Дарик радио, Кой говори? | 10.02.2012

Водещ: Силен гастрол на политици в медиите тази седмицата. Сега гражданският контрол на това, което се случи. Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда; колегата журналист от в. „Сега” Емил Спахийски; скулпторът проф. Велислав Минеков – Славето и Деница Сачева, представяме те, Деница, като рекламен специалист и PR, човек с много силна гражданска позиция. Хайде кажете, тази седмица веднага, няма време за губене, беше изключително тежка седмица за бедстваща България?
Емил Спахийски: Тя продължава да е тежка и по-интересното е, че прогнозите продължават да бъдат още по-тежки.
Водещ: Най-лошото предстои, така ли да започнем – с топенето на снеговете?
Емил Спахийски: Ами ако бъдем по-далеч от прогнозите, най-хубавото предстои, защото след това идва пролет, не Велкова, а пролет.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Ами какво да кажа, да, това е всъщност най-важната тема. Правителството изгубено в снега. Общо взето държава изгубена в някаква стихия. Много страшно изглежда. Вчера видях, това може би е тема повече за Дени, ама аз ще я подхвана. Понеже предния път говорихме за гьобелската пропаганда, вчера видях потресаващи кадри по БТВ, премиерът лично раздаваше пари в ръцете на пострадалите от село Бисер. Разказът беше за един човек, който е изгубил своите животни в трагедията, които са се издавили. Премиерът извади от един плик 4 хил.лв. и му ги даде в ръцете, след което започна да го прегръща пред камерите. На фона на останалата част от правителството, които всички бяха с плетени шапки и стояха зад гърба му. Ужасно много се притеснявам, че в момента просто ако всички, цялото правителство е в Бисер, не знам какво става с останалото управление на държавата. Смятам това поведение за грешно, неправилно и сбъркано като публично послание. Не трябва нещата да изглеждат по този начин. Трябва да има система за ранно предупреждение, работеща държава. Институции, които знаят какво правят…
Водещ: Не изглеждаха ли обаче единни след трагедията?
Антоанета Цонева: Това е всъщност посланието ние сме в синхрон, което непрекъснато се изрича, за да се внуши. Не носи много успокоение. Вчера, и този проект, който ръководя се занимаваше с тази тема, един от т.нар. от нас Властелинът на язовирите, председателят на СД на „Напоителни системи” му направихме дигитален отпечатък…
Водещ: Ще говорим за това…
Антоанета Цонева: Много е тревожно това, че човекът няма професионален бекграунд, свързан с управление на хидросъоръжения. Днеска вече предстои да установим дали изпълнителният директор на дружеството има такъв бекграунд, защото днес имаше много страшен репортаж в сутрешния блок за един язовир, който не се източва с бързината, с която той трябва да се източва и „Напоителни системи” не могат да дадат релевантни указания какво да се прави.
Водещ: Добре, ще влезем в детайли на този разговор. Славето и Деница, темата от седмицата това ли е, бедстваща България?
Велислав Минеков: Да се върна на това, че чакаме пролет, което каза Емо. Кристалина Георгиева също очаква пролет. Аз съм силно изненадан. И тя дори предположи, че този сняг може би ще се разтопи. Значи всички сме в очакване на топящия се сняг, Кристалина ни е предупредила. И по този повод ще ви припомня случай с един мой близък роднина, който снима филм за Индия и покрай това посещението на Индира Ганди в България. Тя е посрещната от Тодор Живков. И минава по пътеката покрай гвардейците. В този момент Тодор Живков явно е бил притеснен какво да говори и й задава следния монолог. Сега, у нас е лято, затова е горещо. После ще дойде есен, падат листа и подир есента ще дойде зима, тогава вали сняг. Така че това е много сходно с предположението на Кристалина Георгиева, очакваме пролет и всичко да потече.
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Аз се присъединявам към това, че няма как Иваново да не е събитието на седмицата, така е. За съжаление, за пореден път имахме ден на траур, за пореден път управлявахме криза вместо да сме управлявали риск. И всъщност това е нещото, което е наистина тревожно. Аз бях много впечатлена вчера от един материал, който четох на Ивайло Дичев, какво ще стане, ако има ядрена централа без собственик? Така по памет цитирам заглавието, не съм сигурна дали съм коректна.
Водещ: Да, той казва, ако някой политик облети страната и намери ядрена централа, пак няма да се знае чия е тази ядрена централа.
Деница Сачева: Всъщност това е големият проблем, че ние продължаваме и продължаваме да управляваме кризи, продължаваме да се занимаваме с това, че няма ясен отговорник за това какво трябва да се прави, не може да се… в момента, да, на пръв поглед хората изглеждат единни, то нещастието винаги сплотява, но за съжаление, това е нещо, което трябва категорично да се промени. Категорично трябва да се мисли предварително…
Водещ: Вие разбрахте ли кой е Емел Етем сега с днешна дата? Кристалина е в Европа, а в България?
Деница Сачева: Той образът е събирателен. Според мен е трудно да можем да посочим новата…
Водещ: Кой носи отговорността, това е, въобще какво стана с това министерство, което изчезна? Преляха се някакви функции…
Емил Спахийски: …кой носи отговорността и кой е Емел Етем са различни въпроси? Защото Емел Етем отговаряше за усвояване на средствата по бедствия и аварии, а не да но си отговорност.
Водещ: Добре, и Емел Етем е важно къде е и сега кой е?
Емил Спахийски: Между другото изненадващо за мен тя не се включи никъде да разкаже какво е правила тя и защо…
Водещ: Тя е депутат в парламента обаче няма медийни изяви доста отдавна, не говори тази жена…
Емил Спахийски: …на комисия по културата. Бедната култура.
Водещ: Как продължаваме този разговор? Реакцията, отговорността, размитата отговорност. Едно от най-добрите заглавия тази седмица беше, мисля в „Капитал дейли”: „Потоп от безотговорности”, в смисъл размити отговорности…
Емил Спахийски: Аз се опитах да потърся една друга гл.т., защото ние ясната гл.т. всички са виновни, държавата я няма, това се вече говори от понеделник досега. Исках да видя къде сме ние общо взето. Защото според мен, когато се огледаш в огледалото на държавата, виждаш себе си. Защото държавата или примерно общината тръгва от нашия собствен избор. Отговорностите са ясни. На територията на кмета кметът отговаря. За мен това е категорично. Винаги съм го цитирал, той ми е любим филм „Кметството” с Ал Пачино, ако си спомняте, където той цитира някакъв стар градоначалник миньор, който казва: едно врабче да умре в „Централ парк”, аз нося отговорност. И така, така би следвало да бъде. Кметът на Харманли, аз имах щастието и тегобата да живея в Харманли известно време, и познавам целия район. Този кмет е вече трети мандат на власт. И ми стана интересно как са гласували хората в Бисер, при условие че този проблем е от 2006 г., или от по-рано беше.
Водещ: И те са преизбирали този човек.
Емил Спахийски: Те са преизбирали, 70% от село Бисер са гласували за този кмет. Останалите 30% са размити навсякъде другаде.
Водещ: Много интересна гл.т.
Емил Спахийски: И между другото по-интересното е, че там ГЕРБ изобщо не съществува като сила и като функция изобщо, по никакъв начин. И това е, между другото прави чест и на правителството, и на лидерите на ГЕРБ, че не го изтъкват като факт коя е управляващата партия в Харманли. Но интересното е, че наистина такъв язовир, река, всички тези неща, грижата за поддръжката, там са много реки, не е само една, там минава през общината и Марица, минава и река Харманлийска, която редовно прелива, когато имат такива наводнения, и това е задача наистина на кметството. Ако този кмет не може да се справи два мандата с един язовир, очевидно е, че в едно такова село би трябвало да изберат друг човек, който да поеме отговорност за такова нещо.
Водещ: Ако този човек не може да се справи, трябваше да потърси медиите…
Емил Спахийски: Аз съм категорично против да намесват военните в цялата работа, защото това е онзи начин на чертаене на имотите в България, който, включително мисля, че и Бойко Борисов го наричаше „с дебелия молив”. Както в София навремето, разчертаваш, само че в София кой имот се връща, как се казваше, реституира, и като сложиш дебелия молив на малката карта, той си прибавя още около един декар към имота. И дебелият молив е минал през стената, и стената се пада на военните, язовира, т.е. рибата и водата са мои, а пък ти носи отговорността. Местните хора, или който там отговаря за язовира да силови рибката, са счупили крана, който е за да не може да се източва водата, т.е. за да може да има в тази вода риба. Защото…
Велислав Минеков: Което е практика, аз съм рибар. Това е практика, това е масово.
Емил Спахийски: Аз затова искам да кажа, държавата това сме ние, в смисъл село Бисер са държавата. Град Харманли и община Харманли, това е държавата. И хората, които си избираме, това е държавата и това е общината. Сега не може всичко да прехвърляш винаги само върху преливника, т.е. да кажем, което е хората в по-високите етажи на властта, което не означава, че не трябва да търсим отговорност… Но искам да разсъждаваме практично и това какво трябва да се прави и всичко идва…
Водещ: Така е, всичко тръгва отдолу, докато стигне…
Емил Спахийски: И обратно, то е двупосочно, не е еднопосочно.
Водещ: Каква е практиката, ти каза, че си рибар?
Велислав Минеков: Практика е унищожаването и затрупването на тези малки съоръжения, които откриват онова, което се нарича савак, всъщност това, което изпуска водата на язовира. И дори аз съм гледал язовир, който почти безпричинно е препълнен и изпуска вода през един от преливниците, и всъщност хората около язовира бяха изключително разтревожени, че от там ще избяга рибата и се чудеха с какви мрежи да поставят на преливника на язовира. На моя въпрос тогава защо не отворите язовира там, откъдето е нормалното място, през савака. Те казаха, абе няма го квадратното желязо, някой го е прибрал. Викам, ами за що го е прибрал. Ами защото не се източва. И това е хаосът, всъщност те искат да източат язовира ама преди това леко са прибрали квадратното желязо и никакъв шанс няма този язовир да бъде пуснат. Всъщност той попива през стената, което е достатъчно опасно, и се източва самостоятелно.
Водещ: Благодаря ви за това, което казахте! Деница, наистина ми се иска да се потърси отговорността и на местно ниво. Има 6 години нерешен проблем, 6 години не е решен проблемът с този язовир и кмет от 10 години. Не може да не се търси и там отговорност, няма как.
Деница Сачева: Разбира се, то само така ще спрем да се въртим в кръг. Защото иначе вие виждате, че това не е първият случай. И така всички твърдят в момента, че едва ли ще бъде и последният. Поне такива намеци има навсякъде, включително и с репортажа, който Тони цитира. Така че отговорността трябва да се търси абсолютно навсякъде, и в самите хор,а които също живеят там на място, защото всеки един от нас е отговорен за начина, по който живее и за нещата, които му се случват. Естествено, че правителството, което и да е то, абсолютно винаги в една такава криза, в една такава ситуация ще реагира. Аз не мога да си представя, че ние ще имаме правителство, което просто няма да реагира на такова нещо. Но трябва ли така да продължаваме, трябва ли така да продължаваме – когато се случат такива жертви и трагедии, тогава да отиват, да се изсипват пари, да се изсипва солидарност, да се изсипват министри и т.н. Това просто е абсолютно контрапродуктивно за всички нас.
Водещ: Това, което ме ужаси мен е, че има изпратено предписание обаче, което по презумция е задължително, то не е пожелателно, и никой, няма обратна връзка. Има предписание, очакват се дъждове примерно, да почне да се източва язовирът. Никакъв контрол в продължение на години не е имало, никаква обратна, никаква координация между кметство, между екоминистерство и всякакви други министерства.
Деница Сачева: Между другото важно е, когато се правят тези паралели със случилото се в Цар Калоян, защото, ето, виждате след толкова години обратно се връщаме на някаква подобна ситуация. Разбира се, детайлите може да са различни, но макрорамката на ситуацията е такава. И в крайна сметка след толкова много разследвания и изследвания накрая се е решило, че просто това е природно бедствие. Ние не можем, аз лично се страхувам от това, че и случаят с Иваново ще завърши по този начин. След 7 години някой ще каже, ами нищо, всички…
Емил Спахийски: Поради същата тази причина, извинявай само, защото така приключва, защото ние изкарваме гледната точка в борбата между ЦСКА и „Левски”, а не гледаме кое е добре, примерно аз категорично казвам, че за общината си отговаря кметът за нещата. Той е министър-председателят на тази община. Така че нормалното, морално и каквото, от всяка една гл.т. този човек трябва просто да си подаде оставката, за да може да има разследване и да се види кой е ползвал язовира, с чии протекции го е ползвал язовира. Защото от там тръгват нещата. Ти ако не си подредиш сам общината, няма кой да ти я подреди. Ако има нещо, което вече държавата ти пречи, защото си от друга политическа партия, и ти категорично си го казал това нещо, тогава този, който е пречил и (…) развитието, или примерно предотвратяването на тези неща, той да понесе отговорността. Тогава да има конкретен човек. Само конкретният човек може да понесе отговорността.
Антоанета Цонева: Наказателната отговорност, тя се насочва индивидуално, и това, за което говори и Деница. А онова, което виждаме, искам да продължа за Цар Калоян, прокурорът днес говори как е завършило това наказателно преследване. Той каза следното. Цитирам го: нямаме нормативна уредба, спрямо която да можем да измерим у кого стои отговорността за случилото се. И тук разговорът е за правомощията, за което говори и Емил. Значи липсата на система за разпределение на отговорността и концентрация на ресурсите там, където те могат да бъдат полезни, за да се превантира това, което се случва, е проблемът. Аз също искам кметовете навсякъде да отговарят за своята територия. Иска ми се… Защото спомняте си, Рудолф Джулиани беше начело на щаба, който ръководеше операциите, когато удариха кулите близнаци, не отиде някой от Пентагона, който да оглави, макар че той беше ударен. И аз искам да е така. Само че за да се случи, трябва да има написани правила. А в България няма написани правила. Защото се краде…
Водещ: Колко пъти (…) и казаха, ние не можем да се справим, колко пъти? За язовирите…
Антоанета Цонева: Реформата във водния сектор изобщо не се е случила. Цялата безстопанственост, безхаберие и всичко, което се случва, искам да ви кажа, че е продукт и на друго – изключително много се краде във водния сектор. Изнасят се съоръжения, които се режат за скраб. Кметът на Иваново, сигурно много иска неговото село да не е в това състояние, жителите на Иваново сигурно не искат да живеят във фургони, сигурно всички са осъзнали нуждата, но ние нямаме система за ранно предупреждение. Ако в Иваново кажат, имаме проблем, на кого да го кажат? Защото трябва да им дадат финанси, бюджет, трябва да дойдат хора, да се организират обществени поръчки, да се оправят нещата. И влизаме в този кръг. Аз съм участвала в управлението на община, аз съм общинар. Аз знам какво значи да нямаш един лев и на територията ти да има съоръжения с неизяснена собственост. Ама каквото и да искам да направя, аз не мога с голи ръце да поправя язовир.
Водещ: 6 години няма решение на един проблем.
Антоанета Цонева: Ама то е навсякъде. Иваново в момента е точката. Това е състоянието, аз искам за това да говорим, навсякъде е това. 2700 микроязовира има, които…
Водещ: Тогава излизаш, викаш медиите, показваш се по радиото, по телевизията…
Антоанета Цонева: …внимание, че има пукнатина на язовира. Не знам…
Емил Спахийски: Няма да е новина и няма да е интересна…
Антоанета Цонева: Новината е когато умрат 9 души. Затова всички са там в момента.
Деница Сачева: Е да, но ето пък, вие сте журналисти тук, Емо и Нина, и вие казвате пукнатината в язовира не е новина. Значи това не може да бъде…
Водещ: Е добре, ако дойда и ти кажа, има пукната язовирна стена, могат да залеят селото ,да умрат хора, как да не е новина?
Емил Спахийски: Много пъти се е говорило за такива неща, колко е опасно това, колко е опасно онова. Ние предния път си говорихме за Витоша, там, че една гора вече умира. И половината Витоша е в опасност… И това е опасно, защото не събира водите и може да стане наводнение и всякакви такива работи. Преди години един човек искаше да го каже това нещо, какво ще се случи, абсолютно никой не му обърна внимание, защото просто не е интересно. Не е интересно за хората, защото в момента, в който ти говориш за гората, която е потенциално след 6 години може да изчезне и потенциално може да наводни Бистрица, Железница и прочие и т.н., хората в момента ще обърнат канала и ще отидат на следващото радио или следващата телевизия, където говорят за някой убит.
