БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2011

Какво се случва с публицистиката в медиите?

Водещ: Какво се случва с публицистиката в медиите? Остана ли място за гражданската тематика? Интерпретацията на случващото се нежелан жанр ли стана и на диета на цитати на хора от властта ли са вече медиите? Окончателно ли рейтингът спечели двубоят с доверието? Дали предложеният обществен фонд би могъл да върне равновесието на журналистически жанрове в търговските медии и дали само парите са основен фактор в програмирането?
Тези и още много други въпроси си зададоха тази седмица медийни експерти на публичния дебат, организиран от Българския хелзинкски комитет, разбира се и потърсиха отговорите. Защо обаче нищо не прочетохме, видяхме и чухме? Какво би показало едно сравнение с европейските медии? Какви са дискусиите сред експертите в Европа и у нас? Има ли спасение от всеобщото пожълтяване и уклон към PR практиките за печелене на вниманието на публиката? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Ваня Новакова, Поли Петрова, Цвети Бахариева, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Асен Григоров: Аз съм малко несъгласен с начина, по който тук гледам, не тук – а изобщо последните седмици или месеци върви някакъв дебат около публицистиката, защото за публицистиката почва да се говори като за книга на Умберто Еко. Много е хубаво, всички знаем, че е добре да я прочетем, но седи там по рафтовете и не ти е ежедневното четиво, което е за мен всъщност огромният проблем на публицистиката. Ако тя не влезе в mainstream медиите, т.е. ако те не остане или не получи добро пространство в mainstream медиите и в гледаеми програмни слотове, това е проблем номер едно и от там нататък ще излязат и всичките други проблеми, за които сега най-вероятно ще си говорим. Така че, от моя гледна точка, призив към всички, които водим дебата за публицистиката, тя трябва да бъде там, където и е мястото.
Водещ: В медиите.
Асен Григоров: В основния медиен поток.
Водещ: Има ли още търсене на рейтинги?
Асен Григоров: Има, да. Има.
Водещ: То какво е?
Асен Григоров: Какво, какво е?
Водещ: Колко е търсенето? Нямате данни, сиреч?
Асен Григоров: Да.
Водещ: Нямате данни. Добър ден и на професор Нели Огнянова.
Нели Огнянова: Здравейте!
Водещ: Как изглежда публицистиката според Вас днес, в медиите?
Нели Огнянова: Много е интересно това, което каза доцент Спасов за резултатите от изследванията на фондация „Медийна демокрация”. По начало тази фондация върши много важна работа, защото разговорът, в който всички сме си омръзнали, фондацията се опитва да го подкрепя с данни. И аз смятам, че това е много важно анализите да определят самия ход на съдържанието в медиите. Асен казва „публицистиката трябва да получи едно добро пространство в медиите”. Да разсъждаваме малко. Кога едно съдържание, така да кажем общо, получава добро пространство, добро време в медиите? За търговските медии обикновено това се случва, когато това предаване или това съдържание има някакъв икономически смисъл. В обществените медии нещата са малко по-други, защото обществените медии имат специални функции и въпросът е дали търсенето и предлагането в момента са основание за по-специалното място на публицистиката в медиите. Казват „ няма търсене на такова съдържание”. В началото на демокрацията имаше търсене, хората се интересуваха от тези процеси, но вече за 20 години самите процеси се изтощиха, хората се умориха и няма причини да има толкова много публицистика. Иска ми се да започнем с това може ли едно общество, което претендира да бъде демократично, да стигне до извода, че няма търсене на коментарни аналитични предавания? И ми се иска да предложа своя отговор. Ако в едно общество има новинарство, независимо през какви медии минава – традиционни, нови или каквито и да е, и новинарството ни дава фактите, може ли хората да не се интересуват от обясненията? Може ли хората да не се интересуват от какви са интересите, мотивите и причините зад фактите? Според мен не може и докато хората се интересуват от това, публицистиката има място в медиите. Вече втори въпрос е, че по-различен начин трябва да върви програмирането за обществените и за търговските медии и така ми се струва.
Водещ: Каква е разликата в това говорене у нас и в Европа, доцент Спасов? Не веднъж сме казвали, че в Европа текат много сериозни дискусии на тема свободата на словото в медиите, защото в последно време всичките измервания по отношение на свободата на словото са доста нелицеприятни за европейските медии, в това число и за нас, разбира се.
Орлин Спасов: Първо, бих искал да коментирам това, което се каза по отношение на публицистиката, защото Вашия въпрос е свързан с това. Ще дам само един пример с Германия, където понятието публицистика се употребява като синоним на журналистика, защото всъщност те разглеждат публицистиката в най-етимологичен смисъл. Всичко това, което се публикува, буквално това означава самото понятие, така че искам малко да разширя обхвата на нашия разговор и да подскажа, че тогава, когато ние говорим за криза на публицистиката, ние всъщност говорим за едно по-широка криза на журналистиката като такава, в частност и на някои по-специфични коментарни, аналитични и други жанрове, свързани най-вече с някакъв вид разследване. Иначе за това какво се случва в Европа като дебат, мисля, че има една основна разлика спрямо България. Макар че проблемите ги има и там, както Вие казахте. Въобще Европа не стои много добре по отношение на свободата на словото. Има различни големи неправителствени организации отчитат през последните години, но все пак за разлика от България в големите европейски страни има една много сериозна традиция най-вече на пресата, която остава гарант чрез някои много тежки и солидни издания като гарант на едно място, в което могат да се водят тези дебати за това какво се случва вътре в самите медии. Докато при нас, тук има един много голям дефицит и рефлексията върху медиите е крайно ограничена. Тя е ограничена вътре в самите медии. Вижте колко малко хора се занимават сериозно с медийна критика, със сериозен анализ на медиите. Лично аз мога да посоча няколко имена. Буквално не повече от пръстите на едната ми ръка. Няма сега да ги споменавам, за да не правим реклама персонална, но ние тук присъстващите. Мисля, че до 5 ще стигна, така че имаме наистина един много голям дефицит и за това специално във фондация „Медийна демокрация” ние се опитваме да произведем едно ново поколение медийни анализатори, които са вън от тези зависимости, в които всички ние под една или друга форма сме, които така да се каже могат да започнат на чисто, които са необременени и които имат апетит именно към разследването и критиката, защото и това е, което липсва.
Водещ: Би трябвало да ориентира колегията в разговори за това къде са в момента.
Орлин Спасов: Да, особено това могат да направят добре такива млади хора, които наистина са неангажирани, които не могат да бъдат идентифицирани по някакъв начин през личната си история, която винаги хвърля някакво подозрение върху това, което предлагаме като анализ и т.н.
Водещ: Макар че и в момента вече има създадени лични истории. Как завършват личните истории на тези, които работиха в Re:TV?
Асен Григоров: Ами, ако питаш за екипа, всички си намериха работа. Едните захранват няколко телевизии. Други с кадри. Ако питаш за мен, аз се занимавам с други неща в момента. Извън публицистиката съм грубо казано и така.
Водещ: Професор Огнянова, има ли начин да бъде реабилитирана по някакъв начин публицистиката, независимо от това, че тя по една или друга причина – обективна или необективна, истинска или неистинска, просто я няма?
Нели Огнянова: Ами ние започнахме малко по-малко да се движим към нещо като диагноза, понеже говоря след Асен, нека да кажа, че съдбата на Rе:TV не мина безследно и това е чисто физически смисъл.
Водещ: Щом и до днес…
Нели Огнянова: Ще кажа, че и в мрежата, по линията на новите медийни услуги могат да се намерят тези бази с предавания на Re:TV и човек като търси едно или друго съдържание го вижда. Те се появяват и могат да ги използват. Т.е. винаги има смисъл дори и един проект да се окаже временен, винаги има смисъл да се види, ако той е произвел някакво съдържание, което има своето значение като регистратор на процесите, които се случват, мрежата в това отношение е щадяща и тя е така да се каже, въздава всеки му своето. Т.е. ако има търсене към тези продукти, това е едно косвено доказателство, че е имало смисъл от този проект и аз смятам, че трябва да се анализира, да се види какви са точно причините, поради които един такъв проект се оказва нежизнен, защото това може да се окаже по-нататък важно. Когато говорим за публицистика или както вече уточнихме – за коментарни, аналитични предаване и се движим по-общо към бъдещето на журналистиката, няма как да избягаме от обстоятелството, че технологиите определят една и друга инфраструктура, в която се развива процеса. Т.е. ако това не е причина за развитията, свързани с публицистиката в България, можем да говорим за причини за съдбата и едно обстоятелство, което винаги трябва да взимаме в предвид – не трябва да забравяме, че медиите в момента се променят много радикално. Ако се върнем към причините и започнем от някъде да обсъждаме причините – на първо място възниква въпросът за парите разбира се. И до каква степен животът на медиите и включително на сериозната или качествената, или отговорната журналистика е свързан с въпроса за парите? Няма никакво съмнение, че кризата, в която в момента – през която минава икономиката очерта, открои проблемите, които важат и за медиите. Т.е. медиите отразяват от една страна всичките трудности на цифровия преход, начина на заемане на ново място на медиите там и от друга страна – финансовата криза. И въпросът е как медиите реагират? Те реагират единично и групово. По-малко или повече успешно в зависимост от това дали са национални или наднационални, дали са малки или големи, дали хората имат стратегическо мислене и така стигаме до въпроса за новите бизнес модели. В началото открихте с това, госпожо Филева, че по някакъв начин качественото слово се противопоставя като че ли на идеята за рейтинги, на идеята за носене на пари. Това е един въпрос, който трябва да се изследва и който е много интересен, и който търси своя отговор. Може ли да има и качествена журналистика и същевременно тази качествена журналистика по някакъв начин да носи и пари? Какъв е отговорът? Отговорът е труден. Минава през избор на най-разнообразни потребителски модели и всъщност това, което наблюдаваме – търсенето на такъв нов потребителски модел.
Водещ: До колко обаче в това уравнение можем да вплетем и идващите избори?
Нели Огнянова: Продължаваме списъка от причините, свързани с живота на журналистиката. Друга такава много важна причина е връзката между медии и политика, което довежда до категории като независимост и безпристрастност на медиите, ако говорим за печатни издания на издателите съответно. Разбира се, че има такава връзка. По някакъв начин, въпреки че формално не е обявено, ние се намираме в предизборна обстановка. Една дълга предизборна обстановка и като че ли навлизаме от предизборна обстановка в предизборна обстановка. И няма как натискът да не се чувства. Въпросът е как реагират медиите.
Водещ: Удачно ли е да поставим заглавие „Бой с цитати”?
Нели Огнянова: Зависи от културата на медиите, но що се отнася до България – по-скоро да. По-скоро започна вече напрежението, свързано с печелене на позициите в навечерието на изборите.
Водещ: Какво да очакваме? Останете с нас, продължаваме след малко. Има ли място за публицистика в медиите? Продължаваме да разсъждаваме по този сложен въпрос. Нека обаче сега да опитаме да направим една съпоставка. Доцент Спасов, какво е съотношението между цитати на политици и коментари в българските медии?
Орлин Спасов: Ами вижте, по принцип това, което…
Водещ: Кое е здравословното?
Орлин Спасов: Това, което се отчита разбира се, е възходът на цитата и упадъкът на коментара. Въобще това, което наричаме публицистика постоянно намалява през последните години най-вече за сметка на интервюто. Има бум на интервюта. Просто почти във всички медии това е един жанр, който доминира, който е лесен за правене. Който е сравнително евтин.
Асен Григоров: Безотговорен.
Орлин Спасов: Да, често безотговорен, но често и услужлив, защото в хода на едно интервю можеш по-скоро да спестиш критика много лесно и да дадеш възможност пък на интервюирания да изрази често без критичен контрол позиции, които той иска. Но така или иначе като говорим за този упадък на публицистичните жанрове, аз искам да се върна към това, което професор Огнянова преди малко започна като една насока на нашия разговор – за това дали тези публицистични форми, разследваща журналистика и т.н. имат място и на комерсиален терен, в комерсиалните медии. И струва ми се, че все пак в българското общество има глад за подобна журналистика и ясна индикация за това е интересът, който съществува към различни публицистични форми в търговските медии. Проблемът обаче според мен е свързан с характера на тази публицистика тогава, когато тя е поставена на един чисто търговски терен. Какво се случва? Тя продължава да съществува, има я, но тези форми стават много близки като пакетиране, като предлагане до шоуто, до развлечението. Не случайно…
Водещ: Сатирично забавния стил.

Орлин Спасов: Да, първо сатирично забавния, но има неща, които са по-евтини, по-бързи за правене. Като скрити камери, различни постановки и т.н. но за това сатирично забавно, което Вие казахте, е много важно. То примерно може да се види във формата „Господари на ефира”, където имаме опит за разследване, но виждаме как тези неща, макар и често полезни и интересни в ефектите си и критично ориентирани, но в крайна сметка заобикалят най-големите теми. Те остават свързани с едни по-лесни теми, по-безопасни теми, докато виждаме, че ако погледнем по-широко, българската журналистика има, даже бихме могли да направим такава класация на топ 10 на темите табута, на големите теми табута, които практически журналистическите разследвания директно подминават. Така че комерсиалните търговски медии се ориентират към един такъв вид псевдоразследвания или по-леки разследвания, които заобикалят тези големи теми, но така или иначе ги има и това подсказва, че такъв глад в публиката за публицистика, за сериозни и критично ориентирани предавания е на лице. Но защо въобще се стигна до тази ситуация на криза на публицистиката? В крайна сметка мисля, че може да се превърти лентата назад и да се опитаме да си отговорим на този въпрос. Струва ми се, че голям принос в този упадък изиграха сутрешните предавания на телевизиите.
Водещ: Когато телевизиите започнаха да се правят на радио.
Орлин Спасов: Точно така. Когато те започнаха да се правят на радио, но често на лошо радио, защото това прехвърляне на коментари, свързани с политика от традиционните места, където те бяха по-рано, където беше публицистиката, тя беше ситуирана във вечерните пояси, знаете. Изведнъж обаче там се настаниха сериали, разни други неща, свързани по-скоро със забавления. И за да не изчезне публицистиката, тя беше така да се каже тематично прехвърлена в сутрешните пояси.
Водещ: На нея и беше дадена възможността да открива новини, но не и да даде отговор на въпроса защо има новина.
Орлин Спасов: Да, беше и дадена възможността тя да оцелее в едни големи кавички в сутрешните блокове, но там, струва ми се, че практически публицистика не се прави, защото това, което виждаме е info time, виждаме как водещите по-скоро…
Асен Григоров: Аз не смятам, че голяма беля, дето се премести на времето от вечерните пояси в сутрешните, защото пак е въпрос на телевизионно програмиране, технологии и т.н. Но сутрин много по-лесно е да влезеш в къщата на някого, практически е пленено – всеки си е в къщи.
Орлин Спасов: Аз не казах, че самото местене е лошо. А въпросът е какъв тип журналистика се случва сутрин.
Асен Григоров: А какъв тип журналистика е друго и то изобщо едната част от разговора, понеже аз още не мога да се ориентирам около какво центрираме разговора тук, но едната част от разговора е това – ако има качествени журналисти, има качествена публицистика. Той започна от това, че в момента по една или друга причина по екраните се броят на пръсти, както казахме на едната ръка, качествените журналисти. Дори сатирично, как го нарекохте?
Водещ: Забавен стил.
Асен Григоров: Забавен формат или стил – прекрасно може да се прави добра или качествена журналистика в сатирично…
Водещ: Но не е само това…
Асен Григоров: Зависи от това кои са му продуцентите, кои са му редакторите и кои са му водещите именно на това предаване. В края на краищата до там опират нещата. Иначе интерес, нали това, което Нели преди малко го отвори като тема – има ли интерес и няма интерес – има интерес, защото ако нямаше интерес, всичките външни продукции, които в момента работят в големите търговски телевизии – в Нова и в БТВ, само с политика се занимават. Ако им погледнете съдържанието – те така мислят. Обаче дори цялото им забавление минава през политиката. Те могат да се опитват да я гледат от някаква жълта или подобна страна, но там им е базираното ядрото на това, чрез което те смятат, че ще привлекат зрителския интерес. Така че има интерес. Въпросът е, че от една страна това, което беше публицистиката в момента е практически приватизирано. Т.е. редакционният контрол е извън големите медии, в случая за БНТ не говорим, защото тя е под други регулации. Но редакционният контрол практически на Нова и БТВ, имаше на скоро случай доста емблематичен с „Шоуто на Слави”, когато той обяви кой е неговият кандидат президент. И вече външните продуценти наемат на тези позиции продуценти, редактори, водещи хора, които нямат история, background в нашия бизнес. Т.е. те не знаят как да търсят информация, как да я обработват, как да боравят с нея, как да я проверяват – кое е достоверно, кое не е достоверно. И знаят, не знаят – крайният резултат е, че много не ги интересува и това от своя страна до голяма степен прави този тип публицистика да олеква много и никой да не я приема на сериозно. Ето така се завърта един голям кръг, от който много трудно ще се излезе ми се струва.
Водещ: Професор Огнянова, ако имаше политическа воля за създаване на един медиен закон, който да е по европейски рамки, смятате ли, че съдбата на публицистиката днес щеше да е различна?
Нели Огнянова: Винаги имаме декларирана политическа воля. Няма никакво съмнение. Не помня някога миг, в който да е нямало политическа воля за създаване на един медиен закон с европейски рамки. В момента има същата декларирана воля. Поемам разговора така, както Асен го започна. Той всъщност разграничи отговорността на медиите, когато говорим за съдбата на аналитичните и коментарни предавания, има отговорната журналистика – от отговорността на хората в медиите. Това са две различни теми и те еднакво ни интересуват, еднакво ни интересува, ако е търговска медия да речем какво е нейното отношение към този сегмент и еднакво ни интересува дали хората, които са там имат съответното отношение да правят отговорна, сериозна, качествена и т.н. журналистика. Много е интересен процесът или ако можем да говорим за тенденция, която се очерта. Има ли такава тенденция в търговските медии действително въпроси, свързани с политика, да се изместват към външни продукции? Има такива примери. С кандидат президентите – вече виждаме, че се създава една такава практика. Тяхното представяне да минава през външни продукции. Можем ли да произведем някакво обяснение? Може би самата медия иска да се дистанцира от носенето на отговорност, но нямаме никакво съмнение, че по закон винаги медията носи отговорност дори когато става въпрос за външни продукции, дори когато става дума да речем за рекламни клипове, които не са произведени от самата медия.
Водещ: Може би обаче това поведение е по-здравословно за самите медии.
Нели Огнянова: Можем да разсъждаваме в тази посока – защо с новата дума за някои политици „outsourcer”, защо този тип съдържание се “outsource”-ват към външни продукции? А може би това води към необходимостта от едно друго разграничаване – кога говорим за журналистика и кога медиите работят като PR агенции? И дали не е по-лесно с помощна на външни продукции да поставим въпроса без да даваме отговор? Една медия, която иначе може да претендира, да се държи като независима, именно чрез външните продукции да работи, да функционира и като PR агенция и само хората, които са вътре да могат да проверят дали това е действително така. И ако минем към конкретните хора, имаше един мит дълго време, че самите медии могат да са лоши, могат да са пристрастни, могат да са пропартийни, но за това пък журналистите, които работят там по начало са честни, по начало искат да са безпристрастни, по начало отговарят на стандартите на професията. Тази година дойдоха три големи доклада, които някак си подкопават този мит. Той ерозира и се оказва, че в България положението не е такова. Говоря за докладите на Държавния департамент на Щатите, на Freedom house и на „Репортери без граница”, в които има абсолютно директни твърдения за това, че в България има поръчкова журналистика, за това, че журналистите могат да бъдат купувани, което си е проблем.
Водещ: Всъщност един от най-изразителните примери в тази посока беше като че ли анализът как за една нощ една медия може да подмени своето съдържание и своите пристрастия към един или друг журналист, политик, доц. Спасов, мисля, че това беше също едно от важните послания на анализите, които правехте на предишните избори?
Орлин Спасов: Да, точно така, ние установихме това тревожно явление, ветропоказателно, можем да го наречем, когато със смяната на вятъра веднага се смени и политическата ориентация на цяла една група…
Водещ: За да го обясним по-безболезнено, вие правите едни облаци от думите, които най-често се употребяват или политиците, които най-често имат възможността да се изказват в медиите. Та по отношение на Бойко Борисов облакът беше, как да кажа…
Орлин Спасов: Розов… Вижте, нашият подход е малко особен. Той се опитва да определи какво е отношението на медиите към основните политически фигури и партии в страната не чрез инструментите на някакво разследване за това какви практически са тези отношения, защото ние нямаме как това да го направим, нямаме този ресурс. Ние действаме по метода на анализ на изхода, така да се каже, следим съдържанието на медиите, виждаме какво те публикуват и чрез анализа на това съдържание реконструираме, така да се каже отношението на тези медии към едни или други политически субекти. Така че по отношение на Бойко Борисов наистина имаше мощно преобръщане на конюнктурата веднага след изборите от 99-а година. Но това ние много пъти сме го коментирали. Специално по отношение на една голяма групировка българска медийна, която по най-конюнктурен начин всъщност се държи през цялото време и продължава да се държи така. Все още наблюдаваме това. Но и последните ни данни показват, че вече в навечерието на изборите Борисов продължава да се радва на едно много силно подчертано изразено положително отношение в медиите, които анализираме, макар че отчитаме и нарастването на известна критичност към неговите действия, но все пак цялостно отношението към него остава в зоната на позитивното и на неутралното. Почти няма медии, които да са силно и систематично критични към фигурата на премиерна. Иначе по отношение на две политически фигури, може би това ще бъде интересно, се наблюдава малко по-сериозна промяна през последните месеци. Това е отношението на медиите, които (…) към Цветан Цветанов, защото тук виждаме едно много добре изразено движение от преобладаващо положително отношение към преобладаващо негативно отношение, специално във вестници като „Труд”, „24 часа”, „Новинар” и др. Като дори при тези медии, при които отношението към Цветанов беше положително, като да кажем „Стандарт”, имаме известно охлаждане, макар че въпреки това по-скоро подкрепящо остава отношението и на такива медии. Единствено групата около Ирена Кръстева си запазва постоянно положителното отношение към Цветанов, такова каквото е отношението и към премиера, и към ГЕРБ като цяло. И другата фигура, която търпи промяна на отношението на медиите към нея, това е президентът Първанов, който от едно преобладаващо положително отношение, на което се радваше дълго време, сега като че ли…
Асен Григоров: И сега се радва…
Орлин Спасов: …махалото отиде в другия край, просто почти диаметрално се промени отношението в издания като „24 часа”, „Труд”, „Сега”, „Новинар”, „Стандарт” и др., които ние наблюдаваме. Така че това са двете най-интересни динамики. Те разбира се са свързани и с наближаващите избори. Но интересно е, че докато отношението към Борисов продължава да бъде подчертано положително, то отношението към правителството и към политическа партия ГЕРБ по-скоро е отрицателно, в зоната на критичността са отношенията на медиите към тези две институции – правителството и партия ГЕРБ, като отново само Нова българска медийна група запазва изцяло положителния регистър на коментарите си по отношение на правителството на ГЕРБ.
Асен Григоров: Между другото никой не пази журналистите, сега изведнъж си дадох сметка като ви слушах за обръщането примерно в рамките на „24 часа” от един вестник на друг. Значи тези хора, които вчера са писали, че политикът Х, защото няма значение за кой политик става дума, е мутра, тиква и т.н,., значи този същият журналист на другия ден вече трябва да напише, че е много такъв хубав човек, политик и т.н.
Водещ: Спечелил е народната любов.
Асен Григоров: Е, т.е. има два възможни отговора. Че този журналист вчера и днеска, или вчера е бил неискрен, или днеска е неискрен.
Водещ: Или някой го е…
Асен Григоров: Някой го е принудил, но и в двата случая изводите са, т.е. или на журналиста не му дреме каква ще напише, чака там да си получи фиша за заплатата, което е ужасно, или този журналист е бил натиснат да преглътне тази промяна. И кой пази журналистите от това нещо – никой. В смисъл, начинът, по който е структурирана, тук вече съвсем друга тема се отварян, но просто темите са много, начинът, по който е структурирана собствеността върху основните медии в България води до това нещо.
Водещ: Което значи, че отговорът на въпроса кой говори все още го няма.
Асен Григоров: Има го, сега…
Водещ: Относително обаче…
Асен Григоров: Между публичното говорене и частното говорене има разлика. Ако ние тука тримата, четиримата, извинявай, дори излезем след предаването в студиото, няма какво да си говорим, ние знаем кой говори, от коя медия кой говори. Но някак си неудобно е да го съобщим на аудиторията. Което е част също от проблема.
Нели Огнянова: Друга част от проблема е не че е неудобно, а когато се каже, че е недоказано, т.е. нямаме възможност да представим всички доказателства като пред съд ще се случи както вече се е случвало, засегнатото лице ще има възможност да се защити в съда. Но преди да продължим, искам да кажа нещо друго. Ние разбира се не обобщаваме. И ако ние кажем, има журналисти, които могат да се купуват, от това не следва, че журналистиката като цяло…да. Това трябва изрично да бъде казано. И ако има медии, които са проправителствени, или пропартийни, или прокорпоративни, не можем да направим извода, че медиите са такива. Т.е. винаги трябва конкретно да се вглеждаме в едно или друго поведение. Журналистите са много важен фактор в цялата тема за бъдещето на журналистиката. Кой пази журналистите? Тук всъщност на мене ми се струва, че правото не е толкова много силно със своите инструменти, но така или иначе можем да разсъждаваме по две линии. Едната линия е, ако журналистът наистина има качества, има желание, има достатъчно интелигентност, медията му разрешава, и той иска да тръгне в една посока към разследване на значими случаи, трябва да има средства той да бъде насърчаван, подпомаган, защитаван. Защото естествено, особено ако е разследва нещо, всяко разследване е сблъсък. Това се вижда ежедневно. От друга страна, ако има симптоматика вътре в една медия, че може да се случи журналистът да се възползва от възможността да громи или пък напротив, да прави PR, първият, който трябва да реагира е редакционната колегия. Т.е. става дума за жизнеността на стандартите вътре в самата колегия. И струва ми се, че в това отношение също има известен упадък.
Водещ: То има тишина според мен.
Нели Огнянова: Или тишина, може би поради кризата, може би поради това, че пазарът се консолидира, пазарът на труда за журналистите не е така положителен, както е бил други години, струва ми се, че журналистите са в много тежко положение също.
Водещ: Възможен ли е Уотъргейт у нас и възможен ли е Лари Кинг у нас?
Орлин Спасов: Ами да се надяваме, че е възможно, но разбира се, трябва да има цялостна среда, много добре развита, със защита на журналисти, с качествена журналистика, за да могат тези феномени да бъдат възможни. И докато ги нямаме, така те не че не може да се появят, но ще бъде случайност по-скоро, няма да бъде част от една систематичност, която да произвежда такъв тип журналистика.
Водещ: …псевдоразследване, както го наричате?
Орлин Спасов: Дали е трайно?
Водещ: Да.
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че е абсолютно трайно, за съжаление, тъй като…
Асен Григоров: …удобно се оказва за всички участници…
Орлин Спасов: Което е аспект и на псевдожурналистиката, ако щете…
Водещ: И се доближава на по-малко от една ръка разстояние до PR-а.
Асен Григоров: Иначе за Лари Кинг да кажа, две предавания има в момента по българския ефир, които се конкурират с Лари Кинг. Едното му е откраднало фона на студиото и масата и столовете, а другият му е откраднал тирантите. Сега да не ги споменавам, но пуснете си телевизора събота и неделя и ще видите…
Водещ: Да де ама то с реквизит не става тази работа, по друг начин може би става.
Асен Григоров: Аз го намирам за комично, но това е факт. В смисъл, фонът на едното предаване е 80% да кажем взет от този на Лари Кинг, и масата и столчетата с една особена форма, а другото пък има едни тиранти.
Орлин Спасов: Настина само с дизайн в студиото и с аксесоари няма да стане добрата журналистика.
Асен Григоров: То това е наистина проблемът, много ментета, и понеже няма критерий, от една страна, няма истинска конкуренция, от друга, и ментетата започват някак си да стават норма.
Водещ: Официонали, официални, стават официози. Доколко един обществен фон, който да стимулира журналистите, би могъл да поправи нещата и кои са последните промени, внесени в Закона за радиото и телевизията, който пък експертите наричат пачуърк?
И за да стане ясно доколко публицистиката и нейното място в медиите днес има някаква връзка с парите, най-лесният начин да отговорим на този въпрос като че ли е като погледнем към поредните промени в закона за радиото и телевизията, за които вече стана ясно, какво идват да ни кажат тези промени, проф. Огнянова?
Нели Огнянова: Това е един възел от въпроси, щастливи няма. По тази тема щастливи няма, защото трябва да се намери някакъв баланс. Винаги участниците имат различни интереси, каквито и да са промените, на част от участниците на пазара се струва, че те са в полза на останалите и обратно. Тези промени са внесени, ако трябва генерално да се определят, са внесени от гл.т. на обществените медии и като че ли по-скоро от гл.т. на БНТ все пак, защото едната част от тях се отнасят само до БНТ. Става въпрос за отстраняване на някои ограничения пред търговското слово в обществените медии. Поначало да си спомним, има европейски ограничения колко реклама и търговско слово да има в обществената телевизия. Българският закон е внесъл много силни ограничения за обществената телевизия и малко по-слаби за общественото радио. От години, откакто съществува законът, е известен стремежът на БНТ да отстрани тези ограничения, или поне да ги смекчи. Това желание на БНТ винаги е срещало много мощен отпор от страна на търговския сектор. Неговият аргумент е аргументът на търговския сектор, обществените медии получават бюджет, и това им е достатъчно. Не само че не трябва да се либерализира режимът на рекламата, а дори ако може БНТ и БНР не трябва да имат реклама. И това обсъждане с различен успех върви през годините. В момента се прави една крачка в посока към интереса на БНТ и нейните зрители и радиото. Първото, което се прави е, че ограничението за праймтайм отпада, което означава, че повече реклама може да съществува в т.нар. праймтайм на БНТ. Има някакви изчисления в мотивите за какъв обем новопривлечена реклама става дума, не всички са съгласни, но такъв ефект ще има. Второто изменение е свързано с допускането на т.нар. позициониране на продукти в програми на БНТ и БНР, като за радиото въпросът е доста теоретичен. Аз самата съм се опитвала да описвам какво би представлявала една продуктова реклама в радиопрограма…
Водещ: Звук на отваряне на безалкохолно…
Нели Огнянова: Точно така, прекрасен пример – звук от отваряне на безалкохолно например, но все пак някои трябва да уточнява дали става дума за бира и каква. Или пък безалкохолно от какъв вид.
Орлин Спасов: Сега във Франция този дебат да не се споменава Фейсбук и Туитър.
Нели Огнянова: Да, името на марката. Та в тази посока има либерализация. И третото изменение, което е в тези програми е свързано с разпространението на програмите извън България. Всъщност в тази посока измененията предвиждат две неща, защото те са още изменения, минали са само през медийна комисия, проект. Две неща. Първото е, че се въвежда технологично неутрален принцип, т.е. освен чрез спътник програмите на БНТ и БНР мога да се разпространяват чрез всяка среда. И второто изменение е, че изрично се записва, че за това се плаща със средства от бюджета. Струва ми се, че по подразбиране това и сега е било така, без да съм сигурна, но няма как да бъде иначе. А сега вече тези средства ще се разпрострат и върху разпространението, каквото и да е то, не само чрез спътник. Когато говорим за пари, непременно трябва да споменем нещо, което посветената аудитория знае, а пък останалата не се интересува от това, и това е, че в закона има предвиден фонд радио и телевизия, който никога не проработи, защото първоначално беше предвидено таксите да бъдат заедно със сметките за електроенергия…
Водещ: После с водомера…
Нели Огнянова: А след това настъпи в България приватизация на електроразпределителните дружества и оказа се, че временните решения временно държавната субсидия да продължава да финансира БНТ и БНР се оказаха много трайни и до ден-днешен това трайно решение – финансиране през бюджет. За това време обаче, за тези 11-12 години дори държавите, които бяха предвидили такси, постепенно започнаха да се отказват от тях, защото таксите са на трайно устройство, а преди години се знаеше, че крайното устройство е телевизор, а вече не се знае какво е крайно устройство, всичко е дисплей. Затова финансирането през бюджета е едно устойчиво решение, но въпросът е, първо, има ли държавата достатъчни възможности, за да има достатъчен бюджет в този фонд, и вторият въпрос е принципите и критериите, по които средствата в този фонд се разпределят. Това, което трябва да кажем е идеята напоследък този фонд, също така спорна от гл.т. на това, че има различни интереси, този фонд да бъде отворен и към качествени, аналитично-коментарни предавания в търговските оператори. Това е стара идея. Така е заложена идеята и в закона, и не се изпълнява. Смята се, че пред тази идея има бъдеще. Нещо повече, печатните издания имат идея по подобен начин да се създаде една специална програма в национален фонд „Култура”, където отново на базата на специално определени критерии да се финансират качествените издания в обществен интерес.
Водещ: Вече оттук следва въпросът, при положение че в обществените медии има наистина въведени строги правила и регламенти, така щото да не се стига до откровен политически PR, това не се случва в търговските медии. Как гледате на откровения политически PR, който се случва в момента и за който твърде малко се говори като че ли?
Асен Григоров: С цялото съзнание, че не съм юрист и трудно ми е да формулирам точно какво трябва да се случи и как трябва да се случи, аз смятам, че законът, бъдещият закон или чрез поправка трябва да пази интереса на зрителя. Интересът на зрителя, когато той гледа политическо или публицистично предаване е това да има ясна идентификация кой говори, какви проблеми дискутира, колко е искрен този човек и т.н. Това може да стане, ми се струва, единствено чрез регулация в закона, така че търговските оператори да носят цялата редакционна отговорност за публицистичното съдържание, и според мен няма никаква логика външните продукции да имат право да се занимават с политика. Нито доври и продукционна логика и производствена логика няма една телевизия да аутсорсне, така да се каже, политическите си предавания на външен продуцент. Тъй каъто те не са скъпи като инвестиция, това не са някакви големи шоуто, в които се изискват сцени, студиа, осветление и многобройни камери, ефекти и т.н. Производството на публицистиката е доста по-просто, така да кажем, и в този смисъл според мен просто законът трябва ясно да вмени отговорност на търговските оператори да произвеждат собствените си публицистични предавания.
Водещ: Може ли да има обективност при разпределение на средствата от един такъв фонд?
Асен Григоров: Извинявай, само още една дума като аргумент, и тя е публицистичните предавания те какво са, те са следствие на новините. Ако една телевизия произвежда новините и в края на краищата, слава богу, новините не са джиросани на външни продуценти, май, законът го забранява…
Водещ: Забранява го, да, категорично.
Асен Григоров: Всеки коментар е следствие на някаква новина. Ако телевизията Х произвежда новините си, редно е да произведе някак си и да носи отговорността и за коментарите и анализите, които следват тази новина.
Орлин Спасов: Ами вижте, пак наистина опираме до един сложен въпрос, който не може бързо да получи разрешение. Това е част от един дебат, който върви не само в България. Вижте и примерно непрестанните критики на Мърдок към…
Водещ: Защо обаче в България вяло върви, защо гражданското общество в Италия, в Унгария някак си каза думата, а тук се водят един вид твърде бутикови теми?
Орлин Спасов: Така е, така е, но все пак има гражданско общество в България, нека не бъдем така крайни в оценките, има известна чувствителност. Но да кажа за този обществен фонд, трябва да си довърша мисълта си и за този спор между Рупърт Мърдок и Би Би Си. Знаете, че Мърдок, всъщност Би Би Си му е централният враг, така да се каже, и той непрекъснато обвинява всъщност Би Би Си като институция за това, че ползвайки определени привилегии, идващи от нейния статут, всъщност Би Би Си е извадена от конкурентната среда, в която са принудени да съществуват частните медии. И струва ми се, че бъдещият закон трябва да намери този много труден баланс, това е част от отговора ми за този обществен фонд, трябва да намери този много труден баланс едновременно да гарантира стабилност, устойчивост и независимост на обществените медии и същевременно да не ги изважда от тази конкурентна среда, защото това няма да бъде много здравословно за тях.
Водещ: Доколко обаче този пример е реален и у нас, независимо че не става дума за Рупърт Мърдок, а за друг.
Орлин Спасов: Ами как да кажа, аз не мисля, че тук случаят е еквивалентен на Би Би Си, защото ето, това, което каза и проф. Огнянова…
Водещ: Както и случаят с Мърдок не е еквивалент…
Орлин Спасов: Да, макар че той присъстваше тук и видяхме какво представлява „Нюз корп” и в България, макар и… Да, и все още присъства разбира се. Но във всеки случай това, което виждаме с тези идеи БНТ и БНР да имат повече реклама, лично моето мнение е, че това е нож с две остриета. Има много опасности пред този процес, защото фактически се случва едно плавно, незабележимо приватизиране полека-лека на обществените медии, първо през разширяване на обхвата на рекламата и после през тези външни продукции, които и при тях много често навлизат, не само в търговските медии. И затова аз съм раздвоен в отношението си към този обществен фонд. Разбира се, смятам, че той по принцип е нещо добро. Какво лошо има в това да има едни пари, които на някакъв конкурсен принцип да се разпределят за насърчаване на качествена журналистика…
Водещ: Ами може би, ако правилата са еднакви и за търговските, и за обществените медии.
Орлин Спасов: Да… обаче предвидено е той да обслужва и обществените, и търговските медии и двете да могат да го ползват като източник, разбира се, чудесно е. Но аз се безпокоя от самия факт, че ние тръгваме към едно такова политическо решение, което в крайна сметка извежда журналистиката вън от медиите. Качествената журналистика започва да разчита не на самите медии, където тя би трябвало да се прави, а на някакви външни донори, което за мене само по себе си е проблем, не че такъв фонд би свършил лоша работа. но мисля, че когато НПО, например започнат да плащат за разследваща журналистика, затова защото тя не може да се направи добре в медиите, когато планираме да правим някакви фондове, които ще насърчават дейности, които по подразбиране би трябвало да се насърчават от самите медии, ние вече имаме тежък проблем. Самият факт, че ние обсъждаме създаването на този…
Водещ: Какво е решението на този проблем? Обществено говорене, говорене сред медийните среди, или декларирано политическо желание да бъде решен?
