в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-20 

За втори път Олга Лозанова е програмен директор на Нова тв, като сега е поела тези функции и за каналите “Диема”.

Между 2001 и 2006 г. тя заема същата позиция в Нова тв, след което си тръгва оттам, за да направи пиар агенцията “ОТ-ДО Консулт”. Малко по-късно става директор “Корпоративни комуникации” в М-Тел. Две години са й напълно достатъчни, за да се върне след това пак в медия.

Завършила е българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Баща й е известният архитект Лозан Лозанов, майка й Олга Станева също е архитект. Затова пък всички познават брат й Георги Лозанов като медиен експерт.

Олга е омъжена за художника Кирил Якимов.

- Г-жо Лозанова, вие с вашето семейство бихте ли влезли, за да ви гледа цяла България?

- Моето шумно, безумно италианско семейство, което непрестанно живее на педал, сигурно би било любопитно за наблюдение. А пък за мен не е никакъв проблем кой ме гледа и с какво око. Но не бих могла да вляза в къщата по съвсем други причини – не мога да си представя повече от 5 минути без да говоря по телефон, повече от 5 дни без да превключвам с дистанционното различните програми и не мога да заспивам вечер, ако не чета роман или поне не го пиша.

- Как ви хрумна идеята да влязат цели семейства в новия сезон на “Биг Брадър”? Защо го правите?

- След бума на турските сериали като че ли знаем много повече за това какъв е моделът на едно турско семейство, отколкото как живеят Петрови от съседната улица. Затова решихме да посветим този сезон на “Биг Брадър” на семейството, защото то е ключ към това какво ни се случва и като общество.

“Биг Брадър фемили” е телевизионен хибрид между познатия формат и други жанрове като семейна сага, комедия на нравите, социална публицистика. В къщата ще живеят между 9 и 12 семейства, всяко от които представя различен модел на отношения и възглед за света. Кой от тях ще е най-успешен и кой най-провален? Кои са ценностите, които изграждат различните модели, ще оцелее ли традиционното българско семейство и какво изобщо се крие зад понятието традиция? Колко далече или близо е балканският модел до европейския? Това са само част от въпросите, чиито отговори ще се разиграват пред очите ни през водопад от сълзи, смях, любов, страст, отчуждение, сблъсъци и прегръдки.

Нова тв винаги е експериментирала и провокирала зрителите с неочаквани решения. По всичко личи, че и този сезон ще бъдем на гребена на вниманието, ако съдя по огромния интерес още преди началото на предаването.

- Има ли известни семейства?

- На 22 март в къщата ще влязат десетина абсолютно анонимни семейства, но прогнозирам, че най-късно след месец те вече ще са звезди от най-гледания български реален сериал.

- Колко деца ще влязат в къщата и в кое училище ще учат?

- Засега ще влязат 5 деца на възраст между 2 и 7 години, които през първите две седмици ще бъдат като на ваканция и ще стоят в къщата, без да ходят на училище. След това ще посещават престижно учебно заведение, където ще се обучават по лицензирана от министерството на образованието програма, обогатена с разнообразни извънкласни дейности, които да развиват техния творчески потенциал.

- Родителски и неправителствени организации се притесняват за психичното здраве на децата, които ще участват. Имат ли основание?

- Според нашия екип от психолози няма никаква реална опасност за психичното здраве на децата. Тяхното становище почива както на богатата им практика и опит при работа с подрастващи, така и на редица детайлни изследвания, правени върху децата, които вече са живели в къщата на “Биг Брадър” в предишните сезони.

Взети са всички възможни мерки, за да се чувстват децата комфортно и в безопасност – от обезопасяването на самата къща през разнообразяване на ежедневието им с извънучилищни занимания до факта, че те няма да участват в нито една от мисиите на “Биг Брадър”.

А най-голямото предимство за тях е, че ще имат възможност да прекарват много повече време от обикновено с родителите си – лукс, който малко хора извън къщата можем да си позволим.

- Има ли голямо разделение между различните семейства – какво е то и на какво се дължи?

Най-бедното семейство в къщата живее със 100 пъти по-малко средства от най-богатото.

Най-младото е с около 50 години по-малко от най-възрастното. Има семейство, което е прекарало 15 000 дни повече заедно от друго и пр. Тоест различия има и те са търсени, за да се постигне пълнота на палитрата. Но както във всеки сезон на “Биг Брадър”, и тук ние не целим представителна социологическа извадка, а подбираме семействата по други критерии – интересна история, типажи, възможност за взаимодействие вътре в къщата.

- Какви пари плащате на семействата?

- На семействата не се плащат хонорари за участието им, но те ще получават от “Биг Брадър” заплата, пропорционална на парите, които вземат в реалния живот. Така че в понеделник ще разберете кой с колко пари ще трябва да преживява в къщата.

- Какво ще ядат, кой ще им готви, какво ще се продава в магазина?

- В къщата ще има супермаркет и ресторант. В зависимост от възможностите и желанията си съквартирантите ще могат да си готвят или да се оставят в ръцете на професионалните готвачи.

След бума на турските сериали знаем за техните семейства, но не и как живеят съседите Петрови.

- Външните хора, които ще влизат в къщата, подписват ли някаква декларация да не говорят какво се случва вътре?

- С всички има сключени договори с клауза за конфиденциалност.

- Почти всички предавания на Нова тв ще бъдат ангажирани с “Биг Брадър”. Как ще се случва това?

- Тук не става въпрос за някакъв нарочен ангажимент, а за разглеждане на случващото се в къщата през различни ъгли. “Биг Брадър” е такъв тип предаване, което лесно се превръща в социален феномен, в нещо, което наред с футбола, политиката и светските клюки се обсъжда на следващата сутрин. Затова по естествен път влиза в дневния ред на останалите ни предавания.

- Участниците този сезон са различни, но реално шоуто е същото. Не омръзна ли на хората? Докога ще правите “Биг Брадър”?

- Докато хората искат да го гледат. Всеки сезон ние избираме различен фокус и всъщност правим различно предаване. “Биг Брадър” е единственото риалити, което се превърна само в жанр. Както продължават всеки сезон да се правят различни сериали, така и всеки сезон на “Биг Брадър” е като отделен сериал.

- Ще има ли “ВИП Брадър” за семейства или друг вариант?

- Както обичаше да казва царят, рано е да се каже.

- Би Ти Ви и ПРО.БГ снимат сериали, Нова тв спря “Забранена любов”. Ще го пускате ли пак, след като имате готови 100-ина серии? Ще продължите ли да го снимате?

- Първият сезон на “Забранена любов” беше успешен за Нова. Имаме заснет втори сезон, който ще излъчим и ако и той е така успешен като първия, ще снимаме и трети.

- Планирате ли нов български сериал?

