Дарик на 18

 
Дарик на 18. Първото и единствено частно радио в България с национален лиценз стартира своята програма на 21 януари 1993 година точно в 12 часа.
Празничната програма започна рано сутринта ето така:
 

Водещ: Вие слушате „Мисията е възможна”, с министъра на отбраната Аню Ангелов.

Аню Ангелов: Добър ден на слушателите на радио Дарик. Честит рожден ден, Дарик радио. На целия екип пожелавам здраве, много, много слушатели и всичко най-добро. Да бъдете все така обективни, както сте били през всичките тези години.

Любчо Нешков: Честит празник Дарик радио и от мен Любчо Нешков. Бъдете здрави и щастливи и усмихнати и да ви слушат все повече.

Камен Плочев: Честит празник на Дарик радио. Аз се казвам Камен Плочев, по професия съм лекар, но приех тази приятна покана да водя един час предаване по Дарик радио, защото имам специално отношение към точно тази радиостанция.

„Всичко се слуша” – Дарик на 18 години.
Над 60 са гост-водещите в ефира на Дарик радио за днешния 18-ти рожден ден на медията. По традиция на рождения ден на Дарик пред микрофоните сядат приятели, партньори, лицата от новините и репортажите на медията. „Всичко се слуша”, това е слогът, който екипът избра за рождения си ден тази година.
Водещият на сутрешния блок „Дарик кафе” Михаил Дюзев е гласът на Дарик за 2010 година.

Михаил Дюзев: Това е най-голямото признание, което получавам в Дарик радио. Предполагам, че за всички журналисти в медията е така. Мисля, че е с натрупване. Едва ли е конкретно за 2010 година. Едно от първите признания, които получих аз като водещ на сутрешния блок на Дарик беше още в същата година на медийния фестивал в Албена. Сутрешният блок на Дарик получи голямата награда за сутрешно информационно шоу. Мисля, че оттогава по някакъв начин може би съм ставал по-добър, по-добър, за да се стигне до днес. Станах глас на годината. Сутрешният блок е даже малко скок, на най-високо се качваш. Денят започва от сутрешния блок.

Да си купиш приятели в медиите. Законно

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

Какво видяха и чуха репортерите през изминалата година?

