ДПС ще издава вестник

в. Капитал | 11.12.2010

Повече от 10 години след като спря партийния си орган "Права и свободи", ДПС планира да започне отново да издава вестник. "Възраждаме партийния печат", така депутатът от движението и отговорник за връзката с медиите Камен Костадинов коментира новината. Пред "Капитал" той уточни, че изданието ще е седмичник. По думите му ще започне да излиза през месец януари следващата година, но все още не е избрано името му. От партийната централа на ДПС казаха, че засега се обсъждат две имена – на предишния вестник "Права и свободи" или "Общност". По думите на депутати изданието ще е двуезично – ще излиза на български и турски език, като целта е да се разпространява главно в малките населени места, където основно е концентриран електоратът на движението. Костадинов уточни, че вече е избран главният редактор на партийния орган, но отказа да каже името му. В дълбока тайна се пази и в какъв тираж ще излиза вестникът. Засега само се знае, че депутатът от ДПС Делян Пеевски е поел ангажимент седмичникът да се печата в ИПК "Родина". Печатницата е част от Нова българска медийна група, собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Издателската компания притежава и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" и великотърновския "Борба". ДПС няма да има и проблем с разпространението на седмичника, защото Нова българска медийна група контролира и няколко разпространителски фирми за вестници.

Стр. 39

В ново шоу родни ВИП-ове ще доят крави и що гледат свине

в. Труд | Соня СПАСОВА | 11.12.2010 

Знойна манекенка, която е виждала крава само на картинка, сега стои пред истински екземпляр и се готви… да го издои. По същото време известен певец трябва да нахрани и да почисти кочината на няколко прасета. Техен колега, от онези, които винаги сме свикнали да виждаме по коктейли и светски събития, пък трябва да гони непослушна коза по полето…
Подобни гледки се очертава да ни предложат напролет от Нова тв. Поводът – новото шоу "фермата", което телевизията ще прави по лиценза на шведската компания "Стрикс интернешънъл". Информацията беше съобщена от сайта www.ceetv.net и потвърдена от представител на скандинавския гигант, който държи правата над формата.
"Фермата" е доста популярно предаване в Хърватия, Сърбия и Словения. Според информации в сръбската преса финалът на шоуто в западната ни съседка, където наградата е била 100 000 евро, е приковал пред тв екраните над 5 млн. зрители.
Идеята на шоуто е 6 жени и 6 мъже да живеят три седмици в условия, каквито е имало преди повече от век. Те не само няма да имат мобилни телефони и компютри, но ще трябва да си светят със свещи. Най-вероятно ще се наложи да си носят вода с менците от кладенец, както са го правили нашите прадеди. А тоалетната им ще бъде на двора.
Освен да се справят с тежкия си бит, ВИП-овете ще трябва да отглеждат крави и прасета, да скубят кокошки и да месят питки.
В английското издание на "фермата" през 2004 г. са участвали звезди като рапъра Ванила Айс и футболиста на "Ливърпул" и "Астън вила" Стан Колимор.
У нас шоуто ще се прави от екипа на Нико Тупарев, който има опит в подобни "екцесии" над знайни и незнайни личности. Във второто издание на "Биг брадър", дело на същия продуцент, например участниците трябваше да мажат стените на къщата, както и да се занимават с овцете в двора. Преди време Тупарев направи и "Животът на другите" по БНТ1, където известни личности трябваше да живеят в циганско гето или да дежурят като санитари в спешния институт "Пирогов". Че Нико Тупарев иска да прави това шоу, стана ясно още преди 2 г., когато той се отказа да работи за Нова тв и премина в лагера на противниците от Би Ти Ви. Тогава до реализиране на проекта не се стигна.