Антоанета Цонева: Но да не би да е интересно в момента какво прави Цеко Минев с „Витоша-ски”, да не би за някоя медия това да е особено интересно?
Водещ: Как да не е интересно?
Антоанета Цонева: Ами аз бих казала, че това е интересно за тези активисти, които се борят, и за една-две опозиционни медии. Навсякъде другаде това не е проблем. Утре… Той трябва например да стопанисва лифтовете, нали така, и има договор с общината. Той не го прави. Какво ще се случи, ако там стане някаква трагедия? Някой да не би да пише репортажи за това или задълбочени анализи? Не. Новина ще има, когато стане трагедия. И това е същото като с Иваново, за съжаление.
Водещ: Продължаваме с гражданския контрол и позицията на събеседниците в студиото за това, което се случи. Изключително тежка седмица за България, такава се очаква, за съжаление, прогнозата да е и следващата седмица. С бедствието, доста неизчерпаема тема и пак не чухме отговорности, кой трябва да поеме, това цяла седмица наистина задаваме този въпрос, ако имате в отговор, моля ви, много кратко да отговорите, кой трябва да поеме отговорност за смъртта на тези хора, за всичко това, което не се е случвало през последните години?
Деница Сачева: …това, което не се е случвало през последните години няма един човек, който може да поеме отговорност според мен. Но в случая, вече го обсъдихме няколко пъти, всеки един носи своята лична отговорност за начина, по който живее в случая. Проблемите трябва да се решават там, където възникнат. И на първо място, трябва да се търси отговорността вътре в самата община. Какво се е случило там, докъде са стигнали сигналите, защо тези сигнали не са стигнали? След това вече, ако такива писмени сигнали е имало изпратени до институциите, трябва да се проследи и да се види тези писмени сигнали къде са спрели. Кой е чиновникът, който просто си е позволил да не отговори на такова нещо.
Водещ: Или ако има отговор, какъв е отговорът?
Деница Сачева: Или какъв е отговорът, да. Но просто наистина държавната администрация и общинската администрация трябва да излязат от лоното на тоталната анонимност. Защото винаги има министри и политици, които са на предната линия и по един или друг начин носят нашето недоволство и са символ на нашето недоволство. Но винаги има дребни чиновници, които са анонимни и които най-вероятно са всъщност не по-малко опасни, отколкото политиците, които не знаят какво правят. И другото нещо, което е много важно. За да престанем да говорим постфактум, ние наистина трябва да започнем да говорим за нещата като профилактика, като превантивни мерки – какво се случва, как се случва, защо се случва. Пи трябва да имаме наистина изисквания към хората, които заемат определени обществени постове. В случая решението на правителството, политическото решение язовирите да минат към единна агенция, тяхното управление и наблюдение, политически това решение е правилно. Така трябва да бъде. Защото не може един язовир да бъде разчленен, за рибата да отговаря този, който има келепир, а за водата да отговаря друг, за стената трети, пък накрая кметът да пише сигнали. Такова нещо е абсурдно. Естествено, че трябва да има единен орган на управление. Но ние трябва да бъдем изключително взискателни и внимателни кой е този човек, който всъщност в крайна сметка отговаря за случая, знаете, че се разгоря голяма дискусия в интернет за шефа на „Напоителни системи”. Не случайно никой не иска да се рови в личния живот на този човек и в бельото му, никой не се интересува от личния живот…
Водещ: Не трябва, нали, наистина не трябва…
Деница Сачева: Абсолютно. Нас ни интересува човек с каква психика, и с какъв мозък ще управлява тези неща, това ни интересува нас.
Антоанета Цонева: И с каква професионална квалификация.
Деница Сачева: Всичко останало няма никакво значение.
Водещ: И опита и всичко това, това наистина е важно.
Деница Сачева: Това е най-важното нещо и ние трябва да започнем да имаме наистина много високи изисквания към хората, които заемат високи постове. Много високи изисквания.
Велислав Минеков: Аз бях впечатлен от биографията на тази личност, както бе наречен в статия Повелителят на водите. Наистина това, доколкото разбрах, тази биография е била изтръгната, вследствие на големи мъки и усилия и тя се състои от четири реда. Започва с това, че той е завършил датски колеж. На всичкото отгоре… не е ясно за какво става дума. Този датски колеж е някъде между Красно село и Горна баня, да речем. Всъщност, явно, че е некомпетентен човек, човек, който е близък до министъра…
Антоанета Цонева: Той е бил негов съветник.
Велислав Минеков: Да, съветник на министъра е подбран по абсолютно случаен принцип…
Водещ: …на земеделския министър Мирослав Найденов. Това е шапката на „Напоителни системи”.
Антоанета Цонева: Да, те са принципалът на това дружество.
Велислав Минеков: Това е много характерно за едно популистко правителство, което ни управлява в момента. Всъщност подбираме хора по случаен признак. Това тука вече сме го говорили 300 пъти. И това са всичките тези личности, които са срещнати на едно кръстовище недалеч от Търново. Явно, че цялото правителство е събрано по този начин – по кръстовища, които са недалеч от Търново. Това е поредният пример. Това беше и Калина Георгиева, това беше и госпожата, която…
Емил Спахийски: Калина Илиева. Тя по същия начин е в същото министерство беше, пак тогава имаше ранни предупреждения, че тази жена ще бъде щета за държавата, но не се обърна внимание. Сега за да те подкрепя с един въпрос, който е много важен. При условие че цялото правителство, риториката беше за тройната коалиция и за това, че Ахмед Доган получи един сериозен хонорар за това, че е бил съветник на язовир, това е много тематично, Доган поне има висше образование, и то ясно какво. Но при условие че цялата критика на правителството е била за това, че некадърни хора получават хонорари, т.е. които няма… некомпетентни в конкретния случай, защо се назначават на този най-висш пост в администрацията, която отговаря за язовирите, без да знаем в момента, към този момент дали има образование… Защото това не е политическа позиция, за да бъде назначен човек по политически принцип, а това е техничарска позиция.
Антоанета Цонева: Само да уточня нещо. Освен скромното съдържание на биографията, в нея все пак изрично беше записано нещо още по- според мен, което трябва да подложим на коментар, че той е съветник на министър Найденов по въпросите на хидросъоръжения. Т.е. той е бил член на политическия кабинет, привлечен с отговорност, точно за да отговаря за тази политика. Представяте ли си? Това е едно. След което вече той пък е председател на Съвета на директорите на „Напоителни системи”. Има и друго ниво на тази система, това е изпълнителният директор, който все още не знаем особен много неща за него. Но да се върнем към…
Водещ: …вече не се ли фиксираме само върху този човек…
Антоанета Цонева: …грешка се фиксираме. Това е втората калинка, разбирате ли? На мен ми писна заради калинки да умират хора. Просто няма как да се приеме това. И има, ако има диплома, да я извади, да я покаже, да излезе министърът, да каже, този човек е адски ценен за нас, той има изключителен опит, невероятен принос към, написал е драфт за реформата във водния сектор, затова съм го сложил и т.н А не цялата тази история. Вчера МЗХ, единственото, което изплюха в публичното пространство беше обяснението, че не се изисква висше образование за длъжността му. Ние не питаме дали се изисква висше образование. Ние питаме, когато изпратиха тези биографии, с това завършвам, до сайта ни, и ние видяхме в този вид, аз веднага им върнах имейл, моля уточнете образователно-квалификационната степен, която е придобил той в това висше училище. Понеже беше написано и друго, че идва от частния сектор, точка. И от коя сфера на частния бизнес идва господин Георги Харизанов. Не последва никакъв отговор. И ние публикувахме биографията в този й вид. Вчера той пред Дарик каза, че това са жълтини. И никой да не го занимава много-много с тези работи, защото той по заповед на премиера отива да прави дигата в Свиленград. Това просто изглежда толкова абсурдно…
Водещ: Деница, искаше други теми от седмицата. Контролът, ами няма, как продължава оттук нататък, важно ми е да кажеш, Антоанета, как продължава оттук нататък, диплома чака ли се, такава по-подробна, от коя до коя година каква специалност, кой курс, преподавател?
Антоанета Цонева: Репортерът Полина Паунова, която води целия случай и контактува с Георги Харизанов, е получила от него уверението, че той ще изпрати тази справка от колежа. До снощи това не се случва. И оттук нататък ще се продължава да се настоява. И второто, което ще се прави е да се запита ГДБОП нейна задача ли е да управлява онлайн репутацията на активистите на ГЕРБ. Същият Георги Харизанов вчера каза, че ГДБОП ще се занимават със случая да махнат неговия профил от сайта… Ако публични пари се харчат за това антимафиотската структура ГДБОП да ходи да трие профили в сайтове за запознанства, това е изключително абсурдно нещо. Това просто, сюжетът около този човек става толкова абсурден, и около неговите часовници, всякакви други глупости…
Деница Сачева: Ако излезем отново от личността, защото мен тази личност не ме интересува, мен ме интересува принципът, на който се назначават хора, които отговарят за други хора. Трябва да бъде ясно вече, че ние искаме подготвени хора, които да се занимават с власт. Властта е инструмент за подготвени хора. Властта не е фетиш за някой да си лъска егото, да има секретарка или нещо друго. Властта е, и да си политик е професия, да си директор на такава голяма агенция, това е професионален, обществен отговорен ангажимент. Не може да има такива хора на такива места. И гражданското общество в България просто не приема това. И аз се радвам, че не го приема, защото това е формата на профилактика, за да не казваме после, ама той тоя бил такъв, бил онакъв.
Водещ: Добре обаче като сме почнали, като сме казали А, защо не кажем Б и не продължим? Защо не се изисква един списък във всички министерства кои са съветниците, по кои въпроси, и да се изискат на всички, както за сътрудниците в парламента? Това беше една много добра инициатива, след като излязоха безумни сътрудници в НС. На всички министри кои са съветниците, какво работи съветникът на министъра, колко пари получава и какви са му правомощията? Мисля, че това е много интересна тема.
Антоанета Цонева: Мисля, че на Дарик някой ням ада откаже много бързо да предостави такъв списък, но организация като нашата, сигурно ще трябва да се борим доста в съда за достъп до информация, защото няма да се учудя да се каже, че и имената им са лични данни. Защото онзи ден в парламента и това се оказа, че ние не можем да разберем възнагражденията на някакви бонуси на държавни служители, просто защото министърът на финансите казва, че техните имена са лични данни. Призовавам ви Дарик, имаме 15 министерства, ако не са станали повече…
Водещ: Колко са съветниците, тези, които…
Антоанета Цонева: Имената има, кой за каква политика отговаря и с какъв бекграунд е. Мисля, че тази информация за два дни може да се събере.
Деница Сачева: Определено, да.
Водещ: Как продължаваме сега, кои са другите теми от седмицата? Аз искам да ви кажа, че марихуана в парламента – изключително важна тема, по един съвсем друг повод, но марихуана в парламента въобще не се беше появявала досега и реакцията на политиците…
Деница Сачева: Беше се появявала, как? Не си ли спомняте, че имаше от списание „Едно” бяха направили една акция, в която бяха сложили в пощенските кутии на депутатите…
Антоанета Цонева: Но става въпрос, че от трибуната на парламента беше това.
Водещ: Беше отразено от всички медии, защото това наистина беше прецедент някакъв да се случи и реакцията на политиците. И това решение на спецсъда, наистина, което е, спецсъдът в България работи, да гледа дела за притежание на марихуана – 8 месеца затвор, такава е присъдата.
Емил Спахийски: Моите прогнози се сбъдват, че всичко нещо, което е направено със „спец” напомня на това, което е почнало след Революцията в Русия, черезвичайните комисии, които, ужким, само ще са временни, докато победи комунизмът, и се превръщат в един от най-тежките инструменти на репресии. Спецсъдът, законът за конфискацията, всички тези неща, които показват, че по законен начин не могат да се борят, т.е. държавата абдикира, създават се инструменти като спецсъда и те се товарят първо върху или жертвите, или върху най-слабите, или върху които не заслужават, просто само за да има назидание. Работат ана спецсъда би следвало да се занимава с хора, които са по високите етажи на властта.
Водещ: Това е, колкото и да е клиширано, такава беше заявката. И организирана престъпност. Едно момче с една цигара марихуана е организирана престъпност или корупция на високите етажи, не знам…
Емил Спахийски: Преди време, когато беше първият закон, ако си спомняте, имаше такъв закон, който криминализира притежанието на каквато и да е дрога, това се превърна в една от най-тежките форми на корупция, защото тогава полицаите на ниво, говорим патрул, се занимаваха с това да рекетират децата по площадите, пред училищата, навсякъде. Тъй като аз винаги съм спорил и съм против легализиране на марихуаната, не за друго, а защото в България това би се случило да се легализира зарибяването на деца да ползват марихуана, а никога, не говорим, че хора на 25 години ще почват да пропушват. Там е големият бизнес. И когато се направи този закон, аз бях твърдо против, защото това, което знаех, че ще се случи, се случи веднага, ходеха по улиците и като видехя някой по-странно облечен, веднага го преджобват. Като намерят марихуана му искаха по 200 лв. на човек или по повече пари, за да го пуснат. И това се случи, просто една чудовищна корупция и репресия срещу децата.
Водещ: Сигналът, който даде спецсъдът, как го разчитате, делото, с което се занимава, акълът ми не може да го побере?
Деница Сачева: За мене е много показателно това, защото за пореден път имаме доказателство на тази изключително цинична теза, че корупцията е създадена за високите етажи, а борбата с корупция за ниските етажи на властта. Аз например не приемам чисто като човек и гражданин фактът, че може да се говори за дребна и за едра корупция. Не мога да си представя, че едно явление, което трови живота на българите 20 години, защото България не може да се оправи заради това основно, и продължава да не може да се оправи заради това, десетки хиляди хора в България са пряко или непряко засегнати от корупция, и в един момент ние я разделяме на дребна и на едра, с всичките противоречия и с всичките съмнения, които имаше гражданското общество в този спецсъд, в крайна сметка то се прие и се случи, и първото нещо, знаковото дело, знаковата, това са все пак неща, ако действително това се е направило с цел да бъде по-добре, по-добре да се разглеждат тези дела, значи първото дело трябваше да бъде нещо знаково. Трябваше да бъде нещо символно, нещо, което да ни накара да вярваме, че зад това е имало добри намерения. Защото иначе ние всички продължаваме да живеем със съмненията, че тези всичките структури се създават, за да могат разни хора да си злоупотребяват с тях, че се създават едни инструменти на дявола, а не едни инструменти…
Водещ: Създадоха се и трябваше да има аплодисменти за това и от Брюксел, само че в доклада като че ли няма никакви аплодисменти за България. Интересна ли ви е темата доклада?
Антоанета Цонева: Докладът разбира се винаги всички много се възбуждаме, когато този доклад се появи. От една страна, опозицията чака, за да получи аргументи отвън да атакува управляващите, от друга страна, управляващите винаги излизат и казва, така е с всички доклади, много е балансирано, честно, ние сега ще се стегнем, хайде, пишем един екшън план и продължаваме напред. Ние следим тези доклади от доклад по доклад, техническо приложение по техническо приложение. Няма абсолютно… това е абсолютно клише, винаги едно и също, реакциите са едни и същи. Винаги се казва, това е най-лошият доклад или това е най-хубавият доклад. Това са двете клишета, които се използват. Този доклад е много критичен, но както се разбра, министърът на правосъдието каза, че това не е шамар за България. А какво е, френска целувка ли? Аз не мога да разбера какво значи това. Значи вътре има неща, които пише, че не се случват и неща, които трябва да се случат. Устрем за реформи, политическа воля и такива неща, които обича правителството да пише в тези доклади, няма.
