в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА I 2010-04-23 

Когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона.Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит.За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Това казва в интервю за glasove.com медийният експерт Иво Драганов.

Г-н Драганов, как коментирате последните изменения в Закона за радио и телевизия, действително ли подготвят финала на аналоговото медийно законодателство и прехода към цифрови медии?

Първо трябва да кажем какво предизвика тази промяна. Регулацията възниква като инструмент в САЩ през 1927 г. Там възприемат две неща – радиочестотният спектър е държавна собственост, а управлението на медиите става чрез регулация на независим регулаторен орган, който не се меси в съдържанието на програмите, но следи за базови принципи, например неприлична реч. Регулацията в Европа беше въведена с директивата „Телевизия без граници” през 1989 г. Тази директива премахна държавната телевизия. В моите очи тя постави края на Студената война. С нея европейските държави и правителства доброволно се оттеглиха, обявиха държавните медии за обществени, създадоха институцията национален обществен оператор, създадоха институцията регулаторни органи с цел да бъде прекъсната политическата връзка „държава – обществени медии” и естествено либерализираха медийното пространство. В очите на Европа националната обществена телевизия и частните обществени телевизии са задължителен елемент и инструмент на демокрацията. Ако приемем, че по-рано в 20,00 часа говореше държавата, а у нас – единствената партия, то сега вече говори обществото. В края на 2007 г. беше приета новата Директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила две години по-късно. Този срок беше необходим, за да може всяка страна да хармонизира законодателството си. Ние, разбира се, не успяхме. Тази нова директива и цифровизацията превръщат вече зрителя от пасивен обект, който може да се обади, но може и да не се обади, в активен субект.

Как ще стане това?

При едно предаване на живо, например „Формула 1”, зрителят ще може да отваря на телевизора си 38 прозореца, по един прозорец от всяка камера, и един 39-и, който е аудио-визуалният продукт, излъчван от режисьора в апаратната. Тоест зрителят ще може да избира камерите, от които иска да гледа и да се намесва в монтажа, във финалния етап на подреждането на творческия продукт. С други думи, той става равнопоставен и може да гледа не онова, което показва режисьорът. Ако е концерт на живо, ще можем сами да избираме кого да следим. Ако е публицистично предаване – също. Например искам да гледам реакциите на един от гостите, тогава го изнасям в центъра, а другите оставям информативно встрани. Това вече е пълноценна намеса. Не на последно място зрителят ще може сам да композира и записва компилативни канали. Например излизам сутрин на работа и заявявам, че искам да си запиша и да гледам сутрешния блок на bTV от 7 до 7,30 часа, на Нова телевизия от 7,30 до 8,00 и на БНТ от 8 до 8,30 часа. И обърнете внимание на един изключително важен момент, който ще предизвика големи сътресения. В този компилативен канал аз ще мога да елиминирам рекламите и да гледам само чистото редакционно съдържание. Ето това урежда новата директива и тъй като процесът на цифровизация е задължителен от 1 януари 2012 година, няма как ние да не я приложим. Според мен обаче хората, които са работили по измененията в Закона за радио и телевизия, просто са сменили понятията и ни трябва чисто нов закон.

Искате да кажете, че няма как да спазим изискванията на тази директива с този закон?

Не само на тази, ние не сме спазили изискванията и на старата директива. В цяла Източна Европа, а аз не съм чул България да е щастливо изключение, превръщането на държавната телевизия в обществена е формално. Политическата зависимост на членовете на управителните съвети и на генералните директори е публично известна. Това не можахме да го изпълним 20 години. 20 години не изпълнихме препоръки на Съвета на Европа, които казват следното – регулаторните органи могат и са задължени да натоварят търговските оператори с обществени функции. Давам пример – когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона. Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит. За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Телевизията е най-мощният социокултурен институт, тя задава модели на поведение и културни стандарти. След като е така, трябва да има някакви критерии и принципи, на които тя да се базира. Те са измислени, измислени са от ББС, възприети са от всички директиви, но все още не са вменени като задължения в нашето законодателство. Това е първият голям дефицит. 

Нали не си представяте, че е възможно всички телевизии да се превърнат в обществени, а търговските или комерсиални, както ги наричаме, да изчезнат. Дори в Европа не е така.

Разбира се. Вижте, Световната търговска организация и Световната банка остро протестират срещу статута на националния обществен оператор. Те смятат това за скрита държавна подкрепа. Националният обществен оператор трябва много строго и отчетливо да се различава от търговските телевизии. Но търговските телевизии не могат да бълват само пошлост, защото пътеката, по която са поели, води до дъното.

Но нали тук е мястото на регулаторния орган?

Да, това зависи от регулаторния орган и от условията на лицензирането. Пак казвам, програмата на bTV се различава доста от програмата на Нова телевизия, защото в нейната лицензия има вписани задължения за 15 годишен период, каквито в другата лицензия не съществуват. Едните си правят, каквото си знаят, за да акумулират печалба, а другите изпълняват и обществени ангажименти. И нека да видим статистиката, рейтингът на bTV е около 39–42 %, а на Нова телевизия – около два пъти по-малко.

Как изглежда на този фон БНТ и как ще се отразят върху развитието й последните поправки в Закона за радио и телевизия?

В закона продължава да съществува един дискриминационен текст за избора на генерални директори на БНТ и на БНР, в който пише буквално следното: „За кандидатите за генерален директор на БНР и БНТ се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио или в телевизия”. Навремето върху НСРТ имаше безпрецедентен натиск да махнем Лиляна Попова като генерален директор на БНТ. Не изпълнихме поръчката, смениха ни със СЕМ и първото нещо, което СЕМ направи, беше да смени Лиляна Попова. В новия закон беше въведено изискването за пет години трудов стаж. Тя го нямаше и по този начин беше елиминирана възможността да стане генерален директор. А защо махнаха Лиляна Попова, знаете ли – за да махнат Явор Дачков с предаването „Гласове”. Този текст е дискриминационен, защото някой, който е бил два мандата член на Управителния съвет, не може да стане генерален директор, но чистачката може. Това е разликата между професионален опит и трудов стаж. Това е рудимент от тоталитарното мислене, от времето на Леонид Илич Брежнев. Този текст изключва и потенциала на частните продуценти – нито Нико Тупарев, нито Халваджиян, които са флагманите на продуцентството у нас, могат да си помислят да станат или да кандидатстват за национални директори. Този текст е тъпанарски, защото, за да заемеш подобна длъжност в АРД, трябва да си доктор на науките, а не пет години да си дрямал в съответната телевизия. След всички политически чистки в телевизията и в радиото знаете какво е качеството на хората, които останаха там. Вторият много голям проблем, който дава възможност за корупция, безстопанственост и формално прилагане на директивата, е в начина, по който се утвърждават от регулаторния орган управителните съвети – а именно по предложение на генералния директор. Генералният директор по право е председател на УС, тоест той контролира себе си. Решенията на управителните тела по линия на ЗРТ се следят от СЕМ, а по линия на финансите – от Сметната палата и Държавния финансов контрол. Обаче по линия на целесъобразност те не се контролират от никого и по никакъв начин. Мога да дам купища примери, включително и в момента тече проверка в БНТ на едно такова решение за строително-монтажни работи на стойност 6 млн. лв. Генералният директор трябва да бъде различно лице от председателя на УС. Апелирам към премиера, защото се е заел да ликвидира корупцията и мошеничеството в България, да извика тези хора, за да поправят светкавично закона. Това е законосъобразно елиминиране на всякакъв опит за контрол. 

