БНТ мина Нова по рейтинг

в. Телеграф | Ася ИВАНОВА | 10.07.2010 

Покрай световното първенство по футбол БНТ мина по рейтинг през юни Нова телевизия, която до неотдавна дишаше във врата на bTV за първото място.
Проучванията сочат още, че о6що 37,61% от зрителската аудитория е предпочела да гледа програмите на bTV през юни. 15,76% са гледали БНТ, а 12.11% – Нова телевизия. Това показват данните за зрителския интерес на TV Plan/TNS. Жените се оказаха по-големи почитателки на турските сериали, отколкото мъжете им на футбола, тъй като именно теленовелите отново са най-гледаното нещо за месеца, по-предпочитани дори от мачовете. На върха на класацията за зрителски интерес се.нареждат сериалите "Листопад" и "Двама завинаги" на bTV. Въпреки че първата частна национапна тепевизия заема 11 позиции в топ 50 за юни, на БНТ 1 за пръв път се падат цели 31 позиции в тази класация. 30 от тях са за футболните срещи от световното първенство, а другата – за "Шоуто на Канала". В топ 50 Нова телевизия присъства само с едно излъчване на "Биг брадър фемили – лайв" и "Биг Брадър фемили -Истината". Първенец През месец юни bTV отново се оказва първенец във всичко. И при новинарските емисии, и в сутрешните блокове лема първата позиция. Късната емисия на "bTV Новините" е предпочетена от над 1 млн. българи. "По света и у нас" на БНТ е на второ място с 963 хил. зрители, а "Календар" на Нова телевизия – на трето, с 419 хил. Сутрешният блок "Здравей, България" пък на Нова е вторият по гледаемост в своя пояс през юни със 104 хил.зрители.

Стр. 55

Yahoo в света на медиите

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 10.07.2010

Компанията започва да проучва интересите на своята аудитория и създава новини, съобразени с тях

По време на летните олимпийски игри, проведени през 2008 г., онлайн порталът Yahoo решава да си направи експеримент: започва да следи и анализира кои са най-търсените думи и фрази около спортното мероприятие.
От тях става ясно, че едно от нещата, които потребителите искат да разберат, е защо плувците си взимат душ, след като излязат от басейна. В резултат се ражда текстът "Мистерията на къпещите се плувци", който се радва на изключително сериозно читателско внимание.
"Докато нашите конкуренти покриваха повечето от големите, сложни теми, ние се съсредоточихме върху истории, които бяха малко в периферията", разказва Джеймс Питаро, вицепрезидент на Yahoo Media, пред вестник New York Times. Това е така нареченият нишов подход към новините – попълване на дупки в покритието на новинарския поток от конкурентните медии. Именно той ще бъде в основата на новосъздадения блог на Yahoo, наречен Upshot, разказва Питаро.
В момента Yahoo изживява болезнена трансформация от чисто технологична компания към онлайн медия, която се изхранва от продажба на реклама, разположена върху нейните сайтове. Този процес, който продължава вече няколко години, започва да придобива все по-завършен вид. През първото тримесечие на 2010 г. се забелязват и първите позитивни резултати. Приходите на компанията се покачват с 1% до 1.6 млрд. долара в сравнение със същия период за 2009 г., а продажбите на банерна реклама растат с 20%. Освен това YahooNews е най-посещаваният новинарски сайт в САЩ за април с регистрирани повече от 46 млн. уникални посетители, сочат данните на уебанализаторите на Businessinsider.
Междувременно от начало на годината Yahoo събира екип от популярни журналисти, отразяващи политически, бизнес и медийни теми. Само за няколко месеца в него попадат имена като Джон Куук (работил в Gawker), Майкъл Калдерон (работил в Politico), Холи Бейли (Newsweek) и други. Начело на звездния отбор на Yahoo е 26-годишният Андрю Голис. Именно той е натоварен с тежката задача да събере екипа и разработи най-новия блог Upshot, който трябва да се разрасне по подобие на Yahoo Sports, съдържащ мрежа от блогове на спортна тематика.
Двамата редактори и шестимата журналисти, които вече списват Upshot, ще имат на своя страна ценен помощник – специален софтуер, който им показва кои са най-търсените думи в мрежата от сайтове на Yahoo. По този начин редакторите ще разполагат с още един инструмент за сверяване на часовника с читателските предпочитания. Търсеният краен резултат е симбиоза между модела на т.нар. ферми за съдържание, който изследват потребителските/читателските настроения, и качествена журналистика, която разполага с повече от видим подиум за изява, какъвто е новинарският портал на Yahoo.
"Това, което ни прави различни от всичките ни конкуренти, е нашата способност да събираме всичката тази информация (свързана с навиците на търсене на потребителите в мрежата от сайтове на Yahoo – бел. авт.)", казва Джеймс Питаро пред вестник New York Times. "Идеята за създаване на съдържание в отговор на нуждите на аудиторията е само един компонент от нашата обща стратегия. Но определено е един голям компонент", добавя той. Всъщност за "големината на компонента" свидетелства скорошното решение на Yahoo да закупи компанията Associated Content в сделка на стойност 100 млн. долара. Associated Content създава съдържание за сайтове от типа "как да…?" чрез голяма мрежа нископлатени външни автори.