Стр. 20

Предизвестената смърт на всяко риалити

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 11.12.2010

Появата на формата веднъж промени телевизията, сега тя ще се обнови пак заради изчезването му

Запалянкото" (The Fan) е името на най-новия риалити формат, който дори още не е купен в САЩ, но вече е предложен на няколко продуцентски компании там. В него двама върли запалянковци застават един срещу друг. Те може да са фенове на футболни отбори, на певци, на рок групи, на религия – каквото се сетите. Играта е тайландска и се излъчва в родината си с небивал успех – 9 години поред, 444 епизода. Към нея проявява интерес американската Angel City Factory. Това е фирма на създателите на "Островът на изкушението" – риалити, постигнало огромен успех в САЩ и, да кажем, скромен интерес у нас
Нова тв пусна само един сезон от него, след като видя рейтинга му.
Брокер в тайландската сделка е американската немного голяма компания Small World. Тя разработва тв формати или ги търси по света, след което ги продава на големи продуцентски къщи. Неин собственик е Тим Крешенти, работил навремето за "Сони пикчърс интернешънъл". Като вицепрезидент на компанията той пристигна през 2003 г. у нас, за да постави играта "Руска рулетка" – формат на "Сони", по БНТ.
Защо ви разказвам всички тези американски истории? Както сами виждате, и двете компании имат връзка с риалити програмите в България. Тяхната мода пристигна от САЩ, но и там, както и у нас, нито едно тв шоу не може да издържи дълголетието на тайландското.
Просто защото риалитито вече не ни е интересно. И това, което гледахте в края на тази година -"Великолепната шесторка" по Би Ти Ви, и "Байландо" по Нова тв вероятно са последните силици живот на формата "риалити шоу".
Няма нищо страшно в смъртта на риалитито. Тя беше очаквана от всички телевизии и продуценти още преди началото на първия "Биг Брадър" – уникалния тв феномен по Нова тв. Въпреки това всяка медия го искаше, а той промени до неузнаваемост телевизионната среда Защото:

• Подобно нещо в България никой не беше гледал и риалитито обещаваше грандиозни успехи -смазващ рейтинг, навалица от рекламодатели, много, много пари. Така и стана с Нова тв. Феноменът да гледаш живота на съседите си през ключалката и това да е абсолютно позволено и от закона, и от личния морал се хареса на зрителите. Постепенното развитие на формата и жанровото му разнообразие през годините "развратиха" зрителите, които всеки тв сезон искаха ново и ново развлечение.
• Риалитито изяде главата на един тв шеф
Рокадите по върховете на Би Ти Ви преди време бяха точно заради забавянето на телевизията да въведе печелившия формат.
• Жаждата за големи рейтинги и повече пари доведе до чудовищно разрастване на забавните програми. Шпиономанията стана естествено състояние на телевизиите и те без свян започнаха да се копират една друга. Публицистиката, свикнала да бъде скучна и нравоучителна, съвсем изчезна от екрана и се сви до 2-3 предавания, посочвани като изключения от правилото.
• Сутрешните блокове промениха вида и значението си, изпяло се политизираха, след като вечерните часове, наречени праймтайм, бяха заети от риалити.
• Филмите обаче нямаше къде да се излъчват и ето как се появиха моноте-матичните канали към телевизиите майки.
• Опита се да ни научи на благотворителност, след като се трансформира в телетон – това са благотворителните програми, които събират пари от зрителите за всякакви каузи – от болести до финансиране на екскурзия.

Защо след всички тези грандиозни успехи риалитито слиза от екрана?

Защото вече не е интересно. Защото направи телевизиите еднакви, а зрителите осъзнаха, че само в името му има нещо реално. Иначе всичко е режисирано, работи се по сценарий.
Всеки продуцент искаше неговото риалити да прилича на сериал. Е, приличаше, но на евтин, въпреки огромните средства, които се хвърляха за един сезон. Евтино ли е да закараш 20-ина участници и около 100-ина души екип за 1 месец в екзотична и далечна държава, където само самолетният билет е около 3000 евро? Или да им построиш свръх-луксозна къща?
Телевизиите са силно засегнати от кризата, но точно те като предприятия не могат да си позволят да не харчат пари и примерно да пускат повторения целогодишно. Затова мислят нови и нови примамки за очите. Сега идва модата на тв сериалите. Всяка една от националните телевизии е запретнала ръкави да произведе поне по един. Би Ти Ви даже е замислила 3.
Омръзна агресивният и напорист тон на риалитито. Ще го замени по-спокойното говорене в токшоуто, защото интересната публицистика се завръща.
Риалитито умира, но точно заради него тв съдържанието ще започне да се променя от догодина.

