в. Ретро | Иван БАКАЛОВ | 20.08.2011 

България днес е на дъното от европейските страни по свобода на словото. В годишните доклади на международната организация "Репортери без граници" и на американската "Фрийдъм хаус" слизаме надолу в таблицата за свобода на печата и през 2009 г., и през 2010 г. В последната класация на "Фрийдъм хаус" страната ни е на 77-о място по свобода на словото – на най-ниското си ниво в последните 10 години. В класацията на "Репортери без граница" е на 68-о място, също най-ниското през последните 10 години. След Македония и цял куп африкански и латиноамерикански държави. В последния доклад на "фрийдъм хаус" се казва, че журналистите в България са притиснати в ъгъла, за да бъдат защитени икономически, политически и криминални интереси.
Тези мрачни данни са най-естествената прелюдия към темата за медийния монопол на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, който се разширява, а не намалява. Семейството има куп вестници, а продължава да купува и да пуска нови, да пазарува телевизии и сайтове. И Комисията за защита на конкуренцията да се заеме, няма да направи нищо. Тя само може да констатира монополно положение. А то е да имаш над 33% от пазара. Пеевски ги има.
Трудно може да се докаже и дали всички тези вестници, сайтове, телевизии и радиостанции са на Делян Пеевски и майка му. Защото някои от тях са скрита собственост, зад офшорни и други фирми, така че да не се направи връзка. Но тя е очевидна. Дори само по заглавията на вестниците. Следващата важна стъпка в медийната империя на Пеевски беше да започне да завзема разпространителската мрежа на вестниците и списанията. В тази сфера в България има около 10 по-големи фирми. Депутатът постепенно е придобил или контролира поне 6 от тях, разкриват хора от този бизнес. Някои твърдят, че Пеевски владее около 80% от пазара за продажба на вестници и списания. Дори това число да е двойно преувеличено, пак става дума за монопол.
Получава се такава ситуация, че освен монопол върху вестниците Пеевски придобива монопол и върху продажбите им. От него зависи кои да се продават и кои – не. И някои конкурентни на неговите издания започнаха да се оплакват от разпространителските му фирми. Опитват се да ги изтласкат от пазара с всички средства.

Каква е целта и смисълът на цялата тази битка за завземане на пазара

Пеевски ще сложи ръка на всички вестници, ще настъпи земен рай, читателите ще ликуват? По-скоро друг ще се зарадва, но дали за дълго.
Като разгърне човек вестниците на Пеевски, веднага му става ясно. Техните врагове са враговете на Бойко Борисов. Те имат една основна цел -непрекъснато да очернят и компорметиратопозицията, политическите съперници и дори журналистите от другите медии, които не водят същата политика. В един момент премиерът казва, че лекарите източват здравната каса и взимат десетки хиляди левове заплата на месец. Изявлението е последвано от мащабна кампания в медиите на Пеевски срещу лекарите – репортажи, случки, рушвети и т. н. Злепоставено е цялото съсловие, а не просто отделни лекари. Друг път Борисов посочва, че тия от БАН са лошите, веднага започва кампания от публикации за БАН колко са лоши. Вестници изкарват учените тунеядци, комунисти и т.н. Университетът ще стачкува и веднага става враг – никой не показва стачката му, не им дават думата, студентите са лоши, не ходят на лекции, само пият, има корумпирани преподаватели и далавери с имоти на университета. А многохилядните им шествия ги крият в новините…
Някой се изпречил нещо на пътя на Борисов – например като Яне Янев или като Меглена Кунева – започва бой по главата от цял оркестър медии. Пълен спектър – от измислиците в жълтите вестници до коментарите в уж сериозните. За Кунева, когато обяви кандидатурата си за президент, пропагандата надмина всякакво въображение. За няколко седмици в най-тиражните жълти издания като "Уикенд", "Шоу", "Всеки ден", пригласяше им и малотиражното дъно на журналистиката "Торнадо", излязоха лавина от измислици – че имала апартамент в Брюксел, че френска банка й плащала по 200 000 евро на месец, че носела златни копчета, че била човек на "Мултигруп", че е свързана с наркоразпространението, защото племенник на мъжа й лежал в затвора за наркотици, а близо до дома й в квартала били убити двама арабски наркодилъри…

