“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 1.10.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 1.10.2011

Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести? Ограничава ли ги някой? Научихме ли се да се опазваме от политическите злоупотреби с информациите и коментарите си? Играха ли честно самите медии в конкурентна среда? Наистина ли част от протестиращите се разсърдиха на журналистите или това беше нечий PR? Успяхме ли да отговорим на въпроса какво и защо се случи в Катуница и до колко емоцията от съпреживяването на мястото на събитието е риск, който може да ни подведе да пристъпим отвъд територията на обективността? В изданието днес ще чуете коментарите на професор Здравко Райков и Асен Григоров, които вече са в студиото и на професор Милко Петров по телефона. Наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове от интернет? Отговорът ще чакаме от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Разговорът в „Клуба на журналистите” започна още на фона на Фреди Меркюри. Добър ден казвам на гостите си и първото, което искам да попитам професор Здравко Райков, който преподава и убеждаваща комуникация в това число в „Софийкият университет” хора ли са журналистите, защото си зададохме този въпрос? Здравейте!
Здравко Райков: Специални хора. Журналистите наистина са много специални хора, защото имат невероятна власт върху мислите и емоциите на милиони хора. Така че тази власт наистина ги прави по-особени от обикновените хора. Нормални хора са си, като всички нас. Също изпитват напрежение, гняв, радват се на доброто време. Нормални хора са, но наистина ролята им е много важна и много особена.
Водещ:Така ли е? Добър ден и на Асен Григоров.
Асен Григоров:Здравейте!
Водещ:Така ли е и до колко журналистите бяха цитирани в живота на хората? Всъщност случаят Катуница, като че ли се превърна в една обща тема на разговор. Вън и извън медиите. До колко се препокриваше говоренето извън медиите с това, което се говореше в медиите?
Асен Григоров: В такава ситуация наистина журналистите са важни, защото имаме, нали това не е нещо, което се случва в центъра на София. Дори и да се случи в центъра на София пак много ограничен хора могат да имат пряк достъп, пряка информация до това. Но това е сложно събитие, кризисно събитие, което се случва наистина далеч от погледите на основните медии и цялата интерпретация на събитието минава през журналистите. В този смисъл е хипер важно как говорим, какво говорим, кого как наричаме, с какви имена, защото предполагам, че ще влезем след малко в разговора по същество. Там ще има какво да кажа, но отговорността е огромна. Сега, каквото и да си говорим за социалните мрежи twitter.com и facebook.com, те вървят все още, аз съм 24 часа на ден там през телефона, през компютъра и т.н. Мрежите вървят след журналистиката и през журналистиката. На свой ред хората през социалните мрежи пък интерпретират това, което журналистите правят, така че цялата информация за събитието с цялата отговорност пада върху журналистите в такъв случай.
Водещ: Имаме ли вече комплекс 14 януари, защото това, което се случи след пътно транспортния инцидент, както го наричат, много приличаше на това, което се случи на 14 януари пред Парламента?
Асен Григоров: Аз мисля, че, сега, ако трябва във времето съвсем просто да опиша ситуацията на 14 януари, там се събраха хора да гласуват срещу, да протестират срещу определи поправки в закона за Електронните съобщения. Някой, най-вероятно полицията, внедри група ектремистка, идиоти, лумпели някакви, които чупеха, биха, вдигаха заграждения. Полицията не се намеси известно време, след което нали напрежението ескалира и полицията го използва за повод да разгони и бие народа. Това беше 14 януари, с каквито и иначе по-благоприлични думи да го обличам. Дали сегашният случай е подобен – не съм 100% сигурен. Аз смятам, че първоначалният инцидент, нали битото момче, прегазеното момче от бус по-скоро беше резултат от някакви вътрешно двукланови или там каквито са били напрежение. След което разбира се много хора, много организации – политически и не политически, параполитически, ако искате за това после ще говорим, се опитаха да се възползват от ситуацията. Така най-опростено…
Здравко Райков:И всъщност случаят е по-сложен и изразява комплекс от други емоции и чувства, натрупани в продължение на последните 2-3 години.
Водещ:Чувства или факти?
Здравко Райков:Ами и факти да. Хората живеят в един реален свят и колкото и да се говори, че този свят не е такъв, какъвто изглежда, те го виждат, защото едно е официалната пропаганда, която тотално бълва от всевъзможни родни медии. В момента се осъществява невероятен натиск върху медиите, особено пък по време на избори. Хората са измислили и лоста за този натиск – чували с пари. Но в момента е изведен на преден план от подсъзнанието на нашата нация, нашето население, фактически стереотип. Когато са активирани стереотипите, тогава разумът минава на заден план и подобно на футболните фенове, които реагират срещу противниковия отбор сигнално, пещерно, те са лоши. Така и тук – другият етнос е лош. Още повече, че се ескалира и това вече се усеща последните дни и от политически заинтересовани среди да се изгради образа на врага, който е виновен за всички ваши вреди. Но за мен лично, аз съм социолог по образование и убеждение, в основата е накърнената социална справедливост. Това е, което в момента намира изход, израз, изказ в етническия проблем.
Асен Григоров:Само да добавя. Значи проблемът изобщо не е етнически според мен. Той получи някаква етническа обвивка в последствие вече, когато се включиха заинтересованите страни. Иначе това, което взриви хората от Катуница, е липсата на правосъдие, липсата на ред, липсата на каквото и да било внимание от държавата, защото това, че този така наречен цар Киро е циганин, няма никакво значение. Те не се изправиха срещу него, защото е циганин, а защото си позволи да извади мутри, за да смачкат едно момче, което можеше да…
Здравко Райков:Той е демонстрирал подобна наглост не за първи път. Това е една пружина, която буквално се натяга и трябва някаква искра, за да избухне и за да освободи напрежението, което е натрупано толкова много време.
Водещ: Обаче седмица след страстите вече се очертаха обществените оценки. Футболните фенове получиха една лоша оценка. Те разбира се веднага реагираха и ще работят за подобряване на имиджа си. Но къде са журналистите? Дали и те не получиха обществена присъда като феновете?
Здравко Райков: Асен каза нещо много важно преди малко, че трябва много да се внимава в изказа, в интерпретацията на това, което се случва и аз мисля, че по-голямата част от журналистите проявиха чувство за граждански дълг, защото най-важното е да се запази все пак устойчивостта. Да се изправим пред ситуацията в Косово никак не е трудно при положение, че има толкова много етноси и на нашата територия. И има толкова много високо социално недоволство. След като то не може да бъде канализирано, да бъде разрешено с едни такива форми, както става в нормалните държави, в богатите държави, в уредените държави, тогава улицата излиза на преден план и страстите трябва да бъдат охлаждани. Иначе може да разрасне наистина голям пожар. И за мен лично журналистите помогнаха в не малка степен тези страсти да бъдат уталожени.
Водещ:А зад кадър, като че ли останаха – на мен много ми хареса това определение, пара политически образувания.
Асен Григоров:Ами пак казвам. Ако аз имам някаква, да кажем някакво възражение от начина, по който всички колеги отразяваха събитията, то е в няколко наименования. Първо не виждам този човек защо трябва да се нарича цар, при това цар може да се нарича в ироничен, някакъв смисъл, но всички медии отразяваха събитието, казвайки „цар Киро”, защото ние нито сме монархия, нито той е човек. Те фактически го легитимират по някакъв начин. Та царица Костадинка, та принцове. Някаква невероятно с извинение простотия. Но когато това минава официализирано през медиите, то променя възприятието и дава всъщност интерпретация. Ако ти кажеш на този човек „цар” го интерпретираш като личност. Второто нещо е с въпросните футболни агитки. Значи тук имам много възражения. Всеки човек обича някакви неща. Ако аз отида на мач, съм футболен фен. Като свърши мача и отида на концерт съм музикален фен. Ама защо не се каже, че примерно музикални фенове отидат да протестират, а футболни агитки. Смисъл футболна агитка е тогава, когато отиват на мач. Иначе са някаква група граждани, които протестират. Не можем просто да ги наречем футболен фен.
Здравко Райков: В случая интересът към футбола ги е сплотил. И те са използвали точно този интерес, точно тази опорна точка, за да…
Асен Григоров:То механизма ми е ясен. Въпросът е, че ние не можем да ги наричаме футболна агитка, защото днес има два протеста, доколкото знам обявени. Ако им погледнете исканията, исканията са чисто политически. Няма никакво място за друго тълкуване. Те твърдят, че не са срещу сегашното правителство, а срещу всички, но това си е чиста политика и чисти политически искания. В този смисъл и играта с футболните агитки. Има и друга страна – на мен ми е ясно, че това са организирани групи, които се манипулират лесно, защото някак си милионерите и интелектуалците в тази страна не са футболни фенове. Футболни фенове са хора от по-декласирани социални групи. Ама те са по-декласирани и по тяхна причина. Смисъл не са учили, не са си намерили работа и т.н. В този смисъл са по-лесно управляеми и по-лесно маниполируеми, така че и тази страна я има, но като журналисти някак си трябваше да дадем този нюанс на нещата ми се струва.
Здравко Райков:Може би много бързо се развиха нещата. И явно наистина част от колегите може би се нуждаят от някаква допълнителна подготовка за реагиране в такива кризисни ситуации. Но за мен в основата пак са социални проблеми, защото вижте кои са основните протестиращи. Те са тийнейджъри и хора под 20 годишна възраст общо взето. Това е поколението, което след тези 2 години най-вероятно ще остане безработно поне до края на десетилетието. Натам вървят нещата. Нещо б се случи между другото и в страни като Великобритания и като Франция, дори в Германия. Ние имаме едно изгубено поколение. Това е поколението между 15 и 20 години заради глобалната криза и заради маса други неща – бюрокрация, корупция и всякакви такива индикатори, които всеки ден ги чуваме, слушаме, забелязваме, виждаме. И това поколение фактически се оказа поколение без ценности. То няма на какво да се опре и много лесно може да бъде тласнато в една или друга посока. И аз мисля, че журналистите, макар че това е много трудно, защото в наше време журналистиката се движи в някаква сфера, в някакъв мит, че е независима. Няма такова нещо. Много е даже зависима. Журналистиката избягва този ключов момент. Коя е основната причина и как трябва да се променят нещата, за да могат да бъдат интегрирани тези загубени поколения, наши поколения в следващите години?
