www.investor.bg | 20.07.2010

Двата най-тиражни вестника – "Труд" и "24 часа", стават собственост на бизнесмена Красимир Гергов, твърдят упорити слухове в медийното пространство.
"Няма такова нещо, отричаме всичко. Не е вярно, а и Гергов е на почивка", заяви за Dnes.bg пресаташето на Гергов Анна Русчева.
Лаконичният коментар от собствениците на изданията ВАЦ – Вестникарска група България, пред Dnes.bg е:"Няма какво да ви отговорим на този въпрос. Нямаме никакъв коментар"
Все пак източници на Dnes.bg от редакциите на двата най-големи вестника в България потвърдиха, че от седмица мълвата по коридорите носи информацията, че рекламният бос купува "Труд" и "24 часа".
Всичко това предизвикало голямо напрежение в редакционните екипи.
Според информация, публикувана във Frognews, Гергов ще плати на собствениците – германския медиен концерн, 60 млн. евро, а сделката ще е факт до седмица-две.
Освен вестниците Гергов ще получи и Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев". 
В последния месец ВАЦ се опитва да се раздели с изданията си в Сърбия. Подобна е и ситуацията в съседна Македония.
ВАЦ – Вестникарска група България е най-голямата издателска група за периодични печатни издания в България. Компанията притежава издателствата “Медиа Холдинг” АД, “168 часа” ЕООД, “Издателство за списания Медиа” ЕООД, “Медиа Партнер” ЕООД, “Пресгрупа Утро” ЕООД, “Български фермер” ООД и Книгоиздателска къща “Труд”.
Бизнесът на Красимир Гергов е свързан с маркетинга, рекламата и консултирането на медии.

Оригинална публикация

Галерия | 08.07.2010 

В индиректен сблъсък ще влязат медийният и рекламен магнат Красимир Гергов и бившият тв водещ Кеворк Кеворкян. Съсобственикът на Би Ти Ви и Про.бг дава рамо на кандидатурата на Вяра Анкова. която има най-голям тв опит и е фаворитка на подчинените си от "Сан Стефано" 29.
Анкова е специализирала отвъд океана и е спечелила благоразположението на Гергов, който твърдял, че жената на Томас Лафчис прави най-добрите новини в България.
Досегашният юрисконсулт на ВАЦ Радомир Чолаков е тайният кандидат на известния агент Димитър. Той се надявал неконфликтният Радо да седне в шефското кресло, а всъщност Кеворкян да дърпа чрез него конците в медията и да си отмъсти на всички, които навремето го изгониха от БНТ. Както "Галерия" писа, Кеворкян дори ходил при Бойко, за да ходатайства за протежето си, което отсега е посрещано на нож от служителите на "Сан Стефано" 29.
"Той въобще не е наясно с нашия занаят и очевидно е човек за поръчки", говорят в кулоарите Попържните, които отнася тези дни Чолаков, са нищо в сравнение със сочните ругатни, които се носят по адрес на другата фамозна претендентка за шефския стол Люба Кулезич.
Жената, която е известно, че кълне децата на враговете си, се самопровъзгласява за спасител на медията, която щяла да процъфти, като в нея започнат да се снимат филми.
Любица, която е работила в БНТ, е един от най-недолюбваните хора в медията. "Тя е страшно злобна и неуравновесена, изпокара се с всички и искаше да се хвърля през прозореца, когато я изгониха. Сега се чуди как да се сложи на ГЕРБ, и по-специално на Цветан Цветанов, за да я подкрепят в безумното й желание да става началничка", коментират хора в телевизията.
Атака срещу нея предприел и Кеворкян, който официално я наричаше в дописките си "сръбска уличница".
В месеците преди да си подаде документите, Кулезич постоянно пишеше анонимни громящи сегашното ръководство на БНТ статии, които публикуваше в сайта на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски "Фрогнюз", откъдето продължава да получава пари. Сумите, които й се изплащат, са част от милионите, които бившият оръжеен търговец изля в собствения си сайт, уж за да правел Огнян Стефанов някакъв туристически проект.
"Нали е много морална, как не я е срам да плюе анонимно и да прибира крадени пари", обсъждат кандидат-шефката тези дни хората в БНТ.
Те обаче са спокойни, че Любица никога няма да спечели конкурса, защото влиза в групата на маргиналните кандидати за поста, сред които са бившият журналист и представящ се за специалист по сравнително езикознание Александър Бешков и екзотичният вечен кандидат за началник Радослав Главчев.
На стола на Уляна Пръмова има желание да седне и преподавателката от факултета по журналистика Светлана Божилова, която е известна с ненавистта си към формата "Биг брадър", както и напълно неизвестната преподавателка по визуални изкуства Емилия Стоева. След като бъдат разгледани концепциите на кандидатите, те ще бъдат и препитани в СЕМ на 15 юли.