За вестник "Шоу" съвсем отскоро се говори, не е купен от Пеевски

Дали е така, трудно може да се докаже, но той действа в пълно съзвучие с вестниците на Пеевски. Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретни политици не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И вестниците по времето на Тодор Живков не са били такива. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
Издателите майка и син Кръстева-Пеевски постигнаха качествено нов етап в развитието на частните медии у нас.
Пеевски, който е депутат от ДПС и един от фаворитите на Доган, денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински цензор редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно. Лично избира дори снимките и портретите на Бойко Борисов. Особено грижлив е към изображенията на вътрешния министър Цветан Цветанов. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти. Например журналистът Стойко Тонев, бивш главен редактор на в. "Новинар", работеше около 2 години като наблюдател във вестниците на Пеевски и напусна. Ето какво написа той за атмосферата на работа във вестниците, след като те се хвърлиха да обслужват Борисов:
"Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. (Да, да, този същият, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре, Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…
Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: ‘Това дали ще мине, Делян да не го свали?"…" (край на цитата). Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите.
Това граничи с шизофрения
Но не е. Това е сладка сделка. Търговия с влияние. Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълно единодушие с вестник "Атака"! Еднакво яростно атакуват опозицията при всеки вот на доверие и нападат всеки, който се опитва да клати правителството. Дори изданието на семейство Сидерови се премести да се печата в ИПК "Родина" – в печатницата на Пеевски и Кръстева, респективно на ДПС. Това изглежда е част от услугите на властта към "Атака", благодарност за подкрепата към правителството.
Зад Пеевски и Кръстева безсрамно седят Корпоративна търговска банка и нейният шеф Цветан Василев, който преди това е бил член на съвета на директорите на Централна кооперативна банка (банката на групировката ТИМ). С кредити именно от тази банка са купени някои от вестниците и др. медии на групата. За Корпоративна търговска банка се знае без съмнение, че е свързана с ДПС. В нея има около 30% акционерно участие и султанът на Оман.
През април 2010 г., в отговор на питане на няколко вестника, които са конкуренти на Пеевски, правителството отговори официално, че почти половината от сметките на големи държавни компании и министерства са в Корпоративна търговска банка. Става дума за стотици милиони оборот на месец, от който банката печели.
Излиза така – държавата финансира Корпоративна търговска банка
тя финансира медийната група на Пеевски и майка му, а те подкрепят правителството на Борисов. Инициатор за създаването на този монопол е премиерът Борисов. Днес Пеевски с неговите вестници е като един Франкенщайн. Но утре може да се обърне срещу създателя си. Веднъж вече го е правил – преди изборите през 2009-а го наричаше Боко Тиквата, после се обърна на 180 градуса. Новото завъртане е само въпрос на време. Вестници, които са свикнали с мръсотии, пропаганда и услуги, не могат да станат нормални.
Затова не само Борисов, а и уж независими комисии като тази за конкуренцията, политици, трябва да се замислят. Изкушението да притежаваш медии и те да те обслужват е голямо, но може да свърши зле.

