KremenaGeorgieva.com I 15.03.2012

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.
Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.
Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Мария МАНОЛОВА I 2.03.2012

Рекламните инвестиции в преса през 2011г. продължават да се свиват. Изходът е в прозрачността на издателите

Няколко нюанса след сивото. Ако пазарът на печатна реклама беше цвят, този би му подхождал перфектно.

По официални данни през 2011 г. пазарът на реклама в печатни медии се е свил със 7%. Според медийните агенции реалният спад е между 10% и 30%, а връщане към нивата от силните години на пазара скоро не може да се очаква. На този фон списъкът на най-големите рекламодателите за 2011 г. е разнороден и хаотичен. Дори при компании от едни и същи сектори се наблюдава различно поведение. Единодушно е разбирането, че пазарът на пресреклама бедства, а рекламодателите не намират нужните доказателства, че инвестициите им в преса са ефективни. Сигурно изглежда само, че този пазар никога няма да изглежда както преди.

Важно е да се отбележи, че класацията се основава на данните на Be Media Consultant, които отчитат брутните инвестиции на рекламодателите на база официалните тарифи на печатните издания и не отразяват реалната картина на пазара. Сумите не включват отстъпките за количество, бонусите, комисионите на рекламните агенции и бартерните договори. Не се отчитат и рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции. Според управителя на медийната агенция Argent Владимир Денев предлаганите от печатните издания отстъпки в момента достигат и надхвърлят 50% от официалната цена. "Не е ясно докъде ще стигне този процес в един момент. В един момент може би ще им предлагат да рекламират без пари. Което се и случва", допълва той полу на сериозно, полу на шега.

Къде е логиката

Групата на десетте компании с най-големи бюджети за пресреклама през 2011 г. е разнородна, има смяна на местата спрямо 2010 г. и включва три нови играча. На първо място е немската дискаунт верига Lidl, която и през 2011 г. продължи агресивната си кампания с инвестиции от 7.6 млн. лв. в печатни издания. Mobiltel, компанията, която оглавяваше списъка през 2010 г., е на втора позиция, въпреки че е свила бюджета си близо наполовина. Другите два мобилни оператора Vivacom и Globul отново са в топ 10, но с увеличени инвестиции съответно с 12% и 2%. В топ 10 и през 2011 г. присъстват и Moto Phohe (с бюджет от 1.6 млн. лв.), Procter&Gamble (1.5 млн. лв) и Първа инвестиционна банка (1 млн. лв.). Ръст в инвестициите на Банка ДСК (с 13% по-голям бюджет спрямо 2010 г.) и вносителите на Хюндай IND Commerce (с увеличение от 11%) пък осигурява тяхното издигане до топ 10 през 2011 г. Най-впечатляващо обаче е навлизането на Министерството на земеделието, което е вложило с 624% повече спрямо предходната година и е четвъртият най-голям рекламодател в преса за 2011 г. Този ръст е свързан с комуникационните активности около европейската програма за развитие на селските райони. Националната агенция за приходите (НАП) също попада в топ 10 с предполагаем бюджет от 1.6 млн. лв., но е извадена от класацията, тъй като тези инвестиции не са реални. От НАП обясниха сумата със задължението на агенцията по закон да пуска съобщения в пресата например за всяка конфискувана вещ, обявена за продан. Съобщението обаче не се плаща от НАП, а от задлъжнялото лице, поясниха от ведомството, т.е. институцията на практика не отделя пари, за да публикува съобщенията.

Липсата на общи характеристики в поведението на рекламодателите като че ли е най-устойчивата тенденция, която се наблюдава не само сред най-големите десет, а и сред всички компании в топ 50.

Купуването на вестници и списания продължи да пада и през 2011 г., но това не е основната причина за отдръпването на някои рекламодатели от този сектор. Според изпълнителния директор на MPG Мартин Дановски спадът в интереса се дължи на "липсата на ясна представа какво точно купуваш там – тираж/брак, профил на аудиторията". В България все още почти никоя печатна медия не декларира реалните си тиражи. Още по-неясна е картината на действително продадените бройки. "Целият бранш все едно работи на тъмно", коментира управителят на Argent Владимир Денев. Именно така обясняват и спадa в инвестициите си от M-tel, според които "без ясно и обективно измерване на печатния пазар рекламодателят няма визия за възвращаемостта на своята инвестиция".

Макар и без драматични спадове данните на Be Media Consultant отчитат понижаващия се интерес на най-утвърдените рекламодатели към пресрекламата. Такива например са бързооборотните гиганти Coca Cola (с 27% по-нисък бюджет спрямо 2010 г.), L’Oreal (-18%), Procter and Gamble (-15%) и Kraft Foods (-7%). И четирите компании са сред най-големите рекламодатели в телевизия през 2011 г., където инвестициите им бележат ръст спрямо предходната година. Тези данни очевидно говорят не за свити рекламни бюджети, а за конкретно отдръпване от печатните медии.

