в. Труд | Ваня ЕМИЛОВА | 29.06.2011

Това е най-сериозният и най-професионално направен вестник, казват българите в национално представително изследване
"Труд" е най-четеният български вестник. Той е на първо място и по доверие сред всекидневниците – 63,2% от аудиторията вярва на написаното в него.
Това са данни от национално представително изследване сред 955 българи над 18-годишна възраст. То е направено от агенция "Би медиа консултант" в периода 1-10 юни 2011 г.
Новите данни потвърждават резултатите от януари т. г., когато изследването бе направено от МБМД, както и от мартенското изследване на Тв план/ТНС.
Социолозите и анализаторите на "Би медиа консултант" имат дългогодишен опит с измервания на аудиторията и в продължение на десет години ръководят първата пийпъл метрична система в България – Тв план ТНС.
Юнското проучване на аудиториите на всекидневници бе финансирано от "Медийна група България" и Съюза на издателите в България.
Една пета от българите -20%, четат редовно в. "Труд". 17,9% се информират за случващото се в страната и по света от "24 часа". Следват "Телеграф" с аудитория 15,7% и "Стандарт’ със 7,9%.
"Труд" води и в класацията на най-сериозните, аналитични и професионално направени вестници. Над 60% от хората, които четат всекидневника, го оценяват като най-големия и най-четен вестник.
"24 часа" също се радва на висока оценка. Той следва "Труд" с няколко процента разлика. "Телеграф" изпреварва всички в категорията "Вестник с подходяща за мен цена", защото струва само 40 стотинки. Цената на"Труд" и "24 часа" е 90 стотинки.
"Уикенд" е най-четен сред седмичниците 13,9% от аудиторията. Анкетираните го посочват като забавно издание.
"Седмичен Труд" се радва на стабилна аудитория и е на шесто място.
Проучването показва, че към вестниците за хора над 55-годишна възраст също има интерес – "Трета възраст" (9,2%), "Ретро" (3,5%), "Над 55" (4,1%) и "Втора младост" (2,5%).
Сред седмичниците "168 часа" заема трето място – с 5,2% аудитория. 40,7 на сто го смятат за сериозен седмичник, 57,1 % – за професионален и обективен.
Българите твърдят, че рекламата във вестниците им въздейства по същия начин, както и тази, излъчвана по телевизията.
Голям процент от запитаните – 61 на сто, обаче намират, че рекламите във вестниците са по-полезни и информативни от тези на малкия екран.

Стр. 4

в. 24 часа | 08.06.2011

Ако някой познае островърхата къща, нека ни разкаже за нея

Историята описва глобалните събития и живота на големите личности и обикновено пропуска малките елементи от мозайката, които винаги са основна съставна част на всяко изображение.
Това са животът и съдбата на обикновените хора, те присъстват под формата на статистика и безименно.
Няма нищо по-интересно от разказите на нашите дядовци и баби за това какво е било, но обикновено динамиката на днешния ден някак не ни оставя време за техните истории. Колко пъти сме си казвали – ех, дядо ми или баба ми разказваше за едикакво си, ама не помня. А него вече го няма.
Именно затова "24 часа" и сайтът "Изгубената
България" ще се опитат всяка събота да търсят изгубените истории и да намерят отговорите на въпроси, които се крият в отдавна забравени фотографии.
За начало избрахме една снимка на улица "Цар Иван Асен И", правена вероятно в началото на 30-те години на XX век.
Снимката е заснета от терасата на последния етаж на кооперативен дом "Асеновецъ" и това, което поражда въпроса в нея, е малката островърха къща вляво, която, изглежда, се е намирала точно на ъгъла с улица "Виктор Юго". По ирония на съдбата срещу нея, преди сградата със сладкарницата, е домът на познавача на стара София -Драган Тенев, който си отиде преди няколко години. Редакцията на "24 часа" исайтът "Изгубената България" молят читателите, които имат снимки или истории от района, да ги споделят. Те ще намерят място и във вестника, и в сайта като малки парченца от пъзела на миналото. Насочващи подробности: Къщата вероятно е била съборена още в 30-те години, като на нейно място сега са или сградата на ъгъла на "Иван Асен" с "Виктор Юго", или малката триъгълна градинка между " Иван Асен" и улица "Янтра". Възможно е градинката да е била двор на островърхата къща.
Кино "Влайкова", което е наблизо, е строено през 1928 г.
Не е ясно дали по това време улица "Виктор Юго" е продължавала до канала – т.е. булевард "Евлоги Георгиев", покрай Перловската река.
Не е ясно дали изобщо улица "Виктор Юго" е съществувала по това време, защото на снимката не личи прекъсване на тротоара. Ако имате отговори или снимки от този район, или други интересни фотографии, изпратете ни ги на адрес: lostbulgariq@yahoo.com, или на редакционния адрес.

