- Г-н премиер, ще поискате ли МВР да осигури охрана на журналистите от "Галерия" и споделяте ли тезата на председателя на ПГ на ГЕРБ, че взривът е срещу държавата и е свързан с посещенията на 4-ма еврокомисари?

- Знам, че тези хора това могат, за това са обучавани. В събота при мен бяха 5-има депутати и Тодор Великов, мисля, че и публично е казал, че е присъствал на разговори, в които те се готвят да си правят такива неща, за да събират общественото внимание. Така че въобще не ме учудва. Радвам се, че поне са го поставили професионално и не са убили хора.
Ни най-малко не ме притеснява, че това става, когато идват еврокомисари, защото за всички в Европа е ясно каква държава заварихме с организирана престъпност и корупция, и какво направихме. Положителните оценки за нас изнервят тези хора.
Предполагам, че извършителите ще бъдат същите, които са пребили журналиста Огнян Стефанов. 1997 г. взривиха мой близък в деня, в който Богомил Бонев правеше една от успешните си акции "Комар". Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая. Когато искахме да покажат записа с Менда Стоянова, се оказа, че някой им е откраднал джипа, в който били най-ценните им флашки.
Друг въпрос е, че службите трябва незабавно да се стегнат и да покажат резултати и да задържат всички тези конспиратори. На Цветан Цветанов и на Цветлин Йовчев съм им казал: държавата има прекалено важни приоритети и по никакъв начин с такива ченгеджийски номера няма да се занимаваме. Чрез вас се обръщам към тях: да внимават, когато си играят тези игри, да не убият хора. Вас ви моля да отидете да намерите депутати, присъствали на разговорите, когато са си планирали подобни взривове, за да излезе, че някой ги атакува.

- Какви мерки бяха взети, след като получихте информация, че се готвят взривове?

- Какви мерки?Ами да застанем до всичките от "Галерия" и да чакаме, охрана да им сложим?!

- Не случайно ви питам дали ще им сложите охрана?

- Ако поискат, ще сложим. Иначе те ще кажат, че ги следим.

Стр. 6

в. Show | Ценко ПАНОВ | 02.02.2011

Къци Вапцаров категорично отрече слуховете, че се е пропил. Миналата седмица "19 минути" цитира негови близки, според които бившият тв водещ от известно време се е върнал към стария си порок – чашката.
"Лъжа е, че съм се пропил, алкохолът въобще не ме влече. Случва ми се, като седна в ресторант в месеца веднъж, да си кажа на здраве с някого с една бира… Но кой алкохолик или наркоман ще си признае, че е такъв, грозно е да се дава гласност на подобни извращения", заяви мистър "Риск печели, риск губи".
За да докаже, че не се е пропил и изглежда свеж като репичка, тези дни Къци се появи в предаването "Рулетка". Там той призна пред водещата Люба Кулезич, че е станал жертва на продуцентската мафия.
"Разкараха ме от бизнеса, защото предаванията ми бяха с малки бюджети и чисто български формати". По думите на ексзвездата на bTV неговото "Риск печели, риск губи" било народно предаване, ходело при хората по села и паланки и струвало много евтино. Но това не било удобно на продуцентската мафия, която искала да вкара големите и скъпи чуждестранни формати и да взема огромни пари от телевизиите.
Неговият бивш кадър Герасим Георгиев-Геро, който водеше тв шоуто "Горчиво", дори беше още по-конкретен и заяви в свое интервю тези дни: Убиха Къци като телевизионер, като продуцент. Слави го уби.
С вицовете си за Къци, с осмиването му, с всичко. Такъв е законът на джунглата – елиминираш, за да си освободиш място… В момента Вапцаров няма нищо общо с телевизията, а той е човекът, започнал страшно много предавания. Да не забравяме и bTV с кое предаване стартира – "Риск печели, риск губи", нали?", възмущава се Геро. който вече е част от екипа на Маги Халваджиян и неговата "Пълна лудница".
Междувременно, отвратени от риалитита, крупни тв измами и продажни "народни шоуме-ни", зрители създадоха във фейсбук група, наречена "Да върнем Къци в ефир".
Тя вече наброява 1122 участници, показа проверка на "ШОУ".
Ето какво гласи манифестът на "къциманиаците": "Нека върнем лаконичната и многопластова личност на най-големия шоумен на България, от който всичко тръгна. Къци си е Къци, нито повече нито по-малко. Но все пак за тези. които не са просветени в неговото творчество… Joker – Къци Вапцаров е популярен телевизионен водещ на български забавни предавания. Неговото рождено име е Кръстю Георгиев Вапцаров. Завършва актьорско майсторство във НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Своята телевизионна кариера започва с развлекателното предаване на БНТ "Невада". През 1996 година започва развлекателното предаване "Риск печели, риск губи", в което произволно избрани участници от публиката решават кръстословица, като финалистът (човекът, отгатнал последната дума) върти колелото на късмета. Предаването е спряно през 2005 г.
Продуцент е и на предаванията ..Кой е по-по-най" и "Горчиво", които стартират съответно през 2001 и 2005 г.
Има издадена книга "Секс за душата".
През 2008 г. се дипломира като филмов режисьор в НАТФИЗ. филмът му "Добре дошли на Земята" е номиниран на 12-ия "София филм фест". показван е на "Послание към човека" в Санкт Петербург, както и на фестивала "Филаделфия Индепентънт филм фестивъл". където печели първа награда в категорията "Кратък филм".