Водещ:Зависи ли от емоцията журналистиката и говори ли българският журналист на тези изгубени поколения? Останете с нас – продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” сега приобщаваме към разговора и професор Милко Петров по телефона. Добър ден!
Милко Петров: Добър ден!
Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести и обучава ли ги някой? Има ли нужда да бъдат обучавани? Това е темата, която коментираме. Вашият коментар? Разбира се отправната точка е случая Катуница.
Милко Петров: Журналистите трябва да бъдат подготвени за всякаква ситуация, включително и за т.нар.кризисен PR. Интересното е, че наистина има дисциплина в кризисен PR, но нямаме журналистика в кризисни ситуации. Само се отразяват отделни случаи как журналистите са се държали, как са се опитали да отразяват гледните точки. Онова, което е обществената, негативна реакция срещу журналистите, е именно преднамерената журналистика и предварително взетата журналистическа позиция. Това е нещото, което дразни публиката. Това е нещото, което дразни хората, защото предварително взетата позиция преди показване, проучване, осветляване на различните гледни точки всъщност води и до поргешни изводи.
Водещ: Самото представяне обаче на различни гледни точки дали не е една травматична тема?
Милко Петров: Трябва да видим всички гледни точки и всички думи, които са казани и може би понякога предметите, които са показани. Ако ние ги крием, ще се получи изкривена представа. Разбира се, задача на журналистите е след това да организира едно адекватно коментиране, обясняване на протестите и съответно отговорите на отговорните институции. На тези, които би трябвало да бъдат отговорни.
Водещ: Вашата оценка за тона на журналистите по случая Катуница каква е?
Милко Петров:Журналистите са най-различни. Едни са доста пристрастни. Някои даже партизански настроени в отделни медии. Другите се опитват да бъдат обективни, но има и няколко позиции, които под привидната обективност всъщност се опитват да внушават оценка за събития, да лепят етикети. Нещо, което според мен, не винаги е допустимо. И това предизвиква и гневната реакция на част от публиката, защото предварителното настройване и предварителната оценка всъщност кара човек да се съгласява с тях. Тогава журналистиката вече не е 4та власт, а 4ти клон на управлението, както говорят някои американски изследователи, иронизирайки непреклонните американски медии.
Водещ:Между другото понеже Вие можете да посочите страшно много примери, зад океански, за журналистически реакции, посочете някой, който би могъл да бъде от полза за отразяване на подобни събития, защото знаем – зад океана нещата не винаги са били и не винаги са, и днес, гладки.
Милко Петров: Журналистите заплащат своята обективност понякога с отиване в затвора. Това е /…/ да кажем от „New York times”, да кажем /…/ блогърът. Както чернокожият репортер /…/, известният случай /…/ Става дума за следното – дали журналистите само ще бъдат око на обществото, ще отразяват събитията и ще ги оценяват след това и няма да разузнават в полза на правителството или на едно и друго, и ще отказват да посочват източниците си. Или от друга страна те ще бъдат всъщност част именно от този 4ти клон. Т.е. ще се опитват да дават някаква обществена рецепта преди да са запознали обществото с повечето гледни точки. Това е много важен въпрос – дали журналистиката трябва да гаси пожари или да разпалва пожари. Ние предпочитаме като че ли да гасим пожарите, но всъщност така не ги ли разпалваме за в бъдеще?
Водещ: Всъщност журналистите не е ли добре да са си журналисти, а да не се правят на пожарникари?
Милко Петров: Ами понякога някои журналисти се правят. Разбира се, че трябва да бъдат журналисти и наистина трябва да бъдат евентуално точно око, посредник, медия, внедрение, наблюдател на обществото вътре в събитията. Но нашите журналисти, въобще това е една европейска традиция и се опитват да имат мисия. Когато се откажат от мисията, те понякога изпълняват и определени препоръки. И това е традиция в нашата журналистика и ние я познаваме тази традиция. Има рецидиви и днес.
Водещ:Има рецидиви и днес. Протестиращите се разсърдиха на журналистите като цяло или по-скоро това е PR, който е удачен и води точно натам, накъдето Ви говорите, че журналистите не бива да се поддават и да стават 4ти клон, а да си останат 4та власт?
Милко Петров:Има такива случаи и всъщност PR е точно това – опитът да бъде масажиран в една или друга посока общественият мускул, обществената реакция да бъде пренасочена. Но ние имаме доста примери на преднамереност, на демонстрация. Ето, мога да дам пример с една репортерка в национална телевизия не от случая Катуница, а малко преди това. Беше около случая с убитото момиче в „Борисовата градина”. Не знам дали си спомняте. Имаше и едно шествие на младежи. Т.е. преди Катуница имаше и други подобни прояви на несъгласие, на протест, на шествие със свещи и същата тази репортерка направи един от другата част на парка и изведнъж ни показа млади майки и ни каза „Ето, вижте, тук няма никакви хора”. А те са няколко 200-300 метра по-нагоре, но ето – къде е камерата на журналиста? При събитието или при преднамерената постановка на събитието? И тогава как може хората да вярват на подобна репортерка и на подобна информационна емисия? За това е обществената реакция. Т.е. журналистът трябва да търси събитието, да го установи, да го покаже, а не всъщност събитието да дойде на крака при журналиста и при определена постановка да се извърши някаква драматургия на новината.
Водещ:Нека и Вас да попитам – редно ли е вече да твърдим, че имаме комплекс 14 януари и по отношението на отразяване на подобни събития?
Милко Петров: Всъщност комплексът, Вие го наричате „14 януари”, а в смисъл, че ние правим събитието, ние се показваме и в този смисъл събитието придобива публичност, а ние съответно себестойността на герои. Разбира се, че го има и това е естествено. Много хора искат да влязат в общественото полезрение, но има и политическа драматургия във всичко това.
Водещ:Научихме ли за седмица горещи страсти около Катуница? Нещо за политическата драматургия или това ще оставим за разследващата журналистика?
Милко Петров: Нека да оставим на разследващата журналистика наистина, нека да не се правим на разследващи журналисти. Онова, което характеризира разследващата журналистика в България и което не е много добро, е да се подкрепя вече избраната теза с една произволна анкета от няколко човека от улицата, обикновено, които тласкат или са незаинтересовани и е преобладаваща вече избраната теза. Това не е разследваща журналистика. Това просто е групировка, както нашата преса не е точно разследваща жълта преса, а е всъщност литературна журналистика с фактологичен укор. Това не е жълта, разследваща, драматична журналистика. Това е моето мнение отдавна, аз отдавна го споделям. Но ние я наричаме жълта, защото просто трябва да я наподобим с определени световни образци. И смятаме, че сме /…/ Това е всъщност подменена журналистика, която има външните признаци, но не е това, което е в действителност. Това, което се прави по света. Понякога и при нашата разследваща журналистика се проявява същият синдром – да наподобява, да имитира, по един или друг начин да тласка хората към обществени настроения, които преди това са предначертани и са очаквани. Т.е. обществото е онова стадо, което след поредния изстрел – една хубава метафора от един български филм „Спомен за близначката”, трябва да бъде придвижено донякъде, след това отново спокойно спира и почва да пасе до следващия изстрел и до следващото спускане по склона. Великолепна, хубава метафора – не си спомням кой беше режисъорът.
Водещ:Чия работа е убеждаващата комуникация, убеждаващия PR в ситуация на такива обществени протести – на полицията или на журналистите?
Милко Петров: Това е работа на полицията и на съответните органи, които са на местната и на държавната власт. А журналистите могат да препредават тези внушения, но не бива да се нагърбват с тази роля. Не е тяхна работа. Иначе излиза, че журналистиката е на държавна служба, дори да е под привидността на някакъв корпоративен…Не е работа на журналистиката да прави PR на властта.
Водещ: Помогна ли журналистиката при случая Катуница на гражданското общество?
Милко Петров: Да. Според мен от части помогна. Показа най-малкото степента, градуса на общественото недоволство. Но дали в пълна степен ще помогне за намиране на рецептата и на онова, което всички ние очакваме – подготовката на пакет от мерки – законодателни и социални, които да решат проблемите и да даде глас на безгласните най-после, а не дневният ред на властта да ни го посочват като дневен ред на обществото. В този смисъл помогна от части, но не напълно.
Водещ:Искате да кажете, че има известна злоупотреба с протоколните новини, така ли?
Милко Петров:Това с оглед на събитията ли?
Водещ:Ами, не. По принцип съдя от отговора Ви.
Милко Петров:Смисъл такава злоупотреба с дневния ред и с новините разбира се, че има. За това просто – далеч преди тези събития. Опитът да се замени едно събитие с друго, да се преакцентира. Всички ние дълги години имахме нужда от добрата новина. Естествено даже имаше такава тенденция да търсим добрата новина, защото само негативизмът създава едно разрушително чувство на омерзение у човека, че живее, че той е от никъде за никъде и живее в една никаква страна. Но пък добрата новина не може да бъде само, така да се каже, свързана с /…/ на няколко по-твърди мъже и жени в държавата. Очевидно трябва да бъде търсена и това е работа на журналистите. И разбира се на техните редактори.
Водещ:И по възможност да бъде истинска тази новина, за да може да бъде новина.
Милко Петров: Да не бъде откривана на телефонна будка, все пак.
Водещ: Благодаря Ви за това участие, професор Милко Петров. А ние продължаваме в студиото с Асен Григоров и с професор Здравко Райков. Асене, понеже започна вече твоята телевизионна изява в един малко по-смел формат. Сега е моментът да те питам днес защо пак за случая Катуница се говореше? Има покриване ли по отношение на обществения интерес към тази тема?
Асен Григоров: Ами случаят Катуница е много, наистина много пикова и кризисна ситуация, която извади няколко неща на показ. Сега не знам, дори и аз не мога да изчета всички коментари и медии, може някой да го е писал, обаче едно от нещата, които се виждат, четейки, че тези протести от довечера ще искат и за което ще се борят, някак си една голяма група хора заявява ясно, че не са представени политически. И изобщо начинът, по който той тръгна през една етническа фаза, сега минава през някаква друга. Тези събития показват, че партиите в България отдавна не представляват никого освен себе си, някакви там … Тук няма леви, десни, буквално всички са в кюпа. Преди няколко години нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че аз ще кажа…
