сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА I 14.11.2011

Какво би станало, ако в разгара на предизборната кампания един политически PR специалист остане за няколко часа без интернет? А ако му спрат внезапно мобилния телефон? Дали ще успее да си свърши планираните задачи за деня, или зависимостта на нашата професия от технологиите е достигнала онази повратна точка, от която връщане назад няма? Задавайки си всички тези въпроси, изведнъж се сещам, че съвсем наскоро един от най-емблематичните преподаватели no PR в СУ продължаваше да настоява пред студентите си, че прессъобщенията се изпращат на медиите по факс…..О, времена, о, нрави!" е възкликнал Цицерон преди 21 века и сам не е осъзнавал как тази фраза ще прилегне като ръкавица на развитието на PR бизнеса две хилядолетия по-късно.
Още със самата си поява, PR-ът е неразривно свързан с каналите за комуникация, независимо дали те са каменни плочи, вестници, телевизия, радио или… всякакви технологични иновации, присъщи за времето, в което живеем ние с вас, тук и сега. В тази връзка, може би PR е една от най-класически- модерните професии, които се развиват в и чрез новите канали за комуникация. "Класически модерна", защото, чрез зависимостта си от развитието на иновациите, професията си гарантира "вечна младост", отправяйки нови и нови предизвикателства към професионалистите – с появата на всяко следващо технологично нововъведение.
В контекста на професионализма, развитието на технологиите се налага като изначална част от PR професията. И това далеч не е каприз или мода, каквито биха могли да бъдат интерпретациите на хора, малко запознати с естеството на нашата професия. Когато изграждането или развалянето на имиджа са въпрос на секунди, брой кликове, количество лайкове или точен коментар в точното време и точния форум, луксът да не бъдеш в крак с технологичните възможности, които светът ни предлага, е направо немислим. Разбира се, дори PR специалистите имат право на избор. Изборът обаче тук се свързва директно със самооценката и проектирането на собственото "аз" в света на комуникациите. Независимо от всички технологични възможности и сравнително лесният достъп до тях, на финала от избора на всеки професионалист реално зависи, дали ще бъде част от mainstream-a, или ще предпочете дистанцираната зона на комфорт. Ако професионалните търсения не кореспондират с представата за човека, който пише по едно прессъобщение на седмица и организира едно събитие в годината, то технологиите се оказват неизбежни.
Съвсем различен е въпросът за степента, в която технологиите са овладени от професионалните PR – както у нас, така и в чужбина. Интернет и цялата необятна гама от възможности, които той предлага; социалните мрежи и хилядите оптимизиращи приложения, които се разработват ежедневно; мобилните телефони и хибридните устройства, които съчетават в себе си качествата на телефон, компютър и какво ли още не – в един момент се превръщат в необятно море от възможности, в които всеки непредпазлив лесно би се загубил. Съветът на експертите в тази посока е категоричен – не може да сме специалисти по всичко, но със сигурност трябва да бъдем много компетентни поне в едно от направленията на модерните канали за трансфер на информация. Без да пренебрегваме класическите медии, разбира се.
В опит да задоволим поне малко вътрешната потребност за технологична оптимизация на онези от PR специалистите, които избират да живеят в mainstream-a на нашата професия, с всичките плюсове и минуси на едно подобно решение, на следващите страници ви предлагаме подробен преглед на някои от най-актуалните онлайн възможности, които биха могли да оптимизират работата ни, да ни спестят време и нерви и да ни осигурят поне пет минути повече свободно време за любимия човек.
***
Особеностите на Google+
Преди по-малко от месец, Google+ обяви, че потребителите му са надминали 25 милиона – факт, който го превръща в най-бързо развиващата се социална мрежа в историята. Ако и вие току що сте се присъединили към нея или планирате да я прибавите към местата, на които поддържате профили, представяме ви малко съвети за бързо и лесно ориентиране.
Всичко започва преди няколко месеца, когато от Google обявиха, че ше тестват един +1 бутон сред определен кръг от хора. Две седмици след това съобщение, в интернет беше пусната новата социална мрежа – експериментът Google+. Още от самата му поява Google+ се превръща в първата по рода си социална мрежа, която позволява участие с помощта на внимателно създадена платформа, която цели да служи вярно на потребителите. Новата социална мрежа беше представена с впечатляваща промоция. Огромно е количеството на медийните публикации от целия свят, които следват развитието й още от преди да се появи в интернет. Новата социална мрежа стартира посредством поредица от покани за приятелство, но началото никак не е лесно и създателите й са принудени да я блокират няколко пъти поради прекалено големия брой на желаещите да станат част от нея.
Какво точно е Google+ и каква е разликата между нея и Facebook? Google винаги е била компания, която създава удобни и лесни за употреба програми. Въпреки това през годините се дистанцираше от социалните мрежи и така загуби битката за първенството в тази сфера. За да наваксат изоставането в тази посока, в един момент създадоха бързо провалилия се Google Buzz, който беше обновен чрез партньорство между Google и Facebook. Всички тези проблеми и неволи и тяхното преодоляване явно са помогнали на компанията да научи своите уроци за социалните мрежи, а резултатът е Google+. Още със създаването си тя си поставя сериозната цел да поведе в ожесточената конкуренция между Facebook, Twitter, Linkedln, Quora и т.н. Днес от Google осъзнават, че чрез тази социална мрежа проблемът, който е общ за всички останали – прекалената публичност на информацията, трябва да бъде преодолян. Така създават "кръговете", които представляват много интелигентен вариант за систематизиране на приятелствата. Нещо повече, приятелските кръгове позволяват на участниците в тях да комуникират единствено с включените в тях участници и това се оказва може би най-силният коз на новата програма, съобразяващ се със желанието ни само част от нашите приятели да имат достъп до всичко, което искаме да споделяме/ преживяваме/публикуваме.
Друг интересен елемент от Google+ е т.нар. "Hangouts", опция, която съвместява Google Voice и Google Talk и създава среда за общуване в реално време. Така всеки има възможността да вижда и слуша и говори с всичките си приятели или колеги директно в Google+. Мрежата предлага и Instant Uploads – опция, поддържаща мобилната версия на Google+, която позволява публикуване на снимки в реално време дирекнто в социалната мрежа и запаметяването им в личен албум. Също така опцията "Sparks" позволява създаването на обща среда на интереси, в която всеки потребител, едновременно с приятелите си, може да публикува и съхранява материали, от които се интересуват всички. Това, което към момента липсва в Google+, е възможността за инкорпорирне на четеца Google Reader. Нещо, което със сигурност предстои да бъде добавено. Наред с това, Google+ трансформира албуми от снимки по атрактивен и елегантен начин. Всъщност всичко в Google+ е направено така, че да бъде просто и лесно за употреба. Google+ създават и алтернатива на бутона "Like" от Facebook, познат още като "+1". С този проект Google обещават, че предстои пускането на още нови опции.
Как можем да пренесем приятелите си от Facebook в Google+? Мохамед Монсуа от Google+ обяснява, че най-лесният начин да преместите приятелите си от Facebook в новата мрежа е чрез Facebook Friend Exporter – разширение за Google Chrome, което се свързва с бутона "Export friends" на Facebook.

