БУЛСАТКОМ изразява категорично несъгласие с манипулативните твърдения на АБРО относно дейността на компанията

Intelday Solutions I 15.01.2013

БУЛСАТКОМ е българска технологична компания, която инвестира в иновации и чиито интереси са насочени единствено и само към българските граждани, които искаме да получават съвременни услуги на балансирана и достъпна цена.
 
Във връзка с нападките, които систематично се тиражират от АБРО, бихме искали да заявим:
 
Цената се определя чрез преговори между телевизията, която разпространява ефирни програми и оператора. Обхватът на мрежата спрямо абонатите е показател за достъпността на телевизионното съдържание до по-широк кръг лица. Това е от значение за приходите на телевизията от реклами и в същото време се отразява върху увеличение на разходите на оператора за поддръжка на съоръженията. В договорите ни с телевизиите, които не са платени отделно в обособен пакет, с право на избор от абоната, таксата е фиксирана. В тях няма клаузи за броя на клиентите ни – той е динамичен.
 
По закон, абонатите ни се декларират на всеки 6 месеца пред Комисията за регулиране на съобщенията. Буди недоумение защо е било необходимо АБРО и ГАРБ да инвестират пари в проучвания с неясна методология и с подбрано цитирани в публичното пространство резултати, при положение, че можеха да потърсят по законов път информация за подадените от нас данни в КРС.
 
Публичният спор за проценти от приходи и разходи също се води подвеждащо. Разходите, които БУЛСАТКОМ плаща за авторски права са 35% от приходите. С останалите пари ние финансираме нашата оперативна дейност, подръжката на системите, таксите за спътник, разходите за почти 2 000 души служители в цялата страна. Още по-нелепо звучат разговорите за проценти на фона на факта, че в договорите с ефирните телевизии цената досега е била 0 лв.
 
Простата математика в публичното говорене на изпълнителния директор на АБРО Мехти Меликов е плод или на дълбоко неразбиране на това какво представлява медийният бизнес, или на защита на интереси, които нямат нищо общо с целите и функциите на асоциацията. За неговите конкретни изявления срещу нас ще потърсим правата си по съдебен ред.
 
Всички опити компаниите, занимаващи се с разпространение да бъдат държани отговорни за финансиране на съдържание, са в пълно противоречие с логиката на световните пазари. Навсякъде по света телевизиите са тези, които заплащат на операторите, за да достигат до аудиториите си, а не обратното.
 
Смятаме, че злоупотребата с колективен орган, какъвто е АБРО, за частни търговски интереси е грубо изопачаване на основните цели, заради които съществува асоциацията, а именно – „да бъдат изградени силни, политически и икономически независими медии в България, които по най-ефективен начин да обслужват своята аудитория и защитават обществения интерес.“ 

АБРО взе страната на Би Ти Ви и ТВ7 в спора с “Булсатком”

в. Шуменска заря | 16.01.2013

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) взе страната на "Би Ти Ви медия груп" и ТВ7 в спора им с "Булсатком", става ясно от официална позиция на АБРО, разпространена вчера. В нея се казва, че телевизионните оператори се борят да променят един порочен модел, при който кабелните и сателитни оператори задържат за себе си повече от 80 % от приходите си от абонати, вместо да ги насочат към производството и купуването на съдържание за зрителите – нови български сериали, български и лицензни предавания, холивудски продукции, спортни събития и т. н.
От асоциацията посочват, че в Европа и САЩ доставчиците влагат до половината от приходите си за покупка на съдържание. Наблюдава се системно укриване на реалния брой абонати от страна на кабелните и сателитните оператори. Порочната практика е потвърдена в две независими представителни проучвания – на АБРО и на ГАРБ (проведено през октомври 2012 година Establishment
Survey). И двете проучвания потвърждават информацията, че кабелният и сателитен оператор "Булсатком" има 35 % пазарен дял, в същото време операторът декларира пред членовете на асоциацията по-малко от половината от този дял и укрива от 26 до над 64 % от абонатите си, се казва още в съобщението на АБРО.
От асоциацията смятат, че запазването на сегашния модел ще доведе до невъзможност да се създават български телевизионни канали. От АБРО посочват, че кабелните и сателитни оператори не дават избор на потребителите да определят програмите, за които плащат и променят изцяло по своя преценка вида и броя на каналите, които разпространяват.
"Операторите спекулират с това, че имат много абонати и че ако телевизиите не играят по техните правила, просто няма да излъчват телевизионния канал, при това независимо дали зрителят иска да го гледа или не. Така накрая потърпевши са самите зрители", завършва декларацията.

