www.vesti.bg | 04.05.2011

Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни изтече в "Уикилийкс"

"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.
Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.
Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество."
Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от "Уикилийкс" и Биволъ.
Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.
В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.
Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.
В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ.
Въпреки че някои малки независими медии оцеляват, обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие, пише Макълдауни.
На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.
Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.
Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.
Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – "Телеграф", е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 000 броя в събота и с около 60-70 хил. през седмицата.
Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.
Посланикът отбелязва още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.
Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, пише Макълдауни.
"Нова българска медийна група" наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.
Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.
В доклада й се отбелязва контраста с вестниците на ВАЦ – "Труд" и "24 часа", чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.
Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за "Труд" и "24 часа" не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.
С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват.
Редактори се оплакват, че по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.
Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.
В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.
Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с "Дума" (спонсорирана от БСП), вестник "Атака" и телевизия "Скат" (спонсорирани от националистическата партия "Атака")
Заради недоверието си в традиционните медии, българите се обръщат към жълтата преса
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен, че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.
Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.
Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.
Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за "Уикенд", в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.
Политиците са наясно как се играе тази игра
Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.
Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.
В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

Оригинална публикация

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

в. Show | Анелия ПОПОВА | 16.03.2011

- Г-н Кеворкян. зависими ли са от властта българските медии, и в частност телевизиите? До каква степен? Сериозен ли е натискът върху тях?

- Натискът е доста свиреп – в смисъл, че ги корумпират непрекъснато. Обикновената публика не се досеща за всички форми на този флирт, макар тя по начало да си е наясно, че телевизиите са отрасъла, който осигурява милувки и целувки за властта. И все пак доста хора биха се втрещили, ако научат примерно, че едно министерство е превело половин милион лева европейски пари на една телевизия, след което господин министърът ни се плези непрекъснато от екрана на тази телевизия. Никакво приличие не е останало вече в днешните бюрократи.
Милиони се разпределят чрез различни европейски програми. Други милиони се наливат директно чрез разни уж патриотични начинания. В началото на мандата си Бойко подхвърли от парламентарната трибуна, какви пари е прехвърлил експремиера Станишев на някои предавания, сетне обаче забрави за това.
Тия дни пък, година и половина по-късно, Бойко каза нещо и за бившата приятелка на Станишев Елена Йончева и за нейните спонсори. Но той така си говори – с подхвърляния.
Ауди държавни пари се наливат за реклама на туризма, напълно безсмислено начинание за една страна, в която все още бесят кучета.
Станишев тия дни публично оповести връзката си с Моника Йосифова – любопитно ще бъде обаче да разберем какви държавни пари са минавали през нейната пиар и рекламна агенция. Никога няма да научите, ще се задоволите със съобщението, че чака дете от Сергей.
Преди изборите през 2009 г. доста министерства раздадоха пари на различни бояджийски работилници, които иначе се наричат пиар агенции. Едно министерство официално обяви сумата от 4 милиона и 600 хиляди лева за това богоугодно начинание. Обаче сега, когато съответният министър е обвиняем – по други причини – не виждам бояджиите да са се разтревожили особено за съдбата му.
Никой така и не разбра срещу какви пари си осигури за изборите Станишев израелските специалисти от тъй наречения "Боен клуб", кой плати услугите на тия хора и пр.
Нито една власт няма да провери отчетите на големите рекламни агенции за дейността им по време на изборите. А тъкмо чрез тях се правят големите подаръци, пак чрез тях се осигурява по-късното благоразположение на властта. Щом дори Янето разполагаше с около 800 билборда, можете да си представите какви услуги се правят на големите партии.

- Кога започна голямата игра на политиците с телевизиите?