Водещ: Министърът на правосъдието, който идва от гражданския сектор преди да стане министър на правосъдието, не реагира на думите на премиера, че НПО също носят вина за това, което се пише в доклада, защото ходят само и плюят.
Емил Спахийски: Продаде си душата.
Антоанета Цонева: Аз бих казала следното. От момента, в който Дияна Ковачева стана министър на правосъдието от изпълнителен директор на „Трансперънси”, трябва да бъдем честни, има диалог между организациите, които се занимават с проблемите на съдебната система и асоциацията на съдиите включително с това каква реформа ще се прави. Включително и днес има такава среща, в която се поставят въпроси. Тези срещи между другото изобщо не са някакви протоколни.
Водещ: А преди нямаше ли в това министерство такива срещи?
Антоанета Цонева: Искам да кажа следното, че въпреки нейната позиция, която е абсолютно политическа, да се брани гърба на правителството, трябва да се даде възможност да се види по какъв начин и какви стъпки тя ще предприеме. Аз искам да ви кажа следното. На позицията, на която тя се намира в момента, с очакванията, които има в тази политика, свързана с реформата в съдебната система, тя може да заеме много ясно независима почтена, професионална позиция.
Водещ: Принципно е възможно, да.
Антоанета Цонева: Имаше Румъния такъв министър на правосъдието преди време. Една млада дама, изключително харизматична, много нахъсана, която обърна Румъния с хастара навън. Понякога освен самата система, за която говорим, че трябва да изгради гаранции, има моменти, в които хора, личности решават и придвижват един процес напред. Със своята воля и с готовност да свършат за обществото неща. Тя е в такава ситуация.
Водещ: Звучи пожелателно това, което каза. Славето?
Велислав Минеков: Това аз съм го казвал всъщност, че, цитирайки Мартин Лутер Кинг, че аз имам една мечта – да стана главен прокурор. На мен ми се иска да има точно такъв правосъден елемент, личност в нашето правосъдие…
Водещ: Вече дори не искаш да е прокурор…
Велислав Минеков: Не главен прокурор, тъй като там очакванията са ми абсолютно стихнали. Но бих желал да има в тази правосъдна система някой герой, някой, който, за съжаление, дори да се чувства заплашен, някой, който да се усеща, че е преследван и че е срещу всичко. В края на краищата тези хора имаше и останаха герои, дори и убити. Но у нас няма такъв героизъм, няма и желание за борба…
Водещ: Втора година ти е тази мечта, не ти се е сбъднала.
Антоанета Цонева: Искам да кажа само едно изречение. Че когато тази дама от Румъния, за която говоря, тръгна със своята воля и решителност да прави реформите, обществото я подкрепи. И това беше абсолютно ясно. И нейният ресурс беше в общественото доверие, не сред другите членове на кабинета.
Деница Сачева: Ами то и тук ако има такъв човек…
Емил Спахийски: ..но пък докладът е по-добър за Румъния… За първи път в нашия доклад не се споменават дори тези клишираните, има и добри неща. Предният път си спомням, че пак беше критичен. Бойко Борисов каза, че това е за него комплимент този доклад…
Водещ: Че има политическа воля. Кой как разчете доклада? Говорим от няколко дни за това. Пропускаме като че ли посещението на Хилари Клинтън, малко международни новини да излезем и гледам към Деница тук?
Деница Сачева: Ами посещението на Хилари Клинтън също беше доста дискутирано…
Водещ: Повече прическата като че ли, говорихме каква е била прическата, вързана – пусната.
Деница Сачева: Ами медиите твърдят, че обществото се интересува от тези неща. Аз твърдя, че то не се интересува от това. Но мисля, че тя даде няколко послания, които едва ли бяха достатъчно добре разчетени. Според мен няма съмнение, че тя беше тук, все пак ние трябва да си даваме сметка тя откъде дойде и накъде отиде и защо беше в България. Няма съмнение, че тя беше тук заради енергийната тема, безспорно. Няма съмнение, че в момента случващото се в Сирия е изключително важна тема, която рано или късно ще засегне България по един много сериозен начин. В момента в Сирия знаете, че всеки ден се избиват хора, там улиците са пропити с кръв на деца. Само снощи, за изминалото денонощие са убити 145 човека, 117 от които в Хомс. И всъщност това, което трябва да си даваме сметка, че България не е остров и това клише, че България просто се намира на кръстопът в никакъв случай не е нещо, което трябва да продължава да бъде без съдържание.
Водещ: Да не се държим толкова провинциално, а наистина слагаме тези теми на масата, защото ни интересува.
Деница Сачева: Абсолютно, това ни интересува. България трябва да бъде някакъв фактор на международната сцена и може да бъде такъв фактор на международната сцена. И всъщност външната политика на България е още една тема, която би следвало да бъде вътрешна тема в България не толкова повърхностно, колкото е до този момент.
Велислав Минеков: Бедата е, че в България редовно правителствата, последните няколко, забравят, че ние сме съюзници със САЩ. Това някак си стои настрана. И освен това, често пъти е поставяно като неудобна тема, някак си като че ли трябва да се срамуваме от този съюз, в който сме. И аз бих подредил важността на посещението в друг вариант. Смятам, че основната заплаха за съюзниците, които сме от НАТО, е ситуацията в Ормус. Един конфликт там би довел до още по-голяма икономическа криза и би ни се отразил дори на нас самите. И не е удобно някак си да се правим на кьорави в момента, в който тези неща се случват там. И тъй като Турция вече почти абсолютно е взела решение да не оказва съдействие при подобен конфликт, подобно съдействие няма да се очаква и от Гърция, то поне базата в Безмер до Ямбол може да бъде използвана конкретно в едни предишни преговори както имаше, за самолетните цистерни. И аз предполагам, че това е било основната тема. Всичко останало е второстепенно. Като даже си мисля, че не е и станало дума за този проблем с газта.
Водещ: Емо?
Емил Спахийски: Темата Сирия, както и много други неща в България, пак така се подминават адски лекомислено. Аз и тук съм говорил за това нещо, опитвал съм се да кажа колко е жесток проблемът в Сирия. Наистина към този момент малко ни бяха цялата работа, защо? Либия ни беше интересна, защото ние там имахме да мъстим заради нашите медицински сестри. Но в Сирия има също много българи, които живеят, както и много сирийци, които живеят в България.
Водещ: А и много сирийци живеят в България.
Емил Спахийски: Да, и техните посланици – там се случи нещо страшно, а то наистина е страшно. И за това тук няма нищо общо с тези революции, които бяха в северна Африка, защото там беше общо взето меки преврати станаха, докато тука става наистина въпрос за кръвопролития, и то жестоки. И те не са от днес. И България, както и Русия, тогава СС , както САЩ имат голяма вина за залагането на тази бомба преди повече от 40 години, пак в Хонси Хама, когато там са изклани около 30 000 души, буквално, преметени.
Антоанета Цонева: Хама преди 30 години…
Емил Спахийски: Да, 70 и някоя…
Водещ: Е какво можем да направим ние, освен да сме съпричастни във Facebook, в групите, говорим за това.
Емил Спахийски: Не само това. В момента вие виждате, че западната цивилизация, към която ние принадлежим и към която ние сме съюзи в момента са за решаването на този въпрос ако трябва и по друг начин. Но повече този режим не би следвало да съществува в Сирия. Докато Русия и Китай, другата страна, те блокират всякакво решение. Вие разберете какво означава това всеки ден да се избиват най-малко по 100 души. Това са вече хиляди хора, които са избити и това тепърва …
Деница Сачева: Facebook е пълен с видео кадри за убити бебета.
Емил Спахийски: Да. Последното, което се чува и като информация, което пак касае България е, че Иран подкрепя режима и вътре имат бойци на гвардията на Техеран, които участват в потушаването на въстанието и на бунта. Имайте предвид, че наистина става въпрос за жесток режим. Примерно да кажем от там има много етноси, които са в Сирия, потиснати, има кюрти, които са буквално като крепостни селяни, защото те нямат документ за самоличност и не могат да се придвижват в страната, не могат да напускат страната. Има хора, които не са напускали родните си село или град в продължение на 30 години, 40 години. След това имат много арменци и еврейски общности, които живеят в много добра хармония.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Антоанета Цонева: И сиряни.
Емил Спахийски: И сиряни, да, и ние като говорим за Сирия, говорим също така и за християни, които също така са потискани от режима.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Емил Спахийски: Ами защото има геополитически интереси, които Русия има своята игра за … решаването на проблема със Сирия е свързан с Иран, не забравяйте. И това е вече наистина с интерес и от …
Деница Сачева: Ти казваш какво да направим – най-семплото нещо е ако може да се подкрепи каузата на сирийците, които живеят в България. В Facebook днес от 2 до 4 има протест пред сирийското посолство, сирийската общност в България е поканила всички, които имат желание и които са съпричастни към случващото се…
Емил Спахийски: Трябва да кажеш и къде се намира.
Деница Сачева: Сирийското посолство се намира на Симеоновско шосе 77 мисля беше адреса.
Водещ: Оставяме вече на всеки от вас, така да завършим Голямото жури за днес. Започнахме с общата тема, по-конкретните – какво, всеки да си каже още една тема негова лична с патос през тази седмица.
Велислав Минеков: Една новина не се появи никъде, което е също шамар върху нашите правителствени действия. Това е една резолюция на Икомус, това е международния център за паметници на културата и забележителни места, конкретно отнасяща се за безобразията, които тук сме ги говорили в радиото за извършеното в Созопол и това, което продължава да се извършва в Созопол, там много свирепо са описани тези нещастия, които са причинени на паметници на културата. Ако си спомняте преди време говорехме за изкуствено създаваната стена, антична градска стена, която е плод на нечие въображение, някакъв Дисниленд, който се прави там. Тази стена не само, че бяха потрошени огромни средства, за да бъде въздигната наново по нечие въображение, неясно какво, поради липсата на каквито и да било специалисти в това отношение, които да кажат как би изглеждала тя и тя няма нищо общо и с остатъците от самата антична стена, тя е някакво … нещо, което никога не е съществувало. Тя е направена с камъни, които са събирани от морето и скалите, което е нарушение спрямо природата, тя е дозидвана с морски пясък, който е събран от плажовете. Чудовищно безобразие. И в това нещо бяха похарчени над 10 млн.лева. Интересно кой е прибрал рушвета в това харчене на пари. Парите свършиха, сега се изписва нова сума от 7 млн.лева и вероятно и тя ще бъде малка. Никой не е отговорен за това, което се случи с църквата Св.Св. Кирил и Методи в Созопол. Църквата беше разбита откъм покрива и построен нов купол по незнайна идея. Поредно безобразие. Описани са безобразията, които се вършат на остров Св. Иван и около манастира, задаващи се безобразия, които са в Кирик…
Водещ: Добре. Пак стигаме до отговорност.
Велислав Минеков: Веднага ще ви кажа – има министерство на културата. Това е. Министерство на културата финаснира с огромни суми от бюджета, от данъкоплатците, извършването на нещо, което е фиктивно и на нещо, което е абсолютно невалидно. Те унищожават Созопол и вместо Созопол да се превърне в забележително място и да бъде оценен от Юнеско поне, те го унищожават. Те го правят в един лунапарк.
Емил Спахийски: И се връщаме към темата, че Вежди Рашидов отдавна трябваше да стане министър на строителството и ремонтите, защото той само с това се занимава, не и с култура.
Водещ: Темата на Деница, която не успяхме и тук да говорим.
Деница Сачева: Личната тема на Деница тази седмица са ромите. Днес подадохме един сигнал в прокуратурата за един расистки текст, който беше във вестник Новинар на Калин Руменов, той е известен автор…
Водещ: Наш колега от Дарик радио, Варна.
Деница Сачева: От Дарик радио Варна, да…
Емил Спахийски: Не бих го нарекъл колега човек, който пише такива неща, между другото.
Деница Сачева: Той написа един изключително расистки текст в този вестник, с много обидни епитети, с много обидни неща, който има желание може да го прочете в интернет страницата на Новинар. Подадохме сигнал, сигнала вчера беше подкрепен от почти 60 души, тази сутрин вече е внесен в прокуратурата и в комисията за защита от дискриминация. Смисъла на това нещо е, тъй като темата е изключително голяма за ромите, смисъла на това нещо е, че омразата в крайна сметка няма да доведе до еволюция. Омразата води само до деградация, единствено този проблем е много сериозен, за да може да бъде решаван по подобен безотговорен начин, с просто обиди, цветисти думи. Аз лично съм ангажирана с този случай по редица причини, самата аз съм кръстница на 6 ромски деца. Всички 9 души, които се срещнаха с Хилъри Клинтън са мои лични приятели, всеки един го познавам персонално знам с какво се занимава. Това са хора, които са полезни з обществото, хора които помагат на ромски деца да ходят на училище, хора ,които са здравни медиатори, хора които помагат на други роми да учат и да се развиват. Един човек няма от тези 9, които се срещнаха с Хилъри Клинтън, който да заслужава подобен текст.
Водещ: Никой не заслужава подобен текст, не само тези 9 души. Аз също имам две деца, които са от ромски произход и са прекрасни, най-добрата ми приятелка е от ромски произход. Личната тема на Антоанета Цонева.
Антоанета Цонева: Ами аз да продължа това, което каза Дени за посланията в речта на Хилъри. Имаше нещо, което абсолютно незабелязано остана, може би защото никой, освен самата Хилъри Клинтън, Обама и неговата администрация и двама души в България са чули за това. Но самия факт, че тя го включи в своето обръщение беше изключително показателен. Става въпрос за т.нар. партньорство за отворено управление. Това някой да е чувал за това, че България е присъединена страна и всъщност Хилъри Клинтън каза следното – ние искаме България да работи по своя план за действие за отворено управление, инициатива, основана от президента Барак Обама и съпредседателството на Бразилия.
Водещ: Какво значи това?
Антоанета Цонева: Това означава, че в рамките на ООН се случва тази инициатива, тя е лидирана от президента Обама. Между другото Обама в първия работен ден като президент подписа директивата за отворено управление. Което означава, че всички данни, свързани с управлението са публични и там никой не задава въпроси – абе кой е съветника на този или на онзи или каква е неговата биография. Хилъри включи това в своето обръщение И каза – ние ще работим с България, очакваме да работим с нея по изпълнението на този план. Въпреки че аз в Twitter изпратих запитване до… макар че там може би не е сериозно, но .. в този момент още, момента на обръщението, до министъра на външните работи, ние само с писмо за подкрепа ли стоим в тази инициатива. Така или иначе отговор няма.
Водещ: Чакаме отговор. А отговор сигурно ще дойде, ще направим едно предаване наистина за това. … Емил Спахийски сега и край.
Емил Спахийски: Ами на мен ми предстои нещо хубаво, другата седмица за първи път ще участвам като автор в една книга, която е … по-интересното е, че е позитивна. Опитахме се с трима приятели, с интервюто с 22-ма според нас успели българи, независимо какъв е пътя да изкараме модел на успех в България. И премиерата ще бъде другата сряда на книгата, така че следващия петък ще има повод да говорим.
Водещ: Ще можеш да разказваш. Лесно ли ги намерихте тези българи?
Емил Спахийски: Те всички са известни, искахме да включим от всички сектори – от политика, спорт, култура, журналистика. В журналистиката включихме двама души – един човек, който изключително много се възхищавам, Олег Попов, фоторепортера, който дълги години отразяваше войните на Балканите, света. Сега в момента е фоторепортер на в. "Труд" и Ренета Василева. Иначе от спортистите – избягахме от клишетата на футболистите, но включихме Котоошо, Антоанета Стефанова, Петър Стойчев.
Водещ: От музикантите сте включили Лили Иванова и Азис?
Емил Спахийски: Не, категорично не. Макар че с Лили говорихме надълго и нашироко, но Никола Гюзелев включихме вътре. А пък от културата май единствено Антон Дончев.
Деница Сачева: А от политиката?
Емил Спахийски: От политиката последните три премиери искахме да включим, защото е интересно техния път и е интересна тяхната гледна точка за успеха. И наистина интересно се получи, интересното е, че обещаха и тримата премиери, че ще дойдат на премиерата.
Водещ: Премиерата е в сряда, можем да поканим слушателите.
Емил Спахийски: В сряда в Sofia Live Club от 18:30.
Водещ: Чудесно място сте избрали. Край на Голямото жури. Благодаря ви и на четиримата.          