Интересът и на традиционно силно представения банков сектор също е намалял през 2011 г. Поведението на отделните банки обаче не може да бъде обединено под общ знаменател. Сред тези с понижени инвестиции са Корпоративна търговска банка (с 91% по-малък бюджет и изпадане от 3-та до 43-та позиция), Българска пощенска банка (-50%), KBC Group (-39%), Първа инвестиционна банка (-18%) и Unicredit Bulbank (-9%). Същевременно други четирима играчи от бранша са вложили повече спрямо предходната година – Procredit Bank е увеличила инвестициите си с 198%, с което банката се е изкачила от 179-та до 48-ма позиция; Банка ДСК бележи ръст от 13%, MKB UnionBank от 10%, а Raiffeisen Bank – 1%.

"При определяне на медийния микс в Unicredit Bulbank винаги сме се водили от ефективността на рекламата, като едновременно се опитваме да достигнем до максимално широка аудитория. Телевизията остава традиционно канал за постигане на този максимален обхват. Интернет рекламата пък дава възможност за нестандартни и в същото време добре измерими кампании. Голяма част от аудиторията и на печатните издания се прехвърли в онлайн версията им. Свиването на инвестициите ни в печатна реклама не е самоцелно търсено, а отразява "новата нормалност" на рекламния пазар", обясни мениджърът "Реклама" в Unicredit Bulbank Ясен Димитров.

Подобно е и поведението на вносителите на автомобили. Като цяло интересът на сектора към този вид реклама спада, но не липсват и контрапримери, които да пречат на обобщаването на картината. Най-внушително се е свил бюджетът на Porsche Bulgaria (-41%), но спад има и при "София Франс Ауто" (-29%), Rennault Nissan Bulgaria (-25%), General Motors (-14%), Moto Pfohe (-10%), "Автомотор Корпорация" (-4%) и "Нисан България" (-2%). Вносителите на КИА (KIA Motors) и "Хюндай" (IND Commerce) са единствените, чиито бюджети за печатна реклама бележат ръст, съответно с 27% и 11%.

На общия мрачен фон на пазара на пресрекламата 13 рекламодатели в списъка бележат трицифрен ръст в бюджетите за изминалата година. Но и те трудно могат да бъдат поставени в една категория и трудно може да се търси обединяваща логика зад решенията им. Най-впечатляващ е ръстът от 4348% в инвестициите на "Булгарреклама" (Интер експо център), с който те се изкачват от 1400-на до 39-а позиция. Докато 2010 г. е "нулева година" за много от изложенията в центъра и са рекламирани едва 4 събития, през 2011 г. техният брой е 11, с което се обяснява и ръстът на инвестициите. Увеличението на бюджетите на Metro Cash & Carry (ръст от 547%) и LIDL България (379%) също може да бъде обяснено лесно с интензивната конкуренция в този сектор. "Lidl, с когото ние работихме от самото му въвеждане на пазара, стана най-големият рекламодател в пресата. Но такива неща не се случват всяка година – на пазара да влизат толкова големи, толкова мащабни клиенти. Трябва да сме реалисти", коментира Владимир Денев. Според него все по-рядко на пазара се случва да се появи нов рекламодател, какво остава за преса. "Влизането на един отделен рекламодател не може да компенсира свиването на целия бранш", категоричен е Денев.

Сред другите компании, инвестирали повече през 2011 г., са "Витаслим България" (ръст от 805% и скок от 277-мо място през 2010 г. до 22-ро през 2011 г.), "Лукойл" (ръст от 459% и покачване от 284-та до 30-та позиция), Technopolis (увеличение от 255%), компанията за преработка на метали Nadin (230%), Sofia Live Club (179%), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (153%) и козметичната компания "Селекта интернационал" (182%).

Медия директорите очакват пазарът да продължи да спада на ниво нетни приходи, а в най-добрия случай да остане на същото ниво. "Ако този пазар преодолее тази негативна тенденция и успее да даде на рекламодателите и агенциите каквото им е нужно – прозрачност и съдържание, има шансове", категоричен е изпълнителният директор на MPG Мартин Дановски. В допълнение на думите му е коментарът на M-tel, че печатният пазар може да търси промяна, ако се насочи към постигане на прозрачност, яснота и надеждност относно тиражите и ефективността на всяко едно издание. Остава всичко това да се случи, но затова трябва воля, която засега повечето издатели не показват.

ТАБЛИЦА: ТОП РЕКЛАМОДАТЕЛИ ПРЕСА 2011 Г.

