www.biograph.bg  I 29.09.2014г. 

Една от живите легенди на световния шоубизнес – Мадона – е дългоочакваната нова корица на “Биограф”. Октомврийският брой на най-голямото и четено месечно списание, който вече е на пазара, поставя акцент върху музикалната тематика. Освен 20-страничен материал с много снимки за Мадона, изданието посвещава голям очерк и на една от най-харесваните певици днес – Лана дел Рей. “Биограф” отделя внимание и на новите албуми на ирландците от U2 и Шънейд О’Конър, както и на интервю с българската поп-звезда Сантра.

Очерк на Елена Кръстева за Валери Петров, с който списанието казва “сбогом” на големия български поет и преводач, е сред другите силни публикации в новия брой.
Спортният журналист Василен Димитров пък разказва за легендарния борец Дан Колов – първата наша суперзвезда от световен мащаб, а Цветана Пешунова ни среща с дългогодишния говорител на БНТ Никола Филипов. Не по-малко интересно е интервюто със Станиш Бонев, бивш кандидат-член на Политбюро и дългогодишен министър на икономическото планиране от епохата на социализма.

Големи и богато илюстрирани материали за навършилата 80 години Бриджит Бардо, за секссимвола Памела Андерсън, френската писателка Франсоаз Саган и за Едуард Шеварднадзе, наричан “сивата лисица на СССР” също са сред хитовете в октомврийския “Биограф”. Списанието разказва подробно и за голямата любов между Хъмфри Богарт и наскоро починалата холивудска легенда Лорън Бакол.

Музикалният октомврийски брой предлага и разширена секция “Ревю” с рецензии за нови албуми, филми и театрални постановки, както и други традиционни секции – лайфстайл, мода, откъси от нови книги, любопитни факти и цитати.

www.vsekiden.com I 29.08.2014г. 

Журналистът ще има рубрика в „120 минути“

Един от най-известните български журналисти Георги Коритаров се завръща в медията, от която започна телевизионната му кариера – Би Ти Ви, научи вестник „Всеки ден". Той ще има собствена рубрика в предаването „120 минути". В нея Коритаров ще върти на журналистическия си шиш по един събеседник и ще прави кратък анализ на събитията от изминала седмица. Публицистичното шоу с водещ Светослав Иванов набра завидна скорост и стартира втори сезон в началото на септември, но вече няма да се излъчва в събота, а в неделя, на мястото на „Нека говорят".

Коритаров бе и едно от имената, спрягани за водещ на отишлото в историята предаване, когато Росен Петров го напусна, за да се влее в редиците на Бареков. В крайна сметка обаче преговорите между него и продуцентите от „Дрим тийм" не са довели до резултат и Петров бе заменен с Жени Марчева и Михаил Дюзев.

През 2003 г. в сутрешния блок на Би Ти Ви Коритаров правеше 30-минутни интервюта с актуален събеседник, а рубриката му бе съвместна продукция с радио „Свободна Европа" и се казваше „Блиц". Освен с интервютата, които бяха истинско изпитание за гостите му, журналистът стана особено популярен и с изказването си за липсващата му масичка в студиото: „Така се почва, малка масичка се взима, после столът и накрая победа на здравите сили", с което намекна за вече съществуващ проблем с телевизията. В началото на 2004 г. предаването бе спряно, след като договорът му не бе подновен.

Дни по-късно на дискусия за свободата на словото Коритаров съобщи, че отношенията му с Би Ти Ви са били като тези между САЩ и СССР, разказа и как шефовете на медията са поискали от него да подпише анекс към договора си, според който е длъжен да се съобразява с редакционната политика на медията. Той трябвало да съобщава предварително темата и госта си. Журналистът намекна и за съществуването на забранителен списък с гости.

Година по-късно Георги Коритаров стана водещ на сутрешния блок на Нова телевизия, заедно с Лора Крумова. Напусна и тази медия през 2008 г., защото бе обвинен, че е изнудвал шефа на „Лукойл" Валентин Златев за голяма имотна сделка. От 3 години журналистът е водещ на предаването „Свободна зона" по „Тв плюс". Въпреки новата си работа в Би Ти Ви обаче ангажиментът му към кабеларката остава.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I 28.08.2014г. 

