“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 20.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.10.2012

Водещ:Няколко историци в залата без да се брои скелетът от гардероба на историята, … Времето не е ничие, не се взема, не се купува, изживява се и особено трудно да оценим изживяното. Доста по-сложно е от това да погледнем часовника. Това е една от причините за историята да се чака да се изживее, за да се опише. Може ли скелетът от гардероба да се превърне в звезда?Ако направим едно бегло сравнение с леля Мария и усърдието да ни предлага най-доброто решение срещу ежедневните петна, то отговорът е не. Леля Мария все пак е наета, за да ни предложи сделка. Плащаме и перем. Със скелета от гардероба нещата стоят по-различно. Ами ако го изперем? Това алхимично упражнение аха да се проведе вчера в СУ „Св.Климент Охридски”, където историческият факултет организира научна конференция, посветена на 70-та година от рождението на Людмила Живкова. Странно защо на сайта на университета обаче няма информация точно за тази конференция. Но образите могат да се видят в една изложба. Ако някой не си е влизал вчера в профила в социалната мрежа и не е слушал новини, можеше да бъде доста изненадан. Гледката на стена, пълна със снимки от миналото и цитати може да позари всеки здрав разум. Едва ли организаторите на така наречената научна конференция в СУ, посветена на Людмила Живкова, са подозирали коментарното цунами, което ще ги залее. Изобщо проведената с известни затруднения конференция е на път да надмине някогашната карта на Джак /…/ с черепите. Тоталитаризмът не се пере е една подходяща редакция на заглавието на негова книга, която се казва „Холивуд пере най-добре”. Пере, пере, колко добре да пере? Знаят двама от участниците в една фото сесия с двама актъори от Холивуд, но това е стара новина. Тоталитаризмът умря, казват някои. Други ни го поднасят изпран, а трети изживяват един истински ренесанс на спомени по време на, по това време в медиите. Дали това е част от сценария в рекламната стратегия? С тоталитаризма са си отишли едни мечти, надежди. За това форсирано и извънредно за тях са рекламните послания. Може би митовете продават влияние. Резултатът трябва да бъде протягане на електоралните готовности. Дами и господа, прекъсваме обичайните събития за извънредни такива. Жизнено важно е да редактираме въпроса за референдума за „Белене”. Трябва да се оцени културната политика, водена от Людмила Живкова. Доста парламентарно време беше отделено за редактиране и спорове „АЕЦ” или „ЯЕЦ”. В това време по света френският парламент прие 75% данък за хората с много високи доходи – над 1 милион евро, предаде агенция „Франс Прес”. Планира се ставката да действа в рамките на три години и да влезе в бюджетната рамка на страната идващата година. Оттатък Ламанша великобританският премиер се раздели с парламентарния си секретар на управляващата консервативна партия Андрю Мичъл, който подаде оставка след като не успя да опровергае обвиненията, че е наругал полицаи и ги е нарекъл плебеи в караница пред офиса на премиера на „Даунинг стрийт”. Мичъл отговаряше за поддържане на партийната дисциплина в парламентарната група на управляващите. Представители на опозиционната лейбъристка партия осъдиха поведението на Мичъл. В Туитър министърът на отбраната в сянка Джим Мърфи писа, че някой от тези тори, консерватори са невъзпитани, разглезени, келеши и сега един от тях беше хванат. У нас съдът отсъди вътрешният министър не е бил разбран за връзката на съдия Мариана Тодорова с мафията. Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма за извънредно съобщение. В 8 без 20 професор Ферел от обсерваторията в Чикаго съобщи за няколко експлозии за нажежен до бяло газ, които се наблюдават през равни интервали на планетата Марс. Спектоскропът показва, че това е водород, който се движи към Земята с огромна скорост. Ето това е една игра с цитат от онази радио пиеса на Орсан. Сигурно забелязахте, че редактиран го казах и преди малко, опитвайки се да Ви представя по-малко по-нетрадиционен начин делата и споровете около документите на политиците през седмицата. Какво показва този редакторски опит? Например че общите политически дебати, да кажем на острова, също се водят на език, който е на ръба на възпитанието. Но за проявите извън този ръб следва санкция. За ръба на космоса, който попревъзбуди всички ни в края на миналата седмица, ще говорим малко по-късно. А иначе липсата на санкции за реплики и събития на подобни явления у нас, които са отвъд ръба на доброто възпитание, обикновено взривяват мрежата. За сега понякога откъслечно влизат в медиите като коментари, но от това нищо не следва. Посланието е „говорете си, не ни пречите”. Дали усещането, че който, каквото и да говори, ще става това, което е решено, е мотивът за критиките към медиите, че подменят дневния ред. Още едно събитие на седмицата, което може да се каже, че беше относително подценено, но днес преживява ренесанс на първите вестникарски страници, които ни обещават според обещание дадено от Цветан Цветанов, че няма да ни спират на пътя катаджии, ако не нарушаваме закона за движение по пътищата. По-рано през седмицата обаче чухме следното: ”искате ли да се разберем нещо? Бъдете мои агенти, когато мама и татко нарушават правилата за движение, вие да ми се обаждате. Моят телефон е 112. Няма да ги глобявам, само ще им се скарвам.” Това са думи на директорът на КАТ София Богдан Милчев, който е застанал пред ученици от 6 клас. Мисля си, ако за Юда и за поп Кръстъо има историко-философски спорове дали са извършили предателство, предложението към децата е обикновена покана. Подозирам, че нито едно от децата, пред които е отправено това крайно неприлично предложение, не се е казвало Павлик Мородов. Малка е вероятността и Богдан по един или друг начин да е изучавал анти отопията на Оруел и предполагам, че това е причината да изглежда, че я прилага в практиката като ведомствена утопия. Случаят някак лесно влиза в онази крилата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат”. Само че на фона на данните за размера на употребяваните СРС, това звучи доста притеснително, меко казано. Коментарите Ви за тези и други събития очаквам на страницата ни във Фейсбук – „Клубът на журналистите – БНР”. В началото на седмицата Ви предложих да коментирате картинките, които споделяте като коментар на стената си в социалната мрежа. Владимир Дойчинов е показал на снимка неговата версия. Есенен пуст плаж и пред морето телевизор. Снимката е почти без цвят. Цветовете обаче се виждат на телевизора, който показва морето зад себе си в цвят. Христо /…/, както ми писа, избира държавнически подход. Вчера той нарисува Борисов и Станишев, които се здрависват пред табелка „АЕЦ Людмила Живкова”. И докато търсите Вашата картинка или пишете вашия коментар на страницата ни, ние ще коментираме създава ли проблем за журналистите извънредното законодателство, което защитава банките? Има ли случи, в които е по-добре да свалят публикация, не защото не е истина, а защото е възможно да станеш обект на натиск? Какви са правилата, които в Европа регулират правото на журналистите да информират по отношение на банките и капиталовите пазари? В студиото вече сме с Петър Караиванов, изпълнителен директор на сайта finance5.bg, Тони Марков – анализатор на капиталовите пазари и председател на „Клуба на журналистите”, които утре издават капиталовите пазари с рейтинг ААА. А по телефона разчитаме на коментарите на адвокат Веска Волева и надявам се този път да бъде успешна връзката с Франция, която в миналото издание малко ни изневери с адвокат Георги Кирелов, практикуващ във Франция. Нова телевизия сезира Етичната комисия срещу лъжи в жълти издания. Очакванията на Силва Зурлева, член на управителния съвет на Нова, ще чуем още. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Ако миналата седмица ни беше лесно в отличаването на събитията и заключихме, че финансистите сигурно са полудели, то сега определено сме малко затруднени. Краят на седмицата разбуни духовете с един доста екшън завършек – така наречената научна конференция. Редакционните мъки на депутатите иначе развълнуваха еднакво мрежата и медиите, а новините от Европа за финансовата дисциплина в Съюза звучаха малко бледо на този фон, да не кажа, че българският им превод беше много странен. Добър ден на гостите ми в студиото, Тони Марков.
Тони Марков:Здравейте, благодаря за поканата.
Водещ:И Александър Караиванов. Дали не сбърках името?
Петър Караиванов:Петър Караиванов.
Водещ:Петър Караиванов. Вашите събития, ако трябва в един топ 3 да ги класирате, как ще изглеждат? Много трудно се избират събития, но като че ли финансовата дисциплина в ЕС е Вашата новина или не е?
Тони Марков:Ами аз имах очаквания за някакви решения в посока на единния надзор, но очевидно това се проточи дълго време, въобще няма да има там въвеждане в действие така да се каже.
Водещ:Политическа воля.
Тони Марков:От една страна има, от друга, как беше „хем боли, хем сърби”.
Водещ:Това е на Тони Марков версията. На Петър каква е?
Петър Караиванов: Аз мисля,ч е в крайна сметка обаче така или иначе станахме свидетели на нещо, защото ще има банков надзор в Еврозоната, което е дин компромисен вариант между големите в Еврозоната, макар да не беше прието предложението на Германия да може някакъв надзорен съвет в Еврозоната да съблюдава, да ревизира и евентуално да санкционира бюджетите, които са направени според този надзорен орган правилно.
Водещ:Бюджетите, които са популистки.
Петър Караиванов:Именно. Но въпреки това новината успокои пазарите вчера, бе приета добре, испанските дългови книжа…
Водещ:Различни нужди ли интересуват хората и финансовите пазари, май така се оказва. Да не говорим, че чисто българския превод на тази новина в очакване звучеше по един много странен начин. Премиерът ни каза, че се е поскарал.
Петър Караиванов:Ами беше много забавно наистина, мило. Забавно. Не мога да си представя как, по-скоро бих искал да го видя, ако може на живо как премиерът ни ще се скара на колегата си от Испания, от Италия, от Гърция, от Португалия например и други държави, но беше забавно.
Водещ:Всъщност никой още не е оспорил верността на максимата, че каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Съмнително е, че се налага да се организира научна конференция по този точно въпрос. Дали обаче писането за финанси е лесна работа? Всеки конкретен случай някъде изкривява реалността. За това нека да се опитаме да изградим един теоретичен модел. Как точно, в какви точно взаимоотношения е станал популярен напсоледък член 152 А от Закона за кредитните институции и член 41 от Конституцията, който пък ни дава правото да търсим, получаваме и разпространяваме информация? Господин Караиванов, Вие имате опит, споделяли сте не веднъж, че Ви се е налагало да сваляте от сайта информации. Как се случва това?
Петър Караиванов:Да, ами обикновено се случва с обаждане по телефона. И така настоятелно, ако мога да се изразя, молене да бъде свален този материал, за да видите ли, да не предизвика, каква беше аргументацията…
Водещ:Вероятно паника.
Петър Караиванов:Не точно паника, защото за паника не може да става въпрос, но ерозиране в доверието, така да го наречем, към дадена банка в България или към дадена финансова надзорна институция, имам в предвид КФН. И да не се опетнява името им. Така горе долу са формулировките. В крайна сметка обаче понякога съм се съобразявал с тези настоявания, понякога не.
Водещ:За сега не е имало последствие?
Тони Марков:
Петър Караиванов:Ами имало е опити, определено, да има последствия. Те се изразяват под формата на всякакъв възможен законов, говорим начин, нали санкции, опити за санкции, за налагане на глоби и такива неща, които усложняват живота, но в крайна сметка пък именно това е поне според мен правилното. Да си отстояваш позицията, независимо какво ще ти коства и колко ще ти струва.
Водещ:Тони Марков, като че ли капиталовите пазари са ни малко по-далечни. От една страна, защото те са ни малко неразбираеми, а от втора страна, защото са ни малко неприлични доходите, за да представляват те интерес за нас. Там има ли натиск, който и прилича на току що описания?
Тони Марков: Има. Във всички пазари, както Вие казахте, става дума за пари, неминуемо се стига до някакъв натиск, някаква форма. Капиталовите пазари не са по-различни от примерно банковото финансиране.
Водещ: Имат ли си и те извънредно законодателство, както в случая става дума?
Тони Марков:Имат специфични закони, да. Тъй като и при банковия сектор, и капиталовия пазар става дума повече за психология на всеки пазар, отколкото за икономика. В този смисъл е логично да си даваме предварително така някаква сметка за въздействието, което…
Водещ:Подхождаме по-отговорно.
Тони Марков:Да, ще окаже освобождаването на една или друга новина. И съвсем нормално е тези по-стари пазари на Запад, които наблюдаваме, по-масови, защото действително в България капиталовият пазар не е място за спестителство все още. Парите на спестителите са банките в депозити. Много са малко, 2000-3000 максимум такива участници на капиталовите пазари и то с малки по размер средства. Нямаме един добре развит, даже и с поколения слой от населението, което да се е престрашило.
Водещ:Да има хем навици, хем знания, хем възможности.
Тони Марков:Да, възможности и са необходими и двете, защото само пари без знания бързо се губят и отиват при този, който наистина може да ги управлява.
Петър Караиванов:Аз обаче искам да допълня Тони с нещо, като кажа, че не е само това. Значи проблемите на българския капиталов пазар са породени от много причини още. Като например изключително много административни органи, които се стремят да регулират този пазар пряко, косвено и по всякакви различни начини. Именно това пък създава, как да кажа, създава несигурност в инвеститорите, които не знаят кога и в какъв момент може да има някакво ново спуснато отгоре разпоредба, под законова разпоредба и това променя и изкривява пазара. Веднъж и втори път нашият пазар, нашият капиталов пазар, така наречената българска фондова борса и всички индекси, които са към нея, те мисля, че са пет в момента, ако не се лъжа. Нали са 5?
Тони Марков:Три.
Петър Караиванов:Няма значение, не помня вече, не ги следя толкова. Не знам колко са останали. Бяха 4, после станаха 5, сега може да са три.Не знам. Няма значение това. Проблемът е, че на БФБ нещата не са такива, каквито са на нормалните борси. Т.е. всички, които разбират от капиталов пазар, ще ме разберат какво казвам. Т.е. нямаш възможност за къси продажби, което всъщност е вече спекулативният мотив, защото на една борса винаги имаш два мотива. Единият мотив е стремеж да спечелиш повече пари, да съхраниш и да увеличиш капитала, който имаш. А другият мотив е това да направиш бързи пари, но алчността не в лошия смисъл на думата, а в добрия смисъл на думата.
Водещ:Обикновено тази нестабилна конструкция, когато се разклати, са виновни журналистите. Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, нека сега, понеже често но коментират и ни критикуват, че се произнасяме по юридически въпроси, да си сверим коментарите. Добър ден първо на адвокат Веска Волева. За по-непримиримите клиенти на банките името и е доста популярно. В какви взаимоотношения са цитираните вече член 152А от Закона за кредитните институции, който крие известни рискове за журналистите и член 41 от Конституцията. Добър ден, адвокат Волева.
Веска Волева:Добър ден, приятно ми е. Ами аз слушах Вашите събеседници. Но на мен ми се струва, че се губи една голяма част от тези отношения. И всички анализатори наблягат на банковите права, задължения и изобщо банковата регулация, а всъщност там има една изключително голяма група въпроси, които касаят правоотношенията. Т.е. отношенията на банките с всички участници в това общество.
Водещ:И понеже участниците в обществото често, когато са недоволни, се оплакват на журналистите, ние за това дискутираме въпроса затруднени ли са журналистите да пишат и да говорят за банките?
Веска Волева: Наистина именно всъщност Вие сте тези, които сте еманацията на това общество и изразявате именно мненията, становищата, поведението, свързани с обществото. От тази гл.т. на мен ми се струва, че това е част от цялостната политика на банките и изобщо на нашия елит, да се държи обществото в така, в незнание. За какво става въпрос? За да не може да се навлезе в дълбините на банковите, не говоря за тайни, говоря за хитрости, говоря за начини на злоупотреба, говоря даже уж такива легални начини, които обаче би следвало всеки, на който са предложени, да прецени какво да направи. Т.е. обществото няма информация и в интерес на банките е тази информация по никакъв начин да не се разгласява и ние да бъдем държани като тези ниско интелигентните народи, които не знаят за какво става въпрос и абсолютно са убедени, че този, който стои отгоре е най-правият и каквото каже той, това е последната истина.
Петър Караиванов:Може ли да се намеся и аз? Във връзка с това, което казахте, съм съгласен до известна степен с Вас, но в голяма степен също така хората са, как да кажа, апатични. Тях не ги интересува. Докато проблемът не започне да ги касае пряко и какво имам в предвид? Аз не съм видял някой да протестира срещу високите такси на банката. Вие да сте чули протест срещу високите такси на банката? Имам в предвид като клиент да Ви обслужват. И давам пример.
Веска Волева: Напротив, протестират.
Петър Караиванов:И веднага давам пример. Не може една такса, която е към община или към някаква държавна институция да се плати, да е в размер на 10, 15, 20, 30, 50 лева и банковата такса да е константа, т.е. примерно 4лева, 3 лева или 5 лева. Това в проценти, няма такива проценти, разбирате ли ме? Би трябвало да бъде в процент.
Веска Волева: Вижте, това трябва да се дискутира в обществото.
Петър Караиванов:Именно обществото не го дискутира. То не…
Веска Волева: Обществото до сега е държано в невежество по отношение на тези въпроси. И обърнете внимание, че този текст 152 А е от края на 2011 година. Т.е. някой се е присетил, че някаква информация излиза в обществото – я дайте да я спрем тази информация като наложим непосилни глоби, които се налагат от банковия надзор и даже не от шефа на банковия надзор. Налагат се от назначени или упълномощени от него служители. Моля Ви се, това незнание в обществото се поддържа, подкрепя, търси се съзнателно от банките чрез политиците.
Водещ:Всъщност само да Ви попитам. Все пак този член не е нов, не е създаден миналата година, той е преработен миналата година.
Веска Волева: Преработен, защото непрекъснато нали това е поведение във фокуса на банките. И те непрекъснато го подобряват в оглед да могат да го използват. И имате в предвид, че винаги, когато се правят изменения в законите, касаещи банките, никога не присъстват физически, юридически и каквито щете лица, които да имат отношение, а защитаващи обратния интерес присъстват. Само тези, които защитават банките.
Водещ:За да бъдем докрай обективни, трябва да кажем все пак, че журналистите, а не някой друг роди клишето „дребен шрифт”, така щото да влиза вече и в рекламите на някои банки. Шегата на страна разбира се. Има ли разлика между нашето законодателство и това във Франция?Добър ден на адвокат Георги Кирелов. Надявам се този път връзката, освен осъществена, да е стабилна и да не ни изневери, както в минали брой. Добър ден.
Георги Кирелов: Добър ден.
Водещ:Имаме връзка. Та има ли разлика между, понеже работите и във Франция, и в България – има ли разлика в законодателството, което създава средата, в която работим ние журналистите по отношение на банки, на капиталови пазари?
Георги Кирелов:Разлики има и няма. Това ме навежда на един мой спомен за криворазбраната цивилизация.
Водещ:Доста класически подход избирате.
Георги Кирелов:Всички финансови пазари – може би има спекулативни слухове, които целят да се подбиват курсовете на ценните книжа, на някаква банка, на някакво акционерно дружество и т.н. Това е един интерес, който следва да се защитава и той се защитава – да се предпазят съответните играчи на пазара от недоброжелателни, спекулативни слухове.
Водещ:Понеже цитирахте българската класика „криворазбраната цивилизация”, сега ще си позволя един цитат от там. „Въх, ти ме уби!” Това прилича ли по някакъв начин на онази стара максима, че банка и муха се убиват с вестник?
Георги Кирелов:Банка и муха се убиват с вестник? Значи тук в България банка просто не може да се убие, ако искате и танк да сложите срещу нея, няма как да я убие, защото самата държава е оплетена с банките и те са се превърнали в част от държавния апарат. Въпросът с таксите, така наречените държавни такси, които са задължителни, трябва да се превеждат по банкова сметка и там банката съвсем свободно си определя комисионните така а се каже възнагражденията за тази наложена услуга. Означава, че банката е част от държавния апарат. Въпросът е много стар. Казва се, че не се говорело. Има много така наречени граждански сдружения, които водят неуспешно много дела. Можете да погледнете да речем на сайта на /…/ едно сдружение във Варна. Там са големи битки. Има друга информация за хора от Хасково. Аз преди години, още когато беше началото на демокрацията, на два пъти писах на госпожа Екатерина Михайлова, която тогава още беше депутат по този въпрос. С нея бяхме и в българското сдружение за граждански права, познаваме се. Никакъв отговор от нея. Беше СДС на власт. Беше царят на власт и този въпрос, който сега дискутираме, член 152 А, всъщност произходът му е от правителството на Сергей Станишев. Сменихме Сергейчо с Бойко, текстът си остана същият.
Водещ:Редактирахме го де. Редактирахме го.
Георги Кирелов:Аз първоначално, като гледах редакцията си мислех, че Бойко е подарил едно цвете герберче на банките, а всъщност то било на журналистите. Глобите, които са за пресата всъщност, са намалени в последната редакция. И вижте за какво намаление става въпрос. При повторно първоначално глобите са били от 50 000 до 200 000 лева за първо нарушение, при повторно нарушение от 80 000 до 250 000 лева. А сега става въпрос за глоби за първоначално нарушение от 20 000 до 50000 лева и при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лева.
Водещ:Това значи ли, че няма търсене на тази услуга и заради това цената е намалена? Разбира се позволявам си иронично да го кажа.
Георги Кирелов:Да, аз като слушам тук, че се правят такива изявления, че свободата на изразяване на мнение и въобще свободите на гражданите били в пълен разцвет, което го каза министър-председателят, в днешни години. Като гледаме тази репресия и тези постоянни заплахи към пресата, че критикувала банките, защото те били, ако така ми позволите едно сравнение, свещени крави, извън банките всичко друго може да се критикува. Но става ли въпрос за банки, не може да се критикува банка.
Водещ:Но пък от друга страна биха казали хората, че няма до сега осъден журналист за такова нещо.
Георги Кирелов:Ами как да има осъден журналист, като при първото писмо от БНБ, че щели да им налагат глоби в такива огромни размери, кажете ми коя институция или телевизия, ако искате или преса, частни биха си позволили да поемат такъв риск с подобни глоби. Те просто финансово няма как да издържат. Много ясно, че няма да се стигне до осъждане, защото все пак те предпочитат просто да свалят цялата информация, очернена така да се каже, за банките и въпросът изобщо да не се дискутира.
Водещ:От друга страна обаче казахте, че няма много големи разлики между законодателство, което регулира работата на журналистите по отношение на банките и на капиталовия пазар. Тези заплахи важат ли за френските журналисти да кажем?
Георги Кирелов:Казах, че има и прилики, има и разлики. Тук става въпрос за разлика. Това ограничаване на журналистическата свобода, каквато я няма във Франция. Тук особено много се държи на свободата на журналиста да пише по всякакви въпроси. И има особена защита на журналистическите източници. Един журналист не е длъжен по закон да посочи източника на информацията му.
Водещ:Е, то и у нас не е длъжен.
Георги Кирелов:Наказателният процес е много важна привилегия за самия журналист. Така че това му дава една огромна свобода. А тук в България въпросът се решава кардинално с банките. Не се прави защита на журналистически източник. Просто на журналиста му се забранява да пише.
Петър Караиванов:А може ли да допълня нещо, което казахте?
Водещ:Петър Караиванов.
Петър Караиванов:Значи свободата на медиите във Франция и в Еврозоната, ЕС като цяло наистина са свободни медиите. Проблемът е, че в България всеки журналист, който напише нещо срещу банка, като казвам срещу нямам в предвид оклеветяване, а имам в предвид разкриване на истина, се приема като едва ли не персонална нападка срещу банката. Банките, както казахте Вие, се приемат, че са свещени крави, както е прието, че Валутният борд е свещена крава. Освен това по отношение на слуховете, които всъщност движат пазарите, в България за това няма пазар, защото слуховете не могат да го раздвижат е, че един слух да хване декиш, чисто на българси – за да хване декиш, трябва този, който е пуснал слуха, който го е вкарал в употреба, да се ползва с доверието на тези, които потребяват този слух или биха се възползвали по някакъв начин от него. Разбирате ме нали?
Георги Кирелов:Да, напълно съм съгласен с Вас. Тук в България, ако трябва да се говори за някакъв капиталов пазар, това е смешно. Както Вие казахте сам, броят на фондовите борси, Вие даже не можахте да посочите точния брой, а какво става…
Водещ:Не, Фондовата борса е една. Индексите…
Георги Кирелов:Така че тук пазарът, има пазар, когато той е свободен, когато конкуренцията е свободна на него. Когато става въпрос за нагласени курсове, за нагласени продажби, просто не става въпрос за пазар. Това е една перачница на пари. Така че в България просто нещата са, как да Ви кажа, с някакви имена, които в действителност не отговарят на съдържанието на събитията.
Петър Караиванов:И още повече, че не знам Вие дали сте следили, но министър Дянков национализира БФБ преди 2 години с идеята да я продаде сега. Твърдението беше, че до 2 години ще бъде продадена на голям чужд инвеститор. Те като чели на опашка са се наредили. И в същото време в момента нали разбирате какво се получава? Законът, който, извинявам се члена не го помня…
Водещ:152 А.
Петър Караиванов:Не съм юрист. Защитава законово банките. От друга страна пък капиталовият пазар и БФБ са собственост на държавата и там нещата виждаме, че са извън контрол. Аз не мога да разбера ние се връщаме назад във времето като възобновяваме и реставрираме национализацията, вместо да се развиваме напред и да оставим нещата да се развият според пазарната логика на свободния пазар. Един субект може да фалира, стопански субект може да фалира, ако той не се управлява правилно или ако просто нещо.. Така…
Георги Кирелов:Да, точно там е проблемът с банките, защото съгласно сегашната концепция, която е още от правителството на Сергей Станишев, продължава и при правителството на Бойко Борисов, а и тя даже на европейско ниво е в самия ЕС, изхожда от постановката, че банката просто не трябва и не може да фалира и се прави всичко възможно всички банки, които функционират, да не фалират. А това е в противоречие със самата идея за пазар. На пазара има едни субекти, търгвоски, които развиват успешна дейност и се разрастват и други, които са неуспешни и трябва да фалират.
Водещ:Има ли журналисти, които да са се обръщали към Вас, господин Кирелов, за помощ заради…
Георги Кирелов:Да, нямам такива журналисти, които да се обръщат за помощ.
Водещ:Госпожо Волева, а към Вас?
Веска Волева: На мен ми се иска да кажа, че в основните средства за масова информация, когато журналистите почват да ориентират някакво предаване и канят представител на банката, първо те винаги отказват и се проваля предаването.
Водещ:Това точно не се провали,макар че и аз получих отказ от БНБ, който горе долу го цитирам „не искаме да влизаме в този разговор.”
Веска Волева:Почти всичките ми предавания се провалиха поради въздействието на банките. Да не говорим за това с какви пари разполагат и съответно си дръпнаха рекламите. Може ли по този начин действително, колегата го каза, да се развиват едни пазарни условия? Значи ще дадеш възможност пазара по някакъв начин да въздейства и съответно да си нагласи политиката. И аз тук е мястото да кажа, че както тези текстове, въпреки че ние имаме в Закона за задълженията и договорите много добра регулация на тези отношения, да не клеветиш, да не говориш неистини е в наказателния кодекс. Защо трябва да има специален регламент за това нещо? Просто ние имаме достатъчно добра уредба и няма нужда някакви специализирани закони да уреждат тези неща и да дават безкрайно право. От къде на къде банката, а не държавна и общинска институция ще издава акт и наказателно постановление след като това би следвало да бъде прерогатив единствено на тези държавни и общински органи. И това са частни институции.
Водещ:Има ли за сега такива случаи? За извадени наказателни постановления от БНБ по отношение на журналисти?
Веска Волева:Би следвало да има, след като го има този текст. Значи искам да Ви кажа, че срещу една от банките аз подадох сигнал до Банков надзор, до БНБ Банков надзор, че те са нарушили банковата тайна и знаете ли какво ми отговориха? Казаха „коя сте Вие да давате сигнал?” В общи линии това беше отговорът. Т.е. дали има нарушение от страна на банката или на определени служители, те не пожелаха дори да го разгледат.
Водещ:Значи е било рано да се каже. Дискутира ли се примерно във Франция и до колко у нас този въпрос – съдбата на свободата на изразяването зависи ли от оцеляването на хартиените вестници? Това ще продължим след малко. Останете с нас. Слуховете за кончината на хартиените списания са все още твърде преувеличени. Просто ще печелят от друго. А историите никога няма да свършат. Така през отиващата си седмица News week обясни на читателите си, че се разделя с хартиената си версия и от началото на следващата година влиза в цифрите. С Ивайло Пеев, който е освен студент и стажант репортер решихме да проверим нагласите у нас. Ето къде.
Ивайло Пеев: Отново пред будката за вестници се опитваме да разберем съдбата на печатните издания. Тук не виждаме „News week”, трудно бихме го намерили на българския пазар, но от декември пък изобщо няма да го има и в печатно издание. Умират ли вестниците?
Гражданин: С навлизането на online масовизацията общо взето, всички хора почнаха много да четат абсолютно всички новини online. Но аз лично обичам да ми мирише на мастило, на вестник и да усещам самите страници. За това бих си купувала по-често вестници и за мен те няма да умрат. Винаги ще има и винаги има хора, които обичат, купуват си кафе, имат си ритуал. Както знаят хората обожават ритуалите. Имат ритуал, че с кафенцето, вестника и за мен това е класика.
Ивайло Пеев: Тези ритуали няма ли да се променят? Да пиеш кафе, докато четеш на таблета си online изданието?
Гражданин: Ами за всеки влак си има пътници. Аз все си мисля, че класиката няма да умре, но наистина са си застрашени. Няма да прекъсне издаването на вестници. Може би ще се намали като брой издания.
Ивайло Пеев: Четеш ли вестници?
Гражданин: Не, никога не съм чела и няма и да чета.
Ивайло Пеев: Защо?
Гражданин: Изобщо не са ми интересни. Не се интересувам от новините такива, каквито са. Предпочитам да прочета книга, но вестници просто не ми е интересно.
Ивайло Пеев: Значи и да спрат да се издават, няма да е особена драма за теб?
Гражданин: За съжаление да.
Гражданин: За мен също няма да бъде особена драма, ако умрат, но според мен те няма да умрат. Винаги вестниците ще имат своята аудитория. Да, тя ще намалее с времето, което е напълно нормално. С навлизането на нови средства за масова комуникация разбира се и аудиторията се променя, но вестниците няма да умрат. Да, може да се намали аудиторията, но те ще продължат да съществуват.
Ивайло Пеев: А дали тази промяна в аудиторията на вестниците е и заради смяната на поколенията, а не на консервативно общество, което е чело вестници, сега се заменя от друго, което чете online издания?
Гражданин: Разбира се това е причината, защото новото поколение живее в един много по-динамичен свят и вестниците просто не могат да отговорят на динамиката на нашето ежедневие. Много по-лесно и по-бързо можеш да научиш новините в интернет пространството, отколкото във вестника, който трябва да чакаш да излезе на сутринта.
Ивайло Пеев: Каква е съдбата на печатните издания остава да видим във времето. А колко от Вас отделят по един български лев, за да се информират от страниците на печата? Очакваме Вашите коментари на нашата Фейсбук страница „Клубът на журналистите.”
Водещ: Връщаме се в студиото и директно към Франция. Кого цитират френските медии по отношение на банките и на капиталовия пазар, господин Кирелов?
Георги Кирелов:В какъв смисъл?
Водещ:Ами от къде имат информация, кого цитират? Защото ние тук по време на песента се заговорихме за това, че има много малко изявления от страна на БНБ. Дали нещата във Франция по този начин стоят? Нали се сравняваме.
Георги Кирелов:Да, значи тук информацията, която е за банките, излиза от журналистите, които следят съответните пазари. Специализирани журналисти. За цялата нормативна уредба на банковия сектор, начина, по който трябва да се отразяват събитията на него, журналистите разполагат с пълна свобода. Този член, който в момента го обсъждаме, член 152 А от Закона за кредитните институции, представете си в една нормална правова държава, каквато България протестира, че е, би трябвало да не представлява някаква опасност, защото ние изискваме в общо европейското пространство, което е регулирано от Европейската конвенция за зашита на правата на човека и там има особен текст, който защитава свободата на изразяване на мнение, което на практика се свежда до журналистическата свобода. Така че ако имаме един български съдия, който може да се нарече съдия, би трябвало да не прилага този текст, а да се позове на върховенството на европейската конвенция за правата на човека. Имаме и конституционен съд, говорехме нали.
Водещ:Но проблем ли е това, че когато примерно БНБ се обърне към някой журналист или от някоя банка се обърнат към някой журналист, звъннат му по телефона неофициално, той какво прави в този момент? Такова нещо може ли да се случи във Франция или да разгледаме още една друга хипотеза – журналист пита примерно централната френска банка нещо и получава отговор, какъвто аз получих – „Ние не искаме да влизаме в този разговор”.
Георги Кирелов:Да, тук възможно е съответната институция да не желае да дава изявления, но когато става въпрос за много важни обществени въпроси, институциите участват, пращат представители в дебатите. Така че на мен ми се струва по този ключов въпрос е редно БНБ да дойде и да каже какво и е мнението по този текст, до къде смятат, че той се прилага, защо пък не попитате и от народните представители? Различните комисии, които са разглеждали тези текстове, когато са обсъждали проектозаконите за изменение на закона за кредитните институции. Попитайте и господин Бойко Борисов. Той се е подписал под предложението.
Водещ:Нали чухте Вашият колега адвокат Волева какво Ви каза. Когато тя е подала сигнал, са и отговорили „от къде на къде Вие ще питате БНБ?”
Веска Волева:Много ми се иска да се включа тук.
Водещ:Да, да, включете се.
Веска Волева:Конституцията казва, че 19 член, алинея 2 – закон създава и гарантира за всички граждани, юридически лица еднакви права и условия за стопанска дейност. По този повод искам да Ви кажа, че Конституционният съд не анализира изобщо този текст във връзка с жалбата ми, че банката има преференциално право да констатира, каквито вземания пожелае и в тази връзка искам да кажа, че никаква защита не е Конституционният съд. Той е просто един поръчков орган. И стига сме се плашили от това да коментираме съдебни решения. Аз в скоро време излязох с един анализ на това конституционно решение, което е на ниво районен съд и което застава арогантно, явно, откровено на страната на банките и без да коментира конституцията, изобщо този член 19 без да го коментира, тя каза „банките са прави”. В банките има държавни пари, всички знаем, че банките са частни. Като има едно, две изключения, те просто са изключения.
Водещ:Хей сега ще Ви изпреварим с Петър Караиванов по отношение на държавните пари и по отношение на прозрачността. Те къде отиват? Това си го говорехме, че всяка седмица, като че ли има изявления на централните банкери.
Петър Караиванов:Да, аз точно това исках да кажа, че може би Франция не е най-добрият пример, защото Франция е част от Еврозоната. И всъщност по финансовите въпроси се грижи … на ЕЦБ. Към момента това е господин Марио Драги, който няма седмица да не направи поне по едно официално изявления. Докато аз не си спомнят така нареченият говернъор на БНБ господин Иван Искренов кога е прави официално такова и то по същество, а те по политика.
Водещ:Липсата на информация винаги води до митологии.
Веска Волева:Той даде изявление, че не искаме регулацията. Нищо повече не направи.
Петър Караиванов: Точно така, но това не е изявление всъщност. Това може да го каже всеки.
Веска Волева:Именно. Той даде сигнал на политиците. От тук нататък няма да се занимаваме, ние няма да влезем. Какво пречи тази регулация? Пречи им да си разиграват коня, както намерят за добре.
Петър Караиванов:Вижте, не искам да изпадам, как да кажа? В…
Водещ:Позицията на краен критик.
Петър Караиванов:Не краен критик, но нека да си спомним господин Иван Искренов как стана говернъор за втори път, какво му беше обещал премиерът малко след като бе избран и какво се случи изведнъж много скоро след това обещание. Има причинно следствена връзка и очевидно.
Веска Волева:Ние подминаваме всичките тези неща.
Петър Караиванов:Да и това е страшното, че ги подминаваме.
Веска Волева:Ние подминаваме. А защо подминаваме? Защото се страхуваме. И сега, когато започнаха да излизат хитростите, може би ще сложат по-голяма глоба или може би без да се замисли Народното събрание, ще включи някакъв нов текст, с който да ни набута в ъгъла. Или пък кой знае по какъв начин банките ще…
Георги Кирелов:
Тони Марков:
Петър Караиванов:Само искам да се върна на това, което казахте по отношение на Конституционния съд. Спомняте си, преди 2 години или, да мисля 2 години ще станат, 2010, края на 2010 беше., когато правителството реши да национализира националните пенсионни фондове. Конституционният съд се произнесе вече по въпроса, че това е противоконституционно, защото те са индивидуални партиди тези средства и трябва да бъдат върнати. Но какво от това? След като тези пари никой не знае върнати ли са, не са ли върнати? Аз съм убеден, че не са върнали. И как Конституционният съд би следвало да санкционира правителството затова, че все още не е върнало тези пари.
Веска Волева:Аз за пръв път се сблъсквам с решение, което лично ме интересува. В ужас изпаднах от ниското ниво на мотивите. В ужас изпаднах. Защото Конституционният съд има едно единствено предназначение – да защитава конституцията. Всичко друго е направил, само не е защитил конституцията.
Водещ:Да, но тук не може да бъдат обвинени пък журналистите, защото това е всеизвестен случай, който не се налага да обясняваме. Господин Кирелов, Вие се опитахте да кажете нещо.
Георги Кирелов:Да, аз исках да кажа за този Конституционен съд, че той е заложен като една гаранция за правата и свободите на гражданите, за нормалното регулиране на обществените отношения, на пазарите, в това число и на банковия сектор. А той всъщност се е превърнал в един така да се каже „почивен дом” за кандидат пенсионери. Назначава всяка партия там от нейните представители. За съжаление не играе ролята, която се очакваше от него да играе.
Водещ:Ами може би трябва да кажа, че този разговор е доста безкраен и може би ще имаме и следваща серия, защото се оказва, че влизаме в един сериал. Тони Марков да попитам. Как се работи на такъв капиталов пазар, при положение че от една страна се твърди, че няма интерес по темата, а от друга страна не е точно така?
Тони Марков:Към темата за свободата за словото ли?
Водещ:Ами не, към новините първо финансовите и контекста, законодателния, който можем да съдим до къде е свободата.
Тони Марков:Ами да, ние се движим в един коридор, който от една страна…
Водещ:Е силно ограничен.
Тони Марков:Гарантира свобода, но както примерно има свобода на придвижване, но има и закон за движение по пътищата. Така че тези изисквания, те са логични, тъй като касаят един регулиран пазар. Медиите са в ролята на още един регулатор на пазарите и съответно те пък са регулирани. Има начини как се дава тази информация, кога, да е равнопоставена, да е своевременна, да е пълна по обем. Това са…
Водещ:Има ли нужда от корекция този прословут член 152 А?
Тони Марков:Ами той си играе ролята на бесило над главите. И той има значение по-скоро да не го пристъпват, а не да коментираме размера вече, защото целта е да не се стига до него.
Водещ:Госпожо Волева, има ли нужда от корекция този член 152 според Вас? 152А.
Веска Волева:Според мен няма нужда от този член 152.
Водещ:Т.е. Вие направо го уволнявате.
Веска Волева:Аз ще Ви кажа защо.
Водещ:Не ми казвайте, за да продължим. Имаме възможност да продължим. За сега само излагаме позиции. Господин Кирелов, според Вас?
Георги Кирелов:Разбрахте Вие моето мнение какво е, че по силата на Европейската конвенция за правата на човека, той просто не трябва да се прилага този член. Така че той е мъртва буква.
Водещ:Т.е. два адвокатски гласа в полза на раздялата с този член.
Георги Кирелов:Не искам да ме разбирате погрешно. Ако ми намерите съдия в България, който няма да го приложи, моля да ми се обадите, да го науча кой е този. Има доста примери, да се върнем към един указ за борба с дребното хулиганство, имаше практика на Европейския съд за правата на човека, че този указ противоречи на конвенцията. И въпреки всичко нашите родни съдии всички единодушно осъждаха, имаше процеси 2009 година пред Народното събрание. Всички политически изяви бяха санкционирани под формата на дребно хулиганство при един указ, който не следваше да се прилага.
Водещ:Ами може би е по-добре все пак да не трупаме емпирични познания по темата. А някак по друг начин да подходим. Благодаря за сега на адвокат Веска Волева и на адвокат Георги Кирелов. Да се върнем в студиото. Кои са незададените въпроси, защото може би този член 152 А не е още уволнен? Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Незададените въпроси, лично според мен, са как 2008 година една българска банка бе финансирана с 1 милиард лева. Лошо няма, нали това е политика на всички централни банки. Да, те са си свършили работата.
Водещ:Защото формално се защитава интереса на вложителите, нали, така че има обяснения?
Петър Караиванов:Да, да не се получи верижна реакция и т.н. Необходимо е, ако може да наистина да спасиш нещо, защо да го съсипваш? Ок. Проблемът не е защо е направено. Проблемът е защо е направено тайно? Защо е направено това нещо тайно от БНБ с един милиард лева от всички нас?
Водещ:Господин Марков, какви са наказанията, изхождам разбира се от гледаното по филмите, какви са наказанията за издаване на информация, която може да доведе до печалба на някого?
Тони Марков: Ами не съм 100% сигурен, но insider trading – търгуване с вътрешна информация, глобите са много сериозни. Дори у нас. От 20 000 лева почват.
Водещ:Защото това е другата страна на монетата. Всяка монета има две страни.