1. LIDL BULGARIA
2. МОБИЛТЕЛ
3. GLOBUL
4. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
5. MOTO PFOHE
6. VIVACOM
7. PROCTER & GAMBLE
8. БАНКА ДСК
9. ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
10. IND COMMERCE
11. L’OREAL
12. RAIFFEISEN BANK
13. TECHNOPOLIS
14. GENERAL MOTORS
15. METRO CASH & CARRY
16. UNICREDIT BULBANK
17. SLS
18. KIA MOTORS
19. PORSCHE BULGARIA
20. ВИТАСЛИМ БЪЛГАРИЯ ООД
21. ЕКОФАРМ
22. RIVER SIDE
23. СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЪРПРАЙСИС
24. АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ
25. COCA COLA Co.
26. СОФИЯ ФРАНС АУТО
27. OFFICE 1 SUPERSTORE
28. NADIN /метали/
29. НИСАН БЪЛГАРИЯ
30. ЛУКОЙЛ /горива, масла/
31. ИНТЕР КЛИП ЕООД /ДАКСИ БЪЛГАРИЯ/
32. VICHY
33. SAS ASTRA
34. SOPHARMA
35. RENAULT NISSAN BULGARIA
36. МИЕТ
37. KBC GROUP
38. КРАФТ ФУУДС
39. БУЛГАРРЕКЛАМА
40. БРАНДЕКС
41. ACTAVIS
42. MKB UNIONBANK
43. КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА
44. СЕЛЕКТА ИНТЕРНАЦИОНАЛ
45. PROCREDIT BANK
46. БАЛКАН СТАР
47. БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА
48. SOFIA LIVE CLUB
49. АВСТРИЙСКИ АВИОЛИНИИ
50. BEIERSDORF
Топ 50 2011
Общо 2011
Източник: Be Media Consultant

Стр. 33, 34

Оригинална публикация

сп. Тема | 25.02.2012

Онлайн бюлетин с опита и спомените на хората от бившия и днешния си екип създаде рекламна агенция "Крес" по случай своята 20-годишнина. Компанията е създадена на 20 февруари 1992 г. Досега в нея са работили над 120 специалисти, някои от които в момента са директори във фирми в други страни по света. "Крес" е първата независима рекламна агенция у нас. Оттам допълват, че над 90 на сто от кадрите й са все още в бизнеса и са водещи специалисти у нас и 6 чужбина.
"През годините срещах два типа хора – написа в бюлетина създателят на "Крес" Красимир Гергов. – Едните – отворени към света, жадни да научат и да направят. А другите – изпълнителни, но дистанцирани от рекламата. Първите успяха да постигнат много, да печелят признание и пари, някои от тях потънаха в океанския си талант. Но всички те бяха личности с присъствие. Такива хора търсех и насърчавах. Чиновниците отпадаха.
фирмата е горда, че е изградила историята на рекламния бизнес в България и е утъпкала пътя за много свои конкуренти. Развивала е непознати и иновативни тенденции и идеи в областта на рекламата и е наложила нови стандарти в бранша. "Крес" се оказа нещо повече от екип – школа, клуб, приятелски кръг, кауза – допълниха на юбилея от агенцията.
Сред клиентите на фирмата са "Мерцедес-Бенц", "Мицубиши", Пощенска банка, "Ромпетрол" и много други български и международни компании.

Стр. 6

Списание SignCafe I 11.02.2012

Най-новият, първи за 2012-та година, брой на единственото специализирано печатно издание за маркетинг, PR и реклама – сп. SIGNCAFE, е посветен на музиката в рекламата. Екипът на списанието потърси мнението на брандове и артисти и събра примери за успешни музикални партньорства.

В Marketing секцията може да откриете интересни и полезни материали за музиката като двигател на емоции и креативни идеи; за историята на най-паметните рекламни „саундтраци“; за авторските и сродните права в музиката и в рекламата. Тематично, списанието „запява“ заедно с група Д2 – ексклузивното интервю с Александър Обретенов и Димитър Кърнев, посветено на предизвикателствата пред българската музика и партньорствата с брандове, ще видите само в първи брой на SIGNCAFE за 2012г.
В раздела, посветен на PR, е представена подробна селекция от тенденции и прогнози, свързани с развитието на бранша през 2012-та година в световен мащаб. Към нея са прибавени и предположенията на някои от най-известните български PR експерти, като думата е дадена на Александър Христов, Томислав Цолов, Любо Аламанов, Деница Сачева, Галин Бородинов и Ралица Жикова. В допълнение към всичко в PR, което ни предстои в Годината на дракона, е добавено и най-интересното от PR категориите на световните форуми Clio Awards 2011 и Eurobest 2011.
В Advertising секцията още може да намерите и специалната селекция от наградените рекламни кампании на Eurobest 2011, както и интервю с най-голямата компания за 3D продукция в Австрия – Friendly Firе.
Вярно на читателите си ще остане списанието и през новата година, като ще запази тенденцията: най-лесен и бърз достъп до него да имат абонатите на изданието, които получават всеки нов брой със специална безплатна доставка, директно до офиса си!