Стр. 12

“Няма да се пенсионирам”

Capital.bg | Паулина МИХАЙЛОВА | 12.01.2013

От 3 декември "Булсатком" има това, което чакаше от много месеци – пари. Преговорите на тв доставчика с различни банки за финансиране на проекта за мобилния оператор приключиха с Уникредит Булбанк, която отпусна 41.7 млн. евро, основната част от които инвестиционен кредит с петгодишен срок. "Разбира се", е отговорът на Пламен Генчев на въпроса ще продължи ли с изграждането на мрежата, за която има разрешение от КРС. По думите му средствата от заема ще се използват основно за полагането на оптичната кабелна инфраструктура, която свързва надземното оборудване на оператора. Допълнително финансиране ще е необходимо за покупката на техниката за самите базови станции – когато окончателно бъде избран доставчикът им. "Ще поискаме и номерационен план от КРС, когато получим лиценза си от регулатора. Което ще е скоро", казва Генчев.

В петък "Булсатком" получи от Комисията за регулиране на съобщенията окончателния си лиценз за две честотни ленти по 5 MHz в спектъра на 1800 MHz за десет години напред, а от компанията обявиха, че ще стартират услугата си преди края на 2013 г. Междувременно продължава работата по узаконяването на площадките: избор на точки за поставяне на базови станции, преговори с етажната собственост и получаване на необходимите строителни разрешителни. "Можем да кажем, че около една четвърт от мрежата ни в цялата страна вече има такива разрешителни", твърди Генчев.

Няма промяна и при другата амбиция на "Булсатком" – да изстреля свой собствен спътник. Животът на този, от който в момента операторът ползва капацитет, изтича сравнително скоро и именно това се сочи от доста от анализаторите в сектора като бъдещ проблем за компанията. "Всъщност сателитът има още три години гаранция. А оборудване от този порядък все пак не спира да работи в момента, когато гаранцията му изтече. Но ние сме решени да изстреляме свой спътник, като ще създадем организация пренастройването на приемниците на абонатите ни да стане така, че те да не изпитат проблеми", казва Пламен Генчев. Според него новият сателит ще е "сравнително малък", стойността му като техника и позициониране в орбита ще е малко под 100 млн. евро, а "Булсатком" ще използва около 45% от капацитета му. Останалите ще бъдат предложени на други европейски оператори.

Междувременно обаче "Булсатком" ще трябва да приключи сегашната си битка – с bTV и TV7. За което е наясно, че не може да разчита на решение "свише" нито от КРС, която няма правомощия да се намесва в търговски спорове, нито от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има нужда от месеци, за да излезе със становище. "Да, написали сме писма до регулаторите", казва Генчев. Писмото му до КРС заедно с това на опонента bTV в четвъртък беше разгледано от КРС, но комисията само призова двете страни към "конструктивен диалог".

"Принципно има празнота в законодателството, което урежда разпространението на ефирните телевизии", твърди съсобственикът на "Булсатком". "От една страна, Законът за авторското и сродните му права позволява всички телевизии да изискват от доставчиците плащане. От друга – Законът за радиото и телевизията въвежда изискване само националната телевизия да бъде безплатна. Редно е към нея да бъдат добавени и другите ефирни телевизии", смята Пламен Генчев. Що се отнася до конкурентното законодателство, bTV според него го заобикаля. "Законът за защита на конкуренцията забранява пакетирането на канали. Но bTV прави именно пакетиране, защото цената, на която ни се предлага само основният канал – bTV, е почти еднаква с поисканата за всички канали", твърди той. Що се отнася до обвиненията на телевизията, че "Булсатком" изкуствено занижава броя на абонатите си, за да плаща по-малки такси, е категоричен: "Таксата не се начислява на абонат. Да, при определянето й за всеки тв доставчик се взема предвид броят на клиентите му. Но оттам нататък договорът е на базата на твърда месечна сума, която в нашия случай е увеличаваща се с времето", казва той.

"Причините да спрем сигнала, както обявихме още на 21 декември, бяха три – "Булсатком" не прие условията ни за 2013 г. и отказа да влезе в нормални преговори. Отказа да декларира коректния си брой абонати, което е пряко свързано с условията ни за 2013-а. И (продължава да) има сериозни задължения към нас", заявиха междувременно от bTV.

Така позициите и на двете страни продължават да изглеждат доста втвърдени. Затова според Генчев преговорите трябва да продължат… "едно ниво по-нагоре". На евентуално "размразяване на ледовете" по думите му може да се разчита при такива разговори на ниво CME – собствениците на телевизията.

Междувременно за продажба на сателитния оператор не се говори. "Все още не съм за пенсия и няма да се откажа", категоричен е единият от собствениците му.

Оригинална пубрикация

Кой е следващият?

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 12.01.2013
 
Скандалът с "Булсатком" отново показа злокобната матрица за лов на бизнес вещици в България

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15 

Кой пие и кой плаща в телевизионния бизнес?