Тони Марков:Да. Точно така. От една страна има нужда от защита на пазара, защото там участват и не професионални играчи, които могат да бъдат подведени и да понесат щети. От друга страна обаче, фактически по цял свят никъде не е спряна 100% тази злоупотреба с вътрешна информация, но пазарите освен да бъдат пазени, трябва да бъдат и добре информирани. И тук е изкуството да се върви между забрани и решения, защото в опита си да настигнем западните пазари, ние много често законодателно копирахме неща, които още не са реалност у нас и в един момент нашето законодателство стана много рестриктно, ограничително, дори малко ненужно. В един момент пък обратното – оказа се, че липсват необходимите крути мерки да се озаптят тези участници, които се опитват по втория начин да печелят. Многолика е практиката, но към този етап може да се каже, че тези забрани, които съществуват и регулации вършат работа. Но при положение, че има активност, а при един пасивен пазар, то не може дори да се прецени до колко те играят роля.
Водещ:Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Има много неща още, които са останали неизказани. Аз отново казах, ето, госпожа Веска Волева си е направила запитване и са и казали „коя сте Вие, че да ни питате това?” Как? При положение, че те я юрист. Очевидно би трябвало да знае по кой закон и по кой член има право да ги пита и те са длъжни да и отговорят.
Водещ:А какво се случва, когато ние питаме?
Петър Караиванов:Ами проблемът е, че ние не сме юристи и не можем да използваме именно тази /…/ на закона и членовете, които ни позволяват това нещо, т.е. ние като не юристи не си знаем правата.
Водещ:Не трябва ли обаче да станем юристи журналистите, за да успяваме някак си да задаваме въпроси и да стигнем до чудото да получим и отговори?
Петър Караиванов:Проблемът дори не е в задаването на въпроси в България. Проблемът е в липсата на отговор от тези, които трябва да ги дадат. Това е проблемът, защото не е проблем да зададеш въпроса. Важното е да има кой да ти отговори. И този някой да осъзнае, че след като е държавен орган, следователно е на държавна служба, а щом е на държавна служба си получава заплатата от българските данъкоплатци. Това е най-важното нещо. И след като има въпроси и то от част от обществото, които имат нужда да получат отговор на тези въпроси, те са длъжни да го направят.
Водещ:Аз не мисля, че политиците много ще се трогнат от тези адвокатски гласа, които събрахме в подкрепа на уволнението на член 152 А от Закона за кредитните институции, но дали с член или без член, кога българските журналисти биха се чувствали по-свободни и кога биха имали някаква гаранция относителна, че ще получават отговори на въпросите си? Господин Марков?
Тони Марков: Ами…
Водещ:Или мисията невъзможна може би е едно изречение.
Тони Марков:Възможно е, но това е много комплексен въпрос. Зависи и от това до колко те могат да си позволят свободата финансовата, защото знаем, че някой път натискът не е груб или чрез страх от законови наказания, а е чрез финансови механизми, стимули.
Водещ:Ако четем подтекста, щом журналистите, които се занимават с капиталови пазари в банките са се обединили в „Клуб на журналистите”, значи има някакъв смисъл в това, защото по единично, като че ли е по-лесен. Ами последни думи за Петър Караиванов. Тези два адвокатски гласа против този текст и изобщо нагласите на колегията, че този текст играя ролята на плашило дали ще трогне някого?
Петър Караиванов:Искрено се съмнявам. В крайна сметка този член според мен именно си изпълнява идеално функцията. Точно така е. В общи линии не питайте много. А иначе съм напълно съгласен и подкрепям напълно мнението на двама юристи, че този член е архаичен.
Водещ:Ами толкова в днешното издание. За съжаление член на управителния съвет на Нова телевизия Силва Зурлева не си вдигна телефона. Щяхме да дадем още един щрих по отношение на свободата на словото и възможността журналистите да разчитат на някого да ги защити срещу лъжи по техен адрес. Но ще направим това в някое друго издание. На края ми остава време само да Ви пожелая хубав съботен следобед. Слънцето грее и обещава следобедът да е такъв. По традиция се разделяме с пожеланието „бъдете свободни”! Пожелаваме Ви го Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.        

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 13.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.10.2012

Водещ: Данъчни игри – така може да се опише отиващата си седмица. Само че медийните следи не са оставени някак по патриотично му от Харисън Форд, а от самоуприличаващият се в кабинета като Брат Пит, което пък води кино спомена ни другаде. Към странния случай на Бенджамин Бътън. Сигурно си спомняте обаче, че през 2009 година той загуби титлата големият победител в надпреварата за статуетките оскар от бедняка милионер. Подобни прогнози направиха и социолозите през седмицата за спадащото доверие към кабинета. Ако сте позабравили тези два филма, може да си ги припомните на кратко от трейлърите им на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Работят ли сапъори на не новини? На новини, за които се говори, но често след това не се случва. Редно ли е да създадем термин, описващ това, след като имаме вестникарска патица, дали не е редно да имаме и да кажем политическа патица? Защото морето се използва в предизборно време за други цели. Референдум, ще пита народът, какъв ще е въпросът за истинския референдум или когато не новините звучат по-реално от истинските новини. Прилича на заглавие от някое комедия, само дето не става дума за комедия. С такива диалози в мрежата става възможно да се обясни рейтингите, за които вече стана дума. Важно е въпросът да не бъде подвеждащ. Ние искаме нещо от типа на „да строим ли АЕЦ или да умрем от студ в спрял асансъор?” Най-добре е да се проведат 14 референдума относно питането за питането на това какъв да бъде въпросът за въпроса за начина на поставяне на запитването. Така ще има шанс да поправим грешките в първите референдуми и да свикнем с демокрацията, обявиха от ЦИК визията си за това какво би било най-добре. Същевременно някакъв човек хвана и дострои АЕЦ „Белене”, тъй като имал излишна вар в мазето. Такива са не новините. Новините знаем всички какви са. А иначе това е задочният диалог, който се получи между обещаното от властта пред медиите и мрежата през седмицата. Това обаче ще бъде сюжет от бъдещето, когато депутатите ще се споразумяват какво точно да ни питат, докато ние се съмняваме има ли смисъл да се харчат пари за да ни питат нещо, за което нямаме пари. До края на годината може да обложат и печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, заяви днес финансовият министър Симеон Дянков. В момента се работи по тези текстове, като най-вероятно те ще бъдат предложени между двете четения на бюджета в Народното събрание. Симеон Дянков смята, че трябва да се облагат и парите от земеделската аренда, но това е тема за следващ мандат. Трябва да има равнопоставеност, в противен случай към изключенията се насочват спекулативни капитали. Което пък ни облекчава точно днес да не изчисляваме колко олио ще трябва да отмерим, за да сме чисти в бъдеще. Упражнения в лихварство очевидно ще продължат и тук без да търсим идва образът на един друг филм „Игрите на глада”. Резултатът може би ще бъде обобщен в повечето предстоящи коментари. „Игрите на рейтинга”. На този филм, на този фон ми се ще да цитирам написаното днес от финансиста Димитър Ашиков. „Като европейци имаме нобел за мир, а не за икономика”. Иначе в изданието днес седмицата на бюджетните страсти ще коментираме с Асен Григоров, Таня Петрова и Виктория Стойчева. В Европа облагат лихвите по депозитите, но какви възможности дават за други вложения на хората и какво ще се случва с доходите от Бюджет 2013? Какво послание е преизбирането на шефа на федерацията по волейбол Данчо Лазаров, ще коментира Веселина Матакиева. Ще започнем обаче с една друга, не по-малко важна медийна тема, наистина ли имаме право да знаем, ако журналистите дори когато цитират източниците си, са преследвани или заплашвани за разкритията си? Какъв е шансът защитеното от Конституцията право на информираност, да го има? Липсата на достоверна информация в крайна сметка ражда слуховете, а те са известни в качеството си да не се подават на управление. И с това, че техен родител е манипулацията. Когато се приемат правила, ограничаващи права, това носи риск и така наречените защитени. Има ли текстове в закона за кредитните институции, които застрашават свободата на словото? И дали БНБ ще повика, както повика колегите от бивол и колегите от френския вестник „MONDE”, защото са писали, позовавайки се на грамите, изтекли в „Уикилийкс”? Ще създаде ли прецедент този текст, чуйте какво мислят двамата юристи Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията” и Георги Кирелов, който работи във Франция, но следи българския прецедент. Добре дошли Ви казваме Валя Момчилова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се продължавайте да коментирате на страницата ни във Фейсбук „ Клубът на журналистите – БНР”, както вече правите. Днес с Цвети Бахариева решихме и музикалният избор да е подвластен на парите. Кой ще спечели най-много тази година, още е рано да се каже, но фаворитите вече са на лице. Сега даваме думата на Адел, защото албумът и „21” е на път да се превърне в най-продаваният. Тази седмица БНБ покани на среща журналисти, публикували данни на български банки, позовавайки се на грамите на „Уикилийкс”. Срещата не се състоя поради късното пристигане на официалната покана от бивол, но пък стана повод да открием едни текстове в Закона за кредитните институции. Става дума за член 152, алинея 2 и 3. Алинея 2 гласи „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деанието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000, а при повторно нарушение – от 3000 до 10000. Алинея 3 „ако нарушението по алинея 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата от 5000 до 10000, а при повторно нарушение – от 8000 до 20000 лева.” Добър ден на зам.председателя на етичната комисия на медиите Александър Кашъмов и адвокат разбира се от Програма „Достъп до информацията”.Здравейте господин Кашъмов. 
Александър Кашъмов:Здравейте.
Водещ:Малко късничко, като че ли открихме този текст. 
Александър Кашъмов: Не, не знам до колко е късно, само искам с точност да отбележа, че в сегашната редакция това е член 152 а, но така или иначе е факт, че той съществува. Ясно е какъв е смисълът от съществуването на подобжен текст, за да не се извършва нелоялна конкуренция, за да не се създава паника по отношение на банка, която не е основана на никакви действителни факти. Много е странен обаче казусът по повод, на който се говори за този текст, защото сега аз нямам представа така и от Вас научавам за тази акция на БНБ, но няма никакво съмнение, че публикуването на информация, тъй като вероятно става дума за информацията, разпространена в електронното издание бивол, е свързана с доклад на американския посланик. 
Водещ:Това са изтеклите грами, по-известни като изтеклите грами. 
Александър Кашъмов:Изтеклите грами. То става въпрос за четири търговски банки, които са коментирани в този доклад. Значи на първо място трябва да кажем, защото в тази страна това за съжаление понякога се забравя, а през последно време започвам да се чудя дали не се забравя все повече, че говорим тук за свобода на изразяване, за свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация. Това е една свобода, която може да бъде ограничавана само по изключение. В случая става въпрос за официални документи, които са дадени в рамките на дейността на американското правителство, на американската дипломатическа служба и категорично не може да се говори въобще за невярна информация. Единственият въпрос, който се поставя във връзка с „Уикилийкс”, защото това е част от известната поредица „Уикилийкс”, която така от няколко години вече постави въпроси на международните медии, единственият въпрос, който там стои е дали това не е класифицирана информация по смисъла на американското законодателство, но за България това не създава никакви …
Водещ:Мен ме притеснява, че един друг текст, пак ще цитирам „ако деянието не съставлява престъпление”, т.е. няма значение дали е престъпление или не. Първо не се знае кой го доказва, кой показва дали е престъпление или не, пак се дължи глоба. 
Александър Кашъмов:Значи…
Водещ:Това да не е имуществен ценз за свобода на словото?
Александър Кашъмов:Не, смисълът е в това, че ако е престъпление естествено, това ще бъде гледано по наказателния кодекс, което в случая не виждам как би могло да стане. Но въпросът е, че всъщност тези случаи, в които се разпространява невярна информация според текст от Закона за кредитните институции, всъщност се налага глоба, която е с доста високи размери. Между другото това не е изолиран случай. През последните години аз констатирам и „Достъп до информация” една тенденция към едни нови и търсене на нови и нетрадиционни методи за ограничаване на свободата на словото. То не беше дело пред комисията за Защита на конкуренцията от преди 1-2 години срещу медиите на „Иконо медия” заради това, че са коментирали връзката на властта с определена медийна групировка. То не беше това, че Комисията за защита на личните данни налага глоби на малки местни медии заради това, че било написано ЕГН на някого в нотариален акт. То в нотариалните актове всички знаем, че има ЕГН и просто един журналистически материал прави разследване и така полага нотариалния акт. Няма как това да не е там. То не бяха в последно време има и опити да се реализира…
Водещ:Колкото по-сложно, толкова по-лесно и толкова по-малко свободно. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да попитам нещо? 
Водещ:Добър ден и сега на гостите в студиото. Пак казвам – Виктория Стойчева, Асен Григоров и Таня Петрова. Виктория иска да Ви попита нещо.
Виктория Стойчева:Да аз искам, здравен Сашо, да попитам, ние се познаваме, съученици сме даже. 
Водещ:Ама не е това връзката.
Виктория Стойчева:Не, не. Сашо, теб не те ли притеснява, че БНБ вика медия? Значи според мен законът и този член специално предвижда, ако има невярна информация, съответните банки да пратят опровержение в съответната медия, в случая бивол. Ако тя откаже да го публикува, тогава да сезират Вас, т.е. от Етичната комисия и Вие да ги извикате. Значи за мен от юридическа гледна точка без да съм юрист това е абсолютно нелепо. БНБ вика медия, за да иска обяснение или да налага глоба. 
Александър Кашъмов: Сега, естествено според мен най-нормалният начин и това би трябвало все повече да се случва, е подобни случаи въобще да бъдат отнасяни до Етичната комисия. Истината обаче е, че законът не е много ясен в това отношение. Нищо не пречи чисто формално юридически БНБ да си провежда процедури, освен това нека да кажем съвсем ясно, че поканата на журналисти за разговора, който се случи, изобщо не е някакво неформално действие. Това може да бъде считано за етап от една процедура, която е открита от този текст и която може да приключи със санкция. В този смисъл аз намирам, че изобщо не са безобидни действията, които са предприети. 
Водещ:Мислите ли, че БНБ ще покани представители на вестник „Monde” защото там е излязла същата информация, цитирана от същия източник?
Александър Кашъмов:Ами много ми е трудно да се сетя как това би могло изобщо да стане, но…
Водещ:Ами става лесно по отношение на българска медия, както виждаме.
Александър Кашъмов:Ами очевидно е. Това трябва да ни показва за това каква е чувствителността на държавните институции към ценността на свободата на изразяване, както казах. За мен това е просто един абсурден случай, който не му е мястото на този континент, на който ние се намираме. Такива казуси могат да бъдат срещани на по-други континенти, но за съжаление пак казвам, не е изолиран очевидно случай. Смятам,че просто властта в лицето на различните институции, които я олицетворяват, трябва да се замисли все пак как се упражнява власт, каква е ролята на медиите, тъй като ролята на медиите е те да говорят за това, което се случва, което институциите и длъжностните лица говорят, коментират, обсъждат. В това число длъжностни лица на други държави, които са коментирали и наши реалности.
Водещ:Добър ден сега да кажа и на Асен Григоров. Спомняш ли си как се убиват муха и банка?
Асен Григоров:С вестник. 
Водещ:С какво се убиват?
Асен Григоров:Аз сега влизам и малко не съм в час какво…
Водещ:Ние разсъждаваме върху един текст в закона за кредитните институции, който няма невинен, дължиш глоба, ако оронваш доброто име на банка.
Асен Григоров:Ами би трябвало да има една дума – „необоснован”. Ако оронваш необосновано…
Виктория Стойчева:Ами там е разковничето. Този член казва „разпространяваш невярна информация”. В случая става дума за информация от изтекли грами. Значи ние всъщност не знаем дали е вярна или невярна и този, който твърди, че е невярна, би трябвало да докаже, че е невярна, нали така?
Асен Григоров:Да, те грамите са особен случай в журналистическата практика, нали прецедент са. Така наречените кейбъли, които „Уикилийкс” изсипва. И са предизвикателство и за журналисти и политици. Преди две седмици в предаването мисля, че беше Богомил Манчев, покрай цялата истерия около подновяването на проекта „Белене” и аз му цитирах в началото неща, които са писани в тези грами за него. Той се вбеси, нарече тези хора драскачи, нали аз му казах, че това е подписано от посланик Джон…Но е факт, че е прецедент, защото това е информация, която се твърди, че е изтекла от някъде. Има вид на достоверна, но никой не я е потвърдил. 
Виктория Стойчева:Обаче тя се цитира.
Асен Григоров:Каквото и ние да си мислим за нея, това е информация…
Виктория Стойчева:Въпросът е обаче, че в случая се цитира източник. Т.е. и усилията на БНБ не са насочени към грамата, а към медията, която я е публикувала. 
Водещ:Господин Кашъмов, как да постъпят колегите от бивол? Те предполагам също ще направят своите консултации, но вашата позиция каква е?
Александър Кашъмов:Ами за мен е категорично ясно, да публикуването на грамите по линията „Уикилийкс” може да поражда някакви въпроси, но това категорично не са въпроси свързани с разпространяване на невярна информация. Нека да сме пределно ясни по този въпрос. 
Асен Григоров:Не, Сашо, извинявай, ако информацията е вярна, отговорността не е пряко в медията в случай, когато я разпространява.
Александър Кашъмов: Именно. Освен това, когато ние говорим за официални доклади, ние коментираме вече информацията от социалните доклади. Т.е. вярно е, че в официалният доклад пише такова нещо. В този смисъл това, което бивол публикува, е вярна информация, а именно информацията, че в докладите на американския посланик пише това нещо. От тук нататък вече естествено отговорността дали пък това, което е отразено в тези доклади, какво е и т.н. се премества безспорно. Да не говорим, че след като има ясно цитиране, тъй като става въпрос за това, че е мнение на някакво длъжностно лице, от тук нататък никак всъщност не стои въпросът, че това ли не е е някакъв опит на сайта бивол да представи четири банки в някакво трагично положение. Напротив. Цитира се източник, цитира се, че това са някакви данни. Това дава възможност на един образован издател да си състави мнение без непременно това да означава създаване на невярна представа за състояние на банките. 
Водещ: И всъщност те да не ходят на тази среща, може би?Защото тя не се е състояла на датата, на която са били…
Александър Кашъмов:Мога да посъветвам абсолютно всички, които попаднат в подобни положения, е задължително трябва да бъде потърсена връзка с адвокат, защото това не са прости неща и значи журналистите трябва да са наясно, че е хубаво, когато виждат, че се задават подобни особено неясни процедури, по които не е имало и прецедент до момента у нас, задължително трябва чрез юристка консултация да се действа, защото както казах вече – подобни покани, разговори и т.н. не са с неформално значение. Напротив, те могат да доведат до налагане на санкции. За един сайт е голяма тежест. 
Водещ:Между другото доста адвокати са се намесили. На страницата на предаването Мария /…/ е писала, че при всички случаи подобна среща би била грешка от страна на биволите. Петър…
Александър Кашъмов:Най-малкото, че подобен вид кореспонденция, която е открита в рамките на едно, как да го нарека, на езика на правото административно-наказателно производство, кореспонденцията би следвало да бъде в писмен вид, защото такива разни разговори, в които не е много ясно какво ще бъде отразено, какво ще бъде записано. След това могат да бъдат използвани срещу този, които участва в такъв разговор. Това вече, още един път казвам, значи хубаво е да се знае – журналистиката е една много благородна професия и заедно с това тя е свързана със сериозни отговорности в някои моменти, сериозни рискове. Тези рискове трябва добре да се познават. 
Асен Григоров:И отговорностите, тук да кажа, също трябва да се познават добре. 
Водещ:Хубаво е добре да се познават и отговорностите. Но и рисковете не са за подценяване, защото това обяснява 80-то ни място по степен на свобода на словото. Благодаря на Александър Кашъмов. Има ли пряка връзка, Асен, 80-то място с непознаването на рисковете?
Асен Григоров: Ами по отношение на „Уикилийкс”, грамите…
Водещ:Ние сме царе винаги да си намираме оправдание. 
Асен Григоров:И нали сайтовете, които ги разпространяват, аз все пак имам едно на ум. Работата в медия, тя предполага наистина права, предполага и отговорности, които знаеш ти, в радиото има нива на редакционна…
Водещ:Нито веднъж не споменахме кои са четирите банки. 
Асен Григоров:Не, мисълта ми е, когато в една голяма медия се стига до публикуване на определени неща, то минава през няколко нива на отговорност, обсъждане, може да се стигне до едно решение, може да се стигне до друго решение. Може да се стигне до решение да се публикува или не. Докато изтекли и непотвърдени грами или публикувани в сайт, който мога да предполагам, че пишат 2 или 3 души, все пак едно на ум около недостоверността на информация, защото предполагам, че те добросъвестно там копират, публикуват и превеждат нещата, но точно въпросът с отговорността е важен. Пак казвам, без да влизам в конкретния случай, това, доколкото виждам тук от екрана ти БНБ са ги викнали на разговор, което ми се струва доста глупаво от страна на БНБ. 
Виктория Стойчева:То си е вид някакво сплашващо според мен. Това е вече друга тема обаче.
Асен Григоров:Това е като случая с Мишо Шамара в… И нали, така че тук няма как да се изкажа в полза на това, което БНБ са направили, но все пак оставям с известни резерви. 
:Може ли аз да кажа също и за „Уикилийкс”. Значи това е нещо много особено. Тя самата „Уикилийкс” общо взето знаете, че човекът, който изнесе грамите е преследван, съден от няколко държави, търсят го, опитват се да го арестуват. 
Водещ:За последно го видяхме като Жулиета на един балкон.
Да. Така че аз даже не бих казала, че това има връзка със свободата на медиите. Това за мен е нещо изолирано. Значи „Уикилийкс” е нещо изолирано. Разбира се това има общо с..
Асен Григоров:Не е медия.
Виктория Стойчева:И не е медия. Да. Това има връзка със свободата на словото, но това изнасяне все пак на секретна информация, на секретни документи, които между другото по цял свят се преследват. Ето, американците си го преследват Асандж. Бивол препечатва някакви неща, които се отнасят до България. Аз също тук не мисля, че случаят е типичен за нашите медии. Би бил типичен, ако всичките ни медии в един момент, бяха хванали тази информация за въпросните банки, бяха я интерпретирали по собствен начин, бяха разследвали и така. 
Асен Григоров:Ако бяха дали различни гледни точки, тогава е ок, защото информация изобщо, обществено мнение може да се манипулира не само с достоверност или недостоверност, а например с подбора на момента, в който публикуваш нещо.
Виктория Стойчева:Или когато не го публикуваш, да.
Водещ:Така обаче стана много сложно. 
Асен Григоров:Ако примерно качат всички грами. Защо не качат всички грами? Наведнъж или в рамките на седмица, на месец да кажат „ние започваме”.
Водещ:Факт е обаче от друга страна, че доста западни медии бяха се изключили съвсем официално споразумение с „Уикилийкс” и това…
Асен Григоров:И какво стана?
Водещ:Ами нищо не стана. Искам да кажа, че…
Асен Григоров:Публикуват ли западните медии, да. Ако не се лъжа…
Водещ:Публикуваха и спряха, да. 
Асен Григоров:Ами спряха.
Водещ:Това е друга гледна точка, за това казвам.
Асен Григоров:Големите медии със силна редакционна политика спряха там публикуването, излъчването. 
Виктория Стойчева: Което пак казвам, не пречи поведението на БНБ да е абсурдно в случая. 
Водещ:Не пречи. 
Виктория Стойчева:Защото в случая освен това, понеже някой спомена за държавата, в случая БНБ защитава интереса на четири търговски банки, които са частни. Да, вярно, те са част от банковата система, като общо взето ги обвинява в невярна информация, публикувана в „Уикилийкс”. Това е просто толкова абсурдно.
Водещ:Не, БНБ се набутва в казус, който не е неин. 
Асен Григоров:Влиза в ролята на един СЕМ за…
Виктория Стойчева:Не е нейна работа. Това нещо не е нейна работа. 
Водещ:Таня Петрова от в.”Сега”. Какви са начините напоследък за сплашване на журналисти?
Таня Петрова:Ами то даже не е нужно да се плашат. То такава е медийната среда в момента по линия на собственост, че няма никакво плашене.
Водещ:Всички го знаем. 
Таня Петрова:Да, то е доста грозна история. Публична тайна е. Не знам на кого му е нужно да плаши. Аз не виждам да се правят чак толкова сериозни неща, включително и от опозиционни медии не сме тръгнали да правим чак толкова сериозни разследвания, че да се стига до плашене. За съжаление се случват в провинцията мисля, че е доста по-грозно положението. Там се случват и плашене и може би и по-груби навлизания в частното пространство на журналистите. Но средата е ужасна. Няма нужда толкова да се плаши. 
Водещ:Игра на лихви. Ще продължим след малко. Останете с нас. Какво си казват вестникарските заглавия и хората в мрежата? Това решихме да проверим със стажант –репортера Ивайло Пеев под особен надзор. Поставихме заглавията и коментарите. Питахме и хората около вестникарските павилъони, но ще ги цитираме само заради спецификата и емоционалният заряд на стилистиката в отговора им. Чуйте резултата.
Ивайло Пеев:Говорейки за пресата се чуват толкова мнения, че те са еднакви и че пишат едно и също. Решихме да проследим в 5 дни заглавията от българските ежедневници. И верни на това да показваме гледната точка на обикновените хора, този път ще обърнем поглед към online потребителите. Много ги наричат хейтъри, защото те не биха написали коментар, ако той не е негативен. Нека видим дали е така. В първият ден от седмицата българските ежедневници са доста разнопосочни в челните си заглавия. Не намираме нито една обща тема. „Труд” съобщава, че общини връщат 17 милиона лева. Парите горят заради нередности с евро проекти. Вестник „Сега” ни информира, че българите боледуват по-малко, но по-често. Гарантирано от ГЕРБ, се шегува някой в коментарите. А друг допълва „животът ще е черен, но кратък”. Висшето изветрява за 5 години и след този срок знанията не били адекватни на пазара. Това ни информира вестник „Монитор”. За колко ли време изветрява марковият алкохол от телата на студентите, питат се хаджии и на алкохолна вълна вестник „Новинар” и „Телеграф” ни информират, че д-р лекува с шише ракия. А вестник „Репортер”, че половин София е за затвора. Оказва се, че всички са престъпници. Консултирайте се с адвокат, съветва един читател и добавя автора на статията с псевдоним „психиатър”. Вторник вестник „19 минути” изненадва със заглавието „Дянков реже зърнарите”. „Новинар” излиза с челното си заглавие, че англичани искат да строят Бургас-ленд. Вестник „Репортер” твърди, че българите са брутални убийци. Това ставало ясно след конференция на Българския хелзинкски комитет. Вестник „Стандарт” настоява, че 228 милиона горят с цигарите. „Телеграф” пък информира, че червен депутат лъже КАТ, след като са го спрели за превишена скорост. Сряда „Труд” излиза със заглавие „Фалшив Борисов във Фейсбук”. От министерски съвет информират, че премиерът говори само от официални сайтове. Явно датата 10.10 не е късметлийска за него, защото вестник „Земя” твърди, че народът е разлютил премиера. „Дума” уточнява, че рейтингът на кабинета се е сринал с 18%. Вестник „Телеграф” излиза със заглавие на първа страница – „Личните карти стават 3 в 1”.Ще съдържат 3 компонента – електронна здравна карта, електронно ЕГН и електронен документ за самоличност. Дали тогава следенето ще става и по-лесно? Два дни преди вестник „Сега” да изчисли, че през следващата година ще похарчим 18 милиона за разузнаване, и 34 милиона лева за охрана на властта. Зевзеци коментират, че все пак трябва да се пази богатството на нацията. Интересно е как всеки вестник поглежда от различен ъгъл коя е водещата новина за деня. За сега нямаме попадение на единомислие. Дали това е така, защото я няма голямата новина, заради която всички ще гръмнат. Четвъртък тази новина се появи. Дянков предлага 10% данък върхуѝ лихвите от влогове. Резултатът е на лице. „Труд”, „24 часа”, Капитал Дейли”, „Класа”, „Преса”, Сега”, „Стандарт” и дори „Земя”. Ето, че можело българските медии да са единни или поне в избора си на челно заглавие. В тази връзка един потребител съветва „купувайте инвестиционно злато и диаманти, както казва Бонд – диамантите са вечни”. „Монитор” пък залага на друго ударно заглавие – проститутки налазиха ученици в междучасието. Пресата в петък също има своя лайт мотив. Ето една снимка ни гледа от всички български ежедневници Борисов рамо до рамо с Робърт де Ниро и Джон Траволта. „Труд” даде свобода на читателите си да напишат най-оригиналното заглавие. Зоро е написал, че ясно се вижда, че премиерът прави предложение на Де Ниро, на което не може да откаже. Друг потребител пита „филмът с happy end ли е?” И му отговарят „не, с Бойко Борисов и Вежди Рашидов”. Какво доказва нашето ровене из първите страници на българския печат? Колкото и да казват, че всички пишат едно и също, се оказва, че не е точно така. И все пак, когато рибата е голяма, всички я захапват и не я пускат. Зрителите на националната телевизия открояват с 54% вестта за новия данък като новина на седмицата. А кои бяха за Вас темите от отминалата седмица, които откроявате за значими?
Водещ:И така. „Игри на лихви”. Странният случай на облагането на лихвите по депозитите или друго да е заглавието? Асене, ти какво заглавие постави днес сутринта?Аз си го записах, забравих го. 
Асен Григоров:Няма да е политически коректно да кажа. Не, аз поставих заглавия в кавички „лошият Дянков и кой кара влака”. Тук е известна заблуда. 
Водещ:Да не стигнем до класиката влакът беглец?
Асен Григоров:Смятам, че при изобщо тълкуването на цялото поведение на Дянков от началото на мандата дори, те го изкарват лошият човек. Не казвам, че е добър, нали, в случая не давам оценка за него,а за това как медиите гледат към неговата личност. Дянков направил това, онова, предложил, приел. Той може да предложи, не може да приеме. Приема министър, приема Министерски съвет определени решения, които са в правомощията на Министерски съвет. И Народното събрание, както в случая Закона за бюджета. Т.е. Дянков може да е лош, може и да е добър, но не е той, който носи крайната отговорност за това решение. Крайната отговорност е на управляващото мнозинство. Това трябва да е ясно и на всички колеги от медиите. Би трябвало да са наясно. И за това ми е много странно, че него го дъвчат и търкалят в цялата работа. 
Виктория Стойчева:Ами Асене, извинявай, че те прекъсвам, но аз в момента съм от другата страна, на ПР, това си е много хитър ПР ход. Абсолютно всички…На правителството. 
Асен Григоров:Така. 
Виктория Стойчева:Лошото ченге Дянков ще обере абсолютно всички негативи. Аз имам една прогноза, че на края ще се появи доброто ченге Борисов примерно. Че ще отмени данъка, както се е случвало многократно. Значи винаги се изтиква някой министър. 
Водещ:Таня, а твоята версия за този сценарий?
Таня Петрова: И двамата са прави, само че обществото в тази игра на лоши ченгета и на добри ченгета и на не знам как да я наричаме, абсолютно се побърква и всъщност прегледът на печата на мен ми звучи като някакъв… Ние подлагаме на това… Даже имаше едно заглавие, не ние, посредници – те подлагат обществото на някакъв… Все едно живеем в някакъв театър на абсурда. Стрес. Всеки ден. Това е просто безумие. Иначе Асен е прав, че има, даже то се вижда, че не решава Дянков, защото ако Дянков решаваше това нещо щеше да си се пусне по нормалния начин, да се обсъди на предварително обсъждане и няма да го крият до последния момент. То се разбра след заседание на кабинета, когато той – министър председателят Бойко Борисов е казал „да”. Т.е. дори това криене и опити на игри не знам за кой го правят, но в крайна сметка резултатът е едно общество, което всеки ден се чуди какво ще му сервира властта. 
Виктория Стойчева:Значи, ако трябва да бъдем честни по въпроса с лихвите…
Асен Григоров:Проблемът е…
Виктория Стойчева:Се дъвче отдавна от Борисов. 
Асен Григоров:Говоря го от гл.т… Това е проблем за медиите. Медиите трябва да имат достатъчната компетентност и достатъчната съвест, за да обяснят на своите читатели, зрители, слушатели и потребители изобщо, да приемем, че Конституцията не им е любимото четиво, законите също не са им любимото четиво, трябва да е ясно кой какво извършва и каква отговорност носи. И защо го извършва.
Водещ:И какъв ефект очаква да получи.
Асен Григоров:Точно така. Иначе, както ти казваш от ПР-ка гл.т.е прекрасно. /…/
Виктория Стойчева:Значи това, което е притеснително извън темата за бюджета, е поведението на медиите, които от моя гл.т.повечето от тях много лесно се поддават на правителствен ПР. Значи те чакат само да им се пусне едно прессъобщение и никога не четат между редовете, това не е сериозно за една медия и говори зле за нивото на журналиста вътре, на не всички разбира се. Значи ето сега Дянков, та Дянков. Никой не ги кара вестниците и сайтовете да слагат заглавия „Дянков еди какво си”. Ами сложи „правителството”. Ако искаш да си коректен. Така че медиите са не по-малко виновни. 
Водещ: Има ли обаче проблеми с крайния резултат на това уравнение, защото за да сме справедливи ще облагаме лихвите по депозитите? Но в крайна сметка май ще платим повече, за да ги облагаме, отколкото ще се получи. Има ли смисъл от това упражнение или това ниво на доходите, на които сме, при тази прогноза, която чертая за доходите ни Бюджет 2013, Асене?
Асен Григоров: Не бих се наел да кажа правилно или не е правилно.
Водещ: Хубаво е да се опитваме да намерим този отговор. 
Асен Григоров: Значи заемането на мнение по този въпрос е сложен процес. Аз не съм чул достатъчно аргументи нито от страна на правителството, нито от страна на организатори. Тук новината е на два дни, грубо казано. В тези два дни нещо съм чул. Чух какво каза Георги Ангелов от „Отворено общество”. Чух горе долу какво казва Симеон Дянков. Но е много сложна материята за бюджет, за въвеждане на нов данък, за да можем ей така да кажем „сега, тези са лоши и не са прави”. На пръв поглед изглежда, че ще отнесат дървото, грубо казано. 
Водещ: По отношение на рейтинга. 
Асен Григоров: По отношение на рейтинга. Значи, ако разсъждаваме по тази плоскост, след като те много добре знаят какво ще им се случи с рейтинга, ако те приемат това да им се случи, очевидно че нуждата от тези 120 милиона е много голяма. Няма друго обяснение. Но това пак ще е някакво бедилетанско обяснение на четене. Не знаем истината. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да кажа моята версия за това?
Водещ: Може да. 
Виктория Стойчева:Значи, както Асен каза, аз също доста четох. Ефектът ще е около 120-150 милиона, които са абсолютно нищожни на фона на, примерно милиард и 700 за МВР. Не се знае дали ще съберат толкова, защото тези, които са с по-големите влогове нали, те ще ги трансформират в нещо друго. Те даже и в интернет се появиха някакви начини как да се избегне това, къде да си преместиш сметката. 
Асен Григоров: Банкови инструменти, инвестиционни. Ще се избегне от богатите. 
Виктория Стойчева:Има също една друга подробност, която общо взето не се забелязва от медиите. Значи забелязаха я само няколко икономисти и така си потънаха. Това е нов вид данък. Тази сутрин Дянков също взе да говори за данък върху хазарта, данък върху не знам си какво, върху печалбите от борсата. 
Водещ: И за следващия мандат на арендата. 
Виктория Стойчева:Тези данъци трябва да бъдат гласувани от парламента. Значи те не могат просто да бъдат заложени в бюджета. За такова нещо не се говори. Няма в програмата Народно събрание „ние утре ще гласуваме новия данък върху данък лихви”. Или утре ще гласуваме. Това са само предложения. Т.е. аз почвам да се питам наистина ли имат сериозно намерение да въвеждат този данък или това пак е някаква ПР игра. Т.е. Дянков сега ще стане лошият, накрая ще се появи Бойко Борисов. Той ще каже „няма, аз слушам гласа на хората, няма да има такъв данък”. И после какво ще последва. Тя Ненда Стоянова си го каза „преразглеждане на бюджета”. Няма да увеличаваме пенсиите, ще намалим бюджета за здравеопазване, ще намалим бюджета за образование, защото ето те не ни позволиха да сложим данък върху лихвите. Значи и на мен нещо такова ми се върти, че ще се случи.
Водещ:Няма как. 120 милиона все пак. Около 120 милиона става дума.
Таня Петрова: Не, аз не мисля, че ще има сериозно преработването на проекто-бюджета. Това въобще не са много пари на фона на разходите на държавата. По-скоро може да се използва евентуалният отказ от този данък, може да се използва като лот за поемане на натиск за допълнителни разходи между 1 и 2 четене. Да кажат „не можем нищо да приемем като предложение, защото тук Вие не искате да въведем новия данък”. Мен това, което ми се струва безумно в цялата тази работа е, че начинът, по който ти всъщност, слепотата, с която въвеждаш едно ново данъчно бреме и по /…/ начин, по който се опитваш да аргументираш това решение и да си измисляш вече нови данъци, които трябва да въведеш, за да е справедливо. Това е абсолютно несериозно. Данъците са фундаментална част от обществения договор, въобще какво правят те не мога да разбера.
Асен Григоров: Данъците са едни от най-силните…
Виктория Стойчева:Да де, ама не виждате ли колеги какво се случва? Значи ние всички говорим и всички медии говорят за този данък, никой обаче не пита защо бюджетът на МВР е увеличен толкова? Той е увеличен с 30%. Защо бюджетът за здравеопазване е намален… Ами не се пита. Всички пишат „данъка, данъка, данъка”. Значи тук общо взето това пак е хитро. Всички говорим за данъка и никой не се сеща да пише, да пита защо образованието е в такова състояние, защо бюджетът на МВР… Какво налага да е толкова?
Водещ:Ето, в.”Сега”, цитирам Ви прегледът на печата, който заедно направихме с Ивайло Пеев. 18 милиона са разходите, увеличението на разходите в МВР, бюджетът на МВР и 34 милиона отиват за опазване на властта. Ето пита се. 
Виктория Стойчева:Да, и в същото време всички важни сектори…
Водещ:Таня какво Ви се отговаря като питате?
Таня Петрова: Това всъщност не се пита. 
Виктория Стойчева:Ето, не се пита.
Таня Петрова: Няма кой да питаш. Виждат се някакви неща.
Водещ:Не, няма кой да се пита. Има разлика…
Таня Петрова: Да, наистина е така. Потресаващо е това правителство като медийна политика и като ПР. Ние там, когато има заседание на Министерски съвет, то е някакво едва ли не им се молим да ги попитаме нещо, за да може да кажем, че те работят. Това е някакъв пълен no sense. А това е най-приказващото правителство иначе, а то приказва по друг начин. То не обяснява политики. И всъщност Дянков си го отнася, защото един от малкото хора в кабинета, който все пак е в състояние да аргументира политически решения. И той е един от малкото хора, който се опитва да се аргументира и ние постоянно го разнасяме по медиите, че Дянков това, Дянков онова. Другите не говорят.
Водещ:Асене, да направим разлика между – ето, журналистите имат достъп до политиците, питат обаче няма кой да им отговори. Каква е разликата с едни други времена, в които пък журналистите седяха в мазето и чинно чакаха някое благоволение да слезе някой да им отговори? 

Следва продължение! 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 6.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012

Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.07.2012

Водещ: Хлябът скъп. Правосъдието с протекции и подсказки от МВР. А справедливостта с редовни вноски, на когото трябва, може би. И така, мога в едно изречение да бъдат обобщени медийните следи на седмицата, защото колкото информация и коментари имаше за номинуемото поскъпване на храните или особеностите на правораздаването и кадруването на системата у нас, толкова и министерски заявления имаше. Като това на финансовия министър например, че няма причини за поскъпване на основните храни и че има поводи да се помисли за доходите според премиера, или че са предотвратени около 15 опита за атентати у нас според вътрешния министър и вицепремиер. Относително по-ясните факти около хляба и цената му се заключават в следното – хлябът като бизнес в България е около 1,1 милиарда лева оборот каза наскоро Георги Попов, председател на асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. 65% от този пазар е в сивия сектор. Сивото да стане бяло беше препоръката. Разбира се като едно на ум трябва да вземем в предвид и високите борсови цени заради природните неблагополучия извън пределите ни. До тук обаче с продоволствената тематика. От новинарската хроника научихме далеч по-интересни неща, като например това, че делата на съдия Мирослава Тодорова се описват, изтекоха коментари за междуличностна координация между шефа на ВСС и вътрешния министър Цветанов. Появиха се и хипотези. Дали няма да има скоро разяснение на написаното в Европейския доклад именно по повод уволнението на съдия Тодорова и механизмите, които карат правната система да се движи по един твърде своеобразен начин? Преди да излязат във ваканция на закрито заседание в Народното събрание депутатите от различни цветове казаха различни неща за случилото се въпросно закрито заседание. За правната система и тази седмица продължи да се говори в откъслечни подробности за не дотам редни неща. Всъщност какво трябва да бъде разбрано от обществото според съдиите? Най-важното според изпълнителния секретар на Съюза на съдиите Борислав Белазелков.
Борислав Белазелков:Хората не могат да защитят правата си, въобще правата на човека, без съд. В една държава, ако някой иска да защити правата си , той няма къде другаде да отиде освен пред съда. Това е последният шанс на всеки. В никакъв случай не бива да се разбива убеждението на хората, че все пак съд има и справедливост има. Ако това се случи, тогава ще се случи отчаяние. Има хора в обществото, които не искат да има справедлив и независим съд, за които е по-удобно нещата да се решава задколисно и под масата. Има и такива хора, но не трябва да им се позволи да успяват.