- Да, дори наскоро приключи конкурс на Нова тв за сериал, в който за моя радост участваха почти всички големи продуценти, както и много млади хора. Но планирането и подготовката на такъв проект е дълъг процес, така че още сме в началото.

- Защо телевизиите се обърнаха към сериалите? Отива ли си модата на риалити форматите?

- Двата жанра не са взаимно изключващи се, а взаимно допълващи се. В България просто първо се разви риалити телевизията, а сериалите тепърва прохождат. Досега телевизиите бяха плахи и както обикновено Нова първа от частните медии експериментира. Смятам, че сега и останалите, окуражени от успехите на турските колеги, ще започнат по-смело да инвестират в производство на собствени сериали.

- Какво ще гледаме през тази и следващата година, когато според икономистите кризата все още ще я има? Как телевизиите планират да се спасяват в тежката икономическа ситуация?

- Телевизията в това отношение е много различна от другите типове бизнес, защото не можеш да “свиеш” производството заради кризата, тъй като денят продължава да има 24 часа и ти трябва да произвеждаш същото количество програма, независимо че приходите ти намаляват. Не можеш да си позволиш и рязко да снижиш качеството, защото кризата пък вдига гледаемостта на телевизиите като цяло, тъй като хората не могат да си позволяват много други забавления и си стоят повече вкъщи. Затова, ако сега разочароваш лоялната си аудитория, много трудно ще си я върнеш обратно, когато кризата отмине.

Така че става дума за един сложен баланс, в който най-малките рестрикции са за програмата. Все пак, ако има нещо, което ще се случи като тенденция, смятам, че телевизиите като цяло ще залагат на изпитаните формули и по-малко ще рискуват.

- Защо забавните предавания са все повече в ефира – за да преодолеят медиите по-бързо кризата или има притеснение да се правят сериозни и задълбочени разследвания примерно?

- Притеснение няма. Нова прави много и задълбочени разследвания, които все по-често водят до вземане на мерки от страна на институциите, и това е окуражаващо. Не съм забелязала и някакво рязко покачване на количеството на забавните предавания спрямо миналите години. По-скоро се случва нещо друго, което е естествен процес – все повече се размиват телевизионните жанрове и сериозното влиза във форматите на забавното, както и обратното. Това според мен е пътят на модерната телевизия поне за нашите географски ширини, където често пъти политиката е по-забавна от шоупрограма.

- Георги Лозанов, който освен медиен експерт ви е и брат, често критикува или хвали Нова тв. Как се чувствате в двата случая?

- В телевизионния занаят, който е сред най-публичните, е задължително да успяваш да отделяш частния си свят от професионалния. Аз се смятам за вряла и кипяла в това отношение, защото не само с Георги имам подобни отношения. София е малка, телевизионните среди са още по-малки и почти с всички, с които се налага да работиш, имаш и някакви лични отношения.

А иначе Георги е цар на това да те критикува, докато те хвали, и обратното, така че никога не му се връзвам напълно.

- Вие сте кума на Нико Тупарев – продуцента, който прави доста предавания за Нова тв. Влияе ли това на работата ви и как?

- Виж горното, с изключение на това, че Нико никога, ама никога не ме е хвалил извън майтапа, тъй като често се спекулира с нашето приятелство. А то е старо като слон и силно като бик. На мен поне само ми е помагало в работата, защото знам, че мога да разчитам отгоре на 100-те процента, които той така или иначе ще вложи в продукта. А също така имам комфорта да му кажа направо къде е сгрешил според мен и за какъв тип предавания не става като продуцент. Защото всеки си има стил и не може да прави всичко.

- Умишлен ли беше скандалът в “Шоуто на Иван и Андрей” с Дянков и президента?

- Иван и Андрей, както личи от заглавието на предаването им, правят шоупрограма, в която всичко в рамките на закона е позволено и възможно. Смисълът на подобни шоута е да провокират, забавляват, вадят смешното от сериозното и обратното. Оттам нататък всеки може да реагира както сметне за уместно и това е веселата страна на демокрацията.

А иначе съм уверена, че и в най-смелите си сънища не са се виждали в центъра на процедура по импийчмънт, но явно няма невъзможни неща, както те самите обичат да се изразяват.

- Преди време при подобна ситуация Иво Инджев си тръгна от Би Ти Ви. Каква ще е съдбата на двамата водещи?

- Не мога да коментирам при каква ситуация и защо Иво Инджев си е тръгвал от Би Ти Ви, но Иван и Андрей са добре дошли в Нова.

- Когато политиците се карат, медиите печелят ли?

- А вие как мислите?

- Преди време се бяхте откъснала от медиите и работехте за телекомуникациите. Защо се върнахте?

- Телевизията е голяма тръпка, но е толкова интензивна като преживяване, че трябва да се самоизключваш от време на време, да я огледаш отстрани и после пак да скачаш в месомелачката. При мен обаче, както всичко, и това беше повече плод на случайност – не бях планирала първото си напускане на Нова тв, а още по-малко съм мислила, че някога ще се завърна пак.

- Как коментират у вас постоянната ви заетост?

- Не я забелязват, защото за относително краткото време, което прекарвам вкъщи, успявам да наложа такъв шеметен ритъм, че им трябва време да си отдъхнат.

- Как се забавлявате в свободното си време, семейно ли?

- За мене най-голямата забава е общуването във всичките му проявления. А пък най-любимото ми общуване е със семейството и приятелите, които са се слели в едно, защото гледам на роднините си като на приятели и на приятелите си като на семейство.

- За какво си харчите парите?

- О-хо-хо – истински професионалист съм в този занаят. Вино, пътуване, ресторанти, покер, обувки, книги, списания… Това, за което не съм похарчила нито лев, е козметика и спорт, което все повече е видимо и с невъоръжено око. Но явно всяко нещо, дори и това, което не си купил, си има цена.

По нашите ширини политиката често е по-забавна от шоупрограма.

Стр. 12-13

Capital.bg I Мара ГЕОРГИЕВА I 2010-03-19

През ноември уебдизайнерката Мая Банкова от Пловдив присъства на StartUP конференция в София. Това е място, където предприемачи, бизнес ангели и други инвеститори помагат със съвети и опит на млади хора, решили да се захванат със собствен бизнес.

Мая също идва, за да види как да реализира своя идея. Една от специалните сесии се оказва особено полезна за нея. "Студенти, които вече бяха основали своя фирма, споделиха грешните си ходове до момента. Осъзнах, че и аз съм минала през такива перипетии, но не съм си давала сметка, че те ме отдалечават от целта", разказва Банкова.