Ще трябва доста светкавично да го поправят, защото конкурсът за избор на генерален директор на БНР вече тече, а този в БНТ е само след няколко месеца. Но може би тук по-същественият въпрос е каква изобщо трябва да бъде съдбата на БНТ и на БНР. Напоследък бяха лансирани далеч по-радикални идеи – например за тяхната приватизация. Новият председател на СЕМ пък говори за сливането им по модела на Би Би Си.

Преди 18 години бях на специализация в Би Би Си. Посрещна ни програмният директор, който ни каза, че Би Би Си е най-добрата медия в Европа и в света, но принципите й не могат да бъдат пренесени другаде, защото се коренят в традициите и в манталитета на британския народ. Не знам дали съветниците на г-н Борисов са наясно с предимствата на тази система и с нейните недостатъци, които всъщност не са недостатъци, а се свеждат до това, че в България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Знаете ли, че в БНТ има огромно разточителство, някакъв източноазиатски разкош – хора с автомобили, с мобифони, със секретарки. Безсмислено е, та членовете на УС идват един път в седмицата, защо не дойдат пеша? Колко персонални коли има генералният директор? Много сложни въпроси в една бедна страна. Но ако по линията на контрол двете медии се обединят и имат една обща шапка с контролиращи, а не толкова с управляващи функции, може би ще има ефект. И второ, трябва да си пренесат наръчника с ценности на Би Би Си, от които първата е равноотдалеченост от всички политически сили и невзимане на страна. Как ще стане това? 

А „лошата реминисценция с Комитета за радио и телевизия”? Дали това не е по-вероятната посока?

Малко хора у нас знаят, че през 1926 г. лично Уинстън Чърчил е искал да закрие Би Би Си, вследствие на което създават таксите, обществения статус и този управляващ борд, в който влиза Бърнард Шоу. Много острата полемика между Чърчил и Шоу е на базата на това, че Чърчил се е опитвал да се намесва. Шоу обаче му казва: „Не, драги, ти си дотук”. Всички се страхуваме от Комитета за радио и телевизия, нали така. Възможно е да се изроди в тази степен, много зависи от хората, които ще контролират, и от функциите, които ще имат. Ако тези хора изработват стратегия за развитие и ценностите и следят за тяхното спазване, не взимат пари, събират се един път месечно и са гарант за ненамеса на политиците във вътрешната работа на телевизията и радиото и същевременно за това, че тези медии няма да се притурят към политиката… Извинявайте, ама нито един журналист в историята на Би Би Си не е отишъл в парламента, за разлика от огромния поток, който се източи от БНТ към Народното събрание.

Твърдите, че приватизацията на БНТ и на БНР е невъзможна, защо?

Защото и двете европейски директиви, които споменах, задължават всяка държава да има национален обществен оператор – радио и телевизия. През 1996–1998 г. комисарят на Европейския съюз по телекомуникациите Мартин Бангеман поде много остра атака срещу националните обществени оператори и доказа, че частните търговски телевизии имат по-сериозен принос за развитието на гражданското общество. В крайна сметка обаче, като се стигна до гласуване и до определяне на политиките, този статус се запази.

Статусът на национален обществен оператор обаче е различен от този на държавните медии.

Нашият е формален. Техният е все пак съдържателен.

Тогава какъв път виждате за реформирането на тези медии и за превръщането им в национален обществен оператор?

Много бавен и много труден, свързано е с промяна на манталитетите.

Говорите и за независимия регулаторен орган. Що се отнася до СЕМ, това е нонсенс, тъй като неговите членове представляват две политически квоти – на Народното събрание и на президентството. Каква е практиката в европейските страни?

Ирландската изследователка Мери Кели различава три варианта на отношенията медии – власт. Властта извън медиите – среща се само в Англия, Швеция и Ирландия в чист вид. Властта в медиите, или т.нар. политически квоти – това беше законът на Клара Маринова, който функционира в Полша, Германия и Франция. Там е на квотен принцип – толкова за опозицията, толкова за мнозинството, толкова за президента и пр. И третият, най-лошият вариант е нашият – става дума за целия Източен блок барабар с Гърция и Италия. Става дума също за властта в медиите, само че мнозинството си избира всички или поне тези, които прецени, че трябва да избере. Масова констатация е, че дори издигнати от неправителствени организации членове на регулатора в Източния блок изобщо не крият политическите си пристрастия, напротив манифестират ги и всеки, който се опитва да налага модела на Би Би Си, както казва проф. Карл Якубович, се чувства като трезвеник в подпийнала компания. 

Тоест дори да сменим формулата, нещата няма да се променят.

Не, формулата е много важна. Тя може да покаже коя е добрата практика. Аз мисля, че ние влязохме в задънена улица предвид балканския си манталитет и не можем да стигнем Англия, Швеция и Ирландия. След като Франция, Полша и Германия не могат да ги стигнат, ние – съвсем. Въпросът е в това, че когато сме в тези квоти, би трябвало да имаме много висока култура и личностни качества, за да успеем да се обединим около интересите на обществото. Освен това, за да може тези хора да са независими, нали към това се стремим, нека видим как е в Америка – там, когато изберат някого за шест години, нито президентът, нито Върховният съд може да го смени. Освен ако е с доказано криминално престъпление. А тук всеки път, когато решат, че трябва да те сменят, кръщават НСРТ в СЕМ и хайде всички изчезват. 

Нека се върнем към промените в Закона за радио и телевизия, как коментирате същественото увеличаване на рекламата и отпадането на забраната собственици на рекламни агенции да притежават електронни медии?

Единственият източник на финансиране на една телевизия са рекламните постъпления, защото акциите са поименни и не могат да се търгуват на борсата. Ако акциите са на приносител и могат да се търгуват на борсата, вие ще можете да привличате дребни собственици, както беше случаят с радио „Тангра”. Навремето, когато го закриваха, имаше един национален поход на рокерите, които обичаха това радио и го бяха припознали като свое. Ако всеки от тях беше купил по десет акции, радиото щеше да придобие свеж капитал и да оцелее. Законът елиминира това. Значи остава един вход – реклама. Досега имаше изключителна забрана рекламни агенции да участват в собствеността на телевизията и аз съм бил против това, защото съм бил на управленски пост в малки телевизии. Ако една рекламна агенция участва в собствеността на една телевизия, тази телевизия няма да купува и продава рекламата през медиашоп. Знаете ли, че не само в България, но и в цяла Източна Европа 80% от рекламните приходи са разделени между трима-четирима основни играчи. Тогава жизненоважно за плурализма е рекламното влияние да е отчетливо заявено. Видимите неща са по-добри от невидимите. Това, което в момента се нарича ограничен ресурс – преносът на телевизионен сигнал по аналоговата система – през следващите години ще се превърне в неограничен ресурс. Ние имаме десет платформи, известни като мултиплекси, на които по технологията MPEG 2 могат да се качат пет-шест телевизии. Но тъй като сме закъснели ужасно, най-вероятно директно ще минем към технологията MPEG 4, която дава възможност на една платформа да се качат десет телевизии. Е, ние според Европейската аудиовизуална обсерватория имаме функциониращи 47 национални телевизии с 24-часова програма, а възможностите за качване са сто. Тоест ограниченият ресурс престава да функционира, престава да бъде фактор. Тогава следващото, което ще се появи като фактор, е откъде ще се вземат пари за тези телевизии. 