Стр. 12-13

в. Капитал | 2010-06-12 

За тези, които наистина се вълнуват от въпроса какво пречи на журналистиката, ще сведем отговорите до три:

Първо, анонимността. През седмицата проф. Георги Лозанов, без когото никой разговор за медии е невъзможен, правилно каза, че персоналното достойнство на журналистите е най-силната гаранция за независимост. Този логичен предпазен механизъм сега не работи, защото масата от читателите на вестници не знаят чия позиция и гледна точка купуват. В допълнение през седмицата бизнесменът Красимир Гергов призна, че в продължение на десет години е бил прикрит собственик в най-голямата телевизия (стр. 32-33). Добрата новина е, че се подготвят законови поправки, които да задължават медиите да разкриват собствениците си до физически лица. Второ, нечестна игра. Тук проблемът е във властта и нека премиерът Борисов приеме тази част от коментара като отговор на втория му въпрос дали медиите са ограничени да се развиват свободно. Да. Когато властта събере парите си в една банка, а тя подпомага една медийна група, това е нечестна конкуренция. Анализът на телевизионния и рекламния пазар показва, че там в продължение на години има подобни проблеми, които регулаторите се оказват неспособни да решат.
Трето, лоши институции. От журналистите се очаква да правят разкрития, в резултат на които качеството на институциите да се подобрява. Но журналистите са застрашени и ограничени, когато обектите на техните разследвания са по-силни от самите институции. Така че, ако правителството истински се вълнува от това как се чувстват българските журналисти, нека да си гледа работата. А ние – нашата.

Стр. 7

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

в. Република | Йордан МАТЕЕВ, iordanmateev.blogspot.com | 2010-06-07 | 00:01:01

Не познавам Красимир Гергов. Знам, че държи огромна част от рекламния и медийния пазар в България. И знам, че много хора не го харесват. А други го харесват. Нищо необичайно за един много богат човек. Красимир Гергов призна публично, че не Рупърт Мърдок, а той е бил реалният собственик на bTV.
Притежавал е и други телевизии, но заради един ограничителен закон му се е наложило да прикрие собствеността си и да се води консултант. Но сега, след като законът е променен, може да каже истината. Страхувам се, че коментарите, които последваха (поне тези, които аз четох) след това признание пропускат най-важното.
Опитайте се да се абстрахирате от личността на Гергов и го погледнете като предприемач. Той е искал да прави телевизионен бизнес. Но един абсурден закон, приет преди 12 години му забранява, като казва, че ако имаш рекламен бизнес не може да имаш и телевизионен. Гергов твърди, че забранителните текстове са били написани заради него и аз не се съмнявам, че е прав.
И така на Гергов му се налага да гради огромна медийна империя в нелегалност. Да убеждава Мърдок и всякакви други хора да приемат ролята на формални собственици. Без съмнение, да плати и огромна цена за това. Да измисля сложни юридически и финансови схеми, които го предпазват от неминуемите рискове.
Дванайсет години почти всички в България знаят, че той е собственик, но официално не е. Междувременно "загрижени" влиятелни хора и медии постоянно настояват за прозрачност на собствеността в медиите, визирайки основно медийната империя на Гергов. Но не казват нищо лошо нито за онзи дискриминационен закон, който е реалната причина за проблема, нито за хората, които са наложили и приели този закон.
И през цялото време властимащите използват всичко това, за да упражняват натиск върху Гергов и така да влияят върху съдържанието на неговите медии. А ние се чудим защо няма медийна независимост. И защо в медиите на Гергов няма лоша дума срещу хората с много власт като президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Ами той трябва да е самоубиец, за да тръгне срещу властта. Мога само да си представям с каква помия се е сблъскал Гергов, колко рекет е плащал на купища помияри и колко пъти е бил принуден от обстоятелствата да взима болезнени решения.
Тази история много напомня на книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", която чета в момента. Там истинските предприемачи, тези, които правят нещата да се случват и които реално правят прогреса, възприемат политиците като досадна пречка за бизнеса и им плащат, за да им се пречкат по-малко. Политиците в книгата обаче приемат Закон за изравняване на възможностите, който забранява на един предприемач да има повече от един бизнес.
Притиснати от закона, някои продават бизнесите си реално, но повечето го правят формално и продължават напред. Не знам как Гергов е успял да прокара промяната в закона, но го поздравявам за успеха. Според мен това е успех на разума над глупостта. Положителните герои от книгата на Ранд биха казали същите неща, които казва Гергов и които вероятно биха прозвучали скандално за много хора:

За мен лично, телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като "Плод-зеленчук". Аз искам да имам фирма, която да е като "Плод-зеленчук", в който отиваш, отваряш, хората влизат и купуват, ако са ти хубави продуктите. Ако са лоши не купуват. Така стана с bTV.

bTV до този момент, 10 години, се е издържала с пари от реклама, които са влизали в нея, затова ние сме задължени единствено и само към пазара, т.е. на публиката. Ако ни гледат повече, ние сме по-независими, даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, следователно ще имаме по-големия дял от пазара.

