в. Труд | Таня ДЖОЕВА | 28.07.2010

Да се слеят ли БНТ и БНР? Как да се финансират медиите? Кой да гарантира интересите на доставчиците на медийни услуги и кой да се грижи за потребителите на тези услуги?

Изброените въпроси, които засягат милионна публика, са ефектно опаковани в желание да се приеме нов, съвременен закон за медиите. През юни бе направена работна група за изготвяне на проектозакон, който да отмени сегашния Закон за радио и телевизия. Дискусията по основни правила в него почва утре в Гранитната зала на МС. Амбицията за нов закон за медиите е похвална. Недоумение обаче буди фактът, че идеята за обединение на БНТ и БНР е на дневен ред, въпреки че през последните месеци не увлече привърженици. Точно обратното предложението на шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов предизвика остро недоволство в двете медии и бе поставено под обстрел в гилдията.
Българската национална телевизия и Българското национално радио като две в едно.
Дали ключовата дума към идеята не е лобизъм?
Още повече, че двете национални медии вече са били под обща шапка.
През 1971 г. Партията решава единствените тогава национални медии да се слеят в Комитет за телевизия и радио като част от изпълнителната власт. Шест години по-късно те пак са разделени. Но след още 9 г. напъните за силен политически контрол върху медийното съдържание се подновяват. И те са обединени отново в КТР. Промяната слага край на експеримента.
Днес, 20 г. по-късно, духът на Живковия комитет възкръсна. На "Драган Цанков" 4 имат и друга шега, която чудесно илюстрира отношението на колегите към предложението на доц. Георги Лозанов. Един от аргументите в защита на неговата идея гласи, че в резултат на сливането ще се получи по-силен бранд. Името на общата структура, с други думи, ще е една, ударна и запомняща се. Е, като слеем БНТ и БНР, може да се получи БТР, тоест бронетранспортьор, шегуват се журналистите. В шегата, плъзнала из коридорите, обаче се усеща горчиво опасение за вмешателство и разрастващо се желание за политически контрол.
Европейският опит и кацането на Марс
Разбира се, за последните 20 г. медиите претърпяха революционна промяна. Интернет и цифровизацията несъмнено променят техния облик. Затова въпросът за сливането на обществените медии се поставя и в европейските държави – въпрос, допълнително засилен от финансови проблеми. Гъвкавост, спестяване на разходи са аргументи, с които идеята си пробива път. Но само в две страни – Португалия и Естония, където завършва без видим успех. В първите 3 г. сливането изисква инвестиции. Естонците за жалост и днес не могат да се похвалят с положителни финансови резултати.
В Унгария заради фалита на обществените медии те се сдобиват с обща шапка, но като гаранция срещу променливи политически настроения мандатите на директорите са девет години!
У нас, да припомним, генералните директори се избират за три години. Краткият срок е като застраховка на властта срещу непослушание. Сега се прокрадва идеята те да бъдат подчинени на културния министър и да се назначават от изпълнителната власт. Което със сигурност би ги направило силно зависими от властта и партийните интереси.
В Швеция парламентът навреме се отказа да експериментира с нови структури. Дебатът в скандинавската държава е поучителен с извода, че сливането би унищожило плурализма. И проектът е спрян. Наистина, що за обществени медии бихме имали без различни гледни точки, извинете.
"БНТ и БНР не са просто някакви фирми за производство на стоки за пазара. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на нови и непознати медийни субекти, нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени са длъжни да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани – почти като сценарий за кацане на Марс", смята Райна Константинова, директор на отдела за радио в Европейския съюз.
Интересите у нас и новини по матрица
Родният сценарий обаче е далече от прецизността на космическо кацане. Идеите дотук са с насипно състояние, а зад бъркотията прозират интереси, различни от обществените. Те са лични и корпоративни.
Първият въпрос, на който авторите на проекта и членове на работната група би трябвало да отговорят, е колко ще струва обединението и какво време ще бъде прахосано за съкращаване на едни администрации, създаване на други и т. н. Колко журналисти ще бъдат съкратени, а после ще се търсят нови. Отговорите не бива да се изчерпват с общи фрази. Има опасение, че вместо до икономии, скрояването на общата шапка може да доведе до раздуване на щата и повече
разходи.
