БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150. 

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Разговор за медиите по няколко повода. 13 главни редактори питат в кои банки са парите на държавата. Това беше една обща петиция на Съюза на издателите в България, която беше разпространена и като че ли най-много адресирана до финансовия министър г-н Симеон Дянков. В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост се казва в това писмо. Малко по-късно по този въпрос с Галя Прокопиева, която изразява едно от мненията, свързани с издаването на в. Капитал.
В студиото е Александър Кашъмов, който е известен с програмата Достъп до информация и с него мнозина от журналистите са търсили нива на информация,з а които е било забранено да питат, тоест врати и щори, които са били спуснати. Доц. Георги Лозанов, новия председател на СЕМ, разбира се той даде достатъчно интервюта през седмицата, които говорят за един замисъл и част от въпросите могат да бъдат адресирани към него до колкото обществената медия има право да осъжда и своите собствени проблеми. Така да кажа аз от гледна точка на извинението към публиката, че ще занимаваме слушателите и с нашите камбанарийка. Но тъй като следя много внимателно вашите интервюта, г-н Лозанов, ще си говорим на вие, за да може да извървят думите по-дълъг път и да има време за мислене…
Георги Лозанов: Има време разбира се, от мен се очаква да поискат отговори тези въпроси..
Водещ: Едва ли вие вече има те завършен проект, до колкото разбирам. Сега, вие споменавате в интервюто си пред Дарик вчера, че колегите от телевизията били склонни към възможно сливане. Поне така високия мениджмънт с ключови фигури, които участваха в конференция.
Георги Лозанов: Дискусия.
Водещ: Тази дискусия, един репортаж от зала Мати показа един доста ограничен кръг от лица, които я бяха посетили. Стори ми се.
Георги Лозанов: Вярно е. Ограничен кръг. Така или иначе това е една идея, която сега влиза в публичността, започва да се обсъжда, тя не е предстояща пряко, тя е тема евентуално на промяната … на цялостната промяна на един закон за радио и телевизия, който още не е започнал да се пише. Така че единственото, което сме длъжни е действително да дадем максимална възможност повече да бъде обсъждана тази идея. Тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин. Ще спомена BBC, то е очевиден пример. Така че смятам, че в България в момента това ще даде много привилегии, включително и това най-после да … има един модел, който в някакъв смисъл от А и Б на чисто да конструира тези обществени медии, защото до сега те стоят под сянката на държавната медия, слабо реформирана е сферата.
Водещ: Тази идея обширна ли е във вашия съвет? Дали се радва на консенсус, така да се каже?
Георги Лозанов: Ами … аз пак казвам, тя няма все още институционална актуалност. Тя е в сферата на мненията, защото не е започнал да се пише такъв закон, няма такава група, която още да е ясно, която ще пише законите и т.н. Тази група и който се включи в нея ще има ангажимента вече институционално да и търси подкрепа. Аз предполагам, че си заслужава да бъде обсъждан. Тази дискусия впрочем не съм я организирал аз, ами самата БНТ беше организатор. Аз просто се включих и видях, че там идеята се посрещна с разбиране.
Водещ: Има едно съобщение, което изглежда важно. Че г-жа Пръмова няма да желае да изкара целия си мандат, а може би ще се оттегли по-рано. И веднага се хващам за тези думи, тъй като вие смятате, че при избора на генералния директор на двете медии ще се прокара линия, която да облекчи сливането, нещо подобно?
Георги Лозанов: Не. По-скоро се надявам, че при избора на генералните директори ще е важна една по-обща визия за това как се развиват обществените медии в България и как трябва да се развиват. Защото ние някак си излезе въобще темата за обществените медии, за хартата на обществените медии, за дълго от дневния ред на обществото. Вие сама сте участник и свидетел на това, че в предишни периоди това беше много важен акцент, много говорихме за това какво ще гарантира обществения характер на медиите, те такива ли стоят? Последните години по една или друга причина вероятно има по-важни неща, разбира се, тази тема беше избутана назад и на мен ми се струва, че сега така и така ще има конкурси за генерални директори, и е важно тя да се върне пред вниманието на обществото и обществото, колегията да направи един преглед на това какво се е случило до тук. Случило ли се е, посоката наистина ли е в утвърждаване на тези обществени медии, за да може това да бъде база, на което да се решават и конкретни кадрови въпроси като избора на генерални директори, защото ние знаем, че той винаги се свежда накрая до една персонална ,,, сблъсък и решение. Но зад тези персонални решения все пак стоят идеи – идеи за бъдещето на медията, това, което трябва да бъде, и аз винаги би било по-интересно идеята от персоната.
Водещ: За да бъде утвърдено и възприето, че обществената медия е такава по смисъла, по предназначението, по работата си, вие казвате трябва да се премине през един фонд за парите, които държавата дава от тях. Да кажем това е нещо лесно, което може да се уреди.
Георги Лозанов: Еми да, ама те 10 години от както има закон не се уреди.
Водещ: Но аз се боя, че периода, в който се избира директор обикновено е много ясен, за да се направи дисекция, че обществените медии не са такива заради характера на съвета, който излъчва директорите. Тъй като този съвет е политически по характер. Този съвет винаги изразява две напрежения – от страна на парламентарната … на действащото мнозинство и на президентската квота. И за това се боя за вашата роля, много се боя, че вие да кажем бяхте избран с 4 гласа против. Имате ли подкрепата на тези хора за проекта, с който се захващате?
Георги Лозанов: За проекта?