Цифровизацията няма ли да удари единствения вход, за който говорите – рекламодателите и постъпленията от реклама. След като ще можем да избираме какво да гледаме, най-вероятно повечето от нас ще предпочетат да си спестят рекламните блокове?

Точно така, ще удари рекламодателите, затова позиционирането на търговски съобщения или на реклами трябва да бъде изключително гъвкаво, за да не може зрителят да го елиминира. Изходът е да се мине към филмовия подход и филмовата практика за рекламиране на продукти и към американската практика, където няма ограничения за реклами. Давам ви като пример Джеймс Бонд с неговите коли Aston Martin и BMW. В светлината на това бъдещо развитие присъствието на рекламни агенции, колкото и сега да ни изглежда страшно това, е първата крачка към отваряне за финансови постъпления. И това ще се случи, след като сме взели регулацията от американците и сме казали „А”, значи въпрос на време е да кажем „Ф” и накрая „Я”. Ние сме в един луд пазар и не можем да се правим, че него го няма. Много малко островчета ще останат встрани от това скрито рекламно съдържание. Ако встрани останат новините, публицистичните предавания, детските предавания, религията и документалните филми, това ще е добре. Разговорът за рекламата би трябвало да прерасне в обществен дебат, в който да се изговорят „за” и „против”. Но критерият трябва да бъде следният – всичко да е известно.

Говорите за цифровизацията, само че 2012 г. е доста близо, а направеното е малко.

Направено е нищо или близко до нищото. През 2000 г., когато в Страсбург докладвахме кой докъде е стигнал, англичаните имаха вече изградена мрежа, а германците бяха на едно ниво с нас и имахме абсолютно еднакъв проект – изграждането на цифрови острови. В момента те вече имат изградени цели цифрови области, а ние още водим някакви безконечни, ужасяващи съдебни дела във Върховния административен съд, които разкриват само едно – българското законодателство и анонимните експерти, които пишат законите, са некадърни да разрешат ефективно проблемите.

Какъв е основният проблем, защо се бави толкова този процес?

Първо, процесът е много скъп технологически и финансово. И второ, у нас много балкански и примитивно мислещи хора си представят, че като вземат правото на мултиплекса, те ще определят еднолично, господарски, чорбаджийски, помешчически и по стария маниер на пашалъка кой ще се качи и кой няма да се качи. Няма да стане така, отсега искам да им кажа това. Няма да стане така, защото има европейски норми и защото, малко или много, сме част от ЕС. Ще бъда един от първите в неправителствени организации, които веднага ще сезират Европейската аудио-визуална обсерватория, Европейската комисия и дирекция „Култура и културни политики” на ЕК за подобни аномалии.

Иво Драганов е кинодраматург и медиен експерт. Завършил е „Кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е изпълнителен директор на ТВ „Европа”, програмен директор на „Канал 1” и заместник-директор в БНТ, както и заместник-директор на Българската национална филмотека. В периода 1997–2001 г. е член и секретар на НСРТ. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в НБУ.

Стр. 12 – 13

в. Пари | Дарина ЧЕРКЕЗОВА | 2010-04-20 

Компании проверяват дали служителите им си вършат добре работата

Диана е студентка по "Маркетинг", а през свободното си време е … таен клиент. Иванова, Диана Иванова*. Мисията й е да проучва как служителите в банки, застрахователни компании или хранителни магазини си вършат работата. Занимава се с това вече от около година. "Харесва ми, интересно е, а и знам, че помагам да се подобри обслужването на клиентите", разказва тя. Работата й е почти като на таен агент, макар скромно да признава, че не се чувства като Агент 007 или ангел от свитата на Чарли. Но явно се справя добре, щом досега никой не е разкрил самоличността й, докато разпитва за новия кредитен продукт на банка "Х" или за материята на блузата, която уж купува за приятел.

Зад кулисите

В България има няколко компании, които предлагат услугата "таен клиент" или, както я наричат професионалистите – "привидно пазаруване". В същността си това е маркетингов подход, чрез който се цели да се подобри работата на самото предприятие или да се проучи конкуренцията. Тайните клиенти проверяват дали служителите на дадена фирма спазват стандартите за работа, как общуват с потенциални клиенти, как им представят продукти или услуги, как реагират при провокативни ситуации и т.н.
В България пазарът започна да се развива преди около пет години благодарение на интереса на международни компании, които вече добре познаваха ползите от услугата, разказва Диньо Маджаров, директор "Изследвания" в първата у нас специализирана агенция за привидно пазаруване Market Eyes. По думите му в момента тайни клиенти се наемат предимно от компании от финансовия сектор – банки, кредитни институции, застрахователни дружества, както и такива, които работят в сферата на телекомуникациите. Много от служителите в такива компании вече стоят нащрек заради мисълта, че може да обслужват и таен клиент, разказва Маджаров. Хубавото е, че това поне ги стимулира да си вършат работата по-добре, добавя той.

Мисия "застраховка"

Тайните клиенти помагат дори и случайно. И.И. трябва да си купи застраховка "Гражданска отговорност". Тайната му мисия е да провери как се справя брокерът Z. Нищо сложно – И.И. отива, плаща си полицата и се отчита на агенцията, която му е поставила задачата. Оттам обаче му казват, че е объркал адреса и не си е свършил работата. "Е, как, аз отидох на мястото, следвах рекламните материали, намерих офиса и всичко стана много бързо", обяснява И.И. Историята продължава няколко дни по-късно, когато от агенцията установяват, че много близо до търсения брокер Z работи и друг, който работи нелегално, но използва рекламните материали на застрахователната компания, поръчала проучването. Така въпреки объркването мисията има happy end.

Един таен клиент, моля

Цената за проект, свързан с привидно пазаруване, може да варира от 1000 до 3 хил. лв. Тя не е фиксирана и зависи от няколко фактора, сред които брой посещения, брой обекти, които трябва да се проверят, сложност на проекта, дали тайният клиент трябва да направи реална покупка или не и т.н. "Заплатата" на самия таен клиент също варира в зависимост от същите условия. Обикновено хонорарът е от 10 до 50 лв. на посещение.
В България обикновено се поръчват еднократни проучвания, тъй като излизат по-евтино. Това обаче е само "моментна снимка", за да се установи дали има някаква промяна във времето, трябва да се направи проучване на няколко етапа, казват експертите. Около 98% от поръчките на услугата "таен клиент" са свързани с посещение на място. Иначе има варианти и за телефонни проучвания, чрез електронната поща или проучване в интернет.

Когато порасна, ще стана…

А ако ви се иска да опитате да бъдете на мястото на Диана или на И.И., трябва да знаете, че не е нужно да владеете бойни изкуства или да имате агентурно минало. Не се изискват и някакви специализирани познания. Няма и възрастови ограничения. Тайните клиенти се избират според поръчката, която трябва да изпълнят. Затова в ролята на "агенти" влизат от ученици до пенсионери. Това, на което държат работодателите на тайните клиенти обаче, е солиден набор от лични качества като например – да сте наблюдателни, да не сте притеснителни, да сте малко артистични, за да можете да се въплъщавате в роля, да сте спокойни и т.н.
Ето една мисия и от мен – "Хвани клиент 007". Ако можеш… Жокер – броят на пазарните агенти в България е около 500 и всеки ден пазаруват от магазини, посещават банки, ресторанти, хотели… А аз отивам да пия мартини, shaken, not stirred.

