www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.ariz7.com

I 20.10.2014г.

През 2014 г. Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – 7 (А.Р.И.З – 7) за пета поредна година провежда националната инициатива „Пазител на традициите“.  По повод юбилейното пето издание екипът на А.Р.И.З – 7 номинира за тазгодишната награда всички номинирани от предходни години, които не са спечелили по една или друга причина. Това е нашия начин да им благодарим за положените усилия и да им засвидетелстваме убеждението си, че всеки заслужава да получи отличието, защото всеки един има своя уникален принос за опазването на традициите.
Конкурсът цели да отличи и окуражи творци и организации от различни области на изкуството, занаятите и традиционната българска кулинария за стремежа им да съхранят изконните ценности, бит и обичаи на България, претворявайки ги в изкуство.
Ежегодно от 2009 година на официалната церемония по връчването на наградите „Пазител на традициите“, А.Р.И.З.-7 отличава с грамоти и награди номинираните в седемте категории на конкурса  –  Занаяти, Художествено и приложно изкуство,  Фолклор, Кулинария, Личност,        Oрганизация и Селище – Пазител на традициите.
Инициативата протича в няколко етапа. Първият етап приключи на 13 юни 2014 г., когато беше крайният срок за подаване на предложения за номинации за „Пазител на традициите” 2014. Вторият етап е онлайн гласуването, което става на сайта на инициативата – www.pazitelnatradiciite.com. Там всеки може да даде гласа си за своя фаворит в съответната категория като Занаяти, Художествено и приложно изкуство,  Фолклор и Кулинария са разделени в две възрастови групи – Големи и Млади.
Тази година вторият етап от „Пазител на традициите“ – онлайн гласуването -  трябваше да приключи на 20 октомври, но поради много близките резултати на номинираните и огромния интерес от страна на хората, екипът на А.Р.И.З – 7 единодушно реши да удължи крайният срок с две седмици. Така, онлайн гласуването за „Пазител на традициите“ 2014 ще бъде отворено до 2 ноември 2014. До тогава всеки желаещ може да подкрепи своя фаворит.
След приключване на вота онлайн на 2 ноември, жури ще разгледа обстойно всяка една от кандидатурите и ще вземе окончателно решение кои да бъдата отличените със званието „Пазител на традициите“ 2014.
Официалната церемония по връчването на наградите ще се проведе на 14 ноември 2014 г., в аула „Максима“ на УАСГ, където сме подготвили пищна фолклорна и културна програма. Входът е свободен.