Списание SignCafe I 11.02.2012

Най-новият, първи за 2012-та година, брой на единственото специализирано печатно издание за маркетинг, PR и реклама – сп. SIGNCAFE, е посветен на музиката в рекламата. Екипът на списанието потърси мнението на брандове и артисти и събра примери за успешни музикални партньорства.

В Marketing секцията може да откриете интересни и полезни материали за музиката като двигател на емоции и креативни идеи; за историята на най-паметните рекламни „саундтраци“; за авторските и сродните права в музиката и в рекламата. Тематично, списанието „запява“ заедно с група Д2 – ексклузивното интервю с Александър Обретенов и Димитър Кърнев, посветено на предизвикателствата пред българската музика и партньорствата с брандове, ще видите само в първи брой на SIGNCAFE за 2012г.
В раздела, посветен на PR, е представена подробна селекция от тенденции и прогнози, свързани с развитието на бранша през 2012-та година в световен мащаб. Към нея са прибавени и предположенията на някои от най-известните български PR експерти, като думата е дадена на Александър Христов, Томислав Цолов, Любо Аламанов, Деница Сачева, Галин Бородинов и Ралица Жикова. В допълнение към всичко в PR, което ни предстои в Годината на дракона, е добавено и най-интересното от PR категориите на световните форуми Clio Awards 2011 и Eurobest 2011.
В Advertising секцията още може да намерите и специалната селекция от наградените рекламни кампании на Eurobest 2011, както и интервю с най-голямата компания за 3D продукция в Австрия – Friendly Firе.
Вярно на читателите си ще остане списанието и през новата година, като ще запази тенденцията: най-лесен и бърз достъп до него да имат абонатите на изданието, които получават всеки нов брой със специална безплатна доставка, директно до офиса си!

БНР, Преди всички | 19.01.2012 

Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!         

M3 College I Марина КОЛЕВА I 15.12.2011

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 05.11.2011

Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори

"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.
А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.
Попитахме няколко специалисти в PR бранша (такива, които работят по политически кампании, и хора, които избягват да го правят) какви бяха слабостите по време на кампанията от гледната точка на политическия маркетинг, кои уроци не бяха научени от предишни избори и кои грешки се повториха. Равносметката, независимо какви са резултатите от вота, е, че съдържанието липсваше. А то би трябвало да е нещото, което в крайна сметка мотивира хората да отидат до урните.

Къде отидоха истинските послания

"Тази кампания беше вяла, без идеи и каузи. Липсваха програми, които да се обсъждат, и избирателите бяха лишени от правото си да вземат информирано решение", категорична е Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.
За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"
А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак – лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.
Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.
Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания – платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите – от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".
Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.
А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите – от сигурност", дава пример тя.
И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.

КОЙ БЕШЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ PR ГАФ НА ИЗБОРИТЕ?

Светлана Савова, управляващ директор на V+O Communication: "Че Росен Плевнелиев ще топли нечий стол за 5 години. Изказването на Сергей Станишев, че се чувства победител. След подобни изказвания минава доста дълго време в изясняване какво точно "е искал да каже авторът". Но остава резултатът: в първия случай – политическа арогантност, във втория – проява на лош вкус."
***
Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication: "Липсата на истински дебат за градовете и за президентския пост. Такъв просто не се състоя. И мисля, че е време изборният закон да се преразгледа по отношение на медиите, които сега на практика са лишени от това да представят обективно кампанията, освен чрез платени публикации и реклами. Мнението на журналистите отсъстваше."
***
Деница Сачева, управител на IntelDay Solutions: "Изказването на Цветан Цветанов за подкупа на Плевнелиев. От гледна точка на политическата комуникация това беше поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Повечето смятат, това беше несръчно отмъщение като политическа реакция. Това изказване показа, че в ГЕРБ нещата не са единни. Всъщност те никъде не са – просто само в Синята коалиция най-много си го показваха."
***
Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants: "Изненадващо беше, че държавните медии не дадоха свободен достъп на всички кандидати – или поне хората останаха с такова впечатление. Поведението на спечелилите и изгубилите изборите на заключителните пресконференции беше на границата, ако не и отвъд добрия вкус."

Стр. 34

M3 Communications College I 4.11.2011

„Кампанията започна с една доста незряла заявка: „Ще уволня Бойко Борисов!“, така Жанета Дядовска, управляващ директор, Propaganda Public Communications, постави началото на ноемврийския PR Thursday и на разпалената дискусия по темата.

А приключи с много критики към организацията на самия изборен процес, към медиите и по-ниската избирателна активност (под 50%) в сравнение с 2009 г. (малко над 60%).

Дядовска постави акцент върху планирането в една кампания и проблема в България, че кампаниите започват много късно. Оскъдното време не позволява на PR специалистите да извадят най-добро.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions, потвърди мнението на мнозина, че и тази година нямаше реална защита на политически тези, но определено тези избори бяха по-добри от 2009, когато шоуелементът беше силно застъпен, политиците танцуваха и какво ли не още.

Дискусията се разгорещи бързо, което красноречиво показа, че темата е много интересна за гостите и приятелите на M3 College. Всички бяха на мнение, че тези избори изобилстваха от гафове, нямаше реален сблъсък на политически идеи, а кандидатите за власт бяха по-ангажирани с частното, а не с цялото, както би трябвало да бъде. Стратегически неправилно е да се говори за конкретните неща. Нужно е да има повече политици с цялостна визия и идеи.

Предизборните телевизионни дебати бяха неуспешни както заради неефективното говорене на кандидатите, така и поради грешки в организацията им. Сачева конкретизира, че имаше прекалено малко дебати за кандидат-кметовете за столицата, по-точно само 3 – по радио К2 и по националните телевизии bTV и БНТ 1. Този по bTV трябваше да се състои в началото на изборната седмица, но по стечение на обстоятелствата бе преместен в петък, последния активен ден, което доведе до невъзможността той да бъде анализиран. Същото се случи и с дебата по БНТ 1 – в петък вечерта, непосредствено преди деня за размисъл.

„Предизборната кампания е сложна амалгама, която изисква много умения и качества“, обобщи доц. Иванка Мавродиева, преподавател по публична реч, убеждаваща комуникация и PR в СУ „Св. Климент Охридски“ и в M3 College. Според нея на първо място са личността, моралът и моделът на поведение и после умението да говорим ефективно в различни ситуации. Тя обясни, че на изминалите дебати бяха представени различни модели на противоборство. Дебата с кандидат-президентите по ТВ7 с Бареков беше по американски модел, наречен телевизионна демокрация. А в дебата по bTV, по модела с двама водещи, за съжаление не видяхме нужната стиковка между водещите. И в двата случая дебатите бяха неуспешни.

Доц. Мавродиева изтъкна също, че по време на кампаниите имаше плурализъм на монолози, отсъстваше обратната връзка с електората, нямаше и въздействащи контрааргументи. На тези избори категорично имаше дефицит на ефективно говорене.

Като цяло отразяването на предизборните кампании в медиите не беше достатъчно. Проблем се оказа ясно видимата практика да се плаща за това. Според Деница Сачева липсата на отразяване доведе до използването на социалните мрежи и блоговете, което има своя чар и принос, но не беше печелившо и не помогна.

Според доц. Мавродиева и в блоговете нямаше ясни послания. Според нея богатството на мисли води до богатството на думи. Тъй като политиците ги нямат, те използват заучени фрази. А така няма как да достигнат до младите хора, било то и чрез блоговете и социалните мрежи.

Основна техника на изборите и тази година бяха плакатите, които се отличиха с безинтересното си съдържание. В малките общини плакатите и листовките са изключително важни и работещи, но в големите градове плакатната война вече е абсолютно безсмислена и не е интересна.

БСП направи много, за да мотивира твърдите си избиратели да гласуват за нея. Участието на Стефан Данаилов в изборите определено спомогна за това. Посланието „Срам ме е“ говореше главно на възрастните хора, за които определени морални ценности означават много. Но това послание и образът на Данаилов нямаше как да привлекат гласоподаватели сред младите хора.

И специалистите, и гостите се обединиха около тъжната равносметка, че в кандидатпрезидентската кампания нямаше съдържание. Имаше само маркиране на опорни точки, но не и развити тези. Не се случи обществен дебат.

Изводите, направени по време на PR Thursday вчера, са за едни неуспешни в комуникационен аспект предизборни кампании. Има какво да си вземем като бележки за следващите избори.

„Илюзия е да смятаме, че избори се печелят с PR. Печелят се със съдържание. PR само помага“, каза още в началото на вечерта Деница Сачева.

