На какъв PR се ловят политици и други “випове”*

в. Република | Минко ДОЧЕВ | 16.08.2010 

Нашенският елит напира да се покаже в публичното пространство

Още не са стартирали есенните телевизионни реалитита за вип персони, но нашенският "елит" вече напира да се покаже. Бареков казал, че около мъже като него винаги има красиви жени.
Ще си позволим допълнението: глупави, руси, хитри, меркантилни, агресивни, алчни, брутални – също. Още не завършил мисълта си и някои медии, примрели от радост, че ги е ощастливил с вниманието си – тиражират мъдростите му. Като слушам Бареков и се сещам за Уорън Бийти, който ощастливил 12 000 дами. Но това е нищо, защото наш’та майна донжуан тепърва ще се развихря. Освен това има и джет, а за Бийти няма такива данни. Но с това не се свършва потната информация около Бареков. Медии описват, че той и синчето му били с бански "Армани". Сигурно ги е купил в мола. Уау! Но не е виновен Бареков, не е.
На първо място в Топ 10 на седмицата обаче е вътрешният министър Цветан Цветанов. Просто е отвял конкуренцията с червения потник и гащета, устремения поглед напред в бъдещето, здравословния крос, съпровождащите го приятел и колега, пърхащите отстрани охранители. Той може и да не знае, но ние ще запълним празнотата: всичко започва през 1978 г., когато фотограф заснема американския президент Джими Картър в трико за джогинг. Оттогава насам няма политик, който да не е минал през този сюжет. Има-няма трийсет години и ние сме в джаза, така да се каже. Съобщенията са направо трогателни. С крос започва денят по време на почивката на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той пробягва 8 км. по алеите на Албена в компанията на шефа на ГДБОП Станимир Флоров и певецът и негов приятел Веселин Маринов. Цветанов, който има диплома за треньор по лека атлетика тича с доста високо темпо, което определено затруднява Веселин Маринов и охраната. Точно в 7 ч всяка сутрин вицепремиерът, Веселин Маринов и Станимир Флоров излизат в спортни екипи от входа на хотел "Гранд Фламинго" в курорта. Със скоростно темпо влизат в огромния и потънал в зеленина парк Балтата и тичат поне 30 минути без почивка. Това е единственото време от деня, в което МВР шефът не говори по телефона си. Плътно зад Цветанов, Маринов и Флоров тичат и двамата охранители от НСО, които също са бивши спортисти и не изостават от темпото. Трети гард се движи край вицепремиера на колело и вероятно носи телефоните на МВР шефа. И така през целия роман. Напрежение, трилър, екшън… К’во да кажем повече, дъх не ни остана…
Френският министър на вътрешните работи Брис Ортфе обаче не е заслужил такова внимание. Той се пържи на друг огън: съборил 40 цигански катуна и лагери и предложил на парламента да бъдат лишени от френско гражданство всички имигранти от мюсюлмански страни, които изповядват многоженството, обрязването на жени и "други сериозни нарушения" на човешките права. Вместо да си тичка с приятели по плажа в Сен Тропе.
Google показва, че единствен колега на Цветанов, който е в отпуск през август е вътрешният министър на Дегестан Али Магомедов. Той обаче вече е бивш, защото на 11 август президентът Дмитрий Медведев го уволнил. Едва ли е свързано с годишнината от боевете на Шипка на 11 август 1877 година, ама де да знае човек…
За най-успешен летен пиар може да претендира министър Божидар Димитров. Популярността му скочи тройно, обра и някои пасиви, но като цяло народът си призна, че наистина е "шибан". Археолозите също, защото така и не реагираха адекватно на обидите му, а мълвяха закани и упреци, скрити нейде в анонимните си научни крепости. А можеха да го наплюят от сърце, да кажат, че е тъпанар, пияница, коцкар, меркантилен тип, иманяр и пр. епитети и щяха да се прочуят и те. Вярно, не с научни открития, но покрай попържните можеше да прокарат и някоя теза за траките или ацтеките – все едно.