Tips & Tricks за Google+

-ако искате да се обърнете към някого в коментарите или в публикациите си, можете да го направите, както с "@", така и с "+" преди името. Тръгнете ли да изписвате името му, както във Facebook, търсачката ще започне да го търси във всички имена на приятели.
- ако желаете да добавите приятели, които не са в приятелските ви кръгове, просто трябва да отидете на профила на конкретния човек, да се вземете линка от там, да копирате на мястото на името и, преди да натиснете "Share", трябва да махнете часта: https://plus.google.com.
-можете да пишете в bold или italic, но това става с малко помощ. За да пишете в bold, напишете конкретната дума със звездички преди и след нея: ‘example’. А ако искате да пишете в italic, сложете преди и след думата долни тирета: _example_. Има възможност думата да бъде и зачеркната, а това става така: -.
- можете да пишете на различни езици. Отидете на Settings (в горната част отляво на тулбара) и просто изберете език.
-можете да скролирате надолу и нагоре в програмата, като за целта използвайте буквите "j" за "надолу" и "к" за "нагоре".
- Google+ позволява, когато се качва профилна снимка, тя да бъде подобрена в програма за промяна на снимки, наречена Picnik.
Ето една пътечка до нея: Google+ Settings / Account Overview / Edit Profile / Change Photo. Когато качите снимката, някъде в долната й страна автоматично ще се появи "Edit in Picnick".
-когато се регистрирате в системата, не пропускайте да отбележите дали и какви известия да получавате на вашия имейл. В противен случай пощата ви ще се задръсти.
-друго интересно нещо, свързано с програмата, е че можете да направите така, че името ви да се изписва автоматично всеки път, когато посетите нечий блог или сайт, и да гласувате с "+1", което е еквивалентът на добре познатото ни "Like". За да задействате тази възможност, отидете на Account Overview / Google +1 на non-Google sites и отбележете Enable или Disable. По този начин ще можете да "харесвате" статии, които ви допадат – анонимно или с името и фамилията си.
-най-важното нещо при разучаването на Google + е внимателното вникване в идеята за "кръговете". Това е и основното предимство на тази програма пред Facebook. С помощта на кръговете всеки може да организира контактите си в много ясно структурирани списъци от колеги, приятели и роднини. Когато споделите нещо, имате възможност да изберете в кой или кои кръгове, да го публикувате. Непрекъснато можете да създавате нови кръгове, да триете стари, да добавяте или премахвате участници от тях. Можете да прибавяте нови участници в кръговете с влачене и полагане, но най-лесният начин е просто да посочите с мишката върху името и веднага ще ви се отвори прозорец, който ще ви покаже дали човекът е или не е част от някой ваш кръг. Ако не е -просто го "занесете" в кръга, в който искате той да бъде.
-можете да триете или редактирате публикации. На нивото на всяка публикация, в края й има х, също като във Facebook. Тук обаче, когато отидете и кликнете на този бутон, ще падне меню, от което можете да изберете между това да редактирате, триете и т.н. Във Facebook можете само да премахнете публикацията.
***
Едно революционно приложение
Когато Facebook представиха най-новата си платформа на 22 септември, по време на специално организирана конференция, едно конкретно приложение, което привлече вниманието на мнозина, беше Social Reader на един от най-големите ежедневници – Washington Post. Много журналисти от цял свят ентусиазирано писаха за него в различни блогове и специализирани сайтове, впечатлени от начина, по който съдържанието на вестника вече се разпространява по един много по-оптимален и "социален" начин, при който, освен всичко останало, регистрираните могат да виждат кой от тях какво чете.
Сега, само месец по-късно, приложението е на път да достигне 1 милион потребители и с това да се превърне в най-бързоразвиващата се технология за приобщаване на нови читатели, използвана някога в историята на печатните издания за маркетинговите цели на вестник. Оттук нататък предстои да видим дали тези читатели ще продължават да използват приложението и занапред. Независимо от това, какво ще се случи обаче, настоящото явление само по себе си е доказателство за нещо много сериозно – Facebook има реален потенциал да се превърне в огромен нов дистрибуционен канал и за издателите, които да използват мрежата за популяризиране на брандовете си и тяхното съдържание. Такава перспектива ще се окаже сериозно предизвикателство пред Google, независимо че сме още съвсем в началото на подобно явление…

Експлозивното развитие

Както можете да видите на графика 1, приложението е на път да достигне 1 милион потребители, което е изключително впечатляващо постижение не само за вестник, но и за период от един месец. Разбира се, трябва да се отчете, че засега е минало прекалено малко време от началото на този своеобразен експеримент, което само по себе си допуска евентуална възможност голяма част от потребителите да са регистрирани единствено защото са били провокирани или от целия шум около него, или от възможността да изпробват новата технология. Много от тях със сигурност дори и днес не използват приложението ежедневно, тъй като новините са предимно фокусирани около събитията в САЩ и нямат голямо значение за хората извън страната. Имайки предвид обаче трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии по целия свят, навлизането на подобен дигитализиран вариант на вестникарските брандове определено би могло да се интерпретира като "надежда" за реалното им съществуване, която, предвид интереса, никак не бива да се пренебрегва..
Нови хоризонти за новинарските емисии?
Днес новините се създават в Twitter от журналисти, които използват социалните мрежи за източник на информация, за черпене на градски клюки или споделяне налинкове. Имайки предвид 800-те милиона потребители във Facebook, както и времето, което всеки един от тях прекарва ежедневно в социалната мрежа, съществуването на това приложение може да се тълкува и като крачка в посока разширяване на хоризонта за читателите, които търсят качествено съдържание.
***
Facebook: промяната е задължителна!
За добро или за лошо, Facebook непрекъснато се променя. Я интерфейсът е нов, я някое приложение. Напоследък обаче, промените се засилиха до такава степен, че на много места по света потребителите по-скоро недоволстват, отколкото се радват. Неслучайно изследване на Mashable сочи, че 70% от потребителите въобще не са доволни от промените, напротив.
В тази ситуация най-сериозното предизвикателство за маркетинговия екип на най-голямата социална мрежа се оказва именно популяризирането на силните страни на нововъведенията и разпространяването на повече информация за потенциалните възможности, които приложенията предоставят. Някои промени са козметични и за тях усилията не предполага да са толкова големи. Други обаче, които са свързани с нововъведения и нови приложения, определено се нуждаят от допълнителна популярност. Не за друго – най-малкото заради това, че ако не сте страстен "нещотърсач", няма как да разберете за всичките предимства, които новите приложения предлагат на своите потребители. И най-вече – на онези, чиято работа е свързана със социалните мрежи.
Накратко за някои от по-важните явления, които се "случиха" при последното обновяване на Facebook. Разгледайте ги внимателно и със сигурност ще намерите най-подходящото, с което да оптимизирате максимално работата си в социалните мрежи.
***
1. Аналитичното приложение Insights
Това ново приложение позволява да се проследят няколко ключови неща:
   1. Да се проследи как публикациите от вашата стена могат да достигнат аудитория във Facebook, по-широка от тази, състояща се от вашите фенове;
   2. Да се проследи броят на "всички лайкове", "приятели на фенове", "хора, които говорят по конкретната тема" и "общият брой на посетилите на страницата ви на седмична база";
   3. Да се оптимизира съдържанието на публикациите – независимо дали то е от снимки, видеа или въпроси – и да се изследва какво е най-ефективно, що се отнася до достигането до широка аудитория, както и какво трябва да се публикува, така че да се увеличи вирусният ефект на публикациите и да се стимулира тяхното споделяне от потребителите.

2. People Talking About This

Тази метрика отчита степента на взаимодействие на потребителските профили с вашата страница за период от седем дни. Това включва копиране на адреса на страницата; публикации на стената; споделяне на някои от вашите публикации или друг вид съдържание, подобно на снимки, видеа или албуми; степен на откликване на въпрос, зададен от вас на стената ви; степен на откликване на изпратени от вас покани; споменаване или отбелязване във ваши албуми. Тази метрика се появява на екрана под броя на "лайковете" в лявата страна на вашата страница.

3. Conversations on Pages

Приложението ..Conversations on Pages" дава възможност на брандовете да достигнат не само до феновете си, но и до по-широка аудитория, което е изключително важно за повишаване на разпознаваемостта, за набиране на нови клиенти и дори за реализиране на оналйн продажби. Това приложение се прелива във ..Friends of Fans".

4. Приложението Insights API

За да насърчи развитието на аналитичните възможности във Facebook, екипът на социалната мрежа разработва приложението Insights API, специално предназначено за хора, които се нуждаят от дълбочинни анализи. То дава възможност за създаване на персонални аналитични решения, предназначени за вашите реални и потенциални клиенти.
***
Краят на класическите медии
Безспорно, един от най-технологично ориентираните български PR експерти е Максим Бехар. Неслучайно потърсихме именно него за обобщение на взаимовръзката между технологии и PR както у нас, така и в световен мащаб. Не изненадваща в контекста на технологичния бум, в който живеем, неговата прогноза за бъдещето е свързана с края на класическите медии. Какво предстои оттук нататък пред PR специалистите и целия бизнес с комуникации разказва пред SIGNCAFE Максим Бехар.