Дарик радио, Челюсти | 29.12.2010 

Водещ: Здравейте, започва „Челюсти”, аз съм Мария Йотова. Датата е 29 декември, време абсолютно подходящо за лични и обществени равносметки. Това ще правим и днес в „Челюсти”, но не с политолози и анализатори, а с хората, които прекарват толкова време в парламента, колкото и депутатите, но са по-харесвани и с по-висок рейтинг от политиците.
Водещ: В повечето случаи са млади хора, налага им се бързо да влязат в непознатата материя /…/ хем да я превеждат на разбираем за обществото език, да критикуват, да търсят грешки, а освен всичко трябва да го правят и по интересен начин. Гости на „Челюсти” днес са хората, чрез чиито диктофони минава огромна част от политическия живот на страната, парламентарните репортери! Какво видяха, какво чуха /…/ през изминалата година! Теодора Енчева от бТВ, Евгени Генчев от Нова телевизия и Радослав Киров от „Телеграф”. Ще разберем веднага след рекламите
Водещ: Гостите на „Челюсти” вече са в студиото. Това са Теодора Енчева от бТВ, Евгени Генчев от Нова телевизия и Радослав Киров от „Телеграф”. Току що установих, че се казвате Енчева и Генчева, което е, доста, смисъл отивате си.
Евгени Генчев: Сериозно ли.
Водещ: Може би… Добре, че не работите в една медия, защото щяхте да обърквате хората. Вашата колега, Теди Симов, нашия парламентарен репортер ни е приготвил един много интересен файл, малка четири минутна китка букетче от най-интересните реплики в парламента през последните седмици,да ги чуем и след това започваме.
Запис:
- А вие сте длъжна г-жо Председател да се съобразявате с действията на партизанския отряд. Отряда беше оставил политкомисар, заместник командири и една картичарка, която…
- Г-н Шопов…
- Която през цялото време г-жо Председател…
- Г-н Шопов, моля приканвам към…
- … имаше задача да стреля, да води масиран огън и да задържа противника.
- Предлагам да вземе решение и всички изказвания на г-н Шопов да се предават директно да се предават директно по националната телевизия.
- Явно, че удължаването на работното време не ми действа добре, рискуваме. Да, не знам на вас как ви действа, на голяма част от хората тук не им действа добре, като лекар ви го казвам. Колкото повече стоим тука, ще измислим нещо, дето хората не знам как ще го приемат! Не знам за националната телевизия… Не, не помага! Уважаеми…ох.
- Ясно е, че знака „X” с едно преместване на фигурата му се превръща в знака „+”!
- Тези знаци бяха, „X”, „+”, „-”, „V”, елхичка, борче, кръгче, точка, две чертички, две напречни чертички, две надлъжни чертички.
- Ох.
- Сега ще помоля тука колегите да станат и да покажат, гласуване със знака „X”, моля ви да го завъртите този знак, както и да го въртите колеги, на където и да го обръщате, той все е действителен, става и „+” г-жо Манолова, става и „X” и /…/ действителен този знак.
- И вместо да се държите тук като момичетата на късмета и като шоу гърли, можеше спокойно да се изкажете по същностните текстове на този кодекс.
- А на г-жа Манолова, ще кажа само една поговорка. Едно си Мая знае, едно си Мая лае и бае.
- Тука се касае и за шаблоните, не се каза за клечките, не се каза за конците, всичко това се правеше годините, това е технологията, пробвана, изпитана, практикувана от БСП разбира се. В крайна сметка, ясно е за всички ни, че те ще имат голям проблем и ще трябва да правят курсове по хисология, т.е. как ще се пише знака „X”.
- И аз не мога да разбера, г-жа Фидосова се държи сякаш не е от град Монтана е от щата Монтана и сякаш иска да бележи нейните гласоподаватели с „X”, а иска да ползва този знак, като дъмга, както бележат кравите монтафонци в щата.
- Ох.
- Не може да отлагаме в някакъв друг час срещата си Цветанов, в 10 вечерта хората се срещат с жените си, с любовниците, не с министрите, това не е нормално.
- Попов, ние сме по време на пости г-н Кутев! 10 минути почивка.
- Ох.
- Асен Гагаузов отсъства, Ахмед Доган отсъства, Белгин Шекри отсъства, Бисерка Петрова отсъства, Георги Анастасов отсъства, Даниела Дариткова отсъства. Присъстват 111 народни представители, няма кворум, закривам пленарното заседание.
- Ох.
Водещ: От тези четири минутки, изглежда така, че работата ви е голям купон, но май не е нали?!
Евгени Генчев: Не, напротив, така е.
Водещ: Така ли е, в смисъл като тези четири минути, така е и през цялата година?!
Евгени Генчев: Само, че сте изпуснали…
Водещ: Малко по-близо Евгени!
Евгени Генчев: Извинявайте. Изпуснали сте друг момента, който много така също вдига настроението в парламента, всеки път като дойде министър председателя!
Водещ: Какво се случва тогава?
Евгени Генчев: Ами тогава еуфорията е още по-голяма! Даже наскоро в колара на парламента нямаше работа, не беше такъв купон, говорих си с две колежки и докато си говорихме изведнъж вече не ме слушат, вече.
Водещ: На къде гледат?
Евгени Генчев: Някъде зад мен, обръщам се и минава в тоя момент Бойко Борисов, и само казва „Здраво”… отиде напред, за да стане шоу в залата. Та там са също много цветни моментите.
Водещ: Добре, тези неща, които чухме сега, се случваха в някакви малки часове на денонощието, понеже поработиха наистина много ударно в края на годината. През нощта ли се случва това, смисъл защо…
Теодора Енчева: Разбира се, че не само през нощта, но действително през декември на депутатите много им се събраха извънредните заседания.
Радослав Киров: Както и на нас!
Теодора Енчева: Да, да на нас журналистите. Отделно ние имаме, как да кажа, друг график и друг подход вероятно към подобна работа. Те не издържат на напрежението! Това е голата истина. Те не са подготвени да дебатират, да работят толкова дълго време, то наистина е продължителен…
Водещ: На пълни обороти.
Теодора Енчева: Да, продължителен работния ден. Но нека да кажем, че сами си го направиха, те сами създадоха този ритъм на робота, защото в началото на годината или в средата на годината, имаше поредица от седмици, в които заседанието приключваше в 10 часа или в 11 часа, защото няма кворум, не, а защото няма закони, които да влязат в пленарната зала и да бъдат обсъждани!
Водещ: А, депутатите са си там, но никой не си е направил труда да внесе закони, които да се обсъждат!
Теодора Енчева: Просто не се работеше в комисиите и да, изчерпва се дневния ред, защото не се внасят закони, нито… имаше един такъв период, те не се внасяха нито от правителството, което има законодателната инициатива, нито парламентарната група на ГЕРБ,а е ясно, че опозицията каквито и закони да внася, те не биха били приоритетни! Така че този режим, в който изпаднаха депутатите и ние ги показвахме и ги разказахме надълго и нашироко как работят, как се чувстват…
Водещ: Сами са си виновни.
Теодора Енчева: Да, те си го направиха сами. Те много държаха да изпълнят обещанието си, говоря в случая за управляващите, да изпълнят обещанието си да приемат изборния кодекс в календарната 2010 година и го постигнаха. Но просто наистина го постигнаха в последния момент.
Водещ: Добре, времево го постигнаха. Качествено какво постигнаха?
Радослав Киров: Аз само искам да ти кажа, че специално изборния кодекс е много голямо изключение, защото Теди е права, през голяма част от годината те не работеха по законодателна дейност. Но специално изборния кодекс, защото аз го следя, на мен ми е излязъл да не казвам къде, през последната половин година заседаваха по два пъти седмично по изборния кодекс. Просто е много обемист и просто..
Теодора Енчева: В комисиите, да, той беше 600 страници.
Радослав Киров: Да, цяла година, специално него го правиха много дълго време и просот нямаше как, по-нормално би било да речем да остане след Нова година, но тогава нямаше да си изпълнят обещанието и пак щяха да … така че специално изборния кодекс е изключение.
Евгени Генчев: То е било изключение, когато трябва все пак да се …. което трябва да се отчете като плюс, че за пръв път в новата история на България всъщност изборен кодекс се прави в рамките на втората година от управлението, а не месец преди изборите. Това се случва за пръв път. Но с всички останали неща, които са покрай него сме ги чували и преди, остават всичките съмнения за това, че правилата са нагласени така, че да спечели този, който ги пише и аз между другото правих един материал подобен по темата – за БСП има много интересен казус. Искат от тях да представят при регистрацията си в ЦИК за участие на избори документ от Държавен вестник. Тоест те трябва от едно време, от Бузлуджа, с подписа на дядо Благоев да внесат документ в ЦИК, за да могат да участват. Това звучи смешно и нелепо, обаче си спомням…
Водещ: А какво се случи, отказаха ли се от това в крайна сметка или не?
Теодора Енчева: Не, мина, има такъв текст, който изисква подобен документ от всяка партия, просто БСП има този казус, в койот тя с нейната 100-годишна история трябва наистина да извади документ, който ..
Водещ: Да отиде в националната библиотека и да започне да рови.
Радослав Киров: А тука също е много спорно, защото БСП реално съществува от 90-та година,..
Теодора Енчева: Да, ама тя е приемна. Няма значение, просто..
Евгени Генчев: Заради подобен казус Синята коалиция щяха да ги спънат на предишните избори, така че не е толкова смешно това, което звучи като …
Теодора Енчева: Да, то звучи смешно и като виц, но всъщност си е един сериозен императив, който предполага закона. Просто не се явяваш на избори и точка.
Водещ: Други абсурди, на които се нагледахте през тази година, предполагам,ч е последните седмици са били повече от обичайното?
Евгени Генчев: Според мен имаше много неща, които тази година в парламента се случиха за пръв път. Това е в противовес на твърденията на по-възрастните журналисти, които смятат, че само в началото на 90-те са се случвали интересни работи там.
Водещ: Сега им е скучно ли? Ама вие наистина си Имате собствен живот там. На повечето журналисти им е скучно това, което се случва там?
Евгени Генчев: Ами не, тези които вече не идват по-скоро като отстрани погледнат…
Радослав Киров: Едно време какво бешее….
Евгени Генчев: За пръв път тази година в парламента не се гласува с чужди карти. И това е само привидно, защото пак не е за пръв път, но се хвана цаката. Гяволетата, както каза Венера от лафката – намериха цаката на гласуването. За пръв път тази година се гледа бюджет два пъти в парламента. За пръв път тази година министър на вътрешните работи чете художествено СРС-та. Така че доста неща в този парламент се случиха и не са се случвали преди, през 2001.
Водещ: Новите депутати?
Радослав Киров: Аз мисля, че точно това е готиното, тая втора година от техния мандат, защото през първата година те са по-такива… винаги, когато една огромна група… тука трябв ада кажем, че не само в групата на ГЕРБ са нови депутати. Ако погледнем по-общо, и в Атака голяма част, по-голямата част от групата са за първи мандат, в сините само няма изключения. БСП дори има много нови, в ДПС нови депутати. Така че не само ГЕРБ, една основна част, мнозинството са чисто нови депутати, за първи мандат.
Водещ: Добре, първата година е година на ослушване, оглеждане. Втората година какво се случва?
Радослав Киров: Сега във втората година се отпускат, има дори много самосиндикални изказвания, да не повярваш. Докато преди…
Теодора Енчева: (?) самосиндикалните така наречени от теб изказвания… В този парламент има изключително строго следване на партийната линия, просто субординацията във всички парламентарни групи е сведена до съвършен ред. Това изобщо не може да се подмине. Има независими депутати, много рано в началото на мандата на 41-вия парламент. Те обикновено, тъй като аз имам един поглед назад в предишни народни събрания, обикновено те…
Водещ: Колко години правиш това? От колко години си в парламента?
Теодора Енчева: Е, сега да не ги казвам….
Водещ: Не са чак толкова много.
Теодора Енчева: Не, достатъчно са, както и да е. Това, което исках да кажа, че наистина тези независими депутати работят много усилено в НС, те служат също така и за разменни монети между различните политически партии. Те също така осигуряват, когато се налага и мнозинството, защото така биха могли да бъдат в едни моменти кооперативни, в други не. Основно знаем, че РЗС се разпадна като парламентарна група и така се появиха независимите депутати. Много ми се ще да разкажа една случка, която истински се впечатлих по време на заседанията последните през декември, когато един депутат от РЗС, всъщност това е втория човек в партията на Яне Янев, Емил Василев, най-спокойно излезе от трибуната по време на много горещите дебати за изборния кодекс и съобщи следното – Уважаеми колеги, докато ние седим в залата, оператора на БТВ снима под полите на депутатките. Това беше много драматично. В този момент в пленарната зала настъпи смут, единствената камера, която имаше на територията на НС беше камерата на БТВ, аз бях там заедно с оператора Любомир Тасев и това, което правихме е …
Евгени Генчев: Снимахте под полите.
Теодора Енчева: Да, може и така да се определи явно от този депутат, но всъщност ние интервюирахме Цвета Караянчева от ГЕРБ, която ни разказваше именно за изборния кодекс и за всякакви свои преживявания като нов депутат в този парламент.
Водещ: Как си обясняваш поведението на Емил Василев? Нещо обидили ли сте го преди това?
Теодора Енчева: Не, нищо подобно. Той просто Искаше да бъде интересен и оригинален по един много безвкусен начин.
Радослав Киров: Само да вмъкна, че този е същия, който в едно писмо официално обвини, че Искра Фидосова го е изнасилила. Достатъчна история…
Теодора Енчева: Да, точно така, това е същия депутат. И така беше доста безвкусно.
Водещ: Много ли са хората като него в парламента?
Теодора Енчева: Не.