Орлин Спасов: Разбира се трябва тука един много широк дебат да се стартира какво да се прави, с широко участие
Асен Григоров: Трябва да се обучават журналисти. …частните търговски оператори, големите, който е свързан и с въпросните външни продукции, е, че имайки отвънка хора, които се преструват, че произвеждат политическа публицистика и предавания, няма никакъв стимул за хората вътре от самите нюзрумове на телевизиите да работят, да се развиват…
Водещ: Важно е да се знае безспорно, че да се снишим не е реплика от песен на „Ъпсурт”, а една друга реплика. Хубав следобед!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.05.2011

Водещ: „Ако нещо ни е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена!” – Бойко Борисов. Две неща ни трябват на земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов.” Когато си еднакво отдалечен и от премиерския пост, и от поезията, волните полици са готови да направят големи глупости. С това започна снощи неформалният ни диалог с /…/ в Фейсбук. В последно време културата на българина става все по-обща, си помислих, гледайки новинарските емисии. Направо е на път да изчезне напълно културата на българина. Дали едни матури за политици няма да помогнат? Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал – ето, по тази схема може да се организират матурите за политици. Имаме си парламент, имаме си квестори, само матурата да не е по книгите на Божидар Димитров. На което /…/ ни отговори „Миксът е взривоопасен и на „Жълтите павета” никой не му прави впечатление”. Така сменяха на времето и имената на хората. След като прочетох това се досетих за един мой стар коментар, който бях нарекла „Шифърът на мъдростта”. Чуйте следващите редове и сами преценете дали звучат актуално към гледаните от всички ни вчера новинарски емисии. „Размяната на хляб над оградите карала хората някога да проумяват различните наричания при омесването му. Така празнуващи и приобщени към празника си говорили и се чували. Не се налагало да се надвикват. И днес – в идеалния център на София, продължават да си съжителстват три храма на три вероизповедания – църква, джамия и синагога. Оградите да почти незабележими, но над тях се разменя не хляб, а децибели. Атака събира подписи срещу високоговорителите на джамията с високоговорители. Питам хората какво им пречи мюсюлманския призив към молитва, подписващите се не обичат да отговарят. Подминалите поканата да се включат към протестиращите пък отговарят на въпроса ни с въпрос – „Ами ако някой започне да събира подписи срещу камбанения звън на християнските храмове?” Надвикването е по принцип занятие, което отива на не порасналите ни синове и дъщери в детските градини и то когато им възложат да измислят приказка с неочакван край. При възрастните истории с неочакван край могат да разкажат тези, които са нещо повече от фенове. За да станеш фен, да станеш фен обаче днес е много лесно и рутинно занимание – това е като да намериш оправдание да не си перфорираш билета в трамвая, да дадеш стотинки на кондуктора във влака. Дали растящите днес деца някой ден ще започнат да събират подписки срещу дрънчащите трамваи – само бъдещето ще покаже. Кой обаче ще им даде да вкусят онзи хляб, дето някога са разменяли над оградите, е въпрос, който звучи безсмислено за подписващите се или протестиращите по един много съобразен начин вчера. На тях им стига да чуят, че в определени часове, шумът е дразнещ или пък че тротоарът е зает. Времето им да се замислят за после обаче никога не стига. Помните ли, пак преди време, преди избори, имаше подписка срещи високоговорителите? Тогава попитах тогавашния заместник кмет Цветан Цветанов имаме ли административна защита срещу надвикването и той отговори по сходен начин, както и вчера. Не трябва да отиваме в другата крайност да забраняваме. Въпросът е да има толерантност. Та, хлябът омесен с популизъм, все още се харчи, даже няма и нов сюжет, както забелязахме вчера. Дали биха го яли обаче дори истинските фенове на стадиона, няма кой да отговори. Има връзка обаче между негативизма и проявите му. Скандали „Презареждане”. Кой скандал натежа повече в медиите – арестът на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, мащабните промени във висшата администрация или вчерашните сблъсъци пред най-голямата джамия в София, предвождани от парламентарно представена сила? Темите ще коментираме днес в Валери Найденов, който написа как арестът на шефа на Международния валутен фонд може да промени нации, континенти и световни валути. С Весела Смилец, редактор в Българската национална телевизия. Със Светлана Божилова – медиен експерт, както и с младите ни колеги от „Куку презареждане” – Камелия Петрова и Ангел Иванов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Кристина Ралиовска, Деси Сапунждиева, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Сега добър ден на гостите ми. Весела Смилец от Българската национална телевизия.Добър ден!
Весела Смилец:Добър ден!
Водещ:Светлана Божилова – медиен експерт.
Светлана Божилова: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Ивайло Петров и Камелия Петрова.
Камелия Петрова: Здравейте!
Ивайло Петров: Добър ден!
Водещ: Съвпадението е случайно – просто фамилия. А сега добър ден на – ще ви помоля да си сложите слушалките, добър ден и на Валери Найденов.
Валери Найденов: Добър ден!
Водещ:Пошегувахме се, че ви поставих задача при уговорката за вашето участие да измислите име, т.е. заглавие и за българското скандално събитие, защото сега ще ви помоля да направим един коментар кое натежа повече в българските медии. Кой скандал? Навсякъде идват избори. Навсякъде има скандали. Дали арестът на директора на Международния валутен фонд, вече бивш в ДСК станал известен, или административните – поголовната сеч във висшата администрация, или вчерашната проява пред столичната синагога.
Валери Найденов: Ами, аз бих заложил на боя пред джамията. Не само защото е скандален сам по себе си, а защото показва една ескалация от умислени скандали, религиозна нетърпимост, неща, които общо взето бяха непознати в нашата политика до преди година – две и сега изведнъж избухнаха.
Водещ: До колко е притеснителен фактът обаче, че това е един стар сюжет. Сигурно си спомняте. Тогава не се стигна до сблъсъци, когато имаше подписка срещу високоговорителите на джамията, но в замяна на това сега се стигна.
Валери Найденов:Такива събития са много планови по принцип. От една страна такова нещо може да предизвика или задълбочаване разбирането на етносите у нас, което е абсолютно безсмислено и няма дълбока причина. Въобще наистина се нарушава етническият мир. Но от друга страна – показва, че тази партия вече е доведена до отчаяние, защото това, тези са постъпки, които говорят за отчаяние. Сега, аз знам, че за това може да се говори без край, но искам да наблегна на това, на което някои казват популизъм, аз бих го изказал – чисти лъжи, лицемерие на всичките тези постъпки. На някои партии. Например постоянно се редува и от Атака, и от ВМРО, и от РЗС за референдумите. Постоянно вадят и предлагат референдуми, които повечето от тях са незаконни по принцип, неконституционни. В същото време, когато се гласува законът за референдуми, никой от тях, нито един от тях не се обади. Аз внимателно четох всички дискусии, както при предишния, така и при по-предишния парламент. Например при по-предишния парламент ВМРО въобще не взе думата. Всички си спомняме кои бяха радетелите, за да има един по-либерален, по-демократичен закон за референдумите и това бяха Кошлуков и Янаки Стоилов. Всички си спомняме кои бяха против, обаче не си спомням ВМРО въобще да е взела думата и да каже каквото и да е. Това важи и за Атака. И виждате какво е лицемерието. Когато се решават инструментите, когато се дискутират инструментите, за да може народът да поиска повече права, тези хора не се обаждат. Те не дават на хората инструмента. Когато обаче вече всичко е решено си ходят и си правят изцепление или си предлагат референдуми, които са, както казах, противоконституционни.
Водещ:Но в замяна на това всички политици обичат телевизионното студио на референдуми.
Валери Найденов: Аз лично не го гледам много, защото, да ви призная, са ми крайно досадни тези безумни и безсмислени приказки. Или трябва да се говори за демократичните инструменти, чрез които се предава властта, чрез които народът да може да влияе върху властта – или вече няма никакъв смисъл да се говори за текущите скандали.
Водещ:Разбира се ние – журналистите повече от това не можем да направим. Все пак, съгласете се, че някак си…
Валери Найденов:Можем и сме крайно виновни, защото всеки път, когато се обсъждат тези теми, които споменавам- аз споменавам, добавям и избирателна система, добавям и разделението на властите, огромна част от журналистите заемат абсолютно реакционни позиции. Те сякаш губят дори и елементарна логика. Мога да ви извадя доста коментари, които от един пропорционални избори правят извода колко са вредни мажоритарните избори. От екцесиите на едни пропорционални избори се водят изводи за мажоритарни избори. Това е толкова глупаво и на пръв поглед, и както и да се задълбочиш, но това се прави редовно и всеки път, когато се вдигне тази тема. Невежеството в нашите колеги по тези въпроси е фрапиращо, толкова глупости се извличат всеки ден. Що се отнася, ако се върнем към етническите проблеми, има една тема, която аз съм писал и много хора са на тази страна. Просто трябва да се премахне двойното гражданство – за това става дума. Това е нашият проблем. Не става дума дали те са турци, не става дума дали дори са българи в Македония /…/
Водещ:Малко изпадаме в извращение. Вчерашният коментар, в четвъртък по-скоро, на Валери Найденов за скандала с бившия шеф на Международния валутен фонд, носеше името „Фелациото, което ще разтърси света”. Всъщност, най0важното послание за хората би било това, че изтървахме доброто ченге и сега ще гоним лошото. Това ли е, Господин Найденов? Това ли ще стигне до хората или разчитате повече неща да стигнат от този коментар?
Валери Найденов:Аз първо искам да се върна на досегашните теми, двете дами – с най-голямо уважение съм категорично несъгласен с техните съждения. Първо в българския печат има много добри анализи и коментатори и аз мога да изброя 10 – между другото е предостатъчно за една такава нация, говорим за сериозни коментатори. Проблемът не е в това. Проблемът е в това, че в крайна сметка журналистите и медиите са принудени, те са принудени да изпълняват това, което правят собствениците и между другото до тази ситуация се стигна – аз мога да говоря без край на тази тема, по вина на редица компетентни органи, които трябваше да регулират конкуренцията, които трябваше да забранят дъмпингите и ще се върна много години назад. Включително и тези, в които участваха и двете уважавани дами. Не ги обвинявам тях конкретно, но цензурата се намеси много пъти през последните 20 години срещу журналистиката.
Водещ: Весела Смилец никъде не е участвала, само да ви кажа.
Валери Найденов:В СЕМ.
Водещ:Весела Смилец никога не е участвала в СЕМ.
Валери Найденов:Извинявам се.
Весела Смилец: Никога, да.
Валери Найденов: Но не съм съгласен да се уеднаквява свободата на словото с поведението на една чиновничка. Това няма нищо общо. Хайде да оставим министерските чиновници на страна. Те си имат вътрешна дисциплина и аз лично я уважавам тази дисциплина. Аз държа за свободата на словото в медиите и сега – проблемът с медиите е, че общо взето са собственост на олигархията и журналистите са принудени да защитават техните позиции по всички фундаментални проблеми на демокрацията. В противен случай те ще изхвърчат. Те ще останат без поминък и трябва да ходят да копаят, да гледат овце някъде.
Водещ:И картофи да съдят, както е новата повеля.
Валери Найденов:И аз говоря за конкретни неща. Говоря за съвсем конкретни решения за всеки конкретен проблем. Що се отнася за Строс-кан – мисля, че не сте разбрали, както много хора не разбраха каква е темата. Аз исках да обясня това събитие. Какви огромни последици може да има въобще за световната валутна система и за съдбата на много нации. Т.е. за съдбата на Европа. И точно няма значение кой крив – кой прав. Важното е ние да схванем колко много е заложено върху една неприятна случка. Между другото имаше едни коментаторки, които ме обвиниха в сексизъм. Това е абсурдно, защото първо самият материал изобщо не става дума за секс, а става дума за икономика и международна политика, за геополитика. И второ – аз никога не бих одобрил в никакъв случай такова ужасно престъпление. От друга страна човекът още не е осъден. Той категорично отрича и сме длъжни да проявим съмнение. И има много неща, които натежават в правото ни на съдии. Аз мисля, че всички, които обвиняват, тези, които се съмняват в сексизъм са абсолютно антидемократично настроени. Те какво искат? Искат всички като едно стадо да приемат всичко, което се случва, за чиста монета. Мога от днес, а и цяла седмица, да ви говоря колко много случки имаше, когато подобни организирани провокации обърнаха ходът на историята или бяха използвани, за да се избиват милиони хора, както беше с „Томкинския инцидент”. Оказа се абсолютна инсценировка. Или пък, хайде да не говорим за това, че е имало оръжие за масово разоръжаване, масово унищожение в Ирак. Ние, нашата работа – на журналистите, е да се съмняваме във всичко. Журналист, който веднага тръгва със стадото, накъдето го поведе поредният пастир, той не струва и 5 ст.
Водещ: И всъщност вашето съмнение, че изборите в Международния валутен фонд вече се състояха. Т.е…
Валери Найденов:Не твърдя. Напротив. В момента се води много сериозна битка. Изключително сериозна битка в Международния валутен фонд. Значи най-сериозната претендентка е финансовата министърка на Франция в момента, но има група държави, които са организирани да настояват за председател от техния свят. Така да се каже от развиващите се страни.
Водещ:Нейната теза беше, че медиите злоупотребяват със сапунените американски сюжети. Също бяха намесени медиите. Че те са криви не само у нас, а и по света.
Валери Найденов:Журналистът е длъжен, за разлика от обикновената готвачка, да мисли двата варианта едновременно. Той е длъжен да се съмнява и да приема едновременно. Поради простата причина, че истината е нееднозначна и ние няма начин да знаем. Ние сме длъжни да употребим разумът, а не емоцията, а за да се стигне до разумно мнение по даден въпрос, е много по-трудно и много по-сложно. Това е нашата професия. И трябва да изберем този по-трудния и по-сложния път, отколкото чрез някакви заложени емоции да кажем „А, този дърт изнасилник”. Или да кажем „Ах, тази невинна жертва на американския милитаризъм!” Да кажем. Това е нашата професия. Ние сме длъжни да се съмняваме.
Водещ:Светлана Божилова с реплика.
Весела Смилец:
Светлана Божилова: Аз много се радвам, че си говорим за нашата професия.
Валери Найденов: Когато казвам нашата имам в предвид себе си.
Светлана Божилова: Не е хубаво. Журналистиката все пак е професия, която формира обществено мнение. И едва ли един човек, колкото и да е добър, може да формулира и е достатъчен да формира обществено мнение. Що се отнася до…
Валери Найденов: „Тази мандра формира обществено мнение” – отново е бюрократична. Ние сме длъжни да информираме и да се съмняваме. Да разглеждаме различни версии.
Светлана Божилова:Вижте, нали мога да продължа и да има един толерантен диалог? Както виждате, не започвам с това, че когато съм била член на Регулатора, в националния съвет за радио и телевизия, винаги съм била критична към властта и регулацията и може би за това след кратко време изпаднах от регулацията и започнах да работя за европейски институции. Не се преживявам като чиновник, но това е вече лична теза. Нещо друго искам да ви кажа. Журналисти и анализатори има добри. Специалисти в различни области също има добри, но единствено и само в полето на медиите те могат, не говоря за блок, сфера в интернет все още, макар че и там става значим диалог. Техните тези, виждания, могат да стигнат до гражданите, до читатели, зрители, слушатели през медии. В този смисъл делението на журналисти на добри и лоши медии, които не изпълняват своята функция, обслужват олигарси или от някакви политикоикономически интереси – някак си не е достатъчно за мен защитима и ще ви кажа защо. България в момента, професионалната общност едва ли дебатира своите проблеми и се обединява около някакви професионални ценности. Журналистическите съюзи според мен даже гласът им не се чува. Няма да говоря в какво състояние са, защото няма техни представители, така че, ако журналистите сами не говорят за своите проблеми, за качествата на журналистиката, за дефицитите, за възможността, както в други страни членки на Европейския съюз – да бъдеш журналист е изключително ценно.
Валери Найденов: Ама, чакайте! Я ми кажете – значи според вас излиза, че ние конкретно журналистите сме виновни. Така ли? Че ние сме необразовани, неграмотна паплач.
Светлана Божилова: Не, казвам, че и ние сме там. Не можем да кажем медиите, вестниците, радио и телевизия.
Валери Найденов: Кога сте работила в медия, за да знаете какво означава да ви уволнят, заради това, че сте казали нещо.
Светлана Божилова: Ами, то мен ме уволниха от НСРТ, няма значение.
Валери Найденов: Извинявайте, но аз, когато ставаха тези изцепки примерно за радиото, аз не си спомням някой да е гласувал против.
Светлана Божилова: Аз непрекъснато гласувах против. Съзирах европейски институции. Бях заедно с протестиращите на улицата. Вие не помните
Валери Найденов: Имаше гласове „въздържали се”.
Светлана Божилова: Не е вярно това. Просто не е вярно!
Валери Найденов: На НСРТ нямаше нито един глас против.
Светлана Божилова: Ама това въобще не е вярно, съжалявам много, във всички случаи съм била против, върнете се и прочетете.
Валери Найденов: НСРТ беше и все още е, вече не е НСРТ, а е СЕМ…
Светлана Божилова: Вижте, в момента говорите неверни данни, защото аз и Георги Лозанов бяхме през цялото време против…
Валери Найденов: Георги Лозанов беше въздържал се през цялото време. Никога през цялото си членство не е гласувал против.
Светлана Божилова: Добре, аз съм гласувала против, може да се върнете и да видите в протоколите и във всички решения на органа. Просто това е невярна информация, и го казвам официално в национален ефир.
Валери Найденов: Аз официално казвам, че това е вярна информация. И ще ви кажа, че държавните чиновници независимо дали се правят на обществен орган или не, са си чиновници. И това, че вие стоварвате върху самите журналисти цялата вина за тази ситуация в момента, аз го намирам за крайно некоректно…
Светлана Божилова: Не и на медийните специалисти, те са част от тази професия…
Валери Найденов: Медийните специалисти, първо, нищо не разбират от медии в България, и второ, та с чиновници. Вие знаете ли колко хора журналисти има с разбита тежка съдба, защото са казали истината. Колко хора взривени, колко хора пребити, колко… С какво право имате вие да оневинявате олигарсите и да обвинявате конкретните хора, които са отдадени на тази професия. Ако това не бяха честни хора, те не биха се хванали с тази професия.
Водещ: Това е така, г-н Найденов, аз ще си позволя тук едно отклонение, което рядко правя, но аз бях от тези уволнени, за които говорихте…
Валери Найденов: Аз съм уволняван…
Водещ: Е, вие водите в резултата, безспорно, не мога да се сравнявам с вас…
Валери Найденов: И сам съм си напускал.
Водещ: Искам да кажа, че е много добре на територията на една обществена медия да се водят такива разговори за стандартите в професията. Така ги наричат експертите, а иначе за правилата, които спазваме…
Валери Найденов: Кои експерти, по какво са експерти – по чиновническа регулация? Ако извадя през годините какви закони за печата бяха предлагани, ще ви настръхне косата, и Кадафи не би измислил такива.
Водещ: Ама няма, няма закона за печата, сега съгласете се.
Валери Найденов: Няма, защото хората бяха възмутени. Няма, защото ако отворите в американската конституция, ако не се лъжа в Петата поправка май че чеше, абсолютно е забранено да има закон за печата. И когато докарвате американски експерти, те винаги казват, чакайте бе, за какво ви е закон за печата. Ей сега в момента също се движи един закон, който отделно формулира наказание…
Водещ: За клеветата ли?
Валери Найденов: Да, въпреки че има в Наказателния кодекс тази точка…
Водещ: Така е, да, ние сме коментирали този въпрос…
Валери Найденов: …тази точка бе дискутирана, ако не се лъжа преди десетина години и международната общественост се намеси, за да се смекчи тя. Става въпрос за НК. Но тези хора, които се правят на законодатели, те не са разбрали, че има (…), в който клеветата е конституирана като престъпление и където има сериозни наказания, наказателно престъпление. И сега мислят втори закони. И отново ви казах, когато говорите за свободата на журналистиката, хайде питайте журналисти, които са платили с нещо тази свобода…
Водещ: Ами аз защо ви питам вас според вас? Аз ви питам вас все пак. Добре…
Светлана Божилова: Възможността да се плати свободата също е естествено състояние при журналиста, както и съмнението, на кой когато му се случи.
Валери Найденов: А това, че в момента е изкупена две трети от печатните медии и предстоят да бъдат изкупени още доста от една и съща сила с едни неизвестни пари, в които веднага настъпва такава мрачна средновековна цензура…
Водещ: Поне в това студио…
Валери Найденов: А това, че сто на сто разпространението на вестниците е в едни ръце, едни и същи ръце, и ако човек иска да продаде дори една бройка, трябва да коленичи пред тази неизвестна мрачна…
Водещ: Всички тези неща са коментирани в това студио.
Валери Найденов: Защо уважаемите семове не са предложили да се разбие ето тази, ето този монопол, който е абсолютно опасен за държавата, за националната сигурност. Става въпрос за монопола върху разпространението.
Водещ: Лошото е, че ние журналистите само можем да зададем въпроса защо, но…
Валери Найденов: Ето това са въпросите, а не да ме обвинявате, че нямало в България коментатори и анализатори. Как да няма, има великолепни. Аз мога да ви говоря половин час за тях.
Водещ: Много ви благодаря за това участие! Очевидно…
Валери Найденов: Кога уважаемите членове на СЕМ са написали през живота си критичен материал, истински критичен спрямо властта, кога? Знаят ли какво значи, какво се случва с човек, който ги пише тези неща?
Водещ: Ами знаят.
Валери Найденов: Не знаят, защото докато не го изпитат на гърба си чиновниците, няма да разберат.
Водещ: Много ви благодаря! Валери Найденов по телефона в коментар за най-скандалното събитие на седмицата и изобщо за свободата на словото.
Разгорещени коментари в Клубът на журналистите днес, презареждане преди избори политическите скандали по света и у нас са много. Досега коментирахме вътрешните и външните и се опитвахме някак си да ги съпоставяме. Сега ще ви кажа за едно друго презареждане, което предстои, и то е Ку-Ку. Тук са Камелия Петрова и Ивайло Петров. Пак ще отбележа, че връзката, съвпадението на фамилиите е случайно.
Ивайло Петров: И чисто колегиално.
Водещ: И чисто колегиално. Но да ви попитам, вие нямате бекграунд за тези събития, в смисъл, професионален натрупан. На какъв език говорим, разбирате ли за какво говорим?
Камелия Петрова: Разбира се, че разбираме за какво говорите. Ние сме в края на образованието си, 4 години не са достатъчни един човек да стане журналист, в това съм абсолютно убедена, и съм още по-убедена заради това, което чухме преди малко. Много години явно трябват (…) и това пак не е гаранция, че ще стане журналист.
Ивайло Петров: В крайна сметка журналистиката няма един момент, в който казваш аз вече съм журналист. Според мен това е професия, която цял живот се учи и се надгражда и се доразвива. Проблемът е, че общността, гилдията в България някак си прекалено вече е разединена в мненията си, в работата си.
Водещ: Това е причината. Аз в началото започнах с една съпоставка, съпоставка на предишно събиране на подписи пред джамията и вчерашните по-кървави събития, по-кинематографично образни, така да ги наречем, и тук се сещам да ви попитам, вярна ли е репликата, всичко в историята, което се повтаря, се повтаря като фарс?
Камелия Петрова: …се повтаря като фарс.
Водещ: Фарс ли беше това вчера, това повторение или не беше?
Камелия Петрова: Зависи от гледната точка. Предполагам, че за "Атака" си е била истина, защото те в това вярват, това правят и така процедират. Фарс беше, защото хората, които седят пред телевизорите и на които ние всеки божи ден предлагаме подобни истории и подобни материали, предполагам, че вече за тях всичко е фарс. Абсолютно всичко е фарс. И всеки път да настояваме, че ние просто отразяваме събития не е достатъчно. Тези събития, които ние отразяваме, които манипулират вече общественото мнение станаха много. И оттам насетне журналистите подлагат микрофони на политиците, за да могат те да си направят PR, за да могат да се обвинят един друг в нещо и някак си нещата приключват. И много се радвам, че днес сме в това студио, за да се чуе нещо повече.
Водещ: Ивайло?
Ивайло Петров: Ами аз ще бъда още по-кратък. Според мене с наближаването на изборите хората започват все по-странни неща да предприемат като действие. Не знам, според мене това беше нещо изключително, така, което не трябваше да се случва поради редица причини, но видяхме, че партия "Атака" доста време не беше предприемала никакви такива действия. Сега изведнъж достигна пика си в своята история и своите…
Водещ: Нека направим един експеримент сега. Весела, колко спора имаше в нюзрума преди централната емисия? Относно това как ще бъде отразено случващото се пред синагогата.
Весела Смилец: Нямаше спорове. Значи, специално за това събитие нямаше спорове. Аз се радвам поне, смятам така, че и в голяма част от обществото българинът носи своята толерантност. Това вчера, което видяхме, е фарсовата форма. Изключително опасно е обаче. Такова нещо, да посегнеш на вярата на другия досега не се е случвало в такъв откровен вид. И то не бива да остане в никакъв случай без последствия. Аз например, ето тук на младите колеги предлагам, и ги питам, вие какво ще кажете за една такава форма, ответна, на гражданското общество, за което всички казваме, че не се е случило. Във Фейсбук има вече една група. 300 000 са се подписали към тази сутрин. И там има един призив. Разпространява се в интернет петиция до главния прокурор и се иска да бъде отстранен Волен Сидеров като депутат.
Ивайло Петров: Фейсбук у нещо много приятно…
Весела Смилец: Вие какво ще кажете за това? Това адекватно продължение ли е?
Ивайло Петров: Според мене не е адекватно поради простата причина, че главният прокурор би трябвало да предприеме тези действия без петиция във Фейсбук. Без въобще каквото и да се случва. В смисъл не трябва някой да върши неговата работа, казвайки му каква е тя.
Камелия Петрова: И нека само да отбележим, че това, което се случи вчера не беше просто посегателство над чужда вяра, това беше един призив към всички, нека да посегнем всички заедно към чуждата вяра. Така че това, което се случва във Фейсбук ние видяхме, че и в Северна Африка събитията се случваха много често и през Фейсбук. Явно там има някакво гражданско общество. Съгласни или не с мнението, това отразява мнението на някаква доста голяма група хора. Така че (…) трябва да обръщаме внимание….
Водещ: По отношение на рефлексите, 300 000 звучи много добре.
Весела Смилец: Много ми се иска да съпоставя другото събития, рокадите през седмицата, на които бяхме свидетели, като начин на обсъждане в нюзрума. Ето там имаше огромно жужене. И ще ви кажа защо. При тези трусове в икономически сериозни ресори, абсолютно необходимо беше в централната емисия на „По света и у нас” например да застане ресорният вицепремиер. Той не дойде. Абсолютно необходимо беше примерно в емисията в 18 или в 20 часа да влезе шефът на политическия кабинет на премиера. И той не дойде. Не дойдоха дори социолози, които сякаш и те изчакват нещото да мине, за да могат да се присламчат тук и там.
Водещ: Как беше, снишаване.
Весела Смилец: Може би. Но рокадите и до момента са неразчетени. Истинската причина за рокадите и до момента остава до голяма степен скрита, а много неща, които пълзят като слухове са си непотвърдената информация, която ние щем не щем, понеже няма кой да я отхвърли или потвърди като посредници я тиражираме по-малко или по-много. И тук се получава следващата изопачена картина. И тук се получава една демонстрация според мен от страна на, политическа класа ние нямаме, но от страна на управляващи и на опозиция, едно неуважение към избирателите. Защото хората остават с впечатление, че не всичко им се казва, че не могат да разберат причините, заради които се правят дадени промени. И се правят ужасно неприятни изводи и в крайна сметка има наказания.
Светлана Божилова: Всъщност Весела по някакъв начин задочно ме подкрепи в тезата ми, че политиците бягат, но журналистите би трябвало да задават на горещия стол тези въпроси или да кажат, че са зададени, но политиците не отговарят. И от друга страна, къде са ни политическите коментатори? Да, аз не искам да кажа, че в България няма такива, но къде са като реакции? Защо медиите, няма значение дали е обществена медия, дали е частна, ето, зрителят, читателят, слушателят иска анализи, иска да погледне отвъд видимото. Той не наблюдава процесите в различните ресори така че да знае в резултат на какво се е случило едно или друго уволнение. Няма анализите, няма коментарите, а пък да не говорим колко на брой въобще в национален радио и телевизионен ефир…
Весела Смилец: Има ги, но са малко спорадични може би.
Водещ: Аз съм малко скептична към думичката няма ги коментарите. Ето, и Валери Найденов преди малко каза, че никой не е говорил за това, че има окрупняване на вестникарския пазар, че има само един разпространител. Ами не е вярно, това са неща, които са говорени поне в това студио, но не само в това студио. Това че ние не можем денонощно да следим целия новинарски поток и да проследим всички коментари е вече съвсем различно нещо. Та сега към младите колеги. Ако трябва да презаредите тази новина, как ще я презаредите?
Ивайло Петров: Коя точно, те са много новини?
Водещ: Ами изберете си една от трите.
Ивайло Петров: Сложен, изключително труден въпрос между другото.
Водещ: На чужд гръб може би Доменик Строс Кан ще спечели, защото на чужд гръб е по-лесно.
Камелия Петрова: Ами така или иначе в нашето, родното медийно пространство по-малко се говори за това, което се случва по-надалеч, защото като че ли по-малко ни засяга.
Ивайло Петров: Което не е така и е доста голям недостатък на медиите като цяло в България. В смисъл, ние се възприемаме като някакъв изолиран остров от света и си мислим, че глобалните процеси, които се случват в момента в целия свят не влияят по никакъв начин на нас, което е изключително погрешно. Видяхме какво стана с рецесията, въобще всичките тези процеси, които в момента се случват малко или много ще се отразят и на България в един момент. Така че за перифразирането на новината, не знам, според мене имаше един виц за министерството на здравеопазването и опашката отпред на входа. Сега дали няма да се появи такъв и за транспортното министерство, не знам. Дано да няма, защото един ресор, колкото повече хора минават през него, толкова по-неефективен става той в един момент. Това е като народната поговорка много баби хилаво бебе.
Водещ: Колко е важно да се знаят имената на колегите коментатори – така мога да обобщя станалото в студиото по време на песента, защото тук се разгоря един спор дали хората, които четат, прочитат и имената на журналистите или не го правят. Ивайло и Камелия поспориха малко, стигнахте ли до единодушие?
Камелия Петрова: Ами аз мисля, че трябва да питаме читатели, зрители и слушатели, не можем да говорим от тяхно име.
Водещ: Исках да кажа защо е важно да се отговори на този въпрос.
Ивайло Петров: Моята теза беше, че е важно, защото в България се привнесе от редица водещи телевизионни медии един характерно американски стил на журналистиката, той е персонификацията на новината с човека, който е отразява. В смисъл, показвани се лице, което ни разказва за новината. Разказва ни с някаква история житейска от 1 л. ед.ч. Във вестниците обаче хората, които коментират, много често се представят чрез самата статия, чрез самия си коментар. А те като личности остават някъде на заден план. В този смисъл ние за да можем да преценим в една коментарна статия кое е истина, кое не е и кое донякъде има привнесени симпатии или каквото и да било друго, в смисъл да преценим нейната обективност, трябва да познаваме човека като цяло, като личност…
Светлана Божилова: Но то коментарът е авторски материал сам по себе си, той не може да има коментар без личност.
Ивайло Петров: Точно това, защото не е забранено никой не го прави. Защото хората четат вестници, докато пият кафе.
Камелия Петрова: Това е добре, когато става въпрос за коментар и когато зад коментара седи лична позиция. Тогава съм съгласна.
Ивайло Петров: Ако няма лична позиция, то тогава става новина.
Камелия Петрова: Именно. Но аз мислех, че спорът се отнася и до това дали по принцип трябва да се интересуваме от целия бекграунд, от всичко това, което сега си говорим, кой разпространява вестниците и как, кой седи зад тези медийни групи, кои са собствениците…
Водещ: И винаги е важно да имаме отговор на въпроса кой говори.
Камелия Петрова: Разбира се, но ако отидем в една утопия, в която нещата се случват както си трябва, тогава читателят няма да има нужда да се информира за всички тези неща, за да знае в кое да се съмнява и къде го манипулират.
Ивайло Петров: …всяко едно демократично общество би трябвало да знае тези неща, защото то демокрацията е управление на самото общество…
Водещ: Нека да се опитаме да погледнем малко по-позитивно на случилото се. Ето тези 300 000 човека във Фейсбук, колкото и Ивайло да подценява тяхната позиция…
Ивайло Петров: Не, напротив, въобще не я подценявам. Казвам, че това не е донякъде роля на самото общество. То е хубаво, че ги има…
Водещ: А как да не е, чия роля е обществото да каже, не, това не ми харесва.
Ивайло Петров: Ами това казвам…
Водещ: Само журналистите ли трябва да го казват?
Ивайло Петров: …институции си вършеха работата, за която те всъщност са посочени и са избрани за тези постове, не е нужно всеки път, когато се случи нещо такова, всичките ми приятели във Фейсбук да слагат под статусите си цитати от конституцията на Република България. А Конституцията на Република България се предполага, че би трябвало да се познава от главния прокурор все пак.
Светлана Божилова: Тук има и един друг проблем. Ако наистина децибелите са много, това е една тема, един проблем, който върви във времето. Ако се нарушават правила на кметството като децибели в центъра на София, има си оторизирани институции, които биха могли в рамките на своите правомощия да направят това. А що се отнася до Фейсбук, много у хубаво, че хората имат шанс чрез тези социални мрежи емоционално веднага да реагират и да създават една общност. Но практиките показват, че тези общности са много крехки и когато се наложи или се изиска някакво друго, помня за ГМО, усилие, социално действие, твърде малко са хората, които излизат на улицата. И затова на мен ми се струва, че Фейсбук може да бъде знак, сигнал за реакция, отношение, но върху този сигнал и реакция трябва да последва едно говорене, една по-голяма обществена акустика. И отново, сега е ясно, че аз може би преекспонирам и съм от другата страна като контратеза на Валери Найденов, но всяко едно изследване на българските вестници ще покаже, че доминират информационните материали. Анализите, коментарите, разследванията, памфлетът, фейлетонът почти го забравихме. И ние трябва да бъдем в достатъчна доза самокритични колкото и добри постижения да имаме, защото само така и единствено ще можем да бъде коректив на властта и да си казваме, че сме изразители, ние трябва да сме на страната на гражданите и обществото. А що се отнася до това що е независима журналистика и независими вестници, специално във вестниците европейските практики са следните. Всеки вестник има ясна редакционна политика, защитава определени ценности политически, няма значение дали са либерални, неоконсервативни, социал-демократически и журналистът, отивайки във вестник, специално за вестниците, търси вестник, който да хармонира с техните убеждения. Далеч по-сложна е ситуацията в радио и телевизия, затова там има принципи и стандарти за регулация, във вестниците няма. И едва ли някой ще…
Водещ: …доколко правилата, по които са разпределяни честотите са били европейски и доколко е спазена евродирективата.
Светлана Божилова: Всички експертизи на ЕК и преди това на Съвета на Европа показаха, че ние не можем да направим достатъчно демократична медийна регулация, която да защитава обществения интерес.
Водещ: Аз ще се върна обаче на думичката на Камелия, тя употреби една много необичайна дума за един такъв разговор – утопия. Къде е утопията?
Камелия Петрова: Ами да ви кажа, ние живеехме, поне тази група от мои колеги във факултета по журналистика, с която се движим четири години, живеехме в една утопия, че журналист се става с образование, че журналист се става във факултета по журналистика и че там ще ни се изяснят нещата. Но там сме толкова далече от истината, която се случва в България, пък и не само в България, а и в света. И в един утопичен свят ние отиваме и получаваме образование, което е напълно достатъчно за това да се справяме с тази професия. Но това, което трябва да научим става само със сблъсъци, само с много тежки удари тук, само с неща, за които не сме подозирали, а разбираме за тях всеки ден, научаване на много имена, които вероятно ние не сме били родени, когато те въобще са станали фактори и до ден-днешен са фактор, и цялата тази история…
Весела Смилец: А любопитни ли сте да ги научите?
Камелия Петрова: Не всички, разбира се, че не всички.
Весела Смилец: Защото аз лично се сблъсквам на терен с млади колеги, които, меко казано, са много боси.
Ивайло Петров: Ами аз ако може да се включа и аз…
Весела Смилец: Които задават неадекватните въпроси, след което понеже вече има и много кабелни телевизии, изобщо има голяма мрежа от средства за масова информация, не всеки бди за това да е на ниво, и се тиражират неистини, тиражират се глупости.
Светлана Божилова: Но те се тиражират не само от младите хора. Във всяка една професия, няма значение дали сме млади, средно поколение или по-възрастни, има качествени и некачествени… Аз съм против делението…
Весела Смилец: Абсолютно. Но понеже ставаше дума за миналото, за онова, на което те не са били свидетели…
Светлана Божилова: Ние нямаме школа, ние нямаме традиции и приемственост. Прекъсната е. Казвам го това като преподавател.
Водещ: Ето сега ще направим един експеримент. Питам Камелия и Ивайло, знаете ли чия е репликата за снишаването, докато премине бурята?
Ивайло Петров: Пръв си признавам, не.
Камелия Петрова: Снишаването докато отмине бурята – не. Аз се сетих за песен, но иначе не знам.
Светлана Божилова: Те не знаят не времето на Тодор Живков, те не знаят за близкото минало, преди 6-7 години. Това са хора по на 22, 23. Скъсана е нишката на паметта и на приемствеността. Аз затова казах, че журналистическата колегия не е едно тяло.
Водещ: Кога за последен път говорихте с колеги журналисти във Фейсбук по неформален начин.
Ивайло Петров: Във Фейсбук или като цяло?
Водещ: Във Фейсбук.
Ивайло Петров: …и все пак искам да дам една малко по-различна гледна точка на този разговор. Според мене не е редно да обобщаваме младите журналисти в тази професия.
Водещ: Така е, аз затова задавам лично въпроса.
Ивайло Петров: Факултетът по журналистика към СУ е една прекрасна школовка, която разбира се има своите недостатъци. Тя е необходима за абсолютно всеки човек, който излезе с микрофон и камера на улицата или застане пред микрофона в студиото, в радиото. Но всеки един човек индивидуално се обучава. Той индивидуално решава да се запознае с историята преди 7 години, да контактува с хора, които…
Водещ: И дори след работно време сверява позицията си със свои колеги.
Ивайло Петров: Абсолютно винаги се прави това.
Водещ: И кога да последно това се случи?
Ивайло Петров: Вчера, вчера вечерта. Аз постоянно, благодарен съм за това, че имам възможността да работя с хора, които са доказани в тази професия и от тях научих много.
Водещ: Камелия?
Камелия Петрова: На мен също ми се случват постоянно, аз живея с две съквартирантки журналисти също. Такава ни е средата, това правим. Аз не твърдя, че всички млади хора са така. Но независимо в коя сфера на журналистиката работи човек и независимо в каква посока…
Водещ: Трябва да учи всеки път, всеки ден.
Камелия Петрова: И не трябва да се изолира…
Водещ: Дойдохме си на думата за първия селски университет.
Светлана Божилова: …само от млади хора и не е само за млади хора, а за всички.
Ивайло Петров: Преди да заговорим за първия селски университет, ако може да използвам ефира да поздравя нашия звукорежисьор Димитър Величков Шмид, миналия ден му се роди син, детенце, Ясен се казва.