Водещ: Той съдържа много степени. Промяна на начина, по който се правят таксите, цифровизацията, скриването…
Георги Лозанов: Не, това което казвате като оценка за политическия характер на съвета през годините за съжаление до голяма степен е вярно, аз съм бил вътре и нямам особена причина да ви възразявам. Макар ч евсеки път в лично качество, когато стана член на съвета, се опитвам най-малкото чрез публичност за това, което правим и аз да бъда източника на тази публичност, до колкото ми е по силите, да обирам политическите му формати на мислене, ако мога така да кажа. И сега се опитвам да решаваме извън този на квотите фронт. И ето тука едно решение за удължаване на срока на конкурса например. Беше прието с консенсус. И в парламентарната, и в президентската квота, които присъстваха на взимането на това решение, го подкрепиха.
Водещ: Защо? Защо го подкрепиха?
Георги Лозанов: Ами защото наистина е важно преди да решаваме кой ще бъде директора персонално да проведем една обществена дискусия за това как се развива обществената медия, какви са идеите в тая посока и после да взимаме решение.
Водещ: Макар че вие на практика променяте условията в хода на един конкурс. Това е важен момент.
Георги Лозанов: Не условията, само срока.
Водещ: Само срока, но той ще притесни малко кандидатстващите, защото трябва да бъдат проучени за три дни техните документи и също така за принадлежност към Държавна сигурност.
Георги Лозанов: Как за три дни?
Водещ: Дните, които остават от подаването на документите до преслушването.
Георги Лозанов: Добре, това са детайли, но нека да кажа, че документите ще се предадат до 17 май, а пък съвета ще се произнесе на 28 или 29, така че не са малко дните. Още повече, аз предполагам, че няма да е гвардия от кандидати…
Водещ: Разбира се, много уважавам вашите намерения, както се казва, да намалите напрежението около политическия характер на съвета, това е във видимата, в публичната част. Но вие пружините там и силовите действия са безжалостни. Аз не мога да повярвам, че вие не сте имали нито един разговор с представители на ГЕРБ, с когото и да е от тях, с тези, които ви предложиха д а бъдете член на СЕМ.
Георги Лозанов: Аз имах разговори с представители на ГЕРБ в самия парламент когато ставаше избора, но те не бяха разговори, свързани с медиите.
Водещ: Ако до тогава не са разговаряли с вас бъдете сигурен, че ще ви потърсят. Имам предвид..
Георги Лозанов: Вижте, нека малко разчитаме на собствените си биографични ресурси. Аз мисля, че не за пръв съм на този терен, имам някакъв свой опит да с епазя от политически натиск, айде така да кажа, и се надявам, че той ще ми свърши работа и сега.
Водещ: Искам да ви посъветвам да бъдете по-резервиран, ащото горчивия опит говори, че политическите партии не променят намерението си чрез медиите да утвърждават положителното си его.
Георги Лозанов: Не се съмнявам.
Водещ: И също така да се разправят с противници.
Георги Лозанов: Не се съмнявам в това. Тук около конкурса за радиото даже още не е започнала така да се каже, не се е очертала картината. Още стоим в това… Фактически ние удължихме срока в момента, в който още не бяха подадени нито едни документи, което беше едно допълнително основание, че никого не поставяме в едно неравностойно положение. Тоест нека да … може да водим този разговор и аз искам да се води публичен разговор, това е мой приоритет, когато вече станат ясни кандидатите, тогава вече е много важно СЕМ да произведе аргументиран избор. Това ще е единствената гаранция, че този избор не е политически …
Водещ: И тогава ще бъдем единни с вас, че всичко си е по старому. От гледна точка на това, което си казахме, за характера, изразен в тази институция. Сега нека да чуем Уляна Пръмова, тъй като вие казахте, че тя е дала признаци така да се каже, че ще приключи по-рано..
Георги Лозанов: Че има такава възможност, хипотеза, да приключи мандата си тогава, когатто изтичат и мандатите…
Водещ: Добър ден, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова: Добър ден.
Водещ: Дали това съобщение не е преждевременно и на какво равнище сте обсъждали в УС или в други ваши срещи това, че може да напуснете поста на генерален директор по-рано от колкото той изтича. Впрочем кога е окончателния срок на вашия мандат?
Уляна Пръмова: Вижте, мандата ми изтича на 30 септември. Първо дали аз ще се оттегля по-рано или не е въпрос на мое лично решение. Ако говорим за обсъждане, аз съм разговаряла на тази тема и с УС, включително и в постоянната комисия на телевизията, така че всички, които трябва знаят за тази една възможност наистина. Тя е възможна. И защо е възможност, бързам да обясня. Накра яна май, тоест след около 1 месец изтичат мандатите на двама от членовет ена УС на БНТ. Не е редно мисля аз да предлагам нови членове на техни места, при положение, че мандата ми изтича. Така че УС ще остане в състав от трима души, не че той ще трябва да взима кой знае какви решения, но по принцип решенията му биха могли да бъдат оспорими. И втората ми мисъл е, че в телевизията наистина се налагат сериозни мерки във връзка с кризата, трябва да се взимат отговорни решения и няма защо тези решения да се отлагат за октомври месец, когато би трябвало да влезе в действие новия екип. Напротив, колкото по-рано той встъпи в длъжност, толкова по-добре. Защото кризата не търпи много отлагане. Мисля, че ако края на юли бъде избран директора, аз няма два месеца да стоя в кабинета си, нищо да не правя, той да чака от вън да му дойде времето. Просто за мен това не е нормално.
Водещ: Защо споменавате кризата? Какво общо има тя с националната телевизия? В какво състояние е институцията, до колкото можеха да се прочетат различни бележки или пък някои алармираха, че има причини да се треявожите.