- 1999 година беше преломната година, когато тръгна голямата кална игра. Това беше годината, когато започнаха конкурсите за частни национални телевизии. Нито един от тези конкурси не беше нормален, те бяха използвани като някакъв параван, за да се прикрият истинските фаворити на Костов. Той даде първия лиценз за частна телевизия на една американска компания, обаче едва 10 години по-късно се оказа, че в собствеността на тази телевизия дял е имал и един българин. 10 години той мълча и на другия ден, след като изтече давността за извършеното нарушение на Закона за телевизия и радио, той се появи на витрината.
Вторият конкурс също беше порочен. Тогава успях да спечеля делото във Върховния административен съд и да отменя решението на кабинета. Това можеше да се случи още в първия конкурс, но ме подведоха, че веднага ще направят нов, и аз си оттеглих жалбата до съда.
"Честен ли ще бъде конкурсът?" – попитах наивно, и като видяха колко ми е акълът, ме успокоиха, че ще бъде честен. И, разбира се, излъгаха.
За този конкурс бях ангажирал в нашия екип бившия председател на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков. И по някое време той ми призна нещо. Всъщност ми каза на какви глупаци ни прави Костов.
Няколко месеца преди изобщо да се обяви конкурсът, по негова заръка били потърсили връзка с гръцкия бизнесмен Кириаку, който вече беше придобил софийската Нова телевизия, и го поканили да участва. Подобни покани означават, че ти дават лиценза на тепсия.
Дадоха им лиценза, ние пък им го отнехме, но междувременно шведските ми партньори от "Модърн Таймс Груп" се отказаха да се занимават повече с българските дивотии.
Седем години по-късно обаче те се върнаха и се изръсиха цели 620 милиона евро за същата Нова телевизия. А Kupuaky направи Великолепна сделка, към онзи момент едва ли беше похарчил и една десета от тази сума. Беше много смешно, когато откриваха новата сграда на Нова телевизия, която всъщност си бе собственост на "Порше Груп". Но нашите провинциалисти -включително и премиерът Станишев и президентът – отидоха на откриването. Станишев дори заседна там в един асансьор. Нашенски веселби, нашенски преувеличения. Нищо не излезе и от шумно оповестения проект за сграда на Би Ти Ви -телевизията продължава да е наемател на Христо Друмев в НДК. Сигурно им е дал добри условия, понеже около истериите с досиетата доста се гавреха с него.
Трите "национални" телевизии, ако броим и НЛО-то ТВ 2, бяха проГ дадени по различно ^ време и с различни комбинации за около един милиард евро – нищо друго в България не е било капитализирано по този начин. Нищо. Дори БТК беше харизана за 5 пъти по-малко. Споменавал съм и друг път, че в ТВ 2, която беше продадена за 172 милиона долара, най-ценното нещо беше задникът на Азис.

- Как се отразиха тези сделки на самите телевизии?

- Тези комбинации пречупиха вратовете на българските телевизии. В смисъл, че увредиха окончателно разбиранията на хората, които работят в тях. Те отлично знаят, че всичко е било въпрос на съмнителни сделки и безпринципно договаряне с властите. И не им остава нищо друго, освен да са принципни и взискателни, обаче само когато се нахвърлят стръвно върху дребния човек или беззащитния.
Има един шуменски бизнесмен – Йонков, който може да претендира, че е най-прекараният човек изобщо в световния бизнес. Навремето Джоф Тибълс направи книга за най-големите бизнес гафовете, случаят на нашия Йонков обаче е безподобен. В различно време той беше успял да се снабди с 28 лиценза за регионални телевизии, сетне изпада в някакви финансови затруднения, и в крайна сметка му вземат тези лицензни, обединяват ги в една и в нарушение на закона започват да излъчват "национална" програма. Следва малко пудрене по постната физиономия на ТВ 2 и след една годинка тя бе продадена за 172 милиона долара. А две i години по-късно просто изчезна.
Всички тези салтоморталета не могат да станат без височайша политическа протекция. Без Станишев и особено Първанов това не беше възможно да се случи. Някои хора си капитализираха по чудовищен начин уж дребните услуги, които са им направили въпросните политици. Уж дребни подаръчета, какво толкова – отменяш конкурс, пък сетне без конкурс пробутваш някаква телевизия, в Съвета за електронни медии се правят на по-глупави, отколкото са – и в крайна сметка резултатът от всичко това е цял милиард.
Но няма пълно щастие – взеха каквото можаха от политиците и започнаха да ги унижават. Първанов никъде не е бил унижаван така, както по Би Ти Ви. Там създадоха историята за Гоце. Румен Петков също си изпати, за Станишев да не говорим. Янето от сутрин до вечер го ругаеше от тази телевизия, пък сега твърдят, че той бил продукт тъкмо на някои среди от БСП. Тези хора са мазохисти.
Когато през 1999 -2001 г. Костов подхвърляше някакви хартийки – лицензни за частни телевизии, и през ум не му е минавало, че едно десетилетие по-късно този бизнес ще се капитализира до умопомрачителните 1 милиард. Тогава той вероятно е търсел сигурна медийна платформа за себе си – ето ти хартийката, но ще ми осигуриш трибуна. И това, трябва да признаем, сработи добре – в поне една от телевизиите той постави свои хора, които и досега са си там. И първата им работа навремето беше да избудалкат Царя при неговото интервю за тази телевизия, понеже Костов вече усещаше, че сянката от Мадрид е сериозен проблем. Тогава за Симеон появяването му по Би Ти Ви беше кошмарно преживяване – чираците на Костов си мислеха, че чорбаджията им е вечен.
Между другото, предполагам, че поне няколко вечери Костов не е спал добре, когато е научил, че Нова телевизия е продадена за 620 милиона евро. Едва тогава сигурно си е дал ясна сметка, че е проспал цял милиард и той му се е измъкнал между пръстите.
Както и да е. На фона на този алъш-вериш да се говори за вмешателство на политическата класа върху телевизиите е просто излишно. Политиците заченаха телевизиите в грях. А сетне се превърнаха в просяци, които чакат подаяния от тях.

