в. Стандарт | Юлияна УЗАНИЧЕВА | 09.05.2011

Проект на вестника помогна на стотици граждани да започнат собствен бизнес

Европа избра "Стандарт" като трибуна, от която да популяризира програмите си, свързани със земеделието и развитието на селските райони. Европейската комисия хареса проекта ни "Реформата на Общата селскостопанска политика – нова визия за европейско земеделие" и даде картбланш за изпълнението му с европейско съфинансиране. Благодарение на проекта стотици граждани започнаха собствен бизнес с финансова помощ от ЕС. А това промени към по-добро живота на цялото им семейство. Оказва се, че парите от ЕС действително може да променят хода на човешките съдби. Половин година от страниците на вестника фермерите и желаещите да развиват бизнес в малките градове и селата се информираха за възможностите да го направят. Разказахме за парите, които се отпускат за земеделие, за направленията, по които се дават те, за проектите, които се финансират с предимство. Така беше улеснен достъпът на стопаните до европарите. В рамките на кампанията публикувахме 20 тематични статии, които популяризираха целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и възможностите, които тя предоставя на гражданите на Европейския съюз. Разказахме за зелената политика на Стария континент и за мерките, които взима Еврокомисията, за да гарантира добри изкупни цени за фермерите и разумни цени за потребителите в магазините. Благодарение на материалите, излезли в "Стандарт", много българи научиха за възможностите за развитие на бизнес на село с европейски средства и се възползваха от тях. В рамките на кампанията бяха проведени и три открити семинара, в които експерти по европейски плащания и проекти по Програмата за развитие на селските райони разясниха на над 300 души как да се възползват от членството ни в ЕС и да получат субсидии. Участниците в семинарите имаха възможност да дадат и собствените си предложения за реформа на Общата селскостопанска политика, които бяха събрани и връчени на евродепутата Мария Неделчева. Тя от своя страна се ангажира да отстоява най-градивните предложения в Брюксел, за да може те да намерят място в реформата на ОСП и да залегнат като правила, които ще действат след 2013 г.
В края на кампанията издадохме книжка за Общата селскостопанска политика с приветствие лично от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош.
"Стандарт" обаче не спря да се занимава с темите за развитието на селата и селското стопанство с приключване на европейския проект. На страниците на вестника непрекъснато се публикува най-важната информация за стопаните, а медията влиза и в различни инициативи, които помагат на българите да се възползват възможно най-пълно от възможностите, предоставени от членството на страната ни в Европейския съюз.

Стр. 23

www.vesti.bg | 04.05.2011

Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни изтече в "Уикилийкс"

"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.
Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.
Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество."
Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от "Уикилийкс" и Биволъ.
Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.
В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.
Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.
В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ.
Въпреки че някои малки независими медии оцеляват, обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие, пише Макълдауни.
На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.
Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.
Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.
Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – "Телеграф", е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 000 броя в събота и с около 60-70 хил. през седмицата.
Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.
Посланикът отбелязва още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.
Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, пише Макълдауни.
"Нова българска медийна група" наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.
Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.
В доклада й се отбелязва контраста с вестниците на ВАЦ – "Труд" и "24 часа", чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.
Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за "Труд" и "24 часа" не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.
С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват.
Редактори се оплакват, че по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.
Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.
В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.
Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с "Дума" (спонсорирана от БСП), вестник "Атака" и телевизия "Скат" (спонсорирани от националистическата партия "Атака")
Заради недоверието си в традиционните медии, българите се обръщат към жълтата преса
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен, че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.
Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.
Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.
Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за "Уикенд", в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.
Политиците са наясно как се играе тази игра
Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.
Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.
В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

