Тръгва първи айпад вестник

в. 24 часа | 14.01.2011

Изданието ще се списва от различни точки в САЩ

Първият айпад вестник "Дейли" (The Daily) тръгва в САЩ в близките дни, съобщи АП.
Журналистите ще работят в многобройни бюра из цяла Америка, включително в Ню Йорк и Лос Анджелис.
Официално дигиталното издание, собственост на компанията "Нюз корпорейшън", ще бъде представено на 19 януари в музея на модерните изкуства в Сан Франциско, твърдят двама участници в проекта.
Те обаче не разкрили имената си, тъй като не били упълномощени да говорят. На церемонията за старта на вестника ще присъстват шефът на "Епъл" Стив Джобс и медийният магнат Рупърт Мърдок.
Подробностите все още са оскъдни като например колко ще струва абонаментът за таблетното издание, ако изобщо то ще е платено. Името му обаче подсказва, че ще е всекидневник, коментира АП. Той ще покрива основните новини в политиката и икономиката, но също в културата и шоубизнеса. Ще има и видео. Айпад вестникът е опит на Мърдок да промени журналистическия бизнес, след като приходите от печатните издания и от реклами спаднаха значително, посочва агенцията.
Преди време от компанията бяха казали, че "Дейли" е "малък облог", тъй като разходите са ограничени основно до журналистическия став.
Изданието ще е предназначено единствено и само за таблети. "Правим нещо, което ще използва всички технологични мултимедийни предимства на айпада. Продуктът ще е интересен", казват създателите на проекта.

Стр. 27

Оригинална публикация

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=740752

Даниела Петрова, председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС: Очакваме доклада за новия медиен закон до 31 януари

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 14.01.2011

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212

Асанж взема на прицел Мърдок

в. Труд | 14.01.2011

ЛОНДОН – Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, който си навлече гнева на Вашингтон с разкриването на хиляди секретни грами, обръща "острието" си към медийния магнат Рупърт Мърдок.

Това обеща австралиецът в интервю за британския вестник "Ню Стейтсмън". Той сподели, че разполага със "застрахователни файлове", включително и грами за Мърдок и медийната му империя "Нюз корпорейшън", които предстоят да бъдат публикувани.

"Имам 504 грами от американско посолство за една радиопредавателна организация. Има и грами за Мърдок и "Нюз корпорейшън", потвърди той.
От "Уикилийкс" заявиха преди, че ще публикуват секретни документи, свързани с голяма американска банка. Предполагаше се, че това ще е "Банк ъф Америка".
Асанж, който бе задържан и пуснат под гаранция във Великобритания, трябва да се яви на 8 февруари пред лондонски съд по дело за екстрадиране за Швеция.
Австралиецът е издирван от скандинавската страна по обвинение в сексуални престъпления.
Адвокатите на Асанж предупредиха, че ако бъде екстрадиран в Швеция, то той може да се озове лесно в САЩ, където да получи смъртно наказание за разкриването на секретните документи.

Стр. 26

Оригинална публикация

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=741017

 

ЖЕНСКО МЕДИЙНО ЦАРСТВО. ЕВЕЛИНА КОЛЕВА, КРАСИВОТО НАЧАЛСТВО НА TV7

сп. HELLO! | 13.01.2011

Най-гледаните телевизии в България се управляват от дами.

Най-новото попълнение в бранша е финансистът Евелина Колева. В началото на 2009 година тя влиза в управата на ТВ7. Първоначално е изпълнителен директор на медията, след това става член на Борда на директорите и от няколко месеца тя отново е изпълнителен директор на частния канал. "В този бранш, когато се появява нов мениджър, цялата му работа се следи отблизо". Евелина казва още, че не е случайно женското медийно управление. "Ние обикновено повече обмисляме нещата, преценяваме и отчитаме всички гледни точки. Отдава ни се да общуваме едновременно с хора от различни сектори. В телевизионния бизнес се налага да контактуваш с различни хора и да имаш подход към всеки един от тях. Може би и затова се получава така, че нежният пол по-често управлява медиите". Красивата изпълнителна директорка е завършила финанси в Икономическия университет и повече от 10 години работи в този сектор. Омъжена е за икономист и има син, който е почти на седем години. Той вече е завладян от телевизията. Още преди да е посетил студията на ТВ7 е проявявал своята артистичност. "Много обича да се изявява. Има невероятна памет и е добър в математиката. Ще видим кое ще избере като порасне. Аз няма да го ограничавам по никакъв начин." Евелина Колева има много планове, които са свързани най-вече с професионалните й изяви. Признава, че е щастлив човек, защото й се случват прекрасни неща. "Това, което ми дава животът, не е малко. Имам прекрасно семейство, добри приятели, много познати. Животът ми е много динамичен, а работата ми е истинско предизвикателство. Искам през 2011 година да свърша много неща и ТВ7 да постига все по-добри резултати. Най-важното е да си изградим име на сериозна и отговорна медия, а това се случва с много труд."