Водещ:Амбициозно започна тази седмица с една кръгла маса, озаглавена „Пожелателно restart на съдебната система”. И с не до там оптимистична пунктуация, с въпросителна накрая. Очаквайте разбира се малко по-късно да чуете и репортаж от това обсъждане на неправителствения сектор. Вестникарските четива по темата днес питат Цветанов „Трябва ли да бъде наказа и съдия Петя Крънчева?”. Той отговаря: „За всички с еднакъв аршим.” Това пише в часовото издание. Цветанов иска наказание за мудна съдийка – така пък е описано същото, само че в „Стандарт”. Разбира се има и прелюбопитни подробности за едно от забавените дела, което се отнася до една мощна трибуна на групировка. Става дума за забавеното 8 години и изтекла абсолютна давност. Загубени в подробностите, така може да се чувства всеки, който не чете всичко наред с лист и молив в ръка, за да си чертае схемите на интереси, прозиращи под непрестанните обвинения. Отговорът ще опитаме да намерим днес с колегите Петя Владимирова от вестник „Капитал”, Светослав Терзиев от вестник „Сега” и блогъра, но и изследовател Христо Панев. Една по-различна гледна точка пък ще потърсим с писателя Георги Лозев. Премиерата на чиято книга е днес след няколко часа в Пловдив, „По пътя на маите”. Дали по тази пътечка не върви и съдебната ни система. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Поли Петкова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата във Фейсбук това, което мислите, че е важно за медиите и за това, което правят медиите за хората. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” започваме традиционно с подредба на медийните следи, медийните акценти на седмицата. Първо добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Ако трябва да класираш 1, 2, 3 – ще се запълнят ли местата?
Светослав Терзиев:А, винаги ще се намерят събития, разбира се, защото все пак и вестниците с епълнят, което означава, че след като сме слагали нещо на първа, втора, трета страница, винаги можем да кажем, че и така класираме събитията. Но по-важното е не какво се е случило за един кратък отрязък от време, а дали това, което се е случило, има значение за по-дълго време. И като се огледаме кои събития през седмицата, така биха могли да оставят по-трайна следа, като че ли чак толкова значими няма, но има продължения на събития, които се помнят. Както да кажем атентатът в Бургас, който продължи да бъде тема номер едно. Или да кажем докладът на ЕК, който оценява правосъдните решения на България.
Водещ:Всъщност впечатленията ти за този доклад, ние ще коментираме малко по-късно, но впечатлението ти – онзи абзац беше ли прочетен от когото трябва и беше ли разбран? Говоря за абзаца, който е посветен на уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Светослав Терзиев:Разбира се, той беше и забелязан. Даже предизвика някакви притеснения в управляващите, защото се е случило в неподходящ момент според тях. Иначе не биха имали сигурно нищо против в друго време, но точно преди излизането на доклада такова събитие да се случи и то да повлияе върху общата оценка, не беше никак приятно. Не беше подходящо според управляващите. Но по-важното е онова, което е извън конкретното събитие, т.е. общата оценка, защото този доклад не беше случаен. Той беше за петгодишен период, което означа, че е дал доста обобщена оценка на състоянието на България, откакто е влязла в ЕС.
Водещ:Което разбира се даде и поводи за еднопосочни коментари по отношение на количествения измерител на вината.
Светослав Терзиев:Ами те са разнопосочни заради разнопосочните интереси, но всъщност констатациите са много еднопосочни, защото и при предишното правителство, което започна петгодишния период и управлява през него две години и половина, и следеващото правителство на Бойко Борисов, което също управлява две години и половина, нещата са се развивали в една и съща посока. И за това докладът прави обобщение, в което няма никакво противоречие между двата периода – просто показва тяхната приемственост. А именно, че в България съдебната система и въобще правосъдието не функционират, както трябва, защото не дават резултатите, в една правова държава. А резултатите са наказание за виновниците.
Водещ:Добър ден и на Петя Владимирова от електронното издание на вестник „Дневник”. Твоите акценти Петя?
Петя Владимирова: Ами атентатът на летище „Сарафово” и най-вече коментарите от всички посоки и преди всичко коментарите на съответните отговорни фактори в България. Това ще бъде с дългосрочно значение, защото така, както ги чухме, включително и в парламентарната трибуна на закрито заседание според свидетелствата на депутатите, нашите служби за сигурност, оставам с впечатление, че изобщо не знаят какво точно правят. Констатацията ми може да изглежда крайна, но те сякаш са се наговорили да обясняват едно и също – как много добре работят, как всички мерки а взети. Разбира се това е сфера, за която…
Водещ:Говоренето е по-особено.
Светослав Терзиев: Петя Владимирова:Говоренето е по-особено и те не би трябвало да ни дават подробна информация. В нормалните, добре уредените държави, обществеността дори не изисква такава информация, тя изпитва доверие. И тъй като при нас, ако съдим по по-видимата част на сектора „сигурност”, а именно борбата с престъпността, която секретността не е толкова задължителна според самите полицейски служби, ако съдим по тези резултати, значи не можем да си представим да е по-ведро и по-професионално положението в другите служби.
Водещ:Всъщност има една известна секретност, смисъл такъв, че хората нямат особено желание да казват, че са станали обект на такава по-дребна, битова, както я наричат, престъпност. Добър ден и на блогъра Христо Панев, който междувременно е и… Който всъщност основно е изследовател.
Христо Панев:Точно така, междувременно само съм блогър.
Водещ:Опитваме се разбира се да сравним гледните точки между журналистите и блогърите, защото в „Клубът на журналистите” смятаме, че функцията ни е една и съща, просто методите ни са различни. Та, събитията на седмицата?
Христо Панев:Събитията на седмицата, аз съм напълно съгласен със Светослав Терзиев, че сякаш много важни събития тази седмица нямаше. Но пък за сметка на това имаше много показателни събития. На първо място аз лично поставям мистериозното изчезване на една предвидена промяна в кодекса, данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който предвиждаше задължително представяне на бележка от Здравната каса, че са платени здравните вноски. Показателно за това, че в България закони се приемат или не се приемат по някакъв мъгляв начин.
Водещ:Или просто се следят много зорко реакциите в социалните мрежи и те са един вид ориентир.
Христо Панев:Съмнявам се, но го допускам. На второ и трето място поставям две събития, които са сякаш под един знаменател. Като на второ поставям оплакването на властта пред ЕК от неправителствените организации.
Петя Владимирова:Абсолютно.
Христо Панев:Някак странно е. А също така под същия знаменател на трето място поставям и оплакването на, предстоящото оплакване на „Витоша ски” отново пред ЕК, но този път от Парламента.
Водещ:Декафто оплакване, мисля, че ще е справедливо на отбележим и оплакването на ВСС от журналистите, защото пак се оказа, че някакви хора ни плащали, за да ги критикуваме. Разбира се това го оставям в скоби и го подминавам без никакъв коментар. Добър ден и на писателя Георги Лозев.
Георги Лозев: Добър ден.
Водещ:Идвате от Никарагуа. Да не Ви питам за българските събития. Да Ви питам за никарагуанските. И така по метода на сравнението можем да се ориентираме.
Георги Лозев:Ами никарагуанските събития изведнъж се върнаха много години назад. Може би 79-та някъде, 19 юли беше празникът на тяхната революция, 33 годишнина. Съвсем наскоро. По принцип нещата са манифестации в червено и черно. Това са флаговете на сандивистите. Иначе в латино региона другите, голяма вест – президентът на Венецуела – Уго Чавес, който ни праща най-вече петрол от там и ни поддържа доста икономиката в Никарагуа. Който не се появява. Изглежда, че е болен.
Водещ:Само да уточня, че вие живеете в Никарагуа, за да не се объркат слушателите, че България праща писателите там.
Георги Лозев:Не, Никарагуа в момента в един блог, наречен алба, с Куба и Венецуела, и Венецуела е тази, която поддържа икономиката на страните от този блог.
Водещ:Как Ви прозвучаха тези събития, господин Терзиев? Ако трябва да се сравняваме?
Светослав Терзиев: Разбира се разстоянията са големи. Аз напълно съзнавам, че и проблемите са различни, макар че има разбира се и сходни. Мога да се търсят прилики и разлики, но ако обърнете внимание ние повече се интересувахме от Никарагуа, като че ли преди 20 години, преди 30 години. Сега рядко присъства тази държава, както и много други. Но това е проблем на приоритетите на българската външна политика. Като че ли ние излязохме от широкия си обзор към света и се втренчихме към онова, което най-пряко ни засяга. Затворихме се в своите проблеми, в своето всекидневие и сега, ако наистина нещо ни интересува, това е най-много какво се случва в Брюксел. Както виждате, даже Близкия Изток със своите изключително тежки и драматични събития, някак си почти периферно присъства в българските медии.
Водещ:А по отношение на журналистиката, като че ли външнополитическата тема се оказа недостатъчно рейтингова.
Светослав Терзиев: Ами това е характерно за политиката въобще, не само за България. Като в журналистиката важи един неписан закон за близостта, т.е. онова, което е по-близо до читателя, включително и в географски аспект, заслужава повече внимание. Но то се отнася не само за българската журналисти, но въобще за журналистиката по света. Ако погледнете големите държави, ще видите, че там журналистиката дори слиза по провинциализъм. Ние като че ли все още сме малко по-отворени към света. Но това не е някаква беда, това произтича просто от интересът, който съществува в обществото. В крайна сметка всеки се интересува най-много от това, което се случва около него.
Водещ: И понеже казахте нещо за близостта и ми се щеше да попитам достатъчно ли теми имаше, свързани с Румъния?
Светослав Терзиев:А Румъния определено заслужава специален интерес в България, защото случи се така, че ние с тях се оказахме твърде близки, свързани, съдбите ни се преплетоха без да очакваме.
Водещ:И на прага на един референдум. Румънците малко преди нас.
Светослав Терзиев:Всички проблеми в Румъния в някаква степен рефлектират и върху България. Не само, защото сме съседни държави, но защото се оказахме и с обща съдба и в ЕС. Ние не можем просто да бъдем разделени. Илюзия е, че тандемът ще се разпадне, защото една от двете държави ще се окаже толкова поправила се, че да бъде откроена от другата. Има и една друга особеност, че например по пътя ни към Шенген е безсмислено приемането на България, да кажем, без Румъния, защото ни е в крайна сметка търсим онази териториална връзка, която ще ни даде пътя към Европа. А знаете, че първият мост е през съседните държави. Тъй че дори да влезе само ние в Шенгенската зона, което аз не го вярвам, само към Гърция ще отворим границите, което е абсурдно.
Водещ:Петя, на теб този паралел между България и Никарагуа, който правим, как ти изглежда?
Петя Владимирова: Изглежда ми интересен, но как да Ви кажа? Струва ми се, че онези държави си решават проблемите съобразно собствените си интереси, те са малко различни от нашите в момента. Общото е, че всяка една държава трябва да търси това, което не го виждам в България, да търси плюсовете и минусите и нейните държавници да имат обективния ориентир. Ами имам в предвид абсолютно хладнокръвно, безстрастно преценяване на плюсове и минуси на всяко едно действие. Като под плюсове и минуси имам в предвид, ох, широко спектърния интерес на хората.
Водещ:Мислите ли, че PR на политическите кабинети не играят ролята на огледалото, което казва „ти си най-добрият”?
Петя Владимирова:Сега, аз имам … Моята позиция за пиарството е много субективна. Аз мисля, че PR-те не са просто мостът информационният към обществото на съответната институция, а те са това, така подадено, обаче самите институции, тъй като имат нужда да се оглеждат в приятно отразяващо ги огледало, са превърнали тъй наречените PR в изграждащи, в строителите.
Водещ:Редактори на общественото мнение.
Петя Владимирова:В строители на една паралелна реалност. И по този начин у нас за тези 20 години се изгражда института на пропагандата. Пропаганда за всяка институция, в която тя да се огледа, да изглежда по друг начин в очите на обществото. И в крайна сметка за тези 20 години един от белезите на нашия преход, е съществуването на две реалности. Едната е на фактите, която не винаги достига до всички. И другата е на желанието, което институциите изграждат чрез своите PR. Казвам това безстрастно и наблюдателски, старая се в него да няма негативна оценка. Просто това наблюдавам.
Водещ:Това е фактът, да. Господин Панев, как Ви се струва фактът, че години наред тези, които оценяват степента на свободата на словото у нас, винаги ни подреждат в една такава компания като Никарагуа? Това дали се отнася до блогърите?
Христо Панев:Ами всеки, разликата е, че…
Водещ:Още не се радвате на такава оценка.
Христо Панев:Разликата между блогърите и медиите е, че в собствения си блог, всеки си поставя границата, на която сам прецени. Първо, там, където сам прецени, че му стиска да стигне и там, където смята, че са правилата. И всеки преценява според… В крайна сметка блогът е място, кудето хората би трябвало да изразяват собственото си мнение. И точно личното мнение е корективът, който би трябвало да ги ръководи. Но при медиите все пак поне с такова впечатление съм останал, обществото смята, че медиите имат и носят, и би следвало да носят отговорност към обществото за това да бъде обективно и правилно формирано.
Водещ:По принцип тя и властта би трябвало да носи отговорност към обществото, но често това е доста пожелателно. Обаче нека направим още един паралел. Господин Лозев, Никарагуа беше на първо място, нали така? Да кажете преди, в предварителния разговор, в борба с корупцията, кога се случи това и как?
Георги Лозев:Това стана преди 10 години. 2002 година, когато президентът Алеман каза, че напуска властта и предава на новия президент Енрике Боляниус и изведнъж започва съдебно дело срещу бившия президент. Обявявайки,ч е са крадени държавни пари директно от хазната с доказателства. И го вкарва в затвора. Този случай Никарагуа се нареди на първо място по борба с корупцията. Но това беше преди 10 години. Днес същият този президент Алеман излезе от затвора и съвсем нагло се предложи отново за президент и участва в изборите.
Водещ:Ами приликите и разликите Вие си ги потърсете с комшийския съвет на север от нас. Останете с нас, ще продължим със съдебната тема и това, което се случи или по-скоро това, което не се случи – след малко. В началото на седмицата неправителственият сектор, съдии и юристи се събраха, за да разсъждават върху темата възможен ли е restart на съдебната реформа. От събитието откроявам три мнения. Ето чуйте ги.
Йонко Грозев:Българското общество не винаги проявява тази зрялост, не винаги има възможността да има детайлното експертно знание за това какво се е случвало. Все пак доста експертна област, каквато е правосъдието в днешно време. И може да бъде подведено и то съзнателно бива подвеждано за това какво се случва. Отговорът е това, което се случва, е зрял социализъм. Неслучайно Тодор Живков също беше реабилитиран на скоро от това правителство. Какъв е шансът това да бъде променено? Първо, така, както беше и със зрелия социализъм, да убие властта. Второто нещо, което за мен е важно в институционален план, да положим максимални усилия в процеса на избор на членове на ВСС и на главен прокурор да бъде в максимална степен отговарящ на демократични стандарти. Как се получават властнически правомощия в едно развито, модерно, демократично общество? Ами с ясно описание на това какви са проблемите.
Антоанета Цонева:Очевидно цялата тази ситуация, в която сме изпаднали като общество, трябва да я умножим по коефициент фактор страх. Страх в системата, страх от телефонното право, страх от СРС, страх от това, че Мишо Бирата отсъства от доклада. И в същото време предизвикателството пред това да преодолеем страха и да направим конкурентно състезание за един по-добър ВСС, който може да направи фундаментална реформа.
Борислав Белазелков:Да, ние не можем да наложим да се променят правилата. Правилата се пишат от законодателя. Каквито правила пише законодателят, такива ще бъдат. Това обаче не означава, че ние не бива да казваме къде е проблемът. Значи ние трябва да кажем къде е проблемът, ние трябва да участваме и да казваме „Ето, го, вижте какво става! Вижте какво става! Вижте какво става! Ако искате това да не става, дайте да опитаме нещо!” Защото дори законодателят да напише най-прекрасните правила, които сме му предложили, ако пък ние не си ги знаем и ние не знаем как да участваме, то на всяко правило ще му се намери колая, както го доказа настоящият ВСС. На всичко му намери колая. Целта на промените е реално участие на съдиите в организацията на работата на съда, което е компетентност на ВСС. Въобще никой да не си въобразява, че управлява съд. Отчитащо правото законно да се влияе участието на законодателната власт и на изпълнителната власт при формирането на съответните камари на ВСС, така че участието на другите власти да бъде адекватно на правата и на влиянието, което могат да осъществяват. За нещата трябва да се говори с истинските им имена, за да можем и ние да имаме очаквания, които не че ще се случат лесно и бързо. Ама поне да знаем какво чакаме!
Водещ: Дали се говори за нещата с истинските им имена, Петя? Зрял социализъм – като че ли това беше ключовата реплика на Йонко Грозев и всъщност трябва да се победи страха. Кое ражда страха?
Петя Владимирова:Аз не бих гои нарекла зрял социализъм. Бих го нарекла остър тоталитаризъм. Това, което става. Разликата е в – зрял социализъм е по-широко и разлято понятие, без да опонирам на господин Йонко Грозев, който е много по-добър.
Водещ:Всъщност този репортер – това е неговата гледна точка. Гледната точка на Антоанета Цонева и на Борислав Белазелков.
Петя Владимирова: Значи това,което прави, което твори този ВСС, който бих нарекла изключително ретроградна и агресивна управленска структура. ВСС е правителството на съдебната власт. ВСС, както впрочем и други ВСС, до сега, но особено този така е управлявал тази система и така я управлява, че тя е заслужила, тя се сдоби с най-негативните обществени оценки и у нас, и в чужбина, и в Брюксел. В същото време точно този ВСС и по-точно това ретроградно мнозинство вътре в него, не позволява никакъв пробив. И за да обобщя, за това трябва според това мнозинство всеки, който се опита да направи пробив в това статукво, да бъде ликвидиран. Смисъл неутрализиран. Както беше със съдийката. Смисъл уволнен. Т.е. уволнението на съдия Мирослава Тодорова се извършва от тези, които носят цялата отговорност съдебната система да бъде в това състояние, което я прави не просто лоша, мразена. В същото време този пропаганден бой срещу съда е много хитро нацелен, защото посочвайки виновника, цялата верига на процеса, на борбата с престъпността най-общо казано се оневинява. Тя остава зад завесата. Как полицията лови престъпниците? Как ги преследва? Дали прокурорът си отваря очите или за да има мир и спокойствие, за да не бъде посочена и прокуратурата случайно за грешник и виновник, си затваря очите и приема всичко? Докато се стигне до съда и там нещата почват да се разпадат.
Водещ:Между другото господин Панев има една много добра фраза, когато разговаряхме с него за старата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат.” Се оказа, че сега няма кой да ги пуска, май. Няма да иска.
Христо Панев:Надеждата на всички юристи, които, защото аз съм убеден, че всеки един юрист в България изключително много държи на разбирането си за правова държава. Надеждата на всички юристи според мен е да има не кой да ги пуска, а да има съд, който да отсъжда справедливо.
Водещ:Да не ги пуска в резултат на умножаване в коефициента „страх”.
Христо Панев:При всички положения да пуска тези, които трябва да бъдат пуснати. Защото моите спомени от студентската скамейка е, че е много по-добре да има сто виновни извън затвора, отколкото един невинен в затвора. Последното е турпилиране на съдебната система и всички си спомняме случая с Максим Савов в Пловдив. За който пред всички, включително пред цялото общество бяха представени неуспорими доказателства, че не е бил на мястото на извършване на престъплението, но за хората, разследващи това престъпление, тези доказателства не означаваха нищо. И той стоя много дълго време задържан в ареста.
Петя Владимирова:За определени кръгове и по-специално за вътрешното министерство предварителният арест е всичко. На това се крепи пропагандата и аз ще употребявам тази дума натрапчиво, защото от там нататък, защото присъдата е произнесена тогава. Битката всъщност се води кой да посочва виновните. Това е, за това изглеждам толкова крайна, защото във всяка държава от 200 години насам е строго уредено ой прави това и кой е овластен да прави това, и това е съдът. А днес този център на тежестта е изместен и ние четем във вестниците всичко – вицепремиерът казва „да, разбира се трябва и тази съдийка да разгледат, да разбира се, трябва и да еди какво си. Да, съдът е направил това, съдът е направил онова.”
Водещ:По-паметливите сигурно си спомнят онзи незабравим момент, в който Цветанов чете и едно СРС от трибуната на Народното събрание.
Петя Владимирова:Ами просто прокурорът, който… Да, тя прокуратурата беше съзирана и прокурорът просто написа, че това няма данни за престъпление, защото преди това беше така измислено. Друг прокурор, великотърновски беше дал съвета как да се направи. Бяха спрени изведнъж ползването на СРС да бъдат превърнати във веществени доказателства, за да ги прибере в своето поле на компетенции прокурора. И тогава той по своя преценка може да говори. Той ги изнесе на пресконференция във Велико Търново, прокурорът и след това вътрешният министър от трибуната. Тази схема разбира се не може да я измисли вътрешният министър. Тя е измислена от интелигентен прокурор и този съвет му беше даден, поради което вътрешният министър нямаше как да бъде привлечен под отговорност. Не казвам нищо лошо. Казвам моя преценка. Тъй като не просто смятам, а знам, че схемата е измислена от великотърновски прокурор. Как да стане така да се говорят от трибуната неща, което е недопустимо, но да не попаднеш под ударите на закона?
Водещ:Излиза, че има координационни центрове, които измислят…
Петя Владимирова:Ами не координационни центрове, ами просто прокуратура, която не си е на мястото. Т.е. върховния надзирател на сигурността не си е на мястото, а свършва в онзи конкретен момент нещо противоположно.
Водещ:Господин Панев има ли дисбаланс в сегашния начин на конституиране на ВСС, защото там знаем – отсъстват адвокатите. Всъщност, като че ли на принципа разделяй и владей малко се подбират кандидатите?
Христо Панев: Ами аз лично не съм съгласен с виждането на много български юристи, че ако ВСС бъде избиран само от магистратите или само от магистратските среди пряко или чрез делегати, нещата ще се подобрят, защото не трябва да забравяме, че сред 19-те члена на ВСС гласували за уволнението на съдия Тодорова, са и тези, които са пряко избрани.
Петя Владимирова:Даже те носят флага на похода срещу всяка промяна в статуквото.
Водещ:Как Ви звучи, господин Лозев всичко това?
Георги Лозев:Ами да…
Водещ:Загубихте ли се в прехода.
Георги Лозев:Не, не съм се загубил. Следя с интерес.
Водещ:Повече Ви прилича на това, което виждате в Никарагуа или повече ви прилича на онзи път, по който искате да поведете читателя – по пътя на маите?
Георги Лозев:Не, повече ми прилича на този в Никарагуа. Никарагуа също има проблеми със съдебната система, само че там има и една друга саморазправа – системата на Линч. Тя от дребни престъпления, крадци на кокошки ги хващат или изнасилвачи ги убиват на улицата самите хора. Но не го казвам за пример. Не смятам,ч е трябва да се връщаме в тези средновековни методи. Но наистина, когато…
Водещ:Но това е естественият ход на нещата.
Георги Лозев:Когато една съдебна система не функционира, хората се надяват и си оправят сметките сами.
Водещ:Всъщност трябва ли да ни плаши пътят?
Георги Лозев:Ами трябва поне да ни накара да се замислим.
Петя Владимирова:Мисля, че няма да се стигне до там саморазправата да бъде оправдавана от властта, която и да е тази власт. Саморазправата няма да бъде толерирана за съжаление. Аз не виждам много лъчове на надежда. Даже и един почти не виждам. Просто в момента се води не битка, води се война да бъде запазено състоянието в съдебната система. То да остане такова. Да, и на мен ми е много странно как така съвпаднаха някак си интересите на МВР, което би трябвало да е заинтересовано от промяна, и на тези, които не искат промяна, защото за всички случаи, за които е критикувана съдебната система и около Красъо Черния и около високите магистрати на високи професионални нива, които , чиито деца и родители си купиха на безценица имоти край морето. Значи за всичко това именно в Съюза на съдиите и писмата, които лично подписваше съдия Мирослава Тодорова в качеството си на председател на тази организация, те летяха. Тези писма към ВСС, че аз следя ВСС – той нямаше намерение да се занимава с магистратите, които си бяха купили имоти край морето на безценица. Просто това е под натиск на Съюза на съдиите.
Водещ:Всъщност те казаха, че това е било грешка.
Петя Владимирова:Ние слушаме това мнозинство на съвета, което казва, че „аз не разбрах с какво едва ли не те са прегрешили”. Ами съжалявам, клишето „нямам думи” за този случай е напълно адекватно. Просто не мога да коментирам това.
Водещ:Господин Панев, от позицията Ви на блогър, опитайте се да направите една оценка на това успяхме ли журналистите да се ориентираме в тези дебри, защото някои неща са толкова странни като например тази стенограма, като например този случай с дадените ценни имоти на безценица по бедност? Ориентираме ли се и ориентираме ли читателите, зрителите, слушателите? Много трудно се обясняват такива неща.
Христо Панев:На мен ми се струва, че всъщност журналистите допускат една друга грешка. Ако по отношение на ориентацията в събитията работата е перфектна, но ако в съдебната система имаше ясни правила за работа, ясни правила за разпределяне на делата, ясни правила за кариерно развитие, ясни правила за влизане в системата – за нито един съдия в Градския съд нямаше да има значение кой е административният ръководител. Просто, защото щеше да има ясни правила за всяко едно нещо, за всяко едно решение, което той би могъл да вземе. За съжаление в момента липсата на правила превръща съдиите в едни изключителни уязвими професионалисти като най-… То даже не е изтънчен начинът за саморазправа със съдиите – претоварването им.
Водещ:Дава им се много работа и после те не могат да си напишат мотивите. Когато са неудобни ги уволняват.
Петя Владимирова:Не само това. Липсата на правила…
Водещ:Най-общо така изглежда формулировката.
Петя Владимирова:Да, липсата на правила /…/ председателя на едно съдилище с правомощия, които доста са спорни от конституционна гледна точка. Това е натиск над съдиите да можеш да командироваш, да върнеш и т.н. Ти го правиш уязвим. А по конституция съдията няма началници. Това не е прокуратура, която е йерархична изградена структура. Но съдът, бидейки безпристрастен и генерален арбитър по функция, там съдиите нямат началници.
Водещ:Нека да направим едно сравнение между Петя Крънчева и Мирослава Тодорова.
Петя Владимирова:Ами аз не мисля, че…
Водещ:Искам да кажа в прегрешенията, не като…
Петя Владимирова:Ами, ако ВСС, ако има единен стандарт, същото каза и пледира вътрешният министър. Тогава би трябвало тези, които говорят за единен стандарт да обърнат внимание, че зад вчера от няколко дни е разпоредено от председателката на Софийския градски съд да се опишат всички дела на Мирослава Тодорова от момента на влизането и в Софийския градски съд. Няма такъв опис на съдия Петя Крънчева,която е и заместник председател на Софийския градски съд. Сега, това, което го говори вътрешният министър – всички заглавия са министърът каза „единен стандарт”. „Министърът каза:..” И т.н. Аз не разбирам в качеството на какъв министърът казва какво да се прави там. Вярно, че правителството на съдебната власт, т.е. ВСС е под всякакво ниво на обсъждане в момента, но ако имаше правила, просто нямаше да се стигне до тук и аз не мисля, че сега, ако те са решили, за да неутрализират Мирослава Тодорова, тъй като тя е вредна, тя е опасна, защото тя иска да пробие статуквото, те могат да пожертват когото си щат. Но това само говори колко е голям залогът. Ето защо аз мисля, че ние тръгваме по една много грешна пътека, оценявайки именно бранителите на статуквото.
Водещ:Господин Лозев, така, както чувате действащите лица в този скандал, смятате ли, че могат да извървят този път на маите? И изобщо какво ще им се случи?
Георги Лозев:Ами не. Това вече е доста далеч1 от темата. Смисъл пътуването към маите е едно, пътуването към една древна, загубена цивилизация в търсене на някои истини за календарът, който стана повод на много манипулации за край на света и т.н. Аз случайно се срещнах с тях при моето пътуване в северната част. Пътуването към маите е повече свързано с мистика, тъй като повечето неща, свързани с маите са все още неизвестни за нас и за това дават място на много хипотези и теории. Много учени работят върху йероглифите, които започнаха да се разчитат. Има 70% от йероглифите вече разчетени. Именно благодарение на този град Копан, тъй като там няма кой знае колко забележителни сгради, пирамиди. Има съхранени над 2000 йероглифа и история на една династия, която е царувала в този град. Така че можем да кажем, че той е малко известен, но може би е най-важният от гледна точка на културата, която се е запазила там. Направих малко пауза….Да, истина е. Всички търсим истината и истината е на базата на справедливостта също. Тъй като, за да може да осъдим правилно, трябва да знаем истината.
Водещ:Ще продължим след малко. Останете с нас. Всъщност тази седмица доведе до едно забележително откритие – как на журналистите, които са критично настроени към начина, по който функционира правната ни система, някой плаща. Петя, как да го коментираме това?Или да не го коментираме?
Петя Владимирова: Аз вече употребих думата ретроградност. Не мога да намеря по-силна дума, която да не е /…/ и да не е клеветническа. Тъй като фактите са такива, че не е нужно човек да иска да клевети някого. Просто не може ей така да се говори. Това е говорено именно на заседанието на ВСС. Това е жалба, точно там поне да беше в политическото правителство, да се чуят такива неща. Дори там не се чуват така лесно. Чуват се, но при политиците е различно, а това са магистрати. Да, станало е онзи ден на заседанието на ВСС. Отсъствали са разбира се председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, представляващ и ВСС. Неслучайно споменавам така. Имам си своята надежда, че някой би репликирал от тях, че някой би изразил мнение за недопустимост да се говори така. Държана е реч като обвинителна реч срещу неправителствените организации и разбира се журналисти, които, забележете, обръщали истината, обръщали фактите, които там… Ние сме ги обръщали на 360 градуса. И за това си мисля, че не трябва да го коментираме.
Водещ: Може би някой трябва да им подскаже, че някои журналисти сме бягали от часовете по география и трудно разбираме тази сложна мисъл. До колко едно истинско разделение на властите, господин Панев, може да върне доверието на хората в правораздаването, защото това е много сериозен проблем и на фона на всичките тези скандали, дрязги и опасни връзки, като че ли не се говори за това недоверие?
Христо Панев: Всъщност доверието е в основата на проблемите на съдебната система. Но дали…
Водещ:А всъщност съдебната система е направена за хората. А не за политиците.
Христо Панев:Това е най-голямата спекулация със съдебната система и включително това неимоверно концентриране по докладите на ЕК. Всъщност всички оставаме с впечатлението, че съдебната система работи с ЕК и за управляващата класа всъщност. А реално предназначението е съвсем различно. Тя трябва да бъде коректив на политическата класа и на това, което се случва в останалите две власти. Много политолози и социолози в историята, пишещи по въпроса за разделението на властите, поставят въпроса има ли смисъл от разделение на властите, след като и трите власти са обладани от една политическа сила, защото реално няма. И една друга много съществена спекулация със съдебната система е съдебната независимост. Трудно е човек дори да разграничи нещо много съществено – независимостта на съдебната система по отношение на управлението и от ВСС и независимостта на съдиите, тъй като това са две съвсем различни неща. Едното гарантира вземането на решения само по вътрешни убеждения и факти, закони. Докато първото гарантира нормалното функционира, независимостта на съдебната система като система от останалите. Гарантира нормалното функциониране, изграждане, назначаване на хората, както развитието и тяхното допълнително обучение. И въпреки че тези неща са свързани, те са различни.
Водещ:И всъщност това е истинският път, по който трябва да мине тази система, за да върне доверието си, защото, нали чухме от съдия Белазелков, че ако няма доверие в правовата система, тогава идва отчаянието, а като дойде отчаянието – Георги Лозев ни каза какво идва. Мачете. Което не е много европейско, да не кажа и човешко.
Христо Панев:Колкото и абсурдно да звучи, в моите очи пътят, който трябва да бъде извървян, е не нова реформа, подобна на restart или преинсталиране на съдебната система, а въвеждането и в един приличен вид. В такъв вид, в който прокурорите няма да се срамуват от местата, от кабинетите, в които работят. Съдиите също.
Водещ:Няма да бъдат наказвани с повече работа.
Христо Панев:Да, в който този вид наказание няма да е допустимо. Във вид, в който хората, работещи там, ще имат нормалната възможност да четат спокойно делата и да мислят, а не просто да работят като на конвер.
Водещ:И да не са зависими от политическите интереси.
Христо Панев:Това ще бъде следствието от привеждането на съдебната система в приличен вид.
Петя Владимирова:За това е толкова ВСС, който да управлява, да създаде правилата, да направи стандартите и да я пази от политическо… А този ВСС беше в унисон с политическото … За това той пази статуквото и е странно, че властта, която хем иска промяна и създаване на правосъдие, което да бъде харесано най-сетне от гражданите и от Брюксел, нали се интересуваме какво мисли. Странно е, че тази власт върви в унисон, които не искат такава промяна. Аз това не го разбирам. Трябва да бъде смачкан онзи, който иска промяната. Това е белегът да се разбере кой какво иска. А не говоренето.
Водещ:Говоренето обикновено подвежда. Господин Лозев, медиите в България различават ли се от медиите в Никарагуа в истинския смисъл на думата? Защото Вие имате възможност да сравните и имате един малко по-външен поглед.
Георги Лозев:Да, определено се различават. Аз смятам, че нашите медии все пак работят на много по-високо ниво. Темите, които в момента виждам, че се разискват, наистина са теми много важни за бъдещето, не само на съдебната система, но и на България като цяло.
Водещ:Има ли време обаче съдебната система да извърви пътя до реформата си, защото сме 2012 година, а както знаем маите са казали едни важни неща? Не Ви карам сега последната страница на книгата да ни кажете какво пише там.
Георги Лозев:Ами аз пак го казах, фанатиците на тема Апокалипсис използват края на един календар, за да създадат тази паника, че ще има край на света. Самите маи там, където аз бях на срещата с хора, живеещи около градовете на пирамидите, нито един момент не споменават за край на света. Говори се, да, за край на един календар, много дълъг календар от 5125 години. Но все пак след един край на един календар, идва ново начало, така че повече чувах за едно ново начало, отколкото за един край. Разбира се разказаха ми вицове, че жрецът и владетелят чертаели точки и чертички, като камъкът свърши и тогава ще свърши светът, но това е в рамките на майтапа.
Водещ:Къде са маите? Къде са отишли?
Георги Лозев:Да, маите изчезват в 10 век. Има много различни хипотези. Някои по-абстрактни, че са се прехвърлили на друго ниво. Други по-реални, че заради наводнение или суша са напуснали градовете. Не са могли да се снабдяват с храна достатъчно, защото градовете са били до 100-200 хиляди жители в онези времена. Не знам дали селското стопанство е било достатъчно развито.
Водещ:И дали е имало разделение на властите. И къде са, де? Ще се връщат ли?
Георги Лозев:Ами има жреци техни в племената. Специално знам за района /…/ Гватемала, където един антрополог живял с тях и дори е признат за техен жрец. Той написа една книга. „Книгата на съдбата”. Много интересна. Не знам дали е преведената на български. Но ако някой се интересува повече от моите, го препоръчвам.
Водещ:Ами, остана време само, колкото да кажете от колко е премиерата днес и къде на книгата Ви.
Георги Лозев: Ами днес премиерата е от шест и половина в Пловдив, в мола, в книжарница на Сиела, така че и аз трябва да потеглям след малко натам.
Водещ:Но ни успокоявате – няма да дойде краят на света?Само календарът ще свърши.
Георги Лозев:Да, да, определено.
Водещ:Ще дойде ли краят, Петя? Песимизъм или оптимизъм? Ще дойде ли краят на доверието на използването на политически цели на съдебната система?
Светослав Терзиев:
Петя Владимирова:Аз съм… Хайде… Много искам да съм оптимист. Все пак, щом като има хора, които не се дават така лесно в опита си да противодействат, значи не всичко е загубено.
Водещ:Господин Панев, помагат ли журналистите на съдебната система като опитват да изчоплят някакви важни неща? Не защото някой им плаща, а просто защото така е редно?
Христо Панев: Ами определено вниманието, което е насочено в момента, е много полезно. Много е полезно, включително за обществото, за да види какво реално се случва в съдебната система. Но дали това ще помогне и дали има светлина в тунела – по-скоро не.
Водещ:Дано тази прогноза да не е мрачна. Хубав съботен следобед Ви желаем – Диана Люцканова, Поли Петрова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 21.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.07.2012

Водещ: Жега –така в една дума можем да обобщим медийните събития на отиващата си седмица. Така беше и преди 7 дни. Днес продължава да бъде актуално. Как иначе започна медийната седмица?
:Ваши думи са размествани, монтирани и е вписано…
Бойко Борисов:Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го до ден днешен. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия.
:Аз… Това е въпросът. Дали променят смисъла, контекста.
Бойко Борисов:И с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг… Но помня една голяма ругатня по линия на президента, я нямаше в записа, защото това става ясно,ч е той ,ми се е обадил и всъщност аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал нищо общо с него, с неговото семейство, с неговия бизнес и каквото и да било. Точно обратното. Той дава на БСП масите, столовете по бирфестите, които правят. И всички го знаят. Той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков. И той вечерта като ми се обади и понеже ги няма тези работи, и след това вътре няма още няколко, не мога, нямам такава памет да си спомня, но кое е най-важният факт – няма нито едно последвало обстоятелство на извършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана, всичко. Няма никакво последствие, освен за мен шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил в нещо, което… Как да не реагирам като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно. Не е трябвало да го правя, но съм си такъв. Всеки човек има своите грешки и аз, разбира се, се обадих. Прекрасно знаейки, че натам телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казвал абсолютно нищо, което считам,че е грешно, защото не съм повлиял по никакъв начин.
Водещ: Две минути, които може би ще разтърсят доклада за България. Усещането, че премиерът изпусна новина пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов, за които благодаря за това звуково доказателство, Константин Павлов Комитата. Вече имат свое потвърждение и в чужди издания. Нещо повече – има вече и коментари. У нас коментарите в началото бяха по-скоро разочарования, вероятно заради въс дългото интервю, което всички чухме – всички хвалби. Новината, не по правилата на журналистиката, дойде в самия край на интервюто. Разбира се блогърите си работят по свои собствени дела. До колко може да се говори за война между журналисти и блогъри? Въпросът остана да виси през седмицата. Вихреното начало на седмицата беше характерно за финалът и. Вчера станахме свидетели на първия протест на съдии в България, след като през седмицата ВСС уволни съдия. Поредният доклад от Европа ще определи за пореден път европейци ли сме? Дали това, че новините около този доклад не бива да вървят на фон, това Ви предизвикваме да коментирате на Фейсбук стената ни. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Щом и песните имат редакции в текста и продължения. И така, както чухте, 9 милиона /…/ се превърнаха в 9 милиона длъжници като редакция. Актуална редакция, а пък ако не си припяваш „Дим да ме няма”, някой може да реши „дим да те няма.” Ако Ви е станал интересен и този музикален колаж, можете да го чуете повторно на Фейсбук стената ни. А иначе не сегашното правителство, а вчерашният ден на съдебната реформа трябва да влезе в учебниците. Коментарът на следователя и блогър Христо Панев ще чуете след малко в „Клубът на журналистите”. Темите от седмицата ще коментираме с колегите Надежда Узунова от БНТ, Райна Маркова от в.”Култура”, за съжаление Елена Кодинова няма да може да дойде, но пък в замяна на това тук е социалният антрополог, който напоследък влезе в дрехите на фоторепортер Васил Гарнизов. Има ли война между журналисти и блогъри в Германия с коментар ще включим по телефона и Боян Юруков. „Клубът на журналистите” тази седмица започна една нова класация. Най-споделяните музикални цитати като коментари. Тази седмица формата е ТОП 2. Но разбира се Вие може да променяте това. Най-споделяните музикални сюжети на отиващата си седмица в социалните мрежи бяха два, но със сходно заглавие. Ера – „Не е лесно” и Соня Иванова – „Да бъдеш гербер не е лесно”. Клип с този ТОП 2 на най-споделяните реплики е качен на Фейсбук стената ни. Там очаквам да прочета и коментарите Ви. А през седмицата моля споделяйте какво споделяте. Както е казано там, където думите свършват, започва музиката. При нас напоследък музикалните цитати. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пъшев, Дарина Арнаудова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбук всичко, което смятате за важно. Медийните събития на седмицата започваме да коментираме сега в „Клубът на журналистите” и тъй като взаимоотношенията между блогъри и журналисти бяха много актуални през седмицата, нека първо един блогър да подреди своите акценти. Христо Панев, който освен следовател, е и активен блогър.
Христо Панев: Основната тема е уволнението на /…/ и протестът. Протестите определено за по-важна тема. Имам в предвид протеста пред ВСС. Второто – поредна промяна в изборното законодателство ,което сякаш беше малко подминато. Харесва ми определено. Поне до момента историята на България, съвременната – в последните 20 години са показали, че който се опитва да променя закони в последния момент, страда само. Третата е включването на действащото правителство в учебниците по история. Леко иронично подминато с насмешка и за историческата наука като наука, мисля че е интересно събитие, защото поне според мен…
Водещ:Добър ден на гостите ми в студиото. Надежда Узунова от екипа на „Панорама” – БНТ. Добър ден.
Надежда Узунова:Добър ден.
Водещ:Твоите събития?
Надежда Узунова:Ами протестът на съдиите определено е на първо място и за моята класация. Аз не знам дали правителството ще влезе в историята по този начин, по който премиерът си пожела, но този ВСС определено ще влезе в историята с неща, които едва ли са си пожелавали тези хора, когато са отивали. Но те сами си го направиха. Лошото е, че го направиха и на цялата система.
