www.trud.bg | 30.05.2012

Две рекламни агенции – “Д&Д” и “АПРА”, имат най-голям шанс да спечелят конкурса за рекламиране на санирането, стана ясно при отваряне на ценовите оферти вчера.

Притежаваната от Диана Дамянова “Д&Д” и “АПРА”, чиито съсобственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, участваха в конкурса обединени в консорциума “МРРБ консулт”. Те предлагат най-ниската цена – 442 750 лв. Това е с около 100 000 лева под офертите на останалите участници в процедурата.
Вместо 6 оферти, колкото бяха подадени, конкурсната комисия отвори 4, тъй като двама от кандидатите – рекламна агенция “Прима”, управлявана от Десислава Паунска и обединение “Опус” не са допуснати до етапа отваряне на ценови предложения. Дори двамата отстранени да са предложили по-ниски цени, това няма да се отчете.
Спечелилият участник ще рекламира санирането в продължение на 3 години.

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 29.12.2011 

Водещ: През есента министерството на икономиката откри процедура за изработване на серия от рекламни филми за представянето на България като атрактивна туристическа дестинация. Конкурсът завърши. Избрани са изпълнителите на тази обществена поръчка, но при нас в радиото вчера беше режисьорът Стелиян Иванов, според когото процедурата е опорочена. Впрочем, да чуем какво каза той:
Стелиян Иванов: Именно заради това, че не е законосъобразна, ние сме подали жалба в КЗК, осланяйки се и опирайки се на закона, защото смятаме, че министър Трайков и служителите в министерството са си позволили отклонение от закона, което е симптоматично, защото тази година министерството проведе 3 конкурса. И трите бяха съпътствани от огромни скандали. Няма да говоря за тях. Ще говоря за последния. Съгласно член 34, алинея 2 и 3 от Pакона за обществени поръчки комисията, която се сформира със заповед на министъра, задължително трябва да включва членове, които притежават необходимата професионална квалификация и практически опит, в съответствие с предмета и сложността на поръчката. Цитирам точно закона. Тъй като в случая става дума за изработка на филми, се предполага, че в комисията, която е съставена от 7 члена, ще има няколко хора, които през живота си някога са произвеждали филми или са завършили висшето си образование в специалност, която позволява те да оценяват подобни продукти.
Водещ: Какви са хората в комисията?
Стелиян Иванов: Тези, които мога да ви зачета, това са Александра Ланг, съветник на министъра, Анелия Генова, директор на дирекция „Маркетинг”, Николай Йотовски, който е експерт, дирекция МРИТ, Бистра Петрова, началник отдел АСФ в на дирекция ФУС, Зара Добрева, отдел правен, Ана Мартулкова, главен юрист-консулт и външен експерт Камелия Величкова. Предполагам, че някой е подвел министър Трайков, че включването на Камелия Величкова е достатъчно, за да се спази закона, тъй като тя присъства в списък по член 19, алинея 2, но това, което господата в министерството, умишлено или не, не са догледали е, че всъщност въпросната дама има завършени международни икономически отношения. Тя може би ще бъде полезна, ако се оценяват финансовите параметри, но не и творческите. Още повече тя е включена в този списък не като, не предложена от някаква браншова камара или от някакъв творчески съюз, каквато има практика, а е самопредложила се, и дотук е ясно, че законът още на първата си стъпка не е спазен. Да, но то води след себе си до куп други недоразумения като например. В решенията на комисията по разглеждане на поръчката четем непрофесионални и буквално неграмотни изказвания при оценката на отделните проекти. Без да влизам в излишни детайли, да отегчаваме слушателите, мога само да кажа, че тук изобилства с оценки като „Добро” и „Лошо”. Всеки човек с висше образование, а и човек от нашите среди знае, че това са морални категории. С морални категории никога не са се оценявали естетически обекти, освен преди 20 години в Източния блок. Днес анализ на творческия продукт може да бъде направен от професионалисти, изцяло използвайки естетически критерии, без в тях намесват тези морални категории. Това издава неподготвеността на който и да е от участниците. Следното изречение, това го цитирам като тяхна оценка: „Многото текст, използван във филма, би затруднил зрителя, тъй като темата за траките не е особено позната на чуждия зрител.” Изречение, което само по себе си е нонсенс, защото ако една тема не е особено добре позната, то именно говоренето по нея, ще задълбочи познанията на аудиторията за това кои са траките и за какво става въпрос. Отварям една скоба да кажа, че в тази комисия е редно би било да има и траколог. Все пак оценяват се сценарии за тема „Траките”. В България има перфектни траколози, международно признати. Защо нито един от тях не присъства в тази комисия?
Водещ: Ако погледнем на тази комисия от гледна точка не на това, че вие правите някакъв документален филм, който трябва да образова зрителите, а че правите в края на краищата рекламно представяне на България?
Стелиян Иванов: То все пак е рекламен филм. Така е обявена поръчката. Това не е билборд, не е сайт, а е точно казано от възложителя. Възложителят изисква от кандидата да създаде серия рекламни филми. Това не е рекламен спот от 30 секунди. 6-минутният филм е драматургична творба и той се подчинява на свои закони. Буди недоумение един факт в изискването на комисията, който впоследствие е пренебрегнат. От всеки кандидат се изискваше да представи в плик № 2, който е разглеждан, именно е разглеждането по същество, наред със сценария да представи и кратка презентация с информация за предишни свои разработки, филмови продукти, както и да представи един изработен кратък филм на електронен носител. Все пак този, който се явява на конкурс, трябва да представи какво преди това е правил, а не всичко да бъде написано на лист хартия. Знаете, на думи нещата…
Водещ: А защо казвате, че е пренебрегнат?