Тогава ме караха да плащам рекет.

Оттогава досега вече 10 години аз имах постоянно дела в прокуратурата.
Десет години аз съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите."

Стр. 9

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8

БТВ, Тази сутрин | 2010-06-01

Водеща: На днешната дата точно преди 10 години БТВ стартира работата си. И така цели 10 години. На днешния ден решихме да поканим в студиото Красимир Гергов, бивш доскоро партньор на „Нюз Корпорейшън” и настоящ на СМЕ, новата компания, която вече е собственик на БТВ Медия Груп. Добро утро!
Красимир Гергов: Добро утро и много се радвам, че след 10 години съм в това студио!
Водеща: Честит празник, както се казва! Да се поздравим за всичко, коетко направихме с общи усилия през изминалите години.
Водещ: Рядко давате интервюта.
Красимир Гергов: Ами аз имам лоша дикция затова не давам обикновено интервюта, понеже не ме разбират. И сега (…) няма да ме разбират, когато говоря, но ще се опитам да говоря бавно.
Водеща: С един въпрос клише да започнем, с какво се промени телевизията в България след появата на първата частна национална телевизия? И така 10 години, много или малко са 10 години?
Красимир Гергов: 10 години са много време за една телевизия. И от преди 20 години имаме демокрация и 10 години след това има и първата национална частна телевизия, но в различните страни демокрацията се изразява по различен начин. Примерно в Америка, ако не сте американски гражданин, не може да имате собственост американска медия. В Австрия все още няма частни медии. В България 10 години по-късно има вече, може да се похвалим, че нашият телевизионен пазар е достатъчно развит и дава достатъчно свобода на словото на всички журналисти. Спомням си когато за първи път направих в България първата част на локална телевизия заедно с Тед Търнър, тогава ми спряха тока на предавател 97-а, 98-а година…
Водещ: Кой го спря?
Красимир Гергов: Правителството тогава, което беше. Но разбира се аз не обвинявам министър-председателя или президента Стоянов тогава, но те позволиха това да се случи. Аз съм пращал 20 писма да пуснат в ефир Си Ен Ен, който предавахме на български…
Водеща: Вие бяхте представител на Си Ен Ен в България?
Красимир Гергов: Да. Но не получих нито един отговор. Така че тези времена смятам, че са минали и смятам, че тогава е било в името на демокрацията всякакви такива приумици. Така че… След което по същия начин не беше (…) един друг закон, в който нямаше право хора, които имат рекламен бизнес да правят електронни медии.
Водещ: Сега вече това е разрешено.
Красимир Гергов: От тази година. И аз затова през годините е трябвало да бъда консултант или някакъв друг партньор на тези компании, в които съм участвал, електронни медии. И разбира се, бях и недоволен, защото в крайна сметка ти не носиш никаква отговорност. А когато има много хора няма носене на отговорност. И така аз можеше да се скривам спокойно пред големите компании като „Нюз корпорейшън”, Си Ен Ен…
Водеща: Вие сам повдигнахте въпроса за свободата на словото. Мислехме малко по-назад в интервюто да ви питаме, но знаете, тези дни има една престрелка между президента и премиера. Президентът казва, има натиск върху българските медии. Премиерът пък как отговори, изпрати писмо до всички централни…
Водещ: Сами да си кажат медиите…
Водеща: Сами да си кажат дали са притискани или не.
Красимир Гергов: Аз смятам, че българските медии са вече достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да слушат какво им казват от горе. Така че ние винаги ще намерим начин, ако някой ни притиска, да излезем от ситуацията. Затова не смятам, че политиците са толкова глупави да налагат ежедневен контрол върху медиите, защото тава ще бъде краят им.
Водещ: Опитват ли се? Въобще през този период имаше ли опит, дали през… България е малка държава, дали чрез финансова угроза и заплаха някаква за бизнеса, дали чрез лицензионни или разрешителни режими, дали чрез приятелство, по някакъв начин да се обаждат и да казват: Краси, можеш ли да спреш този материал, може ли да пуснеш онзи? Продължават ли да го правят?
Красимир Гергов: За мен лично телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като плод и зеленчук. Аз искам да имам такава фирма, която да е като плод и зеленчук, като отиваш сутринта, отваряш и хората купуват, ако са хубави продуктите, ако са лоши, те не купуват. Така стана в Би Ти Ви. Смятам, че…
Водещ: Чисто пазарен похват?
Красимир Гергов: Да, чисто пазарен. И не смятам, че трябва да има проблеми по-различни от това, което продавам на плод и зеленчука. Но за съжаление, аз имам по-различни проблеми. През годините аз мога да ви разкажа много истории, специално зададени закони, които да са против хора като мене..
Водещ: Пример?
Красимир Гергов: Ами закона за спиране на тези, които имат рекламна дейност да правят публични компании с телевизия, което всъщност лишава телевизиите от публичните компании да събират средства и акционери от всеки един българин, и поради тази причина нямаме нито една публична електронна медия. Което всъщност е гаранция за свободата на словото, което вече е възможно. И другото нещо, което е гаранция са свободата на словото, е начинът на издръжка на една медия. БТВ 10 години, до този момент се е издържала с пари от реклама, които са влизали. И затова ние сме чувствали единствено задължение само към пазара…