"Истинското име е сменено.

Стр. 24

сп. Журнал за жената | Веселина ПЕТРОВА | 2010-04-22

На моменти се чувствам като психоаналитик

Казват, че ако Евгени Минчев посети някое събитие, значи то е било от висока класа… Някои го наричат светски лъв, други пренебрежително махват с ръка, когато чуят името му. Попитахме го какъв според него е българският елит, какво не би направил за пари и има ли готова рецепта за успех.

Има ли криза в българския светски живот?

- Според мен кризата е психологическа и лавинообразна поради тази причина – точно такава, каквато вероятно е замислена. Ако не се говори прекалено много за нея и хората спокойно пазаруват, пътуват и изобщо харчат – икономиката нямаше така рязко да се разклати. За себе си нямам оплаквания, нещата вървят прекрасно. Ресторантите и кафенетата са пълни, по пътищата има задръствания – ето един категоричен пример, че на хората им се живее и харчи.

Какво е да си пиар на известните?

- Харесвам това, което правя. Може би въпросът трябваше да бъде – пиар на богатите и известните… Така е по-конкретно. Моите клиенти са капризни хора и да са такива е част от постелката, на която стъпват нашите взаимоотношения. Това са хора с изисквания, които макар и често да преминават в необуздани капризи, знаят какво искат. Работата е приятна и взаимно зареждаща ни.

На какво ги учиш? Позволяваш ли си прекалено лични съвети?

- Личният живот въздейства на професионалния. На моменти се чувствам като психоаналитик – налага се да изслушвам клиента си, да му съчувствам, и то искрено, да го насърчавам, защото следва и разговор за бизнес, за имидж, за това, че животът във всички случаи продължава и е добре моят клиент да е част от успелите, а не от онези, които се самосъжаляват и депресират. Аз не ги уча, само им предлагам по-доброто поведение за тях, изучавам ги, за да мога по-лесно да им помогна.

Ако трябва да оприличиш родния елит на животно, какво би било то и защо?

- Преди години повечето от елита приличаха на кротки агънца, облечени в кожата на вълк. Преходът от едни ценности към други ги правеше малко наивни… Днес макар да се опитват да бъдат лъвове, все още им липсват качества, за да са конкретни, да не залитат от едното стадо в другото.

А по света как е? Често пътуваш…

- Моите дестинации са Лондон, Париж, Берлин… И по света хората са като в България, само че са с малко повече опит. Твърденията, че еди какво си по света не може да се случи, са пълна тъмнина в главите на онези, които го казват. И там снобизмът прави хората да изгледат смешни, правилата понякога подчертават сериозните им комплекси, привидният им непукизъм е също доста параден и нездравословен. Българите са изключителна нация и неслучайно Петър Дънов – Учителят казва в една от книгите си, че България ще кредитира духовно света след време.

Кой гради имиджа на Евгени Минчев?

- Пътят, по който вървя, непрекъснатото ми оглеждане за нови знания и приложението им.

По улицата често можеш да бъдеш видян в компанията на млади и симпатични мъже. На червения килим кавалерстваш на красиви дами. От коя страна си?

- Красивите мъже са за красивите мъже също… Тесногръдие е да се очаква, че щом си с жени, значи си истински мъж. Днес повечето гейове парадират с компаниятя на жени, за да прикрият същността си пред обществото. Което е напълно ненужно, защото обществото не им плаща сметките, а и по принцип не се интересува толкова дълбоко кой кой е. Освен това жената е толкова развито същество, че надушва безпогрешно какъв точно е мъжът до нея. Понякога се прави на разсеяна, ако й е удобно… Нали?

Не ти ли се иска да си имаш вече наследник?

- Виждал съм доста наследници. Те никога не са като оригинала… Засега не искам да създавам деца, в условия на наркотици, на несигурни житейски обстоятелства и ценности. При нас, мъжете, е по-лесно да свършим това, дори на 70.

Би ли осиновил дете? На запад напоследък е много модерно…

- На повърхността – и това е лицемерен акт. Би трябвало да е божествен и хуманен, обмислен и задълбочен, но когато толкова се парадира с него, освен ако не е заради добрия пример, аз не го възприемам. Все още съм вълк-единак и малко егоист.

Гледаш ли "Биг Брадър Фемили"? Как ти се струват семействата, подбрани да участват в риалитото?

- Това е нещо толкова наивно и глупаво, че е жалко за изразходваните пари. Хляб и зрелища – един вековен формат за наивници, които пълнят паничката на продуцентите…

Ти самият си получавал покани за участие в предаването. Защо ги отхвърли?

- Никога не са могли да платят моя хонорар – първо, а след това не вярвам в качествата на подобни предавания. Епиктет е казал: "Не участвай в борби, в които победата не зависи от теб"…

Как протича един твой работен ден?

- Различно, но винаги с ранно ставане, турско кафе, което си правя сам, десетки срещи, понякога до след полунощ.

А почивен?

- Не харесвам почивните дни – те са за ленивците и бюрократите.

Плащаш ли си данъците?

- Естествено.

Какво мислиш за акциите на НАП срещу известните?

- НАП не са много артистична структура и не може да се очакват прекалено оригинални похвати. Това, което направиха беше чудесно, но беше поднесено като лов на вещици. Беше представено грубо, сякаш не можеше да стане елегантно и тихо, да се приберат парите на когото трябва, без този шум, който не помогна за нищо и на никого.

Освен че организираш събития, градиш имидж и пееш?

- Харесва ми да пея на руски, иврит и гръцки. Понякога пея на турски – това е един много мелодичен език, има песни с невероятна романтика и съдържание. Харесва ми на моите малки концерти да подавам ръка на млади изпълнители и да ги лансирам чрез моята публика от богати и влиятелни хора.

В какъв стил е песента на живота ти – хип-хоп, pan, диско, романтика…?

- Опера.

Би ли направил на някого серенада?

- Със стихове – да. Предстои да бъде публикувана третата ми стихосбирка "Живот на педал".

А секс за пари?

- Да, благодаря.

Какво не би направил за пари?

- Убийство или клевета.

Ще се обидиш ли, ако някой не те познае?

- Ако е в България – трябва да се чувства обиден човекът, който не ме познава. Жалко за него.

Трите неща без които не излизаш от къщи?

- Слънчеви очила, моята чанта Louis Vuitton и прекрасното ми ново Maserati.

Какво криеш зад тъмните стъкла на оригиналните очила, които винаги носиш?

- Нося чифт прекрасни очи, както и поглед, който покорява…

Вярваш ли на хороскопи и врачки?

- Вече не, но понякога се допитвам до Океана Хорват, която харесвам и ми е приятелка. Тя е астролог, не врачка.
Какъв професионален съвет би дал на дамите, които много искат да успеят?

- Да си запишат час при мен…

Имаш ли "рецепта" за добър живот?

- Да, ще я прочетете в книгите ми.

