сп. Business Lady | Гергана КОСТАДИНОВА | 24.03.2011

Соня Колтуклиева е известен български журналист и PR. През февруари 2009 г. стартира неин собствен проект -информационно-аналитичният сайт bulgaria-news.bg. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била най-младият член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Колтуклиева е първият български журналист, успял да получи разрешение за снимки на Нюйоркската фондова борса, при това да предава от студиото на CNN. Вила е продуцент и водещ на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, за империята "Газпром" за компютърния гигант "Майкрософт", за бизнеса в Хонг конг, Сингапур, Китай, Южна Корея и Япония, за плана "Реал" в Бразилия, за българските общности в Роке Саенс Пеня, Монтевидео, Лае Вегас, Лос Анджелис, Ню Йорк, Ванкувър, Торонто, Монреал, Франкфурт, Берлин. Автор е на документални филми за туризма в Испания, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Гърция, Турция. Досега само две блондинки са успявали да убедят властите на Аржентина да отворят за тях недостъпния президентски дворец "Каса Росада" в Буенос Ай рее – Мадона и Колтуклиева. Соня Колтуклиева е и главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). Член е на координационния комитет на проекта "Черноморският регион и партньорството в туризма" – нейна е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм – превърнала се в една от главните цели на комитета. Тя е медиен консултант на едни от най-известните имена в туристическия бранш и познава в детайли този сектор.

Вие от дълги години се занимавате с журналистика. Как се вижда туристическият бранш през очите на един журналист, на един PR и член на туристически комитет?

Туризмът е шампанско с ягоди, розов изгрев над океана, слънчев лъч над заснежен връх, мелодия край брега на морето: създава настроение, отваря душата за красотата, осмисля напрежението на ежедневието. Туризмът е наркотикът на XXI век. Човекът на ретото хилядолетие все повече ще се интересува от качеството на живота и ще търси най-добрия начин за възстановяване и релакс.

Какви са проблемите на българския туризъм?

Какви ли?! Тягостни, дългогодишни, драматични… Бих ги подредила така: лоши пътища, лошо обслужване, лош имидж.
От години държавата се лута като слепец без път и посока: заменя комитети с министерства, държавни агенции с държавни предприятия и все не успява да открие най-ефективния начин за осъществяване на държавната политика в този толкова важен и доходоносен бранш. По официални данни туристическата индустрия на България дава 15% от Брутния вътрешен продукт. Но какво от това? Парите, отпускани от републиканския бюджет за маркетинг и реклама, са обидно малки, чак да те е срам да ги споменеш пред колеги от Турция, Испания, Хърватска, Израел… Добре, че отскоро идват пари от еврофондовете, та да се закърпи един приличен бюджет за национална реклама. Печалното е, че милиони бяха хвърлени нахалост и не свършиха никаква работа за промотиране на страната ни като туристическа дестинация. Срам ме е да гледам рекламните клипове по паневропейските телевизии: старомодни, постни, неубедителни, безадресни, без послание. Когато Анелия Крушкова беше шеф на ДАТ, започна кампания за привличане на българските туристи, Съюзът на инвеститорите в туризма обяви 2008 година за година на българския турист, но опитът за връщане на българите към родните курорти не беше мениджиран по-нататък от държавата. Уви, България е непозната дестинация.

Какви са вашите варианти за решаването на тези проблеми?

Силна държавна политика, силни браншови организации, силно партньорство между институциите и инвеститорите. Повече пари за национална реклама, повече инвестиции в обучението на кадрите, no-добро заплащане на хората, по адекватни цени. И много повече отговорност към природата.
Ваша е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм, разкажете повече за нея. През декември 2010 г. бях поканена да представлявам АВШЕТ- българската секция на FIJET, на първия международен конгрес на неправителствените организации от Черноморския регион в турския курорт Ризе. Попитах защо да не създадем общ Туристически борд на страните от Черноморския регион?! Така както има Черноморска банка на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество с централа в Солун, защо да не изградим обща институция за маркетинг и реклама на региона? Всички участници харесаха идеята, създадохме координационен комитет, който да изработи правилата за изграждането на туристическия борд, за промотирането на 100-те най-привлекателни туристически дестинации на региона и за размяна на ноу-хау между нашите страни.
Туристическата индустрия е призната за най-конкурентната индустрия в света, но в XXI век конкуренцията не е просто между хотели, ресторанти и SPA центрове. Днес конкуренцията е на чувства и задоволство. Състезанието е всяка дестинация да предложи на туриста много повече приятни преживявания, които той да сподели с приятелите си, връщайки се у дома. Следващите поколения няма да ни простят, ако се фокусираме само в конкуренцията помежду си и пропуснем шанса да се сближим и да бъдем партньори.

Защо избрахте да се развивате в туризма – вие сте и много силен политически анализатор, добър корпоративен PR – кое ви привлече в туризма?

Аз се смятам за журналист по призвание и пътешественик по дух. През 2006 г. споделих усилията и стремежа на много хора за консолидиране на туристическия бранш – извървяхме доста трънлив път, но все пак постигнахме немислимото – многобройните различни сдружения да се обединяваме, когато е необходимо, за общи действия в интерес на туристическия бранш и туристите. Туризмът е вълнуващо приключение.

Какво е мнението ви за новите рекламни клипове, представящи България пред света?

На последното заседание на Националния съвет по туризъм се конфронтирах с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – нарекох тези клипове "вредни", той отговори, че не им бил фен, ама чак вредни не са, добре било да се появява нещо за България. Това е дълбоко погрешно. Старомодната визия, сгрешеното послание, нескопосаният и недомислен медиамикс не допринасят за разпознаваемостта на бранда България и за постигане на крайната цел – увеличаване на броя на туристите, предпочели България за ваканцията си. Нямаме цялостна национална концепция: всичко се прави по системата"на час по лъжичка"и"кръпка по кръпка – одеяло". Предложих да се създаде рекламно-маркетингов комитет от специалисти – е, уж се прие възторжено, ама досега – нищо, пак всичко е оставено в ръцете на неколцина чиновници.
Според вас правилно ли са избрани каналите за комуникация на рекламната кампания на страната ни? Не, не са. Споделям мнението на един доказан професионалист в туризма – заместник-председателя на СИТ Валентин Йосифов (който от 18 години е управляващ директор на ТУИ – България), че трябва да се промотира България например в провинциите на Германия, в регионите на Русия, да се публикуват реклами в местни вестници, да се поддържа връзка с турагентите. Смятам организирането на опознавателни журналистически турове у нас за по-ефективни, отколкото излъчването на клипове. Рекламата отдавна не е това, което беше. Хората искат да чуят мнения на очевидци, да получат убедителни коментари, четат внимателно отзивите в интернет страниците на хотелите. В големите телевизионни канали си заслужава да се броят тези сериозни пари само ако в България се организира значимо международно събитие като ски състезания, кинофестивали, музикални конкурси, конференции, към които да се привлекат посетители от цял свят. Но на чиновниците така им е по-лесно и удобно, нали?! Да следват инерцията – да организират едни конкурси, да раздават едни пари, да се командироват до международните туристически изложения. Специално съм изучавала работата на Switzerland Tourism, даже водих десетина журналисти (с подкрепата на Съюза на инвеститорите в туризма) в Швейцария, за да видят как се прави destination management и как се привличат туристи от нови пазари. Ще ви кажа само един пример: когато се изкачвахме към Jungfraujoch, видяхме екип на Боливуд да снима комедия на фона на Алпите – след като я излъчили в Индия, индийските туристи скочили с 40%. Филмът е съфинансиран от Switzerland Tourism.
За какви съвети ви търсят най-често големите инвеститори в туризма? Кои са задължителните правила, които трябва да се спазват от инвеститорите в бранша?
Много деликатни са отношенията между инвеститорите и медиите. Предприемачите мислят, че журналистите не обръщат достатъчно внимание на добрите новини, а репортерите настояват, че не може да подминават лошите неща. Моята роля е да помогна да се опознаят, да си имат доверие и да си партнират, така че и двете страни да бъдат коректни към истината и към интересите на България.

