www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.united-partners.com I 08.05.2015г.

Байер Хелткеър и Университетският медицински център Хамбург-Епендорф (UKE) са основните координатори на новосформирания международен консорциум CANCER-ID, чиято цел е да разработва и валидира нови кръвни биомаркерни технологии за борба с онкологичните заболявания. Петгодишният проект ще се фокусира върху установяване на общоприети стандарти за изолирането, идентифицирането и анализа на нови  биомаркери в кръвта, с целта да се подобри разработването на персонализирани лекарства за пациентите с онкологични заболявания. CANCER-ID е публично-частно партньорство, подкрепяно от Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ) на Европа.

Кръвните биомаркери каквито са циркулиращите туморни клетки (CTCs), свободно циркулиращото туморно ДНК (cfDNA) и микроРНК (miRNAs) са потенциални индикатори за сложността на тумора при пациенти с онкологични заболявания. Извличането на тези маркери от кръвта би могло да предложи допълнителен и ценен инструмент за съвременно лечение на онкологичните заболявания. Освен че са от голямо значение, когато туморните биопсии не са достъпни, кръвните тестове могат да позволят непрекъснато проследяване на маркерите на заболяването, предлагайки средство за по-близко проследяване на ефективността на лечението и могат евентуално да ръководят избора на метод за лечение.

“CANCER-ID е отличен пример за проект, при който публично-частното партньорство прави възможно съвместният изследователски подход да спомогне за  нови концепции в сферата на съвременните методи за лечение на онкологичните заболявания”, заявява д-р Томас Шланге, Старши изследовател в Глобален отдел за изследване на биомаркерите към Байер ХелтКеър, Глобален отдел за откриване на нови лекарствени продукти и Координатор на CANCER-ID. „Консорциумът събира на едно място голям и опитен екип от експерти в областта на биомаркерите, които идват от академичната и промишлената сфера, както и по-малки компании. По този начин се създава европейска мрежа от взаимно допълващи се възможности, която се разпростира далеч отвъд обхвата на традиционните „двустранни” сътрудничества между научните среди и индустрията.”

Важни предизвикателства пред разработването на всички кръвни биомаркери са анализът на чувствителността и специфичността им, както и тяхната стандартизация и валидиране. В последната фаза на проекта, валидираните биомаркерни анализи ще бъдат използвани в контролирани клинични проучвания, за да се докаже широката им приложимост и клинична полза при лечението на онкоболни пациенти.

„Кръвните анализи на извлечени от тумора клетки и на нуклеиновите киселини предлагат нова концепция за „течни биопсии”, което позволява получаването на информация в реално време относно диагностицирането и лечението на онкологичните заболявания”, заявява проф. Клаус Пантел, Ръководител на Отдела за туморна биология към Университетския медицински център Хамбург-Епендорф, Германия, който е и академичен ръководител на консорциума CANCER-ID. „Проектът CANCER-ID запълва „пропастта“ между основните изследвания, фокусирани върху нови методи за откриване и определяне на циркулиращи туморни клетки и нуклеинови киселини, и разработването на добре валидирани анализи, необходими за въвеждането на концепцията за течната биопсия в клиниките.”

Консорциумът CANCER-ID включва фармацевтични и нефармацевтични промишлени компании, университети и институти за клинични изпитвания, както и малки и средни предприятия (МСП) от цяла Европа. 33-мата партньори в консорциума са основни участници в тази сфера, представлявайки уникална мрежа от експерти в областите на туморната биология, разработването на биомаркери, клиничните науки и биоинформатиката. Нефинансовият принос към проекта в размер на около 8.2 милиона евро от страна на индустриалните партньори е допълнен от финансиране за ИИЛ от страна на Седма рамкова програма на Европейския съюз. Като резултат общият бюджет на проекта е 14.5 милиона евро.

Автор:
United Partners

www.manager.bg I 30.11.2014г.

Искате да продадете хамбургер в Индия? Давайте, McDonald’s успяха. Но тяхното меню в Индия не съдържа говеждо. Точно така, прочутият Big Mac в Индия съдържа пилешко.

Говеждото е напълно изключено, защото традиционното McDonald’s меню не е подходящо за държава, според чиято култура кравите са свещени животни. McDonald’s трябваше да направят нещо различно, за да популяризират продуктите си в Индия. Същото се отнася за бизнесите, които навлизат в социалните медии. Фирмите трябва да уважават всяка една платформа.