Стр. 12

Нойзи Positive

Webcafe.bg I 6.01.2011

Истински фен на стила Нойзи казва, че да си купуваш списание с подписа му е като всеки месец да даваш пари за единственото си кожено яке в живота.

Каквото и друго да изръсим за най-силния играч в лайфстайл и мъжките списания (Егоист, Една седмица в София, Maxim и чисто новия Playboy, на който Ивайло Нойзи Цветков беше и първият гл. ред.) ще е излишно надъхано на фона на честния му BG Positive списък по-долу.

Няма как да му пука на човек, който живее с достатъчно сритващото разбиране, че "Вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица". Най-десните също разбират.

Събитието

Веселин Маринов. Полско-тръмбешката бийтълмания за престарели, която от забавна естрадна идиотщина се официализира до опасна глупост, санкционирана от властта. Тя сякаш описва днешна България в нейната нетрайност

Личността

Георги Първанов. Най-добрият президент в историята след Юмжагийн Цеденбал. Фактът, че има планове да остане във властта, ме просълзява

Откритието

Борис Дали. Неговата „Пиян" е онова, което е „Get Off Of My Cloud" за края на 1965 – изблик на блус. Сръбски блус

Явлението

Интернет-взривът; Фейсбук; форумната култура – т.е. трагичната ситуация, при която публиката един вид се катери по сцената; инж. Митко Димитров от град Димитровград – от субкултура чалгата се превърна в официална попкултура; Гугъл; Туитър; торентите; кафеникавожълтата преса, която не спазва дори най-долните правила; залезът на таланта; известните само с това, че са известни; Слави Трифонов; отказът от образование; аматьорското порно; възходът на аматьорското по принцип; изумителната атмосфера, в която всеки може да каже/напише всичко и да му се размине; Бербатов; повсеместният и поевтинен достъп до uppers – кокаин и т.н.; липсата на дори най-дребен революционен порив; заместването на хуманитарния скок на мисълта и вярата с технологии; гротескният опит за консуматорско съществуване в стил „средна класа"; оглупяването; краят на илюзиите.

И, разбира се, риалити-телевизията, привнесена у нас тъкмо навреме и собственоръчно от Нико Тупарев, риспект. След 15 години ще събираме дребните кисели плодчета на всичко изброено, но ще е все едно, защото тогава „всичко изброено" ще са порасналите деца. Тренирани за роби с удивително нехайство

Творбата

"Мисия Лондон". Instamt classic! Пардом – imstant classic! Найс! Булгериън куолити!

Повратната точка

Когато Ицо Хазарта спря да пише, някъде през 2009-а. Защото той, по моему, никога повече няма да напише нищо важно – премазан от обстоятелствата. А беше единственият ни истински поет. Но пък и Сократ в "Менон" е прав: няма учене, а единствено припомняне

Незабравимото

Когато дъщеря ми, вече на две, за пръв път каза "тате, извинявай, но за да рефрешнем естетическите си илюзии, ще ни е необходимо въздържание, изпитание с безмълвност, ера на нелитература, докато се върнем при думите и важното". Или поне така ми се стори

Нойзи за политката

Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист.

Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности.