ТВ7, Добро утро, България | 11.01.2013

Водещ: Сега, уважаеми зрители, към един проблем, с който голяма част от вас са се сблъскали вече, а може да се сблъскат и след изтичането на днешния ден. Ако в рамките на днешния работен ден ТВ7 не постигне взаимноизгодна договореност с „Булсатком” по условията за излъчване на програмите ни, телевизията ще бъде принудена да прекрати сигнала си към оператора. Според проучване на АБРО някои от разпространителите на телевизионен сигнал укриват част от абонатите си. Как това ощетява не само телевизиите, но и зрителите, вижте в следващия репортаж?
От проучването на АБРО става ясно, че на българския пазар има оператори, които използват порочни схеми, за да имат повече приходи, и съответно по-малко разходи.
Мехти Меликов: Проучването, което направи АБРО, във връзка със сравнителната информация, с която разполагат телевизиите, потвърди, че има недобросъвестно деклариране на броя на абонатите в процеса на преговори между телевизиите и платформените оператори.
Репортер: Т.е. тези платформени оператори декларират по-малък брой абонати?
Мехти Меликов: Точно така. Практики, с които е логично пазарът да се бори, телевизиите да се борят, за да може достъпът на аудиторията до съдържание да бъде оправдано заплатен.
Таксите, които зрителите заплащат за дадена програма са един от основните източници на приходи за телевизиите. Те натрупват загуби при липса на прозрачност и коректно отчитане на броя на абонатите.
Мехти Меликов: Има нужда от изключително големи инвестиции. Тези инвестиции трябва да се възръвнат, което означава, че пазарът трябва да е коректно, трябва да е коректно построен и коректно действащ. Зрителите заплащат това съдържание чрез таксите, които плащат на платформения оператор. Друг е въпросът каква е структурата, разходите на платформения оператор. Ако той задържа огромната част от тези приходи за себе си, вместо да ги даде за права и телевизиите да могат да инвестират в съдържание. Ощетен отново е потребителят, разбира се, и телевизията, която пропуска възможността да произведе качествено съдържание.
Така най-големият губещ се оказва зрителят, чиито изисквания към телевизионната програма постоянно растат.          