Водещ:Такова нещо.
Асен Григоров:Такова нещо, че партиите не представляват никого и всички са в кюпа, обаче това, което се случва в момента е изключително видим знак. И тя в последните няколко години избиваше по различен начин, но за първи път избива в протести. И ако някой трябва сериозно да се замисли – това са така наречените политици.
Здравко Райков: По всяка вероятност това е началото.
Асен Григоров:Да, ама наистина всички политици трябва да се замислят, защото положението е много гранично. Може да се отиде на варианти, които никой от нас не би си пожелал и не би желал да се случват.
Водещ:Коментирахме в предишния брой на „Клубът на журналистите” начините на закупуване на гласове. За съжаление този случай би могъл да бъде причислен като пример и то в посока показваме например, но не даваме за пример. Обаче аз се замислих върху това дали пък купуването на гласове не се сдоби с един по-различен начин? Не купуване на цели изборни секции, не купуване на гласове там по едни списъци с еднолични данни, а купуване на влияния чрез поощрение на определени граждански протести?
Асен Григоров: Това не работи вече. Смисъл тази криза на доверието всъщност обезсмисля и купуването на гласове, защото Вие ще дадете 20 лева, аз ще отида и ще дам 30, друг ще даде 40. Накрая не е ясно тези хора за кого ще гласуват всъщност дали ще гласуват. Каквото и да е, става по-трудно да ходят вече под строй и там да мерят с клечки.
Здравко Райков:Но аз мисля, че тук вече недоверието не е само към политиците. То е и към 4те власти. Това се забелязва и това се вижда.
Асен Григоров: О, да. Няма никакво съмнение просто. Но аз иначе съм съгласен много направо с всичко, което каза професор Петров преди малко по телефона. Нямам даже какво особено да добавя или да коментирам, но недоволството, което се насочи към медиите всъщност е частично отдушник на другото недоволство, което трябва да се насочи към политиците.
Водещ: Въпросът е дали някой го насочва ловко или не.
Асен Григоров: Ами това е въпрос, дето се вика, за 1 милион долара.
Здравко Райков: Въпрос на талант – някои го могат, други не го могат.
Асен Григоров:Въпрос на талант, но смятам, че хората се разгневиха на медиите, нали всичко това, което каза професорът, го има – интерпретативната журналистика, предпоставянето на някаква теза и опитите да си я докажеш. Всичко това го има обаче журналистите сме видимата част. Всъщност говорим много повече и някак си много повече сме експонирани преди медиите и това недоволство, което идва към нас…
Здравко Райков: Тук има и друг момент, който обикновените хора го усещат. Това е обвързаността на медиите с властта. Те имат чувството, че медиите са ги предали и че медиите все повече се превръщат в един церемониален майстор, който през цялото време им внушава „Еди колко си лентички са прерязани. Еди колко си срещи са направени. Х това каза. У това каза.” Но те не присъстват в този дневен ред на медиите. Те присъстват само, когато стане пожарът. Иначе ги няма. Вместо тях има някакви други образи в публичното пространство, с които те не могат да се идентифицират. Те не са като тях. Те живеят в някакъв нереален свят. Обикновеният човек живее в друг свят. Това недоверие, което блика отвсякъде, вече се пренасочва към медиите, защото за тях медиите са всъщност говорителят на властта. Те не са техният говорител.
Водещ: Как ще коменирате едно такова изказване, че английските бобита трябва да се поучат от българските полицаи по отношение на масовите безредици, а българският съд трябва да се поучи от английският съд и това всъщност не е ли една нова редакция на една стара фраза „Ние ги хващаме, а пък те ги пускат!”?
Здравко Райков: Между другото във Великобритания след онези, в началото на годината, в началото на март – големите демонстрации, пак тийнейджърите бяха на улицата. Тогава в самото британско общество се чуха възгласи, че британските полицаи трябва да взаимстват опит от френската полиция. И бяха изпратени, даже бяха изпратени хора на специализация във френските части. Аз мисля, че нашата полиция също трябва да се научи малко от опита на френската полиция. И от опита разбира се на британската полиция. Но тук става дума за съвсем друг манталитет. Ние живеем в друга географска ширина.
Асен Григоров: Това звучи като виц.
Водещ: Е, така де, звучи като виц, ама истински цитат си е.
Асен Григоров: Това са публични общества, граждански общества, системи, които работят 200 години. И когато нещо не е перфектно, то наистина се просветява до последния детайл.
Здравко Райков: Там има правосъдие. Ако някой прекрачи границата и това правосъдие се отнася от императора до обикновения човек. Тук правосъдието заработва в една определена ниша.
Водещ:Всъщност липсата на правосъдието беше кризата, която…
Здравко Райков:Липсата на много неща, но върховенството на закона разбира се, може би водещо в основата, стигна се до там, че американският посланик публично заяви, че в България правосъдието е за богатите, то защитава богатите. В интервю по националната телевизия. Беше коментирано доста в медиите. Но и правосъдието също е рожба на времето, на духа, на прехода, на всички тези неща, които се случиха не много качествено през тези 20 години и които ескалираха през последните 2 години. Разбира се.
Водещ: В крайна сметка дали няма прекалени изисквания и прекалени надежди, необосновани, които хората възлагат на журналистите и после се сърдят, че нещата не се получават, Асене?
Асен Григоров: Това е, което преди малко обсъждахме. Хората възлагат надежди, журналистите по една или друга причина не винаги се оказват…
Водещ: Рефлексията „спират ми водата и аз не се обаждам на ВИК, за да питам, а се обаждам в някоя медия” дали не придоби един нов смисъл?
Асен Григоров: Ами обикновено предполагам се обаждат по 18 пъти на ВИК и после вече са принудени да се обаждат на медиите.
Здравко Райков: Да не забравяме, ч между 4 и 6 часа от денонощието на хората е пред медиите. За тях медиите са всичко – те са основният източник на информация, като включим разбира се и социалните мрежи, които са част от медиите.
Асен Григоров:Естествено, но то това е и начин на живот.
Здравко Райков: Така че, колкото и да негодуваме, ние не можем да минем без тях, но трябва да сме много критични към тях. Аз си спомням тук един израз на любимия ми Марк Твен, който беше казал преди повече от 100 години, че „Белята на човечеството е в това, че има твърде много глупаци, които вярват на вестниците.” Много неща не са се променили в рамките на този 1 век. Трябва да сме критични. Все пак има и друг момент, че журналистите, колкото и да не звучи красиво, те са наемни работници. Те работят в някаква медия, която, хайде да изключим обществените медии като Националната телевизия, Националното радио, които са обществени и имат други механизми, но в частните медии те защитават определени интереси. Там има корпоративен дух, корпоративна мисия, корпоративна политика. Не може да избягаш – това е калъп. На теб ти определят от-до възможностите.
Асен Григоров: При някои има една друга тема – някой ден, ако искаш можеш да се занимаваш в частните медии, броят на работодателите се стеснява драматично.
Водещ:Да. Окрупняване.
Асен Григоров:Ама това прави алтернативата пред един журналист почти нулева. Т.е. той започва да се страхува, че ако излезе от медийната група Х, няма да го вземат в У, а Z няма…
Водещ: И тук е моментът да попитам…
Здравко Райков:За цензурата, всъщност за това говорим.
Водещ:Да, това е истинският механизъм на автоцензурата. Тук е моментът, Асене, да те попитам накрая къде бяха по-ясни журналистите в посланията си – в блоговете и във facebook.com, и изобщо в социалните мрежи или в медиите, в които работят?
Асен Григоров:Имаш в предвид по този случай конкретно ли?
Водещ: Да.
Асен Григоров: В блоговете и във facebook.com хората си позволяват да се изразяват по-политически некоректно, така да кажем. И това има две страни. Не можем да кажем „Там е по-добре” или „Тук е по-зле”.От една страна, ако седнем да говорим за политическата коректност, аз ще кажа, че политическата коректност уби политиката. И нали съм готов да се аргументирам много дълго време. От друга страна обаче при такива кризисни ситуации наистина много тънък баланс трябва да се прави между това – коректността и влиянието на журналиста, чрез което той може да манипулира по един нежелан начин даденото събитие.
Водещ:До колко в случая Катуница имаше някаква манипулация? Останете с нас. Продължаваме след малко. Сега ще продължим с едно отклонение, просто защото по време на музиката тук разговорът не спря и интересна идея подхвърли професор Здравко Райков. За това ще Ви кажа – да кажем нещо за образованието, за Холандия, защото като че ли подобни събития там не биха могли да се случат по обективни причини.
Здравко Райков: Финландия е интерес за нас по много параметри. Тя първо е с население почти като нашето, даже по-зле от гледна точка на природните ресурси, отколкото България. Има дървета, няма кой знае какви природни изкопаеми. И някъде до средата на 90-те години тя е в много дълбока криза заради разпадането на тогавашния Съветски съюз, който беше един от основните купувачи на продукцията на финландските предприятия и това довежда до много висока безработица, фалити, нещо, което ние наблюдаваме в момента в България. Но финландците вземат решение, което им позволява за период по-малко от 10 години да излязат някъде от дъното на класацията за страните по конкурентноспособност на първо място в момента на света. И това решение в момента е образованието. Инвестират в знания. На времето, може би Чърчил е много прав, когато е казал, че империите на бъдещето са империите на знанията. В момента разходите на образователното министерство на Финландия е 6 пъти повече, т.е. държавата дава 6 пъти повече пари на образователното министерство, отколкото на тяхното полицейско министерство. И по ред показатели от гл. Точка на образованите – завършено висше образование, на магистърски степени, докторати направени – Финландия е водеща страна в света.Стандартът на живот няма смисъл да го коментираме.
Водещ: Остаряло ли е икономическото клише, че по време на криза се строи инфраструктура и така се излиза по-лесно от кризата. Дали по време на криза решението не е образование, както казвате?