Стр. 23

в. Труд | Соня СПАСОВА | 06.06.2011

Любомир Павлов и Огнян Донев с единствения "Златен чадър" от медийния фест

Собствениците на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев получиха приз за умни инвеститори. Единственият "Златен чадър" на форума "Медиамикс" в Албена беше обявен в събота вечерта по време на тържественото закриване.
Отличието е за най-сериозната инвестиция в медийния бизнес през миналата година – покупката на "Вестникарска група България", обясни директорката на конгреса Поли Карастоянова.
На церемонията беше представен и операторът на спътници "Астра". Негов партньор в България е "Сателайт БГ".
Сателитният оператор предлага включване за втори телевизор без пари, както и опцията "замразяване" на абонамента. Така, ако отсъствате от вкъщи за месец и не ползвате услугите на оператора, няма нужда да плащате такси или неустойки за периода. В момента в пакета "Орби тал" на "Сателайт БГ" има 13 HD (б.р. – с висока разде лителна способност) канала и 38 стандартни телевизии с опцията да се добавят още. Сред телевизиите с висока резолюция са спортни, научно-популярни канали, за класическа музика и за концерти на живо. До края на юли "Сателайт БГ" ще предложи още 4 HD канала.
Медийният форум в Албена беше закрит с изпълнението на ансамбъл за народни танци "Огледало" от Варна.

***
Текст под снимка
Директорката на медийния конгрес Поли Карастоянова Връчи наградата на умните инвеститори Любомир Павлов и Огнян Донев.

Стр. 7

в. Седмичен Труд | 25.05.2011

За осма година представители на 27 регионални вестника, членуващи в БАРМ /Българска асоциация на регионалните медии/ се състезаваха за статуетката "Св. Константин-Кирил философ" в категориите разследваща журналистика, коментар и анализ, очерк, интервю и репортаж. Журираха колеги от в. "Труд", "24 часа" и "Сега". На тържествената церемония в Грандхотел "Димят" кметът на морската столица Кирил Йорданов връчи най-голямата награда за разследваща журналистика на Весела Тодорова от в. "Хасковска Марица" – за материала "Адрес "2002" се нагушва от църковната градина". В останалите категории победители станаха пишещи братя от вестниците "Черно море", "Шуменска заря" и "Черноморски фар".
Председателят на асоциацията Иван Бунков и изпълнителният директор Весела Вацева връчиха и наградите "Журналист на годината" на 18 отличници. Те са признание към личностния принос за цялостно творчество, висок професионализъм и обективно отразяване на регионалните проблеми.