Уляна Пръмова: Вижте, аз се тревожа и кризата има отношение към БНТ, защото тя е финансова криза. И тя е в следствие на големия дефицит, който налага сегашния бюджет и който наложи и миналогодишния бюджет на телевизията. Неслучилото се финансиране на БНТ и сливането на държавната субсидия като шагренова кожа довежда до невъзможност телевизията да се развива без промяна в това отношение и без нов закон, който бих искала да кажа, не трябв да бъде като досегашния. Тоест бездействащ закон, тъй като закона, който имаме в момента не се случи в най-важната си част – финансираната. За това се налага нов закон, какъвто и да е той, но той трябва непременно да подреди този механизъм, инструментариума, телевизията и радиото да се финансират като обществени медии, защото ние сме в парадоксално състояние, да бъдем на хартия обществени медии, които са стъпили върху държавна собственост. И които зависят изцяло и предимно от бюджета.
Водещ: Като споменавате собствеността нима мислите, че тя може да бъде преобразувана или продадена?
Уляна Пръмова: Аз не мисля нищо по отношение на собствеността, казвам каква е практиката в Европа, защото обществените медии и камерите, които имат са техни. В много страни и предавателите са собственост на телевизията и сградите, в които те работят.
Водещ: Не и в нашите, уви.
Уляна Пръмова: Да, при нас не е така, за съжаление.
Водещ: Това свиване на шеграна, за който говорите, какви темпове има, има ли опасност да се разорите окончателно?
Уляна Пръмова: Ами вижте, аз съм написала няколко писма и съм алармирала и МФ, и медийната комисия още когато се приемаше закона, сметките са ясни и прости. И телевизията без рефинансиране или промяна на финансирането няма да може да продължи така да съществува, защото тя е производствено предприятие, тук не става дума само да направиш съкращения на лимити и на командировки , нещо, което ние сме свели вече до санитарен минимум. Става дума за програма, която програма струва пари. Филмите струват пари, авторските права струват пари, спорните права струват пари. Производството на новини също струва пари.
Водещ: Каква беше реакцията на финансовите институции и по-скоро на…
Уляна Пръмова: Ами за сега няма реакция.
Водещ: Вярно ли е, че те са поискали от вас съкращения, около 5%?
Уляна Пръмова: Какво да са поискали, извинете, не разбрах?
Водещ: Съкращения, от финансовото ведомство са поискали от вас?
Уляна Пръмова: Не, те от нас не са поискали съкращения, те се налагат съкращения и ние такива сме направили възможно най-адекватните за тази ситуация. Аз не съм човека, който в края на мандата си ще съкрати половината телевизия, първо защото не съм убедена, че това е необходимо, второ защото смятам, че това няма да има икономически ефект. Вие сама знаете, г-жо Маринкова, че при нас заплатите са много ниски. Така че това няма да доведе до голям икономически ефект…
Водещ: Като имам предвид, че ви крадат звезди очевидно е така.
Уляна Пръмова: Точно така, когато на една звезда и дават пет пъти повече пари, тя мисли, мисли и най-накрая решава в полза на добрата финансова оферта.
Водещ: И сега нека обсъдим нещо, което изглежда много примамливо. Това е легатото между радиото и телевизията, колкото и това да се е случило в миналото. Как ви звучи един такъв брак? Защо , г-н доц. Лозанов казва, че това се радвало на одобрение от вашата колегия?
Уляна Пръмова: Радва не е точната дума, нито пък в цялата телевизия това е обсъждано. За това ще кажа какво е лично моето мнение от това, което съм наблюдавала и като европейска практика…
Водещ: Май не ви разбрах, обсъждано или не?
Уляна Пръмова: Не, не е обсъждано. Това е лично мое мнение, което ще кажа. Този брак, ако е брак по сметка, и се случи така, както се говори, че от него се очаква да се случи, има смисъл. Моите обаче лични опасения са, че един нов закон, в който ще разпише този брак, и не заработи този нов закон така, както не заработи и досегашния, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа.
Водещ: И ние заедно с вас.
Уляна Пръмова: Ами … как да ви кажа, и ние заедно с вас, естествено. За това казвам, че на теория ако от гледна точка на обединяване на администрация и разширяване на творчески потенциал и качването на един общ мултиплекс, това звучи на теория добре. Но практиката може би ще се окаже точно обратното.
Водещ: Заради пак казваме финасовите условия и проблемите…
Уляна Пръмова: И заради финансовите, включително и заради менажирането. Менажидането на две медии, които тепърва трябва да се съчетаят години след като това се е случило в Европа, изисква много голям опит, професионализъм и много добронамереност. Тук не става дума просто да дойдеш и да съкратиш половината хора и да смяташ, че това е реформа. Реформата не е само съкращение. И т6я обикновено е съпътствана и с необохдимост от финансов ресурс. И с огромна подкрепа от страна на държавата.
Водещ: Чия е идеята всъщност, кой има авторството на идеята за сливане на тези институции? Аз не си спомням кой пръв заговори..
Уляна Пръмова: Трябва да ви кажа, че нямам представа чия е тази идея и от къде идва. Тя витае отдавна, вие сама знаете това, чували сте го. И тя беше публично огласена от г-н Лозанов на тази дискусия в зала Мати, на която бързам да кажа, представителна или не, бяха поканени хора от БНТ, за да чуят проучването, което БНТ беше направила за своите програми и за бъдещото си програмно развитие. Така че тя засягаше изцяло и само телевизията. Но там просто стана дума за този бъдещ закон и за тази възможност, която в него се предвижда от тоя вид.
Водещ: И сега с каква последователност трябва да се решават проблемите при този дефицит на време?
Уляна Пръмова: Ами аз мисля, че последователността вече доста е забавена и доста объркана. И това е много сложно в момента, защото виждате при вас има избор на ръководство, в телевизията предстои след месец-два. Закона не е написан. И физически той не може да бъде приет до лятото. И всичкото това ме навежда на мисълта, че нещата ще се объркат, вместо да се оправят. Просто защото не са подредени във времето. И този закон можеше да се случи преди изборите на генерални директори на БНТ и на БНР.