Добър удар по традиция направи Ахмед Доган. Данъчни, комисии и отделни борци с корупцията си изпокъсаха гласните струни и останаха без сън да обясняват по телевизии и радиа как го дебнат да го ударят за двумилионния хонорар, даден му за "Цанков камък". Доган толкова се притеснил, че се "скрил" чак край Босфора, на яхтата си, където зъбите му тракали от страх, споделят в sms-и до свои близки манекенки. "Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове…" Евалла, пич! Повод за всички членове и фенове на ДПС да се кефят на своя вожд – Летящия Сокол. ("Комсомол, комсомол, ти летиш като сокол…", имаше такава песен едно време.) Интересно защо нито една социологическа агенция не направи анкета: "Ще бъде ли санкциониран Доган за получения хонорар?" Или в сезона на голфа не се предвиждат подобни упражнения?
"Спосибо, Бойко!" Така казал Путин, и няколко мъжки сълзи се търкулнали по обветреното му лице. Родните медии подхващат фразата и бързат да стоплят сърцата ни, което ни препраща във времето на Вазовото "Здравствуйте, братушки". Нашите пожарникари показали чудеса от храброст в горящите руски полета и поселения. Ами на тях да благодарят руснаците, защо на Бойко? Влезте в руските сайтове и вижте колко изречения са написани по повод голямата руска благодарност. Николко. Хайде да не си приписваме повече героизъм от необходимото. Там помагат и други екипи, в Москва стотици измират само поради липса на елементарни маски. Преди няколко години руски пожарникари гасиха гори у нас, храниха ги и ги поиха на корем в герговия хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, накичиха ги и с най-високи държавни отличия, а хората се чудеха какво става, защото мислеха че просто си свършат работата. Царе сме да направим отблъскващи и най-нормалните неща.
Открит урок "Как се прави политически PR през август" изнесе израелския президент Шимон Перес. Брилянтен, умерен, говорещ леко за сериозните неща. Каза три изречения за българския народ и отношението му към евреите, но цял свят го чу. "Била е атакувана и нападана от всички посоки и не е лесно да се изтърпи това, но България не се е огънала пред никого. Дори и в най-трудните условия тя се е изправяла срещу нацистите не само, за да защити себе си, а за да спаси българските евреи. И аз бих искал да ви дам устно най-високия орден, който би могъл да се връчи на някого – на целия ви народ – орден за човечност, орден за смелост, орден за опълчването ви срещу нацисткия режим". Рядко чуваме такива думи. Пред тази чистосърдечна оценка думите на българския президент Първанов излеждаха излишни и маранята на "Дондуков" ги погълна… Но в случая той нямаше какво друго да направи.
И като стана дума за Първанов редно е да споменем, че сватбата на първородния син Владимир мина доста незабелязано, въпреки усилията на медиите. Все пак не ни се размина и научихме, че Владимир и Цветанка били готови за звездна двойка във ВИП-денс, например. Колко нормално щеше да е всичко без тази измъчена и неканена простотия. Дано Владимир и Цветанка не са се хванали.
В този ред на мисли няма как да пропуснем последните светски изяви на певицата Мариана Попова, която бе свързвана от клюките в любовен роман с президента Първанов преди време. 7-месечната й дъщеря Мария-Магдалена (колко оригинално име) била заведена от родителите си на купон на PR експерта Максим Бехар. Ние си поплакахме от умиление, не се притеснявайте и вие да си поплачите.