Оригинална публикация 

Водещ: Дискусионен финал на днешното дълго издание на Хоризонт – Преди всички. Ще поговорим за това как изглеждаше визията на медиите, на изборите и всъщност как се държаха различните видове медии. Деница Сачева, PR специалист е при нас, здравейте! И няколко от експертите на лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна демокрация”. Николета Даскалова, вие ще ни говорите за вестниците, нали така, как се представиха те на изборите. Гергана Куцева, най-модерната медия, която обаче се оказа, че не потвърди резултатите от вота – интернет.
Гергана Куцева: Ами не точно, всъщност онлайн дискурсът на по-скоро традиционните медии…
Водещ: И Тодор Тодоров, който е гледал телевизия.
Тодор Тодоров: Аз гледах телевизия и ще разкажа малко и за въображаемите образи, с които се срещнахме сега.
Водещ: Ние ще включим след новините в 11.30 ч и … Александров, която следеше Фейсбук и Туитър, където също вървеше активна кампания. Деница, да започнем с вас. Имахме ли избор пред клиповете, през визията, която ни представиха кандидатите?
Деница Сачева: Все повече и повече в българските политически кампании липсва политиката. Много повече се залага на конструкти, на въображаеми образи, за които Тодор малко по-късно, както той сам каза, ще говори. Така че изборът, не мисля, че гражданите са избирали съобразно клиповете. Рекламата като дял в политическите кампании има все по-малко влияние и все по-малко отношение. Много повече обаче, на тези избори може би повече, отколкото когато и да е било, се залагаше на всякакъв тип платени публикации и платени медийни участия.
Водещ: Всъщност те разпознаваха ли се като платени, това ще ни кажат нашите експерти. Николета, интервютата по телевизията?
Деница Сачева: Не, категорично не се разпознаваха, въпреки че официално си имаше тарифи за всякакви публикации, интервюта. Всъщност всичко ставаше легално и с легални договори. Но ставаше нелегално за хората, които всъщност трябваше да избират. Много хора не знаеха, че хората, които гледат участват в дебатите, след като са платили конкретни суми.
Водещ: Освен това Атанас Семов мисля, че се появи на едно такова интервю по Канал 1, вие сигурно, ако сте го следили, ще кажете, имаше табелка пред него: „Това участие ми струва 3600 лв.”
Деница Сачева: Всъщност за националната телевизия и за БНР всеки може да ги провери тарифите, които са били, те си бяха и законово определени. Но за много от пазарните медии нещата бяха доста драматични и доста драстични. Всеки един от нас, който се Еврозоната занимавал активно с тези кампании знаеше, че всъщност информацията беше изключително филтрирана и ако искаше да се информираш за нещо реално, той търсиш информация първо в интернет и по-скоро в останалите медии това имаше значение дотолкова, доколкото не можеше да се пренебрегне изобщо участието на другите медии.
Водещ: Николета, да продължим така с вестниците. На едно място се виждаше, че очевидно е платен ликът на участника в кампанията, но на другата страница се виждаше голямо интервю, което беше журналистическо.
Николета Даскалова: Точно така, точно така, виждаше се дотолкова, доколкото можеше да се разпознае политическата реклама и всичките компоненти на политическата реклама – образ, слоган и рекламно послание. Но наистина един от много сериозните проблеми по време на тези предизборна кампания бяха журналистическите, представените като журналистически материали, които си бяха просто PR материали, дошли наготово от щабовете на съответните кандидати за позиции, които всъщност обезличиха журналистиката. Това беше много тежък удар на журналистиката като такава. Може би добър удар за пазарните медии, от гл.т. на финансовия поток, който се насочи към изданията, но журналистиката наистина просто претърпя важна загуба и просто сама се предаде. Това е един от проблемите.
Водещ: Какъв тип бяха тези журналистически материали в това, което вие сте наблюдавали – предимно интервюта или предимно събития, които са представени от гледната точка на репортажа?
Николета Даскалова: И интервюта, и събития, и визитки, едва ли не просто готови визитки в стил малко като лексиконно представяне на съответни кандидати. Наистина просто класически PR материали. Включително суперлативи за определени кандидати в ужким журналистическото каре. Така че, да, наистина много неприятна ситуация.
Водещ: Всъщност снощи имаше такъв дебат по време на пресконференцията за платените медии, макар че задалата го въпроса го зададе по друг начин, поиска други обяснения. Но ако продължим нататък по медиите, може би при Тодор да отидем за телевизиите, защото тук направи впечатление как имаше избрани медии, в които да се проведат дискусиите, с главна, членувано…
Тодор Тодоров: Да, аз твърдя, че това бяха най-пазарните, най-пазарната кампания, на която сме били свидетели. Просто пазарният регламент, в който беше поставена тя, доведе до някакви много интересни последствия за самата кампания, както и за това, че някак си станаха видими, станаха явни, дори легитимни тези картелни споразумения, кръгове и прочие в телевизиите и изобщо в медиите. Неща, за които се говори, които ние ги виждаме как функционират сега в кампанията и това става съвсем регламентирано, съвсем легитимно. Това, че изборите бяха поставени в такава атмосфера, пазарна, всъщност ги превърна поне до първия тур, превърна кампанията в една обикновена комерсиална реклама с политическо съдържание, аз обичам да правя това сравнение, както ни показват суджуци и пасти за зъби примерно…
Водещ: На миналите избори редуваха такива реклами с… няма да казвам какво, но с рекламни продукти. Сега не беше така точно.
Тодор Тодоров: Не беше така точно, но те звучаха, имаха абсолютно същата тоналност тези клипове и репортажи и дори самите дебати, всичко това беше много изкуствено, много кухо, картонено. Дори опита на различните партии да произвеждат някакви образи стигна до това те да възпроизвеждат или да се опитват да възпроизвеждат архетипни за българското въображение образи, които витаят, общо взето, около фигурата на някакви национални, родови неща – бащата и т.н., но това остана много плоско и скучно и безинтересно, просто защото кампанията беше несъбитийна, липсваше събитие.
Водещ: В студиото продължаваме разговора за това как изборите се видяха през медиите заедно с Деница Сачева, PR и експертите на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна декокрация” Николета Даскалова, Гергана Куцева и Тодор Тодоров. Кампанията видяна в телевизията, в интернет и във вестниците. И това, да което стигаме всички е, че този образ е изкривен. Гергана да чуем, интернет, с уговорката, че това е онлайн продължението на официални медии…
Гергана Куцева: Всъщност наблюдаваме интернет през една платформа Европейски медиен мониторинг, която от своя страна събира в себе си версии на традиционни медии, онлайн версиите на традиционни медии, информационни сайтове,които имат собствено съдържание и съответно медийни аутлети, пример Вести.БГ или пък агенции, които произвеждат собствени новини. Така че това е една доста разнопосочна и достатъчно широка картина на медийната среда, защото тя до някаква степен и печатът обговаря.
Водещ: Това са информационни платформи, там, където тече актуална информация, а не свободни пространства за забавление, да кажем. Имаше ли целенасочено усилие и интерес от страна на кандидатите към тези платформи, към кампания в интернет – подготвена, премислена или ставаше по-скоро на случаен принцип?
Гергана Куцева: Не може да се твърди подобно нещо. Достъпът до тези платформи минаваше основно през телевизията. Т.е. онлайн медиите мултиплицираха посланията, които се появяваха в телевизионни дебати или пък други традиционни печатни медии.
Водещ: Значи телевизията остава като най-силният…
Водещ: Може би, за съжаление обаче, не знам дали имате всички слушалки, защото, който има да ги сложи, който няма… защото Ели Александрова е на телефона. С нея ще коментираме кампанията във Фейсбук и Туитър. Здравейте, Ели! Кажете какво наблюдавахте ви, видяхме, че имаше много активни профили на кандидатите за президент, за кмет не знам дали имаше толкова в социалните мрежи. Доколко те действително бяха, как да кажа, искрено присъствие на тези хора, доколко се поддържаха от щабовете им, какво е вашето наблюдение?
Ели Александрова: На първо място това, което ми направи впечатление е активността на кандидат-президентите тази година сравнена с активността на изборите през 2009 г. Много интересно е, че тази година активността във Фейсбук беше повече в ръцете именно на кандидатите за власт, а не толкова на електоратите, както беше през 2009-а. През изборите тогава наблюдавахме много страници в социалната мрежа, които бяха дело по-скоро на избирателите със статут, така да се каже, на фен-страници или страници против съответните партии тогава.
Водещ: А сега това, което видяхте във Фейсбук и в Туитър, самите кандидати ли бяха или прозираха техните щабове зад тях?
Ели Александрова: Ами определено правеше впечатление, че комуникацията се води от първо лице единствено число така, както би трябвало да бъде в социалните мрежи, какъвто е и успешният световен модел. Разбира се, ние не можем да бъдем сигурни дали наистина комуникацията, водена от 1л., ед.ч е дело на самите кандидат-президенти, но определено се създаваше такова усещане в мрежата.
Водещ: Всъщност като говорим за кандидат-президенти имаме предвид няколко от основните фигури. И тук трябва да напомним, че това са сравнително млади хора, модерни, живели навън, т.е. хора, които принципно знаят силата на интернет. Това ли е обяснението, че тази година бяха активни на тези избори?
Ели Александрова: Може би по-скоро да. Наистина особено впечатление прави голямата активност на Ивайло Калфин през последната седмица преди вчерашния балотаж. Той редовно качваше, включително и обръщения към избирателите през видеосайтовете, през Ютюб, Вибокс в социалната мрежа и по този начин осъществяваше една, така съвсем интимна комуникация с тях, която се случваше всекидневно. Това е нещо, което го нямаше изобщо при предишните избори. Да, може би до голяма степен вече средствата за комуникация онлайн и конкретно социалните мрежи са навлезли като силен инструмент в предизборните кампании.
Водещ: То просто е задължително, който иска да бъде модерен и да стигне до новите поколения, той трябва да прави кампании в интернет. Имахте ли начин да засечете доколко е взаимна тази кампания, т.е. доколко посланията текат еднопосочно, или пък напротив, има обратна връзка и активност от страна на потребителите на тази информация?
Ели Александрова: Един от инструментите за, така да се каже, измерване на потребителските нагласи във Фейсбук е това доколко те харесват определени профили. Има едно бутонче “Like”, което когато се натисне събира съответния брой потребители, които харесват дадената страница. Ако съдим по този, така да се каже, онлайн рейтинг, най-популярният кандидат-президент беше Светльо Витков всъщност от тези, които се представиха на изминалите избори. Иначе втора по одобрение беше Меглена Кунева, следвана от Росен Плевнелиев и на последно място Ивайло Калфин. Това е, така да се каже, онлайн рейтингът във Фейсбук за участвалите в изминалите избори. Но не трябва да забравяме, че в социалната мрежа до голяма степен е важен шоу елементът. Не е само сериозната част на изборите, която наблюдаваме в традиционните медии.
Водещ: И също така на тези, които са те лайкнали после ще отидат да чакат на опашка и да пуснат гласа си. Благодаря ви, Ели! Да продължим сега с дискусията тук. Искам към Тодор да се обърна, не знам дали това е обект на ваш размисъл, но сред кандидатите, които не бяха сред фаворитите, но бяха сред събралите гласове имаше един водещ на телевизия. Става дума за телевизия СКАТ, който събра доста гласове. Смятате ли, че и телевизионният образ може да носи някаква популярност, тя няма да те направи президент обаче може да те сложи наравно, да кажем, с лидера на партия.
Тодор Тодоров: Да, разбира се, телевизионните образи винаги произвеждат някакво гориво, някаква енергия във въображението на избирателя, така че ние сме става ли и друг път свидетели на някакви маргинални фигури, които изгряват от медия сферата, независимо от кой неин сектор. Това може да бъде дори сферата на забавленията понякога. Това, което сме виждали.
Водещ: Само да се забавляваме на избори.
Тодор Тодоров: Ами да, то не е много смешно наистина, но според мен това, което беше най-сериозният резултат от цялата тази пазарно-капитална, капитален начин на менажиране на кампанията, за който споменах, този регламент и за цялата атмосфера, в която беше поставена кампанията в телевизиите и не само там, беше произвеждането на един пейзаж, който за мене е някакъв нов знак, сега не знам доколко това е позитивно или не, но ние виждаме, че се утвърдиха две нови лица, две нови сили, т.е. имаме от една страна ГЕРБ, които се опитват да заемат дясното, от друга страна БСП, и двата образа придобиха нови въображаеми аури. Примерно снощи докато наблюдавах пресконференциите и репортажите, аз се изкуших да направя някакъв социално-антропологичен анализ на лицата, които виждах, всички тези нови кметове, нови хора, които се появяват. И аз видях, че те са носители на една нова физиогномика. Това са хора, които са нов тип, нов тип власт. Значи това са хора от дребната и средната буржоазия, хора, които, от тези, които ядат салата, ракия и кебапчета до хората в мола; от хората, които имат магазинчета до успели бизнесмени. Но във всеки случай това са нови лица, чисто антропологически това са нови лица. Старите политици с аура, ауричните политици, които наблюдаваме от години, с които сме свикнали, установени образи, те са вече замъглени от този нов тип хора. Сега, този нов пейзаж предоставя възможност пък на БСП да си предаде, да си придаде един нов образ, който е образът на партия, която е опозиционна, лява, в един смисъл и роля, която те търсят от много време и ситуацията в момента им предоставя този голям шанс те да влязат в тези дрехи, да се опитат да си…