Радослав Киров: По-малко са. В предишния имаше доста повече такива елементи. И там сега хубавото е, че има достъпни стенограми, можем да ги четем. Ако се хване някой да ги чете, може да се скъса да се смее. Просто такива… то малко вече е спорно дали да се смееш или да си тъжен, да се разплачеш, но не, наистина, малко една идея по-добре, може би защото повече си мълчат, за това изглеждат по-добре сега.
Водещ: Перфектна дисциплина.
Евгени Генчев: Чакай, тази година беше гей скандала в парламента. Защо да са по-добре?
Радослав Киров: Е, скандали винаги има.
Водещ: Защо?
Евгени Генчев: Е не помните ли, с Волен Сидеров и Яне Янев. Защо да са по-добре? Такова нещо не че не се случва всъщност…
Радослав Киров: Е, не, миналия парламент имаше с ламарини, там едни такива изцепки доста по-кървави, така да се каже.
Водещ: Добре де, понаучиха ли се? В смисъл влязоха в релси, вече би трябвало нещата да ..
Теодора Енчева: Не, рано им е още.
Евгени Генчев: За кой питаш, за мнозинството ли?
Водещ: Не, за всички. За новите въобще.
Теодора Енчева: За какво всъщност да се научат? Как да работят като депутати?
Водещ: Да, дори технологията на случване на нещата.
Евгени Генчев: Според мен да. Защото в самото начало помните, че бяха дори комични ситуациите. Например стана с прекомерната дисциплина, която беше наложена. Стана така, че едва ли не ходеха до тоалетната на смени депутатите от ГЕРБ, дори ги бъзикаха с това от опозицията, че ходят на смени до тоалетната. Сега се промениха нещата. Намериха им цаката, регистрират се… да кажем, има всичките депутати от ГЕРБ да кажем са на работа, регистрират се по-малко, останалите спокойно си ходят до тоалетната и по кафетата през това време и се сменят така, че да могат решенията да се приемат с необходимия кворум, 120 депутати трябва да са в зала, за да може да бъде гласуван даден закон, и в същото време да не е пак тая дисциплина, която беше в началото. С гласуването със същите карти, ако въпроса дали са се променили, дали са му намерили цаката на парламента – мисля, че вече са му я намерили.
Водещ: И следващия въпрос е – това е по-скоро добре за всички нас или по-скоро зле?
Евгени Генчев: Аз мисля, че не е добре, защото всички идват в началото с усещането за това, че няма да правят така, както са правили онези преди тях. И всички в рамките на една година се държат по същия начин. Започват да твърдят, че да кажем депутат, който е от правната комисия не трябва да участва дори в заседанието или да взима отношение по закона за биоразнообразието, което според мен не е така.
Водещ: Не е негова работа.
Евгени Генчев: Според теб не е ли негова работа? Аз мисля, че е.
Теодора Енчева: Изключително е скована, да, подкрепям Евгени напълно. Изключително е скована инициативата на депутатите. Те не предлагат закони, които не биха били приети всъщност в пленарната зала. Това е някаква много лоша практика, която биха следвали и която наистина в момента е в зародиш.
Евгени Генчев: Но пък видимо поне нещата са се променили, защото поне сега го няма това да тече заседание с петима депутати. Защото аз съм ги борил. Не нормално заседание, а парламентарен Контрол. петима депутати в зала, които слушат …
Водещ: Говориш за предишния парламент?
Евгени Генчев: Предишния парламент. Сега това не се случва, защото в парламентарен контрол евентуално е Бойко Борисов и трябва да има кой да ръкопляска.
Теодора Енчева: Да, предишните парламенти беше точно така, парламентарни яконтрол беше изключително пренебрегван, а пък това е една от най-тежките парламентарни процедури след искането на вот на недоверие. В смисъл…
Водещ: Много неща ли премълчахте тази година, много неща ли не Казахте на зрителите, на читателите си?
Евгени Генчев: Аз не. Евгени Генчев не е…
Радослав Киров: Каквото има за казване се е казало. Не съм премълчал нищо. Радослав Киров, вестник Телеграф, да си кажем…
Водещ: Кажи си и ти.
Теодора Енчева: Няма причина да очаквате от нас, че премълчаваме, нито пък някой …
Водещ: Не, защото понякога се случват неща, за които трябва да им се подиграваме ден и нощ.
Радослав Киров: Е не могат да се разказват някакви такива… по-скоро простащини, нещо което се случва, примерно дори да го споменеш, но всяка простотия … не са и толкова интересни сега…
Теодора Енчева: Пресата е тази, която може да си позволи да разказва някакви случки като от кръчмата. В телевизиите мисля, че това вече… нашата публика отдавна е разбрала. Ние разказваме най-важното. Аз съм човек, който много държи на детайлите, но пък какво можеш да спечелиш, ако покажеш три детайла, а не разкажеш Основната история. Така че ние го правим всеки ден и това е нашето предимство. Пишем по водата, но все пак всяка вечер…
Водещ: Все пак не ми казахте в началото, като си говорехме за изборния кодекс, чисто времево те се справиха. Въпроса е обаче какво приеха за тия няколко денонощия там? Качествено?
Радослав Киров: Тука аз мога да говоря с часове специално за изборния кодекс, но общо взето той Евгени спомена това за регистрацията, където искаха документ от Държавен вестник. Аз мисля, че по-скоро по-голямата част от тези неща, които не са направени добре са не толкова с умисъл да прецакат някого, а от недомислици и от бързане, защото те са 4 закона, обединени в едно и още 5-6 закона, които се преправят през 5 години, заключителни, необвързани с изборния кодекс. И общо взето според мен изборния кодекс има няколко добри поправки, но като цяло няма някакви кардинални промени, чак … той беше наложен миналата година, не е преди 20 годиНи. Примерно големи промени са уседналостта, ранната регистрация. Има една изключително дребна поправка, която на мен ми направи много голямо впечатление, а не се дискутира чак толкова. За придружителите. Понеже, това също е практика за контролиране на вота, да влизаш с придружител. И в случая те ги описаха. Там имаше един много спорен текст, че когато ти си в неравностойно положение, можеш да влезеш с придружител в тъмната стаичка, спорния текст беше, че задължително трябва да представиш документ от ТЕЛК или от НЕЛК, че си в неравностойно положение, което беше много спорно.
Теодора Енчева: И че имаш необходимост от придружител. Две изисквания.
Радослав Киров: Но имаше един друг параграф там, точка или какво точно беше, текст, в който изрично е написано, че неграмотността не е причина да влезеш с придружител, което ако се замислите е много кардинална промяна. Тоест един вид това е, колкото и страшно да звучи, образователен ценз се налага, защото ти ако наистина си неграмотен, и да влезеш не можеш да се… но сега можеш.
Евгени Генчев: То и до сега не би трябвало да е придружител. Неграмотен..
Радослав Киров: Да, можеше, така бяха. В смисъл събират се една цяла махала, да не казваме от къде, и един пич по-як, с повече златни зъби казва – аз съм придружител, те са неграмотни, той е неграмотен, аз не мога да чета бате, той ще дойде с мен да ми показва.
Теодора Енчева: Това беше практика в смесените райони, освен в ромските махали.
Радослав Киров: Да, и това е много кардинална промяна, дребно текстче, но …
Евгени Генчев: Тука въпроса е дядо ти има ли документ от ТЕЛК.
Радослав Киров: Да, другия въпрос спорния, където е с документите от ТЕЛК и НЕЛК. Там наистина беше прекалено грубо според мен лично, но ,.. дискусионен въпрос. Но общо взето има 4-5 основни проблеми, докато в ..
Водещ: В цялото бързане пропуснаха ли нещо важно или някоя огромна глупост приеха ли?
Теодора Енчева: Това, което промениха и което е сериозно е текста, в който се казва, че районните кметове вече не се и збират. Това ограничава…
Водещ: А се назначават.
Теодора Енчева: А се назначават, да.
Евгени Генчев: Аз тука също много … според мен дискусионен въпрос, защото те районните кметове не се назначаваха до 2007. Когато го промениха пък тогавашните управляващи, с цел колкото и гадно да звучи, Бойко Борисов да могат да… който беше сигурно избран кмет, да могат да вкарат колкото се може повече хора свои по районните кметства. За последните 10 години, от 2007 насам за избираеми районните кметове. Но те ги направиха само избираеми, а не им дадоха, тогава като го направиха 2007, не им дадоха абсолютно никакви правомощия, на базата на това, че са избираеми. Така че това е едно плакане по стари неща. Ако ще ги правиш избираеми, 2007 още, да им дадат правомощия и нека сега се оплакват, че са ги направили неизбираеми, ако имат правомощията. Те просто подмениха едно нещо, което беше изкуствено създадено. Ако искаха да ги направят избираеми. Сега друг е въпроса, че ако мнозинството сега искаше да останат избираеми, трябваше да им даде повече правомощия. Защото има логика. И аз мисля, че трябва да са избираеми, но в тая линия, която беше до сега беше неработеща. Друг е въпроса със селските кметове, където по-скоро според мен е неправилно, на малките… точно селските кметове, малките кметства, до 500 души селата, че и там ги направиха да се назначава, до 350 всъщност. Там е по-скоро според мен дискусионен въпрос. Докато за… малко плач по изкуствен беше за районните кметове.
Водещ: Правим някакъв дебат много тясно специализиран, защото хората минават го това, прочитат заглавието и понякога дори не четат какво се случва вътре.
Радослав Киров: хората догодина като отидат до урните и като видят да речем в село не знам си кое, техния кмет ще се пусне от града. Така да се каже.
Водещ: Хората интересуват ли се от това, което правите вие?
Евгени Генчев: Аз мисля, че да.
Водещ: Или само когато им се случи в действителност това, което им разказвате в новините?
Радослав Киров: Ами то точно това е големия избор –д а разкажеш това, което ги интересува. Това е истинското умение според мен.
Евгени Генчев: И всъщност да ги накараш да ги интересува. Ние тук, които седим на тази маса, колкото и нескромно да звучи, по някакъв начин задаваме дневен ред на обществото.
Водещ: Осъзнали ли сте тази си тежка роля?
Евгени Генчев: Направо е плашеща.
Радослав Киров: Да.
Водещ: Не, сериозно?
Евгени Генчев: Не, сериозно. Плашеща е на моменти наистина, защото аз лично съм чувал в анкети, преповтаряне като папагал на фрази, които по определен начин са фигурирали в , да кажем в мой материал, като заучени, което човек трябва много да внимава.
Водещ: На колко години си?
Евгени Генчев: На 30. И вече ме водят за старо куче. Представяш ли си?
Водещ: Най-младия колега в парламента на колко години е?
Радослав Киров: Той има такива преходни и заключителни..
Евгени Генчев: 22-23…
Радослав Киров: Има такива, които са за известно време, което е минус на нашата професия.
Водещ: Колко годишни трябва да са… от колко години нататък трябва да се влиза?
Радослав Киров: Ами според мен не е до години, защото аз самия съм от най-младите, в същото време имам няколко години стаж в парламента, а пък на години съм пак един от най-младите. Тъй че то е до качества. Не е от години, а от това как си ..
Водещ: И от медията зависи.
Радослав Киров: Ами не само от медията, защото има колеги, които …
Водещ: Добре, не всички медии ще поискат 22 години…
Радослав Киров: Не е до годините, пак казвам. Има такива, които от втората седмица отиват в парламента, а има такива, които като натрупат опит някакъв и тогава влизат… защото това е доста трудно за отразяване.
Евгени Генчев: Помните ли (?) с един румънски собственик на телевизия? Той там каза – няма независимост братче, пращаш ги на 22-23 години и това е. Няма независимост. Така че много се надявам да се променят при нас нещата и да има ако щеш повече хора с бели коси по институциите, а не само хлапаци като нас.
Водещ: (?) каза, че това нещо при нас не се случва, защото на 50 години примерно те не могат да живеят с репортерската си заплата.
Евгени Генчев: Защо?
Водещ: Ами защото не може, защото им трябват повече пари, които идват от шефския пост. Говорим за работата на журналистите, в CNN репортерите са с побелели коси, такива каквито ти искаш да има в парламента, но тук просто заради финансовата ситуация това не може да се случи. На 50 не можеш да си позволиш да изкарваш парите, които изкарва репортер на 20 и няколко години.
Радослав Киров: Има нещо вярно, но о т друга страна не е съвсем това основната причина според мен. То си е въпрос на манталитет и на качество на състояние на цялата… защото то не е само, медиите не са отделни, вестници и телевизия отделна част от държавата, каквато ни е държавата, такива сме и медиите. Между другото това, за което сме се смяли как такива девойки, 20 годишни с микрофони в НС, бяхме в Украйна преди известно време, аз трябва да кажа, че там наистина ми се повдигна самочувствието, там се чувствах като чичко сред тях. Техния парламент, който е в… в Украйна всичко е в пъти по-голямо от нашето, огромен, страхотна институция, вдъхваща респект. И вътре бяха може би не знам дали имаше и непълнолетни. Всичките бяха девойки с микрофончета, дръжки на микрофони, както ги наричат.
Водещ: Как си го обясняваш? Със следващото си изречение, дръжки на микрофон.
Радослав Киров: Как да ти кажа… има там примерно любопитен факт, на мен ми направи… защото ние се оплакваме каква корупция, колко е зле всичко. В Украйна да речем, аз се втрещих като ми обясниха, техния шеф на службата за сигурност, така да се каже украинския ДАНС, в същото време е собственик на най-големите медии в Украйна. И паралелно с това..
Водещ: Ясна е собствеността.
Радослав Киров: Така че има накъде по-зле от нас. Макар че не е хубаво да се успокояваме с това, но …
Водещ: На базата, че има и някой по-зле от нас.
Евгени Генчев: Чакайте, какво означава по-зле ?то наистина зависи дали сме зле или сме добре, зависи с какво сравняваш.
Радослав Киров: Да, ако сравняваме с Великобритания..
Евгени Генчев: Някои стари лъвове като вземат да ни сочат, не знам …
Водещ: Трябва да пуснем рекламите и продължаваме след това.