Из интервю в Капитал Light

Оригинална публикация 

Годишна конференция на тема: “Медиите и политиката” ще се проведе на 17 януари

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма 
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание 
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов 
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова 
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова 
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова 
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев 
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева 
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010 
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова 
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова 
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до 
Facebook

Юлия Роне 
Vbox7: политика домашно производство 

Мая Цанева 
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева 
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова 
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов 
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1280

 

Годишна конференция на тема: “Медиите и политиката”

Начало: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 10:00 часа
Край: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. "Любен Каравелов" №15
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”
Отворено за медии: Да

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до
Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1280 

Годишна конференция “Медиите и политиката”

www.cross-bg.net | 11.01.2011

Фондация „Медийна демокрация" и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер" организират годишна конференция „МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА".
Събитието ще се състои на 17.01.2011 г., понеделник, от 10:00 до 13:00 часа в Център за култура и дебат „Червената къща" (ул. Любен Каравелов 15).
Приветствие към конференцията ще отправи госпожа Цецка Цачева, председател на Народното събрание на Република България.
Своите тези ще представят:
- Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии;
- Матиас Барнер, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер";
- Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация");
- Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски";
- Ивайло Дичев, СУ „Св. Климент Охридски;
- Нели Огнянова, СУ „Св. Климент Охридски;
- експертите от Лабораторията за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация".

Оригинална публикация http://www.cross-bg.net/predstoyashti-sabitiya

Петьо Блъсков: ВАЦ роди икономическата и политическата зависимост на вестниците

в. Show | Ива Николова | 12.01.2011
 
- Г-н Блъсков. защо инвеститорът ВАЦ се оттегли от България, продавайки цялата си медийна собственост?
 
 - ВАЦ никога не са били инвеститори. Те бяха дошли тук с единственото намерение да изсмучат парите от рекламата, провеждайки своята пословична практика на огледална реклама и монополизирайки пазара. И през първите 7-8 години успяха, доста пари направиха.
 
 - А защо избраха точно този момент да се изтеглят, далаверата от рекламите ли секна?
 
- Не само далаверата секна. За разлика от България, останалите балкански страни много бързо разбраха какво е поведението на ВАЦ и това, че то много инфектира обществения живот, като от една страна пожълтява вестниците, а от друга обслужва властта. Характерни за техните вестници са безгръбначност, нефизиономичност и най-вече обслужване на властта. И в Румъния, и в Сърбия имаше огромни скандали с присъствието на ВАЦ заради тяхното поведение. България, както винаги, е по-специална страна, която рядко показва характер.
Две последователни правителства – едно комунистическо и едно на Иван Костов, приеха поклоните на ВАЦ срещу съответното обгрижване. Това продължи и при следващите правителства.
 
- Но нали ВАЦ бяха представители на европейските стандарти за медии?
 
- ВАЦ се биха в гърдите, че щели да донесат европейските практики, европейските ценности – абсолютни глупости, защото ние си имахме тези ценности и нашите вестници се държаха сравнително обективно до 1996 г., до идването на ВАЦ и до инфектирането на вестникарското пространство с техниките им. Ще дам един много неприятен пример за това каква е нравствената същност на ВАЦ като издател, защото в него се отразява и цялата нравствена същност на вестниците, които дирижира, тъй като са абсолютно неверни са твърденията, че не го прави. Напротив, дирижира ги, и то много сериозно, защото иначе неговата работа, като издател няма да бъде свършена, сиреч няма да могат да съберат едни пари.
Единият от представителите на фамилията собственици на ВАЦ – Шуман, в началото на 2000 г. беше главен герой на огромен политически скандал в Германия. Той е бил не само социалдемократ, но и член на висшето ръководство на социалдемократическата партия, а междувременно почти тайничко е дал 80 милиона марки за предизборната кампания на християндемократа Кол. Ето какви факти се установяват в западните демокрации за корупция, а не цялата тая кокошкарница и дрънкани-ци, които ние представяме като страхотни разкрития за корупция по високите етажи. Този Шуман беше изгонен с огромен скандал от социалдемократическата партия и бе наречен позор за германската социалдемокрация. Така че вижте как действат там и какво е отношението им към почтеността.
Ето, това е нравствената същност на ВАЦ. Те правеха така и тук. Но, разбира се, те пропуснаха нещо много важно. Тъй като винаги са били издатели-монополисти в Северен Рейн, Вестфалия, където издават вестника си и няма други издатели, тяхното провинциално самочувствие на издатели-губернатори им изигра лоша шега в България. Между другото аз им казах, че този модел може да сработи в една провинция, но не може да сработи в една държава. За съжаление те получиха политическа подкрепа и известно време този модел се развиваше у нас. Но пропуснаха една велика фигура в журналистиката – негово величество читателят. Той е малко инертна фигура, но притежава величие и след 7-8 години си каза тежката дума. И от 350 000 тираж на "24 часа", когато ВАЦ изцяло пое ръководството на вестника, днес сме свидетели на тираж около 50 000, от които на пазара се реализират около 25 000. Ето това е резултатът от управлението на ВАЦ.
 
