в. 24 часа | 13.07.2010

Българската "Уикпрес" и няколко европейски агенции спечелиха заедно най-високото отличие в Лондон на годишните награди, давани за индустрията на комуникациите в здравеопазването. Те са известни като "Златният стандарт" и се връчват от 1998 г. насам.
Агенциите съвместно са разработили кампания за представяне на хапчето за отслабване alii, която им донесе наградата. "В тази кампания участват пиар специалисти буквално от цяла Европа. Действително е тръпка да си активна част от един тим, който непрекъснато отбелязва точки във всяка европейска страна", каза Пламен Старев, управляващ директор на "Уикпрес".

Стр. 28

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-05-04 

Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с повече информационни канали

- Госпожо Ивайлова, в конкурса на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) участваха 22 агенции. От тях 5 се състезаваха за приза "Агенция на годината". Това малко или много е предвид мащаба на PR пазара у нас?

- Мисля, че бройката е представителна за нашия пазар. Фактът, че тази година има 2 конкурса за PR постижения, означава, че пазарът все повече се професионализира и се развива съобразно по-високи стандарти по отношение на комуникационната дейност.

Как се отразява кризата на PR сектора в България?

- Кризата отне възможността да се мисли дългосрочно по отношение на комуникационните проекти на клиентите, да се съставят стратегии и концепции, защото се търси по-бърз ефект, с по-ниска стойност. Спаднаха инвестициите в рекламата, но не мисля, че тези ефекти са толкова драматични. В тази кризисна година клиентите се ориентирха към търсене на по-иновативни и креативни решения.

Има ли отлив на клиенти и с колко компаниите са намалили бюджетите си за PR?

- Не мисля, че е имало отлив на клиенти. Имаше редуциране на бюджетите за реклама. Българският бизнес достигна едно равнище на зрялост и интелигентно отношение към комуникациите и осъзна, че инвестицията в PR е дългосрочна инвестиция в имидж и репутация. Сериозните компании, които искат да имат адекватно присъствие на пазара, няма да се лишат от PR.

Има ли спад в събитийния мениджмънт и става ли по-търсен кризисният PR?

- При събитийния мениджмънт определено има намаление на бюджетите. Нужда от кризисен PR имаше не само в икономически, но и в политически аспект. През изминалата година имаше избори и кризисният PR беше доминиращ. По отношение на бизнеса не смятам, че е имало много икономически субекти, които реално да са били в тежка комуникационна криза.

По какъв начин се промениха изискванията на клиентите?

- Вече се търсят крайният клиент и по-директният достъп до него. Компаниите не са толкова фиксирани върху медийното отразяване, дават си сметка, че за някои продукти и услуги не е важно да минеш през посредник, а директно да отидеш при потребителя. Търси се по-голяма ценова ефективност по отношение на разходи и оптимизиране на бюджета.

Кои агенции ще отпаднат от сектора?

- Никой не е стигнал до фаза на пълно отпадане. Компаниите в условия на криза трябва да бъдат по-гъвкави. Повече спечелиха тези, които работеха 2-3 пъти повече, на по-ниски цени. Ако те успеят да го правят и извън кризата, ще бъдат още по-печеливши.

Интернет ли е новото място, на което ще се развива PR?

- Всеки нов канал за информация или нова технологична платформа за разпространение на знания намира своето място на непрекъснато разширяващия се пазар, без да убива традиционните. Класическият PR няма да умре заради интернет и социалните групи. Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с колкото се може повече канали. Наблюдава се промяна в пазарните ниши и дялове – вече никой
не е тотален монополист по отношение на комуникациите. Смятам, че интернет базираните комуникационни решения и PR програми имат много важно място на пазара. Интернет обаче не може да се използва като другите медии – т.е. да бъде дирижиран. Агресивното разпространение на търговска информация в социалните мрежи може да накара потребителя да се откаже от този канал.

Как ще се развива пазарът на PR услуги занапред?

- Все повече ще се набляга на интегрирани маркетингови кампании. Ще се върви към онлайн базирани кампании. Тепърва ще видим плюсовете и минусите на този тип платформи. С възстановяването на икономиката отново ще се възвърне събитийният PR, този път по-ориентиран към директния потребител или конкретна кауза. Потребителят започва да цени кампании, насочени към защита на общия интерес, не само на търговския.