Стр. 11

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

Часове преди началото на преброяването по ин-тернет сайтът на Националния статистически институт блокира. Вчера, малко преди обед, отварянето на електронната страница беше силно затруднено. По-късно пък достъпът беше напълно спрян. Най-вероятната причина е, че се е получило претоварване от десетките хиляди влезли да видят какви са въпросите за започващото днес броене.
Ограничили сме достъпа до сайта временно, защото вървят тестове на системата, твърдят обаче от НСИ. Оттам не успяха да отговорят защо се е наложило да се правят в последния момент. От статистиката гарантираха, че всичко ще е наред за броенето от полунощ. Системата позволявала едновременно попълване на анкетната карта от 400 000 души.
След 16 часа вчера сайтът на НСИ вече се отваряше. От него обаче бе изчезнал банерътза "Електронно преброяване 2011". Малко по-късно се появи, но отварянето му бе невъзможно. После пък отново цялата страница блокира, за да излезе накрая надпис "Сайтът е временно спрян за поддръжка".
Системата за електронно броене е разработена от консорциум "Ей Си Ен Консултинг". В него участват фирмите "Абати", "Сиела софт енд паблишинг" и "Нео сървисис". За системата са платени 515 000 лв. без ДДС. Още близо 900 000 лв. са разходите на статистиката за оборудване и софтуерни права. Общият бюджет на преброяването е 28 млн. лв. При броене на голяма част от хората по интернет част от парите ще бъдат спестени. Попълването на анкетната карта онлайн ще е възможно до 24 часа на 9 февруари.

Стр. 8

в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31

Желко Митрович, собственик на сръбската телевизия " Пинк", е бил тровен в продължение поне на половин година. Най-големият медиен магнат в страната се лекува в частна клиника в Германия. Токсикологични изследвания показали, че организмът му е приемал арсен, олово и радиоактивни елементи най-малко 6 месеца.

Лекарите са категорични, че болестта му не се дължи на приеманите лекарства за отслабване. В кръвта на Митрович е открита субстанция, предизвикваща т.нар. апластична анемия. Това също сочи за възможно отравяне.
Сръбската полиция вече е поела случая. Според местните медии близки до Митрович хора са се опитали да го отстранят.
Митрович постъпи в болница в Белград на 20 декември м.г. в много тежко състояние, а след това замина на лечение в Германия. Магнатът не смята да говори, докато трае разследването, но обещава истината да излезе на бял свят.

Стр. 26

в. Новинар | Веселина Седларска | 22.01.2011

Българските политически партии имат недостатъка на самолет – функционират само когато са горе, всяко намаляване на височината (да не говорим за принудително кацане) ги вцепенява. Под кризисен пиар партиите разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Партиите у нас са експерти по прикриването, укриването, скриването на всяко нещо, което не ги представя като спасители на народа. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. И тръгва мътната река.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: правим се, че изобщо няма такова нищо. За да е още по-сигурно, подпъхваме неприятната новина под друга, много често специално произведена за целта. Понякога и съдбата помага. Класически случай в международен мащаб за затискане на неприятна новина с още по-неприятна е електронното писмо, което Джо Мур от пресслужбата на британското правителство праща до офиса, когато научава, че два самолета са пресекли пътя си с кулите на Търговския център в Ню Йорк: "Това е добър ден да се отървем от всяка новина, която искаме да погребем", гласяло писмото. И макар интернет да е регистрирал минутата на изпращането на това писмо и да стана очевидно, че клавишът е натиснат, преди небостъргачите да паднат и да погребат под себе си хиляди жертви, хората не простиха цинизма на думата "погребем", когато писмото намери своя теч и се появи на страниците на английския печат. Мур подаде оставка.
В българската практика погребването на една криза под друга е традиционна и сравнително добре отработена практика. За да се развие един скандал, е нужно технологично време. Ако това време му бъде отнето от следващ скандал, той скоропостижно изтлява. Българската публика осъзнава това и с него си обяснява високата раждаемост на скандалите у нас.
Параноята, че всяко нещо, което се случва у нас, е замислено, организирано и режисирано е толкова устойчива, че ни преследва дори в случаите, когато съдбата наистина се намесва и случайно спуска нов скандал, който да отвее предишния.
Втора възможност: прилагаме онова, което по света наричат "превъртане", още и "бране на череши". Тази техника се свежда до това да се подберат онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на нашата цел.
Превъртането е взето назаем като термин от крикета, то изисква специално умение да подадеш топката с въртене, така че тя да попадне точно там и точно така, както ти се иска. Може и да не отбираме от крикет, но пък сме страхотни с топката. Колкото дo брането на череши, метафората е ясна – посягаш към онези, които ти харесват, т.е. подбираш, а не караш наред.
Трета възможност: прилагаме кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Колкото и сложно да изглежда, в крайна сметка добрият кризисен пиар се свежда до два принципа. Колкото повече ги следваш, толкова по-цял излизаш от кризата. Първият от тях се нарича "един глас" и съвсем не означава, че само един човек има право да говори, а това, че колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. Вторият принцип се нарича "пълни разкрития, без поемане на вина" и се свежда до пълна, бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината. Нери Терзиева, основоположничка на професионализма и почтеността във връзките с обществеността, го бе казала така: "Отворете всички шлюзове."
В кризисния пиар не важи утешението "по-добре късно, отколкото никога". Кризисният пиар може да бъде ремонтиран в някои свои части, но не и в тайминга. Да не уцелиш времето е все едно да пуснеш субтитрите, след като филмът е свършил – напасването на посланието е невъзможно.
Това е вкратце теорията. Скучна. Ние си падаме по интересното, затова сами работим и даваме мнение за работата на другите, без да отваряме учебниците с теориите. В тези кресливи дни реших да ви припомня теорията на кризисния пиар. Вие не по зле от авторите в медиите можете да прецените какво се случи, как го направиха, успешно ли, най-важното – дългосрочно ли?

Стр. 8 – 9

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011