Водещ: Деница, как ви звучи този анализ, който слушате в момента като човек, който се занимава с образа?
Деница Сачева: Аз съм съгласна с твърденията на Тодор, защото на мен също като човек, който се занимава с политически PR повече от 10 години, може би дори 15 вече. Наистина тези избори бяха с дъх на яхния, ако мога така да се изразя. Имаше едно разпределяне на порциите на демокрацията, на което бяхме свидетели. И всъщност аз за пореден път искам да кажа, че шоуто по време на кампании обикновено винаги се превръща след това в драма по време на мандата. Телевизиите наистина продължават да бъдат най-мощното средство, което се използва и от пиарите, защото наистина те имат най-голямо въздействие, но когато говорим за употребата на интернет, употребата на интернет се прави не толкова защото интернет е безплатно, а защото интернет всъщност може би остана единственото свободно място, в което хората могат да говорят. И самите политици дори осъзнаха, че целият този опит да манипулират и да употребяват медиите в крайна сметка се обърна срещу тях и те самите започнаха търсят вече едно свободно пространство, място, в което те могат да говорят и да изказват тезите си.
Водещ: Т.е. прекалено много регламенти и може би вървим вече към един етап, в който сегашният регламент, който беше създаден навремето със своите си аргументи, си изживя времето и трябва да се промени?
Деница Сачева: Според мен категорично да.
Водещ: Добре, какво мислите за…
Николета Даскалова: Само да допълня нещо друго като казваме, че политиците търсят свободното пространство в интернет да се изживяват. Както каза Ели стават по-активни във Фейсбук политиците, но пък в блогосферата, друга зона, която ние следим, се оказва, че те дам губят тотално интереса към блогосферата и не поддържат блоговете си…
Водещ: Ама там трябва да мислят върху това, което се пише.
Николета Даскалова: Точно така, но в същото време важността на блогърите, изобщо на блог пространството изобщо не е подценена и ставаме свидетели на едно друго явление, и това е опит за сближаване със самите блогъри, с гражданите блоъри. Това го констатира нашата наблюдателка Марина Кирова, която, точно така, просто обърна внимание на факта, че политическите лидери, и изобщо кандидатите сега, които участваха в надпреварата, особено за местна власт, организират среща с блогъри. Това е … на блогъри като лидери на мнения. Оттам нататък те да транслират, да разпространяват идеите…
Водещ: Те наистина са все по-големи лидери на мнение, въпросът е доколко това сближаване не е лицемерно?
Гергана Куцева: Искам да се намеся, доколкото е моя средата. Доколко тя е свободна. Тя така или иначе е окупирана от медии. Тези медии там вместо наистина да бъдат свободни и да проведат собствени журналистически, да произведат такива текстове примерно или анализи, всъщност през цялото време мултиплицират пресинформациите, подадени от щабовете. Това се вижда с много просто количествено измерване, което съм направила на информационните единици, които се появяват в онлайн медиите. Така че не бих се съгласила, че интернет е пространство, в което политиците всъщност се опитват да присъстват не в качеството му на свободното, в което да изкажат себе си. Някак си не видях политиците да имат желание да изкажат себе си поради липсата на всякакви проекти за бъдещето.
Водещ: Той е затворен кръг. Понеже на казаха нищо конкретно за кампаниите си в електронните медии, нямаше как в интернет да се появи нещо по същество. Т.е. там вървеше този разговор, който вървеше в електронните медии, колко е лоша тройната коалиция и колко лошо е правителството, всичко това продължаваше по-нататък…
Гергана Куцева: Това е омагьосан кръг, в който двете променливи, значи политиците нямат проекти и не предлагат проекти за бъдещето, а медиите не ги питат за такива обаче.
Водещ: И стигаме до въпроса как да се направи така, че изборите наистина да бъдат информирани.
Водещ: Ако зависи от нас, защото не зависи от нас.
Тодор Тодоров: Този интерес към новите медии, към интернет е оправдан, който съществува, въпреки ситуацията, която ти описваш като не особено светла, защото телевизиите специално в хода на тази кампания приличаха на един скъп козметичен салон и някак си това публиките го разпознават, виждат го и естествено, че има някаква неудовлетвореност в медийната активност и присъствие.
Водещ: Всъщност ние отнесохме много критики. Социолозите и медиите отнесохме цялата критика за тези избори, въпреки че пък днес чухме едно признание, че все пак благодарение на медиите малко по-организирано протече вторият тур, защото обяснихме някакви неща на хората. Но като цяло и премиерът Борисов най-редовно ни се кара на журналистите за въпроси, за позиции, казва ни какво да питаме.
Деница Сачева: Той на всички се кара, обеща само, че няма да се кара…
Водещ: Да се кара на новата президентска двойка.
Николета Даскалова: Това е една изключително странна ситуация, защото има една, ако говорим изобщо, цялостно ако погледнем към медийната картина в предизборната ситуация, ако сравним с медийната картина преди изборите, примерно с миналата година, трябва да кажем, че има една много устойчива тенденция, и това е присъствието на премиера в медиите, което е просто, наистина има едно медийно фиксиране във фигурата на премиера. По всички показатели, като най-споменавано лице, като субект, който…
Водещ: Той си вдига телефона, разбирате ли?
Водещ: А вие във вашите наблюдения премиерът къде го брояхте, към предизборните изяви или към журналистическите?
Николета Даскалова: Следяхме медийното присъствие на водещите политически фигури. На фигурите, на политиците, които бяха най-активно отразявани от медиите. Е, най-активно отразяваната фигура беше премиерът. С пъти, наистина с пъти повече, два пъти повече от втория най-отразяван, който пък е неговият зам.-министър Цветан Цветанов, вицепремиер искам да кажа.
Водещ: Най-добрият PR на държавата го нарича Деница премиера. Няма нужда от специален PR, той си е PR, въпреки че стана ясно, че доста PR агенции са работили за ГЕРБ и медии.
Деница Сачева: За съжаление, с думата PR толкова много неща вече се наричат в България. Всъщност аз бих предпочела с PR да се наричат онези неща, които имат смисъл и които имат съдържание. Всичко останало, което просто носи гола публичност това не е PR. Ако един човек примерно мине гол пред президентството и всички медии го снимат, това не значи, че той е много добър PR.
Водещ: Или хвърля димки.
Деница Сачева: Просто голата публичност сама по себе си временно генерира доверие, но само временно. И мисля, че, за мен лично остава загадка защо толкова не говорим за това колко много хора не гласуват. Защото страшно много хора не гласуват, и това е интересната общност, който трябва да се изследва…
Водещ: Всъщност ние говорихме за това по-рано в предаването от гл.т. на това, че да, има победител на тези избори, но има отдръпване на обществото от гласуване. Така че това са…
Деница Сачева: Това именно води до това, че липсва съдържание, просто липсва съдържание, липсва смисъл в общуването, в комуникацията, в информацията. Когато медиите отнасят критики, някои от критиките са абсолютно справедливи, защото съгласете се, че политически дебат, който се води с въпроси: щастлив ли сте, как се чувствате, изпитвате ли страх? Или примерно астрологически хороскопи, които заемат цяла страница и т.н., това са неща, които хората не могат да не хвърлят такъв вестник например, защото, жалко, че са дали 70 ст…
Водещ: Ама дали го хвърлят?
Водещ: Може би пък има такива, които се интересуват точно от козметичния салон, кой как е облечен…
Деница Сачева: Вероятно…
Тодор Тодоров: …естествено според мен следствие, първо защото, от една страна, този нов тип власт, който сега виждаме, това са хора, които нямат политическа реторика, нямат политически опит. Те с това се и отличават от своите противници, и това е общо взето козът, с който те излизат, това, заради което те са харесвани. Защото те са такива. Те не разполагат с този речник, не разполагат с тези инструменти…
Водещ: Обаче пък говорят дълго за сметка на това, защото аз снощи на всички конкретни въпроси, които чух към премиера, чух толкова дълги отговори, които… не чух нищо по същество, но чух всичко за магистралите..
Тодор Тодоров: Защото аз чух много въпроси, които бяха общо взето конкретно поставени, директни въпроси, както и на предишния тур видяхме също…
Водещ: Но пък дълго говори.
Тодор Тодоров: И от другата страна виждаме едно говорене, което като облак, просто няма никакво знание за какво става дума…
Водещ: Не, може би това може да е стратегия, не знам, какво мислите, Деница, вие, да не отговориш по същество на..?
Деница Сачева: Разбира се, че това обикновено е стратегия да не отговориш по същество или пък да загубиш времето на журналиста като…
Водещ: И да свърши пресконференцията…
Деница Сачева: И да свърши пресконференцията или пък изобщо да байпаснеш отговора в съвсем друга посока. Но точно затова пък от другата страна трябва да има хора, които да настояват да получат този отговор, хора, които трябва да продължават да си задават въпроса. Хора, които да не приемат това и да не се радвам на такъв тип отговори, да не публикуват цели страници със снимки на кандидати. Защото днес например има вестници, които са с по цели страници само снимки. Те представляват фотосесии, а не…
Водещ: Николета тук сигурно ще е активна. Вестниците си имат собственици, собствениците си имат интереси. И така, това може да обясни много неща. И пазарът си е пазар.
Николета Даскалова: И пазарът си е пазар и… тук има нещо много интересно, не знам доколко се е налагало наистина да се влагат много средства в купуването на определени медии, това е едно от обвиненията срещу…
Водещ: Може да не дадеш пари, но после да си осигуриш после нещо.
Николета Даскалова: Има един друг медиен комфорт, който също ние го наблюдаваме отдавна, и това е изключително позитивното отношение пак към централната фигура Бойко Борисов, така че това е, сега, не знам доколко е наложено или доколко е доброволно просто от страна на самите медии, изграждане на една наистина комфортна позитивна среда за премиера…
Деница Сачева: Дали въобще има медиен пазар в България, защото не съм сигурна, че в България, първо, се печели от медии, с много малки изключения. Второ, медиите продължават да бъдат най-непрозрачната част на обществото…
Водещ: Въпреки че имаше промяна в закона.
Деница Сачева: Не става въпрос само за собственост, става въпрос за данъчни декларации, на хората, които са собственици на медии, които са главни редактори. Ако те искат прозрачност, ако те искат публичност, те трябва да са първите, които да я показват и да са първите, в които ние да можем да се ориентираме тези хора с какъв интерес или по какъв начин влияят върху общественото мнение. Хората, които искат да имат влияние върху другите, трябва да бъдат най-публични, на първо място.
Водещ: Искам да се върнем към модела на кампанията, която трябва да правим в този последен месец на официална кампания. Какво мислите за тази форма, наречена предизборни хроники?
Деница Сачева: На мен лично ми се струва неудачна, просто защото в голяма част от тези предизборни хроники отново, пак казвам, няма съдържателна информация. Това са…
Водещ: Или избран абзац от изказването на някой, който той си е харесал.
Деница Сачева: Тя има смисъл за партиите, които нямат политическо влияние върху медиите и които все пак по този начин могат да получат някакъв излаз в медия, и то в телевизионна медия. Но иначе от гл.т. на, пак казвам, на обикновения избирател, имаше такива дори репортажи, които бяха за примерно това, че кандидатът за кмет е присъствал на монтаж на асансьор. Нали, такъв тип неща не мисля, че в крайна сметка влияят върху избора на гражданите за кого да гласуват.
Водещ: Гергана, имаше и реклами в интернет страниците на различни кандидати. Дали това беше, вашето мнение какво е, платено или просто приятелски или политически връзки със самата медия?
Гергана Куцева: Би могло да е и двете, не мога да дам директен отговор. Но при всички случаи присъствието, епизодичното в медиите на никого не носи дивиденти. Нито на политическите кандидати, нито пък на избирателите, тъй като няма съдържателна информативна част да можеш да направиш един рационален избор на базата на една визитка, така да се каже. Същевременно еднократната поява в медиите пък за един кандидат за пост…
Водещ: Всъщност никой никога не е изследвал според мене в каква степен някой формира избора си въз основа на това, което е видял, чул или прочел в медиите в рамките на този един месец?
Водещ: И дали му е важно да види предизборната хроника, рекламния клип или да чуе дискусията.
Тодор Тодоров: Всъщност този формат, за който говорим, аз си мисля, че той до голяма степен обезличи кампанията и я лиши от някакви реални послания, реални конфликти, от събитийност и я превърна в един абсолютно хоризонтален някакъв поток от съобщения, които нямаха тази стойност и тази сила, която обикновено носи такава политическа акция, каквато е предизборната кампания.
Водещ: Искаме да ви благодарим, това е един отворен дебат, надяваме се, че той ще бъде провокиран и от тези, които имат правомощия да говорят. Да кажем, СЕМ може да се почувства провокирана от това да започнем разговор за медиите и за ролята ни в тези избори.