- Как бихте коментирали степента, в която PR специалистите използват технологиите и иновациите в своите кампании?

- Едва ли някой вече може да успее в нашия бизнес, без да ползва в максимална степен новите технологии. Когато преди повече от 10 години стартирах онлайн бизнес и започнах да изграждам отдели и компании с програмисти и дизайнери, много от моите колеги гледаха на това по-скоро с насмешка. Още тогава обаче беше ясно, че на повърхността изплуват нови медии и те ще променят тотално нашия бизнес, тъй като той в голяма степен е зависим точно от медиите. Сега вече новите медии, които тогава бяха по-скоро пасивни като вестниците, а сега са силно интерактивни, наистина са основният двигател на промените в PR бизнеса и всички ние трябва да полагаме огромни усилия да ги опознаваме по-добре.

- В тази връзка, как бихте коментирали степента на развитие на родния PR бизнес в тази посока – в посока оптимално използване на технологични възможности и иновации за ефективно представяне на посланията до публиките?

- Все още се радваме на социалните мрежи като на нова играчка-количка, без обаче да можем да я пуснем да се движи. И причината е много проста. Единствената, най-голямата и, струва ми се, безвъзвратна промяна в нашия PR бизнес от самото му възникване преди повече от един век се случва именно сега, с появата на – както Пол Холмс го нарича – цунамито на социалните мрежи. И това е именно защото нашата роля беше да посредничим интелигентно, креативно, честно и почтено между медиите и нашите клиенти. Сега обаче клиентите ни и ние самите за първи път притежаваме медии и това е безспорно. Нашата задача е по-скоро да се научим как да правим и да управляваме тези медии, и то честно, почтено и прозрачно. В България хората, които умеят това, в общи линии се броят на пръстите на едната ми ръка, но пък все повече колеги осъзнават тази проста истина и се насочват към опознаване на социалните мрежи. Процесът обаче ще отнеме години, тогава и медиите ще бъдат коренно различни.

Тъй като Вие пътувате много, как бихте определили състоянието на PR бизнеса по отношение на използването на технологиите и в кои страни то е най-силно застъпено? На какво според Вас се дължи това?

Преди месец бях на световната PR среща на ICCO в Португалия и за първи път там изключителни професионалисти в нашия бизнес започнаха да споменават термина "пост-Америка" или твърдението, че САЩ и Великобритания вече не са основен иновативен играч в бизнеса. Въпреки това, що се отнася до новите технологии, все още смятам, че най-новите идеи идват от САЩ, дори и поради това, че бизнесът ни е много англоезичен, а и социалните мрежи утвърдиха категорично английския език като доминиращ в света. Безспорно нашият бизнес отдавна вече е онлайн, отдавна е в реално време и всяка секунда в него е толкова ценна, колкото преди 10 години беше ценен цял ден.

Прогнозирате ли пълно изместване на PR фокуса от класическите към модерните медии?

Абсолютно. Това вече е факт и не може да има никакво съмнение. Т.нар. класически медии вече си отиват. Някои от тях – печатните, няма как да се трансформират, освен да направят свои онлайн издания, докато телевизиите и радиата в близките години ще се променят изцяло.

Коя е най-впечатляващата за Вас кампания (на световно ниво), която би могла да бъде пример за ефективно използване на различни модерни канали?

Има много, които в момента вървят, и те са твърде успешни. Компании като Microsoft, IBM, Nestle вече изцяло разчитат на онлайн медиите. За мен най-впечатляваща беше последната кампания на Starbucks в Америка, в която дори и аз се включих, бидейки почти целия август на обучение в Сиатъл. Starbucks бяха едни от първите, които разбраха иновативността на социалната мрежа Foursquare и само за 2010 г. използването й повиши оборотите на компанията с 30 на сто. Всеки, който влезе в ресторант на Starbucks и се регистрира във Foursquare, че е там, получава нещо безплатно – или кафе, или кроасан или нещо, което е обявено за деня, ако, разбира се, заведението е включено в тази програма. Логиката е много проста. Получаваш безплатно кафе – добра причина да влезеш в Starbucks, а не някъде другаде. Но статистиката сочи, че всеки, който се е регистрирал от мобилния си телефон във Foursquare и получава нещо безплатно, купува поне още едно нещо към него. Просто Starbucks бяха първите, сега вече над 10 000 компании в САЩ използват Foursquare. Дори хотелът ми в Сиатъл мотивираше с лотария и дребни подаръци всеки, който се появи в лобито и се регистрира в социалната мрежа, че е там… Този проект само показва, че интересното и непознатото в нашия бизнес тепърва предстои и това го прави още по-интересен и предизвикателен. Тези, които съумеят да реформират бизнеса си и смело да влязат в социалните мрежи, те ще успеят. Никой друг.

Стр. 87,88-89,90-91

PRinBulgaria.com I 13.10.2011

Максим Бехар призова в Абу Даби световния бизнес елит да се заинтересува по-активно от България

M3 Communications Group, Inc. бе обявена официално за „Най-добра PR агенция в Европа за 2011“ на бляскава галавечеря в седемзвездния Emirates Palace в Абу Даби. Наградата бе връчена от основателя на наградите Stevie Майкъл Галахър в присъствието на министри от правителството и членове на кралското семейство, както и на повече от 500 представители на висшия бизнес от целия свят.

В речта си Максим Бехар призова световния финансов елит да инвестира в „европейския бизнес рай“, наречен България, и тези думи предизвикаха шумно одобрение.

С това отличие признанията на M3 Communications Group, Inc. за най-добра PR компания през 2011 г. вече станаха три от три независими международни институции.

Наградите Stevie са част от единствената глобална бизнес програма, целяща да отличи и промотира най-добрите компании и бизнес практики в света.

Заедно с голямото отличие Максим Бехар получи и лична награда като финалист в категорията „Изпълнителен директор на годината“.

„Тази година бе изключително успешна за нашата компания и това се дължи на постоянния ни стремеж към по-качествени услуги, на прекрасния ни екип и многобройните ни клиенти. Вярвам, че с това поредно признание даваме пример, че всеки професионалист, който полага усилия и страст в това, което прави, може да успее. Но освен всичко друго, тази награда е и голяма победа за България, за българския бизнес, и то в една доста трудна година“, коментира получаването на голямото PR отличие Максим Бехар.

Големият трофей е третият, който M3 Communications Group, Inc. получава тази година. През април компанията бе отличена като „Агенция на годината“ от Bright Awards 2011, наградите на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА), оценявани от изцяло международно жури. Малко по-късно The Holmes Report, най-авторитетният анализатор и оценител на консултантския пазар в света, обяви компанията за най-добрата PR агенция в Източна Европа за 2011 г. Това стана след независимо проучване от страна на стотици международни експерти сред хиляди компании в целия регион.

За M3 Communications Group, Inc.

Българската PR компания M3 Communications Group, Inc. е партньор на най-голямата в света компания за връзки с обществеността Hill & Knowlton, част от WPP Group PLC.

M3 Communications Group, Inc. oсигурява широк спектър от услуги в областта на публичните комуникации – комуникационни стратегии, връзки с медиите, уеб услуги, разработване и печат на рекламни материали, медия планиране и купуване, планиране и организиране на корпоративни събития, кризисен мениджмънт, лобиране, маркетингови концепции, медия мониторинг.
Основателят на компанията и изпълнителен директор Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации и е широко признат като експерт по комуникации и журналистика. Той е творческа и идейна личност с влияние в българския политически и бизнес живот.

За Stevie Awards

Наградите Stevie Awards са разделени в четири програми: „Американски бизнес награди“, „Международни бизнес награди“, „Stevie Awards за жени в бизнеса“ и „Stevie Awards за обслужване на клиенти и продажби“. Отличавайки организации от всички видове и размери и хората, които стоят зад тях, наградите Stevies признават изключителните постижения на работното място в световен мащаб. Научете повече за Stevie Awards в www.stevieawards.com.