Проверките в ТВ+

БНР, Преди всички | 11.01.2013

Водещ: Медии. Един разговор за медиите, който сега, разбира се, може да разширим и покрай последните случаи с проверките в телевизия TV+. Разговор, който ще водим с редактора Светослава Кузманова. Наш събеседник е Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте,г-жо Даскалова!
Николета Даскалова: Здравейте!
Водещ: Само седмица преди да публикувате поредното си наблюдение за медиите, нали така, водим този разговор?
Николета Даскалова: Да, точно така.
Водещ: Тоест, съвсем прясно. Можем да кажем и какви са вашите впечатления. Но преди това Светла да чуем.
Репортер: Може би всъщност от този доклад да започнем, който ще представите, годишен, за който и Силвия каза. Сигурно в него фигурират медийните войни, които се случиха в средата на миналата година. Тогава основни играчи бяха вестници и телевизия. Сега играта е друга, но като че ли е някакъв вид продължение на медийните войни. По-грубо ли е ?
Николета Даскалова: Да, да. Играта загрубява. Нека да започна по-напред от вашия въпрос. Да, другата седмица ще представим нашия годишен доклад, който обобщава развитията в медийната среда през 2012 г., която беше много важна година, защото, така, много категорично бяха казани много остри критики към медиите в България. И от български и от чужди организации и от журналисти. И така че започваме годината с една оценка, обща оценка на това с какво бреме и с какви възможности влизаме в новата година. И както става ясно, влизаме наистина със скандали, с разрастване на т. нар. медийни войни. Да, свикнахме да се водят на терена на пресата, но в последствие бойното поле се разшири, ако мога така да кажа. През изминалата година се прояви едно силно напрежение между традиционните медии и социалните мрежи в интернет. Тук имам предвид и казусите около отразяването на протестите и специално протеста около „Орлов мост”. А сега вече се разгръща и медийна война на нова фронтова линия, свързана с дистрибуцията на медийно съдържание.
Водещ: Някой каза, че това е войната за цифровизацията всъщност.
Николета Даскалова: Ами, да, да. Цифровизацията също се интерпретира като фактор в тези процеси. Но ако погледнем на, така, на казуса отстрани, като наблюдатели, всъщност, това, което прави впечатление, е, че това е един сложен казус с преплитане на много интереси и както виждаме, с много остри маневри от страна на участниците в него и поради този факт е трудно да се даде еднозначна оценка за това какво всъщност се случва, защото тази груба бизнес игра, която наблюдаваме, която пряко засяга публиката, всъщност не се играе с достатъчно открити карти пред същата тази публика.
Водещ: Тоест, ние може да направим тогава тази крачка назад към разговора, който водихме преди малко с г-н Чипев. Всеки очевидно спазва срока и декларира кой стои зад изданията, няма обаче някой, който да е задължен да проверява тази достоверност, освен ако някой нарочно не тръгне да я проверява, каквито обикновено са случаите, когато се намесва конюнктурата или политически и икономически иси. Тогава изведнъж се вглеждаме в собствениците и почваме да ги разследваме, проверяваме и елиминираме.
Николета Даскалова: Да, да, да. И елиминираме като на война наистина, категорично. Но всъщност, тук проблемът дори не опира толкова до собствениците и прозрачността на собствеността, която е дългогодишен проблем в медиите. Наистина, така, радостно звуча, предишният разговор – че медиите спазват закона и декларират собствеността в срок. Но всъщност, един от проблемите, които се вижда от този казус, е… и изобщо, който важи за средата, това е, че няма достатъчно прозрачност за произхода на капиталите и за употребите на тези капитали. Това е един от изводите, който, така, се приема болезнено. А що се отнася до преплитането и на политически, икономически и бизнес интереси, да, това е дълготрайна тенденция. Наистина обезпокояваща. И конкретният казус около „БулСатКом”, BTV и TV+, всъщност, показва, че става въпрос за един много голям залог и този залог е свързан с пари и с влияние. Нека само погледнем участниците, видимите поне участници – най-голямата частна телевизия, един от най-големите доставчици на телевизионно съдържание. Активна позиция, така, хаплива позиция зае и още една телевизия с национално покритие. Произнесоха се и браншовите организации – БАКО, АБРО. Бяха сезирани КРС и СЕМ, които обаче нямат правомощията да се намесват.
Репортер: Да, но не Ви ли се струва странна позицията, особено на КРС, с вчерашна дата?Ако няма съгласие, компетентен е съдът.
Водещ: Всъщност…
Репортер: Не, че не е така, но някак директно…
Водещ: … тук някъде се намеси междинно и прокуратурата, нека да не забравяме.
Николета Даскалова: Да. Прокуратурата каза, че ще допълнително…
Водещ: Разпитва, да.
Николета Даскалова: … ще разпитва за какво точно става въпрос. Но тук центърът около цялото това говорене е, че така, един търговски спор, спор между търговски дружества и така, явно регулаторните органи нямат наистина правото и правомощията по-скоро да се намесват. Сега ако тръгнем да обвиняваме регулаторните органи, че така, не си знаят добре правомощията, това вече е друг казус и друг проблем. Но цялата тази картина съвсем се усложни, когато се намеси „Икономическа полиция” с проверката за данъчни престъпления на телевизионния канал TV+. И всъщност, и тук е трудно да се каже каква е точната връзка между конфликта с участието на „БулСатКом” и BTV от една страна и полицейската проверкав TV+.
Водещ: ами, да. Защото ако се върнем към въпроса за собствеността, от „БулСатКом” казаха, че те не са собственици на TV+…
Николета Даскалова: Точно така.
Водещ: … въпреки че има свързани лица, което … към онзи разговор.
Николета Даскалова: Точно така.
Репортер: Чисто законово няма как това да стане.
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Да, точно така. TV+ и „БулСатКом” категорично и двете дружества, и двата субекта се разграничиха един от друг. Явно това е наистина така. Но те фигурират в публичното пространство и публичното съзнание като много близки субекти и това стои. И точно тази близост и така, развитието на тази акция точно в този контекст, в една много конфликтна ситуация, е… така, може да се разглежда като проблематично. Всъщност, да, въпросът е защо точно тази акция се прави сега и защо точно, нали, точно в този момент и на тази медия?
Водещ: И само там ли дават пари в пликчета?
Николета Даскалова: Да, да. Сами по себе си подобни проверки, нека кажем, че те не са лошо нещо.
Репортер: Абсолютно.
Николета Даскалова: Може наистина да има нарушения, може и да няма. А може и за много други медии да има основания да бъдат проверявани по този начин, но такъв тип проверки не се правят.
Репортер: Между другото, в подкрепа на тезата кой с кого е обвързан говори и това, че когато аз лично търсех позицията на едната и на другата страна, се оказа, че от „БулСатКом” служител ме препращаше към служител на TV+. Ако двете нямат нищо общо, може би това нямаше да се случи. Ако миналогодишните медийни войни стигнаха до ушите и очите на еврокомисар Нели Крус, дори на българска територия тя дойде и се запозна на място с проблема – една голяма среща в представителството на Европейската комисия у нас имаше – то тези медийни войни, които едва сега започват, докъде ще стигнат? Все пак говорим за година на избори.
Николета Даскалова: Да. Г-жа Крус, изобщо ресорният еврокомисар Нели Крус беше спрягана като заплаха от една от страните в този конфликт, така че може би пак ще стигне до нея и тя може би пак ще се произнесе по някакъв начин. Но така, очакванията са, че цялата тази ситуация ще бъде употребена в предизборната кампания тази година. Как точно и защо, това ще…
Водещ: ще го анализирате след това. А ние другата седмица ще се чуем със сигурност отново, когато вече е готов вашият доклад, за да чуем какво точно сте измерили този път от гледна точка на присъствието на власт, опозиция и изобщо на процесите в медиите. Благодаря Ви! Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.          