Анализът, споделеният опит и отрезвяването са първата полза от конференцията. Следващата са срещите и контактите в двата дни на StartUP-а. "Събират се много хора с общи виждания и така намираш себеподобни", казва Банкова. Тук тя срещна бъдещ партньор, който също като нея имал идея да създаде интернет приложение. Решили да направят нещо заедно. "Засега замисленото е в застой, но не е отписано", уточнява Банкова. Тя обаче вече работи по друг свой проект – организирането на StartUP в Пловдив.

Новото общество на младите предприемачи

"Софийската конференция толкова ме впечатли, че си казах: "Това трябва да се случи и в Пловдив", разказва Мая. Оказа се, че идеята е хрумнала на още двама пловдивчани – Гено Рупски и Пейчо Суванджиев. Рупски е програмист, а Суванджиев сега започва свой бизнес – химическо чистене. Тримата не се познавали, затова всеки от тях поотделно писал до организаторите на StartUP с молба за подкрепа.

Фондацията StartUP, основана от студенти, която от 2007 г. организира събитието, вече е издала безплатен лиценз на пловдивските ентусиасти. Така конференцията за предприемачество за пръв път ще напусне столицата и на 17 и 18 април ще се проведе в Пловдив. Някои от презентациите на действащите предприемачи, включени в програмата, са: "Стига да искаш – можеш", "Богат татко, беден татко или кой искам да бъда", "Еко + красиво = Бизнес?", "Инкубиране на стартиращи фирми", "Възможностите се делят на: добри и пропуснати", "Отгледай си правилно идея".

"Искаме да вдигнем шум, да поставим основите на общество на младите предприемачи в нашия град. Искаме да разсеем представата, че няма надежда, че трябва да имаш солиден гръб за да правиш бизнес. Искаме всеки, който има идея, да знае, че трябва да опита", казва Мая Банкова.

Организаторите на StartUP по правило работят безвъзмездно. Лекторите също не получават възнаграждение. Доскоро и участието на посетителите беше безплатно. "От миналата есен обаче въведохме входна такса. Всеки присъствал сам трябваше да определи каква сума иска да плати. Средните суми бяха между 10 и 20 лв., но някои оставиха по 1 стотинка, а двама души платиха по 75 стотинки", разказва Валентин Алексиев, студентът, по чиято идея възниква StartUP през 2007 г. Днес той вече е дипломиран магистър, но продължава да е в центъра на събитията, а на визитната му картичка пише "капитан на StartUP".

Входът за StartUP@Plovdiv 2010 e 30 лв. за двата дни от проявата, но до края на март билетите са с 50% по-евтини. Събитието ще се проведе в зала 1 на "Лъки синема". Събраните от входната такса суми ще отидат за наем на залата и техниката, кетъринг, отпечатване на плакати, материали и на StartUp Guide. Парите няма да покрият всички разходи, затова организаторите са намерили и спонсори. Ползата за Банкова, Рупски и Суванджиев, чиято средна възраст е 27 години, е в опита да направят такова събитие и в контактите с интересни хора, смятат те.

От конференция до екосистема

StartUP@ са независимо организирани събития, за които обаче трябва да се получи безплатен лиценз от фондация StartUP. "Много хора искат да има такива конференции в техния град. Освен от Пловдив, имаме запитвания и от Варна, Велико Търново, Лом. Помагаме на всички с ноу-хау, контакти, информация", обясни Валентин Алексиев.

Получаването на разрешение за организиране на регионални конференции става срещу задължението да се спазват определени правила. Първото изискване е лекторите да са само и единствено предприемачи и инвеститори, а не научни работници или консултанти, уточнява Алексиев. Дискусиите имат специфичен и вече утвърден формат – 20 минути лекция, 20 мин. – въпроси и отговори.

Създаването на бизнес контакти по време на конференцията е особено важно и то се стимулира по различни начини. Сцената се предоставя на всяка стартираща фирма, която иска да се представи пред цялата аудитория. "Това са кратки и бързи презентации, така наречените Elevator Pitch, в които човек може да обясни какво търси – популярност, партньори, клиенти, финансиране, а в почивките да направи контакти с подходящите хора", обяснява капитанът на StartUP.
Започналата като конференция инициатива, сега се разраства в "екосистема за стартиращи фирми". "Това означава, че се опитваме да обединим и да свържем хора, които искат да започнат свой бизнес, с предприемачи, бизнес ангели, фондове за дялови инвестиции и фирми, предоставящи услуги (юридически, счетоводни и др.)", обясни Валентин Алексиев.
Форматът на StartUP също търпи развитие. След есента на 2007 г. всяка година се организира по една голяма обща конференция и по една – специализирана.
Новото за тази година е предстоящият StartUP BIO на 24 април в София. Акцентът ще бъде върху фермерството, подкрепяно от общността. Своя опит ще споделят биопроизводители и търговци на биопродукти. Първият ден е предвиден за презентации, въпроси и отговори, а вторият – за посещение на биоферма за мляко в Мало Бучино. Входната такса е 10 лв. за двата дни. На 15 май пък ще се проведе StartUP Tech. Фокусът на този софийски форум е върху възможностите за стартиране на технологично базиран бизнес. Очакват се и инвеститори от чужбина. Билетът за посещение ще бъде 10 лв.

А ако и вие искате да участвате в StartUP-Пловдив, може да видите програмата на StartUPatPlovdiv.org. А ако искате да организирате такава конференция свържете се с Фондацията StartUP на startup-bg.org.

Равносметка

Общите конференции StartUP събират всяка година по около 800 души, а специализираните – по 200-250. Над 90 предприемачи, изпълнителни директори и инвеститори са били лектори от 2007 г. досега. Липсва точна статистика, но приблизително 15-20 фирми са стартирали след събитието.

Оригинална публикация

сп. Human Capital I 2010-03-18

Мария Попова е новият оперативен директор на българската компания в сферата на комуникациите и връзки с обществеността „Юнайтед Партнърс”. Тази нова позиция е част от стратегията за разширяване и развитие на дейността на агенцията на международни и регионални пазари, върху което ще се фокусират създателите на компанията – Мария Гергова и Гергана Василева.

Мария Попова започва кариерата си в сферата на ПР-а преди 8 години в „Юнайтед Партнърс”. С работата си за клиенти като Procter & Gamble, Lufthansa, ING Bank, Diageo, БТК, UNICEF, Johnson WAX тя натрупва богат опит в разработването и прилагането на корпоративни, продуктови и социални кампании, събитиен мениджмънт и управление на кризисни комуникации.

Две години заема длъжността „Акаунт Директор” в международната комуникационна верига Mmd Corporate, Public Affairs & Public Relations Consultants, където консултира по отношение на корпоративни комуникации и пъблик афеърс международни компании като GE Energy, ArcelorMittal, ТВЕЛ, Intel. В сферата на продуктов PR и връзки с медиите работи с клиенти като BASF, Mars inc, Nokia, easyJet, Panasonic, Nexcom, Groupama и други. Мария Попова участва и в стратегическото и административно управление на българския офис на агенцията.