Стр. 1, 14, 15

Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 26.03.2011

Медиите в България се превръщат във все по-зависими от управляващите и следват корпоративни интереси, показват последните данни от изследване на организацията "Репортери без граница". В края на 2010-а страната ни е класирана на 71-во място по свобода на медиите. Пред нас в подреждането са поставени всички държави членки на Европейския съюз и такива с неособено развити пазари като Тринидад и Тобаго, Тайван, Того и Танзания.
Произтичащите заплахи от независимостта на медиите в европейски и световен мащаб бяха обсъдени от експерти и политици на форум в Будапеща, организиран от Партията на европейските социалисти. Освен в Унгария свободата на изразяване и правата на журналистите са под заплаха в страни като България, Италия, Франция и Румъния. Анализът в участниците в срещата бе озаглавен "Медиите трябва да бъдат свободни" и впоследствие публикуван в издание на Фондацията за европейски прогресивни изследвания. На медийния ни пазар липсва плурализъм, заявяват европейските специалисти. У нас съществувал "сериозен проблем" с явни случаи на насилие и заплахи, от които потърпевши са журналисти. Собствениците на медии също са подлагани на натиск, се казва в документа.
Италия и Франция са критикувани за засилващите се тенденции на контрол над медиите. Италианският премиер Силвио Берлускони владее няколко телевизии и чрез медийната си империя определя нивата на рекламния пазар. Във Франция една банка контролира печатните издания и електронните медии, разпространявани в една трета от страната.
Под натиска на ЕС Унгария вече промени спорния си медиен закон, от който ще отпадне изискването за "балансирано отразяване" на новините за интернет сайтове и блогове. Регистрирането пред властите вече няма да е изискване за работа на медиите, а забраната на съдържание, считано за оскърбително и "вредящо на човешкото достойнство", също бе смекчена. Надзорният медиен съвет обаче си запази правомощията да налага огромни глоби на тези, които "нарушават правилата" в закона.

Стр. 36

СБЖ I 20.02.2011

Дискусията ще се проведе на 25 февруари (петък) от 09.30 ч. до 12.00 ч. в Пресклуба на БТА.

Срещата ще бъде открита от Марк Майнардус, зав. регионално бюро на Фондация "Фр. Еберт" в София и Милен Вълков, Председател на СБЖ.

Докладчици по темата са Алексения Димитрова, журналистка от в."24 часа" и Александър Кашъмов, юрист от Програма "Достъп до информация".

Предварителна програма

09.30 Регистрация на участниците

09.45 Откриване: Милен Вълков, председател на СБЖ; д-р Марк Майнардус, директор за България, Фондация „Фридрих Еберт”

10.00 Александър Кашъмов, юрист на програма „Достъп до информация”: Журналистите и достъпът до информацията”

10.20 Алексения Димитрова, журналист от в-к „24 часа”: „Ролята на разследващата журналистика в борбата срещу корупцията”

10.40 Дискусия

11.45 Обобщаване и заключителни думи

12.00 Бюфет

Оригинална публикация

в. Дума | Таня ЙОВЕВА | 19.01.2011

Журналист се става чрез чиракуване, казва колежката от "Медиа Дивижън", която работи за идеите на Съвета на Европа

- В детството си сте мечтали да бъдете журналист, но родителите ви са ви насърчили да учите литература в университета. Кан станахте журналист все пак?

- Започнах работа в малките регионални вестници едва на 18 г., живях в Йоркшир, област в северната част на Англия. В тази страна журналистика се научава чрез схеми за чиракуване и съм работила три години, преди да стана старши репортер и да се преместя в националните всекидневници. Постепенно успях да се изявя и да поема ангажименти в няколко агенции, вестници и радиостанции – в "Гардиън", Ройтерс и Би Би Си. След това реших да се върна към обучението и да завърша европеистика в университета Брадфорд и политически науки в Института в Тулуза, Франция. През цялото време обаче работих като журналист, но вече с акцент върху политологията. През 1990 г. станах говорител на британската Лейбъристка партия в Европейския парламент. Живях и работих в Брюксел до 1995 г., след това се преместих в Страсбург, където започнах работа в офиса на Съвета на Европа – отначало в пресцентъра, който обхваща района на Югоизточна Европа. През 2010 г. бях назначена като говорител в "Медиа Дивизия".

- Имате издадени и книги.