Медийна полицейска академия

в. Банкер | 12.01.2013

Родната полиция наистина ни пази. Тя е навсякъде, даже бе и на терена на ТV +. Новината, че там е арестувана тв водеща, а в медията имало засилено полицейско присъствие, скоростно обиколи новинарските агенции в следобедните часове на 9 януари.
"Проверени са документите за самоличност на хората, работещи в студията. Служители на отдел "Икономическа полиция" към СДВР са извършили процесуално-следствени действия по образувано досъдебно производство в Софийската градска прокуратура. Насоката на работа е по линия на данъчни престъпления", съобщиха малко по-късно от пресцентъра на МВР.
Първоначалната информация, че нахлуването на полицията в телевизионните офиси е заради нелегален софтуер, бе опровергана. Екипът на ТV+ отговаряше на запитвания от гилдията, че няма арестувана водеща или с лаконичното "без коментар". Според запознати телевизионерите предварително били

"помолени" за дискретност

а проверката случайно е съвпаднала с деня за получаване на заплати.
За уточнение,програмата на ТV+ се излъчва в мрежата на "Булсатком", както и от още няколко кабелни оператора. Телевизията е част от медийната група "БГ САТ", регистрирана в Търговския регистър на един и същ адрес с "Булсатком". Законът за електронните съобщения забранява на собственици на разпространителска мрежа да притежават предприятие, което произвежда инфомационно съдържание. Най-вероятно заради това Тинко Тотев, маркетинг директор на "Булсатком",побърза да заяви пред investor.bg, че от четири години насам компанията не е собственик на TV+. "Ръководството реши, че няма нужда от телевизия, и я продаде, така че ние не можем да коментираме проблема. Единственото, което е сигурно, е, че към настоящия момент "Булсатком" няма абсолютно нищо общо с TV+", категоричен бе Тотев.
Малко по-късно същия ден говорителката на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова уточни, че се проверява дали в TV+ не се води двойно счетоводство. Служител на телевизията, подал сигнал, че той и колегите му получавали твърдите си трудови възнаграждения по дебитна карта, но освен това взимали и пари на ръка, за които били принуждавани да се разписват. Арнаудова каза още, че досъдебното производство е по чл.255 от Наказателния кодекс, който криминализира укриването на данъци. Програмната директорка на ТV + пък обясни, че няма от какво да се страхуват от проверката.
"Самият факт, че ТV7 съобщи това, трябва да ви навежда на мисълта за някаква… далавера", коментира Тотев. А в социалните мрежи, минути след полицейската акция, се разпространи следният виц: "Акцията в ТV+ може да се гледа във voyo, една седмица по-рано."

Предисторията е известна

Името на сателитния телевизионен доставчик "Булсатком" е особено актуално от няколко дни. Повод за това стана търговският му спор с "bTV Media Group". Той се изостри до червено през последните дни на декември и в началото на тази година абонатите на "Булсатком"останаха без bTV и останалите шест канала в групата. Според телевизията доставчикът не предприемал ефективни действия за добросъвестно договаряне и налагал безпрецедентна ценова дискриминация, независимо че цената на програмите й била изцяло съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание. "Като злоупотребява с пазарната си мощ и над 35% пазарен дял, "Булсатком" изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял", подчертаха от bTV. Освен това "Булсатком" продължавал да не изплаща дължимите значителни суми на bTV Media Group, като същевременно ощетявал абонатите си, предплатили пакетите, съдържащи нейните канали. На всичко отгоре декларирал и по-малък от реалния брой зрители.
От своя страна операторът се оплака от

"безпрецедентна ценова преса"

наложена върху абонатите на "Булсатком". "Исканите нови цени представляват близо 50% от общата месечна сума, която можем да си позволим да платим за всички програми в сегмента на групата. Близо 35% от месечните сметки на абонатите отиват за закупуване правата за излъчване на програми. Значителна част от парите bTV иска само за своите канали", заявиха от "Булсатком". Оттам казаха още, че всяка година обявявали данни за развитието на мрежата си и броя на абонатите си в Комисията за регулиране на съобщенията. И от докладите било видно, че не разполагат с господстващо пазарно положение.
"Медийната група прилага ценовата си преса в момент, в който тече кампания за популяризиране на бъдещата цифровизация. С това практически злоупотребява с предоставения й за безплатно разпространение ефир, като дискриминира алтернативните, надеждни и доказани в цял свят способи на разпространение като сателитния и кабелния", смятат още от "Булсатком".
От TV 7 също поставиха условие, че ще спрат излъчването на програмите си, ако до 11 януари не парафират договор, с тв доставчика, който да ги удоволетворява.
Преговорите между bTV Media Group и "Булсатком" продължават и уж се очакваше до края на тази работна седмица да се стигне до споразумение. Това обаче бе преди проверката на икономическа полиция в TV+. Пак преди тарашенето от Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) обвиниха bTV и ТV7 в картелно споразумение, чиято цел била да прехвърлят клиенти от "Булсатком" към "Виваком". Изказаха се и мнения, че

