в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 19.01.2011

Няма сигурна рецепта за разработването на успешен и печеливш онлайн проект. Дори най-добрите идеи може да бъдат спрени от напълно непредвидимия интерес на потребителите, което доведе до тенденцията от последните десет години за създаването на множество и разнообразни сайтове. Quora e един от тях. Замислен като сайт за въпроси и отговори, той в момента има два много силни коза за успеха си – голяма инвестиция и ноу-хау на двама от топпрограмистите, създали Facebook. Но дали те ще се окажат достатъчни за успеха му, тепърва времето ще покаже.

Летящ старт

Quora успя да стартира особено бързо – половин година след създаването на идеята за него. Сам по себе си това е един впечатляващ резултат, тъй като подобни проекти отнемат и до три години за разработка. През януари миналата година беше пусната затворената му бета тест версия, а през лятото и окончателната версия на сайта. Това, което го отличава от многото други подобни сайтове, е затвореният му тип. За достъп до Quora е нужна регистрация, която от своя страна изисква покана от вече регистриран потребител. Системата е аналогична на използваната от Facebook в първата година от съществуването му.
Приликата със стартовия модел на най-голямата социална мрежа не е случайна. Създателите на сайта са Адам Д’Анджело – бивш директор “Технологии" във Facadam-d-angelo-quoraebook – и Чар-ли Чийвър, бивш инженер и мениджър във Facebook. Те много добре знаят, че ексклузивността и затвореността водят до повишен интерес, което е критично, при положение че Quora се състезава с няколко много силни сайта, сред които е и Yahoo Answers.

Технологията

Идеята на Quora е да се събере критична маса от тесни специалисти по колкото може повече въпроси, които да отговарят на всяко запитване в сайта. Процесът по набирането е протекъл по време на затворената бета версия. Специалистите не получават заплащане, но за мнозина това е лесен и удобен метод да направят реклама на услугите, които предлагат, и бизнеса си. В същото време мнозина са готови да споделят своите познания напълно безплатно в името на подобряването и полезността на уеб съдържанието.

Почти като цензура

За разлика от повечето Q&A сайтове Quora се опитва да наложи контрол над хората, даващи отговор. На пръв поглед това прилича на цензура, но всъщност не е. Всеки може да попита за всичко, колкото и идиотско и лишено от смисъл да изглежда, важното е, че на въпроса му ще се отговори колкото може по-професионално и изчерпателно. Именно това е един от основните козове на Quora в борбата им с конкуренцията и шест месеца след пускането на сайта изглежда, че работи. В момента аудиторията и популярността му растат буквално с часове, ка то темповете са сравними мощния пробив на Twitter през 2008 г.

Различно и положително

Другите позитиви на сайта са изключително удобният и лесен за усвояване интерфейс, възможността за импорт на данни (информация, приятели, теми на интерес и т. н.) от Facebook, Twitter и Gmail. Отличната организация на темите и въпросите и опциите за постоянно развитие и подобряване на платформата, както и възможността на даден въпрос да ти отговори конкретен потребител.

Бъдеще

2011 г. ще бъде показателна за Quora. Амбициите на създателите му са да достигнат по популярност титаните Google, Facebook, Twitter, Wikipedia и Yahoo!. Със сигурност в САЩ, където има създаден навик за ползването на Q&A сайтове, това ще се случи бързо, но останалата част от света е под въпрос. Инвестираните до момента 11 млн. USD са напълно достатъчни за 15-те служители на компанията да реализират идеите си, но в същото време са и заявка за провал на идеята. Историята е показала, че когато корпоративните интереси започнат да диктуват политиката на произволна интернет медия от самия й старт, тя губи популярността си със същата скорост, с която я е натрупала.

Стр. 18

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 19.01.2011

51% от българите активно ползват интернет като източник на информация, а 52% от тях вече не четат вестници