- Какво преобладава днес – прекалената "лоялност" на някои медии или политическата цензура?

- Не си спомням скоро някой да е говорил за цензура. Всъщност днешните журналисти понятие си нямат какво е това. Днес те могат да плещят каквото си искат, да човъркат във всяка рана, стремежът към скандалното е техният инстинкт. При едно условие – свято да пазят интересите на собствениците на медиите, на техните временни партньори или опекуни. Голямата истина е изоставена на произвола на съдбата. Собствениците на медии вече нямат никакви грижи със служителите си, никой не си спомня кога беше последният самотен бунт на някой журналист. Гладните хора сами хе цензурират. В интерес на истината Красимир Гергов беше единственият от заменкаджиите, който публично се съгласи да развали сделката за своите заменки. Но го каза в едно вестниче и никой репортер не се сети да попита земеделския министър Мирослав Найденов за тази родолюбива идея. Всъщност Найденов е без всякакво значение в случая, той е само един натрапчив пример. Тези хора при своята изначална случайност са наясно, че са напълно зависими от милостта и подаянията на телевизиите и се стремят да не я загубят. В тях се е развила тежка зависимост от медиите.

- Това и за Бойко ли се отнася?

- Той е съвсем друг случай. Ако Бойко се скрие за една седмица, телевизиите няма да има какво да показват.
Те са зависими от него, той е техният наркотик.
Обижда ги, нагрубява ги, но те искат още и още. Надпреварват се за неговата милост, всеки водещ иска да се усуче около него, без оглед какъв ще бъде резултатът от това отъркване. От многообемната вече продукция на Бойко личи, че всъщност той е водещият, той е и продуцентът. Има собственици на медии, които изобщо не го понасят, обаче са безсилни пред неговия апетит. Между 2001 и 2011 г. той практически повтаря едно и също, но това неизменно радва публиката. Той е абсолютен господар на малките форми, кратките му изявления или интервюта са извънредно ефикасни. А когато влезе в студио за по-дълъг разговор, което му се случва .поне веднъж на ден, той , веднага обсебва разговора, разхвърля го на удобни за него фрагменти, хвърля на публиката нужните му внушения и си тръгва, като дори не забърсва лигите на поредния водещ, който е искал на всяка цена да му се хареса. Дал е вече буквално стотици интервюта и трудно някой може да се похвали, че е придвижил познанието ни за него поне милиметър напред. Телевизиите са напълно безсилни пред него. Това е уникален случай. Най-яростните му противници нагласиха телевизионната карта – раздаваха лицензни, правиха услуги и се унижаваха по всевъзможен начин. А Бойко дойде и обра активите.
Сравнете например телевизионното му битие с това на Първанов, който има решителна роля за днешното състояние на телевизиите, на поне две от тях. Той наложи чрез послушниците си от СЕМ Пръмова за директор на БНТ. Той осигури и комфорта на Би Ти Ви, както и краткия живот на ТВ 2 и ПРО.БГ Сега, разбира се, се прави, че няма нищо общо с краха на държавната телевизия. Между другото неговото протеже Пръмова сътвори другият безпрецедентен провал на тази телевизия: Лили Попова не успя да покаже слънчевото затъмнение, а пък другата мадама – европейското първенство по футбол от Германия. С което ощети милиони зрители. След тази афера БНТ вече изобщо не може да бъде наричана обществена телевизия. Това беше безпрецедентен акт на дискриминиране на публиката, никъде не се е случвало подобно нещо.
Тези некадърници не могат да осигурят никакви предимства за опекуГ на си, в случая Първа- | нов, макар че сигурно го искат. А Бойко, който изглежда беше схванал това, наруши тази игра. На него изобщо не са му нужни послушници, които в крайна сметка винаги са коварни. Той тръгна и сам обсеби телевизиите, сигурно е доста уморително това занятие, обаче то отговаря на природата му, на него му се говори и говори, с това говорене той решава проблемите си. Изобщо не го интересуват семове, телевизионни менажери или собственици. Той неизменно е любезен към тях, обаче те схващат каква е природата му. Както веднъж бях писал в моите дописки, той е наясно какво е разстоянието до гърлото на неговия опонент. Той няма да се поколебае да изпрати на някой медиен разбойник есемес, че може да се види проснат с белезници по своята телевизия.И онзи да мълчи като пукал, понеже знае, че целият е омотан в далавери.
Бойко, понеже обича да се забавлява с медиите, преди време си направи една доста грубиянска шега. Реши да подпита главните редактори на важни медии, дали е упражнявал някакъв натиск върху тях. Отговорът беше ясен: "Много ви обичаме, г-н премиер, вие сте нашето слънчице, цун-гун", и пр. Неприличното не е толкова в шегата на Бойко – неприличното е в угодническото усърдие, с което някои му отговориха тогава.
Ами онази сълзлива историйка с някаква репортерка от Нова телевизия, която уж била притисната от личния балама на Бойко – Лъчезар Иванов, пък сетне се оплакала на Бойко, а той й разрешил да изнесе публично случая. Навремето така се оплакваха на Вожда от някой прекалено правоверен велможа от обкръжението му и той го разкарваше. С подобни евтини етюди медиите се опитват да имитират съпротива срещу цензурата. Това е не само комично, то е и нахално. Цензурата се самовъзпроизвежда в хората от медиите всяка заран със започването на работния им ден, тя вече е дълбоко вътре в тях. И вече е нещо неизкоренимо. Те си я отглеждат кротко и без никаква съпротива.