Водещ: Сега, следва коментар в студиото, благодаря за вашето участие, Уляна Пръмова, генерален директор на националната телевизия. Доц. Лозанов, това усложнява нашата картина. Но смятате ли, че настоящия закон недостига, за да се уредят бързо проблемите на финансовото оздравяване на националната телевизия? От друга страна тук от административното ръководство ме задължиха да ви кажа, че радиото, за разлика от тази институция, е в отлично финансово здраве.
Георги Лозанов: Макар че СЕМ няма пряк надзор върху финансовото състояние на медиите, на обществените медии, това е работа на сметната палата, аз не мога да дам конкретни оценки критически или каквито и да е други…
Водещ: Да, но как ще избирате там директор ако всичко е в (?).
Георги Лозанов: В този смисъл избора на директор на телевизията ще е по-труден и ще има много повече акценти върху тази икономическа страна. Макар че и за радиото това не е маловажно, независимо от сегашното финансово състояние. Не е , защото така или иначе ситуацита е на криза. Тя се отразява на медиите, вярно по различен начин..
Водещ: Това би било едно неравенство, това означава.. нали разбирате какво би значиЛо едно сливане. Някой друг да плати сметката …
Георги Лозанов: Ние не говорим сега сметки точно в този момент. А говорим за принципно конструиране на един модел, който цялостно да промени въобще развитието на медиите. И както стана дума и от това, което каза г-жа Пръмова, нито това за съжаление е предстоящо, то минава през написан не е дори закон, нито както виждам ще стане много лесно като публичен консенсус, виждам че вече веднага започват съпротиви. Почва много да се говори за пари, а пък идеята в основата си е по-скоро свързана със защита на обществената функция и на обществения характер на медията, а не толкова на начин за финансово оцеляване на двете, които да се подпрат като къщичка едно на друго и така заедно…
Водещ: И едното и другото, вероятно.
Георги Лозанов: И едното и другото, но водеща в крайна сметка все пак е тази нужда от промяна на модела, защото каквото и да говорим, независимо, аз съм казвал много пъти, от персоналните възможности и усилия на много хора в тази медия, високия мениджмънт и пред микрофоните и пред камерите, това е една от най-слабо реформираните сфери през всичките тези 20 години. И тази реформа така или инак предстои, за да можем да престанем да ги наричаме държавни, включително и това, за което говори г-жа Пръмова, за собственост, за начин на управление на собствеността и да започнем най-после да ги наричаме обществени. Още повече, че аз съм сигурен, че в цялостен план във връзка с развитието на медиите, във връзка с един нов етап на комерсиализация и специализация, която комерсиалните медии идва, и от цифровизацията, дълъг е разговора и за това няма да го разгръщам, обществените медии все повече сами ще бъдат в собствената си ниша и все по-важни ще стават. За да изпълнят своя обществен характер, все по-малко ще стават другите политематични програми с обществен характер, каквито трябва да поддържа БНР и БНТ. Така че за мен е много важно най-после този модел да се случи. Всички рискове, за които говори г-жа Пръмова и които очевидно и вие имате предвид са налице. Въпроса е дали може да се направи такъв закон достатъчно убедително да преодолява тези рискове.
Водещ: Тази институция е била многократно жертва на подобно сливане, ако всъщност говорим за злополучния опит. Опита да се анализира..
Георги Лозанов: Е, вие говорите за (?) на радио и телевизия…
Водещ: А това води до..
Георги Лозанов: Това беше една шапка в повече, нищо не беше слято даже.
Водещ: И дори извода, че това никога не води до съкращения, а по-скоро до нови административни разточителства.
Георги Лозанов: Аз не мисля, че съкращението е най-важното нещо, макар че разбира се, че трябва и това да бъде структурна реформа в медията е необходима, в това няма съмнение. Но не такива преки прагматични цели. Да съкратим, да намалим бюджета са основните при строенето на този модел.
Водещ: Даже и да успокоявате, тази позиция обаче (?) деформира конформизъм. Страховете от подобни действия.
Георги Лозанов: А не, аз мисля, че конформизъм е затихването в и без това случилите се модели и нежеланието да бъдат пипани.
Водещ: Да, би било грозно да се каже,ч е никой не иска промяна, това е най-…
Георги Лозанов: Да, би било грозно и освен това надявам се …
Водещ: … любимата ни дума от прехода – реформа, нали така?
Георги Лозанов: Е то прехода е това – промяна. То лошото е, че не се случва и не се случва добре.
Водещ: Можем ли да огледаме общото състояние на медиите в България, тъй като ваша грижа, на вас следва тази чест и тази отговорнОст, да кажем каква е фазата, в която сега поглеждате към тях? Какво е положението в цялостната среда?
Георги Лозанов: Ами доста тежко е положението, в този смисъл, че много прилича впрочем на положението, в което аз влязох навремето в НСБТ, защото тогава имаше един развит пазар, радио-телевизионен, и особено телевизионен, кабеларки и прочие, които тепърва трябваше да влязат в регулацията, да започнат да отговарят на закона, да се включват в стандарти . и така, това вече е един мъчителен процес, а всичките политически и други аспекти,за които става дума. Има нещо подобно в цялата работа, защото всичките медии електронни, първо телевизиите разбира се, трябва да се пренесат в тази цифрова ера. До 2012 трябва общо взето да спре аналоговото разпространение на телевизионни програми в България, за да отговорим на европейските условия, тоест отново една цялостна промяна и то много дълбока. Ние като кажем цифрова обикновено ни се струва само технологичната страна, но фактически тя ще доведе въобще до други режими – на свобода на словото, на участие на аудиторията в правенето на програмите. И това не са клишета, това наистина ще са факти, само да започне да работи тази ситуация. По отношение на нея има съпротиви, има големи забавяния, така че ще стане много трудно. Заедно с това когато минават медиите по един нов ход, винаги тов е възможност да огледаме кой стои зад тях, кой ги прави и възможност за това да се търси прозрачност на този, който говори или който определя репертоарите на говоренето в ефира. И от тая гледна точка за мен тази ситуация е важна, за да се възползваме и за един друг тип прозрачност въобще на това как медиите се правят. Освен това има много силна комерсиализация, в телевизията особено, все пак я споменах, през целия преход, особено по- в началото, обществено-политическата проблематика, да я кажа така, беше продаваема. И частните медии от само себе си изпълняваха обществени функции, защото това беше изгодно. Сега това става все по-малко изгодно, по-скоро се отива към развлекателни реалити формати, чрез които да си защитят инвестициите, а пък същинската обществена проблематика остава върху плещите на БНР и БНТ.