Водеща: Към публиката.
Красимир Гергов: Към публиката, да ни гледат повече. Ние сме по-независими. Даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, ние ще вземем по-голямата част от пазара.
Водеща: Кой беше най-трудният момент за БТВ и в личен план за вас през тези 10 години?
Красимир Гергов: В началото, когато започна този конкурс, аз разбира се не можех да участвам в това нещо, но така или иначе тогава ние пуснахме документите в тогавашната комисия, без значение как се казва, защото те ги смениха няколко пъти поради политически причини. Помните, едното правителство дойде, направи специален закон, с който уволни шефа на БНТ, след това направи друг орган, след това се случиха много такива неща през последните 20 години. И така на 30 септември, когато аз съм роден, ние подадохме документи, което беше знак за мене, че ние ще спечелим. Аз тогава бях консултант на две компании, едната беше Ес Би Ес, другата беше „Нюз Корпорейшън”. Едната се класира на първо място, другата на второ място. И екипът, който прави документите на Би Ти Ви беше изцяло български, той в момента е във вашия мениджмънт.
Водеща: Всъщност това е моментът, в който Би Ти Ви кандидатства за лиценз за национално разпръскване.
Красимир Гергов: След това започна обаче една много сериозна кампания върху това, че Би Ти Ви е една офшорна компания…
Водещ: От кого?
Красимир Гергов: Ами о хората, които тогава бяха под властта, т.е. първите най-големите доносници, най-големите клюкари и хора, които искаха да притискат медиите, за да ги рекетират за влияние и за пари разбира се. Те (…) в това ръководство на Негово величество, което се занимаваше с медиите, не вярвам Негово величество да е знаел за това нещо, но хората под него, всички знаят в медиите кои са, те бяха доста силно крило в тогавашното правителство, което беше оглавявано от Стоян Ганев… След това имаше един агент Димитър, който беше съставил целия СЕМ и беше направил така, че да поискат лиценза на Би Ти Ви. Гого, който в момента е шеф на СЕМ, може да потвърди според мене това нещо, че е имало такъв натиск за вземане лиценза на Би Ти Ви.
Водещ: Това беше най-тежкият период?
Красимир Гергов: Да, защото тогава ме караха да плащам рекет, да плащам… имах дела, от 10 години аз имам дела в прокуратурата. Чак тази година мога да ви кажа, че няма дела в прокуратурата.
Водещ: Приключи ли всичко там?
Красимир Гергов: Там приключи, но 10 години съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите.
Водещ: Докъде е истина влиянието, механизмите за вашето голямо влияние и откъде започват легендите и митовете? Знаете ли, вашето име, така, се прошепва понякога, хората имат може би някакъв страх понякога, когато някой е влиятелен да говорят, да му казват името…
Красимир Гергов: Аз обаче не го осъзнавам, защото аз самият смятам, пак ви казвам, че гледам на Би Ти Ви като на едно място за бизнес. Ако гледах на Би Ти Ви като място за влияние, сигурно щях да бъда пръв приватизатор, или да имам някакви такива сделки, а нямам такива сделки, за които някой да може да ме обвини нещо. И поради тази причина аз смятам, че журналистите си правят тяхната работа. Ако те не я правят добре, те биват уволнявани, без значение дали са звезди или не. И най-жалкото е когато един журналист не е балансиран, защото аз смятам, че журналистиката е нещо, което човек трябва да започне да работи, само при условие че иска да бъде балансиран, а не да започва бизнес и да става бизнесмен. Ние знаем много журналисти, които имат доста страничен бизнес и за смятам, че това нещо е нещото, с което вие трябва да се борите.
Водещ: Пряк конфликт на интереси.
Водеща: Т.е. да няма конфликт на интереси и да се занимаваме единствено и само с журналистика?
Красимир Гергов: Да, точно така. Защото е много малка разликата, примерно един външен продуцент, който за разлика от вас има продуценти и водещи, които получават милиони годишно, и вие, които работите на една заплата и някаква премия допълнителна, и кое бъдеще ще си изберете, едното е несигурно, другото е малко по-сигурно, но ако сте балансирани, само тогава ще бъде сигурно. Тъй като хора като мене, които са собственици на медии, ще ви уволнят, тъй като това не е вашият бизнес. Вашият бизнес е да правите рейтингова програма, нищо повече.
Водещ: Станало е клише изречението, че след цифровизацията нищо няма да бъде същото на телевизионния пазар. Така ли е наистина и защо? Виждаме, че ще имаме мултиплекси, ще окрупняват няколко програми. Кое е коренно различно от зрителска гледна точка обаче? Или нищо?
Красимир Гергов: Нищо няма да бъде същото, защото ще се дават повече възможности. Ако сега има ограничен ресурс, четири национални медии да приемем, тогава ще бъдат възможни 36 поне. Т.е. всеки един, който реши да инвестира и да прави електронни медии, и по-точно телевизии, ще е възможно да го направи, тъй като обхватът на тези 36 станции ще бъде един и същ. Т.е. Би Ти Ви ще може да се състезава с 35 подобни станции. И който е най-добрият в това, което прави, ще вземе най-голяма част от пазара.