*Съкращенията са на редакцията

Стр. 9

В медийния гьол акули и копърка

в. Република | 04.08.2010

Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.
Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.
Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена " Красимир Гергов купува "Труд" и "24 часа" за 60 млн евро".
Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.
Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…
Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.
"За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заявява Хомбах за в. " Ханделсблат". " Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар".
Според " Ханделсблат" настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. " Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара", гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.
Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.
В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. " Новости": "За ВАЦ няма повече място в Сърбия." Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.
Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в " Романия либера".
Според " Ханделсблат" проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. " Труд". Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.
Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…
Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: " В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата". Винаги идва този момент.
Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на " Труд", "24 часа", "168 часа" и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.
В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.
В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.
Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в " жълтата" преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.
Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.
Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от " Труд" и "24 часа" би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.
Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…
Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците " Сега" и " Стандарт". За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.
В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.
В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в " Агент Солт". Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.
По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да " тегли" от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.Причината била повече от прозаична – влюбила се в " обекта". После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…
Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.
Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за " черна работа" или " мокра поръччка", както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.
Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.
Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.
Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.
Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

Стр. 9

Бойко бойкотира в. “Сега”

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

Новата мръсна дума лобизъм

в. Република | Гергана КУЦЕВА | 19.07.2010

В последните две седмици темата за лобизма е една от водещите във вътрешнополитическите новини. Тя беше пусната в медиите от самите политици, които превърнаха "лобизъм" в удобно понятие за дискредитиране на политическите противници. Оказа се, че почти всички закони или техни изменения, обсъждани в последно време са " лобистки" и депутатите масово са " лобисти". А това означава, че масово вземат пари, за да прокарват текстове. Съвсем логично се заговори и за Закон за лобизма. Като негов инициатор председателят на парламента Цецка Цачева вярно отбеляза, в репортаж за "Дарик" от 12 юли, че "честата употреба на понятието извиква потребност от създаването на такъв закон и че в момента няма легално понятие що е то лобизъм и с неговия смисъл се правят различни асоциации". Според нея " особено натежават тези с негативен оттенък, т.е. едва ли не е задължително зад лобизма да се крият частни интереси".
Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. " прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка".
В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е " опит за вмешателство", " натиск", " да защитаваш нечии интереси" ("Панорама", 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като " реализация на определени интереси", а според Павел Димитров от ГЕРБ "лобизъм – това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото" ("Тази сутрин", БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията " лобиране", " клиентелизъм" и " корупция" мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Стр. 8

И медиен конкурс може да е “риалити”

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

Вяра Анкова, новият генерален директор на БНТ: Ще има дебат за новините на турски

в. Република | Виолета РУСЕНОВА | 16.07.2010 

ВЯРА АНКОВА е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините. Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, малко след това спечелва конкурс за специализация по журналистика в Си Ен Ен, след това става стрингер на Си Ен Ен от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в Би Би Си. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина. От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията.

- Съвременна телевизия ли е БНТ, г-жо Анкова?

- БНТ трябва да изпълни много критерии, за да стане съвременна телевизия. Не казвам, че тя е несъвременна. Има програма, която се базира на съвременни стандарти, на модерна визия, но има и много, много неща, които да променим.

- Няма как да не попитам и за мнението Ви за новините на турски?

- Вижте, всички обществени телевизии имат предавания на майчин език. Проблемът, който идва от турските новини, е че БНТ е с един канал. Ако нямахме един канал, този проблем нямаше да е на националната телевизия. Защото всички обществени телевизии имат такива предавания, на вторите или регионалните канали. Така, че това е един дебат, който трябва да проведем, но съм сигурна в едно – предавания на майчин език трябва да има.

- В Закона за радиото и телевизията е записано, че всеки етнос може да има новини на своя език, това значи, че могат да се появят претенции и от други малцинства?

- Трябва да има предавания, и говорим за етноси, които имат писменост и това е в цял свят. Може да има предавания, които предават проблемите на тези етноси и ние имаме такива. Но когато се говори за предавания на майчин език, винаги се има предвид нещо друго. Дайте да видим какви продукции на майчин език трябва да извадим, къде трябва да бъдат разположени.

- Какви идеи имате за нови обществени формати като "Голямото четене", например?

- Аз имам много идеи за такива предавания, но нека да видим каква е финансовата възможност. Защото всичките наши европейски обществени партньори почти всяка година вадят по два, по три големи обществени формати. Ще се обърнем за едно ключово партньорство към Би Би Си, като бих нарекла тази телевизия "майката на форматите", защото те имат най-много такива формати годишно.
Ще се обърнем за партньорство към канадската обществена телевизия, с които вече реализирахме формата "Големият избор".
Смятам, че откъм идеи за формати няма да има проблеми. Проблемът е дали ще можем финансово да ги обосновем.

- Една от идеите Ви е за разработване на интернет пространството, как гледате на предложенията властта да контролира мрежата?

- Аз съм против регулацията на интернет пространството, лично аз, като потребител. Но трябва да има някаква законова база от гледна точка на престъпност, на криминални прояви Но мислите и идеите на хората не могат да бъдат контролирани и затова това пространство е толкова силно навсякъде.

- Ще Ви помоля да припомните позицията на БНТ, когато Бойко Борисов разпрати писма до медиите с питане дали усещат натиск.