Срещу идеята за сливане работят редица сериозни основания {виж карето с най-важните от тях). Например страхът, че в резултат на необмислени ходове кризата от БНТ (която е в дългове) ще се пренесе в БНР. Страхът не е напразен. Телевизията е по-скъпата медия и инвестициите ще се насочат към нея. Радиото ще се окаже в губеща позиция. Жалко, защото в последните години то се утвърди като пример за стабилност и успешно развитие, признат от Европейския съюз за радио и телевизия.
За 3 г. БНР пусна две нови регионални станции в София и Видин, на старт е и трета в Бургас. Сигналът му се чува и на места, където няма телевизия и частни радиостанции след нови 68 У KB предаватели. А с въвеждането на цифровите формати изглежда настъпи интереси на частни конкуренти…
Към технологичното обновление се прибавя и влиянието на БНР върху растящата му аудитория. Влияние, което се дължи на многобразието от позиции и на гласовете, изчистени от влиянието на чалгакултурата.
Загадка е как ще се управляват програмите в БНР, ако се реализира проектът "Лозанов". Сега една администрация отговаря за четири програми. Да речем, че моделът бъде разрушен. Какво ще дойде на негово място? Четири администрации? Всяка програма има продуценти, които решават творческите въпроси. Занапред как ще бъде? Задава се необозрим хаос, ако всяка програма по всеки въпрос пита така наречената "шапка"… Ако се слеят новинарските екипи на БНТ и БНР, ще гледаме новини по матрица. Не, благодаря.
Накратко сливането на обществени медии по модела на Би Би Си хем не води до създаването на второ Би Би Си, хем отнема години. Време, през което обществените медии ще губят влияние за сметка на частните.
Изглежда това е целта на готвената промяна…
Парите и СЕМ
Друга спорна идея е как да се финансират медиите. БНТ и БНР получават пари от бюджета и от собствени приходи. Сега се предлага създаването на фонд за обществени медии, отворен… за всички. Предложението за фонд, пред който да кандидатстват медийни проекти с обществено значение, е добро. Но парите във фонда би трябвало да се дават само на частни медии и в случай, че проектът не се родее с изданията на "Биг брадър"… БНТ и БНР пък да запазят обществения си характер с помощта на смесеното финансиране.
И съдбата на СЕМ е вързана с проекта. СЕМ ли ще решава на кого на даде пари от фонда и на кого – не?
Ако се слеят БНТ и БНР в Национална радио-телевизионна компания (НРТК), подобна съдба би следвало да сполети СЕМ и Комитета за регулиране на съобщенията. В противен случай прекалено много стават органите, които регулират медиите без ясна полза за обществото, което им плаща.
Позицията на управляващите засега е неясна. Официално ГЕРБ не стои зад предложенията, които възбудиха страховете. Проектът е като рожба на експерти, загрижени за обществената полза. Нещо, което изглежда все по-съмнително.
***
Две в едно
В подкрепа на запазването на самостоятелното съществуване на БНР и БНР могат да бъдат изброени редица аргументи. Ето по-важните от тях:
• БНТ и БНР имат над половин век самостоятелно развитие като национални обществени медии. Радиото печели аудитория от 75 г., телевизията -от 50 г.
• Съществуват разлики в програмното, технологичното и финансовото състояние на двете медии. Въпреки конкуренцията БНР успя да се запази като лидер на медийния пазар. Радиото е финансово стабилно, въпреки че получи с 9 милиона лева по-малко от предвидената субсидия. БНТ отстъпва по пазарен дял пред частните национални телевизии. "Сан Стефано"се зарази от финансовата криза на държавата.
• Толкова тежка структурна реформа се предприема в нормална бизнес среда, а не по време на сериозна финансова криза.
• Условия за успешен финал на мащабното преобразуване е подкрепата на хората, които работят в медиите. Засега такава липсва.