- Какво беше според вас посланието на взрива пред в. "Галерия"?

- Не ми се говори за тия хора, не са ми интересни. Но съм сигурен, че е дошло време за някои издатели. Георги Стоев и Боби Цанков бяха лесните жертви, предизвестените жертви. Това бяха хората, с които се олицетворяваха лъжите и клеветите, които други продаваха. Смятате ли, че потърпевшите са толкова наивни – и не знаят, че двамата са били прости изпълнители, маниаци, които са в състояние да изрекат всичко заради ефимерната си слава. Тяхната смърт беше едно просто упражнение, и в същото време – едно предупреждение към онези, които се криеха отзад. Ако направите списък на заглавията само от първите страници на някои вестници, ще видите един доста многочислен списък от хора, които жадуват да си отмъстят. И там има доста мрачни фигури. При едно от появяванията си по телевизията Георги Стоев изрече някои много опасни неща – и дълбоко ще се заблуждавате, ако решите, че става дума за прокурори или министри. Други хора бяха смъртоносно уязвени. В края на краищата медиите трябва да са наясно на кого дават думата – и няма защо да стоят отстрани, да потриват ръце и да се хилят доволно. Редакторите и водещите ще си приберат трофея -поредната кирлива сензация. А някой ще си плати с живота. Има нещо патологично в това да правиш кариера или пари, когато виждаш, че някой се готви да се самоубие.
И го поощряваш отгоре на всичко.

- Кой спечели от медийната битка между Бойко и Трактора?

- Няма такава битка. И не може да има. Понякога Бойко проявява виртуозност в двусмисленото си отношение към някои хора и това подвежда публиката. Той контролира изцяло съдбата си и е абсолютна глупост някой да се състезава с него. Дори БСП, която обичайно не вижда по-далеч от носа си, схвана това. И прехвърли натиска върху обкръжението на Бойко. Разбраха, че няма смисъл да хабят напразни усилия. Освен това измежду велможите на Бойко има някои достатъчно подходящи хора…

- Пишете ли нова книга, ще има ли продължение на ..Тайните дневници"?

- Сега се забавлявам с едно томче, издателят ми иска да се казва "Афоризми". Но на мен ми се вижда прекалено претенциозно това заглавие. Във всеки случай става дума за някои по-артистични фрази, които всеки един от нас всеки Божи ден ръси наляво и надясно. Ще видим какво ще излезе накрая.

- Цитирайте ми една-две фрази в аванс?

- Аха. Ето една: "От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист".
Или: "Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези, които съобщават разписанията на влаковете".

- А какво стана с разследването за първия том на "Тайните дневници", докъде стигна то?

- Все още се точи. Но аз не бързам. И си харча хилядарките, които все още всеки месец получавам в пликове от издателя си.

