БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011
Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.
Posted in PR&Media News
Tags: Александър Кръстев, БНР, Велислава Дърева, Клубът на журналистите, Марина Кирова, Медии, Милен Вълков, Николета Даскалова, Радио програма "Христо Ботев", Сашо Диков, Съюз на българските журналисти, Фондация „Конрад Аденауер”, Християна Христова