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

в. Пари | Красимира ЯНЕВА | 16.09.2011 

Според тях скандалът е резултат на неефективен пиар

Цяла седмица всички се чудят кои са общинските съветници, поискали пряко или индиректно подкуп от Росен Плевнелиев, когато е бил шеф на "Линднер" в България. Въпросът защо беше изказването на шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов остана да виси във въздуха. Точно той отключи възможностите за спекулации.

Коментарът на пиарите

"Това не е единичен гаф, а резултат от неефективен пиар. Пиарът на правителството и на ГЕРБ е хаотичен, липсва цел, задача и яснота. Когато има кризисни моменти, каквито несъмнено са предизборните кампании, всичко това излиза наяве. Може и да е направено нарочно от Цветанов, но може и да е инфантилен гаф", коментира Албена Ивайлова, бивш пиар на кабинета "Костов" и ПР директор на "В консултинг".
"От гледна точка на политическата комуникация поведението на господин Цветан Цветанов е поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Почти всички хора, с които разговарям, смятат, че това е несръчно отмъщение като политическа реакция", коментира Деница Сачева, изпълнителен директор на Intel Day Solutions. Според нея изказването на Цветанов разкрива още нещо, че ГЕРБ не е единна партия. "Изказването на Цветанов е убийствено, защото поведението удря не само Росен Плевнелиев, а повдига завесата за много неща, които се случват в ГЕРБ", допълни Сачева.

От полза за БСП

Според пиарите изказването на Цветан Цветанов от миналия петък, че се е запознал с Росен Плевнелиев, когато бизнесменът му се е оплакал, че му е искан подкуп, води след себе си още един проблем за кандидат-президента Росен Плевнелиев, а и за ГЕРБ. "Цветанов и ГЕРБ направиха изключително лоша услуга на своя кандидат, който няма да може да се измъкне от обясненията до края на кандидатпрезидентската кампания", коментира Албена Ивайлова и допълни: "От друга страна, БСП трябва да са благодарни на ГЕРБ, защото им дадоха център на тяхната кампания, който според мен ще остане до края." Според Деница Сачева Георги Кадиев само поставя ребуси с твърденията си. "Това безсъдържателно политическо говорене отблъсква хората. Политиката служи на политиците да обслужват егото си, а не да помагат на хората", коментира Сачева.