- През 2004 г. излезе първата ми книга за това как да работим с медиите на международната сцена със заглавие "Ръководство за ефективни връзки с обществеността". Освен това преподавам в университета в Сиракуза, а имам курсове и в университета Станфорд по магистърските специалности. Обичам работата си, защото тя ми дава шанс да имам някакъв принос за подобряването на правата на хората и за уважението между тях. Използвам активно познанията си и моя опит в комуникациите. Намирам, че е много добре хората да се събират заедно и да общуваш с тях чрез средствата на журналистиката – чрез репортажи например. Журналистиката е една много интересна професия, защото тя дава привилегирован достъп до хората. Интервюирала съм Маргарет Тачър през 1979 г., преди тя да стане министър-председател, и съм се срещала с много премиери и президенти. Имах щастието да се срещна и с Далай Лама, както и с епископ Дезмънд Туту от Южна Африка. Това са хора, които уважавам и им се възхищавам. Те работят много, пътуват и се стремят да създават разбирателство и мир в техните собствени общности.

- Разнажете нещо повече за работата си в Съвета на Европа?

- За мен е чест да работя в Съвета на Европа. Той организира към момента сътрудничеството между 45 държави-членки. Да припомнимв и това, че основните му цели са да защитава човешките права, да намира решения на проблемите на обществото, свързани с етническите малцинствени групи, с ксенофобия, нетолерантност, запазване на околната среда, биоетика, спин, наркотици, клониране, организирана престъпност; да засилва социалното сближаване, социалната защита и равното третиране; да насърчава заетостта, обучението и правата на работещите; да закриля ефикасно най-уязвимите социални групи и да се бори срещу дискриминацията; да заздравява европейското сътрудничество по отношение на миграцията и да съхранява европейската културна идентичност и многообразието, да насърчава развитието на човешките ценности.
Тази мисия е много важна днес, в момент, когато променяме нашия подход по време на реформата, която ще направи работата ни по-ефективна. Съветът на Европа е сложна машина и много важно е за хората да знаят и разбират това, което правим. Моята работа е да събирам всички стойностни послания от широката аудитория и да съдействам за създаването на по-толерантен свят. Работата по правата на човека никога не спира, това е важен и отговорен процес, трябва да се провеждат различни прояви, за да се разказва на хората повече за техните права и възможности.

- Канви са впечатленията ви от България и хората, с ноито се срещнахте?

- Била съм много пъти в България. Имам добри приятели в страната и в моя екип в Съвета на Европа са включени българи. Особено ценя културата на България, гостоприемството на българите и тяхната упоритост. Страната ви се характеризира с много исторически забележителности и природни красоти. Затова на човек му се иска, ако веднъж е посетил тази страна, да се върне отново.

***
КАТИ БЪРТЪН работи в дирекция "Комуникации" на Съвета на Европа. Живее в Германия, всеки ден пътува до офиса си в Страсбург. Има семейство, хубав дом и голяма градина, в която отглежда зеленчуци, обича да домакинства, а в свободното си време свири на пиано, кара ски, плува и медитира с различни йога практики. На семинар, организиран от МТСП, Съвета на Европа и кампанията "ДОСТА" на съвета за журналисти, пишещи по проблемите на ромите, Кати Бъртън бе модератор по тези проблеми, които са част от работата й в европейската организация.

Стр. 11

Оригинална публикация

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма 
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание 
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов 
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова 
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова 
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова 
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев 
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева 
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010 
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова 
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова 
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до 
Facebook

Юлия Роне 
Vbox7: политика домашно производство 

Мая Цанева 
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева 
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова 
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов 
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 10:00 часа
Край: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. "Любен Каравелов" №15
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”
Отворено за медии: Да

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до
Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

в. Нов живот, Кърджали | 19.11.2010

В България се случва пълзящ преврат за овладяване на всички власти – политическата, икономическата и медийната. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев по време на конференцията "Свободата на медиите и демокрацията под заплаха". Той изтъкна, че по данни на "Репортери без граници" България е на последно място в Европа от гледна точка на свобода на медиите. Страната ни продължава да слиза надолу и в световната класация за свобода на медиите – през 2008 г. сме били на 58 място, а през 2010 г. сме паднали на 70 място.
Станишев днес, в условията на икономическа криза, при този тип власт и заради свиването на рекламния пазар много медии стават потенциално зависими заради самото си оцеляване. Лидерът на БСП предупреди, че свободата на избор също е изложена на риск. Пример в тази посока е предложеният от управляващите Избирателен кодекс. Той ограничава правата на гражданите да избират районни кметове и кметове на малки населени места.