Стр. 8 – 9

БНТ, Новини в 22.30 часа | 2010-04-21

Водещ: Максим Бехар е в студиото в три качества – като човек, изключително активен във „Фейсбук”, издал книга за социална мрежа, освен това, доколкото ми е известно собственик на куче, и не на последно място, като PR специалист.
Максим Бехар: Добър вечер.
Водещ: Добър вечер. Имате ли усещане, че това предложение на правителството идва именно поради тази гражданска активност, голяма част от която в социалната мрежа?
Максим Бехар: Без съмнение. Ние живеем в друг свят и това е светът на онлайн комуникациите. Фактът, че всъщност гражданското общество се премести във „Фейсбук” или в други социални мрежи, е много здравословен и много положителен за демокрацията. В крайна сметка „Фейсбук” е една медия. Ако ние имахме гражданско общество в началото на 90-те години, когато се сменяше системата главно на страниците на медиите и там, във вестниците, там беше ц ялата дискусия или телевизиите, също телевизионните екрани, сега в крайна сметка през интернет всичко става много по-бързо, много по-влиятелно. Много хора могат да си кажат повече мнения. И това е една наистина много добра новина
Водещ: Това е една новина. Тя разбира се предстои да бъде обсъждана. Предполагам, че ще се разраснат и дискусиите във „Фейсбук”. Като собственик на куче да ви попитам сега. Оказва се, че административните наказания в момента се оказват прекалено слаби за наказания на жестокостите, които се извършват спрямо животни. Означава ли това, че сме станали по-жестоки?
Максим Бехар: По принцип, обществото ни е много по-агресивно, отколкото беше преди години. Поради много причини, но главно, защото животът е много по-динамичен, вършим много повече работи. Последните няколко години са и по-трудни, разбира се, за икономиката. Но това в никакъв случай не бива да оправдава каквато и да е жестокост. Смятам, абсолютно съм убеден, че всяка една жестокост трябва да се наказва. И съгласен съм, че ако някой прояви жестокост към животно, то може да направи същото и с човек. И трябва наистина да има граници, да има разбиране, да има добри отношения, етика и към животните, по един и същи начин дали са животно или хора. Но ако нямаше социалната мрежа, в случая е „Фейсбук”¸ може да е и друга, много от нещата в България щяха да се развиват много по-бавно през последната година.
Водещ: Между другото като че ли почти същото се случи с дебата около генномодифицираните организми. Отново там активността беше
Максим Бехар: Да…
Водещ: …
Максим Бехар: И забраната за тютюнопушенето. Аз смятам, че е абсурдно в България да няма забрана за тютюнопушене на обществени места, при положение, че в цяла Европа има. Дали ще стане сега, 2010 или 2012 година е все едно. Но следя дискусиите в интернет, главно във „Фейсбук” и смятам, че те са много плодотворни. И натискът срещу правителството е много голям, и срещу парламента.
Водещ: Парламентът е много разделен в това отношение. Най-вероятно на пушачи и непушачи.
Максим Бехар: Чисто човешки, да. Чисто човешки навици и страсти, което в Южна Европа се случва. Но в крайна сметка аз съм сигурен, че десетките или стотици хиляди хора във „Фейсбук” ще окажат влияние върху парламента и той ще приеме този закона, също става въпрос и за ГМО. И оттук-нататък нас ни чака гражданско общество онлайн, гражданско общество в социалните мрежи.
Водещ: Добре. Това може ли да се окачестви като добър PR за едно правителство. Фактът, че се съобразява или пък да не го наречем PR, а взимане на добро решение за… Защото знаем, в социалните мрежи има и доста несериозни неща, ако си говорим.
Максим Бехар: Да, обаче са все по-сериозни и по-сериозни. Тъй като аз правя голяма разлика между социалните мрежи и форумите. Форумът са пълни с недоволни хора. Или това е поколението на мразещите, както аз го нарича. И го противопоставяме с поколението на „Фейсбук”. И тези две поколения се развиват паралелно в България. И слава Богу, това на „Фейсбук” и на социалните мрежи започва да взима преднина. Защото там хората са със своите имена, със своите снимки, със своите позиции, които отстояват. Докато във форумите обикновено това са една голяма глутница от недоволни хора, анонимни, естествено, които сутрин се сърдят на себе си, а следобед на останалия свят. И затова смятам, че социалните мрежи легализират, правят хората много по-активни, защото те вече се появяват там със собствените си имена, със собствените си мнения. Да, всяко едно правителство трябва да се съобразява с общественото мнение, с мнението на тези, които са избрали това правителство. Но дори и да не са го избрали, те може да не са гласували точно за това правителство, но факт е, че имат мнение. Правителството не е само на тези, които са го избрали – то е на всички българи. Сега повече от всякога правителството може да чуе мнението на българите, главно чрез социалните мрежи. И вижте, ако „Фейсбук” беше държава, щеше да е третата по големина в света, след Китай и Индия. 400 млн. души са във „Фейсбук”. Всеки ден 500 хил. нови регистрирани има. Няма държава, която расте с тези темпове. Което означава, че ако една група бъде създадена и управлявана добре, нейните послания могат да бъдат чути от 400 млн. души. Няма такава медия в света. Нито Си Ен Ен, нито който и да е световен канал. Ето защо едно мнение, казано в интернет или в социална мрежа би трябвало да важи много силно за всяко едно правителство. И то трябва да си взима бележка.
Водещ: Последен въпрос, като PR специалист. Какво ще посъветвате да не пропускат да поглеждат комуникаторите на правителството…
Максим Бехар: Ами, членовете на правителството, аз знам един от тях – министъра на външните работи, с когото доста често комуникирам и в „Туитър”, и във „Фейсбук”. Но и другите членове на правителството, според мен, трябва да отделят по половин час на ден, за да бъдат там. Там са мненията на активната част на обществото. Тази, която е пасивна – тя е пасивна. Тя е решила да не казва своето мнение, по една или друга причина да не участва. Но тези, които искат тяхното мнение да бъде чуто, са в социалните мрежи. И струва ми се, че всеки един политик трябва да се съобразява с тях. Вече.
Водещ: Благодаря. Надявам се, че и те са благодарни за вашите безплатни в момента съвети.
Максим Бехар: И аз благодаря.

сп. Elle | Станислава ПЕТКОВА | 2010-04-20

Скандалите в изкуството бяха нейна запазена територия само допреди година, а днес Кристина Патрашкова провокира скандали като главен редактор на "жълт" вестник. Преди тя пишеше за художници и галерии, но след като напусна в. "Уикенд", се концентрира в една "Галерия". "Истории с Патрашкова" – телевизионно предаване с това заглавие вече не съществува, но историите на Патрашкова стават все по-увлекателни и някак тайнствени, защото тя нахлу в ъндърграунд територии – вече не четем нейни интервюта с поети и актьори, а с мафиоти. Навярно е интересно, но комфортно ли е?
Журналистката винаги е дърпала "дявола за опашката", затова етикетът "ексцентричка" прилепва за нея още с прощъпулника й във вестникарските редакции. Една сутрин в 7. 00 ч. тя влита за планьорка във в. "Отечествен фронт", облечена с мундир и пола с волани. През социализма подобни дрехи шокират доста хора. И докато сивите костюми се подсмихват на нейния тоалет, Кристина, без да й мигне окото, изброява поне 10 любопитни теми. И ги написва. Тя умее да комбинира привидно несъчетаеми неща не само в облеклото – дънки с колие от XVIII век, да речем, а и въобще: мода, футбол, политика, кино… за нея всичко е еднакво важно и вълнуващо, има емоционално отношение и към глобалните проблеми, и към детайла.

- Кристина, какво те накара да смениш жанра тотално – "Берлиоз с Георги Илиев" както каза в едно тв предаване неотдавна?