Водещ: Да е жив и здрав и да се научи да не ти пипа копчетата.
Ивайло Петров: Точно така. Това е първата рожба на студентската телевизия. Вторият празник тази седмица, първият е ефирът, който ще се състои утре от 13.30 по БТВ Екшън ще бъде излъчено пилотно предаване Ку-Ку Презареждане. Темата е висшето образование в България.
Водещ: Тутанкамон участва ли?
Ивайло Петров: Не. Предаването бе заснето зимата. То отлежа известно време да види какви са обществените реакции, докъде ще стигне този…
Водещ: Искам да кажа, египетската нишка има ли я вътре?
Ивайло Петров: Няма я. Беше провокирано всъщност от студентските протести зимата, които тръгнаха от една много нелепа причина – спирането на топлата вода в Студентски град. Както знаем битовизъм абсолютен. Повечето, голяма част от студентите в Софийски живеят там в Студентски и това за тях е един доста сериозен проблем…
Водещ: Но все пак този проблем се реши, там се презареди топлата вода, тече.
Ивайло Петров: Да, но най-интересното беше, че повлече след себе си една такава вълна от протести и съответно впоследствие се надигнаха много други такива искания за сериозна реформа в университетите.
Водещ: Ясно. Камелия?
Камелия Петрова: Ами това, което се случи в Ку-Ку Презареждане със създаването и разрушаването на първия селски университет, то се случва всеки ден в България. Всеки ден елате в нашите факултети, във всичките сгради на СУ, предполагам, че не само в СУ. Аз мисля, че темата има мегдан да се обсъжда.
Водещ: Аз обаче тук ще ви върна на един стар разговор, който сме водили тук в това студио с друг колега от БНТ. Имаше един прекрасен филм за бърза помощ. Точно в разгара на първите протести за цените на горивата някак си поставихме въпроса защо хората, на които им е скъп бензинът протестират, а тези, на които им е скъп животът си седят вкъщи. Веси, кой ни чу? Кой ни чу като поставихме този въпрос като обществени медии?
Весела Смилец: Нарочно мълча. Никой не ни чу.
Светлана Божилова: А пък нека да попитаме Камелия, защото предстои излъчването на студентска работилница за изкуства Ателие, която представя проблемите и живота на младите хора, искащи да останат в България и да работят в полето на изкуствата. Нека пък тя да каже какво мисли?
Камелия Петрова: То това с протеста е, всеки ден се протестира под някаква форма. С излизането на улицата и с излизането в ефир. Въпреки че всеки божи ден ние чуваме по няколко пъти защо сте тръгнали да правите предаване за изкуство и култура, коя ще ви чуе? Ами ние пък във Фейсбук събрахме едни огромни групи от хора, които ни гледат. И да ви кажа честно, ако ще се вслушваме по проблемите за протестите и горивата и какво ли не, и за Африка, хората, които говорят във Фейсбук, мисля, че най-сетне трябва да се чуят и други мнения.
Весела Смилец: Аз смятам, че всеки, дошло е някак си времето, понеже продължавам да настоявам, че е извратен моделът, по който живеем, дошло е време всеки някак си да се погрижи за своята лична чистоплътност и да избере какво да гледа, кого да слуша и кого да следва, защото това консуматорско общество, което много лесно го прехванахме някак си през Океана, и само няколко негови страни прихванахме, се движи точно по тези определени модели и се изпълняват определени проекти. И ние влизаме от модел в модел, от проект в проект и само…
Водещ: И разрешаваме да ни манипулират.
Весела Смилец: Точно така. Този проект вече е (…), но те са ни пуснали следващият, и това става страшно, доброволно.
Светлана Божилова: Знаеш ли колко е драматично това, че младите хора много малко, от гл.т. на нашата професия много малко гледат телевизия, основно са в интернет или гледат, слушат, четат чужди медии.
Водещ: Ние затова имаме достъп до себе си и през интернет.
Светлана Божилова: И много е странно, когато медиите ни казват, предлагайки студентските предавания, които имат и международни награди в Европа и в България и се излъчват по чужди телевизии повече, отколкото в нашата и казват, ама вашата за култура и изкуство е стеснена нишата. А иначе, ама млади хора, ама младите хора ние гоним рейтинг. Младите хора не гледат телевизия. Това го казва…
Камелия Петрова: Е защо да гледаме телевизия..?
Ивайло Петров: …мога ли да изведа извода, че всъщност медиите, телевизията в България е абдикирала от функцията си да привлече младите хора и тя работи само за хората на…
Весела Смилец: Пак направихте разграничението млади – стари. Няма такова нещо. Има пълноценни… Има хора, които си знаят правата, има хора, които си отстояват правата, има хора, които избират да гледат „Референдум”. Едно много добро предаване, към което малко по-рано станахме свидетели на една позиция малко по-отгоре. Гледайте „Референдум” и нека всеки един от нас да има убеждението, че в неговите ръце е да участва в един референдум.
Светлана Божилова: И освен това „Референдум” е едно от хубавите предавания на БНТ.
Водещ: Нека да ви попитам накрая така. Има ли смисъл да задаваме на политиците въпроси, на които няма да получим отговор?
Светлана Божилова: Аз мисля, че винаги има смисъл да задаваме въпроси, но мисля, че големият дефицит, може би пак съм крайна, големият дефицит от задаване на въпроси е да задаваме въпроси колегиално, дени на друг и да говорим…
Водещ: Тук този дефицит го няма. Всяка събота… Нека да попитаме Камелия и Ивайло. Куклата на Ку-Ку жива ли е?
Ивайло Петров: Жива е, но някъде в гардероба.
Водещ: А ще отговаря ли, когато политиците не отговарят?
Камелия Петрова: Аз си мисля, че има случай, в който няма отговор, в който политиците не отговарят, това, че те не отговарят е отговор. Липсата на отговор пак е отговор.
Водещ: Къде е куклата?
Камелия Петрова: Ами някъде далече е. Нашата кукла е малко по-различна от тяхната.
Весела Смилец: Единствена ли е тази кукла?
Камелия Петрова: Единствена е била.
Светлана Божилова: Много талантливи са създателите на Ку-КУ, но те просто смятат, че след тях няма да има студенти, които ще стигнат тяхното равнище, затова си пазят куклата, а ние сме Презареждане.
Водещ: Аз си спомням, че когато беше тук филмът на… когато беше един от поредните филми, някой открадна Дар Вейдър, моля, който го е откраднал да го подари на Ку-Ку Презареждане, да им свърши малко работа, щото куклата на Ку-Ку я няма.
Весела Смилец: И питайте, непременно, непрекъснато питайте. Дори и отговорът да е примерно както за Александър Цветков, който си тръгна, той останал бил неразпознаваем. Но вие питайте, за да се разбере защо. И премил ли е и какво сме загубили и защо две години той беше неразпознаваем и никой не го махна и дали заради това го махнаха.
Водещ: Препоръка от един от най-железните редактори в БНТ Весела Смилец една дума.
Ивайло Петров: За финал една дума. Ако медиите спрат да питат и лекарите спрат да лекуват, какво ще се случи с нас?
Водещ: Утопия. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.05.2011

Водещ: Последните социологически изследвания сочат, че Българското национално радио е добър приятел на вас – слушателите. По-важно все пак от високия рейтинг все пак е доверието, защото колкото и да спорят медийните експерти и по света и у нас, това е едното лице на обществената функция на една медия, колкото и да е трудна за дефиниране. Доверието! И ние всички знаем – доверието трудно се печели, лесно се губи, затова ние тук, в Старата къща, както ни наричат добронамерено колегите, се стараем да не го губим – доверието. Тази седмица стана ясно, че програмите на Българското национално радио ще могат да се слушат напълно безплатно през мобилните телефони. Още преди да бъде обявена новината, имаше стотина, които сами си я откриха. С изпращането на безплатен СМС на номер 124 всеки, независимо от модела на телефона си, ще може да получи линк и така да слуша програмите на Българското национално радио. Това е една нова платформа, която ще даде възможност и на вас, слушателите, да ни станете приятели. Една от амбициите, които си е поставил генералният директор, господин Валерий Тодоров. За това ще поговорим днес, както и за другите нови възможности, които ще предоставим – достъп до електронната ни фонотека, върху която работим, възможността да присъствате на живо на концерти навсякъде в България, вече не само в зали, а и на открито, както и интернет радио. ЬВ крайна сметка Българското национално радио наистина е обществена медия за това е важно да гарантираме пряк и открит безплатен достъп до новини и информация, за културни събития, музика на всички възможни вълни и платформи. Разбира се няма да пропусна да попитам и за свободата на словото. Една тема, която продължава да е особено чувствителна не само за нас, но и за европейците. Наистина вярваме, че е важно кой говори. Темата наистина е актуална и в Европа. За всичко това ще стане дума само след малко. До 13 и 30 още – как медиите у нас отразиха Първия фестивал на науката на открито и как отразиха Българска културна програма в Залцбург. Това ще коментираме след 13 с Анета Йовчева, млад учен химик и Юлия Ацмансторфер. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Александър Райчев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Изцяло безплатно ще могат да се слушат програмите на Българското национално радио чрез платформа за разпространение на един от мобилните оператори, стана ясно тази седмица. Как ще става това и защо са положени усилия, за да се осъществи този проект? Така ще започне разговорът ни с генералният директор господин Валерий Тодоров. Господин Тодоров, преди две години си пожелахте радиото да бъде приятел на слушателите, а сега има възможност да стане още по-голям приятел, даже и на по-младите слушатели.
Валерий Тодоров: Не, аз мисля, че сега шанс получават слушателите. Слушателите могат да станат приятел на радиото. Така че с тези две добри намерения, ако ги съберем, при тази наша разширяваща се аудитория, аз смятам, че ще успеем.
Водещ:Какво получават хората, когато радиото вече ще им бъде в телефона?
Валерий Тодоров:Първо, това е една мобилност, която ги освобождава от всички видове ограничения. Само ще поясня, че за разлика от вградените приемници, които имат някои мобилни телефони, тук има една комплексна безплатна услуга т.е. изпращайки СМС с номер 124, операторът изпраща линка към Vodaphone Life. От момента, в който вие зареждате безплатно Vodaphone Life в своя телефон вече безплатно получавате и линка в сектора музика към програма „Хоризонт” на Националното радио. Това е само стартова позиция. Предполагам, че до един месец ние ще изчистим всички въпроси и ще качим на мобилна платформа и програма „Христо Ботев” и след това и всички наши седем в момента радио станции. Предстои те да станат осем. Специално обръщам внимание за регионалните радиостанции, защото сега Националните програми могат да се слушат благодарение на мерките, които предприехме навсякъде. Тъй като само през последните година и половина, две ние сме пуснали в действие 77 нови UKV предаватели. Но тук чрез мобилния оператор Мобилтел вие получавате възможност да се откъснете от радио приемника и там където покритието е на лице и с вас е мобилният телефон да слушате безплатно програмата на Националното радио и една особеност, която все пак бих искал да знаят нашите слушатели, че услугата в чужбина ще е платена, тъй като колегите от Мобилтел поясниха, че нямат договори с всички оператори. Не могат да гарантират от тяхно име, че евентуално те биха дали бонуси към тази услуга, така че единствено на територията на страната тази услуга е безплатна, изцяло безплатна за разлика от други услуги. Скоро нашите слушатели ще имат и достъп до сайта на Националното радио. Той е уникален сам по себе си. Това е сайт, това е един голям информационен портал с общите новини на Националното радио, обща лента на новините със страници на отделните ни програми, регионални и национални и с отделни страници с новини и информация на 11 езика. Такъв сайт с това разнообразие от теми е едно много приятно изключение даже за развитите европейски медии с развити технологии. С този проект вече Националното радио може да бъде приемано, в рамките на Националното радио, на дълги, къси, средни FMвълни. Също така сателитно, както знаете, двете Национални програми. Цифрово в два цифрови диапазона – DVBT така наречен телевизионен формат, който ще се използва от телевизията, DRM формат за формат за чужбина, едновременно с това през интернет скоро. Близките месеци нашите слушатели ще получат още една цифрова услуга. Това ще бъде интернет радиото. Нека да не се бърка със слушането на радио в интернет. Това един нов продукт с 6 часа програма на живо и с много активен под кастинг. Там ние ще изкараме нашите музикални фондове, радио драматургия, всичко най-интересно, което е в Националното радио.
Водещ:Всъщност експертите винаги препоръчват да се разпространяват обществените медии на повече платформи, но това звучи доста сухо. Само че ако кажем нещо повече за електронната фонотека и изобщо за фондовете на радиото, които могат да се отворят и за концертите, които могат да се предават от всяка точка по тази технология, може би ще бъдем по-ясни.
Валерий Тодоров: Скоро нашите слушатели ще имат възможност чрез използване на една съвършено нова за страната технология, също през тази модерна услуга да получат достъп до най-интересните концерти с едно изключително високо качество. Знаете, че концертите искат по-високо качество. Но ако до сега ние сме гарантирали това качество от залите, които са съоръжени с необходимата техника, сега вече ще можем да предаваме концерти на открито, т.е. документални записи, които са изключително интересни. Също така ние ще дадем възможност като следваща услуга, следващо мобилно приложение нашите слушатели да могат да получат достъп до демонстрационни версии на някои от нашите архиви. Също така да теглят по заявка, използвайки интернет да получат достъп до всички преки предавания, които ние ще дублираме в ефир и в интернет. Така че Националното радио вече заема изключително сериозна лидерска позиция в областта на новите технологии. Това е, което се случва в момента. С една визуализация на нашите продукти. Искам да напомня, че преди 4 месеца ние пуснахме в световните музикални портали всичко най-ценно, което е създадено през последните години, като наша музикална продукция. Знаете, че само през последната година, ние сме издали 54 диска с музика, драматургия, документалистика и всичко най-интересно в музикалните жанрове може да бъде теглено и през музикалните портали, а сега ще може вече и чрез мобилните платформи. Разширяваме услугите, разширяваме възможностите за приемане. Чрез това изпълняваме една изключително важна мисия за нас като обществена медия – да гарантираме пряк, открит достъп до информация, музика, развлечение на всички възможни платформи за приемане.
Водещ:За още една особено чувствителна тема ще стане дума след малко – защитата на авторските права. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Една обществена медия е длъжна да защитава обществения интерес. Българското национално радио винаги полага усилия да отстоява правата, както на вас – слушателите, така обаче и на авторите, защото за никого не е тайна, че Националното радио е най-големият продуцент. За това темата е важна. Актуалните напоследък станали разговори за данък в чалга музиката. И когато заговорихме за това, че Българското национално радио като културна институция и като един от най-големите продуценти у нас в страната дава нови възможности, може би трябва да отворим една дума и за правата на авторите. До колко на нас ни се разрешава да ги защитаваме?
Валерий Тодоров: По отношение на защитата на правата ние без преувеличение мога да кажа, че сме най-коректните институции.
Водещ:Това е единственото, което не се отрича.
Валерий Тодоров:Да. За съжаление понякога се прилагат и уторнизациите за авторски права, двойни стандарти. Аз и преди съм казвал, и сега го потвърждавам – ние не чувстваме колегите от търговския сектор като конкуренти. По-скоро ги чувстваме като партнъори, тъй като нашите функции са други. Но по отношение на авторските права принципът трябва да бъде един и същ. С всички възможни средства ние да насърчаваме българската, световната, европейската култура и за това когато някоя от медиите не само че не плаща дължимите суми за авторски права, но и получават отстъпки за неплатени суми, това според мен е лоша практика и тя няма да насърчи създаването на правила в бизнеса. Понякога казват за нас „ Ама вие сте държавна медия!” Не, ние сме обществена медия, която получава държавна субсидия, а останалата част от финансирането се добавя със собствени приходи. Но ако един търговски оператор защитава интересите на търговската структура, която представяме, ние представяме всеки от гражданите, всеки данъкоплатец в страната и сме длъжни при договарянето си с партнъорите да защитим правата и на авторите, и на изпълнители, т.е. и правото на данъкоплатеца тази сума да не превишава определените рамки за страната т.е. да има адекватност и това трябва да е задължение на всеки, след като към нас се предявяват претенции, че ние работим с данъкоплатец. Ние, както знаете, сме най-големият медиен партнъор – вие го отбелязахте, ние организираме собствени фестивали, конкурси в ефир, на живо. Ние подкрепяме абсолютно всички най-значими културни и музикални събития в страната като ги записваме, излъчваме, възпроизвеждаме след това чрез издателска дейност, съхраняваме ги. За това не бива увлечението към източването на държавни средства да накърнява тези възможности за възпроизводство на българската култура.
Водещ: Нещо повече, това са неща, които влизат в златния фонд по-късно.
Валерий Тодоров: Да, ние пристъпихме и към цифровизация на архивите. Вие отбелязахте също един важен акцент за електронната фонотека, която създаваме, която е първата стъпка към цифровизацията. Ето, ще ви дам пример – през последните 3 месеца ние сме въвели корекция в нас 176 хиляди заглавия. Във всяко от тези заглавия е описано в нашата фонотека по различен начин, особено за чуждите автори – с различна транскрипция, с различна транслитерация, някъде с превод, другаде с оригинал – оригиналът веднъж написан на френски, на английски – много варианти. За да се справим с този проблем записите трябва да бъдат прослушани, защото може да се окаже, ч е от един и същи автор и от един и същ състав изпълненията могат да са от различни години. При едно такова оформяне това не е отбелязано. И това е един много сериозен проблем за това не искаме да създаваме една единна електронна фонотека за страната, за да може критериите, върху които след това ще се и цифровизира този фонд, да се изгради единна база за всички продуцентски къщи, организации за колективни права. Смятам това за изключително важен въпрос, защото в перспектива с уважението на цифровите технологии ще може за минути, за секунди да се отчита кое произведение колко е звучало и по този начин прецизно ще се отчете правото на отделния автор или изпълнител по отношение на заплащането.
Водещ:На всеки два месеца ние сме длъжни, съобразявайки се с интереса на хората, да изследваме интереса към нас, към другите. Какво се е променило в радио аудиторията за два месеца?
Валерий Тодоров:Ние сме единствената медия, която от 2007 година на сам извършва системни проучвания на своята аудитория. Правим го за свои служебни цели, не за реклама, но мога да кажа с изключително удовлетворение, че след реформите, които предприехме в нашите програми и програмни линии, със смяната на саунда, на основните програми, ще напомня, че през 2007 година за период от 3 месеца в програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев” бяха вкарани – в „Хоризонт” 15, в „Христо Ботев” 14 нови предавания. Сменени бяха музикалните линии. В „Хоризонт” се премина в новини на половин час. Информационните бюлетини бяха превърнати в съобразни информационни магазини с много разнообразна информация. Ние за период от 3 месеца успяхме да удвоим нашата аудитория като подложихме на тотален ребрандинг и всички останали наши програми. Публиката го забеляза, оцени и знаете като извод от последното събиране на рекламните агенции, че БНР е единствената медия, която през последните години безусловно отбелязва динамика на увеличаване на своята аудитория, на своя рейтинг. От последното проучване от месец април вече се вижда, че програма „Хоризонт” е вече категоричен медиен лидер. Едно изследване на екип учени, проект, който представя и доцент Маргарита Пеша, показва че „Хоризонт” е и програмата на десетилетието. Изключително убедително представяне. За София например „Хоризонт” изпитваше една силна конкуренция с друга медия. Вече „Хоризонт” е със значително откъсване и в София, където конкуренцията е най-силна за страната. Откъсването на „Хоризонт”от конкурентите е значително. В много от регионите се конкурират нашите национални с нашите регионални програми. Ще дам пример с радио „Благоевград”, което там пък тенденцията е обратна – „Хоризонт” е на два пъти по-ниска позиция от радио „Благоевград”. Във Варна слушането на „Хоризонт” и радио „Варна” е изравнено и т.н. За разлика от колегите, аз подчертах това и на една пресконференция тези дни, които имат радио вериги, т.е. основната програма е от София и за съответния град се добавя отделна радио програма, всяка от нашите програми е самостоятелна, обществена 24 часова програма.
Водещ:Всъщност това е изложено и като пожелание в европейските перспективи за развитие на обществените медии.
Валерий Тодоров:Да, Европа, не случайно говорим за Европа на регионите, смята се, че регионалната тематика, регионалната медия ще заемат все по-голямо място. Слава Богу, ние оценяваме тази тенденция. Предприехме много мерки, технически, технологични, програмни, организационни за промяна в политика и начин на работа на нашите регионални медии. Тази година също ще преминем през един нов етап на реформи в регионалните ни медии. Надявам се, че тази лидерска позиция, която ние сме извоювали в регионите, ще се разширява. Специално бих подчертал, че това по никакъв начин не го разглеждам като вид конкуренция, съперничество с търговските медии, защото техните функции са други.
Водещ:Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. След малко ще поговорим с генералния директор на БНР, господин Валерий Тодоров, за свободата на словото. Знаете, в Европа все по-често се говори за свободата на словото, пътят до изработването на единна мярка за свободата на словото е дълъг, но докато го извървим темата няма как да не бъде постоянно актуална. За това следващият ми въпрос към генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров е такъв. Все по-често се говори за свобода на медиите. Слава Богу, аспектите вече казват, че БНР има свобода на словото и понеже перспективата е развитие на регионалните центрове, а пък реалността в живота на другите медии сочи, че те работят много трудно, защото на медийна почва нещата стават наистина много по-трудно, това ли ще е спасителният вариант за свободата на словото? Има ли такива амбиции, такива сили?
Валерий Тодоров: Може би като ръководител на медията не е най-уместно да говоря за свободата на словото и вие трябва да кажете дали се чувствате свободни или не. Мога да кажа обаче, че Националното радио получава изключително висока оценка от международните организации. Знаете, че няколко години подред Държавният департамент на Съединените щати оценява радиото като изключително независима, активна медия с високо доверие. Това са и оценки на други организации. Мога да кажа със задоволство, че когато тази година дойде генералният директор – Ивиц, президента на Европейския съюз за радио и телевизия, те бяха силно впечатлени от техническото, технологично развитие на Националното радио, от начина на работа, от свободата на действие и ние сме посочени в рамките на Европейския съюз за радио, телевизия и видео като една от най-динамично развиващи се медии, което ни дава възможност и позиции да влияем и върху характера, вида на дискусиите в организациите. Аз смятам, че БНР защитава тази позиция, защитила я е през годините. По никакъв начин не искам да присвоявам това право през последните години, но смятам, че с развитието на технологиите, които отвориха много възможности, радиото направи през последните години изключително важни за нас като професионални стъпки. Ако ме питате мен какво мисля за свободата на словото, защото…
Водещ:Няма бивши журналисти.
Валерий Тодоров:Да, няма бивши журналисти. Искам да кажа, че като генерален директор, аз съм казал по този повод, че моята професия е журналист, а не генерален директор, на този пост се чувствам най-вече като журналист, аз не съм почувствал натиск от страна на институциите. Може би, защото радиото винаги достатъчно отлично е защитавало позициите си и нашите взаимоотношения с институциите винаги са били взаимно коректни. Не сме навлизали в техния параметър и те не са навлизали в нашия. Ако трябва да го изкажа в по-прав текст – ние не сме се изживявали като управляваща медия, но не сме искали да ни управляват. Проблемът на някои медии е, че те са влизали в този опасен периметър, за да се превръщат в управляваща медия, след което естествено изпадат в статута на управляема, на управлявани и управляеми. Слава Богу, ние не сме изпадали, не сме слагали, казано иначе, бялата кърпичка. И мога да кажа, от 2007 година като директор, не е имало случаи примерно да ми позвъни някоя високопоставена фигура и да ме пита „Вие защо направихте това, защо казахте това” или „Направете това или онова”. Вие добре знаете по начина на работа на Националното радио, че аз дори да искам, няма как да повлияя. Защото изключително уважавам свободата на изява на всеки от колегите и защото, ако някой спекулира, не е искрен към себе си. Не може автоцензурата да се нарича цензура, защото като влезете в студиото между вас и аудиторията има само един микрофон. Бог високо, цар далече, останалите сами. От вашия кураж, от вашата воля и особено от вашия професионализъм и подготовка за всичко.
Водещ:Ще ви върна към началото. Казахте, че искате слушателите да станат приятели на радиото, което значи, че радиото не трябва да бъде приятел на властта, нали така?
Валерий Тодоров:Не знам, радиото няма нужда да бъде нито приятел, нито враг. Ние сме един посредник между обществото и властта. Ние сме длъжни да защитим и интересите на властта, защото те също са част от гражданското общество, но и на засегнатите от властта – другата страна. И тъй като в нашите ръце е и едно изключително силно оръжие – словото, предавано на големи разстояния с много шум и шумни оценки, особено отговорно за нас е като ангажимент да чувстваме, че трябва не само да равно поставим позициите, но и да получим това отношение, което реално съществува като процеси в гражданското общество. Да ги уловим, да ги покажем, да ги разположим по начин, по който няма да деформира информационната картина. Тук не случайно подчертавам професионализма. Често се случва, че колеги оправдават своя не професионализъм с не свободност в действията. Лично аз съм убеден, че когато човек държи микрофон, особено пък радиото е директна медия, никой не може да му попречи. В един вестник ще ви допишат, възможно е, допуска се. В телевизията ще се среже картинката, но в едно предаване на живо, радиото – две трети от радиото всъщност е публицистика на живо, е директна медия, в която от вашия кураж, от вашата силна ръка, която държи микрофона и го използва като оръжия, ще зависи кого ще защитавате, кого ще браните. Ухото са слушателя е чувствително. То ще разпознае кой е приятел, кой е враг. Лошо е, ако разпознае вашите лични врагове и приятели и опасно е, когато това не съвпадне с тенденциите в обществото. Тогава доверието към вас пада, пада и доверието към медиите, така че всички ние – аз и вие, сме ангажирани с една изключителна отговорност – да не позволим чрез нашия ефир да се деформира истината.
Водещ: От сряда на сам в медиите науката вече има ново лице. Казвам от сряда, защото тогава започна Първият фестивал на науката на открито. Добър ден на Анета Йовчева.
Анета Йовчева: Здравейте!
Водещ:Анета Йовчева е позната на най-верните слушатели като победител в /…/ Това е лаборатория за слава. Едно общество, една група учени се опитват да говорят разбираемо за науката и да запалят повече хора да се занимават с наука. Ами, да кажем за протока с усмивка, че повече за вампирите утре от 11 в докторската градина, Марк Луний – ученият с китарата също ще бъде там по-късно. Ще има много опити на открито, още експлозии, цвят, „Супер героите” са утре. Аз да попитам обаче Анета Йовчева имаше ли молекулен флирт между медиите и вас – младите учени?
Анета Йовчева: Имаше молекулен флирт. Той започна още преди самия фестивал, когато разбраха, че ще се прояви фестивалът. И след като започна фестивалът, мога да кажа, че много медии решиха, че искат да по флиртуват с нас учените.
Водещ:Но така чувствата бяха взаимни като че ли. Много е важно и вие да говорите разбираемо, но и медиите да ви обърнат внимание.
Анета Йовчева:Да, абсолютно. Презентациите са точно натам насочени. Един вид вчера на Феймлаб единият от финалистите говори за катализаторите, тъй като той е химик и той направи аналогия с политиката и химията и какви са катализаторите. На мен ми хрумна следното, че един вид младите учени са катализаторите точно между медиите и науката. Т.е. те помагат на науката по-бързо да стигне до медиите и до всички хора.
Водещ:Защото в крайна сметка е важно да счупим клишето. Наука – няма пари.
Анета Йовчева:Точно, да. Има пари. Стига да ги търсиш.
Водещ: Кое клише е по-стабилно? Това, че няма пари или това, че науката е скучна наука.
Анета Йовчева: Науката е скучна работа. Мисля, че то е много стабилно, което обаче го разбиваме много добре.
Водещ:Всъщност какво се случва тези дни в Докторската градина и колко от хората бяха впечатлени от медийни репортажи и тогава дойдоха?
Анета Йовчева:Ами, значи според мен много от хората, тъй като тези от хората, които бяха първия ден на фестивала можеха да видят как първоначално са само три шатри, като в едната се предлагат билети, който иска да си купи за понички, за сладки неща, а пък другите две са за презентации, за Work shop, т.е. някой ако иска да направи сам опит, може да отиде на някой от Work shop и в един момент още първия ден, когато медиите пуснаха по новините било БНТ, било БТВ, най-вече БНТ и Българското национално радио, които пуснаха новината, че се случват много интересни неща, които пуснаха експерименти от млади учени, които усмихнати до ушите показват цветни реакции. В следващия момент на втория ден вече, в четвъртък, имаше супер много хора, тълпяха се опашки от хора, желаещи да чуят било презентация за молекулите в любовта, било презентации за съня, както беше вчера или Феймлаб финала, който беше и надявам се и тези дни, т.е. днес ще говоря, ще разбия всички митове за вампирите, всички филми и книги, които са навсякъде около нас. Ще се разбият много митове, както утре за героите, за супер героите ще говорим.
Водещ:Твоят супер герой е?
Анета Йовчева: Аз нямам супер герой, но аз ще говоря за Iron man или още Железният човек.
Водещ:Само тук да отбележа, че Анет Йовчева е една много усмихната, крехка дама. Малко не си те представям в духа на Железния човек, но ти можеш всичко. Дойдоха ли ученици, на които предстоят матури, за консултации?
Анета Йовчева: За консултации?
Водещ:Ами, да зададат някой и друг въпрос.
Анета Йовчева:Ами имаше от всяка възраст в интерес на истината и всички наистина задаваха много умни въпроси, като аз съм преподавала на 9 клас. Имаше много от 9 клас и най ми хареса това, че някои от учениците казаха „Ех, колко ми е жал, че не можах да видя лекцията на този човек. Той беше в нашето училище!” Други пък казаха „Аз почвам да уча по-сериозно!” Имаше и такива хора, много по-възрастни, които също бяха там и с голям интерес слушаха и гледаха и например точно темата за любовта и за молекулите, която би била интересна на по-младите, всъщност имаше много по-възрастни жени и мъже, които с такъв интерес слушаха и задаваха след това въпроси и казаха хем че ни подкрепят, хем че ни оборват, тъй като те дълги години са били с любимия си човек. Хубаво е да видиш, че в България има хора от всяка възраст, на които им е интересна науката и са готови да дадат парите примерно, които биха дали за цял ден храна, за да влязат и да слушат за час, час и половина нещо интересно, нещо научно.
Водещ:Да те попитам и нещо друго. Ти беше в … Там се срещнаха финалистите от конкурсите за разбираема наука от всички държави. Ти като наш победител беше там. Има ли разлика в отношението на медиите в България към младите учени и във Великобритания?
Анета Йовчева: Ами…
Водещ:Защото винаги се говори за това как българските медии, изобщо как ние българите сме все на опашката. По този критерий на опашката ли сме?
Анета Йовчева:Ами мисля, че се уравновесяват нещата в интерес на истината. Даже може би нашите медии са по-нахални, смисъл приятно нахални, защото забелязах наистина голям интерес.
Водещ:Те не са нахални, настъпателни са.
Анета Йовчева:Да, настъпателни. Да, аз за това казвам приятно, защото те имат желание точно да отразят нещата, колкото се може и не ги отразяват по скучен начин, което е много хубаво, а не да застанат и просто да изрежат нещата – това ще се случи и т.н. Те показват колко е интересно, имат желание да популяризират всичко, което се случва.
Водещ:Което значи, че и вие добре си вършите работата, защото когато един журналист работи с емоция, това значи, че харесва това, което отразява. Във вашия случай няма лошо.
Анета Йовчева:Да, надяваме се така да е.
Водещ: Ще те върна малко назад. Ти когато кандидатстваше и спечели Феймлаб, представи ако не се лъжа любовта като шизофренията за кастинг. Сравни ги. Сега пак е била намесена любовта, политиката. Това ли са болните теми на учените, изобщо на хората?
Анета Йовчева: Да, значи на учените проблем е тяхната любов към науката и проблем е това, че в политиката клишето е, че няма достатъчно пари- им пречи към любовта към науката. Това са болни теми, това ги интересува тях.
Водещ:Медиите могат ли да бъдат катализатори, така щото тази любов да стане споделена?
Анета Йовчева: Абсолютно. Значи медиите са точно такъв катализатор, защото когато те оптразят дадено събитие, когато те покажат колко е важно – тогава по-бързо се стига до неговото решаване. Точно за това благодарим на медиите, че ги има и че ни помагат.
Водещ:Но пък мога да кажа, че вие дадохте всичката креативност на която бяхте спосособни. Нашите слушатели знаят и вашите опити като репортери. Те са просто фантастични. Да кажем още нещо за другите супер герои, които се очакват, защото това е пък образът на мечтата на учените.
Анета Йовчева:Да, значи ще се говори също за Superman , както знаем. Всички знаем кой е Superman.
Водещ:Не е Бойко Борисов.
Анета Йовчева:Не е. Ще се говори за Superman, ще се говори също за Мистик, т.е. от поредицата X man, т.е. дали е възможно човек да си сменя лика, т.е. да си сменя формата, да става различен човек. Общо взето още герои ще има, наистина още, не мисля да издавам повече, защото в интерес на истината някои от участниците на тази презентация, те още ги крият. Наистина са мистични. Заповядайте утре, мисля, че ще ви хареса.
Водещ:Няколко думи да кажем и за Марк Луний. Това е ученият с китарата, който страхотно обяснява някои зависимости.
Анета Йовчева:Да, точно. Значи вчера той застана пред публиката – той всъщност връчи едната от наградите на Феймлаб и той каза, че нали днес ще има презентация от седем и половина. Ако желаете заповядайте. Той ще направи аналогия между струните на китарата и струнната теория, която се прилага във физиката.
Водещ:Рокаджии, отивайте там!
Анета Йовчева:Абсолютно, да, вчера той застава пред нас и казва „Бях в Лас Вегас, сега съм в България, утре ще отида в Акабул” Той обикаля цяла Европа, въобще навсякъде, обикяла целия свят. Прави турне на китарата и струнната теория.
Водещ:Всъщност Марк Луний работи в патентното ведомство на Великобритания, но всъщност е учен, който прави същото, което и вие правите, само че той го прави малко от по-преди.
Анета Йовчева:Да, той е първият спечелил Феймлаб въобще. Т.е. от както съществува. Страхотен човек е наистина. Просто хубаво е да се сблъскат всички хора с такива учени, с такива весели хора.
Водещ:Много ли е трудно вие учените да проявявате креативност и наистина да използвате в добрия смисъл на думата медиите за катализатор?
Анета Йовчева:Ами, за някои хора е трудно – да, защото не всеки иска да говори за това, с което се занимава. До голяма степен аз имам и преподаватели, които предпочитат да са в лабораторията. Те са пчелички, които работят, които искат да работят в лаборатория, докато има такива, които просто искат да застанат и да говорят за това, което се случва.
Водещ:Сега ще те помоля да си сложиш слушалките, защото следва един доста интересен сюжет. Малко сега отиваме в Залцбург, защото цели три дни Къщата на литературата в Залцбург беше домакин на Български фестивал от четвърти до шести май. Там беше Трио Владигеров. Изобщо много гости имаше и много богата програма имаше. Но за нея и за отношението на медиите към културните прояви в Залцбург сега очаквам да научим повече от Юлия Ацмансторфер, малко трудно ми беше с името – Добър ден! Дали се чуваме, Юлия?
Юлия Ацмансторфер: Чуваме се, да! Добър ден! Радвам се, че фестивалът може да стане сега достояние на българската публика. Добър ден на всички слушатели на програма „Хоризонт” и на „Христо Ботев”. Аз слушам предаването от началото и искам да кажа, че ние българите не винаги сме на опашката и в областта на културата и на музиката България е на върха. Това беше един фестивал, който се организира от 1995 година в Залцбург, което значи, че България е чакала 16 години, за да и се отделят тези три дни и по този случай мога да кажа, че е събитие на десетилетието или на десетилетията. В последните години – 2006 Норвегия е била гост, после Босна, Полша, Турция, Финландия. Сега как беше отразен този фестивал в австрийската преса и в българската преса в Австрия? Съществува вестник за залцбургски новини от 1945 година. Похвално е, че две огромни, прекрасни интервюта намериха място на вестника с Илия Траянов на 26 април беше публикувано интервю и с Владимир Зарев на 27 април. Залцбургските новини са вестник, който е с голямо качество и може да се сравнява с най-добрите, най-качествените вестници в Австрия – /…/ Аз ги казвам на немски, но вие ги разбирате.
Водещ:Той двуезичен ли е?
Юлия Ацмансторфер:Не, „Залцбургските новини” е само на немски. Имаше и много материали и едно интервю с Владимир Зарев, различно от това, което излезе в „Залцбургските новини”, в българското списание – то вече е двуезично. Нарича се „Българите в Австрия”. Така че те също отразиха много подробно фестивала и благодарение на тях всъщност и аз разбрах за фестивала, защото още преди Великден изпратиха по електронната поща покана за фестивала.
Водещ: Има ли разлика между отношението на българските медии към културата и на австрийските? Вие следите по някакъв начин работата и на нашите, и на австрийските медии. Имате поглед върху тях.
Юлия Ацмансторфер: Аз в момента не мога да сравня в детайли работата на австрийските и българските медии спрямо българската култура, но ми е направило впечатление, че България често присъства на страниците на австрийската преса. И сега веднага мога да цитирам и едно интервю или един голям материал за концерт майсторката на виенските филхармонисти – Албена Данаилова, ако не се лъжа така се казва. Тази прекрасна и талантлива българка цигуларка, така че когато има повод за публикации и материали, когато има повод и събития, които трябва да бъдат отразени, австрийската преса ги отразява.
Водещ:Което значи, че България не присъства само с не добрия си облик?
Юлия Ацмансторфер:Което значи, че България присъства с всичките си облици и че България отдавна има прекрасен облик в света на културата.
Водещ:И че просто ние реагираме малко по-чувствително на най-разнообразните класации, чиято опашка е все за нас.
Юлия Ацмансторфер:Не знам кои класации имате в предвид, но в света на класическата музика, света на сериозното изкуство, на българската литература е достатъчно да цитираме Илия Транов и Димитър Динев „България отдавна е голямо име”. Особено първата вечер, когато Димитър Динев беше представен с неговия роман „Ангелски езици”, залата беше препълнена. И включително видях колеги, понеже аз съм учител по музика, срещнах колеги по немски, австрийски германисти, които бяха дошли само заради неговото име. По тази причина понеже Димитър Динев е вътре в учебниците по литература, съвременна немско езична литература.
Водещ:Ами аз се надявам по-често да си говорим за тези неща. Благодаря ви за тази изчерпателна информация. Юлия Ацмансторфер от Залцбург. Ще се радвам и друг път да бъдете наш събеседник. Сега накрая да попитам, да предизвикам Анета Йовчева за нейната креативност. Как могат медиите да бъдат катализатор и за културата според теб?
Анета Йовчева: Как могат да бъдат катализатор за културата?