Водещ:По-късно ще анализираме тази новина. Твоите други събития, актуални от седмицата?
Надежда Узунова:Ами другите събития продължаващите социални протести. Тази седмица видяхме поредният спонтанен протест срещу цените на тока. Бих включила, аз бих отвърнала на реверанса на колегата, събитието – блогъри се пробват като журналисти. Ние не сме ревниви – нека видят, нека опитат. Може иб така ще оценят по-добре нашите усилия. Какво ни е на нас.
Водещ:Добър ден и на Райна Маркова от в. „Култура”. Първа блогърска страница за вестник „Култура”.
Райна Маркова:Блогърска, малко силно казано. По-скоро аз отговарям мрежата, не какво става в блоговете и технологиите, и последствията на технологиите върху не само, и то не само върху…
Водещ: Върху медиите и върху тяхното мнение.
Райна Маркова:И върху обществения живот, и върху културата. И не е лесно.
Водещ:Иначе твоите най-важни мнения и събития на седмицата.
Райна Маркова:Ами аз бях доста щастлива за това, че предметът на моята колонка се оказа толкова интересен за цялото общество. И събитието според мен беше точно това, че…
Водещ:Вестник „Култура” винаги е бил критикуван за това, че малко хора го четат, но всъщност тази седмица, като че ли беше доста цитиран.
Райна Маркова:Не, мисля че това не може да е проблем на „Култура”, защото тя има някаква мета роля и четат я важните хора, които там прихващат, има мета роля „Култура” и оказва влияние по този начин на общественото мнение чрез масовите медии. Масовите медии четат. Така че, който е решил да критикува мен, за това, че колонката ми не е приспособена, не се приспособява към масовия вкус или култура като цяло, мисля че просто не схваща.
Водещ:Събитията ще подреди и Васил Гарнизов, който смени ролята си от социален антрополог, влизайки в обувките на репортер. Удобни ли са?
Васил Гарнизов :Ами не са много удобни. Аз, смисъл, има радостни, има недоволни. По-добре разбирам Вашия занаят, отколкото сега е лесно да ядосаш важни и влиятелни хора, обаче от друга страна пък си има чар, защото влизаш в пряк диалог или опосредстван камера или нещо друго с най-различни индивиди, групи, слоеве. Просто двойки, млади, средни, т.е. в един момент това някак ми помага. Хем ми помага на професията, хем ми помага да изляза от нея, т.е. едната ми обувка е професионална, другата от друга професия и там вече между куцането на двете може и голям сакатлък да стане.
Водещ:Между другото не стана сакатлък, стана цяла изложба.
Васил Гарнизов:Това с изложбата беше голяма изненада. Тя стана възможна благодарение на един изключително мотивиран и упорит човек – професор Любомир Христов, който ми каза „абе тия снимки”, защото аз ги качвам във Фейсбук, малко блогърска работа, всичко, което снимам го качвам. Хората се намират, означават, тагват се, коментират, продължава. Да, смисъл това, което е ставало на улицата, после продължава и върху снимките и едни доволни, други недоволни. Имаше много хора, недоволни, че не са влезли в изложбената зала като снимки. Тук да им кажа, че просто от 6000 снимки ме принудиха да избера 40, аз избрах 160 – най-накрая вместо мен кораторката на изложбата избра 35.
Водещ:Сега искам да Ви помоля да изберете 3 събития на седмицата.
Васил Гарнизов:а, ТОВА е много сложно. Значи протестът на съдиите захлупи всичко останало. Той може би нямаше да изглежда толкова важен, но първо се случи на края. Тамън правителството се прави с улични протести, после с пожара на Витоша. След това с няколко медийни гафа на няколко министъра, включително и на министър-председателя. И тамън всичко аха да кротне към петък, изведнъж тази меко казано неумела, непрактична, нетактична и неморална постъпка на ВСС припомни всъщност, че живеем в доста тревожно време. В доста, в ситуация на голям произвол, на неясни стандарти, на неясни морални ориентири. И защо? За да не го размиваме, няма да кажа другите две събития. Значи 100 съдии по моите сметки се равняват, казвам 100, смисъл трябва да дам единица мярка – 100 съдии се равняват в моите представи на 10 000 протестиращи на „Орлов мост”. Защото съдиите в България, поне когато за последен път им гледах бройката, миналата година по едно време на работа бяха 1679. Сега примерно могат да имат 1800 щатни бройки. Половината от тях поне, около 800 са абсолютно доброволно членове на този Съюз на съдиите. Това не е някогашния комунистически профсъюзен съюз на юристи и някакви други. Абсолютно доброволна организация. Тази абсолютно доброволна организация, която включва половината съдии, 200 човека са излезли – това означава ¼. Представете си какво представлява съдебната система. Тя е много стара, много бюрократична, много чиновническа, много урегулирана законово, с много тесни възможности за гражданска изява. 200 съдии на практика, ако другаде излязат, могат да съборят цяла държава. И тези ще я съборят. Уверявам Ви, че това, което стана вчера,м ще разтресе държавата много дълбоко и аз виждам тежката тревога на премиера. Виждам и ужасно в какво небрано лозе се набута Цветан Цветанов и Ви уверявам , че заради това, което той прави през последните седмици, много е вероятно есента вече да не е министър. Да вдигнеш ти срещу себе си съдийското съсловие, което преди това те е критикувало, че посягаш на системата. Предупреждавало те е един път, втори път, трети път, четвърти път. И накрая ти да се намесиш по тоя груб начин срещу съдия, който пряко е работил срещу теб. Вече нещата отиват отвъд всякакъв здрав смисъл. Уверявам Ви, това, ако го разглеждаме като край на активния сезон, уверявам Ви, че след лятната почивка, тая работа ще продължи и няма да продължи по добър начин за институционалната стабилност, политическата стабилност и политическото здраве на това правителство.
Водещ:Аз обаче смея да направя една малко по-различна прогноза, защото 18 е след четири дни. Наде, според теб, коя критика има повече шансове да влезе в доклада, който всички очакваме? Дали признанието пред премиера, защото вече в западни издания има информация за загрижеността на ЕК или това уволнение?
Надежда Узунова:Безспорно и двете ще бъдат част от доклада.
Водещ:Защото обществена тайна – докладът се пише до неделя.
Надежда Узунова:Така е. Безспорно този доклад няма да бъде това, на което цялата държава и се иска да прочете. Аз бих продължила думите на Васил. За мен лично големият проблем в случая не е Цветан Цветанов. Нормално е и до сега, по време на целия преход, всеки вътрешен министър се е опитвал по някакъв начин да влияе на съдебната система и някак си за мен е нормално дори вътрешният министър да изисква някакви неща от съда. Големият проблем е ВСС. Тези хора са длъжни, те за това са избрани, за да отстояват независимост. В момента те, бидейки на края на своя мандат, на един мандат изпълнен със скандали, те нямат никакви морални задръжки да поставят цялата система на колене пред другата власт, пред изпълнителната власт. Това е големият проблем. Този ВСС ще влезе в историята със своята безпринципност. Значи съгласна съм, че решението за съдия Мирослава Тодорова е принципно. Ок. Тя е просрочила три дела, сериозно е просрочила едното – 4 години. Трябва да бъде наказана.
Водещ:Но Бойко Борисов…
Надежда Узунова:Къде беше принципността при кадруването, при другите дисциплинарни производства. Когато си превърнал безпринципността за начин на съществуване и само веднъж проявиш принципност, това е скандално. И още повече, когато я провиш срещу един явен критик, на самия ВСС, на вътрешния министър.
Водещ:Нека да се върнем сега на тротоара пред ВСС вчера около 10 часа сутринта. Сега обещанието си е обещание. Връщаме се във вчерашните ден на тротоара пред ВСС, където потърсих мнение на няколко юристи. Госпожа Куткува и господин Грозев ще чуете сега.
Нели Куцкова:Въпросът е принципен как трябва да се наказват съдиите при несъздадени стандарти за натовареност и при недостатъчно обсъждане на условията, при които работят съдиите чувството за справедливост на колегите е накърнено и този протест днес е идея на млади съдии от софийските съдилища. Виждам и хора от други градове от страната, които си взеха отпуск, за да дойдат да подкрепят каузата. Въпросът не е личен, не е само за съдия Тодорова. Въпросът е, че това е вече капката, която преля чашата и колегите искат да изразят виждането си.
Водещ:Какво значи това уволнение, господин Грозев?
Йонко Грозев:Поредното безобразие в стъпка от много безобразия, които този ВСС направи. И ясна индикация, че той е напълно подчинен и изпълнява поръчки политически на управляващите. Много важно е да се разбере, че не става въпрос за оправдаване, омаловажаване на проблема със забавяне на писане на решения, изобщо със забавяне на делата. Това е изключително сериозен проблем. Това решение не само, че не решава проблемът, то го задълбочава. На практика крадецът вика „дръжте крадеца”. Създадени са условия на работа, в които един съдия работи 3-4 пъти повече от друг, а когато стане въпрос за оценяване на работата, това колко работа е свършил няма никакво значение. Единственото нещо, което има значение, е дали е направил в някакъв момент грешка. Другото нещо, което е изключително показателно, е че става въпрос за целенасочено търсене на грешки от съдия Тодорова и няма друго разумно обяснение за това целенасочено търсене на грешки от преди 6-7-8 години, освен това тя да бъде санкционирана за принципната и позиция на критика и към правителството, и към ВСС за това, че на практика не правят нищо, за да решат сериозните проблеми на системата. Именно това е много тревожно.
Водещ:Госпожо Илиева, какво значи това уволнение?
Маргарита Илиева:Уволнението значи политическа разправа с опонент на властта и много виден общественик. Без независим съд, ние нямаме права. А това, което властта се опитва да направи, е именно да подцени съдът. Той да не бъде повече независим и в цялата тази, вече една година, кампания тече по репресиране на Съюза на съдиите посредством лично атакуване на неговата лидерка е да се подчинят, да се сплашат, да престанат да говорят публично, да престанат да критикуват, да престанат да бъдат опоненти. Това е много плашещо и ние със сигурност вече не можем да си позволим да го оставим да продължи. Просто нещата опряха, минаха пределите, всички възможни по мое мнение и вече не остава място за гражданска пасивност.
Водещ:Как ще коментирате чутото от ВСС след уволнението?
Маргарита Илиева:Значи това е демагогия. Тази държава от 20 години има структурни проблеми с бавно правораздаване, за което има десетки решение на Европейския съд по правата на човека, включително и пилотни решения. Това означава една наказателна процедура за една държава, което не се справя със структурен проблем. Властите никога не направиха нищо, за да променят, за да поправят този проблем. Той се дължи преди всичко на обективни пречки, не на субективни дадености, че този съдия или онази съдия така или онака, а на структурни проблеми на самата система на разпределяне на делата, на организация на движението. Някои съдии са свръх натоварени. В най-натоварените съдилищата, каквито са тези в София. Т.е. властта ги превръща в нарушители, всички са нарушители и след това властта избира произволно според това как и е удобно да преследва, когото тя реши. Лесно е всички да бъдат държани в страх и подчинение, понеже може да се наложи репресията срещу всекиго.
Водещ: Коментарът на премиера беше, че това уволнение е провокация, насочена към доклада, който очакваме. Знаем, че до неделя той продължава да се пише.
Маргарита Илиева:Демагогията на премиера е поразителна понякога. Човек, който той лично и неговият вицепремиер Цветан Цветанов се стремят всячески да утвърдят тотален авторитарен контрол върху това, което става в държавата. Когато е очевидно, че ВСС действа като техен изпълнител, те да се оплакват от това, че някой им е направил нещо на тях… Без коментар.
Водещ:И така, на тротоара пред ВСС чухме коментарите на съдия Нели Куцкова, на Йонко Грозев, който на този протест се появи като юрист, извън политическите му изяви напоследък и Маргарита Илиева – представител на Българския хелзинкски комитет. Сега мнението на следователя и блогър Христо Панев.
Христо Панев:Аз не знам. Носят се легенди за самата зора на демокрацията, когато/…/ Аз лично тогава съм бил 10-12 годишен. И все още има хора, които разказват за такива случаи. Това е подобен случай, но всъщност самият случай не е изолиран, той е един процес, който започна още през 2001 година. Промените в конституцията доведоха до реално превръщането на /…/ в един неработещ… А съдебната система разполага за защита на независимостта си именно с тях. Реално, въпреки че преди 2 години аз примерно/…/
/…/ ЛОШО КАЧЕСТВО на записа от интервюто с Христо Панев. /…/
Водещ:От тук нататък никой няма да има смелостта да пуска. След като съдии, юристи, журналисти постояха на тротоара пред ВСС бяхме поканени от член на този съвет – Пламен Стоилов, вътре на разговор. Чуйте как започна всичко.
Пламен Стоилов:Уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите- аз съм Пламен Стоилов – член на ВСС. И един от петимата членове на ВСС, които внесоха предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу колежката Мирослава Тодорова. До настоящия момент прочетох много сайтове, гледах много телевизионни програми, слушах и радио. Исках да се ориентирам така в обстановката, във вашите настроения, нагласи, в това, което се говори. И прецених, че днес е моментът, в който моите задължения все пак да се срещна с Вас и да Ви отговоря на всички въпроси, които Ви интересуват във връзка с конкретния случай и ще Ви помоля да се придържаме към конкретиката, защото ако започнем дълги обсъждания на тема независимост, принципи в съдебната власт, справедливост, ефикасност и т.н. Не че темата ми е чужда и неприятна, но просто няма да имаме време. За това заповядайте.
Десислава Иванова: Десислава Иванова – Софийски градски съд. Ние не можем да коментираме делото. Ние сме съдии. Няма как да го коментираме в момента. Нито защото сме запознати с конкретиката на фактите, нито защото имаме пред себе си материалите по това дело. Отделно този случай очевидно е висящ. Има още по –голямо основание нито един от нас не би могъл да коментира делото. Имаме една забрана в Закона за съдебната власт, за това нещо, тъй като делото предстои да се разглежда в съда. Имаме забрана, етичен кодекс.
Пламен Стоилов:Бе отказвам да отговарям на никакви въпроси.
Борислав Белазелков : Аз съм Борислав Белазелков и съм изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България. Този протест не е ние да осъществим контрол върху Вашето решение, защото ние много добре знаем кой каква компетентност има. Целта на този протест е хората, които са взели решението, да видят каква е обществената реакция, да видят каква е реакцията на професионалната гилдия и ако могат да се…
Пламен Стоилов:Разбирам. Обществената реакция.
:Да си подадете оставката. Това е. Незабавно.
Пламен Стоилов:Незабавно. Да си подадем оставката, добре. Ако не се…
:Ако не се затваряте, не ги подавайте!
Пламен Стоилов:А Вие сте решили да предприемете ролята на обвинители…
Водещ: После имаше още доста въпроси. Но научихме от господин Пламен Стоилов, че някои неща не би искал да бъдат коментирани. Тези някои бяха много неща. Господин Гарнизов, тайно и полека ли гражданската инициативност бе заменена от гражданска активност?
Васил Гарнизов: Ами за мен има една известна изненада, защото примерно някакви малки граждански организации и зимата, и пролетта се опитваха да притискат изпълнителна власт или някакви други, или просто да поставят някакви въпроси. Не само екологични организации. Непрекъснато има едни малки групи, които поставят въпроса за цената или ниските доходи на възрастни хора. Това е просто, това е просто един калейдоскоп от малки групи, които протестират. Но сега изведнъж се получи така, че просто на „Орлов мост” се получи много широка коалиция на недоволни хора, на фрострирани хора по различни причини. Екологически мотивирани, морални мотивирани, просто обедняващи или млади хора, които усещат, че пътят им е запушен. И мисля, че това разтресе много здравно изпълнителната власт и парламента и всъщност премиерът Борисов много бързо и много гъвкаво, макар че нямаше правомощия, при гласуван закон, който трябва Цецка Цачева да изпрати и да подпише, и да изпрати на президента, той се намеси между парламент и президент. Спря го, обеща от името на президента на има вето. Имаше вето. В един момента гражданската активност стана нещо, което в никакъв случай не пише дневния ред, но влияе на взимането на едни или други решения. Струва ми се, че протестът на съдиите има, е почерпил някаква енергия от успеха на предходните протести. Примерно да кажем за горите.
Надежда Узунова:Големият проблем, прощавайте, големият проблем е, че тук премиерът не може да се намеси между първо и второ четене и да им каже „прегласувайте”.
Васил Гарнизов:Може.
Надежда Узунова:Просто я няма тази власт.
Васил Гарнизов:Гледам Борисов, който няма власт, но има влияние. Борисов в момента ще постъпи, уверявам Ви, гледайте какво ще стане до понеделник, а може да стане до тази вечер, ще постъпи като с волейбола. Той нямаше никакви компетенции във волейбола, но извика там федерация, уволнен тренъор, за да ги сдобри. Сдобри ги. После те обаче се разсдобриха, защото на практика той има само влияние, но не и власт. Все още Борисов има влияние. Големият проблем в България ще стане есента, когато той престане да има инструменти на влияние. Сега, ние започнахме с Вас един разговор предварително – ВСС е гнездото, което трябва да се разтури, а моята тема е, че имаме проблем с изпълнителната власт. Всъщност проблемът е двоен. От една страна е порочно заченат ВСС, да наистина е порочно заченат в една предишна фаза, но от друга страна трябва да признаем, че ВСС никога не е бил подложен на такъв тежък натиск от страна на изпълнителната власт, както става сега. На ВСС, на този, който се обясняваше, съжалявам, че не запомних…
Водещ:Пламен Стоилов.
Васил Гарнизов:Пламен Стоилов – въобще не им е в момента до това да се разправят със Съюза на съдиите и с нейния председател. Това става под тежък натиск на изпълнителната власт и по какво го разбираме? Бързата реакция на правосъдната министърка, която побърза веднага, като член на ВСС без право на глас, да заеме страната на ВСС. Първо, бързата реакция на Цветанов и последващата реакция на Цветанов, който снощи пак каза „да, да, може би те там да си се оправят. Ама вижте, знаете ли, има хора, не могат да дочакат правосъдие толкова години – изнасилвани и прочее.” Значи изпълнителната власт има две възможности – или си трае и казва „оправете се в името на общия ред и общото благо, ние ще подкрепяме с каквото можем, но няма да се бъркаме” или ако се бърка, става част от проблема. Вече е част от проблема. И сега и едните са проблем, и другите са проблем. И кога вместо…И за това само влиянието на Борисов може в момента да сложи край на пожара. Иначе този пожар ще се разгори много. Дали ще го сложи, предполагам че разбира, че това го засяга много пряко. Понеже всички аргументират обвинението със забавянето на делата, моят опит в съдебната система показва, че бавенето на делата е стандарт. Това е подсъзнанието на системата.
Надежда Узунова:Съдиите в софийските съдилища са пренатоварени. Те имат в пъти, десетки пъти повече дела от колегите им в страната. И е работа на ВСС да балансира това. Трябва да бъдат повече като брой съдиите в софийските съдилища, за да бъдат те разтоварени. Не можеш ти да държиш в подчинение тези хора, пренатоварвайки ги с работа и после да им държиш сметка защо те се бавят в работата си. Ами съдия Мира Тодорова е гледала по 30 дела
Васил Гарнизов:Не исках да персонализираме.
Надежда Узунова:Ок. Всички са така.
Васил Гарнизов:За да не се окаже нали председателката Мирослава Тодорова. Въпросът е, че аз го виждам. То за големите райони е стандарт да се влачат дела, по 4, по 5, по 6 години.
Надежда Узунова:Зад лицемерието „отказ от правосъдие” в момента ще се наложи нов отказ от правосъдие, защото уволнявайки този човек, този съдия е момента ще останат, ще трябва да започнат от начало и да се преразгледат всички тези десетки, стотици дела, които тя е водила. Ето там вече ще имаме отказ от правосъдие. А какво става с хората по тези дела, какво става с жертвите на тези престъпления? Нали всичко е една демагогия и едно лицемерие. Друго нещо – в проверката, която уличава тази съдия в тези професионални нарушения,са открити нарушения и на други съдии от Градския съд. Георги Ушев, на Владислава Янева, на Петя Крънчева.Къде са тези хора сега? Единият е шеф на Специализирания съд, другият – шеф на Градския съд, третият е зам.шеф на Градския съд. Ами ето ги двойните стандарти. Ето е безпринципността.
Водещ:Дали това ще бъде лятото на нашето недоволство, дали може би ще стане лятото на нашата солидарност? Останете с нас. Ще продължим след малко. Обещахме си да продължим да разсъждаваме за мрежата, журналистиката и изобщо за това какво се случва. Райна Маркова се опита по време на песента да го изговори. Какво се случва?
Райна Маркова:Да, чета тези дни някакви коментари във Фейсбук и изобщо по социалните мрежи, критически особено по повод случващото се във ВСС. Къде бяха до сега тези съдии? Питам се. Или изобщо по всички други поводи. Къде бяха до сега? Ами моят поглед на човек, който се опитва да обхване, който обхваща голяма част от свлучващото се, от пирок пейзаж, панорама благодарение на това, че отглежда новите медии, моето мнение е, че хората тепърва почнаха да комуникират и всъщност това е фектът на мрежата. Аз съм писала много за Ларсеновия ефект на тази комуникация, който е нещо негативно, т.е. нали прекалено директната комуникация между страните води до зацапване на сигнала и…
Водещ:До влизането в едни не добри отношения.
Райна Маркова:Да и правенето на тази комуникация невъзможна, но когато от двете страни на веригата стоят хора, които имат какво да кажат и имат отношение по някакъв проблем, защото всички видяхме, че на „Орлов мост” не се струпа тълпа, а се струпаха интелигентни, мислещи хора, които знаеха какво правтят там и какво искат. И всъщност мрежата би могла д абъде от помощ на всички, които… Аз съм писала за този пчелен вид комуникация, както пчелите комуникират помежду си в рояк, почти несъзнателно реагират на сигналите една на друга, това може да звучи и малко така…
Водещ:Като от учебника по биология. Без конец.
Райна Маркова:Или някак си така омаловажаващо спрямо отделната личност, но не е така. Ние можем да си останем личности и индивиди, и действащи в идеален синхрон и…
Водещ:Има ли конфликт според Вас между блогъри и журналисти?
Райна Маркова:Предполагам има. Аз не съм нито едното, нито другото. Просто нямам енергия да съм блогър. Понеже колонката ми и преподаването ми, и писането на други неща ми отнема прекалено много енергия. Но предполагам има някакъв конфликт, не съм и журналист, но от една страна блогърите са обвинявани от журналистите в липса на окурантност, поне аз съм останала с такова впечатление, липса за чувство на отговорност. И някакво такова…
Водещ:Ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да включим в нашия разговор и Боян Юруков от Германия, който е блогър, доста известен. Добър ден.
Боян Юруков:Добър ден.
Водещ:За съжаление Елена /…/ е възпрепятствана по много обективни и сериозни причини да бъде тук. Много ми се искаше да продължите един Ваш стар диалог на тема журналисти и блогъри. Но поради тази причина можем да говорим малко по-принципно. Вашето усещане – има ли конфликт журналисти – блогъри и през тази седмица не видяхме ли финалът на този конфликт?
Боян Юруков:Не мисля, че има конфликт. По-скоро има от доста време тече един процес, в който се разпознават блогърите под една или друга форма като фактор в медийната среда. И тъй като за сега журналистите, медиите, медийните компании са били или поне са се чувствали като централна фигура, като единствена фигура в тази медийна среда, излизането на блогърите малко по малко променя тази медийната обстановка и се получава точно моментът, че едните реагират на това. В последната седмица точно това видяхме – страшно много журналисти започнаха много силно да наблягат на това колко са некадърни, как това е вредно за медийната сфера, как едва ли не, не всички блогъри внасят единствено и само шум в цялата обстановка и това слага много силно качество на…
Водещ:Е, може би, ако трябва да сме обективни, трябва да кажем, че не бяха чак толкова много гласовете, че блогърите са… Аз лично си направих труда да говоря и с Константин Павлов – Комитата, и с Асен Генов. На пръстите на едната ръка успяха да отброят критиките към себе си за това, което направиха миналата неделя.
Боян Юруков:Може би имаше просто шумни гласове. Може би просто ние реагирахме доста силно, но казвам го, защото и преди е имало такива коментари. И преди е имало такива мнения и някак си сега просто катализираха тези неща. Моето мнение – много блогъри има, не само по материали, не само по качеството. Блогърите пишем това, което на нас лично ни харесва. Днес някой се бъзика, че сме писали…Но в същото време не можем да кажем, че блогърите като цяло качеството на материалите… Защото от мои лични наблюдения абсолютното съотношение на глупости, които се пишат от много от блогърите и качеството на материали е същото, както при журналистите. И това надали някой може да го отрече. Просто има ужасно много материали, включително на големи ежедневници и медии, които са просто под всякаква критика. И също можем да кажем за блогърите, за това не мисля, че може да…
Водещ:Въпросът – имате ли усещането, че вече взаимоотношенията ни са малко по –нормални – блогъри-журналисти? Макар че Вие специално сте гостувал в „Клубът на журналистите” и знаете, че има медии, в които блогърите винаги са се чувствали добре дошли.
Боян Юруков:Да, разбира се. На първо време има много вече все повече хора, които са и блогъри, и журналисти. Има много блогъри, които станаха журналисти и обратното. /…/ Мога да го твърдя като човек, който много успява със своя блог. Има много медии, които създадоха свои блогове.Самата комуникация между чистите блогъри и медии също се подобрява много, защото едните и другите оценяват вече плюсовете към някаква такава комуникация, било то възможност за съобщение или /…/ От страна на журналистите да получат /…/
Водещ:Благодаря Ви з атози коментар. Няма как социалният антрополог да не го попитам. Краят на войната ли е за тази между блогъри и журналисти, колкото и новината да е била силно преувеличена, като се позовах на мерните единици на Марк Твен?
Васил Гарнизов: Войната беше малка война, в смисъл не се разгърнаха армии.
Водещ:Една улична престрелка.
Васил Гарнизов:Но за сметка на това беше остра. Смисъл и принципна. В края на седмицата взе да възцарява примирителният тон, за сметка на абсолютно банализиране. Т.е. е, ние сме готини, Вие сте готини, има бивши журналисти станаха блогъри и то прекрасни, смисъл Иван Бедров, Иво Инджев и прочее. И бивши блогъри станаха журналисти. Има граница. Има заплаха в печатните медии откъм електронните медии. Има заплаха на професионално организираните журналисти в радия, телевизии и вестници, включително дори малки такива провинциални вестници. От тази лавина от информация, коментари и най-различни сведения, документи, които текат в мрежите, з акоито Вие говорихте. В този смисъл ние се намираме в такъв момент, аз го гледам в Западна Германия, в САЩ все повече мрънкат основателно, вероятно, професионалните журналисти, че заради полупрофесионални мрежови изяви губят влияние. Нали, този проблем вероятно ще предстои в следващите няколко години. Нито ще изчезне обаче професионалната журналистика, нито ще изчезнат и блогърите. Вероятно обаче много по-силно ще се поставя въпросът за професионалните стандарти, за индивидуалните проведените примерно да кажем журналистически разследвания, много по-силно ще се постави въпросът за смелостта в национални телевизии, радия, т.е.
Надежда Узунова:За ефективността според мен, защото според мен медиите…
Васил Гарнизов:Няма полза да банализираме, то не е война, напрежението. Това напрежение може да даде много сериозен и груб профил. Истински хубав импулс.
Водещ:Но е добре да не се превръща във война, защото тогава нещата вече…
Васил Гарнизов:Дали ще се превърне в новина, това е нали, както викаше Радичков, веднъж две филоксерии се биха с мотики. Ще стане новина в скандала. Иначе тази седмица това за нас беше, аз не предполагах, просто не предполагах, че има всъщност такова скрито напрежение между хората, които професионално, които живеят от това да събират информация, да подреждат, да интерпретират, да издирват…
Водещ:Всъщност те проблемите са два и са преплетени. Обикновените, конвенционалните медии – нека така да ги наречем, са разделени на две – тези, които са подписали Етичния кодекс и другите. А пък блогърите нямат етичен кодекс и може би това са поводите, формалните поводи.
Надежда Узунова:Бих искала да кажа. Има една много тънка граница и тя се нарича отговорност. Да си журналист е отговорност. В блога си всеки може да напише всичко. Но журналистиката е отговорност. Не мисля, че има война, повечето журналисти, които познавам, са и блогъри.
Райна Маркова:Според мен това наистина е някакъв измислен проблем, защото чисто технологически според мен медиите се хибредизират и скоро ще имаме… Всичко се излива в мрежата.
Водещ:Казахте, че ще правите едно журналистическо разследване.
Райна Маркова:Това беше споменато в „На 4 очи”, да. И да, разчитам точно на мрежите, а между другото споменах го по повод случващото се в, случилото се вчера пред ВСС. Аз се страхувам, че ако започна да разследвам нещо, ще се окажа в позицията на самоубиец, ако няма действащо правосъдие. В този смисъл го казах, но дай Боже да имам сили да го довършим. Но разчитам, да, точно на публикации в мрежата, а не в… Разчитам на публикации в bivol.org.
Водещ: Преди две седмици с колегата Силвия Великова си говорихме за една работна среща на съдиите, които обсъждаха вътрешни проблеми и стана дума с нея, коментирахме, че всъщност при липсата на правосъдия реално, е нелепо да говорим на хората за електронно правосъдие. Най-вече трябва ли да ги пеем новините за съда, за да стигнат те наистина до хората, защото едва ли по Националната телевизия или по Националното радио те са чули малко по въпроса. Защо няма чуваемост? Всъщност това е проблемът.
Надежда Узунова:Аз мисля, че… Големият проблем е, че съдебната система превърна скандала в свое постоянно съществуване. Съдебната система, забележете, че влиза в новините само и единствено със скандали. Което е много жалко, защото според мен те добива имунитет към този скандал. Вече на никой нищо не му прави впечатление.
Водещ:Всъщност там нищо не се случва – само скандали от време на време.
Надежда Узунова:За съжаление стигаме до там – всички са маскари и нека се оправят.
Водещ:Както каза социалният антрополог – това е едно банализиране, което е абсолютно излишно.
Надежда Узунова:Именно. Всеки един от нас в качеството си на гражданин има интерес съдебната ни система да функционира правилно. И аз преди време го казах в „Панорама” – за съжаление независимата съдебна власт е идеалът на прехода, но в момента тя не е нищо повече от дъвка идеал. Смисъл, това е едно нещо, което ние предъвкваме периодично от време на време то излиза,м обикновено покрай доклади и говорим си колко е важно, колко така… И какво? И нищо. И този ВСС пък успя да катализира абсолютно всички негативни процеси, които биха могли да се случат. Мисля, че образно казано „скъсаха синджира” с Красъо Черния. От там нататък беше ясно, че по-черно от това не може да стане. И се завихриха такива…
Водещ:Във вчерашния ден, да.
Васил Гарнизов:И все пак аз наистина също се тревожа, че много отдавна никакви новини за съдебната система не могат да стигнат до широки групи граждани, които пряко са заинтересовани от нея. Може би в тоя момент, но утре или вчера. По най-различни спорове, по които трябва да имаме ефикасен съд. В момента обаче се случва нещо много позитивно. Трябва да бъдат убедени, че реформа в съда извън съда няма как да стане. Това е обсъждано много, мислено, от началото на прехода, помня го още на кръглата маса най-голямата им грижа беше да имат независим съд, за да не бъдат разстрелвани. За да не бъде конфискувано имуществото на номенклатурата. Да кажем ясно на нашите слушатели за какво говорим. Иначе нямаше да допуснат безкръвен преход. Получиха си го този имунитет. Началото съдът трябваше да бъде независим, за да опази старата номенклатура, старата олигархия или както я наричаме.
Водещ:Чухте от Христо Панев – съдии бяха уволнявани по факса…
Васил Гарнизов:Ама така беше. В това отношение – значи ти като ги оставиш сами и им кажеш – виж сега, ние не Ви пипаме, Вие правете, каквото искате, Вие не пипайте никой от нашите – те така и се бяха подбрали. Цялата съдебна система е с произход от номенклатура.
Надежда Узунова:Така се роди и съдебната олигархия, съдебната…
Васил Гарнизов:Това няма никакво значение. Не ме дразни дори съдебната олигархия и съдебната аристокрация и независимостта. Дразни ме банализирането. Значи в самия съд има вече няколко поколения. Има едни съвсем млади и едно средно поколение съдии, много от тях са организирани в Съюза на съдиите. Не ги познавам – познава само бившата председателка и настоящата председателка. Не лично. Но проследих избирането на процедурата „човек на годината”, защото аз бях номинирал Дими Паница. Тогава вече беше починал и гледах конкуренцията. И казах „да, конкуренцията, която спечели, спечели достойно”. Значи виждам потенциал. Именно тази, даже не група, то е на практика половината, една втора от съдиите в България, организирани в една доброволна организация, от вътре сами бавно и революционно реформират съда, така че не за мен да има правосъдия, а да има правосъдие за нашите деца и внуци. Ние не можем да бъдем утопични в тази зала, идеалисти и дъвка идеал никого не помага. Най-малкото на слушателите. В този момент трябва да си абсолютно полудял, да си скъсал с всякакви корени на здравния разум. Не да си скъсал с контрола на изпълнителната власт или въобще с контрола на общественото мнение, да уволниш човека на годината. Такива работи на времето по комунизма ги правеха друго яче. Първо ще го омаскаряват една година. Нали „ай какви дела тази ги забатачи!Ах тук едно изнасилено момиче не е получило достъп до правосъдие”.
Водещ:Имаше такива позиции между другото.
Васил Гарнизов: Да, ама ако бяха останали със здравия си разум една година щяха да я заливат с кал и най-накрая общественото мнение подвластно на дъвката идеал щеше да каже „Боже, тази най-сетне няма ли да я махнат?” Тази арогантност „ние ще махнем шефа на Съюза на съдиите, който при това е човек на годината, който при това страда от същите дефекти, от които страдат всички софийски съдии, следователно това е структурен дефект” Ние знаем, че е структурен дефект, въпреки това бой по каската демонстративно, арогантно, за да се покаже, че те са тези, които определят правилата на играта. Да, обаче арогантност се получи и на Витоша. Спряха лифтовете арогантно. „Няма да има ски!”. Така ли? Излиза Цеко от Алеко. Три дена и се обръща всичко – закон, влияние, олигархия, лобиране. И тук ще стане така. Заразата, която тръгна – ние се намираме в световен цикъл. В края на този цикъл. И всичките тези ВСС, нашите олигарси и част от министрите просто не разбират, че живеем в друг свят. Те се правят… Аз бях в Тунис преди и след революцията. Никой в Тунис не допускаше, че самоубийството на един търговец от една периферия ще събори толкова мощна, въоръжена с пари, армия, полиция система. И че тя пък след това ще помете цяла Северна Африка. Тази зараза, смисъл наричана зараза на доброто настроение, зараза на идеята, че човек може да влияе на управляващите.
Водещ:И като бактерия…
Васил Гарнизов:Пряко свързана с това, за което ти говориш – с новите мрежи, със способността за бързо обменяне на информация и за бързо организиране.
Водещ:И за това блогърите да бъдат един вид добър на журналистите, но разбира се това ще се регулира.
Васил Гарнизов:Към блогърите, за да завърша. Блогърите, особено моите приятели като Косъо и Асен, да започнат като BBC. Преди да напишат един коментар, да си проверят три източника. Те се опитват. В този смисъл аз се радвам, когато те се опитват да вкарат професионален стандарт в непрофесионална среда, а пък да заразят със смелост журналистите, които си вадят хляба с това.
Водещ:Аз искам обаче накрая да се опиташ в три изречения да ни кажеш защо е толкова важно съдът да е независим. Ако искаш го изпей. Нали започнахме с този подход днес.
Надежда Узунова:Боя се, че ще изгоня аудиторията. Важно е съдът да бъде независим, за да бъде всеки един от нас свободен. Не знам дали се… И защитен. Защото съдебната независимост е гаранция за свободата на всеки един от нас, а хубавото в момента е, че самата система показа воля от вътре за промяна, защото преди време един правосъден министър беше казал, че да реформираш съдебната система, е като да преместиш гробище. Не може да очакваш помощ от вътре. Е, в момента помощта от вътре я има. Въпросът е дали това може да се катализира към нещо позитивно наистина да настъпи тази промяна.
Водещ:Може и да звучи не чак толкова интересно, но темата наистина е важна и си заслужава усилието да бъдем в час. Хубав и спокоен съботен следобед Ви пожелаваме Любомир Пъшев, Снежа Спасова, Дарина Арнаудова и аз Ирен Филева.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.07.2012

Водещ:Към медиите често се отнасят като към обществен пазител или власт в демократичните общества. Обществен пазител, защото помага на хората да следят действията на земните действащи позиции. Било то държава, правителство, парламент, партии, но също икономическите и социалните актъори, като осигуряват на гражданите информация, за да могат те да преценят и да взимат своите решения. Медиите са четвърта власт и защото играят важна роля за формирането на общественото мнение. Но винаги рискуват властта да опита да злоупотреби с тяхната власт заради интересите на определена група. Обикновено тези, които са на власт. Това противопоставяне илюстрира по същество и положителната, и отрицателната роля, в която медиите могат да изпаднат. Тоталитарните и диктаторските режими обичайно установяват контрол върху медиите, за да получават. И критичните гласове в крайна сметка се превръщат в мегафони на режима. Изкушението да се контролират медиите, за да се редактират действията на властимащите и да се остави пространството на критични гласове, добре познато също и в демократичните общества. Неправителствените организации и асоциации за наблюдение на медиите, Съветът на Европа, Организацията на сигурност и сътрудничество на Европа, както и проучвания и резолюции на ЕП подробно за докладвали за заплахите на медиите, предизвикани от правителствата на държави, включително и в ЕС. В това число пряк или косвен политически контрол, или влияние чрез назначаване от правителството или парламентарното мнозинство на ръководителите на медиите или контролните органи. Забрана или ограничени на достъпа на някои медии до пазара чрез лицензиране или издаване на разрешително за излъчване, неправилно прилагане или злоупотреба на правилата на държавата – националната, военната сигурност, обществения ред, морал. Тези нарушение на свободата на медиите се случват в страните членки на ЕС, както е отразено в публикуваните през миналата година, през тази година доклади на неправителствени организации. Тази картина показва, че свободата на медиите все още е застрашена в Европа и че трябва да бъдат развити общи стандарти и действия, за да се гарантира свободата на медиите. Не, не се повтарям. Всичките тези неща сме ги говорили много пъти в „Клубът на журналистите”. А това е част от работен документ, наречен от докладчика Рената Вебер „Харта на ЕС, стандартни условия за свободата на медиите в ЕС”. Евродепутатът Рената Вебер е изготвила два работни документа с цел да ангажира ЕС с проблемите на медийната свобода в Европа и си поставя за цел на конбсолидира експертния потенциал. Крайният вариант на тези два работни документа се очаква да излезе до края на годината. Днес излезе и един друг доклад на Организацията на медиите в Югоизточна Европа СЕМО, които остро критикуват медиите в България, които прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците. Защо камикадзетата носят каски? Може да прозвучи странно и нелепо въпросът, но дали не е странно, че за пореден път българските медии търсят информация отвън за нещото, случило се в България. В крайна сметка всеки съди за другите по себе си. Няма как да не очакват някой да се опитват да ги премахне преди да извършили пъкленото си дело камикадзетата. Защо обаче анализаторите ни нарекоха мека мишена? Стана ясно, че у нас камикадзетата идват с шапки. Едва ли не го правят и в други страни. Не съм сигурна обаче, че могат да влязат необезпокоявани с бомба в раницата на аерогарите. За сега не е ясно от къде е дошъл човекът, чиито видео запис МВР разпространи. Факт е обаче, че е влязъл на европейска територия, а една от целите на Шенген е това да не ни се случва. Разказите на пострадалите пък, излъчени в израелските медии, не казаха нищо добро за нас. Или поне го казаха много малко, защото най-нормалното нещо на света е да помогнеш на човек в беда. Защо обаче се налага пострадалите да си помагат сами? За България не е имало потвърждение за заплахата. В Кипър, Кения и Азербейджан обаче са били осуетени сходни атентати. Същото се отнася за един прост въпрос, който зададе снощи Поли Златарева в „Панорама”, който разгневи много вицепремиера Цветанов, който между впрочем в първото изречение отговори вярно. Въпросът беше на кого да вярват българите? На евро доклада за български ред и сигурност или на отчетите за многото успешни акции. И първото изречение беше „на европейските доклади”. Само че новините за евро доклада бяха захлупени от атентата. Разбира се опозицията се възползва макар оценките да се отнасят и за нея, тъй като докладът е за период от 5 години. А опозицията внесе вот за недоверие. Предстои ни ново политическо надговаряне и липса на време за анализи и коментари на доклада. Още по-малко време ще ни остане и за дискусия по внесени предложения за изборен кодекс, който е една също толкова травматична тема. Отговорите ще потърсим днес с колегите Ангелина Христова, новинар от програма „Хоризонт” на БНР и Росен Босев от вестник „Капитал”, Ася Пенчева, русенската ни колежка, за която всички най-вероятно се сещате, че съдът не допусна запис като доказателство и я осъди. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, която в неделя опита ролята и на водещ, и Стойчо Димитров, обичащ да представя себе си като политакнстващ блогър. Ще сравним гледните си точки и заради продължаващата сапунка – журналисти срещу блогъри, както и заради дежурните реакции в интернет срещу възпитанието на журналистите, които си позволяват лукса да прекъсват политиците, когато започват да се хвалят с успехите си. Има ли криза? Този кандидатстудентски бисер, който придоби популярност след кандидатстудентския изпит по журналистика в Университета по национално и световно стопанство, ще коментираме с преподавателя Стела Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Юлиян Бакалов, Стаматина Никова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което Ви се струва важно на страницата ни във Фейсбук. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” по традиция започваме с една класация на най-важните събития или медийни акценти. Добър ден първо на колегата новинар от програма „Хоризонт” Ангелина Христова.
