специално създадена за инициативата – www.publicis90.com. В нея регистриралите се трябва да отговорят на серия от въпроси, с които да обяснят и защитят идеята си.

Оценяването на проектите ще премине през няколко етапа, а сред водещите критерии ще бъде бизнес потенциалът на идеите. В първата фаза на журиране ще бъдат включени всички над 76 000 служители на Publicis Groupe по света. Най-добрите кандидатури ще преминат във втора фаза, където ще бъдат оценени от екипите на Iris Capital, фонд за рисков капитал. Финалистите ще бъдат селектирани от международно жури по време на третия етап от конкурса.

Избраните 90 проекта ще получат финансиране, на стойност от 10 000 до 500 000 евро от Publicis Groupe. В допълнение към финансовата подкрепа, всеки от 90-те победители ще бъде консултиран от специалистите на Групата за период от една година. Те ще имат и възможността да посетят едно от най-мащабните събития за технологии и иновации Viva Technology в Париж между 30 юни и 2 юли 2016 г. (http://www.vivatechnologyparis.com).

Цялата информация за конкурса, подробните условия и етапи на провеждане, може да намерите на уеб платформата – www.publicis90.com.

Publicis Groupe e основана през 1926 година от Марсел Бланше. Тя е в топ три на комуникационните вериги в света с офиси в 108 страни и над 76 000 служители. Групата е водеща в сферата на рекламата, медия стратегиите и планирането, дигиталните комуникации, връзките с обществеността и маркетинговите комуникации.

В България Публисис Груп е най-голямата верига за интегрирани комуникации в страната. Тя обединява 8 специализирани звена (Publicis Consultants MSLGROUP, Saatchi&Saatchi, Publicis Sofia, Leo Burnett, ZenithOptimedia, Publicis Dialog, Publicis Modem Cybermark, HappyEnd), които работят в областта на връзките с обществеността, рекламата, медийното планиране, промоционалния и събитиен маркетинг, интернет и дигиталните решения, и производство на аудиовизуални продукти. Агенциите, част от Групата, са носители на множество престижни отличия и награди от национални и чуждестранни фестивали и конкурси.
През 2015 година Публисис Груп България също отбеляза своя юбилей. По повод своя 20-ти рожден ден компанията стартира необичаен проект, чрез който всеки имаше възможност да избере сфера, в която веригата да внесе положителна промяна през следващите 12 месеца. Гласуването се състой на онлайн платформа „Бъди част от промяната“. В нея посетителите можеха да избират между три каузи – подкрепа на младите българи в подготовката им за професионална реализация (кауза „Следващо поколение“), подпомагане създаването на живи граждански структури (кауза „Общество“) и стимулиране развитието на изкуството и културата в България (кауза „Изкуство и култура“). Каузата, която гласувалите определиха е „Общество“, а компанията вече работи по подпомагането й чрез това, което експертите й владеят най-добре – креативност и комуникации. Резултатите от нестандартния социален проект ще бъдат обявени в края на годината.

Offnews.bg I 26.01.2016

Досегашната водеща спортните емисии на bTV Антоанета Илиева става част от екипа на Канал 3.

Журналистката, която в продължение на 15 години водеше спортните емисии на bTV, ще бъде шеф на спортната редакция на телевизията.

Антоанета Илиева е част от bTV още от създаването на телевизията. Тя е и редактор на първата спортна емисия на частната телевизия на 18 ноември 2000-та година.

„Избрах Канал 3, защото виждам възможност за ново развитие – да предам своя опит и едновременно с това да продължа да правя любимите си репортажи и филми за звездите на българския спорт", каза Илиева за сайта на "Канал 3".

„Ценим високо професионалните качества на Антоанета Илиева и сме щастливи, че тя прие поканата ни да бъде част от екипа на Канал 3. Тони е журналист с много сериозен опит и факта, че оценява развитието на медията ни и иска да бъде част от следващите ни нови проекти е доказателство за качеството и стойността на нашата работа. Очаквайте още изненади в нашия ефир“, заяви програмният директор Ива Стоянова.