Стр. 10-11

"Наблюдаваме една тотална чалга култура, която захранва медиите с чалга продукция, която възпитава отново с чалга култура", заяи журналистът
"Най-напред загина понятието "четвърта власт". Сега говорим за тотален разпад на медиите като съвкупност". Така журналистът Георги Коритаров коментира за БГНЕС медийната среда в момента.
"Много ми се струва, че метастазите на деградацията са навсякъде. Този организъм не може да бъде спасен. Тази обществена деградация, която е съвкупност между разпад и обезсмисляне на медиите като фактор", каза още той. Според него "налице са просто отделни все още неунищожени бункер на публицистичната мисия, но и те може би в обозримо бъдеще ще бъдат приглушени и ликвидирани, не защото някой целенасочено го прави, а заради липсата на интерес от страна на аудиторията към сериозна публицистика".
"Наблюдаваме една тотална чалга култура, която захранва медиите с чалга продукция, която възпитава отново с чалга култура. Щях да кажа убедено, че бъдещето на свободното слово и на социалната самоорганизация е в интернет и в България, както това се случи в други страни, но се възпирам да кажа това, тъй като у нас интернет все още е много специфичен интелектуален лукс. Независимо от заявяването на интерес към един или друг сайт или блог, липсва неговото най-съдържателно измерение – социалното действие, каквото реализираха в Тунис и Египет", каза още журналистът.
Според Георги Коритаров в хода на предизборната кампания тази есен "медиите ще бъдат един много виртуален лешояд". "Те ще се хранят с програмите, обещанията и популизма на партиите и ще имат за десерт надеждите и очакванията на хората за някаква промяна, ако изобщо има останали такива надежди", отбеляза той.
"Случва се един процес, при който все повече и все по-доминираща роля получава икономическата основа на медиите, техния бизнес характер, стремежът да се печели. Това налага отпечатък върху съдържанието, програмите, предаванията, така и върху ситуирането на журналиста като носител на една популярна професия. Програмата и съдържателната част все повече гравитират около сензационното, жълтото, несериозното. Хуморът също стана примитивен. Липсва интелектуалната закачка, липсва познанието и предисторията на проблемите. Ако направим сравнение между "Ал Джазира" и телевизии с претенциите за европейски корени като български национални телевизии, професионалното ниво на "Ал Джазира" е на светлинни години преди тях. Във всеки случай, има нарицателни примери за преобръщане на позиции само за 24 часа. Спомнете си агресивната критичност на някои медии срещу ГЕРБ и лично срещу Бойко Борисов преди парламентарните избори от 2009 година и поведението им почти на следващия ден след като ГЕРБ спечели безапелационно. Това говори за всякакъв друг интерес, но не и за предсказуемост, за логично поведение и за прозрачност пред аудиторията, което означава, че има съчетание на зависимости, при това самоналожени", каза още той.
Коритаров обаче е склонен да възприема хората само като конкретно поведение в момента. "Никога не съм се интересувал човек или хора, с които съм се запознавал по професионални ангажименти или по друг повод, каква биография са имали. Право на хората да се развиват", коментира той.
През март телевизия ТВ+ и предаването на Георги Коритаров по нея "Свободна зона" навършиха една година. TV+, която е част от медийна група "БГ САТ", през своята първа година в медийното пространство, успя да се наложи чрез испанската Ла Лига и италианската Серия А. През сезон 2010/2011 каналът излъчва и всички домакински мачове на българския национален отбор и техните приятелски срещи извън границите на България. Мачовете от квалификациите за Euro 2012 също ще станат част от програмата на TV+. От март 2011 г. в ефира ще се излъчват състезанията от Moto GP, Moto 125 CC, Moto 2. През тази една година в предаването "Свободна зона" са гостували редица политици, общественици, културни дейци, представители на множество международни организации, а края на миналата година телевизията и предаването на Коритаров направиха конкурс за млади журналисти "Свободна зона за журналистика".

Премиерът възлага на министрите във всяка изява пред медиите да рекламират сключеното с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) споразумение, което ще ускори усвояването на европари за енергийна ефективност. На последното правителствено заседание Бойко Борисов им поръчва, когато говорят с журналисти, да казват: "Момент, време за реклама: имаме подписан договор за 1 млрд. лв. за бизнеса. Тези, които ме чуват, да отидат при министъра на икономиката." От своя страна Трайчо Трайков получава задача да направи информационен център по въпроса. В него да има любезен и вежлив човек, който да обяснява как да се кандидатства. На големите предприятия да бъдат изпратени условията за финансиране на проекти за енергийна ефективност. По думите на Борисов това се налага, защото хората са залисани в ежедневието си и могат да пропуснат даваната възможност. ЕБВР предоставя безплатна техническа помощ за 1 млн. евро и ноу-хау, за да се кандидатства за 200 млн. по оперативна програма "Конкурентоспособност" за инвестиции в енергийна ефективност, обяснява министър Трайчо Трайков.

Стр. 4

в. Телеграф | Екатерина ТОМОВА | 02.03.2011

Бареков препитва Бойко Борисов по TV 7
С БГ концерти, интервюта, тържествена заря и филма "Хъшове" ще се отбележи 3-ти март в телевизионния ефир.
Националния дух ще подеме сутрешният блок на TV7 – "БОдилник". Водещите Николай Бареков и Даниела Владимирова ще предават директно от Паметника на незнайния воин в столицата утре. В празничното издание, което ще бъде от 8 ч до 11 ч, ще гостуват естрадната прима Лили Иванова и народната певица Янка Рупкина. Те ще споделят на живо в ефир как се чувстват родните творци в съвременна България, живи ли са още народните ценности и какво ги кара да се гордеят с произхода си. Водещият на новините на TV7 Атанас Атанасов ще се включи директно от връх Шипка, където ще започнат традиционните празненства за 3-ти март. Премиерът Бойко Борисов пък ще даде ексклузивно интервю и ще отправи пожелания към зрителите по случай националния празник.
Благотворително
Благотворителни концерти ще излъчат БНТ1, bTV и Нова тв утре. В 12,30 bTV ще покаже рецитала "Българските символи", който се проведе на 19 декември 2010-а. Галаспектакълът с участието на Валя Балканска, Лили Иванова, Камен Воденичаров, Елица и Стунджи, ансамбъл "Българе", подкрепи проекта "Българските символи , които цели да рекламира богатствата на страната ни по света. Зрителите на БНТ1 могат да гледат концерта "С песен от сърце" с участието на Лили Иванова, Маргарита Хранова, Васил Найденов, Мими Иванова и Развигор Попов, Камелия Тодорова, Петя Буюклиева, "Диана Експрес", "Спринт", "Трамвай №5" точно в 15,30 ч. В 18,20 ч медията ще излъчи директно от площад "Народно събрание" тържествената заря по случай празника. За финал на празничната програма точно в 20,45 ч. БНТ1 ще излъчи първа част от телевизионната адаптация от 2008 г. на нашумелия театрален спектакъл "Хъшове" от репертоара на
Народния театър "Иван Вазов". Втората – последна, част БНТ1 ще покаже на 4 март от 20,45 ч.
"Жена на всички времена" – юбилейният концерт на Петя Буюклиева, пък ще бъде излъчен утре в 13,30 ч по Нова тв.