основният мотив за атаката

срещу оператора били неговите наново активирани интереси на пазара на мобилните комуникации. Комисията за регулиране на съобщенията издаде лиценз за четвърти мобилен оператор на "Булсатком" преди повече от година. Което навежда шефа на асоциацията Янаки Ганчев на мисълта, че зад цялата работа стоял новият собственик на "Виваком".
Според друга версия пък проблемите на сателитния доставчик тръгнали, след като TV+ купи част от правата върху футболната ни А група. Медията има право върху първи и трети избор. Вторият е на БНТ. Миналогодишният шампионат беше в програмната схема на TV7. TV + обаче има още и правата за "Формула 1", испанското футболно първенство, както и това на Холандия, успоредно с тенис турнира "Уимбълдън" и др.
Ако bTV и "Булсатком" не постигнат съгласие по спора,

трябва да се обърнат към съда

Това реши в края на седмицата Комисията за регулиране на съобщенията. Регулаторът няма правомощия да се намесва в договорните отношения между предприятията и ръководството му апелира за конструктивен диалог между засегнатите в името на българския потребител. Комисията установила след анализ, че спорът имал търговски характер и следва да се реши в условията на доброволност и взаимно разбирателство. "КРС би могла да окаже единствено медиаторска подкрепа с оглед преодоляване и разрешаване на възникналите проблеми", се посочва в нейното съобщението.
Интересно е

защо държавата не е осъзнала

че в случая става въпрос за търговски разногласия? Или може би им своя мотивация, за да не го осъзнае? Важното е, че родната полиция ни пази. По тази логика обаче трябва предизборно да нахлуе в още масафирми в страната. Или, както казва интернет потребителят Obi_Van_Kenobi: "Може би полицията търси изгубените абонати или пък са занесли новия договор с bTV и ТV 7 на крака,.. съвсем по ГЕРБЕРСКИ?" Според други полицията просто е направила предложение, на което "Булсатком" няма как да откаже. А Роби Уилямс, но не онзи Роби Уилямс, а някакъв си виртуален смята, че: "Ако наистина "Булсатком" са укривали абонати – това си е пресътпление и не бива да си кривим душата". Прав е, ама защо на другите престъпници не им дърпат шалтера? Общо взето, мнозина в мрежата изразяват недоволството си от "Булсатком", но и съвсем не одобряват това, което прави bTV, определяйки го като рекет…
Всъщност, със или без счетоводни трески за дялане, "Булсат" трябва да са благодарни – ще им излезе ореол на мъченици, а тираните най се плашат от мъчениците.

Стр. 43

Казусът БТВ – „Булсатком”

Нова телевизия, Господари на ефира | 11.01.2013

Водещ: Също както спорят „Булсатком” и БТВ. Всички много добре знаем, че този казус продължава да бъде неразрешен.
Водещ: В понеделник излъчихме позицията на „Булсатком”. Искахме да покажем и позицията на БТВ, но те не пожелаха.
Водещ: За да бъдем максимално точни, ще ви покажем хронологията на събитията.
Водещ: Първо, осъществихме контакт с пиара на телевизията Константина Маркова. Чуйте какво каза тя:

Репортер: Добър ден, Константина Маркова търся?
Константина Маркова: Добър ден!
Репортер: Здравейте! Влади Василев ви се обажда, репортер съм в „Господари на ефира”. Ние следим случая с „Булсатком” и бихме искали да организираме едно интервю с ваш представител, за да чуем и вашето мнение по казуса.
Константина Маркова: Искам въпроси. И ще ви кажа по каква причина. Защото различните въпроси са от компетенциите на различни отдели. Все пак за да прецени… тука, за да обсъдим кой да ви дадем, трябва да знаем, все пак да е от неговата компетентност.
Репортер: Очаквате конкретни въпроси?
Константина Маркова: Искаме да знаем темата, да. Какво точно ще…, каква е целта на интервюто, каква информация трябва да дадем, за да преценим ние кой да бъде спийкърът. Да имате добър говорител, който да ви каже компетентно и да отговори компетентно на зрителите, за не кажат после зрителите, ама ние не получихме отговора, който искаме. Въпросът е, че ако ви пратим един говорител, той би могъл да бъде подготвен по другите въпроси, които не са от неговата компетенция. Разбира се, целият PR отдел е напълно запознат, но не мисля, че все пак PR отделът трябва да се появява, трябва да бъде някой представител на телевизията.
Репортер: Да.
Константина Маркова: Ще намерим кого, не се притеснявайте!
Репортер: Добре.
Константина Маркова: И при всички положения ще ви отговорим.