Оригинална публикация

M3 Communications Group, Inc. I 7.10.2011

2 октомври 2011 г., Синтра, Португалия. Модерният мениджмънт в PR бизнеса днес зависи от два важни момента – от прагматизма и от светкавичното вземане на решения, подчерта в изказването си на Световната PR среща в португалския град Синтра Максим Бехар. Срещата на високо равнище ICCO Summit се организира от Международната организация на консултантите по комуникации (ICCO) и се провежда веднъж на 5 години.

Максим Бехар бе единственият представител от Източна Европа сред изказващите се, преди година той бе избран за ковчежник и член на Изпълнителния комитет на ICCO. На форума присъстваха повече от 280 световни експерти по PR от над 35 страни, сред тях бяха Пол Холмс, лорд Чадлингтън, Лу Капоци, президентът на ICCO Ричард Хаутън и много други.

„Много неща се промениха в модерния свят през последните години, и особено в PR бизнеса, но въпреки всички промени етиката и честността остават основни за този бизнес и само те могат да гарантират развитието му“, каза Бехар. Според него, ако сега клиент или PR компания се забавят дори с няколко минути при вземането на решение, това може да бъде пагубно за бизнеса. „В PR бизнеса ще успяват знаещите лидери, тези, които не се страхуват да вземат решения, да бъдат 24 часа онлайни да влизат в честни битки за достойнството на техните клиенти“, смята Максим Бехар.

Неговото появяване на сцената бе най-голямото признание за успеха на българския PR бизнес на световна среща през последните няколко години. Бехар бе председател на Българската асоциация на PR агенциите само допреди няколко месеца, той е бивш президент, а сега вицепрезидент на Българския форум на бизнес лидерите, член е на Борда на Атлантическия клуб и на „Джуниър Ачийвмънт“ в България.

За повече информация: M3 Communications Group, Inc. 02/818 70 10 

в. Сега I Албена БОРИСОВА I 9.12.2005

Бизнесменът, бивш журналист, започнал работа на 15 г.като дърводелец и… преводач от английски

1. Урок по английски…

Работя, откакто се помня. И винаги ми е доставяло удоволствие. Бях на по-малко от 15 години, когато татко, високопоставен директор с "Мерцедес" и много служители, ме повика една вечер в кухнята на малкото ни жилище в кв. "Бъкстон" и ми каза: "Максим, това лято трябва да започнеш да работиш, не можеш да се шляеш по улиците." Имах изключителен респект от него и през ум не ми мина да му противореча. Заради възрастта ми трябваше да вземем разрешително от профсъюзите, чаках с татко няколко часа в един дълъг и тъмен коридор, той се примоли на някакъв чиновник и на следващата сутрин пристигнах на работа в дърводелския цех на софийския млекозавод "Сердика". Ковях касетки, в които в съседния цех слагаха стъклените бутилки, пълни с прясно мляко. Само си гледах часовника кога ще дойде обедната почивка и после пак – кога ще свърши работното време. Беше ми скучно, тягостно и монотонно.
На третия ден в цеха внезапно влезе официално облечен мъж, по строгото изражение на лицето си личеше, че е голям началник, и ни в клин, ни в ръкав каза: "Кой тук е Максим Бехар?". Направо замръзнах и за секунди през главата ми мина всяка една минута от тези първи работни дни в живота ми, опитвайки се да засека къде съм сгафил… И понеже всички погледи вече бяха обърнати към мен, а и си личеше, че съм новакът, директорът на завода, оказа се лично той, вече малко по-дружелюбно попита: "Вярно ли е, че знаеш английски?" Кимнах му и той нетърпеливо махна с ръка: "Хайде, идвай при мен, че кабинетът ми е пълен с швейцарци и никой не може да се разбере с тях." Така се озовах на работа в секретарската стая на директора на най-големия в България млекозавод.
Швейцарците бяха дошли да монтират първата, за времето си революционна, машина за пакетиране на мляко в пластмасови опаковки, които само година по-късно изхвърлиха от употреба високите и грозни шишета. През целия този месец, докато с моя, тогава доста скромен, английски език се опитвах да улесня комуникацията между българските и швейцарските инженери, разполагах с огромно количество свободно време и започнах сам да си издавам вестник на една от пишещите машини: един оригинал и десет копия с индиго на много тънка хартия, който Бог знае защо нарекох "Daily news". В него имаше само новини от славната махала в кв. "Павлово", където живеех, но се продаваше като топъл хляб за 20 стотинки – точно 10 пъти по-скъпо от тогавашната цена на всеки вестник в България. Всеки ден късно следобед с приятели похарчвахме в единствената сладкарница наоколо спечелените 2 лева и така завършваше работният ми ден. Не съм и могъл за миг дори да предположа, че оттогава, от лятото на 1969 година, винаги ще правя само това – ще помагам на хората да комуникират, ще се занимавам с писано слово и… ще правя бизнес, за да могат приятелите ми, екипите ми, да са доволни…

2. Писмо от принц Чарлз

През 2002 г. тогавашният премиер-цар ме покани да посетя с него Великобритания. Беше съвсем логично. Година и половина вече бях председател на Българския форум на бизнеслидерите, част от световния форум на принца на Уелс, поддържах изключително близки контакти с много британски фирми, но никога не се бях срещал с него на живо. Точно тогава няколко души във форума създадохме уникалния и за първи път в България Стандарт за бизнесетика и аз много се гордеех с него. Въпреки че не беше чак толкова отдавна, все още бяха времена, в които понятия като "етика", "прозрачност" и "морал" в бизнеса се приемаха или с леко недоверие, или дори с насмешка.
Отпечатахме два специални екземпляра от Стандарта, надписахме ги персонално – за премиера и за принца, и ги сложихме в луксозни рамки. Имах идеята да ги връча и на двамата по време на бизнесфорум в българското посолство в Лондон. Минути преди да започне форумът обаче, стана ясно, че принц Чарлз няма да може да дойде или пък че въобще не се е и планирало да дойде, ама само така сме очаквали… Там беше една от най-важните особи в неговия международен форум – г-жа Сюзън Симпсън, която познавах много добре, тъй като тя присъстваше на избора ми за председател година по-рано в София.
Произнесох кратката си реч пред около 500 бизнесмени в голямата зала на посолството, връчих персоналния Стандарт за бизнесетика на царя-премиер и когато дойде времето за втория екземпляр, за да изляза от ситуацията, казах на Сюзън: "Виж, ето това е за Негово кралско височество, моля те, предай му го, но му кажи, че ако догодина не дойде в България, да си ми го върне…" Страшно исках принц Чарлз да дойде в България, макар да знаех, че това е невъзможно – той беше посетил България 4 години преди това, а никога не беше ходил в източноевропейска страна официално два пъти. Исках да дойде, защото това щеше да е поредната блестяща промоция на страната ни, много по-добра от милиони, хвърлени за реклама. А щеше и да е признание за всичко, което заедно с моите колеги и приятели правехме във Форума… Казах тази шега на Сюзън, залата естествено се разшумя и бях сигурен, че си остава там.
Само дни след като се върнах в София, получих много изпипана покана (и до днес тя е на стената в офиса ми), с която принц Чарлз ме канеше на обяд в двореца Сейнт Джеймз точно в толкова часа на тази дата… Говорихме дълго с него за какво ли не, снимахме се, предадох му много тържествено неговото копие от Стандарта, както и официална покана да дойде на гости на нашия Форум в България… И пак не вярвах, че ще стане. След около месец тогавашният британски посланик Йън Сутър ми се обади и ме попита: "Идваш на приема довечера, нали, трябва да говоря спешно с теб, но в градината… много е тайно!" Прегърна ме през рамо и когато се отдалечихме достатъчно от всички, страшно развълнувано ми каза: "ТОЙ идва…" Разбира се, поканата беше официално направена от президента Първанов, който беше неговият протоколен партньор в България, но трите часа на принц Чарлз с членовете на Българския форум на бизнес лидерите, репортажите на Би Би Си за тази среща, много близките ни отношения с неговия екип останаха и досега и страшно много помагат на България, на нейния имидж и нейния бизнес.
Тази история има и друг край. Стандартът за бизнесетика, който още в Лондон връчих на царя-премиер, беше единственото нещо на стената в премиерския му кабинет, точно зад неговия стол, до последния му премиерски ден. Винаги съм приемал този факт като изключително послание към българския бизнес.