Стр. 5

в. 24 часа | 20.04.2011

Цветарките сигурно са нещастни, но на снощният благотворителен коктейл по случай двадесетия рожден ден на в. "24 часа" се събра значителна сума, която ще бъде раздадена като годишни стипендии за талантливи, но бедни студенти по журналистика.
В поканата гостите – по-първите хора в държавата, бяха призовани да не носят цветя и подаръци, а парите, които биха искали да дарят, да пуснат в нарочно поставените урни на входа на събитието.
Всички бяха достатъчно щедри и се събра значителна сума, която ще стигне за пет годишни стипендии на талантливи студенти по журналистика, а не за една или две, както предполагахме, че ще се получи.
Повечето гости пускаха своята лепта анонимно, някои обаче си бяха оставили и визитни картички. Направиха впечатление даренията на "Винпром Пещера", Димитър Консулов, Петя Славова и много други. Част от дошлите пожелаха да направят банков превод, затова публикуваме банковата сметка:
"168 часа" ЕООД
Райфайзенбанк София
IBAN:BG70RZBB 91551060182913
BIC:RZBBGSF
Предназначение: дарение за стипендия "24 часа"
Последното уточнение е задължително да се пише при превода на парите.
Стипендията е предназначена за студенти по журналистика, които към 2011 г. навършват 20 години.
Те трябва да учат в авторитетни учебни заведения в България или чужбина, да имат отличен успех от предходния семестър и да предоставят по три препоръки от свои преподаватели. Трябва да предоставят удостоверение за доход на член от семейството, удостоверение за притежавани недвижими имоти от семейството и мотивационно писмо.
На одобрените студенти ще се предостави възможност за стаж във вестник "24 часа". Срокът за кандидатстване е 20 май.
За да се случи всичко това, помогнаха гостите, които буквално задръстиха входа на зала "София" в хотел "Кемпински Зографски". Там бе рожденият ден на вестника, на който се събраха над 2000 души.
"Затворете вратата, че става течение", се чу гласът на Бойко Борисов, наредил се на опашката като всички останали заедно с вътрешния министър Цветан Цветанов. Министрите на строителството Росен Плевнелиев, на икономиката Трайчо Трайков, на културата Вежди Рашидов, на екологията Нона Караджова, здравният министър Стефан Константинов, на околната среда Нона Караджова, социалният Тотю Младенов, военният Аню Ангелов, по еврофондовете Томислав Дончев също пристигнаха на купона. Десетки тв звезди, представители на всички големи компании, актьори и лица от шоубизнеса бяха част от празненството.
"Много ви обичат, всички, с които се видях, го казаха. Все пак "24 часа" е неразделна част от живота ни и от промяната", каза певецът Богдан Томов.
Всички гости бяха посрещани от главния редактор Данка Василева, Венелина Гочева, управлявала вестника допреди месец, а сега вицепрезидент на издателския борд, и Любомир Павлов, президент на борда.
"30 минути до края на режима на тока" – с този надпис започна специално изработеният в БНТ клип за раждането на "24 часа". Той показа истински новини, излъчени през 1991 г. Само водещите на емисията бяха записани извънредно в понеделник сутринта – Радина Червенова и Константин Каменаров. Те правеха връзките между отделните новини и накрая завършиха с преглед на първия брой, излязъл на 18 април 1991 г. Бяха се и снимали с броя от същия ден, но 20 години по-късно. Днес двамата вече са семейство.
С края на емисията, която обяви появата на "24 часа", свърши и режимът на тока. Тогава започна веселата част. За нея се погрижиха 4-ма именити диджеи, които всъщност се занимават със съвсем други неща, но са страстни меломани.
Първи на пулта застана Любомир Павлов, който пусна по една песен за всеки от главните редактори на "24 часа". За Валери Найденов – първия от тях, беше избрал "Ние сме шампионите " (We Are the Champions) на "Куин". Следващият – Петьо Блъсков, бе представен с "Били Джийн" на Майкъл Джексън. За Венелина Гочева пасна "Това е моят живот" (It’s My Life) на Бон Джоуви. Песента за Данка Василева бе "Алехандро" на Лейди Гага.
След това на пулта застана каварненският кмет Цонко Цонев, който пусна нещо запомнящо се от 1991-а – песни от албума, известен като черната "Металика".
"Моят колега Краваров е изпратил "Банските старчета", обяви накрая на шоуто си Цонев. Съставът, пристигнал в ранния следобед в София заради рождения ден, се качи на сцената и изпълни "Развий се, горо зелена".
Следващите двама дисководещи бяха политологът Евгений Дайнов и продуцентът и издател Мартин Захариев. Парчетата, на които наблегнаха, също подсещаха за 1991-а.
Накрая Явор Георгиев – любимият дисководещ на "24 часа", който е част от всяко редакционно тържество, пое нещата в свои ръце и така до 2 ч през нощта.
Благодарим на нашите спонсори "Марица – изток 2", "СИС Индъстрис", "Карлсберг България", "Максиъм България", хотел "Кемпински – Зографски", БНТ и всички партньори на вестника, които помогнаха за това хубаво тържество.
***
Десислава Спасова, Мартин Димитров, Светослав Спасов и Трайчо Трайков (горе).
Йорданка фандъкова се ръкува с Андрей Иванов пред погледа на министър Нона Караджова (снимката вдясно).
Диляна Грозданова, Веселин Дремджиев и Румен Артарски (долу).
***
Калин и Симеон Пешови разговарят с руския посланик Юрий Исаков (горе).
Ники Кънчев и Максим Бехар (вляво).
Прокурорите Божидар Джамбазов, Николай Кокинов и Роман Василев (вдясно).
***
Бившият шеф на парламента Огнян Герджиков и Огнян Донев, отзад е депутатката Мая Манолова (горе).
Константин Каменаров, Мартин Батков, Петър Стоянович, Радина Червенова, Юлияна Дончева, Георги Торнев и Мира Добрева (горе вдясно).
Рахел Кунстман, майка й Камелия Тодорова и композиторът Стефан Димитров (вдясно).
***
Валери Найденов разговаря’ с Капка и Волен Си-дерови и Венели-на Гочева
***
Министър Вежди Рашидов, съпругата му Снежана Баха-рова и Огнян Донев.
Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев и шефът на Булбанк Левон Хампарцумян. (вдясно)
***
Шефът на КРИБ Огнян Донев разговаря с Соломон Паси и Джеймс Уорлик (горе) и с министрите Тотю Младенов и Стефан Костантинов (долу вляво)
Джеймс Уорлик на влизане с Любомир Павлов и Венелина Гочева (снимката долу)