Водещ: Жестока конкуренция се очертава, много по-жестока от тази, която е сега.
Красимир Гергов: За мене най-страшното не е това, че ще има конкуренция, защото аз смятам, че този екип, който е тук в цялата група, ще издържи тази конкуренция, защото контентът, който правите вие, е най-качественият на пазара. Това е безспорно. Но тогава ще се появят според мен много влиятелни и по-малко влиятелни хора, които ще се опитат да правят медия, която ще използват за влияние. И тогава вече е страшното за обществото.
Водеща: Как може да се справи истинската журналистика, тази, която е обективна, казвате не се занимава с нищо друго освен със собствената си работа, а именно да прави журналистика?
Красимир Гергов: Това е много лесно и ще ви кажа, че за това не трябва да се притеснявате. Защото ако вие сте честна към това, което правите и давате най-добри продукти, давате възможност на всички хора, всички гледни точки и вашите новини са едно огледало на обществото, тогава вие със сигурност ще бъдете №1…
Водеща: Т.е. публиката надушва…
Красимир Гергов: Ако сте тенденциозни, ако изпълнявате поръчки на собственика, който да кажем се занимава с… не знам, не искам да обиждам никой, но с нещо, някоя приватизационна сделка или отглежда кокошки, и вие по цял ден давате кокошки тук и само хора, които се занимават с този бизнес, или които са свързани с този бизнес, няма кой да ги гледа…
Водещ: Но какво намеквате, че ще се появят такива играчи?
Красимир Гергов: Могат да се появят.
Водещ: Имате не що предвид?
Красимир Гергов: Не, нямам предвид, това ще бъде естествено нещо. И дай боже, да има хора, които да опитат това да направят и да не бъдат балансирани, за да можем да ги бием, както сме ги били досега.
Водеща: Пак ми се иска да ви върна в сферата на журналистиката, защото всъщност това е, което ежедневно вижда публиката, продукта, който вижда. Взехте ли отношение по този казус, който възникна между премиера Бойко Борисов и Слави Трифонов? Имаше реплики между тях.
Водещ: …искрено да вземете отношение.
Красимир Гергов: Вижте, аз не си спомням даже дали някой е искал такова нещо, но аз определено мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Това че те двамата в момента се карат, ако примерно някой каже за мен, че аз съм бил приятел с някого навремето, и аз съм прекарвал цели вечери с него, а мога да кажа защо съм го правел. Но ако… За мен по-важно е те, когато са били близки (…) не са ли разбрали един друг, че единият не става за другия, или по-точно, че Слави е лош човек, или пък че Бойко не става за премиер, защо тогава Слави не го е казал. Това е по-важното и това е нещото, което според мене движи правилните сили на обществото в правилната посока.
Водещ: Какво предстои за Би Ти Ви? Как си представяте лед 5 години да речем Би Ти Ви? Има в момента едно вълнение сред екипите на двете телевизии, и на ПРО.БГ, и на Би Ти Ви, и от зрителска гл.т. как ще изглежда програмата, сливането как ще стане?
Красимир Гергов: Силно се коментира, обаче тук според мене няма две мнения, че ние като собственици… Искам да кажа само, че новият собственик на Би Ти Ви е президентът на Джуиш конгрес Роналд Лаудър и „Уорнър”, която е най-голямата медийна компания, може би заедно с „Нюз Кор.”. Така че всъщност вие сте собственици, ваши собственици са мои партньори, едни от най-сериозните и влиятелни хора в целия свят. Така че те не биха могли да дадат друга възможност на мениджмънта да направи нещо различно от това да избере най-качествените хора да работят в екипа, който ще остане. Да, наистина ще има уволнения, сигурно, но това го има навсякъде, при всяко едно обединение. Тъй като не може да има, примерно казвам, двама юристи, или двама шефове на охраната, или двама не знам какви…
Водещ: Свиването септември-октомври предстои, програмата кога ще стане?
Красимир Гергов: Ами това, което е вървяло и което (…) на пазара, който се свива, за съжаление, ще остане в ефира и няма компромиси в това отношение да има. Защото примерно, представете си, че вие работите в един плод и зеленчук и хората не купуват плодове и зеленчуци. Ако имате пет продавачи, единият от тях ще уволните. Ако пазарът падне, след това ще уволните втори и трети. Накрая може би сам ще се продавате. Така че пазарът е такъв, какъвто е и ние се съобразяваме само с това. Иначе, ако знаете, че ние губим всяка година и вие продължавате да работите, значи някой друг ви плаща сметката. Това трябва да е политическо лице или много голяма компания отвън.
Водеща: Когато става въпрос за пазар, тези неща са невъзможни. Така ,за новините, които ще идват за екипите вътре в двете телевизии, да ги оставим да идват на вътрешно ниво. Но новините за публиката какви ще бъдат?