Кое е най-ценното, което сте научили досега благодарение на богатия си професионален опит?

За журналистиката: заслужава си да платиш висока цена, но да си независим, необвързан, да не слугинстваш никому и да си почтен към аудиторията. За PR-a: да убедиш клиентите си, че публичният образ е алфата и омегата във века на комуникациите и заради това трябва да са много внимателни и дисциплинирани, да излъчват премислени послания и да опровергават всяка неистина – презрителното: "А, бе, я не им обръщай внимание!" е нелепо и се обръща като бумеранг срещу самите тях. Живеем в интернет село – всяка дума оставя следи. Солидните бизнесмени и банкери трябва да бъдат консервативни, да не се подлъгват да ги окарикатуряват с очерци в стил "Учителят Мао", да не допускат да ги вадят от официалния костюм и да ги обличат в анцунг, препасан с кухненска престилка. Те трябва да говорят малко, но да казват много и важни неща за икономиката и финансите. Недопустимо е да се превръщат в "отчаяни съпрузи" на Женския пазар.

Казват, че вие сте един от журналисите, оказали реално въздействие върху политическите и бизнес процесите в България. Как го постигнахте? Кога за първи път усетихте това ваше влияние?

Благодаря ви за комплимента. Не се изживявам като "институция", ни най-малко. Аз съм просто репортерка, която не се страхува да пита. И да изразява публично мнението си. На няколко пъти съм усещала силно влиянието на четвъртата власт: когато конфронтирах Андрей Луканов и Иван Костов и ги накарах да проговорят за външния дълг, когато направих тв филм за обединението на едрия капитал "ПЗ", когато успях да интервюирам краля на стоманата Марк Рич дали е подкупвал български министри, когато разкрих далавери, свързани с фондации и синдикални лидери (заради което ме напръскаха с отровен спрей пред дома ми), когато спрях гласуването на второ четене на един нескопосан закон за туризма, когато предизвиках държавата да си поиска обратно Пловдивския панаир… Изпитвам респект към "белия лист" – срамувам се, когато напиша нещо нелрецизно, когато се оставя да ме подведат, тежи ми дълго време, ако загубя доверието на читател или зрител, защото съм била неподготвена. Успех е, когато ме похвали вътрешният ми глас. Не го прави често. Успялата жена е щастлива, успелият мъж е доволен. Успялата жена си е самодостатъчна. Успелият мъж иска целият свят да го признае. Само защото съм жена ли? Не. В бизнеса важен е характерът, а не полът.

Каква според вас е тайната на успеха?

А какво е успех да си най-богатата българка, да си най-силният банкер, да си шефка на парламента, да си Мис България, да управляваш телевизия, да си метреса на рекламен монополист, да си майка на четири деца, да оцеляваш в мизерията, да изплуваш от блатото, си царят на боклука… А?!
Да се уважават. Да отстояват достойнството си. Да не се уморяват да учат. Да бъдат любопитни към света.

Стр. 35, 36, 37, 38

сп. Business Lady | 24.03.2011

active GROUP добави още една награда в своето портфолио – първо място в конкурса за креативност СЗ CommWorld Creative Challenge, който международната верига на рекламни и ПР агенции CommWorld организира всяка година.

В своята 9-годишна история екипът на active GROUP неведнъж е получавал признание за своя висок професионализъм. Отличието този път спечели кампанията за популяризиране на етичния кодекс на VIVACOM, която се състезава в категория "Реализирани проекти".
В категорията "Нереализирани проекти" агенцията взе и втора награда с творческата концепция за популяризиране на българското вино на азиатския пазар.
Високата оценка на колегите ни е важна за нас, също колкото и удовлетворението на
нашите клиенти, За active екипа това е още едно потвърждение за добре свършената работа. Честито!

Стр. 23

в. Галерия | Борислав ГЕРОНТИЕВ, бивш програмен и генерален директор на БНТ | 17.03.2011

В бр. 9/2011 г. на в. "Галерия" прочетох с интерес текста с прелюбопитно заглавие "Марта Вачкова или Денис Ризов се изправят срещу Слави Трифонов". Прелюбопитно за мен е известието, че до финала на конкурса на БНТ за вечерно предаване е стигнала концепцията на продуцентска къща ВИЖ, а "мастити журналисти от "Сан Стефано" 29 твърдят, че това предаване се прави е цел телевизията да бъде отново източвана".
Няма защо да крия, че написаното поласка авторското ми самолюбие. Преди месец по книжарниците се появи моята най-нова книга "Кабинет на десетия етаж". В нея с подробности се разказва как, кога и защо споменатата продуцентска къща ВИЖ се настани в БНТ, кой, как и защо я закриляше и какви неочаквани събития последваха от нейното пребиваване в държавната телевизия. С други думи -написаното е продължение на написаното в моята книга.
С още по-други думи – в управлението на БНТ наистина е постигната тъй желаната приемственост, новото ръководство продължава по пътя на старото.
И може ли да бъде другояче, щом хора, които не възразяваха по никакъв начин на разграбването на телевизията преди, участват в нейното управление и сега – Вяра Анкова, Севда Шишманова, Димитър Чапанов, Валери Яков…
На маститите журналисти искам да кажа: продуцентската къща ВИЖ има изключително широк предмет на дейност – освен телевизионни програми тя създава и… деца, от нея тръгна никому неизвестната водеща Деничка, за да се гордеем днес със световноизвестната меценатка на модерните изкуства Деница Атанасова.
Но, както се казва, да караме поред.
През лятото на 2004 година за втори път ме избраха за изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ. Един ден ми беше дадена пълна папка с предложения за нови предавания -
Красимир Гергов я дал да ми я дадат
Повика ме лично и самият Красимир Гергов. На улица "Оборище" 19 – две пресечки от телевизията, през "Шипка" и пряко през Докторската градина. Красимир Гергов е купил огромна къща, още я ремонтира, сядаме на ниската тераса между купищата вар и пясък, наоколо се размотават
зидаро-мазачи… Красимир Гергов не е наивен човек, но може би му е внушено, че щом съм кандисал втори път да управлявам телевизията временно, няма начин да не ми се услади и да не стана титуляр, пространно излага намеренията си да правим няколко предавания – предимно съвместни продукции, за копродукцията "Европа BG" са му гарантирани пари от министъра на икономиката Лидия Шулева, предлага ми да назнача негов човек, който да се занимава специално с тези копродукции, споменава името на човека, не го запомням, нямам намерение да се задържам в Кабинета на десетия етаж и го изслушвам от уважение, от едната учтивост.
В началото на есента за генерален директор беше избрана Уляна Пръмова.
Откакто е дошла, заприказваме ли се за програмата, тя припява една и съща песен: на първо време ни е нужно едно женско предаване в сутрешния блок. (Нещо ми говори, че откакто е назначена за генерален директор, Вяра Анкова, припява една и съща песен: на програмата е нужно едно вечерно предаване, което да удари в земята Слави Трифонов.)
Един ден, сияеща, Уляна ми съобщава: идвали при нея Живка Гичева и Марта Вачкова и донесли писмено предложение за женско предаване, страхотен проект за сутрешния блок, точно какъвто ни трябва, за какъвто мечтаем, виж какво съвпадение. Дава ми писменото предложение – да се запозная, нали все пак съм програмен директор
Предложенията се оказват две, едното за женско предаване, другото – добре познатото ми "Европа BG". Второто предложение ме подсеща от кого е и…
При второто посещение на Живка и Марта при Уляна съм поканен и аз. Ще разиграваме театър на абсурда: как ние лелеем сияйна мечта за женско предаване в сутрешния блок и как Живка и Марта като два бели щъркела кацат в нашия двор и донасят в златна люлка мечтаното предаване. Кръстихме предаването – "Защо не с Марта Вачкова". При съвместните продукции практиката е телевизията да предостави технически мощности, продуцентите да поемат издръжката на екипа. В конкретния случай телевизията осигурява и техническите мощности, и издръжката на екипа.
За премиера на женското предаване е избрана женската дата – 8 март 2005 г. На пресконференцията в студиото Живка и Марта ме настаняват във фотьойла между тях. Гледам – покрай Живка и Марта пърха плахо петле -Петърчо му било името, и се кокоши-ни наперена ярка – Деничка й било името. Петър и Деничка – и те водещи. Живка Гичева си ги била изнамерила, тя си ги била отглеждала.
"Защо не" тръгва, но не потръгва.
Появи се тревожно комюнике в пресата: "Националната телевизия е преподписала договора си за копродукция със сутрешното шоу "Защо не с Марта Вачкова" в края на март, въпреки че дамите, които го правят, не си говорят…
Предаването е копродукция на БНТ с телевизионна къща ВИЖ, където продуцентката Живка Гичева и водещата Марта Вачкова са съдружнички. Двете от месеци се разминават като пътни знаци по коридорите, издадоха техни колеги".
По телефона Красимир Гергов учтиво ме кани на "Оборище" 19. Къщата е ремонтирана – светлина и блясък, усмихната секретарка ме въвежда в кабинета на боса. Него го няма, след минутка ще дойде. И той – усмихнат. Говорим си умилително на умалителните имена. Жалва ми се от женските неразбории в екипа на предаването, моли ме да се намеся, да изгладя конфликтите, готов е с нещо да ми се отплати – например да командирова някого донякъде…
Следва поредица от отегчителни заседания с едни и същи заседатели – Уляна, Живка и аз, с една-единствена точка в дневния ред: как да спасим предаването. Предлагам да
го направим вътрешна продукция – и без това е изцяло на издръжка на телевизията
нека ние да си контролираме. И двете са съгласни. Днес го решаваме, утре Уляна ме привиква и ми казва, че нейде от чужбина й се обадил Красимир Гергов и й казал предаването да си остане копродукция. "Ти какво мислиш по въпроса", пита ме тя. "Каквото и да мисля, ти като си решила да играеш по гайдата на Красимир Гергов…" Тя се сопна: "Нямам намерение да си развалям отношенията с Красимир Гергов заради едно предаване, и то точно сега!".
Нови съобщения в пресата: "Марта Вачкова и Живка Гичева разцепиха "Защо не"… За първи път БНТ прави и женско предаване. С него на екрана се връща и Марта Вачкова… Всъщност предаването й ще е част от голям предобеден блок. Той тръгва в 9,30 ч. – веднага след "Денят започва" и 30-минутното "Цветно". Негова водеща е манекенката Деница Атанасова…". Още съобщения: "След като роди дъщеря Ситара на рекламния бос Красимир Гергов, тя заряза телевизията. И още: "Рекламният бос Красимир Гергов е станал баща на момиченце миналата седмица. На 7 октомври в Ница любовницата на милионера -тв водещата Деница от предаването "Цветно" на БНТ, му е родила дъщеричка. Според близки до олигарха бебето е наречено Ситара…".
Една подробност: женското предаване тръгна на женската дата, "Цветно" тръгна на Бабинден…
На каква ли паметна дата ще тръгне новото предаване на продуцентска къща ВИЖ и с какви ли нови чудеса ще ни почуди?