Оригинална публикация

в. Нов живот, Кърджали | 12.01.2011

Новият издателски борд на вестникарска група "България" обявява конкурси за главни редактори на "24 часа", "Труд", "168 часа" и "Седмичен труд". Това обяви Любомир Павлов, президент на Издателския борд. Ще има конкурс за първи директор за интернет сайта на вестникарската група. Очаква се конкурсът да приключи до края на февруари.
Никола Пенчев и Зоя Деянова остават като изпълняващи длъжността главни редактори съответно на вестниците "168 часа" и "Седмичен труд". Тошо Тошев и Венелина
Гочева са предложили за изпълняващи длъжността главни редактори на "Труд" и на "24 часа" Никола Кицевски и Борислав Зюмбюлев и предложението е прието. Журналистът Борислав Зюмбюлев бе зам.-главен редактор. Той е съпруг на родената и израсла в Кърджали журналистка Паола Хюсеин. Тя също работи в "24 часа". Майка й и баща й са уважаваните от всички кърджалийци – педиатърът д-р Хюсеин и учителката Мария Самуилова.
Според Любомир Павлов рекламните приходи и тиражите на изданията на групата ще се увеличат. Изданията на групата може да станат едно по едно публични дружества, което да привлече допълнителни инвеститори, каза Огнян Донев, член на Борда. Тези, които се променят по-добре, печелят пред своите конкуренти. Ще използваме времето на депресията, за да сме най-добрите, когато започне икономическият подем, каза Донев. Тошо Тошев остава акционер в "Медия холдинг", като делът му малко се увеличава от досегашните 6 %. Той ще бъде и председател на Борда на директорите на "Медия холдинг". Венелина Гочева също ще притежава акции в "168 часа", добави Павлов. Съкращаване на журналисти в нашите издания няма да има, категоричен беше Любомир Павлов. Проучване на агенция "Медиана" показва, че вестникът с най-много читатели е "Труд", следван от "24 часа", "Телеграф" и "Стандарт". Сред младите хора "24 часа" е по-популярен, сочи проучването, добави Павлов.

Стр. 5

Оригинална публикация http://vestniknovjivot.blogspot.com/2011/01/24.html

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

в. Стандарт | 10.08.2010

Максим Бехар – един от основателите и акционерите във вестник "Стандарт", бивш първи заместник главен редактор на вестника от първия му брой до ноември 1995 година. Сега Бехар управлява PR компанията M3 Communications Group. Inc. и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.
Леко съм пристрастен естествено, но ми се струва, че "Стандарт" беше великото откритие на новата българска журналистика в началото на 90-те години. И затова имаше една-единствена причина – опитвахме се за говорим на спокоен, интелигентен и позитивен език точно тогава, когато читателите не го говореха, защото в България промените бяха хаотични, агресивни и често тотално неразбираеми. Изведнъж сложихме на вестникарските сергии приятно направен вестник, първия в България с цветни снимки, подреден изцяло, както го правеха нашите западни колеги тогава, и – със сигурност – първия, в който журналистите бяха задължени винаги да изискват поне две мнения по казуса, за който пишат материалите.
***
"Стандарт" беше първият вестник в България с изключително модерна компютърна система, от която почти никой не разбираше как се ползва и защо всъщност трябва да я ползва. Никой освен мен вероятно и няколкото инженери, които често обикаляха коридорите по августовски потни и напълно безпомощни. Пишехме стотици статии и понеже колегите често забравяха някоя и друга команда, те просто изчезваха и всичко трябваше да се пише отначало. Цялата тази загуба на време изнервяше всички страшно много и един ден срещнах няколко от колегите да идват на работа рано сутрин с пишещите си машини.
- Сори, шефе, но предпочитаме да заложим на сигурността. Тези компютри ни скъсаха нервите, просто ги уволни и нещата ще тръгнат.
Не можех да повярвам, че млади хора могат да се предадат толкова бързо. Тогава, без да кажа дума, се прибрах в стаята си, включих моя си компютър и написах заповед номер едно във вестник "Стандарт". Подписах я и я занесох на портиера.
Заповедта гласеше: "Забранява се внасянето на пишещи машини в сградата на вестник "Стандарт". Надявам се… все още важи!
***
Правихме още първите броеве на вестника, наистина полагахме големи усилия да сложим ред в една модерна система, каквато нямаше нито един вестник тогава. Беше твърде революционна – да не принтираме текстовете, а всичко да минава през нашите очи от екраните на компютрите. Едва накрая, вече коригирани и готови за печат, текстовете идваха или при Валери, главния редактор, или при мен за подпис. За по-лесно и прегледно, а и да е по-разбираемо, подписвах го с "max", така дежурният редактор веднага разбираше кой от двамата е подписал материала. Пък и беше логично съкращение от името ми, много хора и досега се обръщат така към мен.
Няколко поредни дни обаче материали, които подписвах за печат, не се появяваха на следващия ден във вестника. Бях страшно учуден и идния ден буквално влетях в стаята на секретариата да попитам какво става. Легендарният дежурен секретар Свилен, който надявам се и до днес да не е загубил чувството си за хумор, ме изгледа много сериозно и с присвити очи каза:
- Ами, шефе, виж сега, ти беше написал "мах" и аз естествено ги махнах, може още да са в кошчето даже. Другия път напиши "тур" и ще ги сложа във вестника…
Беше толкова абсурдно и в същото време вярно, че просто дадох кръгом, върнах се в стаята си и вече подписвах всеки материал с цялото си име. Случки като тези, сигурен съм, има всяко начало. На всеки вестник, на всеки бизнес. Далеч по-важно е обаче, че "Стандарт" не само оцеля през тези толкова неясни и борбени години, но стана един съвсем, съвсем пълнолетен и силен фактор на медийния пазар в България.
И понеже продължих след моите журналистически години да се занимавам с медии, и понеже съм един от тези, които на висок глас казват, че идва краят на печатните медии, сигурен съм, че "Стандарт" ще приеме и това предизвикателство и ще направи най-добрата онлайн медия в България. Просто е, само трябва случката със заповедта и забраната за пишещите машини един ден пак да се повтори… Сега вече по-друг начин и в други времена. Нали това искахме още в самото начало – "Стандарт" да налага стандартите.
Успех!