3. Пирамидата на бизнеса

Бях от няколко години в бизнеса. Точно преди десет години се разделих с журналистиката заради златната фраза на Уинстън Чърчил: "Можеш да постигнеш много неща с журналистиката, но само ако знаеш точно кога да се откажеш от нея." Нямах идеи с какво точно ще се занимавам. Имах малък офис – стая и кухничка, компютърът на децата ми и съвсем малък принтер, купен месеци преди това с хонорарите, които Националната телевизия ми плати за водените от мен преки предизборни дискусии няколко месеца преди това. Бяха първите в цялата българска история на живо и заедно с колегите ми и мои близки приятели Джими Найденов, Евгени Станчев и Крум Благов се бяхме справили добре с неимоверно напрегнатата работа. Чисто материалният резултат от нея обаче беше въпросният принтер. Компютърът се появи след заем от сестрата на жена ми, който изплащах поне година, а наема за офиса платих на приятеля ми Петко Арнаудов, сега успешен кмет на град Царево, едва в края на шестия месец.
Четях като луд всичко свързано с пъблик рилейшънс, все още нямаше интернет, или поне такъв, какъвто го познаваме сега, и затова всяка попаднала ми книга на английски за този бизнес биваше изяждана с кориците веднага. Но въпреки първите клиенти, въпреки първите успехи, това въобще не беше достатъчно.
Затова няколко години по-късно обиколих 12 американски щата, посетих много PR компании и за около месец разбрах всъщност за какво става дума. Когато се прибрах, получих имейл от президента на най-голямата PR корпорация в света Hill & Knowlton, че те проявяват интерес да работим заедно и биха се радвали, ако се срещна с техния изпълнителен вицепрезидент Терънс Билинг където и да е в Европа. След дълги дискусии кога той е свободен и кога аз съм свободен, една гореща лятна неделя късно следобед с Терънс Билинг седяхме на чаша студено бяло вино в прекрасния старинен франкфуртски хотел "Хесише Хоф". На втората минута стана ясно, че ще бъдем приятели. И то близки. Терънс е служителят с най-голям стаж в Hill & Knowlton в целия свят – повече от 32 години, и безспорно един от най-добрите PR специалисти. Говорихме си за общи приятели, които веднага открихме, за България, за живота…но аз все напирах да му разкажа за M3 Communications Group, Inc., все пак за това бях дошъл, да видя можем ли да работим заедно.
Когато най-накрая започнах да му разказвам за нашите ценности, принципи, мениджърски формули, той ме попита: "Кое е най-важното за теб сега в бизнеса?" Исках много да покажа, че и ние, в България, страна в толкова труден преход, имаме скала от ценности и веднага му казах: "Е, как кое? Виж сега, на първо място е честността. След това моралът. После професионализмът, екипът, добрата организация…" Терънс Билинг ме гледаше леко примижал и докато отпиваше от студеното вино, отсече: "Виж сега, приятел, ако продължаваш така, да знаеш, че си фалирал…"
Останах с отворена уста на средата на изречението и го погледнах, не вярвайки: не бях в "Илиянци", а в центъра на Европа, и говорех с гуруто на световния PR, а не с продавач на една от сергиите. "Виж, Максим, най-важното е печалбата, трябва да печелиш и нищо друго. Всичко останало е съпътстващо. Какво като си етичен, какво като си морален… Много е важно, разбира се, много. Ама ако не печелиш в бизнеса, просто ще си останеш такъв." Това беше ключовата фраза, която изкристализира и до днес съществуващата пирамида за управление на нашата компания, на чийто връх е печалбата, подкрепена от две също много важни неща – клиентите и опита. С всяка изминала година те стават все повече…

4. Нощ с губернатор Милър

Телефонът ми звънна. Както казва моят добър приятел Жоро Мамалев, някак си международно звънна. Беше приятелят ми от Лос Анжелис, вече от няколко години в България, Яков Джераси, чието основно хоби е да запознава едни хора с други хора. "Виж сега, нали знаеш, президентът Клинтън идва утре и тук е губернаторът на Невада Боб Милър. Аз просто смятам, че трябва да пиеш кафе с него…" Наистина, идваше Клинтън, за първи път в цялата българска история идваше американски президент и София беше като под обсада.
Добрах се със сложни маневри до "Кемпински" и на петата минута вече си говорехме с губернатор Милър все едно, че се познаваме от пет години. Допаднахме си, станахме приятели, направихме обща консултантска фирма, единствената, която той има извън Америка, всяка година правим най-успешното международно туристическо събитие – конференцията "България – страна на мечтите". Тогава обаче беше особена вечер. Очакваха президента късно през нощта и като за запознанство с губернатора решихме да отидем да пием по едно питие в нощна София, въпреки че Милър остана, и досега е така, само на любимата си "Фанта Портокал".
Прибрахме се някъде към 2 след полунощ и още докато паркирах колата пред хотела, усетих, че нещо не е наред. Заобиколиха ни агенти от охраната, на мен никой не ми обърна внимание, всички гледаха Милър – дали е жив и здрав, пипаха го, оглеждаха го внимателно. Действащ губернатор, а и председател на Асоциацията на губернаторите на САЩ! "Къде бяхте – каза един от охранителите леко ядосано, – президентът пристигна по-рано и искаше да вечеря с Вас. Все пак Вие сте този, който познава България, Вие го убеждавахте да дойде тук…"
По-нататък историята е преразказана от единия от двамата участници в ранната закуска – губернатор Милър.
"Боб, какво става? Аз съм вече тук, в хвалената ми от теб България, теб те няма… Какво става?" Губернатор Милър невъзмутимо отговаря: "Виж сега, президент. България е известна с три неща. Първо – те са открили киселото мляко. Второ – имат страхотни червени вина. И трето – невероятно красиви жени… " Клинтън, явно очакващ отговор как Боб Милър си е легнал по-рано, защото е бил уморен от пътя, пита озадачен: "Е, и ти какво прави цяла нощ, че те нямаше?" "Как какво – отговаря му Боб Милър, – с един приятел цяла нощ търсихме кисело мляко…"
Тази история така ни сближи, че и досега щом губернаторът пристигне – сега през януари, мисля, ще е неговото 20-о посещение оттогава, винаги му казвам: "Първата вечер сме на кисело мляко", т. е. ще се отбием в някое нощно заведение, пък после ще видим. Приема винаги. Все пак, освен че е приятел, е и от Лас Вегас…