Новият медиен експерт на ДПС Кристиян Коев дойде в централата на ДПС, но не присъства на пресконференцията на Лютви Местан. На нея Местан обяви, че Коев няма да е кандидат за депутат, а експерт в пресцентъра.

Фотограф: Надежда Чипева

Едно от лицата на февруарските протести през 2013 г. – флейтистът Кристиян Коев, няма да е водач на листа на ДПС. Вместо това той започва работа в пресцентъра на партията като пиар експерт, обяви днес лидерът на движението Лютви Местан.

Той посочи, че е поканил Коев за водач на листата в Перник, като искал да покаже, че партията се отваря за гласа на протеста. Оказало се, че Коев има ангажименти с държавни филхармонии и оркестри, които трудно може да съчетава с битието си на депутат, и затова било решено да не е в листите.

Вместо политик от ДПС Коев ще е гласът на ДПС – пред журналисти той обясни, че ще бъде говорител на партията. Ще представям позициите, ще ме търсите за коментари, разясни той бъдещите си функции, които се доближават до тези на Камен Костадинов, който като член на тясното оперативно ръководство беше говорител на партията.

Местан преразказа Коев, според когото ДПС е нещо, което човек трябва да опознае, за да се отърси от митовете за партията. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 19.08.2014г. 

Вие сте пиар специалист, но не сте били журналист? Има някои тънкости, които е добре да знаете.
За да бъде успешен, всеки пиар трябва да познава или поне да има предвид какво търсят и какво не харесват журналистите. Има няколко похвата на мислене, писане на информация и поведение, които могат сериозно да ви помогнат, отбелязва американското издание Entrepreneur. Те са следните:
Представяйте историите си направо. Без дълги, безмислени и написани в административен стил въведения. Какво прави компанията ви уникална? Безбройните ваши конкуренти, които се борят за същата колонка или пространство с текст в интернет, също постоянно атакуват журналистите с информация. Запитайте се коя информация би накарала редактора да избере вас. Бъдете конкретни. Бъдете грамотни. Позволете си да влезете под кожата на журналиста за миг. И след това веднага излезте!
Направете представянето си перфектно. Имате 30 секунди. Точно толкова време ще ви отделят репортерите, когато им представяте говоримо или в писмен вид информацията, която искате да влезе в медиите. Бъдете бързи и кратки.
Подгответе се предварително. Факт: хората в медиите работят в много кратки срокове. Ако организирате събитие, бъдете сигурни, че ще ви помолят за допълнителна информация, още снимки, координати, които да им предоставите по телефона, лично или онлайн. Улеснете работата си и им помогнете със светкавичен отговор, като се подготвите предварително. Сортирайте на удобно място в компютъра си всички възможни файлове, които могат да ви поискат. Не пишете дълги прессъобщения с подробна, излишна информация за постиженията на компанията си. Не засипвайте съобщенията си с множество самохвални суперлативи, които дразнят. Не прилагайте снимки с огромен размер, които се свалят бавно от електронната поща.
Подсигурете връзката по още един канал. Сещате ли се за количеството електронни писма, които получавате в пощата си всеки ден? Умножете го по три. Горе-долу толкова имейли получават голяма част от репортерите, които искате да привлечете на вашето събитие или към вашата информация. Опитайте да установите контакт предварително, за да ви запомнят. Обадете се по телефона там, където смятате, че е подходящо.
Спазвайте обещанията си. Казвате им, че от вас ще разберат за „революционен, нов продукт“ или „супермодерна, неповторима услуга“? Правете го само ако сте сигурни, че имате с какво да докажете твърденията си. Не им обещавайте ексклузивна информация или разтърсващо интервю, ако няма как да им го осигурите. 

Оригинална публикация 

www.m3college.com I 14.08.2014г. 

Интервю: Александра Сергилова

С нескрито удоволствие днес разговаряме с една изключително изискана и изтънчена дама. Тя е известен журналист, а също и консултант по бизнес етикет и протокол, като има завършено обучение в Лондон и Брюксел именно по тази специалност.