Стр. 9

Обраха “Алфабанк”

в. Торнадо | 11.12.2010

Банков обир N1 в България, прикриван повече от 8 месеца от шефовете на трезора. Главният касиер на централата изнася над 21 милиона лева в брой

Нечуван и невиждан по размери банков обир е бил извършен преди около 8 месеца от централния офис на "Алфабанк" в София. Кражбата е дело на главния касиер от централния клон на гръцкия трезор. Според запознати с провежданото и към момента разследване разкриването на грандиозния обир е станало напълно случайно, след изненадващ вътрешен одит, изпратен от Гърция.
На 15 април 2010 гръцки ревизори влезли в трезора и с ужас открили, че от него в брой липсват над 10,5 милиона евро. Светкавично проведеното разследване почти веднага разкрило, че в дъното на кражбата стои Петко Митевски, който е главен касиер на "Алфабанк" – България.
Mumeвcku работил 6 банката от 5 години и реално бил човекът, който ежедневно имал решаващата дума по това дали всичко в трезора на банката е ОК. Фактически само след неговата лична инспекция било възможно ежедневното физическо затваряне на банковия трезор. По разкази на очевидци, след като констатирали кражбата и участието на Митовски в нея, гърците започнали тайно мащабно разследване, а самият Митовски в продължение на седмица бил държан без контакт с външни лица, под непрекъснат контрол на свои колеги от банката. Според отлично осведомени разследването още разкрило, че кражбата на огромната сума била извършвана на части като парите били изнасяни в брой от Митовски в продължение на няколко месеца. Оказало се още, че пряко или косвено Митовски е получавал съдействие и от други служители на банката, сред които регионални менажери, та дори и изпълнителни директори на трезора.
Веднага след разкритието на обира от 15 април в банката настъпили сериозни преобразувания, като огромна част от ръководния персонал бил уволнен, а на негово място били назначени абсолютно нови хора.
В същото време в "Алфабанк" било издадено специално вътрешно нареждане за пълна конфиденциалност и спазване на строга секретност по случая. Шефовете и пиарите на банката положили чутовни усилия, за да прикрият публичното изнасяне на скандала.
Мнението на банкери е, че един подобен скандал би имал ужасен ефект за банка като "Алфабанк", която все още изгражда своите позиции на българския пазар. През последната година "Алфабанк" откри у нас над 120 офиса, хвърли милиони за мащабна реклама, но все още е едва на 9-а позиция у нас.
Същевременно в Гърция "Алфабанк" има позициите и имиджа на най-влиятелния и голям трезор в южната ни съседка.
В момента на разкриване на скандала от вестник "Торнадо" той все още бе прикриван от ръководството на банката. Според източници на вестника обаче документите по случая вече са внесени в прокуратурата, въпреки че огромна част от парите, откраднати от касиера Петко Митовски, въобще не са открити След получаване на информация за кражбата репортер на "Торнадо" се свърза с отдел "Връзки с обществеността" на "Алфабанк", откъдето в продължение на два дни не дадоха никакъв отговор по случая. Едва в края на втория ден с "Торнадо" се свърза Максим Бехар, който е собственик на PR компанията "МЗ Комюникейшън", която пък е публичен представител на гръцкия трезор у нас.
Пред журналист от "Торнадо" Бехар потвърди случая, като се опита да свърши работата си максимално добре и остави решенито в ръцете на редакцията. Въпреки професионалната му намеса обаче "Торнадо" изключително държи на качеството и актуалността на представяната информация и е първата родна медия, която представя на своите читатели точни данни за най-големия банков обир в съвременната история на страната ни. Към момента Алфабанк влага милиони в строежа на нов централен офис на трезора. Сградата се намира точно до 4-ти километър на бул. "Цариградско шосе" в София. Въпреки че очевидно изчезналата сума е ударила сериозно по бюджета на финансовата институция, Алфабанк е на челно място у нас по откриване на нови офиси през тази година. Те са над 120 в цялата страна.

Стр. 7

Списание Hello! на български

в. 24 часа | 11.12.2010

Най-клюкарското световно списание Hello! тръгва на български до 2 седмици.