Стр. 21

в. Стандарт | 10.08.2010

Нямахме пари за парно, пишехме с ръкавици, живяхме в сауна

Новият етап от живота на вече пълнолетния "Стандарт" започна, както си му е редът, в нов дом. По-голям и по-хубав. От няколко седмици "Стандарт" си има къща. Тя е на улица "Мизия" 23 в София – на крачка от Военната академия. Това е шестият поред дом на вестника ни. Началото положихме преди 18 години в една бяла сграда от сглобени елементи на улица "Буная". На втория етаж бе разположена редакцията ни. Пространството бе толкова тясно, че планьорките се правеха в коридора, а фоторепортерите се бутаха в тясно ъгълче, по-подходящо за метлите на чистачките. Точно там обаче се роди първият брой. Голямото предимство на местоположението ни тогава бе в това, че в съседство се намираше ведомствената сграда на родния генералитет със стол на първия етаж. В онези гладни години, в които магазините бяха абсолютно празни, това си бе чист бонус.
Две години по-късно "Стандарт" смени адреса си. Отиде на ул. "Антим Първи" в някогашна лаборатория на МВР. Къщата обаче не бе топлофицирана. Така се научихме да пишем с ръкавици. И създадохме уникален начин за правене на вестник – на три места едновременно. Материалите се пишеха на "Антим Първи". По електронен път се пращаха на другия край на града – някъде в "Дружба", където се връзваха страниците. На трето място – в ИПК "Родина", пък съвсем независимо от вестника си живееше спортният отдел. И си пишеше своите неща. Колко време продължи това, вече е забравено. Но правеното на вестник на три места си е запазена марка на "Стандарт".
За първи път редакцията ни се събра под един покрив в ИПК "Родина". Офисът ни там бе от западен тип – всички в един нюзрум, разделен с прегради. Но с един малък минус – дневната светлина бе на светлинни години разстояние. Научихме се да живеем на луминесцентни лампи. И да виждаме слънцето само в почивните дни и през отпуските. След това минахме и през Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" – място, правено специално за редакции на вестници. Няма да е честно, ако кажем, че не сме се чувствали добре. Но по ред причини пак сменихме къщата. Отидохме "на покрива на града". Пет години живяхме на последните 4 етажа на бизнес център "Витоша". Лъскава сграда с модерна фасада, посрещахме гостите си на покрива, ходехме по син мокет. Но пълно щастие няма. При строежа някой сбъркал туй-онуй и тъмните стъкла, предназначени да пазят от слънцето и топлината, се оказали от сенчестата страна на сградата. Климатиците не се справяха. През зимата бе лято, през лятото – сахарски ад. Научихме се да живеем в сауна, но пък сменихме целия си гардероб.
Сегашния ни дом е на 5 етажа и си има всичко – просторни стаи, прозорци, които се отварят, врати, които се заключват. И разкошни тераси със зеленина, където да каним гостите си. Скоро на партера ще открием и книжарница. Единствената ни грижа е да щадим асансьора, който е капризен и от време на време отказва. Но пък дневните кросове по стълбите на петте етажа гарантират перфектните фигури на всички репортерки.