Приспособете се към стандартите на Facebook

Компаниите често правят културни гафове във Facebook. Вместо да оценяват творението на г-н Зукърбърг като такова, чиято култура третира личните взаимоотношения като свещени, много бизнеси използват традиционни маркетингови методи като онлайн билбордове и платени или неплатени послания от рода на „Днес има голяма разпродажба!“ или „Вижте новите ни стоки!“

Помнете, че Facebook културата е изградена върху личните взаимоотношения. Нищо друго не крещи „Не искам да си ми приятел!“, както да изтърсите рекламен билборд насред публикациите от приятели на нечия начална страница. Това е като да идете в бара с приятели и изведнъж един от тях да прекъсне разговора с изречение от сорта на „Купи от мен!“. С подобно поведение лесно ще бъдете изхвърлени от списъка с приятели.

Бъдете рационални. Публикувайте топли и приятелски съобщения, за да ви усетят потребителите по-близки. Намерете поне един истински човек – главния изпълнителен директор или вицепрезидента на компанията – който да пише на платформата от името на компанията. Според скорошно проучване, клиентите са много по-склонни да проявят интерес към дадена компания, ако чувстват собственика й поне малко близък.

Затова пишете представителни публикации. Не се срамувайте да поискате приятелство на потенциални партньори, но не с цел просто да им продадете нещо, а с надеждата да изградите по-лични и трайни контакти. Подобни взаимоотношения, започнали в социалните медии, могат да ви донесат големи ползи.

Изберете между Twitter и Pinterest

Успешната стратегия в социалните медии изисква и да изберете на коя платформа да „играете“. В Pinterest положението е ясно – тъй като почти 80% от потребителите са жени, компаниите, които се стремят да привлекат интереса на мъже, не биха използвали тази платформа.

Друг такъв пример е Twitter. Ако някоя компания е популярна и има профил в Twitter – като Apple или Starbucks, а дори и да е известна само на местно ниво – потребителите биха я последвали, за да се обвържат по някакъв начин с нея и да получават известия.

Но ако компанията е напълно безизвестна, се налага тя да има важно послание, което да разпространи чрез Twitter. В противен случай, tweet-овете се превръщат в нежелано дърдорене на фона на по-предпочитаните публикации от близки приятели и познати.

Не е лесно да привлечете и задържите желаните последователи. Всеки един tweet може да бъде намерен. Така че, независимо дали използвате Twitter търсачката, или платформа като Hootsuite, за да ловувате за потенциални клиенти, можете да намерите хора, които се интересуват от това, което предлагате.

Един съвет – подбирайте внимателно думите си. Клиентите търсят услуги и продукти по много и различни начини.

Приемете LinkedIn като основното поле за бизнес изяви

Ако се тревожите за това, как ще се приспособите към културите на различните социални медии, бъдете сигурни, че LinkedIn предлага безопасна и приятелска бизнес среда. Ето една тайна – LinkedIn естествено приляга на повечето бизнеси, защото контактите, които създавате, се наричат „познанства“. Освен това, снимките, които се използват, са професионални – няма снимки на бикини или торти – и профилите наподобяват портфолиа или автобиографии.

И все пак е важно да уважавате стандартите на LinkedIn, когато използвате платформата. Целта е да разпространявате истински стойностна информация, а не досадна самореклама.

Въпреки че LinkedIn е удобна платформа за всеки бизнес, проучете хората, които я използват, за да се убедите, че подхожда на стоките и услугите, които предлагате. Според Quantcast.com, LinkedIn се отличава с богата и образована потребителска маса. Платформата предлага много предимства на финансовите, консултантски и обслужващи фирми, но много често търговците срещат пречки, в зависимост от продуктите, които предлагат. За компании, които продават евтини стоки на дребно например, LinkedIn може да не е най-подходящата платформа.

Какво значи всичко това? Всяка една социална мрежа е отделна култура. Опознайте уникалния й език, неписаните правила, стандартите и очакванията, от които зависи това, да бъдете приети, а не отхвърлени. Мислете за културата и хората и няма да стигнете дотам, да предлагате Big Mac в Индия.

Източник: Entrepreneur.com
 

Оригинална публикация