Водещ: Тъкмо това исках да ви кажа, че ако има някакъв шанс коректива на управлението да се случи, то е тъкмо на територията на обществените медии, колкото и това..
Георги Лозанов: Така е и по закон.
Водещ: … защото в състоянието, в което са частните медии ние виждаме едно гърчене по посока на това кой плаща музиката. И освен това…
Георги Лозанов: Да, така е, макар че тази поговорка е много…
Водещ: Порочна, безспорно. Но вие непрестанно пледирате да се явяват частни продуценти в обществените медии, да имат право субсидиите на тези две медии да се отделят средства за обществено значими проекти. Как ще се преценява това?
Георги Лозанов: Не казвам частни продуценти, а въобще… към фонда, ако някой ден заработи тоя фонд дай боже, както е записано в закона, то и сега е записано. За да може да се компенсира това, че обществените медии играят на рекламния пазар, а същевременно имат и държавно субсидиране, е нормално частните медии чрез (?), които имат обществена функция да могат да кандидатстват пред този фонд.ще се преценява, този фонд ще има естествено своя борд, който ще разпределя средствата. И той ще има собствена компетентност и ще трябва да създава комисии, които да преценяват това нещо дали един проект си заслужава да бъде финансиран като обществено полезен, ако той е от частните медии. Но имайте предвид, че иначе винаги ще има сянката на голямата конкуренция, с това двойно финансиране, по отношение на частните медии, които пък единствено през реклами се финансират.
Водещ: Не завършихме разговора за националната телевизия, тъй като в него имаше елемент на нещо, което неотменно бързо трявбва да се извърши, какво ще предприеме съвета за финансовото узряване на институцията? Възможно ли е да помогнете?
Георги Лозанов: Аз не мога да си представя, че съвета трябва да върши някаква работа в това отношение, може да съдейства. И в този смисъл действително г-жа Пръмова с това, което предлага по-скоро да се проведе конкурса, за да има един директор, именно който трябва да направи една програма, за да излезе медията от тази ситуация. И тогава ние ако приемем тази програма и на база на него го изберем, естествено съвета според собствените си правомощия, те в това отношение не са много, ще стои зад него и ще му съдейства.
Водещ: Какви темпове давате за потенциалния закон за изработването му, давате си сметка, че не може да бъде…
Георги Лозанов: Не мога аз да дам темпове, този закон ще се изработва вероятно от МС и там трябва да се вземат тези решения. Аз искам всичко да стане бързо, аз вярвам, че ние може до 2012 да завършим цифровизацията. Но май съм единствения наивник, който твърди това.
Водещ: А възможно ли е да се предизвикат изменения в настоящия закон, за да се уредят тези замисли, които обявихте?
Георги Лозанов: Не, чрез никакви изменения това не може да стане. Това трябва да стане с един изцяло нов закон, написан на друга философия. Вижте, ние говорим за цифрова ера, този закон, който действаме, под всичките му кръпки стои едно тяло, създадено изцяло според логиката на аналоговото разпространение, ограничения ефир, тогавашнитеколебания и прочие.
Водещ: Трябва да ви информирам, че предстои конференция за цифровизацията, подготвена отдавна в националното радио идния месец. Но нека да прочетем отново, че вие удължавате срока, това е важно да се каже, и че организирате обществена дискусия, която ще се проведе на 4 май.
Георги Лозанов: Много ви моля, г-жо Маринкова, присъствайте, а и чрез вас да поканим вашите колеги на тази дискусия, защото наистина е важно да поприказваме за това как се развива обществената медия, особено радиото, тъй като сега предстои и конкурс.
Водещ: А по отношение на това дали отделните членове на комисията ще предлагат или ще номинират кандидати за поста на директор?
Георги Лозанов: Членове на комисията?
Водещ: На СЕМ.
Георги Лозанов: Не, той е направен по друг начин конкурса. Там не се номинира член, ами се кандидатства с документи в тези срокове.
Водещ: Има ли нещо друго, което трябва да си кажем по отношение на големите играчи на медийния пазар в България? Тема, която предстои да обсъдим и е свързана с новата медийна група?
Георги Лозанов: Аз само трябва да кажа, че действително разбирам логиката и смисъла на това искане в банките да се разбере как минават държавните пари, така да се каже, през тях. Защото може да се окаже, че освен чрез бюджета пряко, който финансира двете обществени медии, фактически чрез същия бюджет по друг механизъм се финансират и други медии. И тогава обществото много добре трябва да знае това.
Водещ: Това е вашата мечта, ако не греша. Частните медии да си получат своето от държавата.
Георги Лозанов: Не, аз казвам тука обратното. Че там трябва да стават ясни проекти, при абсолютна прозрачност, при видимост, при ясен резултат, та после като този проект се провали да бъде питан този борд – защо му дадохте на този проект субсидиране и т.н. А не невидимото финансиране.
Водещ: А не както е сега, изведнъж един невидим Голиат израства и всички се питат от къде има той толкова издания.