Здравко Райков: Това е едно грешно разбиране на хора, които не могат да определят приоритетите на една нация. Ние сме невероятно талантлив народ от гледна точка на генетичното ни богатство и не случайно имаме и откриватели. Даже на компютъра носи българско име. Много постижения в областта на науката и на технологиите, на азбуката и какво ли не още, които свидетелстват за добър генетичен материал. И ако държавата беше разумна да изведе на преден план не полицейщината, а инвестицията в знанията, тогава България в следващите 5-6 години щеше да бъде на много по-добри позиции, отколкото е в момента. В по-далечна перспектива ще се превърне в една водеща страна. Развитието на света в следващите 50-100 години ще върви по тази линия. Мина времето даже на информационната епоха. Едно понятие, с което се спекулираше. Ние вече сме в един съвсем друг свят на след информационния. После информационната епоха, в която решаващи са знанията и това показват всички големи държави, на които ние завиждаме заради техния жизнен стандарт, заради просперитета, който имат – постигнали ли са го благодарение на инвестиции в знание и в наука.
Асен Григоров:
Водещ: Икате да кажете, че не е важна новината, а важен е коментарът на новината. Това по отношение на работата на журналистите, за да бъдат в крак с времето все пак.
Здравко Райков: И двете неща са важни. Не може да изкривите тенденцията – те засяга цял свят, засяга България, особено пък България, след като образованието е на заден план толкова много години, че има невероятно оглупяване на огромна част от хората. И те се нуждаят от ориентири, които се съдържат в коментара. Една новина не би била разбрана, всяка новина има различни пластове на осмисляне, в дълбочина от повечето хора, ако не бъде коментирана, ако не бъде съпроводена с допълнителни разяснения. Но този коментар никога не е безпристрастен. Върху него винаги слага отпечатък политиката на съответната медия, интересите, които тя защитава. В никакъв случай – това е част от демократичния свят, ние живеем в плуралистичен свят, в многообразен и всяка една медия изразява интересите на определена социална прослойка. Това е хубаво. Но всъщност, когато говорим за подобни коментари тук изскача думата манипулация. Коментарът не ни ли води, не ни ли внушава определени насоки намислени? Да внушава ги. Внушава ги, но ние сами сме виновни за това, че се поддаваме на такива внушения. Никой не ни пречи да имаме много източници на информация. Друг е въпросът, че хората са лениви, невежи, мързеливи.
Водещ: Обаче безопасно ли е за българските журналисти да бъдат активни блогъри?
Здравко Райков:За никой журналист никой на планетата, на която и да е точка от планетата не е безопасно да бъде активен. Това е част от журналистическата професия. Тя неслучайно е…
Водещ: Това безспорно е така, но да кажем, на острова и изобщо в Европа, тенденцията е журналистите да бъдат и много активни блогъри. У нас има едно известно въздържание в тази насока. Дали има някакви обективни причини според Вас?
Здравко Райков:Не. Никой не може да забрани на човек да си направи блог в интернет. Това е най-демократичната медия в историята на човешката цивилизация. Вероятно е просто въпрос на лична активност да създаде блог и по-важното е какво ще кажеш в този блог, твоята позиция. Заемайки вече една позиция…
Водещ: Или може би все пак е въпрос на съобразяване с факта, че работодателят е също сред читателите.
Здравко Райков: Това е много тъжна истина. Това наистина е така. Това означава, че журналистиката се отдалечава от своята мисия. Тя не иска да бъде един будител, да стимулира хората да вземат активна жизнена позиция. Властта винаги, във всички времена и навсякъде се е стремяла да подчини журналистите, да ги направи свои слуги. За съжаление у нас това, за една не малка част от журналистите, се е получило вече. Виждаме как трубадури на властта летят и носят посланията във всевъзможни медии.
Водещ: Лечението какво е? На една ръка поне разстояние от политиците?
Здравко Райков: Ами лечението е журналистът да се върне именно към своето призвание, да бъде критик, конструктивен, ако щем да го наречем това по-меко, ако звучи, на тази информация, която идва към него. Тук на няколко пъти се споменаваше думата PR. Действително това е една технология, която много стремително се развива и заема все по-добри позиции в следващи години, но журналистиката в информационните си медии вече е подчинена на PR. Изследванията показват, правят едни много интересни изследвания в последните 20-15 години, по една и съща методика и ги повтарят различни години и установяват, че вече между 80 и 95% от съдържанието на информационните емисии на телевизиите в Европа, на радиостанциите идват от PR отделите. Това не означава, че PR, че неговата задача е да защитава интересите на клиентите, които плащат.
Водещ: Това означава, че PR си върши добре работата обаче не означава нищо добро за журналистите.
Здравко Райков: Точно.
Водещ:Защото вместо…
Здравко Райков:Вижте до къде се стигна. Миналата година Министерството на труда в САЩ публикува прогнози за професиите, които ще умрат до края на това десетилетие в САЩ. И в други страни. На първо място е журналистиката. PR им вземат тяхната роля.
Асен Григоров:
Водещ: Ами предполагам, че това, което току що казахте, го чу и доцент Георги Лозанов. Добър ден.
Георги Лозанов: Здравейте. Чух, че ще умре журналистиката.
Водещ:Надявам се, че ще цитирате Марк Твен в този случай, като кажете, че този слух е твърде преувеличен.
Георги Лозанов: Да. Във всички случаи журналистиката престава да е водеща. Има сериозни проблеми, нищо за щастие в медийната сфера не отмина, но просто нещата се развиват бързо и се сменят. Голямо влияние върху тази промяна ще има блогърската журналистика, въобще журналистиката в новите медии.
Водещ:Безопасно ли е обаче за българските журналисти да бъдат и активни блогъри?
Георги Лозанов: Ами аз не знам дали е безопасно, но във всички случаи журналистиката все повече ще излиза от рамките на строго парцелирана професия и ще става по-обшо комуникативно настроение на аудиторията.
Водещ: И в тази посока няма как да не Ви попитам наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове в интернет? Защото тази активност, която проявяват хората, като че ли е на път да бъде сплашена. Това е на пръв прочит разбира се.
Георги Лозанов:Да бъде сплашена.
Водещ:Разбира се, че се шегувам, но става дума за едни правила, според които само тези, които плащат ще имат право да излъчват мачове, което доведе до една криза преди известно време.
Георги Лозанов: В интернет това не подлежи на регулация, още по-малко от …
Водещ:Слава Богу, да.
Георги Лозанов: Ами, да. Дано да е за хубаво действително, защото има две страни по тази тема, но за други това носи определен риск. Както и да е. Може тези мобилизации, които вървят през интернет, често са в полза на твърде агресивни каузи, както виждаме, ако въобще може да се нарекат каузи. Но това също е друга тема. Така или иначе сега интернет не е заплашен от някаква регулация, най-малкото за това, че правото по отношение на тази форма на регулация все още много я гледа с почуда и няма още изградена собствена система, по която да реагира.
Водещ:По отношение обаче на традиционните медии, знаем, по-кротките хора не обичат да ходят на мачове именно заради едни по-буйни агитки, но въпросът е къде ще можем да гледаме мачове и…
Георги Лозанов:Аз знам, че всичко произтича от списъка за обществено значими събития.
Водещ:Да и какво предстои във връзка с този списък.
Георги Лозанов:Нищо не предстои. Този списък се отнася преди всичко до това кой по какъв ред има право на достъп до правата за тези събития, а не толкова за тези 90 секунди репортажи, които във всички случаи ще са валидни за всички събития, към които има интерес и към, които някой е носител на правата за тях. Сега, за плащанията и не плащанията, там има една вратичка, макар че СЕМ специално ще разглежда тази тема през другата седмица, в която се казва, че могат да се изисква нещо да се заплаща, колкото струват разходите по осигуряването на разходите на тези репортажи по право. Дали това ще е база на някакви нови и специални договарания, трудни за медиите, аз се надявам, че няма да се стигне до това и се надявам, че СЕМ, както и от други отношения, ще изиграе посредническа роля върху взимането на думата, така че ще намери възможен и за двете страни вариант.
Водещ: Защото като че ли надделя усещането през тази седмица, че футболните хора заемат една доста твърда позиция по отношение на плащането.
Георги Лозанов:Ами при футбола разбира се. Трябва да набави приходи за собственото си развитие, но това не може да става за сметка на лишаването на аудиторията от достъп до тези събития. /…/ Механизми, през които хората да се върнат към стадионите, но нека не забравяме, че това е въпрос на избор и на персонална воля, а не /…/
Водещ: За съжаление обаче връзката много се влоши, но разбрахме основното. Благодаря на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов. Разбрахме, че разбира се няма да бъдем лишени от 90 секунди. Това беше – медиите няма да бъдат лишени от неплатените 90 секунди от значими спортни събития. Що се отнася до футболните мачове разбира се, става дума за това и ще има развитие следващата седмица по отношение на изясняването на правата. Ами ние как да завършим с доцент Здравко Райков – убеждаващата комуникация чия работа е? На PR или на журналистите?
Здравко Райков:Може би трябва да завършим с това, че светът се променя с невероятни темпове и динамика, и ако не се адаптираме към тези промени, ако не уловим водещите тенденции, ще ни бъде трудно.
Водещ:Лесно ли им беше на журналистите в първите моменти в Катуница, когато пристигнаха и започнаха първите излъчвания на живо?
Здравко Райков: Едва ли са очаквали какво ще се случи след това. Това, че ще отпушат едно напрежение, което само е чакало някой да му даде тласък. И нещата в няква степен станаха неуправляеми.
Водещ:Това ли беше голямата изненада на този случай и каква беше поуката от този случай?
Здравко Райков: Поуката е, че докато не намерим най-важните въпроси, на които да търсим отговори, а ние все още не сме ги намерили, бягаме от тях, ще има много случаи като Катуница.
Водещ: Какво е съотношението между така наречените протоколни новини и новините на властта, и на това, което тя извършва, прерязва и т.н. открива, или това, което искат да знаят хората?
Здравко Райков: Ами аз мисля, че това, което искат да знаят хората, го няма сега в медиите.
Водещ: Кое е то?
Здравко Райков:Това са отговорите на въпросите за социалната справедливост, за възстановяване на нанесените върху обществото щети в продължение на десетилетия, за това къде отиде доверието, защо бяхме излъгани. Подобни въпроси какво ще става с децата ни утре, как ще живеем в един свят, когато…
Асен Григоров:
Водещ: Как ще отговорите на някой, който Ви каже „Това не е новина”? Къде е новината тук?
Здравко Райков:Ами фактът, че това не е новина означава, че някой не си върши работата. Хората, които вземат решения, знаят, че това вълнува останалите хора, но се опитват да ги изпратят в друго поле.
Асен Григоров:
Водещ: Последното посвещаваме с особена любов на всички медийни шефове. Хубав съботен следобед.

