www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

в. Седем | 14.07.2010

- Господин Лозанов, досега изборът за шеф на Българската национална телевизия, малко или много е зависел от политическото статукво. Има ли някакви нови критерии за този избор и развитието на телевизията?

- Има критерии, които в някакъв смисъл са по-различни от традиционното провеждане на този избор, в два аспекта. Едната визия за бъдещето е във връзка с цифровизация-та, на първо място. И второто е да стартира много сериозна антикризисна програма, защото БНТ е в много сериозна финансова криза. Това са двете нови неща като подход. Иначе, разбира се, критериите са известни – кандидатът да има мениджърски умения, но и качества да бъде лице на една обществена медия. Продължават да бъдат актуални идеите, свързани с програмата и програмното развитие, с обществената популярност. Разбира се, много важна е и подкрепата в медийната среда, но особено подкрепата, която един или друг кандидат има вътре в БНТ.

- А вие още ли държите на идеята, която казахте в интервю за СЕДЕМ не много отдавна, че ще бъде добре БНТ и БНР да се обединят под една шапка, както примерно е в Би Би Си?

- Държа на тази позиция, даже ще се опитам да я лансирам сега в групата, която пише новия закон. Зависи много доколко ще бъде подкрепена тази идея, но във всички случаи дебатът няма да бъде лесен, тъй като има много противници на идеята, някои от които, разбира се, просто заигравайки с някои настроения пред медиите. Аз обаче смятам, че това е реформа, от която БНТ и БНР се нуждаят, тъй като до голяма степен до момента те продължават да пазят старите соц. идеи, освен това тя дава възможност да се превърне в едно модерно меиджърско тяло, което да се управлява на принципа на корпорацията.

- Тъй като вече стана дума за Би Би Си, въпросът ми е какво би станало, ако някой от водещите там заяви, че хората, които харесват председателя на консервативната партия, са психопати?

- Ами, предполагам, ще му струва доста, защото там има много ясни правила и норми за запазване на човешкото достойнство. Така че, предполагам, на този журналист вече ще му е трудно да бъде водещ в BBC.

- А какво би станало, ако в България водещият Петър Волгин заяви, че всички, които харесват Иван Костов, са психопати?

- Какво да кажа… В България има много такива нерегламентирани отношения.

- Ами нали вие трябва да ги регламентирате, вие сте председател на СЕМ…

- Това не е въпрос на намесата на някакъв регламентиран орган, а е въпрос на вътрешни правила в медията, които да дават резултати.

- Според вас така нареченото национално радио ще продължи ли да бъде национално радио, след като явно то не е радиото на хората, които харесват Костов, понеже националното радио смята, че хората, които харесват Костов, са психопати?

- Това все пак е политическа реплика от гледна точка на обществената медия… Но все пак, независимо какви са поводите, един журналист не би трябвало да допуска и не би трябвало да има право на такъв тип изказвания.

- А защо да не ги допуска? Какво би му попречило? Какво му пука?

- Ние от много отдавна говорим за това, че трябва да се регламентират нещата в много по-голяма степен…

- Господин Лозанов, от всичко това разбирам следното: нищо няма да последва, същият Волгин пак ще се направи на герой, хиляди хора ще бъдат незаслужено обидени, а националното радио пак ще се нарича национално радио. Това ще стане според мен, а според вас?

- Вижте, аз не мисля, че радиото е заплашено да бъде национално или не заради изказването на един журналист… Аз не знам контекста, в който Волгин е казал такова нещо.

- А може би контекстът оправдава тези думи по някакъв начин?

- Не бих оправдал по никакъв начин възможността да бъдат обиждани хората. Човешко право е да имаш политически възгледи.

- А право ли е на Волгин да изрази своите политически възгледи по радио, което се нарича национално?

- Да, той има право да изразява своите политически възгледи, но не е негово право да обижда хората, които имат други възгледи.

- И така, значи всичко остава на неговата съвест, всичко си остава така и утре той може пак да се гаври с хората?