Ангелина Христова: Добър ден и на нашите слушатели.
Водещ:Твоята класация.
Ангелина Христова:Ами предполагам не само моята, а при всичко положения топ събитието на седмицата, е атентатът в Бургас. Това едва ли някой от журналистите в България ще оспори, защото това е прецедент в историята на България въобще, така да го кажем. Като видим в интернет пространството се развиваше темата за атентата и в „Света Неделя” рез 25-та година, но според мен ситуациите са несравними. Второто по значимост събитие разбира се е европейският доклад и констатациите за състоянието на борбата срещу организираната престъпност и съдебната система. Значи от тук нататък струва ми се, че тези два акцента изместват всичко останало и аз лично се затруднявам да намеря някакво трето събитие, което мога да вкарам по значимост.
Водещ:Колегата Росен Босев от вестник „Капитал”.
Росен Босев: Аз абсолютно съм съгласен с двете събития, които бяха посочени.
Водещ:Няма трето.
Росен Босев:Няма трето, добре. Заедно с доклада нещо според мен е безпрецедентно, и получи много слабо медийно отразяване според мен. Изключително важно като събитие, 130 български съдии внесоха подписка в парламента и поискаха оставката на ВСС. Не знам защо тази новина така някак си се загуби, но според мен е…
Водещ:Може би, защото предишната седмица беше водеща.
Росен Босев:Но има факт, сега има такава подписка, която беше внесена в парламента.
Водещ:Изобщо от две седмици насам ни се случват все за първи път нещо. За първи път съдиите в България излязоха на протест. За съжаление за първи път ни се случи атентат. Събитията на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, добър ден.
Антоанета Цонева:Добър ден, здравейте. Няма как моите събития да следват друг ред. Разбира се атентатът и само атентата, който българското правителство си направи, така кръстих аз поста в моя блог. Без разбира се да подозирам, че ще има толкова зловещ и истински атентат. Само атентат да уволниш Мирослава Тодорова. Само атентат е да предизвикаш съдиите на протест, така че имаме два абсолютни безпрецедентни по своето значение събития. Пробивът в националната сигурност и пробивът в независимостта на съдебната власт, достигнал вече степен и дълбочина, в която докладът на ЕК всъщност категорично експлицитно извежда извода, че независимостта на българската съдебна система, фундаментална ценност, на практика е подложена под съмнение. Така че ние сме общество, което живее в състояние на терор истински и терор, който е предизвикан от липсата на разбиране в институциите за демократичен правов ред.
Водещ:Добър ден и на блогъра Стойчно Димитров.
Стойчо Димитров:Добър ден.
Водещ:Не знаех, че съществува /…/ или не. Защото Вие сте двама в бели байтове за черни дни с Комитата. Истински сте, да.
Стойчо Димитров:Има такава легенда в интернет, че не съществувам.
Водещ:Чува се. Вашите събития?
Стойчо Димитров: Безспорно е атентатът. Това е нещо, което първото, като най-важното събитие, безспорно е атентатът. Можем да поспорим дали докладът е по-важен или не. Според мен докладът по някакъв начин е в наша власт, докато атентатът е малко извън нашия контрол, така че можем да спорим за кое сме по-виновни и за кое сме по-малко, но атентатът със сигурност ще влезе в учебника по история някой ден. Докато докладът може би след 5 години ще отшуми.
Водещ:Добър ден и на колегата от Русе Ася Пенчева.
Ася Пенчева:Здравейте колеги в студиото и здравейте слушатели на „Христо Ботев”.
Водещ:Вашите, тук понеже има едно сътрудничество помежду ни и за това стават такива обърквания. Вашите събития?
Ася Пенчева:Няма как да са по някакъв друг начин разпределени. Нормално е за всеки здравомислещ и чувствителен към тези неща човек, че всъщност терористичният акт, който се случи в Бургас и жертвите, които Израел вчера погреба. Това са хора, млади хора, повечето от тях са на около 25-30 години, със семейства, с живот пред тях, който е свършил в Бургас на летището заради някой, който е бил просто хейтър или от онези хора, които незнайно защо просто жертват собствения си живот, за да унищожат някой друг. Какви са тези? Това е нечовешко за мен. Разбира се това е ясно. Второто събитие за мен е уволнението на съдия Мирослава Тодорова. И третото събитие, обаче аз имам и трето, това е арестуването на депутата Димитър Аврамов. Нещо бих искала само да Ви кажа в Клубът, че за мен и трите събития имат обща фигура и това е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. И ако като терористичен акт, той е отговорен за националната сигурност на страната, така да кажем, за Мирослава Тодорова знаем неговото отношение лично към съда и натискът, който той е оказал на съдебната система. То за депутата Димитър Аврамов нещата са още по-ясни, тъй като всъщност той, министър Цветанов преди да стане министър, редеше листите в цялата страна на партия ГЕРБ. Така че аз смятам, че това е лично негова отговорност. Кой е този човек, как го е подбрал, какво е свършил той и кой го е закривал до сега.
Водещ:Много интересна гледна точка. Ще се върнем на нея, за да я коментираме малко по-късно. Сега добър ден и на Стела Константинова. Преподавател в УНСС. Вашите събития?
Стела Константинова:Да, здравейте!
Водещ:За по-късно ще оставим тезите на кандидат студентите, които тази година се представиха пред Вас. Тезите, че няма криза. Криза има.
Стела Константинова:Да. Първо да Ви кажа моите събития. Те горе долу се препокриват с това, което чух до момента. Така че на първо място безспорно е терористичният акт в Бургас, защото има много въпросителни и мисля, че още дълго време тази новина ще ни занимава. На второ място бих поставила докладът на ЕК, за това,което се случва у нас, техните критики. И на трето място уволнението на съдия Тодорова, което обаче според мен е във връзка с втората новина, която поставих за доклада на ЕК.
Водещ:Да, още повече, че там има и текст, посветен на нея.
Стела Константинова:Да.
Водещ:Ще се върнем малко по-късно и на тази новина обаче сега да минем към първата. Ангелина, ти благодари във Фейсбук на хората, които са ти помогнали да информираш хората, защото ние май пак се оказахме в обичайната ситуация на търсещи отвън информация за нещо, което се е случило тук, у нас. Макар че повечето медийни анализи казаха, че властта е давала отговори. Дали обаче беше така в първите моменти? На нас винаги първите моменти ни се губят.
Ангелина Христова: Да. Бих искала да кажа, че в случая аз имах шанс, тъй като моя приятелка още от ученическите години живее в Тел Авив и с нея имахме връзка през Фейзбук и тя през цялото време правеше нещо като превод от Тел Авив на това, което излъчват израелските медии, а което пък аз предавах на слушателите на „Хоризонт” и което попадаше в ефир в новинарските емисии, но наистина тук става въпрос за късмет. Колкото до реакциите на нашите институции – съжалявам, но не мога да кажа, че те са… Аз не мога да се съглася с тезата за адекватна реакция. Ние сме в една колективна система за сигурност от доста време, т.е. знае се, че тази колективна система за сигурност, както ни осигурява някаква закрила и някаква защита, носи след себе си рискове и този момент за рисковете, като че ли, беше пренебрегван, беше гледан иронично твърде дълго време. Не само от официалните институции, може би и от един по-широк кръг българи. Мисля, че така имаше и някои публикации на колеги, които определено приеха с насмешка предупреждението на израелските служби през януари, когато съвсем открито ни казаха, че да, има такава реална опасност, може да се случи или може би ние се успокоихме, че след като зимният период не се случи нищо, то от тук нататък едва ли не това ще ни подмине съвсем. И съответно този атентат ни свари неподготвени за пореден път, защото официалната реакция на самия премиер закъсня. Наистина закъсня. Премиерът излетя след полунощ за Бургас, при положение, че първите информации за този атентат излязоха в нашия вечерен бюлетин в 18 часа. А информация за него имаше още преди това – 17 и 30. Т.е. ние нямаме изработени механизми в една такава ситуация. Значи тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията на премиера. Ако има някакви спешни неща, които трябва да се довършат в този момент, има екип, има хора,които трябва да бъдат може би извикани, но просто тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията. Защо бяха загубени 6 часа преди да има такава стъпка от страна на премиера? Другото нещо, което според мен предизвиква някакво недоумение, е реакцията спрямо загиналия български мюсюлманин. Защо ние вчера не видяхме на погребението на този човек никой като представител на властта? Защо ние с тази пасивност залагаме не дай си Боже едно разделение, което никога не е съществувало в България.
Водещ:Имахме възможност обаче да направим много ясно разликата, защото видяхме това как израелците се отнесоха със своите жертви.
Ангелина Христова: Да. Именно. Видяхме посрещането на летището на ковчезите, видяхме как и нашият човек се изпраща. А нашият човек в крайна сметка е жертва, както всички тези хора, дошли да почиват, които бяха мишена на този атентат.
Водещ:Да, и може даже да се каже, че той е най-абсурдната жертва, защото всъщност неговият произход е такъв.
Ангелина Христова: Именно.
Водещ:Стойчо, как, има ли бял байт изобщо във всичко това? Да се заиграят с името на блога Ви. Защото много са черни дните.
Стойчо Димитров:Да, тези дни бяха действителни бяха запомнящи се и точно това, което подсети Тони, може би даже, защото точно никой не отиде на това погребение от официалните лица вчера, с чиста съвест мога да кажа, че в България е най-важното събитие в момента. Факт е, че никой не отиде. Ами, аз просто признавам си, аз последните няколко месеца общо взето, цяла зима бях в Турция и признавам си, че отношението ми към мохамеданите ми се промени в тотална положителна посока имам в предвид. И когато на един български мохамеданин българската държава не отдава уважението, което му дължи.
Водещ:Съчувствие, най-малкото съчувствие.
Стойчо Димитров:Уважението, той е жертва на война. Това си беше нападение. Беше редно поне, хайде не министър председателя, да не е министър, поне един зам.министър можеше да отиде, който, който отговаря. Поне един. Не става даже дума за личното уважение към човека. И за това става дума, но въпросът е, че българската държава беше подложена на нападение.
Водещ:Росене, не е тайна, че ние журналистите все по-често сравняваме нашите реакции и със социалните мрежи, защото в крайна сметка там е един от най-истинските ориентири за дневния ред на хората. Имаше ли разлика в първите часове след атентата според теб? Реакциите нашите, като журналисти, и на блогърите като такива?
Росен Босев:Мен това, което ми направи впечатление и силно ме успокои като го видях и ще първите часове, че в някои блогове имаше анализи, които гледаха напред и предупреждаваха за опасностите от една свръх реакция на българските власти към мюсюлманското общество в България. Защото ако подобно нещо се случи, щетата ще е много по-голяма от атентата, който се случи в Бургас.
Водещ:Определено.
Росен Босев:Защото през последните години не само ние станахме свидетели на много опити за активности на българските служби, насочени към тези общества, в които сякаш репресията беше водеща. Говори се, има и дела на Европейския съд за правата на човека по повод на такива операции. Хора, които са представени за терористи, като за тях има информация, че са черпили с курбан чорба някое българско село. Мен това, което ме успокои, че в първите часове се появиха такива анализи в блоговете. Нека да не свършва демокрацията в България, нека да гледаме трезво на ситуацията и да не се стига до крайности.
Водещ:А ние журналистите?
Росен Босев:Ние по-скоро бяхме фиксирани върху, поне аз така си мисля, върху събитията, които дойдоха, това, което се случи. Но все пак не трябва и да се пускаме на една такава плоскост, след като поради една или друга причина се наложи държава да разбира от земетресения, след това от горски пожари, сега и от атентати. Няколко пъти се хванахме дори с колегите да коментираме дали може бомбата така като гръмне да се счупят прозорците. Все пак си има хора, които са специалисти в това. И мисля, че ще е леко наивно да очакваме за 24 часа или 48 часа да се знае кой е атентаторът, как е дошъл и т.н. Факт е обаче, че имаше много пропуски. Мен това, което ми направи впечатление е, че именно блогъри извадиха предупрежденията от януари месец, които представители на българските власти са казали, че…
Водещ:Това са смешни работи.
Росен Босев:Че е изключително чувствително място и възможност за атентат са автобусите, които превозват израелските туристи от летищата към хотелите. Значи това е януари месец, специалист по сигурността на израелското транспортно министерство, го е казал, визирайки България и Гърция. Аз не знам, виждал съм по клиповете на операциите на МВР едни тежко въоръжени хора,които казват „падни”, „стани” и т.н. Насочват автомати срещу майки с деца, и т.н. възрастни хора. В европейските държави този тип полицейски сили ги виждам точно на такива места, където се случи атентатът. Тук не видях такива полицаи. Имаше клипчета от първите минути след взрива от летището, любителски, от които се виждат едни много объркани полицаи, които сигурно имат причина да са объркани, но сякаш…
Водещ:Ангелина понеже каза, че почти на живо си слушала едното ухо. Всъщност кой беше акцентът, който в началото се извади в Израел?
Росен Босев:Първият, един от първите акценти беше ръката на Хисбула и на Иран. Сега, аз лично бих била предпазлива, много предпазлива, заставайки зад едни подобни твърдения, защото има едно наслагване на събития от последно време, на събитията в Сирия, на това, което се случва в Ал Непо, въпросът за Сирия. Не мога да кажа дали това е постановка или не е постановка, защото ако хвърля, каквото и да е било твърдение в публичното пространство без да имам солидната подкрепа с документи, някак няма да е отговорно пред слушателя. Да, действително е така, но това бяха първите реакции, които продължават и до сега. Нещата се въртят около действията на Иран на Хисбула, което се повтаря и до ден днешен от властите на Израел.
Водещ:Тони, едно сравнение, защото става традиция в „Клубът на журналистите” заради дежурната сапунка, която по някакъв начин се легализира в обществото за войната между блогъри и журналисти. Едно сравнение и от теб. Ти опита и ролята на водещ миналата неделя.
Антоанета Цонева: Трудно ми е да правя сравнения, защото не мога да кажа, че за това кратко време съм проследила много внимателно реакцията в блого сферата и в мейнстирйма, но това, което на мен и аз това, което писах и коментирах с хора в интернет беше следното. Аз например очаквам и защо това мое очакване е толкова самотно някак си. А го намирам за много релевантно. Очаквам следното – Комисията по вътрешен ред и национална сигурност веднага да извика в следващите седмици на изслушване шефовете на български служби и да ги запитат неща. Да предоставят документите със заповеди и инструкции, свързани със специалния режим, условно да го наречем, при който трябва да бъдат опазвани израелски граждани, когато идват на почивка. Ако българските власти твърдят, че се намират в такава координация с израелските служби, значи това трябва да бъде обективирано по някакъв начин. Аз като гражданин не искам да знам това как е обикновено, аз искам да знам, че е обективирано и по веригата на субординация в звената на системата за национална сигурност тази заповед, инструкция е протекла и тя се изпълнява или не се изпълнява.
Водещ:Защото се чуха най-малкото гласове, че подобни искания е имало от израелска страна.
Антоанета Цонева: Да, и за да може тези, както ги нарича вътрешния министър „спекулации” да бъдат разсеяни или да бъдат потвърдени и за да може да се намери към е пробивът – не може да твърдиш, че няма пробив в националната сигурност, след като има атентат. Значи това е no sense. Второто, което госпожа Пискова каза. Значи в България има процедура, в службите има и аз знам, това са протекли обучения в тази посока през годините за реакция при такова събитие, каквото произходи. Очевидно за мен това, което видяхме в първите часове след атентата е, че такава процедура на практика отсъства. Какво имам в предвид? Не може целия Министерски съвет да се струпа на мястото на атентата. Това означава, че няма процедура или ако има, абсолютно в този момент всеки я е игнорирал и всъщност… Това струпване на цялото управление на върха на държавата на едно място след като се е случил атентат, това е абсолютен абсурд от гледна точка на каквато и да било национална сигурност.
Водещ:И тук може би за по-изразително и за по-ясно обяснение ще кажем, че престолонаследниците в монархиите никога не пътуват в един самолет. Както и вицепремиерът и президентът, и вицепрезидентът – да кажем на слушателите. Те просто не могат да пътуват заедно.
Антоанета Цонева:Комисията по национална сигурност, понеже вчера в интервюто в БНТ, „панорама”, Господин Цветанов пак каза, че те са добре подготвени, знаят какво правят. Нека да провери как е протекла изпълнението на тази процедура, която трябва да се спазва, когато има такова събитие, защото той казва „ние имаме парламентарен контрол над службите”. Ок, нека другата седмица българското общество се обеди, че има парламентарен контрол, а няма някаква волна самодейност, която на практика протича в тази система. Аз като гражданин, това е най-прякото ми очакване. И очаквам някак си в публичното пространство да се насити с такова изискване към българския парламент, защото това е единственият начин ние да се убедим, че…
Водещ:В българския парламент обаче предстоят дискусии на тема вот за недоверие, която мисля, че много далеч ще бъде от твоите очаквания. Но какво предстои.
Антоанета Цонева: Адекватни в такъв случай. И следващия път, когато не дай си Боже нещо подобно се случи, още повече, че сме наречени „мека мишена”, това означава, че ние сме открита за подобни акции, терор територия, не може да продължаваме като общество да се лашкаме в някакви хипотези, спекулации.
Водещ:Истината е, че всъщност това се случва за съжаление и в други европейски страни.
Антоанета Цонева: Водещ:За който след малко ще продължим.
Антоанета Цонева: Водещ:До колко грешките, които сега се отчитат в анализите за атентата, съвпадат с тези, които са описани в препоръките на доклада на ЕП за вътрешния ред и сигурност? Останете с нас, ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме там, където спряхме, липсата на някакви правила и процедури, които да помагат в такива кризи. Стойчо, да започнем с теб.
Стойчо Димитров:За липсата на процедури при кризи?
Водещ: Да. Това ли е свързващото звено на атентата и на заметения малко под килима доклад. По-скоро коментарите за доклада.
Стойчо Димитров:Опасявам се, че има подобна връзка и връзката е в това, че в последно време,хайде да не казвам последните три години, но в последно време се забелязва липса или поне липса на спазването на писаните правила. Значи като не се спазват писаните правила, от там нататък и преставаме да пишем правила. От там нататък се вижда, че ако това, което си говорихме преди малко, че атентатът, първият, който си спомням, който беше дошъл, беше финансовият министър.
Водещ: Той е бил вероятно най-близо.
Стойчо Димитров:Той е бил вероятно на море, но във всеки случай е дошъл. Цветан Цветанов мисля, че дойде някъде, 10 часа ли беше, късно вечерта беше. И министър председателят дойде вече съвсем късно. Но се събраха министър председателя, двамата вицепремиери, плюс президента в един определен момент в една определена точка на страната.
Водещ: Където малко преди това беше станал атентат.
Стойчо Димитров:Плюс кметът на Бургас, плюс областният управител, плюс шефът на Военна болница, май че беше. Военна болница или Пирогов, не мога да си спомня.
Водещ: Военна болница.
Стойчо Димитров:Да, някой от важните управници беше. Ами, извинете хора, но аз ако съм истински сериозен терорист и ако, да не казвам по националното радио, но по-добра вторична цел, сега с извинение, нали. Винаги има теория на заговора, но…
Ангелина Христова:Това, което ни спасява е, че ние не сме цел.
Стойчо Димитров:Точно така.
Ангелина Христова:България не е цел.
Стойчо Димитров:Това, което ни спасява – ние не сме цел. Това, което ни спасява действително е, че ние не сме цел.
Ангелина Христова:Ние не бяхме може би цел в този конкретен случай, но сме част от една система, която ни прави уязвими в това отношение поне за в бъдеще.
Водещ: Да, ако някой се ядоса на външната политика на Европа, и то става.
Стойчо Димитров:Да, ако някой се ядоса на нашата външна политика…
Водещ: Защото ние все пак сме Европа.
Стойчо Димитров:Ако някой ни се ядоса на това, че имаме войски в Афганистан, между другото аз го одобрявам това, но въпросът е, че в една такава ситуация изведнъж получаваме цялото държавно ръководство на едно място и от там нататък…
Росен Босев:Аз само искам един приятел да цитирам, който каза, че ако Ал Кайда искат да направят атентат в България, ще изпратят стажант.
Стойчо Димитров:Ами те стажантите са за еднократна употреба.
Водещ: Ох, да. Какво не се каза за доклада? Госпожо Цонева?И то се вписва в тази логика на системните грешки?
Антоанета Цонева:Нашият блог Отворен парламент -= граждански гласове вчера пусна един блиц анализ на това какво се е случило между беловата и черновата за 12 часа.
Водещ: Направихте сравнение?
Антоанета Цонева:Направихме сравнение кои фрази за отпаднали и какви изречения са подмушнати, така да се каже, в текста. И между другото, ако погледнете, ще се обедите, че българските власти много са се борили за всяка една дума. Това е абсолютно показателно според мен.
Водещ: До колко са се огънали обаче евро чиновниците?
Антоанета Цонева:Ами значи според мен евро чиновниците не са се поддали особено. По-скоро, за да има премиера какво да каже, са сложили изречението за това, че в определени моменти е налице политическа воля. Сега, кои са тези определени моменти, ключови моменти – това е друг въпрос. Това е изречението, което всъщност трябва да въоръжи премиера с някакво послание за българската публика и това е направено заради това настояване. Какво всъщност се премълчава интерпретацията? Вярно е, че докладът беше потопен от терористичния акт. Това е разбираемо, но в понеделник ние ще имаме неправителствени организации и отново ще поставим въпроса какво пише в този доклад, в 9 и 30 в хотел „София” ще има представяне на нашето разбиране на организациите, които се застъпват за реформа в съдебната система. Така че ние ще се опитаме да насочим мнението на публиката към определени моменти. Но това, което този доклад прочетен в цялост, в неговата политическа част и техническата част, за мен основно води до един много тежък извод – образът на България на страна, в която има скрито управление, договорка между силите на деня и организираната престъпност, с тежко, много силно установено в разбирането на обществото – това е казано директно. Разбиране, че организираната престъпност има влияние върху живота на хората, върху икономическия живот и върху политическия живот. И ако говоря за премахнатите изречения – едно от тези изречения е именно това. Това е бавното действие на съдебната власт и договорки с организираната престъпност на местно ниво, това е официалната част на доклада, е на лице. И това, което е отпаднало, е това обществено разбиране всъщност за ролята, която организираната престъпност има и подчерта, което е отпаднало – особено ясно изразен е Черноморският регион на страната.
Водещ: И тук за яснота да кажем за ТИМ, Морската градина…
Антоанета Цонева:…е писано от хора, които са наясно със ситуацията и редактиран от други, които също са много наясно със ситуацията. Но този доклад на английски ще бъде четен на практика от целия свят. Това, което пише вътре за нас е потресаващо. Държава в ЕС, която е в клопката на организираната престъпност. С две думи е това. Няма независима съдебна система, няма честни избори. И третото, в което доклада не пише, но за което стана дума в твоето начално експозе, няма свободни медии. Това са три основни елемента на демократичното устройство. Ние сме ги разглобили.
Водещ: Ангелина, в националното радио разбира се, остана време и за доклада, но защо е важно тези неща наистина да се обясняват просто на хората?
Ангелина Христова:Обикновено когато нещата се завъртат сложно с един обтекаеми фрази или неразбираеми или с общи приказки, хората не би трябвало да разберат нещо, фактически зад всичко това стои една неяснота, или една информация, която не трябва да стигне до хората. От тази гл.т. наистина е много важно да се говори по същество и ясно, за да могат хората да се ориентират и сами да търсят правата си. А това нещо, аз смятам, че за това нещо им се пречи много отговорно и може би този механизъм да не стига истината до тях е сработен да върви така от началото на прехода. И може би вече сме стигнали до някаква финална, дай боже, наистина да е финална фаза, в която няма накъде повече.
Водещ: Всъщност прави ли ти впечатление, няма как да не ти прави впечатление, че все по-често критиките от Европа идват и към медиите. И това няма как да е различно, защото медиите наистина трябва да са кучето пазач на обществото.
Ангелина Христова:Да, точно това е работата на медиите, на четвъртата власт. Не да заиграват, не да бъдат партньори на първите три власти…
Водещ: …на натиск.
Ангелина Христова:На натиск, на ухажване, ако щете, защото често става един такъв момент, има политици, които много умело флиртуват с медиите, това, което също е опасно. Работата на медиите е да контролира тези хора.
Водещ: Не е въпрос на невъзпитание това да прекъснеш един политик, когато отказва да ти отговори на въпроса всъщност.
Ангелина Христова:Ни най-малко.
Водещ: Защото това пък да дежурните критики в…
Ангелина Христова:Не се изслушваме, да. Добре, но защо да изслушваме едни общи фрази, заучени, които са дошли до гуша на обществото, вместо аз да потърся реалния отговор, каквото биха искали да чуят и нашите слушатели. Ние знаем много добре…
Водещ: Те сигурно (…) по-често от чужбина, отколкото от нас.
Ангелина Христова:Именно, ето това е жалкото, че…
Водещ: И се върнахме там, откъдето започнахме.
Ангелина Христова:Аз съм го казвала и в блогосферата и в собствените си блогове, че хората не ни вярват отдавна и за съжаление, имат и право.
Антоанета Цонева:Мисля, че, извинявам се, ако прекъсвам някого, че след Орловия мост на съдиите идва Орловия мост на журналистите. Когато българските журналисти с ярка позиция излязат и кажат баста, тогава наистина вече точката на кипене очевидно е стигнала.
Водещ: Дали това не се е случило вече? Росене, преди да те накарам да направиш същото сравнение между доклада и всичко, което се изговори, изписа, изкоментира за атентата, трудно ли се оцелява в условия на натиск? Защото, да не се лъжем, навсякъде, във всички медии има натиск.
Росен Босев:Това, което аз мога да кажа от това, което виждам при нас е, че натискът предимно е насочен, може би манталитетът е такъв, към издателите. Защото никой явно не може да си помисли, че една статия излиза, защото гледната точка на журналиста е такава и тезата, която изнася значи, че той мисли така. Или се търси някакъв заден план на това нещо, интерес на издателя, който прави това нещо, отстоява независимостта на съдебната система, защото нещо става там. И според мен натискът е насочен към издателите предимно. Самите журналисти в България с изключение на провинцията според мен, където го отнасят директно, не е толкова изразен.
Стойчо Димитров:Натискът върху издателя е по-лесен…
Водещ: Стойчо, усещаш ли натиск върху блогърите?
Стойчо Димитров:На нищо не бих се учудил, но чак да го очаквам не. Не бих се учудил, но не их го очаквал. Въпреки че форми на натиск също би могло да има. Ласкателството си е парекселанс форма на натиск върху блогъри.
Ангелина Христова:Аз бих добавила друго, защото аз лично съм патила в блогосферата и когато реших да кажа някои неща за свободата в медиите, изведнъж се появиха хора, които бяха много добре информирани, включително и за потеклото ми. И казаха, директно имах заплашителни коментари с атаки: пусни го, защото ще те разгромя и ще ти извадя абсолютно цялото родословно дърво от до. Така че натиск в мрежата има.
Стойчо Димитров:Е възможно, да.
Антоанета Цонева:Аз разбрах, че има натиск, не ми е позволено да кажа нито името, нито на журналиста, но заплаха телефонна много груба. Журналист, който се ангажира с реформата в съдебната система. Много брутална при това.
Водещ: Изглежда, че личното мнение не е много добро нещо. Сега искам да чуем пак Ася Пенчева, колегата от Русе. Тук стигнахме до извод, че в София като че ли се атакуват издателите, докато в страната е по-лесно да се атакуват журналистите, една такава атака беше отношението на съда към теб,Ася. Как се издържа на такъв натиск?
Ася Пенчева:Той натискът продължава, искам да ви кажа.
Водещ: Как продължава?
Ася Пенчева:Ами винаги има някакъв натиск от страна на местната или държавната, пак представителство на държавната власт на местно ниво. Сега ще ви дам, тъй като чух много примери, но без конкретика, пазейки се от конкретика, но аз ще ви дам един много елементарен на пръв поглед пример от сряда в Русе. В сряда нашият вестник „УТро” излезе с голяма публикация относно лаймската болест. На пръв поглед действително е проблем, тъй като площите наистина са бедно обработвани, така да се каже, тази година от кърлежи и комари. Кой не е чувал за русенските комари?
Водещ: Кой не е гледал за тях?
Ася Пенчева:Вероятно да, големи са. Нашата проверка на вестника установи, че в инфекциозно отделение само за няколко месеца са преминали 53-ма случая,хора, болни от лаймска болест, отделно четирима с марсилска треска. Това са сериозни заболявания. Особено марсилската треска има пряка опасност за живота. Ние написахме това. Само няколко часа след като излезе вестникът от печат, вече имахме становище на общината.
Водещ: Становище в какъв смисъл, официално становище?
Ася Пенчева:Съвсем официално становище, разпратено до всички медии, в което се казва, изнасят се тука едни конкретни данни, че всъщност това било много малък процент от населението, от 170 хил.жители, какъвто е Русе, това е малък процент заболеваемост, изобщо нищо тревожно няма. Нещо повече, сега ви го цитирам дословно: „В този смисъл Община Русе апелира към всички медии да цитират и интерпретират коректно предоставената от компетентните институции информация. Необективното й поднасяне може да провокира неоснователна тревога у гражданите.” Т.е. общината размахва пръст към журналистите, внимавайте какво пишете. И тук колегите имахме, как да кажа, един разговор, ако ние бяхме написали, всичко е наред, няма никакъв проблем с кърлежите, какво щяха да си кажат читателите за нас? Тия са луди. Нещо повече, в това становище на общината към медиите се посочва, че едва пет случая, пет кърлежа са били извадени от… Това може да е за половин час, но общината твърди, че това е за целия период на лятото досега. Аз мога да ви посоча и поименно, тъй като петима мои приятели със сигурност са ходили там и са търсили лекарска помощ. Разбирате ли, това са манипулации. Този натиск и това размахване на пръст всъщност е знак, внимавайте, опичайте си акълите какво пишете…
Водещ: Защото пак ще ви осъдим във вашия случай.
Ася Пенчева:Да, в моя случай да, защото там също има един политически момент.п моята тъжителка е член на ГЕРБ, активист на ГЕРБ. Не исках досега да го намесвам изобщо като елемент, но е факт. Цялата система е ясна.
Водещ: Нека сега тук се върнем обратно в студиото и да поразсъждаваме, всъщност това, ако го вземем като пример, това ли е природата на натиска, Росене? Ние журналистите излизаме с дадена теза или коментар и отсреща от девет кладенеца ни се донася вода за това, че не сме прави.
Росен Босев:И тук ще направя един паралел с доклада на ЕК, колкото и странно да звучи, защото всяка една критика към властта се прави опит да се омаловажи по някакъв начин, че седи някакъв интерес друг, а вие критикувате това, защото…
Антоанета Цонева:Сте от мафията.
Росен Босев:Сте от мафията, както сам премиерът каза, докато докладът…
Водещ: Вицепремиерът.
Росен Босев:Докато докладът може би остана единственият документ, такъв, който не подлежи на съмнение. И критиките, които са в него, които съвпадат с критиките на голяма част от медиите и на неправителствения сектор, излиза, че един доклад, който е одобрен от колежа на комисарите казва същите неща.
Водещ: На практика разлика няма, да.
Росен Босев:Да, и си мисля, че това е новото оръжие на нашето правителство да се омаловажат нещата. Не се чува какво се казва, а кой го казва и защо, какъв е интересът му да го каже това.
Водещ: Ангелина, не е ли малко притеснително това, че непрекъснато някой говори лоши работи за журналистите, че ги поставя всички журналисти в крайна сметка в едно обществено говорене, излизат едни лоши хора, които имат едни задни мисли?
Ангелина Христова:Ами сега притеснително е, притеснително е, но за съжаление, трябва да отчета, че хората имат право в недоверието към информацията, която се излъчва от медиите. Не казвам конкретни журналисти, защото…
Водещ: Защо обаче охрата от Орлов мост имаха един много точен и верен поглед и не отсъдиха на едро, а властите някак не го забелязаха това? Това е пробив в отношението към журналистите.
Ангелина Христова:Защото е въпрос на преплитане на интереси, на различни интереси в случая. Но понеже стана дума за журналистите и за работата на журналистите, нека да си кажем, че методите на цензура съществуват и в момента. Може би не така преки, т.е. това ще кажеш или това няма да кажеш, както беше преди демократичните процеси, но са по друг начин. Или рязане на хонорари, или сваляне от ефир и слагане някъде в сянка. Или викане в кабинетите впоследствие, обяснение защо ти така говориш, или защо притискаш човека. Като на твое място пък слагат един доброжелателен… Има ги тези неща и тези неща се забелязват до голяма степен от хората.
Водещ: Ама те са описани в критиките към медиите в България, и то не критиките към медиите в България, а критиките към… Разбира се, това едва ли ще ни донесе много адмирации с теб, но това е друг случай. Нека сега да…
Антоанета Цонева:Искам само да вметна нещо. Докладът на Държавния департамент за човешките права в частта за свободата на словото и на свободата на изразяване беше написал много ясно, че следното нещо, че всъщност тази цензура минава, тя е някак си, така в скоби да кажем положителна. Има негласни списъци с хора, субекти, политически играчи и т.н., за които се говори добро. Там така е написано. И това е споделянето на самите журналисти, когато се е събирала информация за този доклад. Т.е. не очаквайте да има списъци на хора, за които се говори лошо, по-скоро има списъци на хора, партии и институции, за които трябва да се говори положително. Ето това е форма на цензура.
Водещ: И сега ще чуете прекия резултат от преподавателя по журналистика в УНСС Стела Константинова защо няма криза, така казаха кандидат-студентите по журналистика тази година. Отвъд бисера да идем?
Стела Константинова:На мен ми се иска първо да припомня едно златно правило на ВВС – никога не обобщавай. Така че сега на мен не ми се иска да обобщавам и да казвам, че всички кандидат-студенти са казали така. Факт е, че имаше доста, които наистина казаха, криза няма. Или поне в техните семейства, сред своите близки не я усещат. Но пък имаше други, които не само че казаха измеренията на кризата, но отидоха и по-далеч и говориха за криза на морала, който се наблюдава в нашето общество в последните години. За мене това беше много ценно. Да видя една такава гледна точка.
Водещ: Защото тя… за още едно друго доказателство за нещо положително, което се случва. Искам да кажа в няколко изречения. Трансформация на журналистическата професия. Това са, това е една книга, която е теория и практика в онлайн среда и разбира се, достъпът до нея е свободен онлайн. И завършили студенти са писали в нея как се отнасят към професията те. определено отвъд обобщението, че криза няма, и това е поредният бисер.
Стела Константинова:Нашите студенти са изключително критични към това, което се случва в журналистиката. И по време на час, когато говорим, и това, което написаха, техният поглед към тези промени, естествено, видяха добрите черти, видяха и негативните черти на тази трансформация…
Водещ: Те познават ли механизмите за оказване на натиск върху журналистите?
Стела Константинова:Това, което в лични разговори сме имали с тях, казаха, че… те все пак са млади, отскоро работят, две-три години да речем, но може би е от значение факта медиите, за които работят. Но казаха, че лично към тях не е имало натиск.
Водещ: Да, но към издателите им е имало.
Стела Константинова:Но пак казвам, че е от значение и медиите, в които работят. Сега да не ги цитирам.
Водещ: Благодаря! Аз се надявам наистина да предизвикаме една дискусия, ако искате, за тази книга и изобщо за тези изводи как се трансформира журналистическата професия, нещо, което да направим на Фейсбук страницата, мисля, че би било интересно. Нека да се върнем обаче обратно в студиото. Да поднесем ли тази новина, че голяма част от журналистите в България вече знаят как да реагират на натиск, Росене?
Росен Босев:Аз мога да говоря за себе си само. Но факт е, че…
Водещ: Да, но пък имаме много лични разговори с други колеги.
Росен Босев:Факт е, че интернет дава все пак някаква гаранция за това, че на човек, кога то му бъде забранено, ограничено правото да се изрази в медията, в която работи, може да го направи…
Водещ: Стига ли интернет само, Стойчо?
Стойчо Димитров:Интернет може да се ползва действително като…
Водещ: Информация, но едва ли са най-достоверни.
Стойчо Димитров:Не, в никакъв случай, това просто е страничен поглед.
Водещ: Липсващите коментари.
Стойчо Димитров:Това са, липсващите коментари са там. Те затова в последните години, говоря за последните 4,5,6 години, откакто горе-долу има блогове, нали, хората, които ги пишат са точно хората, които не виждат техните си коментари по вестниците. Т.е. този коментар, който аз искам да прочета някъде го няма и съответно ми идва да го напиша. Съответно и това което беше за натиска, в интернет е малко по-лесно, в смисъл не малко, а доста по-лесно да устоиш на натиск, защото примерно ако те заплашат по такъв начин, най-лесното е, просто прасни си го на първа страница в блога, то просто изчезва като натиск. В смисъл, заплахата, ако я сложиш и…
Водещ: Да.
Стойчо Димитров:Докато пределно ясно е, че за хора журналисти…
Водещ: Не знам дали това помага.
Стойчо Димитров:Помага, помага.
Водещ: Помага ли?
Стойчо Димитров:Помага.
Ангелина Христова:Пробвала съм, не помага.
Стойчо Димитров:Но пак е някакво нещо. Солженицин, една от любимите ми глави в „Архипелаг ГУЛАК” за доносниците, не знам дали сте го… но просто е фундаментално решение на въпроса има казано там. Нали, доносниците, които са вербувани в лагерите, са вербувани или защото човекът има деца и го заплашват с децата му, или му трябват допълнително цигари, или му трябва не знам си какво. В момента, в който вербуваният, или този, който е под натиск, каже на всички в бараката, или там както се казва: Момчета, така и така, тези ме натискат, край, натискът спира.
Водещ: Това обаче е действало там. Тони, действа ли това тук? Или това просто е класика, която няма нищо общо с нашите реалности.
Антоанета Цонева:Аз… с премиера и съм абсолютно убедена, че може би такава среща нямаше да има, ако в момента, в който се бяха обадили от пресцентъра на ГЕРБ и ми бяха казали, абе тук имаме едно питане, вие как ги мерите тези работи, и това не се беше появило веднага в интернет и цялата кореспонденция беше в интернет, цялата комуникация беше в интернет и т.н., това във всеки случай малко или много е променило формата, начина, по който протича срещата…
Водещ: Ангелина, едно по-масово издаване на натиска в блогосферата, в интернет би ли ви помогнало?
Ангелина Христова:Ами при всички случаи има отзвук и аз лично с две ръце подкрепям факта, че вече го има това пространство, тъй като наистина то дава някаква гаранция за по-голяма свобода на словото, което разбира се не означава, че управляващите или тези, които упражняват контрол върху медиите по един или друг начин няма да направят това, което са решили. Значи интернет е някакъв катализатор на обществени настроения, на обществени нагласи и за съжаление, това, което аз констатирам в по-голямата си част е една изключителна пасивност на българина срещу всичко, което не търпи толерантност, включително и собственото му положение.
Водещ: Това, което трябва да му кажем е да не замеря журналистите, те са негови и не те толкова могат, а толкова им позволяват.         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 7.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.07.2012

Водещ: Коментарът на Акага избра в началото Снежа Спасова. Иначе трябва да Ви кажа, че в „Борисовата градина” не знам какво няма, но има доста рок и ще продължи да има рок. Има ли пилот в самолета? Това беше една от водещите фрази във Фейсбук. Колкото по-топло става, толкова повече бариери падат. Двама шефове на федерации блеснаха през седмицата с гениални помисли и цитати. Въпросът е защо Цеко слезе от Алеко и отиде в Народното събрание, за да се поупражнява в публицистика ли? Ето го и цитатът „Законът за горите” параграф 22 – ако искат в закона да вкарат точка, забранено за инвестиции от олигарси и Цеко Минев”, заяви президентът на федерацията по ски и банкер Цеко Минев. След дискусията за поправките в Закона за горите, върху които има вето на президента. За простолюдието като нас параграф 22 е примерно новата цена на тока, откровеното желание за личен имуществен интерес, описано надлежно в алинеи, както и липсата на каквото и да било чувство на мярка. Бисер 2 разбира се е на Данчо Лазаров. Друг шеф на федерацията – федерацията по волейбол – Матей Казийски да бъде изхвърлен от волейбола за 2 години. Разбира се възникна и въпросът има ли редактор в newsroom, тъй като спортни сайтове масово започнаха на принципа на copy-paste журналистиката да препечатват позиции на федерации по отношение на закони. Виновници за възникналия пожар в резервата Бистришко бранище са представителите на зелените организации. Даже бяха посочени и имена, защото те са настоявали паркът да остане биосферен и да не се изнесе въпросната дървесина. Разбира се имаше още много интересни цитати като например това, че сме искали помощ от Израел, пък после сме я отказали, а пък после пратихме помощ в Атина. Но безспорният цитат по отношение на журналистиката за седмицата е „журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.” И разбира се възникват няколко въпроса – кой преценява,когато съвсем открито правителството обосновава подкрепата си към бизнеса, по тази логика журналистите трябва ли да цитираме или не трябва да цитираме премиера? И когато премиерът хвали свои приятели, бизнесмени, за които общественото мнение не е единодушно похвално, пак да го цитираме или не? И последното – /…/ по профсъюзна линия ли ще ни ги отпуснат или да си ги носим като въдица? Воюват ли медиите в Европа, както у нас? Какъв е дневният ред, днес активносите и темите в социалните мрежи? Тези отговори ще потърсим днес в „Клубът на журналистите”. В началото водещите събития на седмицата ще подредим и коментираме с Капка Тодорова от „24 часа”, Иван Бедров и Атанас Чобанов от сайта Бивол. Как във Франция и Германия колегите биха коментирали обвинението, че журналистиката обслужва мафията? Медии без филтър – какво дискутираха колеги, събрани от bgnes.com пък ще чуем от Стефан Джамбазов. Какво пожелава на медиите един доброволец, който даде повод журналистите да говорят за лошата организация при гасенето на пожара? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Илия Тенев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбик – „Клубът на журналистите” – БНР. Това, което считате за важно. Не мога да, нямам идея с какво най-много стана известен пожарът във Витоша. Може би с неговото откриване и закриване. Но така това е в рамките на мрачните помисли. Сега нека да чуем Димитър Кацов, който е един от доброволците, който гаси Витоша, точно тогава, когато стана ясно, че пожарът вече е напълно овладян.