- А какво наложи продажбата на Пресгрупа "168 часа" на ВАЦ, при положение че беше страшно успешна? Не знаехте ли кого вкарвате в България?
 
- Това не беше буквално продажба, а търсене на стратегически партньор и инвеститор. Ние очаквахме, че при нас ще влезе европейска издателска група с добрите традиции и европейски практики на западноевропейската журналистика. Но очевидно не сме били достатъчно добре запознати с практиката и физиономията нa ВАЦ. Ние смятахме, че нещата ще вървят добре, но е демонстрираха прекален политически интерес към властта u в крайна сметка той ги провали.
 
- Твърди се. че във всички страни, в които ВАЦ е стъпил, е ликвидирал останалите издания и е установявал пълен монопол. Защо у нас това не се случи и дори излязоха други силни пресгрупи?
 
- Други силни пресгрупи не са излезли, освен моята – "Монитор", {бел. ред. – Тук Блъсков лъже. След фалита на пресгрупа "168 часа" той фалира и с "Монитор", който от 60 000 тираж стигна до 8000 бройки. Той забрави и за пресгрупа "Интермедиа", чиито кадри направиха и все още правят едни от най-успешните вестници в България). Затова когато си купуваш кораб, трябва да си купиш и капитан, защото иначе той ще тръгне да кара други кораби и не се знае кой ще стигне пръв. Те си изкараха парите и нищо друго не ги интересува. Те са грандомани. Самият факт, че за 10 години не пратиха тук поне веднъж един журналист, а пращаха някакви разпространители, доказва това. Дори първият, когото пратиха, беше зам. главен редактор на някакъв третокласен източногермански вестник с 10 000 тираж в град, който е нещо като германската Горна Оряховица. На втория месец той дойде да ми чертае с едно флумастерче върху вестника как си представял, че ще изглежда и колко щяло да е хубаво, ако сложим тук едно квадратче. Като видях целия този цирк, разбрах, че тези хора не се интересуват от журналистиката в България, а се интересуват от това за известно време да изсмучат пари от рекламата, да бъдат винаги под политическия чадър на властта, независимо дали е комунистическа или друга, и да я обслужват, която и да е тя. Изобщо не се интересуваха от журналистическото развитие, обаче ако проявиш и най-малката нервност спрямо управляващите, те моментално реагират. Днешните шефове на тези вестници редовно ги привикваха в Есен да им чешат конско u да им казват какво u как точно да правят.
 
- Впоследствие обаче целият занаят като чe ли се поведе по начина, по които действаше ВАЦ.
 
- Поведе се, защото това е благодатно. Практиката вестниците да получават държавни пари, без никой да знае, никога не е спирала. Дори и днес тези суми, които се крият от хората и обществото, са колосални, независимо от закона за обществените поръчки, от разните уж правила и приказките на правителството, че медиите били независими. Това е абсолютен прах в очите. Дават се огромни средства чрез най-различни техники например по европейски програми. Подхожда се избирателно към различните медии – колкото повече слушкаш, толкова повече папкаш.
 
- А защо продадохте "Монитор"? Излиза, че вие вкарахте и втория монополист на медийния пазар?
 