Това е изданието, което се печата в 71 държави, има над 15 млн. читатели, а знаменитостите с удоволствие разказват историите си в него.
За първи път списанието излиза в Испания през 1944 г. и прави революция, като слага на корицата известна личност, което е и началото на нов формат в печатните издания. И до ден днешен го има там под името Hola!. To редовно публикува снимки и любопитни материали за семейството на Симеон Сакскобургготски и на децата му.
През 1956 г. за първи път в историята на журналистиката Hello! отразява кралската сватба на принц Рение и Грейс Кели. Стартовият брой на Hello! във Великобритания публикува първото интервю, давано от член на британското кралско семейство. Сватбата на принц Чарлз и Даяна е обилно отразена със снимки, защото списанието е ексклузивен гост на събитието. Сега по същия начин ще заснеме и сватбата на принц Уилям и Кейт Мидьлтън.
"Hello! България" тръгва на 92 страници. Ще се издава от S Media Team – партньор на Би Би Си за България, Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Албания. Портфолиото на издателя включва още издания като BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, Yachting and Lifestyle, Prime_Time и Motor Show.

Стр. 32

Кажи си, ще ти олекне

в. Капитал | 11.12.2010

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Една от строго пазените тайни за голяма част от българските вестници е тиражът им. Въпросът какъв е тиражът на вестника ви хвърля в смут повечето от издателите. Следва отговор: "Тиражът е търговска тайна. Подобна информация не даваме." Дори и тези, които казват, никога не оповестяват каква част от отпечатаният тираж реално е продаден. Това не е новина за хората от рекламния и медийния пазар – липсата на прозрачност е и една от основните причини за оттегляне на рекламодатели от печатните медии към телевизиите, където размерът на аудиторията е (макар и пак с известни съмнения) много по-ясен. От тази седмица обаче темата за одитирането на тиража на печатните издания отново е актуална, като парадоксално активната страна този път са рекламодателите. Тяхната асоциация призова публично издателите на вестници за повече яснота по отношения на тиражите.
На добре развитите европейски пазари има Одит бюро по тиражите (ОБТ), което дава надеждна информация за броя отпечатани вестници и списания на всяко издателство. Тази информация е важна и за рекламодателите, които имат право да знаят до колко читатели отиват рекламните им инвестиции и дали те са ефективни. Важна е и за самия сектор, защото така конкуренцията между изданията е честна, а бизнесът с печатни медии прозрачен и светъл.
В България от 2001 година има регистрирано ОБТ, но то има доста малко членове (само 7 издатели) и на практика не може да върши работата си. На сайта му не може да видите тиражите на българските вестници и списания. Според мениджъра на ОБТ Румяна Константинова "единствените одитирани вестници за 2009 година са "Дневник" и "Капитал". По думите й бюрото е осъществило контакт с всички издатели и много от тях са заявили първоначално желание да станат членове на сдружението, но впоследствие са останали пасивни. Една от причините е, че одитът е скъпо начинание, което издателите трябва сами да платят (такава е практиката в почти всички страни). Неприятната истина обаче е, че някои издатели предпочитат да не се знае реалният тираж, особено напоследък, когато всички читателите на много издания постепенно намаляват.
Темата за прозрачността на тиражите на вестници и списания занимава издателския бизнес вече десет години. Припомняме я, защото преди няколко дни Българската асоциация на рекламодателите (БАР) изпрати до Съюза на издателите (СИБ) писмо с апел за точност и достоверност на данните за тиражите на изданията, в които рекламират. БАР е сравнително млада организация, но в нея членуват 19 от най-големите инвеститори в реклама, сред които "Мобилтел", Coca-Cola – България, ОББ, Vivacom, Nestle и др.