Пренаситен ли е пазарът?

- Силната конкуренция означава, че PR пазарът е в добра форма. От друга страна, секторът все още е в развитие. В България PR е млада професия. Има много организации, институции и компании, които нямат ефективен PR, а имат нужда от добра комуникация с потребителите. В този смисъл има място за още добри агенции.

До каква степен нашите агенции са в час с тенденциите на външния пазар?

- Все по-голяма част от агенциите са част от различни международни мрежи, обменят информация и участват в международни конкурси. Важен момент е, че PR предполага добро познаване на местната среда, характер, тенденции и психология. В този смисъл международният опит невинаги е полезен. Има случаи, в които използването на ноу-хау от чужбина не е особено уместно на родна почва, и това трябва да се отчита от компаниите.

Започна ли държавата да търси повече услугите на PR агенции?

- Държавата няма ясни политики и практики за това как да си организира комуникационните конкурси. При предишното правителство видяхме много лоши практики в тази посока. Държавните институции ползват услугите на агенции – от отчета за управлението на тройната коалиция става ясно, че са харчени огромни пари за комуникационни проекти, от които няма видими следи. Институционалният PR е бил сведен до корупционни практики и прехвърляне на средства. Факт е, че за институционален PR в България през последните 3-4 години са изхарчени огромни пари, а това не е допринесло по никакъв начин за повишаване на информираността на обществото. Трябва да се въведат ясни стандарти и практики при избора на агенции, както и да има максимална прозрачност и публичност на тези конкурси.

Стр. 22

PR Kernel I 2010-04-15

За първи път три български PR агенции, членове на БАПРА (www.bapra.org) са номинирани за финалисти в международния конкурс за PR награди SABRE 2009 (www.holmesreport.com). Престижният конкурс се организира от PR легендата Пол Холмс, който е председател и на първото издание на конкуса на асоциацията BAPRA Bright Awards. Отличени в SABRE 2009 са агенциите APRA Porter Novelli (www.apraagency.com), All Channels | PR (www.all-channels.com) и Intelday Solutions (www.intelday.com).

Тази година финалните резултати от престижния международен конкурс ще бъдат обявени на официална церемония на 26 май в Лондон в извесната зала и една от забележителностите на британската столица – The Roundhouse. Общият брой на кандидатурите надхвърля 2000 от около 28 страни, от които само около 20% са сред номинираните.

За първи път тази година журито обяви Bronze и Iron награди, като печалившите бяха анонсирани още при обявяването на номинациите за основните категории. Сред отличените отново има българска агенция – APRA Porter Novelli спечели бронзова награда в категорията Медийно позициониране: списание за съвместен проект със списание National Geographic България, част от кампанията „100 години Независимост на Република България”, организирана за Министерски съвет. Наред с това агенцията е номинирана и за награда в категорията Интегриран маркетинг с кампанията за Нестле България – „Живей Активно!”.

All Channels | PR получи номинация за SABRE 2009 и ще участва на финала на престижния конкурс с проекта – „Поредица от събития по повод деня на жената – 8ми март“, организиран в 4 бълргаски градове за клиента AVON България в категорията Специална публика: Маркетинг за жени. All Channels Communication участва в конкурса за четвърта поредна година и вече има общо три златни отличия и четири номинации. All Channels | PR е единствената българска PR агенция, носител на 6 международни награди и над 15 номинации.

IntelDay Solutions получи номинация за най-добра регионална кампания за Източна Европа. Кампанията, която агенцията представи бе “Имигранти: За всеки има хляб под слънцето”, реализирана по проект на Европейския интеграционен фонд и Министерството на труда и социалната политика. Партньор в проекта е Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти. Това е второ поред международно признание за дейността на агенцията, която през 2007г. спечелили Световна златна награда за PR на Международнатата организация на PR специалистите (IPRA) в категорията Публичен сектор за национална кампания за превенция на птичи грип, организирана от УНИЦЕФ – България.

Оригинална публикация

Intelday Solutions I 2010-04-15

Intelday Solutions получи номинация за най-добра кампания за Източна Европа в международните PR награди EMEA SABRE 2009. Aгенцията участва с проект за кампания, целяща да промени нагласите на българското общество към имигрантите в страната. Кампанията „Имигранти: За всеки има хляб под слънцето” се реализира по проект на Европейския интеграционен фонд и Министерството на труда и социалната политика на България, с партньорството на Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти.