- Аз не казвам, че това остава на неговата съвест, а че остава на вътрешните професионални правила на медията.

Стр. 14

в. Show | Славей КОСТАДИНОВ | 14.07.2010

По-малко от половин час преди началото на конкурса на мераклиите да управляват националната телевизия, задъхан нахлу в кабинета си председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според уговорката си с "ШОУ". След двайсет и кусур минути разговор доц. Лозанов, погледна часовника си, извика панически, че вече е закъснял за началото, хвана се за главата и изхвърча към залата за изслушване на първия кандидат Радо Чолаков.

- Нека започнем направо – публична тайна е, че фаворитката е Вяра Анкова?

- Аз съм чул много неща. Вероятно повече от слуховете, които се носят в медийните среди. Чул съм например, че Радомир Чолаков е фаворитът на доскоро зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов. Чул съм, че зад Вяра Анкова стоят управляващите и президентът, чул съм и за други. Но какво от това? Мога да ви уверя, че за мен това ще бъде състезание на концепции и защитата им. Нищо друго.

- Лично за вас не се съмнявам. Въпреки това можете ли сега, минути преди началото на избора, с ръка не сърцето да заявите, че не ви е оказан и грам натиск досега.

- Разбира се. Има и нещо друго, числеността на членовете на СЕМ е намалена, гласуването е явно. Вярно, че квотният синдром е лошо нещо, спомен от миналото. Сега е 3:2 в полза на парламента срещу президента. Но съм убеден, че ще бъде избран най-добрият.

- А чул ли сте, че зад Вяра Анкова плътно стои и самата Уляна Пръмова. която панически бърза па си вдигне чукалата от БНТ? Според моята хипотеза, за па замете някои следи? А според вас защо?

- Относно бързането обяснението е, че мандатите на двама членове от УС са изтекли и Пръмова предпочита новият шеф на БНТ да си ги предложи, отколкото да ги завари наложени от нея.

- А батаците в националната телевизия по време на двата й мандата? Не е ли това причината? Например БНТ дължи 8 млн. лв. неплатени такси към Виваком…

- Нямам наблюдения върху числото, но знам, че има големи задължения във връзка с преноса. Има си финансов надзор. Обясненията на ръководството са големите съкращения на бюджета и че при това положение, с толкова намален бюджет няма с какво да се произведе програма, което е довело до този голям дефицит. Алтернативата била спиране на мощности, спиране на излъчването на сателитния канал, спиране дейността на регионалните центрове.

- Нещо не ми е ясно. Бюджетът на БНТ и при възход, и падение на националния бюджет винаги е бил почти един и същ. Ако не се лъжа, той и сега е около 60-те милиона. А върху главата на Уляна Пръмова толкова кахър се е събрал, че трябвало да избира програма, сателит и регионални центрове, или заради милиона борч към Виваком? Ами, че само неделното фамилно и помпозно предаване на фамозния Митко Цонев излиза по 20 000 лв. парчето. При тая беднотия!

- Вярно е, че предаването е дълго. Ръководството казва, че в тоя часови пояс било най-рейтинговото сред ефирни и кабелни телевизии в България, а една минута от него не излизала по-скъпо от всяко друго предаване.

- Значи така казва ръководството? Абсурд! И кокошките ще му се смеят. Цялата журналистическа гилдия – вестници, радио, телевизионери. се хилят на това предаване и твърдят обратното. Да не говорим за обикновените хора. Явно ръководството на БНТ лъже или си пазарува рейтинг в името на Митко Цонев, който набута част от родата си на хранилка в неделните си изригаания като водещ?

- Вижте, аз мисля, че това предаване се превърна в лоша емблема на БНТ. Не че не бива да има подобно предаване в неделя, но то се превърна в знак, че БНТ прави разточителни предавания.
А това, което е моя гледна точка, е, че хора на ръководна позиция нямат право да правят предавания, които ги поставят в конфликт на интереси по отношение на собствената им продукция. Митко Цонев правеше предаване и дълго време беше същевременно програмен, после зам.програмен директор на БНТ. Все едно да продуцираш собственото си предаване. Явен конфликт на интереси. После сам се отказа от административните си задължения и постове. Мисля, че това беше началото на негативните отношения към него и предаването му.