Стелиян Иванов: Пренебрегнат е, защото в оценката на комисията, никаква точка или по-скоро са оценени с нула. И още един абсурд, който е коментиран между другото в нашата гилдия с много смях и с ирония. Комисията изисква от всеки един кандидат да представи режисьорска книга. Режисьорската книга е продукт, защитен от закона за авторско право. Тя се прави, едва след като сценарият е окончателно одобрен. Съотношението между сценария и режисьорската книга обикновено е едно към 10, както е казал Фелини, когато направя режисьорската книга, аз дори не отивам на снимки. Така казани, дори и дотук, е достатъчно ясно, че конкурсът е недогледан като провеждане, като сформиране на комисия и наистина буди съмнение.
Водещ: Това ли смятате, че е недогледан или че е нагласен за някого? Колко всъщност бяха кандидатите?
Стелиян Иванов: От 9 кандидата до финала бяха допуснати 7. Разбира се, аз не искам предпразнично да бъда груб и краен, но наистина нещата стоят така, като че ли конкурсът отново е нагласен. Вижте, на първо място е класирано обединение. Т.е. не фирма, която може да бъде открита в търговския регистър, фирма, чиито собственици и работници могат да бъдат проследени, видени кои са те, а е обединение „Туристически филми” София.
Водещ: Имена, които стоят?
Стелиян Иванов: Никакви. Представете си, никакви.
Водещ: Нали сте наясно, сега какво ще кажат тези, които ни слушат. Г-н Стелиян Иванов не е класиран и затова сега е много обиден и затова сега…
Стелиян Иванов: Обида няма, обида няма, защото аз през последните 5 години работя главно за чужбина и работя по поръчка на чужди организации, както държавни, така и частни. Произвеждам точно подобен род филми. Дори това, което ние приложихме като доказателство за наличие на опит, един съвсем пресен продукт от тази година, бе рекламният филм за съседна Турция, с което Турция ще се рекламира пред света през следващата година. Няма как човек, произвел това нещо, спечелил подобен род поръчка, да се притеснява, че някой ще каже. Аз реагирам заради това, че се чувствам омърсен с това, че участвах в една процедура, която предполагаше, че хората, които имат опит и които могат, ще имат шанса реално да се състезават с други такива. Тази година се похарчиха много пари за изработката на един сайт Bulgariatravel.org. Всеки един слушател, докато ни слуша, може да го набере и да види. За този сайт предварително бяха платени 600 хиляди лева. Сайтът не успя да стартира юни месец. Отново се похарчиха пари. Отново се обяви поръчка. Отново се похарчиха пари. Хората, които вече са били в комисия и са раздали пари, държавни пари, тези хора отново са в комисия и отново са на път да сътворят някакво чудо. В случая, това, което аз ще направя е това, което допуска законът. Подали сме жалба в КЗК, така предполага законът, но ще направим и нещо повече. Ние заминаваме за Гърция в следващите дни и по работа, и на празник. След като се върнем, ще изпратим и писма до всичките посланици на държавите членки на ЕС у нас, защото парите, които сега ще бъдат похарчени, идват от джобовете на техните данъкоплатци и те трябва да знаят, как в нарушение на действащо законодателство се оценяват и се присъждат първи места, втори места и т.н.
Водещ: Това каза режисьорът Стелиян Иванов. Сега другата гл.т. При нас в студиото е Александра Ланг, съветник маркетинг към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Здравейте, г-жо Ланг! И да започнем наистина с конкретни отговори на конкретните въпроси, които чухме. Включени ли са били специалисти в комисията и нарушен ли е по някакъв начин чл.34, ал. 2 и 3, за които Стелиян Иванов говори от Закона за обществените поръчки?
Александра Ланг: Аз първо искам да благодаря за възможността да отговорим на тези въпроси, както и за възможността да представим начина, по който ние работим, защото това, което за мен и за всички нас е важно, да се знае не да отговорим на конкретните нападки, които получаваме, а по принцип хората да разберат как работим, и това кое е нещото, което ни ръководи. И най-вече, наистина това бих искала да подчертая, независимо от преценката на господина, това, което трябва да знаят слушателите е, че и министърът, който беше цитиран, и комисията, и всички мои колеги, ние се придържаме към закона и в случая при всяко положение няма нарушение на закона. Но да започнем наистина от въпроса, който вие повдигнахте дали е нарушено това изискване. За да мога да коментирам, трябва да цитираме наистина цялата, техническото задание и цялата поръчка, която е за серия рекламни филми за промоция на България като атрактивна целогодишна туристическа дестинация. Това, което тук е важно, което и самият господин подчерта, че това са рекламни филми, т.е. това не са научнопопулярни, не са образователни филми, това са рекламни филми, и това са рекламни филми за промоция на България. Това означава, че хората, които би трябвало да оценяват, и които по-нататък ще са включени в създаването на тези фирми, трябва да разбират от рекламна и от промоция на България като туристическа дестинация. И по този начин можем да оценим и дали хората, които са включени в комисията са подготвени за тази задача. Ако, нали, мога да започна със себе си, аз съм специалист по маркетинг и работя в маркетинга повече от 20 години. Това, с което аз се занимавам, което обичам да правя и което е и моето призвание е именно рекламата и маркетинга.
Водещ: Вие казахте реклама и маркетинг, че трябва да разбират тези хора, но всъщност доста сериозно е заданието, мисля по втора точка за траките. Наистина е логично да има историци и хора, които… Защото не можем да си позволим някакви неща измислени…
Александра Ланг: Разбира се, точно така. Най-важното на всяка реклама е да е вярна. Ние не можем да си позволим не само в случая, в нито една реклама не можем да си измисляме неща.
Водещ: Т.е. необходими са и други участници?
Александра Ланг: Абсолютно, изключително е важно да има участници, да има хора от екипа, които могат да удостоверят, че тези неща отговарят на реалността. И не знам дали господинът знае, но в комисията като резервен член разбира се, защото в момента за провеждането беше в чужбина, но той активно се включва в оценките на офертите, е г-н д-р Чобанов, който доскоро…
Водещ: Тодор Чобанов.
Александра Ланг: Тодор Чобанов е известно име, и той е признат сред абсолютно всички учени, научната общност като един от най-добрите специалисти в България. И ние сме много щастливи, че той сега е при нас, именно за да ни помага за културния туризъм. Така че от наша страна имаше, има и хора, които гледат и това, но бих казала всички участници се бяха постарали в техните екипи да има специалисти – или като участници в екипите, или като съветници…