Георги Лозанов: Да. Отивам да поздравя Валери Петров за неговата 90-годишнина и със съжаление, че не мога да участвам до край в този разговор, благодаря за поканата.
Водещ: Пред вас е бъдещето в съвета.
Георги Лозанов: Да сме живи и здрави.
Водещ: Всичко добро ви желаем. 

в. Национална Бизнес Поща | 2010-04-26

На 22 април работната група за избор на старши експерт "Връзки с обществеността" на полигон "Змейово" представи номинираната от нея за длъжността Станимира Данева. Ваня Бухчева, клиничен психолог и участник в работната група, обяви, че кандидатурата на г-жа Данева е била единодушно предпочетена сред 16-те кандидати за поста. Предложението Станимира Данева да стане PR на полигона ще бъде изпратено до неговия началник полк. Сергей Марков. Ако то бъде одобрено, тя ще бъде назначена на тази длъжност с договор за 1 година и 6 месеца изпитателен срок. Работната група е представила на полк. Марков искане PR-ьт да бъде лично на негово подчинение и поне веднъж месечно да представя пред неправителствените организации информация за своята дейност.
Русокосата "връзка" на полигона с обществеността е завършила "Аграрна икономика" в Тракийския университет в Стара Загора. След това е защитила магистратура по публични финанси в УНСС, София. В продължение на 7 години е работила в системата на въоръжените сили като кадрови войник. Владее английски език. Има компютърна грамотност. Преди да се кандидатира за PR, е работила като технически директор в старозагорска строително-монтажна фирма.
Станимира Данева е омъжена, има едно дете.
На първата си среща с представителите на медиите от града на липите тя обяви, че основен приоритет в нейната работа ще бъде да се разкрие има ли изобщо някаква тайна около полигона в Змейово и кой в крайна сметка е замърсителят на региона. Аз съм майка и на мен не ми е безразлично това, което става. Надявам се и на помощта на цялата общественост, каза г-жа Данева.

Стр. 2

в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 2010-04-26 

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2 

БНР, Преди всички | 2010-04-26

Водещ: 20-те години на в. „Дума” ще започнем с цитат от рубриката „Ние пак сме тук” на изданието тази сутрин. Автор е Велислава Дърева. „За 20 години българската журналистика пожълтя съвсем, изгуби своя инстинкт за самосъхранение, днес пише обратното на това, което е писала вчера, за да пише утре обратното на онова, което пише днес. Без памет и без свян. Има един вестник, който не извърши тази измяна към журналистиката, това предателство към читателя, това престъпление към обществото въпреки. Въпреки всички неистови усилия, въжделения, мераци, помисли, подлости на твърде много персони и персонажи. Този вестник се казва „Дума” – вестникът, който пречи, който е неудобен, който е трън в дебелото око на всяка власт и камъче в нейната божествена пета. Който е свободната територия на българския печат, защото свободата не е нито трън, нито камък, а талант.” Ивелин Николов, главен редактор на в. „Дума”, член на НС на БСП е наш събеседник на 20-ата годишнина на в. „Дума”. Добро утро и честит празник! Пречеше ли „Дума”, г-н Николов и тогава, когато БСП беше на власт?
Ивелин Николов: Мисля, че да. Пречеше разбира се на тези, които се опитваха да упражняват властта некадърно, доколкото ги е имало. И казваше истини, които бяха неудобни на всички. Но това е типично за в. „Дума”, защото един основен принцип е истината на информацията, във вестника да има различни мнения и да има хора с позиция.
Водещ: По-трудно ли се прави сега вестникът на фона на наистина пожълтяването на пресата, което е очевидно?
Ивелин Николов: По-трудно да се прави не бих казал, по-трудно върви неговото разпространение, тъй като вестникът освен борба за чистота на словото и професионална журналистика, води и борба с фирми на разрпостранителския пазар, които очевидно се влияят по някакъв начин от новата диктатура и трудно се намира вестникът, и въпреки че го даваме на пълна консигнация, него го няма по павилионите.
Водещ: Верни ли са ви читателите, какво сочи вашата собствена социологическа проверка?
Ивелин Николов: Нашите изследвания, преди около 3-4 месеца имахме представително изследване за читателската аудитория, това е вестникът с аудиторията, която има най-голямо доверие на вестника. Знаете, някога се разказваха анекдоти за това, но за нас това е важно, че имат доверие в позицията на журналистите и в информацията, която имаме. Оказва се, че и вестникът с най-голям процент хора с висше образование в аудиторията, с най-много хора,ползващи Интернет. Мисля си, че въпрос на кауза е вестникът да бъде такъв, какъвто е.
Водещ: Поехте го в много труден момент, когато беше дори въпрос на оцеляване дали ще се намери кой да подкрепя финансово вестника?
Ивелин Николов: Да, не искам да си спомням за тези времена. Тогава, когато се случи, че новият екип започна да работи в „Дума”, вестникът беше на минимума на възможния тираж за всекидневник. Десетина души правеха всекидневник, което всеки журналист знае, че е невъзможно. Мисля си, че този момент е преодолян и настроението в колектива е много различно.
Водещ: Аз поне доколкото ми се налага да чета вестника ви професионално, забелязвам, че давате възможност на изява и на представители на мнозинството. Кажете обаче как успявате да осигурите място на толкова многото течения и идейни различия, които самата партия продуцира?
Ивелин Николов: Не е лесно, но така или иначе за нас всяко мнение, в което няма интрига или лична нападка и обида е важно. Ние имаме специална страница, в която пискаме различни мнения с различни възгледи. Така че някой път може да се забави някоя публикация, но в никакъв случай не я отказваме.