Богатата й автобиография включва работа във вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“. Била е отговорен редактор в списание „Едно“ и заместник главен редактор и главен редактор на списание ELLE за България.

В момента е автор на рубриката „Позитивните хора“ в предаването „Преди обед“ по bTV. Пише публикации, свързани с етикет и протокол, във вестник „Труд“ вече две години. Също така е сред най-въздействащите преподаватели в M3 College.

Ето какво сподели с нас позитивната Мария Касимова-Моасе.

Как се зароди интересът Ви към бизнес етикета и какво все още го поддържа жив?

Аз съм журналист вече повече от двайсет години. Като такъв ми се е налагало непрекъснато да нарушавам етикета, за да мога успешно да си свърша работата. В един момент реших, че трябва добре да владея нещо, за да мога да го нарушавам. Когато усвоих това знание, се оказа, че мога съвсем успешно и да не нарушавам етикета и пак да си върша добре работата, при това с финес и красота.

Доколко усвояването на етикета и протокола е стъпка напред към успеха?

Етикетът и добрите обноски не са префърцуненост. Това е един език, който ни помага да бъдем добре приети, да дадем добра рамка на това, което можем да представим след това в комуникацията си. Така че етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.

Обръща ли обществото ни достатъчно внимание на бизнес етикета?

В последните години все повече се засилва вниманието на обществото към бизнес етикета и това е чудесно! Българите пътуват, говорят чужди езици, срещат се с различни култури и вече разбират, че етикетът е нещо, което ще им свърши много добра услуга при създаването на бизнес, пък и на социални контакти. Времето на пишман бизнесмена от деветдесетте – онзи с ризата с къс ръкав, ланеца и обноските на мутра – отмина. Останаха само някои карикатури…

Какво липсва и какво трябва да промени българинът в обноските си?

Не бих казала, че само на българина му липсва нещо в обноските. Тази липса е характерна за много и различни хора, които просто не са имали достъп до това знание и умение. На първо място липсва съзнание, че да си възпитан, културен и мил човек, е важно навсякъде! И че това вече е широко отворена врата за теб! Има ли го това съзнание, нататък е лесно – може и да не си учил етикет от знатната си баба или благородния си дядо, но можеш да го научиш от специалисти.

Има ли конкретна държава или култура, която е Ваш фаворит по отношение на традицията в тази област?

Възприемам себе си като мултикултурен човек. Затова се опитвам в курсовете си да давам максимално широка палитра на различните традиции и култури по света. Няма една култура, която да е „правилна”, но все пак в бизнес етикета следваме най-вече френската и английската традиция. Неизменно по-новите правила пък се създават в Съединените щати, защото съвременният бизнес е оформен като такъв именно там. Но пак казвам – не можеш да си съвременен човек и да не се интересуваш от културите на Изтока, Африка, Арабския свят…

Има ли нещо, което може да Ви накара да забравите добрия тон и маниер?

Аз съм емоционален човек и се радвам за това. В този смисъл мога да изляза извън етикета, когато нещо наистина дълбоко ме разчувства или срещу мен има също толкова емоционален човек, който споделя с мен чувствата си. Случвало се е да излизам от кожата си и заради някоя човешка наглост или простотия, но с времето установих, че ако подхвана скандал, но на добър тон и продължа да бъда възпитана, ефектът е поразителен! Много по-добре е да кажете на някого “Това, което току-що направихте, е изключителна проява на лош вкус и наглост!”, отколкото просто да го наречете „Простак!”.

Защо трябва да посетим вашия курс по „Бизнес етикет и протокол” в M3 College?

Не обичам думата „трябва”… Каня всеки на моя курс, защото вярвам, че ще му дам добро, удобно и работещо знание, което ще преподам забавно, без усилие и без напрежение. Вярвам, че всеки човек, преминал през курса, ще има десетки моменти в живота си след това, в които ще си каже „Ей, добре, че беше тая Мария с нейния етикет…!” Всеки такъв момент за мен е знак, че съм си свършила добре работата.  