Водещ: Малко по-късно обаче получихме ето този имейл от пиара на БТВ и сега ще го цитираме:
Водещ: И така, зачитам: „За да представите обективно и нашата позиция по материала си по казуса с „Булсатком”, можете да се свържете с изпълнителния директор на асоциацията АБРО, който представлява интересите на БТВ и другите частни медии.”
Водещ: „БТВ не може да съдейства чрез интервюта за създаването на предаване, което нарушава авторските и сродни права на медията върху интелектуални продукти.”
Константина Маркова: И така, честно казано, и ние не изгаряме от желание да съдействаме на телевизия, която не е коректна към творците носители на авторски права, но нашият професионализъм изисква да им дадем думата.
Водещ: Както си спомняте, Константина Маркова обеща да ни даде говорител. От този имейл излиза, че говорител на БТВ е изпълнителният директор на АБРО Мехти Меликов.
Водещ: Ние, разбира се, си уговорихме интервю с него. Наш екип отиде на срещата, но той отказа да застане пред камерата.
Водещ: Малко по-късно обаче се опитахме за втори път да се свържем с него по телефона. Чуйте разговора!

Репортер: Г-н Меликов!
Константина Маркова: Здравейте!
Репортер: Здравейте! От „Господари на ефира”, Влади Василев ви се обаждам. Ами ние разбрахме в крайна сметка, че вие трябва да дадете интервю.
Мехти Меликов: Да, и го дадох. Ще ви бъде изпратено.
Репортер: Как така без наш микрофон интервю?
Мехти Меликов: Вижте, правото на отговор се решава от засегнатата страна, аз съм съгласен с вас, трябва да… предполагам, че най добре БТВ да решат начина, по който ще се обърнат към вашите зрители.
Репортер: Значи да уточним, на нас БТВ интервю няма да даде, така ли се оказа?
Мехти Меликов: Да, така разбирам и аз.
Репортер: А вие също не искате да застанете пред нашата камера и да дадете едно интервю, така ли?
Мехти Меликов: За какво става въпрос? Има право на отговор, засегнатата страна избира начина, времето, мястото, човека, нека те да вземат това решение, взели са го и ще получите правото на отговор и се надявам да го излъчите.
Репортер: Скъпи приятели, виждате, г-н Меликов затвори телефона. Нека опитаме пак да го наберем.
Мехти Меликов: Съжалявам, прекъсна.
Репортер: Добре, нали днеска бяхме при вас, вие отказахте да застанете пред нашата камера и да говорите, нали така?
Мехти Меликов: Разбира се. Не е мое решението…
Репортер: Добре, как така сте дали отговор, при положение че ние не сме ви задали дори въпросите, ние не сме ви изпратили дори въпроси, разбирате ли?
Мехти Меликов: Ами ето, изпратете въпроси, и при това не на мен, изпратете ги на БТВ, БТВ ще се възползват, ако искат, от право на отговор.
Репортер: В интервюто говорите вие пред камера на БТВ, така ли се оказва?
Мехти Меликов: Да.
Репортер: Без да знаете какви въпроси имаме към вас?
Мехти Меликов: Предполагам, че въпроси, свързани с казуса.
Репортер: Да де, но разбирате, някак си без конкретните наши въпроси, някак си изглежда глупаво.
Мехти Меликов: Конкретните въпроси ги задавате към БТВ.
Репортер: Г-н Меликов отново затвори телефона. Той бе определен за представител на БТВ, който трябва да ни даде интервю на нас. Отидохме при него, в последния момент той се оказа, впоследствие разбрахме, че е дал някакво интервю за БТВ, не пред нашата камера и не пред нашите въпроси, които ние имаме към него. И така, аз лично оставам с впечатлението, че БТВ явно се притесняват да застанат пред нашата камера. Това е засега от нас.

Водещ: Браво! От всичко това ставна ясно едно. БТВ се страхуват от нашите въпроси. Това е.
Водещ: Получихме обещания видеоматериал от техния говорител Мехти Меликов без нашите въпроси. Странно.
И така без да губим никакво време продължаваме предаването с част от монолога на най-новото медийно лице на БТВ Мехти Меликов.

Мехти Меликов: Защо е необходимо право на отговор и защо го дава АБРО? Телевизионните оператори се борят да променят един порочен мдел на работа между платформентие оператори и телевизиите, който в момента много агресивно се отстоява от „Булсатком”. Операторите задържат в себе си 80% от месечните такси, които плащат зрителите, а за права за телевизионно съдържание, което разпространяват, отиват едва 20%. За сравнение, по света това съотношение е много по-различно, до 40% от таксите отиват именно за съдържание и за права. Проблемът е още по-дълбок. По данни на национално представително проучване на АБРО „Булсатком” има 35% пазарен дял. В неговата мрежа са повече от една трета от хората, които плащат за сателитна или кабелна телевизия. Но пред телевизиите „Булсатком” декларира едва половината от реалните си абонати. Така този оператор, и не само той, се облагодетелства на гърба на телевизионните оператори и на зрителите. По отношение на продажбата на телевизионни програми в пакет, това е стандартна търговска практика в случаи, когато предприятието продава повече от един продукт. Като представител на бранша АБРО категорично се противопоставя на задържането на милиони в операторите, вместо тези пари да се инвестират в нова продукция за зрителите. Също така в изявлението си пред зрителите на „Господари на ефира” „Булсатком” разпространи много невярна и манипулативна информация за целия пазар. Ако зрителите искат да се запознаят с реалните факти, нека да се запознаят със становището на АБРО, което е публикувано на сайта на организацията. Получихме информация от БТВ също за това, че репортерът Канна Рачева е направила многократни опити да се свърже с двамата изпълнителни директори на „Булсатком”, това са г-н Генчев и г-н Заяков, но след легитимация от нейна страна мобилните телефони са били изключени. Изпратено е и писмено запитване към маркетинговия отдел на компанията, с което разполагаме, без да има обратен коментар, т.е. не е вярно, че БТВ не е потърсила гледната точка на „Булсатком”.