- Простият отговор е, защото повече от 20 години след началото на прехода 6 България малцина знаят кой е Берлиоз, но няма човек, който поне да не е чувал името на Георги Илиев. Дори след смъртта му продължават да излизат книги за житието-битието му, но не съм научила да се е появила нова биография на Берлиоз. Което е жалко. Защото съдбата на този ексцентричен френски композитор е много по-интересна и поучителна от живота на Георги Илиев. За Берлиоз се твърди, че е употребявал опиум, за да създава гениалните си симфонии. За Жоро Илиев се разказва, че коката му е била приятел. Но след поредната доза са се случвали страшни неща. Берлиоз е дирижирал "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 г. с 8-килограмова сабя в ръка. Гледката е била сюрреалистична, но е звучала музика. Когато Георги Илиев е хващал оръжие, никой не е мислел за изкуство.
Аз обаче не съм сменила тотално жанра. И до днес пиша за артисти, художници и писатели, защото разбирам най-много от арт.
Когато обаче се съгласих да оглавя в. "Галерия", си дадох сметка, че освен във висшата духовност, която вълнува все по-малко хора в България, ще трябва да надникна и в задкулисието на живота. Да накарам някои личности да направят уникални по рода си, шокиращи изповеди, каквито бяха случаите с бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, с бившия шеф на Отдела за специални акции в ДАНС Велин Хаджолов, с бизнесмена Васил Божков… В самото начало казахме, че няма да мълчим и ще се опитваме да разкриваме тайни, които са важни, за да осъзнаем какви процеси се развиват в държавата. Това е трудна, опасна и понякога неблагодарна работа. Но си заслужава. Ако я възприемеш като кауза.

- С какво те обогатява тази коренна промяна на теми и идеи?

- Темите и идеите са същите – нали изкуството е отражение на живота? Но сега, вместо да пиша анализи как някой писател е пресъздал образа на бандита X в романа си, понякога се срещам със самия бандит. Тези запознанства са много интересни, защото можеш да надникнеш в душа, в която бушуват страшни демони. Когато правих интервю с Димитър Вучев-Демби, който се свързва с търговията с дрога, останах изумена. Оказа се, че той знае наизуст стихове на Смирненски. Престъпник, който се трогва от рими… Бях толкова шокирана, че не можах да реагирам веднага. Не твърдя, че Демби е светец Напротив! Но подобно признание те кара да се замислиш какво се е случило не само с един човек, а с цялото ни общество, че от една страна, се възхищаваш на социалната поезия, а от друга, вършиш престъпления. Отговор на този въпрос, между другото, трябва да дадат всички, които са ни управлявали през последните години.

- Срещите с криминални типове – не са ли опасни? Не те ли е страх понякога какво ще излезе от това, нямаш ли колебания?

- Такива среши не са всекидневие за мен. Пък и едва ли на тях криминалният тип ще извади пистолет да те застреля. Разбира се, че се притеснявам, но пък не познавам истински журналист, който би се отказал да чуе версията на един бандит. За да подреди пъзела на истината.

- Сблъсъкът между поезия и проза ми се струва прекалено остър, но ти явно си готова за битка Имаш ли врагове?

- Да. Преди не ме долюбваха някои актьори и режисьори, в чиито творчески способности се съмнявах. Нона Йотова години наред твърдеше, че я атакувам, защото самата аз не съм станала актриса.
Сега съм трън в очите на някои от най-важните хора в държавата – министри и шефове на служби за сигурност, чиято работа вестникът критикува, когато е необходимо. А това за съжаление в момента правят много малко от останалите медии.
Оказа се, че имам врагове и сред колегите. С изключение на двама-трима, които открито се изправят срещу мен, имената на другите не знам. Те сипят потоци от клевети, обиди, откровени измислици в сайтове и блогове. Не искам да прозвучи самохвално, но ми се струва, че болката, когато не си реализиран и си комплексиран, се изражда в страшна патология. Която се изразява в словесна злоба срещу друг, който е стигнал до някъде. И е платил за това немалка цена.

- Кое е най-несправедливото, което си чувала за работата си?

- Че пиша за пари и обслужвам мафиотски интереси. Тези твърдения започнаха да се разпространяват заради упоритата мълва, че арестуваният и обвинен във всички смъртни грехове Алексей Петров стои зад вестника. За пореден път казвам: той няма нищо общо с "Галерия", както и не отричам, че се познавам с него. Водили сме изключително интересни разговори и няма да повярвам, че е мозъкът на октопода, докато не бъдат извадени категорични доказателства, че това е така. Другото ми прилича на фарс – политици, затворници, престъпници, алкохолни босове, министри забъркват името му във всички далавери, които са се случвали през последните 2 десетилетия. Други виновни няма. Очевидно той е действал сам – доста интересна мутация на мафията у нас!

- Екстравагантността е естествена за теб – знае се, че не ти е представлявало проблем да отидеш на футболен мач с театрален лорнет и рокля с кринолин. В подобни случаи контрастът е симпатичен, но няма ли опасност да загубиш себе си, ровейки в кофата за душевен боклук? Няма ли противоречие между всичко, което си правила досега, и новите ти изяви?

- Аз и сега мога да отида на среща с Демби с рокля с кринолин, ако след това ми се налага да бързам за театрална премиера. Е, вярно, че Вучев ще бъде шокиран. Къде обаче е противоречието? Демби ще ме вкара в кофата за душевен боклук, разказвайки ми кой кого и защо е убил. Разкаял ли се е, или за него човешкият живот няма никаква стойност? След това ще отида да гледам "Престъпление и наказание", в което, както знаете, разореният петербургски студент Разколников убива безскрупулна лихварка за парите й. И най-големият му ад е не самото престъпление, а душевните терзания заради него. Смятам, че ще бъде интересно да се направят някои сравнения. Най-малкото защото ми се струва, че живеем във време, в което все по-малко хора изпитват терзания – за каквото и да е.

- Коя случка е знакова за изграждане на професионалното ти самочувствие?

- Може да прозвучи парадоксално, но участието ми като коментатор в различните сезони на Биг и Вип брадър. И досега мнозина ме критикуват, че съм се включвала в подобни "тъпи" формати. Аз обаче смятам, че те са важни, защото поставят под лупа всичките ни пороци, дребни страсти, амбиции, лицемерие. В тях хората се саморазголват – от най-известния до човека от съседния блок. Когато коментирах участниците, се опитвах да направя обобщение от дребните или по-големи скандали. Да поставя на дебат различни теми – възпитанието на децата, завистта сред известните, чалга манталитета. И май се получи. Имах, разбира се, и недоброжелатели. Но никога не бях получавала повече поздравления за тезите, които защитавах. Тогава се убедих, че имам силата да лансирам непопулярни идеи. И понякога да обърна общественото мнение.

- С кого е най-щурото ти интервю?

- С Ричард Чембърлейн. Той пристигна да се снима във филм в България, когато беше изключително популярен у нас заради излъчването на сериала "Шогун". Самолетът му пристигна по-рано и нито един от организаторите още не бе дошъл на аерогарата. Заявих, че аз съм представител на домакините, и ме допуснаха до стълбичката на самолета. Посрещнах Чембърлейн, а когато се качихме в автобусчето, което да го откара до ВИП-а, признах, че съм журналистка. Той се усмихна, но се съгласи да ми даде интервю. Разполагах с не повече от 5 минути, но се справих. Бедата беше, че заминавах след няколко часа за Германия. Изпратих касетата до редакцията на в. "24 часа", където работех тогава, и на следващия ден ние бяхме единствените, които имахме интервю с актьора. То беше щуро, защото ме убеди, че в журналистиката няма невъзможни неща. Особено пък ако ти помогне и късметът.