Оригинална публикация

www.dariknews.bg | 22.07.2013 

В Русе пристига Дейвид Хофман – журналист и редактор на популярния туристически интернет портал www.davidsbeenhere.com. Посещението му в града е част от триседмичната му обиколка в България – от 15 юли до 3 август. Пътешественикът ще бъде в Русе и региона до 24 юли. Сред забележителностите и туристическите обекти, които се очаква да посети, са античната римска крепост Сексагинта Приста, Националният музей на транспорта, Музеят на градския бит, катедралният храм „Света Троица“, катедралният храм "Свети Павел от Кръста", природен парк „Русенски Лом“, както и Борово, Иваново и Червен.
Сайтът на Дейвид Хофман, в който той представя различни туристически дестинации, е създаден през 2007г. Разказвайки за местата, които е посетил, журналистът препоръчва на любителите на пътешествията кои забележителности от региона си заслужава да бъдат разгледани, къде да отседнат, кое заведение да посетят и дава полезни съвети за една незабравима ваканцията.
За 5 години в интернет платформата, гидовете и видеоклиповете на журналиста са представени 125 хотела и над 400 ресторанта в повече от 600 града на 47 страни по света. 30 % от абонатите на www.davidsbeenhere.com са от Северна Америка, а 50 % от Европейския съюз. 

в. Марица, Пловдив | 03.07.2013 

Награда за висок професионализъм и принос в развитието на регионалните медии бе присъдена на журналиста от вестник "Марица" Парашкева Иванова. Тя й бе връчена от Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) на десетата, юбилейна церемония в курортен комплекс "Русалка" в рамките на националния медиен форум "Човекът над всичко". Текстовете за наградата "Константин-Кирил Философ" бяха пресявани и оценявани от жури в състав: Петьо Блъсков, Алексения Димитрова и писателят Любомир Левчев. Наградата за разследваща журналистика тази година отиде при Нели Сукова от вестник "Борба". Доайенът на асоциацията Иван Бунков пък ое избран от журито за коментара си във вестник "Нов живот". Наградата за репортаж бе присъдена на Веселин Люцканов от "Черноморски фар". Организаторите на медийния форум бяха подготвили и специална награда за национална медия, която получи Димитър Цонев за предаването "Лице в лице" на БТВ.

Стр. 2 

Известният журналист и политик Любомир Коларов дълги години е бил международен коментатор в Националната телевизия, където постъпва след завършване на Московския университет. Бил е шеф и на кореспондентското ни бюро в руската столица. Предавал е събития от най-горещите точки на планетата – Афганистан, Чили, Никарагуа, Еквадор, Панама… Главен редактор на "Светът в действие" от 1982 г. Влиза активно в политиката, след като е уволнен от Асен Агов в началото на деветдесетте. Член на Висшия партиен съвет на БСП, депутат в 37-ото народно събрание, министър на пощите и далекосъобщенията в кабинета на Жан Виденов. Наскоро се разчу, че е спечелил най-важната битка в живота си – тази с рака. Нещо, което Коларов тотално отрича.

- Любо. като те гледам, ти въобще не изглеждаш болен. И то от рак!?

- Какъв рак!? Как да изглеждам, като никога не съм бил болен! Ако го намеря този ваш автор, ще му дам да се разбере! Толкова хора ми звъняха, може ли такова нещо?!… Вярно е, че когато болни дават кураж на други болни, това има смисъл. Трябва да се прави. Но не и когато се спекулира и пише абсолютна измислица. Толкова ли го е закъсал този автор с хонорара?

- Бил си ходил да се лекуваш в Гьрция още преди десет години… ?

- Ходих, да, преди десет години ходих със синовете си Павел и Любомир на курорт в Халкидики. И постоянно ходим и там, и на нашето море.

- А гръцкият милиардер Кокалис. който влезе на пазара ни с "Булфон" по твое време, в какви отношения си с него?

- Гъркът Сократис Кокалис, който ми бил "финансирал лечението в чужбина" ли? Виждал съм го два пъти в живота си, когато бях министър -в кабинета ми, докато се подписваше договорът. Че щом вече не съм министър, какво ще ми помогне грък, какъвто и милионер да е – все едно от умрял писмо да чакаш…

- "Компроматът" с твоя рак на гърлото има ли цел?