Красимир Гергов: Новите за публиката. Трябва да гледат на една телевизия като Би Ти Ви, като част на фирма, която за разлика обаче от другите фирми, примерно ако питате един депутат, който е работил независимо какво и е отишъл в парламента, смята, че аз като собственик, или Лаудър като собственик може да дойде и да каже, абе ти сега направи еди-какво си, то в медия това не е възможно, защото там съществуват други закони, които регулират и те правят медията успешна, т.е. свободата на словото. И затова новините ще бъдат същите, т.е. ние няма да позволим да има зависимост от политически сили или от големи спонсори, които да плащат сметките на Би Ти Ви и ще се съобразяваме с пазара. И вие трябва да приемете, че това е най-честният начин да се отглежда една медия. Иначе ние може да направим сделка с някого… Повечето хора в България смятат, че Би Ти Ви е държавна медия или фирмата се управлява както една обикновена фирма. И двете не са верни. Това са най-сериозните неща, които вие трябва да опровергавате. Това не е държавна медия и тя не е зависима от нещо друго освен от пазара.
Водеща: Може би хората се бъркат и смятат, че е държавна медия по други причини. Всъщност Би Ти Ви изпълнява обществени функции, Би Ти Ви е обществена телевизия, тя се ангажира със социални и обществени казуси.
Красимир Гергов: Съгласен съм.
Водеща: И всъщност затова и толкова хора й се доверяват.
Красимир Гергов: Ами недейте да (…) много. Ако видите, че във вашите изследвания това не носи рейтинг, няма нужда да правите чак толкова обществени функции. Аз ще ви кажа кое (…) рейтинг на Би Ти Ви. Примерно ако сложите много порно… и какво може още да сложите…
Водещ: Сутрин така от 7 до 10.
Красимир Гергов: Обаче с разрешение на СЕМ.
Водещ: А какво мислите за СЕМ, дискусията в момента, вето е наложено от президента за това намаляване на броя!
Красимир Гергов: Вижте, това са неща, които ние трябва да коментираме, ние да взимаме отношение, обаче ние говорим за двама политици, затова недейте да смятате, че за мене лично нещата, които са бизнес са различни от тези, които смятат политиците за пазара, за медиите, за всяка една фирма. Затова нека да оставим хората да има този диалог и ние само ще можем да го използваме, за да направим по-голяма демокрацията, ако все още не е такава, каквато бихме искали да бъде. Но засега аз не мога да кажа, че има натиск, аз мога да кажа, че има диалог, който е по-ежедневен, много по-отворени са в момента и министър-председателя… Ако направите една статистика колко пъти той е ходил в медиите, ще видите, че тя се различава коренно да кажем от Симеон Сакскобургготски и насам. Така че има по-голям диалог. Когато има диалог, тогава нещата се оправят, решават и излизат материали, които са проверени. Тъй като лесно можеш да събереш информация дали един материал е…
Водещ: България е малка.
Красимир Гергов: Но има и много материали, които и вие сте давали, които не са били добре проверявани. И това разбира се това са (…) грешки, но грешки има всяка една фирма и всяко едно правителство. И те в момента правят грешки. Но не трябва да се даваме. Аз смятам, че независимо, че има много добър диалог, свобода на словото, наистина няма голям натиск върху медиите, аз смятам, но ние трябва да кажем, че има огромен натиск. Защото иначе…
Водеща: Превантивно.
Красимир Гергов: Да, превантивно. Ние трябва да казваме, вижте какво, има страхотен натиск. Ама от кой, няма значение от кой.
Водещ: Има.
Красимир Гергов: Важно е, че има.
Водещ: За рекламния пазар две изречения?
Водеща: Свива ли се?
Водещ: Кофти ли ще бъде за медиите до края на годината?
Водеща: Тези, които се издържат от реклама единствено и само.
Водещ: Или се променя тренда?
Красимир Гергов: Засега пазарът пада, за съжаление. И пада, защото пада цялата икономика. (…) понеже рекламата е (…) от Джи Ди Пи, затова сравнявайте какво е нашето Джи Ди Пи в месеците и така ще разберете горе-долу как ще пада и пазарът. И затова аз смятах, че тази година ще падне към 25%. Т.е. и вашите заплати трябва да паднат 25%.
Водещ: Звучи обнадеждаващо…
Водеща: Това последното не беше много добре като за 1 юни, 10-годишнина за рождения ден това…
Красимир Гергов: Това беше майтап естествено. Вие знаете, че това не е вярно, точно обратното, защото ние сме отрязали други хора там, които иначе имаха по-високи заплати от вас.
Водеща: Понеже остава 1 мин. до края на разговора, все пак е празник, 10-годишнина, сериозна годишнина…
Водещ: Обръщение към нацията.
Красимир Гергов: Не, обръщението вие ще го направите, защото вие сте тези хора, които контактувате с нацията. Ние само ползваме вашия труд, ние го експлоатираме собствениците вашия труд.
Водеща: Меко казано, експлоатирате ни
Водещ: Звучи откровено.
Красимир Гергов: Да, по-добре така да стане ясно, защото иначе едни си мислят, че ни експлоатира, другите си мислят, че не работят и накрая. Знаете ли колко време трябва на един българин да се адаптира, колко по-малко работи от един германец – четири пъти. Колко време му трябва да се адаптира да работи в Германия колкото един германец. Нула.
Водеща: А защо е така?
Красимир Гергов: Защото в България ние си правим компромиси с всичко. Много сме големи…
Водеща: Ние ви обещаваме, че и в следващите 10 години, живи и здрави да сме, компромис с работата, която ви предлагаме всяка сутрин, няма да има. Благодаря! 