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-03-19

Вижте видео (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Добро утро на Диана Дамянова и Максим Бехар! Продължаваме по тази история на седмицата с двете листчета с 28-те мерки, за които беше опровергано, че са дело на политически мозъчен тръст в момента, но темата за кризисния PR ни накара да ви поканим, в който всъщност изпадна според мен и Симеон Дянков, а и правителството. Какво се случи според вас реално? Дали имаме едни непопулярни мерки, които каквито и да са те, винаги заглавието ще е „Сатър за всички”, дали мълчанието, което предприема и в момента Симеон Дянков е добро от гл.т. на PR? Дали синдикатите изпързаляха по някакъв начин, с извинение за израза, правителството, за да отидат по-силни на тези преговори, които предстоят? Как разчитате събитията?
Максим Бехар: Смятам, че всичко това е плод на един огромен вакуум, който имаме информационен, от страна на хората, които трябва да доставят информация всъщност дали България е в криза. Едно. И второ, ако е в криза, икономическа или финансова, как ще излезе от нея.
Водещ: Тоест, когато има вакуум…
Максим Бехар: Нормално е един министър на финансите, или един екип на министъра на финансите около него, или премиерът, или който и да е да излезе пред хората, които гласуват, които избират, които биха били потърпевши и да каже всъщност България къде се намира и каква е икономическата програма оттук нататък. Това е много важен въпрос, тъй като това, което се случва в Гърция сега разтревожи много хора.
Водещ: Това е плод на липса на реакция на време, или?
Диана Дамянова: Вижте, това, което прочетохме във вестника със сатъра представлява много простичък казус. Когато в едно семейство парите не достигат, ама много не достигат, и бащата е събрал семейството и казва, дайте сега всички варианти и да видим как можем да се оправим финансово. И майката казва, ще отида да проституирам и ще пера на съседите дрехите. Малкото детенце, 6-годишното казва, аз също отивам на работа. 13-годишният вика да оберем банка. И успоредно с рационалните идеи има и много нерационални. Това не означава, че те ще бъдат приложени, това е опитът на бащата да събере на куп всички възможности и да отсее от тях някаква реалност. В този смисъл документът, който е изтекъл, ако въобще е изтекъл, с нищо не е опасен. Той става опасен по две линии, и за съжаление, те не са в рамките на PR-а. В този документ има предвидени изключително много рестрикции за хората в обществения сектор.
Водещ: Само да уточним, че премиерът каза, че това е провокация, което се е случило и опроверга същността на това, което засяга в случая пенсионерите да речем и майките.
Диана Дамянова: Аз мога да се закълна, че това за пенсионерите и майките не е минавало и през ума на управляващите в България. Въпросът е обаче, че в този документ се предвиждат изключително много тежести за хората в държавния сектор. А българските профсъюзи по стечение на обстоятелствата, в които и аз съм участвала включително преди 20 години, са концентрирани в държавния сектор. Изключително много ги е заболяло, че точно там, където е тяхната членска маса, ще бъдат насочени една голяма част от мерките. И изтичането на документите не е пиараджийско, не е грешка на екипа, който го е обсъждал, ако въобще такъв документ е обсъждан, а той е политически ход на профсъюзите, които искат да спрат удара върху една голяма група от хора, където именно е концентрирана членската им маса, откъдето идва членският им внос и на които се дължи властта им. Тъй като поради добро или лошо българските профсъюзи не влязоха в частния сектор. И веднага като бивш ръководител на профсъюзите искам да кажа, че не е справедливо, че ако има тежест, тя трябва да бъде поемана и от шивачките с 260 лв. в частния сектор, и от работещите в държавния сектор. И в този смисъл реакцията на профсъюзите не е правилна.
Водещ: Имаше ли гаф? Говорихме си преди да влезем в студиото. Аз видях какво излиза във вестниците на следващия ден, това със сатъра го видях 8-9 ч вечерта в електронните издания. И си мисля, че ако ръководех PR-а нямаше да реагирам повече от 12 часа по-късно като опровержение, ако това наистина не е вярно да го опровергавам в 12 ч на обяд на следващия ден, когато ужасът вече е превзел всички слоеве.
Максим Бехар: Аз бих коментирал по-скоро комуникационната страна, не толкова политическата страна на това, което се случва. Първо, не виждам никаква драма от това, че има обмен на различни мнения между институциите, включително и министъра на финансите и президента, което се случи преди две-три седмици. Нормално е, след като институциите са от различни политически сили, и смятам, че това дори е здравословно за държавата, да има обмен дори и на малко по-стори реплики. Разбира се те трябва да бъдат контролирани, трябва да бъдат обаче открити, честни, почтени пред обществото. Проблем е наистина, че в момента правителството води по-скоро реактивна комуникационна политика, отколкото проактивна.
Водещ: Какво значи това?
Максим Бехар: Смятам, че трябва много повече да се обяснява, много повече да се казва, много повече да се работи… Вижте, Гърция е много сбъркана наистина, въпреки че не са кой знае какви корифеи в комуникациите си…
Водещ: В комуникациите са добре, ама в другото?
Максим Бехар: В икономиката съвсем, както се оказа. Но в крайна сметка наистина, първо, в България според мен няма чак толкова голяма криза, няма финансова криза поради факта, че имаме валутен борд. Няма как да има в състояние на валутен борд финансова криза в една държава. Второ, смятам, че усилията трябва да бъдат насочени много повече към привличане на чужди инвестиции и към обясняване на света, че България е един данъчен рай.
Водещ: Малко ли се обяснява?
Максим Бехар: Нищо не се обяснява. Няма никаква промоция на България извън границите на България.
Водещ: А мерките вътре в страната?
Диана Дамянова: Аз смятам, че огромната харизма на министър-председателя, с която той спечели изборите, бих казала сам спечели изборите, в момента трябва да бъде впрегнато в името на комуникацията с народа. Министър-председателят има сили, възможности и правото да се обърне към народа, да му обрисува реалната ситуация и да му даде алтернативите за развитие. И съм дълбоко убедена, че българинът е разумен и той би приел тази част от мерките, които по някакъв начин му се налагат изключително много.
Водещ: Тоест ако се обясни нещо непопулярно, може да намери обществена, хайде ако не е подкрепа, но да не е протест?
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение на министър-председателя към българския народ, както в състояние на война. Защото състоянието,в което се намираме е много близко до това състояние.
Водещ: Той това твърдеше, но обръщение не направи.
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение с всички PR неща, които трябва да бъдат извършени към него. Казвам обръщение да се обърне и да разясни на народа си докъде е дълбока кризата. Защото в момента хората слушат от една страна, това, което изтича от правителството, от друга страна, това, което казват от правителството, от трета страна, това, което казва опозицията. Безумните текстове, които текоха преди малко в това студио, които казваха да се увеличи приходната част и да не се закача разходната. Те са non sense, те нямат, преведени на английски, си губят смисъла тези изречения. В този смисъл…
Водещ: Но за бедния човек звучат добре.
Диана Дамянова: Те за бедния човек звучат добре, и могат да го изведат на улицата, но това не променя факта, че те не могат да бъдат изпълнени като догма. И в този смисъл аз смятам, тук подкрепям напълно колегата Бахар, като че ли липсва обща комуникационна стратегия на правителството в състояние на криза. Да, има криза, ние не знаем, ние в PR-а, не знаем къде е нейният мащаб и размер, но от криза се излиза, когато се обединят силите на всички хора и когато народът реши да понесе своя дял от кризата. Такъв призив към народа не е отправен, напротив…
Водещ: А има ли и друг проблем? Тази харизма, за която се говори, че едва ли не е родео PR явление самият премиер и което му помагаше до момента, а сякаш лицата да речем в парламента не мога да изброя повече от пет-шест, не им знам лицата, гласа, имената. Не отива ли цялата концентрация на комуникация през един човек?
Максим Бехар: Вижте, това не е чак толкова необходимо да им знаем имената. Преди две-три седмици бях в Прага. Осем от десет души, които попитах, не знаеха името на министър-председателя. И това не е голяма драма дали познаваш или не познаваш един политик. Важното е икономиката да работи, както работи прекрасно в Чехия. По-скоро не е само харизма на Борисов, той има авторитет в момента. Спечелил е много добре едни избори, все още е в летящ старт и според мене, от една страна, наистина би трябвало да комуникира повече с хората, които малко са объркани като че ли в момента, избиратели…
Водещ: А Дянков трябва ли да чака или трябва също да…
Максим Бехар: В смисъл дали трябва да говори или да мълчи ли?
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нямам идея. Ако има какво да каже, трябва да го каже.
Диана Дамянова: На Дянков му се падна ролята, аз не смятам, че той сам си я извоюва, на лошото момче в българското правителство. Така му се е случило и той вече не може да избяга от нея. В този смисъл в състояние на криза лошото момче трябва да мълчи според мен.
Водещ: Да мълчи?
Диана Дамянова: Да.
Максим Бехар: Ами това е работа на всеки един министър на финансите между другото.
Диана Дамянова: Естествено, той няма как да бъде симпатичен на народа. Ако той някога си е мислел, че в състояние на криза, правейки рестрикции, ще бъде симпатичен на народа и ще има рейтинг равен на министър-председателя, просто някой не му е обяснил. Аз смятам, че Дянков се държи достойно. Той се държи на принципа аз правя каквото трябва и да става каквото ще…
Водещ: Обаче му излезе прякора Поразяващата уста.
Диана Дамянова: Не му излезе прякора Поразяващата уста. И аз лично харесвам това.
Максим Бехар: Фактът, че Дянков е човек, който казва нещата директно, обществото има нужда сега много повече нещата да се казват директно и да се обясняват разбира се точно. Факт е, че обръщение на министър-председателя би свършило работа, но не трябва да се спира само до там. Защото след обръщението трябват наистина реални мерки, за да може да се заздрави икономиката.
Диана Дамянова: Под обръщение имам предвид не да се изправи пред телевизора и да се обърне, а да направи цяла стратегия за обръщане към народа си, защото народът му ще му вярва. Искам само да кажа нещо. Във всяко правителство, което идва в тежка икономическа ситуация, има 8-10 месеца да започне реформите. Това правителство с цялата си реформаторска насоченост започва да губи тези 8-10 месеца и това трябва да бъде повод на голямото обръщение на министър-председателя.
Максим Бехар: Ще го чакаме.
Водещ: Притиска ни времето, само с едно изречение да коментирате намерение на БСП да извадят клипа с брадвата, който струва ми се беше срещу самите тях на изборите…но досега да не би да е далновидно пък?
Диана Дамянова: Акламирам и бих вложила известни средства в това, тъй като цялата съпротива срещу реформите на правителството моментално ще отиде там, където отиде и подкрепата на БСП по време на изборите. Не е правен по-голям гаф в българската политическа реклама от клипа със сатъра. Всяко падане на сатъра изяждаше няколко десетки хиляди гласа на социалистическата партия и същото ще направи и сега. И просто, аз знам, че са вложени няколко милиона долара в тази кампания, но тя не беше добра кампания и на Борисов ще му направи добра услуга, ако го пуснат отново.
Водещ: Така ли?
Максим Бехар: Нямам представа как сега ще се реагира, но това наистина беше една тъжна история, или тъжна страница в историята на българския политически PR. Чисто професионално аз бих бил любопитен да видя каква ще бъде реакцията, ако сега се завърти клипът, тъй като не мога да прогнозирам какво ще се случи.
Водещ: Много благодаря! 