Местят “Отчествен фронт” в късна доба

www.blitz.bg | 01.10.2011

Предаването "Отечествен фронт" с водещ Мартин Карбовски от днес има нов час на излъчване.

Предаването, което се рови в темите на улицата и ъндърграунда, вече ще се излъчва след "Горещо" на Венета Райкова. 

"Последното ми предаване разказва за един човек, който е циганин, гей и едновременно с това престъпник. Децата не трябва да го гледат и затова е по-дбре да е по-късно", обясни сам Карбовски и анонсира промяната.
За сметка на късния час на "Отечествен фронт" – от 23.30 часа, "Карбовски: Директно" става вече три часа. То започва в 16 часа и продължава до 19 часа.

Оригинална публикация

Как да сготвиш журналист

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ I 01.10.2011

Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал "уволнява" по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание "Бизнес" и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.
Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а доста реалистична картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании.
Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа с неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на "каишка". Според нея "пиарът" е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат.
Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.
Първа стъпка е "неволна" среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в "приятелски" разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обращение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.
Ако това не даде резултат, се пристъпва към следващия етап – среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема – срещу "отстраняване" на проблема се предлагат дребни подаръци или обещания за "плодотворно съвместно сътрудничество". Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта е да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току-що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с "проблема".Ако изброеното дотук не "свърши работа", идва петата част – стимулиране на клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или са срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като "направляване на граждански дела". Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. При среща с тях се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.
Случаите, при които у нас е прилагана тази схема, са доста, макар да не се радват на публична разгласа.
"Защо трябва да е срещу журналистите? Ние винаги сме били заедно, тъй като съм и бивш журналист" – така пиар специалистът Максим Бехар отговори на въпроса на "БАНКЕРЪ" какви действия изисква от него клиент, чието странно забогатяване е описано в медиите. Той допълни, че е чувал за подобни практики от страна на пиари, които обаче били аматьори в професията. Имал съм случаи, в които клиенти казват, че търсят пиар, за да си осигурят медиен комфорт. Защото така били чували. Нашата работа обаче е да улесним контактите им с медиите, а не да ги цензурираме. Ако разследване на корупция на даден клиент се окаже вярно, работата на пиара е да му помогне да не се оплете в приказките си", казва още Бехар.

