СБЖ I 27.07.2010

3 в 1 била сделката в Бургас, включваща вестниците „Черноморски фар” и „Фактор” и Фар ТВ. Така ДПС отдалеч започва подготовка за избори 2011, смятат журналисти в черноморския град.

Нова порция медии си напазарували бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, съобщиха източници на Frognews.bg в Бургас. Този път сделката била в черноморския град, където медийното семейство прибавило нови апетитни хапки към медийната си империя. Информацията се потвърждава и в кратка дописка от 23 юли 2010 в он лайн изданието на "Български фактор".

Въпросната сделка всъщност била 3 в 1, твърдят запознати и посочват, че закупените вестници са „Черноморски фар” и бургаският „Фактор”, а към тях се прибавяла и Фар ТВ. Съвсем скоро Кръстева и Пеевски щели напълно официално да встъпят в качеството си на издатели. За продажбата, която била финализирана наскоро, започнало да се говори още през зимата. Засега не е известно дали и печатницата, която бившите вече собственици Галентин Влахов и Сие държат, също влиза в сделката. Междувременно всички служители на "Черноморски фар" били „поканени” да подпишат молби за доброволно напускане с уговорката, че впоследствие ще бъде взето решение за съдбата на всеки един персонално. Със сигурност обаче било известно името на новата главна редакторка на „Черноморски фар”, витаят слухове. Тя щяла да е журналистката Катя Касабова, изгонена преди време главна редакторка на вестник „Десант”, дъщерен на телевизия СКАТ. Касабова дефилирала „на бял кон”, готвейки се да „коли и беси” в медията, опасяват се нейни колеги.

Свидетели разказват още, че новият собственик Делян Пеевски се появил пред подчинените си, връчил известна сума пари и обявил, че това са средствата, които ще се харчат до Нова година, когато трябвало да бъдат върнати с печалба.

„ДПС се окопава медийно достатъчно навреме преди изборите догодина”, твърдят запознати с медийната ситуация в Бургас и околността и въпреки че все още не са наясно дали въпросната сделка е извършена лично от Кръстева и Пеевски или от областния координатор на ДПС, смятат, че движението ще държи да запази традиционното силното си представяне на избори в региона и на предстоящия през 2011 местен вот, а Ирен Кръстева окончателно щяла да затвърди славата си на най-могъщата медийна императрица в България.

Оригинална публикация

в. Сега I 22.07.2010 

Бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски добавиха още една медия към пакета от вестници, които притежават. Това е бургаският областен всекидневник "Черноморски фар". Източник от досегашното ръководство на вестника съобщи, че до две седмици Кръстева и Пеевски официално ще встъпят в качеството си на издатели. В събота всички служители на "Черноморски фар" бяха приканени да подпишат молби за доброволно напускане.

Стр. 5

* Заглавието е на PRnew.info

в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Капитал | 19.06.2010

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България". В нея се включиха дипломати, издатели, журналисти и анализатори. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов прозрачността трябва да престане да бъде само лозунг, а да се стигне до конкретния произход на капитала. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (вляво) коментира че има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. "Има медии в страната, които за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", каза той. За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка – институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. Новината e, че работна група към правителството подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора и да заложи ограничения за концентрация на собствеността. — Повече на www.capital.bg