Водещ:Така щото и там да се счупят трайните клишета „няма пари”.
Анета Йовчева:Ами, не знам. Може би просто трябва да се… Наистина не мога да ти отговоря.
Водещ:Супер герой трябва да има там.
Анета Йовчева:Да, значи има супер много хора, които толкова и просто да звучи, са културни. Т.е. мен ме бяха попитали каква е връзката между култура и наука т.е. културните хора са тези, които познават себе си, които знаят какво искат и знаят, че това, което искат те да постигнат не трябва да пречи на другите да постигнат своите желания. Хората, които се занимават с наука, знаят много за света около себе си и това обогатява тяхната култура. За това, колкото повече знаем за света около себе си, може би така повече ще се обогатим културно. Аз така го разбирам.
Водещ:И колкото по-добронамерени сме един към друг, толкова по-добре. Ние това се опитваме да правим. Важно е да си задаваме въпроса „Какво искам и как да го постигна, така че да не преча на околните”. Благодаря ви, че бяхме заедно. Дияна Люцканова, Цвети Николова, Галя Траянова, Александър Райчев и аз Ирен Филева ви желаем хубав и слънчев съботен следобед! 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 16.04.2011

Водещ: Депутатите решиха, че журналистите или писателите, които проповядват или подбуждат към дискриминация на сили или омраза, на основание на раса, народност или етническа принадлежност, ще носят наказателна отговорност. Промените в наказателния кодекс, приети на второ четене, гласят, че – цитирам „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, подлежи на наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание.” Между първо и второ четене депутатката от БСП Милена Христова предложи текстът да стане от 1 до 4 години и предложението беше прието. Според промените в наказателния кодекс всеки, който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения – също ще бъде наказан със затвор до 4 години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание. Логично ли е да има такива текстове? Какво биха коментирали експертите, да кажем от Freedom House? Ето върху тези въпроси ще се замислим и ще коментираме с Огнян Златев, директор на Център за развитие на медиите и Румен Леонидов, който неведнъж е бил обвиняван в подобна реч. Науката е красива, знаят най-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени. Сега науката ще бъде и седмично телевизионно шоу. „Красива наука” от днес, ще говори с човека киборг – това е премиерът с ексклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Днес от 17 часа започва съвместният проект на БНТ и Британския съвет в България „Красива наука”. Какво могат да направят журналистите и младите учени заедно? Ето пък върху този въпрос ще разсъждаваме и ще го коментираме с Любов Костова и Венелин Кожухаров, по-известен като младия български учен, който работи в ЦЕРН. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. В първоначално приетият вариант на текста, който предвижда наказание и затвор за журналисти, които подбуждат масова, расова и всякаква друга дискриминация, както и писателите, се е предвиждало наказанието да бъде с лишаване от свобода до 4 години, като между първо и второ четене, депутатката от БСП Милена Христова е предложила текстът да стане от 1 до 4 години. Може би това е единствената добра новина, която може да бъде намерена в този случай. Добър ден казвам на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: Как биха коментирали един подобен текст от Freedom house да кажем?
Огнян Златев: Значи, аз първо си позволявам да не се съглася напълно с това, което казахте преди малко, че това е единствената добра новина, защото всяко едно ограничение на свободата на изразяване, според мен не и следвало да бъде много добра новина.
Водещ: Смисъл, че е намалено наказанието малко. Разбира се аз употребих ирония в случая.
Огнян Златев: Да, иначе аз смятам, че ще има доста негативни реакции на приетите изменения на наказателния кодекс. На мен вече ми се обадиха поне от 4-5 правозащитни организации, които се занимават специално с наблюдаване на процесите, свързани със свободата на словото и свободата на изразяването.
Водещ: Вие вчера почнахте един коментар в един от ежедневниците. Вероятно това е причината.
Огнян Златев: Не, не само това. Недейте да забравяте, че живеем в 21 век във века на комуникациите, когато нищо не може да остане скрито покрито и така или иначе знаем, че България не може да се похвали с много високи достижения в последните няколко години в различни класации за организации като Freedom house, Article 18s, Репортери без граница и т.н.
Водещ: Това са критериите, които ни смъкват надолу.
Огнян Златев: Един от критериите, да кажем. Да, всички тези организации имат достатъчно много свои канали за наблюдаване, мониторинг на това какво се случва в страните по света и за съжаление ние отново попадаме в тяхното полезрение и предполагам ще има реакции следващата седмица.
Водещ: За да бъде по-ясно как би се отразил този текст върху журналистите, върху писателите, които използват иронията, образите, нека поразсъждаваме върху следното – вчера на страницата, на която беше публикуван вашият коментар, имаше един цитат. „Съомга и баклава в една депутатска чиния.” Един готвач беше цитиран. Дали той би могъл да бъде подведен под отговорност за дискриминация на депутатите по този текст?
Огнян Златев: Да, в тази връзка е ви кажа, че много ми хареса днеска също един коментар в един друг вестник на колегата Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация”, който самият той предупреждава и е много прав, аз съм напълно съгласен с него, че тези текстове могат да се върнат като бумеранг към самите политици, които са ги гласували, защото в края на краищата, така приет, този член 162, доколкото знам, може да се отнася не само за хората, които се занимават със словото – т.е. журналистите и писателите в повечето случаи, но и за всеки един гражданин на Република България, включително в това число и политиците. Т.е. …
Водещ: Да, защото текстът започва така „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация…” Тук не са визирани конкретно журналисти.
Огнян Златев: Или по друг начин, което е също така интересното.
Водещ: Смятате ли, че от тук насетне има шанс за ревизия на тази мярка, която според колегията мисля, че единодушно е не добра новина?
Огнян Златев: Смятам, че ще има достатъчно реакции, както от страна на колегите журналисти и на медиите, тъй като това директно налага известни ограничения и подтиква и подбужда към автоцензура самите журналисти и медии, но така също ще има обществена реакция от името на цялото общество, както и реакции от много правозащитни и други организации отвън и в този смисъл се надявам да проявят достатъчно мъдрост нашите политици, законодатели и да направят необходимото, така че това изменение да бъде по някакъв начин модифицирано. Сега, недейте да ме разбирате погрешно. Аз мога да оправдая донякъде подбудите, които са довели до приемането на такъв текст. Това, което за мен е обезпокоителното е, че първо текстът беше приет без абсолютно никакво обществено обсъждане за необходимостта от това. Знаем, че навсякъде в Европа и в света особено след 11 септември 2001 година, че много силен дебат, професионален най-вече за това каква е отговорността на хората, които използват средства за масово осведомяване и в този смисъл дали трябва да се налагат ограничения особено с много бързото развитие на новите медии, които са един много удобен канал за проповядване на всякаква дискриминация и омраза. Т.е. този дебат върви. Очевидно е, че трябва да има някакъв вид ограничение, но тези ограничения трябва да се налагат след като се проведе едно широко обсъждане, а такова липсва.
Водещ: Но пък имаше аргумент, че това било европейска практика.
Огнян Златев: Не, значи ние тук отново скачаме – ставаме по-католици от папата. Има действително такава европейска практика, става дума за решение на съвета на Европейския съюз от 2008 година – ние отиваме отново в някакви крайности. Т.е. ние автоматично копираме и прилагаме без изобщо да сме вникнали в детайлите. И исках друго да кажа – не знам дали ви направи впечатление репортажът по няколко телевизии, които показваха как е минали гласуване в Парламента, че просто виждаме как народните представители просто така, автоматично вдигаха ръка и приемаха текста, без абсолютно никакво обсъждане и дискусия, което не е добре. Да не говорим, че имаше предварително експертни мнения, посочени конкретно по този текст, които идват от страна на гражданското общество, които не бяха взети под внимание.
Водещ: Но пък беше взет под внимание фактът, че идват избори. Най-вероятно това е била част от мотивацията.
Огнян Златев: Може би, не знам, неведоми са пътищата, по които нашите законодатели взимат своите решения и нашите политици. И не това е наша работа да ги дискутираме, но пак казвам – за мен това е една не добра практика и едно нещо, което няма да ни доближи по никакъв начин до страните, които се славят със свобода на словото и са давани за пример на целия останал цивилизован свят.
Водещ: Смятате ли, че до изборите е възможна промяна на тази мярка или всяка една дискусия по този въпрос ще бъде подминавана с мълчание?
Огнян Златев: Значи аз не съм запознат в детайли със законодателния процес и възможността за изменение, но път от друга страна имаме примера на това какво се случи например в Унгария, когато след изключително широк национален и международен отзвук на приетият респективен медиен закон, както виждате техният парламент се принуди да го измени. Или то стана в една доста за мен – кратък период от време.
Водещ: Но това беше в резултат на препоръките на Европейската комисия и на дискусиите, които текат в Европейския парламент по отношение на свободата на медиите.
Огнян Златев: Но тези препоръки станаха и се случиха благодарение на изключително силната кампания, която се проведе в самата страна. Там излизаха вестници на първите си страници с черни страници или просто без никакъв текст в знак на протест т.е. там имахме много засилена роля на гражданското общество и на медиите, които самите се организираха и протестираха срещу това нещо и по този начин привлякоха вниманието и на европейските институции.
Водещ: Ами може би трябва просто по-често да говорим за тези неща, защото в крайна сметка свободата на словото е едно от най-ценните човешки права.
Огнян Златев: Напълно съм съгласен с вас и за мое съжаление това, което наблюдаваме да кажем последната година, виждам, че всички подобни дискусии, свързани с различни аспекти на журналистиката и медиите, да ги наречем, за съжаление са подкрепяни от външни организации. Имам в предвид основно германските организации. С тяхна помощ се организираха няколко много интересни дискусии. Т.е. на мен не ми е особено приятно, че това трябва да става отново под някакво външно влияние вместо ние самите да седнем да се организираме и да проведем този дебат.
Водещ: И за съжаление в тези дискусии нямаше представители на властта.
Огнян Златев: Да.
Водещ: И нямаше и коментари после от тяхна страна. Благодаря ви за този коментар. Огнян Златев – директор на Център за развитие на медиите за новия текст в наказателния кодекс, член 162, който предвижда затвор за журналисти или писатели, които подбуждат към расова, етническа или друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” днес коментираме промяната в наказателния кодекс, която наложиха депутатите на второ четене и тази промяна предвижда журналисти или писатели, които проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза на основание на раса, народност или етническа принадлежност, да носят наказателна отговорност, да влизат в затвора и да плащат големи глоби. Трябва ли да има свобода и този текст насочен ли е към свободата на изразяване? Добър ден казвам на писателя Любен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден!
Водещ: Пошегувахме се вчера, докато уговаряхме вашето участие, че сте точно за затвора май.
Румен Леонидов: Да, скоро имаше оплакване по едно предаване по вашата програма от гражданин, преподавател все пак, не само обикновен гражданин, в Шуменския университет. Вижте какво – всеки търси под вола теле. Може да се намерят някакви упреци, но аз не съм запознат в детайли с това решение. На мен ми се струва малко като предварителна полицейска мярка, защото не думите са мръсни и не отношението може да е мръсно, а просто използването на понятието циганин например, може да се стори обидно на някого. То не се различава по съдържание с ром, на което държат да кажем братята роми. Когато се говори за ромския проблем не значи, че това са расистки или… Защото все пак те са от нашата раса, или етнически…Има проблем с тяхната интеграция, има проблем с нежеланието да престанат, или по-голямата част да престанат, защото аз познавам и прекрасни – и поети, и писатели, и интелектуалци, и журналисти, и не може да се говори лошо за проблема като цяло, защото по същия начин можем да обвиним и всички българи. Че са простаци, че са изроди, че са мутри, което не е така.Така че, в тази мярка ми се струва малко – тя съобразена ли е с европейските законодателски…?
Водещ: Това, което беше коментирано, когато беше предложено това изменение от Министерството на правосъдието и Министерски съвет в края на миналата година беше, че става дума за европейски правила, но преди малко коментирахме с Огнян Златев, че едно подобно твърдение, меко казано и цитирайки Марк Твен, е силно преувеличено.
Румен Леонидов: Да, ясно. Така си и помислих, защото при нас винаги или се престараваме или го правим некадърно за съжаление. Което си е една хубава българска черта особено след годините, когато търсих ход към демокрацията, която много не ни е ясна, тъй като продължаваме на живеем с едни силови мерки, предимно решаваме нещата със закони, които не са съобразени с реалността или не ги прилагаме.
Водещ: Истината е , че това е един от критериите – натискът, който се упражнява от властта към свободата на словото. Та, това е един от критериите, по които се оценява от различните неправителствени организации свободата на словото. Безспорно догодина можем да очакваме нов рекорд по падането си в скалата.
Румен Леонидов: Това е глупаво, защото без свобода на словото, демокрация няма. Дори и когато само със слово, колкото да са обидени или гадни определения, те са само на думи. Аз не знам Атака как е гласувала този закон?
Водещ: Ами нямаше разпечатка на конкретното гласуване.
Румен Леонидов: Много ми е странно те как…Те, които издигаха техни симпатизанти, защото те отричат, и ред други абсолютно нацистки лозунги, сега как са реагирали на този закон. Но, мисля си, че в края на краищата правото на изявление е по-важно.
Водещ: Нека да ви попитам така – смятате ли, че словото плаши някого при положение, че подобни текстове могат да бъдат обмисляни, създавани и приемани като законодателна мярка?
Румен Леонидов: Явно плаши, за съжаление, но колкото повече минават години от началото на демокрацията, по-страхливи стават всички управници. И това е съвсем естествено. Дори всеки да симпатизира на властта, ако е журналист – честен, ако е честен гражданин, той трябва да бъде критичен, иначе няма да има нужда от журналистика, няма да има нужда от свобода на словото. Тогава ще има дежурни вестници, радия и телевизии, които ще се хвалят и тогава каква е разликата между демокрацията и онзи строй, който аз много добре помня. В който имаше едно радио, една телевизия и два вестника или три, които не си позволяваха нищо друго освен да критикуват дребни чиновници или председатели на ТКЗСТ.
Водещ: Но пък от друга страна любима фраза на експертите напоследък е , че медиите не говорят за дневния ред на хората. Тук биха могли да кажат, че този наш коментар не е в дневния ред на хората. Но защо тогава в Унгария свободата на словото е в дневния ред на хората, в Италия тази свобода също е в дневния ред на хората? Макар че там няма натиск от страна на държавата, а от страна на представители от страна на държавата.
Румен Леонидов: Вижте какво, по принцип аз и вие ще се съгласите, че у нас гражданско общество въобще няма. Няма средна класа, няма самочувствие, няма свободни хора. Много малко свободни хора има. И не може да очакваме, че обществения натиск върху медиите ще бъде реален, но аз не мога кажа, че Националното радио, нищо, че говоря сега по него, или Националната телевизия са наведени. Мисля, че лошият тон се дава от други големи медии. Онзи ден гледах, прекъснаха разговор по една телевизия, заради много важния проблем с купуването на Кремиковци и бившия собственик говореше, за да се дава половин час репортаж за това, че един изрод изнасилва в продължение на няколко години дъщеря си. Това е масово пожълтяване на национални медии, независимо че са частни, което говори много зле, вече тук не става дума и за натягане на правителството или на следващото правителство, или реакция срещу предишното. Тук става дума за една жълтения, която е тотално гнусна и неприятна.
Водещ: Тук става дума за робуване на рейтинга.
Румен Леонидов: Какъв рейтинг? От кого търсят рейтинг? От простаците, простаците, които са масата в България и които отчайват хората, с които живеят в тази страна. Защото създават психо климат на простотията. Рейтинг, всичко се води рейтинг. Но това е, което е много тревожно – пропиляването на сериозни проблеми, тези сериозни проблеми, които ни вълнуват, свързани с това, че да кажем, поводът да бъде обвинен в някакъв расизъм от този господин от Шумен беше, че в една книга се предполага, че след време се прогнозира, че Турция ще завземе Родопите, защото са населени с мюсюлмани – българи, но мюсюлмани. И този така тревожен, тази тревожна възможност веднага се прие, нищо, че аз имам подпис като водещ на едно предаване, срещу самите турци или самата Турция, което абсолютно не е така. Вината за нашите проблеми, които имаме и които може да бъдат заминати, това предаване – с каква насоченост беше там законът, демократична насоченост – има проблеми, които ние трябва да ги премълчаваме. И те трябва не да ни озверяват като Атака, а да ги решаваме на базата на това, че ние българите сме мнозинство в тази държава все още и ние носим отговорност за всичко, което става и с малцинствата, каквото става и с изродите, които изнасилват дъщерите си и онези неща, които ние така като домакини на тази държава се правим, че не зависи нищо от нас.
Водещ: Моля ви да направите две прогнози. Смятате ли, че ще има обществена дискусия по този въпрос и смятате ли, че депутатите биха ревизирали приетата вече законодателна мярка?
Румен Леонидов: Ами първо трябваше да има дискусии и след това да се предприема, каквото и да е законодателство. Сега, според мен вие почнахте тази дискусия, дай Боже да премине и в другите медии. И тук вече зависи пак от самосъзнанието и равнището на колегите журналисти, на такива хора, които се занимават с обществена ангажираност, дори да не са журналисти.
Водещ: Ще ви накара ли този текст да бъдете по-мек в изразите, които употребявате, доколкото това е по силите ви разбира се?
Румен Леонидов: Аз сам си слагам вече, помъдрях и мина буйната ми младост и виждам, че някой път с емоциите можеш да обидиш някого, но никога не е късно да се извиниш. Никога не е късно, дори да е несъзнателно в спорове, да се реагира по по-спонтанен начин. Аз няма да се съобразя, когато проблемът е важен, ако е по-важен от моята персона, важно е да кажа нещо, което да се чуе от повече хора и те да се съгласят или да не се съгласят с това, така че аз нямам намерение да си слагам допълнителен наморник на мутрата и нито един закон не може да ме спре да говоря истината – такава, каквато аз я виждам.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Писателят Румен Леонидов за новата промяна в наказателния кодекс, която предвижда закон, глоба и обществено порицание за журналистите и писателите, които подбуждат към расова и всякаква друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” продължаваме с едно предизвикателство за въображението. Може ли науката да бъде наречена красива, може ли да бъде шоу? Науката е красива, знаят по-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени по нашата програма. Сега вече, от днес, ще има и седмично телевизионно шоу за наука. Нарича се „Красивата наука”. Премиерът ще е днес от 17 и ще има разговор с човека киборг, ексклузивно интервю. Усмивката и шегата на страна. Какво могат заедно журналисти и младите учени? Ето това ще коментираме в следващите минути с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров, който е млад български учен, доста популярен станал напоследък поради факта, че работи в ЦЕРН. И така, красива ли е науката и какво я прави красива?
Любов Костова: Науката може да бъде красива. На първо място – опознавайки я. Можеш да се потопиш в нея и да видиш колко красива може да бъде една формула, например математиците, физиците твърдят, че една формула е изключително красива със своята балансираност. Много красива е и с образите, които ражда, изображенията, които раджа науката. Толкова красиви са фотоси на научни обекти, че просто не могат да се премерят с красотата, от която и да било художествена фотография. Изключително красиви са очите на учените, които говорят със страст за своята наука. Изключително красиво е познанието. Всичко това заедно прави красотата на науката наистина видима. Да не говорим за такива елементарни сходства като нашата красота – има научно обяснение. Красотата на цвета на косата ти има научно обяснение. Това са все неща, които се пораждат и обясняват с науката. Светът е красив и за това също има научно обяснение.
Водещ: Красива ли е божествената частица, която търсите в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Красотата на науката от една страна може да бъде, тя е нещо, което хората са постигнали. Разглеждайки по този начин науката, поставяйки по този начин нещата, всъщност това са работи, които хората стъпка по стъпка са изградили и съответно човек не може да не се възхищава от една страна на умението на тези хора, от друга страна на техния гений, на тяхната проницаемост и от трета страна до колко това нещо на нас ни помага сега да живеем по –добре. По същия начин тази частица, която ние търсим в ЦЕРН, естествено, че ако я открием, тя ще бъде красива. Защо ще бъде красива? Защото ще завърши едно цяло. Един наш модел, с който ние в момента обясняваме света, с който ние в момента описваме всичко около нас. Съответно без тази частица – той е непълен. Цялото, което тя ще създаде, всъщност ще бъде красотата.
Любов Костова: Нали чухте метафорите, с които говори Венелин. Венелин е физик. Сега веднага ще напомня една друга метафора, която така ярко ми се е запечатила точно от разказ на Вени. Който обясни, представете си, материя, антиматерия и тъмна материя – по какъв начин се събират, за да направят едно тяло и всъщност това, което ние познаваме – материята и онова, което ние предполагаме, че е там по всички закони, които познаваме – антиматерията, допринасят за това да познаваме едва, както Вени каза, една шеста от цялото това огромно съществуване, което се нарича вселена. Та Вени оприличи познанието ни за едната шест за познанието от сушата на земята на един единствен континент от шестте континента, както той прекрасно се изрази – това е все едно да познаваш единствено Северна Америка, който от горе на всичкото не е най-интересният континент. Така че ето това е красотата на науката. Начинът по който тя дава обяснение за простите неща около нас и ги сравнява с онова, което познаваме, за да ни позволи да вникнем в дълбините и.
Водещ: Това прави ли общуването с журналистите и с хората по-лесно?
Венелин Кожухаров: Най-лесният начин ние учените да изразим това, което мислим, е просто да го представим пред хората. Обаче, както много често се случва, хората, пред които ние успяваме да говорим, които успяваме да съберем, това е някаква малка затворена общност. Те са така да се каже от нашия отбор. Те са хора, с които ние живеем всеки ден, работим всеки ден. Това е също нещо, както един футболен отбор излиза на терена. Футболистите могат да играят футбол, да ритат топка и да го правят само за себе си, поради простата причина, че те се наслаждават, обаче друго е , когато този стадион, на който те играят е всъщност пълен с публика. Когато също заслужават да видят техните умения, колко те са добри, колко те са велики с играта на футбол. По същия начин и ние учените. Използвайки точно медиите, ние можем така да се каже, да играем на пълен стадион, да представим това, което ние можем пред широката публика.
Любов Костова: Как да не се възхищава човек на учените? Никога не съм обичала футбол, но заради това обяснение, ще отида да изгледам един мач.
Водещ: Обаче дали общуването с журналистите по този начин на говорене е по-лесно?
Венелин Кожухаров: Човек, когато се ражда, той е свикнал да съпоставя неща, да си изгражда представи и посредством определени асоциации. Така че, ако на един човек му се даде дори най-трудното научно понятие посредством асоциация, която той е свикнал с всекидневния живот, например каране на кола, ходене на работа, вечеря, закуска, всякакви такива тривиални неща – той тази сложна научна, този научен проблем става съответно общодостъпен и той може да го разбере, може да го възприеме. Нещата в науката са прости – аз мога да цитирам по този начин Айнщайн, който е казал, че ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно.
Любов Костова: Аз мога само да допълня, че да – в началото е доста трудно за учените да общуват, да говорят пред журналисти и това е съвсем разбираемо. Разбираемо е, защото никъде в нашата образователна система, в нито едно ниво на нашето образование няма часове по комуникация, няма време отделено, за да се учим ние самите как да говорим пред други освен собствения си клас, собствената си учителка, т.е. извън конкретните цели, които си поставяме в определеното време. Тази празнина се запълва от усилията, които ние полагахме и продължаваме да полагаме с течение на толкова години – да намираме талантите, които имат желание на първо място и от друга страна и умения поне в зачатък да говорят разбираемо и атрактивно за обща публика, и да подсилим техните умения с абсолютно целенасочено обучение по комуникация на науката и не желая да се спори по въпроса дали този термин е най-правилният, защото тук става въпрос именно за двустранно общуване. Едва, когато ученият и журналистът влязат в контакт един с друг, първото нещо, което се случва, е че те загубват стереотипите си в отношението към другия. Второто, което разбират е същността на професията на другия и това е начинът да се изгради моста. Много лесно се научават уменията, след което идва наистина отличният диалог.
Водещ: Три минути.
Венелин Кожухаров: В момента в ЦЕРН работи, както всички знаем, най-големият ускорител в света. Големият дробен колайдер. Той все още работи на половината от максималната енергия, до която може да достигне, т.е. на частиците се случват на половината от тази максимална енергия, за която е планиран и въпреки това, във всеки един момент можем да очакваме някакво откритие или наблюдаване на някакъв ефект на нещо, което до сега по никакъв начин не е наблюдавано. През миналата година бяха записани около милиони събития, милиони такива сблъсъци бяха наблюдавани като тази година се очаква техният брой да се увеличи с поне още хиляда пъти спрямо този от миналата година. Т.е. милиарди, милиарди сблъсъци. Нещо, което ние се мъчим – физиците, да разберем за света около нас, е много просто. Ние се мъчим да разберем от какво той се състои, какви са градивните болченца, които създават цялата тази красота около нас, създават цялата тази природа и как точно те са свързани. Работата е, че в тази картина, която до момента сме си създали, ни липсва едно нещо. Липсва ни така да се каже цветът. Ние имаме за момента хубава картина, но тя е черно бяла. Т.е. всичките неща, с които ние разполагаме, в някакъв смисъл нямат маса, или преведено на художествен език – нямат цвят. Трябва ни нещо, с което всъщност тази черно бяла картина да я превърнем в цветна картина. Точно това е така нареченият X бузон, тази частица, която ни липсва в нашия модел, който ние сме направили за света. Та, в момента това, което се случва в ЦЕРН, е точно неговото търсене. Надяваме се, че данните, които ще се съберат, сблъсъците, които ще се запишат тази година и следващата година, ще ни помогнат да разберем всъщност дали той съществува изобщо, защото може и да не съществува и ако той съществува – поне да разберем някои негови характеристики. Също така, вече, ако бъдем изключително оптимистични, може пък да разберем какво е това нещо тъмна материя, или от какво е тя изградена. Или пък, ако бъдем пък прекалено нахални към природата, може дори да успеем да разгадаем тайната на тъмната енергия, но както казват – само времето би могло да покаже.
Водещ: Кой е най-често задаваният въпрос от журналистите, които идват в ЦЕРН или които ви разпитват за ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Ние всички знаем, че страхът е една основна движеща сила за хората. Най-древното човешко оръжие. Съответно въпросът е – ЦЕРН ще унищожи ли светът? Няма как да не бъде зададен. Ами – аз мога да успокоя хората, че няма как да унищожим светът. Не сме все още толкова велики, за да можем, благодарение на нашите експерименти да унищожим света.
Любов Костова: Това са наистина много важни въпроси, защото в действителност хората не знаят и това една от ролите, както на медиите със сигурност, но и на самите учени, да излизат и това е причината толкова много да съсредоточаваме удилия върху това учените да се научават да бъдат по-комуникативни и да разбират ползата от това, защото в крайна сметка става въпрос за информирано общество. Става въпрос за общество, което има поне елементарна научна грамотност. За да може да си дава отговори дори на тези, не само на въпроси защо небето е синъо, а пък облаците – бели, но и на въпроси дали опитът в ЦЕРН ще създаде една черна дупка, която ще погълне най-малко земята, току виж и цялата Вселена и всъщност действително виждаме резултат, виждаме отклик от усилията тези млади учени да излизат пред публика, да говорят и пред вас медиите. Защото ето сега, както всички знаем, всички трепетно очакваме днес стартирането на новото предаване на БНТ, първото предаване в България, първото родно предаване, седмично предаване за наука, което ще се казва „Красива наука”. И в което именно тези млади учени, които са минали през такива обучения за комуникативност, както и някои по-зрели техни колеги, ще говорят по теми, които са близки до хората.
Водещ: Днес в „Клубът на журналистите” коментираме как учените ще се опитат да отмахнат от себе си наложения образ, че те са едни беловласи хора, които са ужасни скучни и говорят страшно сложно. Разбира се те ще прибягнат до средствата на журналистиката в „Красивата наука”. Това ще бъде седмично шоу за наука, в което ще има и интервюта, вече ви казах – есклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Ще може да бъде видяно днес. Какво още ще видим – продължаваме да коментираме с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров. И така – какво ще видим в „Красивата наука”?
Любов Костова: Днес зрителите ще могат да видят първото предаване от 17 часа, което е посветено на – представете си – ни повече, ни по-малко изкуствения интелект. Дали го има? Какво е направено до момента и най-вече – какво ще се случи в бъдещето? Какво очакваме? Какво ни чака в бъдещето, ако наистина киборзите започнат за съществуват? Така че мога сао да призова всички любопитни да гледат предаването, защото ще видят на първо място – изключителни, прекрасни млади българи, които работят тук в България и имат истински научни съдби, професии. Правят го с изключителна страст и умея да разказват за това пред хора като мен, които нищо не разбираме от наука.
Водещ: Венелине, хубаво ли е да си в общество от учени, които се стремят да говорят простичко за сложните неща?
Венелин Кожухаров: Представете си сега точно с това предаване, което ще бъде днес, вие страхувате ли се от киборзите? Смятате ли, че те ще превземат хората? Ще ги направят свои роби или смятате, че те могат да бъдат служители по някакъв начин и да допринесат за нашето добро? Ако искате да го разберете, то просто най-подходящото нещо, което можете да направите, е да гледате предаването.
Любов Костова: И да си зададете въпросите, които всъщност са възможни. Предаването ще остави много отворени врати – така трябва да бъде. Науката задава въпроси. Най-добрият отговор се дава при добре зададения въпрос. Аз лично от общуването си с учените, които умеят да говорят наистина, съм открила, че те са фантастични в това да те накарат да поискаш да научиш повече, да разбереш повече, да отидеш и да прочетеш, да отидеш и да ги попиташ. Така че това е. Добре зададеният въпрос е начинът да опознаваме света около нас и да се страхуваме по-малко или да имаме други страхове.
Водещ: А какво да направим с образите от филмите, които са вътре в нас?
Любов Костова: Нищо лошо няма и в тях. И за тях има научни обяснения. Ние сме чували учени да говорят за това до колко верен е един образ, до колко научно верен е един образ и къде граничи с фантастиката. При това веднага поставям акцента върху „засега”, защото Венелин самият беше правил едно много голямо проучване за образите, филми с научна тематика, когато се готвихме за една международна среща, той е много дълъг списък. И една от любимите теми за дискус на учените е „Да вземем някой от тези образи и да разнищим Spider man колко в крайна сметка в него е научно обосновано!” И като погледнеш Spider man, аз вече знам – идват ти нанотехнологии на ум. И биологията на влакната и т.н. Или начинът по който реагира тялото на замразяване в другите супер герои. Просто страшно много наука има в тези образи и те са хората, които разказват. Да не говорим за невероятните разкази, които съм чувала. Дали са възможни или не … които ни показват анимационните герои? С други думи – можеш ли наистина да паднеш по нос на земята? Така както правят редовно анимационните герои. Кои са силите, които дават възможност за това и какво е абсолютно невъзможно да се случи – поне на тази планета? Така че много са, няма никакъв проблем образите от филмите да участват в разсъждаването ни за наука. Но именно научната грамотност ще допринесе за това да можеш да различиш кое има вече донякъде или пълно научно обяснение или кое може би е загадка за в бъдеще, защото все пак много от научната фантастика от миналото е реалност днес, включително и мобилните телефони.
Водещ: Учен ли е Жул Верн?
Венелин Кожухаров: Аз не знам дали хората се замислят за днешното съвремие, но в момента ние сме заобиколени на всяка една стъпка от нас от наука. Всяко едно нещо, което ние го използваме по някакъв начин, е достижение на науката. Жул Верн е един прекрасен писател. Интересното е, че той е успял да предскаже толкова изключителни неща като неща, които ще се случат в бъдещето – като съществуване на подводници, летателни апарати и всякакви такива неща. Така че Жул Верн от една страна можем да кажем за него, че той всъщност е пророк. За учен – не бих могъл да кажа поради простата причина, че човек е учен тогава, когато той работи в определена посока и се опитва да систематизира нещата, които знае с цел постигане на нещо ново. Т.е. той се опитва да изследва, докато не достигне до нещо, което не е било направено до сега. Та всъщност Жул Верн е прекрасен писател, но аз не бих го характеризирал като учен, може би за нерадост на част от хората. Учените са една специална категория хора, които благодарение на собственото си любопитство успяват да направят някои неща, които никой не си е въобразявал,че някога ще съществуват като например, както Любов каза – GSM. Мобилните телефони – човек да говори посредством мобилен телефон. Това е нещо, което едва ли сме си го представяли пред 20 години. Едва ли сме си представяли преди 20 години, че ние ще можем да комуникираме с произволна точка от света без да се замисляме човекът къде е отсреща, дори да не го знаем къде е отсреща. Така че ние сме заобиколени от наука.
Водещ: Има ли някъде в ЦЕРН книгите на Дан Браун?
Венелин Кожухаров: Книгите на Дан Браун са интересни между другото. Той също е много добър писател. Аз съм чел част от неговите книги, така че съответно те са популярни, те са интересни, привличащи – прочитат се на един дъх. Човек засяда вечерта след работа, след като е направил поредната стъпка към някое ново откритие и прочита една книга на Дан Браун. Какво по-хубаво нещо за завършек на деня?
Любов Костова: Но когато говорим за книги и наука, веднага си спомянм отново, благодарение на общуването си с учените, невероятната информация, която получих от тях, че колко много наука е закопана буквално в „Алиса в страната на чудесата”. Колко заиграване с математиката има, защото Луис Карл е математик. Но колко дразги той решава със свои колеги посредством разни образи в „Алиса в страната на чудесата”. Какво е обяснението за лудия шапкар. Всъщност лудият шапкар – има много научно обяснение и това е една съставка, която се използва, ако не се лъжа, химическа съставка при обработването на кожата при правенето на шапки. И тя наистина води до психически отклонения. Т.е. да си луд, когато си шапкар, не е толкова немислимо. Така че дори в образите, които изгражда един писател като Луис Карл, има толкова много научна обоснованост и препратки, директни препратки към науката. Друг е въпросът колко хора разбират това, тук вече художествената фраза влиза. Но толкова е тънка границата между метафоричността на науката и метафората, която ние сме свикнали да виждаме в литературата, че чак е удоволствие да я видим и тук веднага се сещам за любимия си цитат от Ричард Долкинс, който казва „Истинската поезия съществува в истинския свят. Науката е поезия на действителността”.
Водещ: Какво би направил заекът на Луис Карл в ЦЕРН? Той е забележителен майстор за сближава позиции.
Венелин Кожухаров: В ЦЕРН, както знаем, на големия колайдер работят 2 експеримента, които са огромни конкуренти един с друг. Ние от една страна сме конкуренти, смисъл, че всеки се надява, че той първи ще разбере каква е същността на така наречения х бузон или така нареченото нещо, което дава цвят на всичко около нас. От друга страна – ясно е, че въпреки, че ние сме конкуренти – ние работим заедно. Тъй като няма как. Не може примерно единият експеримент да открие нещо, а пък другият да не го открие. Всеки един се явява един вид като критерий за верността на това, което е открил другия. Така че заекът на Луис Карл би бил посредник на двата експеримента. Която за момента роля се играя от директора на ЦЕРН.
Водещ: Няколко минути сега ни остават само да се върнем седем години назад, когато започна този – не го наречем съвет на Британския съвет, който искаше да научи учените да говорят по-популярно така щото да ги разбират и журналистите, и хората в крайна сметка. Та връщаме се седем години назад.
Любов Костова: Тогава проведохме първото обучение за учени и журналисти. Преди две години, точно преди 5 години пък стартирахме един конкурс, който е роден в Челтмънския научен фестивал – това е лаборатория за … , с който си партнираме и с Националното радио, и разбира се с Националната телевизия и много други медийни партнъори и това е конкурс, който от един малък град в Англия, прерасна първо в 9 страни в Югоизточна Европа, а сега вече е стъпил на три континента, 17 държави. Тази година е петата година извън границата на острова и има всички шансове да превземе света като футболното първенство. Дай Боже!

Водещ: Има ли вътрешни и външни кръгове на учени, пленени от тази идея, Венелине?
Любов Костова:
Венелин Кожухаров: Всеки учен в един момент би искал колкото се може повече хора да разберат за неговите достижения. Съответно, винаги се намират обаче и хора, които са малко, не поради това, че не искат това нещо да се случи, но просто понеже не са запознати как да го направят по най-подходящия начин или не могат да намерят сами най-подходящия начин, се отнасят скептично към такива начинания. Та аз бих искал да кажа от позицията на учен – учени, няма нищо лошо в това всички да разбират за вашите идеи. Това само може да ви донесе повече, само може да ви допринесе за по-добро, така че естествено винаги има хора, които са по скептично настроени, хора, които са по-добре настроени, но аз се надявам, че това нещо, както и Любов каза – това е едно начинание, което е стартирало преди 5 години. За 5 години виждате вече каква сила това нещо е набрало. Това е един огромен успех.
Водещ: Колко пъти последната седмица ви звъняха мои колеги журналисти, за да ви искат телефона на ваши колеги, за да им обяснят едно или друго нещо?
Любов Костова: Много ми е трудно да преброя честно казано, защото това се случва ежедневно, случва се от различни програми, от различни типове журналисти, както от печатни медии, така и от телевизии и от радия и това е съвършено нормално, защото откликът на медиите е изключително висок. В момента, в който те видят, че учените са готови да разговарят, вие сте първите, които сте там и именно за това ще го има и предаването „Красива наука” по телевизията. Защото именно за това сме тук при вас сега – именно в медийно предаване. Именно за това правим интервюта в най-различни формати. Наши победители са побадали в lifestyle списания, няма да споменавам марките, но всички знаем кои са най-извесните мъжки заглавни списания. Това е съвършено естествено, защото действително за наука може да се говори във всички видове общности и за да завършва наистина с мечтата – частната мечта на един ядрен физик. Един прекрасен британски учен, който също работи в ЦЕРН – той каза веднъж „Моята мечта е за наука да си говорим на маса, докато си пием бирата, така, както разсъждаваме и спорим за любимия си филм, за любимата си книга, за любимата си картина, за любимата си поезия – защо пък да не поспорим и за любимата си теория?” Така че, ако искате да намерите своята любима теория – слушайте радио, гледайте телевизия, гледайте „Красива наука” разбира се, за да видите младите учени.
Водещ: Ако учените бяха журналисти, какъв щеше да бъде тиражът на вестниците, Венелине?
Венелин Кожухаров: Аз бих се надявал да бъде огромен, но ако учените бяха журналисти всъщност първата стъпка, която учените осъзнават вече все повече и повече – че учените и журналистите, ние сме приятели, ние не сме конкуренти, ние няма какво да се противопоставяме един на друг. Учените чрез журналистите и средствата за масова информация – това, което ние правим достига до повече хора. Съответно когато достига до повече хора – първо имаме по-добро финансиране за това, което ние правим. От друга страна, като оставим на страна финансирането, може да имаме повече съмишленици за нашите идеи.Може да спечелим повече приятели, можем да спечелим повече хора, които да работят с нас да ни помагат за това, което ние правим, за да постигнем по-бързо целите, които ние сме си поставили. Така че журналистите и учените, всъщност – това според мен, всички тези предавания, цялостното начинание, което е подето от Британския съвет, е начало на едно дълго и ползотворно приятелство, което ще бъде изградено тепърва.