Стр. 22

Дарик радио, Витамин | 10.08.2010

Водещ: Десет и 43 минути, стана. Слушате „Витамин”, сутрешния блок на Дарик радио на 10 август, вторник. Денят в който един от любимите лично на мене в прегледа сутрин на печата, вестник „Стандарт” става на 18 години и по този повод, съвсем естествено е да се чуем с главния редактор на вестник „Стандарт”, г-жа Славка Бозукова. Здравейте г-жо Бозукова и честит празник!
Славка Бозукова: Благодаря ви, наистина благодаря за топлите думи, благодаря за всички пожелания, които днеска с разбира се Радосвет Радев получихме от Дарик радио. /…/
Водещ: Да.
Славка Бозукова: Да.
Водещ: Стори ми се, че прекъсна връзката, но тя връзката никога не прекъсва между нашите две медии.
Славка Бозукова: Да, така е.
Водещ: Ние работим…
Славка Бозукова: Имаме много общи неща, които ние… празниците са време, когато човек си спомня и хубавите и лошите моменти, но факт е, че както „Стандарт” така и „Дарик радио” ние сме две деца, които са родени от демокрацията и които по някакъв начин са нестандартните деца, които бяха родени за, в името на един по-добър живот, в името на развитие на тази демокрация. За това и много се радвам, че на този празник, отново сме заедно, както сме били заедно във всички кампании, които до сега сме правили съвместно.
Водещ: Да, ние сме на почти едни и същи години. Вие сте годинка по-големи. Ние сме само на 17.
Славка Бозукова: Да. Живот и здраве, догодина и на вас ще ви честитим пълнолетието, което си имам както хубавите, така и лошите страни.
Водещ: Това щях да ви питам, да. Какво значи 18…
Славка Бозукова: Защото сигурно сте видели на последна страница, в кръга на шегата разбира се. МВР ни издаде една лична карти, независимо от цялата драма с издаването на лични документи в момента, където тази лична карта на главния секретар ни каза, че трябваше да ни издаде още на 14 години, когато все пак се издават личните карти. Ние вече сме закъсня ли и биха могли да ни глобят. Но тя разбира се дава възможност вече да шофираме, да пием, да правим купони, но в същото време има и своята наказателна отговорност, която ако сгафим, може да се обърнем към Темида.
Водещ: Много е хубава наистина шегата на Калин Георгиев. На место снимка стои и хубавото заглавие, „Нова вълна милионери” нали.
Славка Бозукова: Ами да, това пък от друга страна за пореден път показва, че вестник „Стандарт” винаги е бил вестника на бизнеса, защото ние смятаме, че действително това всъщност, това са хората, които правят Брутния вътрешен продукт, които наистина в този кризисен момент, биха могли да ни изкарат от кризата. За съжаление това заглавие е доказателство, че бизнесмените предпочитат да си държат парите, като спестявания в банки, от колкото да инвестират. Което разбира се не е добре за нашата икономика.
Водещ: Не е, да. И още да останем в кръга на шегата, виждаме едно много кратко ясно и точно поздравление от шефа на ДАНС!
Славка Бозукова: Да, това използвам случая да благодаря на всички, които ни изпратиха поздравления. Те са както за „Стандарт” така и за многобройните читатели на вестника. За мене също беше много интересно това, че шефа на ДАНС ни поздрави. Което означава, още веднъж, че вестникът „Стандарт” е един изключително авторитетен и влиятелен вестник. Това което винаги сме се опитвали да правим и всичките мили думи, които чухме за нас, са един балсам за душата ни.
Водещ: Така е, така е. Г-жо Бозукова, да си пожелаем и за вбъдеще да работим заедно, както „Дарик радио” и вестник „Стандарт” в кампанията „Не сте сами”. Това няма как да не споменем съвместната ни кампания.
Славка Бозукова: Така е, наистина, това беше най-успешната ни кампания. Въпреки, че ние продължаваме да сме заедно в други различни кампании, които правим всяка Коледа с „Коледата безопасна”. Надявам се, че ще имаме много други възможности да работим заедно и аз наистина искам да кажа, че симпатизирам изцяло на радиото, което беше създадено малко след създаването на вестник „Стандарт”.
Водещ: Много весел празник ви желая на вас и на екипа разбира се, без който няма как да се случи!
Славка Бозукова: Разбира се, поздравявам всички колеги, настоящи, минали и бъдещи, които ще бъдат в „Стандарт”.
Водещ: Весел празник.
Славка Бозукова: Благодаря, подобно.
Водещ: Уважаеми слушатели, чухте главния редактор на вестник „Стандарт”, Славка Бозукова. Днес вестникът прави цели 18 години. Е време е за пълнолетие и за още по-сериозни успехи и подвизи на печатарския фронт и крозмедийния формат разбира се, както стана въпрос. Ние със „Стандарт” работим много добре, Дарик радио.