- Те не са монополисти. Това, че после решиха да продължат да купуват вестници, не е моя работа. Този случай е същият като с ВАЦ. От 10 години слушам глупавите и кретенски приказки: ти доведе ВАЦ в България. Не, аз не съм довел ВАЦ в България, а просто търсех един солиден западноевропейски издател и партньор, да имам и една по-солидна финансова подкрепа, както и едно по-солидно и европейско лице на вестниците, които тогава направих. И ако българското правителство беше спазило законите в българската държа и съответните ограничения, и не бе позволило на ВАЦ да купи "Труд", те нямаше да могат да си изиграят своята игричка и да съсипят журналистиката, вкарвайки я в такъв вираж. Случаят с "Монитор" е същият. Аз съм отговорен за своята компания, но оттам нататък има закони и правила. И ако Ирена Кръстева или който и да било в сферата на медиите ги пристъпва или придобива толкова медии, че пазара, който контролира, надвишава нормите, нека съответната власт да изпълни законите и да възстанови справедливостта на пазара на вестниците. Това не е моя работа. Аз не създавам монополизма. Монополизмът го създава държавата и неприлагането на закона.
 
- А защо все повече хора които нямат нищо общо с журналистиката, посягат към собствеността на медиите, каква амбиция преследват, сфери влияние ли търсят?
 
- Защото става дума за инвеститорски интерес. Той обаче може да бъде различен – финансов, любовен, например купува човек един вестник и го подарява на гаджето си. Но търсенето на сфери на влияние е много опасно нещо.
 
- С каква ориентация са днешните най-влиятелни вестници, какви са те?
 
- Те са пълни хермафродити.
 
- Смятате ли, че законът срещу клеветата, които предлагат управляващите ще застраши свободата на словото?
 
- Този закон всъщност е опит да се вкарат нови пранги срещу журналистиката. Но днес журналистиката е такава, че аз не разбирам защо се напъват за такъв закон. Всички са се опрангили сами. Държавата u правителствата много отдавна дават едни кьорави пари на различни издания.
В кризата с печата има рефлексии и от общата криза, защото рекламният пазар е много свит. На този пазар много години цареше една много лоша лъжа и нейният източник отново е ВАЦ. Това е криенето на тиражите. Това съсипа интереса на големите и малките рекламодатели към печатната реклама. Тиражите на ВАЦ започнаха още от 2000 година да слизат надолу, но те упорито ги криеха, компрометираха появата на одит-бюрото по тиражите, създадоха си един Съюз на издателите, който да ги пази от атака от страна на останалите вестници. А тези вестници трябваше да се държат мъжки, а не да им лягат, защото те им обещават, че ще им събират реклама. Все едно овчарят да обещае на едно агне, че няма да го заколи.
Продължителното падане на техните тиражи даде лош резултат, от който рекламодателите започнаха да се оттеглят, защото са дали едни пари за реклама и чакат ефект на базата на онова, което очакват от заявените тиражи. Обаче ефект няма. Това трае една година, втора година и на третата година рекламодателят казва: я ги разкарай тия вестници оттук. Само че той не казва: разкарай вестниците на ВАЦ, а изобщо вестниците. Или пък режат с 50% бюджета.
Това е другото тежко поражение, което ВАЦ нанеса с окупацията на рекламния пазар. И сега да бръкнете сайтовете им, ще видите че там фигурират тиражи от 100-120 000, а те всяка одина падаха с по 15-20%. Но те продължават да поддържат данни да речем отпреди три години и огромни цени. Да не говорим, че самото изсмукване на рекламните бюджети от ВАЦ е още от началото на прилагането на техниката на огледалната реклама. Това е първата стъпка към вкарването на останалите вестници в икономическа зависимост, а оттам – и е журналистическа. Защото тогава вестниците изгубиха естествения си източник на приходи – рекламата. И около 70% от рекламния бюджет за вестници е продължение на 3-4 години отиваше във ВАЦ.
Така че са родителите на икономическата зависимост на българските вестници на ВАЦ, а това им бе разрешено от властта, която си направи много добре сметката, че е по-добре да разрешат ВАЦ да има този монопол и да изсмуче парите, за да не могат да се появят икономически независими издания, които да са коректив на властта. Затова властта си затвори очите пред монопола и той създаде зависимостта на българските вестници
 
- Сегашната покупка на ВАЦ дава ли шансове тези вестници да се възстановят като тиражи и влияние?
 