Стр. 1, 7, 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13

www.vsekiden.com | Анна КЪЛЦЕВА | 25.03.2011 

Г-н Лозанов, как оценявате поведението на медиите в заложническата драма в Сливен?

Медията влезе в стандарт. Първо информира. Второ, съдейства на институциите да си свършат работата. Което пък се доказа и от добрия изход от цялата тази ситуация. Вкара човешки аспекти, човешки истории, човешки гласове. Включително се опита в човешки истории да мисли и за този терорист, да го наречем така. Да не настройва много остро и негативно обществото срещу него. Така че образът му се получи едновременно като терорист и жертва. Това, според мен, бе в някаква степен пресилено. Тук бе вкаран в повече един сантимент тип “сериал” или мелодрама към него.

Психолозите на МВР официално признаха, че в определени моменти са подавали подвеждаща информация към медиите като част от тактиката за положителна развръзка. Как гледате на това използване на медиите?

В МВР има един прагматизъм, за който обаче всякакви средства стават възможни, за да постигнат целта. Но понеже целта е защитата на човешкия живот и когато целта е такава, човек не би трябвало да е много критичен към тези тактики. Във всяка друга ситуация, когато не е заложен на карта човешки живот, подвеждането на медията може да е обект на остри критики. Но когато на карта е заложен човешки живот и след това, когато се изясни, се реставрира информационната картина, представителите на МВР трябва да докажат, че е имало смисъл от това моментно заблуждаване на аудиторията.

Като че ли успяха да го докажат….

Смятам, че може би успяха. А иначе, да заблуждаваш медията, този подход е известен. Да кажем, в криминалните романи, Мегре например го прави. След като открива нещо, съобщава друго с цел да принуди престъпника към определено действие. Често пъти това е схватка. Сега се сещам, че през 2004 г. във вестник “Култура” публикувах едни 10 правила, според мен стандартни, за поведението на медиите при терористични актове.

Смятате ли, че имаше преекспониране в медиите на драмата в Сливен?

Има един такъв елемент според мен. Който постави един акцент в повече върху цялата тази драма. Разбира се, това са много трудни пропорции, защото при заплаха за човешки животи никога нищо не е в повече. Но на фона на общото ни усещане за тероризъм, за бедствие, толкова силното заглеждане в този конкретен случай като че ли носеше известна диспропорция – нещо като “И ние да кажем, че имаме драматични, терористични събития”. Това събитие до голяма степен не се оказа такова. По-скоро бе в границите на титлата “Престъпност и нейните технически мотивации”. В Сливен имаше драматургия, от което зависеше изходът. Тук за часове пред очите на аудиторията се наблюдаваше изходът. Нещо като филм на живо. Имаше една видима драматургия на събитието, а не само неговите печални резултати.

Оригинална публикация

Биволъ I 25.03.2011

Австрийската фирма BG Privatinvest GmbH, мажоритарен собственик с 53% в "БГ Принтмедия ООД", издател на вестниците Труд и 24 часа, възнамерява да продаде дела си на собствениците на Винпром "Пещера", съобщиха надеждни източници на Биволъ.

Сделката за вестниците беше реализирана в края на 2010 след като германският издател ВАЦ реши да ги продаде "БГ Принтмедия ООД", в която освен BG Privatinvest GmbH участват българите Огнян Донев и Любомир Павлов.

Разследване на Биволъ показа, че съсобствениците на BG Privatinvest GmbH са Карл Хабсбург-Лотринген, германският гражданин Даниел Руц, който живее в Лондон и българинът Христо Грозев. За управители на фирмата са посочени Хабсбург и Руц.

Те са регистрирали BG Privatinvest GmbH на 03.12.2010 като няколко дни по-рано са внесли капитал от 17000 евро. Това е половината от минималния капитал от 35000 евро за регистрация на дружество с ограничена отговорност в Австрия.

Друг любопитен факт е, че вписването на придобиването на дял в "БГ Принтмедия ООД" от BG Privatinvest GmbH е станало съмнително бързо за България – само за 3 дни. (11.12.2010 - 14.12.2010). На същата дата, 14.12 са вписани промени в дружествени дялове за фирми, които са подали заявления преди около 30 дни.

Биволъ установи също така индиректна свързаност на съсобствениците в "БГ Принтмедия ООД"  с Борислав Дионисиев, почетен консул на Малдивите у нас, член на "Български Бизнес Клуб Възраждане", споменат и в доклада за организираната престъпност на посланик Пардю.

"Пещаците"

Името на бъдещия съсобственик на бившите вацовски вестници "Пещера" АД е известно и от няколко корупционни скандала от недалечното минало. Според изтекли в медиите СРС-та, бившият зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов-Рилски е осъществявал чадър над "Пещера" АД за производство и пласмент на алкохол с фалшиви бандероли. В разговорите той ги нарича "Пещаците" Срещу услугите си той се договаря със собственика на винпрома Атанас Петров за подкуп – пушка и лаптоп за дъщеря си.