Стр. 11

в. Труд | 23.02.2011

На 1 март "Труд" празнува достоен юбилей. Най-старият действащ всекидневник у нас ще навърши 75 години. И разбира се, ще почерпи, както си му е ред. Тази пролет най-авторитетният вестник в България посреща своя празник с нови собственици и главен редактор. По традиция на рождения ден са поканени героите на нашите материали – президентът Георги Първанов, председателката на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, депутати, министри, бизнесмени, спортисти, интелектуалци, хора на изкуството, светила от науката и медицината, лица от шоубизнеса и др.
Приемът на "Труд" също си има запазена територия – това е дом № 2 на резиденция "Бояна". Тържеството се организира със съдействието на "М-Тел", OMV, ЦКС, ТЕЦ "Марица изток 2", "Сименс", "Армеец", "Инсаойл", "Водка Финландия", "Джим Бийм", "Братя Минкови", "Едоардо Миролио" и "Каменица".
И въпреки че рожденикът е "Труд", подаръците ден преди празника ще раздадем ние.
Към изданието, което верните ни читатели си купуват всеки ден, ще прибавим и книжка, в която ще разкажем какво представлява вестникът и каква е историята му през годините. Ще я получите на 28 февруари, понеделник. Тя е богато илюстрирана с уникални снимки от архива ни.

Стр. 8

Оригинална публикация

- Г-н премиер, ще поискате ли МВР да осигури охрана на журналистите от "Галерия" и споделяте ли тезата на председателя на ПГ на ГЕРБ, че взривът е срещу държавата и е свързан с посещенията на 4-ма еврокомисари?

- Знам, че тези хора това могат, за това са обучавани. В събота при мен бяха 5-има депутати и Тодор Великов, мисля, че и публично е казал, че е присъствал на разговори, в които те се готвят да си правят такива неща, за да събират общественото внимание. Така че въобще не ме учудва. Радвам се, че поне са го поставили професионално и не са убили хора.
Ни най-малко не ме притеснява, че това става, когато идват еврокомисари, защото за всички в Европа е ясно каква държава заварихме с организирана престъпност и корупция, и какво направихме. Положителните оценки за нас изнервят тези хора.
Предполагам, че извършителите ще бъдат същите, които са пребили журналиста Огнян Стефанов. 1997 г. взривиха мой близък в деня, в който Богомил Бонев правеше една от успешните си акции "Комар". Тези хора умеят да подбират времето, но е прекалено плоско в случая. Когато искахме да покажат записа с Менда Стоянова, се оказа, че някой им е откраднал джипа, в който били най-ценните им флашки.
Друг въпрос е, че службите трябва незабавно да се стегнат и да покажат резултати и да задържат всички тези конспиратори. На Цветан Цветанов и на Цветлин Йовчев съм им казал: държавата има прекалено важни приоритети и по никакъв начин с такива ченгеджийски номера няма да се занимаваме. Чрез вас се обръщам към тях: да внимават, когато си играят тези игри, да не убият хора. Вас ви моля да отидете да намерите депутати, присъствали на разговорите, когато са си планирали подобни взривове, за да излезе, че някой ги атакува.

- Какви мерки бяха взети, след като получихте информация, че се готвят взривове?

- Какви мерки?Ами да застанем до всичките от "Галерия" и да чакаме, охрана да им сложим?!

- Не случайно ви питам дали ще им сложите охрана?

- Ако поискат, ще сложим. Иначе те ще кажат, че ги следим.