С 13% за три години са се увеличили българите, които гледат цифрова телевизия. Това показва социологическото проучване на агенция MBMD за развитието на медийния пазар у нас. То е проведено в края на 2010 г. сред 1213 респонденти в цялата страна. Ако през 2007 г. едва 10% от населението са гледали цифрова телевизия, то през изминалата година те вече са нараснали на 23%. "Това означава, че вече около 600 хил. от домакинствата у нас предпочитат цифровата телевизия, макар тя да е по-скъпа", каза директорът на социологическата агенция Мира Радева. За сметка на това ползвателите на ефирна телевизия рязко спадат – от 32% през 2007 г. на едва 18% в края на 2010. "Само крайно бедните хора и тези, които не се интересуват от телевизия, вече ползват ефира", коментира Радева.
Кабелната телевизия също губи позиции спрямо цифровата, сочи проучването. 53% от българите в момента ползват кабела като средство за приемане на телевизионен канал. Преди три години те са били с 5% повече.
Възходът на нишовите канали
Още една любопитна тенденция се наблюдава в проучването на MBMD за развитието на медийния пазар в България. Свирепата конкуренция между две от най-големите телевизии у нас – bTV и Нова тв, вече се размива. "Предпочитанията на зрителите все по-осезаемо се насочват към специализираните филмови и спортни канали, както и тези, които излъчват документални научни поредици", коментира Мира Радева. Например телевизия "Диема" е предпочитана от 20% от зрителите. bTV Cinema също набира скорост. Тя е любима на 16% от българите.
И все пак най-гледаната телевизия си остава bTV. Тя е предпочитана от 91% от българите. "Профилът на аудиторията й обаче като че ли се промени през годините. Ако през 2007 г. я предпочитаха повече младите, сега тя е най-гледана сред хората над 60 години", коментира още директорът на MBMD. Според нея това се дължи преди всичко на турските сериали, които телевизията започна да излъчва. След bTV в класацията на най-предпочитани телевизии се нарежда Нова тв. Тя е любима на 70% от българите.
Инвазията на интернет
С 15% са се увеличили ползвателите на интернет, сочи още проучването на MBMD. Ако през 2007 г. те са били едва 34% от цялото население, в края на 2010 г. вече са се повишили на 51%. Проучването посочва още, че 91% от хората, които ползват интернет, сърфират в мрежата всеки ден или най-малко 2-3 пъти в седмицата. "Това означава, че хората, които веднъж започнат да ползват мрежата, се пристрастяват към нея и остават лоялни нейни клиенти", коментира Радева. За сметка на това процентът на хората, които не четат вестници, рязко се е покачил през последните три години. През 2007 г. 31% от българите не се интересуват от пресата, а в момента те са 52%. Въпреки че аудиторията на печатните медии намалява, вестниците "Труд" и "24 часа" остават най-предпочитаните всекидневници.

Стр. 14

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

Нова Добруджанска трибуна, Добрич | 20.01.2011

Над хиляда души работят по организацията на стартовете от Световната купа по ски-алпийски дисциплини за мъже в Банско в края на следващия месец. Пиринският курорт ще приеме две състезания от календара на ФИС на пистата "Бъндерица" – суперкомбинация (един манш супергигантски слалом и един манш слалом) на 26 февруари и специален слалом ден по-късно.
"Много работа е отхвърлена от организационния комитет. На финалната права сме. Над хиляда души са ангажирани за проявата. Всички дейности, които трябва да бъдат извършени по едно домакинство на Световна купа по ски, са много като брой и обем. Някои хора си мислят, че е лесно, но детайлите и изискванията са наистина много. Непрекъснато сме в контакт с ФИС. Те държат всичко да бъде перфектно. Вярвам, че ще се се справим на ниво", обясни председателят на БФСки Цеко Минев.
Община Банско ще се грижи да охраната и сигурността на гостите и състезателите. За този цел са ангажирани допълнително 15 полицаи, а ако се наложи, бройката на служителите на реда може да бъде увеличена. Доброволци пък ще оказват необходимата помощ на гостите на Световната купа в градчето. Община Банско също така ще организира и съпътстващи мероприятия – концерти, културни събития и фестивал на банската кухня.
Продажбата на билети за стартовете от Световната купа стартира на 1 февруари, като във финалната зона на пистата ще бъде изградена специална трибуна с около 5 хиляди места. Пропускът за един ден с включен транспорт (лифт или автобус) до пистата е 35 лева за възрастни и 20 лева за деца. Двудневен билет с транспорт е с цена 55 лева за възрастни и 30 лева за деца.
Ще има и четири обособени зони за правостоящи, които ще бъдат безплатни. На този етап на писта "Бъндерица" има сняг и тя е годна за каране. Съоръженията за изкуствен сняг са на високо ниво, но организаторите се надяват и на благоприятно време. Комисията по контрол на ФИС ще посети Банско на 15 февруари за последна инспекция. По-голямата част от състезателите ще пристигнат в България с чартьр от Цюрих на 24 февруари.
На този етап 20 телевизии с аудитория от 200 милиона зрители ще излъчват пряко състезанията. Заявки за специални студиа на място са дали от БНТ, от германската ZDF и от австрийската ORF. Банско имат опит с организиране на състезания от Световната купа, след като през миналия сезон курортът прие три старта от програмата на жените. От ФИС имат идея на 24 февруари да бъде организирано специално промоционално събитие на Витоша с някои от звездите на ски-спорта.

Стр. 7

в. Утро, Русе | 20.01.2011

Кабелните телевизии имат задължението да разпространяват безвъзмездно националните и регионалните програми на БНТ и БНР, но как ще го правят – решават самите те. Законът не ги задължава изрично да разпространяват сигнала и в цифров вид, това реши вчера състав на Русенския административен съд и поряза Комисията за регулиране на съобщенията. През май т.г. комисията е наказала с 500 лева една от телевизиите в Русе с мотива, че пуска програмите на БНТ само по аналоговите си канали. Телевизията обаче оспори по съдебен ред и спечели – решението на РАС не подлежи на друго обжалване.