Водещ: Това обаче е въпрос на добра воля на участниците.
Александра Ланг: Именно, това е не само добра воля, но това е нещо, което остава видимо в документацията и което ще се види при отваряне на делото. И аз много се радвам, че те са подали наистина жалба до КЗК, защото там ще имат възможност както и съдът, така и самите те да имат достъп до пълната документация, където тези неща, това са факти. Не става въпрос за моето мнение, за неговото мнение или за мнението на някой друг. Това са факти. Което ме навежда, може би тук да засегнем този въпрос, който той попита, конкретно какво е това обединение и какви са тези хора неизвестни. Това не са неизвестни хора, а са, за съжаление, тъй като тече периодът на обжалване, не мога да навлизам в подробности и не мога да споменавам конкретни детайли, но понеже беше цитирана в случая обединението, което спечели, обединението „Туристически филми” се състои, и това е нещо, което се обявява още на първото отваряне и е публично и е достъпно също до всички участници, обединението „Туристически филми” е обединение от „Пъблисис” АД, която е една от най-големите рекламни агенции в България, и е известна наистина на всички в бранша, и „Травъл Медия Груп” ЕООД, тук са представени с номерата си, с хората, които ги представляват, и това също, „Травъл Медия Груп” също е една медия, която е известна със създаването на изключително популярни филми за пътешествия. Така че в случая това, което той каза, не е хубаво обединение, практиката показва, че в тези случаи, специално за рекламните неща обединенията наистина вършат работа, защото…
Водещ: Не, по-скоро не е въпросът дали е обединение, а по-скоро дали това обединение има творческа биография. Аз поне така разбрах…
Александра Ланг: Да, имат творческа биография много сериозна бих казала, и на двамата участници, и това отново са факти, а не моето виждане за нещата, нещо, което наистина се доказва. Което ме връща на следващия въпрос, повдигнат от него, защо никой не бил гледал нещата, които са били представени. Разбира се, че всичко това е гледано. Това не е включено в оценката, тъй като оценката, също са посочени конкретни критерии, по които се оценяват, но това нещо има значение. И комисията всичко това гледа и ние сме гледали всички филми като тези, които господинът и тяхното „Додо Филм” ООД са представили, така и на всички други участници. А трябва да ви кажа, че наистина имахме късмета този път да се съберат много сериозни участници. Само ще цитирам един друг участник, пак обединение бих казала, „Блиц Едвъртайзинг”, които са участници от, 12 са вътре участниците, именно като целта е да се събере експертиза. Но това включва, ще цитирам само някои, надявам се да не нарушавам някой закон, но ще цитирам само „Чучков Брадърс”, които са създателите на „Тилт”, „ЕфЕкс Камера”, „Олд Скуул Продакшън”, които също мисля, че са известни на всички хора в бранша. Значи това са филми и фирми, ако знаете колко филми сме изгледали. И не знам на каква база господинът каза, че това не се гледа, тъй като той не е част от комисията и той не знае какво сме гледали. И мога да уверя всички, аз пак казвам, за мен много по-важно е широката аудитория, а не конкретният господин, с който ще имаме възможност наистина и в комисията да разговаряме. Хората трябва да знаят, че много сериозно, много присърце взимаме нашата задача. И само да довърша, тъй като тук става въпрос наистина за рекламата на България. Да довърша първо повдигнатия въпрос, тъй като наистина много скачахме от тема на тема, за тези кои са в комисията. Успях да спомена само за себе си. Нека да кажа, Анелия Генова, която е специалист по маркетинг с повече от 15 години опит в маркетинга, и то маркетинг на туризма. И така, господинът с пренебрежение каза МРИТ. МРИТ наистина е едно съкращение, но зад това съкращение стои дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма”. Албена Генова е с повече от 15 години опит в това нещо. Другият е Николай Йотовски, който също беше споменат от господина. Ники е с опит и в телевизията…
Водещ: Знаете ли, от това, което слушам искам да дадем един отговор пред нашите слушатели. Качествени филми рекламни ще види светът за България след края на този конкурс, на обжалвания, на обсъждания и т.н., вие какво мислите? Качествен продукт ли ще рекламира България?
Александра Ланг: Да, ние смятаме, че ние наистина ще рекламираме изключително с качествени филми България, защото това е най-голямата ни цел. И лично министърът се е ангажирал, като и зам.-министър Маринов. Ние осигурихме един много добър бюджет. Защото досега винаги беше проблемът, че се опитваме да правим качествени филми с ниски бюджети. Наистина бюджетите са много добри както за имиджовия филм, така и за другите фирми, които също ще са тематични, така и за фирма за тракийското наследство. И за нас най-важното нещо е този филм да изиграе своята роля. И това, което, той цитира, че имало много текст и какво било, какви са били тези глупости. Факт е, че един рекламен филм трябва да привлече вниманието на хората, които нищо не разбират. Това не е филм за учените, за хората, които разбират, той е за хора, които никога не са чували. Ние много ясно сме упоменали в техническата спецификация кои са нашите целеви групи, кои са хората, които се опитваме да заинтригуваме. На първо място ние трябва да им привлечем вниманието, трябва да кажем, аха, ето, ние имаме това нещо, което можем да предложим, това е нещо различно, това е нещо, което го няма на други места, затова ела в България…
Водещ: И такъв продукт ще излезе след този конкурс?
Александра Ланг: Да, няколко такива се надявам да излязат.
Водещ: Благодаря ви!
Александра Ланг: Само тава искам да довърша, че крайната цел на всичките тези неща ,на нашите усилия е хората да дойдат в България. Това е. Не какво са чули и какво са видели, важното е да ги активираме, да ги мотивираме, те да направят необходимата стъпка, да отделят време и пари, за да дойдат в България.         