Властовият чадър над "Пещера" АД по времето на Тройната коалиция е опънат със съдействието на високопоставени фигури в държавата: министъра на вътрешните работи Румен Петков и гл. комисар Валентин Петров, както показва докладът на Комисията по вътрешна сигурност, пред която показания дава бившият шеф на ГДБОП и сегашен шеф на Агенция Митници Ваньо Танов:

Из доклада на Комисията: 

2.1.1.3. Твърдения за контакти на ген. Валентин Петров с обект по разработка Георги Самуилов по линия контрабанда на горива.Твърди се, че след проведената среща Самуилов е предупредил лица от алкохолния бизнес в Пещера, че имат проблеми. Информацията е докладвана на Министъра на вътрешните работи. Няколко дена след доклада, Министърът на вътрешните работи е казал на Танов, че самият той (министъра) е разпоредил срещата.

Цитат: „в същия този ден 31 мисля, че към 13,30 часа отново има обаждане към ген. Валентин Петров от водения на разработка Георги Самуилов по линия на контрабанда на гориво. Провеждат среща, не знам къде е проведена срещата, но след тази среща Самуилов се обажда на лице от Пещера, Пещера разбирайте алкохолния бизнес Пещера и му съобщава …….не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми…..”. …….не мога да си спомня в пряка реч, че има проблеми.и мисля, че имаше последващ разговор, в който той казва, че ще си реши проблемите чрез, не мога да си спомня имена, но по-добре да се видят тези съобщения….”. „тази информация аз я докладвах на министъра на вътрешните работи. След няколко дена той ми каза, че му е разпоредил да направи тази среща”.

От доклада става ясно също, че служители на Пещера АД са оказвали натиск и са отправяли заплахи към оперативните работници, които са водили разработката срещу тях.

Из доклада на Комисията:

2.1.1.15. Валентин Петров е направил опит да укрие справка относно документирани нерагламентирани негови контакти с разработвани обекти от гр. Пещера, изготвена от НСБОП.

Цитат: „А въпросният Тони Странджев, аз смятам, за какво беше отстранен, защото, където ви казах за този огромния списък с всички разработки, лицето, което водеше разработката за Пещера, при него е дошъл друг служител от БОП и го предупредил, че човек от охраната на Пещера му е казал:

„Отиваш и казваш – не знам как се казваше момчето, казваш му, че знаем къде живееш, знаем къде работи жена му, къде са децата му и т.н. и че нещата срещу него ще бъдат жестоки….сега колко е вярно, колко не е ,но този от Пещера му казал: Ама той къде е тръгнал, той Валентин Петров знае за цялата работа. Той е тръгнал да се бори………”

Тези скандални факти потъват без никакви правни последствия за собствениците на винпрома. Това личи и от изказването на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов пред БНР от 13 април 2010 :

Цветан Цветанов: "И знаете ли какво ми каза бившият главен секретар Павлин Димитров? Вика: "г-н министър, когато имахме информация 2007 година за един от винзаводите за фалшиво количество, което започна една разработка, лично министърът ми се обади да каже, че това са наши хора, наши момчета и просто не е хубаво да правим нещо подобно." Като тогава главният секретар е казал "ама това е по разпореждане на прокуратурата, от една окръжна прокуратура". И нещата нали си представяте как са завършили в онзи момент по реализацията на тази операция за фалшивия алкохол? Просто всичко е архивирано, всичко е прекратено и няма достатъчно данни за образуване на някакво наказателно преследване".

 Други скандални сведения за "Пещаците" излизат от справка, разпространена от бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков. Справката е предназначена за Сергей Станишев и в нея се се прави "систематизиран хронологичен преглед" на конфликти между висши ръководители и оперативни работници в системата на МВР и отдел "Вътрешна сигурност" на Главна Дирекция Полиция.

Всъщност в тази справка се преразказват същите неща, които Ваньо Танов разказва пред Комисията по вътрешна сигурност, но с повече конкретни имена и съставомерни събития като даването на големи суми пари от страна на "Пещера" АД на Румен Петков и Валентин Петров.

В справката има и следната бележка:

Винпром "Пещера АД" е сред спонсорите и на миналогодишната кампания на ГЕРБ – 200 000 лв, връчени лично на Бойко Борисов от Антон Щерев, един от собствениците на фирмата. Връзката Щерев – Борисов е изградена с посредничеството на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, близък приятел на Румен Петков.

Едвин Сугарев, който публикува справката в сайта си www.svobodata.com съобщава, че е бил удостоен с обаждане от "Пещера" АД и е получил "много добро предложение", за да я свали от сайта си. Той обаче не го направи.

Можем да прогнозираме, че ако сделката за продажбата на "БГ Принтмедия ООД" се осъществи и "Пещера" АД влезе във владение на мажоритарния дял на групата, редакторите на "Труд" и "24 часа" няма да бъдат изправени пред подобен морален избор.

Оригинална публикация

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/25Mar2011.html

 Петък, 25 Март 2011 г.   

    Събота, 26 Март 2011 г.  

    Неделя, 27 Март 2011 г.  

    Понеделник, 28 Март 2011 г.  

    Вторник, 29 Март 2011 г.  

    Сряда, 30 Март 2011 г.  

    Четвъртък, 31 Март 2011 г.  

    Петък, 01 Април 2011 г.  

    Събота, 02 Април 2011 г.  

    Понеделник, 04 Април 2011 г.  

EventBox.bg
"Райко Алексиев" 26
1113 София, България
Телефон: +359 888 889 811
Email: info@eventbox.bg

в. Дума | Андрей МАКСИМОВ | 24.03.2011

Преди съществуваше една такава дума – "репутация". Днес може и да ни се струва невероятно, но хората са използвали тази дума в ежедневния си живот. Особено много за репутация е обичала да говори интелигенцията. В онези далечни времена не е съществувала думата "пиар" и репутацията, по същността си, е била пиарът на интелигента. Тя е вървяла пред човека, сякаш е била негов вестител, и е провъзгласявала кой идва и какво може да се очаква от него. Минаха години. Един строй бе замен от друг. Хората получиха интересно занимание – разрешиха им да печелят пари. И хората забравиха за репутацията, но пък научиха за пиара. Репутацията се гради на основата на действията. Пиарът изобщо не се занимава с действията, той се гради с викове и крясъци. Надали Едуард Успенский е подозирал, че думите на старицата Шапокляк "с добри дела не можеш да се прочуеш" ще се превърнат в пиар-девиза на цяла страна. Човек, вдигнал скандал в нощен клуб, без съмнение ще стане много по-известен от охранителя в същия клуб, който е укротил този хулиган. Широко разпространилият се из цялата страна пиар ни отучи да анализираме реални постъпки и да реагираме на тях, а не на красиви думи. Усещането, че всички думи, дори най-резките, трябва да се доказват поне с някакви дела, остана в миналото. Репутацията на човек зависи не от това, какво той прави, не от това, с кой той общува и работи, а от това, какво той казва. Кой е казал: казана дума – хвърлен камък? Какъв ти камък? И какво, лежи сега някъде, незнайно къде? Ами да си лежи там, нали нищо не иска от нас. Т.е. няма никаква нужда от това думите да се доказват с дела. Когато споделих тези мисли с един умен човек, той ми разказа една история за Владимир Набоков. Веднъж на писателя разказвали пресни съветски, по-точно – антисъветски, вицове. Набоков се посмял, а след това отбелязал: всичко това напомня за подигравките на крепостните селяни, докато чистели обора на господаря. Думата, като валута, трябва да бъде обезпечена със златото на делото – отбелязал този мъдър човек. Всичко това несъмнено е така, стига да съществуваше репутацията. А като я няма – то тогава си говори всичко, каквото искат да чуят от теб, особено ако не рискуваш нищо. Струва ми се, че не забелязваме, че е настъпила девалвация на словото при нас. Трудно е да си представим, че в нашата страна е имало такива времена, когато човек е можел да извика на дуел друг човек само защото го е обидил. Днес хората могат да платят пари, за да ги обидят, – това се нарича пиар. Хората четат с удоволствие, как критикуват другите. "Другите" четат с удоволствие, как са критикувани самите те. Началството на "другите" чете с удоволствие, как критикуват подчинените им. И нищо не се променя. Голяма работа, били казали… Голяма работа, били им развалили репутацията… Как можеш да се развали нещо, което го няма. Девалвацията на словото, според мен, не е просто в това, че не го чуват, но и в това, че не го произнасят, когато най-много го очакват. Пиарът обожава слуховете. "От компетентни източници успяхме да научим, че актрисата Х е напуснала мъжа си Y и е отишла при актьора Z". Какво е това? Информация? Не. Слово във високия смисъл на думата? Не. Слухът е чудесен пиар-ход. Преди са наричали писателите "майстори на словото". Писателят е човек, който може да сътвори нещо невероятно само с думи. Днес писателите трябва да бъдат наричани "майстори на сюжета": именно такава литература се издава днес в луди тиражи и се ползва с най-голяма любов сред читателите. Думата-камък си лежи някъде из просторите на пиара и нищо не иска. Тя не се обезпечава нито от истински дела, нито пък от истинска необходимост. Да признаем, че ни успокоява още един факт: руското слово оцеля. Изглежда то е по-силно от всякакви опити да бъде доведено до безсмисленост. Само на това ни остава да се уповаваме. Авторът е писател, телевизионен водещ, наблюдател на "Российская газета"