Любов Костова: Аз няма да правя реклама в ефир. Само да кажа, че заедно с нас, слава Богу, са точно тези институции, които трябва да бъдат, защото ние това правим заедно с Министерство на образованието и младежта, и науката, което е важен партнъор, действително заедно с Българска академия на науките, заедно с университетите, т.е. именно тези институции, които трябва да се погрижат за имиджа си и имиджа на учените и само да допълня Венелин с това, че голямата награда е, че ние – обществото, ще се превърнем в лоби за науката, когато ние знаем какво се върши в нея. От наше име.
Венелин Кожухаров:
Водещ: ”Красивата наука” навърши седем години и вече има свое телевизионно шоу. Първото издание е днес. Младите учени, които са в това общество, показват нагледно как се лекуват страхове. Журналистите са приятели, откриха те, с надеждата и политиците, които създават закони, да направят това откритие някой ден. Аз ви желае хубав съботен следобед, от името на всички ни – Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.04.2011

Водещ: Бой с вестници в италианския парламент. Бой за вестници у нас извън парламента. И така, можем да поиграем с днешни вестникарски издания. Проблемът е, че боят за вестниците у нас липсва като заглавие. Не отдавна в Европейския парламент беше дискутирана свободата на словото, защото и в Европа отношението към журналистите не е такова, каквото беше и журналистите, досущ като совите, не са това, което бяха. Както казва Дейвид Линч – кой уби Лора Палмър? Има ли значение? Кой се опитва да превърне журналистиката в PR обслужваща раса съвсем не е. Защото правото на обективна и точна информация все пак още не се е осмелил да отрече. И в Италия, и у нас, неблагополучията на медийния пазар и тегобите на журналистите за факт, неоспорван от никого с аргументи. Колкото и да не им се вярва на хората с икономическа или политическа власт, все пак журналистите не спират да мислят и питат независимо дали са нахранени или не. Защото в крайна сметка, колкото и да няма пари за разследвания, поне на мислите си още има достатъчно колеги, които сами сме си господари. И парадигмата „трябват съкращения” не включват механизмът на автоцензурата все още. Разбира се това едва ли ще проличи в рейтингите по степен на свободата на словото, защото те засичат натиска, а не журналистическите коментари. Дали обаче нямаме проблем зад кулисите? Ясни ли са нещата, за които България е критикувана за отношението си към медиите? Ами, не. Тази седмица Европейската комисия поиска информация за прилагането на медийната директива от 16 държави. Ние естествено сме сред тях. Вярно, срокът за отговор е 10 седмици, но до сега никой не каза какво пише в този текст. Разбира се това е вероятно пряк резултат от дискусиите в Евро парламента за свободата на словото. И разбира се добре е да се знае какво пише в писмото. Ще се опитаме да разберем, защото текст, който не е ясен, даже медийните експерти не могат и не искат да коментират. А нали все пак трябва да се знае какво точно се случва. Как инак да имаме отговор на въпроса защо се случва. Правилото важи и за електронните, и за печатните медии, независимо че няма закон за печата. Суматохата около акциите на най-тиражните издания у нас едва ли говори добре за отношението към журналистиката изобщо. А в тази професия най-големият капитал е доверието. Кой губи? Всички – и журналистиката, и обществото. Журналистите, вече стана ясно, че може би от понеделник ще бъдат съкращавани. А обществото – поради липса на хора, които да кажат, покажат или напишат това, което се случва и да обяснят защо то се случва. Не знам дали Андерсеновото дете може да сколаса да изкаже публично кой е гол, а това винаги е добре да се знае. И ще продължаваме да се дивим защо хората излизат да протестират срещу цените на горивата, но никой не излиза да протестира срещу случващото се да кажем в бърза помощ или в българските болници. Ами за горивата информацията идва директно от джоба. От другото всички се страхуват и се кръстят да не им дойде до главата. За това правото на информация е защитено обикновено с конституционни текстове, защото всички имаме правото да знаем какво се случва и да имаме обяснение защо то се случва. Въпрос на избор е дали ще го коментираме като общество. Не е въпрос на избор обаче дали ще го коментираме като журналисти. Просто сме длъжни. Какво пише в писмото до България Европейската комисия? Какво се случва и какво ще се случва в двата най-тиражни вестника? Ето това са отговорите, които ще търсим днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Европейската комисия е изпратила писма на 16 държави, сред които и България, в които иска допълнителна информация относно прилагането на директивата за аудио визуалните медийни услуги. Определен е срок за отговор – 10 седмици. Полша, Португалия и Словения не са нотифицирали национални мерки. Останалите държави – Австрия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Германия, Унгария, Люксембург могат да очакват подобни писма по-късно през годината. В отделно съобщение се изброяват въпросите, които Европейската комисия изяснява в детайли при прилагането на директивата. Какво пише всъщност в писмото обаче не стана ясно. Надявам се сега да го научим от председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – Госпожа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на слушателите на предаването „Клубът на журналистите”. Действително комисията е поискала информация от 16 държави, членки на Европейския съюз, относно прилагането на аудио визуалните медийни услуги като това писмо, което е изпратила до държавите членки, които са направили нотификацията, се иска информация, която всъщност държавите членки трябва да отговорят на определени въпроси. Това е допълнителна информация, касаеща прилагането на аудио визуалните медийни услуги през границите при запазване на местната юрисдикция и касаеща запазването на културното многообразия и също така защита на децата и потребителите, гарантирането на плурализма на медиите и съответно борбата с расовата и религиозната омраза. Тази информация се иска не защото неправилно е приложена директивата от държавите членки, а просто защото на този етап комисията има няколко нерешени въпроси по отношение на тяхното прилагане в директивата. И тази допълнителна информация цели именно да бъдат решени именно тези въпроси. Основните въпроси, които са по отношение на страната по произход, като компетентност, също така сателитните предавания. Прилагането на нелинейни и линейни услуги в отделните държави членки. Също начина на прилагане на търговските съобщения. Основните задължения по отношение на нотификацията на изискванията от член 5 на директивата, които гарантират съответно забрана за подбуждане към омраза, посочена в член 6, достъп до лицата и съответно предлагане на аудио визуални услуги до лицата с увреден слух, саморегулирането в съчетание с държавно регулиране, правото на отговор при телевизионно излъчване, както на юридическо лице, така и на гражданин в случай, че са засегнати от невярна информация в телевизионна програма или такава възможност да направят своя отговор или съответно чрез еквивалентни мерки да представят своята позиция в случай, че се чувстват засегнати. Голямо внимание също така се отделя на въпроса за защита на непълнолетните като тук трябва да бъдат посочени начините от отделните държави, транспонирали европейската директива „Телевизия без граници”. Тоест начина по който тези предавания се представят пред непълнолетните лица. Обичайно, в случай че те няма да чуят или да видят предаванията, съответно отделните решения на отделните държави дали чрез използване на прости или по-сложни системи за проверка на възрастта. Тук въпросите, които се поставят, не касаят ограничено само тези въпроси. Насърчаването на европейските произведения също така трябва да бъде предмет на отговор на отделните държави.
Водещ: Може би беше добре обаче тези въпроси да бъдат публикувани някъде така щото да могат да бъдат коментирани от медийните експерти.
Даниела Петрова: Към настоящия момент тези въпроси са представени в интернет, но те все още са на английски език.
Водещ: Експертите и английски говорят.
Даниела Петрова: Да, в този смисъл искам да кажа, че има достъп до тази информация.
Водещ: До колко имат връзка тези въпроси, които се поставят към страните членки на Европейския съюз, с приетата неотдавна резолюция от Европейския съюз, препоръчваща през тази година да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз? Като се наблегне именно на плурализма, независимото управление на медиите. В тази резолюция България, само да припомня, беше помената като страна, в която свободата на журналистите предизвиква сериозна загриженост.
Даниела Петрова: Смятам че тези въпроси, изяснявани от комисията със събиране на допълнителната информация, ще дадат една възможност за едно по-добре информационно решение на въпросите, които стоят, а именно за гарантиране свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, както вие се изразихте, както и образованието и културата като основание за прилагане на специфичните правила при тези услуги. Да, действително България е спомената в този списък като страна, която се ограничава като права, но аз считам, че това е въпрос на саморегулация и на гражданска позиция при изразяване, а също така и култура, която смятам, че към настоящия момент нивото се качва, както у всички говорещи, така и не трябва да се използва езика на омразата.
Водещ: Смятате ли, че ако да кажем има една дискусия, която вие спокойно можете да организирате и резултатите от тази дискусия залегнат в отговора, който ще бъде даден след 01 седмици, на него ще бъде погледнато по друг начин – на отговора имам в предвид?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент, комисията не е приемала такова решение, но този въпрос може да се обсъди и да се прецени дали под формата на поставени въпроси към отделни медии може да се получи една предварителна информираност и да се организира такъв тип обсъждане. Аз смятам, че винаги когато има обсъждания и се чуват различните гледни точки, се получават едни добри балансирани решения и това би била една чудесна идея.
Водещ: Което значи, че можем да очакваме да направите възможното тя да се случи.
Даниела Петрова: Ами да, това ще го поставя на следващото заседание на комисията по култура, така като една възможност да се организира такъв тип дискусия. Засича действително различните гледни точки. Аз смятам, че към настоящия момент ние сме спазили голяма част от…
Водещ: Къде са ни проблемите?
Даниела Петрова: Въпросите, които са повдигнати. По част от тях може би има противоречива практика и действително смятам, че с представянето на една добра законодателна рамка всъщност се решава и практическия проблем.
Водещ: Което значи ли, че предстоят някакви проблеми, защото заговорихте за подходяща законодателна рамка?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент е факт, че на концептуално ниво е изготвена всъщност рамката за новия медиен закон и предстоят обществени обсъждания по този въпрос.
Водещ: Има ли вече дати?
Даниела Петрова: Не, към настоящия момент комисията не е информирана с дати. Смятам, че действително към момента част от концептуалните въпроси действително съвпадат със заложените въпроси в подготовката на новата медийна директива.
Водещ: В този контекст отново да припомня за 10 седмици срок за отговор. Тези 10 седмици – някакво движение по новия закон за радиото и телевизията ще очакваме ли? Поне някаква дискусия?
Даниела Петрова: Към този въпрос смятам, че не мога да се ангажирам с конкретен отговор, тъй като на този въпрос следва да отговори работната група, която е към Министерския съвет и която е представила доклада. Смятам, че бихме могли и това да очакваме.
Водещ: Ами, представител на тази работна група е в студиото. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, госпожо Филева.
Водещ: Ами да кажете и вие дали тези 10 седмици ще стигнат за някакво движение по въпроса.
Радомир Чолаков: Нямам представа. Работната група, на която аз имах удоволствието да бъда заместник председател, представи доклада, ако не се лъжа, на 20 януари. От наша гледна точка концептуалната рамка е готова. Въпрос на политическо желание е в момента да се седне и да се пише нов закон за радио и телевизията. Нямам усещането, че има такова желание.
Водещ: Госпожо Петрова?
Даниела Петрова: Ами към настоящия момент действително не мога да се ангажирам със срокове, ако това са очакванията да насроча дати и възможности. И бих казала, че няма готовност за писане на текстове. Смятам, че не писането на текстове е проблемът, а общественото обсъждане и действително да се постигне баланс и най-доброто, което се очаква в писането на медийния закон.
Водещ: Ами 10 седмици мисля, че са достатъчен срок, за да се организира поне една такава обществена дискусия. Поне аз така си мисля де. Предполагам, че ще успеете някак си.
Даниела Петрова: Ще се обърна към работната група, към участниците, за да може да се направи едно обсъждане поне на поставените въпроси именно в това писмо.
Водещ: Ако не, ще останем на ниво медийни коментари и коментари на медийни експерти. Само да ни кажете къде те да търсят текста, макар и на английски с въпросите, които е поставила Евро комисията към България по отношение на прилагането на медийната директива?
Даниела Петрова: Ами информацията може да се намери на web сайта на Европейската комисия.
Водещ: Ясно, там трябва да се търси. Много ви благодаря.
Даниела Петрова: Там може да се намери кодифицираната версия на директивата и действително поставените въпроси, които са към нея.
Водещ: Благодаря ви за тази информация. Ние ще очакваме с интерес кога ще бъде насрочена дискусия за обсъждане на новия медиен закон, защото очевидно това е едно от нещата, за които предстои да ни критикува може би Европейската комисия. Пред „Клубът на журналистите”, госпожа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Ако си затворите очите и имате стари спомени за това колко бяха дебели да кажем, преди една година, българските вестници и днес ги премерите по този критерий, ще установите колко по-тънки са, с едно изключение. Вероятно това е в резултат на кризата. Разбира се аз започнах с една ирония за бой с вестници в италианския парламент и бой за вестници у нас извън парламента обаче за бой за вестници извън парламента у нас не пише с едно изключение днес. В крайна сметка при такива спорове, кой страда, господин Чолаков? Мисля, че крайният губещ е българското общество, защото преди това са загубили българските журналисти. Или вие ще кажете, че преувеличавам.
Радомир Чолаков: Нека да кажа може би в началото, че това, че има такава енергична дискусия около вестниците в момента, все пак е добра оценка за значението на вестниците, защото в последните години много хора малко прибързано обвиняваха вестниците за медийни мъртъвци, че бъдещето е на интернет и виждате ли – печатната преса няма да има чак такова значение. Оказа се, че има значение, най-малкото заради интереса, който в момента се събужда.
Водещ: В крайна сметка, ето, в италианския парламент ползват вестниците, за да се бият депутатите там. Разбира се вестниците са нещо съвсем различно. Дали техният хартиен вариант е дебел или тънък е без значение. Важното е вътре да намират място темите на хората.
Радомир Чолаков: Вестниците са просто една специфична медия и аз мисля, че това тепърва ще се разбира. Между другото знаете ли, с много хора, с които говорих напоследък, установих, че всъщност те са ужасени от перспективата да няма вестници. Вестникът е една интегрална част от медийното пространство, който представя платформа, каквато електронните медии не могат да представят обективно. Вестник, да кажем, ако електронната медия е медията на бързата информация, или хайде да го кажем така – ако интернет е медията на бързата информация, ако телевизията е медията на шоуто, вестникът е и ще бъде според мен още много дълго време медията за задълбочения обществен дебат. Така че самата идея…
Водещ: И радиото е такава медия.
Радомир Чолаков: Вижте, за съжаление в България, радиото, което е такава медия са две радия, може би. Много са малко радията, които се опитват да изпълняват функциите на такава медия. За щастие Българско национално радио все още е такава медия. Със сигурност ще остане такава. Така че в радио средата пейзажът е малко монотонен, музикално монотонен, но да се върна на мисълта си де. Вестниците са тази медия за сериозен и задълбочен, дълъг и бавен обществен дебат, която очевидно няма алтернатива и която как да кажа – самото общество я иска, независимо от нашата оценка за дебело, тънко, става, не става, харесва ми, не ми харесва. Вестниците ще ги има, така че това е може би добрата новина. Важно е какво става с вестниците.
Водещ: Важни са и истинските новини. Репликирахте ме по време на музиката, защото тази седмица се чу, че ще има съкращения на журналисти. Няма да има такова нещо?
Радомир Чолаков: Репликирах ви, защото ако говорим за информация, аз трябва да ви кажа се впечатлявам до каква степен дори медиите се водят от слухове, а не от информация. И напоследък има няколко случаи, в които примерно съобщавам факт, на което колегата ми казва „Не, не, ти не знаеш” и ми съобщава слух. Значи нека да изясним нещо тук. Аз съм главен юрист консулт на холдинга, обединяващ вестникарска група България и изданията и като такъв, да го кажа внимателно, наблюдавам работата на отдел кадри. Значи, когато аз ви казвам, че не се планират съкращения в редакциите, ви съобщавам медицински факт и всяко друго нещо, което някой друг ви каже, е слух, разбирате ли? Значи, след управителя, аз съм вторият човек, който знае – ще има или няма да има съкращения. Няма да има съкращения, нито се планират, нито се обмислят.
Водещ: Може би обаче, подходяща почва на слуховете е липсата на информация, сега ние запълнихме като че ли този дефицит, но винаги, когато няма информация, винаги има много слухове.
Радомир Чолаков: Специално за това ми кажете как да има информация за отрицателен факт? Смисъл няма. Няма съкращения.
Водещ: Разбирам. Нека да поразсъждаваме малко и по въпроса – цялата тази шумотевица как се отрази на работата на колегите? Все пак вие сте човек, който има много добри сетива за журналистите, все пак сте и в Комисията за електронни медии.
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, то въпросът ви е риторичен. Няма как подобни коментари, подобни дискусии, подобни проблеми да се отразяват мотивиращо на работата вътре в медията. Сега нека също да поясним нещо. Да го изясня дори заради собствената си позиция в този разговор. Все пак аз съм юрист на медиите. Не се занимавам с корпоративните дела и отношенията между собствениците. Така че тук наистина ви казвам, че няма достатъчно информация. Допускам, предполагам, за да го изясним този въпрос, че нещо в отношенията изначално не е било доизяснено, което в момента води до известно напрежение, но да ви кажа в дългогодишния ми опит в медийния мениджмънт и реклама ме е убедил, че винаги в такива ситуации много бързо се намира решение, така че надявам се тук до два-три дена проблемът да се изчисти и всичко да се окаже буря в чаша вода. Просто наистина медиите са особен бизнес. Аз това винаги съм го казвал и ние с вас винаги сме го знаели. Значи, не е едно и също да управляваш шивашко предприятие с това да управляваш медия. Просто средата е малко по-чувствителна.
Водещ: И Слава Богу!
Радомир Чолаков: Да, разбира се. Служителите са малко по-интелигентни, малко повече обичат интригите и слуховете и си ги пускат понякога самички, така че всяко нещо, което да кажем се случва на шефския етаж, се мултиплицира през усилвателите на долу, усилва се и добива някакви чудовищни размери, в резултат на което се връща като информация на шефския етаж, на който шефовете вече са потресени какво се е случило при тях.
Водещ: Едни други медии, за да разрешават бизнес отношенията си.
Радомир Чолаков: Нищо, сега живеем в медийна среда – да, наистина. Как да кажа – може би по-нататък ще го кажа.
Водещ: Да ви питам нещо друго. Като журналист – представете си, че нямате връзка с медийната групировка, като журналист какво би написал днес, тук и сега за това, което се случва или нищо?
Радомир Чолаков: Ами, за съжаление, не съм журналист.
Водещ: Да, но пишете често.
Радомир Чолаков: Да, пописвам. Пописвам по тема, която истински започва да ме вълнува. Не знам дали тази тема ме вълнува, колкото се предполага. Пак ви казвам, според мен става дума за вътрешна дискусия, нормална във всеки бизнес между съдружници, която по същия начин протича в десетки, стотици предприятия в момента в България. Просто понеже характерът на предприятието е че е медия, тази дискусия доби малко по-широк публичен отзвук. Ами, в този смисъл може би, ако трябва да пиша, както вие казвате, бих споделил някакви мисли точно в тази посока, че медия се управлява малко по-различно, отколкото което и да е друго предприятие. Може би емоциите там трябва да бъдат малко по-приглушени.
Водещ: Какво е написал Иван Михалев днес в „Капитал”? Останете с нас, за да научите след малко. Както ви обещах преди малко в „Клубът на журналистите” сега ще продължим с коментар на колегата от „Капитал” Иван Михалев. Добър ден!
Иван Михалев: Добър ден!
Водещ: „Трудни 168 часа от войната в най-голямата вестникарска група. Губи целият печатен пазар.” Бих си позволила да допълня и изобщо журналистиката и обществото може би.
Иван Михалев: Да, абсолютно се съгласявам с вас и с това, което каза господин Чолаков преди мен, когото аз много уважавам. Наистина журналистиката не е обикновен бизнес. Тя е много специфичен бизнес, тъй като борави с доверие, а доверието е дефицит, особено в днешно време и всяко едно нещо, което е дефицит, така и доверието и журналистиката имат тази склонност да се превръщат в монопол, тоест хората, които четат един вестник, те го четат с години. По същата причина, да кажем, вие посвещавате един и същи зъболекар и когато вие получите информация, според която фундаментално вашите представи за това нещо, на което сте вярвали дълго време, тогава наистина последствията стават…
Водещ: Всъщност доверието за журналистите, като че ли е най-големият капитал и ние заради това така го пазим и реагираме емоционално, независимо, че често сме критикувани за това.
Иван Михалев: Ами да, доверието, продължавам да смятам, въпреки трудните години, в които се опитваме да правим журналистика – тази криза наистина не е само клише, тя наистина доста промени бизнес модела а вестниците и принуди въобще медиите да търсят алтернативни форми за финансиране, което не винаги е чисто финансиране. Това трябва да го кажем и да си го признаем. Но проблемът, аз пак се връщам, базисният проблем е да задържим доверието, тъй като медиите имат освен всичко друго, освен изискването да печелят и да носят печалба на своите издатели, освен като инвестиция – те трябва да се разглеждат и като някакъв вид социална мисия, тъй като медията имат това задължение да бъдат коректив на властта. Тоест те трябва да служат на хората като индикатор, когато нещо нередно се случва в управлението и в случая тази тънка граница на бизнеса и на обществения коректив трябва да се запази и трябва да се брани с всички средства. И за това всичко, което се случи тази седмица с най-голямата вестникарска група, е наистина нещо ужасяващо.
Водещ: Всъщност то е достатъчно тревожно, за да бъде коментирано. Като че ли липсват коментари днес. Няма нито ред в останалите ежедневници за това, което се случи. Лошото е, че няма и коментари. Единствено на вашия екип в „Капитал”. Кажете ми защо решихте да го коментирате.
Иван Михалев: Ами аз, значи, ако позволите да коментирам – ние сме седмичник. Защо другите не коментират не знам. Може би е редно и да има някакъв вид, как да кажа, някакво затишие и хората да осъзнаят какво се е случило, защото това беше някакво сензационно, разтърсващо събитие. Водещата вестникарска група в България, която до момента беше безспорен лидер на пазара, с нови собственици, изпълнени с амбиция да променят коренно не само техните вестници, ами въобще целия пазар, тъй като – отварям една скоба – вестникарският пазар в България е доминиран от не пазарни играчи, които използват медиите за този тип търговия за полулегални договорки с властта и българският медиен пазар имаше нужда от някакъв вид прочистване и някакъв вид нова енергия. Сделката с пресгрупата – всички се надявахме, че това ще се случи. Тоест това, което искам да кажа е, че залогът в тази сделка не беше просто кой ще управлява водещите вестници в България, а много по-голям. Основният въпрос беше дали оттеглянето на ВАЦ ще доведе до някакъв вид формализация. Или обратното – ще се получи още по-голямо смесване на политика, бизнес, медии и превръщането на вестниците в някакъв вид инструмент за търговия. На този етап е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът от целия този скандал. Възможно е той да доведе до някакъв вид катарзис. Тоест за първи път открито в ефир, в prime time, както се казва, се говори за тези проблеми на медиите и сега въпрос на самите журналисти е да се опитат да стигнат до края. Тоест тези теми не бива да бъдат някак си загърбвани, а трябва да бъдат изговорени и някак си в медиите да започне говорене, от което цялото общество ще спечели.
Водещ: Всъщност това е инстинкт за самосъхранение. В крайна сметка журналистите винаги трябва да бъдат на не повече една ръка разстояние от властта и винаги трябва да я критикуват.
Иван Михалев: Точно така и също така въпросът за чистотата на капиталите, защото всъщност ако трябва да влезем малко в детайли за това, което се случи – за мен най-ужасяващото обяснение, което прозвуча тази седмица в ефир, говори за сблъсъка на живо по една от телевизиите между двете спорещи страни нали – Христо Грозев и Любомир Павлов. Най-ужасяващото нещо, което беше изказано е, че е имало опити дори от новите собственици за поръчкова журналистика и също така за PR, това, което значи, че вестникът е използван не за журналистика, а за някакви други цели, което за мен е, връщам се пак на началото на нашия разговор, базисния фактор за съществуването на тези медии – доверието. И някак си самите издания трябва да отговорят по категоричен начин чрез журналистиката, която правят, че това не вярно. Или поне, че се опитват това нещо да го изтрият от съзнанието на хората с реални доказателства, тоест със силна журналистика, в това число и разследваща журналистика.
Водещ: Защото рейтингът е едно, доверието е друго. В крайна сметка, този скандал, който преля в една друга електронна медия, навреди на журналистите, които работят в тези издания и изобщо на журналистиката като такава. Наистина сте прав, че може би трябва да се стигне до край. Как виждате вие края?
Иван Михалев: Ами, как виждам края? Не знам. Аз все пак не съм човек от екипа на тези вестници, за да знам какво реално се случва. Не знам какво си мислят журналистите вътре. Бих могъл да кажа кой е най-лошият сценарий според мен от тук нататък. А именно тази война, на която бяхме свидетели последните дни да се проточи във времето и да се пренесе освен от телевизионните студия, в съдебните зали, по страниците на конкурентни издания, защото това се случва. Тоест има много заинтересовани медийни играчи от кризата в най-голямата вестникарска група. Това също трябва да го отчитаме, че може би част от тези аргументи се преувеличат и се преекспонират, с което някои хора печелят. Тъй като все пак става въпрос за бизнес и за пазарен дял. Но пак повтарям, ако пък се опитаме да се правим, че няма такъв проблем и с някаква криворазбрана солидарност журналистическа, да се опитаме да дадем на хората от прес групата шанс да преодолеят тази криза, да не говорим за проблемите на медийния пазар – това мисля, че ще бъде лоша услуга за самите тях, тъй като това напрежение ще остане. Значи, при разговори с хора, които познавам от двата вестника „Труд” и „24 часа” , останах с впечатление, че … Да не кажат нещо повече и те са условно разделени в симпатиите си на коя от двете страни да застанат, тъй като и двете страни не са до край искрени в това, което казват и не са до край почтени в това, което са вършили.
Водещ: А най-лошото е, че колегите не искат да коментират.
Иван Михалев: Ами да. Странно е. Все пак сме журналисти и трябва да си отстояваме позицията. Но въпросът е, пак казвам, липсва информация до край за това, което се е случило и човек може би в тоя момент е по-добре да не коментира, преди да си създаде цялостната картина. Не знам господин Чолаков какво ще каже по темата.
Водещ: Господин Чолаков?
Радомир Чолаков: Аз казах по темата.
Иван Михалев: Не, говорим за последствията, как би могло да свърши добре това нещо.
Радомир Чолаков: Аз съм абсолютно прав с Иван Михалев за това, че тази криза всъщност може да се окаже най-накрая шанс. Шансът, който всички чакат толкова време. За големия разговор за промяната на медиите. Значи, оперативната – това, което наричате криза, оперативния проблем, как да кажа, временния спор между съдружниците – продължавам да смятам, че следващите дни ще бъде разрешен по най-добрия възможен начин. И аз, ако трябва да дам, аз съм го дал вече този съвет абсолютно категорично – значи, подобен спор в никакъв случай не трябва да влиза в съд. Защото, както каза Иван Михалев, има в момента доста хора, които злорадстват, потриват ръчички и така хвърлят съчки в огъня. Впрочем, трябва да ви кажа, имам едно доста интересно наблюдение от един-два дни. Докато в началото наистина много хора се радваха – нали „Ние обичаме в България да стават някъде скандали и да гледаме сеир!” Да ви кажа, от оня ден и особено вчера имах някои разговори, които ме навеждат на мисълта, че сериозните играчи в бизнеса – говоря за издатели, разпространители, хора, които са ангажирани по-скоро в технологията на правене на вестници, са много сериозно обезпокоени. Оказва се, нещо, което нали ние винаги сме го знаели, но сега се вижда вече – холдингът, медийната група или прес групата, както вие я наричате, е Too big to dye. Ако на една такава група, ако на една такава кооперация нещо и се случи, не дай си Боже, то не е просто неин проблем, а то повлича цял един сектор. Така че първоначалното злорадство в момента, струва ми се, започва да се замества с едни по-трезви размисли, пак казвам – в професионално ангажираните с издателския бизнес хора и мисля, че дори нашите конкуренти вече не са толкова happy от това, което се случва, защото няма как огънят от едната къща да не се пренесе върху другата. Така че в момента се комбинират според мен тези фактори – отрезвяването на злорадстващите, със сигурност отпускането на емоциите и на напреженията, които са се случили и ще бъде намерен изход правилен. Сега, ако бъде намерен изход правилен, в което аз вярвам, със сигурност вече това ще доведе до онзи разговор, за който каза господин Михалев и за който вие пледирате, госпожо Филева – разговорът за журналистиката, защото всяко едно разклащане на доверието, с което съм абсолютно съгласен, че се случва, трябва да бъде компенсирано с много бързи, резки и видими действия от страна на журналистическите екипи и от страна на ръководствата на медиите в посока на възстановяване на доверието. Съгласен съм с вас – това е вече въпрос на чувство за самосъхранение и за оцеляване. Ако го намерим в себе си нали това желание, аз съм склонен да вярвам, че ще го намерим, защото просто нямам алтернатива, нямаме друг избор, може цялата тази работа да свърши и добре.
Водещ: Харесва ли ви добронамереността, която демонстрира „Капитал” с тази статия, която коментираме?
Радомир Чолаков: Разбира се. Смисъл, Господин Михалев каза, че ме уважава… Да не си правим сега четки в ефир.
Водещ: Не, обаче казахте, че са се хвърляли съчки в огъня, заради това.
Радомир Чолаков: А , не, нямах в предвид „Капитал”. Знаете за какво става дума. Има хора, които желаеха много смъртта или да кажем да се случи една такава тежка криза – да бъдат притиснати „24 часа” до стената. Мисля, че тези хора в момента са искрено ужасени от това, което искат.
Водещ: Мислите ли, господин Михалев, че има ужасени конкуренти, познавайки гилдията?
Иван Михалев: Съгласявам се изцяло с това, което каза Радо Чолаков. Повтарям и аз, че пазарът е разделен на 2 половина и ако мога да кажа – тъмната половина на този пазар определено посрещна с радост случващото се. За всички останали, в това число нареждам и „Капитал” – това е проблем,защото както казах в основата на бизнес модела на вестниците – стои доверието, а то беше силно разклатено. Не говоря за конкретните вестници, а въобще за цялата гилдия.Така че за нас като журналисти, които изкарваме прехраната си с правене на журналистика и създаване на съдържание, бе повлияна… Много важно е това доветия дългосрочно да бъде закрепено и възстановено. Дай Боже увеличено. Така че за мен най-добрият вариант е първо това, което каза господин Чолаков – да има бързо разрешение на тези спорове, което ще означава някакъв вид сделка между спорещите страни и тези, които са недоволни да получат някакъв вид удовлетворение. Не знам какво точно ще се случи, но това е важно и на следващо място по-важното е двата вестника да отговорят със силна журналистика. Аз искрено им го желая, защото също съм журналист и знам колко е трудно в такъв момент да събереш сили, да се мотивираш и да правиш силна журналистика, но те го дължат на своите читатели и на обществото като цяло. Желая им го най-искрено и на новите главни директори желая успех.
Водещ: Защото когато я няма медията, я няма шпагата. Знаем, свободата е на върха и. Иван Михалев от вестник „Капитал”. Останете с нас, продължаваме след малко. Защо България е най-тъжното място на света? Това е един поглед от вън, който е на Дойче веле, защото промените са българското менте, защото има двоен морал на управляващите, защото България е полицейска държава и изобщо много крайни нерадостни констатации се съдържат в анализа на Клаус Шраймер, бивш заместник посланик на Германия в България. Цитирам го от въпросното радио. Защо продължава да се твърди за България, че е най-тъжното място на света и тъжно ли е това, което се случи със скандала около най-тиражните вестници през седмицата, защото това безспорно беше медийният скандал на седмицата? Добър ден казвам и на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден. Много въпроси станаха изведнъж.
Водещ: Ами, един по един.
Евгений Дайнов: Това за най-тъжното място излезе от едно изречение в Iconomist преди няколко месеца, което изречение нямаше кой знае каква връзка с анализа, който те изложиха, но хитово изречение и си тръгна. Защо … е тъжен? Той беше тук преди 10-15 години. Беше много ентусиазиран, когато тръгнаха истински реформи 1997-1998 година. Явно и той преценява, че тръгна всичко и за това спря всичко. България се върна назад в положението на васална територия на руснаците. Корупцията се установи като начин на живот, като основно правило и всички крадяха от горе до долу. Това е тъжен спектакъл за една европейска страна. И тъжно за България, която тръгва да се модернизира и се отказва.
Водещ: Лошото е, че тази зараза дали пък не плъзва и към медиите, защото това е доста опасно? Меко се изразявам май.
Евгений Дайнов: Тя отдавна пълзи към медиите. Медиите започнаха да имат странно безгръбначно поведение точно преди 10 години.
Водещ: Ама да не се установи безвъзвратно и окончателно зрелия соц?
Евгений Дайнов: Е, надявам се, че все пак… За разлика от страни като Македония, Сърбия, Молдова, които /…/ ние тук все пак ни прилагат някои хватки от Европа, които ни напомнят, че би трябвало да имаме цивилизовано поведение, но за сега е доста сложно положението и не само в медиите, но и в цялата икономика, защото тя отдавна не е пазарна. Вече не зависи от това колко си добър или не добър журналист, дърводелец или каквото щеш. Навсякъде са сложени монополи и картели, те са вързани с мутри и няма възможност за дишане, което спира икономическото развитие, спира и интелектуалното развитите.
Водещ: Сега ще ви припомня един ваш израз „Трябва да дойде Крали Марко, за да разбива.”
Евгений Дайнов: Ами тя държавата в момента трябва да разбива. Цялата България потъва в монополи, което е ужасяващо, защото монополът какво прави? Той не предлага качествена услуга – той смуче от хората поради причината, че е монопол. Това е в преносен превод – да ги разбием, да почнем от най-ниското до най-високото ниво. Има монополи, които контролират три села и … Монополите са навсякъде и сега се навряха и в медиите. Но това е тенденция, ако правителството не бди за общото благо, ако правителството е крадливо и остави България…
Водещ: Става модел за подражания, макар че в случая е по-популярно да кажем, показваме например – но не даваме за пример.
Евгений Дайнов: /…/ Надробена от Тройната коалиция, правителството трябваше вече да я е почистило тази попара.
Водещ: Как мислите, че от тук насетне трябва да се борим заедно, ние журналистите, за доверието, защото в крайна сметка всички се съгласихме, убедихме около тезата, че от подобни скандали губи българската журналистика и българското общество. Трябва ли да се говори и какво трябва да се говори?
Евгений Дайнов: Мисля, че хората, образованите хора да го кажа, които ги интересува общото благо и страната, и обществото – хората се ориентират коя медия просто разпространява някакви неща, коя медия не лъже и заема независими позиции. Докато има все пак някакъв пазар в медиите, не е окончателно фатално положението. Тези, които определено видимо обслужват някакви интереси, те ще загинат. По-голямата част са загинали. В случая нямат читатели, зрители и са напомпани от корпоративни пари.
Водещ: Които може би ще свършат. Това дали не се доближава до…
Евгений Дайнов: Няма да свършат. Корпоративните пари като разберат, че имат пет читатели, ще разберат, че това за тях няма перспектива.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Евгений Дайнов пред „Клубът на журналистите”. Господин Чолаков, оптимизъм или?
Радомир Чолаков: Ами да, аз сега ще се съглася с господин Дайнов и точно това се замислих, че всички говорим…
Водещ: Кого друг да поканя, за да се съгласи?
Радомир Чолаков: Ама вижте, това е много хубаво, очевидно при нас българите ножът трябва да опре до кокала, за да започнем да мислим трезво и да се съгласяваме, защото иначе в нормална среда ние не си се съгласяваме по принцип, ей така, за да си чешем езиците и да спорим. Виждате колко нашите събеседници общо взето трезво разсъждават, правилно, взимат решения, ако забелязвате. Смисъл ние знаем какво трябва да се прави, защото ние обикновено българите не знаем какво трябва да се прави. Знаем какво не трябва, но не знаем какво трябва и се оглеждаме към Европа. Та, съгласен съм и с господин Дайнов. Тези проблеми в медиите, които излизат на повърхността наистина са симптоматични и хвърлят светлина върху едни много опасни процеси на монополизация в медийното пространство, за които ние всички знаем и вероятно правителството няма да започне първо с монопола за трите села, за който господин Дайнов каза и също е много прав, който е много гаден монопол, но пък това може да даде повод на правителството да се занимае с въпроса за монополите в медиите, които се оформят и се задават. Значи има едно нещо, за което аз лично последните све години съм говорил непрекъснато. Надявам се сега да получа малко по-голяма чуваемост. Значи, много внимателно трябва да се проверят системите за съхранение на информацията в България. Говоря за радио и телевизионни програми, за интернет, за вестници, ако щете – вестникарско разпространение. Значи, няма ли гарантирана свобода на разпространението, няма да има и свобода на информацията. И ми се струва, че в тези сфери, държавата много бързо може да си влезе в релулаторната функция – много бързо. Няма да накърни никакви кой знае какви интереси. И може като арбитър на пазара да установи просто правила за реда, по който се разпространява информацията в България – радио и телевизионни предавание, вестници и така нататък. Разпространението, без да влияе върху съдържанието. Това нито една нормална европейска страна не се е отказала да го прави с изключение на нашата. Отказът беше направен по време на Тройната коалиция. Значи, който си е мислил, че е далавера да влезеш в каналите на разпространение мисля, че вече знае, че това е чиста загуба. Тоест в много голяма степен това е бизнес – разпространението казвам, на информацията. Бизнес, който зависи и ще зависи от държавата и просто държавата не трябва да се прави на ударена, а да си влезе в регулаторната функция. Това е още едно нещо, което според мен ще бъде поставено като въпрос следващите седмици и трябва да намери разрешение до лятото.
Водещ: Защото в крайна сметка това е опосредствено влияние върху съдържанието. Когато едно издание не може да се разпространява, защото е конкурентно на едно друго издание…
Радомир Чолаков: Разбира се, точно така. И за това трябва да има арбитър – арбитър винаги се казва държавата. Аз съжалявам, нали виждам, че привърженици на либералните теории през 90те години все повече започнаха да се връщат към здравия човешки разум и да разбират, че на пазарът ,у трябва арбитър и този арбитър няма друго име освен държава. Така че просто ние трябва да изискаме от нея да се върне, защото тя между другото в момента и при това управление е малко, как да ви кажа, умишлено се държи на страна, за да не влиза в конфликти, но в крайна сметка това е нейната работа. Значи като има някакъв обществен конфликт в дадена сфера да влезе и да го разреши. Иначе за какво ни е тази държава?
Водещ: Тоест смятате, че горският е в отпуск ли?