Миналата година стана ясно, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват Канал 3.

През август в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получиха "съобщение за предстояща концентрация между фирмата, управлявана от Кръстева „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и „Елит Медиа България” ЕООД", която притежава телевизията.

След това стана ясно, че Кръстева е прехвърлила половината от акциите си „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД на сина си. През септември 2015 година КЗК разреши на Пеевски и майка му да купят Канал 3.

Оригинална публикация 

СБЖ I 25.01.2016

Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН има удоволствието да Ви съобщи, че ще връчи и през 2016 г. традиционните ежегодни журналистически награди.

Те ще са за приноси през 2015 г. в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на България чрез средствата за масово осведомяване.

Наградите са по 700 лв. И ще бъдат присъдени награди в 3 категории:

* Публикация в печатни медии (вестници и списания);

* Публикация в електронни медии (информационни агенции и интернет медии);

* Публикация в електронни медии (радио и телевизия).

Журналистическите публикации, участващи в конкурса, трябва да популяризират постиженията на българската археология, дейността на НАИМ при БАН или да представят проблемите на опазването на археологическото културно наследство на България.

Желаещите да участват в конкурса трябва да предадат в деловодството на НАИМ при БАН (София 1000, ул. Съборна № 2) професионално CV и материалите (фотокопия, СD, DVD) на публикувани или излъчени през 2015 г. материали.

Материалите могат да се изпратят и електронно на посочения адрес. При използване на този начин за предаване на материалите, моля изисквайте потвърждение за тяхното получаване.

КРАЕН СРОК за получаване – 5 февруари 2016 г. (петък)

За допълнителни справки и запитвания не се колебайте да се обадите на телефон 02/988 04 06. Пращайте материалите си и на: chukalev@naim.bg

Победителите в отделните категории ще бъдат обявени при откриването на Деветата Национална археологическа изложба „Българска археология 2015“, което ще се състои в Централна зала на Националния археологически музей на 11 февруари 2016 г.

Оригинална публикация

Luboslovie.bg I Владислав ДИМИТРОВ I 14.03.2014

Цвета Кирилова е журналист с дългогодишна практика в електронните медии. И председател на „Сдружение Азбукари“. Специално за Luboslovie.bg Цвета Кирилова разказва пред Владислав Димитров за журналистиката, за трудностите в кариерата, Отвореното писмо до лидера на ДПС Лютви Местан и за създаването на „Сдружение Азбукари“.

Колко време от живота си посветихте на журналистиката? И какви са трудностите с които е осеян пътя на журналиста?

Когато си пленен от тази професия, оставаш журналист до края на живота си. Мисля си, че няма бивш журналист. През далечната 1999 година, като студентка, вече работех в една от първите частни медии. Провеждаше се конкурс, на който ни изпратиха от университета. От тогава до сега не съм спирала. Всеки от колегите пое към различни редакции. Едни се увличаха от преса, други имаха влечение към радиото, аз към телевизията. Тогава попаднах на една жена, която беше натрупала доста дълъг стаж в медиите, беше научила на занаят мнозина – Зоя Василева, Бог да я прости. Тя беше много взискателна към младите колеги и голям професионалист.

Заобичах я заради съвместната ни работа, заради пламъка и онова, което успях да науча от нея и така после дълги години работа в различни медии и съдбата все ни срещаше. Бяха такива времена, че имаше от кого да се учиш. От онези, които имаха голям опит и го предаваха на драго сърце.

Струва ми, че че днес не е точно така. Младите не влизат в полезрението на по-възрастните от гилдията и почти се учат сами. А и медиите не са това, което бяха. Твърде изменени са. Свободата в медиите е угасваща.