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 11.02.2012

След като преди месец Министерството на регионалното развитие и благоустройството стана за смях с поръчката за осигуряването на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма "Регионално развитие", която бъкаше от абсурдни грешки, сега хората на Лиляна Павлова са обявили нов търг. Процедурата отново цели раздаването на стотици хиляди левове за реклами, чрез специално подбрана медийна агенция, която срещу 540 хил. лв. трябва да извърши планиране на печатните издания, да подготви, организира и разпространи публикациите, както и да направи анализ на постигнатите резултати.
Предишният конкурс бе спрян с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение на поръчката. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реалното изпълнение предвижда продължителността му да е 34 месеца. Къде са гледали експертите при подготовката му, а и отговорните лица, подписали се под сгрешените документи, не стана ясно, при все че заради недоглеждането освен време се губят и немалко средства.
Като задължително условие на търга остава популяризирането на оперативната програма чрез високотиражни печатни медии. Но какво разбират чиновниците под "високотиражни" пак не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас такива са преди всичко т. нар. жълти издания. През последните години именно те се радват на най-голям читателски интерес и съответно имат най-голям тираж. А доколко са подходящи за рекламирането на оперативните програми всеки сам може да прецени.
Хубаво е, че поне примерният списък на медиите, които трябва да бъдат обхванати от анализа на избраната медийна агенция, е актуализиран. В него вече не фигурират "Кеш", "Експрес", "Гласове" и др., които отдавна не се издават, но първоначално бяха включени в схемата. Този път са останали само "24 часа", "Труд", "Сега", "Капитал дейли", "Класа", "Монитор", "Стандарт", "Новинар", "Телеграф", "Дума", "Земя", "Република", "Капитал", "БАНКЕРЪ" и "Преса". А към посочените в първия търг специализирани печатни издания "Строителство Градът" и "Строителство имоти" е добавен и в. "Строител". Предпочетените регионални вестници пък са: "24 часа" – Бургас, Варна и Пловдив, "Дневен труд" – Бургас, Варна и Пловдив, "Струма", "Черноморски фар", "Бургас – днес и утре", "Черно море", "Борба", "Конкурент", "Вести", "Добруджанска трибуна", "Марица днес", "Бряг", "Утро", "Сливенски новини", "Старозагорски новини", "Новинар – Юг" и "Шуменска заря".
Сред включените списания също има промени. От първоначалния списък са останали само "Businessweek", "Мениджър" и "Тема", а на мястото на "Банки, Инвестиции Пари", "БМ", "ПИК" и "Твоят бизнес" са сложени "Икономика", "Форбс" (България)" и "България он еър".
Изискването изпълнителят да предложи и включи два международни високотиражни вестника, както и две международни специализирани периодични печатни издания, ориентирани към политиките на Европейския съюз, е отпаднало изцяло. Вместо това служителите в министерството направо са записали, че реклами трябва да се публикуват и в Economist, и Financial Times. Какво пък, нека и по света да разберат какви ги вършим ние с оперативните програми и регионалните развития.
Въпреки критиките в условията на конкурса е запазена една много важна "вратичка", която развързва ръцете на избраната медийна агенция да пренасочни парите към точно определени издания. Причината е, че при необходимост (без да се казва какво точно) въпросният списък може да бъде актуализиран, допълван или съкращаван по предложение на изпълнителя и след одобрение от възложителя. С други думи, нищо не пречи, след като направи анализа си, въпросната агенция да "убеди" министерството, че не тези, а други вестници и списания биха били по-подходящи за "каузата".
Всъщност, в чии ръце ще е изборът ще разберем най-рано на 15 март, когато ще бъдат отворени техническите оферти на кандидатите. Иначе изискванията за участие в търга не са никак високи. Необходимо е да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнени договори за сходни услуги на стойност над 110 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти.
***
Изисквания
ПР публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" е необходимо да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-та, 5-та или друга вътрешна страница, като задължително имат отправка и на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружаван със снимка, тя не трябва да надвишава 50% от общия му размер.
***
Текст под снимка
Търгът за популяризирането на програмата “Регионално развитие" засега не притеснява министър Лиляна Павлова.