Одит бюрото по тиражите от самото си създаване преди 10 години търсеше контакти с рекламодателите с надеждата да ги привлече на своя страна, за да принуди издателите да прескочат летвата "честно измерване и деклариране на тиражите".
Писмото на рекламодателите е написано в тон на разбирателство, но внушителната представителност на членовете на БАР е достатъчно силен аргумент за това издателите този път да приемат молбата им за прозрачност. "За да започне да функционира одит бюрото по тиражте и да започнат всички издания да ги декларират, се иска много работа и смелост. Тази година положителното е, че започна конструктивен разговор и на една маса седнахме издатели, рекламни агенции и рекламодатели. Знам обаче, че няма да е лесно", коментира пред "Капитал" члена на УС на СИБ и управител на "Санома-Блясък България" Димитър Друмев.
Писмото апел на БАР е следствие от няколкогодишен процес на опити от страна на рекламодателите да възбудят диалог с издателите за намиране на точка, в която интересите им се пресичат. "В резултат на предишно писмо, покана до издателите, през 2009 БАР проведе срещи с издателите, проявили желание за диалог. След множество срещи и дискусии ни се струва, че писмото, което отправихме сега към издателите, е едно логично продължение на нашите разговори. БАР е в контакт с одит бюрото по тиражите, Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и СИБ, и намираме, че моментът е подходящ за предприемане на следващи стъпки", обясниха от асоциацията на рекламодателите. Те очакват от Съюза на издателите становище по писмото им до 23 декември, в което да бъдат описани идеи и предложения за осветяване тиражите на изданията.
"Писмото цели да подтикне издателите към съпричастност към интересите на рекламодателите и обществото и към формиране на работна група през януари 2011 г., която да предложи конструктивни следващи стъпки. Дали това ще означава внасяне на промени в сегашното Одит бюро или създаване на ново такова, можем да решим заедно след обсъждане", коментираха от БАР. Членовете на асоциацията са категорични: "препоръчваме на всички издатели да обявяват реалните си тиражи, както и на рекламодателите да предпочетат прозрачния начин на работа".
От БАР се надяват в крайна сметка и в България "да имаме одитирани издания по европейски стандарти, което е в интерес на бизнеса, обществото и на читателите. Смятаме, че всеки един рекламодател би предпочел да рекламира само в одитирани издания, опирайки се на реални показатели, с които да може да измерва ефективността на направените инвестиции. Целта ни е да вървим по пътя стъпка по стъпка", коментират още рекламодателите в общото си становище.
Факт е, че в момента рекламодателите използват различни независими проучвания, за да проследят ефективността от своите рекламни инвестиции, но според тях те не са напълно достатъчни. От БАР коментираха, че "няма ясно дефиниран механизъм, има метрики, които ползваме: тираж (който е предмет на настоящата дискусия) – броя на продадените или разпространени копия; и достигнати читатели – оценявани на базата на изследвания, които търсят да установят колко и какви хора са имали контакт с определено издание, без значение дали са го закупили или не".
Често обаче изследванията на различни агенции показват значителни разминавания в броя на читателите на дадено издание. В момента рекламодателите работят по-скоро с обща насока и трендове за пазара на печатни издания. И са все по-категорични, че ще започнат да намаляват постепенно инвестициите си в неодитираните издания, въпреки че засега дипломатично не го заявяват открито.