- А вярно ли е, че в БНТ са отчитали на книга или Бог знае как нулеви месеци рекламни приходи? Не че в други малозначителни медии това го няма, но в БНТ?

- Е, това е доста преувеличено според мен.

- Казват го запознати с кухнята на БНТ?

- Едва ли ще споря, че управлението на бюджета, оптимизирането на програмата според изискванията и реализацията на регламентираните рекламните права и възможности са далеч от оптималното. Това е част от проблема при избирането на кандидатите за нов шеф. Оздравяването на финансовото състояние на БНТ и антикризисните мерки са основен акцент за нас.

- Тогава ще направя и друга догадка според мълвата. От двойката Фаворити – Вяра Анкова и Радо Чолаков, първата е фаворитка. За причините на благословията към първата от страна на Уляна Пръмова вече споменахме, но не до бавихме. че заканите на втория са най-напред да извади кирливите ризи на БНТ под ръководството на Пръмова. Става въпрос за бившия юрист на БНТ и след това юридически консултант във ВАЦ. който най-добре знае що значи медия плюс далавера.

- Всеки от кандидатите трябва да посочи и да каже как ще изпере "кирливите ризи". И да го направи, защото иначе той ще опере пешкира.

- А двойно Финансираната "черна дупка" БНТ не е ли рекордьор и на друг абсурд? Тук вече и вие имате отношение. Всякакви наблюдатели се чудят и се чешат по темето в търсене на въпроса – с какво БНТ изпълнява обществените си функции?

- Аз съм едва от три месеца отново в СЕМ, не съм избирал Пръмова, но няма какво да се крие - БНТ е импотентна по отношение на компонентите, които определят характеристиките на една обществена телевизия.

- Аз тъкмо щях да ви питам, дали случайно не сте заложили в критериите за концепциите на кандидатите задължителното условие – развод на Бойко Василев с "Панорама . която няма нищо общо с "Панорама "-та на Иван Гарелов?

- Бойко Василев е много образован, има друг вкус и стил на водене, изслушва всяко мнение. Въпрос на смяна на поколенията…

- Друг път въпрос на смяна на поколенията.Според  мен е въпрос на смяна на технологията по инстинкта за самосъхранение. Бойко Василев е истински гении по селекцията за участие в студиото на удобните за момента политически Фигури. И е уникално конгениален в задаването на най-удобните неудобни въпроси. Просто "Панорама" беше емблемата на БНТ. където извряха и изкипяха страстите на целия преход, а сега е пълна нула, "Панорама" днес не ражда нито страсти, нито истински дискусии, нито нищо, а Бойко Василев се самолюбува от висотата на широката си образованост и се хили като истински инфантил. Ами с изключение на "Референдум кое е другото дискисионно. коментарно-публицистично предаване в тази обществена телевизия? Няма такова. Абсурдът отново е пълен.

- Всичко това е вярно. Затова СЕМ в изискванията си към кандидатите ще заложи основно и на предложения за разширяване на публицистичните, разследващите и коментарни предавания. Изобщо трябва да ви кажа, че всички кандидати са критично настроени към досегашното ръководство. Най-критична е Люба Кулезич.

- Зад която пък стои Младен Мутафчийски, ако се съди по отзивите от скандалното й участие в скандалното предаване по Канал 3 с главен провокатор Сашо Диков. Кулезич напусна студиото, а веднага след това заваляха коментари, че се дуе, защото усеща зад гърба си духане на Младен Мутафчийски. което я тика напред, към заветния пост.

- Това вече не го знам. По принцип съм съгласен, че в миналото нямаше кандидат, който да не разчита на нечий як гръб, но пак ви гарантирам, че това ще е съвсем различен конкурс. Можем да си поговорим повече за него след края му.

Стр. 26