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 11.02.2012

След като преди месец Министерството на регионалното развитие и благоустройството стана за смях с поръчката за осигуряването на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма "Регионално развитие", която бъкаше от абсурдни грешки, сега хората на Лиляна Павлова са обявили нов търг. Процедурата отново цели раздаването на стотици хиляди левове за реклами, чрез специално подбрана медийна агенция, която срещу 540 хил. лв. трябва да извърши планиране на печатните издания, да подготви, организира и разпространи публикациите, както и да направи анализ на постигнатите резултати.
Предишният конкурс бе спрян с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение на поръчката. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реалното изпълнение предвижда продължителността му да е 34 месеца. Къде са гледали експертите при подготовката му, а и отговорните лица, подписали се под сгрешените документи, не стана ясно, при все че заради недоглеждането освен време се губят и немалко средства.
Като задължително условие на търга остава популяризирането на оперативната програма чрез високотиражни печатни медии. Но какво разбират чиновниците под "високотиражни" пак не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас такива са преди всичко т. нар. жълти издания. През последните години именно те се радват на най-голям читателски интерес и съответно имат най-голям тираж. А доколко са подходящи за рекламирането на оперативните програми всеки сам може да прецени.
Хубаво е, че поне примерният списък на медиите, които трябва да бъдат обхванати от анализа на избраната медийна агенция, е актуализиран. В него вече не фигурират "Кеш", "Експрес", "Гласове" и др., които отдавна не се издават, но първоначално бяха включени в схемата. Този път са останали само "24 часа", "Труд", "Сега", "Капитал дейли", "Класа", "Монитор", "Стандарт", "Новинар", "Телеграф", "Дума", "Земя", "Република", "Капитал", "БАНКЕРЪ" и "Преса". А към посочените в първия търг специализирани печатни издания "Строителство Градът" и "Строителство имоти" е добавен и в. "Строител". Предпочетените регионални вестници пък са: "24 часа" – Бургас, Варна и Пловдив, "Дневен труд" – Бургас, Варна и Пловдив, "Струма", "Черноморски фар", "Бургас – днес и утре", "Черно море", "Борба", "Конкурент", "Вести", "Добруджанска трибуна", "Марица днес", "Бряг", "Утро", "Сливенски новини", "Старозагорски новини", "Новинар – Юг" и "Шуменска заря".
Сред включените списания също има промени. От първоначалния списък са останали само "Businessweek", "Мениджър" и "Тема", а на мястото на "Банки, Инвестиции Пари", "БМ", "ПИК" и "Твоят бизнес" са сложени "Икономика", "Форбс" (България)" и "България он еър".
Изискването изпълнителят да предложи и включи два международни високотиражни вестника, както и две международни специализирани периодични печатни издания, ориентирани към политиките на Европейския съюз, е отпаднало изцяло. Вместо това служителите в министерството направо са записали, че реклами трябва да се публикуват и в Economist, и Financial Times. Какво пък, нека и по света да разберат какви ги вършим ние с оперативните програми и регионалните развития.
Въпреки критиките в условията на конкурса е запазена една много важна "вратичка", която развързва ръцете на избраната медийна агенция да пренасочни парите към точно определени издания. Причината е, че при необходимост (без да се казва какво точно) въпросният списък може да бъде актуализиран, допълван или съкращаван по предложение на изпълнителя и след одобрение от възложителя. С други думи, нищо не пречи, след като направи анализа си, въпросната агенция да "убеди" министерството, че не тези, а други вестници и списания биха били по-подходящи за "каузата".
Всъщност, в чии ръце ще е изборът ще разберем най-рано на 15 март, когато ще бъдат отворени техническите оферти на кандидатите. Иначе изискванията за участие в търга не са никак високи. Необходимо е да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнени договори за сходни услуги на стойност над 110 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти.
***
Изисквания
ПР публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" е необходимо да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-та, 5-та или друга вътрешна страница, като задължително имат отправка и на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружаван със снимка, тя не трябва да надвишава 50% от общия му размер.
***
Текст под снимка
Търгът за популяризирането на програмата “Регионално развитие" засега не притеснява министър Лиляна Павлова.

Стр. 22

в. Банкер | Цветомира ЛИЧЕВА, Стефан САВОВ | 15.10.2011

Държавата продължава да дава милиони за клипове, филми, брошури и международни изложения, за да "изтупа" имиджа си