Димитър Кацов: Имаше съобщение, че парк „Витоша” е обявил набиране на доброволци. 4 и половина отидохме сутринта през парка и от парка бяха организирали достатъчно коли и служебни. Натоварихме се и отидохме в Бистрица. И в Бистрица вече те ни предадоха реално на щаба. Казаха ни, че те нямат от тук насетне никакви прерогативи. И щабът, който беше в Бистрица ни разхвърли на групи и ни качи нагоре. Нас ни водеха двама пожарникари. Групата ни беше от около 19 човека доброволци. Седяхме и искам да кажа, че всъщност може би половината бяха хора от Железница, другата половина бяха хора, които бяха дошли от София. Горе първо се оказа, че наистина всички милеят за гората. И беше наистина забавно, защото хората бяха ядосани, специално хората от Бистрица бяха ядосани и ругаеха за това, че дървесината не е изнесена навреме. Аз не съм нито лесовъд, нито специалист, не мога да им обясня или на Вас защо не е изнесена и кое е добре, и кое е по-зле, но хората бяха настроени срещу това, че дървесината не е изнесена. Хората също така нали питаха къде са природозащитниците от „Орлов мост” и когато ние почнахме да се смее, най-малкото нали, те се усетиха и ни се извиниха. Признахме им, че ние сме тези от „Орлов мост”. Част от тях и всъщност хората си промениха отношението. Така не знам кой, защото ние за пръв път се виждаме с тези хора, никога не сме си говорили, някой между нас е посредничил и е създал у тях представата, че ние сме негоден материал, който само вика и нищо не върши. И използвам Ви да се обърна към медиите – да се опитат да не настройват хората едни срещу други.
Водещ: Като че ли гората и пожарът, който беше овладян, но пък се оказа, че не съвсем. Една от най-главните теми на седмицата. Добър ден на Атанас Чобанов от сайта бивол.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ:Настройват ли във Франция медиите хората едни срещу други? Има ли такива повици медиите да не настройват хората едни срещу други?
Атанас Чобанов: Аз бих започнал с това, което чух за посредническата роля, имало посредник, каза момчето, което говори преди мен.
Водещ:Това е един от доброволците, Димитър Кацов, да.
Атанас Чобанов: Доброволците как са представени на местните хора и тези медии, медия значи посредничество между другото. Медиатор и т.н. Посредник. Тези пропагандни, които са облъчили хората, те не могат да се нарекат медии, тъй като те действат еднопосочно. Те не посредничат, не съставят различните гледни точки, а спускат директивите на да я наречем една организирана банда, която се занимава с пропагандиране на линията на властта, на партията, която властва в момента. И това са конкретно „Монитор”, „Телеграф”, медиите, владени от Ирен Кръстева, финансирани от банката на Цветан Василев, КТБ и тази банка са скътани парите на държавните предприятия, които раздават кредити на тези медии. Които са абсолютно губещи. Те не могат да, извинявайте аз пак ги нарекох медии, това е грешка. Не могат да се нарекат медии. Те са губещи тези пропагандни центрове, както е губеща /…/ пропаганда, появата на тези на картата на партията, иначе те не могат да оцелеят.
Водещ:Всъщност така коментирате и цитата на седмицата за журналистите, които ако обслужват мафията, не са журналисти. Така каза поне премиерът.
Атанас Чобанов:Това премиерът да го каже на „Икономист”, списание,в което публикува тази статия за България, в която най-големият проблем е посочен – медийната свобода. Точно с тези теми, в които, тази концепция, която аз току що обясних малко по-сурово за организираната, непоклатимата търговска банка. Там казват, че има една банка, която финансира медиите, за да злословят.
Водещ:Не ми казахте дали във Франция медиите настройват хората едни срещу други.
Атанас Чобанов: Франция е родината на съвременната журналистика, може да се каже, преди два века и там критериите естествено са съвсем други. Ако има дупка на пазара за обективна информация, тя се запълва на пазарен принцип, а не са възможни такива монополни образования, като расови образования.
Водещ:Между другото имаше един такъв прецедент с френските земеделски издания, които бяха изкупени от една банка във Франция. Ще продължим след малко с тях. Нека сега обаче да чуем и Капка Тодорова. Специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Добър ден.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:В Германия случва ли се някой да помоли медиите да не настройват хората един срещу друг?
Капка Тодорова:Не може да съществува такъв въпрос в Германия. Медиите са медии. Посредничат, обслужват, независимо че всъщност аз такава абсолютно независима медия, която работи само за общото благо, не знам дали може да се намери някъде по света, но поне в специално Германия нещата са ясни. Има, всеки читател знае моят вестник, вестникът, който чета обслужва, не, не обслужва, грешен глагол, но принадлежи примерно към лявата идея.
Водещ:Изповядва, да.
Капка Тодорова:Изповядва. Или пък е по-консервативен. Или това може една новина да се прочете по-различен ъгъл, в различни медии.
Водещ:Добър ден и на Иван Бедров. Защо се оказа, че у нас доброволците молят медиите да не настройват хората един срещу друг?
Иван Бедров: Първо искам да изкажа своето възхищение към всички тези млади момчета и момичета, които бяха всеки ден там в продължение на една седмица.
Водещ:И продължават да са там.
Иван Бедров:Да, наистина им се възхищавам. И ще се съглася с министър-председателя, колкото и това да Ви изненада по начало. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Това е вярно. Журналисти, които обслужват правителството, също не са журналисти. Журналисти, изобщо, които обслужват някого другиго извън своята публика, не са журналисти. Просто нашата професия така се е зародила – ние работим за определена публика. И както каза Капка – за определена група хора, които споделят определени ценности. Едни хора искат по-наляво, други по-надясно, други са религиозно консервативни, други са твърде либерални. Всеки един журналист или медия е избрал по какви ценности работи и коя е неговата публика. И във всеки един момент, в който обслужва някого извън тази публика, той вече не става, вече не е журналисти. За съжаление ние това го виждаме. Това е около нас – е факт и тази извратена среда предизвиква подобни наистина странни молби от страна на доброволците. Моля Ви да не настройвате хората един срещу друг.
Водещ:Да, което е изненадващо и не е добре за професията ни, но нека да опитаме да подредим събитията на седмицата. Да започнем от Атанас Чобанов. Какви са твоите новини на седмицата? По-високите цени на тока, пожарът, цитатът?
Атанас Чобанов: Ами, ако говорим за вътрешно политически новини, моята основна новина е протестът във Варна срещу КИМ – това е антифеодално въстание. Тъй като Варна е един изцяло окупиран от тази престъпна групировка, по думите на посланик /,,,/ И винаги вмъкваме думите на посланик Харди, защото това бяха основните изводи от публикациите на американските доклади на Уикилийкс, че журналистите могат да си позволят вече да ги казват тези неща като цитират докладите, но те и това не правят за съжаление. Повечето, както и да.
Водещ:Ами не, всъщност проблемът е… Проблемът е по-голям. Доста често се е говорело, или поне аз съм говорила за тази въпросна алинея първа. Имало е много репортажи, много коментари. Ще Ви върна назад във времето, когато дори имаше подписка срещу хората, които…
Атанас Чобанов:Точно така. Имаше движение, което от години…
Водещ:Имаше две книги, които междувременно излязоха на Филип Род. Имаше една българска книга, която излезе и също беше наградена. Така че се е говорило, въпросът е, че сега, като че ли…
Капка Тодорова:

Атанас Чобанов:Въпросът е, че сега има и протест и този протест събра хиляда души, което е вече значимо за един град като Варна. Това се равнява на 10 хиляди в София. Ако съпоставяме.
Водещ:Т.е. това е Вашето събитие номер едно?Нататък класацията?
Атанас Чобанов:Номер едно събитие и може би това ще бъде една повратна точка на монопола на тази групировка на българския бизнес, който се опитва да установи.
Водещ: С едно по-тихо поведение обаче.
Атанас Чобанов:Да,но всичко това става все пак пред погледа на министър-председателя, който е имал, имаше съдружие в криминална фабрика за производство на цигари -94-та година. Така че той няма да избяга нито от миналото си, нито /…/ ще ходят целите в бяло цял живот. Ще видим някой ден, ако не чрез правораздаването, по друг начин те ще бъдат отстранени от пазара, така да се каже. И това беше моята новина. А иначе международната новина, естествено – бузонът Х. Ние се занимаваме с някакви глупости тук, икономически, политически, докато хората вършат сериозна работа в ЦЕРН. Това голямата новина на седмицата.
Водещ:Капка, твоите новини? Твоята подредба?
Капка Тодорова:Аз щях да посоча цената на тока, но сега докато слушах Атанас и се замислих, че то това всичкото е една новина с различен въпрос. То е израз дали някой по някакъв начин вдига цената на тока, никой още не знае защо и какви са аргументите. Казват се най-различни неща, които обслужват точно в момента някакви събития. Да, може би протестите биха били също моята новина номер едно, но там аз имам само, станала съм скептична може би. Моят страх е, че все пак се намираме в третата година на мандата, т.е. мандатът изтича и това, което сме виждали до сега е, че преди края на мандата българите обикновено протестират за нещо, независимо дали сега всички, може би това е разликата – всички протестират за общото си благо, за правото си поне да имат градинка или поне планина. Нали в предишните мандати протестираха учители, протестираха и лекари. Така че много ми се иска този протест просто да продължи при следващи правителства, защото дано да сме научили, че който и да дойде на власт, с каквито и добри намерения да е, ако види, че каквото и да прави , няма никаква активна реакция от страна на хората, които управлява и в един момент според мен е човешко да се корумпират сами хората.
Водещ:Иван Бедров – твоите събития?
Иван Бедров:За мен най-голямата новина, може би не е конкретно събитие и за това да не я свързваме точно с тази седмица, може би на този месец – на лятото. Най-голямата новина е, че у част у хората се върна вярата, че нещо зависи от тях. Защото как бяхме свикнали да живеем до сега? За съжаление казвам, бяхме свикнали. Гласуваме на избори – някои гласуваме, други не гласуваме. Избираме винаги по-малкото зло с надеждата, че „абе, добре, тези може и те да крадат, но те поне малко нещо друго ще направят”. ИУ бяхме свикнали, че за определени олигарси се приемат специални закони, че далаверата си върви и се надяваме само на топло време. Това, което се случи през последните дни е, че част от хората, надявам се тази група да става по-голяма, повярваха, че нещо зависи от тях., Хората излязоха на улиците в София и Варна и постигнаха конкретни резултати. Законът за горите за сега е някъде извън дневния ред.
Водещ: По три точки беше постигнато споразумение, по четвъртата точка, тъй като не беше постигнато споразумение, остава да работи старата норма.
Иван Бедров:Да, във Варна специално имаме пълна забрана за строителство. Остана разбира се проблемът с алея 1-ва, но все пак беше върната вярата, че нещо може да се промени. Имаше натиск върху медиите. Забелязахте ли какво стана? На алея 1-ва и Цеко Минев – не се споменаваха никъде. В големите медии говоря. Може би от страха, че започват главолонно да губят доверие големите медии, започнаха да се занимават, дори да прекаляват всеки ден с тези теми. И националните телевизии, всекидневниците всеки ден се занимават веч с горите, с пожара, с алея 1-ва, чуват се различни позиции и тези млади хора успяха да принудят някои олигарси да излязат на светло, защото Вие виждали ли сте през последните години споменатите имена да говорят пред медиите? Говорят по други поводи – в PR акции и благотворително. За това според мен ни се случва нещо много добро и си мисля, че енергията няма скоро да изчезне, защото това не е протест конкретен – както каза Капка, имаше протести на учители. Не е протест за нещо конкретно за мене си. Не е протест конкретно срещу Бойко Борисов и неговото управление. Това е протест срещу този начин на управление и според мен дори тези, които в момента са в опозиция на Бойко Борисов, да не се радват много. Този протест не е нещо добро за тях изобщо. Всички трябва да се научат да играят по правилата.
Водещ: Трябва да има правила.
Капка Тодорова:Точно това само исках и аз да кажа. Той Бойко Борисов рано или късно ще си тръгне. Дали ще е сега или след още два мандата, надявам се, че не, но въпросът е – ще дойдат следващите и там се иска контрол на „Орлов мост” вече да го наричаме, трябва да продължи. Това искам да кажа.
Водещ:Кога очаквате резултати от въпросите, които задавате в Европа от свое име, от името на бивол, господин Чобанов?
Атанас Чобанов:Ами резултат може би ще има на есен, тъй като тази комисия, към която ние се обърнахме, има процедура за разглеждане на такива…
Водещ:В Европа има процедури за всичко, да.

Атанас Чобанов:В ЕП да, има процедури. Не знам дали изобщо такъв сигнал някога е постъпвал, тъй като тази комисия е новосъздадена и има една година плюс 6 месеца удължаване евентуално и нещо подобно е, доколкото разбирам, българският /…/ Т.е. една куха институция, която няма разследващи функции и единственото, което може да направи, е да събере информация от различни източници и да ги представи публично. На изслушване. Ние това искаме. Искаме да има едно изслушване, тъй като българската прокуратура отказва да проведе разследването, което по правомощия може да направи и отказва да представи документи. И това е фактически лозунгът на програмата – да се стигне до изслушване. Ако не се стигне до изслушване, ако откажат, като се позоват на това, че нямат разследващи функции и българската прокуратура трябва да се заеме със случая, захапва си опашката и има един неприятен ефект за властта, че това нещо ще се пише в медиите, защото има някакво внимание, фиксирано към тази комисия дали ще или няма да проведе това изслушване. Така че на есен ще броим, не мога да Ви кажа дали септември, дали октомври. Ние се стараем да информираме комисията за новите материали, които сме събрали по случая и да лобираме, за да не се замете, да не се потули този сигнал.
Водещ: Чухте какво каза Иван Бедров. “Орлов мост” бяха различни хора и може би това е, което не схвана властта. Вашата версия.
Атанас Чобанов: Абсолютно съм съгласен с Иван и също така мисля, че той доста меко говори за манипулативното отразяване на тези протести в медии, включително и в БНР, което аз слушам редовно. Вчера например имаше новина, слагаме кавички, тъй като в новините най-много се манипулира, и в тази новина пуснаха да говори /…/ по въпроса за това има ли хаос в организацията – той отговаря „това е спекулация, няма такова нещо.” А самият въпрос, че има хаос, другата гледна точка не беше дадена. И така човек, който слуша радиото, чува новините и разбира, че някой говори за хаос, обаче очевидецът казва „не, няма хаос, моля Ви се”
Водещ:Ако искате да обърнем нещата. Вие в началото чухте един друг доброволец, който пък каза, че е имало хаос. И помоли медиите да не настройват хората един срещу друг.
Атанас Чобанов:Ами да, трябва да се дават и двете гледни точки, а не да се пуска през 15 секунди и да се насади убеждението, че няма никакъв хаос, всичко е под контрол и че след 3 часа ще се изгаси пожарът. Нали, става въпрос за една голяма машина, която няма да заскърца току така. Трябва да изсипваме пясък поне още 6 месеца, мисля си аз, докато се смени. Позволят медиите да… Чета статии, в които говорят за /…/ за холдинг „Варна”. Сякаш са слезли от меката на корпоративната етика тези бандити, които основаха мутренска групоровка. Превзеха половината бизнес в България. Ами не става така. Трябва да ги наричат с истинските им имена. Трябва да се говори за Цеко Минев, за гнилите ябълки на българските банки, които дават пари и ги вкарват в престъпния свят. Ако докато не почнем да наричаме една котка, да я наричаме котка, да увъртаме това, че е хищник, това, че е домашен любимец, няма да станат нещата в медиите. Трябва да се наричат с истинските им имена.
Водещ:Мисля, че преди 2 години в Европа имаше едно изслушване за това, че френските земеделски издания са купени от една банка. Как се говореше за това във Франция?
Атанас Чобанов: Не си спомням конкретният случай, тъй като явно не е бил толкова голям скандалът, за да не го запомня.
Водещ:Какви са медийните скандали тогава във Франция?Има ли медийни скандали?
Атанас Чобанов:Изключително политически. Дори да е някакъв скандал, който да е свързан със здравеопазване, например, винаги се търси политическа отговорност. Имаше такива скандали с медикаменти, които причиняват сърдечни проблеми. Винаги тези скандали дълго време окупират първите страници. Да разнищят контролните органи политическата отговорност, която трябва да се поеме. Не само ей така да мине като природно явление. Франция е една силно политизирана държава и това е напълно нормално. Има дебат, който…
Водещ:Там има и навици за подаване на оставки, предполагам.
Атанас Чобанов:Ами има оставки. От един вестник събори министър миналата или по-миналата година. Миналата година – арабската пролет. Министърката Мария Лъоб, която се возила на самолета на приятел на /…/ си замина заради една публикация, която разкри, че тя е ходила на ваканция. И си замина. И се случват такива неща. Не само – в местната власт, които водят до оставки.
Водещ:Ами ще чакаме резултати на есен. Като междувременно ще проследяваме и Вашите новини.
Атанас Чобанов:Не всичко е розово, нали. Не всичко е розово.
Водещ:Категорично не е розово.
Атанас Чобанов:Има опити да бъдат изкупени медии.
Водещ: Благодаря на Атанас Чобанов. Ние само след мъничко ще направим опит за едно сравнение с Германия и у нас. Преди малко с Атанас Чобанов от сайта бивол опитахме да направим едно сравнение между френските и българските медии. Сега нека да продължим с едно сравнение между немските и българските медии, и по-скоро между журналистите. Капка Тодорова?
Капка Тодорова: По принцип аз, да, не обичам да правя сравнения, защото всяка система си работи сама за себе си и не можем да кажем в Германия е така, защо при нас не е така? Германия също си има своите исторически причини нещата да са точно така и да се случват така в медиите, както се случват днес. Те също си имат своите проблеми. Там не всичко е бяло. Както вече споменах…
Водещ:Но определено това са две крайности. Значи доброволците мо0лят медиите да не настройват хората едни срещу други. От другата страна пък е тезата, която изложи Бойко Борисов, с която Иван се съгласи за това, че журналистите, които обслужват мафията, не са журналисти. И формално това е така. Но това са два полюса. За да се стигне до тях, явно има някакъв проблем.
Капка Тодорова: Аз напоследък си говоря с доста журналисти, колеги в България и всички сме единодушни, че ние журналистите по принцип сме в дълг на обществото. И е крайно време да се съберем и да се разберем какво правим наистина. Правителството ли обслужваме, мафията ли обслужваме или обществото?
Водещ:И коя мафия, защото…
Капка Тодорова:И коя мафия, да. Той вече господин Чобанов говори по този въпрос – правителството и мафията. Смятам, че, да. Разликите са огромни и възможностите за работа на журналистите в България и журналистите в Германия. В Германия журналистите са изключително защитени. Те имат техните… Профсъюзите в Германия по принцип са много силни. Както и в цяла Западна Европа. Смисъл това са едни десетилетия, векове дори, защото няма никъде по света бизнес, който казва „ето Ви, каквито искате заплати и ще спазваме всички правила”. Всеки работи до там, до където му дават границите. Може да се види и аз така скачам веднага в тази тема, и от чуждите инвеститори в България. Те се държат по един начин в родните си места и по друг начин в България просто, защото те стигат до границите, които са им поставени в крайна сметка. Българската държава и българските власти до сега винаги и не само правителството допускат това да се случва. В България всъщност за мен един основен проблем е, че синдикати истински няма. Хората не са защитени – независимо дали са журналисти или учители. Всеки се бори сам за себе си. Медиите в България отдавна се скапват. Искам да използвам този глагол. Много от отдавна, само че сега вече се видя, всеки го усети, че това го засяга пряко него, че не може да има нормално функциониращо общество без нормално функциониращи медии. И за това се надигна този глас срещу журналистите, което обаче вече върви – тази посока също не е правилната. Общество без добри медии не може. Ако сега демонизираме медиите и кажем „ние нямаме нужда от тях”, това също е грешка. Нека да погледнем страните в Западна Европа, защото тя за нас е нашият… Това, което искаме да постигнем. И страните, които имат проблеми с положението на медиите. Медиите в Германия са добри. Германците живеят добре. А може би е обратното. Не мога да кажа кое е първото и кое е второто. За мен специално медиите са в основата на нещата, но в Англия, във Франция – кои държави имат сега големи проблеми. Гърция. Там положението с медиите и вестниците е почти същото като в България. Също имат невероятно количество вестници. Мисля, че само в Атина имат 13 спортни вестника за град, който е сравнен със София по брой на населението. Нали там също има печеливши медии, които явно се държат не за да печелят пари, не за да се прави някакъв медиен бизнес, а заради влиянието, което може собствениците да укажат.
Водещ:Нека сега да опитаме да дискутираме един такъв пример. Ние с Иван Бедров се чухме вечерта в първия ден на окупирането на „Орлов мост”, защото аз му звъннах, защото във Фейсбук плъзна новината, че са го арестували. Всъщност какво се случи?
Иван Бедров: Всъщност нищо не се случи. Аз съм журналист от 18 години и повечето от тях съм прекарал в активно репортерстване. Бил съм на какви ли не места. И всъщност това е нормално. Ние журналистите сме между шамарите и когато ти си с камера и си там и снимаш, съвсем нормално е в един момент някой полицай да прецени, че му пречиш на работата или някой от протестиращите да прецени, че си срещу него и т.н. Това е в реда на нещата. Т.е. имахме кратък разговор. Бях възпрепятстван да си върша работата за 15 минути и толкова. И нищо повече. Но това, което се случи всъщност, когато се чухме с теб вечерта, беше единственият колега журналист, който ни пита „вярно ли е?”. Никой друг не ми звънна, вярно ли е. И всъщност аз се появих в няколко сайта, информационни, наред с всички други новини от този протест. Изречението, че съм бил арестуван, което е някакво излишно геройство, от което никой няма нужда, но не е най-важното. Не е вярно. Елементарни правила.
Водещ: Това е проблемът. Германия?
Капка Тодорова: Полицай да арестува журналист – абсурд. Както и премиер да каже, че журналистите, изобщо да допусне, че журналистите могат да обслужват мафията. Абсурд. Обаче защо, защото не само полицаите в Германия са по-добри от полицаите в България, а и защото журналистите са обучавани. Това, което в България вече 20 години не се случва, в професиите влизат хора, които… Тя не е като да е отворена професия, но просто обучение отдавна не се прави. Колегите от факултета по журналистика, това са може би 2 % от всички, които упражняват тази професия, тя си е сложна. Има правила, както за представяне на новините, така и за какво може един журналист и какво не може от правна гледна точка. Имаше сега проблем с една колежка в Русе, която я осъдиха, което беше скандално, но се оказа, че по закон всъщност тя не е била в правото си.
Водещ:И всъщност правилата, с които трябва да се съобразяваме, не са наред.
Капка Тодорова:Именно и ако журналистите ги познават, ако ние познаваме, ако всички журналисти познават какво е възможно и как точно е уредено правно упражняването на нашата професия, тогава всеки ще знае и къде е точно абсурдът, за да може в крайна сметка и ние да укажем натиск над парламента примерно да промени тези закони. Сега всеки е сам за себе си. Искам да кажа, че журналистите са в дълг на бъ6лгарското общество, както вече споменах. Но пък и българското общество дълго време не се интересуваше какво става. В крайна сметка България е на едно от челните места след страните от Бившия съветски съюз по брой на нападнати журналисти, на бити с железни пръти ги биха, със сярна киселина ги заливаха. Само колежката от Кюстендил, която отразява от години зулумите на братя Галеви – то всички пишат за това какво и се случва. Това не е тайна, че бият сина и, че взривяват автомобила и. И какво от това? Това е един човек, който има нужда от защита от държавата. Нищо не се случва и няма журналисти, които са в състояние да укажат натиск да защитим тази колежка, т.е. държавата да си изпълни задълженията.
Водещ:Всъщност повечето класации, които правят неправителствените организации по отношение на степента на свободата на словото – това е различният вид натиск, който се оказва върху журналистите. Ние до тук изброихме доста, което може би ще ни направи свидетели на още по-долни места в тази класация. През седмицата се проведе и една дискусия с колеги журналисти за не свободата в медиите, но за нея ще чуем повече информация след малко от Стефан Джамбазов. През седмиците агенция БГНЕС беше домакин на дискусия за свободата на словото в България. Ето сега ще научим повече подробности от Стефан Джамбазов.
Стефан Джамбазов: Става дума в дискусията за това, че след 1989 година ние се зарадвахме от свободата, започна един медиен плурализъм, но постепенно бяха наложени едни граници. Те са точно политически – икономически. А колкото до правните, тежък случай беше неотдавна случката с журналистката колежка от Русе. Оказа се, че примерно един запис на едно интервю не може да бъде доказателство в съда. Какво остава от цялата работа? Остава да се занимаваме само със СРС, тогава за какво е журналистиката? МВР-то върши тази работа. Правната защита за свободата на словото, не за журналиста, е доста под въпрос, нарушена и така. Аз искам да откроя специално на Борислав Цеков неговите думи, защото по какъв начин медиите са облагодетелствани от властта? Има най-различни методи – това са европейски програми. Става дума да има някаква регламентация, някакви правила, такива възлагания на определена медия – те трябва също да имат максимална прозрачност и да минават през един вид обществена поръчка. А въпросът е, че такова даване, абсолютно непрозрачно, това при всички случаи е някакъв медиен контрол, защото ти не можеш, когато си получил от едно министерство пари, дали те са от неговия бюджет или са по европейски програми, да започнеш да го критикуваш.
Водещ:Журналистиката и PR?
Стефан Джамбазов: До голяма степен много медии изпълняват корпоративни интереси, за съжаление. Даже Сияна Георгиева каза, че правителството и медиите са зависими от корпоративни интереси. Тя се отразява и върху, в медийните войни, които възникват непрекъснато, защото те до голяма степен са просто корпоративни, а не медийни. Един колега сподели, че в младите журналисти, които идват, те просто не могат да пишат нормални журналистически материали. Те са свикнали някак си още от обучение или може би от въздуха, който дишат, да изпълняват поръчка. Но в крайна сметка трябва да се създаде имунитет на журналиста и нетърпимост към липсата на свобода, към не свободата.
Водещ:Дали социалните мрежи можем да ги възприемем като лесен начин за лечение н а не свободата?
Стефан Джамбазов: Интернет медиите все повече естествено се налагат. Максим Бехар спомена, че за едни свои разговори с Валери Запрянов, че практически той му казва, че хартията все повече се изрязва, защото човек трябва да продава не хартия, журналистът да продава не хартия, а трябва да продава позиции, трябва да продава информации.
Водещ:Всъщност прогнозата на Максим Бехар беше, че през 2025 година хартиените вестници няма да има вече, но пък от друга страна дискусиите, медийните дискусии, които се водят не само у нас разбира се, но и в Европа, често експертите обвързват свободата на словото с оцеляването на хартиените вестници. Разбира се в комбинация с интернет изданията им.
Стефан Джамбазов: Като че ли хората все повече и повече дори от чисто битов план могат да, ще се наложи да се ориентират към едно електронно издание. Въпросът с вестниците разбира се е по-различен, но аз като гледам в момента, обикновено по-възрастните хора, те се занимават, те купуват тези хартиени вестници, защото това им е традиция от години. Това си остава едно класическо средство, но все пак това поколение си заминава.
Водещ: Докато слушахме Стефан Джамбазов за хартиените вестници, Капка Тодорова каза буквално, че фактически отказът от информация е суб-демокрация? Нали така?
Капка Тодорова:Да. Абсолютно. Аз не споделям тезата, че вестниците ще умрат. Те ще се променят много и сега може, в 2000 и коя година беше, да не са вече на хартиен носител, което също се съмнявам, защото същите прогнози се правят непрекъснато и за книгата. И книги продължават да се четат, въпреки че има и начин на електронно да ги четеш. .Да, това е част от човешката история. И киното, и театърът – всички са минавали през тези промени.
Водещ:По-философски като че ли някак си не е важен. По-важна е правната защита. На каква правна защита в Германия разчитат журналистите?
Капка Тодорова:Ами то си има закон за печата във всяка провинция, това го обсъждахме тук преди малко. Има цял кодекс, по който смисъл една част от обучението на журналистите, което е 2 годишно след висше образование, се отделя на това – каква е правната защита, какви са правните възможности, какви в детайли – какво има право от правна гледна точка един журналист и какво не. Както казах, там смисъл той може да бъде осъден един журналист също и в Германия, макар че не по наказателен кодекс.
Водещ:И защото доказателството му не е допуснато като…
Капка Тодорова:Не. Не мога да си представя, че ще има такъв казус там, но също така смятам, че… Аз вече казах – това са свободи, които всеки човек, всяка група или всяко общество си извоюва стъпка по стъпка. И за това казах, че ние журналистите всъщност е крайно време да решим, че правим журналистика и да намерим начин също да се защитим и да изчистим професията.
Водещ: Всъщност много е важно да стане ясно, че медиите, за да съществува, трябва да печелят. Как да печелят медиите, Иван Бедров?
Иван Бедров:Всъщност моят анализ за проблемите в нашата професия и в медиите изобщо е свързан с една дума – парите основно. Според мен въпроси като правна защита, като синдикати и т.н. са – може да спорим по тях, но те са на второ ниво проблеми. Най-скъпото нещо в журналистиката са хората, трудът. Не е хартията на вестниците. Така че няма никакво значение дали ще излиза на хартия или ще излиза online. Въпросът е, че хората не искат хартия вече. Дори и безплатно да пуснете тези вестници, просто много хора няма и да ги вземат. Причините за това са технологичните промени в живота ни от една страна. От друга – загубата на доверието. Просто хората не вярват на това. В интернет обаче, всъщност приходите са много далеч от гарантираните. За разлика от печатните издания или пък електронните медии, където имаш краен брой. Знаеш, вестниците са 15. В интернет днес са 15, утре са 150 хиляди. Никога не знаеш. Т.е. пазарът се раздробява и раздробява, и всъщност много е трудно да се финансира качествена журналистика само с online приходи. И сега стигаме основното – до парите. Ако няма свободни пари, тогава няма как да има свободни медии. Свободни пари, имам в предвид, пари, от които някой бизнес може да спечели без да зависи от държавата. За съжаление в България централизацията в бизнеса е все по-голяма. Имаме един основен играч в бизнеса и това е правителството. Абсолютно всичко минава през него и ако не си потърсят правата отделните бизнеси, вече имаше такива наченки, имаше някакво недоволство, да кажем, сред строителния бизнес, защото там всичко отива в две фирми. Имаше някакво недоволство сред тези, които се занимават с метали, преработка, изкупуване на цветни метали. Ако примерно, ако щете Сдружение на рестъорантиорите не се разбунтуват за това, че в един град само определени 2-ма, 3-ма взимат ключовите места от кмета си, а други не взимат, а получават глоби. Т.е. ако всички тези сфери не направят своя „Орлов мост” по отделно, да си потърсят правата, да си постигнат своите малки успехи, тогава нищо няма да се промени, защото в момента няма, може би с едно-две изключение, няма медия в България, която да е на плюс, да печели. А след като не печели, има два варианта – или да затвори, или някой друг да покрива разходите. А този друг са определени корпорации, които са свързани с правителството или пък още по-лошо – директно правителството. А също през тази седмица БГНЕС публикуваха едни данни за това кое министерство през европейски програми в кои медии колко пари е дало. Тук вече и огромната отговорност на тези, които се надяваха да се нормализират. Всъщност онези в Брюксел, които така са написали правилата, до толкова не са познавали държавите, които ще се присъединят към тях…
Водещ:Че са забравили да кажат да оразмерим краставиците.
Иван Бедров:Да. И всъщност какво става? Там са написани така правилата, че европейските пари идват тук и министърът на земеделието решава на кои медии да ги даде. И съответно имаме новини, че ще ядем най-=добрия хляб тази година и нямаме новини, че има някакъв проблем и че отново там субсидиите отиват в трима души в Добруджа и всички останали остават без субсидии.
Капка Тодорова:Имаше една такава идея, тук Иван е много прав, която е на Атанас Чобанов и бивол, и малки независими медии като Канал 3 и радио К2 мисля, че се казва. Мисля, че така беше подхвърлена в ЕП миналия месец – след като медиите са такъв проблем, защото те медиите не са проблем само за България – медийната свобода. Имаме същият проблем, т.е. той не е същият точно, но е проблем с медийната свобода в Унгария, в Гърция, в Италия, дори и във Франция, и както аз вече, моята теза изложих – медийната свобода и медиите са основата на възможността за демокрация, за упражняване на демокрация, след като това е висша ценност на ЕС, може би е редно, както има фондове за грозде, крави и жито, да има фондове за медии. Просто да има възможност за независимо финансиране. Не – директно независимо финансиране, не чрез правителството и чрез еди кой си министър да решава дали да даде пари или не. Това също е една кауза, която си заслужава да бъде, да се разгледа по-подробно какво може да се направи. Може ли? Защото тя е кауза всъщност на журналистите в Европа. Би могла да бъде.
Иван Бедров:Защото, извинете, защото чисто пазарния подход, въпреки че аз съм привърженик на теорията на този подход, той в България не работи.Аз имам познати, които имат доста посещавани сайтове, доста посещавани, т.е. сравними с други сайтове, не толкова независими, които привличат реклама. И знам за конкретни случаи, когато големи рекламодатели просто се страхуват. Т.е. те чисто технически имат достъп до публика, която е активна, платежоспособна, достатъчно на брой. Те обаче не смеят да сложат рекламата си в сайтовете, които са малко по-свободни и критични. И пак опираме до това – защото техният бизнес зависи само от едно място. Не зависи от по-добрият продукт, който ще произведат и клиентите.
Водещ: Смяташ ли, че за нас журналистите, трябва да има /…/? Изобщо как да изглежда?
Иван Бедров:Ами малко не се чувствам много нормално в посоката ние да искаме нещо от хората. По-скоро, ако хората имат нужда от нас, да го покажат. Ако нямат нужда, да не го покажат. Част от хората имат нужда и те го показаха, защото от втория ден нататък на „Орлов мост” протестът беше срещнат от манипулациите в медиите.
Водещ:И всъщност тогава нямаше обвинения на едро, а имаше конкретни обвинения за конкретни неща.
Капка Тодорова:Да, но аз „Орлов мост” дали го правят журналистите, но има няколко проблема, които наистина трябва да се решат. Дали ще останем ние в тази работа или колегите, които идват след нас ще го направят – журналисти ще има. Проблемите са как се финансират медиите, прозрачното финансиране, проблемите са за мен, пак го казвам, за защитата на журналиста, за да може той да казва „не” не само на министъра, но и на собствения си шеф, когато е каран посред нощ например да звъни на премиера или да праща торта за рождения му ден. Това са само шегички, има повече за казване. Когато…
Иван Бедров:Това не са шегички – това са истински примери.
Капка Тодорова:Това са истински примери, но имам в предвид, че още е по-важно да кажеш „не”, когато те карат да пишеш определен материал.
Водещ:Иване, знаеш ли кога е роден Бойко Борисов?Има ли българин, който да не знае кога е роден Бойко Борисов?
Иван Бедров:Аз знам, защото е един ден след мен. По тази причина.
Водещ:Капка, ти знаеш ли кога е родена Меркел? Защото пишеш за нея.
Капка Тодорова:Не, да, аз пиша вече от толкова години. В Германия съм кореспондент и не мога да запомня кога е родена Меркел. Някак си не се набива на очи всяка година. Няма големи празненства по случай нейния рожден ден. И другото също така, което се чудя, не знам тези магистрали кой им ги открива в Германия, но се строят.
Водещ:Всъщност караш ме да те попитам има ли, може ли да има такава новина „политикът Х, министърът Х откри магистрала в Германия?”
Капка Тодорова:Не.
Водещ:Как ще започва там новината?
Капка Тодорова:Да, магистрала, че има и то отсечката там „Тракия”, която се строи, от както може би има свободна България, това е новина, че има път вече, ама кой го е открил – много важно. То може да се види на снимката. Сигурно е хубава снимката и това колегите фотографи трябва да кажат, но новината еди кой си откри еди какво си не е новина.
Водещ:Немските политици обичат ли да показват човешкото си лице пред по-жълти издания?
Капка Тодорова: То това пожълтяването на медиите, медиите слизат… Лайфстайлът го има навсякъде. Примерно Меркел е една от много малкото, един от малкото политици в Европа, които не си позволяват.
Водещ:То имаше един такъв случай.
Капка Тодорова:С деколтето ли? Понеже е един веднага се сетих кой е. Да, на опера отиде със съпруга си и облече рокля първо. И второ рокля с деколте. И да, така видяха журналистите и човек в канцлера, но тя доста държи личния си живот на страна. Това просто е неин стил. Сега има други, които правят PR от това.
Иван Бедров:Но живеят в скромна сграда в центъра на Берлин, пред която няма бариера…
Капка Тодорова: И ходи сама да пазарува в супера и я щракат и я пускат после по вестниците и по сайтовете как си е купила салата. Да.
Водещ:Но не се сърди на журналистите за това.
Капка Тодорова:Меркел не се сърди. Да, между другото и такъв непосредствен контакт – Меркел ио журналисти няма. Може би има за сбрани хора, които наистина определян менюто в Германия, които са издатели сигурно или главни редактори. Но той не е рекламиран този контакт, ако има такъв личен. Просто не знам. В Германия всеки работи това, за което е учил. Тя жената е канцлер и се занимава с управление, и си има огромен прес щаб с нейните говорители – те са от професията. Това примерно –Щефан /…/ беше журналист в обществената им телевизия. И те се занимават с контакти с журналисти. И то, включително и на мен са ми се обаждали. Щефан Зайбер, като аз не съм фактор в Германия. Смисъл контактът вече е лесен, но не го прави Меркел лично. Аз нямам нужда да се познавам с нея и да сме ей така – приятели, за да имам изобщо възможността да работя.
Водещ:За да зададеш въпрос, да получиш отговор и т.н. А може би най-важното е това, че в България е хубаво хората да знаят, че правото им на информация не случайно е отбелязано в конституцията и че отказът от медии всъщност е отказ от демокрация. Хубав съботен следобед от всички ни.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 30.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.06.2012

Водещ: Електронното правосъдие е в центъра на дискусиите на председателите на съдилищата модели и съдилищата партнъори по проекта усъвършенстване на работните процеси в съда, което се провежда от вчера в град Трявна. Там е Силвия Великова. След малко ще влезем във връзка с нея. Но сега да подредим събитията. Добър ден на всичките гости в студиото, но първо на Поли Златарева от БНТ.
Поли Златарева: Здравейте!
Водещ:Здравей, Поли. Да те попитам това ли е подредбата? Токът, протестите. Изобщо каква е твоята подредба?
Поли Златарева:Ти не каза нещо, което за мен ми се иска да бъде новината на изминалата седмица. Медалът на 100 метра на Ивет Лалова.
Водещ:А и желанието за втори медал, да. Като че ли това е хубавата новина.
Поли Златарева:Но много ми се иска, знаете, ние правим в БНТ на нашия сайт събитие на седмицата. Предложили сме я. Четири събития сме предложили тази седмица, сред които и нейният успех. Много искам и стискам палци. Наистина хората да кажат „да, това беше събитието на седмицата”.
Водещ:На всички много ни се иска да има хубави събития и добри новини, но отвъд това желание твоята подредба?
Поли Златарева:Ами може би така съвсем потребителски ще подходя. Разбира се скокът на цената на тока и на парното в София, защото не навсякъде скача. Има някъде, където нищо му няма. Сега вече чисто като журналист, така да го кажа като професионално, лично за мен беше интересно дискусията около изборния кодекс. Неща, които мен лично ме вълнуват, тъй като съм се сблъсквала с разни неясноти, с не добре написани закони, които ни ограничават и сме много уязвими специално ние, като обществени медии.
Водещ:И с някои доста абсурдни практики от последните избори. Тогава, когато ЦИК разпореди медиите а излязат навън за един час. Може би нашите слушатели са забравили, но да им припомним. Това е доста абсурдна намеса в /…/ на медиите.
Поли Златарева:Ами да, така е.
Водещ:Несвършената работа на ЦИК накрая медиите бяха длъжни да си мълчат за нея.
Поли Златарева:Така е. Но както вървят нещата, не знам, може би разбира се има още време да видим наистина готов вариант в промените и изобщо на изборния кодекс, но виждам за сега над ЦИК какво стои. Кой?
Водещ:Вероятно победителите. Може би е време ние медиите да отговорим на това старо обвинение, че медиите тичат след победителите. А ЦИК им отъпкват пътя.