- Дали не искат да замълча?! Ха, ха! Но, както е казал Марк Твен: слуховете за моя край са силно преувеличени. Моят баща живя 93 години в пълен разум, майка ми живя 90 години. Научиха ме да разбирам изкуство, да слушам класика, учех пиано, свирех на китара. Отраснал съм в семейство на двама души, които много се обичаха. Смятам, че това е една от тайните за дълъг живот.

- Но твоите семейства не траяха дълго. Само Тошо Тошев май те бие по брой на женитби?

- Важното е, че успявах да накарам моите жени да вървят напред, да се развиват, и те заеха високи постове.

- Вярно ли е. че с Ирина Бокова, от която са двете ти деца Павел и Ная. сте имали много мъчителен и труден развод? Говори се. че сте стигнали да делите дори вилиците и лъжиците…

- Глупости! Аз й оставих целия апартамент и се изнесох. Трудно или не, но днес сме в приятелски отношения и с нея, и с Лили Райчева – майката на другия ми син Любо, който е на 25 години. Важен е крайният резултат. Понякога е по-добре, когато хората живеят поотделно. Като не сте си пред погледа, отношенията са по-благородни.

- Иван Славков разказваше как сте се били навремето с Янчо Таков! Каква е тази история – заради жена ли?

- Никаква жена нямаше. Спорехме по съвсем друга тема. И какъв бой?! Изежили сме нещо. Аз, ако го ударя, нали ще го размажа

- Какво изниква в паметта ти от прехода?

- Няма да забравя Нери Терзиева, когато ме съветваше, че ще е по добре да отида при тях в СДС. Аз съм син на комунисти, въпреки че майка ми е от едно богато сливенско семейство. Не разбирам хората, които с такава лекота си сменят мирогледа, мненията, местят се от партия в партия в зависимост от удобствата си, от облагите и дали им е изгодно. Това е двуличие и безсрамие!

- Ти си известен журналист. Имаш ли отношение към днешните поли-тически коментатори?

- Днешните журналисти са на светлинни години от изискванията към нас, когато работехме в телевизията. Нямат богата обща култура, да не говорим за отделните браншове. Какво да ги коментирам – избягвам да гледам телевизия.
Днес жени правят репортажи от горещите точки по света и в страната ни, от пожарите, от наводненията… При нас мъжете ходеха там – как ще пуснеш жена да рискува?! Жените бяха в студиото.

- Обиколил си света като кореспондент. Къде беше най-тежко? Това са държави с тежък климат – Никарагуа. Афганистан. Южен Йемен. Чили. Еквадор. Панама…

- Един път преброих, че за 30 дни сме имали 44 излитания и кацания по време на една командировка. Бил съм в джунглата – казаха ни да не пием вода и ни дадоха едно шише да си капваме хлор за дезинфекция. Шишето се счупи и край на дезинфекцията. Но не се разболяхме. В Амазония реката влачи огромни дървета – там един стои отпред на лодката, за да отстранява дънерите, защото иначе потъваш. Спахме в едно селце в едни хамаци – там хората ходят голи, я имат един пищимал отпред, я не. А ние с високи до коляното обувки, дрехи, мокри от тропическия дъжд… Бил съм в Чили по време на Пиночет, беше си напрегнато. Най-странното преживяване имам в Египет в Долината на царете. Предложиха ни да влезем в гробницата на Тутанкамон. Така се случи, че влязох сам. И после в хотела гледам на двете си китки две кръгли сини петна като че ли някой ме е дърпал за ръцете – да изляза или да не изляза…?! Остава ми необяснимо до днес. В Мадагаскар влязох в Индийския океан да плувам. Някой неистово крещеше и чак после разбрах че е викал "акула", но на местния език…

- Говори се много за бохемския ти живот в Москва…

- В Москва в къщата ми беше върволица от гости. Приятели ми бяха директорът на МХАТ Олег Табаков, главният режисьор на театъра "Таганка" Юрий Любимов. На един рожден ден Владимир Висоцки ми подари китарата си. Идваха и рускини, естествено. Красиви! Какво може да правиш с едни красиви жени, нали.