Стр. 6

www.dnevnik.bg | 10.02.2011

Взривно устройство е избухнало около 5:20 часа тази сутрин в сграда в центъра на София, където под наем се намират редакцията на вестник "Галерия" и на издателство "Милениум", съобщи БНТ.
Издателството е на Недялко Недялков (синът на поета Недялко Йорданов) и е известно с поредицата за убийствата на престъпни босове. "Галерия" пък е сочена за близък до бившия служител на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и обвинен за глава на престъпната групировка "Октопод" Алексей Петров. В последните седмици именно този вестник разпространи поредицата аудиозаписи, за които се твърди, че са от разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков и заместника му Владислав Горанов.
Недялко Недялков заяви пред БНТ, че първият етаж е за в."Галерия" и бомбата е пред тяхната врата.
"Съвсем нормално и ясно е – това е заради разкритията на вестника за правителството. Ние сме под наем и отдаваме на вестника един от етажите. Не ме пускат още в сградата и виждам само счупени прозорци. Момчето от охраната е имал късмет, защото е леко ранен от излетялата към него врата" разказа Недялков.
От МВР не потвърждават, че взривът е бил за вестника.
Взривното устройство е самоделно, поставено е пред сградата на бул. "Цариградско шосе" 17 , а при инцидента няма пострадали, съобщи агенция "Фокус".
Отцепено е локалното платно на булеварда в посока Орлов мост, включително подлеза. Според журналисти от сутрешния блок на БНТ експлозията е била толкова силна, че са я чули в сградата на "Сан Стефано".

Очаквайте по-късно през деня снимки от мястото на взрива

Оригинална публикация

Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на катедра "Радио и телевизия". Доктор по социология. Лектор и изследовател в Европейския университет Виадрина – Франкфурт (Одер).

Председател на фондация "Медийна демокрация". Автор на “Преходът и медиите: политики на репрезентация", съавтор е на “Европейска интеграция и интеркултурна комуникация", на сборника New Media in Southeast Europe. Преди дни Орлин Спасов и Георги Лозанов представиха сборника "Медиите и политиката", съвместно издание на фондация "Медийна демокрация" и на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

- Г-н Спасов, докъде стига медийната демокрация в България?

- Медийната демокрация не може да се измери в проценти. Става дума за ценности, за които трябва да се води всекидневна борба. Оказва се, че демокрацията не е нещо подразбиращо се от само себе си, което ни спускат отгоре. Тя трябва да бъде отстоявана постоянно в практиката на медиите, както и навсякъде другаде. Като цяло у нас формално имаме демократична медийна среда, но са налице множество фактори, които дърпат нещата назад. Има голям брой медии – това е формалната страна на плурализма – но доста от тях не следват демократични принципи в работата си, защото са или с неясен собственик, или допускат да им се влияе от страна на политически и икономически кръгове. Само когато са независими от подобни влияния, медиите могат да са наистина демократични. Все още сме далеч от това. През миналата година имаше доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който установи, че са налице намеси на изпълнителната власт и други фактори в работата на медиите. Външната гледна точка разпознава това като проблем на демократичността в България.

- От наблюдението на фондация "Медийна демокрация" голям ли е броят на тези медии?

- Трудно е да се каже точно колко са, но не са малко. Това, което можем да направим, е да наблюдаваме медийното съдържание, да оценим нещата на изхода. Така веднага се вижда в каква посока са симпатиите на една или друга медия. Когато позициите рязко се променят на 180 градуса или наблюдаваме отсъствие на критика по отношение на дадени политически субекти или основни рекламодатели, или наличие на теми табу, ние разбираме, че става дума за определено влияние. Така определяме степента на зависимост. Освен от широко разпространените политически намеси, проблемът идва от твърде изкривения пазар. Очевидно е, че рекламните обеми в България са в асиметрия с броя на медиите. Така че въпросът за скритата икономика на много медии остава актуален.

- Нужно ли е да има специален регламент за изнасянето на информация, събрана със СРС?

- Ако става дума за това да се регламентира какво да могат да изнасят медиите и какво не – категорично не. Нерегламентираното изнасяне на информация в определени случаи е здравословно за демокрацията. Вижте Уикилийкс, да не говорим за класически примери като аферата Уотъргейт и др. Подобни течове идват отвътре на системата и насърчават реформирането й. Демокрацията не само понася това, то е част от принципите й. Друг е въпросът, когато материали, събрани със СРС-та, изтичат, за да се използват от една група за натиск върху друга. Тогава веднага се появява опасността медиите да се окажат използвани за нуждите на едната или другата група и така да загубят собствената си автономност.

- Обсъждането на въвеждане на подобни регламенти може ли да се подразбира като опит за налагане на цензура?

- За щастие българската медийна регулация не върви по този път. По принцип е опасно да се планират подобни норми. Вижте какво се случи в Унгария с новия медиен закон, който предизвика много възражения в целия ЕС. Законът опита да наложи изискване за балансираност в отразяването и съответно тежки санкции при липса на придържане към изискванията. Тук веднага възниква въпросът какво е балансираност, в чия полза е тя, кой и как ще контролира спазването на правилата, няма ли те да бъдат употребени за политическо потискане на определени гласове в медиите. Балансираността по принцип е ценност, но принудителната балансираност е опасна. В условията на демокрация не винаги трябва да се стремим всичко да е балансирано. Понякога медиите трябва да имат по-небалансирани позиции, по остри, защото това е част от свободата на словото, а и част от демокрацията, която е базирана на сблъсъка и преговарянето между различни мнения. Много по-добре е, когато медийната среда се саморегулира. Държавата трябва да остане в ролята на гарант за разнообразието, а не на балансираността на медийната среда.