Стр. 15

в. 168 часа | Кирил БОРИСОВ | 18.03.2011

Липса на правила и критерии в управлението и отчитането на средства от "Българската Коледа" установи доклад на Сметната палата, с който "168 часа" разполага. В документа се сочи, че не се спазва и учредителният акт на инициативата, която е под патронажа на президента Георги Първанов, както и че има редица други пропуски в дейността є. Благотворителната инициатива извършва следните нередности: Няма правила и процедури как болните деца да кандидатстват за лечение. Няма критерии, по които да се избират болниците, на които се превеждат парите, както и децата, които да се лекуват. Липсва всякакъв външен контрол. Инициативата не е регистрирана в съда, както всички останали, които се занимават с благотворителност. Не са провеждани конкурси при закупуването на медицинска апаратура. За първи път в 8-годишната история на благотворителната инициатива "Българската Коледа" името є се споменава в доклад на контролиращ орган. Това става, след като новото ръководство на Българската национална телевизия стъпва в длъжност и само иска от Сметната палата проверка на финансовите потоци в институцията, в които от 2007 г. насам влизат и средствата от благотворителната инициатива. БНТ е титуляр на сметката за "Българската Коледа", по която се набират даренията, а заедно с Нова телевизия и администрацията на президента са организатори на "Българската Коледа" и решават за отпускането на парите за нуждаещи се деца и болници. БНТ става съорганизатор на "Българската Коледа" през 2004 г., когато на поста генерален директор е назначена Уляна Пръмова, която минава за близка до президента Първанов и БСП. "Чели сме доклада, въпреки че одитът е за БНТ. Във връзка с този доклад са приети вътрешни правила, които са съобразени с указанията на Сметната палата" – категорични са от администрацията на президента, под чийто патронаж се провежда "Българската Коледа". За 8 години "Българската Коледа" е подпомогнала лечението на хиляди деца
в чужбина. С пари от инициативата е купена апаратура за болници в България. Във връзка с това в доклада на държавните одитори се посочва, че няма правила и процедури, по които нуждаещите се от лечение деца да подават искания за финансово подпомагане. Уточнено е, че същото се отнася и за лечебните заведения, за които се купува медицинска апаратура. Критиките са отправени към ръководството на БНТ, защото те са единственият от тримата организатори, които са одитирани от държавния контрольор. Освен липса на процедура за подаване на молби, в доклада се посочва също, че няма критерии за избор на нуждаещите се от финансово подпомагане деца и болници. Друга критика към дейността на организаторите, посочена иронично в кавички, е, че не са разработили механизми за постигане на "единодушно" решение за изразходване на средствата, както е по Учредителния акт. Визира се фактът, че не се провеждат редовни заседания, сесии или вътрешни правила за работа на БНТ, Нова и администрацията на президента. Точно такива правила приемат на "Дондуков" 2, след като прочитат доклада на Сметната палата. "Досега нямаше контрол на "Българската Коледа" от външна институция. Единствено организаторите на инициативата публикуваха набраните и изразходваните средства, и то през последните години" – казва изпълнителният директор на Българския дарителски форум Красимира Величкова и допълва, че и до днес "Българската Коледа" не е регистрирана като фондация. "Инициативата е на президента, а той не желае името му да се свързва с фондации. "Българската Коледа" не е регистрирана, но така няма административни разходи за дейността, и всички средства отиват при нуждаещите се. Ние сме платци по инициативата, но директните получатели са болниците, така че при нас няма пари кеш всичко е по банков път" – категорични са от администрацията на президента. "Организациите, които са регистрирани в обществена полза, са длъжни до 31 май да дават финансови отчети в НАП и Националния статистически институт. Отчет на дейността се прави и пред Министерството на правосъдието. Това са задълженията на регистрираните организации. Красимира Величкова Явно за "Българската Коледа" е достатъчна гаранция, че президентството е сред организаторите" – категорична е Красимира Величкова от Българския дарителски форум. Организацията обединява и подпомага големите фондации и компании, които се занимават с благотворителност. Друга критика, която търпи инициативата на президента, е, че поръчките за медицинската техника, която се купува с пари от "Българската Коледа", не минават през конкурси и обществени поръчки, за да се избере най-добрата оферта. Досега шефовете на болници избираха фирмите, които да доставят техниката, а от "Българската Коледа" превеждат сумата на доставчика. Фирмите, които доставят техника на болниците с пари от "Българската Коледа", не са обявявани до този момент, но скоро и това ще се промени. "Обществени поръчки няма и не може да има, защото средствата не са бюджетни и капацитетът на инициативата не позволява организирането на такава процедура. Имаме двама постоянни консултанти, които заедно с тримата съорганизатори и лекарите на съответните отделения обсъждат широк спектър от критерии за нужната техника. Често клиниките имат техника и договори с определена фирма, която ги поддържа и е нормално да купят допълнителна апаратура от същото дружество. Със специализирана медицинска техника работят 7-8 фирми, които участват и в търговете на Министерството на здравеопазването. Правим много сериозно проучване на договорите и не сме имали случаи с пари от "Българската Коледа" да се купи техника с цена над пазарната В този смисъл в следващите дни ще публикуваме информация за медицинската техника, която е нужна за болниците, за да могат фирмите да участват с оферти" – казват от администрацията на президента.
"Конкурси за доставка на техника трябва да има. Няма значение дали средствата са бюджетни, или са от дарения. "Българската Коледа" е най-популярната инициатива и е много полезна, но това е пропуск в дейността є. На практика се оказва, че години наред никой не носи отговорност за закупуването на апаратурата и тя се размива между болницата и партньорите на "Българската Коледа". Когато няма ясни процедури, остават съмнения. Разговаряхме с хора от президентството по този въпрос и там ни увериха, че понякога е по-прагматично директно да се поръча на доставчик, от когото вече съответната болница е купила техника и имат консумативи за нея" – категорична е Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
***
Едно към едно
В одита на БНТ за частта, която касае "Българската Коледа", Сметната палата пише:
 Няма предвидени правила и процедури за начина, по който нуждаещите се от лечение български граждани и от подпомагане лечебни заведения да могат да подават исканията си за финансово подпомагане – какви документи и приложения към тях и до кого;
 Няма предвидени приоритети и критерии за избор на конкретния нуждаещ се от лечение или от подпомагане в случаите, когато подадените документи с искания за финансово подпомагане са много на брой и от различен вид – за физически лица и за лечебни заведения;
 Няма разработен механизъм за постигане на "единодушно" решение от пълномощниците за разходване на средствата – редовно провеждане на заседания, сесии или приемане на вътрешни правила за работа на представителите на трите страни по Учредителния акт;
 Не се спазва т. 6 от Учредителния акт в частта, съгласно която БНТ като страна – организатор на инициативата, следва да съхранява копия от всички сключени договори и други документи, свързани с разходването на средствата;
 При класиране и архивиране на документите на инициативата "Българската Коледа" от БНТ, като страна от Учредителния акт и титуляр на дарителската сметка в ОББ, не е въведена практика или ред и процедури тристранните протоколи да се подреждат хронологично и да се придружават от съответните приложени документи, които представляват основанията за направените финансови разпореждания.
***
БНТ: Взехме мерки
Във връзка с констатациите на Сметната палата БНТ е предприела мерки за преодоляване на констатираните непълноти. Приетите правила регламентират и въвеждат процедури относно: предназначението на даренията; осигуряване на публичност и прозрачност; начините и способите за набиране на средствата; определяне кръга на бенефициенти на инициативата; начините и необходимите документи за кандидатстване за безвъзмездна помощ от набраните средства от инициативата; събиране на оферти и избор на доставчици на лекарствени средства и медицинско оборудване; състав, правомощия, ред за провеждане на заседания и начин на вземане на решения на комисията за одобряване на бенефициентите, за избор на доставчици и за разпределение и разходване на средствата за съответната година;
изготвянето и подписването на необходимите документи, архивирането и съхранението им; правила за отчетност.