Стр. 19,20 – 21

в. Класа | 11.04.2011

Агенцията по вписванията e регистрирала 83% от капитала на "Медийна група България холдинг", която издава вестниците "Труд" и "24 часа", като собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов, съобщи БНТ в събота. Новината беше потвърдена от Огнян Донев вчера в предаването "Нека говорят“ по bTV. Останалите 17% са притежание на фирма "БГ принтмедия" с управители Любомир Павлов и Христо Грозев. Пред БНТ Грозев коментира, че ще обжалва решението в съда. Той обяви, че има и паралелна проверка на прокуратурата за документна измама.
"Казусът приключи и не по по-различен начин от този, който можеше да се очаква“, обяви от своя страна Донев. По думите му липсата на юридически и финансови аргументи обикновено се опитва да се компенсира с масирани медийни изяви. "Мисля, че е абсолютно ясно кой е финансирал, при какви договорни условия и респективно комисионерът дали е изпълнил или не своите ангажименти“, добави той. "Когато губиш едни мач, предлагаш винаги реми“, така Донев отговори на въпроса, как гледа на лансираната идея да се разделят двата вестника.
Скандалът между съдружниците в дружеството "Медийна група България холдинг“ се разгоря три месеца след като медийната група ВАЦ продаде "Труд", "24 часа" и "168 часа“. Според документи, публикувани в Търговския регистър, Огнян Донев и Любомир Павлов са поискали 83% от капитала на "Медийна група България холдинг" да им бъдат прехвърлени. Това обаче станало без знанието на Христо Грозев, който на следващия ден поиска да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата. Според Донев и Павлов обаче новите дялове в капитала отговарят на инвестициите на всеки от съдружниците.