- Позицията на БНТ беше изразена от генералния директор на телевизията тогава Уляна Пръмова и тя беше, че натиск върху Българската национална телевизия не е оказван. Аз мога да изразя позиция като директор " Новини и` актуални предавания" и да Ви кажа, че най-малко може да бъде оказван натиск върху обществена телевизия. По простата причина, че тук журналистите вече имат лична, изградена съпротива срещу цензурата; създали са си една чувствителност от това, че БНТ винаги е обвинявана в някакви цензури поради това, че е държавна телевизия. Но като човек, работил непрекъснато в "Информация", Ви казвам, че дори и да има и най-малкия натиск, той не може да остане скрит. Вие щяхте да го разберете веднага. Точно, защото има такива мрежи като " Фейсбук", в които дори и да не беше официално казано от журналистите, щеше да бъде описано.

- Запознахте ли се вече с цифрите, разпространени на изслушването Ви в сряда (разбивка на това колко струва едно предаване "В неделя с" – бел. ред)?

- Те бяха дадени от една от кандидатките. Не мога да имам позиция все още, защото тепърва ще се запознавам с много и различни видове документация. Показаното тогава беше не документация, а информационната справка от различните дирекции.
Аз съм избрана днес (вчера – бел. ред.), не мога да направя и такъв подробен анализ. Но, ако трябва да направя това проформа, мога да ви кажа веднага отговора ми. Но говорим за един сериозен анализ спрямо цялата финансова ситуация на телевизията и спрямо предаванията.
Нека да видим трябва ли да имаме развлекателни предавания, в кои пояси трябва да ги разположим, колко от парите, които ни остават, трябва да са за развлечение. Всички съвременни обществени телевизии правят такъв анализ, това ще направим и ние.
Не искам да има позиция в моята програма, която да касае едно или друго предаване по мои субективни съображения. Но за да мога да взема решение за сваляне на едно предаване, трябва да чуя мнението и на програмния директор и на програмната комисия.

-Имаше ли реакции, след като заявихте още на изслушането, че ще поискате оставките на всички на ръководни постове в телевизията?

-Как да реагират? Смятам, че това е нормална практика, когато идва ново ръководство. Сигурно на някои не им е станало приятно. За мен е нормално да има нов екип. Вие не очаквате ли нов екип в телевизията? Аз мисля, че първо трябва да отговорим на зрителските очаквания, защото това е телевизията на зрителя. И мен ще ме боли да махна хора, с които съм работила толкова години и с които имам приятелски отношения. И аз ясно съзнавам това, когато идвам на този пост. Обаче телевизията трябва да стъпи на професионални правила.

21-вият шеф
Вяра Анкова е 21-ият директор в историята на БНТ. Съпруга е на бившия президент на ПФК "Левски" Томас Лафчис и е майка на четири деца – Яна, Константин, Хелена Мария и Натали. Казва, че иска да върне духа в екипа и че трябва да се промени отношението към БНТ.

Стр. 9

В БНТ: един поръчва музиката, друг – плаща

в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8

Властта се намеси и в медиите

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

Как да си направим мъжко списание

Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист www.ivosiromahov.com | 28.06.2010

Следя с интерес развитието на българските медии и напоследък забелязвам една много интересна тенденция – броят на читателите намалява, а броят на новите издания се увеличава. Стотици са незнайните рицари на перото, които напъват да оставят своята безсмъртна диря в славната история на българската писмовност.
Почти всеки ден на сергиите се появява нова медия, която гордо тръби: "От днес България вече не е същата! Ей сега ще видите как се прави истинска журналистика… Трепери, конкуренцийо! Ликуйте, читатели!"
Българската преса има амбицията да остави на идните поколения не просто вестници и списания, а модел за подражание, по който световните медии да взимат "равнис".
Особено интересен е процесът на създаване на мъжко списание. То се базира на следните задължителни елементи:

Името на списанието

Името трябва да грабва потенциалния читател и да го кара да се идентифицира с него. За нашите географски ширини най-подходящ е брандът "Пич". "Пич" – списание за истински пичове! А ако преливате от находчивост, може да го изпишете и с четворка – "Пи4". Яко, а?