Стр. 3

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 25.10.2010

Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по социология. Ръководител е на катедра "Радио и телевизия". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Работи по проблеми,свързани с теория и история на медиите и популярната култура. Специализирал е като Хумболдов стипендиант в Германия. Автор е на "Преходът и медиите: политики на репрезентация", съставител е на поредица сборници върху медийна проблематика. Ръководител "Проекти" на фондация "Медийна демокрация".

-Доц. Спасов, как ще коментиране промените в НПК от миналата седмица направени от Министерски съвет, които пряко засягат журналистите?

-Тук има голям риск, защото българската практика показва много често, че регламентации, които биха имали положителен ефект, се упражняват без контрол. Чисто хипотетично тук съществува една възможност, да се изразя по – меко, върху медиите да се оказва определен контрол, тъй като с тези промени се засягат почувствителни теми.

-По този начин не се ли ограничава свободата на словото?

-Именно тук е проблемът. На пръв поглед нещо, което се опитва да защити личността срещу посегателства, може да се обърне и срещу свободата на словото, тъй като именно въпросът за границите на приложение на тези норми остава открит и ние няма как да сме сигурни, че това няма да засегне свободата на словото. Ние няма как да сме сигурни, че тези промени няма да се използват в негативна посока.

-Нормално ли е политиците да разиграват медиите с фалшиви писма, за да си вдигат рейтинга? Визирам случая, в който депутат от РЗС изпрати писмо до медиите, в което обяснява подробно как е бил "изнасилен" от Искра Фидосова.

- Струва ми се, че в политическия живот и изобщо в публичния живот определено трябва да има норма, но тя много често се преминава и политиката слиза до едно ниво, до което дори най-жълтите и булевардни вестници вече не си позволяват да стигат.
Свидетели сме на едни открит сексизъм – сексуалното се превърна в много успешен политически инструмент. Случаят с Яне Янев и обясненията, които той даде на един чисто булеварден език, са пример за подобно безобразие. Това е недопустимо, но тъй като в обществото има търпимост и интерес към сексуалността, политиците го използват в своя полза.

-Какъв е примерът в Западна Европа?

-Много по-голяма толерантност към обществените лидери има в Западна Европа. Там не е проблем да се афишират тези отношения, защото обществото приема тези сексуални отношения като нещо нормално. Така политиците по никакъв начин не могат да се възползват от намеци за сексуална ориентация, за политически цели. Сигурно знаете, че кметът на Берлин много открито афишира своите хомосексуални отношения и хората го приемат.
В България сексуалното се инструментализира в обществото, защото сексизмът е много актуален у нас.

-Как ще коментирате факта, че страната ни е на 70-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници"?

-Проследих тази класация. Не може да се прави генерално обобщение, защото има различни медии и различни материали. Разбира се, че в България има по-голяма свобода от колкото в много други държави.
За мен тревожното е друго. Този индекс в последните 2-3 години върви надолу и това се превръща в тенденция. Това проучване на "Репортерите" се опира на няколко негативни тенденции, които се развиват в нашата страна – силната автоцензура, оказване на натиск върху журналистите, неизяснените въпроси със собствеността на медиите.
Знаете, че в България има голяма съпротива да се афишира реалната собственост на медиите. Най- често ние не можем да се доберем до същинския собственик. Много често докато се доберем до медийния магнат попадаме на двойно и тройно дъно. Това прави това, което той оказва като политически и икономически влияния, неразгадаеми.
Според мен трябва да се предприемат законодателни промени.