Стр. 3

в. Капитал | 2010-06-12 

"Нова българска медийна група", която издава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и други, е депозирала жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу "Икономедиа", издателството на "Капитал" и "Дневник".
Оплакването от нас е, че чрез твърдения в поредица от статии целим "принизяване на авторитета на издателя НБМГ", "принизяване и омаловажаване качествата на "Телеграф", "Монитор", "Политика". Казва се също, че чрез нарушаване на доверието в изданията "Икономедиа" като конкурент цели да повлияе на тиражите и на пазарния дял на въпросните вестници.
НБМГ номинално е еднолична собственост на Ирена Кръстева, бивш директор на спортния тотализатор по времето на НДСВ и майка на депутата от ДПС, а в предния мандат зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски. Според твърдения на журналисти, работещи там, Пеевски реално управлява вестниците от групата.
Нарушението според адвокатите на НБМГ е на член 30 от Закона за защита на конкуренцията: увреждане на доброто име и доверието към конкурентите и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. Искането е на "Икономедиа" да бъде наложена максималната глоба
по закона (10% от оборота) и да се постанови прекратяване на нарушението.
Жалбата вероятно е обещаното ни преди две седмици "ще съдим клеветниците" от г-жа Ирена Кръстева. НБМГ се дефинират като компания "издател на независими вестници, като никога не е правил… компромиси с основното задължение на всяка медия, а именно да защитава правото на гражданите да бъдат вярно и обективно информирани".
Ние стоим зад фактите и изводите, които сме направили в публикациите, обект на жалбата – статията на "Капитал" "Петата власт: рекет", коментарът "Корпоративна банда*"
и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка" от "Дневник". В тези публикации се твърди, че медийната група на Ирена Кръстева е де факто контролирана от Корпоративна банка. За същата банка след питане на 11 главни редактори финансовото министерство потвърди, че държи над 400 млн. лева като депозитите на държавни предприятия, което надхвърля собствения й капитал и като дял е далеч над собствения й пазарен дял.
Вестниците от групата на Ирена Кръстева са сред малкото, които не са подписали Етичния кодекс на българските медии, и според нас в много случаи се отклоняват от добрите журналистически практики. Смятаме, че това е най-голямата заплаха за доверието в която и да било медия.
"По наше мнение по начина, по който е представено, искането пред КЗК е не само неоснователно, но и недопустимо", каза Даниел Вълчев, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Плочева, Вълчев, Кърсердарева и съдружници", което е поело юридическата защита на "Икономедиа" в случая.

Стр. 4

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-05-22

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.
***
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
***
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Стр. 12 – 13, 14 – 15

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието! 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-06

Издатели от цял свят се събират в Ливан, за да търсят отговора. Ирена Кръстева е единственият участник от България
Идва ли ерата, в която електронните четци и таблети ще изместят печатните медии? Или iPad и подобните му устройства ще се комбинират успешно с вестниците и списанията, което ще доведе до увеличение на читателите им? Добре познатата тема "ще изяде ли мишката книгата", но поставена от нов ъгъл, ще бъде основен акцент на 63-тия Световен вестникарски конгрес и 17-ия Форум на издателите на медии. Събитието е насрочено за периода 7-10 юни и ще събере издателите на печатни медии от цял свят.

Далече от действителността

Срещата ще се проведе за първи път в страна от арабския свят – Ливан, а домакин на събитията ще е местният вестник An-Nahar. Организатор на ежегодната конференция е Световната асоциация на вестниците и издателите (WAN-IFRA). В конференцията ще вземат участие представители от 54 страни, или около 1500 издатели на вестници, списания и други печатни издания.
България също ще има представител. В сайта на събитието е регистрирана Ирена Кръстева в качеството си на изпълнителен директор на "Нова българска медийна група". Според организаторите тя е и единственият българин, регистриран за участие във форума. Кръстева обаче не беше открита за коментар.
Според други български издатели обаче новите тенденции на IT пазара не означават, че печатните медии ще умрат. Дори обратното. Всъщност новите неща идват със закъснение от 5 до 10 години, коментира Христо Кьосев, главен редактор в "Атака Медия България". Печатните издания няма да загинат, защото съвременният потребител обича да
чете в оригинал, тоест да види подредени мислите на даден човек върху хартия, казва и Георги Тошев, главен редактор на списание МАХ.

Да четеш на екран

Сред дискусиите на форума обаче е отделено специално внимание на теми като скока в продажбите на електронни четци и увеличаването на мобилни устройства с лесен и удобен достъп до новинарски сайтове. Всъщност първият подобен променящ тенденциите продукт – Kindle на Amazon, се продава повече от добре, а от няколко месеца е достъпен и в България. Официални данни за продажбата на устройството няма, но според главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос "на всеки 10 обикновени книги в САЩ се продават 6 електронни". През уикенда друго устройство - iPad на Apple – отбеляза официалния си дебют, а данните за предварителните му продажби бяха повече от добри. Над 125 хил. устройства са били продадени само за първите 3 дни от пускането му за предварителни поръчки. В България обаче няма официална информация кога точно ще се появи устройството.

Прескочи спада

С оглед на световната тенденция за дигитализиране на медиите обаче издателите ще обсъждат и нови начини за представяне на новини, при положение че потребителите знаят за какво става дума. Основен въпрос е как медиите да се възползват от влиянието на агрегатори като news.google.com, за да увеличат трафика си и съответно приходите от реклама. Ще се разискват и нови начини за финансиране на качествената журналистика, предвид спада на рекламния пазар и отказа на масовия потребител да плаща за новини в интернет.

Стр. 22