Стр. 35

Тошо Тошев пред в. “БАНКЕРЪ”: Инвеститорите са от Швейцария

в. Банкер | 01.10.2011 

Три нови медии подготвя бившият главен редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. Той и партньорът му Валери Запрянов стоят в основата на нова медийна групировка, която ще издава нов национален всекидневник, информационен сайт и списание.
Главен редактор на вестника, който вероятно ще се появи на пазара в началото на следващата година, ще бъде Тошо Тошев. По неофициална информация неговото работно име е "Трибуна". Валери Запрянов пък ще оглави списанието на групата. Информационният сайт ще има отговорен редактор. Профилът и на трите медии ще бъде информационно-аналитичен. "Такива медии в България до момента не е имало", заяви пред БАНКЕРЪ Тошо Тошев. Той допълни, че основна роля във всекидневника ще има Валерия Велева, която доскоро оглавяваше отдел "Анализи" във в. "Труд". В следващите месеци предстои да започне рекламна кампания на новите медии.
Редакциите на изданията ще бъдат на 6-ия етаж в Бизнес центъра на ЦУМ в центъра на столицата. Там се помещават и софийските офиси на "Нова българска телевизия", която е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. В момента тече освежителен ремонт на помещенията, видя "БАНКЕРЪ".
В началото на септември Тошо Тошев и Валери Запрянов са регистрирали компанията "Обединени български медии" АД, показа справка в Търговския регистър. Предметът на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Тошев и Запрянов са акционери с равен брой дялове. Регистрацията на "Обединени български медии" е на домашния адрес на Тошо Тошев.
Междувременно тази седмица стана ясно, че Тошо Тошев е придобил част от акциите на новия си съдружник в "Тема нюз" АД, която издава едноименното списание. Новината е била съобщена на журналистите по време на планьорка. Прехвърлянето на дяловете все още не е отразено в Търговския регистър.

Г-н Тошев, говори се, че ще издавате нов вестник?

- Да, но не става въпрос само за вестник, а за още два проекта. "Обединени български медии" подготвя стартирането на всекидневник, електронен сайт и списание.

Имат ли имена проектите?

- Имат работни имена, но тъй като те не са окончателно готови, все още не мога да ги споделя. В момента, в който съм готов, ще ги обявим. В наш интерес е да ги стартираме по-бързо.

Откъде е финансирането?

- Най-вероятно това ще бъде чуждестранен субект. В преговори сме с инвеститор от Швейцария. Това е фонд с няколко акционери от европейски държави. Засега сме си казали "да" за проектите. Когато окончателно подпишем споразумението и уточним бюджетите и сроковете, не само ще обявим името на фонда, но ще доведем в България и неговите представители.

Какъв е този фонд?

- Вижте, в случая става въпрос за бизнес, за икономика, за инвестиции. Прието е преди да се подпишат сделките, имена не се съобщават.

Този фонд инвестирал ли е в медии някъде по света?

- Не, не става въпрос за медийна група. Фондът няма подобни инвестиции в Европа.

Твърди се, че всъщност собственикът на "Петрол" Митко Събев дава парите заради съдружието ви с Валери Запрянов?

- Познавам се с Митко Събев, макар да не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че е добре и му желая всичко най-хубаво. Никога с него дори не съм пил едно кафе, за съжаление.

Подготвяте три проекта. А имате ли вече екип от журналисти?

- Подбираме в момента. Определено има интерес към новите медии както от журналисти от в. "Труд", така и от колеги от други медии. Не е вярна обаче информацията, която беше разпространена от някои вестници и сайтове, че основната част от екипа ще бъде от "Труд". Толкова знаят колегите, толкова са написали. Аз на едно само се чудя – защо никой от тези писачи не ме потърси, като вас. Правилата на нашия занаят изискват когато пишеш за някого, да говориш с него..

Какво се случва със Съюза на издателите, чийто председател сте?

- Странен въпрос… Съюзът е много общо понятие, а най-често там заседава управителният съвет. Последното заседание беше миналата седмица. Предвидено е да има поне още едно до връчването на годишните награди "Черноризец Храбър", които са около 10 ноември. За 16 ноември е предвидено общо събрание, което ще бъде и отчетно-изборно. Казано накратко – всичко е нормално и спокойно в Съюза на издателите.

В началото на годината казахте, че ще се оттеглите от председателския пост…

- Не съм казвал такова нещо. Не е ставало въпрос въобще за това. На пресконференциите през декември 2010 г. и януари 2011 г., когато бяха представени новите собственици на "Труд" и "24 часа", се изясняваха кадрови въпроси в групата. А дали ще бъда председател на Съюза на издателите, е въпрос на общото събрание. Вече седем мандата съм председател и стига да не ви прозвучи нескромно, на последните две събирания изразих мнение, че може би трябва да се търси друг човек, че може би не бива само Тошев да е начело. Още повече че има и други достойни хора за поста. Така или иначе общото събрание избираше мен. А какво ще бъде решението на 16 ноември – не мога да гадая.

Как ви изглежда в. "Труд" днес?

-"Труд" е един национален всекидневник. Не очаквайте от мен да говоря за него каквото и да било, особено критично. Аз съм един от създателите му и 20 години го ръководех. От мен няма да чуете лоша дума за него.

Стр. 35

Марк О’Селски се завръща

в. България днес | Милена БОЙКОВА | 01.10.2011

Реалността: В панелния блок е по-интересна от сценарии

Краси Ванков е завършил кларнет и пиано в Музикалното училище в Плевен, после – кукловодство във ВИТИЗ. Интересите и събитията обаче го пращат в рекламно-продуцентския бизнес. Той е продуцент чрез "Идалго пръдакшънс" на токшоуто "На инат". То излезе във ваканция в края на лятото след излъчването на скандален скеч с известен банкер. В продуцентския актив на Ванков са били също "Аламинут", "Долен, мръсен лъжец"… Краси стои и зад реализацията на най-новия БГ сериал "Етажна собственост". Във филма играе и жена му – актрисата Невена Бозукова, с която са заедно вече 13 г. Двамата живеят с 5-годишния им син и 18-годишната дъщеря на Невена от предишен брак.

- Г-н Ванков, има ли шанс Марк О’Селски и предаването "На инат" да се завърнат на екрана?

- Шоуто "На инат" не е било спирано, просто имахме ангажимент с новия сериал "Етажна собственост". Сега в Нова телевизия предстоят премиери на много нови предавания, затова Марк 0′Селски ще се появи отново до месец. Въпросът е ние да се организираме.

- Не е ли твърде малко критиката към властта в тв ефира?

- Не бих казал. Ние с магарето не сме последните мохикани, които смеят да говорят срещу властта. Има хора, които се изказват говорят директно и остро, често канят и двете страни, особено в публицистичните предавания. Милен Цветков например не пести никакви критики.

- Тв сериалът ви "Етажна собственост" излиза в силно конкурентна среда – ще успеете ли да спечелите публиката?

- Очакванията ми са положителни. Но за мен по-важно е пътуването, а не пристигането. Работата с целия екип на снимачната площадка е истинско удоволствие. Сериалът не е правен насила. Просто реализирахме една идея отпреди година и половина. Сигурно ще има и хора, които няма да харесат филма. Не сме тръгвали с голямата кошница. Целта беше да направим
нещо хубаво и да се забавляваме.

- Кой от нашумелите БГ сериали припознавате като конкуренция?

- Появата на много български сериали е нещо хубаво. Радвам се, че всички телевизии намериха пазар за българските актьори и инвестират в сериали. Аудиторията същевременно съзрява за родната продукция. Риалитата се изчерпаха, сега е по-добре да се инвестира във филми. Нека има 10, от които един да е станал добре.

- Какъв е сюжетът на вашия сериал?

- Всяка серия е със самостоятелна случка, развита в рамките на епизода. Имаме постоянни герои, които попадат в различни ситуации. Важните въпроси за тях са битовите – ниското налягане и липсата на вода по горните етажи, а не парламентарният контрол. София не се намира само на опашката на "Коня" и хората на 3 км от центъра живеят в коренно различни условия. Занимават ги главно битовите проблеми. Дори в блока, където снимаме, видяхме, че реалността е много по-интересна от сценария.
Реалните хора ни дадоха гениални хрумки и едно от изказванията на хората беше повод за цял епизод.

- На колко етажа е българската действителност и на кои ремонтът е най-наложителен?

- Трудно боравя с тези метафори. Аз съм забит в земята. Може би някой поет трябва да отговори. Но имаме в един от епизодите кандидат за кмет, ще го излъчим по време на изборите. В серията човек от народа и човек от властта се заключват един за друг с белезници, после се отключват и се появява реплика: "Властта и народът са винаги разделени и те са доволни от този факт." Та не знам на колко етажа е действителността ни, но най-важен е фундаментът, а не горните етажи на властта.

- Предполагам, че не живеете в панелен блок?

- Сега не, но преди години живеех на 12-ия етаж в панелка. Имаше много забавни неща – отчитането на водомери, обвиненията към домоуправителя, изхвърлянето на боклука през терасите… В панелките по-глупавите завиждат на по-образованите, по-бедните – на по-богатите.

Завършил сте НАТФИЗ. Не ви ли липсва сцената?

- Харесвам повече работата зад кадър. Интересно ми е процесът и организирането на един продукт – да убедиш едни хора да те последват, а после да се радват на вече създаденото.

- Обичате да пътувате. Кои са най-големите куриози, които сте видели по света?