Лятото си отиде, морските курорти опустяха, а на зимните още не им е дошло времето, но рекламата на възможностите за почивка в България продължава да "работи". Или поне така се опитва да ни убеди Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, подготвяйки се в края на октомври да даде над половин милион лева за тази цел. Ефектът от рекламирането ни може и да е спорен, още повече след историята с "Алма тур", само че има едни пари, заложени за него, и чиновниците явно са решили да ги похарчат до стотинка.
Да не забравяме, че в края на септември икономическото министерство вече обяви обществена поръчка за изработването на серия рекламни филми за промоцията ни като атрактивна целогодишна туристическа дестинация. Стойността й е 660 хил. лв., а срокът за изпълнение – седем месеца. Така на практика клиповете ще са готови в началото на следващия туристически сезон, което до голяма степен ги обезсмисля, тъй като повечето чуждестранни туристи планират отпуските си още от предишната година.
Иначе, общо за реклама на страната през 2011-а са предвидени 34 млн. лева. По-голямата част от тях – 26 млн. лв., са по линия на оперативната програма "Регионално развитие", а останалите 8 млн. лв. идват от държавния бюджет. С тези средства се финансират участията на международни туристически изложения и национални форуми, презентации, пресконференции, семинари, журналистически турове и посещения на снимачни екипи, медийна реклама във вестници и телевизии, външна реклама, електронен маркетинг и др.
Проверка в регистъра на обществените поръчки показва, че от януари насам икономическото ведомство е обявило процедури за близо 10 млн. лева. По-интересното обаче е, че голяма част от поръчките се печелят от едни и същи фирми. Става въпрос за собствениците на шепа отбрани рекламни и пиар агенции, на които държавата плаща сериозни суми. Доказателство за това е търгът на министерството през юли за изграждането на нашия щанд на туристическите изложения в Лондон, Берлин, Киев и на двата форума в Москва. В надпреварата за 1.38 млн. лв. се включиха пет фирми – "Арка ЛТД", "Експо дизайн", "Експо вижън", "Стройтек" и "Юрапел комюникейшънс", които всъщност са и основните печеливши през последните години. Този път спечели "Арка ЛТД", като за труда си компанията, чиито собственици са Димитър Гачев, Марина Гачева и Саво Вълчев, е прибрала над 1.26 млн. лв., и то само за строителството на щандовете. За проектирането им е платено отделно на "Юрапел комюникейшънс" и "Експо вижън".
В края на март последните две фирми, заедно със "Стройтек", "Експо груп" и "Фернет България", се "бориха" за направата на българския щанд и на най-голямата румънска туристическа борса – TTR, в Букурещ. При обявяването на малката обществена поръчка възникна скандал, тъй като със заповед на икономическия министър Трайчо Трайков бе даден срок от един ден за подаване на офертите. Впоследствие от ведомството обясниха, че е станала техническа грешка и времето беше удължено на четири работни дни. Още по-странното бе, че единствено въпросните дружества са получили покани за участие в търга. В крайна сметка за победител бе определено "Юрапел комюникейшънс" с предложена цена от 46 хил. лв. без ДДС. То има още над десет договора с различни държавни институции като Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на труда и социалната политика. През 2008-а и 2009 г. фирмата е спечелила пет поръчки и на Държавната агенция по туризма за проектиране и изграждане на рекламни щандове. Според Търговския регистър собственик на "Юрапел комюникейшънс" е "Триас холдинг" АД, управляван от Илиана Неделчева-Димитрова и 19-годишната Божана Димитрова.
В средата на май Министерството на икономиката "задели" над 850 хил лв. за изготвянето и разпространението на рекламни сувенири. Парите са от оперативната програма "Регионално развитие", а обществената поръчка бе разделена в 32 позиции. Става дума за хиляди чадъри, луксозни стенни календари, химикалки, тениски, часовници, значки…, които би трябвало да накарат чужденците да си спомнят с умиление за България и да дойдат на почивка отново у нас. Впечатление в случая прави, че изработването на по-голямата част от сувенирите бе поверено на консорциума "Виделла"с управител Люба Медарова, в който участват "Корделла" ЕООД и "Вирус Креатив Студио" ООД, и на обединението "Ламбаджиев – Фатум"с управител Бойко Ламбаджиев, в което влизат "Ламбаджиев Стандарт" ООД и "Фатум" ООД. Интересното е, че Ламбаджиев не печели за пръв път обществена поръчка на икономическото ведомство за рекламни брошури. През 2010-а за имиджова диплянка "България", представяща страната като "дестинация със съвременни курорти, богато културно-историческо наследство, съхранена природа и разнообразни туристически възможности", "Ламбаджиев Стандарт" е взело 360 хил. лева. Фирмата на въпросния бизнесмен явно е много добра в рекламната дейност, тъй като през последните две години е била наета общо осем пъти от различни държавни и общински структури. От сключен договор със социалното министерство тя е прибрала и близо 11 хил. лв. без ДДС, за да осигури публичност на схемата "Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали". Дружеството се е занимавало и с отпечатване на различни материали по поръчка на Народното събрание, от което е спечелило около 20 хил. лева. Негови клиенти са били още Националният център за информация и документация, Агенцията по заетостта, община Несебър и други.
Заслужава си да се отбележи съдбата и на друга поръчка за изготвяне и разпространение на нискобюджетни рекламно-информационни материали, за която Министерството на икономиката и енергетиката е предвидило впечатляващата сума от 2.1 млн. лева. Тя беше обявена на 28 април и е разделена на 13 части за популяризирането на различните видове туризъм. На 16 август министерството взе решение за победителите, което обаче бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от "Софпринт груп", "Маг адвъртайзинг", консорциума "Дакс и партньори" и споменатата вече "Юрапел комюникейшънс. С аргумента, че "забавянето на поръчката ще се отрази негативно по отношение на намаляване на приходите от туризъм, както и ще повлияе на благосъстоянието на заетите в бранша" от ведомството на Трайчо Трайков настояха за нейното предварително изпълнение и на 8 септември получиха благословията на КЗК. Само че пренебрегнатите кандидати обжалваха решението пред Върховния административен съд, който в началото на тази седмица отмени определението на антимопоноплната комисия, и отхвърлят искането на икономическия министър за допускане на предварително изпълнение на решението от 16 август.
Не бива да пропускаме и още една спорна стъпка на ресорното ведомство. За изработването на пуснатия в края на септември нов туристически сайт www.bulgariatravel.org бяха похарчени 2 млн. лева. Но след като се разбра, че страницата заблуждава туристите с абсурдни грешки за разположението на забележителностите ни, чиновниците решиха да търсят фирма, която да я доразвие. Намериха я в лицето на обединението "България Травъл 2010", в което влизат "Медиа планинг груп", "Сиенсис" и "Скрийн брадърс", срещу цена от… 1.46 млн. лв. без ДДС.
За капак на всичко бе обявена още една поръчка за 3.58 млн. лв. с ДДС, която пък да популяризира самия сайт www.bulgariatravel.org. Парите са осигурени по оперативна програма "Регионално развитие", а срокът за подаване документи изтече на 26 септември. Компанията, която спечели, ще трябва да осигури "публикуване на 20 рекламни банера на предни позиции в 20 туристически портала и сайта, реализация на две игри с награди и създаване и разпространение на осем електронни бюлетина".
Остава да се надяваме, че харченето на милиони наистина спомага за привличането на повече туристи. Иначе ще излезе, че от рекламите на България печелят само фирмите, които се занимават с тях.
***
Според официалната информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отдавна не сме се радвали на толкова добри приходи от туризъм по Черноморието като тази година. Постъпленията за първите осем месеца са малко над 1.544 млрд. евро, което е 5.2% ръст спрямо същия период на 2011-а.
Дали това обаче се дължи на подобреното качеството на услугите в популяризирането на страната ни като топдестинация за културен, морски, планински, селски, СПА и екотуризъм? От години България е известна като рая на евтиния алкохол, забавленията, дискотеките и липсата на почти всякакъв контрол. Неслучайно голяма част от туристите са млади хора между 18- и 30-годишна възраст, които, меко казано, рядко отскачат, да речем, до Царевец. Между другото най-голям този път е ръстът на летуващите от Русия, Македония, Сърбия и Украйна.