Повечето имат способностите на крайпътна машина за два, три вида кенчета и вафли, и това е. Трудностите са различни. Всяко време си има своите бариери. Бориш се, за да оцеляваш сред много хора, които са се посветили на занаята. Приемаш предизвикателствата и сякаш десетки пъти падаш и ставаш по снежен склон, докато не предизвикаш лавина. Има едно поколение, което е висока топка, но не е от най-младите сега. Не зная какво ще остане след време. Иначе в най-чистата си форма е една прекрасна професия, на която можеш да се наслаждаваш в изобилие. Срещна ме с интересни хора, разнолики, със светлата страна, но и с тъмната в живота.

Има събития, които когато отразяваш, така те отрезвяват и приземяват, че дни наред мислите ти са само в това. Радва ме смелостта на колегите, които се посвещават докрай и стигат далеч, там където си на ръба на бръснача и си застрашен, и си предпазен. Днес се случва да се контролира перото, а това изпраща необективни послания до аудиторията. Може би изглежда модерно да се купуват журналисти на килограм и те да не могат да се възпротивят, защото работят за мизерни заплати. За мен е отвратително и гнусно. Хубава е професията на журналиста, но светът става все по-контролиран и тази професия не остава незабелязана от здравата захапка.

Има ли журналисти от които сте се учили и им се възхищавате?

От оправните и успешните винаги има какво да се научи, по-скоро да се потопиш в мащаба на голям ум е нещо прекрасно като този на Тома Томов, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, харесвам Елена Йончева и други. Споменах за Зоя Василева, да си спомним за Александър Авджиев и Живка Гичева.

Според Вас, може ли да се каже, че все още медиите са четвъртата власт?

Власт на подчинение, може ли да бъде власт?

Разкажете някоя интересна и незабравима случка от журналистическата Ви практика.

Първото ми влизане в народното събрание през 1999 година. Обзе ме паника от безкрайните коридори и от маршируването насам – натам на едни хора, които тепърва трябваше сякаш за ден да науча, да запомня имената им и да схвана от коя парламентарна група са. Почти с тази мисия ме изпратиха там. Ужасът беше голям. Първо, какво да отразявам, при условие, че за първи път влизам в парламента и второ, какво ще излезе от това. Усещането бе като стрес от среднощен кошмар. И смешно, и плашещо.

Вървят едни хора в костюми, бягат от микрофони или ги предизвикват да леят едни безкрайни слова и накрая се скриват в стаята си. И така… на вълни на вълни се повтаряха всички тези неща. После се върнах в редакцията и Зоя ми каза, направи материал от това. А аз казах само: А? Тя отвърна – веднага. И стана тя каквато стана. Ред сълзи, ред сополи, докато нещо се получи. Всичко, което пишех, биваше старателно изтривано от нея. И казваше отново, отново, отново. Ще го помня за цял живот.

Не мога да не Ви попитам, кое Ви накара да публикувате Отвореното писмо до г-н Лютви Местан?

Сега се сетих за въведението в „Кьопоолу“ на Димитри Иванов.

„- Стига мълча. Всички говорим, ти мълчиш като пукал, Джимо. Кажи и ти нещо. Какво става с международното положение? – Става все по-международно. Положението е безнадеждно, но не особено сериозно. Този лаф плъзна и шефът ме сгълча: – Ти уж все мълчиш. – Да. Говоря само когато ми плащат.
– Ще ти дам аз на теб едно „положението е безнадеждно, но не особено сериозно“. Какво имаш предвид?
– Не знам. Сега зная: Каквато и политическа конфигурация да дойде на власт в България, тя няма да реши проблемите. Обещанията са трам-тарара, трам-тарара като в песничката стара на пазачите на фара на Валери Петров. Островчето с фара се разцепило и всички се издавили. Не могат трима работещи българи да хранят трийсе пенсионери, политици, чиновници, контрольори, контрольори на контрольорите, правозащитници, полицаи, законодатели, рекламодатели, честни олигарси и пр.“

Написах го, защото не може твърдиш, че се гордееш, че си част от управлението на страната ни няколко поредни пъти, а това да се отразява пагубно до оскотяване на българите и да се внушава, че това е повече от хубаво. Когато постоянно залагаш на правата и свободите си и очакваш нови и нови привилегии от това, е добре да си знаеш, че всичко това върви в пакет с ОТГОВОРНОСТИ!