Стр. 16,17  

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 25.03.2011

Новината, че Сергей Станишев чака дете от бизнес дамата и пиар специалистка Моника Йосифова разтърси медиите преди няколко седмици. Дори най-информираните с текущите клюки останаха като попарени от внезапната вест. Щастливото събитие се очаква в края на април.
За повечето хора името на Моника Йосифова не говори нищо. За работещите в медиите обаче тя е знакова личност от сферата на връзките с обществеността и публичните комуникации. Нейната агенция "Актив груп" е сред най-големите в бранша, клиенти са й министерства, корпорации, банки. Моника е бивша журналистка от БНТ и в. "24 часа", която се омъжва
за бившия шеф на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов. До неотдавна тя и банкерът бяха пример за идеално семейство. И в един момент – шок!, тя чака дете от Станишев. Когато новината излиза наяве, телефонът й отчита 325 позвънявания! Има и много сърдити – "Каква приятелка си, как можа да криеш и да не ни кажеш!".
Близо 3 седмици уговаряме това интервю с Моника Йосифова. В началото тя е категорична, че не желае да говори за "нещо, толкова лично". И точно когато се бяхме отказали, тя позвъни на нашия репортер: "Взех решение! Интервюто ще стане – прочетох толкова лъжи за себе си, че може би трябва да разкажа лично истината. Не е в стила ми да се откривам така, но ще го направя. За пръв и последен път".
Срещата с Моника е в сладкарницата на хотел "България". Тя пристига заметната с широко палто. Чак когато го сваля, се вижда, че е бременна. Качила е само 8 кг – човек трудно може да повярва, че е в края на 7-ия месец. "Това палто беше моето скривалище – то до последно не ме издаде, че съм бременна от Сергей", казва през смях Моника. И започва вълнуващия си разказ за внезапно избухналата си любов със Станишев, за предишния си брак, за който я обвиняват, че е по сметка, за предателствата в най-трудните моменти, за пиковете в живота си.

- Моника, колко време трябваше да криеш връзката си със Сергей Станишев?

- Повече от година. Знаеш ли, чувствах се ужасно през цялото това време. Усещането, че трябва постоянно да се криеш, да се пазиш нещо да не научат хората или медиите, дотогава за мен беше непознато. Още повече че част от моята работа е постоянно да се виждам с хора от медиите… Сякаш живеех някакъв двойствен живот и в двете си битиета бях аз, ама не докрай… Не го умея това раздвояване, по природа съм открит човек, обичам нещата в живота ми да са ясни и подредени, а този театър адски ме потискаше. Беше ми особено трудно в последните месеци, когато със Сергей вече знаехме, че очакваме дете, и беше ясно накъде вървим и по какъв начин се развиват отношенията ни.
Но, от друга страна, трябва да призная, че този преходен период ни беше нужен и на двамата. Това, което се случи между нас, беше толкова силно, неочаквано и разтърсващо, че имахме нужда да го осъзнаем и всеки от нас да вземе своето собствено вътрешно решение, как продължава животът му.

- Казваш, че си била объркана…

- Да, бях силно объркана. Мислех си, че това е моята невъзможна любов… Всичко изглеждаше толкова сложно и някак предрешено. Не можех да си позволя никаква публичност, най-вече за да не нараня чувствата на най-близките си хора. Постепенно с времето осъзнах, че това, което има между нас, е не просто някаква временна емоция, мимолетно влюбване, ако щеш, а е нещо много истинско, рядко случващо се. Говорехме много тогава за това, какво ще правим. И двамата искахме да продължим заедно, но всичко изглеждаше толкова срещу нас…
Един ден в края на миналото лято той ми каза – "Знаеш ли, ти си жената за мен". И това постави край на всичките ми съображения и колебания. Аз усещах същото. Решихме да продължим живота си заедно.

- Притесняваше ли се от обществените реакции?

- Ако кажа не – ще излъжа. Може би най-точният отговор е – и да, и не. От една страна, се притеснявах, защото моята ситуация беше много деликатна, бях омъжена, с две деца и всяка мисъл за някаква перспектива на отношенията ни със Сергей, особено в началото на връзката ни, ми изглеждаше направо невъзможна. Всичко щеше да е далеч по-простичко, ако той не беше Сергей Станишев, един от най-известните политици в страната, лидер на БСП и бивш министър-председател, и аз – познат в медийните среди пиар специалист, съпруга на Венцислав Йосифов, емблематична фигура във финансовата сфера, създател на Първа частна банка. Комбинацията от двете беше, как да кажа – очаквано сензационна. При това от един момент нататък беше ясно, че очакваме и дете, а още нищо публично не се знаеше…
Представях си колко хора ще бъдат изненадани, направо шокирани от подобна новина. Знаех, че когато го обявим, ще бъде тема №1 в медиите. Беше ясно, че ще има много коментари, интерес, злостни клюки… Знаеш, в такива ситуации хората реагират по различен начин. Някои са позитивни, реагират просто по човешки – браво, ще имат бебе, това винаги е хубаво. Но те сякаш са малцинство. Очаквах и много злобни и негативни подмятания по отношение и на него, и на мен, особено във форумите в интернет. Но от друга страна, много добре знам, че винаги ще има хора, които да говорят злостно. Сигурно, ако се съобразявам с тях, трябва да се гръмна.

- Имаше ли много злоба?

- Чела съм и в медии, и по форуми толкова лъжи за себе си, толкова абсурдни неща, такива гнусни лъжи за Сергей, че чак да ти се доповръща. Тази злоба, която се излива, тази страст у хората да мразят, да нараняват – не я разбирам. Не говоря само за конкретния случай, а по принцип. Защо се мразим толкова? Не мога да приема обяснението, че причината е в това, че хората живеят все по-трудно. Това дали си щастлив и дали мразиш е вътрешно състояние на духа, отношение към себе си. Омразата, злобата -това са болестни състояния, болест на душата на човека, който ги изпитва.
Който мрази, не може да е щастлив не е в състояние да се радва на хубавото дори в собствения си живот. На него дори да му дадеш повече пари, той пак ще е нещастен за това, че съседът му има още повече. Да, наистина, хората, които мразят, нараняват околните. Но всъщност най-наказани са те самите. Затова някак и не се притеснявам от това, какво ще кажат за мен и Сергей. Не можеш да затвориш устата на хората. Който иска, ще си говори, без значение дали е вярно или не. Това не може да е аргумент за моя личен избор, за това как да подредя живота си, дали ще съм щастлива. Интересува ме мнението на децата ми, на близките ми хора, това те да не страдат, всичко да бъде максимално щадящо за тях. Пък и от баща си знам, че за щастието и за любовта човек трябва да се бори.

- Детето, което чакате, беше ли планирано?

- В какъв смисъл планирано? Не сме си правили семейно планиране, ако това имаш предвид. Това е бебе, създадено от любов. Много, много искано и от двама ни. Просто от един момент нататък беше ясно, че и двамата искаме дете и това може да се случи. А кога точно – то това си е Божа работа, благословия, така мисля аз. Истински хубавите неща в живота стават с любов. Това е.