- Щом дойде февруари, тръгвам нанякъде. Бяхме в Тайланд, на Малдивите… Като глътнеш за 10 дни слънце, светът става по-оптимистичен. Но не мога да живея на друго място, оставам си в България. Виждал съм много странни неща. В Сингапур например е престъпление притежанието на дъвка. Чужденците се пребъркват на летището и никъде не се продават дъвки. А причината е следната: там всичко е автоматизирано и преди много години залепена дъвка на фотоклетките в метрото предизвиква катастрофа. Оттогава дъвките са забранени. В Корея пък в хотела няма легла и се спи на пода, някъде – и без постелка.

Стр. 18 

“България Днес” закова 115 000 тираж

в. България днес | 01.10.2011 

Най-младият всекидневник "България Днес" постигна рекорден успех. Само три месеца след премиерата си удари 115 хиляди тираж. Това установиха със задоволство разпространителите на печатния издания у нас. Те отбелязват също така, че е достигната много висока реализация на отпечатаните тиражни бройки. В някои дни тя надминава уникалните 96 процента.
"България Днес" срази конкуренцията със сензационни, но проверени четива. Невероятните папарашки попадения на фоторепортерите на вестника и шокиращите изповеди на знаменитости от първо лице буквално грабнаха сърцата на иначе преситената от вестникарско многообразие публика. "България Днес" вече е твърд лидер на печатния пазар у нас.

Стр. 7

Явор Дачков и Люба Кулезич НА КЪЛБО

в. Всеки ден | 01.10.2011 

Бившите гаджета се скараха жестоко на публично място

Бившите интимни приятели Явор Дачков и Люба Кулезич, които прекараха 9 години от живота си заедно, се скараха зловещо на пресконференцията. Двамата се хванаха за гушите, докато бившият служител на НСО Пламен Устинов разкриваше скандални факти около главата на "Октопода" Алексей Петров. Бившите гаджета дори бяха седнали в противоположните краища на залата в БТА.
През цялото време Дачков задаваше пространни въпроси на Устинов, докато Кулезич протестираше. "Какъв е този полицейски разпит?", питаше водещата на "Насреща" по TV7 и бясно констатираше: "Вие искате да запушите устата на човека". Напрежението растеше с всяка изминала минута, а враждебните погледи между двамата бивши бяха забелязани от всички присъстващи на събитието. Караницата дори прерасна в обвинения за поръчкова журналистика и във взимане на тлъсти хонорари. Истинската патардия вдигаха Илиана Беновска, Кристина Патрашкова, Дачков и Кулезич, чиято караница приличаше повече на селски скандал, отколкото на официална пресконференция. Водещият Огнян Стефанов се опитваше да въдвори ред сред колегите си, но мисията беше абсолютно невъзможна. Наложи се представителят на БТА да се намеси, за да спре словесният сблъсък между журналистите. Черешката на тортата бе появата на водещия Сашо Диков, който нахлу чак след края на пресконференцията и взе да се държи като следовател. Кулезич побесня.
"Отказвам да участвам в израждането на журналистиката в бухалка и побойник. Вие сте невъзпитани груби мутри! Превърнали сте се в копие на патрона, който ви плаща. Не усещате ли, че превръщате журналистиката в мутренско-фатмашко занимание? Не случайно на баща ви са казвали Дико Куката. Вие сте достоен негов наследник", обърна се към Сашо Диков Люба Кулезич.
Избликът бе предизвикан от желанието на Сашо Диков да разпита Устинов на излизане от залата. "Вие използвате микрофона като меч, с който пресрещате хората – със заплахи журналистика не се прави!", отсече устатата водеща.
Сашо Диков не можа да се успокои дълго време от репликата на Люба Кулезич. "Защо намесваш баща ми, той е покойник?!" – не спря да повтаря той. Диков обясни, че баща му е работил в МВР, после е бил шофьор на автобус и е починал на 54 години от инфаркт.
"А вие пожалихте ли моя татко и моята майчица? Писахте какви ли не гадории за тях, че са рязали партизански глави, а те бяха най-добрите хора на света", отвърна почти разплакана Кулезич.
По-късно пред "Всеки ден" известната журналистка разкри, че е омерзена от случилия се цирк на пресконференцията. "Свидетели сме на нагли манипулации и саботаж на шепа хора, които бранят физически и писмено патрона си Алексей Петров. Това е наистина потресаващо!’ обяви Люба.

Стр. 7

Николай Бареков: “До една година TV7 ще бъде лидер в сутрешния пояс!”

www.slava.bg | 01.10.2011

Инна Пелева е новият водещ на сутрешния блок на TV7 „Бодилник”. Журналистката, която ще застане до Николай Бареков, е добре позната на зрителите като водещ на новините и един от топ репортерите на TV7. Ива Стоянова, досегашен водещ на предаването, е новият директор на новините на BBT.
„Ива Стоянова, със своя професионализъм показа, че заслужава правото да се реализира като мениджър. Когато получи тази покана, аз нямаше как да я спра”, коментира Николай Бареков, директор Новини и актуални предавания в TV7 и аргументира решението на медиата: „Съвсем естествено, изборът на телевизията падна върху Инна Пелева, защото е изключително компетентен, политически грамотен журналист, макар и млад, с много силно телевизионно присъствие. Мисля, че хората, които разчитат на позитивната страна на новините ще бъдат нейните верни, ранобудни фенове”. Според неговата компетентна преценка до една година TV7 ще бъде лидер в сутрешния пояс.
Зам. Директорът на новините на TV7, Жени Павлова оценява положително настъпващите промени, които ще допринесат за развитието на канала: „Благодаря на Ива Стоянова, която даде страхотен старт на сутрешния блок на TV7 за изключителната й отдаденост. Пожелавам й успех в това ново предизвикателство, което е естествен етап след добрите разултати, които е показала до този момент. С присъствието на Инна Пелева сутрешният блок ще продължи да се развива професионално.
Тя ще бъде достоен партньор на Николай Бареков. Инна е доказан репортер и водещ на новини, по-малко е позната като водещ на „Бодилник”, но опитът, който има ще направи TV7 предпочитания избор за събуждане на зрителите.”
Новият водещ на „Бодилник” Инна Пелева е свързана с TV7 повече от 4 години. Започва кариерата си в медиата като политически репортер и водещ на новините, което е естествено продължение на развитието и след като завършва „Персонифицирана аудиовизуална журналистика”. Освен с политиката и актуалните теми на деня, Инна е силно свързана и със спорта.

Оригинална публикация

Експертите за изборите

в. Банкер | 01.10.2011

Арман Бабикян: Никой не забеляза другия тип поведение

Не приемам тезата, че Всички политици продължават да повтарят грешки от предишни предизборни кампании. За съжаление обаче публиката се е Взряла в двама-трима играчи, които бяха изтикани на повърхността, а останалите са в периферията и никой не им обръща Внимание. Причината е, че социолозите сервираха по този начин информация на публиката. Не подлагам на съмнения нейната обективност, но това не означава, че погледите трябва да са насочени само и единствено към онези, които проучванията са показали, че имат най-голям шанс за победа. Неадекватно е да отваряш арткафенета като червения кандидат или пък да пускаш балони и да Веселиш избиратели с "Комиците" в ден, в който хората скърбят. Да, не беше обявен национален траур, но цялата страна бе Вперила поглед в Катуница и след трагичния инцидент едва ли имаше нещо по-неадекватно от това с овехтели и идиотски рецепти да откриваш кампания. Друг е Въпросът, че неадекватно бе и поведението на институциите.
Разбира се, имаше и друг тип политическо поведение, което обаче не бе нито забелязано, нито отразено.

Нидал Алгафари: Кампания "Пълна лудница"

В откриването на предизборната им кампания имаше два абсурда. Първият е – когато ти управляваш страната и си министър-председател,
да поканиш хора, които правят "Пълна лудница", да играят твоята роля. Тоест ти показваш, макар и подсъзнателно, че управлението ти е "Пълна лудница". При това положение няма проблем да наричаш хората тюфлеци.
БСП пък абсолютно обърка хората с издигането на по-силния кандидат за Вицепрезидент. Абсурдно беше обяснението на "Позитано" 20, че Стефан Данаилов отказал да бъде кандидат за президент, щото той не ставал за държавен глава. Тогава Възниква Въпросът: ами ако нещо се случи с президента, тогава няма да има подготвен държавен глава. БСП искаше да покажат друг ракурс, но забрави, че може да има и друго тълкуване.
В кампанията на Меглена Кунева говорят за нещо, което чисто математически не може да се случи – твърдят, че при обиколките из страната тя се ръкувала с два милиона българи. И това се прави заради Внушението, че тези хора ще гласуват за нея.
Волен Сидеров яхна ненавистта и това бе логично.
Сините не знам дали имат кампания Въобще. Те имат кандидат, за когото седесарите се питат кога е Влязъл в редиците им, как се е появил. Иначе изкараха една хубава песен на Дани Милев – много европейска, много Весела, за което ги поздравявам.