в. Пари | Николета ЦВЕТКОВА | 14.07.2010

Гражданско дружество "Информирани за европейските пътища" е фаворит за спечелване на поръчката

Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ) не допусна до отваряне на ценови оферти четири от участниците в конкурса "Публичност и визуализация" по Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР). Мотивите за отстраняването, както и изборът на изпълнител трябва да станат ясни до 6 август.

Участници

В надпреварата остават
"МАГ Адвъртайзинг" и "Информирани за европейските пътища". Рекламната агенция е представила оферта за 330 048.17 лв., а гражданското дружество, в което участва издателят на в. "Стандарт", предлага 149 527 лв. И двете цени са без включен ДДС. От АПИ обявиха, че критерият за избор на изпълнител е най-ниска предложена цена. Това прави "Информирани за европейските пътища" големият фаворит за спечелване на обществената поръчка.
Общата стойност на субсидиите по ОПРР за реализиране "публичност и визуализация" е 378 хил. лв. без ДДС. Спестените пари от "публичност и визуализация" може да бъдат насочени към финансиране на рехабилитация на пътища, обясниха от комисията.

Други процедури

В агенцията днес ще бъде подписан договорът за строителството на ЛотЗ от автомагистрала "Тракия". Това е участъкът между Нова Загора и Ямбол. За изграждането му беше избрана гръцката фирма "Актор". Тя спечели конкурса с предложената най-ниска цена от 111.6 млн. лв. без ДДС До няколко дни трябва да стане ясен и изпълнителят на строителния надзор за този участък. А началото на изграждането по план трябва да бъде поставено през първата седмица на август.

Стр. 13

Dnevnik.bg I Лили ГРАНИЦКА I 7.07.2010

Шест компании от рекламния и медиен бизнес подадоха оферти в търга за "Публичност и визуализация" на ремонта на пътищата по оперативна програма "Регионално развитие", съобщиха от агенция "Пътна инфраструктура".

Прогнозната стойност на поръчката е 378 хил. лв. Срокът за изпълнение е 16 месеца. Бъдещият победител ще трябва да организира информационно кампанията по програмата за ремонта над пътища за 300 млн. лв. Изискванията са за изпращане на прессъобщения, организиране на пресконференции и поставянето на рекламни табели и билбордове при реализацията на проекта.

"Стандарт нюз" заедно със смолянската "Микони" участват като гражданско дружество "Информирани за европейски пътища". "Микони" е собственост на Никола и Мирослава Шамаранови. Занимават се с производство на пътни знаци и табели. "Стандарт нюз" издава в."Стандарт".

"Маг адвъртайзинг" е една от големите компании в рекламния бранш. Неин президент е Красен Кралев. Компанията беше избрана за технически изпълнител за информационно обслужване на здравната реформа през 2001 г., като стойността на поръчката беше за над 830 хил. долара.

Друга голяма компания от рекламния бранш, която участва, е "Зенит адвертайзинг енд къмюьникейшънс", в която мажоритарен собственик е Добромир Дончев според регистъра ДАКСИ.

Оферта са подали и "БИК – Българска издателска компания", в която мажоритарен собственик е Антоанета Желязкова. Компанията издава в."Компютър" и списание "Софтуер и хардуер", има и собствена печатна база. През тази година участва в голям брой държавни поръчки за реклама.

Компанията за връзки с обществеността "Прайм тайм" също е подала предложение. Фирмата е собственост на Мила Попова и Марияна Цуцекова. "Прайм тайм" е представител в България на една от най-големите ПР мрежи в света – IPREX, която е основана през 1983 г. и обединява 68 независими ПР агенции от Европа, Америка, Азия и Африка.

Последният кандидат е консорцум "Европейско развитие", в който влизат фирмите "Радеа" и "Деа".