Стр. 1,23

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

Оперативна програма ТРАНСПОРТ I 9.08.2011

1. Решение .pdf (3.51 MB)
2. Обявление .pdf (9 MB)
3. Документация .pdf (679.92 KB)
4. Проект на договор .pdf (343.54 KB)
5. Лого и слоган на ОП "Транспорт" 2007-2013г. 1_Logo_OP_Transport_Brand_Book.pdf (12.31 MB)
6. Приложения от 1 до 11 Prilojenia.doc (158 KB)

Изпълнителят следва да разработи медийна информационна кампания, която да се реализира чрез печатни медии с национално и регионално покритие като част от цялостния Комуникационен план на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Основната цел на този план е да осигури необходимото ниво на информираност на обществото в Република България за проектите, финансирани по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари за Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази оперативна програма.

Прогнозна стойност, без ДДС (когато е приложимо)
(в цифри): 830000 валута: BGN

Срок за получаване на оферти или на заявления за участие
12.9.2011 – 17:30

Оригинална публикация

Capital.bg I Елеонора ТАРАНДОВА, Весислава АНТОНОВА I 18.03.2011

В Българският спортен тотализатор (БСТ) може още да пренасят фишовете в чували и да използват архаични системи за обработка на залозите, но пък си подсигуриха "Пълно рекламно обслужване" за близо 6 млн. лв. за срок от две години. Сумата е съпоставима с рекламния бюджет на водеща банка за същия период и е с 30% по висока от това, което е изразходвано досега. Проверка на "Капитал" показа, че една от фирмите, на която е поверен РR-ът, е уцелила джакпота.

Кой, кой е

Петте компании участвали в конкурса на БСТ за "Пълно рекламно обслужване":

1. Гражданско сдружение "Ви ПИ" – съдружници в него са PR – агенция "Пинк къмюникейшън" собственост на Петя Ненчева (дружеството е създадено преди малко повече от година) и рекламна агенция "Вирус креатив студио" собственост на Ангел Петров (67%) и Владимир Владков (33%)

2. Консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ" представляван от Томислав Цолов, един от съсобствениците в PR агенция APRA. В обединението влизат следните компании:
PR агенция APRA Porter Novelli в която съсобственици са Любомир Аламанов и Томислав Цолов, "Актив груп" на Моника Йосифова, "Пиеро 97", където акционер е консултантът на СМЕ (комапнията собственик на bTV) Красимир Гергов, спортният сайт "Спортал.БГ" и бившият журналист от БНТ Константин Каменаров

3. "РА Крес – Янев и Янев" – консорциумът е съставен от рекламната агенция на Красимир Гергов "Крес" и управляваната от Елена Вълчева PR агенция "Янев и Янев"

4. "Опус адвъртайзинг" – медийната агенция е собственост на Александър Георгиев. Клиенти на компанията са "Еврофутбол", "Еврошанс", Сибанк и др. На пазара е повече от девет години

5. "Адвъртайзинг партнерс" – в дружеството с равни дялове от по 25% участват PR агенция "ОМ София", в която един от съсобствениците е управителката на рекламна агенция Ogilvy Екатерина Попова-Тупарева, компанията за външна реклама "Метрополис груп", FX Camera, собственост на продуцента Нико Тупарев, и останалите 25% са в група нефизически лица според юридическия справочник Daxy.bg

Според търговския регистър "Пинк къмюникейшън" е ЕООД, регистрирано само преди 15 месеца, практически без дейност (съдейки по балансовия отчет за 2010 г. , където няма нито един показател), с отчетени загуби за една година работа и без реализирани печалби, а собственикът, никому неизвестната на работещите в PR сектора Петя Божилова Ненчева, е прехвърлила управлението на адвокат. Това не би било проблем, ако БСТ беше частна компания, но като се има предвид, че държавният тотализатор е практически монополист в цифровите игри, смисълът от рекламните му инвестиции в този му вид става доста съмнителен.