Стр. 32

Дигитални самоличности

в. Торнадо | Владимир ПЕШЕВ I 11.12.2010

Социалните мрежи поробиха човеците

Помните ли как живеехме, когато трябваше да се приберем до вкъщи, за да се обадим по телефона?
Какво беше, когато си определяхме срещи и се Вълнувахме от неизвестността ще дойде ли въобще този, когото чакаме защото не можехме да му се обадим и да го смъмрим само защото закъснява с две минути от договореното време. "Къде си?" или "Кво става, бе?" Колко пъти на ден задаваме тези безсмислени въпроси?
А какво става наистина?
Сега си комуникираме стотици пъти на ден – или чрез sms, или чрез коментари на статусите ни във Facebook или Twitter, или чрез Skype, форуми, блогове и какво ли още не. Стига се дотам, че често, когато се виждаме наяве, темите ни за разговор пак се насочват към дигиталния живот, който водим, като например – кой коя снимка е сложил в профила си, кой какво е видял в Youtube, кой в каква нова група е влязъл.
Разбира се, повече от ясно е, че всяко нововъведение, което модернизира живота на обществото ни, носи нещо ново и на нас самите, но и ни отнема нещо друго. Така е от времето, когато първобитният човек е изпуснал за първи път месото в огъня. Ясно е за всички, че съвременните технологии и най-вече социалните мрежи, станали такъв хит през отиващото си десетилетие, правят света по-малък и по-лесно достъпен, дават ни възможността да общуваме, намирайки се на стотици, дори хиляди километри един от друг. Какво ни отнемат обаче? Правят ли ни по-близки в действителност? И най-вече, ставаме ли зависими?
Да вземем например Facebook – знаменосецът на този феномен. Мрежата се увеличава с десетки, ако не и със стотици хиляди нови потребители. Колко от така наречените "приятели", които имате в профила си, можете с ръка на сърцето да наречете, ако не истински приятели, то поне близки? Мрежата не спира да се развива в нови насоки, защото винаги имаш избора за какво да я използваш – да се присъединиш към нещо, или не, да съхраняваш и развиваш познанствата си, или дори да се оградиш със своеобразна стена, да си активен или пасивен и т.н. Както казва самият създател, Марк Зукерберг:
"Facebook не е мода, той е като модата – не спира да се променя"
Тенденцията, за която стана дума обаче, със сигурност важи за много от нас, независимо дали си даваме сметка за това, или не.
Друго нещо, което прави Facebook толкова уникален, е своеобразната му роля на най-големия "отряд за бързо реагиране" в света, тъй като на мига, когато нещо се случи в обществено-политическото пространство, било то локално или глобално, веднага се появява отношение към това събитие – група "за", група "против" и което е най-интересно, винаги се появяват нови и разнообразни тълкувания на случилото се.
Свободата в мрежата много лесно се превръща в свободия.
Нещото, за което нямаме голям избор обаче, е това да спрем да използваме социалните мрежи. Причините са няколко. Първо, неотдавна се оказа, че да изтриеш напълно акаунта си във Facebook не е толкова лесна работа. Сървърите на мрежата пазят още три копия на всяко едно наше действие на "територията" на мрежата, дори след като сме я напуснали.
Преди две години един канадец на име Стивън Мансур пише в блога си "2504 стъпки да напуснеш Facebook завинаги". Това, разбира се, веднага води създаването на групата "Как да изтрием напълно Facebook акаунта си", която в момента надвишава 70 хиляди членове. Взимайки отношение по въпроса, ръководството на мрежата създава страница, на която можете да напишете писмо до администрацията с молба акаунтът ви да бъде напълно изтрит. Но въпросът дали се запазват резервни копия с информацията, остава на лице. Така се оказва, че със или без наше желание Facebook се превръща в нещо като регистър, в който съществуването ни е документирано, така че дори след смъртта ни, може би след двеста години, някой ще чете как Сашко от Червен бряг си е хванал за гадже Гинчето, с която са били заедно около седмица. Това надали ще ни даде представа какво е вълнувало Сашко, за какво е мислил, от какво се е боял, на какво се е надявал, но поне ще можем да гадаем.
Второ, при напускането на дадена социална мрежа ние автоматично се превръщаме в аутсайдери. Излизаме от бързото и непрестанно течение на информация и събития. Темите ни за разговор дори намаляват, което е наистина тъжен факт. Поставени сме в изолация, защото вече не се движим в общия поток, не правим като всички. Един съвременен френски мислител беше казал, че портретът на съвременния човек е този на човек, който рине нагоре по един склон, а под него е бездната. Човекът рине бързо не за да се изкачи нагоре, а за да успее да се задържи на едно място. Ако спре за миг, ще падне в бездната на десоциализацията. Подобно определение звучи подходящо за онези, които решават да се изолират от процесите на "приобщаване" в дигиталното пространство. Тук не става въпрос за добро или зло е всичко това, трябва ли да го спираме, или поощряваме. Първото нещо, което казват повечето преподаватели по история на студентите си на първата им лекция в университета е: "Даже не се опитвайте да разбирате последното десетилетие". Истината обаче е, че феноменът "социални мрежи" е може би най-силно променящ обществото ни в последните години. Намираме се в зората на нещо – нещо голямо, което тепърва придобива форма и ще кове съзнанието на бъдещето, но е важно да знаем, че то е тук и да се стараем да вникнем поне малко в същността му, която е много вероятно се окаже най-чистото огледало на епохата ни. Дори да не го знаем още.