Водещ: Парламентарните репортери Теодора Енчева от БТВ, Евгени Генчев от Нова и Радослав Киров от Телеграф са гости на Челюсти. Говорим си за нещата, които се случиха в парламента през тази година през погледа на репортерите. Скандала Верту няма как да приклчи това предаване, без да си говорим за това. Поздравления към вас, предполагам, че с години ще се говори.
Теодора Енчева: Благодаря. Това е наистина нещо, което ние превърнахме в събитие, не просто в някакъв спородичен скандал. Но аз мисля, че освен че БТВ показа депутати, които са готови да бъдат корумпирани със скъп подарък, ерго те могат да бъдат корумпирани с всяко друго нещо, което им се предложи по-голямо, по-малко, средно, ние всъщност показахме едни неизвестни, напълно непознати за своите избиратели и за широката публика народни представители, които всъщност могат да бъдат корумпирани. Това е този кръг, в който те се завъртяха. И това е най-страшното за тях – веднъж да имат това име на хора, които са подкупни или са готови да бъдат..
Водещ: И второ да бъдат известни само с това.
Теодора Енчева: И второ да бъдат известни само с това. Не може народния представител да бъде неизвестен. Или пък да стане известен с някакъв медиен скандал. С един медиен експеримент. Това е далеч от всички възможни представи за класическите демокрации.
Водещ: Глобиха ли ги накрая?
Теодора Енчева: Не.
Радослав Киров: Нямат право. Само ги глобиха с половин заплата. То е за следващи случаи. (?) е наистина, че ги подтикна, защото четем поправки за глоби и такива неща, половин година Никой не обръщаше внимание…
Теодора Енчева: Те бяха замразени, да.
Радослав Киров: И за тоя скандал поне сега ще ги приемат, ще има глоби от тук нататък.
Евгени Генчев: Само че депутатите с ахора, които всички сочат с пръст като … всички се упражняват върху тях, това е думичката, всички се упражняват върху тях за това Колко са лоши, колко са неморални и т.н. Аз покрай този ваш експеримент си зададох друг въпрос. Не знам дали помните един случай, покрай доклада на държавния департамент на щатите ли беше или някакво разследване на американски вестник, Ню Йорк Пост примерно, в което писаха за Бойко Борисов. За това, че подкрепя американската държава, че е агент на ЦРУ в България и n на брой неща. Тогава Бойко Борисов беше кмет на София, покани съответния журналист в България и каза – ние ще ти платим разноските, за да дойдеш. Онзи журналист няма да забравя какъв му беше отговора – при нас такава практика няма. Ние сами си плащаме командировките, благодаря ви много, чел съм необходимото за вас, няма да дойда. Покрай скандала с Верту си зададох същия въпрос – на колко журналисти, на които се предлага приятна командировка еди къде си или на които се предлага приятно коледно парти с еди какви си подаръци, колко от нас отказват такива неща? Разбирате ли? Много е гадно.
Теодора Енчева: Ами аз съм отказвала. Точка. Не съм приемала такива подаръци.
Евгени Генчев: Не си пътувала в чужбина на държавни разноски?
Теодора Енчева: Пътувала съм, какво от това? Те не са държавни разноски, аз съм отишла с командировъчни от БТВ и срещу тази командировка аз съм направила репортаж. Точка.
Евгени Генчев: Обаче обикновено се ползва самолет на правителството, много често се нощува за сметка на правителството, то не е за сметка на правителството, а за сметка на данъкоплатеца.
Теодора Енчева: Да, и? Какъв е точно целия проблем? В смисъл… ти смяташ, че това мен или теб или който и да е те прави зависим? Готов да бъдеш в някаква посока тласнат, за да можеш …
Евгени Генчев: Аз мога да говоря за себе си. Мисля, че не съм зависим в такава ситуация.
Теодора Енчева: Ами тогава защо изтъкваш подобна ситуация?
Евгени Генчев: Но нерядко се случва хората да пишат след това хвалебствени материали.
Радослав Киров: Друго искам да кажа аз. По тази причина колко забавно беше. По Коледа винаги пристигат подаръци от ресорите на различни колеги. И всяка Коледа ние се бъзикаме и се майтапим, че как искам да отида в бизнес отдела, да речем, защото при икономически новини пристигат всякакви такива готини химикалчици, дребни нещица. И си казвам – една Коледа беше, миналата или по-миналата, ГЕРБ вече ги имаше, значи да речем преди 2 години. И аз получавам от моите ресори подаръци – картичка по имейл. Дори не е хартиена. И викам – егати, дори да искам да се корумпирам – не мога, какви подаръци ми дават.
Водещ: Такъв ти е ресора. Смени си ресора.
Теодора Енчева: Подобни подаръци, подобни покани не могат да означават никакъв ангажимент, никакъв инструмент за влияние, абсурд. Просто няма защо да обсъждаме тази посока. А това, че депутатите винаги биват, някой се упражнява върху тях – ако те се чувстват по този начин, ако ние гледаме на тях…
Евгени Генчев: Да не са ставали депутати.
Теодора Енчева: Не просто да не са ставали депутати. Те трябва да са пример за всички останали. Те за това са 240. Към тях има по-специални изисквания. Председателя на парламента Цецка Цачева специално обясни, че не може да ги глобява депутатите за целия този скандал, който се разрази около нашия медиен експеримент, защото именно те са нещо по-различно.
Евгени Генчев: А тя наистина не може да ги глоби.
Теодора Енчева: Тя няма текст, върху който да стъпи. И аз бях категорична още от самото начало, че това няма да се случи, независимо,ч е се появиха твърдения, че ще има 40 000 лева глоба, наказание или там някакъв друг вид санкция, няма как това да се случи според сега действащите разпоредби в НС.
Евгени Генчев: Но дори и да действа пак председателката не може да ги глобява, защото тя е (?), имаше,…
Теодора Енчева: Точно така, тя не може да ги глоби от себе си.
Евгени Генчев: … го гледат с гласуване в пленарна зала. Ако предложи етичната комисия да ги глобим тези, цялото НС гласува дали да ги глоби или не.
Теодора Енчева: Точно така, тя не може да ги глоби от себе си, защото просто е решила, че така ще стане.
Водещ: Добре, какво според вас трябваше да се случи, ако всичко в държавата ни беше наред? Ако всичко беше наред нямаше да се получи експеримента. Но все пак той се случва. Какво трябва да е наказанието за тези депутати? Президента започна да говори за отзоваване и всякакви такива неща.
Теодора Енчева: С много голям успех всички текстове, които бяха замразени в т.нар. етичен кодекс, месеци наред можеха да бъдат гласувани и можеха да бъдат приложени върху тези депутати.
Евгени Генчев: А те са …
Теодора Енчева: Но те нямаше такава политическа воля в този момент. И естествено останахме в ситуацията, в която председателя на парламента не може да стъпи върху нито един текст, нито от правилника на НС, нито от вътрешните правила на работата на етичната комисия, за да накаже тези депутати. Пък и някак си самото им наказание с глоба, която тя в каквито и размери да бъде, тя примерно може да бъде три заплати месечни…
Радослав Киров: Според мен вие си ги наказахте достатъчно. Това е.
Теодора Енчева: Нямаше да има кой знае какъв ефект.
Радослав Киров: Според мен лично порицанието е най-голямото наказание за един народен представител. Заплата –две…
Теодора Енчева: Това, което ние показахме по БТВ, благодарение на колегата Стоян Георгиев и на колегите от 168 часа беше дни наред един резил.
Радослав Киров: И тук пак за т.нар. етична… Големия проблем е не толкова, че няма глоба, а че няма механизъм да се санкционира. Защото то може… това, че са го глобили една заплата е не толкова, че е загубил 2000 лева или колкото е там заплата депутатска, а това, че всички депутати са преценили, че той е сбъркал, направил е някакъв гаф.
Евгени Генчев: Замислете се, че не може да ги наказват заради..
Водещ: Как се държаха тези хора след това? Като мина седмицата…
Радослав Киров: Доста различно партийно, според партията.
Водещ: Кой ви каза?
Радослав Киров: Ами например от ГЕРБ всички бяха просто покрусени. Въобще не… много наплашени, да не кажа по-жаргонни думи. Докато да речем от Атака или от БСП, където такива неща са ги виждали, така да се каже, се опитаха от към смешната страна да ги … и от ДПС в същото време, като дори единия депутат, без да казвам вече от коя партия, не от ГЕРБ, се разнасяше, беше взел от някакъв негов приятел истинско Верту и се разхождаше из парламента…
Водещ: Не, истината е, че много повлия този скандал.
Теодора Енчева: Истината е, че всички депутати се опитаха да умаловажат скандала. Той им повлия. Но накрая те се опитаха да умаловажат всичко, което им се случи. Защото не искаха да стоят наказани в ъгъла.
Водещ: Защото трябваше да го преживят някак.
Теодора Енчева: Именно, да. Просто се опитаха да олекотят всичко, да си кажат – айде, ден да мине, друг да дойде. Това е, което се случи.
Водещ: Това ли е журналистиката, която трябва да се прави? Тази журналистика, която променя ситуацията? Реално нищо не се е променило, но все пак показва кой какво…
Теодора Енчева: О, не, не вярвам, че нищо не се е променило.
Водещ: Добре, показа кой какъв е.
Евгени Генчев: Не, истинската промяна е точно в приемането на тези етични правила, защото те са от половин година, а то не етичен кодекс, а промяна правилника за НС. Те сигурно десетки пъти се е споменавало, описвали сме ги, правили са репортажи колегите от телевизията за тези етични правила, но никой не ги прие. Сега след тоя скандал те ще ги приемат, бяха внесени в зала, ще бъдат приети.
Радослав Киров: Журналистиката не трябва да кадрува. Това е другата страна.
Водещ: Трябва да се намери средата. Скучно ли ви е понякога в парламента? Искало ли ви се е да имате друг ресор?
Радослав Киров: Само преди Коледа. Не знам за другите, на мен това ми е било целта. Аз съм започнал, като бях още съвсем зелен… Целта ми е – аз съм искал да се занимавам с политика, бил съм икономически преди това, пренесъл съм се в този ресор, започнал съм извън парламентарни партии, след това и определена партия, по степени, като НС по моему е най-трудния, най-сложния ресор в политиката за отразяване.
Водещ: Защо?
Радослав Киров: Защото има най-много работа. Ние това сме си говорили, примерно сме оплаквали тея депутати от ГЕРБ, а на тях им е голяма болка, защото те така да се каже много се влияят от рейтингите, тяхната партия, защо, основната цел е да си вдигнат рейтинга, малко да се вдигне мнението на обществото за НС, а то става точно обратното, последната година рязък спад в рейтинга.
Евгени Генчев: 20%, този парламент е стартирал с най-висок рейтинг от всички парламенти>..
Радослав Киров: И най-бързо се срина.
Евгени Генчев: И в момента е около 20%, ако нес е лъжа. С 41.
Радослав Киров: Той по default е най-мразената институция.
Теодора Енчева: Да. Същевременно трябв да кажем, че няма санитарен минимум за доверието, което се измерва в социологическите анкети за парламента. Дори да е 5% рейтинга или 15 или 55, това нищо коренно не променя, защото социолозите винаги обясняват, че НС е възможно най-негативно оценяваната институция години наред. Няма значение кой има мнозинство И кой има малцинство в парламента.
Водещ: Замисляли ли сте се, че вашия рейтинг, на медиите, които представлявате, е по-висок. В смисъл обществото ви има повече доверие от колкото на хората, които отразявате.
Теодора Енчева: това няма нужда да се замисляме.
Водещ: Не, това, за което говореше Евгени в един момент да осъзнае, че носиш някаква голяма отговорност.
Теодора Енчева: Ако е само в един момент е ужасно.
Водещ: Непрекъснато живеете…
Теодора Енчева: Ами разбира се. Няма как иначе.
Водещ: А приисквало ли ти се е да не се занимаваш с това, да имаш светска журналистика, нещо такова?
Евгени Генчев: Не. Правих наскоро репортаж за Дядо Коледа в кукления театър, беше интересно, но категорично си харесвам ресора и смятам, че много имам да се развивам в тая посока. Така че не.
Водещ: Ще изпратиш тези депутати И ще посрещнеш следващите? Колко парламента ще смениш, Евгени? Преди да се пенсионираш?
Евгени Генчев: Ще видим, ще видим кога ще ми побелее косата.
Водещ: Смяташ ли да останеш репортер с бялата си коса?
Евгени Генчев: Не знам, ти смяташ ли да си водеща до пенсия?
Водещ: Не. Твърдо не.
Евгени Генчев: КАтегорично не искаш? Ще го смяташ за провал в живота си?
Водещ: Не, просто ми се правят други неща.
Евгени Генчев: Да го кажем така – няма да го смятам като провален живот, ако след 20 години съм…
Водещ: Не, то ще е мног хубаво, наистина ще е хубаво, за всички нас ще е хубаво ако има едни репортери, които до 50 …
Евгени Генчев: Стига да не откачат вече.
Радослав Киров: Доста изхабяваща професия.
Водещ: Колко парламента смяташ за смениш ти?
Радослав Киров: Колкото се сменят. Колкото има. не, наистина, и аз като Евгени казвам, ч е не ми е целта със сигурност цял живот да съм репортер и (?) в НС, но за момента това е, което искам, това е което ме удовлетворява лично мен и искам това да си го работя. Пък каквото сабя покаже. Аз дето се вика преди 15-20 години исках да стана Батман. Така че не се знае …
Евгени Генчев: И други искаха и станаха.
Водещ: Въпроса е колко го искаш. Взима ли ти много от личния живот? Ама честен отговор сега.
Теодора Енчева: Таиз професия със сигурност отнема времето за личен живот и това няма значение точно какъв ресор имаш. Аз имам удоволствието и шанса освен да бъда парламентарен репортер и да работя за рубриките БТВ Репортерите и БТВ Документите, така че винаги за нас това е професионален шанс. Това е една дилема – лично време и професионална кариера, която няма едно решение. Така че просто трябва да живеем малко повече в хармония със себе си.
Водещ: Най-странния човек, който срещнахте в парламента? Само име.
Радослав Киров: Много са.
Евгени Генчев: Чакай, като кажеш много са трябва веднага да ти хрумне един.
Водещ: Ти каза в началото – депутата, който е обяснил, че снимате под полите.
Теодора Енчева: не, аз дори не го смятам за странен. Аз не мога да ги определя така. По-скоро смятам, че тези депутати, които влязоха в 41-вото НС имат шанса да се развият, да настъпи еволюция в тяхното поведение, в техния body language, в техните идеи дори. Така че времето е пред тях.
Евгени Генчев: Аз искам да ви питам – Тодор Димитров знаете ли кой е?
Теодора Енчева: Аз да. Съпредседател…
Евгени Генчев: Ти знаеш ли го?
Радослав Киров: Аз мога да ти го кажа.
Водещ: Не.
Евгени Генчев: Един от най-важните хора в групата на ГЕРБ в парламента. Тодор Димитров, който е човека, който смени Лъчо Иванов. Това е по отношение на имената.
Радослав Киров: Как ще е сменил Лъчо Иванов извинявай?
Евгени Генчев: Той беше също съпредседател…
Радослав Киров: Не беше.
Водещ: Трябва да приключваме, спора беше за по-рано. Реплика? Какво беше, бутафонки, хиксовете. Репликат ана годината от парламента? И трябва да приключваме.
Евгени Генчев: Репликата на годината, айде който е готов да казва, не ме гледайте мене.
Теодора Енчева: Не ми викайте, г-н Мутафчиев, заседанието не е открито. Аз мисля, че просто …
Радослав Киров: Насила ли да го направя, точно стана през последното заседание, когато се разпадна кворума, когато изчакахме Цветанов да го изслушат и цял ден с напрежение очакват Цветанов да каже за експертизата, за случая в Горна Оряховица и той е там и вече един час всички го чакат и накрая извън микрофона Цецка Цачева – Е насила ли да го докарам в залата?
Евгени Генчев: Цецовска държава.
Водещ: Добре, благодаря ви колеги. 