Водещ: Аз не видях интервю, а монолог направо. Не ми е ясно как изпълнителният директор на АБРО стана и говорител на БТВ.
Водещ: Значи, Румене, докато ти зяпаш адреналинките, особено едната, хората се издигат, Румене, издигат се.          

TV7 СПРЯ ИЗЛЪЧВАНЕТО КЪМ БУЛСАТКОМ

TV7 I 12.01.2013

От 00:00 на 12 януари TV7 спря излъчването на програмите на TV7 и Super 7 към оператора Булсатком. След продължилото повече от две седмици извиване на ръце от страна на Булсатком споразумение не беше постигнато. Вместо преговори Булсатком непрекъснато отлагаше развръзката във времето и накрая ни предложи арогантната оферта сами да се изключим от предлаганите пакети. Нашите условия – взаимоизгодни и пазарни, не бяха приети до края на работния ден вчера и това принуди телевизията да предприеме тази крайна мярка.
От началото на годината групата канали TV7, News7 и Super 7 излъчва програмите на TV7 и Super 7 към Булсатком безплатно в интерес на зрителите, за да не губят достъпа си до качествена публицистика и обективни новини. От позицията си на монополист Булсатком налага едностранно неизгодни за телевизията условия, поради което ние сме принудени да защитим авторските си права и труда на работещите в медиите ни.
Обръщаме се към зрителите ни да приемат сигнала ни ефирно, за да продължават да гледат програмите на TV7 и Super 7. Ако нямате достъп до ефирния сигнал на TV7, обърнете се към най-близкия добросъвестен кабелен оператор. Ние ще продължаваме да работим за вас и да предлагаме все по-качествени и разнообразни новини, публицистика и забавни предавания.
Повече информация как да приемате сигнала на TV7 и списък с кабелни оператори, които излъчват сигнала на TV7 можете да намерите на:
http://tv7.bg/news/society/9596852.html 

БУЛСАТКОМ ПОЛУЧИ ЛИЦЕНЗ ЗА ЧЕТВЪРТИ GSM ОПЕРАТОР

Intelday Solutions I 11.01.2013

Фирмата ще използва технологии от 4-то поколение  при изграждането на мрежата
 
Днес, 11.01.2013 г., фирма „Булсатком“ АД, лидер на българския пазар в предлагането на най-съвременни и надеждни технологии за предаване на данни, получи официално разрешение за изграждането на мрежа за четвърти мобилен оператор на територията на България. С това компанията поставя началото на технологична работа по създаването и развиването на мрежа за мобилен пренос на данни и глас на територията на България.
 
Дадената честота е технологично неутрална. Мрежата ще бъде изградена с най-модерната технология от 4-то поколение LTE в съчетание с доказалата се GSM и така ще отговори най-добре на нарастващите критерии за качество и достъпни цени на мобилен интернет и гласова услуга от страна на потребителите. Системата ще се изгражда и въвежда в експлоатация поетапно, съгласно изискванията на разрешението. Първите точки на покритие се предвижда да са големите градове и основни пътни артерии. Стойността на лиценза е 19 млн. лв.
 
Съгласно лиценза първата услуга трябва да бъде въведена до края на 2013 г.
 
„Ние сме българска компания, която се занимава с иновации. Не разполагаме с лесни пари – разчитаме на клиентите си и на услугите, които вече сме изградили, на тяхната преценка доколко са достъпни, както и на банково финансиране“, сподели Максим Заяков, изпълнителен директор на „Булсатком“ АД.
 
„Благодарение на работата на екипа ни и с подкрепата на нашите лоялни клиенти през последните 8 години успяхме да работим, без да увеличим цената на базовата си услуга. Считаме, че в областта на технологиите това е възможно, стига всички участници да имат социално отговорна фирмена политика, при която водещи са потребностите на клиентите, а не бързите печалби, които се превеждат в чужбина. „Изграждането на новата мрежа е естествено продължение на стремежа ни да предоставим на нашите клиенти широкоспектърен пакет от услуги в областта на телекомуникациите на балансирана и достъпна цена“, допълни г-н Заяков.