Съдържание "по поръчка"

Не е тайна, че през последните няколко години печатните медии по цял свят имат един сериозен проблем – сриващи се приходи заради миграцията на аудиторията им онлайн. Проблемът е, че тази промяна в навиците на читателите води след себе си и намаляващи приходи от скъпа печатна реклама, които не могат да бъдат компенсирани от нейния по-евтин онлайн аналог. За момента това, което правят повечето стари медии, е да се появят и онлайн. Някои го правят механично, без разбиране за изискванията на новата среда, и по-скоро така се обричат на провал. Други имат по-избистрени онлайн стратегии, но както изглежда, за момента това не е достатъчно, за да запълни зеещата дупка в приходната част на бюджетите им.
Очевидно е, че ситуацията изисква нов подход. Когато говорим за новинарско съдържание, може да се каже, че Yahoo е пионер, използвайки данните от своята търсачка. Когато обаче става въпрос за неновинарско съдържание, първите иноватори са т.нар. ферми за съдържание. Това са компании като Demand Media и Associated Content, които плащат по 10-15 долара на хиляди свои външни автори, за да пишат кратки текстове на всевъзможни теми от типа на "как да нарежа домат", "как да поливам кактус" и т.н. Иновацията при тях се крие не толкова в самото списване на текстовете, колкото в определянето на темите, които да бъдат разработени. За целта Demand Media ползва алгоритъм, който извлича информация за най-търсените думи онлайн и за интересите на потребителите въобще. След това на тази основа се изготвят и самите теми, по които хилядите външни автори пишат текстове. За разлика от все повече затъващите вестници Demand Media има 200 млн. долара приходи за 2009 г.
Съдържанието, бълвано от "фермите", обаче едва ли би могло да бъде конкурентно на класическите медии, блогове и новинарски сайтове в този си вид. Затова и сега Yahoo се опитва да комбинира най-доброто от модела на Demand Media и качествената журналистика; да се използва информацията за интересите на аудиторията, за да могат редакторите и авторите да създават професионално новинарско съдържание, при това достатъчно популярно, за да бъде атрактивно и за рекламодателите.

Стр. 34

Мултиплексирай това

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 10.07.2010

Как ще работи цифровото разпространение на ефирните телевизии в България

До края на 2012 г. по закон България трябва да прекрати аналоговото излъчване на ефирните телевизии.
Електронните медии преминават към цифрово разпространение, защото то заема по-ефективно честотите и предлага по-високо качество на приемането. В долната инфографика обясняваме как работи цифровото тв разпръскване. Накратко, веригата се състои от три елемента. Телевизиите подават своя сигнал до оператора на мултиплексора
- устройство, което смесва сигнала от няколко телевизии в общ цифров поток (мултиплекс). Той се пренася аналогово или цифрово, по оптичен кабел, спътник или безжична радиорелейна мрежа до предавателите в страната. Те от своя страна излъчват сигнала до домашните телевизори с покривни антени. В България ще има общо 6 мултиплексора. Един от тях ще смесва сигнала на БНТ и БНР, а останалите ще работят само с частни ефирни телевизии. Едно устройство струва между 500 евро и достига до 20 хил. евро. Най-известните производители са Harmonic, Scientific Atlanta и Tanberg, последните две, придобити наскоро от Cisco. В България ще се използва стандартът MPEG-4, който позволява на
мултиплексора да смесва сигнала на 6 до 10 тв канала. Всяка телевизия има собствен MPEG-4 кодер в мутлиплекса. Могат да бъдат излъчвани 2-3 програми с висока разделителна способност (HD) и до 3-4 телевизионни програми със стандартна разделителна способност (SD). Правилото е, че с повишаване броя на програмите качеството на картината спада. Сигналът на всяка телевизия постъпва отделно в мултиплексора. За всеки работещ мултиплексор има един резервен (back-up). Устройството може да се намира извън сградата на предавателя, а връзката до него може да се осъществява през оптичен кабел, радиорелейна мрежа и сателит. Най-вероятно всички мултиплексори ще работят в София.