Болно ми е за положението на българина, че все повече са страдащите хора, че виждам толкова млади, които казват думата „тръгвам си“. Заминават, тръгват си от собствения си дом. Представяте ли си, да изгониш децата си от дома, в който са израснали, да ги отделиш твърде рано от близки, роднини, приятели. И то как? С калпава политика. Болно ми е за болните възрастни хора, за майките, които едва отглеждат по едно дете, че сме в ситуацията: Болен здрав носи. Не е нормално да отглеждаме и да носим на гърба си хора, които са преценили, че е добра формула да лежиш и да очакваш социални помощи, не е нормално да носиш на гърба си хора, които постоянно крещят думата дискриминация, при условие, че такава няма. Точно обратното.

Не е нормално цели региони от страната ни да се обезлюдяват и да няма Единна национална стратегия за спасението на България! Не е нормално работещите и движещите икономиката ни да бъдат подлагани на геноцид, спрямо онези, които нито желаят да учат, нито да работят, а раждат по 100 деца и ги оставят на отговорността на държавата! А кое е държавата? Ние! Тези пари от държавата не идват с чували от Космоса. Това са нашите пари от данъци, за които работим и се трепем като волове. Ето за това го написах и има какво още да кажа, но медиите не пожелаха да го чуят. Е аз питам. Власт на подчинение може ли да бъде власт?

Интересно е как реагираха адресата, медиите и институциите на писмото?

Глас в пустиня…

Много хора Ви подкрепиха за искрените думи и откритата гражданска позиция. Както в медийното пространство, така и в Интернет. Какво бихте им казали на тях и на тези които Ви критикуват, защото несъмнено е имало и такива?

Медиите не отразяват гласа на народа и затова социалните мрежи са истинския втори паралелен свят, на заблудата от уж реалността. Някои казват виртуален свят. Виртуален, но писмото има стотици хиляди споделяния, пренасят го възрастни хора на хартиен носител, на дискове по населени места. Оказва се, че виртуалният свят вече е реалният, а реалният – твърде измамен.

Не съм обидила никого, представих нещата такива каквито ги виждам и чувствам. Опитах се да обясня, че всички можем да живеем в мир и хармония при равни права, отговорности и свободи за всички. А не някои да си мислят, че имат някакви специални привилегии. В писмото си съм се отнесла с уважение към всички.

Кой има полза от заиграване с етно-религиозния мир и разбирателство в страната? И тук каква трябва да бъде ролята на медиите, според Вас?

Политиката, политиците, програмите на онези десетки човечета на върха на пирамидата. Медиите, когато са на подчинение, не могат да кажат гък. Мълчат като кученца и на каквато височина им повдигнат тояжката, на толкова скачат.

Вие сте председател на Сдружение „Азбукари“. От къде дойде идеята за създаване на сдружението и какви са целите които сте с поставили?

От несправедливостите и съм благодарна, че съдбата ме срещна с друг журналист Боряна Петрова, с която изминахме дълъг път и поставихме началото. От нестихващата борба срещу всяко мръсно блато, което превзема все по-големи територии от нашите географски ширини. Изтласкват народа към столицата и оголват големи територии от страната ни с вредна икономическа програма. Безработицата търси препитание и се придвижва там където има хляб, изоставените територии са най-удобната възможност за превземане от хищника, когато има гостоприемник. И най-вече, когато се спазват някои вредни планове.

Успешни ли са инициативите на сдружението Ви в страната?

Успешни са всички инициативи, защото имаме подкрепата на гражданите. Моля всички българи да се обединим и да разберем, че разделението по цветове и партии е пълна глупост и унищожава бъдещето на децата ни. От това разделение печелят други!

Вашето пожелание за читателите на Luboslovie.bg?

Бъдете до последната си глътка въздух българи! Ще си остана такава!