Най-често Законът за радиото и телевизията е бил нарушаван от bTV

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010 

bTV е телевизията, която най-често е нарушавала Закона за радиото и телевизията през първите шест месеца на 2010 г. Това сочат данните в отчета на Съвета за електронни медии за периода от януари до юни тази година.
bTV има издадени общо шест административно-наказателни акта. Веднага след нея се нарежда Нова тв с четири акта за нарушения на медийния закон. В дъното на класацията е "Дарик радио", което е направило само две нарушения. Интересното обаче е, че повечето оператори не са наказани с парични санкции, а само с… предупредителни писма.

Кой как престъпи Закона

Нарушенията на телевизиите са свързвани предимно с излъчване на предавания, които или потъпкват добрите нрави, или според членовете на съвета са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните. Неспазването на ограничението за реклама също е причина за налагането на санкции от страна на СЕМ.
Най-фрапиращото нарушение на bTV е излъчването на спонсорство в политическо предаване. Става дума за "На барекадата" на Николай Бареков. В него е излъчен политически
дебат по време на изборите за кмет на София. Върху капака на лаптопа на Николай Бареков обаче е бил залепен спонсорски стикер. Наказанието, което СЕМ издава, е предупредително писмо, въпреки че за такива нарушения Законът за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции от 3 хил. до 20 хил. лв.
Друг доста куриозен гаф на телевизията е свързван с излъчване на самореклама на риалити шоуто "България търси талант", в която е използвано знамето на България. Според медийния закон обаче телевизиите нямат право да пускат търговски съобщения със знамето, химна или герба на страната ни. За това нарушение СЕМ е наложил глоба.
Нарушенията на Нова тв са почти изцяло за неправомерно излъчване на реклама. Оказва се, че тя най-често не спазва ограниченията за рекламните съобщения. Нова тв е нарушила закона, като е излъчила рекламен клип на "Биг брадър Фемили", в който дете подканва родителите си да участват в шоуто, за да спечелят 200 хил. лв., кола и апартамент.
За това нарушение обаче СЕМ не е издал наказателно постановление, сочат данните в отчета на регулатора. Телевизията също
така е излъчила реклама на лекарството трибестан, без тя да бъде обособена като такава. За това нарушение СЕМ е изпратил само предупредително писмо до медията, въпреки че по закон се полага парична санкция, чийто максимален размер се равнява на 20 хил. лв.

"Най-лошите" предавания

Пародийното шоу на Джуди Халваджиян, което се излъчва по bTV - "Пълна лудница", е едно от най-зорко следените от членовете на регулатора. То попада в графата на предаванията, "включващи насилие и жестокост спрямо животни и са с вредно въздействие върху децата", и затова е било често санкционирано. Конкуренция на "Пълна лудница" по този показател е само "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски,което се излъчва през уикенда по Нова тв, сочи още отчетът.
Според него "много зрители" също са сезирали съвета за прояви на насилие в тези предавания.

Рейтингът

Като предавания, които съдържат "елементи на противоречие с добрите нрави", пък са определени едни от най-рейтинговите шоупрограми на bTV – "Шоуто на Слави", "Комиците", "Пълна лудница", както и това на Нова тв – "Шоуто на Иван и Андрей".
***
8065
часа телевизионни програми са изгледали членовете на СЕМ от началото на годината, сочат данните в отчета За дейността на регулатора
***
Кръпки в медийния закон

 - В сега съществуващия закон за електронните медии са направени поне 27 поправки. Затова той става почти нефункционален. Ето някои от тях, посочени в отчета за дейността на СЕМ през първото шестмесечие
на 2010 г.:
 - В началото на 2010 г. Законът за радиото и телевизията бе синхронизиран с европейската Директива За аудио-визуалните медийни услуги.
 - Тази промяна в нашия Закон отмени забраната за продуктово позициониране в предаванията и филмите. Това е нов вид реклама, който не се санкционира от
директивата, а вече и от ЗРТ.
 - Законът вече издава нови модели за регулация и нови приоритети в дейността на СЕМ.
 - Например той предвижда съветът да налага имуществени санкции относно етични нарушения.
 - Тази нова територия на надзора бе посрещната с противоречиви чувства от медийнатагилдия, а СЕМ засега я прилага предпазливо.
 - С идеята за защитата на творческата продукция на независимите европейски продуценти и насърчаването на българската аудио-визуална продукция ЗРТ въведе задължение 12% от годишното програмно време на медиите да бъде заето с външни продукции.