Аня Павлова: Ноу-хау са обиколките в чужбина

В предизборните кампании този път има и нови похвати. Това, което за мен е новина – ноу-хау за правене на национална кампания с обиколките в чужбина – Визирам водещата двойка кандидат-президент и Вицепрезидент. Това е революционен похват.
А това, че големите партии правят пищни концерти, не е изненада. ГЕРБ е богата партия, има достатъчно голяма субсидия, така че хората са им платили този концерт. Лошото е, че той съвпадна с преобръщането на дневния ред на България.
Меглена Кунева започна кампанията си най-рано от Всички, което би трябвало да е нейният плюс. Тя твърди, че е направила доста обиколки из страната и би следвало в началото на същинската кампания да е по-наясно от Всички кандидати какви са болките, исканията и желанията на хората. Сегашното й позициониране в рейтинг листите и изследванията обаче показва, че тя не е първенец в очите на хората. Може би в хода на кампанията трябваше да промени ритъма на самата кампания.
За сините Вече е късно да стягат редиците.

Стр. 14 

Партиите си мерят и шоуто

в. Банкер | Павлина ЖИВКОВА | 01.10.2011 

БСП и ГЕРБ залагат на традиционната агитация, Кунева – на американския тип кампания

Глей, колко тюфлеци", "Кажи им на тези тюфлеци"… Това се лееше от сцената на Летния театър в Бургас при откриването на предизборната кампания на ГЕРБ. Тюфлеците в залата не изглеждаха особено вдъхновени от "смешките" на Жора Бекъма, за разлика от седящите на първия ред партийни шефове и кандидат-президентската двойка Росен Плевнелиев – Маргарита Попова. Цветан Цветанов – като човек, който е поръчал музиката и плаща за нея с парите ни (а това е така, защото ГЕРБ обявиха, че всички предизборни харчове ще покриват единствено и само със средства от държавната субсидия), изглеждаше повече от доволен от случващото се на сцената. Трагедията в Катуница и последвалите размирици там очевидно по никакъв начин не се бяха отразили на настроението на вътрешния министър. В Бургас, аи в останалите градове на страната, където продължава неговата обиколка, той е в друго качество – на шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. Макар че и в тази му роля има доста смущаващи неща и голяма доза аматьорщина.
Основните конкуренти ГЕРБ и БСП и този път показаха, че ще заложат на традиционни кампании и че отново партиите, които имат държавна субсидия, ще си мерят шоутото. Противно на очакванията ни, че кризата ще вразуми политиците ни и ще ни спести безвкусиците и чалгата, още в началото на предизборната битка стана ясно, че това няма да се случи.
Предизборното сумо започна, а кандидатите вече издават заплашителни звуци и с още по-заплашителни движения показват колко са готови за изборите. Безпощадната истина обикновено лъсва в нощта след вота.
Особености на гербадЖийския пиар
Ако Цветанов си беше на мястото или партията му имаше пиари, които си разбират от работата, едва ли щяха да допуснат при откриването на кампанията на управляващата партия да се вихри подобен безвкусен кръчмарски хумор. Истинско тържество на чалга културата. А Цветанов показа, че всичко това му харесва. И дори стана да се ръкува с артиста, който го определи като "на Веселин Маринов углуавер". Борисов също не изглеждаше смутен от това, че е "асфалт ефенди", а на лицето на промотирания като интелигентен и фин човек Росен Плевнелиев грейна щастлива усмивка, когато Жоро Бекъма го нарече "баш булгаристан левент – паша мераклия". Отговорните за събитието гербери без съмнение се чувстваха в собствена хранителна среда. Тя така ги отпусна и обнадежди, че бяха готови да се похвалят и с успехите си.
"Всеки ден зад мен остават по 20-30 км нови пътища и се строят шест магистрали, една е готова", обяви премиерът Борисов. Призна също, че винаги му било "свито и притеснено", когато се изправял на партийни мероприятия. И не пропусна да благодари на Цветанов, "че се грижи за партията и всичко това е възможно да се случи като реализация". Прав е Борисов, реализациите в партията му се дължат най-вече на Цветанов – като се започне с неговите и тези на шефа на столичната организация и на общинския съвет Андрей Иванов и се стигне до най-пресния скандал с подкупа, който нито бил искан, нито бил даден от Росен Плевнелиев.
Евротурнета за овации
Кандидатпрезидентската кампания на ГЕРБ е уникална не само с това, че в нея няма да се ползват дарения от благодарни или безкористно харесващи партията граждани. За първи път в най-новата история на страната имаме кандидат за държавен глава, който не обикаля България, а Европа. И оттам валят съобщения към медиите, че германският канцлер Ангела Меркел подкрепя Плевнелиев. Че Силви Вартан пожелала успех на ГЕРБ, а френски депутати му казали, че България би-
ла по-добре от франция. Накрая дойде и съобщението, че и лидерът на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс харесал Плевнелиев. Някои медии стигнаха и още по-далеч – кандидатът на ГЕРБ успял да се пребори за любовта на европейската десница, измествайки от сърцето й Синята коалиция. Дали медиите се престарават, или елементаризмът идва от щаба на управляващата партия, няма значение. Плюсовете на подобен подход са, че кандидатът на ГЕРБ за президент има медийно покритие – и в прекия, и в преносния смисъл. А удобството на подобно покритие е, че на самия Плевнелиев не му се налага да отговаря на неудобни въпроси. Защото няма как да му бъдат зададени.
Друг е въпросът доколко обиколките му по Европа и долитащите оттам съобщения колко го е харесал един или друг фактор зад граница ще хванат дикиш при избирателите в България. Няма да се учудим и ако Плевнелиев, който уж никога не пропускал да се противопостави на Борисов, когато не бил прав и този път, противопоставяйки му се, изпълни неговата закана. А тя е, че Борисов щял да пусне кандидатите за президент и вицепрезидент на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова да участват само в два дебата по националните телевизии.
Червените теглят кредит
Новината от червената соццентрала е, че за първи път столетницата ще тегли кредит за предизборната си кампания. За да получат заема, социалистите ипотекират четири партийни централи – в Пловдив, Варна, Стара Загора и в Шумен. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" секретарят на ИБ на БСП Евгений Узунов. Той се надява до дни банката да отпусне искания кредит от 2 млн. лв., който щели да изплащат с пари от държавната субсидия до юли 2013 година.
Червените нямат притеснения, че ще загубят имотите. До края на мандата на парламента годишната субсидия за БСП е около 7 млн. лева.
Социалистите ще ползват ноу-хауто на ГЕРБ от последните парламентарни избори. Тогава Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Красимир Велчев обявиха, че залагат свои имоти срещу 440 000 лв. кредит.
Колкото до откриването на кампанията на БСП – и там столетницата не прояви неочаквана фантазия, нито пък новаторство. Столичната организация заложи на Капитан Америка, който пусна бюлетина със знак "X" върху осмицата. Анимационни персонажи в 3D формат превзеха паметника на Съветската армия, а караоке на открито подгря соцактива. Съвсем очаквано Данаилов откри купона с песента от филма "На всеки километър".
И за социалистите откриването на кампанията се оказа по-важно от дневния ред на държавата. В деня, в който Катуница изпрати починалото от сърдечен пристъп момче, червените се събраха в Пловдив и с кукери, гайди и Лили Иванова тръгнаха към вота. Кампании с концерти, които да развеселят червените бабички, БСП открива и във всички областни градове.
Различната агитация
Засега кампанията на третия кандидат за президент, чиито шансове за стигане до балотаж според социолозите са реалистични, е заложил на най-пестелива и най-малко отблъскваща предизборна агитация. Щабът на Меглена Кунева взаимства много от елементите в кампанията на Обама. С тази разлика, че голяма част от направеното не стига до обществото. Или до онази негова част, за която телевизията и радиото са основните средства за информация. Кунева има осем чудесни клипа в интернет. Те няма да бъдат завъртени по телевизията. Щабът й разчита, че младите и образовани българи, т.е. онези над 3 милиона, които се преброиха през интернет, ще ги видят. Причината е проста – липса на пари и скъпото ефирно време. Затова бай Кольо ще остане в интернет. В клиповете не се появяват нито Меглена Кунева, нито кандидатът за вице Любомир Христов. В тях е заложено на "обикновените герои на България" (по подобие на онези в Америка). Това са хора, които предизборните щабове превръщат в символи на една или друга реторика. Всяко послание е насочено към някого – без героични погледи и обещания.
Впрочем и откриването на кампанията на Кунева – Христов беше доста по-различно от останалите. Двойката отчете, че в последните седмици е изминала над 11 000 км по пътищата на България, посетила е близо 90 населени места и е провела над 230 срещи. Пред гостите на събитието бяха разказани и представени видеоисториите на българите от срещите на Кунева. Друг е въпросът доколко екранното отсъствие и пищните концерти по площадите няма за пореден път да се окажат основният стимул за даване на глас…

Стр. 11