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Управлението на бизнеса, освен креативност, изисква и взимането на много стратегически и административни решения. Стартирахме дейността на агенцията в офис на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в София. Дейността ни се разрасна. Заради сериозните ни международни проекти се наложи да отворим и втори офис, който беше на около 100 метра от другия. Въпреки че сме една фирма, с времето започна разделение на хората от двата офиса.
Бях си дал срок, че през 2010 г. ще се преместим в нов офис и всички ще сме на едно място, защото така не можеше да продължава. На 01 юли 2010 г. се нанесохме в новия си дом.
В работата ми с интериорните дизайнери поисках коренна промяна в концепцията за разположението на хората
Ситуирахме работните пространства така, че вместо служителите да се делят по типове медии и на отговарящи за вътрешните сделки и за международните проекти, ги обединихме в три екипа, всеки от които да обслужва изцяло определен брой клиенти.
Първоначално идеята не се хареса на екипа. Както всяко ново нещо и това беше посрещнато скептично. Само след месец обаче, свикнаха и ако сега се опитам да ги върна на старото статукво, ще срещна същата сериозна съпротива. Нещата днес се развиват в пъти по-успешно от преди.
Считам, че голяма полза за това има фактът, че обединихме хората в един екип и премахнахме разделението между тях. Просто всички станаха едно цяло
Освен това решаващият фактор в бизнеса е как наемаш хора на работа. Преди да се правят големи промени и да се наемат нови служители, трябва да се прецени дали хората са на правилните места и се чувстват щастливи и пълноценни.
Много често се оказва, че някой е много добър художник, а ние го караме да програмира
И той губи своята мотивация. Ако преподредим хората в офиса, така че да използваме техните най-силни качества, това ще ги запали и фирмата ще върви напред. За мен е важно всички да идват с желание на работа, дори и ако понякога закъсняват.
***
Владимир Денев е роден 1965 г. в София. През 1989 г. завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ". Тогава е планирал да прави специализация по политикономия, но му предлагат репортерско място в икономическия отдел на в. "Народна младеж", където още като студент пише на хонорар, и той приема. В началото на 90-те Денев работи в седмичника "Диалог" (продължението на "Народна младеж") и за "Екип 2" на БНТ. Той е дежурен редактор на първия брой на в. "24 часа" (18 април 1991) и дежурен редактор на първия брой на "Стандарт" (10 август 1992). Във в. "Стандарт" започва като зам. главен редактор, а от 1 март 1993 г. оглавява рекламния отдел на вестника. Така се запознава с Йоана Даракова, с която през 1995 г. създават медия агенция "Аргент" (Argent).
***
Създадена през 1995 г., вече 20 години "Аргент" е сред водещите медия агенции на българския пазар, която предлага широк спектър медийни услуги. От 2008 до 2011 г. агенцията е локален партньор за България на една от най-големите комуникационни групи в света – Aegis Media. През 2011 г. става асоцииран член на IAB България, а от май 2014 г. – пълноправен. От 2012 г. агенцията е член за България на Columbus Media International, първата международна мрежа от независими медиа агенции, предоставящи услугите си в над 60 територии по света.