Блог на Apeiron Communication I 2010-03-19

Интервю с експертa по Събитиен мениджмънт Росен Поцков

Apeiron Academy покани Росен Поцков на разговор за успешното събитие, новите тенденции и важните умения в сферата на събитийния мениджмънт. В Академията Росен е лектор в обученията „Управление на събития” и „Спонсорство“.

Росен Поцков е експерт и преподавател с богат академичен и практически опит в сферата на Събитийния мениджмънт. Работил е на мениджърски позиции в сферата на ПР, връзки с инвеститори, конгресен туризъм. Повече информация за него можете да откриете тук. Научихме и една любопитна подробност – Росен е сертифициран планински водач, което вероятно му дава и допълнителни умения да управлява събития при тежки условия!

Ето какво сподели той с нас:

Защо събитията са важни за участниците в тях и как можем да бъдем сигурни, че едно събитие ще остави траен спомен? Какво събитие е впечатлило Вас?

Специалните събития дават изключителната възможност да се срещнете на живо с колеги от вашата професионална общност, да споделите опит и мнения, да поспорите лице в лице и да изпиете по чаша съвсем реално вино. Срещите на живо разширяват мрежата с контакти на всеки един участник и дават възможност за професионално развитие. А както редица изследвания показват, такъв тип непарични поощрения са в пъти по-ефективни за мотивиране на хората отколкото паричните стимули. Аз лично харесвам по-малки като формат събития, където общуването е неформално и пряко. В същото време изпитвам любопитство как се случват мега-събития като предстоящото световно първенство по футбол в Южна Африка. Затова ще гледам мачовете като почитател на този спорт, а стадионите и атмосферата като „професионално деформиран” организатор на събития.