Стр. 61

Мария Дойчинова: В нашата професия нищо не е по-важно от истината

Списание Business Lady I 9.12.2010

Мария Дойчинова-Стойчева е директор "PR и комуникации" на "ЧЕЗ България"

„Кажете истината”, „Докажете я с действие”. Това са два от принципи на Артър Пейдж, един от пионерите на PR. За мен те са не просто принципи на професионално поведение, а постулати и в наше време са по-важни от всякога. Големите корпорации, особено тези, които доставят обществени услуги и особено тези, които работят в условията на естествен монопол нямат друга опция освен да казват истината и да я доказват с действията си.
Когато говорим за корпоративните комуникации на доставчика на публични услуги в условията на естествен монопол, трябва ясно да си даваме сметка, че тук в никакъв случай не става дума за университетско упражнение. От едната страна стои корпоративната репутация, която има ясни измерители и стойност и не може да си позволим да бъде амортизирана в продължение на дълги години, а общественото мнение трябва да се тества всяка година. От другата страна, на другия край е общественият интерес и фактът, че всички са клиенти на услугата и винаги ще има някой, на когото може да му е сгрешена сметката или пред чиито дом не е възстановена тревната площ. Токът, парното и водата са емоционални теми, чрез които лесно може да се манипулира мнението на големи групи от хора като с това се постигат едни или други цели, чисто популистки. Често тези теми се използват за изпускателен клапан на обществено напрежение. От практическата дейност на компаниите и отделни клиентски случаи се правят генерални изводи, които засягат бранда и репутацията на корпорациите, което, от своя страна, пряко влияе на тяхната стойност. Клиентът не прави тази връзка, а и няма защо да я прави, него го интересува да му е чисто, светло, топло и евтино, дори, ако може, да му е безплатно. Точка. Много често корпорациите също се държат неадекватно, не комуникират или в краен случай – комуникират неразбираемо и ненавременно. Резултатът е ясен – никой не печели, всички губят. Обичайна причина за тази ситуация е, че дейностите по PR и корпоративни комуникации се изпълняват от хора, които не познават достатъчно добре спецификата на точно този вид комуникация, пряката зависимост между нея и стойността на бранда и репутацията. И тук е нашата роля – да кажем на хората какво правим, да им кажем защо го правим и ако не ни чуят, да продължим да им го казваме. За всяка компания, доставчик на услуга от обществен интерес липсата на новина е добрата новина. Това е в един идеален свят, в който и компаниите следва да извървят своя дълъг път, да се научат да комуникират с клиентите си, да ги разбират и да се извиняват, когато са причинили неудобства и да поемат ангажименти към тях, които после да изпълняват. Звучи обикновено, нали? Изглежда лесно, но не е, защото зад тези на пръв поглед простички правила стоят десетки години култура на комуникация и обслужване на клиентите.
И така, как да възстановим доверието? Според неотдавнашно проучване, когато респондентите са били попитани коя е едната фраза, която най-добре олицетворява доверието към дадена корпорация, преобладаващият отговор е бил „ етични бизнес практики”, на второ място „здрав морал”. Така че обществени очаквания към корпорациите и техните ръководители днес са съвсем ясни.
И нашата мисия е съвсем ясна – Казваме това, което мислим и мислим това, което казваме. Казваме какво ще направим и правим това, което казваме, че ще направим.
Мисията е ясна, но постигането на целите ни е трудно. В моята практика постоянно се сблъсквам с недооценяване на необходимостта от непрекъсната, диалогична, открита комуникация – както навън, така и навътре. Мълчанието не е опция. То поражда съмнения, съмненията раждат недоверие, недоверието – недоволство и отказ да ни разбират. Както навън, така и навътре. Случва се, когато задам въпрос и поискам информация, вместо отговор, получавам от колегите си препоръки дали трябва въобще да задавам този въпрос и ако го задавам, как трябва да изглежда въпросът; дали информацията, която евентуално ще получа трябва да се оповестява и ако трябва, то каква част от нея и разбира се как точно. И понеже в компанията, от която идвам и тази, в която съм сега, специалистите са безспорно най-добрите в сектора, пи-арът не им е приоритет. Те, обаче, забравят, че PR означава – пъблик рилейшънс, което пък означава взаимоотношения с публиките, т.е. взаимоотношения със заинтересованите страни – в случая – с медиите, с институциите, със служителите, с неправителствените организации, с клиентите, или общо казано – с обществото.
Често в големите корпорации експертите по корпоративни комуникации остават ако не напълно изолирани, то с ограничена роля във връзка с комуникацията със служителите. В много случаи нашата роля се ограничава до това да направим комуникацията на мениджърите със служителите възможно най-ясна: да им кажем как да кажат, а не какво да кажат. Моето убеждение обаче е, че действителната ни роля като доверени съветници на главния изпълнителен директор или на директора по човешки ресурси е за това как да се отнасят със своите служители, не само как да комуникират с тях. И особено, когато става дума за служители на големи корпорации, които предоставят услуги от обществен интерес в условията на естествен монопол. Когато говорим за информация и новини за компанията, моята силна убеденост е, че мениджърите следва да се отнасят към служителите си като към информирани клиенти. Тук нашият опит и експертиза могат да добавят стойност на комуникацията с нашите вътрешни клиенти. Мълчанието отново не е опция. Как и какво комуникират мениджърите със служителите до голяма степен показва дали те притежават корпоративната култура на уважение към служителите. Не случайно при проучвания на мнението на служителите оценките за мениджмънта на компаниите често се обединява около това дали даденият ръководител е модел, който налага стандарти на лоялност от горе надолу като започва от себе си. На второ място ни оценяват по това дали сме успели да създадем позитивна работна среда и корпоративна култура, основаваща се на самоуважение и уважение към другите. Правото на хората да получат информация и да направят своя информиран избор е еднакво валидно за всички, включително на нашите вътрешни и външни клиенти на услугата с обществен интерес в условията на естествен монопол. Моята задача е да накарам и двете страни на комуникацията да говорят и да се изслушват.
Обичам предизвикателствата, но водя само онези битки, които знам, че мога да спечеля. Вярвам, че тази е една от тях.