Корицата

Трябва да е шарена, лъскава и на нея да е снимано провинциално момиче по цици. Напливът от млади жени, желаещи да си популяризират млечните жлези, е огромен, но за съжаление 99 процента от тях изобщо не стават за показване. Ала да речем, че сте се спрели на Ганка от Айтос – млада, амбициозна пръчка, която е готова временно да компенсира сексуалния ви недоимък, само и само да се появи на корицата на "Пич". Да "лъсне" гола, както обичат да казват журналистите с по-скромен умствен багаж.
И тъй, Ганка от Айтос е на линия. Закарвате я в някоя квартира, закачате един стар чадър върху лампата, за да прилича на фотостудио и я карате да се чепи във всевъзможни пози, докато я снима ваш приятел, когото наричате "звездния фотограф" Гошо Гошев. След фотосесията Ганка ви се отблагодарява, като ви демонстрира последните достижения на айтоската духова школа.
Снимките са готови, но трудното тепърва предстои. Сега ви трябва човек с голям опит в работата с фотошоп – да преправи кадрите, да изтрие стриите и целулита и в краен случай да направи колаж – например да комбинира циците на Памела Андерсън с лицето на Ганка от Айтос.

"Интро" от главния редактор

В началото на всяко мъжко списание трябва да има някакви мъдри тезиси от редактора. Айде да не са мъдри, но поне да са тезиси. Да звучат като златни зърна от съкровищницата на световната мъдрост, без които животът на читателя би бил лишен от всякакъв смисъл.
Главният редактор на мъжко списание най-често е комплексар недоебец, който пише уводния текст с хладен, високомерен тон. Посланието му е: ти, читателю, си много тъпо парче, обаче си извадил ебахти късмета да се родиш в една епоха с мен. И аз сега ще те светна кое как е.
После редакторът или преразказва надве-натри съдържанието на броя, с което обезсмисля по-нататъшното му четене, или пък разказва някой стар виц, понеже е чувал, че големите мъжкари имали чувство за хумор, хе-хе.
Редакторът на "Пич" винаги говори на читателите на "ти". Не че ги познава, но така е по-снизходително. Читателят трябва постоянно да усеща, че редакторът го превъзхожда и ако някога се срещнат не би му дал дори да му лъсне патъците.
До интрото се слага портретна снимка на редактора с поглед на леко отегчен разбирач. Присвитите му очи казват: хич не ми се занимава да ви пиша тука моите безценни слова, но ако не го направя, историята няма да ми прости.

Автори в броя

Някъде в началото на списанието драгият читател трябва да бъде запознат с авторите, сътворили тоя безценен брой. Идеята е те да бъдат представени като гении, които никоя друга медия не може да си позволи. Напишете нещо такова:
"КънчоТрънчев е блогър, популярен в цял свят. (Блогър е модерната дума за графоман). Убийствената му ирония не прощава на никого. Под ударите на безмилостното му перо са попадали личности като Димитър Бербатов, Барак Обама и Тони Стораро. Специално за "Пич"
Кънчо направи анализ на най-популярните видове силикон и кой е най-подходящ според зодията на мъжа, който ще го обарва. Чети на стр. 76."
Освен авторите, редно е да се представят и фотографите. Читателите няма как да знаят, че Гошо Гошев е гаражен пияница, чийто обичаен хонорар е шише евтина водка. Затова спокойно може да ги ударите с някоя дебела лъжа от сорта:
"Фотограф на звездите – така е известен в гилдията нашият приятел Гошо Гошев. Само той може да предразположи най-красивите жени в света да покажат всичко. Пред неговия фотоапарат са заставали кралици на красотата като Ева Херцигова, Наоми Кембъл и Цецка Цачева.
Разкъсван между многобройните си ангажименти в Милано, Ню Йорк и Париж, Гошев все пак намери време да отскочи до София за зашеметяващата фотосесия на Ганка, която изпоти обектива му- на стр. 89."