Поли Златарева:Така казано съм съгласна, но така казано може много и да спорим.
Водещ:Разбира се веднага след като Силвия Великова чуем, тя също ще направи своята подредба на събитията. Добър ден сега казвам на Ели Александрова.
Ели Александрова:Добър ден.
Водещ:Събитията на Фейсбук?
Ели Александрова:По темата за политиката и изборите – Фейсбук се интересува от избори само и единствено в предизборна ситуация. В момента политика и избори във Фейсбук няма. Има гражданско общество и теми, които го вълнуват. В този смисъл естествено протестите около Закона за горите, топ темата още е през изминалата седмица.
Водещ:Гугъл +, това е една социална мрежа, която може би тепърва ще се развива. Не е много развита. Добър ден казвам сега и на Юлиян Борисов.
Юлиян Борисов:Добър ден и от мен.
Водещ:И Туитър. Темите в Туитър и Гугъл +?
Юлиян Борисов:По отношение на протестите в Гугъл + – общо взето имаше много бегли и частични отразявания, някак си единични бройки, единични бройки, но това все още може би е недоразвита мрежа у нас, главно защото например ръстът на индивидуалните потребители като бройка от януари по не много официални, но все пак някъде представителни данни, от януари до към май месец от 62 милиона до 90, което е много голям ръст за ръста на нова мрежа, така че очаквам ефектите и у нас съвсем скоро.
Водещ:Някъде срещнах във Фейсбук една снимка, която беше разделила света на Гугъл +, на Фейсбук, и на Мейлру. Има ли полза от такова деление и може ли да се изготви такава карта или това са по-скоро шеги?
Юлиян Борисов:Не мисля, че може да се изготви такава карта, защото знаете, че един човек има профили в различни мрежи, в множество мрежи, а не само в една, така че… По-скоро не.
Водещ:А в каква форма е Туитър у нас?
Юлиян Борисов:Каква форма?
Водещ:То имаше една много стабилна презентация с един цитат „трябва ни Бойкомет.” Сигурно всички си го спомнят. Много материали имаше по тази тема. Оказа се май недостатъчно.
Поли Златарева: По-скоро имаше май коментари, кой авторът на…
Водещ:Не, той авторът стана ясен.
Юлиян Борисов:Ами там по-скоро има медийно присъствие повече, отколкото политическо и то медийно тип по-освободено, дори и по-гражданско медийно. Т.е. журналистите влизат не само в ролята на журналисти там, а и в ролята на граждани. Имат също своя потенциал. Така че по-свободна е някак си тази мрежа от към политическо влияние все още.
Водещ: От PR гледна точка? Добър ден и на Стоян Стоянов от Българското дружество с връзки с обществеността. От гледна точка на PR има ли значение по-свободното и по-гражданското държание на журналистите в мрежата?
Стоян Стоянов: Със сигурност има. Така. Само да вметна нещо относно Фейсбук, Туитър и Гугъл +. Фейсбук се разви през последните 6 или 7 години доста сериозно. Но и му трябваше доста време. Гугъл + е платформа, която има със сигурност страхотен потенциал. Мен все още не ми е позната, нова. Реално погледнато, ние, от нашата работа използваме много Фейсбук. От една страна за комуникация с журналистите, по-неформална, по-бърза. От друга страна да популяризираме нашите дейности, клиентски активности и т.н. Аз много обичам с моите студенти, тъй като преподавам в Университета, говорейки си да им казвам, че за разлика от преди 5 години медиите не са единствената тъй наречена целева група на PR специалистите. Все още са най-важната, но новите медии, всички социални мрежи и по-иновативните и атрактивни неща за крайните потребители заемат вече голяма част от нашия арсенал.
Водещ:Може би е тук мястото да кажа добър ден и на Силвия Великова.
Силвия Великова:Добър ден.
Водещ:Електронното правосъдие в центъра на дискусиите. Аз обявих преди мъничко темата, докато те избираха, ние започнахме вече с нашата подредба. Поли Златарова представи нейната подредба и желанието и Ивет Лалова и нейният златен медал всъщност да е събитието на седмицата, но извън желанията твоята класация?
Силвия Великова:Аз също се присъединявам към желанието на Поли.
Водещ:Да, всички искаме.
Силвия Великова:А иначе седмицата какво? Седмицата на поредните как да кажа, намекнати предстоящи скандали. Аз от моята си камбанарийка гледам това, което се случва в съдебната система и усещам, че започва напрежението около това, което беше прогнозирано и преди за това кой как ще влиза във Висшия съдебен съвет. Знаете, че във вторник ще бъде обнародван вече Законът за съдебната власт с тези промени, които толкова бяха коментирани и срещите при президента подсказаха, че явно и тази институция поема някакво лидерство на тази система. Така че, ако трябва да се включа в това, разговора, който довършвахте за новите медии. Новите медии също се превърнаха в една добра възможност за алтернативна комуникация на темата съдебна реформа. А също многото различни гласове от тези на управляващи и на управляващи съдебната система, освен политици, вървят именно по тези медии. Така че това е.
Водещ:Заговорихме и за изборния кодекс и за консултациите, които бяха проведени при президента там.
Силвия Великова:Ами това е също тема, която да е следена много сериозно. Не за друго, а защото създаде усещане, че тези консултации ще дадат възможност на политиците да чуят какво мислят експертите и да коригират достатъчно навреме законодателството, така че догодина да гласуваме нормално, а не по този безумно унизителен начин, по който го направихме сега и с многото съмнения, които последваха после. Аз обаче малко се притеснявам от тези консултации по принцип, защото трябва да се поема гаранция, че после нещо ще се случи, защото ако пак се върна на съдебните вълнения, там също вървяха много интензивни консултации, а пък после беше направено това, което трябва. Надявам се президентът като поема лидерството в тези разговори по важни закони за държавата, не само за политиците, после ще намери механизма да контролира какво се случва, защото това, което ЕНГ-та казаха на срещата пред президента за изборния кодекс доказваха и предишните избори 2 в 1, предупреждаваха какво ще се случи, настояваха да се случи това. Много ми направи, за мен беше добро впечатление това, което говореше президента за интернет гласуването. Нещо, на което имаше сериозен отпор от класическите мислители на изборното законодателство. Да видим дали ще се случи нещо.
Водещ:Всъщност какво биха си казали хората, ако им поднесем тази новина за важна, ако опитваме да сложим акцент на нея – електронно правосъдие на фона на липсващото правосъдие според общественото мнение?
Силвия Великова:Ами на този етап нищо да не им казваме, защото това, което чух по отношение на електронното правосъдие – то е електронно правосъдие за страните в процес. Но не е толкова електронно правосъдие за гражданите. Аз даже не искам още повече да разочаровам нашите слушатели като им кажа, че тук седи абсолютно мисионерски принцип. Извинявам се за тези, които не разбират смисъла на това изречение. Са работили за това да има такова правосъдие., въпреки че нека да припомним – това е ангажимент на Висшия съдебен съвет. За това, което трябва да се регулира като правосъдие в различните му форми. И се оказа, че тук Висшия съдебен съвет дори ревниво реагират на тези проекти. Казват „не правете нищо, не бързайте, ние ще направим нещо, но всъщност няма да сме ние, но ще сме следващите.” И този опит да бъдат парирани някакви наченки на промяна в системата, която идва от самите магистрати, защото ти каза на фона на липсващото правосъдие защо ли да говорим за електронно. Тези опити да се промени нещо, включително и към приближаване на хората, защото ние забравяме, че хората не вярват на правосъдието, защото те ни слушат, четат, гледат и през нас разбират, че има проблеми в правосъдието, защо са загубили дела и т.н. Да не изброявам още причини. И защото те намират съда за недостъпен. И сега, когато съдът се опитва, както се казва на доброволни начела да стигне до хората, тук едни кадровици, които както се казва си настояват за бонусите казват „не, не правете нищо.” Така че на този етап електронното правосъдие е един опит да се приближат хората към съда. Да могат от всяка точка на страната да следят какво се случва с техните дела. Но това, както беше казано на този форум, ще си остане един от вариантите за такова електронно правосъдие, защото като дойде някакъв друг Висш съдебен съвет кой знае какъв, който ще поеме лидерството на тази функция. За мен това е тревожно, защото действително, за да се обърне отношението към съдебната система, трябва чрез редовите си магистрати заслужава това да се случи. Тези хора трябва да имат възможност, а не да бъдат парирани всячески чрез закони, които се приемат по този начин. /…/ И чрез хора, които се изживяват като ментори на тази система. А всъщност са просто чиновници, избрани за 5 години да слугуват на тази система.
Водещ:Формулата „вето”, обсъждане под патронажа и в крайна сметка става това, което трябва да стане. Според теб има ли шанс да спре да действа?
Силвия Великова:Аз даже не знам, не смятам, че става това, което трябва да стане. Защото всъщност ветото беше това, хайде по закона за горите ок, беше върху целия закон. Но специално за закона за съдебната власт беше само върху един текст, а там имаше и други, които трябваше да бъдат върнати. Ами виж, обърни внимание и нашите слушатели, надявам се, го забелязаха – как бяха приети тези вета. Извинявам се за множественото число. Те бяха приети с въздържал се. Т.е. ако приеме, че президентът се опита чрез конституционното си правомощие да коригира работата на парламента, чисто процедурно тази корекция беше приета, но всъщност дълбоко в себе си депутатите не я приеха, защото ако бяха взели павето, просто щяха да подкрепят с „да” това вето. Така че аз не мисля, че работи. Мисля, че трябваше да бъдат прибрани хората, да бъдат успокоени страстите и ние ще проследим как ще се развие този дебат, защото ти го дебатира още в твоето предаване. Не всички хора знаят. Природозащитниците, които бяха наречени как ли не. Много отдавна, от месеци, от години говорят за това. Първо се събираха на малки групички. Никой не им обръщаше внимание, даже не ги охраняваха. После започнаха да стават по-големи групи и тогава стана ясно,ч е трябва да им се реши проблема, а ветото е един удобен начин да стане това.
Водещ:Е, може би това са хора, за които Бетоняна 2 не е интересна лесна за гледане на живо.
Силвия Великова:Ами да, много ясно.
Водещ:Благодаря за този коментар на Силвия Велкова. Връщаме се в студиото. Поли, всъщност май не става и това, което трябва да стане. Това беше тезата на Силвия. Мисля, че…
Поли Златарева: Аз съм напълно съгласна с това, което казва тя. Още повече, че отговорът на големия въпрос аз не го виждам. Какво ще се случи, добре сега наложихме вето. Добре – едни хора гласуваха въздържал се, което е според мен абсолютно чисто процедурна хватка. Така да го нарека, но по никакъв начин не решава въпроса. Какво правим след това и трябва да имаме такъв закон, нали? Как ще изглежда? Същото важи…
Водещ:Каква ще е логиката му по-скоро.
Поли Златарева:По-скоро логиката, защото знаеш ли? В самото изречение, което сега казваме „чии интереси ще защитава” звучи абсурдно, когато говорим за един закон.
Водещ:Изглежда много насериозно сме приели максимата, че всеки закон си има име. Фейсбук как реагира на ветото? Вето 1, вето 2? И въздържането?
Ели Александрова:За мен по-скоро е интересно как Фейсбук повлия на появата на ветото, защото смятам, че има връзка между протестите, които се организираха главно във Фейсбук и отзвука от тях под формата на това вето. А това е нещо, което не се е случвало до преди това, нещо ново и показва може би някаква зараждаща се тенденция за значението на социалните мрежи, тъй като до скоро все още си задавахме въпроса имат ли реално те значение. Сега вече като че ли получаваме конкретен отговор след събитията от последните седмици, няколко месеца. Фейсбук дава терен за организация на протести, но той също така дава и една малка по-различна концепция от познатата ни за дневния ред на медиите. До сега се считаше, че медиите определят темите, по които обществото реагира в последствие. Сега, като че ли, се оформя тенденция Фейсбук да оформя теми, по които медиите реагират в последствие и разсъждават. Това е нещо много интересно, ново и…
Водещ:До колко забелязва и обаче една друга тенденция – медиите да задават дневния ред първо чрез Фейсбук и после чрез емисиите си?
Ели Александрова:Това разбира се е въпрос на разследване и никога не можем да хванем началната точка. Малко като кокошката и яйцето е този въпрос. Не можем да разберем кое е първо причината, но има такова взаимодействие, което става все по-задълбочено – между традиционните медии и новите медии.
Водещ:Да, Поли?
Поли Златарева: Давате ли си сметка, че ние се организираме от известно време в една качествена нова ситуация, медийна? Тук вече не говорим за освен мейнстрийм медии. Традиционните, с които сме свикнали до сега. Те къде се информират и кога? Едно време се чакаше да стане 8 часа, за да се включи Канал 1, БНТ, след това частните телевизии.
Водещ:Дълго време имаше и опашки за вестници.
Поли Златарева: Да, имаше и опашки за вестници. Сега ролята на традиционните медии е съвсем друга. Аз си давам сметка от собствения опит. Значи ти в 7, 8, 9 сутринта вече знаеш какво те очаква. В 12 си чул какво се е случило, какво правиш вечерта. Т.е. ролята на традиционните медии е коренно различна.
Водещ:Юлиян Борисов иска да се включи.
Юлиян Борисов:Ако мога по темата да се включа. Миналата година точно това бях наблюдавал и /…/ сайта на фондацията. То е свързано точно така. Аз лично съм ги нарекъл „third party media”, което е медия някак си като плъгин към традиционните. Примерно виждате, че от телевизионни предавания се използват в движение, коментари от Фейсбук примерно.
Водещ:Ами то това е целта в крайна сметка.
Юлиян Борисов:Да, но става въпрос, че реакцията е мигновена. Виждате веднага какво се случва и няма задържане на телефоните.
Водещ:Ще продължим след малко с дневния ред, с оценките на едро за медиите. Останете с нас. Всъщност Фейсбук е много сериозна връзка, обратна връзка. Потвърждението дойде пак през миналата седмица чрез едно писмо на един PR до журналистите на едро. То даже не е писмо, някакво идиотско писание беше, господин Стоянов? Вие как ще го класифицирате? По случая „Пирогов” това беше един полуесеистичен, полусатиричен, полуфотористиучен текст колко са лоши журналистите и как не виждат какво се прави в „Пирогов”, а пък си измислят разни работи.
Стоян Стоянов:Сега, това е текст…
Водещ:Но във Фейсбук реагираха първо Ваши колеги, разбира се.
Стоян Стоянов:Да припомним, че да си PR на една институция като „Пирогов” е нещо, което е свързано с много отговорност. За втори или трети път колегата, който отговаря за публичната комуникация в „Пирогов”, който е и бивш журналист си позволява да…
Водещ:Хайде пак журналистите виновни.
Стоян Стоянов:Не, аз казвам, че е бивш журналист, защото това има връзка с позицията на колегите от PR бизнеса след това. Той си позволи да информира наистина в един есеистичен стил с малко фантасмагории вътре, неща, които не са се случили и особено, когато крайната цел на тази информация и тя се получава от ръководството на „Пирогов”, това не може да бъде така. Един от колегите от успешните PR специалисти излезе с едно гневно писмо, в което до голяма степен беше прав и то беше публикувано във Фейсбук. Тук намираме още едно доказателство,ч е Фейсбук се превръща в една независима и влиятелна медия, в което той казваше, че всъщност ние сме отговорни PR специалистите и когато искаме да бъдем професионалисти, независимо какви сме били – дали сме били журналисти, дали сме били фиолози, икономисти, ние имаме определени отговорности и със сигурност не бива да се случва така. В крайна сметка това беше втория случай. Ако си спомняте, имаше един случай с един от българските спортисти, който беше наръган с нож, преди това, той също си позволи колегата по някакъв начин да реагира по-есеистично. И това по някакъв начин заблуди хората. Интересното е, че тук моите колеги, за мен PR специалистите и журналистите са колеги. Аз също съм бил журналист преди доста време. Разделиха се на два лагера, Голяма част от журналистите го възприеха като нещо много лично това послание от колегата. Казаха „да, да получим нещо весело, нещо,което да е по-свежо, отколкото тези скучни корпоративни съобщения и т.н.”
Водещ:Ама смисъл той може да си го напише това и да си го публикува във Фейсбук от лично име, защо трябва да го публикува от името на…
Стоян Стоянов:Не, не трябва това, което беше недоизказано. Колегата така или иначе си подаде оставката, не знам все още дали е приета, няма официални данни. Но това, което беше недозиказано е дали това е позицията на ръководството на „Пирогов”. Ние говорим за много сериозен конфликт, който е свързан със здравето на хората, с…
Водещ:Казахте обаче „се разделиха” колегите PR и колегите журналисти. На какво се разделиха?
Стоян Стоянов:Част от колегите журналисти, с които съм говорил, със сигурност това е представителна извадка – те го възприемат много близко и така по някакъв начин го и подкрепят – чисто може би колегиално. По-голяма част от колегите в PR бизнеса обаче, ние не искаме нашият професионализъм да бъде поставен под съмнение с такъв тип неща. Със сигурност тук опираме до по-големия въпрос. Няма никакво значение кой какъв е бил. Щом иска да се развива PR специалист – има определени неща, които той трябва да научи или…
Водещ:Вие също приехте Етичен кодекс. Има ли отношение на Етичния кодекс в този конкретен случай?
Стоян Стоянов:Мисля че има такова нарушение, но със сигурност за това трябва да се произнесе Комисията по етика на Българско дружество за връзки с обществеността. Аз съм бил неин член в периода 2007-2008 година. Със сигурност тя може да се съзира или да бъде съзирана и да вземе отношение, но мисля, че това отношение трябва да бъде, така че да не се случват подобни неща.
Водещ:Нямате ли усещането, че е твърде формално разделението на журналистите и изобщо то е предпоставено – бивш журналист. Toзи PR e бивш журналист. Това родилно петно ли е?
Стоян Стоянов: Аз съм в София в PR бизнеса и голяма част от моите колеги са бивши журналисти или пък са студенти, които вече работят. Имайте в предвид, че един журналист, голямото качество негово е, че той може да пише добре и да вниква в тематиката много бързо време., Това е нещо, което не е само журналистическо качество, но това е ценно и за нашата професия, тъй като за организациите или компаниите, за които работим, ние трябва да представим нещата, които са важни в език и в стил, който медиите, както и другите наши потребители могат да го възприемат като нещо свое. Истината е обаче, че когато има колеги, които дълго време са се занимавали с журналистика, има нещо, което те вече завинаги са от другата страна. Т.е. ние се опитваме, когато говорим с нашите клиенти за нашата работа и за техните неща, които комуникираме с медиите, да им задаваме неудобните въпроси предварително. Да уточняваме нещата, които могат да бъдат повод на някаква криза…
Водещ:Може би тук трябва да се намери мярката, защото медиите в такива случаи биха предпочели те сами да зададат въпросите, а не някой да ги задава от тяхно име, защото ми се струва, че така по-лесно ще се стигне до истината, но да попитам Ели – може ли да бъда коректив Фейсбук?Няколко различни случая, в които Фейсбук влиза в главната роля? Кога става той коректив и кога не?
Ели Александрова: Коректив ми се струва твърде силна дума за една социална медия. По-скоро това е поле, където много хора изразяват своето мнение и когато то е насочено в една конкретна насока, просто се получава една обществена вълна, тъй като много хора мисля по един и същи начин. Общественото мнение във Фейсбук би могло да бъде коректив, но то се чува и не само в него. Има вече израз и в последствия. В този смисъл не смятам, че Фейсбук сам по себе си е коректив. Това са хората, които се изразяват във Фейсбук.
Водещ: Какво могат другите социални мрежи, Юлиян Борисов?
Юлиян Борисов: Ами каквото и Фейсбук. Това са среди. Това е среда, канал за комуникация, въпрос на брой хора, на какви хора, т.е. какви интереси се събират там и какво коментират един с други. Това е също като малка група от хора, да кажем, които постоянно обменят информация и мнения помежду си. По този начин те се повлияват едни от други. Това също присъства.
Водещ:Между другото от вчера, откакто започнаха изчисленията във Фейсбук за истинската цена, която ще плащаме за тока, аз в началото започнах с това изчисление, което ме порази с простотата на представянето си. Всъщност 13% дневната тарифа, 15% нощната и все пак 14%. С колко поскъпва всъщност токът? Някой от нас знае ли?
Поли Златарева:Според мен е много сложно.
Ели Александрова:Сметките ще покажат.
Водещ:Да, всъщност това, което биха могли да направят медиите с тези, конвенциолните медии, много сложно стана да се изразяваме вече, но ето – телевизията, радиото, пряката връзка със социалните мрежи. Всъщност нещо, което може да ни помага Поли? Или да ни обърка?
Поли Златарева: Не, защо да ни обърква? Напротив и в работата си всеки един влиза, общува, комуникира, общува си, чете. Това ти помага. Събира информация. Това ти помага дори като чисто в, хайде остави журналистическата ни работи, ами просто като най-средно статистически българин – влизаш, четеш какво става, съгласен, несъгласен. Напротив мисля, че са изключително полезни, защото ни карат да мислим и аз сега ще кажа нещо, което може би ще засегне много хора, но аз смятам,ч е имаше един период от много дълго време, в който ние спряхме да мислим. Да мислим наистина с главите си. И това, което виждаме в последните дни – тези протести, това недоволство е слава Богу според мен краят на този дълъг процес, в който си бяхме заспали.
Водещ:Има ли теми табу днес?
Поли Златарева: Дали има теми табу?
Водещ: Въпрос на избор ли е?
Поли Златарева:Ами разбира се,че е въпрос на избор. Винаги е имало теми табу и винаги ще има теми табу. Сега няма какво да си говорим и да се лъжем. Въпросът е до каква степен и какви са всъщност тези теми табу. Това е истината. Значи, тези хора, които излязоха. Аз не искам да ги наричам еколози – те са прави, те не са еколози. Това са хора, които са загрижени, хора, от една страна и от друга страна – хора, на които им е писнало някой да ги прави на луди. Извинявайте за израза, ако ще Ви се стори груб, но е точно така.
Водещ:Ами те самите го казват.
Поли Златарева:Това са хора, които ни казаха към директно, къде индиректно, че ние, съжалявам, че ще ни сложа в един кюп, но е така – ние, като чели говорим нещата в два плана.
Водещ:Това се препокрива до голяма степен до оценките на експертите, че твърде институционално подхождаме към новините.
Поли Златарева:Ние получихме шамар, който си заслужаваме.
Водещ:Това е така, да.
Стоян Стоянов:Така че още една тема на седмицата, която мога аз да добавя, е извинението на БТВ за тяхното отразяване на протестите.
Водещ: Понеже тук няма представител от БТВ, да се въздържаме от коментар, да.
Стоян Стоянов:Това е нещо хубаво, аз не смятах, че това би се случило, но и Юлиян може да допълни нещо, но това е нещо, така трябва да се случват нещата. За силата на Фейсбук искам да допълня нещо.
Водещ: Всъщност то има два основни въпроса дали това е извинение е първият и кой направи това извинение, но пак казвам – не бих искала да го коментираме, защото втората страна я няма. Изненада…
Стоян Стоянов:Силата на Фейсбук е, че също това е персонафицирана среда, т.е. там всеки застава с името си за разлика от преди, едно време форумите.
Поли Златарева:Съмнявам се в това. Готова съм да спорим.
Стоян Стоянов:Това започва да се променя. И ние, когато казваме, че Фейсбук и новите медии са нещо, което… Нали, създава се едно усещане, че това е панацея, че това е много далеч и недокоснато от бизнес интересите – това не е така. Имайте в предвид, че както интернет медиите, така и социалните медии все още до сега нямаше голям интерес от големите бизнес групи, бизнес медийни групи, но той все повече става и става засилен този интерес.
Водещ:Тук обаче има много ясно очертана политическа пътечка, защото хайде да не се лъжем, има партии, които разчитат на хора да оформят мнението в социалните мрежи, така че не виждам каква е причината корпорациите да не го направят.
Стоян Стоянов:Да, когато имаш достатъчно ресурси и подготвени хора, Фейсбук също може да се превърне в едно място, част от него всъщност – място, където традиционните медии, тези медийни групи, където се опитват да формират по някакъв начин общественото мнение, те да се пренесат там. Но всичко, както каза Ели, зависи Фейсбук – не го прави Фейсбук, а го правят хората, които застават. Ако си спомняте, по времето на протестите, една снимка обиколи навсякъде във Фейсбук. Беше много пъти харесвана – „щастливото момиче, което прегръщаше полицая”. Това е така, но ако беше една снимка, т.е. ако беше една снимка, която някой от младите хора, които протестираха, седеше на земята и пиеше бира примерно или нещо друго, т.е. имаме две посоки. Човекът, който е сподели, беше направил страхотно снимката и именно в тази посока. Но ако има една сила и една, как да кажа, сериозни интереси, нещата могат да тръгнат и в другата посока.
Водещ:Ами те се опитаха да тръгнат и в другата посока, но всяка една лъжа някак се вижда. Микрофоните и телевизионните камери имат навика да изпълняват ролята на лупа и да показват как е доброто, така и много лошото. Така че Ели, какви са възможностите на социалните мрежи да се защитават от мистификации, така да го кажа?
Ели Александрова: А преди да отговоря на този въпрос искам да…
Водещ:Как човекът с бирата няма да надделее над момичето, което примерно целува полицай?
Ели Александрова:Според мен това се случва по един крайно естествен път. На мен това ми харесва. Натискам бутона like, то се разпространява към приятелите ми, които го виждат и го харесват също така. Снимката с бирата няма да ми направи впечатление, няма да я харесам и тя няма да отиде до повече хора чрез мен. Да кажем, че, да, но това не е до такава степен манипулируемо.
Това са двете лица на хората, които излязоха на улицата.
Ели Александрова:Ами очевидно това лице се харесва повече. Чиято снимка се е разпространила повече.
Поли Златарева:Което не значи, че другото… го няма…
Ели Александрова:По никакъв начин. Разбира се.
Поли Златарева:Това са двете лица и когато ние обърнем внимание повече, медиите повече на второто лице с бирата да рече или и на второ лице, почваме да ставаме неприятни.
Ели Александрова:Ти сама каза в началото, че липсват позитивните новини. Въпрос на гледна точка е…
Поли Златарева:Откъде знаеш,че една… не е новина?
Ели Александрова: Да, разбира се, но въпрос на гледна точка е дали този протест ще се отрази чрез бирата на паважа или чрез момичето, целуващо полицай.
Водещ:Всъщност тук става дума за мярката, както винаги, мярката, която е основен коректив в журналистиката. Премодолирайки, увеличавайки бирата и там на паважа заедно с този, който я пие, ние всъщност подменяме събитието. А това е нещо, което не бива да се прави.
Ели Александрова: Разбира се. Това беше един от основните гласове…
Водещ:Защото това е тестът за обективност, който медиите не бива да изпортва. Не бива да се изпортват на този тест.
Ели Александрова:Съгласна съм за това нещо, а също важният момент, който си струва да споменем, е гласът на природозащитниците, че преди това също са имали много опити да бъдат чути и отразени в медиите, които не са били успешни. Трябваше да се случи нещо такова. Така наречения флашмод да се състои, в който някой да седне на „Орлов мост” да привлече вниманието към себе си и още хора, които да подемат неговата кауза.
Стоян Стоянов: Другото добро нещо беше, че тези хора, които виждахме на снимките, избрахме момичето, което прегръща полицая. Това бяха хора като нас, хора, които познаваме. Това не бяха политици, които са забравили от къде са тръгнали. Не бяха хора, които ние не вярваме на тях, а бяха хора, които ние познавахме.
Водещ:Други ли са изразните средства на Гугъл?
Юлиян Борисов: Гугъл + всъщност.
Водещ:Гугъл +, да.
Юлиян Борисов:Приема всъщност други модели. Миналата година, така че…
Водещ:Интегрира го.
Юлиян Борисов:Може би в момента още се доуформя. Това, което исках да кажа по отношение на тези снимки, е все пак кой ги гледа. Значи имате телевизия, която е гледана много, от много по-широка аудитория, отколкото да речем конкретния Фейсбук канал или група, или каквото и да е. Във Фейсбук потребителите са по-скоро повече такива, на които бирата няма да направи впечатление.
Водещ:Защо?
Юлиян Борисов:Защото те го виждат всеки ден.
Стоян Стоянов:Ние дадохме за пример човека с бирата, но това е съвсем нормално в 8 часа.
Поли Златарева:В случая го използваме в разговора ни като символ на нещо. Съвсем…
Юлиян Борисов: Опираме до ценностна идентификация. Разбира се хора по по-малки градове и села например, това ще го разпознаят като нещо неморално, като упадъчно направо.
Стоян Стоянов:Особено представено по подходящ начин визуално.
Юлиян Борисов: Да. А в момента гражданската сила се носи от не малко такива хора. Така че това няма…
Стоян Стоянов:А истината е, че тези, които да кажем, ако са били два лагера, не казвам три, тези, които подцениха Фейсбук като канал. Нали, т.е. нещата бяха организирани чисто с други средства предварително, тогава вече поставянето на нещата с бирата и с целувката можеха да бъдат по друг начин. Но нещата бяха изпуснати примерно да кажем.
Водещ:Поли?
Поли Златарева: Сега ми хрумва нещо, което слушайки Ви, искам да попитам, защото аз самата не съм наясно. Имам някаква бегла представа. Колко души в България, имаше такива изследвания, използват интернет? Колко души в България са активни в интернет? Колко души и какъв тип групи влизат и използват активно социалните мрежи? Били Фейсбук, Туитър или каквито и да е други. И колко души разчитат наистина и само на традиционните медии да си създават и да си формират своето мнение, и да се информират? Защото мисля, че в някаква степен, само секунда, в някаква степен малко започваме да надценяваме ролята на интернет медиите и социалните мрежи.
Юлиян Борисов: Като данни мога да Ви препратя към един report и силно…
Поли Златарева:Не, наскоро мина ми през съзнанието. За съжаление цифрите не ги запомних.
Ели Александрова:На всички ни е ясно, че потребители на социалните мрежи изобщо на интернет – са най-вече млади хора, най-вече големите врагове. Това обаче не е ли именно тази част от обществото, която има мнение по тези важни въпроси?
Поли Златарева:Не съм съгласна. В малките населени места нямат ли мнение? Тях не ги ли интересува?
Юлиян Борисов:Или по-скоро силата да се изрази и да го изкара наяве, което всъщност…
Поли Златарева:Искам само нещо друго да кажа, понеже нали говорехме за темите през седмицата. Първо говорим за картина, второ говорихме за теми от седмицата, така, както тези протести и тази седмица, която отмина, все още отекват. Питам тези хора и от малките градове. Гласът им обаче на избори ще звучи по еднакъв силен начин. Имат еднаква тежест, нали?
Ели Александрова:По време на избори е обратното може би.
Поли Златарева:В какъв смисъл?
Ели Александрова:Че малките населени места имат по-голямо значение.
/…/
Поли Златарева:Да, защо трябва да казваме, че мнението на хората от големите градове е меродавно от тези в малките?
Ели Александрова:Защото отразявате техния протест. На „Орлов мост” да хората от големите градове. Млади хора, които отразяват, чиито протести отразявате Вие. Вие не отразявате протеста на хората от малкия град, които нямат отношение по темата.
Стоян Стоянов:Истината е, че и в малкия град много хора ползват интернет , основно по-възрастни, за да имат Скайп, за да използват за комуникация с техните внуци в чужбина, така че със сигурност имат, едва ли Фейсбук страница, но може би някаква друга медия, където четат или пък някоя от големите търсачки.
Поли Златарева: Аз попитах въпроса от съвсем друга посока. До каква степен можем наистина да казваме, че, да – това, което виждаме във Фейсбук отразява наистина мнението на много хора и до каква степен може да има някаква представителна… В такъв смисъл. Разбирате ли?
Водещ:Нека след мъничко се върнем. Ще опитаме и с един пример да се върнем към темата – до колко може Фейсбук да ни ориентира за нагласите на по-активната част от хората и до колко все пак не е зле по правилата на журналистиката да разчитаме и да не отписваме традиционните медии? Ролята на социалните медии при формиране на обществените медии? Ролята на журналистиката именно при формиране на общественото мнение, но със забележката, че все пак става дума за някакви правила в професията, които гарантират обективност. Ето, сега, ще опитаме по тази тема с конкретен пример да внесем повече яснота с колегата Атанас Чобанов – собственик на бивол. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели. Нека уточним, че не съм собственик на бивол. Това е един/…/, който започна Асен Йорданов. Аз се присъединих на по-късен етап.
Водещ: Но така или инак, да, сте представител. Добре. Благодаря за уточнението. Символ и символизирането на медийната свобода. Това беше вчерашната Ви теза, чрез която се опитвате да кажете, че има теми табу в медиите или не?
Атанас Чобанов:Казвам го не само аз, казват го и проучванията, които се правят от организации за медиен мониторинг, че в българските медии не се пише и не се говори по някои теми, които имат нужда от отразяване, тъй като са важни за обществото. И дадох пример със СИМО. СИМО, за Вашите слушатели, които не знаят какво значи това, е едно съкращение, което се открива в секретните американски доклади, изтекли в Уикилийкс и за което вече…
Водещ:Така викат на галено на ЦРУ, за да станем по-ясни.
Атанас Чобанов:Да, но това става ясно една година, което се /…/ Защото после нямаше възможност да се разследва такова тайно нещо, така да се каже. Американските мисии по света отказват всякакъв коментар за тези документи. И защо СИМО стана проблем за българските медии? Защото един от примерите, който дават в този вестник е, че ЦРУ или СИМО е подкрепило твърденията за престъпно минало на българския премиер Бойко Борисов.
Водещ:Вие говорите за държавна тайна.
Атанас Чобанов:Да, в една държава, в която премиерът е уличен в такова сериозно нещо, медиите се занимават със случая, опитват се да го разнищят, има дебати.В България това, което наблюдавам е, че…
Водещ:Как реагираха евродепутатите на изслушването, на което участва и Асен Йорданов в ЕП, една дискусия, която организира групата на либералите в ЕП?
Атанас Чобанов:Ами аз видях реакцията само на един евродепутат от ГЕРБ, който напусна залата и както…
Водещ:Андрей Ковачев, както докладвахте по Туитър.
Атанас Чобанов: Който подхвърли един колега, отиде да докладва. Водещата на презентацията – госпожа Вебер каза „винаги съм харесвала Уикилийкс, това е декларация”.
Водещ:Как смятате, че ще продължи от тук насетне тази тема в медиите?
Атанас Чобанов:Ами като че ли има някакво раздвижване, тъй като известно е, че по такива теми табу, българските медии се страхуват да пишат от свое име, цитират всестранни източници. И ето, излезе статия в Софийски вестник, може би и други медийни организации.
Водещ:Ами те излязоха и две книги на Юргин Род по въпроса. Въпросът е до колко се чете, разбира се.
Атанас Чобанов:От това, което продължава да бъде табу, все пак електронните медии, телевизиите, в радиото виждам – има пробив, което е обнадеждаващо.
Водещ:Той този пробив е по-стар. Позволете да Ви го напомня.
Атанас Чобанов:Да кажем най-общо в България в момента има партията на телевизията и партията на интернет. 46% от българите никога не са влизали в интернет. Не използват мейл, защото може би било твърде сложно или не знаят неговите… Организират си работата по-ефикасно без интернет. И това е типично, когато … Просто е не знам как да го квалифицирам.
Водещ:Бивол е харектерен…
Атанас Чобанов:Може да ти разчита всяко управление. Това е трагедията. Че модерните млади образовани трябва да се махнат, да не съжителстват с партията на телевизорите и да ги победят.
Водещ:Лозото на бивол е с рога напред. Какво смятате да правите с рогата?
Атанас Чобанов:Ами с рогата трябва да постигаме повече гласност. Това е първото нещо. Връщаме се в началото на преустройката, когато гласността беше основната ни цел.
Водещ:Ако до сега Вашето участие в „Клубът на журналистите” е било по телефона, то е защото сте във Франция.
Атанас Чобанов:Не.
Водещ:Потвърждавате обещанието си да дойдете следващия път, за да поговорим малко по-подробно за това СИМО-лизирането на българските медии.
Атанас Чобанов:Да, участието на живо е важно. Важно е темите да не са табу. Нали за това…
Водещ:В „Клубът на журналистите” няма теми табу. Уверявам ви. Благодаря Ви за това участие.
Атанас Чобанов:Благодаря и аз.
Водещ:Обещаващо прозвуча – Александър Чобанов очаквайте следващата събота тук. Ние да се върнем. Има ли симолизиране? Има ли теми табу? Между другото ние вече веднъж на този въпрос отговорихме. Сега на фона на казаното от Александър Чобанов. Ели?
Стоян Стоянов:Атанас Чобанов.
Водещ:Атанас Чобанов.
Ели Александрова: Има ли теми табу във Фейсбук?
Водещ:Да.
Ели Александрова:Не. Твърдо не. Във Фейсбук няма как да има теми табу, защото няма кой да ги цензурира. На мен ми се струва излишно това противопоставяне на традиционните медии и интернет медии в…
Водещ:Значи това е експертно говорене, нали?
Ели Александрова:Да. Ок.
Водещ:Не го казваме ние медиите.
Ели Александрова:Да, да, разбира се, но на мен ми се струва излишно. Като потребител по-скоро на медии, защото аз ползвам интернет, ползвам телевизия, ползвам радио. За мен няма противопоставяне. Избирам си нещата така според моя вкус. От гледна точка на потребителя говоря.
Водещ:Понеже започнахме с класация на събитията и с преимущественото ни желание една добра новина веднъж да е първа – Поли, как подбирате събитията от „По света и у нас”, които предлагате за гласуване?
Поли Златарева:Имаш в предвид тези на сайта, които предлагаме за тема на седмицата?
Водещ:Да, да.
Поли Златарева:Най-често разбира се гледаме това да са новини, които са получили много голям отзвук и реакция.
Водещ:Обратната връзка.
Поли Златарева:Разбира се, защото в сайта на БНТ се качват задължително темите, новини различни от деня, репортажи, които влизат или не влизат в различните новинарски емисии, които имаме. Имаме новинарски, интернет новини, които са в сайта и всичко това е абсолютно достъпно, новините, които ние през целия ден ги виждаме разполагаме, коментираме или не, всичко е качено на нашия сайт. Там зрителите могат да гласуват, да коментират, да реагират. На базата на тези реакции редакторът преценява, вижда кои теми са привлекли най-много внимание и правим една такава своеобразна класация, която е много интересна и показателна. Така смея да кажа, че в един голям процент от случаите новините, в които централната новинарска емисия „По света и у нас” ние сме обърнали сериозно внимание и сме акцентирали по един друг начин, дали с нея сме започнали новинарскатра си емисия или сме я разработили в по-широка форма с коментари, дали на наши колеги журналисти от редакцията, дали с експерти външни. Винаги се оказва, че сме я уцелили, както се казва, и се харесва.
Водещ:Всъщност ние сме в позицията на хората от „Орлов мост” – трябва да се оправдаваме, че нямаме сестри.
Поли Златарева: Аз нямам никакво намерение да се оправдавам. И в интерес на истината от разговора с Чобанов се замислих за нещо, което с може би опровергая самата себе, нещото, което казах за темите табу. Ето вижте дори – защото си дадох сметка, че може би нямаме теми табу, знаете ли? Самият факт, че говорим за такива неща. Те се знаят. И такава аналогия отпреди 20 и кусур години според мен няма големи основания.
Водещ:С по едно изречение позицията на PR и позицията на експертите – двоен ли е образът на журналиста и на кого му се вижда двоен?
Стоян Стоянов: Ние искаме да имаме партнъори, PR специалистите журналисти, които мислят, които имат собствено мнение и не зависят от мнението и желание на собствениците на медиите, или мнението на политическата сила, зад която стоят. Има такива медии в България. Няколко са. Със сигурност и Националната телевизия има собствено мнение, за което адмирирам, но много е трудно и аз мисля, че има табу в медиите в момента. Има някои от нещата, които чисто ние пиарски негодуваме, когато дадена медия ни препрати рекламния си отдел, защото това според нея е реклама.
/…/
Ели Александрова:Аз Ви препращам към СЕМ и световната радио и телевизия…
Стоян Стоянов:Когато работим особено с корпоративни клиенти тези корпоративни клиенти правят нови производства. И наемат нови хора.
Водещ:А пък СЕМ гледат ние какво правим.
Ели Александрова:Да.
Водещ:Експертите за двойния образ на журналистите?Всъщност един от основните въпроси, който може би е предизвикателство да бъде намерен отговорът му, дали не би бил – различават ли се програмните политики от личното мнение на журналистите? Има ли двойнствено поведение?
Ели Александрова:Журналистическата професия никак не е лека и това е нещо, с което са наясно всички, които са се нагърбили с нея. Журналистите разбира се поемат негативите на общественото мнение, защото те са хората, които изказват…
Водещ:Те са вестоносците.
Ели Александрова:Те са вестоносците.
Водещ:Така да завършим всъщност, защото… 10 секунди.
Юлиян Борисов:Последно мисля, че проблемът е точно, че един журналист …
Водещ:Всеки журналист е с едно лице.
Юлиян Борисов:А не е двустранен.