Стр. 22

Сп. Human Capital, издание на Jobs.bg I 20.12.2011

Вижте мненията на мениджърите на някои от водещите рекламни агенции в България

И през 2011 година телевизията остава медията, в която са съсредоточени най-големите рекламни бюджети. На това мнение са повечето мениджъри на влиятелни рекламни агенции в България. Според тях няма съществена промяна в медия микса през тази година. Интернет демонстрира най-голям ръст от около 18%, но все пак си остава медията с най-нисък пазарен дял (4%) в сравнение с останалите медийни канали – телевизия (дял 65% от общите инвестиции), преса (15%), радио (9%), външна реклама (8%), по данни на ГАРБ и от експертни оценки. Пресата като че ли търпи най-големи загуби, смятат експертите. Това се дължи най-вече на спада на интереса от страна на потребителите към нея. Те вече се преориентират към информационните сайтове в интернет, казват още мениджърите на големите рекламни агенции у нас.    Фармацевтичната индустрия бе сред най-активните рекламодатели през 2011 година, смятат специалистите. Тя демонстрира ръст на рекламния си бюджет през 2011 г. спрямо предходната от 40%. По данни на експертите и през тази година веригите магазини, козметичните компании, автомобилните концерни, телекомите също са отделили значителен бюджет за реклама. За сметка на това банките и финансовите институции отстъпват от челните места в класацията на големите рекламодатели. Според специалистите това се дължи на несигурната обстановка в банковия сектор и загубата на доверие от страна на хората във финансовите инструменти. Какво още споделиха мениджърите на големите рекламни агенции у нас за развитието на пазара ще прочетете в техните позиции по-долу. Банките тази година бяха чувствително по-пестеливи в рекламите си Александър Дурчев,  управител на Аll Channels Communication Моите наблюдения са, че инвестициите в телевизионна реклама сякаш преживяха свой нов ренесанс. Станахме свидетели на агресивна ценова борба между основните телевизии, която „препълни“ ефира с рекламни спотове, поставяйки много въпроси за ефективността им. Това според мен се отрази сериозно на останалите комуникационни канали. От една страна, не се случи бумът на интернет рекламата, макар че много от компаниите се престрашиха с предпазливи малки бюджети. От друга, инвестициите в преса и особено в радио пострадаха сериозно. Бързооборотните стоки и особено храните бяха едни от двигателите на рекламния пазар през изминаващата година. Една от причините е, че този сектор сякаш най-малко пострада от намаляването на потреблението в страната. Банките и луксозните стоки тази година бяха чувствително по-пестеливи в рекламните си инвестиции.  „Икеа” провокира мебелните фирми да се рекламират активно в телевизията Женя Гуцова,  медия директор на „Оптимум медиа” Голяма промяна нямаше. Tелевизията продължи да бъде основната медия за повечето рекламодатели. Наблюдава се малък ръст на инвестициите в тази медия по брутни цифри, но трябва да отчетем факта, че отстъпките тази година бяха по-благоприятни за рекламодателите. Затова не може да се каже точно, че има ръст, а по-скоро че телевизионните бюджети запазват нивата от миналата година. Има прехвърляне на бюджети от радиото и пресата към телевизията, но говорим по-скоро за малки дялове. Важно е да се отбележи, че инвестициите в Интернет нарастват стабилно през последните години, макар да няма официален независим мониторинг на тази медия. Ако имаше такъв може би инвестициите щяха да нарастват с още по-бързи темпове. Според данните от ГАРБ фармацевтичният сектор е с най-голям ръст. Но това са рекламодатели, които рекламират от години на този пазар и увеличават бюджета си спрямо предходната година. Тази година на пазара навлязоха нови компании, които пораздвижиха някои не толкова активни в миналото сектори. Подходящ пример е нашият клиент „Икеа”, който провокира много фирми от мебелния бранш да започнат активна комуникация във всички медии и най-вече в телевизия.  Отново телевизията събра най-голям дял от рекламните бюджети  Лили Георгиева,  управител на медия агенция MindShare, част от Ogilvy & Mather Не мисля, че имаше значителна промяна в медия микса през тази година. Отново телевизията събра най-голям дял от рекламните бюджети, както беше и през изминалите две години. За някои от клиентите имаше още по-голяма концентрация в посока телевизия, но за други не беше така. Затова, ако трябва да обобщя, не мисля, че е имало допълнително стесняване на миксовете. Определено имаше ръст в интернет рекламата на нашите клиенти тази година – може би за сметка на преса и радио най-вече. Веригите магазини и фармацевтичните компании отбелязват най-голям ръст през настоящата година. Lidl започнаха с много голяма инвестиция и страшно агресивно навлизане на пазара, което събуди и останалите играчи на пазара. Затова рекламното пространство се изпълни с промоционални оферти на всякакви вериги магазини. Тази категория може да се каже, че почти не съществуваше доскоро, а сега е една от най-активните. Колкото до фармацията, тя си следва тенденцията от последователен ръст през последните няколко години.   Фармацията отбеляза ръст от 40% на рекламия си бюджет Десислава Стоянова,  управляващ директор на „Зенит Оптимедия” За 2011 спрямо 2010 има ръст на брутните инвестиции с около 10% (информацията за телевизията и пресата е базирана на мониторинг на ГАРБ, а за външната реклама, радио и Интернет – на експертна оценка). В медиа микса няма драстична разлика. Телевизията запазва водещите си позиции (дял 65% от общите инвестиции) следвана от пресата (15%), радио (9%), външна реклама (8%) и Интернет (4%). Ако разгледаме промяната на инвестициите в абсолютни стойности, се наблюдава голямо намаление в пресата (6%) и увеличение на инвестициите в телевизията (9%) и Интернет (18%). Намалението на инвестицията в пресата се дължи, от една страна, на намаляване на доверието към пресата поради липса на качествени данни за аудитория и действителен тираж и от друга, на промяната на поведението на аудиторията, която се прехвърля от преса към Интернет. Традиционно на лидерска позиция са секторите: козметика, храни и телекоми. Значителен ръст има в определени сектор като фармация (40%), вериги магазини (66%), автомобили (15%). При фармацията увеличението на инвестициите се дължи основно на увеличените бюджети на основните играчи ("Актавис", "Валмарк", "Байер", "Рекит Бенкисер" и "ЕУ Фармация"). При веригите магазини увеличението до голяма степен се дължи на LIDL, които с навлизането си на пазара в края на миналата година предизвикаха раздвижване в категорията и предизвикаха активизирането на основните си конкуренти през 2011 ("Била", "Рода", "Кауфланд", "Пени", "Метро"). При автомобилите имаме навлизане на местен играч – "Грейт Уол", но основната част от увеличените инвестиции се дължи на вече установените марки на пазара ("Тойота", "Рено", "Форд"), които комуникират както нови модели, така и много промоционални предложения през 2011.   2011 беше година, в която прогнозите се променяха няколко пъти Мартин Дановски, изпълнителен директор на EURO RSCG 2011 беше година, в която прогнозите се променяха няколко пъти. Умереният оптимизъм за ръст на медийния пазар от началото на годината нарасна през второто тримесечие. Дори се появиха и признаци на реален ръст преди лятото, когато отново тези крехки нагласи се сблъскаха с намаляващия темп на потребление на населението и окончателно поеха същия курс. Обобщената представа за промените в медия микса през 2011 показва засилване на тенденциите от 2010, а именно – по-стабилно представяне на телевизията и Интернет като медии и по-слабо и неуверено от страна на принт, ООН, радио. Измерваните обеми инвестирани средства са толкова относителни, че за предпочитане е да се анализира и сравнява полученото влияние върху потребителите (рейтинг точки, време, площ, показвания и др.) отколкото тези бруто обеми. Сред топ 5 от най-активните индустрии не се забелязва нещо необичайно – козметика, храни, телекомуникации, фармация. Има разместване единствено в позициите. Забележимо е спадането на инвестициите, които банките и финансовите институции правят, но пък е обяснимо от гледна точка на (не)предвидимостта на средата и променливото отношение на бизнеса и гражданите към финансовите инструменти. Имаме покачване на рекламните инвестиции в ритейл сегмента и туризма.  Как ще изглежда медийният пазар през 2012 година? Очаквайте мнения на водещи рекламни агенции в Human Capital