-В какво се изразяват тези проблеми?

-Трябва да се осигури афиширане на собствеността на медиите. Важно е да се стигне до конкретно физическо лице, което притежава пакет акции или цялата медия, защото когато личността се крие зад група от хора, позволява да се правят много вариации – кой какво казал и защо го казал в медиите. Това е най-доброто решение, но, както разбирам, срещу това има съпротива. Докато това не стане, ще продължаваме да сме на последните места в класациите не само в Европейския съюз, но и в света.

-Поръчкова ли е журналистиката в България?

-Ясно е, че когато имаме неясна собственост, това се използва за да се оказва влияние както над журналистите, така и над цялото общество.
Журналистите ще правят поръчкова журналистика, ако изпълняват поръчките на скритите играчи собственици на медии. Не бих давал кардинални мнения, че журналистиката в България е поръчкова, по-скоро има големи медии, в които така се процедира. Там журналистите са буквално принудени да следват политиката, начертана от техните шефове, които пък подкрепят чужди интереси. Пишат така, както им се казва.

-Кой са тези медии? Ще кажете ли имена?

-Те могат лесно да бъдат разпознати на изхода, като видим към кои политически партии как се отнасят. Ако няма критика към управляващите, ясно е, че тук има някаква протекция. Има и медии, които са много по-критични. Само чрез съдържанието, което публикуват тези медии, ние лесно можем да разберем в каква линия вървят поръчките към журналистите. Не искам да използвам една медия вашата, за да критикувам други.

-Докъде стигнаха промените в новия медиен закон?

-Доста интензивно върви в момента неговата подготовка. Този път представителите на медийната сфера и на неправителствени организации взимат много активно участие в дискусиите.
Аз съм далеч от илюзията, че той ще бъде идеален, но в предишния закон ясно се виждаше как законодателят прави определени промени, за да защитава определени интереси.
Новият закон ще е по-балансиран и ще засяга по-малко вътрешни конфликти, което е добре за цялата медийна общност.

Стр. 7

в. Република | 21.06.2010

- Г-н Иванов чу ли се гласът на представителите на медиите по време на дискусията за собствеността и свободата на печата, радиото и телевизията?

- Аз не зная дали това е била целта на дискусията. По скоро трябваше въпросът за изготвянето на нормативния акт да бъде поставен на масата. Относно мненията на представителите на медиите, аз забелязах, че те почти не се изказаха. Някои се включиха в края на обсъждането. Така че от тази гледна точка едва ли въпросната цел е постигната. Това, което стана ясно е, че се готви нов медиен закон и че той е от две части. От една страна е изцяло нов нормативен акт, а от друга ще има промени в законодателството, целящи максимално разкриване на слабостта на медиите и изваждането наяве на капиталите, с които се финансират. Това е хубаво, но| според мен е недостатъчно, защото е само една част от проблема.

- Като участник в дискусията Вие изразихте умерен песимизъм точно в графата за собствеността. Не е ли и сега ясно кои са собствениците на медии?

- Значи, че това е ясно и в момента, не е точно така, защото се отнася само за част от медиите. За друга се знае само формално кой е собственик. Но кой действително ръководи и как се финансира вече е друга тема.

- А тази тема как може да бъде изкарана на светло? Има ли въобще такъв механизъм, който ще бъде заложен в новия закон?