- Мислите ли, че медиите у нас имат достатъчно морал, за да се саморегулират, след като парите са в основата?

- Не бива да подвеждаме всички медии под общ знаменател и да казваме, че не са морални. Картината е много по-нюансирана. Наистина пазарът в много голяма степен налага правилата. Напоследък се забелязват отделни позитивни развития и медийната среда постепенно започва да осъзнава нуждата от прозрачност и придържане към общоприети правила. Например по отношение на действителните тиражи на печатните медии. Рекламодателите не могат да изградят своята стратегия, ако не разполагат с такава информация, затова те започват да оказват натиск върху издателите, изисквайки от тях достоверни данни. Спазването на правилата ще работи в полза на тези, които са готови да играят открито и да следват логиката на нормалния пазар. Тогава ще има шанс медиите, които са с неясен капитал, които не се придържат към етичните правила и допускат директни политически вмешателства в редакционните си политики постепенно да се маргинализират.

- Как се развиват отношенията между политиката и медиите напоследък според вас?

- В периода след идването на ГЕРБ на власт настъпиха важни промени в отношението между медии и политика. Политическият живот стана по-медиатизиран. Това означава, че политиката стана по-зависима от медиите, защото те се превърнаха в основна нейна сцена. Медиите на свой ред станаха по-зависими от политиката, защото тя възвърна статуса си на техен централен сюжет. Медиите рязко възвърнаха интереса си към политиката. За разлика от предходни премиери като Симеон Сакскобургготски, който при влизането си във властта разчиташе на исторически наследен капитал, или като Сергей Станишев, който се опираше на ресурса на една стара партия, Бойко Борисов влезе в политиката чрез медиите и най-вече чрез телевизията. Той се изкачи към върховете на политиката през средствата за информация. Ето защо за него те са главната и почти единствена сцена за правене на политика. Дори логиката на заседанията на Министерския съвет се определя от това, че протоколът от тях веднага става достъпен за медиите.

- Въпреки че целят да са медийни личности, понякога политиците приличат повече на циркови артисти, като по време на вота на доверие.

- Характерът на дискусиите показа, че и у нас политиката все повече се превръща в медиен спектакъл. От около година и половина се намираме в състояние на перманентна предизборна кампания. Така дойде и краят на традиционната политика. Това, което се вижда, е сблъсъкът на две политики. Едната е на управляващите, налагана със средствата на пиара в медиите, другата е на непрестанно подемане на скандали от опозицията. Ситуацията може да се определи като сблъсък между пиар и скандал. На нивото на количественото представяне в медиите опозицията се оказа изтласкана от свръхприсъствието на премиера. Тя търси начин да компенсира този дисбаланс, като привлича медийното внимание с всички средства. Много медии безкритично започнаха да асистират на сблъсъка между пиара и скандала, защото оттук произлиза съдържание, което се продава добре. В резултат се стигна дотам, че сериозните медийни разследвания почти напълно изчезнаха. Сега много по-често "разследването" се прави от едни партии срещу други партии, а медиите просто съобщават за случващото се, държат се като зрители.

- Каква е вашата прогноза за развитие на медиите? Още по-голям възход на жълтата преса или…?

- Проблемът е, че у нас жълтото съдържание заема централни позиции. Жълта журналистика се прави лесно, бързо и евтино. Практикуването й не изисква нито особен професионален опит, нито културен такъв. Вземаш един студент, даваш няколко прости инструкции, и готово. Жълтото се продава добре. Политиката също непоправимо се таблоидизира – и като език, и като стил, и като цялостно ниво. Оттук нататък има две възможности. Първо, да оставим нещата изцяло на регулацията на пазара, да гледаме на медиите като на "плод и зеленчук", както предложи Красимир Гергов. Всеки взема това, което му харесва. В света на медиите обаче е опасно – търсенето изцяло да определя предлагането. Има по-високи ценности, по-редки предпочитания, малцинствени интереси, които не могат да бъдат защитени на този принцип. Пазарът е важен регулатор, но не трябва да е единственият. Ето защо втората възможност предполага политики за насърчаване на обществения характер на съдържанието на всички медии, независимо дали са държавни или частни. Само така в една дългосрочна перспектива медийната култура би могла да действа облагородяващо на публиката, а и на политиката. Докато това не стане, непрестанно ще се чуват гласове, че хората в България си заслужават медиите, които имат.

Стр. 6 – 7