Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011
Според Картата на медийните зависимости, изготвена от агенция “Маркет Линкс” по поръчка на Фондация “Медийна демокрация”, през изминалата година отношението на българските всекидневници към премиера е било по-скоро положително, а критичните материали за ГЕРБ и правителството са били повече, отколкото позитивните. Как оцелява митът “Борисов” в медиите?
Да, наистина Борисов успешно оцелява в медиите, което всъщност е и една от причините да оцелява в политиката. Ако погледнем в ретроспекция политическата кариера на министър-председателя, няма да е пресилено да кажем, че стъпките, които той измина, за да стигне до сегашната позиция на премиер, са стъпки през медиите.
Борисов е силна атракция за средствата за информация още от момента, когато зае длъжността главен секретар на МВР. Спомняте ли си по-популярен главен секретар от него? Като кмет пък той беше с пъти повече в новинарските емисии, отколкото е сега неговата наследничка г-жа Фандъкова.
Данните от медийния мониторинг показват също така, че настоящият министър-председател има по-висок медиен рейтинг, отколкото имаше Сергей Станишев, когато заемаше този пост. Всичко това е категоричен знак, че в медийния интерес към Бойко Борисов има нещо повече от интерес към институционалните роли, които той заема. И това нещо „в повече” трябва да търсим както в личните качества на Борисов, така и в характера на медийната среда.
Безспорно Борисов е колоритна фигура и силен магнит за медийно отразяване – цветущ език, дръзко поведение, самочувствие като на екшън герой, вплитане на персонално вживяване и биографични препратки, иронизиране на противниците си, представяне на проблеми и ситуации по един опростен и лесно смилаем маниер. Този е лош, онзи е виновен, нашите успехи са тези и тези. Тази формула на публично поведение се оказва двойно успешна – както за политическата фигура, така и за медиите, които печелят аудитория дори само от показването на подобен стил на публично присъствие. Стил, който можем да наречем жълт, забавен, при всички случаи пораждащ отношение. Изобщо, Борисов успешно се вписа в комерсиалния медиен тон.
Митът “Борисов”, както казвате, е всъщност най-осезаемата политическа реалност – лидерът на изпълнителната власт. И когато медийното отношение към тази важна реалност е преобладаващо безкритично, тогава е налице голяма опасност. Още повече, че медийното отношение е така нездраво, както виждаме от Картата на медийните зависимости – позитивно към Борисов и негативно към институциите, които същият този Борисов оглавява. В крайна сметка това е един и същ мета политически субект. Подобна раздвоеност в медийния тон най-малкото показва вътрешна нестабилност и отказ от разпознаване на причинно-следствени зависимости между лидер и институция. Всичко това е в полза на лидера.
Къде са по-ефективни политическите послания – в “сериозните” български всекидневници или в “жълтата” преса?
Безспорно в жълтите медийни канали посланията звучат по-ефектно, по-скандално и по-пикантно. Една от принципните особености на жълтата преса е това, че тя винаги работи в морално-оценъчен режим. Казва или силно подсказва кое е правилно и кое грешно и така поражда отношение към героите, които са на страниците й. Неслучайно подобен род издания работят с щампи като „срамота”, „ужас”, „позор” и други в този дух. Това автоматично се пренася и върху политическите герои, които стават обект на жълт интерес. Жълтото политическо много по-лесно събужда отношение, отколкото сериозното политическо. Най-вече емоционално отношение.
Адекватна ли беше медийната реакция след разпространените от вестник “Галерия” и РЗС записи на телефонни разговори на висши представители на властта?
Медиите попаднаха в много трудна ситуация. Първо, защото трябваше да реагират на информация със скрит произход. И второ, защото трябваше да реагират на атака не срещу кого да е, а срещу медийно харизматичния премиер. В такава сложна, почти патова ситуация, най-правилният ход, струва ми се, е търсенето на колкото се може повече и колкото се може по-чиста информация. Направи впечатление – позитивно, че в този стресов момент медиите станаха по-отворени, по-гостоприемни за гласовете и гледните точки на различни политически субекти, включително от опозицията.
От друга страна, най-широко представената интерпретация на случващото се бе именно на властта. Отново най-търсени бяха думите на Бойко Борисов. Разбира се, това е обяснимо – все пак Борисов е видимата страна в този скандал. Необяснено обаче остава коя точно е невидимата страна, какви са причините за подобна атака, какви са преките и косвените последици за политическия процес от така случващите се „разкрития”, независимо от тяхната автентичност. Именно тук проличава слабостта на журналистиката – нейното безсилие да осветява и да разследва дълбоките политически зависимости, т.е. да отиде отвъд регистрирането на ефектите. В този смисъл политиците изпреварват медиите.