- Кое беше първото нещо, което си помисли, когато се запознахте със Сергей?

- Че е твърде чист и твърде нормален, и с прекалено силно развито чувство за отговорност и за собствено достойнство, за да се занимава с политика в България.
Срещнах го за първи път по време на президентските избори през 2006 г. Тогава работех за кампанията на президента Първанов. Сергей идваше понякога в щаба на президента, говореше с хората там. Направи ми впечатление това, че въпреки позицията си, той се държи с хората непринудено и естествено, винаги усмихнат, но и леко дистанциран. Няколко пъти кратко разговаряхме, вече не помня за какво, нещо около кампанията вероятно. По-късно, в края на 2007 г. и началото на 2008 г., работихме с неговия екип в рамките на кампанията "Бъдете активни". Накратко – тогава имаше и много срещи по места, в които участваха министри, на някои от тях трябваше да присъства и премиерът. Мисля, че тогава му направи впечатление добрата ни работа и придоби представа за професионализма на моя екип. Казвам го без излишно чувство за скромност, защото знам, че агенцията ми наистина е една от най-добрите в нашата област. Известно време след това той ме покани за негов медиен съветник.

- Но тогава нямаше любов, така ли?

- Не, наистина. Просто работехме заедно.

- Не е тайна, че той имаше дълга връзка с друга жена – Елена Йончева. Ти ли си причината за раздялата му с нея?

- Не, определено не. Но не мисля, че е коректно по какъвто и да е начин да коментирам отношенията между тях. Те засягат единствено двамата, само те могат да ги коментират, ако пожелаят. Истината е, че никога не съм се интересувала или разпитвала Сергей за това. Искам да знам само онова, което той прецени, че трябва да сподели с мен.

- Познавате ли се с Елена Йончева? Според теб тя как те приема?

- Да, познавам се с нея от годините, в които работех като репортер във в. "24 часа". Тогава Елена правеше за БНТ забележителни репортажи и филми за войната в съседна Сърбия. Уважавах я като изключителен професионалист. А колкото до това как тя ме приема сега – отново не мога да коментирам, ще звучи просто нелепо.

- Това ще е третото ти дете. Как ще съжителстват всички в един дом?

- Да не забравяме и кучето на Сергей – английският булдог Бари – и си ставаме едно голямо, весело и шумно италианско семейство. (Смее се – бел. авт.) Обичам да е пълна къщата, винаги съм искала да имам голямо семейство, дом, изпълнен с живот и смях, дом, изпълнен с уют, в който всички искат да се прибират. Когато има обич, всичко в крайна сметка се подрежда. Мисля, че и при нас се получава така, нещата започват да се подреждат. И най-хубавото е, че всичко става много естествено. Е, разбира се, ще има и проблеми, сигурна съм. За мен е много важно моите деца от първия ми брак да са щастливи с нас, да се чувстват толкова специални и обичани, колкото и новата им сестричка.
Знам, че когато тя се роди, те ще имат нужда от още повече внимание и близост и по никакъв начин не бива да се почувстват изолирани или някак на втори план. Говорим много със Сергей за това и сме н а едно мнение. Общото н желание е да изградим силна връзка между трите деца и същевременно да запазим у всяко едно от тях усещането, че е много обичано и специално. Той много иска и се старае да създаде добри отношения и доверие и с двете ми по-големи деца. Те също го харесват и им е интересно да общуват с него. Постоянно го разпитват за различни неща – за това в кои страни е ходил, какви интересни места е видял, как му е минал денят, когато пишат домашно по история например, тичат при него да ги изпита и да му покажат колко добре са си научили урока. Това ме кара да се радвам, да съм спокойна, че вкъщи нещата са наред.

- Готов ли е Станишев да бъде баща?

- Сергей много искаше да имаме дете. Знам, че по-рано той е имал връзки и с други жени, но винаги се е пазел от обвързване. Мисля, че аз го срещнах в един момент от живота му, когато той беше вече доста по-зрял, по-улегнал и, хайде да го кажем направо – нарадвал се беше на ергенлъка. От друга страна, в чисто професионален план, това беше точно след изборите през 2009 г.-много тежък за него период, време за равносметка. В такъв момент човек изживява своя вътрешен катарзис, прави си ясна равносметка, отделя истинското от фалшивото в живота си, разбира кои са за него стойностните неща.
Тогава започнаха нещата между нас, тогава се влюбихме и всичко се разви някак неочаквано бързо. В един момент той ми каза, че иска да имаме дете и това му се случва толкова осъзнато за първи път в живота. И аз го исках, разбира се. Но също така знам, че едно е да искаш дете, друго е да се грижиш за него, да поемеш отговорност, да си добър родител. Дали Сергей ще е добър баща – сигурна съм, че да. Защото е много грижовен, търпелив, обичлив и има огромно желание да стане добър татко. Има желание да се учи на това да бъде идеален родител, иска да даде любов и внимание и нежност на детето ни. Особено в последните месеци от бременността ми, той се промени много, за някои неща се вълнува дори повече от мен. По сто пъти на ден ме пита как съм, дали съм си взела магнезия, имам ли контракции, рита ли бебето, ама как точно рита, ако не рита, защо пък сега не рита, я веднага да се обадя на докторката да питам. Сергей ме кара да се чувствам обгрижена и обичана жена.

- Имахте брак с банкера Венцислав Йосифов и изглеждахте щастлива двойка. Кога щастието ви напусна?

- Бракът ми с Венци продължи десет години, но всъщност живяхме съвместно близо 13 години. Бих казала, че имахме силна любов и истински пълноценна връзка, плод на която са двете ни прекрасни деца – Моника, която е на 12, и Венци, малкият ми мъж, който е на 10 години. Наистина съм имала много щастливи години с Венци. Когато се запознахме, той още беше преуспяващ банкер, собственик на Първа частна банка, а аз работех като репортер във в. "24 часа". На него дължа много в развитието си, включително и това, че имах възможността да уча икономика и право в Оксфорд. Нещо, което за мен беше като сбъдната мечта тогава.

- Тогава се говореше, че си златотърсачка, омъжила се за парите му…

- Ще ти кажа, че заживяхме заедно през 1997 г., една година след като фалираха Първа частна банка. Преди това много хора говореха, че съм с него заради парите му, че само го използвам. Но аз се върнах от Оксфорд заради него и защото го обичах и хич не ме интересуваше дали той има, или няма банка и какво говорят хората. Това е истината. Когато заживяхме, той се водеше фалирал. Отдадох се изцяло на това да създадем хубаво семейство, откъснах се от професията си, родих две деца, след това се оженихме. После дойде най-страшното -арестът му през 2000 г.

- Това ли беше най-голямото ти изпитание в живота?