"Който играе – пичели"

В края на миналата година тотото откри процедурата за "Пълно рекламно обслужване" по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и назначи специална комисия, която да разгледа документите на кандидатите и да определи победителя. Според данни, предоставени от БСТ, в конкурса са участвали общо пет организации (повече за компаниите участници прочетете в карето): гражданско сдружение "Ви ПИ", консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", "РА Крес – Янев и Янев", "Опус адвъртайзинг" и "Адвъртайзинг партнерс".

Резултатите от конкурса бяха обявени в последната седмица на декември, като за победител бе избрано гражданското сдружение "Ви ПИ", в което съдружници са "Пинк къмюникейшън" и "Вирус креатив студио". Сдружението "Ви ПИ" е представлявано от Елица Колева, договорът обаче бе отложен, тъй като на 27.12.2010 г. вторият класиран в конкурса – консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което фактически спира влизането в сила на решението. В консорциума влизат големи и достатъчно добре познати на пазара PR и рекламни агенции като PR агенция APRA Porter Novelli, "Актив груп", рекламна агенция "Пиеро 97", спортния сайт "Спортал.БГ" и бившия журналист от БНТ Константин Каменаров.

Преди две седмици обаче регулярните съобщенията от тотото, за натрупания джакпот и от типа "Здравейте, колеги, двама късметлии грабнаха леки коли от тотото. Повече във файла:) Весел уикенд:)" започнаха да се разпространяват от адрес info@pinkpr.eu с лице за контакти Мирослава Митева.

От спортния тотализатор обясниха, че вече са подписали договора за "Пълно рекламно обслужване" с гражданското сдружение "Ви ПИ", тъй като "За комуникационно обслужване на БСТ", са оттеглили жалбата си. "Изтеглихме жалбата, защото след първоначалната емоционална реакция преценихме, че има повече смисъл да инвестираме в следващи проекти", коментира пред "Капитал" управляващият директор и съсобственик на APRA Любомир Аламанов. По закон, за да поддържат жалбата, е трябвало да внесат 2% от сумата, което значи да затворят близо 140 000 лв. за неопределено време. Практиката показва, че рискът при такива действия много рядко е оправдан.

Розов PR

Контрактът с "Ви ПИ" е със срок на действие две години и на обща стойност от 5 979 550.48 лева. Не е ясно как тази сума ще бъде разпределена между PR компанията "Пинк къмюникейшън" и рекламната "Вирус креатив студио". От тотото обясниха, че "няма разбивка как точно ще бъде разпределена тази сума между двете компании в консорциума. Плащанията ще се извършват за действително предоставени услуги на база единичните им цени. В договора няма посочени общо стойности за реклама и PR, а са оферирани единичните цени за множество потенциални дейности, които са с предмет реклама и PR" , коментираха от юридическия отдел на БСТ.

Формално погледнато "Гражданско сдружение "Ви ПИ" отговаря напълно на изискванията към кандидатите за участие в конкурса. В заданието, разработено и одобрено от тотото, има изрично посочени минимални изисквания за икономическо и финансово състояние: "Общият размер на нетните приходи от общата дейност на участника трябва да не е по-малко от 8 млн. лв. за последните три години". Тази клауза се покрива от "Вирус креатив студио", а очевидно "Пинк къмюникейшън" изцяло се крие зад успеха на рекламната агенция, с която ще работи в консорциум за спортния тотализатор.

Половинката на "Вирус" в работата по PR обслужването на тото се крие зад партньора си и при изискванията за "Технически възможности и квалификация". Според тях кандидатът трябва да има "най-малко три изпълнени договора, които обхващат минимум три отделни дейности от предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните три години, както и минимум три на брой препоръки за добро изпълнение на тези договори, минимум три години професионален опит в сферата на рекламата, PR-а или сходни дейности". "Капитал" се опита да се свърже с представители на гражданското сдружение, за да разбере с кои точно компании е работила досега "Пинк къмюникейшън" в сферата на PR-а. Директен разговор с представителите на консорциума беше отказан, като вместо това отговорите бяха изпратени по имейл с поздрави от новата PR агенция на тотото и "лицето за контакти" Мирослава Митева. "Компанията има опит в институционалния и корпоративния PR", гласи лаконично официалния отговор, без да се правят уточнения. Беше обяснено също така, че "компанията "Вирус креатив студио" извършва почти пълен набор от рекламни услуги. Има над 100 активни проекта месечно и водещи брандове в областта им за свои клиенти, като: Office 1 Superstore, Bata International, Jumbo Bulgaria и др".

Цената е определяща

Как обаче става така, че сдружение, в което влиза фирма без дейност, успя да пребори PR рекламни акули като APRA, "Актив груп" и "Пиеро 97"? От тотализатора отговориха с аргумента, че "това бе най-ниската предложена цена за изпълнение на поръчката от всички участници в процедурата".

Според заданието, което по мнение на хора от пазара е изготвено изключително професионално, "разбито по много точки за това, което интересува възложителя като региони, градове, видове медии и други, обществената поръчка е била за 7 010 000 лева". Действително гражданското сдружение дава най-ниска цена, с над един милион по-ниско от зададената база. Останалите компании са оферирали суми, близки до 7 млн. лв., като коментират, че такава разлика е необичайна за пазара. Но пък влиза в допустимото отклонение от 30%. Най-голямото заложено перо било за закупуване на рекламни форми и канали – 1.75 млн. лв. За PR сумата е 600 000 и ако тези пропорции от 8 % бъдат запазени, това означава, че в "Пинк къмюникейшън" ще влязат минимум половин милиона лева за обслужване.