Стр. 22 – 23

Седмицата през погледа на Вяра Анкова

Дарик радио, Седмицата | 25.09.2010 

Водещ: Седмицата ни ще бъде през погледа на Вяра Анкова, генерален директор на Българска национална телевизия. Здравейте.
Вяра Анкова: Здравейте.
Водещ: Много новини от БНТ в пресата тая седмица, БНТ прави софийски канал, Камен Воденичаров се връща в БНТ като водещ на „В неделя с…”, това е утре, нали.
Вяра Анкова: Не, „В неделя с” все още вървят повторения поради готовността на нашето студио което така е коментирано в обществото, „Студио 1”. Тъй като си прекратихме договора с НДК и фактически новото издание, ще започне на 3-ти октомври.
Водещ: Това е същото студио зареди което пък е заглавието „Шеф в БНТ с оставка за разходи по ново студио”.
Вяра Анкова: Да, виждате ли колко интересни заглавия има.
Водещ: Друго заглавие „Кой пречи на БНТ да печели от реклама”.
Вяра Анкова: Африканците примерно.
Водещ: Да, „Труд” отправи тази новина, цяла страница. И „Война за поста на Вяра Анкова”. Това като стария пост, директор на…
Вяра Анкова: Е това малко вече в жълтата преса отидохме с последното заглавие.
Водещ: Кое е важното заглавие за БНТ, кое е най-важното сега?
Вяра Анкова: Най-важното заглавие, ще успее ли БНТ да убеди обществото, че е истинска обществена телевизия. Това е въпрос както виждате поставям и смятам, че към това трябва да се стремят усилията на всичките мои колеги, защото все още БНТ не е извоювала така истинското признание за обществена телевизия и поради това, с всичките тези дебати, за нейното финансиране. Ако трябва да съм искрена, в момента най-основния проблем и така тема, която бих поставила е финансирането на БНТ.
Водещ: Бихте ли се съгласила да няма реклама, но за това пък всички нужни пари да идват през държавния бюджет, ако това не може да стане с такси?
Вяра Анкова: Не бих се съгласила, по няколко причини. Първо това е един доста рискован вариант, да поставиш една телевизия, която до сега е била така пазар поставена на медийната среда, да я превърнеш в играч, съжалявам за израза играч, който не е медийно поставен. Предполагам, че тука ще има един такъв момент на липса на конкуренция съвсем, на липса на борбеност, защото тогава никакви рейтинги няма да те интересуват, ти получаваш едни пари наготово и каквото и да произведеш, надали ще има някакво значение. За мен рекламата, спонсорството, означава една конкретност, която нито една телевизия доброволни не би трябвало да се лишава от нея. Друг е въпроса вече до колко трябва да има реклама БНТ, защото аз съм за ограничаване на рекламата на БНТ, но не в такива стойности, в които е в момента. Естествено, че когато една телевизия получава бюджет от държавата, не може да има и свободно абсолютно рекламно време. Но смесено, тъй наречено финансиране има в много обществени медии в Европа.
Водещ: А защо ви е повече рекламно време, когато ако е верен обаче анализа…
Вяра Анкова: Не пречат африканците, да.
Водещ: …не си запълвате и времето, което сте имали, например по време на Световното първенство по футбол?!
Вяра Анкова: Защото БНТ за мен до тази минута не е правила нищо, с което да си запълни рекламното време. Значи ние просто сме забравили, какво значи да продаваш не само рекламно време, а и продукция. Телевизионна продукция! Ето дори ще кажа, че в момента отиваме на изложението в Кан, с намерението да продадем продукция на БНТ.
Водещ: Какво ще се опитате да продадете? Кое според вас, някой може да купи в Кан?!
Вяра Анкова: Ами примерно прекрасни фолклорни предавания имаме, говорим не за филмова продукция. В Кан не се продават само филми, продават се телевизионни програми. Има прекрасни документални филми. Има прекрасни сериали. Така, че аз мисля, че ние трябва да станем една идея по-агресивни в продаваемостта. Но да се върнем на финансирането на БНТ, защото искам да изчистя този един момент, защото той е много важен. Тук в България говорим за три форми на финансиране, бюджет от държавата, реклами и такси. И тая дума такси плаши много хората. В Европа вече има доста други форми на финансиране на обществените телевизии. Например дъщерни дружества, акционерни дружества към държавата, публично частни партньорства, търговски организации извън БНТ, по-радикални форми, които ние тук въобще дори не обсъждаме.
Водещ: Какво ще правят те?
Вяра Анкова: Много фирми примерно са изнесли маркетинга навънка, филмопроизводството като дъщерна компания, техниката, като дъщерна компания. Да не говорим за това, че цели телевизии стават като акционерни дружества…
Водещ: Не само БНТ им поръчва, ами и други им поръчват!
Вяра Анкова: Да, те стават, ако оцелеят на пазара, оцеляват. Но това е една форма, в която ти изнасяш структури за финансиране без те да отежняват бюджета на телевизията.
Водещ: А вие мислите ли да го правите?
Вяра Анкова: Ние да мислим…
Водещ: Имате ли право всъщност?
Вяра Анкова: Не, нямаме, аз за това казвам, ние и да мислим в момента е малко Параграф 22 от това което мислим.
Водещ: Сега се мисли нов закон.
Вяра Анкова: Да, на мен ми е много интересно как ще…
Водещ: За радиото и телевизията или може би всички медии, но не е много ясно.
Вяра Анкова: Не знам все още, нямам яснота какво ще представлява този нов закон, за мен обаче трябва да има по-високо представителство на обществените медии в тази работна група, за момента то е на ниво юристи само.
Водещ: Трябва ли да се слее БНТ с БНР?
Вяра Анкова: Един изключително тежък въпрос, на който аз винаги съм казвал, че първо трябва да има един финансов анализ, защото ако ви попитам дали трябва да се слеете с друго частно радио примерно, може ли да отговорите без да имате целта и идеята, защо това го правим. Значи за мен първо трябва да се тръгне от едно друго стъпало, ако слеем БНТ и БНР, какво би донесло: а – на потребителите, общо казано зрители и слушатели; б – на държавата като финансиране; в – като каква структура искаме да изградим. Има много плюсове и минуси в едното и в другото. Но аз все още искам да видя финансовия анализ и идейния проект върху който след това да седнем да разсъждаваме.
Водещ: Т.е. няма да кажете, за или против? Понеже в БНР са категорично против като чели, защото то няма да е много сливане, а по-скоро вливане на БНР в БНТ…
Вяра Анкова: Аз не мога да кажа как ще е, защото и това не знам. В момента ние обсъждаме една така някакво, защо пък да не слеем БНТ и БНР, нали някаква идея. Но нека изходим от някаква базисна позиция на тази идея. Ако в тази идея наистина има добро така виждане за оптимизиране на структурите, за оптимизиране на финансирането, за оптимизиране работата на журналистите, защо не. Но за момента просто не виждам такова, не искам да обсъждам нещо…
Водещ: Няма ли просто логика в това, по-малко администрация, т.е. един човек ще върши работа и за двете, даже един репортер ще ходи на събитие и ще го разкаже с глас и видео?
Вяра Анкова: Значи един репортер е трудно да ходи на събитие, един, по простата причина, трябва да се направи едно доста странно програмиране, в което половината часове да се избере кога този репортер прави брейкинг нюс примерно за телевизията или за радиото го прави, ако събитието в шест часа примерно, когато и БНТ и БНР имат новини. Да не говорим, че реален аргумент, това, че и двете медиите ще почнат да предават едно и също в един момента и тогава пък ще се каже, защо тези пари въобще се изливат като няма някакво разнообразие на информацията и как ще се осъществи това, че все пак хората да получават различна информация, а едно и също по две медии, от един и същи човек. За мене, пак казвам, много неща, които трябва да се обмислят, преди да се вземе, колкото до администрацията, това което чух, напротив ще е разрасне, една шапка със зам. за БНТ и зам. за БНР, значи ние добавяме за момента една фигура административна, без да се знае на долу точно как се развиват нещата. Пак казвам, това за да може да стане, имало е времена, в които е имало БНТ и БНР заедно, даже момента имаме още собственост, които не сме разделили от онова време и се водят и на БНТ, и на БНР. Има много идеи, в които могат да се обмислят практично, но да се почне от нулата, а не от средата. В момента вървим от средна гледна точка и се чудим дали да тръгнем надолу и въобще да не го правим или да тръгнем нагоре и да го направим. За мен това не е вариант на работа.
Водещ: Какво мислите да променяте в програмата на БНТ? Ще има ли отговор на Байландо и Великолепната шесторка, хитовете от тая седмица на вашите частни конкуренти!
Вяра Анкова: Значи първо зависи какво значи отговор. Отговор ще има на БНТ, кога ще дойде този отговор е също въпрос на време, защото много добре знаете, че една програмна схема не се прави за един месец, нито за два. Тя трябва да бъде добре обмислена, точно като позициониране спрямо зрителя веднъж, кои са зрителите в този часови пояс и Б, като програма която предлага конкурентните телевизии. Какво и да предложим обаче, то няма да е в стила на Беландо или Великолепната шесторка, защото БНТ трябва да предлага различен, различна форма, различна програма, за да бъде обществена телевизия.
Водещ: Нещо като „Голямото четене”.
Вяра Анкова: Ами има различни форми, ето Би Би Си не само с новини и документални филми, разгледах каталога последния който е на Би Би Си, там има изключително развлекателни формати, има състезания, много реалити. Така, че една обществена телевизия не означава да бъде скучна, тя трябва да има, тя трябва да има развлечение на всяка цена, за да може да си изпълнява и другата част, която е по-строгата, по-обществената, по тази която трудно достига до хората, тази която не може да има рейтинг и за която БНТ получава субсидия.
Водещ: Частните телевизии като чели успяват повече и със сериалите въпреки, че вие правите редовно конкурси за сериали. Как ще отговорите на „Стъклен дом”, „Забранена любов”?
Вяра Анкова: Частните телевизии развиха тази една тенденция към сериали, която е много хубава, защото за мене българските филми трябва да се развиват и това е ангажимент на всички телевизии, не само на обществената телевизия, която има най-сериозния ангажимент, защото знаете, че 10% от нашата субсидия трябва да отиват за финансиране на българското филмопроизводство. Ще отговорим с една нотка комерсиалност в идейните проекти, които предлагат. Значи самите творци, когато предлагат за БНТ, предлагат по-консервативни проекти. Просто БНТ трябва да излезе от образа си на тази държавна тежка структура, в която ти като влезеш почваш по различно да мислиш, различно да говориш и различно така да правиш програма. Не знам дали да бъдеш скучен или по-скоро да бъдеш така по-официозен да го наречем. Да ползваме тази дума. Значи вече хората имат така доста голям поглед върху филми, върху програми, ние трябва да отговорим на техния интерес, поддържайки обаче един много добър стандарт. А колкото до частните телевизии, защо имат този интерес, изведнъж, защото той се появи в последните няколко години. Преди частните телевизии нямаха интерес към филмовото производство, това е един отговор на продуктовата реклама за мен, като чисто финансиране, която влезе и ето тука ми е другия въпрос! Защо продуктовата реклама беше забранена на БНТ в предаванията ви, не в предавания, за които ние говорим за обществени теми и политика. Но за предавания, които са развлекателни формати. Аз нямам отговор на този въпрос въпреки, че не изморявам да питам.
Водещ: Имате предвид да сложите чаша определена минерална вода, нали за това говорите и да вземете пари на тоя дето е произвел тая вода?