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-07 

Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят

Традиционният ежегоден празник за гилдията – медийният фестивал MEDIAMIXX, присъди наградите си за 2010-а на галапарти, което се проведе в градинката между ул. "Гурко" и "Раковски" в столицата. Генералният директор на БТА Максим Минчев бе отличен навръх рождения му ден заради срещите на българските медии по света. Димитър Митовски и bTV отнесоха "Златен чадър" за най-успешен медиен проект на сезон 20092010 за "Стъклен дом". Вестник "Стандарт" бе награден със "Златен чадър" за крос медия заради съчетанието на книжното тяло с дигиталния формат. Голямата награда за цялостен принос към медиите бе дадена на Иван Попйорданов. Изпълнителният директор на MEDIAMIXX GROUP и организатор на фестивала Георги Кузмов даде специално интервю за "Класа".

Господин Кузмов, поздравления! Въпреки кризата има фестивал.

За мен по-важното е, че събрах куража да го направя. Цялата идея дойде в рамките наистина на една седмица. Благодаря на Столична община, която ни подаде ръка. Партито по-скоро бе само реверанс към участниците, защото бяха свикнали 15 години вече да се събираме в Албена.
Всички сме зависими от икономическата криза. Въпреки това медийният бизнес продължава да се развива – очакваме процеса на цифровизация, нов Закон за радио и телевизия. В тази ситуация какво е най-важното за медиите? Животът си върви, независимо дали е криза или не. Новите технологии вървят напред. Аз съм човекът, който събира новите неща и среща хората, за да си говорят за тях – според мен това е най-важното. Колкото и да са ни критикували, че е нямало достатъчно бизнес в Албена, това е една среща, на която се случваха и сделки, подписваха се договори. Говореха на конгресите ни през последните две години изключително големи имена като създателя на "Уикипедия", Джими Уейлс, Марио Гарсия и т.н. Тоест MEDIAMIXX наистина е средище за медиите, а това, че сме създали много хубава обстановка за купон, винаги е било най-важното за мен.

MEDIAMIXX се развива. Да очакваме ли нови промени в организацията и провеждането му?

Да, аз смятам, че фестивалът трябва да бъде променен по някакъв начин. И според това, което обсъждаме с моите партньори от известно време, стигнахме до извода, че посоката, в която ще вървим занапред, се нарича крос медия. Тя много отива на нашето име MEDIAMIXX. Тоест медиите отново ще са заедно, само че състезателната програма ще бъде с друга насоченост. Тя ще бъде много по-модерна, защото ще говорим как една медия преминава в друга. Смятам, че оценяването само на радио-, телевизионни или шоупрограми вече е останало във времето. Идват нови категориите, нови са нещата, които трябва да се случват.
По принцип Би Би Си нямат интерес да участват, нито да спечелят някаква награда на Балканите. Но ако тук създадем един крос медия фестивал, в който наистина са новите дигитални форми – нещо, което все още не съществува по света, тогава нищо чудно те отново да се завърнат при нас.

Какво предстои на българските медии, очаква ли се концентрация на пазара?

Дигитализацията трябва да се случи. Но в целия свят процесът е труден, така че аз очаквам, че и при нас сигурно ще е така. Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят. Нормално е нещата да се окрупняват, по-лесно е за бизнеса по някакъв начин. Големите по-лесно оцеляват, малките – по-трудно. Печатните и електронните медии не могат да бъдат само печатни, нито само електронни. На преден план излиза т. нар. крос медия. Там медиите намират своите пресечни точки. Освен книжното тяло вече печатните медии трябва да правят и сайтове, които да пасват на книжното тяло, да не е нещо по-различно и да е едно цяло като медия. А това е и другата възможност да прочетеш един вестник на английски. Така интернет дигитализацията дава различни възможности в много посоки и пътища.
От какво имат нужда БГ медиите в момента – от още инвестиции, от регулация на пазара?
От Smart идеи… Защото както в рекламата има неща, които се правят с много пари, но има и неща, които се правят с много ум, с много идеи и те винаги са много по-симпатични. Крос медията е наистина нещо интересно. Хората по света говорят за него и аз искам да работя в тази посока, защото това за мен наистина е бъдещето – много платформи в една медия. Сега развитието ще бъде във всички посоки.

Стр. 20