- Ти си отявлен русофил. а децата ти са учили, живеят и работят в Щатите. Това не е ли противоречие?

- За жалост се прекъснаха образователните връзки с Русия. Големият ми син Павел първо учеше в Софийския университет, спечели стипендия, защити магистърска степен в Ню Йорк. Впрочем Павел след дипломирането си се върна в България и постъпи на работа. Но през 1997 го уволниха заради мен и майка му. Така се върна в Щатите и там го взеха на работа. В България се влюби в едно момиче, икономистка, роди им се детенце, вече е на 6 години.
Дъщеря ми Ная се ожени за свой състудент швед, родиха си две момченца и работят в Щатите. Малкият ми син Любо от Лили Райчева се изучи в град Констанц до езерото Бодензее и завърши с пълно отличие. Върна се и тук работи. Само мога да се гордея с моите три деца.

- С какво се занимаваш в момента?

- Пиша си автобиографичната книга. Не, няма да я печатам. Пиша я за моите деца, да знаят за дедите си, да знаят за България, за моите перипетии в живота.

В интервюто си пред вестник "ШОУ" Любомир Коларов категорично отрича твърдението на вестника от негов преден брой, че е бил "болен от рак и е ходил на лечение във връзка с този случай в Гърция и Америка". По този повод искам да припомня на Коларов нашата обща среща с него през октомври 2000 година в малко кафене на площад "Омония" в гръцката столица Атина. Тогава Коларов заяви пред мен следното: "Тук съм за поредните ми изследвания във връзка с проблемите, които имам от известно време с гърлото. Някои лекари дори подозират най-лошото -рак, поне такива са част от изследванията до момента." С това свое твърдение, ни най-малко не желая да нарека Коларов лъжец заради твърденията му в интервюто си пред "ШОУ", но бих искал да му припомня, че най-малкото не е удачно и той да обвинява авторите на вестника в подобни действия. Знам, че за здравословните проблемите на Коларов от този период е в течение и негов познат от времето на кабинета "Виденов". Не бих желал да посочвам неговото име, без предварително да получа съгласието му по въпроса. Също така бих желал да припомня на Коларов, че Атина е на около 600 км от Халкидики. където той обяснява, че е бил по това време на море със синовете си. Освен това е важно да се знае, че в онзи случай Любомир Коларов въобще не бе в компанията на синовете си, а бе сам в Атина, като посещенията да клиниката в този период, доколкото знам, далеч не се заключавали единствено и само с въпросната среща. Също така е добре да се припомни на Коларов, че в ролята му на публична фигура, участвала в управлението на страната в даден период, неговият живот, работа, творчество и здраве представляват обществен интерес, като в случая въобще и дума не може да става за някакви лични история или въпроси. С уважение, 
Васил ПЕТЕВ