Радомир Чолаков: Горският се прави на ударен и си мисли, че му е изгодно. Мисли си, че му е изгодно да има конфликти. Значи трябва да уведомим горския, че конфликтите в медиите, от които той си въобразява, че има полза, най-накрая ще му излязат през носа.
Водещ: Ами да завършим така иносказателно, защото трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и както вие казахте в началото – не трябва да се поддаваме на емоциите и трябва да сме по-обрани в поведението си.
Радомир Чолаков: Ами знаете ли, ако ми дадете още една минута. Има нещо, което наистина много ми се иска да го кажа. Някак си наистина медийните хора – получи се една симбиоза. И с други колеги си говорим – получи се една много такава близка дружба, една много близка симбиоза между медии, политици, бизнес, може би защото градът ни е малък, страната ни е малка, обществото ни е малко – дето се вика – срещаме се по улицата, влизаме в разговор и някак си така си ставаме една…
Водещ: Почти роднински са ни отношенията.
Радомир Чолаков: Да, почти роднински са ни отношенията. Има една страна, която доста добре смятам, че познаваме, особено медийната и действителност. Значи там никой никога не е виждал главните редактори примерно на двете водещи издания /…/ никой никога не ги е виждал на коктейл и това е цената на свободата на словото.
Водещ: Ами, надявам се, че като срещнете главните редактори на „Труд” и на „24 часа” ще им го предадете. Това може и да са го чули по радиото. Надявам се на това. А пък аз продължавам да си мисля, че детето – андерсеновото дете, което казва, че царят е гол, не стига. Трябва и журналистите да говорим, защото единственият ни капитал е доверието. Доверието лесно се губи, а много трудно се печели и за това трябва винаги много да се пази. Пазете доверието и вие, които не сте журналисти, но вярвате на журналистите. Моля ви – продължавайте да ни вярвате, защото иначе нашият труд е безсмислен. Така се разделяме. Хубав съботен следобед ви пожелаваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.03.2011

Водещ: Едно вестникарско заглавие днес ме подсети, че журналистиката не е само надбягване с новините или поне не трябва да бъде. Още полудели от кризата и пролетта. Това е заглавието. Безспорно журналистическото предизвикателство на седмицата беше вземането на заложници на банков клон в Сливен. Живот като на кино, но не съвсем. Гледайки многото сходни телевизионни кадри, си спомням за един друг такъв случай. Седмица преди 11 септември Българската национална телевизия излъчи филма „Земетресение в Ню Йорк”. За това после документалните кадри на атакуваните близнаци и рухването им добиха друг смисъл за гледалите филма. По повод сливенския случай имаше и новинарско припомняне за банкови обири, станали по-късно незабравими филмови образи, но на кино. Обаче там – в киното, емоцията е разрешена. В документалните и новинарските кадри до колко е допустимо? Разбира се това е едно постоянно търсене на мярката и в гражданските общества това винаги са теми, апетитни за дискусии. До колко у нас сме склонни да правим така? Дали в една такава критична ситуация, журналисти и полицаи успяваме да не си пречим и да не се използваме взаимно? Дали едно емоционално по-обрано поведение няма да е от ползва за всички, а и дали това изобщо е въпрос? И трябва ли да е въпрос, защото наистина изглежда като на кино обаче съвсем не е. Сливенския случай и неговия медиен образ ще коментираме с колегата от Българската национална телевизия Иво Никодимов след малко. Тази седмица стана факт и една промяна в закона за радиото и телевизията. Вече деца няма да могат да участват в реалити формати. Помните, преди доста години този проблем беше подложен на обществена дискусия, имаше сериозен натиск на гражданското общество. Дали натискът на гражданското общество оказа своето влияние или просто му дойде времето на едно такова нещо да се случи? Така щото да помислим за нашите деца не като за търговски обект. По темата ще говорим с един от вносителите на тази промяна в закона за радиото и телевизията, депутат Даниела Миткова и с председателя на Съвета за електронни медии – доцент Георги Лозанов. Преди часове от срещата на групата на EBU за фолклорна музика се завърна колегата Валентин Атанасов. Разбира се информационния повод да поговорим за фолклорната музика е голямата награда. Такова нещо отдавна не ни се беше случвало, да се връщаме с награда, но и все пак дискусиите, които са провели европейските колеги, до колко медиите се отнасят сериозно към фолклорната музика и изобщо внасят ли се по някакъв начин с нея? Добре дошли в „Клуба на журналистите” ви казваме Любомир Пъшлев, Вячеслав Бушнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. След известни телефонни неволи вече можем да започнем и разговора в „Клубът на журналистите”. Журналистическото предизвикателство на седмицата, казах ви малко по-рано, беше вземането на заложници в банков клон в Сливен. Вече отбелязахме – живот като на кино, но не съвсем. До колко в една такава критична ситуация ние журналистическите лица успяваме да не си пречим. Добър ден на колегата от Българската национална телевизия Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Добър ден на вас и на слушателите на „Христо Ботев”.
Водещ: Естествен е конфликтът между нас и полицаите. Всички искаме да си вършим работата. Успяхме ли в тази критична ситуация да не си пречим?
Иво Никодимов:Ами аз смятам, че в тази ситуация, конфликт всъщност нямаше.
Водещ: Не, той е заложен естествено конфликтът. В този смисъл. Конфликт не е имало разбира се.
Иво Никодимов:Конкретно в тази да, нямаше конфликт, защото наистина според мен до голяма степен успяхме. Успяхме, защото и полицаите, и МВР, и преговарящите от една страна и от друга страна и ние – ние журналистите проявихме не само взаимно разбиране – проявихме и в изключително висока степен отговорността наистина да кажем и да говорим онова, което не би попречило да се стигне до добрия изход. А добрият изход разбира се е онзи, който в ситуация като тази няма никакви жертви. Аз съм учуден, че успяхме, не за друго, а защото наистина за нас това за първи път се случва. До сега сме гледали подобни неща само на филми и аз още в първия момент, в който разбрах, че има подобно нещо, а това беше около 6 – 7 минути след като този човек беше нахлул в офиса, си помислих – някой не снима ли нещо всъщност. И след което осъзнах, че това е истина и всъщност просто се случва нещо, което не сме мислили, че освен на кино, по никакъв друг начин може да се случи.
Водещ: До колко може репортерите на място да бъдат как да кажа- достатъчно добре информирани от полицията, а пък полицията да знае кои репортери работят, защото това са безспорно неща, свързани с технологията, но те са също много важни? Имаме ли разработени механизми или просто в движение някак се напасват нещата?
Иво Никодимов:Ами, според мен репортерите, всички журналисти, които отразявахме това, напаснахме нещата в движение. Посредством контактите, които имаме – всеки един от нас трябва да има контакти. Всеки един от нас не трябва да се притеснява да се обади на тези хора, да говори с тях, да ги попита, да разбере от тях – от първоизточника информацията, а не да се препредава и да се включва в …
Водещ: Онази система „развален телефон”.
Иво Никодимов:Или агенцията „Една жена каза”, защото всъщност това е най-опасното. Да се предава информация, която не отговаря на истината, или пък която е така изкривена, че би променила изцяло нещата, защото наистина един такъв човек, който атакува едно подобно място, който дори взима заложници – той най-вероятно има достъп до медиите. Той най-вероятно случа радио или гледа телевизия, или пък чете това, което пише в агенциите в интернет. И в една или друга степен това повлиява на неговите решения какво да направи и как да постъпи.
Водещ: Тук обаче възниква проблемът с така наречените нови медии. Какво правят блогърите в това време? Дали сме се замисляли над този въпрос?
Иво Никодимов:Ами, предполагам, че всеки човек знае, че блогърите са хората, които изразяват мнението, правят коментара и в никакъв случай не са хората, които дават официалната или реалната, или точната, или действителната информация поне по отношение на това, което те не виждат с очите си или не чуват с ушите си. Така че не виждам проблем в поведението на блогърите. Значи един блогър е този, който може да си позволи дори да даде оценка на нападателя. Но всеки един знае, че това е блогър, че това е човек, който прави своите изводи на базата на информацията, която излъчва медиите, а не е човек, който има реален източник на информация за реално случващо се събитие.
Водещ: Трябва ли да си задаваме ние журналистите въпроса в такава една ситуация дали примерно полицията не ни използва нас или ние не използваме полицията, защото пак ще кажа – все си мисля, че журналистиката не е само едно надбягване с новините. Този случай го доказа разбира се, но пък отвори и място за търсене на отговорите точно на тези въпроси.
Иво Никодимов:Ами, значи в една такава ситуация е съвсем нормално, както и полицията да използва журналистите, така и обратното. И всъщност няма лошо, дори аз си мисля,че когато става въпрос за реакция в подобна ситуация, дори би могло самата полиция да каже „Много Ви моля, кажете това, защото по този начин ще ни помогнете”. И ние да го кажем. Тъй като в този момент.
Водещ: Човешкият момент трябва да бъде изваден пред скоба – това е безспорно.
Иво Никодимов:Да, човешкият живот трябва да бъде изваден пред скоба, но и в същото време наистина, ако психологът, който преговаря с определен похитител, прецени, че ще бъде полезно да се види реакцията на този човек от гледна точка на определена информация, пусната в общественото пространство, значи ние сме длъжни в случая, в името на човешкия живот, да съдействаме на полицията. По същия начин пък по който ние я ползваме, когато умишлено пуснем информация, която знаем, че не е проверена или което знаем, че може би е не точно, за да видим как пък в този момент ще реагира самата полиция.
Водещ: Добра и беше връзката в тази криза, добра ли беше връзката между журналистите и екипа, който преговаряше, екипа от психолози?
Иво Никодимов:Според мен да. Според мен да и мога да кажа, че този път това го дължим на двама души, защото двама души не си позволиха в тази криза да не отговорят на нито едно журналистическо позвъняване. Въпреки уникалното напрежение. Аз лично не мога да кажа, не мога да изброя телефонните разговори, които съм провел с вътрешния министър, с главния секретар на МВР. И Цветанов, и Калин Георгиев изключително спокойно контактуваха с журналистите и в нито един момент не отказаха контакт с тях. Във всеки един момент даваха онази информация, която беше възможно да дадат. Така че от тази гледна точка, а и в същото време даваха контакт с екипа, който осъществяваше директните преговори, за да можем ние да бъдем максимално добре информирани и да предаваме максимално точно нещата. Аз си спомням един много критичен момент, когато от болницата в Сливен казаха и съответно ние журналистите предадохме това, че състоянието на ранения охранител на банката е тежко, с опасност за живота. Знам, че в този момент похитителят беше спрял да преговаря. И това наистина костваше страшно много усилия, защото самият похитител беше решил, че ако този човек умре, той може да получи възможно най-тежкото наказание за това си деяние.
Водещ: Което да промени мотивацията и действията му.
Иво Никодимов:Което да промени и мотивация, и действия, и да промени въобще ситуацията и кризата като цяло. При което нали говорейки и с преговарящия екип, те не ни помолиха да казваме „Този човек е добре”. Помолиха да даваме максимално малко информация за състоянието на този човек поне в рамките на час, час и половина, докато те отново започнат и установят добър контакт с похитителя. Така че това е ситуация, в която трябва да се проявява максимално разбиране и благодарение на това, че най-високите етажи в МВР проявиха максимално разбиране и максимално добра комуникация с журналистите, и журналистите проявиха максимално разбиране към работата на МВР, към работата на преговарящите екипи, към работата на абсолютно всички и мисля, че тези, които имат високо чувство за отговорност, се държаха така, както подобава в такива ситуации и така, както аз съм наблюдавал, че се държат и журналистите в Съединените американски щати, и онези във Великобритания, където знаем, че нашата професия и нашият занаят е най-силно и най-добре развит.
Водещ: Всъщност досегашният горчив опит, който ние сме натрупали като журналисти по отношението на разбирането, винаги е бил по посока на липсата на информация. Излишно е да припомням шумни скандални случаи като Челопечене и прочее. Дали това би било един урок за всички ни, че когато не липсва информация, някак си е сигурно, че и журналистите са хора и ще проявят разбиране?
Иво Никодимов: Абсолютно е така, защото аз си спомням Челопечене, спомням си – аз имах информация неофициална, но определено точна за това какво е станало на 15 минута след взривовете, но въпреки всичко два часа и половина на телефона си тогавашният вицепремиер и министър на извънредните ситуации Емел Етем и шефа на презцентъра на нейното министерство Белезов не отговаряха, те не си вдигаха телефоните, за да можем ние да обясним и да цитираме конкретен източник какво да правят хората. А тогава имаше спекулации дори, че едва ли не въздухът на София е отровен и никой не трябва да излиза от домовете си. Тази липса на информация тогава – това поведение тогава в голяма степен рискуваше да създаде един хаос и една паника в многомилионния столичен град. За разлика от сега, когато просто хората, които ръководеха цялата операция, във всеки един момент контактуваха с всеки, който ги потърси.
Водещ: Една такава хипотеза, ако това не се беше случило в Сливен и не се беше случило в банков клон, който е малко по-встрани от центъра – какво щеше да стане? Какъв щеше да бъде изходът или същият?
Иво Никодимов:Ами ако действията бяха тези, които бяха сега, вероятността изходът да бъде същият – добър, с добър край е много голям. Може би, ако не беше така в страни, ако беше малко по-централно като място, просто до изхода щеше да се стигне малко по-бързо, защото може би самите психолози щяха да форсират в голяма степен преговорите, но съм сигурен, че не в степен, в която да рискуват повече, отколкото трябва.
Водещ: Какво да кажем за похитените? Като че ли безспорно тяхното поведение е най-храбро май в цялата ситуация?
Иво Никодимов:Това, което можем, поне това, което аз си мисля е, че изненадата и че първоначалният стрес им е направил добра услуга. И може би тези жени, които са свикнали да работят с много хора, тъй като от сутрин до вечер в банката знаете –влизат всякакви хора с всякакви проблеми, им е давало онази опитност, с която те да успеят да преценят какъв човек стои срещу тях и как да реагират. Така че тук извън темата за героизма, можем да говорим и за това, че очевидно това са едни жени, които са на мястото си като банкови служителки преди всичко, след като са успели да се държат по начин, по който да не провокират излишно негативна агресия по отношение на техния похитител.
Водещ: Разбира се те имат нужда от време, защото това, което са преживели наистина е страшно натоварващо най-меко казано. Но мислите ли, че от тук насетне трябва да има продължение, защото в крайна сметка в такива времена живеем, че трябва всички да умеем да се държим именно като тях. Техните истории дали трябва да станат обект на журналистически разкази от тук насетне?
Иво Никодимов: Да, те могат да бъдат обект на журналистически разкази, те могат да бъдат обект за сценарий на филм, но в никакъв случай не трябва да бъдат преекспонирани. Защото това е малко нож с две остриета. Нали се сещате сега колко хора от тези, които се нуждаят от психична или психиатрично лечение ще се опитат по някакъв начин да мултиплицират случката в Сливен, ако ние продължим да навлизаме в много детайли, които път дават рецепта за това как да го направим, така че да е по-атрактивно или да ни обърнат повече внимание, или как да го направим, така че да е по-успешно, успешно от гледна точка на тези, които имат така да се каже лоши намерения.
Водещ: Изобщо новинарството наистина не е само надбягване с новините и е доста сериозна отговорност. Смея да твърдя, че всички журналисти, които отразяваха кризата, могат спокойно да кажат, че те стоят зад етичния кодекс, който сме приели, някои сме приели – други не.
Иво Никодимов:Етичният кодекс обаче трябва да знаем, че не е само нещо, написано на хартия. Етичният кодекс е нещо, което трябва да бъде дълбоко в нашето съзнание и то да ги сработва във всеки един момент на критична ситуация. Ние просто без да се замисляме да действаме спрямо него, защото каквото и да е написано в етичния кодекс, ако един журналист не е със съзнанието, че човешкият живот е висша форма, която трябва да бъде защитена с всякакви средства, той няма как да пази онова поведение, което ще му позволи наистина той като журналист да защити максимално този човешки живот.
Водещ: Освен да си пожелаем повече случаи, в които да казваме, че журналистите сме се държали добре и че са сработили всички човешки механизми за взаимодействие с властта.
Иво Никодимов:Те хубавото е, че освен човешки, тези механизми на взаимодействие бяха и изключително полезни, изключително ненатоварващи, както за журналистите, надявам се така и министър Цветанов, и главен секретар Калин Георгиев, и психолозите, които преговаряха, защото даже не се е наложила в някаква степен един спрямо друг да си повишим тон или да си кажем нещо по-накриво. Така да се каже – имаше дори случаи, в които буквално с SMS разменени за секунди като въпроси и отговори, уточнявахме най-актуалната информация, което беше изключително полезно и за двете страни.
Водещ: Ами дано този полезен опит остане по-дълго в съзнанието и на колегията, и на хората, които са във властта, защото определено изходът беше добър. Благодаря за този коментар на Иво Никодимов от Българската национална телевизия. Коментирахме новинарството и това, че то е нещо повече от надбягване с новините и отговорните. В „Клубът на журналистите” преди малко коментирахме кризата в Сливен и нейния добър изход с Иво Никодимов от Българската национална телевизия и така основният извод, който направихме е, че когато журналистите имат информация, тогава те успяват да се държат така, щото човешкият живот да бъде изваден пред скоба и да не си пречат взаимно с полицаите. За да завършим темата казвам добър ден на председателя на СЕМ – доцент Георги Лозанов. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: Всъщност като че ли това е един добър пример. Рядко се случват такива неща.
Георги Лозанов:Да, общо взето е добър примерът. Аз смятам, че цялостно картината беше нарисувана професионално. Извинявам се, че ще кажа думата модерно. С човешка гледна точка, включително и човешка гледна точка към извършителя на престъплението, като става дума за престъпление. Даже малко беше пресилена, така да кажа, сантиментът към него. Той беше, неговият образ беше на границата между престъпник и жертва. Там са доста ясни нещата. В крайна сметка той е извършил едно сериозно влияние, заплашил е живота на толкова много хора. Единият за малко не си отиде. Така че даже в тази посока имаше един, една доза хуманност, насочена в странна посока.
Водещ: Но нека да я оправдаем с това да не бъде ядосан похитителят.
Георги Лозанов: Да, но като цяло медиите, заедно с институциите, работиха в защита на човешкия живот, което е много важно. Аз даже съм написал едни правила за медийно поведение по време на терористични акции, където абсолютно със сигурност съхранението на човешкия живот е най-важната ценност. Много по-важна ценност от всякакви идеи – национални, политически или каквито и да е други.
Водещ: И сега след извода, че човешките чувства трябва да бъдат щадени от всички, в това число и от журналистите, да тръгнем към промяната в закона за радио и телевизия, която стана факт тази седмица. Депутатите забраниха деца да бъдат използвани в реалити формати и нарочно използвам думата „използвани”. Между другото имаше доста дискусии. Това е една много стара тема. Имаше и протести на гражданското общество. Какво надделя в случая според вас?
Георги Лозанов:Вижте, няма никакво съмнение, че това е една тенденция при това европейска, която иска максимална закрила на пълнолетните и непълнолетните. Аз самият истински подкрепям това. За разлика от обратното – на възрастните да се гледа като на деца и някой да иска специално да ги пази от техните собствени желания и вкусове. Но пък децата за сметка на това трябва максимално да бъдат охранявани. Друг въпрос е какви са инструмените на тази охрана. След Big Brother Family, скандалът, който предизвика началният период на това реалити, имаше много силна обществена реакция, даже в някакъв смисъл – резултата, позитивния от това реалити, беше именно тази реакция, която като всякакви социални отношения – нови, които възникват, се отливат в някакви законови разпоредби и сега тази вълна, която тогава се вдигна, бавно разбира се, през един национален механизъм, се отля в няколко нови разпоредби в закона за радио и телевизия.
Водещ: Нека тук да включим в нашия разговор и един от вносителите на тази поправка – Добър ден на депутата от ГЕРБ Даниела Миткова.
Даниела Миткова: Добър ден!
Водещ: Здравейте! Кое надделя? Кое ви накара да внесете тази поправка в закона за радио и телевизия? Гражданският натиск или нещо друго?
Даниела Миткова: В интерес на истината и тримата, които сме вносители от моите колеги сме родители и освен, че сме народни представители и освен, че сме в законодателството на Република България, този проблем не е уреден по никакъв начин, основна роля изигра именно нашата позиция на родители. Защото участието на деца в такъв тип предавания, така наречени реалити програми, е нещо, което определено, което ги вкарва в една среда, която има отрицателно въздействие върху тяхното развитие, от която и да било гледна точка.
Водещ: И нямахте никакви притеснения да не бъдете обвинени да кажем в цензури?
Даниела Миткова: Абсолютно никакви притеснения, нашата позиция беше и е все още много принципна. Стоим на нея много твърдо и се радваме, че и колегите от АТАКА след подаването на нашия законопроект и минаването му за първи път на комисия и те се присъединиха към това и дадоха своите допълнения, за да бъде по-добър законопроектът.
Водещ: Доцент Лозанов, има ли проблем с механизмите според вас, защото винаги възниква и този въпрос?
Георги Лозанов: Ще видим. Всеки закон, който се приеме има един период, в който се вижда до колко отговаря на своите предварителни… Сигурен съм в това, добри намерения и до колко може да ги реализира. Какви са рисковете? Те са отдавна изговорени в границите на този дебат. Първо един от рисковете е самото понятия реалити, което е по-скоро от разговорната реч и тук трябва много внимателна работа, за да може да бъде определено какво е реалити. Това е много широка гама, освен това тези реалита се развиват непрестанно, мигрират в сходни формати и т.н. Това е една доста широка материя, в която от там нататък вече деца, отсъствието или присъствието на деца, изисква да се мине през този анализ във всички случаи под този анализ във всяка конкретна ситуация. Като и тук има един така нюанс, свързан с това дали реалитата са най-рисковата зона. Например имаше много години дебати и продължава да има за ролята на децата в рекламата. Дали може да присъстват там, дали могат да рекламират да кажем детски гласове, чипс, който е вреден и т.н. Тоест може да отворим много големи теми. За сега обаче законодателят е решил, че точно реалито е най-рисковата зона и това, което за мен е даже, бих му обърнал по-голямо внимание е това, че тук за пръв път на Съвета за електронни медии се дава едно правомощие и аз като негов представител би трябвало да се радвам на това правомощия, макар че го възприемам със смесени чувства. Това е правомощието да спира предавания. До сега цялата логика на регулацията, дори в друг план – Съветът може да санкционира програми, които нарушават закона за радио и телевизия, може дори да отнеме лицензите на програми, но намесата вътре в самите програми до сега е била табу в работата на Съвета и много ме е страх да не отворим така да се каже „Кутията на Пандора”, защото утре някой да дойде и да каже „Веднага да спреш това предаване, защото виждаш, че то е вредно за децата”. Ние говорим, че от каква гледна точка е вредно, като почне един дебат и да не се очаква от Съвета да извършва такъв тип… По-хубавото тук и се радвам, че това законодателят е предвидил, че ние ще пишем едни правила, така да се каже, за приложението на тази част от закона, във връзка с това кое е вредно за децата, кога е вредно заедно с Комисията за закрила на детето и там трябва действително максимално да предпазим от своеволия употребата на тези нови разпоредби.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Госпожо Миткова, дали ви хрумна нещо, което сте пропуснали?
Даниела Миткова: В настоящия законопроект аз мисля, че действително може още много да се работи от гледна точка на действително това, което каза и доцент Лозанов – участието на децата в много други предавания, включително и реклами. Въпросът е че ние в момента се постарахме, ползвайки включително и терминологията, която е заложена в закона за закрила на детето, ползвайки експертите на СЕМ и от самата Агенция за закрила на детето, експертите в Народното събрание, постарахме се да направим текстовете такива, каквито да бъдат максимално всеобхващащи и да позволяват действително върху правата на децата да се упражнява някакъв контрол, както каза преди малко и доцент Лозанов – говорили сме вече и със самата Агенция за закрила на детето да се създават едни критерии, да се сключват споразумения с медийните статуси и смятам, че по този начин – поне така като първа крачка сме свършили добра работа. Естествено от тук нататък ще видим как ще заработи планът. Ако има нещо, което сме пропуснали или нещо, което би следвало да се дообмисли, ние сме на среща. Доцент Лозанов знае и че сме откликвали на такъв тип поставени въпроси, ако те имат някакви притеснения и ние винаги сме били насреща, и сме сядали на масата, и сме водили диалог и мисля, че в момента нашият законопроект е консенсусен, както от гледна точка на институциите, които ще го прилагат – така и от гледна точка на всички нарочни представители като групи, а и гражданите ще бъдат доволни от законопроекта.
Водещ: Да, прозвучаха вече такива едни пожелания. Аз си мисля, че и доста консенсусна би била и каузата срещу чипса, разбира се, че влагам ирония в това, но е хубаво, че сте отворени за последващ диалог. Ами, благодаря Ви. Благодаря Ви за този разговор. Пред „Клубът на журналистите” промяната в закона за радиото и телевизията коментираха председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов и един от вносителите на тази поправка депутатът от ГЕРБ – Даниела Миткова. В „Клубът на журналистите” още една реплика по повод на това, че децата няма да могат да участват в реалити формати. Знаете – това събуди гражданското общество и то успя да убеди депутатите да приемат такава мярка в закона за радиото и телевизията. Тя вече е факт. Добър ден на Господин Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата.
Михаил Стефанов:Здравейте!
Водещ: Вие бяхте едни от първите, които започнахте да се борите срещу така – рекламната употреба на децата, нека да го наречем.
Михаил Стефанов:Да.
Водещ: Дали тази промяна е достатъчна и чувствате ли се доволни от нея?
Михаил Стефанов:Ами ние всъщност да, бяхме едни от първите, които казаха, че деца не е добре да участват в този формат на реалити предавания. Просто защото реалитата предавания са за възрастни, а децата нямат избор дали да отидат там или не. Има опасност от манипулации и така нататък. Така че в крайна сметка, въпреки че деца участваха в това предаване, в дългосрочен план ние наистина сме много удовлетворени.
Водещ: Доцент Георги Лозанов, председателят на СЕМ, току що отвори и една друга тема. Разбира се отвори образно казано, защото това са неща, които всички си мислим като родители. Участието на децата в реклами. От тук насетне има ли какво да мислим в тази посока?
Михаил Стефанов:Ами всъщност това, което спрямо дефиницията, която беше дадена в закона, тя е доста обща, то няма и как да е иначе в закона за радиото и телевизията, който не е специализиран закон за деца – и всъщност тя гласи, че се забранява участието, смислово предавам разбира се, в предавания, които биха застрашили здравето…на децата, което обаче тук поставя въпроса за една оценка, независима, дали едно предаване или друго би застрашило живота и здравето на децата, но рекламите за мен са буквално различна категория от реалити форматите. Рекламите – те са форма на някаква форма на труд. Отново най-вероятно също трябва да има мониторинг, но знаем – законът забранява директното насочване към деца с цел те да купуват продукти или да убеждават своите родители да купуват продукти, но така че рекламата е регламентирана още от преди. Аз не смятам, че тази поправка в закона по някакъв начин ще окаже влияние върху това как децата участват в реклами.
Водещ: Ясно, благодаря Ви за този коментар. Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата, неправителствената организация, която първа започна да протестира срещу използването на деца в реалити форматите. Вече е факт и промяната в закона за радиото и телевизията. Отдавна не бяхме печелили награда на международен форум и така може да се каже, и такива коментари се чуха. Добър ден на Валентин Атанасов. Нашият колега, който беше член на журито. А всъщност става дума за една среща на групата на EBU за фолклорна музика. Здравейте! Да започнем от наградата.
Валентин Атанасов: Здравейте. Ами наградата наистина е голямо събитие не само за Българското национално радио, а и за българския фолклор. Както знаем благодарение на работата на Българското национално радио стана и възможна тази награда, защото тя е за най-добро, специална награда от /…/ град Братислава за най-добро изпълнение на автентичен фолклор, на гайдаря Стамен Гарчев от град Средец. Благодарение на това, че бяхме там и отразяваме този фолклорен събор „Венец Божура”, който се провежда ежегодно в Странджа планина и разбира се благодарение на екипът, който осъществи записите – Валери Горчаков, Явор Поп Иванов и продуцентът на българска народна музика – Валентин Янков – стана възможно всичко това наистина.
Водещ: Преди да се стигне до конкурса и разбира се до наградата – това е защото Българското национално радио е една от обществените му функции е да се грижи и да има добро отношение към хората, които се занимават с фолклор.
Валентин Атанасов: A като член на EBU ни дава възможност да участваме, въпреки че наистина това е може би, не може би, а това е първа награда от този конкурс.
Водещ: Дано не е и последна разбира се и понеже европейските медии трябва да сравняват отношението си към фолклорната музика по принцип къде сме ние, защото безспорно по времето на този конкурс вие сте дискутирали с колегите ви от другите европейски обществени медии?
Валентин Атанасов: Ами аз ще дам само един малък пример от може би един от последните ни разговори миналата нощ, когато с госпожа Кристина Кабат, която е от EBU, в Женева, централата на EBU и отговаря за фолклорната и световна музика. Тя ме попита защо не пращаме повече неща за тези програми, които са за излъчване на страните членки на EBU. И това е въпросът, защото ние имаме доста работа, доста неща да се отразяват, но доста често за фолклора има по-малък бюджет – поема фолклора, отколкото, не че искам нещо да кажа спрямо другите колеги, но може би трябва да се тръгне наистина от традициите, а не да ги загубим и тогава да тръгнем да ги търсим.
Водещ: Как в Европа съблюдават за този баланс? Предполагам, че и те имат скептици по отношение на техния фолклор. Светът е прекалено динамичен и всички сме подвластни.
Валентин Атанасов:Това е другото за динамиката на света, за динамиката на хората, за урбанизацията, но до 80% от записите, които участваха, дори нека да не са 80, но по-голяма част от записите, които участваха, бяха лайфове, тоест от концерти на живо. И изключително качество и в разговори с колеги от групата и от журито, те ми споделяха, че отразяват много фестивали, изключително много с екипи, някои дори сами пътуват, но те са навсякъде, където има – събират се интересни групи, различни състави. Тук е важното да кажем, че и в България може би трябва да се инициират по-различни неща, тоест да има фолклор.
Водещ: Но да бъдат организирани по по-различен начин така щото да могат да влязат в дневния ред на хората, както казват политиците.
Валентин Атанасов:Ами да. Някои от фестивалите, които съществуват тук също са свързани с културните програми на отделните райони или градове, но в повечето случаи като че ли – дай да направим, че я вий – те имат, а ние нямаме – дай да направим и ние! Обаче какво правят? Същото и много често, да не кажа винаги, но често се случва да се повтарят и едни и същи изпълнители.
Водещ: Повече креативност в организацията може би необходима.
Валентин Атанасов:Ами, за да стане интересно на хората и да бъде по-достъпно, трябва да е богата програма, каквото и да струва, колкото и да струва. Може да се почне от по-малко, да стигне до интересни групи дори от чужбина, където и които също могат да провокират повече слушаемост, повече зрители, но всичко е относително наистина. В крайна сметка и е важно да има някаква стратегия, която да върви нагоре, а не да стои на едно положение или още по-лошо – надолу.
Водещ: Обикновено след такива срещи всички имаме една образна чанта, в която се връщаме с много купени пак образно казано, такива идеи. В твоята чанта какво има сега?
Валентин Атанасов:В моята чанта в момента има може би една голяма фонотека от записи, има разбира се наградата- специалната награда, която получихме за странджанската бавна мелодия и хоро и разбира се една много интересна – един голям бокал, чаша, добре орнаментирана от дърво, която също е към подаръка. Но също така има и по-голяма яснота относно може би политиката в културната сфера, защото това също е много важно и мисля, че е крайно време да разберем не само ние в БНР, не само и другите медии, а и целият народ, че трябва да работим за нас, а не за мен.
Водещ: Има известна разлика – да. Не бях обърнала достатъчно внимание май на един детайл. Преди малко каза бавна, а бавното знаем, че по-трудно стига до награди. Това увеличава ли стойността на наградата?
Валентин Атанасов:А, няколко пъти ме питаха и не можех да повярвам, че това е запис, не студиен запис, защото не бяхме в студио в пълния смисъл на думата, а бяхме в една зала, в една в град Средец, която ни бяха осигурили въпреки това все пак отново да благодаря и за професионализма и на колегите от външни предавания за звукозапис, разбира се и на продуцента. Направи страшно впечатление и записът, и най-вече изпълнението, разбира се, защото голямата част от членовете на групата, всъщност всички са запознати с българския фолклор. Доста често са идвали на Копривщица. Ходили са и в Родопите. Познават бай Дафо, Бог да го прости. Познават доста изпълнители и предполагам ,че и на тях също им става приятно, когато и аз споменах за доста известни техни изпълнители, които аз съм слушал и дори някои познавам също. И това е най-важното, да има комуникация.
Водещ: Какво е това, което не довършихте като разговор?
Валентин Атанасов:Може би недовършихме, всъщност винаги има какво все още да се каже, защото тази тема е доста широко обхватна. Наистина коментираха се и проблемите в сферата на фолклора. Коментира се и това, че някак си нещата от автентичен минават към просто взета тема от автентичния фолклор и осъвременена с етно и джаз елементи. Всъщност имаше доста такива пиеси и може би недовършеното е това в крайна сметка – не, завъшреното беше за фолклора, защото и с госпожа Кабат, и с господин Морсо и с Марк от Белгия, с Сирка от Финландия, с всичките тях, колкото и в дадени моменти да се различачаха мненията ни за някои от песните в следващия момент, що се касае за фолклора – бяха единни. И всички са на мнение, че това трябва да се съхранява и да се пази.
Водещ: Тоест трябва да има повече време за автентичен фолклор.
Валентин Атанасов:Но и да се дава достъпност на този фолклор чрез временните му трактовки.
Водещ: Просто трябва да има време, ефирно време за изява.
Валентин Атанасов:Това е задължително.
Водещ: Пожелания за времеви параметри направихте ли си?
Валентин Атанасов:Значи групата прави често срещи, но това е другото, за което аз се надявам да имаме възможност да работим. За да има член и от източния блок така да се каже, въпреки че няма уж източен блок, все още нещата стоят на ….
Водещ: Друг път да си говорим за пари, ако искаш.
Валентин Атанасов:Не става въпрос за пари. Става въпрос за това, че в крайна сметка нещата не са толкова 50 на 50, а може би 60 на 40.
Водещ: Какво накрая да си пожелаем? Ние да се отнасяме с българския фолклор да кажем като Джордж Харисън или?
Валентин Атанасов:Да се превърнем в по-големи ценители от ЮНЕСКО, защото да не останем само в аналите на ЮНЕСКО, не и в съзнанията си, защото всичко започва с културата и традициите, а културата и традициите си в самото си начало – това е фолклорът.
Водещ: Валентин Атанасов пред „Клубът на журналистите”. Поглеждам към часовника – три минути до един и половина – достатъчни за да ви пожелая хубав и слънчев съботен следобед. Отнасяйте се към традициите си така, както се отнася ЮНЕСКО към ценните неща. И освен това – моля ви останете на тъмно. Тази вече всеки един от нас може да направи една мъничка крачка по дългия път, дългия път, по който ние хората е редно да се върнем към Земята и към истинското си отношение към Земята. Загасете лампите довечера ви призоваваме Любомир Пъшев, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. 

в. Труд | 14.03.2011

Известният шлагер-майстор Стефан Димитров, директор на програма "Христо Ботев", показа пред парадния вход на БНР сигналния брой на своята биографична книга. След като половинката му Богдана Карадочева заложи в мемоарната си литература на възрастта (томчето й се казва "И на 20, и на 30 по 2"), Стефан Димитров я последва с "Мъжът на 60 (интимно)". Композиторът не изневерява на основното си амплоа. 14 CD-та със 168 негови хита, придружаващи автобиографичното издание, ще бъдат представени на 21 март.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.03.2011

Водещ: Никъде по света няма власт, която да не иска медиите да я хвалят. Няма обаче и журналисти обичащи професията си, които да не искат да са поне на една ръка разстояние от властта. Но теорията е едно, а животът нещо съвсем различно. От няколко години, дали зареди кризата, дали поради други причини, рейтингите измерващи степента на свободата на словото отчитат, че европейските медии имат сериозни проблеми. В това число и българските. Дали става дума цензура или автоцензура, е подробност. Единствените имунизирани са на север, вероятно студът не понася на опитите за налагане на теми и тези. От страна на властта върху журналистите. Разбира се добре е вместо да мечтаем за северни условия, в Европа по отношение на медиите да се замислим как политиците да бъдат ограничени във възможностите си за влияние и натиск върху медиите. Явлението жълта журналистика вече бе определено доста сръчно тази седмица, жълтата журналистика не е никаква журналистика, а пряк път за налагане на политически тези, със средствата на сапунената журналистика. Разбира се не бива да подценяваме и мястото на така наречените рейтинги, защото рейтингите често са критерии за сваляне на не до там удобни предавания и журналисти. Колкото и да се говори, че в новите медии журналистите имат цялата свобода, това няма как да е истина, защото все пак колкото и да е странно и журналистите ядат. Което обаче не значи, че искат да бъдат нахранени. Просто заплащането не бива да зависи от тезите им, до колко тезите им съвпадат с интересите на собственика, а с интереса на обществото. Разбира се не е рейтингова, но е изключително важна за всички ни, защото е нелепо да чакаме някое дете да дойде и да каже, че царят е гол. Животът не е приказка, колкото и оптимистични теории да има по въпроса. Може ли европейският стандарт за медиите да защити плурализма, бе въпросът който си зададоха в Брюксел организаторите на мартенската дискусия в Европарламента. Тази седмица бе приета резолюция препоръчваща до края на годината да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в ЕС. В текста категорично трябва да се наблегне на плурализма и независимото управление на медиите, смятат депутатите. В резолюцията, България е спомената като страна в която свободата на журналистите предизвиква, сериозна загриженост. Другите държави с подобни проблеми са Италия, Румъния, Чешката република и Естония и не на последно място, разбира се Унгария. Членовете на Европарламента приеха и обръщение към унгарските власти, в което се настоява цитирам „Да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията”. Мозъчен тръст да спасява свободата на словото в Европа, а система за ранно предупреждение да реагира при опити за погазване на независимостта на журналистиката си пожелаха евродепутати от политическите семейства на социалистите и социалдемократите, либералите и зелените. Дали към тези пожелание ще се включват и политическото семейство на ЕНП, ще има ли евродиректива бранеща свободата на словото в Европа?! Ето за това ще говорим днес с българските евродепутати Илияна Йотова от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Андрей Ковачев ръководител на групата на ГЕРБ от семейството на ЕНП и Станимир Илчев от групата на либералите в ЕП. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Валя Момчилова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Тази седмица бе приета резолюция в евро парламента, препоръчваща през годината да се създаде нова директива за свободата и правата на медиите в Европейския съюз. В текста категорично трябва да се наблегне на плурализма и независимото управление на медиите, смятат депутатите. Всъщност стигна се до приемането на тази резолюция благодарение на една среща, която беше в София. Добър ден на Илияна Йотова.