Небрежно интервю с кавър-гърлата

С триста зора на фотошопа снимките на Ганка са успели да придобият някакъв вид, с който зорлем да надървят полудял от хормони седмокласник. Проблемът е, че покрай снимките трябва да се смъчат и 20-30 реда интервю с кавър-гърлата, която е почти безсловесна. Повечето такива момичета не се притесняват да изпружат гениталиите си пред публика, но отговарянето на въпроси ги хвърля в дълбок смут и сковаващия ужас "да ни съ изложа".
Затова подходът ви към интервюираната трябва да е мек, дипломатичен, омайващ:
• Изглеждаш страхотно, Ганка! (На български правилното обръщение е "Ганке", но съвременната преса смята звателния падеж за простотия). Как го постигаш, пазиш ли някаква специална диета?
• Ми нье. Ям си сичку – мисо, плудуйе, зилинчуци. Многу убичам да си хапвам и сладичку – нйещу тортичка, сладулйед…
• Не пълнееш ли от сладко?
• Ми нье. Туй ми е от зодията – на тилци-те нищу ни им са липи. Така ми пиши в хурускопа.
• Има ли мъж до теб?
• Ми в мумьента няма. Имах приятил фудбулис, ма са раздилихми приди идин мьесец. Сига съм свубодна.
• Защо се разделихте?
• Ми щоту мноу ма ривнуаши. Викам му: чуйек, ни съ излагай. Аз съм мноу луда купонжийка. Убичъм дъ съ зъбавляам. Ма той – нье. И съ раздилихми.
• Какъв е идеалът ти за мъж?
• Ми рус, висок, румантичьен и да има чусту за хумур. Да ма разсмива – туй е най-важнуту.
• Какво е за теб романтиката?
• Ми да ма земи с бьентлиту, да ма завидье на ристурант, да вичерями на свьещи, да слушами Прислава.. туй е за мьен румантикътъ.
Така, интервюто вече е взето. Сега предстои най-тежката част от работата. Репортерът трябва да пресъздаде разговора така, че от него да струи неустоима еротика, която да надърви полуделия от хормони седмокласник.
Освен това авторът на интервюто трябва да изчисти всички диалектизми, щото е тъпо една секс-икона да говори селски, нали.

Светска хроника

Съдържа няколко новини, за които редакторът е взел дребен рушвет. В светската хроника задължително трябва да използвате следните изрази: "звездното парти", "блесна на коктейла" и "шушукаха запознати". Самите новини трябва да изглеждат така:

КУЛТОВ КЛУБ СЪБРА РОДНИЯ ХАЙЛАЙФ

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на новия клуб за фюжън-чалга и чилаут-кючек в столичния квартал "Враждебна". Сред гостите на звездното парти се открояваха Eвгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон със съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че слуховете за раздялата им са клевета, шушукаха запознати.

КРАСИВИ С КОЗМЕТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на луксозен магазин за козметика втора употреба в столичния квартал "Мусагеница". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон, който беше дошъл без съпругата си Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че в отношенията им нещо куца, шушукаха запознати.

НОВ ФИТНЕСЦЕНТЪР ВАЕ ЕЛИТНИ ТЕЛА

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на фитнесцентъра "Корави тъпи копелета" в столичния квартал "Обеля". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон. Съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна" дойде само за малко и бързо си тръгна. Това даде повод за различни шушукания от различни запознати.
Такива са основните правила, по които се прави мъжко списание в България. Опитайте! Желая ви успех!

Стр. 1, 9

Стоян Иванов, зам.-председател на медийната комисия в парламента: ВАЦ деформира вестникарския пазар

в. Република | 21.06.2010

- Г-н Иванов чу ли се гласът на представителите на медиите по време на дискусията за собствеността и свободата на печата, радиото и телевизията?

- Аз не зная дали това е била целта на дискусията. По скоро трябваше въпросът за изготвянето на нормативния акт да бъде поставен на масата. Относно мненията на представителите на медиите, аз забелязах, че те почти не се изказаха. Някои се включиха в края на обсъждането. Така че от тази гледна точка едва ли въпросната цел е постигната. Това, което стана ясно е, че се готви нов медиен закон и че той е от две части. От една страна е изцяло нов нормативен акт, а от друга ще има промени в законодателството, целящи максимално разкриване на слабостта на медиите и изваждането наяве на капиталите, с които се финансират. Това е хубаво, но| според мен е недостатъчно, защото е само една част от проблема.

- Като участник в дискусията Вие изразихте умерен песимизъм точно в графата за собствеността. Не е ли и сега ясно кои са собствениците на медии?

- Значи, че това е ясно и в момента, не е точно така, защото се отнася само за част от медиите. За друга се знае само формално кой е собственик. Но кой действително ръководи и как се финансира вече е друга тема.

- А тази тема как може да бъде изкарана на светло? Има ли въобще такъв механизъм, който ще бъде заложен в новия закон?