- Да. Никога няма да забравя този момент – една студена януарска сутрин,; беше събота, към 6 часа сутринта, още сумрачно навън. Всички вкъщи спяха, чуха се силни удари, думкана по вратата на къщата ни, силни гласове. Слязох да отворя и вкъщи нахлуха униформени хора, барети с качулки. Държаха се много грубо, говореха силно и заплашително. Казаха, че имат заповед, че трябва да видят мъжа ми. Децата се разбудиха, разплакаха се. Всичко се случи пред тях. Тогава дъщеря ни беше на 2 г., а синът ни – бебе само на 6 месеца. Беше някакъв кошмар. Сложиха на Венци белезници, не му дадоха дори цигари и бельо да си вземе. Не казаха къде го отвеждат. Аз бях като в транс – няколко часа ми се губят, просто не помня какво е било. От силния стрес мозъкът ми е изтрил часовете на най-големия ужас и паника. Опомних се по-късно, когато дойде адвокат Ина Лупчева. Тя ми даде чаша вода и ме свести. После с нея цял ден го търсихме по арестите в София – всеки задържан има право на адвокат от първия момент на ареста. Но навсякъде ни казваха, че го няма. Междувременно всички медии гръмнаха, говореха всякакви небивалици, имаше предварително подготвени и абсолютно лъжливи репортажи за това как е задържан Венци.
Последва целият тормоз с обвиненията, безкрайните дела, разпити по следствия, нови обвинения. Години наред. В онзи период научих много истини за живота, загубих всичките си илюзии и разбрах, че в най-тежките моменти трябва да се оправяш сам. Преброихме си приятелите на пръстите на едната ръка. Хората, на които Венци най-много беше помагал, първи му обърнаха гръб, спряха да ми вдигат телефона, не ме познаваха. Имахме много финансови затруднения тогава и много малко хора ни помогнаха. А всички тези, които говореха, че съм с Венци заради парите му, и които ежедневно седяха на масата му с часове, просто млъкнаха и се изпокриха като мишки.
Венци води съдебни дела години наред. Накрая по всички обвинения го оправдаха, но вече никои не писа за това или ако се писа, беше по много малко – с 2-3 реда, някъде на вътрешните страници. В тези години бяхме много свързани, много заедно. Заедно минахме през този кошмар. Междувременно аз започнах да работя, създадох агенцията. Той ми помогна да изтегля кредит, срещу който заложихме къщата, в която живеехме. Да вземеш кредит по онова време хич не беше лесно. Отначало беше трудно, нямах постоянни клиенти, а трябваше да връщам лихви по кредита. Но лека-полека нещата потръгнаха. Аз съм много последователна и упорита, когато искам да постигна нещо. И знам, че колкото и трудно и невъзможно да изглежда нещо, винаги има начин да го постигнеш. А моят начин обикновено е с много работа. Така беше тогава – зор и битка за всеки нов клиент, за всеки нов проект. Вложих много от себе си в това да изградя агенцията и много исках да имам нещо свое, което да ми дава сигурност, на мен, на децата ми, на семейството. Исках да успея, да имам достатъчно собствени доходи, за да живея нормално и да мога да се издържам.
Някъде в годините след това започнахме да се отдалечаваме един от друг. Стана някак неусетно, нямаше драми и сълзи Постепенно се получи така, че единствената ни обща тема за разговор бяха децата ни, които и двамата много силно и всеотдайно обичаме. Ние самите бяхме отчуждени и някак избягвахме разговора за това какво се случва помежду ни. Може би това беше грешка, не знам. За любовта трябва да се бориш, но когато я имаш, трябва да се грижиш за нея, да я отглеждаш, подхранваш. А ние някак я приехме като даденост, давахме много обич и подкрепа един на друг в тежките моменти Но когато те отминаха, с годините отношенията ни охладняха и никой от нас не направи усилия да върнем предишната топлота.
В един момент просто стана ясно, че отношенията ни са изчерпани. Между нас имаше уважение, но не мисля, че бяхме щастливи вече един с друг. Въпреки това продължавахме да живеем заедно заради отглеждането и грижата за децата. Рутина. Навик.

- Възрастовата разлика между теб и Венцислав Йосифов бе голяма. Смяташ ли, че това е причината бракът ви да приключи?

- Може би има причина и в това. В определен момент разликата във възрастта започва наистина доста да се усеща. Тогава един от двамата трябва да избере да живее във възрастта на другия. Мисля, че нито един от нас не пожела да го направи. Може би да, това е една от причините бракът ни да приключи, но далеч не е единствената. Но това не слага край на нашите отношения с Венци. И двамата имаме обща грижа и отговорност – двете ни деца. Венци е прекрасен баща и децата имат огромна нужда както от мен, така и от него. Имат нужда от неговата обич и грижа, имат нужда от своя татко. И знам, че той иска най-доброто за тях.

- Той едва ли е много щастлив от това, че чакаш дете от друг мъж?

- Прие достойно ситуацията. Така за пореден път ми доказа, че е мъж на място. Останахме приятели, за което му благодаря.

- Сигурно си чувала какви ли не слухове за Сергей Станишев. Кой от тях можеш лично да опровергаеш?

- О, да, всякакви слухове и лъжи съм чувала и чела за Сергей. Най-абсурдният и гнусен от тях вече мисля, че е опроверган и от мен, и от живота, и от това, което се случва между нас. Сергей е невероятен мъж. Мъж, който може да накара една жена да се чувства щастлива и обичана. Това е.

- Разкажи малко повече за себе си. Коя беше първата ти любов?

- Беше ученическа и беше точно онова, което хората наричат любов от пръв поглед. Бях в десети клас и през лятната ваканция отидохме с родителите ми на море в Дружба. Редовно ходехме там, събирахме се няколко години подред една и съща голяма и весела компания, все тийнейджъри. С морската ни тайфа ходехме заедно на плаж, слушахме музика, говорехме за
филми, вечер излизахме по купони. И една вечер на вратата на дискотека почти се сблъсках с едно момче. Погледнах лицето му и – влюбих се за секунда направо, точно като ученичка, както казват хората. После години наред си пишехме писма, чаках го, докато излезе от казармата, но така и нищо по-сериозно не се разви, бяхме много различни.

- Работиш от 19-годишна като журналист. Първите те стъпки в професията?

Отначало започнах като стажант, а после и като репортер в "По света и у нас", в екипа на Нери Терзиева, Асен Агов и Сашо Диков. Бяха първите години на прехода – бурни, динамични, заредени с обществени очаквания и емоции. Беше невероятен шанс за мен да попадна тогава в емблематичния Екип 2 на националната телевизия, който всяка вечер от синия екран показваше какво означава свобода на словото, каква е разликата между новина и коментар, променяше представите на цялото ни общество за модерните телевизионни новини, модерната и независима журналистика изобщо. Работата ми беше страхотна школа и съм много благодарна на Нери, че ми даде шанса да се развивам и да се науча на занаят. Работих няколко години в БНТ, бях добър репортер, имах своите журналистически находки, репортерски удари, участвах и в онова прословуто предаване "Ку-ку", което подлуди цяла България с новината, че АЕЦ "Козлодуй" гръмнала, мисля, че правих репортажа от Министерски съвет. Бяха страхотни години, интересни, динамични…
Напуснах телевизията, когато Нери беше несправедливо уволнена, в знак на солидарност и от уважение към нея. Тогава хората бяхме по-различни – помня, че когато ни съобщиха, че махат Нери, всички се разплакахме и към деловодството заваляха десетки молби за напускане. Днес, уви, това едва ли би се случило -хората станахме други.
По-късно работих в радио "Витоша" отново като парламентарен репортер, но радиото така и не се оказа голямата ми професионална слабост, някак не си намерих мястото там. Тогава спечелих стипендия на една американска фондация "фрийдъм форум" и заминах за 6 месеца в Щатите. Там, освен телевизионна журналистика, специализирах и "Връзки с обществеността", или ПР – една много нова и модерна по онова време специалност. Когато се върнах, исках да се пробвам да работя във вестник
Мислех, че за да стана наистина добър журналист, трябва да познавам работата във всеки вид медия. Отидох на интервю за работа в най-големия вестник по онова време – в. "24 часа". Интервюира ме Венелина Гочева, тогава зам. главен редактор. 2 седмици по-късно ми се обадиха от вестника и ми казаха, че постъпвам на работа. Може би това бяха най-силните ми години като журналист, вече бях малко по-зряла, научила доста, познавах професията, имах и вече създадени контакти. Венелина ми даде шанса да се развивам, на нея дължа наистина много. Баща ми казваше, че всеки, който претендира, че е добър журналист, трябва да умее да пише. Аз се научих да пиша във вестника.

- Баща ти е дългогодишният журналист Любомир Янов, който миналата година почина след дълга битка с тежка болест. Смяташ ли, че раждането на детето е своебразно негово прераждане?

- Не знам, не съм се замисляла върху това. Аз много тежко приех загубата на татко, още я преживявам. Не знам дали изобщо може да се преживее загубата на родител. По-скоро човек се научава да живее с болката и някак потиска остротата й с времето. Много съжалявам обаче, че той няма да се радва на третото си внуче. Мисля, че това щеше да го направи щастлив.

Стр. 11, 12-13