- Мислила ли си някога да зарежеш всичко и да отидеш да живееш на… Лазурния бряг например?

- Той ми е любим заради невероятните преживявания, които съм имала там – 10 години неизменно отразявах кинофестивала в Кан. Звездите, лудницата по улиците, яхтите, фойерверките, блясъкът на диамантите, палмите, прочутият булевард "Кроазет" са най-лъскавото и луксозно нещо, което съм виждала в живота си. Тъжното е, че е фалшиво. По време на фестивала в града цари истински панаир на суетата. Когато влезеш да гледаш филмите от състезателната програма обаче, виждаш съвсем друга действителност – престъпления, кръв, бедност, перверзии. Е, има, разбира се, и комедии. Ето затова в живота не може да се тегли разделителна черта. Дори Кан не е само блясък, а и мъка. Конкретно на въпроса – с удоволствие бих ходила всяка година на Лазурния бряг, но едва ли бих останала да живея там. Битките, които искам да водя, са в България, а не на Ривиерата.

- В какво още не си се пробвала, в какво не си успяла?

- Най-големият ми провал е, че не се научих да шофирам. Взех книжка още като студентка и започнах да карам. Попаднах в една-две по-сложни ситуации и си казах, че от мен шофьор не може да стане. Мисля, че се предадох. Но това е единственото нещо, за което не положих достатъчно усилия и не повярвах в себе си.

- Най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в журналистиката?

- Работила съм в различни издания и в тях е било ясно за кого и как трябва да пишеш. Съобразявала съм се с тази политика, но не за дълго. Сега работя в един от малкото вестници, в които за всичко може да се пише свободно.

- Когато говорим за рокли, жълтият цвят ти отива. Но в поведението?

- Разбирам намека. Оглавявам вестник, който някои наричат "жълт", а аз – масов. Избрахме таблоидната форма, за да може покрай пикантериите да публикуваме изключително сериозни анализи, интервюта и разследвания. Просто тази формула работи. Асоциацията между цвят и поведение ми се струва абстрактна, макар че черното се смята за цвят на мафията, лилавото – на порока, а бялото – на непорочността. Тоалетите в гардероба ми са различни, но преобладават бели, черни, жълти и червени. Предпочитам последните не защото съм от ЦСКА. Валентино едва ли е чувал за отбора от Борисовата градина, но негово ревю без червена рокля няма. И все пак любимецът ми си остава Кристиан Лакроа, нищо че кризата го удари жестоко. За мен той е единственият дизайнер, който може да съчетае жълто с цикламено и това да е естетско, а не кичозно. Ето защо вярвам, че невероятни комбинации и превъплъщения няма – нито в живота, нито в журналистиката. И тъкмо затова те често пъти са по-интересни от изкуството.

Стр. 42-43, 44-45

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация

Telemaniac I Петя МИЛЕНСКА I 2010-04-21

Виктор Николаев ще е новият екранен партньор на Ани Цолова в предаването на bTV “Тази сутрин”. Той ще заеме своето място в ефира на телевизията в началото на месец май, след като Митко Павлов напусна в края на миналата седмица.
Виктор Николаев е завършил Журналистика в СУ „Климент Охридски“. Стартира журналистическата си кариера през 90-те, като до момента е работил в Дарик радио, в радио НЕТ и в БНР. От 2005 г. започва работа в екипа на БНТ. Бил е репортер на „Новините“ на Канал 1.
От ноември 2007 г. е водещ на „Денят започва“ по BNT1.

Снимка: вестник "Класа"

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-04-21 

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания. Средният спад на приходите от реклама в месечните списания е 34%. Данните са на агенция TNS/TV Plan, която наблюдава рекламния пазар в медиите.

БДВО I 2010-04-21

Вече могат да се записват участниците за Четвъртия PR фестивал

21 Април 2010 г. – София – Днес председателят на журито в „PR Приз” 2010 Аня Павлова оповести, че приемът на проекти за участие в „PR Приз” 2010 е приключил на 15 април, а проектите са класирани по категории и са предадени за оценка на членовете на журито. Тази година в конкурса са участвали 29 проекта от 27 агенции, компании и организации в 11 категории. Има също 5 одобрени проекта за специалната категория „PR студент”. Следователно общо 33 проекта ще бъдат оценявани до публичните защити на 15 и 16 май, а един е дисквалифициран.

Любопитен факт е, че за втора година подред липсват проекти в определени категории, а именно: „PR на политическа организация”, „Кризисен PR”, „PR кампания в сектор Финанси и връзки с инвеститори”, „PR кампания в сектор Информационни и телекомуникационни технологии (ICT)” и „PR кампания за персонален имидж”. Тази година липсват кампании също и в категорията „Вътрешноорганизационен PR”.

„Наблюдава се тенденция към отпадане на определени категории от конкурса, тъй като няма участие в тях, откакто сме ги измислили. Явно все още специалистите не са узрели за това да споделят опит и да покажат какво са постигнали в тези сфери. Идеята ни беше да предоставим възможност на колегите от сферата на политиката, финансите, телекомуникациите, имиджмейкинга и всички, които умеят да се справят с кризата да покажат какво могат. Но явно още е рано за това.” – сподели Милена Атанасова, председател на БДВО

Първоначално бе оповестен следният състав на журито: Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС и председател на журито за PR Приз 2010; Милена Атанасова – председател на БДВО; проф. дфн Милко Петров – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Валерия Пачева – гл.ас. към катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС; Надя Кантарева – началник "Пресцентър" на Министерство на образованието и науката; Любов Костова – мениджър “Връзки с обществеността” и “Проекти за комуникация на науката” в Британски съвет – България; Велислава Ивановска – началник отдел "Връзки с обществеността" в ПИБ; Цветeлина Петрова – редактор „Маркетинг и медии” в списание „Мениджър”; Албена Ивайлова – собственик и управител на PR агенция „VIVEKA”; проф. дфн Георгий Почепцов – преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет – Украйна, първият президент на първата PR Асоциация в Украйна; Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс. Впоследствие обаче в състава на журито влезе и Юлия Угринова – мениджър „Корпоративни комуникации” в „Софарма”. Така журито тази година ще се състои от общо дванадесет човека.

Стартира и записването за Четвърти PR фестивал. С цел по-лесното администриране на фестивала, тази година има ранна и късна регистрация. Заявката за участие може да бъде изтеглена от www.prpriz.info и следва да бъде изпратена попълнена на e-mail: s.stefanova@bdvo.org или на адрес: БДВО/ Българко дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. “Сан Стефано” 25

PR Приз 2010 се провежда с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.

сп. Rouge | 2010-04-17 | 00:01:01

За него Playboy не е просто името на списанието, което у нас той оглавяваше дълги години, но и имидж, начин на живот и привилегия за избрани. С днешна дата журналистът има собствен блог, в който нещата са представени от неговата интересна мъжка гледна точка, която идеално се вписа и в концепцията 10-те ЗА на Rouge.