Водещ: Как бихте определил моментът, в който се намира сега, този настоящия, БСП. Днес отново темата е актуална във всички вестници с твърденията, че събира подписка, която да инициира извънреден конгрес за смяната на Сергей Станишев. Между другото във в. „Стандарт” се твърди, че вие, Кирил Добрев, Корнелия Нинова и Антон Кутев стоите зад тази подписка?
Ивелин Николов: Звучи несериозно. Не ми се иска днес да говорим за измислици. Вие правилно цитирахте днешния коментар на Велислава от първата ни страница. Очевидно много хора подмениха словото с ласкателство, лакейство и какви ли не измислици. БСП е в трудна ситуация, но всичко, което се случва около нея означава, че БСП е жива партия и че в нея има много хора с идеи за нейното развитие. Убеден съм, че при такъв интерес и извън БСП към партията тя има много силни възможности да върви напред. Времето е покаже. Тъй като все пак в БСП се произвежда политика и не се правят снимки пред камера.
Водещ: Това е интересен подход към случващото се в партията. Виждате ли обаче и хора от средите от БСП, които предпочитат снимките пред камера и публичните събития вместо това да работят за партията?
Ивелин Николов: Сигурно ги има, има ги навсякъде, но аз си мисля, че през последната година тези хора не са сред тези, които вземат решенията и определят политиката. За мен е важно на днешния ден, когато ние събираме своите почитатели в 19 ч в Народния театър, отново да си кажем, че четенето на „Дума” е гражданска позиция. Особено във времена, когато тотално се нарушава свободата в България. Мисля си, че е време гражданска позиция да вземат колкото се може повече хора.
Водещ: Между другото като казахте за свободата и за нарушаването й, винаги е актуална темата за закон за печата. Напоследък отново покрай новия председател на СЕМ Георги Лозанов беше припомнено, че такива намерения има. Как гледате на това?
Ивелин Николов: Аз си мисля, че идеята за етичен кодекс на журналиста е достатъчна и той няма нужда да бъде правен от законодателите. Той има нужда да бъде правен от журналистическата колегия. Може би закон срещу пошлостта всеки трябва да има в своята глава, тъй като в момента пошлост се появява не само от електронните медии.
Водещ: Да, то всъщност пошлостта няма как да я насочим към една конкретна професия, пък и понякога ние журналистите просто отразяваме тази пошлост и тя стига в медиите…
Ивелин Николов: Стига да не я създаваме ние. Вижте, очевидно нищетата и озлоблението и омразата водят и до някакъв вид естетическа нищета. Напоследък става все по-модерно и чалга телевизията, и чалга културата и чалга политиката. Нормално е обаче да има стожер. Българското в българина не е изчезнало, както човешкото.
Водещ: Надявам се това да е така. Въпреки че вие предпочитате да не влизаме в тази тема, аз все пак не мога да не ви попитам и за това. Това, което се случва в БСП по някакъв начин е уникално, защото ако в другите партии има някакви разделения, течения, те, да кажем, се превръщат в други партии. При вас обаче всички, които критикуват настоящото ръководство на партията, не се отделят от нея, а стават нейни идейни течения. Това някакъв специален социалистически феномен ли е?
Ивелин Николов: Той не е феномен от вчера, той е феномен още от 91-а година. Когато споделяш едни и същи ценности и имаш само спор по начина на правене на политика, нормално е тогава хората да търсят свобода на своето мислене и защита на позиции. Това, да кажем, е един от принципите пред колегите във френската социалистическа партия. Там една година преди конгрес всички, които искат да участват в ръководството, изготвят свои идейни течения и там се борят с платформи на конгреса. Нормално е. Така беше и 90-а, и 91-а в БСП за тези, които не си спомнят. Важно е разбира се спорът да бъде на принципна основа, а да не бъде за някакви лични интереси.
Водещ: Така ли изглеждат нещата в момента с появата и на новото гражданско движение на Татяна Дончева и със заявките, които дават левите? Принципно ли е?
Ивелин Николов: Различно изглеждат нещата. Винаги е имало хора, които спорят на принципна основа и хора, които искат да запазят мястото си в политиката. Движението на г-жа Дончева е едно от многото граждански движения. Аз самият членувам поне в три граждански движения. Не всяко едно от тях иска да променя политиката. По презумция от политологията се знае, че когато едно гражданско движение влезе в политическия процес,то даже без да е регистрирано се превръща в партия. Колегите от т.нар. ляво крило са хора, което очевидно имат идеи как да се води по-лява политика, досега не са формулирали кое политическо действие е по-ляво. Аз с интерес моля колегите от вестника да разговарят с тях, да търсят тяхното мнение. Те винаги имат място на страниците на вестника.
Водещ: Последно, вашата прогноза, извънреден конгрес на БСП още преди лятото или тогава, за когато е насрочен? Какви са настроенията, които…
Ивелин Николов: Конгресът още не е насрочен. Съгласно устава той трябва да се провежда всяка година. Аз си мисля, че най-вероятно конгресът ще си има своето заседание в началото на есента. Това е нормално. Предишният конгрес беше октомври. Така или иначе БСП има постоянно действащ конгрес и аз не виждам идеи защо трябва нещо извънредно да се свиква.
Водещ: А смяна на лидерските елити?
Ивелин Николов: Това може да го направи всяко заседание на конгреса. Въпросът е дали делегатите преценяват, че е необходимо. За мене в момента ръководството от седмица на седмица работи все по-ефективно. Да, искам ми се още повече и още повече действия, но не винаги това, което ни се иска е възможно.

БНР, Преди всички | 2010-04-26 

Водещ: На два вестникарски юбилея ще посветим минутите до 9 ч. Днес в. „168 часа” става на 20 години. Точно на днешната дата излиза брой 1-и на седмичника „168 часа”. Неговият главен редактор Николай Пенчев е сега наш събеседник. Здравейте и честито!