Стр. 18, 19

Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Финансовата криза в нашия бранш се усети най-силно в периода 2012-2013 г. Докато производители и търговци отчетоха спадове в приходите доста по-рано, при нас те връхлетяха рязко в края на 2012 г. Тогава всичко се срина почти изведнъж с 30-40%. Знаехме, че времената са кризисни, но в същото време не ни се искаше да повярваме, че и ние сме въвлечени във водовъртежа. Винаги сме държали нашите служители да се чувстват комфортно и да работят спокойно, за да постигат добри резултати. Политиката на компанията до този момент беше по-скоро да спестяваме информация за трудностите, за да не притесняваме хората, които работят в нея, а да отбелязваме отчетливо успешните проекти. Не споделихме с екипа и за изключително трудната във финансово отношение 2012 г. Това беше и първата година от оперирането на агенцията изобщо, в която решихме да не раздаваме като бонус 13-а заплата. Съобщихме решението на ръководството делово и без заобиколки.
Офисът затвори за празниците. Изведнъж, на 30 декември, аз и моята колега финансов директор, получихме имейл от част от екипа. В него хората гневно декларираха, че са останали излъгани, защото не са получили така очаквана и планирана допълнителна заплата.Като мениджър и собственик изкарах празниците с горчив привкус. Първоначално се разгневих – започнах да си задавам хиляди въпроси: Как може хората да са толкова егоистични? Как може да не забелязват, че всичко върви надолу и годината е била толкова трудна? Как не виждат, че всички съкращават персонал, а само ние не го правим?!
Ядосвах се много, но в един момент се спрях и се замислих. Всъщност служителите нямаше от къде да знаят, че ситуацията е толкова сложна. Ние като мениджмънт не бяхме споделяли това с тях. Съответно екипът ни живееше и работеше с мисълта, че всичко е наред. Самата аз винаги съм се стремяла да изтъквам успехите и добрия пример, чрез който да мотивирам хората. В този момент осъзнах колко е важно да споделяме освен мисията, целите и визията на компанията, така и трудностите, през които тя преминава. Следващите месеци за нас бяха етап на "затягане на коланите". За служителите ни беше доста шоков моментът, в който разбраха, с какви премеждия се сблъскваме ежедневно. Това бяха две много трудни години, в които обаче въведохме много по-отворен и ефективен стил на работа и на комуникация мениджмънт – екип.
В момента правим обсъждане на целите на компанията на всеки три месеца. Анализираме какво сме постигнали, какво ни носи това, какво не сме постигнали, какво още можем да направим.
Радостна съм, защото виждам страхотна промяна в екипа и в резултатите ни. Тенденцията от вземането на това решение насам, е изключително добра. Въпреки че в нашата сфера настъпиха трудни времена, смело мога да твърдя, че през последните две години агенцията ни има положителен ръст, печели нови проекти и брандът "Интерпартнерс" се утвърждава като символ на креативност, ефективност и ориентираност към резултати за клиента. Същият този модел на споделяне на цели и анализиране на изпълнението се опитваме да приложим и с нашите клиенти. Изключително важно е да измерваме резултатите от това, което правим за тях и по ясен и точен начин да им го представяме. Откровеният разговор, с който дори и да не спечелим дадена поръчка, ще изгради доверие в партньорите, което в бъдеще ще се отплати.
***
Катя Димитрова е собственик и управляващ съдружник на "Интерпартерс Комюнкейшънс". Магистър е по Международни икономически отношения от УНСС, специализирала е маркетинг и реклама в Брюксел (Белгия) и Дюселдорф (Германия). Занимава се с публични комуникации вече повече от 20 години. Заместник- председател е на Българската асоциация на ПР агенциите, както и съветник по комуникационните въпроси на българо-белгийския бизнес клуб у нас. Омъжена е и има син и дъщеря на 14 години. Съпругът и няма нищо общо с нейната професия, защото работи в банковата сфера, но пък "отрезвява" творческите й проекти с категоричното виждане на финансист. Въпреки това, тя постоянно си поставя дръзки цели. Категорична е, че не трябва да се прави компромис с хората от екипа и не трябва да се прилага уравниловка. "Стимулирайте "звездите" и се разделете с компромисните хора. Само така може да вървите напред", споделя Катя.
***
"Интерпартерс Комюнкейшънс" е създадена през бурната 1992 г. като рекламна агенция за цялостно обслужване, а към днешна дата включва три самостоятелни компании – рекламна агенция "Интерпартнерс", "Интеримидж" – агенция за ПР и специални събития, и "TVLowCost България"- експертна компания в сферата на медийната реклама, насочена към малък и среден бизнес. Интерпартнерс членува в европейската верига независими агенции Интерпартнерс Глобал и има партньори в 25 държави по света. У нас е една от малкото иновативни и адаптивни български компании, които не само не свиват дейността си по време на пазарната криза, а увеличават екипа и проектите си и стоят стабилно на българската рекламна сцена. В агенцията работят 22 души.

Стр. 54, 55

БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.