ЗА МЪЖКИТЕ СПИСАНИЯ И БЪЛГАРИНЪТ МЕЖДУ PLAYBOY И PENTHOUSE

Печелившата формула не само за мъжко издание, а за каквото и да е списание, и въобще за какъвто и да било проект, е най-вече сериозна и постоянна работа. За съжаление повечето списания в България в момента се правят без особено старание. Това е вследствие на годините отпреди кризата, когато всички бяха свикнали да печелят без да полагат усилия. Сега обаче дойдоха времена, в които само талантливите и старателните имат успех. За останалите ситуацията е сложна. В момента повечето мъжки списания у нас са в сериозна криза – тиражите им падат, рекламните постъпления – също. Какво искат да четат мъжете ли? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Искат хубави неща, поднесени с вкус, начело с красиви жени, ако може. Искат добра журналистика, чувство за хумор, както и актуални теми, които фокусират вниманието.

ЗА БЛОНДИНКИТЕ И БРЮНЕТКИТЕ

Лично аз предпочитам брюнетки. От вас разбирам, че има изследване, според което богатите предпочитат тъмнокоси, но не съм сигурен дали е така. Аз не мисля, че съм богат. Или поне не и с пари. Според мен блондинките са по-атрактивният тип, ако говорим за медии и шоубизнес. Вероятно и всяка жена, която е експериментирала с цвета на косата си, го е изпитвала нагледно русият цвят предизвиква повече внимание. Друг е въпросът, че В момента не е особено модерен. На мен лично тази тенденция ми допада.

ЗА СИЛИКОНОВАТА ВЪЛНА В

България, за съжаление тази Вълна изобщо не отшумява. Напротив, манията става Все по-неконтролируема. Най-тъжното е, когато до силикон прибягват млади момичета, които изобщо нямат нужда от такъв. Те са поне половината от общия брой. Много тъжна статистика! За съжаление, медиите пропагандират тази мания. Добре, че беше скорошният филм на Миролюба Бенатова по БТВ, който донякъде я демитологизира. Доста момичета се отказаха да лягат под скалпела, след като го гледаха. Така че браво на тази журналистка, поздравявам я още веднъж и чрез вас.

ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЗВЕЗДИ И КОМПАНЬОНКИ

Какво значи "компаньонки"? Всеки е компаньон на някого. И всеки получава нещо в замяна на компанията си, ако погледнем чисто формално и философски на нещата. А дали има и такива звезди "на повикване" -ами нищо чудно и да има, но тях не бих ги нарекъл точно звезди. Една истинска звезда няма нужда да е компаньонка, няма нужда да има тарифа, нито да присъства в някакъв сайт, както се опитаха да внушат за Николета, Андреа или Венета Харизанова. Дали това е начин за самореклама? Не бих казал, по-скоро е опит за черен PR от страна на някакви амбициозни нови сайтове, които така разбират сензационната журналистика. Но всичко в крайна сметка се обръща срещу тях. Когато правиш миризлива журналистика, тя овонява не толкова жертвите ти, колкото собствения ти офис. Искрено съжалявам тези сайтове, които предприеха грозна кампания срещу някои от най-красивите жени в България. Те явно са се прицелили към най-комплексираната част от аудиторията – към читателите, които искат всичко да бъде омаскарено и демитологизирано.

ЗА BIG BROTHER FAMILY В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-(НЕ) ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО.

Аз съм от привържениците на това шоу. Смятам, че е майсторски направено от хора, които си разбират от работата -като интрига, като трикове за поддържане на зрителско напрежение, като монтаж… Колкото до "идеалното семейство" – за да се пропагандират някакви ценности, един от най-добрите начини за това е да се покаже техният антипод, да се предизвикат дискусии и спорове по темата. Да си представим, че бяха вкарали в Къщата 9-10 образцови семейства. Кой щеше да гледа тази скука, кажете ми? Тогава щеше да има критики, че Big Brother е непрофесионално направено риалити. Сега обаче, когато се вижда, че предаването предизвиква голям обществен интерес, веднага се надигнаха дежурните мърморковци и псевдо-интелектуалци, които започват да размахват пръст и да ни учат на морал.

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХЮ ХЕФНЪР

Не бих казал, че има такъв. Хю Хефнър е олицетворение на интелигентния и богат мъж, който нито за миг не престава да е джентълмен, да бъде щедър към всички, без да търси непременно някаква изгода от това. В България повечето богати мъже не са такива. Или не са щедри, или не са джентълмени, или са такива, но търсят непременно някакъв келепир. Не искам да давам конкретни примери за пишман-плейбои – светската хроника е пълна с имената и снимките им.

ЗА РЕЙТИНГОВАТА БИТКА ПРЕМИЕР-ПРЕЗИДЕНТ

Не мисля, че премиерът има нужда да се съревновава с някого за висок рейтинг. Той е и без това подозрително висок, задължаващо висок. Даже и най-върлите червени симпатизанти разбират, че Първанов отсега прави опити да си осигури някакво политическо бъдеще след края на втория му мандат. Най-малкото е длъжен да опита, "да падне за дузпа", както се казва. Не мисля обаче, че номерът ще мине. Конкуренцията между него и Бойко Борисов е неравностойна. Първанов е стигнал до ситуация, в която даже да говори верни и смислени неща, хората не му вярват. Обратно – премиерът пък си е създал доверие и имидж, който кара всички да му вярват дори тогава, когато не говори чак толкова хубави неща.

ЗА ПРАВИЛОТО: NO CHALGA NO PARTY!

Освен че съм фен на Big Brother, аз съм и от хората, които не мразят чалгата. Или поне не съм от тези, които държат на всяка цена да се дистанцират от нея. Всеки може да се забавлява така, както намери за добре. А и е нереално да очакваме "да се прескачат етапи" от развитието. Тази музика е липсвала дълги години на българина. Нека да й се насити, да се нахрани с нея, преди да стане no-Възвишен и изтънчен В музикалния си Вкус. Впрочем, Вече има признаци за такава еволюция и израстване. Същевременно, скучната и стерилна поп-музика започва все повече да се отваря към по-масовия вкус – благодарение на по-находчиви изпълнители като Аксиния например, Deep Zone Project, Миро… Крайно време беше да се отдалечим от "цвят лилав", "червило за теб и за мен", "аз съм портокалово момиче" и "есен, есен, умиращ сезон".

ЗА СОЦИАЛНАТА МОЩ НА БЛОГОВЕТЕ

в блоговете няма цензура. Реагират бързо на всяко събитие. Същевременно, т.нар. "сериозна преса" е в дълбока, дългогодишна криза. Почти няма вестници, в които да се прави модерна журналистика. Нещата са замръзнали на някакво ниво отпреди 15 години. Така че не изпитвам никакво съжаление към вестниците, чиито тиражи се сгромолясват. Колкото до Facebook, откакто го преведоха на български, този сайт буквално смаза всякаква конкуренция от други социални мрежи. И не е учудващо – всичко там е организирано перфектно. Ако успеят да въведат и видеочат, както и трансфер на файлове, вече съвсем няма да излизаме от неговия адрес.

ЗА КАНДИДАТКИТЕ ЗА СЛАВА

Да предизвикаш интерес към себе си изобщо не е толкова трудно като да го задържиш. Популярност се постига по много начини – понякога е достатъчна дори и една хубава фотосесия. Оттам нататък идва по-трудното – да покажеш характер, чар, присъствие, интелект, умение да комуникираш с хора, вкус, стил, обноски. Това не всеки го притежава. И не всяко момиче се научава на всички тези неща. Онези, които се справят, стават истински звезди. Останалите – само вечни кандидатки за такива.

Стр. 38, 40, 42