Николай Пенчев: Благодаря ви много! Благодаря и на вашите слушатели, които вероятно много от тях са и наши читатели, защото благодарение на тях ние съществуваме 20 години.
Водещ: Днес по принцип, ако мога да прогнозирам какъв е графикът на вашия вестник, вероятно не е много работен ден, или не?
Николай Пенчев: Напротив, при нас всеки ден е работен ден. При нас почивка няма, защото новините не спират. Знаете, че дори събота и неделя непрекъснато се случва нещо, така че няма ден, който да не е работен за нас.
Водещ: Сега каква част от тези 20 години са вашите във „168 часа”?
Николай Пенчев: Аз съм в пресгрупата от 94-а година. От края на 95-а година съм във в. „168 часа”, така че може да се каже, че доста от отдавна съм в него и в общи линии съм видял всички периоди и всички неща, през които той е минал, и съм станал свидетел на повечето от по-важните събития. А преди това като всеки нормален български гражданин съм си го купувал и съм го чел с огромен интерес.
Водещ: например за какво си спомняте сега? Аз мисля, че си спомням за един скандален начин, по който Волен Сидеров нахлу във вашата редакция? Сигурно и друго е припомните.
Николай Пенчев: Това, което аз си спомням, откакто аз ръководя вестника в последните две години са основно разследванията, които прави в. „168 часа” и нещата, които сега Бойко Борисов прави, прокуратурата, знаете голяма част от акциите, обвиненията към бившето правителство и т.н., всичките те, или поне почти всичките от тях са излизали като разследвания на страниците на в. „168 часа”. Като се почне от АМ "Тракия", за която ние писахме още доста отдавна, мине се през апартаментите, не знам дали си спомняте, които някои министри си бяха взели без пари с компенсаторки и т.н. Мине се през министрите, които отидоха за чужда сметка на олимпиадата в Атина, мине се през Вальо Топлото и още кой ли, кой ли не и се стигне до ерепетата, за които ние отново писахме как държавата не си взима дивидента от тях, и от там тръгна цялата тази работа. Но това, с което всъщност за мен самия през тези години е емблематично, това беше гласуването с чужди карти…
Водещ: Да, какво стана всъщност с тази ваша инициатива? Ние също сме работили по нея. Колко хора подкрепиха инициативата ви да бъде сезиран съдът в Страсбург?
Николай Пенчев: Ами инициативата да бъде сезиран съдът в Страсбург беше подкрепена от над 20 хил. човека. За жалост, в Страсбург не разрешиха започването на такава процедура, защото решиха, че ние тук сами трябва да си оправим тези неща. Но на мен мисълта ми беше, че на нас ни бяха необходими 9 години, за да се преборим с това нещо, което все пак показва, че може би, когато човек защитава една правилна кауза, в крайна сметка има някакъв резултат. Но през тези години на нас ни се наложи да се борим, дори в случая само с чуждите карти, с доста политици и с примерно трима или четирима председатели на НС, които се опитваха да ограничат достъпа ни до парламента, за да не ги снимаме как гласуват, и да ни набутат в разни кошаки. Обвиняваха ни, че нарушаваме едва ли не националната сигурност като показваме как депутати гласуват с чужди карти, за да се стигне до решението на Конституционния съд, което никой не зачете и те продължиха да си правят нещата, които си правят. И най-накрая да стигнем до тези пръстови отпечатъци, които един вид бяха въведени в парламента заради „168 часа”.
Водещ: Както се казва, заслужават си го това да им се случи на депутатите. Въпросът е обаче кога вашите разследвания ще хващат вяра и ще отиват в прокуратурата на мига, а не когато тези, за които пишете вече са станали бивши?
Николай Пенчев: Това зависи единствено от тези, които са в съда, в прокуратурата и в съответните органи. Не зависи от нас. Ние нашата работа сме си я свършили.
Водещ: Но вие като журналист как си обяснявате, че винаги това се случва постфактум.
Николай Пенчев: Ами в момнета наблюдаваме как нещата вече почват да спират да се случват постфактум. Но досега просто всички бяха така оплетени и свързани един с друг, че просто няма как да подемеш едно разследване от нашия вестни,к защото то вероятно в крайна сметка ще рефлектира или върху твоята партия, или върху теб самия, или върху някой, който е в системата, в която ти работиш. Просто, знаете сами, в България тези, които са на власт са в някакви страни взаимоотношения помежду си и в общи линии гледат много-много да не се закачат един с друг, защото ако тръгнат да се разследват взаимно не е ясно кой докъде ще стигне и в крайна сметка самите те ще пострадат.
Водещ: Смятате ли обаче, че сега е различно и готови ли сте да изваждате такива разследвания и за сега управляващите?
Николай Пенчев: Абсолютно. Ние не сме спрели да го правим. Това, което правителството прави, може би малко прекалено показно и гръмко, но дава надежда да вярваме, че този път трудът, който влагаме и усилията във всичките тези разследвания, защото това наистина е много голям труд и усилия, особено когато няма никакъв резултат, че този път наистина си заслужава това, което правим.
Водещ: Какво вече поглеждате към следващия брой? Какво би било интересно за вас, ако можете да се ориентирате по случилото се в събота и неделя?
Николай Пенчев: Ами очакваме няколко интересни разкрития покрай акциите на МВР. Може и нещо да се случи с разследването за Ахмед Доган. Очакваме да видим новата здравна министърка ще обяви ли най-накрая някаква конкретна програма, някакви конкретни неща. Та текущите неща, от които ние винаги сме се опитвали да обясним защо се случват и какво ще произлезе от това.
Водещ: Ако трябва в едно изречение да кажете какво представлява „168 часа”, какво би било то?
Николай Пенчев: Това е вестник, който пише верни неща.
Водещ: Николай Пенчев, главен редактор а вестник „168 часа”. 

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието!