в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

Информационна агенция КРОСС I Калина ПЕТРОВА I 23.07.2010

Няма значение кой ще бъде генерален директор на БНТ, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира

Светлана Божилова внесе жалба във Върховния административен съд по избора за генерален директор на БНТ и сезира главния прокурор на България Борис Велчев за груби нарушения на управлението на БНТ, разходване на средства по нецелесъобразност и безстопанственост в телевизията, научи Информационна агенция КРОСС. По повод на това разговаряхме с Божилова, която бе класирана на второ място след Вяра Анкова от СЕМ в конкурса за генерален директор на телевизията.

Г-жо Божилова, защо оспорвате избора за генерален директор на БНТ, какви нарушения на процедурата при избора има, според Вас?

Има много нарушения както по обявяване на конкурса, така и по неспазване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ. И тъй като Върховният административен съд всъщност се произнася по формата, а не по съдържанието на провеждане на конкурси, на практика констатираните факти са свързвани със съществени нарушения на административно-производствените правила, със неспазване на установената форма на процедурата в противоречия и несъответствие с целите на Закона за радиото и телевизия. Аз съм изброила всички конкретни факти.

Точно за какво е жалбата Ви, внесена в прокуратурата, за пилеене на средства ли става дума?

Жалбата, която внесох във Върховния административен съд, е от 80 страници доказателствен материал под опис към нея. Сезирах самостоятелно и главния прокурор.

Какви са данните за злоупотреби, с които разполагате за БНТ?

Аз съм човек, който уважава институциите и последната дума има прокуратурата и съдът. Но тъй като в тези документи, с които разполагам, има информация, която е в противоречие с декларираното и казаното на публичната защита от Вяра Анкова и от председателя на СЕМ Георги Лозанов, реших да сезирам прокуратурата. Налице са данни за практики, свързани с пилеене на средства, източване на средства, огромен бюджетен дефицит. Самата Вяра Анкова каза, че била член на Бюджетната комисия, само когато се отнасяло до Дирекция „Информация и актуални предавания", и че не е имала други участия в комисията. В документите, с които разполагам, а те са публични, фигурират заповеди на Уляна Пръмова, решения на Управителния съвет на БНТ, решения на бюджетните комисии, които искам прокуратурата по съответния ред да провери. Документите са ми предоставени от колеги вън и вътре в БНТ и аз съм длъжна като експерт да пазя в тайна информацията. Но гарантирам за валидността на тези документи, което личи от подписите , датите и входящите им номера. Така че първото нещо, което съм написала в жалбата си до прокуратурата, е, че по време на публичната защита председателят на СЕМ и Вяра Анкова са изнесли неверни информационни факти, което е много притеснително за мен. В тези документи има решения на Бюджетната комисия с подписа на седем души, председател финансиста Чапанов, както и на Вяра Анкова, включително и този на Димитър Цонев. В документите има данни за стойност на предавания, като започнем от „В неделя с …" и стигнем до „Референдум", до визуалната опаковка на БНТ, за огромни суми, които по никакъв начин не съответстват на стандартите на дейност не само в обществена, но и в частна медия. Един от най-фрапантните документи, с които разполагам, е протокол за решението през 2008 г., свързано със старта в „В неделя с…", където еднократният бюджет на едно предаване е 170 000 лева, като една голяма част от тези суми отиват към фирми вън от телевизията с абсолютно неправомерни размери от гледна точка на финансиране и ценообразуване на такива предавания. Ето защо една от антикризисните мерки в моята концепция за телевизията беше, че за 20 години обществената медия не създаде стандарти за час програма, независимо от сложността на предаванията и те да бъдат в съответствие не само с български, но и с европейски практики. Изключително много документи има, които можем да кажем, че визират Димитър Цонев в конфликт на интереси, тъй като той е създател на предаването „В неделя с …", водещ е на предаването, както и програмен директор на БНТ. Като такъв той е подписвал голяма част от тези документи. Притежавам документи за сключване на договори между БНТ и „Криейтив филмс". Сега един от управителите на тази фирма е член на Управителния съвет на БНТ. Става въпрос за пилеене на средства, за безстопанственост. Това са пари на данъкоплатците и в този смисъл, според Наказателно процесуалния кодекс. Аз съм задължена след като имам такива факти, да сезирам прокуратурата на Р България и да поискам досъдебно производство. Мотивите, с които съм сезирала главния прокурор, ще цитирам точно: „При подготовката на жалбата се запознах с информации за извършване на груби нарушения в БНТ чрез средствата за масово осведомяване. На интернет страницата на СЕМ са отразени дебатите от заседанията на СЕМ при срещата с пълномощниците на общото събрание на БНТ и етичната комисия преди обявяване на конкурса за предсрочен избор на нов генерален директор на 28 май 2010 г. Там също се съдържат достатъчни информационни данни за финансови злоупотреби с парите на данъкоплатците в БНТ. Ето защо съм убедена, че на основание член 208, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс при наличието на законни поводи, би трябвало да сте започнали разследване и да е образувано досъдебно производство за това дали са извършени и какви престъпления са извършени от длъжностни лица в БНТ. Едновременно с това изпълнявам задължението си на гражданин и длъжностно лице, участвало в конкурса и притежаващо тези документи, по член 205 от Наказателно процесуалния кодекс и Ви уведомявам незабавно, че в БНТ има документи за това, че длъжностни лица не са положили достатъчно грижа за ръководеното и управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и средства от държавния бюджет и от това е последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди за БНТ в особено големи размери. Ето защо се снабдих официално от мои източници на информация с част от тези документи, които приложих при жалбата си пред Върховния административен съд и прилагам и към настоящия сигнал".

Бихте ли конкретизирали забележките си към концепцията на Вяра Анкова?

Прави се нов закон, който е устройствен за обществените медии, а в концепцията на Вяра Анкова ахилесовата пета е структурата и организацията на управление на медията като обществена. В този смисъл много по-коректна е концепцията на младия екип, който е работил с Люба Колезич, много точно са изследвали структурата и управлението на обществени медии. При Вяра Анкова започват едни структури на продуцентска дейност, които не съответстват нито на практиките на обществени телевизии, нито и на зададените стандарти за управление и организация на дейността на обществени медии. При Канал 1 тя посочва няколко продуцентски центъра, като ги дели на външни и вътрешни продукции, говори за публично частно партньорство и за крос медия заедно с частен вестник. Като човек, който над 17 години се занимава с европейска медийна регулация, трябва да кажа, че точно този факт би трябвало да е стъписал СЕМ, тъй като в сегашния закон имаме много празноти. Той е не е устройствен за БНР и БНТ, т.е. не формулира ясно не само принципите, по които се избира генерален директор на БНР, БНТ и Управителния съвет, защото всичко се оставя в процедура на СЕМ, но няма яснота около организацията и управлението и начините и механизмите, по които се формира програмната политика. В този смисъл, ако в договора за възлагане на управление, който е трудов договор за генералните директори на БНР и БНТ, а СЕМ е работодател, регулаторът записа неща от концепцията, които са в грубо нарушение с европейски стандарти, би трябвало да бъдат сезирани европейски институции и за нарушение на принципите на управление на финансиране и формиране на програмна политика на обществени медии. Това аз го правя предварително поради простата причина, че за мен дори не е важно как ще се нарича генералният директор. Аз влязох в този конкурс, за да му дам прозрачност и публичност, да потърся легитимност и да видя дали след десет години СЕМ действа по същите механизми и начини, както когато аз бях член на Националния съвет за радио и телевизия, който предизвика най-голямата криза в БНР. Така че нещата са изключително сериозни и не опират до това кой ще бъде генерален директор, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира и какви ангажименти той поема, за да бъде БНТ обществена медия, работеща в полза на обществото и с парите на данъкоплатците.

Оригинална публикация 

в. Политика | Елизабет ДАФИНОВА | 23.07.2010

Вяра Анкова нито веднъж не изневери на първата си любов БНТ

В избора на новия генерален директор на БНТ миналата седмица нямаше никаква изненада. Чаровната дългогодишна новинарка в националната телевизия Вяра Анкова спечели от раз сърцата и на петимата членове на СЕМ. Много преди гласуването тя беше негласният фаворит за поста, а имаше и подкрепата на повечето от работещите в медията.
Няма да е пресилено, ако кажем, че животът на Вяра Анкова е минал в БНТ. Тя има 19-годи-шен стаж там и нито веднъж не е изневерила на първата си любов, макар че е получавала не едно и две примамливи предложения, включително и от чужбина.
Вяра Анкова е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1991 г. Още като студентка започва работа на "Сан Стефано" първо като преводач, после като репортер. Тя е една от първите водещи на сутрешния блок "Добро утро" заедно с Александър Авджиев, както и на съботно-неделните новини. А от 1994 г. става едно от най-популярните лица на "По света и у нас". "Била съм и чирак, и калфа, и майстор", казва за себе си известната новинарка.Най-голямото й изпитание като водеща на централната емисия е по времето на пуча в Москва. Тогава тя изкарва в ефир над 12 часа започва от 8 ч. вечерта, та до сутринта. Към 6 ч. само отскочила до вкъщи да се измие и пак се върнала.
Преди да започне своеобразният маратон Хачо Бояджиев само я попитал дали ще издържи, а тя без колебание отговорила "Да!" "Толкова бързо се сменяше информацията, че редакторите нямаха време да превеждат и само ми хвърляха листове с новини ту от Си Ен Ен, ту от руските телевизии. А аз съм на екрана и превеждам на живо", спомня си Анкова.
Единственият път, когато тя се разделя и то не напълно с любимата телевизия, е четиригодишното пребиваване в Гърция, поради ангажименти на съпруга й Томас Лафчис. Признава, че изборът, който е трябвало да направи между изявата в медията и семейството, е бил много труден за нея. Но и от Атина Вяра работи за БНТ като нещатен кореспондент. Тя е убедена, че в тази си роля е придобила най-много опит. "Когато си кореспондент, правиш всичко новини, аналитични материали, репортажи, имаш достъп до хората", казва телевизионерката. През 2004 г. се връща в България и по покана на шефката на БНТ Уляна Пръмо-ва поема дирекция "Информация". Вяра се оказва енергичен реформатор с конкретни идеи как трябва да изглеждат новините и е достатъчно решителна и амбициозна да постигне това. А има ясна визия, защото е изкарала две специализации като журналист в Си Ен Ен и Би Би Си. Факт е, че новинарските емисии на националната телевизия в момента са най-модерната и най-гледаемата част от програмата й.
Сега Анкова има възможност да продължи започнатата реформа в старата къща, в зависимост от финансовото положение, разбира се. И тя отново знае какво иска. При изслушването й от СЕМ тя разви някои от идеите си: БНТ все повече трябва да навлиза в интернет пространството, в социалните мрежи, максимална част от продукцията й да се качва в нета. Освен това трябва да се появят атрактивни сериали, филми, младежки забавни предавания и дори анимация родно производство. Сред приоритетите на екипния играч Вяра Анкова е и въвеждането на продуцентския принцип в БНТ.
Освен отличен професионалист, Вяра е и многодетна майка има четири деца, а заедно с втория си съпруг, бившия вратар на "Левски,, и президент на клуба за известно време, Томас Лафчис, общо пет. Двамата се запознават пак около новините. Той й се обадил да й благодари за изказана от нея от екрана точна прогноза 3:2 за мач на синия отбор. "Аз съм си левскарка от малка,,, не крие футболните си пристрастия новата шефка на БНТ.
Яна, която е на 24 г., е от първия брак на новинарката с художника Васил Анастасов. Томас също има дъщеря от по-раншен брак. Техни са 13-годишният Константин, година по-малката Хелена-Мария и Натали, която е едва на 4 годинки. Яна сега е студентка по журналистика в САЩ. Тя носи името на героинята от хубавата българска балада о"Даваш ли, даваш, балканджи Йово…". Единственият син в семейството е кръстен на бащата на Вяра. И той, като майка си и дядо си, много обича да чете, затова Анкова го нарича "разсеяният професор,,. По-малката му сестра е кръстена на най-добрата приятелка на Вяра Елена. Що се отнася до изтърсачето, докато го носела в утробата си родената новинарка сънувала, че намира детска гривничка, на която е изписано името Натали.
Вяра е работохоличка. Виновно признава, че прекарва повече време в телевизията, отколкото със семейството си. Но пък всяка свободна минута гледа да бъде с децата си. Води ги на кънки и да вземат книжки от библиотеката на Френския културен институт. Самата тя казва, че най-добре си почива с интересно четиво в ръката, дори предпочита хубавата книга пред хубавия филм. Иначе не обича да седи сама в къщи и да лети със самолет.
Младоликата дама, която иначе никак не е суетна и ходи без грим, навремето искала да кандидатства в НАТФИЗ и да стане актриса. Родителите й обаче я спрели. Тя сега едва ли съжалява за тяхната намеса.
Направеният избор я възнагради с професионално удовлетворение, кариерно израстване и сбъднати мечти.

Стр. 21

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36