Вяра Анкова: Да, но ние ще вземем от бизнеса пари, няма да натоварим държавата, за да се образува една продукция, която е развлекателна. За мен държавата и ние ще го предложим, това трябва да си изясни ангажимента, който иска от БНТ. Когато на държавата и е ясно, че тя иска 10% новини, примерно говоря, 12% политически предавания, 2% детски, толкова образователни и за това получава пари БНТ, а за другото което е развлекателна продукция, шоу, реалити и т.н. БНТ трябва сама да си изкара парите, когато има едно такова разделение, тогава няма да има и разговора, защо на БНТ и се дават тези пари. Защо те не и се дават даром, БНТ има една изключително тежка функция и тя е да може да прави програма при всичките извънредни неща, които се случват в държавата и тя трябва да реагира. Ето преди няколко дни с, имаше така разговор между нас и Светия Синод по повод на шествия, Литийното, защото те в шест часа искаха да направят изявление по БНТ, което щеше да размести цялата програма от шест до осем, говоря за такава реакция, за два часа. Бяхме така много кооперативни и те показаха разбиране от това, но понякога има ситуации, в които ти трябва да реагираш и да си разместиш програмата и за това много трудно да направиш една дългосрочна програма на една обществена телевизия, още повече с някакви концерти, в които половината институции пишат, че ето организираме концерт, нека БНТ да ни бъде медиен партньор, съгласна съм, но за да бъде БНТ медиен партньор, а тя има определен брой разходи, за да може да участва като медиен партньор, трябва да види и къде да го излъчи в програмата си, защото обикновено сме информирани за това около 20-на дни предварително, докато започнат преговорите стават две седмици и програмата вече е пусната. А да не говорим, че ти не може да търсиш и сериозна продаваемост на тази програма като информираш рекламодателите две седмици преди събитието.
Водещ: Както разбирам имате аргументи, вие искате повече пари от държавния бюджет догодина?
Вяра Анкова: Значи аз не искам повече пари от държавния бюджет догодина, искам ясно схема на финансиране на БНТ. Дали ще е през бюджет, дали ще е през реклами, дали ще е по-радикална реформа в закона.
Водещ: Това с такси според вас ще стане ли някога?
Вяра Анкова: За мен лично ако трябва да кажа, всички така… ето изслушвам много мнения, нали как трябва да се въведат таксите. Аз лично смятам, че таксите са една остаряла форма на финансиране на обществените медии трудно се гарантира събираемост на тези такси и много държави вече се отказват от тези такси за финансиране на обществени медии.
Водещ: Как бихте подредила новините тая седмица? Не знам дали чухте дебатите, някои от тях много горещи в „Седмицата” от началото!
Вяра Анкова: Това е един много труден въпрос и сега не искам да се обръщам към моето битие на директор на Информация в момента.
Водещ: Коя новина е … на седмицата?
Вяра Анкова: Аз ще подходя не от новинарска гледна точка в момента. Ще подходя от човешка гледна точка. Изключително интересен ми беше дебата за вероучението в българското училище. И тука подхождам като, даже като майка, защото си задавах въпроса дали искам моите деца да учат…
Водещ: Искате ли?
Вяра Анкова: Ами честно да ви кажа, да. Защото смятам, че нещата не трябва да бъдат задължителни, да но нашите деца, трябва да имат представа от религията, от това което учи църквата. Ние имахме в нашия сутрешен блок съжалявам, че въвеждаме БНТ тука в една друга медия, но имахме един интересен разговор в сутрешния блок, в който се разбра, че дори това да бъде заместено с Етика като предмет, също е така една основа за възпитание бих го казала на нашите деца, да съгласна съм…
Водещ: …в детайла обаче.
Вяра Анкова: Значи съгласна съм, че е много проблемна тема.
Водещ: Защото църквата иска да е задължително! Министъра казва, добре, ама какво ще учат другите деца, които не са православни, защото църквата иска православието, казва гърците са се отказали даже да е задължително!
Вяра Анкова: Да, аз не знам дали предмета трябва да бъде вероучение, но нещо като теория на религиите, в които хората да се запознаят, т.е. децата да се запознават с теориите на различните религии…
Водещ: Ами те ги учат, … в пети клас учиха по един срок това, религия по религия! А църквата не иска това, дебата е друг, те искат да се учи от предучилищна до 12 клас.
Вяра Анкова: Е сега от предучилищна до 12 клас е. Аз смятам, че в момента в който се изясни точно какво иска църквата и се направи един разумен компромис и съм съгласна с това, че преди да се въведе това в училищата, ние трябва да почнем да посещаваме църквата. Защото аз знам много хора, които като така в частен разговор казват „Аз съм много религиозен”, обаче тяхната религиозност се състои в това на Великден да отидат на църква. Религиозността за мене я носиш ти, това е състрадателност, това е отношение към хората. Първо, даже преди посещаването на църквата бих казала, дори едно посещение на църква не прави човека религиозен.
Водещ: Въпроса е как да го разкажеш това например през медиите, вие имате предаване в неделя.
Вяра Анкова: Да, ние имаме, …то е в събота вече.
Водещ: Аз поне, аз в събота няма как да го гледам.
Вяра Анкова: Да, то в събота го преместихме, точно поради…
Водещ: В Дарик Ники Кънчев кани един свещеник който казва по нещо, кратко в предаването „България следобед”, Шоуто на Ники Кънчев. Въпроса е, че вече разказа който очакват хората е по друг начин, не по начина по който май си го представят свещениците.
Вяра Анкова: Аз съм съгласна с това, децата вече са съвсем различно поколение, ако ние искаме да ги доближим до църквата през една старомодност, няма да успеем.
Водещ: Във върховно славянство.
Вяра Анкова: Да, няма как да успеем. Така, че тук има много работа църквата. Аз винаги съм се възхищавала, честно казано от гръцката църква, защото гръцката църква намира начин да стигне до хората.
Водещ: Ама там вървят обаче часове литургии в неделя сутрин по техните обществени телевизии. Вие виждате ли го това да го направите в БНТ сутрин от 8 и половина до 11 и половина една литургия от „Св. Александър Невски”, не само за Великден и Коледа.
Вяра Анкова: Примерно, ако поканите Тончо Токмакчиев тука, той ще ви кажа, защото съм водила този разговор с него, как трябва БНТ да излъчва в неделя литургията. И на много хора мнението е такова и това е практика по цял, нали доста държави от ЕС.
Водещ: Да, германците го правят, също съм гледал.
Вяра Анкова: Но, само тука пак казвам, за да върна темата към БНТ. Че всичките тези телевизии, които го правят, не са с един канал. Гръцката национална телевизия като национална телевизия не излъчва, смисъл като национална телевизия излъчва но не по основния си канал. Т.е. ето това е другия разговор за БНТ, защото на тази обществена дискусия, която беше в Министерски съвет, така чух мнение „Ами защо като нямат пари, БНТ трябва да имат още канали, защо не си спрат регионалните центрове” или пък имаше дискусия за сателитния канал дори.
Водещ: Колко канала трябва да има според вас една национална телевизия на България?
Вяра Анкова: Значи каналите също са финансово обусловени, нали не можем да кажем „БНТ иска да има шест канала”, но една национална телевизия, за да изпълнява обществената си функция, говоря за обществена телевизия, трябва да имат поне две канала.
Водещ: Та по единият върви литургията, парламентарния контрол!
Вяра Анкова: Дори и за това, само че нямам намерение като има два канала, да предложим единия да бъде комерсиален, а другия обществен, но има ситуации, в които ти трябва да отговориш на зрителския интерес. Така, че има две примерно предавания, които текат по едно и също време. Ние наскоро имахме такъв случай със световното и волейбола. Когато се чудехме какво направим, защото волейбола може да не свърши, а мача за световното почваше. В единия момент, щяха да ни ругаят феновете на волейбола, в другия на футбола. Т.е. правилна позиция нямаш, слава Богу така свърши в една критична ситуация и можахме да реагираме. Но ето имаше реакции за олимпиадата, защо това не сте пуснали, защо онова не сте пуснали, когато беше. Не може в един канал да пуснем всичко и да има той нормална програма.
Водещ: Като говорите за два, говорите за два национални канала, различно от това което ще правите софийския канал?
Вяра Анкова: Софийския канал лицензията, която БНТ е получила при предишното ръководство. Тя е кандидатствала и е получила такъв лиценз. За мен така правилното нещо е да се направи по подобие на немската телевизия национален регионален канал, в който да се обединят ефирите на всичките центрове, плюс на софийския канал.
Водещ: Т.е. в различни часове пояси, София от 8 до 9, 9 до 10 Благоевград, Пловдив до 11.
Вяра Анкова: Да, но тогава се спестява изключително голям разход и за излъчване и за преповтаряне, за сега в момента четирите центъра имат много голямо продукция, която се преповтаря. Всички правят примерно културни предавания. Защо когато ти можеш в тези пояси да ги обособиш спрямо спецификата на региона и да направиш една много различна продукция, която да предложиш на зрителя и да национална и да е 24 часа, защото за мене в днешно време да имаш канал, който е шест или осем часа и през останалото време…
Водещ: Я работи, я като пуснеш…
Вяра Анкова: Как като зрител почваш да го гледаш. Това просто е, ето това ако продължава така, наистина не трябва да има такава форма. Тогава и аз ще кажа, дори и ще се замисля дали да правим регионални програми, ако те са по шест часа, защото те не стигат до зрителя. Една телевизия в днешно време, трябва да бъде 24 часа. В този ред на мисли искам да кажа, че обсъждахме антикризисни мерки преди, още не бях генерален директор и стигна също до една безумна идея в телевизията, в един така разговор в работна група, как ето предвид оптимизиране на разходите, трябва БНТ да спре да излъчва в 12 часа и цяла нощ няма програма, завърта се ако си спомняте едно време БНТ как свършваше с едно такова въртящо се и химна в 12 и почваме в 7. Значи това е толкова остаряло мислене, просто вие сте човек, който следите…
Водещ: А няма ли да е лесно сега с цифровизацията, да направите. Всъщност искате три канала, един национален, все пак ви разбрах малко по комериален, един където да вървят важни неща като литургиите и парламента, и регионален включвам и София.
Вяра Анкова: Все още не знаем колко канали ще имаме, за да може да коментираме какво ще е тяхното съдържание. Но при всички случаи, когато се даде избор на БНТ и възможност за повече канали, той не би трябвало да бъде само на тази, трябва да се появят на тази идея имам в предвид, трябва да се появят тематични канали. Защото има много…
Водещ: Което правят частните телевизии, филми, даже комедии свързани!
Вяра Анкова: Но това за мен не са канали, защото те предлагат готова продукция, те нямат специфични предавания за момента, в повечето от тях, не говоря за всички. Говоря за канал в който да има собствена продукция не само да пусне филмов канал или…
Водещ: /…/
Вяра Анкова: Да, говоря за канал за със собствена продукция. Тогава може да се помисли както в повечето държави има културен канал, но това не значи филмов, не значи театрален. Говорим за културен канал, който да представя цялата културна идентичност на нацията, да има детски канал. И нещото което ние така, първите неща, които ще направим, да се направи портал на БНТ в интернет, защото ние трябва да започнем да развиваме и интернета, трябва да обърнем внимание на такива съвместни форми на излъчване между интернет телевизия, това е бъдещето и има страшно много вече такива проекти, ето…
Водещ: Ще ви трябва ли някакъв етно канал, предвид всички дебати, които сега текат по ромския въпрос. А и може би така ще си решите и вечния проблем с част от партиите в България с турските новини!
Вяра Анкова: Значи, това искам да кажа, в цяла Европа има новини на езика на етносите, даже на етносите. Но те са в регионален ефир. Ако се появи такъв регионален канал за който говоря национален, този дебат няма да го има в България.
Водещ: Добре, Вяра Анкова в „Седмицата” и бъдещето на БНТ, през нейният поглед.

Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Натискът бе при Виденов и Костов

в. 24 часа | 2010-06-01

Последните времена на натиск върху медиите изтекоха с правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. След това медиите въздействаха на обществените процеси, не обратното.
Всъщност екипът на Бойко Борисов извлече от ситуацията пиар победа, а екипът на Георги Първанов попадна в капан. Защото това беше най-логичното -премиерът да се обърне към медиите и да каже: "Президентът твърди, че има натиск. Така ли е?"
Отговорите са това, което четем днес (вчера -б.р.), а освен всичко Борисов отлично съзнава, че никой от неговия екип не е натискал медиите. Освен другото това е и просто ненужно, защото това е българският премиер с най-голям медиен комфорт, започнал още преди да стане министър-председател.
Да не говорим, че за да има натиск, трябват и други предпоставки, например избори, каквито в момента няма.
Колкото до СЕМ и КРС, изумително нахалство е да имат такъв огромен състав. Там за съжаление количеството не ражда качество. "Дарик" като електронна медия е имал куриозни и комични случаи с тези два органа, за които основно си личи тяхната тотална некомпетентност.
Например заради даване на телефона на ветеринарен лекар в ефир на хора, които страдат заради заболялото си домашно животно, ни беше съставен акт, че правим реклама. Да не говорим за случая, когато бяха направили акт на "Дарик" за това, че Мадона не знае български. Ние сме търговско дружество и плащаме данък печалба. И с нашите данъци се издържат абсолютни неграмотници (не че всички са такива, разбира се).

Стр. 12 

Силва Зурлева, шеф на борда на директорите на Нова тв: Групировки са ни тормозели

в. Стандарт | 2010-05-31 

Нова телевизия има независима редакционна политика. През годините всички политици са имали желание да влияят върху нея, но това е нямало как да стане, защото ние сме професионалисти. Натиск е идвал върху нас заради определени журналистически разследвания, но от групировки и мафиотски структури. Ние си вършим работата обективно и безпристрастно. Що се отнася до съкращаване членовете на СЕМ, не виждам това как би повлияло на работата на този орган.
***
Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Жан се опита и се провали
Отлично си давате сметка, че е голяма глупост да се упражнява натиск върху "Дарик". Последният, който опита, беше Жан Виденов. Никой не е упражнявал натиск върху нас и ако искаме да сме коректни към историята, ние имахме пълната свобода да критикуваме премиера и финансовия министър.
***
Владимир Йончев, главен редактор на в. "Телеграф": Зависим само от читателите
Няма натиск, спокойно мога да го кажа. Вестник "Телеграф" е зависим само от читателите си.

Стр. 4

Виктор Николаев – момчето, което изкара от кожите им Костов и Берберян

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация

Онлайн инвазията на офлайн медиите

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-13

Вестници, телевизии и радиа преоткриват силата на интернет

Световната икономическа криза удари навсякъде – не подмина дори и медийния бизнес. За никого не е тайна, че в последно време тиражите на много печатни медии падат главоломно. Рекламните карета в тези медии също стават по-малки, понякога липсват напълно. Наблюдава се сериозна тенденция на пренасочване на потока от новини от печата към интернет. Все повече издания се ориентират към изграждането на новинарски сайтове, които допълват техните традиционни полета на действие.
Информирането от интернет не е новост за българския потребител. Много преди печатните медии да изникнат в уебпространството, там вече се бяха утвърдили информационни сайтове като Dir.bg, Investor.bg и още куп други медии. Виртуалният облик на вестниците среща сериозна конкуренция в лицето на онлайн медиите, които вече имат своята вярна аудитория.

Пазарът

Българските новинарски сайтове са добре развити и полагат много усилия да са в крак със световните тенценции, казва Жюстин Томс, мениджър на ABC Design&Communication.
Пробуждането на традиционните медии беше преди 4-5 години. Тогава те осъзнаха, че интернет е мястото, на което трябва да присъстват, смята мениджърът Томс. Според Александър Савов от уебкомпанията Creato от началото на 2009 г. значително е нараснал броят на традиционните медии, които са инвестирали в добри интернет портали като нов комуникационен канал. Според него новинарските сайтове сега навлизат в своя тийнейджърски период.
Савов оценява като радостен факта, че се наблюдава увеличаване на собственото съдържание в онлайн медиите, както и собствените проучвания, собствени видеорепортажи, собствени фотографии. Някои медии напоследък избягват от copy/paste съдържанието, коментира той. За съжаление това не са всички – все още има издания, които не са разбрали силата на оригиналното съдържание, допълва той. Савов е категоричен, че българските сайтове за новини са на равни позиции с който и да е международен проект поне като технология. По отношение на съдържанието обаче има какво още да се желае.

Печатни и онлайн издания

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много издания в уебпространството направи средата много конкурентна, казва тя. Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват пари от интернет.
Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя. Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на сайтовете, защото един качествено написан за уебсайт материал ще бъде по-добре индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя Томс. Друга слабост на много издания е, че не се използва възможността за добро линкване и свързване на материали по дадена тема.
Според Савов традиционните медии използват интернет страниците си като допълнение към основния си профил – водещите телевизии препращат зрителите за повече информация към сайтовете си и използват потребителско генерирано съдържание в предаванията си. В новинарските си емисии bTV редовно цитира резултати от анкети, проведени в уебсайта им. Интересен факт е, че скоро предстои да станем свидетели как сайт на всекидневник "изяжда" родителя си и се превръща в самостоятелна медия, прогнозира Савов. Според него е логично сайтовете на традиционните медии да бъдат по-богати на съдържание и да представят по-актуална информация, като се има предвид, че разполагат с репортерски екипи. Това обаче засега не се получава, водещи онлайн медии са такива, които нямат зад гърба си друга структура, твърди той. Според Томс обаче сайтовете на печатните издания разполагат с едно сериозно предимство – те имат вече разработена репортерска и журналистическа мрежа. Това позволява пускането на материали с качествено съдържание направо от страниците на вестника в интернет.

Стр. 22 – 23

Още по темата: 

Станимир Въгленов, ръководител на отдел “Информационни и онлайн услуги”, Вестникарска група “България”: Интернет е все по-важен за нас

Анна Христова, управляващ редактор на Dnevnik.bg: Интеграцията вестник – сайт е ключът за успеха