Каква е ролята на доброто планиране в организацитя на събития – какви са стъпките за успешно събитие?

В общия случай самото събитие, независимо от характера му – работна среща, конференция, фирмено тържество – продължава много кратко в сравнение с продължителния, трудоемък и често изтощителен процес на проучване, идейно проектиране, планиране, координиране и оценяване. Доброто планиране определя в голяма степен успеха на една проява, защото в тази организационна фаза се случват съществени неща като изготвяне на бюджет, избор на място, договаряне с подизпълнители. Когато сме си дали труд да направим подробно и задълбочено проучване на минали сравними събития, изяснили сме си логическата рамка на нашата проява и сме отделили достатъчно време и усилия за планиране на всички подробности от подреждането на залата до избора на вино, то протичането на самото събитие ще е съпроводено с много по-малко стрес. В крайните и почти невъзможни случаи  на добра предварителна работа и отсъствие на непредвидени усложнения организаторът на събития може дори да изпитва удоволствие и тиха гордост от случващото се.

В добрия случай събитието е част от по-голяма комуникационна програма. И като такова трябва да има измерими и до някаква степен предвидими резултати. Как се постига това?

Първо трябва да сме наясно от самото начало какво искаме да постигнем – да информираме, да променим нагласи, да решим определен проблем, да мотивираме или нещо друго. Можем и е редно да следим редица показатели като постигната познаваемост на организацията или продукта, присъствие на ключови гости, степен на удовлетвореност на участниците в събитието. Начинът да го направим е отново чрез изследване – въпросници, фокус-групи, интервюта.

Какви познания и умения трябва да притежава специалиста в сферата на събитийния мениджмънт? На кои нива организацията на събитието и по какъв начин е важна креативността?

Да е подреден, да умее да степенува задачите по важност и спешност, защото тази професия предполага да се занимаваш с много неща едновременно и в подробности. Помага да има чувство за хумор и известно смирение по отношение на собствената си роля, т.е. да осъзнава, че най-важни са участниците и гостите, а не собствената му персона. Донякъде добрият събитиен мениджър е „невидим”, той се разтваря в събитието, като дискретно присъства навсякъде  – в залата, по време на кафе-паузите и обяда или вечерния коктейл, и се намесва само когато това е необходимо за поддържане качеството на събитието и неговото гладко протичане.  Творческият подход е важен при етапа на идейно проектиране, където се нахвърлят различни идеи относно формата на събитието, атмосферата и принципните решения какви да бъдат отделните елементи като място на провеждане, тип кетъринг и т.н. Креативността на този етап ни помага да направим запомнящо се събитие, което разчупва шаблона в поне някой от компонентите си.

Имате опит в организирането на събития в международен план. Какви са новите изисквания към организацията на събитията и какво влияние има световната финасова криза?

Вече задължително условие за „зелена светлина” за едно събитие е неговата възвръщаемост, не само като финансово измерение. Ръководителите на организации-домакини на събития гледат под лупа планираните разходи и често елиминират всички несъществени разходи. В някои случаи се стига до непровеждане на иначе традиционни за фирмите събития или до ограничаване на броя на гостите, например само служители на фирмата, без членове на семействата и външни гости. И тук креативността е важна, защото с ограничени бюджети трябва да се направят все така  качествени събития. Все по-отчетливо е изискването за „зелени събития”, където се търси намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и едновременно се спестяват средства, напр. участниците в събитието се насърчават да стигат пеша или с градски транспорт от хотела до мястото на събитието /в това отношение София като град-домакин има какво да постигне/, предлагат се здравословни храни, при напитките се предпочитат местни вина за сметка на твърдия алкохол, намалява обемът на отпечатаните материали в полза на електронната комуникация.     

Освен практик и университетски преподавател, водите обучение „Управление на събития“.  Какви са хората, които посещават Вашия курс и какво очакват да научат?

Това са основно специалисти, които работят в маркетинг отдели на фирми и организации, като част от задълженията им е свързана с организиране на събития. Очакват най-вече споделяне на практически опит, примери как събитийни мениджъри са се справили с конкретни казуси. Също така запознаване с най-добри практики от България и други страни, тъй като казусите са сходни навсякъде по света.

Къде се намира България на картата на събитийния мениджмънт?

Поне в последните десетина години се правят все повече и по-разнообразни събития, услугите стават все по-професионални. Общоизвестен проблем е инфраструктурата, докато сравнително предимство на нашата страна е богатото културно-историческо наследство и красивата /където е запазена/ природна среда, защото всяко събитие се вмества в по-общия контекст на условията на живот в страната-домакин.

Кои са трите най-важни неща, които искате да запомнят Вашите студенти за организирането на събития?

Да не подценяват първата и последната фази при професионално организиране на специални събития – проучване и оценяване. Да планират отрано. Да запазват спокойствие при всякакви обстоятелства.

—–

Предстоящи курсове с лектор Росен Поцков в Apeiron Academy:

„Управление на събития” | 30 март 2010 година, 20 май 2010 година

„Спонсорство” | 8 юни 2010 година

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-03-19

Раздават наградите MTel Media Masters на 30 април. 25 журналисти и един блогър ще мерят сили в конкурса. Журито ще избира между 64 материала за телекомуникациите. Ще търсим нестандартния подход и уникалния стил, обясниха от журито. М-Tel ще раздаде шест награди в две категории – "Печатни медии" и "Електронни медии". Носителите на Голямата награда ще си тръгнат с 5000 лв. и лаптоп. За второ и трето място наградите са съответно по 2000 и 1000 лв. и смартофон. Наградите ще им връчи един от най-нашумелите световни автори, издадоха от M-Tel. Как е името му обаче, от българския мобилен оператор номер 1 пазят в тайна.