Стр. 17

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 28.07.2010 

Днес е 190-ата седмица, в която Кеворк Кеворкян е на страниците на “Труд" с рубриката си “Приказки за телевизията". От края на 2006 г. неговите анализи са едни от най-четените и най-коментираните (справка – електронното издание на вестника ни). И това не е случайно.
Кеворкян четвърт век, с малки изключения, беше автор и водещ на легендарната “Всяка неделя". В допитване до зрителите през 2004 г. тя бе посочена като най-доброто предаване, а Кеворкян за най-добрия водещ в 45-годишната история на БНТ. Тези резултати бяха потвърдени в проучване за 50-годишния юбилей на телевизията. А през последните години той доказа, че е виртуоз не само пред камерата, а и като пишещ журналист.
Миналата седмица бе доста бурна, 211 коментара на скромната ми дописка не са шега.
От тях 161 са общо взето в подкрепа на автора. 50 – против. Това число заслужава внимание. Зад него се крият 23 читатели: един е повторил 9 пъти мнението си, друг 6 пъти, трети – 5 пъти, двама по 4 пъти, и пр. Аз все още разбирам и от веднъж.
В краен случай трябва да ми се повтаря два пъти. Все пак – благодаря.
***
И какво видях през седмицата? Ето какво.
В първия момент помислих, че Гена Трайкова е нападната от комар – както се случи с една азиатска говорителка, която се принуди да глътне насекомото, за да защити професионалната чест на телевизията си. Слава Богу, Гена не се наложи да го прави, нямаше и комар в студиото й – само директно включване от Русе за тамошните комари. Но ефектът беше същият. Как се развиха събитията?
Гена анонсира репортерката Кристина Владимирова, и преди да е задала въпроса си, тя рече: “Надежди има…" И прекъсна започнатото изречение.
А пък Гена погледна като онази азиатска говорителка и след мъничка пауза попита: “Има ли надежда за край на кошмара на русенци с комарите?"
Стана ясно, че въпросите са предварително уточнени. Така е днес – всичко предварително се изпипва, уговаря, шлифова, излъсква – дори за сърбежите от русенските комари.
Водя дело срещу една добре известна ви телевизионна цветарка и понеже се крие като плъх изисках от телевизията длъжностната му характеристика. И там срещнах нещо изумително.
Ето какво е било едно от задълженията на този храбрец: “Да репетира всичко текстове от 5 до 7 пъти, преди да излезе в ефир."
Да репетира от 5 до 7 пъти тъпите думички, които ще ръси в ефир! Иначе си дава вид, че е много важна персона, че от него зависи дали слънцето да изгрее или не. А пък се оказва, че е един нищо и никакъв комар. Толкова елементарен, че въпросното слънце със сигурност го отбягва.
Разбира се, иначе Гена си върши добре работата, от доста време е и редактор на “Би Ти Ви Репортерите", една от най-солидните рубрики на Би Ти Ви. Кристина очевидно също притежава качества. Обаче едно просто изречение трябва да се репетира, няма как. Това е голямо бреме за тези момичета – и за всички в занаята, макар че може би все още не го осъзнават.
Два дни по-късно Венелин Петков също не успя навреме да омеси едно изречение. Някаква клета дискотека в Балчик била прекалено шумна, Венелин трябваше да съобщи за това важно събитие, но неизвестно защо се разколеба, погледна листа пред себе си и накрая се реши да каже, че дискотеката била шумна “от късна вечер до ранни зори". Просто изречение, но му тежеше като окови от федерален затвор за особено опасни престъпници. Тези обикновени, но предварително съчинени фрази са адът на иначе способни водещи. И Венелин не смее да импровизира, а иначе вече е отличен журналист, с чудесни перспективи пред себе си. И той, и Гена, и мнозина други имат и още едно качество – не са заразени от налудно-натрапчивите мании за важност на хора като онзи плъх, за който стана дума.
***
Доста странни реплики се чуха през седмицата – не особено смислени, и досадни като ухапвания на комар.