- Марките съществуват макар и доста обрулени с доста свален гард и с много сериозна инертност в екипите, въпреки че там име много качествени журналисти. Новите собственици биха могли да имат шанс но връщането към живо на тези вестници е огромен труд, изисква се изключи телен професионализъм честно отношение към професията, доста време. След като са тръгнали към тази сложна като перспектива и осъществяване сделка, вероятно имат концепция за екип и реализация. Защото нещата там са замръзнали на едно равнище.
 
- Предстои ли някакъв трус в медийната среда?
 
- Всичко зависи от новите собственици на "Труд" и "24 часа". Ако те искат да възвърнат характера и първичната журналистическа енергия, която имаше в "24 часа", това би могло да предизвика много сериозен трус на пазара в положителна посока. Особено ако този вестник отвори вратата за добрата, честна, обективини енергична българска журналистика.
 
- А сегашната власт има ли интерес от силни медии?
 
- Тя има огромен интерес, защото тя най-накрая би трябвало да разбере, че България е член на ЕС и че ЕС вече никак не е склонен да ни прощава каквато и да е байганьовщина и каквото и да е ментарджийско поведение. А това в огромна степен се отнася и за медиите. И ако един вестник с изключително минало като "24 часа" си върне европейските стандарти в журналистиката, управляващите трябва да бъдат много доволни от това, защото то може само да им помага. Едно време един от великите зевзеци на "Отечествен фронт" казваше за българското общество, че "се намира в непрекъсната ръкоплясна готовност" – каквото и да каже партията, веднага започва даръкопляска. Така че вестниците трябва да престанат да се държат в постоянна ръкоплясна готовност, да замазват нещата, да публикуват бозави неща – тоя говорил с оня, и това да се смята за страшен удар на разследващата журналистика. Например, ако бяхме в Англия, на първа страница на всички вестници щяха да направят на таратор болницата, лекаря и цялото съсловие след случката с горкото момиченце, което почина от операция на сливици. Това е събитието от живота и всички медии трябва да се занимават с него. А те отделят по един час за приказките на министър-председателя и за тия дрънканици по СРС-тата. Това е събитието за журналистиката, защото е събитие за хората. И аз съм сигурен, че от 100 души в България, пет си говорят за тъпотиите в онези телефонни разговори, а останалите си говорят за смъртта на това момиченце и за лекарите, които са прецакали и тях.
Стр. 62-63

 

Силни преживявания обещават на зрителите на новия канал bTV Action

www.cross-bg.net | 11.01.2011

Ексклузивни актуални предавания, качествен футбол, световни кино продукции, документални ленти и други програми, насочени към активната телевизионна аудитория, ще приковат вниманието на зрителите към новия канал от семейството на bTV Media Group от 22 януари.
bTV Action стартира ударно с ново актуално предаване, което ще предложи провокативни и неразказвани истории и разследвания, с вече познатия и успешен криминален проект „Код: Криминално”, документални филми, хитови филмови екшъни, сериали и други атрактивни предложения, съобщиха от телевизията. От февруари в програмата на новия bTV канал зрителите ще могат да гледат и най-добрите и най-вълнуващите футболни шампионати, както и специални спортни програми. Слоганът на bTV Action е „Повече от емоция”.
„bTV Action е идеално допълнение към портфолиото на bTV Media Group, след като каналите bTV Comedy и bTV Cinema бяха успешно наложени през 2010 година. С bTV Action навлизаме в ниша, която не е разработена и така ще предоставим уникално съдържание на зрителите. Това е първият нишов канал на bTV Media Group, който ще предложи собствена продукция, която включва силна публицистика и журналистически разследвания. Жанровото разнообразие в програмата на bTV Action ще надмине очакванията и на най-претенциозната таргет група – активната аудитория, която търси провокация, високо качество на продукцията и силни емоции пред екрана”, коментира Апостол Пенчев, директор „Телевизионни програми” на bTV Media Group.
bTV Action ще се разпространява в стандартния пакет програми в мрежите на кабелните и сателитните оператори.