Оригинална публикация

www.mediapool.bg | 06.11.2011

ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС

"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма….." "Бъдете активни" – оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.
Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.
Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".

Източник: МС и програмите

Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.
Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.
Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.

На различни скорости

Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.
Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство – изостава с една година.
Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.
Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.
За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.
"Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата.

В момента се провежда нова обществена поръчка.

Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.
Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.
Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.

ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми

Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски – ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.
Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.
Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.
БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.
Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.
Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.
"Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.
Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.
До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.
По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.
Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях – предимно за селските райони и "Човешки ресурси" – пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.

Разпределянето на поръчките

Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.
Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.
Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.
Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.
"Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:
"- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява.
- Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града.
- А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление.
- Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките.
- Че кой ще ни даде пари?
- Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".

Ако този диалог ви се струва тъповат или абсурден, си спомнете друг, който се въртеше за пропагандиране на програма "Околна среда":

- Много ти е хубаво това зелено костюмче.

- Е-е-е, нали спечелихме проект по оперативна програма "Околна среда“. Сега работим общината да стане по-зелена”.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23

www.glasove.com | 22.10.2011 

„Най-шокиращата част от цялата предизборна кампания беше нейното начало, когато получихме оферти от медиите за участие в дебати и за медийно отразяване. Вече имахме нагласата, че тази кампания няма да е в истинския смисъл на думата честна и почтена, но все още не предполагахме, че цената на идеите и на политическото представяне може да бъде толкова висока”. Това разказа пред ГЛАСОВЕ кандидатът за кмет на София от Българската демократична общност (БДО) Йордан Василев.

След като в щаба на не особено популярната политическа формация разгледали таксите за участие и отразяване в телевизии, вестници, електронни сайтове и радиостанции, те си направили сметка, че за да получат достъп до медиите по време на предизборната кампания и да могат поне в някаква степен да популяризират своя профил и идеите си, трябва да разполагат със сума, надхвърляща 250 хиляди лева.