Общият брой на кандидатурите за EMEA SABRE 2009 във всички категории надхвърли 2000 от 28 страни.

Агенцията на Източна Европа ще бъде обявена на тържествена церемония на 26 май в Лондон, където ще бъдат раздадени всички награди EMEA SABRE 2009 в отделните категории. Събитието ще се състои в най-големия Арт център в Северен Лондон – The Roundhouse – място, където са пяли Джими Хендрикс, Пинк Флойд и други звезди.

Intelday Solutions е носител и на Световна златна награда за PR на IPRA (Международнатата организация на PR специалистите) за социалната кампания на УНИЦЕФ – България за превенция на птичи грип.

Intelday Solutions е българска компания за пъблик рилейшънс и реклама, създадена през 2001 г. Специализирана е в корпоративен, международен, здравен и социален PR, връзки с институции, управление на корпоративна история на национално и международно ниво.

Компанията е пълноправен член на Българската асоциация на PR агенциите, Асоциацията на рекламните агенции в България и асоцииран член на Българската уеб асоциация.

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10

Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша

В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.

Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.

"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).

Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.

Погледнато отвън

Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.

В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.

При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.

А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".

Какво, ако големите не играят?

Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.

От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.

Какъв е смисълът от конкурсите

Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.

Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."

Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."

Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe | Кристоф ЖИНИСТИ | 2010-03-18

Кристоф Жинисти е изпълнителен директор на Rumeur Publique – призната като водеща за IT PR в Европа, носител на редица международни награди, включително "PR компания на годината" за 2000 и 2ООЗг. във Франция. Работи за създаване на креативни мостове между интернет и политиката. Основател е на "Интернет без граници" – НПО за популяризиране свободата на изразяване в мрежата. Той е признат за "най-влиятелния блогър"във франция. Жинисти е авторитетен специалист по въпросите на въздействие на "Интернет върху обществото, развитието на новите медии и дигигалната революция. През февруари 2ОО9г. той посети страната ни като гост-лектор на международната конференция на IPRA и сподели добрите си впечатления за качествата на българските PR специалисти., отбелязвайки факта, че един от най-добрите професионалисти в неговата агенция е българка.
Разглеждайки възможностите, които Дубай предоставя пред комуникационните стратези, трябва да вземем под внимание две важни обстоятелства на местната икономическа реалност.
Петролните ресурси на емирството са традиционно ниски (по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби). Перлата на Персийския залив не дължи благосъстоянието си на "черното злато", както повечето емирства и съседни страни в региона, а преди всичко на развитието на търговията и туризма. Разположението на емирството благоприятства просперитета на тези сектори, които са добре оползотворени.
Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище, но също така е и финансов център, развива се бързо в областта на услугите и информационните технологии.
Втората констатация, която може да бъде направена е следствие на първата. Най-екзотичното от Обединените Арабски Емирства е пионер в търговските и туристически отношения с външния свят в регион, считан за враждебен към западния свят и култура. Ултрамодерният и бизнесориентиран Дубай предоставя изключително благоприятна среда за имплементиране на всички големи международни компании, желаещи да развиват търговски отношения в региона.
За кратък период от време, в годините на икономически бум, и комуникационният бизнес в емирството достигна своята зрялост. Публичните комуникации се развиха успоредно с установяването на местни централи на световните корпорации.
Големите международни комуникационни мрежи отдавна са заявили своето присъствие – Marstellers Burson, Ogilvy, Edelman, Weber Shandwick, Hill & Knoltown, Publicis развиват дейност, обслужвайки бизнеса на интернационални компании, локализирани в региона.
Втората група участници са местните агенции, които са по-малки и се грижат за комуникационните нужди на местни структури и организации на емирствата. Преобладаваща част от тези агенции са управлявани от членове на ливанската общност, с особено силно присъствие в сектора на маркетинговите комуникации и връзки с обществеността. Ливанската диаспора се състои от араби, забележително интегрирани към западната култура. Предимство, което отрежда много добри позиции в бизнеса в Дубай.
PR практиките са доста напреднали, затова не е трудно за международните агенции да се адаптират към тази среда на неограничени възможности. Особено търсени са висококвалифицирани PR специалисти с творчески подход към организирането и управлението на събития (преобладаващ дял от връзките с обществеността са ориентирани към организирането на събития), както и умението да обслужват клиенти в няколко страни (в повечето случаи дизайнът на кампании, предназначени за съседните емирства и близки страни като Катар или султаната Бруней … се изпълнява на територията на Дубай).
Маниерът в PR практиката е нещата да се изпипват по "западен стил", но с трайно уважение и респект към местната култура, религия и манталитет на арабското население. Макар да не е норма, по-добре да се придържате към този подход. Иначе умението да се градят мостове между различни светове е максимално усъвършенствано именно в Дубай.
Неотдавна, Дубай демонстрира технологични и комуникационни възможности с впечатляващ спектакъл по повод откриването на най-високата сграда в света Бурж Халифа. Комбинация от ослепителни фойерверки, светлинни лъчи, водни и звукови ефекти, музика и хореография превърнаха вечерта на 4-ти януари 2010-та година в спиращо дъха сетивно изживяване. "Изпълнението е безпрецедентен символ на новаторския дух на Дубай", заяви г-н Ахмед ал Матруши, управляващ директор на Emaar Properties ( компанията, построила кулата ). В комуникационната стратегия за представянето на новото архитектурно чудо си сътрудничеха експерти от франция,Великобритания и САЩ, а стотици международни медии, наред с Дубайската телевизия предаваха на живо от сцената на събитието.
Разбира се, лукс индустрията има водеща роля в икономиката (задвижвана от бума в строителството на впечатляващи хотелски комплекси, бизнес сгради и богати търговски центрове), но различните сфери на културата и медиите се радват на особен бум напоследък.
Модерният мегаполис едва ли скоро ще изгуби вниманието към себе си. Пазарът е необятен и все още може да отговори на очакванията на нови участници, привлечени към изпълнения с екзотика и присъща показност свят на емирството. Грешка би било да се смята, че стагнацията в строителния сектор ще доведе до несъстоятелност. Това, разбира се, е сериозно предупреждение и покана за no-добро управление, но не и краят на Дубай. Включването на играчи от съседни емирства като Абу Даби, които процъфтяват, е допълнителен стимул за обогатяване на опита в областта на публичните комуникации.