- Ето заради това бях умерен песимист да се слагат законови ограничения. В крайна сметка има начини те да бъдат ясни. Разбира се при максимално изчистен закон, ще бъде по-добре, от колкото при липсата му. Така че е хубава тази идея. Въпросът е дали е достатъчна. Ще ви кажа и нещо друго. Ето, г-н Петьо Блъсков по време на дискусията много правилно повдигна въпроса и аз напълно се солидаризирам с него: ако ще си говорим за коректност на медийния пазар, в никакъв случай не трябва да забравяме и създаването на медийния монопол. В закона трябва да има гаранция, че не е възможно едно лице или група хора да успеят да установят монопол, както се отнася и за рекламния пазар в медиите. Защото, в крайна сметка, информационните издания – особено електронните, както и вестниците, също се издържат основно от реклама. А тази деформация на рекламния пазар започна с влизането на ВАЦ в България. Сега господата от тази фирма са много обидени, че настъпва друга агресивна групировка. Но аз ще припомня на ВАЦ, че им беше страшно хубаво, когато деформираха и превзеха българския вестникарски пазар – не само централния. Спомням си, че във всички икономически активни райони на страната те създадоха местни издания и благодарение на това там този пазар направо беше унищожен с дъмпинг на цените на вестникарските продукти, с вкарването на големи приложения в двата големи ежедневника – "Труд" и "24 часа", без да се подаде цената на ракетата носител. Имаше обявяване на рекламни цени, които бяха умишлено държани по-ниски в приложенията.

- Тогава регулацията на самата реклама в медиите не е ли най-важното нещо?

- Ами регулацията на рекламата може да се осъществи по един единствен начин. Първо, задължително да има някакви правила до колко човек, който се занимава с реклама може да се занимава с издаването на медии или пък да има собственост в тях. И второ, което е много важно – трябва да се говори за различните видове концентрация, които биха могли да се случат на медийния пазар. Трябва да има ясни законодателни права срещу дъмпинга.

- Кога можем да очакваме този закон, който се готви от експертна група в Министерския съвет, да види бял свят?

- Аз го казах на дискусията, но не знам до колко е станало ясно на участниците. Мисля, че хората, които участват в тази работна група, а и колегите от медийната комисия в парламента, знаят, колко е добре, че се готви този закон. Същевременно е много лошо, че той засега се подготвя само от тесни експертни групи. Аз съм на мнение, че трябва само да се заложат основните идеи, а по-късно те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, включително и в парламента и комисията по медии. Засега не знам докъде са стигнали колегите. Дай Боже скоро време да видим този нормативен акт и тогава действително той да бъде подложен не само експертно, но и на широко обществено обсъждане – имам в предвид от хората, които са свързани с медиите и медийния пазар в България. Защото при предишните промени в Закона за радиото и телевизията се постъпи доста прибързано.

- Казвате, че идеята за такъв закон е добра, но не е ли закъсняла във времето?

- Много е закъсняла, защото пазарът беше деформиран, играчите вече са други. Сега е много трудно да се правят промени. Каквото и да твърдят колегите, включително и хората, които са по върховете на веригата на медийния пазар е ясно, че средата в България е деформирана.

- Това поправимо ли е?

- Няма непоправими неща, но аз го казах и на дискусията – в България има медийна гилдия по-принцип, но няма чувство за медийна общност. Надявам се, че представителите на този бранш да узреят до мисълта, че сегашната обстановка не е нормална. Всъщност ситуацията в медиите много прилича на тази в държавата. Играе се уж по някакви правила, уж има някакви закони, уж има някакви етични кодекси, обаче в крайна сметка основните играчи са на първо място, както и основните интереси и това определя голяма част от действията на медийния пазар. Това са основните проблеми, които ги има и в държавата. Съвсем естествено, макар и по различен начин ги има и в медиите. Налице са корупция, игра на мръсни пари т.н.

***
Стоян Иванов, е роден на 1 ноември 1962 година в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Бил е учител една година, а после е работил като журналист в различни издания. Занимава се основно с разследваща журналистика. Женен, има една дъщеря. След парламентарните избори през 2009 година влиза в парламента от листата на "Атака". В 41-то НС към момента заема и поста зам.-председател на Комисия по културата, гражданското общество и медии.
***
Кариера
През 1988 година Стоян Иванов започва кариерата си на журналист във вестник "Ком" Той е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки че Иванов е взел мнението и на двете страни, прокурорът решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, "удобно изгубено" от висшестоящите колеги на магистрата.

Стр. 9