Илияна Йотова: Добър ден на Вас и слушателите на радио „Христо Ботев”.
Водещ: Евро депутат от политическото семейство на втората по големина парламентарна група в Европейския парламент.
Илияна Йотова: Така е.
Водещ: Защо се проведе срещата в София на кратко да припомним и как се стигна до приемането на тази резолюция.
Илияна Йотова: Тази резолюция, позволете малко да внеса една яснота, е част, както от една поредица от срещи, които групата на европейските социалисти и демократи прави по отношение свободата на медиите в Европейския съюз, особено в някои от страните членки, но преди всичко конкретният повод е медийният закон, който беше гласуван от парламента на Унгария преди няколко месеца и който предизвика много тревога в европейските институции, в унгарското общество. Закон, с който трябваше да се занимава и Европейската комисия, тъй като тя беше сигнализирана. Тя излезе със своите заключения, ако действително тези заключения бяха още по-сериозни, най-вероятно тази резолюция нямаше да види бял свят на пленарната сесия в Страсбург. Но четирите парламентарни групи, която е подкрепиха със своето гласуване, смятат че препоръките на Европейската комисия не са достатъчни и тя не е използвала всички свои правомощия, които има по силата на договора за Европейския съюз, за да въздейства върху унгарското правителство и респективно върху унгарското мнозинство. Много е дълъг разговорът за свободата на медиите, за това, което се случва в Европа в момента. Искам предварително да направя една уговорка, защото си струва според мен. Този въпрос е едновременно и много политически, но и въпрос, който е лишен от политика в такъв смисъл, който обикновено ние разбираме политиката, защото независимо от това дали има леви, десни или центрийски управления, никъде в Европа в момента свободата на медиите не е гарантирана. Тоест ние не можем да прехвърляме вината само защото едно правителство е дясно или защото е само ляво, или защото е някакво коалиционно правителство, тъй като и по мнението на много експерти, които ние чухме по тези поредици от срещи, икономическите и бизнес интересите изместват политическите. Аз бих спряла до тук.
Водещ: Нека да включим сега и Господин Станимир Илчев от политическото семейство на либералите.
Станимир Илчев: Най-кратко казано това се наложи от натрупването на прекалено много факти, повечето от тях тревожни, свързани еднозначно с проблеми в медийния свят. Формулировката „проблеми в медийния свят” разбира се търпи всевъзможни интерпретации, но в случая става дума за всевъзможни форми на заплаха спрямо свободата на словото. Заплаха, свързана със свободното упражняване на журналистическата професия, което е пък гаранция за едно от основните човешки права – правото на информация. И накрая, но не по значение, че наборът от тези факти, прецеденти в различни страни, между които и България, но също така и нашите съседи – Румъния, Унгария, както и развити демокрации като Италия и Франция, очертават за съжаление трайна тенденция. Преди година и половина – две разглеждахме в много по-тесен вариант същия казус. Тогава се визираха проблеми в медийната област в Италия и плахо се даваха паралелни примери с други държави, които са в Европейския съюз. Сега просто обръщането към една или друга държава винаги е свързано с лесното откриване на потвърждения на това основно опасение, че от всевъзможни източници се упражнява натиск върху медиите, по всевъзможни начини се увеличава тяхната зависимост и във всевъзможни форми се прониква в /…/ на медиите, именно свободата на словото, тяхната обективност, тяхната необвързаност, тяхната икономическа самостоятелност.
Водещ: Това ли е причината за относително лошото представяне на доста европейски страни в класациите за степен на свободата на словото?
Станимир Илчев: Вероятно това е една от причините, но като казвам, че е една от причините не бива да се самоуспокояваме, защото всички други причини биха могли да имат решение в по-кратки срокове и с по-малък комплекс от средства. Да кажем икономически или законодателни. Но тук състоянието на нещата в една отделна страна, когато се вкарат през призмата на медиите и свободата на словото, изглеждат по-трудно решими, защото всяка една от причините, които – средствата, които изброих току що, трябва да бъде взето неизолирано, а комплексно и да бъде прилагано комплексно. За това и разговорите се водят в много посоки. Например дали /…/ към медиите включително и частните медии ще им се помогне да стоят по-сигурно, по-независимо и по-самостоятелно върху усложнения медиен икономически пазар? И тук колебанията са големи, защото никой не може да посочи оня независим орган за разпределение на публичните средства. Следващият въпрос, който се задава, е дали чрез опониране на ретроградно законодателство ще се разхлаби примката около медиите? Отговорът също е полвинчат, незадоволителен, защото се натъкваме на факти, които показват една изключителна гъвкавост, една изключителна вещина на законодателя, когато реши да ограничава медийната свобода и за това казвам, че отделно взети средства трудно е помогнат за решаване на въпроса, а само средства в тяхната комплексност може да се очаква, че ще доведат до положителен резултат.
Водещ: Все пак и в условия на криза такива средства доста трудно биха били намерени.
Станимир Илчев: Да за това има една равнопоставеност на опциите. Например достатъчно е гражданското общество да опонира на опитите банки да купуват медии. Ето – не се казва, че държавата от своя бюджет или банките с някакви клаузи, насърчителни фондове трябва непременно пряко да помагат на медиите. Достатъчно е банките, в стремежа си да съкратят пътя до рекламния пазар, да не решават да се обзаведат, образно казано, със свои собствени медии. Защото тези медии, купени от тези банки, вече не са 100% независими. Френските колеги дадоха пример с /…/, между другото офисът, един от офисите на тази банка, е мястото, край което евро депутатите почти всяка сутрин минават на път за парламента в Страсбург или вечер се прибират след работния ден. Оказа се, че /…/, подобно на някои от българските банки, са купили огромна част от регионалните вестници във Франция. Практически те са изкупили почти всички регионални вестници в източна Франция, а за тях се смята, за регионалните вестници във Франция, че имат изключително голямо значение и изключително голяма влияние върху французите. Те имат контрол, същата банка има контрол върху вестник „Монд” и това беше обяснено много убедително от френския социолог Жан Мари Шарон само преди няколко дни, от което стана ясно, че тази симбиоза между финансови кръгове, представители на изпълнителната власт, собственици на дистрибуторски мрежи, хора с позиции в рекламния бизнес и медиите се отразява най-тежко, а понякога пагубно, преди всички върху медиите.
Водещ: И така. Това са част от най-основните изводи на тази дискусия. Вече казах – само най-голямата парламентарна група в Евро парламента – Европейската народна партия не се присъедини към исканията за повече свобода на медиите. Сигурно има някакви основания за това. Добър ден на Господин Андрей Ковачев, ръководител на групата на ГЕРБ от семейството на ЕНП в Евро парламента.
Андрей Ковачев: Добър ден на Вас и на слушателите на радио „Христо Ботев”.
Водещ: Притеснява ли Ви състоянието на медиите? Притеснява ли ви рейтингът по степен на свобода на словото, където България е на дъното?
Андрей Ковачев: Аз искам първо да се съглася с моите колеги – с Госпожа Йотова и с Господин Илчев, в частта за това че наистина винаги остава едно съмнение за натиск върху медиите в Европа, в много страни от Европа, включително и в България. Винаги е свързан въпросът с това какво медиите пишат или какво отразяват електронните медии и с това доколко е прозрачна собствеността на тези медии, кой е собственикът, как се финансира медията, как се назначават главните редактори, редакторите – какви са им взаимоотношенията със силите на деня, какви са взаимоотношенията с икономическите обекти в съответната страна или със сенчестия бизнес, с криминалния контингент в съответната страна. Мафията направо да го кажем. Това са много тежки въпроси и наистина ние не можем да останем безучастни, не може да си затваряме очите, а ако наистина има такъв феномен. Проблемът е винаги, както и в други сфери – борбата с организираната престъпност, с корупцията, както и натискът върху медиите, е доказателствата – наистина дали можем да стигнем до истинско доказателство, което показва директен натиск. Много е трудно това да се случи, защото винаги е индиректен натискът. Видяхме, че нашето общество бух казал крещи за справедливост. Това, което ние искаме като граждани, е да видим справедливото, да видим тези, които са се облагодетелствали по един или друг начин, да получат някакво справедливо възмездие. Много трудно се случва това точно поради тази липса на доказателства и поради това че двете страни, които участват в съответното деяние – примерно натиск върху медия или корупция, или организирана престъпност – те са доволни, те нямат интерес да отидат и да кажат „Ние участвахме в тази или друга постъпка.” Потърпевш е обществото, потърпевшото е това чувство за справедливост у гражданите.
Водещ: Но безспорно най-хубавото на тази дискусия беше, че в нея не само България беше посочена като, даже като че ли беше най-бледа картината за България, а по-скоро за другите страни бяха посочени проблемите.
Андрей Ковачев: Нека да каже сега конкретно за тази резолюция, която беше приета от Европейският парламент преди два дни в Страсбург и разбира се защо Европейската народна партия беше абсолютно несъгласна да бъде приета тази резолюция. По простата причина, че тази резолюция не взе под предвид това, че Унгария промени своя закон за медиите като промени във всички точни, в които самата Европейска комисия беше показала или беше посочила, че трябва да бъде променено. Даже промяната стана в унгарския парламент в Будапеща в присъствието на еврокомисар Нели Круз. И за съжаление ние настоявахме това да бъде отразено, поне това да бъде отразено като факт в медийната резолюция, която беше приета от Европейският парламент. Това не беше отразено, което смятаме за недопустимо и смятаме, че това е един вид как да кажа – също политически насочено и също един политически начин, защото, ако погледнете страните, които са изредени – Чешката република, Румъния, България, Италия – това са все страни, където управлява Европейската народна партия. По един или друг начин се прави едно внушение, че видите ли тези партии, които са част от семейството на Европейската народна партия, са по-податливи на някакъв натиск върху медиите, с което абсолютно не можем да се съгласим.
Водещ: Нека да попитам тогава така – Госпожо Йотова, защо не беше отразена промяна в унгарското законодателство, а Вас да Ви попитам – не беше ли изразителен френският пример със закупуването на френските регионални медии, които разбира се са нещо много важно?
Илияна Йотова: Не искахме да правим това пояснение, защото ако Господин Ковачев беше откровен до край, той може би трябваше да каже, че тази резолюция трябваше да бъде гласувана още преди две седмици. Тогава обаче в 12 без 5 буквално унгарският парламент внесе новите изменения в унгарския закон и разбира се ние бяхме достатъчно толерантни, за да се запознаем добре с тези изменения и да преценим дали тази резолюция от тук нататък има живот в нея или промените, които са внесени в унгарския закон са достатъчни и ние можехме да изтеглим тази резолюция. Ако действително действахме от силата на диктата, тази резолюция щеше да бъде факт много отдавна. Ние оставихме това толерантно време, за да преценик действително до колко и как са променени текстовете. Защо се стигна все пак до гласуване на резолюцията и защо вече тя е акт на правния мир в европейските документи? Поради една единствена причина и тя е много ясна – ние не сме доволни от промените, които бяха направени в този закон. Според четирите парламентарни групи тези промени имат изключително козметичен характер. Да, тук има вина и Европейската комисия и аз не се притеснявам да го заявя, тъй като Европейската комисия разгледа проблема с медиите в Унгария само от гледна точка на това доколко и как е спазена директивата за аудио и визуалните средства. Сигурно от гледна точка на тази директива тези текстове са достатъчни, но това, което ни притеснява повече е , че не беше разгледан доколко и как този закон противоречи на основната харта за основните свободи, която вече е неразделна част от Лисабонския договор, доколко и как се защитава плурализма, свободата на изразяване, свободата на информация и най-вече журналистическия труд. И за да не бъда толкова високопарна ще Ви кажа съответните неща, с които моята парламентарна група не е съгласна, тъй като и сега в Страсбург, преди да се гласува тази резолюция, имахме почти двучасово ново заседание по текста на резолюцията. С какво не сме съгласни? Първо – смятаме, че унгарският медиен закон не защитава достатъчно плурализма на мненията с формулировката си за така наречената балансирана информация, Тоест ако една новина не се харесва на съответното ръководство на медията и на управляващото мнозинство, тези журналисти могат да бъдат санкционирани. Второ – най-вече, разбира се това беше основната причина- начинът, по-който се организира техния СЕМ, тъй като на този съвет се дава един мандат от 9 години. Между другото искам да отворя една скоба и да кажа, че твърде смело е от страна на сегашното унгарско правителство, защото не се знае следващия мандат кой ще управлява и как ще бъде променен този състав на СЕМ. Това е една мина, която може би за сега има основание от гледна точка интересите на управляващите, но не се знае в бъдещето какво ще се случи. Съставът на този орган е изключително еднороден – тоест тук се прави заключението, че той ще бъде изцяло под влиянието на основната управляваща политическа сила. Нека да не забравяме, че колегите от … имат и мажоритарно мнозинство в парламента. Тоест това е изцяло политически орган, който ще „бди” над свободата на медиите и над журналистическия труд. От там нататък има още две неща, които са изключително тревожни и те касаят по-скоро самите журналисти, нашите колеги. Това са прекомерните глоби, които се налагат тогава, когато се реши, че една новина не се харесва достатъчно на тези, за които тя е предназначена или от които идва. Направен е така законът, че дори и да се окаже неоснователността на тази глоба, която варира между другото в доста сериозни размери, няма автоматично премахване на санкцията, дори по съдебен път, а се точат едни дела в годините, с които ние в България много добре знаем какво означава това. И тъй като тази конференция, която беше проведена в Брюксел, беше част от една много сериозна експертиза не само от страна на Европейската комисия – с този въпрос се занима и ОСС, и Съвета на Европа, ние имаме техните анализи, имаме становището на комисаря по правата на човека в Съвета на Европа. Знаете, това е по-голямата организация сред европейските институции. Техните заключения бяха абсолютно еднозначни. Имаме заключенията на неправителствения сектор, на Международната федерация на журналистите. Вие като колега знаете, че това е федерация, която съществува от 1882 година. Много авторитетна. Така че нямаше как да не се съобразим с всички тези мнения, а разбира се и нашето становище беше абсолютно категорично. Това, което Вие не казахте в /../, но аз съм длъжна да го кажа, че недвусмислено в тази резолюция се препоръчва изтеглянето на закона и основното му преработване, ако действително Унгария иска да бъде част от голямото европейско семейство и да спазва онези ценности, върху които е подписала договора.
Водещ: Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Аз мисля, че точно тези промени, които бяха направени в медийния закон в Унгария, премахват тези проблематични области, особено това, което казахте за балансираната информация беше променено. Също така съм еднороден поради това че наистина социалистите в Унгария решиха да редактират, както промените в закона, така и участието си в този СЕМ, а това, че унгарският народ, унгарският суверен е решил да повери две трети от мнозинството в Унгария на ФИДЕС, то това явно е доказателство за това колко добре преди това социалистите са управлявали. Не би трябвало да се съмняваме или да поставяме под въпрос желанието на унгарските граждани да бъдат управлявани по друг начин – това се е случила наистина така, че те имат невероятната ситуация в Европа с две трети, 75% мнозинство да управлява ФИДЕС в Унгария и наистина този медиен съвет има по-голямата част от представители на управляващата партия ФИДЕС, но там могат да бъдат и представителите на социалистите, ако те не бойкотират това нещо. Също така бяха премахнати тези проблеми с високите глоби, така че имаше доста подобрения в закона или поне намалени тези глоби. Подобрения в този закон – това е, което Европейската комисия представи като забележки. Сега, ние може да не сме доволни от Европейската комисия също, няма проблем да си го кажем, но да заклеймяваме Унгария, защото имаме политически причини за това, явно от страна на либералите и от социалистите, според мен е некоректно. Освен това унгарският закон е доста идентичен с много други закони в Европа, давам пример веднага с германски закони, не само на федерално ниво, но и във федералните провинции има доста, в северен Рейн /…/ бих казал още по-ограничителен, отколкото този в Унгария, където министър председателят наистина може да назначава някой, да се намесва директно в медийното, в кадровата политика на някои медии. Не смятам, че Европейският парламент трябваше да приеме по този начин тази резолюция. В нея трябваше да бъдат отразени тези промени, които се случиха. Най-малкото трябваше да се търси една обща резолюция заедно с Европейската народна партия, но се стигна до конфронтация бих казал в…
Илияна Йотова: Така или иначе Европейската народна партия остана в изолация при това гласуване, тъй като останалите парламентарни групи очевидно имаха друго мнение.Само още два факта. Те са новини – ако толкова много се харесваше закона на унгарските журналисти и това, за което говори Господин Ковачев, че било свършено и това е различно мнение от това, че има само козметични промени в закона, нямаше днес и утре да имаше голям протест на унгарските журналисти в Будапеща и нямаше да има още една конференция, посветена на този въпрос в края на месец март.
Водещ: Всъщност тук точно това исках да отбележа. В крайна сметка територията на Българското национално радио, колегите наистина се нарича старата къща, защото тук има много места, на които свободата на словото има къде да се скрие. Разбира се нашият опит показва, че налагането на теми, които се харесват на една определена власт, някак си малко по-трудно се случва. На Госпожа Йотова ще припомня темите за „Това име или няма хляб”. На Господин Ковачев с усмивка ще припомня цитатите, множеството цитати и изследвания на неправителствени организации колко много се пише за Бойко Борисов напоследък и оценката му, на самия Бойко Борисов, че не е много доволен от работата на Националното радио, значи от тук насетне, след като политиците не се разбират, идва ролята на гражданското общество, за която ще продължим след малко. Какво застрашава свободата на медиите в Европа и могат ли политическите, големите политически семейства да се споразумеят, щото да приемат една директива, която да облекчи работата на журналистите и това да бъде от полза на обществата. Както преди малко казахме – когато политиците не могат да се разберат, идва ред на гражданските общества. Защо италианското общество е най-чувствително по отношение на това, че медиите в Италия се подтискат от властта? Ето тезата на Господин Станимир Илчев. Защо като че ли е най-чувствително италианското общество? Може би защото дълго чакат разрешение за натрупаните конфликти, защото на това заседание, на което бяха показвани примери от различни страни, като че ли италианците бяха най-емоционални? Нека така го кажа.
Станимир Илчев: Те са най-емоционални. Аз си спомням емоционалното, както казвате, слово на Роберто Натале – председател на италианската прес-асоциация. Например white мотива в изказването му беше в много преложното, макар и късо, драматично изречение „В Италия вече няма независими редактори.” Това го казва италианец. Ако го каже някой друг, би могло да го упрекнем и в субективизъм, и в недостатъчна информираност, но когато го казва известно име в италианските медийни среди и в момента председател на тяхната прес-асоциация, следва най-малкото да се замислим защо това е така в Италия. Защото е ясно, аз бих казал, бих си позволил да кажа – дясно популисткото правителство на Берлускони начело със самият Берлускони години наред извършва една полуприкрита, а понякога изобщо неприкрита търговска експанзия в средите на медиите. Купуват се медии, презумпцията е, че се купуват вероятно отделни лица, оказва се натиск върху главни редактори – презумпцията е, че се оказва още по-голям, смазващ натиск върху редактори и репортери на по-ниски равнища в редакционните йерархии. Манипулират се новини, противодейства се на съдебни процедури със силата на медийната мощ, тъй като Берлускони, това, което той притежава в медийния свят на Италия, се нарича без всякакви условия и условности – медийна империя. И за това италианците са изключително чувствителни. Те виждат, че като четвърта власт медиите са с много ограничени възможности. Разбират, че симбиозата между корпоративни интереси, политически интереси и същност на медийната практика, не е в полза на обществото, че тя произвежда негативи и ерузира интересите на гражданското общество вместо да го защитава и да помага за неговото по-нататъшно развитие. Така си обяснявам италианската чувствителност, не само с техния южняшки и средиземноморски център. Хората са изключително обезпокоени, че отслабването на медиите означава практически отслабване на корективните импулси към една изпълнителна власт, която и да е тя. След Берлускони италианците ще имат друг министър председател, друг кабинет вероятно с неочаквано разнообразен състав, но щетите, които през последните години се нанасят на тяхната медийна система, ги безпокоят основателно, защото и те са трудно и бавно възстановими.
Водещ: Смятате ли, че този диалог от Евро парламента ще тръгне и в други европейски страни, в които безспорно има проблеми?
Станимир Илчев: Да, защото е много важен проблемът, разбира се не може да обхване, както се казваше на предишния жаргон – широките народи и нации. Достатъчно е обаче да хване средите на интелектуалците, на интелигенцията, на хората, които причисляваме към средната класа, на младежта, на студентските среди. В много други страни назряват за съжаление условия за същите проблеми, които са лесно измерими в страни, които вече цитирахме. Доста често недемократично мислещи политици и групи в обществата се изкушават да предизвикат такива промени в законодателството, които също по същество са недемократични и точно в това е опасността. Има прецеденти и от тях има едно отрицателно вдъхновение един вид, една отрицателна инспирация. Сега у нас например се заговори за закон за клеветата. Няма съмнение, че това ще постави пред много изпитания журналистите, защото кой би могъл обективно да даде наличие на клеветата или кой би могъл да гарантира едно такова интерпретиране на случаи на оклеветяване, които да са адекватни на съответните състави в наказателните кодекси. Или да вземем румънския закон, който всъщност представя, кодифицира тяхната отбранителна стратегия и където медиите се визират като на потенциално възможни, тоест способни на потенциална заплаха и уязвимост на румънската държава. Като че ли в редиците на някакъв виден противник на държавата, априори и по презумпция трябва да се включат и медиите. Има също така много случаи, когато изпълнителната власт чрез скрити за обществото хватки, или създава проблеми на директори и собственици, или пък го поощрява и ги поставя в почти персонална зависимост.
Водещ: И понеже метафората е много изразителна, макар че тя е съвсем истинска – или просто журналистите на психо тест.
Станимир Илчев: Ами между другото има в румънското законодателство, циркулира една такава да кажем порочна е меко казано, тя е просто удивително опасна идея, да се минава от журналистите годишен психологичен преглед. Това би трябвало да се обоснове, защото идва въпросът как журналистите ще минават на годишен психиатричен преглед, на какви основания? Може би и някои други ще минават на психиатричен преглед и то по два пъти в годината.
Водещ: Ами по домовата книга и наред най-вероятно.
Станимир Илчев: Нещо такова.
Водещ: Шегата на страна. Говори ли се достатъчно в българските медии за тези проблеми според Вас?
Станимир Илчев: За съжаление не се говори достатъчно. Аз не живея с илюзията, че тази тема би била оценена от гледна точка на гражданина като купувач, ползвател, потребител, реципиент като тема номер едно. Може би това е първото съображение – тоест журналистите, самите те си дават сметка за важността на темата. Но когато си я представят върху съответната страница на своя вестник, или в съответната рубрика на своето радио предаване, на своята електронна медия – си казват „Не, това не може да интересува повече от 5% от гражданите!” Втората причина е, че има една съвсем разбираема предпазливост. Навлезеш ли в тази тема трябва да дадеш примери от практиката. В светлината на някои от тези примери ти трябва да визираш себе си или да допуснеш да визират теб в светлината на дадения от теб пример. И това води до едно самоограничаване с чисто самосъхранителна цел, тъй като в нашия медиен свят станаха доста сътресения и е съвсем обяснимо и журналистите по нов начин да изчисляват тази среда, за която между другото представители на нашите – българските журналисти казаха, че е характерна атмосферата на страх. Една Валерия Велева използва крилата фраза, че у нас вече журналистите се купуват като футболисти, а медиите –като мебели. Това е една доста горчива картина. Видяхме, че след взрива на редакцията на „Галерия”, реакциите бяха много особени. Те станаха индикатор за разделение на журналистическата гилдия. Вече не можем да говорим само за междуличностни отношения, за усложнени междуличностни нагласи или за недостойни сблъсъци между хора от една и съща професия. Говорим като че ли за една по-дълбока, по-опасна разделителна линия и тя изобщо не е управленческа или интелектуална – тя е ценностна.
Водещ: Определено е ценностна. Тук мога да посоча един друг пример. Все повече политици търсят жълтите медии, за да наложат политическите си тези. Дали това е много уютно и приятно занимание, Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Всеки за себе си решава. Станал е политик или би искал да бъде такъв политик. От къде да започне, от къде да свърши или от къде минава неговият професионален път. През жълтите медии или през сериозните медии. Така че аз това за мен лично не е нормално. Аз не бих постъпил така и не съм никога постъпвал, защото според мен те имат друг…
Водещ: Ще сработи ли обаче рефлексът на политическото дълголетие, защото в крайна сметка, когато медиите са свободни, когато медиите са обективни и хората, за които в крайна сметка работят тези медии нямат съмнения в тяхната обективност, политическите послания ще пристигат по-лесно до хората, независимо от това дали един политик е на власт или не?
Андрей Ковачев: Разбира се, че е така. Това е идеалният свят, който Вие описахте. За съжаление ние живеем в реалността.
Водещ: Както се казва „обществото Ви плаща, за да го създадете” като евро депутати.
Андрей Ковачев: Да свалим Раят на земята – това се опитва човечеството от хилядолетия да направи. Каква е истината за България? Нека да дойдем сега в европейския дебат, в случая това е в края на краищата, което интересува повече българският граждани – за България. В България медийният пазар е либерализиран. Мисля, че знаете много добре това нещо и че за пръв път наистина има една по-голяма прозрачност кой кой е на медийният пазар. Започна да се говори по този въпрос. Кой е собственикът? Какво е правил преди това? Също и преди 1889 година какво е правил – дали е бил свързан със структурите на бившата държавна сигурност или не е бил свързан? Започнаха за моя радост, това, което виждам в последните няколко месеца – за пръв път такова нещо се случва – открити конкурси, прозрачни конкурси за назначаване на нови главни редактори. До сега доста често тези главни редактори са били точно назначавани, а не чрез открит конкурс, открито представен, представящи своята визия за развитието на съответната печатна или електронна медия. Дано да продължи така за в бъдеще, но не смятам, че по някакъв начин правителството или членове на правителството правят някакъв натиск върху медиите. Аз искам само да Ви кажа, че този дебат не трябва да сме краткопаметни и този дебат се води откакто има свобода в България да се води – от 1989 година насам, само преди две години водихме дебат за засилваща се политически и икономически натиск над медиите. Пред мен има едно изследване на българския хелзинкски комитет от 2009 година, в което се казват неща, които в момента същото го говорим. Икономически и политически контрол над медиите, произволно подслушване, свръх употреба на сила и огнестрелно оръжие от правораздаващите органи и така нататък. Значи това не е нещо, което е ново за нас, нито бих искал да говоря за някакво степенуване кога е имало повече и кога е имало по-малко. Това, което наблюдаваме е, че има тенденция за едно по-прозрачно медийно пространство в България, което разбира се се надявам да продължи и трябва да сме честни и откровени до край. Все пак медиите са и стопански обекти. На края на всеки месец съответната медия трябва да има парите да плати на своите служители и да има печалба. Аз за друго нещо казвам и може би си правя лоша услуга за себе си, че отварям тази тема, но така наречените абонаменти за отразяване примерно към съответна медия, която представя на съответните политици абонамент, за да бъде отразяван той в тази съответна медия и там е записано „Три пъти ще имаш интервю, пет пъти ще те отразим, независимо какво е отразяването – може да е, че си сложил мартеничка на някого, въпреки това се отразява, защото е в абонамента.” Може да си направил нещо друго, което е много по-смислено или интересно, но ако нямаш този абонамент към съответната медия, то тя не те отразява, защото не си си платил за това отразяване. Имаше го в предишното правителство – такива абонаменти, които да отразяват работата а правителството. Слава Богу, сегашното управление прекрати тази практика на тези абонаменти.
Илияна Йотова: Аз обаче искам веднага да задам един въпрос, защото това е едно много сериозно обвинение към журналистите и бих искала Господин Ковачев да цитира точните медии, защото обвинението към всичките пресмедии в България и медийни издания в България е некоректно.
Андрей Ковачев: Ами, аз бих Ви попитал имате ли абонамент към някой?
Илияна Йотова: Не, нямам.
Андрей Ковачев: И Вашите колеги нямат?
Илияна Йотова: Аз не мога да гарантирам за моите колеги. Аз искам да знам, понеже визирате предишното правителство, аз се чувствам част от това правителство и искам да знам кои са точно медиите, за които е имало такъв абонамент, защото да хвърляте такова обвинение, защото за мен това е обвинение, към всички колеги е най-малкото некоректно. Дайте имената, Господин Ковачев!
Андрей Ковачев: Това е абсолютно законно и няма нищо лошо в това.
Илияна Йотова: Добре, назовете медиите.
Андрей Ковачев: Много добре ги знаете.
Илияна Йотова: Не, не ги зная.
Андрей Ковачев: В общественото пространство многократно се говореше за това нещо.
Илияна Йотова: Кои са те? Кажете едно име поне.
Андрей Ковачев: Точно това казах, че няма да казвам медия, защото е имало такава практика.
Илияна Йотова: Това в момента, което правите е да кажете по друг начин, че журналистите получават пари, за да отразяват една новина. Това казахте преди малко. Ами, абонаментът какво е извинявайте?
Андрей Ковачев: Медиите са стопански обекти.
Илияна Йотова: Стопански обекти са, но аз питам кои са медиите, за които бившето правителство си е плащало, за да връзва мартенички и те да бъдат отразявани? Цитирам Ви дословно.
Андрей Ковачев: Кои, искате да знаете медиите?
Илияна Йотова: Да.
Андрей Ковачев: Има медии, които предлагаха тази услуга.
Илияна Йотова: Кои са?
Андрей Ковачев: Няма да Ви кажа кои са, защото в момента не е това…
Илияна Йотова: Не, това е – ние говорим за свобода на медиите и за интереси в медиите. Аз питам кои медии облагодетелстваха по този начин бившето правителство?
Андрей Ковачев: Вие наистина смятате, че хората имат толкова кратка памет и не знаят, че предишното правителство и министерството имаха съответни договори с медии да бъдат отразявани? Това наистина ли Вие смятате, че не знаете за какво говоря?
Илияна Йотова: Приемете, че Господин Ковачев, не хората – аз не мога да говоря от името на всички хора, аз говоря от собствено име. Аз съм човек с кратка памет. Припомнете ми кои са тези медии.
Андрей Ковачев: Аз не съм човекът, който ще Ви го припомня.
Илияна Йотова: Ами Вие почнахте този разговор. Иначе просто трябва да се извините на колегите за това, което казахте преди малко. Просто трябва да се извините, защото Вие ги поставихте всички под един знаменател. Ето срещу това се борим. Ето срещу този начин на отношение към медиите.
Андрей Ковачев: Госпожо Йотова, много добре знаете за какво говоря и за това, че по време на Тройната коалиция в министерствата е имало договори за отразяване на събитията, които извършва съответното министерство в съответна медия.
Илияна Йотова: Кажете кои са тези медии с тези договори без, Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Защо толкова много искате да Ви кажа кои са тези медии?
Илияна Йотова: Защото аз не знае кои са тези медии, кажете ми ги!
Андрей Ковачев: Тогава ще ги научите като изкарате архивните броеве на вестниците от преди една година и ще ги научите.
Илияна Йотова: Ама чакайте. Не аз започнах този разговор – Вие го започнахте!
Андрей Ковачев: Аз казвам, че има такава практика.
Илияна Йотова: Кажете ми каква е тази практика и кои са тези медии. Тази сграда, в която сме в момента, има ли такава практика?
Андрей Ковачев: Не, извинете ме много, но ние сме в Националното радио!
Илияна Йотова: Да. В Националното радио сме.
Андрей Ковачев: Как може да си представите, че в Националното радио ще има такава практика?
Илияна Йотова: Утре, ако аз обаче намеря договор на Регионалното министерство примерно с Националното радио, и Ви го покажа, тогава как ще реагирате?
Андрей Ковачев: Госпожо Йотова, ние в момента говорим един принципен дебат за свободата на медиите в България и аз казах, мисля, че Вие сте абсолютно некоректна и мисля, че трябва да се върнем на това нещо, защото…
Илияна Йотова: Ама Ви обидихте всички колеги днес бе, Господин Ковачев! Как не Ви е неудобно? Как може да говорите, че журналистите получават пари за това да отразяват с абонаменти?
Андрей Ковачев: Не журналистите!
Илияна Йотова: Е, добре, медиите какви са?
Андрей Ковачев: Не журналистите! Съответната медия, да!
Илияна Йотова: Тоест ръководствата на медиите получават пари.
Андрей Ковачев: Аз казах, че няма никакъв проблем с това, а просто трябва да се кажат тези неща, а Ви скачате срещу това, че някой казва, че има и това нещо, което няма нищо лошо.
Илияна Йотова: Аз искам да знам кои са тези медии.
Андрей Ковачев: Нито е незаконно, нито има някакъв друг проблем. Просто съобщаваме като факт. И Вие сега скачате срещу това, защото по някакъв начин се чувствате явно уязвена или не мога да разбера защо.
Илияна Йотова: Аз се чувствам уязвена като журналист в момента. Защото Вие дори започнахме с … „Може би ще си навлека известни проблеми!” Самият Вие знаете какво казахте. Освен това не Ви прави чест и нещо друго – да кажете, че сега е започнал конкурсът за главни редактори на медии и да хвърлите сянка върху други главни редактори, които вече не са по силата на една или друга конюктура – също не Ви прави чест. Тоест тяхната работа до сега, тяхната работа и тяхното назначение е било непрозрачно. Няма бивши журналисти, първо да Ви обясня. Второ – аз не Ви прекъснах в …, която чух преди малко. И освен това ще Ви кажа нещо друго.
Андрей Ковачев: Защо започнахте с този тон, когато ние започнахме много добре да говорим?
Илияна Йотова: Защото ужасно ме обидихте и мен като част от тази гилдия. Защото журналистите не получават пари за това, че отразяват новини. Ето това, Господин Ковачев, искам да Ви кажа.
Андрей Ковачев: Аз къде съм го казал това нещо?
Илияна Йотова: Преди малко това казахте.
Андрей Ковачев: Аз казах, че има медии, които предлагат абонаменти? Какво има връзка с това журналистите да получават пари?
Илияна Йотова: Абонаментът какво е?
Андрей Ковачев: Самата медия е една фирма, извинявайте много!
Илияна Йотова: Какво е това? Значи Вие го казахте в абсолютно негативен смисъл. Няма да отегчаваме повече слушателите.
Андрей Ковачев: Мисля, че наистина, Госпожа Филева, трябва да чуе кой на какво мнение е и кой какво прозрачно отношение очаква да чуе. Ние сме казали, че имаме открито управление и искаме всичко да е до край открито. Вие казвате, че когато аз казвам, че има такава практика, Вие казвате, че такова нещо няма и Вие сте изключително обидена.
Илияна Йотова: Аз питам кои са медиите, Вие не пожелахте да ги назовете и обидихте цялата журналистическа гилдия и всички медии в България.
Андрей Ковачев: Не съм обидил никой и сега знам, че Вие сте… Нека да не се видим, защото трябва да видим как работят социалистите и как са работили винаги. С подмолни средства и само с манипулация. Ето това е невероятно – те се опитват винаги да обърнат нещата там, където не са… Вие какво толкова искате. Спомнете си много добре..
Илияна Йотова: Кажете Господин Ковачев, Вие очевидно знаете повече от мен – и ето аз казвам, за да сте до край прозрачен и както казвате – кажете пред българската аудитория кои са тези медии. Ама какво значи сте чул и не сте видял? Тогава защо заблуждавате българската общественост?
Андрей Ковачев: Ето това ни е проблемът в България, защото се знае много, но няма доказателства.
Илияна Йотова: Историята започна с Вас, Господин Ковачев, уверявам Ви!
Андрей Ковачев: Тя е започната с Вас пък, Госпожо Йотова. Мисля, че имаме колегиални отношения…
Илияна Йотова: Недейте да обиждате гилдията, защото тя е достатъчно свита в ъгъла в момента.
Андрей Ковачев: Вие през цялото време се опитвате да кажете, че някой обижда. Обиждали лекарите, обиждали гилдията. Никой никого не обижда.
Илияна Йотова: Не г ли обиждате лекарите?
Андрей Ковачев: Не. Никой не обиждаме.
Илияна Йотова: Добре, ще видим как ще гласуват лекарите за Вас на следващите избори.
Андрей Ковачев: Вие правите генерализация, за да може да извлечете…
Илияна Йотова: Генерализация, ами то Вие го казахте, Господин Ковачев…
Андрей Ковачев: Защото Ви сърбахме попарата от 1944 година насам. Така че с комунистическите Ви методи до тук. Много Ви много, наистина изключително некоректно и неприятно е. Видяхте ли какви огромни разлики има между нас? Съжалявам, че има такива политици.
Илияна Йотова: Няма да Ви спаси нито антикомунизъм, нито историята, нито индулгенциите в миналото. Нищо няма да Ви спаси за това, което казахте в момента е илюстрация на цялото Ви отношение. За това целият Европейски парламент гласува срещу Вас, Господин Ковачев. За това и не получихте подкрепа.
Андрей Ковачев: Недейте такива неща да говорите, това е наистина смешно. Сега на предизборен дебат ли сме тук?
Илияна Йотова: Не, не сме на предизборен дебат. Аз, както виждате… Но това, което казахте, просто няма да Ви го простя, казвам Ви честно.
Андрей Ковачев: Това мен много малко ме интересува, дали Вие ще ми простите. Това ме интересува много повече какво българските граждани чуха в момента.
Водещ: Нека да Ви върна на една друга територия, по-безопасна, не е българска. На френска територия.
Андрей Ковачев: Аз въобще не се притеснявам – опасност, безопасност, защото ние трябва да го изчистим този момент…
Водещ: Говорим за принципа може ли евродепутатите да се обединят и да защитят журналистите, защото до тук не чух нито един аргумент, че журналистите за защитени. Нормално ли е банки да притежават френски регионални издания според Вас?