Стр. 45

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 17.05.2012

PR-ът, журналистите и въпросът за истината

По време на доста емоционалната дискусия, която се завихри вчера в рамките на шестия PR фестивал („PR следа и медийна среда”), в панела, в който участвахме заедно с доц. д-р Орлин Спасов и издателят на в-к „Република” Петьо Блъсков, стигнахме до някои интересни заключения. Разбира се, следвайки собствената си интерпретация по темата, ето как бих могла да обобщя основния „проблем-решение”, очертан в нея:
Доц. Спасов изнесе данни от проведено проучване между PR специалисти и журналисти, според което:
45% от запитаните PR специалисти паралелно работят и в полето на журналистиката;
79% от за питаните PR специалисти посочват, че в по-близкото или в по-далечното минало са работили като журналисти;
Над 50% от запитаните PR специалисти допускат, че биха могли да работят като журналисти;
Успоредно на това, ето как отговарят запитаните журналисти:
10.5% от журналистите заявяват, че работят и като журналисти;
22.5% от тях заявяват, че вече са се занимавали някога с PR;
66% от журналистите могат да си представят, че биха могли да работят като PR специалисти;
Или с други думи, резултатите от проучването показват силно размиване на границите между PR специалисти и журналисти – факт, който е резултат от различни процеси – социални, икономически, дори исторически – като се има предвид сравнително кратката история на PR у нас…
Съществуващото размиване на границите, обаче, неминуемо довежда до известни проблеми. Всеки журналист, който си мисли, че може да стане PR специалист, само защото познава колегите си от медиите, неминуемо възприема PR професията и практикуващите я, по-скоро като занимаващи се с „нещо лесно, за което получават незаслужено много голямо възнаграждение”. От своя страна, тази изключително принизена представа за професията „Връзки с обществеността” неминуемо рефлектира върху размиване на границите между PR и рекламата, а това, в контекста на съвременните медии, определено представлява проблем. Възприемането на PR като „платени публикации”, карета или други текстове „по ценоразпис”, не само, че профанизира самата професия, но и пряко кореспондира със съдържанието на пресата у нас (която по време на панела г-н Блъсков нарече не без основание „кафява”) и която предвид застаряващото население на страната ни, си остава медията с най-високи нива на доверие.
Или с други думи – докато няма разграничение между PR и журналистика в рамките на практиката, няма да има и разграничения между PR и реклама, платените публикации ще доминират в медиите…и така по веригата, докато информацията достига до леля Мария, която приема една новина за истина, само защото я пише във вестника…
Решението? Колкото и банално да звучи, май пак отиваме на ниво правила. И морал. И колкото и всички да се борим почти непрекъснато за свободата си, явно в рамките на настоящия медиен контекст, установяване на ясни правила за интерпретация на истината, с която се борави, както в медиите, така и в PR, се оказва единственото възможно решение.

Оригинална публикация

Супер 19 минути | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 14.11.2011

Много от българите са под строй, не правят свой собствен избор

Разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината"

Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на избори – те Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.
Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се "рови" из бъркотиите на живота и да ги I показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.
В деня на първия тур изборни "брокери" уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а Мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте никален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър Каква беше главната Ви цел – да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и без нотариален акт. И накрая – без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред тези проблеми, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е "страх". По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.

- Кои са трите думи, с които бихте определили българското общество?

- Не знам дали точно аз трябва да определям българското общество. Но може би думите са "борба", "вяра", "сила". Въпреки всичко, което преживява обществото ни, убеден съм, то не се отказва да вярва, да се бори и да намира сили, за да не спира да върви напред. Дори, когато му се пречи.

- Коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадал по време на работа?

- Непрекъснато изпадам в абсурдни ситуации. Не знам как, но провокирам хората, понякога и без да го искам. Боядисвали са ми микрофона, гонили са ме, обиждали са ме с какви ли не епитети. Видял съм много неща по време на работа преживял съм всякакви ситуации, но знам, че най-абсурдните предстоят. И затова не ми омръзва да съм журналист – професията ми никога не може да бъде скучна.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Получавал съм много награди за репортажи и документални филми. Но постижение за мен е, когато провокирам реакции и коментари след някой мой материал. Тогава разбирам, че си върша добре работата. Че посланието ми е стигнало до зрителите, а не е било игнорирано или нечуто. А най-голямото постижение – то винаги е някъде в бъдещето.

- С какво не бихте направили компромис?

- С честността си – не бих излъгал и не бих манипулирал в репортажите си. Никога не съм го правил и не бих го направил. Журналист съм, за да посочвам истината, а не, за да преправям лъжата на истина.

- Коя е книгата, която е променила живота Ви?

- Не знам дали книгите могат да променят живота ми, но определени периоди от тях – да, случва се. Това лято успях да отида на едно място, до което изобщо не съм и подозирал, че мога да стигна – Афганистан. Заснех и филм. Още преди да замина, прочетох книгата на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила. Хосейни отвори очите ми за света – не просто за Афганистан. И ме накара да търся нови пътища за себе си.

- Къде се виждате след десет години?

- Със сигурност отново в телевизията. Не знам дали ще бъда точно репортер, но че животът ми е неизбежно обвързан с медиите. Това е самата истина. Винаги съм искал да бъда журналист и ще работя усилено, за да постигна много повече в професията от това, което имам в момента. Надявам се най-силните ми репортажи и разследвания да предстоят.

Стр. 8-9