Стр. 10

в. The Sofia Echo | Joe COOK | 2010-03-19 

Business environments in the region vary, and so do the public relations markets

It is understandable, and convenient, for people to talk about Central Europe as if it were a homogenous unit. The neighbourhood does, after all, have a few things in common, such as 40 years of post-war Communism and the subsequent 20-year procession towards the sunlit uplands of democracy, market economics, the European Union and Nato. But the closer and deeper you go, the more differences appear.
Central Europe stretches from the Baltics to the Balkans and is peopled by a variety of Slavs, Roma, Latins, Turks and Magyars. They speak in different tongues, write with different alphabets, eat differing food, and worship in different ways. Some countries are rich, some poor. Some, such as the Czech Republic and Slovakia, are industrialised; Romania and Bulgaria are more agricultural; Poland is a bit of both. In fact, no two countries in Central Europe are the same.
It therefore follows that the business environment varies
from one place to another. And so, of course, does the public relations sector. In Central Europe PR companies naturally congregate in the capital cities – where politics, media and marketing budgets also congregate.
Right now, in Budapest and Prague, political parties are engaged in an almighty mud-slinging match across the front pages of the newspapers as they prepare for elections in April and May respectively. Party spin-doctors and their PR machines are practising the black arts with abandon; it is not a pretty sight. Slovak newspapers will swell with political sleaze as the country nears the polls in June.
Away from the predictable murk of political spin, commercial PR has mirrored Central Europe’s economic performance. Last year saw GDP decline across most of the region; corporate marketing spend followed suit and ad agencies in particular were hit hard as car sales plummeted and the real estate bubble
burst.
It’s a fair bet that few, if any, public relations companies could honestly claim that 2009 was better than 2008, but the good and nimble certainly survived, and quite possibly thrived as marketing spend was switched away from advertising. Corporate and consum-
er PR remained, and remains, fairly stable, whereas transaction PR declined.
One country that bucked the regional GDP trend was Poland. Its economy grew last year. And it looks set to continue growing this year, as private investment continues to flow and the government continues
to privatise. This is good news for PR service providers. So is the fact that the Warsaw Stock Exchange is the largest bourse in Central Europe: its listed companies generate a steady demand for financial communications and investor relations services. The Warsaw, Prague and
Budapest PR markets are competitive, with the big international shops competing with local agencies and a swarm of independent consultants. In Bucharest many ad agencies claim to provide PR in an effort to swipe all spend. Fees, and professional standards, vary wildly in all markets.
So, will this year be better than last? The signs are encouraging. Commercial activity seems to be picking up in the Czech Republic. Hungary’s economy seems more stable than it was last year. The IMF has kept Romania afloat. The region’s economic decline has slowed. And there is a ton of money waiting to be transferred from the EU to the countries of Central Europe. Demand for PR will vary from country to country, but over the medium- to long-term PR markets will grow and mature. 

* Joe Cook is managing partner at Cook Communications. www.cook-comm.com

Стр. 7

сп. Sign Cafe | Ралица СТАНЕВА, AMI Communications | 2010-03-18 

В блогосферата е като в бар. Не може да влезеш вътре и да привлечеш вниманието като се провикнеш: "Аз съм най-добрия". Важен е личният подход към всеки – да се представиш и да го заговориш открито, да прецениш дали си пасвате, да не се натрапваш. И чак тогава да се опиташ да му споделиш (продадеш) идеите си.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН БАР?

Как една шепа хора започна да влияе върху мнението на интернет обитателите чрез своите онлайн дневници и защо погледите на всички PR-и са втренчени в новите лидери на мнение в мрежата?
Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове). В класацията има специализирани блогове за технологии, политика, туризъм, готварски рецепти, фитнес, книги, екология, както и много лични блогове от типа "Днес разходих кучето". Блоговете и пишещите ги са толкова различни, колкото и хората в нашия бар. Общото между тях е, че всеки има постоянна аудитория от сходномислещи последователи с достъп до съдържанието 24/7.

БЛОГЪРИТЕ СА НОВАТА НЕЗАВИСИМА ТРЕТА СТРАНА

(third party endorsement), така необходима, за да убедим целевите си публики в ценността на нашите идеи, продукти и услуги. Читателите им вярват, идентифицират се с тях, тъй като имат сходен опит, преживявания или интереси. Потребителите все повече се доверяват на мнения и препоръки от "хора като мен", а блоговете се превръщат в един от най-популярните източници на информация в мрежата за продукти, услуги, марки и компании. Във време на информационно пренасищане, блогърите се приемат за достъпен и достоверен източник на информация за формиране на лично мнение. Те са алтернатива на традиционните медии, където новините минават през цедката на редактора и медийната политика. Много от тях са заели определена информационна ниша и са станали експерти в нея.

Това ги издига в ранг "авторитети" и лидери на мнение.

Вероятно сте забелязали "ефекта на вълната" в блогосферата – някой блогър пуска тема, приятелите му от blogroll-a я подемат и доразвиват, появява се в социалните медии и мрежи, докато стигне до традиционните медии. Помните ли кой дръпна спусъка на протестите пред НС срещу управлението на тройната коалиция на 14 януари 2009 г.? Историята тръгна от блогосферата. Блогърите дори се идентифицираха с протеста като поставяха банери "14.01 е ден за протест". За разлика от традиционните медии, блогърите са част от аудиторията, имат лице, търсят диалог с читателите си и лесно можем да се свържем с тях. Блогърите са важни за PR комуникациите не само като канал за предаване на информация и като източници на влияние, те са и клиенти, и потребители на продукти.
Понякога в един от любимите ми блогове се появяват съобщения от PR специалисти, тотално несъвместими със съдържанието на блога, директно промотиращи я звезда, я някой продукт. Появяват се на нещо като "стената на срама". Извод: някои PR специалисти осъзнават влиянието на блоговете, но не знаят как да ги използват. Според първото у нас проучване "БГ блогъри за PR практиките", 60% от анкетираните са получавали информация, която не е свързана с темата на блога им.
За нас, PR практиците, е важно да знаем как и защо да се обърнем към блогъри при изпълнение на корпоративните или маркетинговите PR стратегии.
Сега ще оставя теорията в библиотеката и ще споделя някои чисто практически правила от новата дисциплина Blogger relations.

БЛОГЪР # ЖУРНАЛИСТ

Вярно, че някои журналисти поддържат собствени блогове, но повечето блогъри не са журналисти и затова не ги добавяме към листата с медии и не ги заливаме с поток от прессъобщения. Те нямат нужда от поредния спам.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ БЛОГБРИТЕ?

Според проучването "БГ блогъри за PR практиките":

• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове;

ВИЖ КОЙ ГОВОРИ

Преди да се впуснем в разпращане на информация в мрежата, е добре да чуем какво се говори там – настроенията към нашия бранд, кои хора инициират разговори за него, кои думи се "прикачват" най-често, т.е. да си направим мониторинга. За целта можем да използваме Google Alert, RSS, Facebook и други инструменти. След анализ на съдържанието идва ред на т.нар. blogger mapping – изготвяне на лист с ключови блогъри, измерване степента им на влияние (influence measurement) и оценка на отношението им към бранда. Тази синтезирана иформация ще ни помогне да създадем PR стратегия на бранда в мрежата (блогосфера, социални мрежи, форуми). Блогърът не е самоцел за PR специалиста. Не всеки блогър е подходящ за запознанства с бранда – някои обновяват блога си рядко и губят влияние, други са т. нар. "хейтъри" и комуникацията с тях априори е обречена на "затръшване на вратата под носа", а трети пък са откровено комерсиални (предлагам да ги избягвате, ще разберете защо в края на текста : ))

ДА "НАХРАНИМ" БЛОГЪРИТЕ

Не в буквалния смисъл, който Надежда Михайлова вложи в репликата "да нахраним журналистите". Тук става въпрос за основната храна на блога – полезна и интересна за читателите информация. Миналата година в AMI Communications направихме онлайн кампания за нов модел принтери на HP. Избрахме майки-блогъри за канал на посланията. Целта ни беше да ги накараме да погледнат на домашния принтер като нов начин за забавление с децата. Подсказахме им някои креативни идеи за принтиране – как да си направят семеен албум, стикери за чаши и как да украсят домашните на децата си с цветни шаблони. Получихме много позитивни коментари и още добри идеи. И двете страни останаха удовлетворени от споделената информация.