5. Царят излиза изпод земята…

Беше лятото на 1998, събота късно вечерта, и докато си работех нещо в офиса, Мони Паси звънна, минавайки случайно. Седнахме да пием по едно, а и да си поговорим за предстоящото ни пътуване за поредната атлантическа асамблея, която тогава щеше да се състои в Португалия. Мони тогава беше президент на Атлантическия клуб, добър приятел, човек с изключително оригинални идеи. Една от много силните му страни и до днес е, че много обича да обсъжда идеите си с приятели. Тогава му казах: "Виж, Мони, царицата майка живее в Португалия, защо да не направим една вечеря с царя, така ще си поговорим с него, ще има още няколко души с нас и на тях ще им е интересно… Със сигурност и на царя ще му е интересно да знае какво става в България, да го чуе от първа ръка." Веднага почнахме да пишем дълго и убедително писмо до Мадрид, писахме, все не ни харесваше стилът, късахме, пак писахме… и така към 5 сутринта пратихме факс до царя.
Отговори ни след два дни. Кратко и много любезно. С удоволствие ще вечеря с нас. Ще бъде тогава в Лисабон… Точно на тази дата. Само да му кажем в кой ресторант. Избрахме малък рибен ресторант, но тъй като в Атлантическия клуб с всеки изминат ден групата нарастваше, сменихме мястото и за да сме сигурни, че ще има достатъчно пространство, избрахме петзвездния "Меридиен". Бяхме наистина внушителна група.
Два часа преди вечерята казах на Мони: "Нека звъннем на царя в Ешторил, все пак да се уговорим, да знаем дали и царицата ще дойде…" Мони Паси се обади, каза му, че сме вече в хотела, че го чакаме и на въпроса колко сме, някакси между другото отговори "106!". От другата страна настана дълго мълчание и после изненаданото "Моля?!!" Бяхме наистина толкова. Най-голямата, вероятно в цялата ни история, група, излизала някога от България за една вечеря.
Очаквахме царя пред хотела и аз, като човек от този бизнес, разполагах кой къде да стои, кой кога да подаде ръка, строявах охраната да не ни пречи, пиколата да не се мотаят и през цялото време си гледахме часовниците. Царят закъсняваше малко, нещо невероятно за него. И докато все гледахме към потока от минаващи коли дали някоя няма да се отдели към хотела, някой леко ме потупа по рамото. Обърнах се – беше царят. Гледахме го изумени и невярващи, че може да се появи, без да го забележим. Той беше дошъл… изпод земята, в точния смисъл на думата: като опитен европеец беше паркирал колата си в подземния паркинг и беше излязъл от вътрешния вход на хотела. Цялата церемония по посрещането пропадна, смяхме се от сърце и цялата тази история си припомнихме… седем години след това.
Защото същата вечеря, със същите хора, повторихме седем години по-късно – преди по-малко от месец в хотел "Феста Барсело" на Петя Славова, една от нас тогава в Лисабон. И както казах на царя, докато откривах вечерята, май си струваше онази "лисабонска група": един от нас после стана министър-председател, друг външен министър, а и това, че повечето от нас си останаха в бизнеса и не се отказаха, също е голямо постижение.

Максим Бехар (49) управлява водещата в България PR компания M3 Communications Group, Inc. (http://www.m3bg.com), изключителен представител на най-голямата PR корпорации в света Hill & Knwolton. Той е председател на Българския форум за бизнес лидери, част от Международния форум на Принца на Уелс, член на десетки бордове и управителни съвети. Почетен консул на Република Сейшели в България. Първият българин член на International Public Relations Association, от два месеца и на Public Realtions Association of America. Бил е дълги години журналист, основател и съиздател на вестник "Стандарт", преди това кореспондент в Полша, автор на книгата "Вторичен инстинкт", както и на два филма за Полша, излъчвани многократно по БНТ.

В компанията му, създадена преди 11 години, работят около 45 души и обслужват клиенти като Cisco Systems, Nokia Networks, Lockheed Martin, Tishman International, TNT Worldwide, MIchelin, Danone, Домейн Бойяр, Шератон София, веригата ресторанти Uno и др. Издател е на англоезичния онлайн всекидневник Sofia Morning News и на електронната новинарска агенция novinite.com. Известен със страстта си към всичко ново в електрониката. Зодия Стрелец.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ I 01.10.2011

Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал "уволнява" по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание "Бизнес" и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.
Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а доста реалистична картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании.
Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа с неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на "каишка". Според нея "пиарът" е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат.
Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.
Първа стъпка е "неволна" среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в "приятелски" разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обращение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.
Ако това не даде резултат, се пристъпва към следващия етап – среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема – срещу "отстраняване" на проблема се предлагат дребни подаръци или обещания за "плодотворно съвместно сътрудничество". Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта е да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току-що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с "проблема".Ако изброеното дотук не "свърши работа", идва петата част – стимулиране на клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или са срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като "направляване на граждански дела". Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. При среща с тях се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.
Случаите, при които у нас е прилагана тази схема, са доста, макар да не се радват на публична разгласа.
"Защо трябва да е срещу журналистите? Ние винаги сме били заедно, тъй като съм и бивш журналист" – така пиар специалистът Максим Бехар отговори на въпроса на "БАНКЕРЪ" какви действия изисква от него клиент, чието странно забогатяване е описано в медиите. Той допълни, че е чувал за подобни практики от страна на пиари, които обаче били аматьори в професията. Имал съм случаи, в които клиенти казват, че търсят пиар, за да си осигурят медиен комфорт. Защото така били чували. Нашата работа обаче е да улесним контактите им с медиите, а не да ги цензурираме. Ако разследване на корупция на даден клиент се окаже вярно, работата на пиара е да му помогне да не се оплете в приказките си", казва още Бехар.