Стр. 94-95

EVENTS.dir.bg

Кога: 22 март 2010 (понеделник), 12.00 часа
Къде: София, Галерия „Склада“, ул. „Г. Бенковски“ №11, ет. 3
Достъп: За медии
Организатор: Българска асоциация на PR агенциите (БАПРА)

Събитието:

Българската асоциация на PR агенциите организира коктейл по случай анонсирането на BAPRA Bright Awards.

Събитието ще се проведе на 22 март, понеделник, от 12.00 ч.

в Галерия „Склада“, ул. „Г. Бенковски“ №11, ет. 3

За повече информация, моля, свържете се с:

Ивелина Николова, М3 Communications Group, Inc.,
тел.  +359 2 818 70 10  +359 2 818 70 10 , моб.  +359 886 717 772  +359 886 717 772 .

Велеслава Жерева, All Channels PR,
тел.  +359 2 434 03 70  +359 2 434 03 70 , моб. +359 878 601 759.

Оригинална публикация

Информация за BAPRA Bright Awards 2010

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА | 2010-03-13

В тази поредица "Мениджър" ще представя водещи пиар специалисти в България с техните истории. Имената им са познати на всички в бранша. Сега предстои да научите за онези хора, събития, кампании, които са преобърнали живота им. И са им помогнали да разберат големия смисъл на професията. Първи наш гост е Николай Неделчев – управител на Publicis/MARC България.