Предизборни ценоразписи

За какво по-точно става дума – цената на 1 минута участие в предизборен дебат по БНТ е 180 лв. без ДДС, 35 лв. без ДДС струва минута участие в диспут по БНР, цената на интервю в национална информационна агенция е 1900 лв. без ДДС, 67 лв. без ДДС е цената на 1 минута за участие в предизборен дебат по кабелна телевизия, а интервю в национален или софийски всекиденевник струва между 3000 и 10 000 лв. в замисимост от вестника, от предоставената страница и от дължината на текста.
Това означава, че само за две-три интервюта в пресата участниците в тези избори трябва да платят между 10 000 и 30 000 лв. По интересното в случая обаче е, че при подобни материали никъде не е отбелязано, че те са платени и че на практика става дума не за журналистически продукт в същинския смисъл на думата, а за реклама.
Необявена истина е, че по време на избори медиите жънат своите най-големи финансови успехи. Нещо повече, те очакват с месеци и години да започне благодатното време на някоя предизборна кампания, за да отворят тезгяха си пред политиците и да обявят дългите си ценоразписи за медийно отразяване, съвсем забравили, че единствената цел на работата им е техните зрители, слушатели и читатели да получат възможности да направят информиран избор.
При това в огромната част от случаите целият този предизборен алъш-вериш е замаскиран като журналистика и аудиторията не получава никаква възможност да се ориентира дали за участието на определен кандидат е платено или пък то е безплатно.
Обществените медии – предложение, на което не можеш да откажеш
И ако платеното участие в частните медии – разбира се, при задължителното упоменаване на този факт – е все пак допустимо, то платената кампания в държавните телевизия и радио е направо скандална. «Платената кампания в държавните радио и телевизия е в пълен разрез с принципите на обществените медии. Тези медии се издържат от държавния бюджет и смисълът на съществуването им е не икономическата печалба, а единствено и само защитата на обществения интерес», припомниха наскоро от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).
Парадоксът е, че държавните радио и телевизия, които би трябвало да представят максимално пълно, обективно и равнопоставено участниците в изборите и самата предизборна надпревара, събират пари от кандидатите за участието им в диспути и на практика допускат само онези, които са в състояние да платят. В същото време онези, които плащат за съществуването на радиото и телевизията – зрителите и слушателите на БНТ и БНР – получават един сурогатен продукт, незачитащ принципа на равнопоставеност и базиран изцяло на имуществен ценз.
Нека припомним, че тарифите, по които партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, са установени от Министерския съвет. Всъщност това че предизборната кампания в държавните радио и телевизия е изцяло платена е заложено в приетия преди няколко месеца с гласовете на ГЕРБ и «Атака» Изборен кодекс. На базата на кодекса на 20 септември тази година беше подписано и споразумение между държавната телевизия, представлявана от нейния генерален директор Вяра Анкова, и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в президентските и местни избори.
Съгласно това споразумение индивидуалните участия на кандидатските двойки за президент и вицепрезидент в рамките на сутрешния блок на БНТ са с продължителност 15 минути, като таксата за участие е 200 лв. на минута без ДДС. Директните дискусии за местните избори пък, които се излъчват също в сутрешния блок пряко от осем града на страната, струват по 150 лв. на минута без ДДС, като всеки участник в дискусията разполага с не повече от 10 минути. Специалната рубрика „Тук живея”, която представлява нещо като индивидуални портрети на кандидат-кметове с времетраене до 2 минути, се излъчва от понеделник до петък във времето след новините в 18 часа и струва 1000 лв. на минута без ДДС. В случай че въпросните клипове са подготвени от екипи на БНТ, тогава сумата се удвоява и цената вече е 2000 лв. на минута без ДДС.
Е, познайте сами дали от БДО са имали възможност да участват в дебатите на БНТ. На въпроса подписахте ли споразумението с държавната телевизия, Йордан Василев се усмихва: „Споразумението на БНТ за изборите напомня за емблематичния американски филм „Кръстникът” – получихме едно предложение, на което не можехме да откажем.” Оказва се, разбира се, че участието в предизборните дебати на БНТ не е по силите на политическа формация като Българската демократична общност. В предизборния щаб на партията изчисляват, че ще са им нужни няколко десетки хиляди лева, за да поискат участие в диспутите на държавната телевизия за местните избори.
”Същото се отнася и за БНР – допълва Василев – с тази разлика, че от БНТ дори не ни потърсиха, за да ни уведомят, докато от държавното радио ни изпратиха предварително офертите за участие, така че поне ни уведомиха от каква смърт ще умираме”.