Български журналист доведе до присъда по наказателно дело за вестник “Папарак”

Фотографска агенция БУЛФОТО I 10.12.2010

Прецедент в българското правораздаване създаде журналистът Иван Бакалов, който успя да предизвика наказателно преследване срещу вестник "Папарак", който от години се издържа от кражба на авторски материали от останалите български медии. Издателят на вестника Алекс Стоилов, който дълго време препечатвал от сайта на Бакалов e-vestnik.bg авторски статии и интервюта е успял да прехвърли собствеността на изданието върху подставени лица, и в крайна сметка 2 години затвор и 4000 глоба получи формалната управителка на фирмата-издател Таня Иванова. Вестникът краде материали също от агенция "Булфото", списание "Плейбой" и много други български медии. Законът предвижда наказателно преследване за такива провинения, и излязлата присъда отваря врати за всички, засегнати от кражба на авторски права, да задвижат репресивният апарат на държавата да преследва нарушителите. Очаква се вълна от производства срещу собственици на медии и маргинални уеб-сайтове, които разчитат да печелят на гърба на колегите си журналисти и фоторепортери, коментират медийни експерти.

Още от e-vestnik.bg: Издателката на в. "Папарак" беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Оригинална публикация

БДВО събра 4310 лева за закупуване на книги за своята библиотека по време на Коледно парти 2010

БДВО I 10.12.2010

Средствата бяха събрани от благотворителен търг на шаржове с лични послания на няколко от най-авторитетните PR специалисти в България, както и от входни билети

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) успя да събере общността на PR специалистите в България на своето Коледно парти на 2 декември в София и да ги убеди с благородна кауза да помогнат за закупуване на книги, посветени на публичните комуникации, за библиотеката на дружеството, която всеки член на БДВО може да използва безплатно.

Благотворителен търг на шаржове на осем от най-известните и авторитетни PR специалисти в България, с лични послания от всеки от тях, предизвика небивал интерес и ожесточено наддаване, и успя да събере 3180 лева. Шаржирани от художника Миро Зарев бяха Александър Дурчев, Александър Христов, Десислава Бошнакова, Максим Бехар, Любомир Стойков, Мария Гергова, Нели Бенова и Николай Неделчев.

На Коледното парти присъстваха над 160 човека, които се забавляваха, запознаваха и обменяха мисли по лични и професионални теми. С тяхна помощ събрахме още 1130 лева от входни билети. Много от гостите дариха и свои лични книги за библиотеката на БДВО.

Общата сума, която БДВО успя да събере за закупуване на книги е 4310 лева.

За доброто настроение на гостите се погрижи групата за етно африканска музика Yambadon, с чиято "Черна музика" PR специалистите се противопоставиха на "Черния PR". Студентско сдружение PRaxis спомогна професионално за бързата регистрация на гостите, за организацията на гардероба и за провеждането на благотворителния търг.

За следващата 2011 година от БДВО обещават още много както професионални, така и неформални събития за общността на PR специалистите в България.