Стр. 3

www.dnevnik.bg I 19.01.2011

"Икономедиа" пусна социална мрежа за журналистите и читателите на изданията на компанията. Услугата е достъпна от сряда на адрес id.capital.bg. За да я използвате, е необходимо единствено да имате регистрация в сайтовете на "Икономедиа".

Социалната мрежа е предназначена за активните потребители в сайтовете на изданията на "Икономедиа", както и за екипите, които създават информационното им съдържание. В id.capital.bg можете да следите материалите, които публикуват журналистите на "Икономедиа". Можете да следите и публикуваните от други потребители съобщения в услуги в реално време, като например "Дневник" LIVE. Подобно на системата за микроблогинг Twitter потребителите могат да избират кои журналисти и читатели да следват.

Статистиката на id.capital.bg ви показва кого следвате и кой следва вас. Така в реално време получавате достъп до най-новото съдържание в сайтовете на "Икономедиа". Едновременно с това трупате рейтинг в зависимост от това колко последователи имате. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-висок е вашият рейтинг и това ви качва нагоре в класацията .

Всъщност класациите са две – в първата потребителите се класират според рейтинга заедно с журналистите на "Икономедиа", а другата е предназначена само за журналистите на компанията.

Състезателният елемент в id.capital.bg не спира дотук – има възможност да оценявате публикуваните материали и мнения с медали. Така стимулирате активността на хората, които следвате и чиито мнения цените най-високо.

Оригинална публикация

Уличиха Министерство на икономиката в уникална далавера за милиони, отделени за безсмислени и безбожно скъпи реклами.

Големият печеливш е Нико Тупарев, който заедно със съпругата си чрез свои фирми и фирмички, близки до тях, успяли да получат голяма част от бюджета на ведомството на Трайчо Трайков, както и европейски пари, отпуснати по програма “Регионално развитие”, разкрива списание "Гранд хотели".
Субсидията е била привлечена от Анелия Крушкова и Държавната агенция по туризъм в предходния мандат. Общо става въпрос за 34 милиона лева – 26 милиона от Брюксел плюс 8 милиона от държавния бюджет – това е рекордно висока сума за последните няколко десетилетия.
И както сигурно се досещате, тези пари, които според някои са дошли наготово, се разхищават по най-скандалния начин. Отново има облагодетелствуван, и той отново е широко известна личност, най-вече с не по-малко скандалните си проекти, предавания и… служители. Както казахме, големият печеливш е Нико Тупарев, който заедно със съпругата си е направил всичко възможно фирми и фирмички, близки до тях да получат голяма част от бюджета, отделен за безсмислените и безбожно скъпи реклами.
От "19 минути“ са потърсили за коментар на случката Димитрина Христева, фаворитката на министър Трайков. Защото и децата знаят, че подобни далавери не се въртят, без да е „светнат“ някой отгоре. Тя, естествено, отрече да има каквато и да е връзка със скандалното семейство Тупареви, отрекла е, че е взела подкуп за това, както и да е имала решаваща роля в избора, който бил направен от комисия. Ние, разбира се, не сме склонни да й вярваме, поне докато случаят не се изясни напълно, в което дълбоко се съмняваме.
Примери за разхищаване на средствата – колкото искате. Възможно ли е една брошура да струва около 13.00 лева? Може ли за едни нищо и никакви дипляни да бъдат похарчени 7,9 милиона лева? Може, и още как… Така цената на хартийките скача с поне 100 пъти. Цените на рекламните клипове съответно са по-нагоре от 2 до 4 пъти. Абсолютно алогично се харчат парите и за реклами в чуждите телевизии. Ако гледате Евроспорт, например, сигурно ви е направило впечатление, че се излъчват летни клипове, които рекламират плажовете на България, вместо да се обърне внимание на зимните ни курорти.
Първата кампания в стил "да върнем българите по българските курорти" се проведе през пролетта на 2009 г., малко преди парламентарните избори. За нея тогавашната Агенция по туризъм плати 6 млн. лв. Официално резултати не бяха отчетени, но шефката на агенцията Анелия Крушкова тогава призна, че няма особен ефект.
Обществената поръчка за новата рекламна кампания беше спечелена от консорциума "Проивент бизнес груп партнерс 3". В него влизат четири компании. Това са "ОМ София", част от групата "Огилви", на които е поверено медия планирането, компанията на продуцента Нико Тупарев – "24/7 къмпани", която ще отговаря за организацията на събитията, и "Метрополис груп", която ще отговаря за външната реклама.

Оригинална публикация