Заменката

Гражданско дружество "Ви ПИ" заменя агенция CAS, чийто двегодишен договор изтече на 31.12.2010 г. Според БСТ CAS е "изпълнила в пълен обем дейностите, предмет на договора, в срок и съгласно необходимостта на предприятието". CAS са авторите на онова черно рекламно петно с правописната грешка "ЗА ВАС" и "Българският спорт!" , което се мъдреше дълго време по медии и билбордове, преди да бъде разгадано от потребителите, че всъщност става въпрос за кампания, рекламираща тотото и платена от бюджета на държавното предприятие. За двегодишния период на договора от 2009 г. малката рекламна агенция с основен клиент тотализаторът и компанията "Киров" е усвоила 4.6 млн. лева. от тотото. Собственици на CAS са Чавдар Петков и Иван Киров, син на бизнесмена Киро Киров. Само през 2009 г., реализираната сума е 2.240 млн. лева без ДДС.

Според справката в рекламния мониторинг, извършван от TNS/TV Plan, от началото на 2009 г. до края на март 2010 г. тотото е инвестирало в тв, прес- и радиореклама общо 684.6 хил. лв. (Сумата е изчислена на база официалните тарифи на медиите и не са отчетени отстъпките, които те предоставят на клиентите си, а те могат да бъдат от 30% до над 70%.) Това означава, че останалата част от сумата (между 1.76 млн. и 2 млн. лева) е била изразходвана в други, трудни за проследяване медии. Според държавния тотализатор другите канали, в които са били насочени средствата за реклама през 2009 г., са външна и интернет реклама, рекламни материали в тото пунктовете и организиране на събития за деца в неравностойно положение.

От проследимата част на рекламния бюджет, телевизията, спечелила най-много от тотото от началото на 2009 г. до средата на април 2010 г., е… НКТ "Евроком". Като изпълнител на поръчката CAS е изготвил медия план, според който през миналата година в софийската кабелна телевизия е закупено рекламно време за над 412 хил. лева при общ телевизионен бюджет за годината от 521 хил. лева.

Много важно е ръководството на тотото да не допусне същите неясноти при изразходването на новия бюджет.

30% повече

Сега тотото, което има за цел да набира парични средства за подпомагане на спорта и физическото възпитание е заложило за реклама 30% повече.

"Парите за реклама са увеличени на базата на повишението в постъпленията за 2010 г., които са 130 млн. Нужна ни е реклама заради предстоящото модернизиране на тотото, което очаквам да стане след година. Може и да не ги изхарчим всичките", аргументира се пред "Капитал" изпълнителният директор на БСТ Дамян Дамянов.

И с по-малко пари за реклама миналата година БСТ реализира рекордни постъпления от 130 млн. лв., което действително е ръст от 30 %. Това е значително повишаване на постъпленията, които през последните 7-8 години рядко преминаваха границата на 100 млн. лв. годишно. "Ръстът се дължи най-вече на двата големи джакпота от 6.5 млн. лв. в средата на юни и 4.8 млн. лв. през септември, както и на оптимизиране на пунктовете в страната. Закрихме непродуктивните и ги преместихме на други места", обясни тогава председателят на управителния съвет на БСТ Иво Тонев и добави, че предстоят още подобрения в материално-техническата база. За 2011 г. са заложени 120 млн. лв. постъпления, което пък не прави 30% ръст.

"Непосредствените планове за развитие на БСТ включват бъдещо разширяване на дистрибуторската мрежа, както и въвеждането на нови и атрактивни игри. Само по-този начин държавният хазартен оператор ще може да отговори на нарасналите очаквания на участниците и да запази лидерската си позиция в България", казаха от тотото.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Лили ГРАНИЦКА I 7.07.2010

Шест компании от рекламния и медиен бизнес подадоха оферти в търга за "Публичност и визуализация" на ремонта на пътищата по оперативна програма "Регионално развитие", съобщиха от агенция "Пътна инфраструктура".

Прогнозната стойност на поръчката е 378 хил. лв. Срокът за изпълнение е 16 месеца. Бъдещият победител ще трябва да организира информационно кампанията по програмата за ремонта над пътища за 300 млн. лв. Изискванията са за изпращане на прессъобщения, организиране на пресконференции и поставянето на рекламни табели и билбордове при реализацията на проекта.

"Стандарт нюз" заедно със смолянската "Микони" участват като гражданско дружество "Информирани за европейски пътища". "Микони" е собственост на Никола и Мирослава Шамаранови. Занимават се с производство на пътни знаци и табели. "Стандарт нюз" издава в."Стандарт".

"Маг адвъртайзинг" е една от големите компании в рекламния бранш. Неин президент е Красен Кралев. Компанията беше избрана за технически изпълнител за информационно обслужване на здравната реформа през 2001 г., като стойността на поръчката беше за над 830 хил. долара.

Друга голяма компания от рекламния бранш, която участва, е "Зенит адвертайзинг енд къмюьникейшънс", в която мажоритарен собственик е Добромир Дончев според регистъра ДАКСИ.

Оферта са подали и "БИК – Българска издателска компания", в която мажоритарен собственик е Антоанета Желязкова. Компанията издава в."Компютър" и списание "Софтуер и хардуер", има и собствена печатна база. През тази година участва в голям брой държавни поръчки за реклама.

Компанията за връзки с обществеността "Прайм тайм" също е подала предложение. Фирмата е собственост на Мила Попова и Марияна Цуцекова. "Прайм тайм" е представител в България на една от най-големите ПР мрежи в света – IPREX, която е основана през 1983 г. и обединява 68 независими ПР агенции от Европа, Америка, Азия и Африка.

Последният кандидат е консорцум "Европейско развитие", в който влизат фирмите "Радеа" и "Деа".

Оригинална публикация