Стр. 35

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

Водещ: Любопитна информация за един от кандидатите за президент четем във вестниците днес, агенциите вчера. Кандидатът Павел Чернев, него вероятно го познавате, като бивш депутат от "Атака", националист. Та какво прави той? Търси си партньор за президентската кампания, кандидата му за вицепрезидент го търси, издирва във Facebook. И на въпрос, забележете, от колеги – защо във Facebook? Няма ли си достатъчно подходящи кадри в партията ? Чернев отговаря така – нова политика се прави не само с нови хора и идеи, но и с нови методи. За използването на новите методи в политиката разговор с PR-експерта Максим Бехар.
Максим Бехар: Добро утро!
Водещ: Добро утро! Одобрявате или не одобрявате този подход на г-н Чернев?
Максим Бехар: Малко странно решение, но от друга страна нека си търси човека. Може да намери и по-подходящ, отколкото е имал предвид досега. Факт е, че социалните медии, и не само Facebook, ще бъдат използвани много активно в предизборната кампания. Това се случи и преди две години. Случи се и преди четири години. Но сега има много повече потребители в България, много повече хора разбират как могат да си направят промоция, как могат да споделят своите идеи.
Водещ: Колко бяха потребителите в България? 2 млн.
Максим Бехар: В България са около 2 млн., може би малко над 2 млн. За Facebook говорим.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Има много български социални медии. Има бизнес ориентирани, като Linked-in. Twitter, колкото и да е силен в България, за съжаление не можа да стане толкова силна и влиятелна медия, каквато е в Щатите или в Русия.
Водещ: А защо? Защото няма клюкарница в него?
Максим Бехар: Не. Има много, но това е по-особена медия. Може би един ден ще вземе превес в България. Защото това е по-скоро споделяне на новини, които са много кратки, отколкото разработване на теми, които по-задълбочено. Разбира се, може да се споделят и снимки, могат да се споделят и статии. Така или иначе много от кандидатите в момента разчитат на социалните медии, за да могат да си споделят своите платформи.
Водещ: А имат ли основания, според Вас, или се предоверяват малко повече?
Максим Бехар: Нито един не го прави. Ако някой си направи труда да разгледа профилите във Facebook на кандидатите за президент, обявили се като кандидати досега, много лесно може да види, че всъщност тези профили приличат на едни ведомствени стенд вестници, в които пише – кандидатът за президент ще посети…
Водещ: Ясно.
Максим Бехар: … площада на еди кое си село или ще беседва с еди кои си граждани и селяни – и нищо повече. И едни такива снимки в голяма част от тях, не искам сега точно конкретни имена да споменавам, но те са не повече от десетина кандидати и много лесно могат да бъдат проверени. Едни такива снимки в много патетичен стил – всички гледат нагоре, всички гледат…
Водещ: Професионални снимки.
Максим Бехар: … много оптимистично с едни такива искрящи очи. И малко смешно е това, малко комично е.
Водещ: Добре, как да подходят? Вие какво бихте ги посъветвали?
Максим Бехар: По принцип широкото участие на хора, които не са професионални политици, като че ли… без да издигам въобще тази професия на чак толкова високо ниво. Ние в България все пак от 20 години имаме политика. Но участието на хора, които понякога дори са комични, свежда, според мен, изборите на едно много ниско равнище. |Защото в един момент виждаш, че ами, да – той си е направил профил във Facebook, той си е избрал за вицепрезидент някоя красива жена или пък популярен човек или някой странен военен, такъв, строгогледащ. Това означава, че той може да свърши тази работа. Ами, президент може да бъде, според мен, човек, който е много подготвен, който е минал през много неща в този живот, включително и политиката. И затова социалните медии са платформа, в която всеки може да каже това, което иска да каже на своите избиратели и ми се струва, че в момента е един огромен гювеч от неща, които половината от тях не могат да ги изпълнят, а другата половина са неизпълними.
Водещ: А според Вас, социалните медии, мрежи, започват ли да се превръщат в по-силен фактор, така, от вестниците, от радиата, от телевизиите дори…
Максим Бехар: Те са. Те са.
Водещ: … при взимането на решение от страна на хората за кого да гласуват? И защо?
Максим Бехар: Не знам дали взимането на решение е стъпка, която ще бъде определена от социалните медии, отколкото от традиционните медии – телевизия, радио и вестници, печатните медии. Обаче те са по-влиятелни, те са по-посещаеми. Защо? Защото са интерактивни.
Водещ: Защото можеш да напишеш и да получиш отговор от кандидата лично.
Максим Бехар: Да. Можеш да беседваш с нон стоп със своите избиратели, критици, хора, които те хвалят, да им кажеш – стига сте ме хвалили, кажете ми моите недостатъци, защото за мен това е важно. Никой не го прави от това, което видях във всичките профили на всичките кандидати. Според мен, част от тези профили се поддържат от хора, които са…
Водещ: PR-и.
Максим Бехар: … платени. Дали са PR-и, дали са секретарки, дали са просто някой, който седи и пише. Никъде, с много малки изключения, не видях директен контакт или директна комуникация с избирателите.
Водещ: Аз видях. Светльо Витков, Светослав Витков, кандидата за президент и фронтмен на „Хиподил” и хора, които пишат там.т
Максим Бехар: Аз… умишлено не споменавам имена, но факт е, че има.
Водещ: Той си общува, той си общува с хората.
Максим Бехар: Истината е, че голяма част от кандидатите са си регистрирали т. нар. лични профили, които са затворени за външната публика и това еогромна грешка. Защото трябва да станеш т. нар. приятел или трябва да те добавят, за да можеш да прочетеш какво пише кандидата вътре. Ако той не направи това, това означава, че той е отворен само за своите почитатели, което не е целта на една кампания.
Водещ: Два риска от социалните мрежи. Единият е платените провокатори. Едва ли не оставаме с усещането, че някой като пише във форум или в социална медия, той представлява гражданството, народа, общественото мнение. А пък доколкото съм чул, Вие ме поправете дали бъркам, но много се използва това от политическите централи да се плаща на определени хора, които имат ангажимента да плюят по, да правят определено количество негативни коментари срещу техните опоненти в социалните мрежи. Този риск във Facebook как може да бъде избегнат?
Максим Бехар: Знаете ли, във Facebook това не е възможно. Възможно е не повече от 2-3, до 5% от профилите да са фалшиви и това моментално се разбира, че един профил, който е регистриран преди два дни и човек, скрит зад този профил, пише нещо лошо за един кандидат или това са т. нар. хейтъри.
Водещ: Хейтъри.
Максим Бехар: Хората, които мразят други хора. Във Facebook това не е възможно. И в социалните мрежи, които са по-персонализирани няма как това да се случи. Да, има форуми, в които вероятно има платени хора или…
Водещ: А има ли платено хейтърство точно, според Вас?
Максим Бехар: Аз не съм срещал, но вероятно има, както има всичко на този свят. Особено по време на избори. Така, както има и анонимни профили, така, както има и хора, които се крият зад някакви абсурдни никнейми или своите прозвища, които те си избират. Така че възможно е да има платени хейтъри, но не смятам, че това е основното. По-скоро най-важното е кандидатите да могат да превърнат своите страници, дали във Facebook, дали в някоя друга социална мрежа в средство, защото това е медия, в средство за комуникация със своите избиратели.
Водещ: Казвате, че е медия.
Максим Бехар: То е медия, това си е медия.
Водещ: Имаше една идея да бъдат регулирани тези медии преди време и ето, сега сме в условията на предизборна кампания. До 23, след 23-и кандидатите имат право да правят тази кампания по медиите, имат право да разполагат билбордове, а пък виждаме, че доста и преди 23-и, примерно във Facebook абсолютно рекламно се използва. Трябва ли да бъде наложено ограничение, според Вас?
Максим Бехар: Няма как да бъде регулирано. В света има много, многократно са правени опити социалните медии да бъдат регулирани и това, след като в държава като Съединените Щати…
Водещ: Не може да стане.
Максим Бехар: … това не може да се случи и в България не може да се случи. Но според мен и не бива да бъдат регулирани. Трябва да се види цялото многообразие от мнения, да се проведат спорове, да се излагат платформи, хората, ако трябва, да се карат, да се сдобряват, за да може в крайна сметка да се види кой кандидат е най-качественият. Истина е обаче, че в България има няколко хиляди блога от млади и интелигентни хора, които се поддържат на изключително високо равнище и нито един от кандидат президентите не може да стъпи на малкия пръст на тези хора. И ако някой иска да си води професионално своята страница във Facebook или в която и да е друга социална мрежа, трябва да прочете малко блогове, да се понаучи как се излагат тези и как се защитават, как се пише грамотно. Защото след като е медия, това не означава само да си сложиш снимката или да напишеш кога имаш среща с избиратели. Това означава тази медия да бъде управлявана професионално. Обявихте темата дали предизборната кампания от площадите ще се пренесе в социалните медии.
Водещ: Именно.
Максим Бехар: Тя не е на площадите. Тя в момента е в социалните медии и според мен, тази година, до края на кампанията, 30. октомври ли, когато се пада там, ще бъде в социалните медии всъщност.
Водещ: А от социалните мрежи защо много трудно се отива на площадите, според Вас? … направим аналогия – от социалните медии ще се отиде ли до урните?
Максим Бехар: До урните ще се отиде категорично, а до площадите не, защото няма какво да правим на площадите. Там можем да, какво, да викаме, да вдигаме някакви лозунги. Докато в интернет можеш да споделиш своите виждания, да ги отстояваш, да ги аргументираш. На площада това е много трудно. Ако се съберат 10 000 души, как ще се чуят 10 000 мнения? В интернет това е възможно. Разбира се, обменът на мнения, което се случваше на площадите навремето, обменът на емоция, ако щете, и на настроения е по-логично да се пренесе онлайн. Това се случва в България, но не се случва по възможно най-професионалния начин. Следващите избори сигурно ще бъде по-добре. При това следващите избори са след четири години – ще има по-силно развити социални медии, които вероятно голяма част от тях ще имат … връзка в реално време.
Водещ: Те и сега са достатъчно развити, но … кандидатите просто не ги използват, защото не са наясно със силата им все още.
Максим Бехар: Струва ми се, че всеки кандидат, ако иска да каже нещо на своите избиратели в социалните медии, трябва да го прави лично, персонално. Трябва да влезе, да си напише мнението, да спори с тях, да дискутира. Ще намери време. Както намира време да отиде на един митинг, както намира време да седне на една маса с избиратели и да спори с тях, така ще намери време да прекара един ли два часа на ден…
Водещ: Лично.
Максим Бехар : Да, за да може да им отговаря и да излага своите мнения и да излага своите мнения. И това много ясно се разбира дали е така.
Водещ: Обаче може би наистина те така разсъждават. Ето, протест срещу цените на горивата. 20 000, да кажем, са се присъединили към групата във Facebook за този протест. 100 души на площада.
Максим Бехар: Ами, да. Нормално.
Водещ: И по-същият начин този кандидат си казва – O. K. Аз имам 100 000 в моята група, които са се присъединили във Facebook.
Максим Бехар: И какво от това?
Водещ: И какво от това, като ще отидат да гласуват десет за мен?
Максим Бехар: Затова смятам, че след като е медия, тя трябва да бъде управлявана от професионалисти. Тоест, една медия не може да бъде управлявана само от аматьори. Разбира се, много хора правят опити за журналистика в своите профили във Facebook и това е добре. Една от промените, които Facebook аложи всъщност в модерния свят е, че много милиони хора, стотици милиони започнаха да се опитват да правят журналистика. Тъй като писането на твоята стена или писането в някоя медия, в крайна сметка е журналистика. Журналистиката, освен всичко друго, е и да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това социалните медии го предоставят и ти го дават. Трябва да се управлява обаче професионално. Разбира се, честно, почтено. Има много бъдеще в социалните медии. Твърдя, че те ще повлияят до голяма степен на изборите, ако могат обаче да бъдат управлявани професионално от кандидатите.
Водещ: Добре. Гледахте ли клиповете на Росен Плевнелиев и на Маргарита Попова дето Бойко Борисов им се скара за тях, че са клиширани.
Максим Бехар: Ами, аз не чух това как Бойко Борисов им се скара, обаче ги гледах и…
Водещ: Каза да се махнат.
Максим Бехар: … ми се струва, че наистина са направени в стил соцреализъм и наистина има голям патос, ненужен патос. Защото познавам Росен от много години, правили сме проекти заедно и знам, че той е нормален човек, може да се държи нормално. Няма смисъл от тези, такъв поглед към бъдещето. Пък едни хора минават, пък го поздравяват, пък едни ветрове, пък едни облаци…
Водещ: Как си го обяснявате, че така стана?
Максим Бехар: Ами, някой залитна малко повече. Защото в крайна сметка създаването на един клип е творческа дейност и в тази дейност никога не знаеш накъде ще те отведат идеите. Може би някой около него е искал именно създаването на такъв образ. Струва ми се, че вече и социалните медии са един от факторите това да се случи. Времената на този тип възприятия отминаха. Трябва да комуникираме нормално, човешки, директно. Да бъдем такива, каквито сме. А пък дали ще бъдат феновете във Facebook или нашите избиратели в урните на 23 октомври, в крайна сметка те ще преценят кой колко струва. Това е хубавото на социалните медии, че ни направиха прозрачни. Направиха света прозрачен и с това го направиха по-добър. Тъй като като имаш недостатъци и хората край теб ти кажат твоите недостатъци, шансът да си ги оправиш е много по-голям, отколкото ако имаш край себе си едни коакьори, които само ти свалят звезди и ти говорят глупости и ти се взимаш насериозно и мислиш, че си много велик.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор! Беше ми приятно. Успешен ден Ви желая.
Максим Бехар: Приятен ден и на Вас! 