Стр. 33

При закрити врата и загасени лампи

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 10.07.2010 

При пълна тишина върви (и е на път да приключи) конкурсът за третия телевизионен цифров мултиплекс, известен и като "държавния". Победителят в него ще получи правото да разпространява програмите на БНТ и БНР след 2012 г. Съгласно стратегия за цифровизацията на ефира, приета още от миналия кабинет, същият конкурс трябваше да е приключил до края на юни. Това обаче не се случи, затова 9-членната комисия, състояща се от шестима експерти на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), двама на Съвета за електронни медии и от човек на ДАНС, продължи да заседава и през тази седмица. Освен при пълна тишина конкурсът се провежда съвсем нетипично – без предварително огласяване в медиите и без обява на първа страницата на сайта на организиращата го институция. Там в средата на март се появи единствено намерението на КРС да го проведе. След това органът даде срок фирмите, които проявяват интерес, да попълнят до края на април необходимите формуляри. После настана мълчание и КРС спря да дава каквито и да е индикации за следващите си намерения. Затова нито една медия не публикува ред, че такъв конкурс се задава и че той ще определи нещо много важно за държавата – името на фирмата, която след година и половина ще започне да разпространява БНТ и БНР до всички точки на България. Мълчанието беше прекъснато с появата на регистър, в които фигурираха имената на вече записалите се за участие в конкурса фирми. В същото време журналистите не разбраха кога и как точно председателят на КРС Веселин Божков е информирал всички потенциални инвеститори и дали всеки желаещ да участва е получил своя шанс. Въпреки че процедурата започна при "загасени лампи", впечатление прави краткият срок, който КРС отпусна за подготовка на документи – от 21 май, когато обявата се появи в Държавен вестник (следваха почивни дни, което направи така, че първият работен ден се оказа седмица по-късно), до 18 юни, когато всички папки трябваше да бъдат предадени. Скорострелният конкурс накара експертите да коментират, че комисията се готви да даде победата на играч, който разполага с инсайдърска информация и по тази причина е подготвил книжата си по-отрано. За участие все пак успяха да се запишат четири фирми – М-Тел, БТК, Ди Ви Би Ти и "Хану про". Измежду тях единствено "Хану про" вече бе участвала в първите конкурси, които КРС организира за частните мултиплекси. Нещо повече – латвийците не просто участваха, а и спечелиха втория, което им дава право да експлоатират след 2013 г. Три цифрови честоти, върху които ще могат да разположат по 10 тв програми. Преди това "Хану про" отстъпи в първия конкурс, в който победител стана словашката "Тауърком". Напоследък обаче все по-усилено се говори, че точно хора на "Хану про" работят по проекта на "Тауърком", чиято мрежа вече трябваше да е готова. След като стана ясно, че "Хану про" влиза в битката и за "държавния" мултиплекс, се чу, че гарант по финансовото осъществяване на нейния проект е Корпоративна търговска банка. Другото, което все по-усилено се обсъжда, са критериите за оценка на кандидатите, изготвени от КРС така, че най-доволен да остане един играч. Подозренията идват от изискването компаниите вече да притежават най-малко една цифрова честота, чрез която да разпространяват обществен оператор. Както вече стана дума, след победата си във втория конкурс през 2009-а "Хану про" вече разполага не с една, а с цели три. Обстоятелство, което е твърде възможно да изиграе решаваща роля в крайното класиране

Стр. 27  

Дигитализацията на медиите

БНТ, Денят започва | 10.07.2010

Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!

Телевизиите поискаха отсрочка за задължителната цифрова тв

www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация

Иво Инджов: Наблюдаваме медийно-политическа чалга

www.bgnes.com | 10.07.2010

Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.

Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

Гланцирана криза

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32

Тв водещи превзеха каравани и плажове

в. Труд | Иво АНГЕЛОВ | 10.07.2010

Хлопнаха ли телевизиите кепенци през лятото? Всъщност – не. Удариха го на сериали, а водещите – “избягаха".