Водещ:Аз ще завърша само с грандиозната новина, че и ние журналистите сме хора. Хубав съботен следобед.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 23.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 23.06.2012

Водещ: Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве. Когато журналистическите коментари се появяват като графити, работата на медиите как е свършена? Снимка с този графит върху ЖП вагон предизвика доста дискусии във facebook.com. Цитатът е на Кришна, уточни в дискусия Филип Харманлиев, за да потвърди правилото, че няма бивши журналисти. А като журналисти трябва да предоставяме на обществото точна и проверена информация и не бива преднамерено да я скриваме или изопачаваме фактите. Не бива да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Не бива да подвеждаме обществото и за това сме длъжни ясно да посочваме къде са използвани манипулативни текстове, документи, образи или звуци. Трябва да разграничаваме фактите от коментарите и предположенията, коментарите и анализите. Да се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. При отразяването на спорове сме длъжни да се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. Има още много пожелания в Етичния кодекс. Има ли изненадани? Помните ли случая с една партийна книжка? Тогава нямаше Етичен кодекс, но резултатите бяха същите. Хората спряха да гласуват сутрин със стотинките си за вестник, който публикува фалшификата. Кого обаче наказаха няколкото почтени журналисти, които показаха какво мислят? В нашия занаят за съжаление често цената на манипулацията плащат и тези хора. Останалите са дялани камъни и веднага пасват другаде, когато лъж веришът с рейтинга върви. За тях доверието не е ценност. Важно е да се ядат печени животни с победителите, да се тича след тях, баница да им се прави и куп други още деятелности. А приемливата за занаята близост е поне една ръка разстояние от политици и всички с икономическа или друга власт. Единственото, което не проумяваме – кой реши, че сред толкова много хора поне един няма да улови на кадър истината? Не виждам кой е започнал първи, но се вижда, че протестиращи и оператор се бият. Задавам въпроса, не защото скиорите, сноубордистите и всички останали спортисти, посещаващи „Орлов мост” държат отговорни всички журналисти. Задавам го, защото в последните дни мнозина от нас използвахме във facebook.com бутона „харесва ми”, за да коментираме, за да одобрим коментара на колегата Христо Комар/…/ „какви времена настанаха? Човек да се чувства неудобно, че работи в медия!” Вярно е, че хората, които излязоха с идеята да опазят гората, не ни вмениха на едро този грях, но е добре да си дадем сметка, че в уравнението доверие има и морална компонента и не нали се сещате, че не я плащат дяланите камъни сред нас, а всички останали. Нищо, че нямаме нищо общо. Разбира се има и добра новина – за първи път едно организирано в мрежата общество посочи авторите на манипулацията, а не отсъди на едро. Има истина в твърдението, че обичащите планината, са добри хора и за това е редно да им благодарим ние – журналистите. Защото е срамота заради двама, търсещи бой сред хората, всеки да застава срещу всеки. Бях сигурна, че някой ще сподели статус „не замеряйте журналистите! Те толкова могат”. Поне аз не го видях и това наистина е добра новина. Какви с а останалите новини от седмицата? Разбира се протестите и някои медии напълно обсъдиха социалните мрежи. Любителският запис ясно показа, че просто сред протестиращите и отразяващите има двама, които се сбиха. Не искам да кажа, че оправдавам боя. Нито над оператори и журналисти, нито обаче и над хората, защото кой, ако не ние журналистите най-добре знаем, че на един протест идват всякакви хора. Случката за съжаление доведе до пълна мистификация на случващото се на „Орлов мост”. Във facebook.com страницата на „Клубът на журналистите” Ви попитах трябва ли Етичната комисия да вземе отношение по случая Диана Найденова. 28 отговориха – да, 3-ма отбелязахте, че не сте гледали дуела – водещ-еколог. 3-ма добавихте отговор – „еколозите са вид вампири”. Двама коментираха с различни гледни точки и тъй като спазваме традицията в „Клубът на журналистите” да търсим гледната точка на младите колеги, те са днес гости в студиото. Още от седмицата – можем спокойно да очертаем бойното поле медии и властта. Съдът осъди Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”, защото си свърши работата. Архонти и властност – ако може да ги има, но тайно, а журналистите да очакват скоро и сценариите да идват с параф от Светия синод. Следното се отнася до колегата Горан Благоев. Актуално от днес – Бойко метърът отчете – на 10 обещания се изпълнява едно. Водеща определя темата часовото издание. Във всички останали издания пък можем да прочетем подробности за изследването, което даде повод на Цветелина Бориславова да не коментира, че се преструваме на нещастни. Разбира се коментарите във facebook.com са по-различни от медиите. Какво предстои да анализира в понеделник фондация „Медийна демокрация?” Може би случващото се в медиите. Ще научим само след малко от доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Има ли конфликт с Етичния кодекс след като журналистите вземат страна в един спор? Полина Паунова от mediapool.bg е също в студиото. Ние сме информационните бедняци, написа на страницата ни във facebook.com Стоян Нешев, опонира от Георги Марчев. На двамата ще разчитам да подредят събитията. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Велина Йорданова, Слави Близнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което бихте искали на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” БНР. Сам съм с вятъра, може би си мисли всеки журналист, принуден да пише в мрежата по-активно, отколкото в медията си. Ще започна с добавените отговори в анкетата, която пуснах на facebook.com страницата „трябва ли Етичната комисия да се самосезира по случая Диана Найденова. Разбира се мнозинството застават зад отговора „да”. Трима са отговорили, че не са гледали въпросното интервю, а трима са добавили отговор „еколозите са вид вампири”. Добър ден казвам на гостите в студиото и ми се ще да дам предимство на Стоян Марчев, Стоян Нешев и Георги Марчев. Защото Вие коментирахте на страницата ни във facebook.com, че сме информационни бедняци. Фразата е на Стоян. Добър ден!
Стоян Нешев:Добър ден!
Водещ:Защо сме информационни бедняци?
Стоян Нешев: Да, като цяло това е една моя публикация в нашия студентски блок. Информационните бедняци дойде в следствие от това, което се случи в последните седмици. Твърдя, че младите хора сме винаги четящи, но същевременно не сме прочели нещата така, както трябва или все не сме прочели правилното четиво. А все четем. В крайна сметка се получава един парадокс.
Водещ:От много четене. Загубени в четенето.
Стоян Нешев: От много четене. Загубени в четенето, за губени в превода.
Водещ:Георги Марчев пък ви опонира, че е почти съгласен, но не съвсем. Добър ден.
Георги Марчев:Добър ден и от мен. Ами аз съм съгласен с твърдението на Стоян иу публикацията му изобщо, но по-скоро бях несъгласен в медиите, които беше изброил. Т.е. тези медии, които беше изброил естествено, че са независими според мен, но има и други. Не можем така… Това ми беше единствената забележка, но вече като цяло съм съгласен с твърдението му.
Водещ: Двамата учите медии, журналистика в университета за Национално и световно стопанство. И се уговорихме да подредите събитията. Вие сте. Какво се случи през седмицата и каква е Вашата класацията.
Стоян Нешев:Ами хайде, аз ще започна първи.
Водещ:Стоян, да?
Стоян Нешев:Започвам с нещо много слабо, за слабия успех на матурите през последните 5 години. Аз като вече завършил 12 клас и т.е. една година след като съм завършил, наблюдаваме страшни резултати. Най-слабият випуск – средна оценка по БЕЛ 4.18, според мен това е едно от събитията, да свързано е с образованието, но аз го подреждам на първо място, защото образованието трябва да е по-напред от медийните скандали. И не може учениците да… Другите събития – за мен ужасяващо е писмото от „Пирогов” от пресцентъра на „Пирогов”, което вчера гръмна във всички медии. Дори вулгарно мога да го нарека.
Водещ:А един PR е изпратен до медиите сам да обясни за какво става дума, защото, ако човек прочете текста, наистина може да реши, че е злоупотребил със седенето на слънце или PR на „Пирогов” е изпратил една, нещо като сатира до журналистите, с цел да ги осмее, че ровят в „Пирогов”, както…И после, третото събитие?
Стоян Нешев:После третото събитие, това са разбира се еко протестите и медийните страсти около тях, но Георги Марчев мисля, че също…
Водещ:Твоите събития, Георги?
Георги Марчев:Аз сутринта се замислих как да подредя моите събития. И реших да погледна, да дам по едно събитие от гледна точка на това, че съм студент на това, че съм студент и от гледна точка на това, че съм журналист, защото съм и в двете роли. Едновременно съм и дете на прехода. Като студент посочвам много хубавия текст на Георги Деянов, мисля, че се казва „Студентът”,българския студент, който мисли, че учи в Англия. Той се казваше „добро утро, ние сме децата на прехода” Който обиколи страхотно много и социалните мрежи, беше препечатван и в интернет, online медии.
Водещ:Което ти даде повод днес да го пуснеш на стената си с допълнителен текст – ние сме новите олигарси.
Георги Марчев:Това е вторият текст, който той е дал на „Дневник” и е бил препечатан и в други медии. Като журналист обаче не мога да остана безразличен към реакциите след интервюто на Диана Найденова. То беше в разрез с всички журналистически норми. Изобщо с отношението към…
Водещ:Една добра и една лоша новина до тук. Да видим с третата на къде ще се наклони везната.
Георги Марчев: Третата новина, която аз си отделих, е карикатура на Малински, който аз много уважавам. Тя е от „Днес” и нея кметът на София Йорданка Фандъкова е нарисувана като върколак по повод бездомните кучета в София. Мисля, че тази тема остана малко по на заден план тази седмица, въпреки че в неделя почина втори човек за тази година…
Водещ:Който беше нападнат.
Георги Марчев:Да. Беше нападнат в Редута. Тъй като аз следя темата в „Дневник”, където работя, остана малко по на заден план. Мисля, че нормалността на едно общество се показва и с реакцията и при такива ситуации. Не е нормално в европейска столица да умират хора, нахапани от кучета.
Водещ: Също толкова ненормално е да искаме да унищожаваме кучетата, защото това не е решение. Няма да го коментираме. Добър ден на Поли Паунова от mediapool.bg
Полина Паунова: Добър ден.
Водещ:В грях ли е журналистите в такива ситуации като протестите или като кучетата, темата за кучетата да показват страна?
Полина Паунова:Бих започнала с едно друго изречение. Това, което Жоро каза току що, че си е избрал новина карикатура. Всички новини към този един момент са карикатури. Което е голямата тъга в случая.
Водещ:А този, който ги рисува, пък каза, че е срамота.
Полина Паунова:А този, който ги рисува каза още няколко много хубави неща.
Водещ:Когато карикатуристите започнат да говорят и да коментират, нещата не са много нормални.
Полина Паунова: Но да се върнем на въпроса за греха на личното мнение. Не е грях да имаш лично мнение. Грях е личното ти мнение да бъде истерично. Тъй като медиите в момента се занимават много повече едни с други, тъй като те не могат… Смисълът на журналистиката е тя да е опозиция. А поне така ги разбирам аз нещата. И понеже в момента повечето медии, хайде да не слагаме всички в един общ кюп, но повечето медии не изпълняват тази си функция, за това решават, че все пак трябва да има нещо опозиционно и то е насочено срещу други медии, с които се сблъскват в любовта си към управлението. И именно по тази причина се получават нещата, за които говорим. Това от една страна, а от друга страна личното мнение е много хубаво нещо. Стига то да бъде нюанс, а да не бъде основа. Значи ние трябва да отразяваме, не трябва да бъдем в центъра на отразяването.
Водещ:По възможност да не подминем събитието.
Полина Паунова:Разбира се.
Водещ:Както се получи в един момент, но това ще коментираме малко по-късно. Ще се върнем на тази тема. Добър ден на доцент Орлин Спасов.
Орлин Спасов:Здравейте!
Водещ:Така ли ги виждате и Вие медиите, когато ги наблюдавате? Спазват ли препоръката, добрата препоръка да са на поне една ръка разстояние от властта, хората във властта, няма значение дали тя е икономическа, политическа или всякаква друга?
Орлин Спасов:Ами тези медии, които наблюдаваме, доста трудно спазват дистанция към властта. Знаете, че фондация „Медийна демокрация” следи редовно именно отношението на някои водещи печатни издания към ключови политически фигури и към политически институции. И последните данни, които имаме, които са ни предоставени от агенция „Маркетинг”, с която работим вече няколко години, показват, че отново имаме много силна доминация на познатите ключови фигури, най-вече на министър-председателя Бойко Борисов в медиите. Само бих могъл да кажа предварително някои данни, които са интересни за нашите слушатели. Вече на пресконференцията в понеделник ще огласим подробно картата на медийните зависимости в България, но във всеки случай в този период, който ние наблюдаваме, следим няколко всекидневника „24 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса” и „Дневник”, който излиза вече само online. В тези няколко издания за периода от началото на тази година, отново познатата картина виждаме – Бойко Борисов с 3670 информационни единици присъства. На второ място е Цветан Цветанов, отново човек от правителството – 1653. Доста по-назад остават представителите на опозицията. Но интересно е, че доста по-назад е и новият президент Росен Плевнелиев, който има присъствие в 983 информационни единици в тези издания. Следователно простата сметка показва, че Бойко Борисов присъства в медиите 4 пъти повече, отколкото президента на Републиката. Що се отнася до субектите, които изразяват отношение в медиите, отново имаме много силна доминация на Борисов, който има 2 пъти и повече дори превъзходство пред Сергей Станишев, като субект, който изразява отношение по различни теми от дневния ред на обществото. Като само това ще кажа сега, без да навлизам в много проблемни детайли, че прави впечатление, че представителите на ГЕРБ и на самата партия ГЕРБ изразяват сравнително в по-малка степен отношение. По-малко дори и от БСП, което показва, че Борисов е иззел инициативата и продължава доста еднолично да изговаря и формира отношението и на партията си в медиите. И всичко това резултира и в медийните рейтинги. Ние измерваме и този вид рейтинг. Никой друг не го прави. Тези рейтинги са положителни и отрицателни, като положителните стойности – примерно медия рейтинг +2 показва, че за съответното лице или за съответната институция в наблюдаваните медии в пъти по-често се съобщава в позитивна светлина, отколкото в негативна. Така че, ето само някои данни, за месец май ще кажа. Бойко Борисов има рейтинг, който се движи между 4 и 4.50 следователно медиите съобщават около 4, 4 пъти и половина по-често за министър-председателя в положителна светлина, отколкото са критични към него. Росен Плевнелиев има рейтинг +5. Значи той се радва на още по-голям медиен комфорт. Цецка Цачева достига през май =9. Значи почти 10 пъти по-положително отношение, което рязко контрастира на някои данни от социаологическите проучвания, които показват много нисък рейтинг на парламента. Общо взето точно обратната е картината при представителите на опозицията. При Сергей Станишев например рейтингът през тази година като цяло е отрицателен. В най-лошите моменти достига до -2 и дори малко по-надолу. Но през май има известно подобряване. Така се движи и около неутралното и дори на моменти малко по-нагоре до +1, което означава, че в някои моменти той успява да постигне един незначителен превез над положителните оценки. Но като цяло казах, че доста по-назад остава в негативната ччаст на спектъра.
Водещ: Може би гражданското общество ще включите в това наблюдение, защото то мисля, че си извоюва главна роля напоследък.
Орлин Спасов:Ами гражданското общество разбира се, че трябва да го коментираме също, тъй като то излезе сега на сцената именно във връзка с тези протести, с които започна днешният ни разговор. И това е една голяма промяна според мен и в отношението към медиите. Защото Вие знаете, че през последната година и последните месеци към българската медийна среда бяха отправени многобройни критики, за които много пъти сме говорили и тук, и във вашето предаване, както от външни авторитетни организации, така и от български неправителствени организации. Така че аз няма да повтарям всичко това. То е до болка вече познато. Но само искам да кажа, че тези протести дадоха една неочаквана видимост на проблема за липсата на достатъчно свобода в доминиращите български медии. Това беше може би централното послание, което една част от не конформистко станалото младо поколение отправи и към българските медии, защото това послание показа, че българските традиционни медии до голяма степен се възприемат вече като част от по-скоро от самат политическа система. Като част от политическото статукво. Ето това е може би и най-важният и голям проблем. Те загубиха, може да се каже през гледната точка на тези протести, статуса си на четвърта власт.
Водещ:Казваме езика на социалните медии – куче касичка или куче пазач на обществото. Ще продължим с коментар само след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме да разсъждаваме около отношението на медиите към властта. Чухме какви са данните. Ами сега да ги коментирате, ако искате. Да започнем от студентите. Това ли са медиите?
Георги Марчев:Медиите явно са това, но аз да кажа, че най-голямо впечатление ми направи рейтингът на Цецка Цачева. Мога да я поздравя за това +9, което има като отношение към нея. Наистина впечатляващо.
Водещ:Вероятно снимката…
Георги Марчев:Бойко Борисов – който е 4.50 по данните, които виждам. Наистина впечатляващ резултат. Това мога да кажа аз.
Стоян Нешев:Аз не чух данни за Искра Фидосова или е имало такива. Според мен тя също има добър рейтинг. Спомням си, да има снимки с червената слушалка, но мисля, че това може да е положително за нейния рейтинг. Но като цяло, ако медиите имат някаква роля , за да направят информационни бедняци след тези протести, след тези събития, мисля, че успяват.
Водещ:Всъщност медиите на едро отсъдено чрез методите на социологията, са доста любезни към властта. И може би това кара властта да има все повече претенции към медиите. Така, един отговор на въпроса, който постави вицепремиерът към протестиращите – „вие къде сте били, когато застрояваха Черноморието”? Отговорът, който всички цитираха, е „на…” Полина?
Полина Паунова: Значи ситуацията може би трябва да я разкажем с две думи, за да внесем яснота. Няколко дни, след като министър Цветанов попита всички протестиращи къде са били през 18 годишния преход, докато се е презастроявал Слънчев бряг, та той тогава изгря в парламента няколко дни по-късно. И на пресконференция аз го попитах той къде е бил през тези 20 години. На което Цветанов отново насочи въпроса към мен. Попита ме аз къде съм била. С оглед на моята възраст съм била в детската градина, поясних му това и го попитах той къде е бил. Пак върнах въпроса към него. И се оказа, че той е бил гражданин на България, което е някаква изключително важна информация за всички нас. Изразявал активна гражданска позиция. На въпроса как я е изразявал, той каза, че е гласувал, когато се е налагало. Така че наложителността…
Водещ:Когато е имало избори.
Полина Паунова: Ами сложна е министерската мисъл, както знаеш. Много, и това, което доцент Спасов казва за данните за медиите, не знам дали всички Вие забелязахте – много малко медии по време на тези протести, отразиха протестите през погледа на протестиращите. Всички те ги отразиха през погледа на властта. Аз не знам дали в демократичния нормален свят това нещо може да се случи. Това се случва и във всяка една политическа новина. Може би доцент Спасов го е забелязал това нещо, когато примерно има раздор в СДС и ДСБ, когато има конгрес на БСП, винаги основната информация от изказвания на Бойко Борисов, който е коментар на даденото събитие. Сещам се например в новина във вестник „Монитор” премиерът: „не се меся във вътрешните неща на десните партии” и от дописката по-надолу се разбира, че всъщност новината е за това, че няма да има Синя коалиция. Но същото беше и с конгреса на БСП, когато коментарът, че Станишев бил Първанов. Разбирате ли? Това е някаква шизофрения. Променя се абсолютно смисълът на новините.
Водещ:Между другото заглавието, което цитира, ме върна към стари коментари в „Клубът на журналистите”. Доцент Спасов, ние сме си задавали така този въпрос – кой пише заглавията във вестниците?
Орлин Спасов: Ами там е проблем, че…
Водещ:То е толкова образно, че чак радиото, което няма образ, излъчи образ в този случай.
Орлин Спасов:Да, ами там е въпросът, че ние престанахме да знаем кой пише заглавията и въобще това е един от големите проблеми на българската медийна среда, че ние все по-малко разбираме кой, кой е. Има и още нещо. Сега ще си полсужа с едно сравнение със заглавието на един класически уестърн „Добрият, лошият и грозният”. Като че ли няма добър, иначе така останаха само лошият и грозният и ние трудно разбираме има ли въобще добър, кой е той.
Полина Паунова:И кой е по-добър от лошият и грозният.
Водещ:
Орлин Спасов:Така че наистина не е много ясно. Всеки път ние трябва да си задаваме този въпрос и това е една тревожност.
Водещ:Дали не е добре да си го задаваме преди да напишем нещо.
Орлин Спасов:Да,но, аз малко бих искал да се върна към това, което все пак сега се случва и с тези протести, които коментирахме в студиото, защото наистина мисля, че се достигна до една линия, много важна, в която като че ли много категорично медиите започнаха да се разделят на нашите медии и на нашите медии. И Вие тук чухте тези млади хора, току що, да използват едни специфични думи. Те казват „моите събития са” и ги подреждат или „нашите събития са” и ги подреждат по един определен ред. Това вече не са просто събитията, които медиите отнякъде изпускат и които всички ние трябва да приемем.
Водещ:Т.е. има промяна на дневния ред?
Орлин Спасов:Така че има различни дневни редове, които стават видими и така да се каже алтернативният дневен ред вече не е така подтиснат, както той дълго време беше. И този алтернативен дневен ред има вече своите собствени информационни канали, които са независими от каналите на традиционните медии. За това аз мисля, че това, което каза Стоян разбира се донякъде е вярно, че младите са информационно бедни, но по-важно е да се каже, че те не са информационно всеядни. Просто свърши тази информационна всеядност, поне в една част от младото поколение.
Водещ:Притеснителен ли е за Вас фактът, че по-скоро PR-те по-скоро реагираха, може би въпросът ми е към Стоян, защото той подреди това събитие, с писмото, което беше изпратено към медиите с цел подиграване.
Стоян Нешев:С цел подиграване и то точно…
Водещ:Точно PR-те реагираха и поискаха шефът на „Пирогов” да държи PR-а си далеч от успокоителните. Така да го кажа.
Стоян Нешев:Това всичко е следствие от една нормална проверка. Но в случая PR-те, те не могат да бъдат журналисти.
Водещ:Сигурно ли е това?
Стоян Нешев:Ами поне според мен те не могат да бъдат журналисти. Могат да бъдат…
Водещ:Не могат и не трябва. Да направим разликата.
Стоян Нешев:Те не знаят и не трябва да бъдат. Но цялата подигравка в този текст мисля, че е обидна не към интелектуалния, защото те съветват и журналистите, че уважават интелектуалния труд, не към журналистите, а по-скоро към хората, пациентите на такава болница, номер едно в България.
Георги Марчев:Всъщност това писмо беше отговор на едни писания по определени вестници, които излязоха даже имаше един от тях, видях вчера, на първа страница „Пироговски октопод” или нещо такова видях. „Здравен октопод” – точно така, „здравен октопод”. И реакцията на PR беше във връзка с тези публикации. Във връзка с необективното отразяване на болницата.
Водещ:За това е . Разбира се тръгваме от малкото към голямото. Един PR решава, че може да учи журналистите. Една съдийка пък от Русе помисли, че може да ги откаже да работят например. Ася Пенчева, колежката от русенския вестник „Утро” също беше много цитирана в социалните мрежи, защото си зададе резонния въпрос „трябва ли да си зареждаме батериите на касетофоните”, тъй като съдийката не допусна нейния запис, тъй като не било официално СРС и така тя излезе виновна. Всъщност как бихте коментирали? Поли?
Полина Паунова:Бих коментирала по следния начин. Това, което Жоро каза преди малко – „октопод” е най-често употребяваната дума от медиите около това правителство и от това правителство. Ние създаваме гласно или негласно, т.е. мълчейки или взимайки някакво отношение, по-скоро положително към властта, тези, които го взимат, ние създаваме условия да не можем да си вършим работата и наистина да няма смисъл да си зареждаме диктофоните, защото знаем… Т.е. ако въпросът е неудобен, тогава следва осъдителна присъда. Дано това е първият и последен такъв случай.
Водещ:Ами той не първият, но за съжаление няма да бъде последният.
Полина Паунова:Да, не е първият, но дано бъде последният.
Водещ:Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можете да чуете и Вие Александър Кашъмов. Добър ден!
Александър Кашъмов:Добър ден.
Водещ:Тръгнахме от един PR, който се опитваше подигравателно да учи журналистите как да си вършат работата, отразявайки „Пирогов”. Стигнахме и до съдийката от Русе, която прецени, че записът на журналистка не е СРС и заради това не може да бъде доказателство. Разбира се Вие схващате, че става дума за Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”. Как да коментираме този случай?
Александър Кашъмов: Ами разбира се едва ли може да бъде коментиран случая в пълни детайли без да ги познаваме, но все пак някои неща са доста драстични и очевидни дори на пръв прочит.
Водещ:И всъщност говорят за онази картина, която ние много пъти с Вас сме коментирали тук, че ако има натиск върху медиите, които са базирани в София, какво остава за тези, които са извън София.
Александър Кашъмов:Абсолютно вярно. Медиите в страната между другото са от много години подложени на сериозен натиск, тъй като тогава, когато те си позволяват критични публикации срещу държавни служители, срещу хора, които са на високите етажи във властта, срещат много сериозен отпор. Знаете, че ние коментирахме с Вас този случай по повод решението на Европейския съд по правата на човека по случая Касабова, който аз имах удоволствието на представлявам и случая Бошков от миналата година. Всъщност отново виждаме неща, които не са сериозно съобразени. Първо не е съобразено, че свободата на словото е основно човешко право и по Конституцията и по Европейската конвенция за правата на човека, че в дадения случай става въпрос за публикация от обществен интерес, защото виждаме, че все пак се касае за събития, които се случват в дом за деца. Отношението към тези деца. Въпросът дали персоналът си върши работата в интерес на тези деца и в интерес на обществото. Това е една тема от обществен интерес и то особено при положение, че журналистката е отишла и на място е проверила фактите. Т.е. тук налагането на санкция глоба в размер на 1000 лева например, нещата отиват и към компенсация, която ще бъде изплатена, поне от това, което успях да прочета в интернет. Нямам представа дали е присъдено обезщетение, но ако не е присъдено сега, то може да бъде присъдено отделно в гражданско дело, което отново ще създаде големи проблеми пред свободата на словото, защото ще играе ролята на една предварителна цензура. Има смразяващ ефект, както го е нарекъл Европейския съд по правата на човека. По отношение на всички журналисти, които за в бъдеще биха искали да разкриват нередности в обществото. Още на този етап е видна не пропорционалност. И вторият голям проблем, който очевидно съществува – е не приемането на записа като доказателство и доказателствено средство. Отново си позволявам да цитирам решението на съда в Страсбург по делото Касабова, където той каза много ясно в този конкретен случай, че не винаги е виновен законът, а понякога въпросът е как съдиите прилагат този закон.
Водещ:И какво си мислят, прилагайки го по този доста превратен начин.
Александър Кашъмов:Да. Отново проблемът с използването на запис като доказателствено средство е свързан с това как съдиите прилагат закона, а не толкова с това какъв е законът, защото разбира се един журналистически запис представлява веществено доказателствено средство, както всяка една вещ, която може да бъде приета и представена по делото, така и този запис може да бъде приет и представен по делото. След това няма никаква пречка да бъде назначена експертиза, която да разкрие съдържанието на записа.
Водещ:Разбира се сега ще взривя с един коментар юриста у Вас, но в крайна сметка разчитам на журналист у Вас. Всъщност това е една бакалска сметка, която най-вероятно е имала съдийката, вземайки това безумно решение. Медията е по-богата и тя ще плати.
Александър Кашъмов:Ами аз не зная какво точно е имала в предвид съдийката, не мога да коментирам. Разшири се в общественото пространство становището, включително и в магистратски среди, че записът не може да бъде доказателствено средство. Това е свързано с една поредица от текстове в Наказателно процесуалния кодекс, в която се казва, че записи се правят по специален ред, нали, говорим за СРС, но тук идеята е съвсем различно. Идеята е, че прокуратурата, когато иска да повдигне обвинение, не може да се основава на друг вид запис, освен на такъв, който е изготвен по надеждния начин. Т.е. смисълът на тази норма в НПК е защита на справедливия процес, защита на евентуалните подсъдими, така че те да не могат да бъдат обект на манипулативен процес от страна на прокуратурата. Никъде обаче не е казано, че същият стандарт се прилага спрямо защитата. Точно обратното. Един човек трябва да може да се защити с всички възможни средства. Обратното – това да се откаже защитата от всички възможни средства представлява нарушение на правото на защита, което е част от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. тук не само говорим за накърняване на свободата на словото, но и за накърняване на правата на защита.
Водещ: Стана традиция „Клубът на журналистите” да Ви моли като представител на Етичната комисия да вземете отношение, между другото разсъждавали ли сте по случая Диана Найденова, който събуди…?
Александър Кашъмов:Ами все още не сме разсъждавали. Интересното в случая е, че има няколко предложения за обсъждания във връзка с протестите и отразяването им от страна на Електронните медии. Очевидно е, че на следващото заседание ще се занимаваме с тази тематика. То ще бъде през месец юли. Така че вече имаме сигнали, подадени. За случая специално с Диана Найденова нямаме, но очаква се, че до тогава може да имаме конкретно сезиране. Така че любопитно е…
Водещ:До колко е вярна информацията, която излезе в медиите, че само набеденият за вампир еколог има право да подаде такъв сигнал до Етичната комисия?
Александър Кашъмов:По начало това е така. Етичната комисия не се самосезира по конкретни казуси. Тя се самосъзира по принципни въпроси, по които дава общи препоръки. Разбира се, ако ние не получим жалба от конкретния еколог, няма пречка да се произнесем с една обща препоръка или становище за това какви стандарти следва да се прилагат в случай, когато подобен формат…
Водещ:И до колко Етичният кодекс трябва да се спазва, може би.
Александър Кашъмов:Ами да. Определено, но също така трябва да се види кои са релевантните текстове в Етичния кодекс, защото случаят не е прост, не е просто, тъй като всъщност поне моето лично мнение е, че зрителите можаха да си съставят мнение за обществения дебат и неговите страни. Дори Вие по един парадоксален начин този доста агресивен материал всъщност допринесе за това зрителите да получат достатъчно точна информация и да се настроят срещу репортажа.
Водещ:Е, хубаво би било, това да не влиза в арсенала от журналистически средства, защото подходът е много особен. Благодаря за този…
Александър Кашъмов: Тук въпросът не е за обективността толкова, колкото въпросът е за арсенала на журналистиката и до колко тя все пак трябва по един обективен и спокоен начин да ръководи и да моделира обществения дебат.
Водещ:И да оставим сатирата на сатириците, както се казва. Играта за актъорите. Ние да бъдем просто журналисти.
Александър Кашъмов: Точно така. Всеки си има своя роля и това също е въпрос на професионалната етика.
Водещ:Благодаря на Александър Кашъмов за този коментар. Да продължим ние около този случай. Трябва ли според Вас Етичната комисия да каже нещо или вече би било късно? Поли?
Полина Паунова: Аз смятам на първо място, че екологът вампир, набеденият еколог вампир трябва да сезира Етичната комисия и това един много принципен въпрос, защото ако ние като общество не искаме да ни се нарушават правата, не искаме да бъдем осмивани, не искаме да бъдем използвани за някакви цели, ние трябва да защитаваме тези свои права. Т.е. трябва пътя от протеста и крясъците „Долу БТВ” да бъде изминат до край със сезиране на Етичната комисия. Това е моето мнение.
Водещ: Във Вашите учебници по журналистика какво пише?
Стоян Нешев:Да, в моя учебник по журналистика пише за Диана Найденова. Аз мисля, че случаят Диана Найденова, освен всички противоречия с журналистическата етика, доказа и нещо положително, че събуди се една гражданска позиция, една гражданска оценка. И обществото реагира. И реагираха по адекватен начин, сега остава да се предприемат и съответните мерки от Комисията. Но според мен, както един нормален българин, пускащ си вечер съответните новини, както не взима никакво отношение, защото един нормален българин няма как да се интересува от медийните страсти, коя е Диана Найденова и какви са тези задколисни игри. Това не е така. Но ето, че сега този случай и самото интервю с еколога, събудиха човека от дома му, който натиска и гледа новините. Събудиха го и този човек си даде своята оценка.
Полина Паунова: Само една вметка да направя още, извинявам се. Аз не знам дали точно това е събудило зрителя. Мисля, че по-скоро зрителят се събуди от друго – от двойния стандарт. От това, че когато гласува министър-председателят на България, Диана Найденова го изчаква, за да каже, че има да гледа много важен мач и за това тя да обича по-бързо с въпросите или да не го прекъсва, когато той говори за неговите магистрали и употребява „неговите”, защото както доцент Спасов каза – всеки има собствен дневен ред. А т.е. двойният стандарт в журналистиката, двойният стандарт, когато насреща е властта и ти искаш някак да те гушне, за да се смърсиш с нея. Това са някакви човешки страсти, които всеки решава дали да им се поддаде или не. И когато срещу теб стои един обикновен човек, един протестиращ, върху който можеш да излееш цялата си агресия, която е всъщност неосъществена агресия към властта според мен. Това исках да добавя.
Водещ:И малко щеѝ се затрудня, ако трябва да поканя Фройд. Нека да направим нещо друго. Обедните емисии от онзи ден да сравним между две телевизии. Няма да ги назоваваме, защото е важен принципът. Георги, бяхме го говорили това в предварителния разговор. Когато имаше протест и така наречен контра протест, защото…
Да, аз си направих един експеримент. Не гледах новините, а проследих реакциите във facebook.com спрямо тях, които бяха със скрийншотове и всичко възможно, за да ме ориентират в това какво са излъчили телевизиите. Е, реакциите бяха еднозначни. Едната телевизия, по-голямата да кажа, излъчи стари кадри, което изключително много ме вбеси. Те бяха на живоѝ, много манипулативно. Имали са жива връзка с гост.
Водещ:На половината екран. На другата половина екран беше написано „протест в подкрепа на Закона за горите” само ,че на картината бяха тези, които протестират срещу Закона за горите.
Георги Марчев:Точно така. Същевременно за другата телевизия реакциите бяха по-така, умерени и според моите приятели във facebook.com, които твърдя, че са най-различни, те оценяват като по-добро представянето на…
Водещ:Всъщност, ако трябва в едно изречение да формулираме някакви препоръки от социалните медии като относително по-свободни, то те биха били журналистите да са по-критични към властта и ако обичат да не използват особен инструмент „интервю с вампир.”
Георги Марчев: Точно така. И само да кажа две изречения за Диана Найденова. Интервюто е ясно, че Етичната комисия трябва да вземе отношение, безспорно. Но друг въпрос седи – трябва ли медиите в такива ситуации да взимат отношение и да покажат своята позиция и как да я покажат. Т.е. БТВ или Диана Найденова, или „Нека говорят”, или продуцентите на предаването имат ли ясна позиция – нека да я изразят и да кажат „да, ние подкрепяме новия закон за горите”. Например ние в „Дневник”, тактично, без да нападаме никой, просто използвахме нашата facebook.com страница. Сложихме една снимка на протестите срещу поправките и по този начин ние показахме по най-всеобхватния начин и едновременно с това без да нападаме никой позицията на медията.
Орлин Спасов:Все пак, ако мога и аз да добавя нещо около това прословуто интервю на Диана Найденова. Наистина така беше провал това, което се случи. Това интервю може да бъде преподавано на студенти като един пример за това как не трябва да се прави интервю в някои негови аспекти и водещата не беше достатъчно добре подготвена. Тя си изпусна и нервите просто. Реагира афектирано в един момент и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че Диана Найденова след това интервю има сили да се извини за това, което е направила. И аз мисля, че това е един много силен жест от нейна страна, който трябва да бъде ценен и лично аз бих приел това извинение, защото колко примера…Да, знам, но въпреки това този жест би трябвало да бъде ценен на фона на това, че просто такива жестове, правени от български журналисти, практически липсват. Колко примера можем да дадем ние за журналист, който през последните години се е извинил. А знаете колко много скандали, тежки гафове и какво ли не се получи в българските медии, но обикновено не следва извинение.
Водещ:Винаги в лошата новина може да се намери и нещо позитивно. Ето, сега ще го подкрепим с музикален коментар със Снежа Спасова. Колко е трудно да кажеш „съжалявам” със средствата на радио журналистиката. Замесихме и Чикаго в нашия коментар. И нека да продължим да разсъждаваме върху темата за криво разбраната солидарност и за това с кого всъщност трябва да бъдат солидарни журналистите. Доцент Спасов?
Орлин Спасов:Ами…
Водещ:Криво е огледалото. Просто Вашите данни показаха доста криво огледало.
Орлин Спасов:Да, наистина трудно, но вижте, като говорим за солидарност, за мен един от най-тревожните симптоми е, че журналистите първо загубиха солидарността помежду си като професионална група. И от тук произлязоха страшно много проблеми и всъщност това може би е една от основните причини, заради която ние имаме такава слава и не свободна медийна среда в България. Просто, защото липсата на професионална солидарност позволи на други интереси да нахлуят в медиите и да подчинят професията не на интересите на публиката, а на интересите на собственици, на редактори, на политици, на различни икономически кръгове и т.н. И за това ние все по-често ще имаме и имаме такива случаи като този, който коментирахме за Ася Пенчева от вестник „Утро” и за който говорихме и с господин Кашъмов. Защото, връщам се малко към тази тема, за да подчертая още един важен проблем, и той е не добре работещото правосъдие и липсата на справедливост, защото това също се оказа един от ключовите проблеми в медиите.
Водещ:То от формална гледна точка съдийката би казала, че така е справедливо.
Орлин Спасов:Да, но… Знаем каква е тази справедливост и на каква справедливост се радват журналистите в България. Особено, както беше подчертано в провинциалните медии. Просто има драстични случаи на физическо насилие, на подпалени коли на журналисти, на побой над децата им и т.н. Те са коментирани с вестници, тези, които искат да знаят това.
Водещ:Имахте между другото една амбиция за „Репортери без граници” и малко повече яснота около тези критерии, защото, както властта обича да казва „няма натиск върху медиите”. Това дали е така? Дали ние журналистите ходим и се оплакваме пред чужденците, за да ги излагаме, макар че вчера имаше и един такъв коментар за българите по принцип, че се преструваме на нещастни?
Орлин Спасов:Има такива мнения. Те могат да се чуят и от български журналисти, че примерно оценката на „Репортери без граници” за България в никакъв случай не е обективна, че не мкожем като страна да сме на една позиция на равно с Унгария, където има много сериозен натиск върху медиите, но в крайна сметка се оказа, че можем да сме на една позиция с Унгария, защото това беше потвърдено и от много други източници. Ние можем да допуснем чисто теоретично, че един източник поради някакви методически причини, свързани с начина, по който се набавят тези данни, може да сгреши, но когато тази информация се повтори от много източници, няма никакво съмнение в нея. Друг е въпросът, че тази не свобода се постига по различен начин в различните страни и има една съществена разлика между България и Унгария в това отношение. В Унгария правителството на Виктор Орбан упражнява много мощен натиск с инструментите на регулацията, от една страна, и второ с поставяне на наморник на обществените медии. То при нас не е такъв случаят. Тук регулацията общо взето е оставена на спокойствие. До голяма степен е омаловажена. Обществените медии, Ви знаете, че също така са до голяма степен оставени на произвола на съдбата, на доизживяване с едно постепенно намаляващо финансиране. Така че големите форми на натиск се осъществяват чрез ползване на корпоративни инструменти и всъщност това е интересното в България, че частните медии се оказаха по-сериозната зона, в която не свободата има важна тема.
Водещ:Между другото през седмицата стана ясно и че много политици по света отправят искания към google.com да сваля техни цитати от мрежата. Български нямаше сред тях. Може би става дума или за типичната българската леност, или за не до там добро познаване на тези технологии. Вашата прогноза, кратка? Или да започнем от студентите, че те са по-наясно с чичо гугъл.
Георги Марчев:Ами, ако се погледне новината, нали хубаво е, че няма български цитати. Но от друга гледна точка много от българските медии нямат сайтове, така че какво да свалят там, смисъл, властта едва ли наблюдава точно интернет базираните медии с най-голямо внимание. В мен е останало впечатлението, че по-скоро други медии гледат и например Вежди Рашидов преди малко, преди да влезем, прочетох, че има изказване, че властта винаги била виновна за всичко. Едва ли не погледите винаги критично били насочени към….
Водещ:Значи става за журналист.
Георги Марчев:Да. Това имах в предвид.
Водещ:Поли?
Полина Паунова:Властта обича да чете в България без значение дали цитатът е в online медия, offline медия или каквато и да било медия. Властта обича да се гледа по телевизора, да сменя каналите. И искам само нещо да добавя към това, което доцент Спасов казва. Освен икономическият натиск, който с това и започнахме, че всъщност настройва журналисти срещу журналисти и за сметка на всеобща любов към тази власт с огледалата. Не знам дали си спомняте. Преди две години мисли господин премиерът изпрати едно писмо към българските медии, в което ги попита дали те са независими. Това е абсолютно красноречиво за начина на управление.
Водещ: Стоян, какъв въпрос да зададе премиерът, след като напише едно-две заглавия?
Стоян Нешев:Ами той премиерът може да зададе само позитивни въпроси към журналистите, защото той е ухажван от тях в, говорим в повечето медии. Но аз искам да допълня за журналистическата солидарност. Според мен тя не може да съществува и няма да съществува, защото такава солидарност е обречена на провал. С това стана ясно и с Диана Найденова.
Водещ:Всъщност солидарността трябва да бъде по отношение на почтеността и на правилата в професията, а не…
По груб начин.
Водещ:Хубав съботен следобед. Това ми остана време да Ви пожелая от всички ни – Велина Йорданова, Слави Бошнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едно общество, в което всеки си казва мнението и то е истинско, би било по-добро.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 9.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Водещ: Преди 7 дни коментирахме кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите, защото, ако това са едни изявления, вписани в общия рекламен поток, е добре да го знаем. А ако не е, е добре да можем свободно да цитираме и коментираме, без някой да ни преследва за това. А стана ясно, че телевизиите все по-често предявяват авторски права и споделянето от гражданската журналистика в интернет бива сваляно като съдържание. За това нека си припомним в началото какво предложи точно преди 7 дни членът на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.