Точка вместо бумеранг

Според Сачева Плевнелиев е направил добре, като се е опитал да сложи край на политическите спорове. "Поведението на Плевнелиев беше много добро. Той се опита да затвори разговора и вратата зад себе си", обясни Сачева. Според нея това показва и че той не е политик. "Начинът, по който той реагира, ясно показа, че тепърва ще се учи на политика. Правилната реакция в случая беше не да се затваря вратата, а да се върне бумерангът към източника", обясни Деница Сачева. Според нея Цветанов е трябвало да бъде попитан какво знае по случая и кои са общинските съветници, поискали подкуп. Според нея кандидат-президентът Росен Плевнелиев е направил още една грешка, като е допуснал да употреби думата подкуп. "За две години като министър той успя да се опази от нея и сега не трябваше да я използва", обобщи Деница Сачева. Според Албена Ивайлова политиците периодично трябва да си имат часове, дни или дори седмици, в които да запазват мълчание, защото говоренето става техен враг.

ЦИТАТ

Не искам повече Плевнелиев да бъде замесван в този скандал, защото от това, което виждате, което е казал през 2007 г., септември, и вчера това, което е казал, е едно и също. Не знам такова нещо (да е искан подкуп на Плевнелиев – б. а.) и не ми е работа да знам. Когато станах кмет, такива сигнали имаше със стотици, дал съм ги на прокуратурата. Факт е, че 7 години тази сделка не е минавала и когато станах кмет, общинският съвет я приключи.

Премиерът Бойко Борисов,
в предаването "Тази сутрин" на Би Ти Ви.

Стр. 6

сп. SignCafe | 03.08.2011

След Cannes Lions 2011 нищо вече не е същото. Отново. Всяка година след седмицата през юни, в която титаните на рекламата и PR-a се събират, за да премерят идеите си – поне месец след това нищо не е същото. Креативният сблъсък за всяка една от категориите е толкова могъщ, че ударната вълна от него неизбежно продължава месеци наред. Все още близо до епицентъра му, сигурни сме, няма специалист no PR, отделил време да се запознае с някои от близо 1000-та ентрита (състезаващи се само в PR категориите, без да броим останалите), който да остане равнодушен към този истински идеен мегаспекакъл. Като медиен партньор на Cannes Lion, SIGNCAFE ще публикува всички кампании, които вдъхновяват, шокират, впечатляват. Изборът няма да е лесен, признаваме си. Един брой също няма да е достатъчен. В този решихме да фокусираме цялото си внимание върху едно единствено ентри – това, което журито единодушно определи за PR GRAND PRIX’2011. За да бъдем максимално ефективни, поканихме и пет български PR експерти, които накратко да споделят с нас професионалните си впечатления от него.

PR Lions GRAND PRIX’ 2011
Агенция: Clemenger BBDO Мелбърн, Австралия
Клиент: National Australia Bank (NAB)
Ситуацията: В Австралия е много разпространено схващането, че четирите най-големи банки в страната – Commonwealth, Westpac, ANZ и National Australia Bank (NAB), ca подписали картелно споразумение и работят на еднакъв лихвен процент, за да елиминират конкуренцията. Истината за една от банките – NAB, обаче е доста далеч от това.
Кампанията: NAB в продължение на 2 години инвестира време и ресурси в това да реализира различни реформи, с които да намали лихвените проценти и да премахне банкови такси – все усилия в полза на клиента. Въпреки това, заради предразсъдъците и заради това, че хората си мислят, че и тази банка е "част от онези", клиентите отказват да забележат промените. Така се стига до реална необходимост от комуникационна кампания, която да привлече вниманието на клиентите към нововъведенията в банката.
Вместо кампанията да е насочена по посока опровергаване на съществуващата ситуация, PR агенцията на банката решава да
тръгне в съвсем друга посока – да създаде своеобразно "реалити", в рамките на което, буквално пред цялата общественост, NAB да "скъса" (метафорично) с останалите банки. Чрез всеки елемент от кампанията по раздялата хората трябва да разбират по един елемент от промяната в политиката на NAB. Наред с това, всеки етап е измислен така, че да е възможно той да бъде споделян както в социалните мрежи, така и да бъде атрактивен и подходящ за новинарските емисии. Кампанията започва с обикновена публикация в Twitter, чиято тема са "наранените чувства". Тъй като темата е доста "неочаквана" за профил на финансова институция, всички единодушно я възприемат като грешка на някой банков служител и започват да я коментират като такава, а новината за нея се разпространява мигновено от профил на профил. На втория етап следва много лично писмо за прекратяване на връзката на NAB с всички останали банки. Писмото е публикувано във всички големи австралийски вестници, докато едновременно с него онлайн се появяват и 60 клипчета, в които служители
на NAB "късат" с други национални банки. И двете акции генерират огромно медийно покритие. В третия етап медиите буквално започват да се надпреварват кой какво да покаже в тази история и тогава NAB организират своеобразна "засада" на другите банки, реализираща се в съобщения за раздяла, които се появяват по улиците пред другите банки и дори в небето около сградите. На финала, когато медиите са отразили всички гледни точки по темата до този момент, екипът създава "блог на раздялата", където провокираните от темата откриват всяка една промяна в новата политика на NAB.
Резултатите: Кампанията променя нагласата на хората по отношение на банката буквално "за една нощ". След нея австралийците започват да разпознават NAB не само като "различната банка", която е по-честна и "конкурентоспособна", но и като много по-човечна и близка. Този "сценарий на раздялата" генерира $5 милиона медийно покритие на ден.

КОМЕНТАРИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Любо Аламанов,
Managing Director, APRA Porter Novelli
По компонентите: Добър бриф, клиентът знае какво да поиска от агенцията си. Иска да се промени мисленето на хората, а не иска 10%-но увеличение на нещо си. Ясно осъзнава разликата между стратегическа цел и последствията от нея. Много добър анализ на ситуацията. Явно и в Австралия хората са консервативни по отношение на финансите си. Затова и решението за масирана кампания е добре взето. Нищо по-малко е нямало да проработи. Брилянтно използване на всички възможни комуникационни канали. Днес трудно се постига масова кампания само с един канал. Перфектно използване на социалните мрежи: Twitter, блогове и др. – въвличането на клиентите в самата кампания още повече увеличава силата на внушението. Показателно е как вече се губят границите между традиционните рекламни и PR агенции. Или си всичко, или си нищо. Малко е рано за подобна кампания в България. Ние все още робуваме на феодални разбирания за банки и финанси. Една кампания, показваща как банка "къса" с други банки може да се посрещне зле. А и все още в BG народопсихологията "късането" е нещо лошо, докато явно в Австралия това се възприема като начало на нещо ново и хубаво. И последно, браво за хубавата кампания, но най-важното е, че има резултат. Защото и най-креативната кампания е безсмислена, ако няма резултат.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Кампанията впечатлява в редица отношения – познаване на средата и народопсихологията, чувство за хумор, пречупване на тенденции чрез влизане в ситуацията, почти сливане с нея, но не съвсем. Понякога хората толкова вярват на нещо, което не е истина, че единственият начин да ги накараш да проумеят обратното е точно този – да ги оставиш да си мислят, че са прави, но да ги
конфронтираш no най-неочакван начин. Радвам се, че по света има такива свободни професионалисти, които имат възможност да работят за свободни общества. Представих си подобна кампания тук… Щеше да бъде една жестока история…. В професионален план много умело са използвани всички съвременни канали за комуникация, които допринасят за разгръщането на кампания и за постигането за кратко време на много голям мащаб на разпространение на новината. Но изкуството на медийното планиране нямаше да е достатъчно, ако я нямаше забавната история на "банковия развод". Тя сама по себе си предизвиква интерес и кара всички да говорят.

Васил Николов,
PR експерт, BWorks
Безспорно кампанията е образец за съвременен и иновативен подход в комуникационната стратегия, която е приложена по един блестящ начин. През последните години се наблюдава сериозно израстване в глобален мащаб на мисленето на добрите PR специалисти. Безполезната непримиримост с неистинността и непрестанната борба да накараш хората да повярват в определени твърдения вече са изместени от правилното и умело управление на информацията. Отдавна вече е ясно, че промяната на човешките нагласи няма нищо общо с описания в книгите процес, при който трябва да покажем на потребителя, че е сгрешил, атакувайки неговата съвест. Развенчаването на митове е не само сложно, но в определени случаи може да бъде и вредно. Именно днес, когато доверието в банковата система е толкова разклатено, идва и тази уникална кампания, в която ставаме свидетели на управлението на една криза чрез изключително умел контрол на информацията, а и на самата ситуация като цяло. Вероятно всяка друга посока би била грешна, но не и тази. Комуникационните експерти са уловили момента и са се възползвали именно от слабостта на своя клиент. Вместо да се противопоставят на общоприетото твърдение, те го "употребяват" с много находчивост, чувство за хумор и вдъхновяваща креативност.

Д-р Александър Христов
Акаунт директор, CIVITAS България
Председател на БДВО
Кампанията очевидно е грандиозна по своя мащаб, изключително креативна и силна. Стратегията да потвърдиш нещо, което би трябвало да не съществува или поне не би трябвало да го обявяваш, е доста смела и с видимо феноменални резултати в този случай. Но всъщност не по-малко важен и иновативен момент в кампанията е активното използване на социалните мрежи в една такава доста консервативна сфера. Иска ми се обаче да знам какво стои зад твърденията, че общественото мнение е било тотално преобърнато "за един ден" и зад цифрата от 5 млн. долара, която се цитира. Малко ми е трудно да повярвам, че в тази сфера са възможни толкова бързи резултати – където и да е по света. Дали една такава идея може да е приложима в България? Не съм убеден. Или поне мен би ме било шубе да я предложа или приема. За да се случи, първо трябва да има break-up по отношение на две много важни рамки на българския пазар. Първата е разпространеното сред нас мнение, че "всички са маскари". В такъв контекст една подобна силна кампания би могла да постигне обратен ефект – не като публичност, а като влияние върху продажбите. Втората е така нареченият системен риск при банките, комбиниран със страхове у родните потребители, реминисценции от сравнително близкото минало. Това води до ситуацията, че проблеми или съмнения около една банка автоматично се пренасят върху останалите. Имаше такива случаи сравнително наскоро.

Людмил Каравасилев,
Мениджър PR & Спонсорство, ОББ
"Раздялата" на National Australia Bank не е нещо ново като комуникационна кампания в англосаксонския свят, където сравнителната реклама и позоваването на конкуренцията са допустими от гледна точка на законодателството. Презумпцията е, че свободата на словото позволява да сравняваш или споменаваш конкурента в своя кампания, стига да можеш да го докажеш впоследствие в съда. Подобна кампания за първи път правят Burger King през 80-те години в САЩ, доказвайки чрез сравнение и измерване, че в техните сандвичи кюфтето е по-голямо от това на McDonalds.
Ситуацията, в следствие на която National Australia Bank демонстрира раздялата си с другите големи банки, прилича на българската – и тук 4 големи банки доминират във финансовия сектор, следвани плътно от още 5-6 други. И тук потребителите на банкови услуги вярват, че банките са се разбрали зад гърба им да печелят за тяхна сметка. И в България, и в Австралия това не е вярно, но гражданите не могат да осъзнаят това.
Защо обаче подобна кампания е невъзможна в България? Първо, защото сравнителната реклама или споменаването на конкурента не се допуска от българското законодателство, а Комисията по защита на конкуренцията е особено чувствителна на тази тема. При това не само за банки, но за каквито и да е други видове бизнес. В голяма степен конкретно за банките това се дължи на финансовата криза от 90-те години, заради която фалираха множество банки, а десетки хиляди клиенти изгубиха спестяванията си..
Използваните техники и комуникационни канали с лекота могат да бъдат приложени и тук – блогове, Twitter, видео и други, но ще се сблъскат с традиционния скептицизъм на българските граждани.
факт е, че никоя българска банка не би си позволила подобна акция заради почти джентълменската конкурентна борба, която водим – без компромис към конкурента, но с "едно на ум" за общата представа, която създаваме за сектора. И досега в банковите среди се помни популярното през 90-те години сравнение – че с вестник можеш да убиеш и муха, и банка.

Стр. 76 – 77, 78