Семейните взеха деца и съпрузи и отпрашиха за някое тихо и усамотено местенце, далеч от хорските очи. Несемейните пък са влюбени в големите и шумни компании, с които обикновено пътуват за някоя далечна дестинация.
Среден вариант е случаят на водещата на сутрешния блок на “Нова телевизия" Лора Крумова. Вече месец тя се разхожда по плажа на родното Черноморие под ръка с приятеля си, който е инструктор по сърф и сноуборд.
За да се скрие от любопитните хорски погледи, Лора е избрала малко известен частен плаж, където е паркирала …караваната си. Тя е запалена по къмпинга отскоро.
Всъщност приятелката й Галя Щърбева от новините на “Нова телевизия" е причината Лора да се влюби в летуването на открито. Преди няколко години тя за първи път къмпингувала в караваната на Щърбева и мъжа й, които са страстни почитатели на хипарските почивки.
“Много е романтично да гледаш залеза, а после и звездите под шума на вълните", разказва Крумова. На плажа тя ще остане два месеца и половина – до средата на септември, когато ще се върне на екран.
И докато Лора събира слънчеви лъчи, Витомир Саръиванов се поти на нейното място. За него почивка тази година няма да има.
Като дете водещата на обедните новини на Би Ти Ви Мариана Векилска също е била страстно запалена по къмпингите. Сега обаче предпочита да заведе децата си на почивка в планината. Любимата й дестинация е Родопите.
“Ваканцията за моето семейство вече започна. Бяхме за една седмица в малък семеен хотел над село Огняново край Гоце Делчев", разказва Мариана. Това обаче не е достатъчно. По-късно лятото тя заедно със сина си, дъщеря си и мъжа си – радиоводещия Симеон Колев, ще отмаря в закътан хотел в Пампорово.
Радетелката на референдумите Добрина Чешмеджиева от БНТ пък е любителка на пътуванията само в женска компания в чужбина. “Задължителен ритуал е морето само с приятелки", казва Добрина.
Тази година тя планира да замине за няколко дни за Италия където пътува най-често. Това лято почивката на Чешмеджиева ще е по-кратка, защото през септември заминава на специализация в САЩ.
Бившият колега на Доби от БНТ Виктор Николаев не издава къде ще ходи на море. Също като Ани Цолова и Юксел Кадриев той предпочита да запази мястото на почивката си в тайна.
Фолкпевицата Камелия, която отскоро се подвизава като водеща по ТВ7, е почитателка на българското Черноморие. Но на закътаните и диви плажове, където може необезпокоявано да релаксира.
Това си има обяснение. “Когато ходя на плаж, винаги се пека без дрехи. Избирам места, където няма хора и не съм почитателка на нудистките плажове", разказва водещата на “Споделено с Камелия". За пръв път тази година изпълнителката няма да се включи в лятното турне на “Пайнер" и ще използва точно това време, за да си подари ваканция.
“Ще опитам да съчетая почивката си с участия в дискотеки по морето. Един ден ще работя, два ще релаксирам", разкрива певицата. Тя вече “загря" за ваканцията, като отскочи до гръцкия остров Тасос, където отново съчета забавленията с професионалните ангажименти. Вече на родна територия Камелия си обещава да пие леки цветни коктейли и да хапва риба.
Водещата на телевизия “Планета" Симона Първанова в момента се наслаждава на почивката си на гръцкия остров Корфу. Там тя овладява ритъма и движенията на традиционния местен танц потамаки, който се е превърнал в новото й хоби.
“Тук всичко е страхотно. Има много екзотика, огнени залези, романтични нощи, вековни маслинови горички, аромат на портокали, лимони и цветя във всички цветове на дъгата и златисто-пясъчни плажове", сподели пред “Труд" Първанова. Водещата разказа още, че е останала впечатлена от Старата и Новата венецианска крепост, както и от църквата “Св. Спиридон".

Стр. 22

Христо Мутафчиев, шеф на Съюза на артистите в България: На БНТ не й трябва парашутист

в. Стандарт | 10.07.2010 

Човекът, който ще ръководи БНТ, трябва да бъде оперативен и да умее да рискува. Да не се притеснява да провежда оптимизация, тъй като всички знаем колко тромава структура е тя, колко е раздут щатът й и през колко дирекции и служби трябва да се мине, за да се случи едно предаване.
Нужно е новият генерален директор да прави телевизия с поглед, обърнат повече към обикновения човек, да има повече култура и информация, интересуваща младите. Трябва човек с авторитет, а авторитетът се гради с иновациите. Нужна е личност с познание за телевизията отвътре, не парашутист или политически кадър. И естествено добър мениджър. Сред имената на кандидатите моят избор е Вяра Анкова.

Стр. 13