Стр. 4

Оригинална публикация

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 09.04.2011

Грозният скандал за собствеността на двата най-влиятелни (до неотдавна) всекидневника"Труд" и "24 часа" се превърна в нещо като вестникарска "фукушима". Той "избухна" между разтърсваните от противоречия собственици и предизвика внушителни компроматни цунамита, обвинения в кражби, в лъжи и т.н. Те пък удариха журналистическия труд във вида му на достойно занимание на свободни хора. И по подобие на фукушимската ядрена трагедия медийната експлозия ще отделя вредни "емисии" у нас за неопределено време.
Засега взривът във вестникарската централа успя единствено да разедини отношението на издатели и журналисти към причинителите. Медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, чрез изданията си "Телеграф" и "Монитор", сякаш зае страната на "отлюспения" съдружник Христо Грозев. Дни преди това Любомир Павлов намекна, че Грозев искал да вкара в "Медийна група България Холдинг" точно тези издатели чрез подставени фирми.
"Капитал", чийто мажоритарен издател Иво Прокопиев не се диша с Пеевски, "по случайност" първи алармира за медийното бедствие. Да рече човек, че двамата са се сдружили срещу Любо Павлов и Огнян Донев. Но не би! Павлов изтъкна, че първата "вредна емисия" се е "полепила" по страниците на "Капитал", защото нереализираният му съдружник Грозев обещал на автора Иван Михалев да стане главен редактор на "Труд". В интервю пред жълт вестник Огнян Донев пък заяви, че на Михалев било обещано да оглави седмичника "168 часа".
Някак незабелязана в общата суетня по броенето на жертвите остана една публикация на "Пари", според която Донев имал и резервен вариант за участие в сделката – заедно с предшественика си в конфедерацията на индустриалците (КРИБ) Иво Прокопиев.
Бившите ВАЦ-ови всекидневници – "Труд" и "24 часа", както можеше да се очаква, защитиха честта на пряко наблюдаващите ги началници – Любомир Павлов и Огнян Донев.
В един момент ситуацията заприлича на взрива пред вестник "Галерия", когато обществеността и медиите се разделиха в две посоки – според едната взривното устройство било инсценирано за привличане на внимание, а според другата – безпрецедентен акт срещу свободата на словото.
Какво обаче си казаха в случая опонентите?

Дребен комисионер, с блясък в очите

Ако в началната фаза на конфликта (в първите дни на април) активната страна от тандема Любомир Павлов – Огнян Донев бе бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка, то във втората думата изцяло иззе председателят на КРИБ. Павлов спази обещанието си пред Би Ти Ви повече да не коментира скандала. Така докторът по икономика Огнян Донев, новакът в издателския бизнес, насити с няколко свои интервюта медийния гама-фон.
Шефът на "Софарма" обясни в пространно интервю пред радио "К2" как основната му цел, влизайки в сделката с 16 млн. евро капитал, е била да "не допусна монопол на медийния пазар". Подобна теза обаче защити и Христо Грозев, заявявайки пред Росен Петров по Би Ти Ви: "Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите."
Донев разкри дебютните си впечатления от Грозев пред вестник "Шоу", характеризирайки го като "млад човек с блясък в очите". Още на първата среща във Виена с останалите съдружници – Даниел Руц и Карл фон Хабсбург, му станало ясно, че тримата преговарят с ВАЦ за продажбата на вестниците им в България, но нямали необходимата сума. И още тогава Донев им предложил да получат дял до 30% спрямо сумата, която осигурят.
"… Първоначално не знаех точния процент на средствата, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше, че от мен се очаква да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А г-н Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане", каза бизнесменът.
За "БАНКЕРЪ" орташкото начинание прозираше от самото начало, затова и озаглавихме първата си публикация "За няколко милиона повече", които всъщност са и причината за труса.

Изборът на главните редактори

Вестникарската "Фукушима" понася първия трус при избора на главните редактори на двата всекидневника, който Грозев определи като еднолично решение на Любомир Павлов. Донев пък изстреля, че Руц и Хабсбург не били активни в преговорите, за разлика от Грозев, и служели по-скоро като параван. Но и тримата искали незабавната смяна на старите главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев, защото били свързани с комунистическата система. Той и Павлов били против и настоявали Гочева и Тошев да станат вицепрезиденти в издателския борд. Затова направили и конкурс.
"Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите (б.а. -за главен редактор на "Труд" и "24 часа"). Аз не знам наистина защо г-н Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли – не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание", допълва пред в. "Шоу" шефът на "Софарма". Всъщност по думите на Донев бившият му съдружник Грозев обещавал на много хора подобни постове. Той не настоявал гласът му да е съществен при вземането на решението кой да оглави двата всекидневника, но дал съгласието си за сегашните главни редактори. От своя страна Грозев сподели: "Аз самият се почувствах доста дискомфортно от това решение, след като на първата пресконференция обявихме, че именно техните личности са една от причините за купуването на двата вестника".
Междувременно избухна още един "реактор" Христо Грозев бил обещал на журналиста от "Капитал" Иван Михалев да оглави "168 часа". Това отбеляза Огнян Донев пред "Шоу", а според дешифровката на интервюто му пред радио "К2" обещанието важало, но за вестник "Труд".

Съдбата на "централата"

Въпреки че не беше мегаактивен медийното си присъствие през изминалата седмица, Христо Грозев очерта пред Би Ти Ви бъдещето на всекидневниците от "Медийна група България Холдинг": "Възможно е разделяне на групата на два вестника, което е трудно, но е въпрос на преговори. Възможна е и продажба на един стратегически инвеститор, който да докаже, че целите му са само медийни, а не други". Шефът на "Софарма" обаче контрира, че за разлика от Грозев, който според публичните му изяви бил влюбен в "Труд", той не се влюбвал във вестници. Освен това идеята за разделянето на групата била невъзможна. Както и тази за намирането на чуждестранен инвеститор за препродажба.
"Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма и да позволя спонсорите на г-н Грозев да диктуват правосъдието в България", подчертава Донев пред "Шоу".

Награда за печелившия

Огнян Донев предизвика още един трус с думите си: "Да му мисли г-н Грозев, на когото му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!". Бизнесменът категорично отрече да има заложени активи на компанията, но призна, че има намерения да се тегли оборотен заем от "УниКредит Булбанк". "Кредитът, за който говори г-н Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга. Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, тъй като имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема."
И докато всички търсеха кой какви награди ще раздава, Христо Грозев избухна с друга версия за спора – отказал на Любомир Павлов да се хвърли в политиката.
Успоредно с това "радиационната" обстановка обхвана и Агенцията по вписванията, която за трети път отказа да впише в Търговския регистър новото дялово участие на Любомир Павлов и Огнян Донев в "Медийна група България Холдинг". Както е добре известно, двамата си разпределиха съответно 40 и 43 на сто от дружеството, оставяйки останалите 17% за Грозев и "Принтмедия" като такава.
Журналисти на бившите ВАЦ-ови издания няколко пъти питали защо се отказват вписванията, заради което Министерството на правосъдието започна проверка. Изявлението на Огнян Донев пред БНТ също провокирало инспектората да започне проверката, писаха "Труд" и "24 часа". Точно на техните страници атаката срещу Грозев продължи. Той бил придружаван до Агенцията от адвоката Геро Андреев от "Авиора консулт", която обслужвала правно и издателя Делян Пеевски. Така индиректно намекнаха за общи интереси с депутата от ДПС.
Нямаше как Огнян Донев да не стигне и до въпроса защо му пречат да си впише собствеността и влияе ли се Министерството на правосъдието от медийни изяви? "Аз нямам разправии с лицето Христо Грозев. Ако обществеността не е разбрала, подложен съм на огромен натиск и атака от два вестника, един седмичник, две телевизии и т.н., които дори ми отказаха право да участвам, при мое потвърждение, в тяхното студио с лицето Грозев", посочи в собствените си вестници шефът на КРИБ.
Грозев също не остана със скръстени ръце и заведе два съдебни иска. Но и на двата не бе даден ход, тъй като не платил съдебните такси. За второто дело те съвсем не били символични – около 3.8 млн. лева. Опонентите му намекнаха, че няма такива пари, а Христо Грозев отрече. Наред с това в информационната агенция "Блиц" той публикува извадки от Етичния кодекс с аргумента, че му се полага право на отговор в "Труд" и "24 часа" като засегнато от неточна информация лице. При все че самият той бе обявил, че Даниел Руц е напуснал медийния холдинг още на 15 февруари заради различия с останалите съдружници, но за "Блиц" Грозев каза, че Руц се връща в България и че двамата очаквали среща с германския посланик у нас, за да тълкуват проблемите със собствеността между партньори. По същото време пък австрийският вестник "Стандард" съобщи, че Карл фон Хабсбург планира да се оттегли от холдинга, ако неговото управление не бъде поверено на професионалисти, каквито той явно не припознава в българските си партньори.