- Ето заради това бях умерен песимист да се слагат законови ограничения. В крайна сметка има начини те да бъдат ясни. Разбира се при максимално изчистен закон, ще бъде по-добре, от колкото при липсата му. Така че е хубава тази идея. Въпросът е дали е достатъчна. Ще ви кажа и нещо друго. Ето, г-н Петьо Блъсков по време на дискусията много правилно повдигна въпроса и аз напълно се солидаризирам с него: ако ще си говорим за коректност на медийния пазар, в никакъв случай не трябва да забравяме и създаването на медийния монопол. В закона трябва да има гаранция, че не е възможно едно лице или група хора да успеят да установят монопол, както се отнася и за рекламния пазар в медиите. Защото, в крайна сметка, информационните издания – особено електронните, както и вестниците, също се издържат основно от реклама. А тази деформация на рекламния пазар започна с влизането на ВАЦ в България. Сега господата от тази фирма са много обидени, че настъпва друга агресивна групировка. Но аз ще припомня на ВАЦ, че им беше страшно хубаво, когато деформираха и превзеха българския вестникарски пазар – не само централния. Спомням си, че във всички икономически активни райони на страната те създадоха местни издания и благодарение на това там този пазар направо беше унищожен с дъмпинг на цените на вестникарските продукти, с вкарването на големи приложения в двата големи ежедневника – "Труд" и "24 часа", без да се подаде цената на ракетата носител. Имаше обявяване на рекламни цени, които бяха умишлено държани по-ниски в приложенията.

- Тогава регулацията на самата реклама в медиите не е ли най-важното нещо?

- Ами регулацията на рекламата може да се осъществи по един единствен начин. Първо, задължително да има някакви правила до колко човек, който се занимава с реклама може да се занимава с издаването на медии или пък да има собственост в тях. И второ, което е много важно – трябва да се говори за различните видове концентрация, които биха могли да се случат на медийния пазар. Трябва да има ясни законодателни права срещу дъмпинга.

- Кога можем да очакваме този закон, който се готви от експертна група в Министерския съвет, да види бял свят?

- Аз го казах на дискусията, но не знам до колко е станало ясно на участниците. Мисля, че хората, които участват в тази работна група, а и колегите от медийната комисия в парламента, знаят, колко е добре, че се готви този закон. Същевременно е много лошо, че той засега се подготвя само от тесни експертни групи. Аз съм на мнение, че трябва само да се заложат основните идеи, а по-късно те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, включително и в парламента и комисията по медии. Засега не знам докъде са стигнали колегите. Дай Боже скоро време да видим този нормативен акт и тогава действително той да бъде подложен не само експертно, но и на широко обществено обсъждане – имам в предвид от хората, които са свързани с медиите и медийния пазар в България. Защото при предишните промени в Закона за радиото и телевизията се постъпи доста прибързано.

- Казвате, че идеята за такъв закон е добра, но не е ли закъсняла във времето?

- Много е закъсняла, защото пазарът беше деформиран, играчите вече са други. Сега е много трудно да се правят промени. Каквото и да твърдят колегите, включително и хората, които са по върховете на веригата на медийния пазар е ясно, че средата в България е деформирана.

- Това поправимо ли е?

- Няма непоправими неща, но аз го казах и на дискусията – в България има медийна гилдия по-принцип, но няма чувство за медийна общност. Надявам се, че представителите на този бранш да узреят до мисълта, че сегашната обстановка не е нормална. Всъщност ситуацията в медиите много прилича на тази в държавата. Играе се уж по някакви правила, уж има някакви закони, уж има някакви етични кодекси, обаче в крайна сметка основните играчи са на първо място, както и основните интереси и това определя голяма част от действията на медийния пазар. Това са основните проблеми, които ги има и в държавата. Съвсем естествено, макар и по различен начин ги има и в медиите. Налице са корупция, игра на мръсни пари т.н.

***
Стоян Иванов, е роден на 1 ноември 1962 година в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Бил е учител една година, а после е работил като журналист в различни издания. Занимава се основно с разследваща журналистика. Женен, има една дъщеря. След парламентарните избори през 2009 година влиза в парламента от листата на "Атака". В 41-то НС към момента заема и поста зам.-председател на Комисия по културата, гражданското общество и медии.
***
Кариера
През 1988 година Стоян Иванов започва кариерата си на журналист във вестник "Ком" Той е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки че Иванов е взел мнението и на двете страни, прокурорът решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, "удобно изгубено" от висшестоящите колеги на магистрата.

Стр. 9