сп. Sign Cafe | 03.08.2011

Александър Христов, член на Управителния съвет на БДВО, беше избран за изпълняващ длъжността Председател на организацията. Той поема управлението преди началото на мандата си, който трябва да започне в началото на 2012 г. Промяната в ръководството на БДВО е в резултат на оставката на Стоян Стоянов, избран за Председател на Дружеството за 2011 г.
Избраният за изпълняващ длъжността Председател на БДВО Александър Христов е член на Българско дружество за Връзки с обществеността от 2003 г. и участва в ръководната дейност на организацията през последните шест години. Той е Председател на Комисията по етика на БДВО за периода 2006 – 2010 г. Като и.д. Председател на организацията Александър Христов ще работи активно за утвърждаване ценностите на PR професията и високите критерии за нейното практикуване. Той ще следва политика на приемственост и последователност и ще се фокусира върху това, което е от общ интерес за всички комуникационни специалисти в страната.
***
25 оригинални снимки показа на откриването на поредната си фотоизложба в Хилтън София PR експертът Максим Бехар в началото на юни. Заедно с актрисата Теодора Духовникова той бе специален гост по покана на Chivas Regal на тазгодишния филмов фестивал в Кан и двамата минаха тържествено по легендарния Червен килим.
"Знам, че Кан обикновено се свързва с тази великолепна и неповторима церемония – преминаването по килима, но исках да покажа и другия, делничния живот, който тече в града по същото време. Той е не по-малко интересен, но често е трудноуловим или пренебрегван, затова и от телевизионния екран не може да бъде видян", сподели Максим Бехар.
Това е пета авторска изложба на Максим Бехар през последните години. Досега той е организирал две изложби от екзотичните Сейшели, чиито почетен консул е в България, от Финландия и от Швеция. Всички снимки от изложбите са разпродавани с благотворителна цел.
***
Ричард Лининг, президент на Международната асоциация no PR (IPRA) за 2011 г., бе специален гост на XIII Лятна школа no PR, организирана от департамент "Масови комуникации" на НБУ. Темата на школата "1ПР в практиката и в образованието" търси предизвикателствата пред практиката и образованието в условията на постоянните промени в света. Акцент на школата бе и честването на 20 години PR образование, което съвпада и с годишнината на НБУ. В края на втория ден се проведе и дискусия за мястото и ролята на етиката и етичните кодекси в работата на съвременния специалист no PR с участието на Ричард Лининг, Мария Гергова (президент на IPRA 2009 и студенти и преподаватели от НБУ).
***
Джим Шийлдс, експерт по модерен мениджмънт, изнесе за първи път публична лекция в България. В МЗ College той говори по темата Transformations change everything.
Шийлдс разкри пред аудиторията един нов поглед към промените, според който те трябва да бъдат приемани като Възможности, а задачата на мениджъра е да ги предвижда, приема и опознава.
"Социалните медии и социалните мрежи преобразяват интернет, преобразяват и света на бизнеса. Важно е мениджърите да насърчават своите служители да използват социалните мрежи, така както и техните клиенти". Това съветва Джим Шийлдс мениджърите, за да приобщят служителите си към мисията на компанията.
Експертът разказа за новото понятие в маркетинга Buy-ology (buy – купува и оюду – наставка за наука), термин, обозначаващ науката, която се опитва да разгадае мотивите за покупка.
Джим Джеймс Шийлдс има повече от 20 години опит в областта на международния маркетинг и мениджмънт. Практикувал е в САЩ, България и Русия. Бил е член на Управителния съвет на Американския университет в България. В момента е СЕО на Managing Partner -
J. Crawford Associates, Inc.

Стр. 63

M3 Communications College I 13.07.2011

Американският експерт бе удостоен с почетно място в Борда на директорите на M3 Communications Group, Inc.

13 юли 2011 г., София. Джим Шийлдс, експерт по модерен мениджмънт, изнесе за първи път публична лекция в България. В M3 College той говори по темата Transformations change everything.

Шийлдс разкри пред аудиторията един нов поглед към промените, според който те трябва да бъдат приемани като възможности, а задачата на мениджъра е да ги предвижда, приема и опознава.

„Социалните медии и социалните мрежи преобразяват интернет, преобразяват и света на бизнеса. Важно е мениджърите да насърчават своите служители да използват социалните мрежи, така както и техните клиенти”. Това съветва Джим Шийлдс мениджърите, за да приобщят служителите си към мисията на компанията.

Експертът разказа за новото понятие в маркетинга Buy-ology (buy – купува и ology – наставка за наука), термин, обозначаващ науката, която се опитва да разгадае мотивите за покупка.

Максим Бехар, управител на M3 Communications Group, Inc., изненада г-н Шийлдс, като го удостои с почетно място в Борда на директорите на водещата PR агенция у нас.

Джим Шийлдс ще гостува в M3 College и на 14 юли (четвъртък) от 9:00 ч., когато ще разкрие тънкостите за The Winning Power of Brand.

Джим Джеймс Шийлдс има повече от 20 години опит в областта на международния маркетинг и мениджмънт. Практикувал е в САЩ, България и Русия. Бил е член на Управителния съвет на Американския университет в България. В момента е CEO, Managing Partner – J. Crawford Associates, Inc.

M3 College е първият изцяло лицензиран център за професионално индивидуално и корпоративно обучение в областите PR, маркетинг и бизнес комуникации в България. Колежът е представител на Manhattan Institute of Management и е част от M3 Communications Group, Inc., водеща PR компания в България, асоцииран член на Hill & Knowlton Group – най-голямата PR агенция в света.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/1987