ПРИЯТНО МИ Е, PR-ЪТ НА КОМПАНИЯТА X

Важно е комуникацията с блогъри да започне с открито и лично представяне чрез имейл, а не в коментарите под материал за нашия бранд например. Те оценяват директната комуникация от типа: "Здравей, казвам се Ралица и работя за компанията X. Следя блога ти и т.н." Чиста работа. Никакви прессъобщения.
Прилагаме правилото за откритост и на други места в мрежата – социални мрежи като Facebook и Linkedln, когато коментираме във форуми или под постингите на блогъри.
Миналата година блогърът Oggin поде инициатива срещу некоректно отношение на Транскарт към картодържателите й. Под материала, с който призоваваше клиентите на компанията да подадат колективен иск, се заформи дълга дискусия, a Oggin разобличи служител на фирмата да изказва положително мнение за продуктите на компанията от името на служител на ПИБ. Топ пример колко е трудно да скриеш самоличността си в мрежата.

БЛОГООБВЪРЗВАНЕ

Целта на PR специалиста е запознанството с блогъра да прерасне в разговор, взаимопомощ и дългосрочно сътрудничество, което да поощри развитието на нови идеи за бранда и да окуражи блогъра в разпространяването на добри новини за нашите продукти. Затова е важно да му предложим оригинални продукти и идеи и по този начин да задействаме механизма "от-уста-на-уста" сред неговите последователи. Комуникацията с блогъра не е едностранно и еднократно изпращане на информация, а обвързване.
Ако теглим чертата на казаното дотук, можем да обобщим комуникацията с блогърите с четири основни стъпки: планиране, слушане, анализ и обвързване (изграждане на взаимоотношения).

И сега да се върнем на въпроса защо не е полезно да плащаме на блогъри.

No Blogola, No Payola** Съвсем наскоро medibistro.com писа за CEO-то на KMR Communications, която изпратила писмо до блогъри с предложение да й намерят клиенти срещу заплащане. Блогърите веднага я изобличили. Плащането под масата както на журналисти, така и на блогъри може да даде бърз и ефективен резултат на момента, но завинаги спъва създаването на дълготрайни win-win взаимоотношения. Разменната монета в работата с блогъри и журналисти е информацията. Колкото по-нова и близка до интересите на техните читатели, толкова по-ценни и търсени ще бъдем като източник на информация.
Някои блогъри оценяват и добавената стойност към информацията – да задържат продукта, който са тествали, да им осигурим пътуване или друг тип преживяване с продукта или услугата.
При плащането на блогъри в замяна на публикация има и друг риск – блогърът да разкаже за опита да го подкупите. Това петно ще стои върху репутацията ви, докато интернет светува.
Като заговорихме за ограниченията в общуването с новите онлайн инфлуенсъри, не мога да не спомена натиска на някои компании върху блогъри за сваляне на негативен постинг. Това поведение в стил "внимавай какво говориш" ми напомня за едно друго време, когато свободното слово беше табу. Ако някой блогър се разочарова от компанията или продуктите й, най-добре да се обърнем лично към него, да се опитаме да разберем какъв е негативният му опит и дали можем да му помогнем, а не да заемаме отбранителна позиция в коментарите под постинга или да настояваме да свали материала. Въпреки това, 19% от анкетираните блогъри в "БГ блогъри за PR практиките" са получавали молба за сваляне на публикувана от тях информация.

* БГ блогъри за PR практиките" – първото в България проучване сред блогъри, инициирано от AMI Communications.
** Blogola – плащане за положителни статии в интернет, аналогично на практиката да се плаща на традиционните медии за публикуване на положителни материали, т.нар. Payola (б.р. – термините са на Business Week).

Стр. 100-101, 102

сп. Sign Cafe | 2010-03-18

Edelman* e PR агенция на десетилетието според The Holmes Group & The Holmes Report. В десетилетие, през което почти всички световни PR фирми ( 9 от топ 10-те ) са собственост на холдингови компании, доминирани от рекламата, представянето на Edelman показва, че независимостта може да се превърне във важно конкурентно предимство, аргументират избора си от медиата. Edelman е динамична компания, която стартира десетилетието с култура, насърчаваща иновациите в бизнеса. В началото на 90-те години Edelman е 6-та по големина PR компания в света, с приходи от $ 186 млн. В следващите 10 г. постига пазарен ръст от 150% и се придвижва до 3-то място в класацията. Известна с работата си в областта на здравеопазването, комуникационната фирма постепенно разширява своята експертиза в корпоративния и публичен сектор. David Brain и Alan Vandermolen имат големи заслуги за постигането на впечатляващ растеж и успешното географско разширяване. Edelman е пионер в интегрирането на подхода "от уста на уста", както и при въвеждането на дигиталните и социални медии като средства за PR.

Стр. 91

* AMI Communications e афилиейт на Edelman за България (бел. на PRnew.info Team)

сп. Sign Cafe | 2010-03-18

Манипулацията е социален феномен, неразривно съпровождащ нашия живот. В междуличностните връзки тя носи негативни асоциации, но в контекста на социалната комуникация тя е легитимна, приемлива и оправдана. С тази монография авторът си поставя две цели: да извади манипулацията"на светло" като дейност, която засега няма алтернатива и да анализира от тази гледна точка някои от наложилите се форми на комуникация. Първа глава е посветена на манипулацията като социалнопсихологически и социологически феномен. Разгледана е връзката й с понятия като внушение, убеждение, лъжа и измама, слух, подражание, искреност, социална илюзия, такт и вежливост, дезинформация и макиавелизъм. Втора глава разглежда от манипулационна гледна точка някои от установените форми на социална комуникация: ПР, маркетинг, реклама, имидж, проучвания на общественото мнение.
Настоящата монография е насочена към изследователи и студенти по комуникации, социология, ПР, медии и маркетинг, както и към всички, професионалисти работещи в тези сфери.
Доц. Д-р Венцеслав Бондиков е преподавател във ФЖМК на СУ. Автор е на няколко монографии в областта на емпиричните социологически изследвания и манипулациите в комуникацията.

Стр. 88