Илияна Йотова: Ако ми позволите да кажа няколко думи, защото Вие казахте и много интересни въпроси преди да стане този дебат с Господин Ковачев. Знаете ли, много е интересен и въпросът за жълтата преса, но аз за нея ще говоря след малко, защото това е много показателно за България. Сега ще Ви отговоря конкретно на въпроса, който зададохте току що. Имаме решение на Парламентарната комисия, говоря за Европейския парламент, на Комисията за човешки права, правосъдие и вътрешен ред, което ще предложим на парламента, ще предложим на Европейската комисия, Агенцията за правата, Европейската агенция на правата да прави годишен преглед за свободата на медиите при точно установени критерии разбира се, които предварително трябва да бъдат одобрени и искали съгласието на всички. Тук няма да има леви, десни, центристи и така нататък. За да стигнем до златното сечение на тези критерии. Никой няма интерес тук да има разделение по този въпрос. Второто – Европейската комисия, от 15 години забележете, обещава да ни представи такава директива, за медиен плурализъм, свободата на информация, свободата на изразяване. За пореден път в резолюцията във връзка с унгарския закон ние защитаваме час по-скоро такъв документ да бъде представен заради искане в Европейския парламент с идеята той да бъде по-скоро приет. Доколко и как Европейската комисия ще изпълни това свое задължение бих казала вече, защото 15 години не са малко, това предстои да видим. Освен това на конференцията, която се проведе в Брюксел, Вие видяхте, че много от представителите на големите федерации на журналистите в Европа, било то на издателите, на Международната федерация на журналистите, предложиха да бъде създадена някаква структура като медиен надзор. Аз много добре знам отношението на всички европейски граждани към поредната такава структура, но може би този път си заслужава, защото действително има много тревожни сигнали. И тук дори пак казвам – не толкова политиката се намесва, колкото чисто финансово и корпоративни интереси. И сега позволете ми да кажа нещо за изключително интересния ви въпрос по отношение на жълтата преса. Показателен е фактът, че много понякога сериозни анализи, такива, каквито не можем да срещнем в другата преса, се появяват именно там. Заслужава се да го обмислим това явление защо е така. Защо тази преса се чувства по-освободена да говори за неща, които другите медии, като че ли нямат смелостта до край да стигнат? Защото в тази преса не всичко има точно онзи жълт характер, както го знаем по принцип от учебниците по журналистика и може би това също е показател доколко и как са свободни медиите. Доколко и как самите журналисти, които аз съм ги слушала , че разсъждават по този начин, нямат смелостта да го напишат и тук се намесва големият проблем за автоцензурата. Между другото заслужава се и може би да се види и колко журналисти в България подкрепят и хартата за свободата на пресата, където нещата са казани категорично ясно, защото тя е с лични подписи тази харта. Така че си заслужава много да се говори по този въпрос.
Водещ: Мисля, че по един по-кратък път могат да се изследват всичките анекси към договорите на журналистите, особено тези, които работят в частните медии. Господин Ковачев, смятате ли, че този диалог, без партиен привкус, би могъл да влезе и в гражданското общество така, както той е влязъл в италианското общество?
Андрей Ковачев: Разбира се, не само смятам, но то е задължително да влезе този диалог. Много неща те са рейтингови, но ние не сме популисти, за да следим само рейтинговите или популистките теми, а всяка тема, която е важна – темата за правата на човека, за свободата на медиите е изключително сериозна тема и аз в моя живот винаги съм се стремял да бъда обективен и да защитавам основните граждански права и свободата на изразяване. Това е наистина много тежък проблеми това, което каза Госпожа Йотова е много правилно – за самоцензурата, за самото – опасенията дали над теб, този човек, който отговаря за теб или който, в чиито ръце е твоята съдба, може да има някакво друго мнение, или има друго мнение, ти знаеш за това друго мнение и то и заради това твоите репортажи имат такава насоченост, каквато е в угода на този, който е над теб.
Водещ: Вярвате ли, че политиците имат повече изгода, нека да употребя тази дума, от едни журналисти, които не желаят да бъдат нахранени, а които само очакват да им бъде платено за свършената работа?
Андрей Ковачев: Политиците според мен имат угода от обективните журналисти, от тези, които нямат зависимости да отразяват наистина това, което правиш. Ако ти си откровен и честен и открит човек и нямаш от какво да се притесняваш, и вършиш нещата със сърце, както се казва- то ти като политик би трябвало да искаш да има обективна журналистика, която да отразява това, което ти наистина вършиш. Достатъчно добре да го отразява и да не оставаш в сянка.
Водещ: И понеже стигнахме до извода, че темата не е рейтингова, сега ще се опитаме малко шеговито да я направим по-рейтингова, включвайки Станимир Илчев. Свободата или салама?
Станимир Илчев: Той е еднозначен отговорът. Аз си спомням, че на времето един руски гражданин, запитан защо все още е привърженик на терестройката, след като захарта изчезва от пазара, казва „Ще си пия чая от утре с терестройка, без захар.” Това беше удивителен отговор, който идва да напомни на тези, които смятат, ч сигурността е по-важна от свободата или обратното, или прехраната е по-важна от свободата или обратното, че не може да се търси такава пропорция. Тя е неестествена и нелогична. Трябва да има хармония между всички сфери на обществения живот, а колкото до свободата – нея като че ли, макар и по-скоро емоционално, отколкото политически – ние следва да я обгрижваме повече. Без свободата, всички останали блага, взети заедно, дори правят живота не по-сладък, много често го правят по-горчив.
Водещ: Какво ще направи свободата не лукс, а необходимост? Може би повече гражданско участие, или?
Станимир Илчев: Повече гражданско участие и повече гражданска зрелост. Хората просто трябва да си дадат сметка, че всяко тяхно действие има значение. Всяка тяхна малка, индивидуализирана форма на солидарност, когато си общуват в интернет, че се групират в Facebook по различни принципи и критерии, е изключително важно. Отпорът на гражданското опбщество между другото води понякога до по-бързо и по-дълбоко /../ на изпълнителната власт и на другите власти, отколкото дори законодателните стъпки. Ето, унгарците например от дясната партия в Европейския парламент твърдяха, че са приети промени, техните опоненти казваха „Да, но промените са малки и козметични.” Кое би охладило ентусиазма на управляващите в Унгария да продължат по тази линия? Отборът на гражданското общество. Това, което ние правим в Европейския парламент, което други правят в Европейската комисия, разбира се е изключително важно, но то всъщност по-скоро е предназначено да бетонира несъгласието на гражданското общество с това, което неговото правителство върши или не върши.
Водещ: И така. Прогноза и от гостите в студиото. Свободата или салама? Господин Ковачев?
Андрей Ковачев: Тук не мога да си представя, че можем да имаме две различни мнения с колегите, разбира се, че свободата и разбира се, че държавата трябва да гарантира да има една безпристрастна медийна среда, която да не бъде под натиск, зависима икономически или пък от сенчестата икономика, от криминалния контингент в България, от мафията или от политически пристрастия. Това е много трудно да се намери този баланс, тази възможност.
Водещ: Но не значи, че не трябва да бъде търсен. Госпожо Йотова?
Илияна Йотова: Свободата, разбира се с една много мощна подкрепа от страна на гражданското общество, за съжаление обаче то мълчи. Може би си заслужава една от първите прояви на дадената вече възможност на гражданска инициатива за събирането на 1 милион подписи в името на свободата на медиите да бъде точно в този сюжет. Свободна конкуренция между журналистите, правила – такива, каквито са за всички останали в държавата, защото в момента дори и наказателният кодекс или трудовият кодекс не важи за тях. Всеки журналист може да бъде уволняван или назначаван буквално без каквито и да било закони и правила. Всичко това трябва да го извоюваме самите ние. И между другото свободата на журналистите не се извоюва с писма от премиер министър за това дали има натиск от правителството върху медиите или не. Това всеки го носи в душата си и всеки може да го прецени. Няма никакво значение дали един главен редактор я е издал тази индулгенция.
Андрей Ковачев: Между другото, тук само да допълня, и самите журналисти трябва да знаят своите права и да се борят за тях и те когато подписват своя трудов договор със съответната медия, да внимават също така какво подписват, да видят…Разбира се, че трудовият кодекс трябва да важи навсякъде, но защо да не внимават?
Водещ: Ако искате направете едно проучване в тази насока. Поглеждам часовника.
Илияна Йотова:
Андрей Ковачев: Всеки журналист е свободен дали да подпише или да не подпише един трудов договор.
Илияна Йотова: И да остане на улицата, Господин Ковачев, защото така се случва с повечето ни колеги.
Андрей Ковачев: Сега Вие обвинявате всички медии, че дават некоректни трудови договори.Да Ви върна топката, че Вие обвинявате медиите.
Водещ: Изобщо нямате време за този спор. Но може да го продължим и в друго издание на „Клубът на журналистите” Аз сега Ви пожелавам един хубав слънчев съботен следобед. Участвайте в живота си – днес, тук и сега – от Вас зависи.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.02.2011

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме коментара с Милен Вълков. Стигнахме до неотменения закон за печата.
Милен Вълков: За професионалния журналист.
Водещ: За професионалния журналист, да. Вие казахте, че всъщност нещата са равнозначни 1941-1946 година е рамкирано. Всъщност, сигурна съм, че като председател на Съюза на журналистите, Вие сте уведомяван или поне председателите на Народното събрание колко от тях имат такова уведомление да го наречем?
Милен Вълков:Първо искам да внеса и една яснота. Законът за печата от 1941 и законът за печата от 1946 година, те са по-скоро рестриктивни. Докато законът, на който аз се позовах – той е 1942 година – той е за професионалните журналисти и там са посочени какво би трябвало да правят журналистите. Вижте, значи на практика почти няма председатели на Народното събрание през последните 15 години, на които аз или тези преди мене не са информирали съответните председатели на Народното събрание и сме им връчвали естествено фотокопия на тези закони. Последната ни среща беше с Госпожа Цачева. Мисля, че тя беше на два или три месеца, от както беше поела този пост. Всички са се изказвали в подкрепа на подобни действия, но за съжаление оставаме само на това, като в повечето случаи председателите на Народното събрание са казвали „Ами, дайте ни готов текст, а пък ние ще се опитаме да направим нещо.” Аз обикновено им отговарям, че в края на краищата ние можем да посочим основните моменти и философията, каквато според нас би трябвало да бъде на този закон, за съжаление нещата стигат до там.
Водещ: Няма ли да се окаже, че у нас има повече правила, отколкото трябва и никакво спазване?
Милен Вълков: Определено, но за това пък всъщност един от основните изводи на вчерашната ни дискусия беше, че по тези проблеми задължително трябва да се говори, както от страна на самите журналисти така и от страна на потребителите, на тяхната информация и от трета страна, ако има трета страна – тези, които със своите действия предизвикват съответния журналистически интерес, които после ние като журналисти информираме и предаваме на обществото. Ако позволите, аз тук ще се позова на един много интересен документ, който за разлика от 1955 година – законът за печата в Германия, е пак на немски колеги, но той е от 2009 година. Той е един кратък документ, който се казва Журналистическата професия. Там се разглеждат много неща, които допълват прословутия закон, но аз ще прочета дословно, те са три реда, края на този документ. За мен той е много показателен. Значи цитирам дословно.
Водещ: Тук малка размяна на очила.
Милен Вълков:Значи този документ, който е в рамките на три страници е изработен от самите журналисти и казва така „За да бъде тази роля гарантирана…” става въпрос за ролята на журналистиката в едно свободно демократично общество – „За да бъде тази роля гарантирана, трябва да се води непрекъснат дебат по отношение на качеството на медийните продукти, да се следи дали стандартите и правилата, установени от закона или от самата медия, се спазват.” Мисля, че по-кратко и ясно не може да се говори. Колкото и да ни се иска да не водим този разговор, колкото да ни се струва дали е безсмислен или не – така или иначе разговори трябва да се водят. В този смисъл аз благодаря на фондация „Фридрих Еберт”, която помогна за вчерашната дискусия. Тя беше в дома на Българска телеграфна агенция, но нашата амбиция и желание е да започнем такива разговори по места, тоест в по-малък състав, в по-малките селища, както се изразихме преди малко, защото има нужда от такива разговори.
Водещ: Там, където рисковете за журналистите са много по-големи. Безспорно. Как изглеждаме от страни, знаем, че като че ли се доверяваме много на тези оценки? Последните години българската журналистика не спечели много в лицето на класациите по отношение на свободата на словото, степента на свободата на словото.
Милен Вълков: Защото свободата на словото – пак има две страни. Винаги е така. Защото от едната страна са желанието, възможностите и компетенцията на журналистите, а пот друга страна – тези, които се опитват да сложат някакви, макар и неписани рамки. Тоест не можем да говорим за свобода на словото и да визираме само журналистите. Ами тези, които стават предмет на журналистически материали? За съжаление ние през последните години станахме свидетели на доста случаи, когато в определени моменти, хайде да говорим за политиците най-вече, меко казано се заиграват с колегията и се чувстват доволни, когато имат прословутия медиен комфорт. В един момент обаче, когато това започва да не им отърва, извинявам се за разговорния израз, те едва ли не се обиждат на журналистите. Имаме много такива случаи. Преди няколко дни имаме още един такъв случай. Но аз смея да твърдя, че до сега няма политик, който да се спечелил положителни дивиденти за сметка на това, че се е обиждал на определени журналисти или определени медии.
Водещ: Понеже Съюзът на българските журналисти се занимава и със защитата на журналистите, да Ви попитам – има ли несправедливо осъдени журналисти в последните години в България? Колкото и относително да е.
Милен Вълков:Значи аз не си спомням и съм почти убеден, макар да я нямам статистиката в момента пред мен, има осъдени журналисти на по-ниско развнище, но на практика, на последната инстанция съдебна, няма осъдени журналисти. Това категорично мога да го кажа, категорично.
Водещ: Но казахте, че самият процес се отразява много зле на работата и като че ли той има ролята на послание към другите колеги. Ако не ви се влиза в съдебната зала – внимавайте какво говорите, казано на разговорен език.
Милен Вълков:Това е точно така. Първо тези процеси се водят много дълго време и смея да твърдя, че голямата загуба на българската журналистика от тези процеси е това, че много достойни колеги, преживявайки това нещо – те и техните семейства, те се отдръпнаха от журналистиката. И потърсиха реализация в други сфери, в други области – от това губим всички ние. Независимо от това, че всички колеги бяха оправдани на различни инстанции.
Водещ: Имахте вчера и чуждестранни гости, не ми казахте те какво мислят за българската журналистика. Или те са достатъчно дипломатични, за да не дават оценка?
Милен Вълков: Те са достатъчно дипломатични – това е факт, но в същото време те не скриха задоволството си и аз споделям, и винаги съм го твърдял това нещо, че голяма част от нелицеприятните истини за българския живот в цялата му всеобхватност са резултат на добре свършена журналистическа работа и ние обикновено, в България, всички разбираме от политика, футбол и журналистика, но аз смея да твърдя, че много колеги си вършеха и продължават да си вършат с достойнство своята работа. Независимо от котерийни, политически, корпоративни опити да им се повлияе.
Водещ: В крайна сметка не трябва ли журналистите чрез своите разследвания именно да се опитват да защитят спазването на правилата?
Милен Вълков: Ние, като че ли със своя труд именно към това се стремим. И това, смея да твърдя, че чест прави на колегите.
Водещ: И да изброим няколко примера. В момента се сещам за Батко.
Милен Вълков:Да, за Батко. Те са десетки. Ние всеки ден се сблъскваме. Знаете ли – аз не искам да споменавам имена на колеги, защото съм убеден, че ще забравя други и ще се получи малко неудобно. Но аз смея да твърдя, че това е едно от постиженията на нашата журналистика след началото на 90-те години до ден днешен. Смея да твърдя и въпреки някои слабости, които са естествени общо взето – няма идеални хора, както не може да има и идеална журналистика, но смея да твърдя, че въпреки ниските оценки, които получаваме и в тези класации за свободата на медиите, по-скоро в тези оценки се задържат фактите. Ние все още нямаме независимост да си вършим достойно работата. Тоест – тази оценка не е резултат, поне според мен, оценка на дейността на колегите, а по-скоро е оценка на обстоятелствата и ситуацията, в която ние работим.
Водещ: Или може би липсата на някакви устойчиви правила.
Милен Вълков: Това имам в предвид, когато казвам „ситуацията, в която ние работим”.
Водещ: В интерес на истината навсякъде по света се говори за проблеми при разследващата журналистика. Знаем – това е едно скъпо занимание. Знаем също така и че е икономическа криза. Това, което се прави по света и това, което се прави у нас – можем ли да ги съпоставим.
Милен Вълков: Според мен можем, ако все пак се опитаме да си създадем нормална представа в какви условия, включително финансови и икономически, работят колегите в някои страни и тези условия, при които ние работим. Естествено веднага може да се каже, че има доста колеги, които работят в много по-тежки условия, но от това не би трябвало да ни става по-леко. Трябва да се стремим все пак към по-доброто и така е нормалното.
Водещ: Да. Останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме. Един разговор по повод на вчерашната дискусия в БТА журналисти срещу корупцията и журналисти за правова държава. Ще се върнем отново на нормативните правила – нека така ги наречем, които регулират дейността ни, но да Ви попитам – дали пък не е по-важно пред скоба да бъде изведено едно друго качество, което е характерно за повечето колеги по света – журналистическата солидарност? Има ли у нас журналистическа солидарност?
Милен Вълков: Значи, журналистическата солидарност по света – тя е задължителна. Задължителна е, защото някой я е наложил, защото самите ние се опираме на нея. Аз имам доста примери в професионалното ми израстване, в професионалното ми развитие – включително и когато бях зад граница. Доста примери имам на журналистическа солидарност. Това, което ме дразни и ме вбесява, даже мога да използвам тази силна дума – е, че последните 15 и повече години някои колеги открито си позволяват да говорят срещу други колеги, когато това не е обосновано. За мен това е нещо недопустимо. Например – имаме доста примери на известни наши в близкото и по-далечно минало журналисти и от електронни, и от печатни медии, които си позволяват от позицията на ментор да слагат клишета на журналисти и в същото време, когато това действие нормално предизвиква ответно действие, те се обиждат.
Водещ: А какво трябва да направим, когато политиците го вършат?
Милен Вълков: Значи, когато политиците го вършат – това за мен е по-нормално, защото те все пак са източник и потребител на нашата информация. Тогава вече нормално е отделни колеги или медии, или колегията като цяло да реагира по този начин. Но недопустимо е за мен някой да се вживява в ролята на ментор и да осъжда колега за това, че той прави същото, каквото и предишния път. Аз ще Ви дам един пример в последно време – съвсем пресен, без да назовавам имена, разбира се. Имаме два вестника, които се занимават основно един срещу друг.
Водещ: Те за това са вестниците, както се казва.
Милен Вълков:Е да, ама те са вестници не да се занимават срещу и самите колеги. По повод на журналистическата солидарност, аз ще Ви дам един пример. Бидейки кореспондент на БТЕ в Кайро – нямам в предвид сегашните събития, тогава беше друг период – става дума за 1988 – 1989 година. Периодично след като Египет подписа мирен договор с Израел, имаше доста израелски туристи в Египет и за съжаление годишно се случваха по няколко пъти случаи, когато имаше терористични нападения срещу, да го кажа направо – автобус с израелски туристи. При един подобен случай ние нямахме абсолютно никаква информация, имам в предвид Асоциацията на чуждестранните кореспонденти в Египет, към 700 души бяхме тогава. Нямахме абсолютно никаква информация от страна на египетското министерство за информацията за жертви. Знаем само за един случай. Тогава в повечето медии, световни – включително и БТЕ, аз тогава бях кореспондент на БТЕ, но тя не е световна медия и няма амбицията да бъде световна медия, се появи информация за десетина жертви на този терористичен акт. След като бяхме извикани от съответното министерство на информацията и така нататък, ние настоявахме за това, че няма информация. Дадена ни бе такава информация. Оказа се, че има само един ранен. Египетските власти поискаха ние да опровергаем тази информация. Ние се съгласихме естествено. На следващия ден нито една медия световна не опроверга тази информация.
Водещ: Вие сте се съгласили.
Милен Вълков:Нямаше как да не се съгласим, когато беше факт.
Водещ: Всъщност такъв жест у нас има ли от промените насам?
Милен Вълков:Има. И за мен е много приятно да призная, че в доста по-малки административни центрове, така наречените регионални медии, те са постоянно. Подобни жестове са постоянни. Аз сега се сещам веднага на прима виста разбира се, за един обратен пример. Смея да твърдя, че единствения пример, за който аз се сещат – това е в Кърджали, къде4то даже и до ден днешен се водят дела. Един вестник срещу друг вестник. Не се сещам сега за други подобни пример – сигурно има, но за самия факт, че не се сещам за тях в момента, говори, че те са много по-малко, отколкото другите примери на солидарност журналистическа.
Водещ: Да се върнем към нормативната рамка. Какво липсва най-релефно?
Милен Вълков:Значи, аз тогава тук ще си позволя да цитирам по памет или по-скоро ще перифразирам едно изказваме на генералния секретар, то не е само едно, едно е в България. Миналата година ние бяхме домакини на Годишната среща на европейските журналисти и тогава Айдън Уайт, генерален секретар на Международната организация на журналистите – той открито заговори, че включително и в развитите демокрации е момента, когато трябва да се регламентира нормативно журналистическата дейност, нейната сигурност, изискванията към нея да се позовават на достоверни и проверени факти. Представете си един англичанин да говори за това нещо. Преди десетина години за подобно чуди въобще не можеше да се говори. Очевидно е назрял моментът. Може би за това оказват влияние и появата на новите медии, които както ние сме свикнали да им казваме – интернет пространството, защото те пък въобще не са третирани в повечето страни. Ние в България имаме положителен опит в тази насока, за съжаление той е много плах. В последната редакция на закона за радио и телевизия, ние не знам защо му казваме медиен закон, защото той е само за радиото и телевизията.
Водещ: Защото той регулира дейността на електронните медии. И може би първото му име беше такова и то си е останало.
Милен Вълков:Така, по-скоро работно заглавия – така го приемам аз. Там бе направен един опит и той фигурира в закона – решение на етични комисии да се въведе като задължителна практика на този етап в журналистическата професия.
Водещ: Това, което цитирахте като действащо правило – Великобритания, Германия.
Милен Вълков:Да, но те по-различен начин са решени. Самият факт и че в Англия се говори за нормативно уреждане, независимо от съществуването на правилника за BBC, но това е само за BBC. Вярно – BBC е една империя. Но не е само BBC. В Англия говори, че очевидно е назрял момента, в който да се започне да се говори повече за това и да може да се стигне до някакво уреждане. Аз пак казвам – не е задължително това да бъде закон. Това може да бъде поднормативен акт. А това даже може да се направи, ако щете, с различните правилници за работа в различните ведомства, учреждения – просто да бъдат вкарани едно-две параграфчета за работа с журналисти.
…
Водещ: Стигнахме до модния термин „гражданска журналистика” и сега ще се опитаме в „Клубът на журналистите” да го формулираме. Добър ден на Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден.
Водещ: Какво е гражданската журналистика? Нека да се опитаме да дадем дефиниция, защото като че ли това стана по-старомоден термин и май не слагаме никакво съдържание в него.
Мария Стефанова: Много сложен въпрос. По-скоро може би човек трябва дълго да мисли, за да даде точно определение на нещо си. На времето, още във времето, когато бях председател на СЕМ, бях обявила публична награда за този, който формулира най-точно що е то обществен интерес. Та сега като ме питате за гражданската журналистика мисля, че сложно съставно словосъчетание. Значи трябва да имаме и гражданин и позиция някаква в журналистиката. Трудно ми е сега или може би трябва да употребя много думи, за да стигна до същността, но при всички случаи журналистика, която е достатъчно дипломатична, но говори на ясен, разбираем и висок глас. В последно време като слушам и радио станции, и гледам телевизия доста, по-малко чета вестници в интерес на истината, но пък времето минава в интернет, четейки online изданията, си мисля, че езикът някак си застрашително се промени. И колкото повече слушам колеги журналисти да говорят на висок глас, защото аз казах, че гражданската позиция в журналистиката трябва да бъде точно такава, ясно изразена, ми се струва, че влагат повече емоции и усилие, за да говорят високо. Може би трябва да опитаме по другия начин. Когато човек говори тихо, внимателно и спокойно, тогава даваш възможност на другата, на отсрещната страна да се заслуша в това, което казваш.
Водещ: И понеже обичаме да се сравняваме. Сега вече ще имаме възможността веднага да го направим. Какъв е дневният ред на журналистиката в Холандия? Има ли такъв термин в колегиалните среди там – „гражданска журналистика”? Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева:Добър ден на Вашите слушатели. Да, няма такъв термин гражданска журналистика в Холандия. Ако имате в предвид официална и неофициална журналистика – например, ако предположим, че официалната журналистика е тази на официалните медии, а неофициалната – на хората, които пишат в своите блогове и изразяват своите позиции и гледни точки, и така нататък – тогава разликата между гражданската и, както Вие казвате – официалната журналистика в България би трябвало да се търси предимно в това, че в традиционната журналистика често се забелязва отказ да се бръкне в раната. Сякаш се наблюдава, поне в България, един страх да се осветлят сериозни проблеми особено, когато се отнася до престъпни действия или бездействия на властващи и управляващи. За съжаление, българската журналистика, макар че медиите са вече предимно частни, а не държавни, както беше по времето на комунистическия режим, продължава да е зависима от властта, включително и на свързаната с политици и управляващи българска олигархия. За разлика от тези медии, в които трябва да го кажем – работят и не малко смели журналисти, но все пак журналисти, които са зависими, било то от главния редактор, било то от директора на медията. Той пък от своя страна – от управляващите или от олигархията. За разлика от тях, обществото на блогърите е независимо. И за това често демонстрира една по-ярка гражданска позиция, отказ да се съобразява с темите табу и това е, защото няма как да се подчинява на връзките, които някои власти и медии са установили по време на престъпния преход у нас.
Водещ: Как се еманципират журналистите в Холандия от хората на власт?
Даниела Горчева:Така, значи тук минаваме към Холандия. Разликата между гражданската, ако приемем този термин, и официалната журналистика в Холандия е не липсата на гражданска позиция или смелост – напротив. Официалната журналистика тук не се страхува да задава неудобни въпроси било на управляващи, било на политици, нито да им изкарва кирливите ризи на показ и това, както се досещате, действа от своя страна като усмирителна риза на всеки кандидат да си разпаша пояса поради обстоятелството, че се е сдобил с някаква власт, защото отлично знае, че рано или късно ще си понесе последствията или поне вероятността да си понесе последствията е много голяма.
Водещ: Имаше такъв случай, актуален.
Даниела Горчева:Да, има много. Например мога да Ви разкажа такива стотици случаи. Например веднага ми идва споменът за един бивш кмет на Ротердам, който стана министър и който един журналист му изрови, че той си е позволил с пари на общината да отиде по работа, служебно пътуване, някъде в чужбина, но взел съпругата си и нейното пътуване е било платено също с общински пари. Той беше принуден да върне, тогава бяха гулдени още, 7 хиляди гулдена на държавата. Беше моментално отстранен от поста и забрави въобще що е то политика. Нали, просто давам Ви го като пример, за да видите за какво дребно сравнение с неща, които стават в България, в Холандия не се прощава за такива неща. Не можеш да харчиш така парите било на общината, било на държавата, а да не говорим примерно, че българският президент до ден днешен отказва, въпреки че има закон за достъп до информация, отказва да даде информация за разходите, за неговите пътувания. Например – аз ще Ви кажа, че само неговият бюджет е около 7 милиона годишно, за негови разходи, а пък на Авио трябват 28. Значи това са отделни разходи към 5 милиона. Отделно там бюджетите по различните министерства. Представяте ли си за какво пилеене на пари става въпрос и къде е отишъл този президент, за да донесе някаква обществена полза в последните години? Той никога не е бил поканен тук в Западна Европа – като са разбрали, че е сътрудник на бившата репресивна служба Държавна сигурност. Така че виждате ли какъв дисонанс се получава между обществен интерес, харчене на пари, ужким той като държавен глава прави някакви пътувания, но всъщност си прави частни пътувания за наша сметка и тези въпроси трябва директно да му бъдат задавани от всички журналисти в България. Non stop, неумолимо. „Къде ходихте? Какво свършихте за държавата? Колко Ви струваше това? Защо ходихте 50 души до Мексико, когато Ви се развали самолета? Какво правят тези 50 души с Вас? Тези въпроси трябва non stop да бъдат задавани.
Водещ: Нека сега да включим и Милен Вълков.
Милен Вълков: Значи, не мога да не се съглася с Мария, с колежката Мария Стефанова. Най-вече се съгласявам с нея, когато тя спонтанно изохка. Много трудно е с няколко думи да бъде казано какво е това гражданска журналистика. И веднага смея да не се съглася с колежката от Холандия, за съжаление не мога да не я познавам лично.
Водещ: Даниела Горчева.
Милен Вълков:Да, Даниела Горчева. Не я познавам, както казах преди малко, но тук има нещо което не мога да разбера. Значи в част от нейното изказване, може би, защото колежката е извън България, може би, защото ползва повече интернет, което е нормално, но з смея да твърдя, че в България тези въпроси, които тя спомена – ами те се задават всеки ден. Достатъчно е да отворим произволно избрани медии, вестници имам в предвид, или да се заслушаме в радио предавания, или в други електронни медии – не говоря за електронните сайтове. Тук действително съм съгласен с нея, че те са по-свободни, но какво значи да се задават постоянно тези въпроси? Те се задават постоянно и смея да твърдя не само към президента, когото тя визира. Ами те се задават постоянно и към министър председателя, и към отделни министри, към председателя на Народното събрание. Ние всеки ден като отворим някаква медия и виждаме по какъв начин – хайде да се хванем конкретно, че тя спомена пътуванията. Ами, ако вземем медиите, ние ще видим колко наши министри, ръководители на министерски екипи не само сега действащи, но и предишните е трябвало да отговарят на въпроси, свързани с прословутите пътувания, както каза колежката, но лошото е това, че за съжаление, че за разлика, огромна разлика, включително и Холандия – нещо се случва след като те станат достояние за всички. За съжаление у нас нищо не се случва, но това не е вина на журналистиката.
Водещ: Да, може би все пак е важно да се получават и отговори. Даниела, може би това имахте в предвид.
Даниела Горчева: Знаете ли? Не съм съвсем съгласна. Вярно е, че има много почтени и много смели български журналисти, които въпреки всичко задават тези въпроси. Но общо впечатление – аз твърдя, че съм много добре запозната с българските медии, включително и с пресконференции, на които са просъствали български журналисти и аз съм била просто шокирана от това как не се задават нормални въпроси, задават се угоднически въпроси към важни личности. Но, както казах, има много журналисти, които защитават честта на професията, но истината е, че провокативната журналистика в България се обърна за съжаление по-скоро на профанщина, а провокативната журналистика не е свързана с това да приказвате разпасано, да се говори на разпасан език, а е свързана с това да се задават добре обмислени въпроси. Журналистът трябва да знае повече от човека, на когото той задава въпроси. А много често, аз съм го забелязала това нещо, задават колегите въпрос и след което управляващият се измъква с общи приказки и не се пита конкретно отново „Чакайте, кажете” нали. Президентът например отказа да отговаря на такива въпроси. Това е неговият стил на поведение. Той ходи само при журналисти, които не му задават неудобни въпроси.
Водещ: А може би трябва да свикнем да задаваме един и същ въпрос до момента, в който не получим отговор?
Даниела Горчева:Да, точно така – непрекъснато, защото липсата на отговор е също отговор. И много е важно въпросите да са конкретни. „Какво свършихте, Господин Президент, като отидохте в Япония или като отидохте в Турция, или като отидохте в Узбекистан? Какво правихте в Узбекистан? Каква беше ползата за България от това Ваше посещение?” Ето така се задават въпроси и тези въпроси трябва да са конкретни, но тук говорим за блогърите. Блогърите, това Ви казвам – в Холандия разликата между блогърите и журналистите е професионализма. Холандските журналисти са професионалисти и отклонение от журналистическата етика не се допускат, а ако се допуснат – не остават безнаказани. Докато беззаконността в България – и по отношение на престъпни действия на власти, и по отношение на разпасания език на някои колеги, които, както казах бъркат провокативната журналистика с профанщина, просто подкопават българското общество и последствията ще са ужасяващи, а те вече са. Защото, както знаете, ето такъв /…/ съседна държава, която престава да съществува. Затова пак повтарям провокативна журналистика, гражданска журналистика означава да задаваш добре обмислени въпроси.
Водещ: Само да Ви попитам. Казахте – има санкции за холандските журналисти, ако те нарушат етичните правила. А какви санкции?
Даниела Горчева: Ами аз ще Ви дам един пример. В България много често, никога не се казва – „българин застреля българин на булевард „България””. Аз не си спомням такова заглавие, но си спомням десетки заглавия „Циганин обра жена на автобусната спирка” и така нататък. Да се посочва етническата принадлежност, когато става въпрос за едно престъпление е недопустимо, защото престъплението или престъпникът не е свързан с техническата си принадлежност. Става въпрос за престъпен акт. Дали ще Ви изнасили, или ще Ви убие, или ще Ви обере – българин, циганин, холандец, китаец – няма никакво значение. Действието е еднакво ужасяващо, независимо от кого е извършено и всекидневните примери са многобройни и показват, че няма… престъпността не е свързана с определена принадлежност към дадена група. Но тук става въпрос – например Холандия преди години, преди България да влезе в Европейския съюз, се случи така, че се откри една голяма група български престъпници, не само български граждани, но етнически българи. Става въпрос за фалшификатори на пари. Представете си обаче тези огромни количества пари, фалшиви да излязат от България за какво става дума! Става въпрос за корупция, организирана престъпност и то от най-високо ниво, държавно ниво, защото те не могат да излязат зад границата току така. Както и да е. Ставаше въпрос, че тези хора, тук една организирана група престъпници, бяха успели да източат от много холандски банки огромна сума. Един вестник. В Холандия няма жълта преса, но има един вестник, който е малко по-така, по-непретенциозен, казва се „Телграф”, много тиражен вестник, най-тиражният всъщност в Холандия, си позволи – фактите бяха точни, статията беше съвсем коректна, но си позволи манипулативно заглавие. Заглавието беше „Внимание: българите идват!” Това беше преди приемането на България.
Водещ: Санкцията?
Даниела Горчева: Значи трябва да Ви кажа, че моментално се извиниха, когато само три изречения им написах. Казах им „Кажете ми колеги, как аз да уговарям българските си колеги, че те не трябва да посочват етическата принадлежност, когато Вие го правите същото?” Но става въпрос за друго. Те много добре знаят, че когато се оплача, те ще бъдат наказани. Журналистът, който го е написал и редакторът – те ще бъдат наказани. Те ще бъдат глобени. Докато в България не се случва това нещо.
Водещ: Ясно. Благодаря на Даниела Горчева от Холандия. Сега още един акцент. Всички четохме как Умберто Еко нарече Берлускони, как го сравни. Добър ден на професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Добър ден.
Водещ: Някой позволи ли си да каже, да критикува Умберто Еко за прекалено разпасан език да кажем?
Ивайло Знеполски:Ами, както се чете в кореспонденциите, които идват от Рим, обвиненията към Еко не липсват, но мисля, че тези коментари са по-скоро спекулативни. Внимателно прочетох тази много кратка фраза на Умберто Еко и той в нея казва следното, казва, че Берлускони не е като Кадафи и като Мубарак, тоест той не е авторитарен човек, който е узурпирал властта, който е дошъл с преврат, военен преврат и така нататък. А е дошъл подобно на Хитлер – с демократичния вот на германския народ. С това свършва паралела между Берлускони и Хитлер. Тоест той казва само процедурата за идването на власт. От там нататък Еко отваря една голяма празна скоба, която италианският народ и всички, които разсъждават по тези въпроси, трябва да запълнят. Крие ли се в това една опасност, имайки в предвид определени политики, които той на други места е анализирал на Берлускони? Очевидно не е възможно повтарянето на феномена Хитлер в неговия буквален вид, но очевидно някакви недемократични и популистки варианти могат да отпратят правенето на подобна асоциация.
Водещ: Обаче в тази скоба, която е оставена отворена, италианските медии са дали доста факти междувременно.
Ивайло Знеполски:Да, значи тази отворена скоба продължава да се пълни. Искам това да подчертая, че историческите феномени не се повтарят и днес наистина Хитлер е по-скоро една метафора, от колкото едно, може да бъде едно абсолютно тавтологично явление. Трябва да се запитаме върху новите модификации на подобни опасности за формалния демократичен живот на страните.
Водещ: Много бих искала да ми кажете, ако един журналист го беше направил това, а не Умберто Еко, какво щеше да се случи с журналиста?
Ивайло Знеполски:Ами, мисля, че нищо – същото, което ще се случи с Умберто Еко. Защото наистина фразата, която е казал той, е абсолютно неуязвима от един анализ. Той не говори за методите и за последствията – говори само за процедурата на идване на власт. Друго има, което подозирам в поведението на Умберто Еко – в преведената и у нас книга „Връщаме си часовника назад” той анализира популизма на Берлускони и казва, че неговата популярност до голямата степен се дължи на една игра в медиите. Всяка седмица той произвежда един скандал. Медиите и тези, които са критично настроени към него, веднага го коментират и по този начин той постоянно седи в центъра на публичното внимание и на медиите.
Водещ: Както се казва създава се скандалът и той се разрешава.
Ивайло Знеполски:И тогава Еко казва „ трябва да се помисли дали демократичната опозиция не трябва да произвежда някакви скандали, колкото и неприятно да е това, за да може също така да споделя вниманието на медиите.”
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Професор Ивайло Знеполски пред „Клубът на журналистите”. И да Ви попитам и Вас – какво щеше да стане, ако български журналист направи такова едно сравнение? Такава една фраза?
Милен Вълков: Щеше да стане тема веднага на други публикации. И това е нормално. Аз обаче не можах да разбера каква би била санкцията в Холандия, ако тази медия не се беше извинила, което е нормално – тя трябва да се извини, но ако не беше се извинила, каква щеше да бъде санкцията? За мен не стана ясно. Може би не съм навътре в нещата с разпоредбите и практиката в Холандия, но аз смея да твърдя, че нашите колеги, може би не с необходимия дипломатичен или морален задават тези въпроси, но защо? Десетки въпроси са задавани. Включително и към министър председателя какво той прави на един футболен мач в чужбина. Тези въпроси са задавани многократно в България. Пак казвам – това не означава, че получават отговор.
Водещ: А как да получат отговор? Като че ли това май е най-важното?
Милен Вълков:Ами може би…
Водещ: Като се задават непрекъснато по един и същ начин, по различен начин?
Милен Вълков:Това е така, но задавайки многократно тези въпрос, между другото радиото, в което Вие работите не прави изключение – то също задава десетки, десетки въпроси почти всеки ден – ами може би като самите политици и обществото недозреят до обстоятелството, че след като направят даден гаф, те трябва да си понесат и моралните последствия – включително и да си подадат оставката. Такъв случай ние нямаме в България за съжаление.
Водещ: Как липсата на отговори или липсата на добри отговори от страна на политиците водят до оставки?
Милен Вълков:Това също е отговор – и липсата на отговор също е отговор.
Водещ: Да, това е така, само че някак си при липсата на отговор досега не сме имали оставка май.
Милен Вълков:Жалко, но аз съм убеден, че рано или късно ще се стигне и до този момент в България.
Водещ: Може би трябва да почнем да правим изследвания защо липсват отговори.
Милен Вълков:Не, защо? Според мен нека оставим отговорите да си ги дадат самото общество, Самият факт, че ние задаваме въпроси, е положителен и това неминуемо ще доведе – натрупването води до качество.
Водещ: Не спирайте да питате. Ами тук поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтече. Хубав съботен следобед Ви желая. Пожеланието ни е от всички – Кристина /…/, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.