Неудобно мълчание

Опитвайки се да получат достъп до участие в частните телевизии, от БДО изпращат отворено писмо до главните редактори на медиите. В него те описват разочарованието си от настоящото състояние на медийния „пазар”, от факта, че онези, които са призвани да защитават публичния интерес от злоупотреби и да бъдат част от развитието на обществото, което включва възможности за създаване на алтернатива, всъщност предпоставят корумпиране и брутална манипулация.
В резултат на това писмо от националните частни телевизии заявяват показно, че предизборното участие в техните предавания е безплатно и че достъпът е отворен. Осланяйки се на тази декларация, от БДО изпращат няколко писма до Нова ТВ и bTV, изразявайки желанието си да участват в определени предавания на тези медии и да представят визията си за развитието на София. „Не получихме никакъв отговор, признава кандидат-кметът Йордан Василев – това е положението, получи се едно такова неудобно мълчание”.
Всъщност ако се вгледаме в кампанията, ще видим, че дебати почти липсваха. „Извинявайте, но какъв дебат е да изкараш кандидатите и агитките на площада, това е някаква тежка пародия на нормален политически дебат. Политиката не е пазар, на който да с надвикваме и да се обвиняваме с квясъци”, обобщава наблюденията си от тази предизборна кампания кандидатът за кмет на малката и почти неизвестна политическа формация.
За неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, алармираха преди няколко дни и от АЕЖ. И макар от международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да твърдят, че "платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота", у нас се получи точно това – възможността за безплатни медийни изяви на участниците в тези избори беше силно ограничена.
Получава се омагьосан кръг – всички ние се нуждаем от алтернатива на непоклатимото от години порочно политическо статукво. Очевидно е, че несекващото желание на толкова много хора да участват в политиката е продукт на разпада, до който е достигнала политическата ни класа и на липсата на реална и смислена политика. В резултат на това продължаваме да наблюдаваме наплив за участие в избори на понякога съвършено произволни и нелепи формации и субекти, които всъщност изразяват необходимостта от алтернатива и тъжната констатация, че хората са доведени дотам едва ли не всеки да представлява себе си.
В същото време представянето на различните възможности за алтернатива и на по-маргиналните гледни точки (което на практика ще рече на всички, които са извън кръга на дискредитираната, но все така непоклатима политическа класа на прехода) е на практика абсолютно невъзможно, тъй като медиите свиват погледа си само върху определени кандидати и формации. Късогледството на средставата за масова информация най-често е предизвикано от чисто финансови интереси и взаимоотношения. Към това можем да добавим също липсата на професионализъм, апатията и глупостта. Всичко това ограничава драстично възможностите за дебат, а оттам и за развитие на обществената среда и на политическата система.

Оригинална публикация 

МЕНИДЖЪР.NEWS I 17.10.2011

Реклама или пиар? Тези два бранша са много различни, въпреки че често работата в тях върви ръка за ръка. Това коментират авторите в Advertising.About. Те представят няколко съществени различия в подходите на двете практики:

1. Креативен контрол срещу невъзможност за контрол

В рекламата, тъй като се заплаща за чуждото пространство и се предава съобщение с морални или друг вид послания, може да бъде наложена регулация.

Работата на пиара е да намери всички възможни начини, с които може да се осигури безплатна публичност за компанията. Какво ще решат да сложат медиите от цялата информация, която им се изпраща, и дали изобщо ще сложат нещо, е извън контрола на пиара. Затова добрите взаимоотношения между двете страни са важни.

2. Колко дълго съобщението е видимо

В рекламата, една визия може да остане видима за аудиторията в платеното пространство толкова дълго, колкото позволява маркетинг бюджета на кампанията.

В пиара се изпраща прессъобщение за новия продукт например и тази информация остава в медийното пространство като записана и излъчена веднъж. Тя циркулира само веднъж в медиите и събитието е едно.

3. Умните потребители

В рекламата те знаят, че към тях е отправено платено съобщение и че някой опитва да им продаде продукт или услуга. Затова много от тях заемат предварително отбранителна позиция.

В пиара, когато някой прочете добър отзив за продукта от трета страна или гледа телевизионен репортаж, който отразява събитието, доверието, с което се възприема информацията, се повишава.

4. Креативността и творчеството доминирират в рекламата, докато в пиара е важен усета за новина.

5. Таргетирана публика или убеден редактор

В рекламата се търси конкретната таргет аудитория, на която може да се повлияе, за да се повиши интереса към продукта или услугата.

В пиара трябва да бъде приложен правилната гледна точка в текста, правилният подход, с който да бъде убеден редактора на медията, че тази информация е важна.

6. Ограничен или неограничен контакт

В рекламата: Някои клиенти предпочитат да имат директен контакт с графичния дизайнер или копирайтъра в рекламната агенция, която подготвя кампаниите им.

В пиара: Това са хората, които представляват компанията и към които медиите се обръщат при всяка новина, свързана с фирмата.

7. Специални събития

В рекламата: Ако компанията ви спонсорира събитие, можете да изтъкнете това в пространството си за реклама. След това пиар отделът пристъпва към действие.

В пиара: При същото събитие, можете да изпратите пресъобщение до медиите. Те могат да я публикуват и да го отразят.

8. Стил на писане

В рекламата: Купете този продукт! Действайте сега! Обадете се веднага! Това са посланията, които можете да отправите в една реклама, за да мотивирате хората да закупят продукта ви.

В пиара: Тук се пише във формат, в който се говори за съществени неща и изключва всичко останало, което няма пряко отношение към живота на публиката. Иначе, всички агресивни рекламни изречения ще бъдат „отрязани“ от медиите.

Оригинална публикация