Дим и пепел

Всички тези атаки и контраатаки са само фрагменти от вестникарската "Фукушима", в която основните герои използват медиите преди всичко за собствените си цели. За първи път през последните години аудиторията надниква, без да иска, толкова навътре в медийното задкулисие, но е безспорно, че част от истината няма да излезе скоро в публичното пространство.
Промените в Закона за депозиране на печатните издания от 2010-а се оказаха недостатъчни, за да ги предпазят от вредни за здравето им разправии. Изпариха се и обещанията за налагането на нови журналистически стандарти, с които новите собственици на бившите ВАЦ-ови издания у нас дойдоха през декември 2010-а. Да не забравяме все пак, че медиите ни печелят предимно от влиянието си, което е особено важно в предизборна обстановка. Така големият губещ от вестникарската "Фукушима" остава преди всичко журналистиката като такава.

Стр. 36

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 8.04.2011

Изпълнителният директор на "Софарма" пред "Капитал"

Профил

Огнян Донев е председател на борда на директорите на "Софарма" АД. Участва в борда на директорите на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен Холдинг" АД и др. Председател е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В края на миналата година той гарантира и финансира покупката на българското дружество на германския медиен концерн ВАЦ.

От сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата – повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него – г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

Имате ли контакт с предишните собственици – с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части – такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.
С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат – това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит… Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.

Какво стана досега

Скандалът между съдружниците в дружеството, което издава едни от най-големите български вестници, избухна в началото на миналата седмица, само три месеца след като ВАЦ продадоха бизнеса си в България. Купувач беше консорциум от регистрирана в Австрия компания (притежавана от Христо Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Рутц) и българските бизнесмени Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди седмица австрийските инвеститори, представлявани от Христо Грозев, обвиниха Донев и Павлов, че опитват да им отнемат контрола върху пресгрупата ("Медийна група България холдинг"), след като без тяхно знание са сменили собствеността върху мажоритарния дял във фирмата.

Донев и Павлов от своя страна обясниха действията си, че партньорите им не са си внесли дължимите вноски в капитала в срок и са се опитали да компенсират липсата на финансиране, като прехвърлят акциите си на бизнесмени със спорна репутация и политически зависимости, от което опитват да защитят вестниците.

Този ход предизвика серия от взаимни обвинения между доскорошните партньори и заплахи със съд и прокуратура. Освен участниците в спора за собствеността на пресгрупата бяха намесени имената и на най-големия алкохолен производител "Винпром Пещера" (впоследствие те публично отрекоха да са ангажирани), депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, които стоят зад друга голяма издателска група на пазара, включваща вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Към момента, по всичко личи, че спорът ще се решава от съда, а дружеството, което издава "Труд" и "24 часа" се контролира от Любомир Павлов и Огнян Донев.

Снимка: Надежда Чипева

Оригинална публикация