www.bnews.bg | 2010-06-01 

Българските медии са достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие през дупето, смята Красимир Гергов.

За мен през годините телевизията винаги е била като Плод-зеленчук – хората отиват, отварят и си избират, каквото им хареса. Това сподели пред бТВ Красимир Гергов в навечерието на 10-годишния юбилей на медията. Той призна, че досега не е давал интервюта, защото има лоша дикция. Гергов каза също, че през всичкото това време е трябвало да бъде консултант на телевизията, защо законът не позволявал хора с рекламен бизнес да правят електронни медии.
"Българските медии са достатъчно големи деца,за да може някой да ги бие през дупето" – така Красимир Гергов пък коментира темата за натиска върху българските медии, подхваната от президента Георги Първанов. За него начинът на издръжка на една медия определя нейната независимост. "Приемам бТВ като място за бизнес, не за влияние", поясни рекламният бос.
Няма да позволим да има политически сили, които да плащат сметката на бТВ, каза още Гергов. Той отново каза, че няма натиск върху медиите, а само по-голям диалог.
Колкото до спора между Бойко Борисов и Слави Трифонов, Красимир Гергов даде следното обяснение: "Мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов, а сега се карат. Но ако Слави е лош човек, а Бойко не става за премиер, защо тогава не са си го казали…?".
Според Гергов след цифровизацията на телевизията нищо няма да бъде същото, защото ще има много повече възможности. Той призна пред водещите, че най-вероятно в бТВ предстоят и уволнения, защото това се случвало при всяко едно сливане.
Накрая Гергов даде на колегите си и един съвет. "Можете да направите рейтинг, като сложите в програмата много порно. Но за това първо трябва да имате разрешение от СЕМ", каза той.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-04-17 