Николай Неделчев: Как не заминах за Брайтън

Известният пиар специалист започва кариерата си малко случайно. Първата му работа е за Apple
ЕДВА БЯХ ЗАВЪРШИЛ международни отношения, с идея да продължа образованието си в University of Sussex в Брайтън, когато една случайна среща преобърна всичките ми планове. Бях отишъл в УНСС да си оправям някакви документи и срещнах в коридора учителката ми по английски. Нейният съпруг си търсеше човек, който да се занимава с маркетинга на една голяма американска компютърна компания, и тя смяташе, че аз съм най-подходящият за това.
Разбира се, по онова време въобще не знаех какво е маркетинг, а с компютрите имах кратък, но не любовен период, докато учех програмиране по време на следването.
Както и да е, не заминах за Брайтън, а постъпих като маркетинг мениджър в "Български бизнес системи" – независимата маркетингова компания на Apple за България. Бях вторият служител във фирмата след техническия специалист, назначен ден по-рано. Всичко беше на зелена поляна. Аз доведох няколко мои приятели, започнахме здраво да работим и за кратко време станахме най-добрият екип в ИТ бизнеса.
Само година по-късно вече имах много идеи и започнах да усещам как една марка може да стигне до потребителите. И заедно с колегите ми започнахме да издаваме първия корпоративен вестник у нас – Apple News.
Сами си пишехме новините, сами си правехме дизайна и предпечата. Но вестникът бе пълен с полезна информация, която направи впечатление на читателите. При това не само на тях, но и на издателите на излизащото по това време специализирано ИТ списание BAIT. C тях подписахме договор за разпространение на Apple News. И така корпоративният ни вестник започна да се продава по сергиите. Нашите информации за марката и посланията ни започнаха да стигат до широк кръг хора.
След Apple News решихме да организираме специализирано изложение Apple Expo. Наехме помещения в НДК, брандирахме ги с логото на "нахапаната ябълка" и поканихме всички наши партньори и контрагенти, както и ресорни журналисти да се запознаят с новите продукти на компанията.
Имаше страхотен успех. Неслучайно след Apple Expo започна да се провежда и специализираното ИТ изложение BAIT Expo.
Apple бе култова компания и през 1994 г., с визия и философия, каквато не притежаваше нито един компютърен гигант по света. Но с бюджет за реклама и комуникация пренебрежимо малък в сравнение с основните си конкуренти Microsoft и IBM. Ho c нашите усилия пазарният дял на компанията за България достигна малко повече от 10% и отстъпваше по този показател в Европа само на Франция.
Тогава осъзнах силата на пиара. Да създадеш новина, да изпратиш пресрилийз на журналистите, да им помогнеш с допълнителна информация и те след това да кажат: "Е, страхотно", беше истинско предизвикателство. При това без да ги сугестираш, сами да открият добавената стойност за своите читатели или зрители и да публикуват или излъчат без пари материал за твоята компания.
Някъде по това време разбрах, че трябва да работя целенасочено по посока на интегрираните маркетингови комуникации. Като имаш малък бюджет, започваш да търсиш оптимизация, очевидно не можеш да се мериш с големите играчи, на които бюджетът за комуникации е 10 пъти по-голям от твоя. И започваш да търсиш алтернативни канали.
Въпреки успехите напуснах Apple заради предприемаческия сърбеж. Само три месеца след като си тръгнах от "Български бизнес системи", през март 1995 г. основах M.A.R.C. , което е акроним на Marketing, Advertising, Research and Communications.
Така че моят път в пиара започна с Apple. Бяха славни времена, а аз съм благодарен на съдбата, че животът ми направи такъв завой.

Стр. 84-85

сп. Human Capital I 2010-03-18

Мария Попова е новият оперативен директор на българската компания в сферата на комуникациите и връзки с обществеността „Юнайтед Партнърс”. Тази нова позиция е част от стратегията за разширяване и развитие на дейността на агенцията на международни и регионални пазари, върху което ще се фокусират създателите на компанията – Мария Гергова и Гергана Василева.

Мария Попова започва кариерата си в сферата на ПР-а преди 8 години в „Юнайтед Партнърс”. С работата си за клиенти като Procter & Gamble, Lufthansa, ING Bank, Diageo, БТК, UNICEF, Johnson WAX тя натрупва богат опит в разработването и прилагането на корпоративни, продуктови и социални кампании, събитиен мениджмънт и управление на кризисни комуникации.

Две години заема длъжността „Акаунт Директор” в международната комуникационна верига Mmd Corporate, Public Affairs & Public Relations Consultants, където консултира по отношение на корпоративни комуникации и пъблик афеърс международни компании като GE Energy, ArcelorMittal, ТВЕЛ, Intel. В сферата на продуктов PR и връзки с медиите работи с клиенти като BASF, Mars inc, Nokia, easyJet, Panasonic, Nexcom, Groupama и други. Мария Попова участва и в стратегическото и административно управление на българския офис на агенцията.

Оригинална публикация