Дискусия на тема “Медиен плурализъм и концентрация в сектора на електронните медии“ ще се състои днес в зала “Мати“, съобщиха организаторите от Българския хелзинкски комитет. Поканени са експерти като доц. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, представители на Комисията по гражданско общество и медни, Съвета за електронни медии, както и Едвин Сугарев, Деян Кюранов, проф. Евгений Дайнов, Красимир Гергов, Явор Дачков, Кеворк Кеворкян. Очаква се да бъдат оповестени нестандартни мерки, които гражданският сектор би могъл да използва в борбата с медийния монопол. Ще бъде представена новата книга на БХК “Как и защо спря радио “Нова Европа“, съдържаща документални свидетелства.
БТА

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 2010-03-16 | 12:16:22

"Нетният рекламен пазар през 2009 г. е бил 390 млн. лв., цената на рекламата в медиите е паднала с около 20-35%, цената на услугите на рекламните агенции е надолу с около 40%. А прогнозата за 2010 година е рекламният пазар да спадне с около 7-10%, но е възможно и да се запази на нивото от 2009 г."
Това беше лаконичното обобщение на изминалата рекламна година на Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции (АРА), който по традиция откри 14-ия рекламен форум в НДК.
По-подробен анализ на случилото се на рекламния пазар през 2009 г. направи управителят на медийна агенция Piero 97 Иво Цеков. "Не можем да говорим за преразпределение на бюджетите в различните медии. Телевизията има лек спад, но запазва силните си позиции, като повече от 60% от инвестициите на рекламодателите се насочват към нея", коментира Цеков.
Той обясни, че цифрите, които цитира, се базират както на данните на агенцията за маркетингови изследвания TNS/TV Plan, така и на техни собствени проучвания за пазара.
Иво Цеков отчете, че козметичните и хранителни компании и производителите на напитки са увеличили рекламните си бюджети, за сметка на телекомуникациите и фармацевтиката, които бележат спад. Той отбеляза ръстът на инвестициите на Nestle, Fikosota Syntez и L’Oreal, които са успели да увеличат пазарните си дялове заради смелата си рекламна политика.
Според изпълнителния директор на Piero 97 една от тенденциите, маркирала пазара през изминалата година, е непрекъснатото провеждане на конкурси за избор на рекламна агенция, които са били използвани като инструмент за намаляване на цените на обслужване на самите рекламни агенции. "На европейско ниво картината е подобна", коментира Иво Цеков, но добави, че там бизнесът има механизми, чрез които да се справя с тези чувствителни въпроси. "Има отпаднали агенции от пазара, но нямаме точни данни за това", каза още Цеков и това изречение предизвика нервен смях в залата.
Управителят на агенция Piero 97 определи пазарното поведение на печатните медии в кризата като паника. Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, вестниците и списанията са увеличили своите официални тарифи съответно с 5 и 10%. "Отчетеният спад в рекламата в преса в брутни стойности е 7%, но в нетни стойности той е около 38%", обясни Иво Цеков. По думите му липсата на прозрачност по отношение на тиражите в печатните медии, натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифните споразумение, ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.
Иво Цеков обърна внимание, че и очакваният бум на рекламата в интернет всъщност не се е случил. Ако през 2008 г. онлайн рекламата е имала 76% ръст на брутните обеми спрямо 2007, то през 2009г. той е бил само 4% спрямо 2008. "В началото на миналата година прогнозите за интернет бяха увеличение между 20 и 40% в резултат на преливане на бюджети от други канали, но заложените цели не бяха изпълнени и направените инвестиции не се изплатиха", коментира той. По оценка на Piero 97 брутните инвестиции в интернет реклама през 2009 са били 33.4 млн.лева. Традиционно активните онлайн рекламодатели са свили бюджетите си с около 20%, но са се появили по-малки рекламодатели, които в известна степен са компенсирали спада.
Като тенденции в интернет рекламата, Иво Цеков отбеляза разширеното навлизане на козметични, фармацвтични и хранителни компании онлайн, както и че онлайн медиите не са се поддали на масовото обезценяване на рекламния продукт и не са намалили цените си.
Управителят на Piero 97 обясни, че все още е трудно да се направи прогноза за развитието на рекламния пазар през 2010 година, тъй като през януари и февруари все още се уточняват цени и бюджети, а и рекламодателите все още чакат приключването на финансовата година в края на март. "За да не звуча прекалено черногледо и мрачно, ще ви кажа, че през март определено се наблюдава съживяване на пазара, но дотук мога да спра да давам оценки", обобщи Иво Цеков, но призна, че секторът медии и реклама е на трето място сред най-зле ударените индустрии от рецесията след недвижимите имоти и автмобилните производители.

Оригинална публикация