Например покрай неразбориите около проекта “Горна Арда" научихме невероятни подробности, бяха направени нови открития – няма спор, историята на българския преход изобилства с открития, всяка нова чета политици колумбовци все открива някакви америки.
Българската история сякаш се пише със симпатично мастило. Решаваш да видиш какво е било по-рано, отгръщаш назад страниците напосоки – а те са празни, трябва да се взираш в бели листа. Написаното/казаното е отлетяло с изсъхването на мастилото. При това, колкото и да нагряваш по-късно страниците с ултравиолетова лампа, нищо не се появява, нищичко.
И повечето политици сякаш са създадени по подобен начин – изглежда в материала, от който са омесени и в който нечистите примеси са далеч над нормата, има и немалка доза симпатично мастило. И, хоп, няма ги – идват от мъглата и след време изчезват, разтварят се отново в нея. И това време става все по-кратко.
…
Едно особено ухапване – тази ли е точната дума? – долетя чак от Рим.
Бойко откри там плоча в църквата “Свети свети Виконтий и Анастасий" – жест към паметта на папа Йоан-Павел Втори, който предостави този храм на българската общност за извършване на богослужения.
В Рим имаше вече подобна плоча – поставена в базиликата “Санта Мария Маджоре" преди близо три десетилетия. И подписана, както следва – “От признателния български народ".
Сега освен признателния народ се е подписал и Бойко. (И то не със симпатично мастило.) Живков не е бил толкова умен, за да го стори. Обаче съветниците му със сигурност са били по-схватливи от тези на Б. Б.
Не е моя работа всъщност, но не е уместно човек да ръси името си, където му падне.
…
Между другото.
Бях във Враца на 2 юни 1980 година, за да излъчвам второто, извънсофийско издание на “Всяка неделя". И по някое време, може би час преди началото на програмата, в хотелската ми стая нахълта директорът на продукция Георги Петков, за да ми каже, че на площада е направен атентат срещу Живков, който бил в града заради Ботевите тържества на Околчица. “Хайде, де" – рекох аз и реших, че Гошо се шегува. В нашия екип си подхвърляхме доста волности. Репортерът Емо Розов например беше накарал една уредничка да пусне пропуск за влизане в телевизията на Александър Солженицин, който по онова време си траеше нейде из Северна Америка. Тъй че изобщо не повярвах на Гошо.
И по-късно също не повярвах на версията за “атентата" – понеже на два пъти разговарях във “Всяка неделя" с “атентатора" Цветан Килограмски. Веднъж веднага след промените през 1989 година, и втори път през 2004 година. И двата пъти Килограмски твърдеше, че просто е искал да предаде писмо на Живков, нищо повече.
През 1980 година Живков беше вече 26 години на власт, ако се брои от времето, когато е станал първи секретар на комунистическата партия.
А в наши дни, още на първата година от властването на Бойко, една жена скочи с детето си срещу колата му в кърджалийското село Кирково.
Нищо особено не искам да кажа.
…
Константин Караджов (Би Ти Ви, 21 юли) направи отличен репортаж за посещението на премиера в Кирково.
И там имаше ухапвания от комари. Един симпатичен мъж зададе извънредно смислен въпрос и додаде: “С висше образование съм, но не мога да разбера какво правите."
А комарът му отговори, зъъ-зъъ: “Ами ти, като си с висше образование, няма да гледаш тютюн бе, човек. Нали си с висше? Мисли тогава нещо с главата."
Малкото клакьори се захилиха, но телевизионната публика със сигурност е потънала в земята от срам. Това беше рядко безтактна реплика на земеделския министър Найденов.
Репортажът не скри опита на Шерие Юсейн от с. Фотиново да се добере до премиера.
А той пропусна една възможност – в стила на грубовато-симпатичния пиар, който го задоволява засега, да спечели още малко лустро. Или е преценил, че няма шансове, не съм сигурен. Но не се спря да разговаря с Шерие.
Все едно, в Кирково се случи нещо важно.
Ние не познаваме България, взираме се предимно в София и големите градове, нямаме очи за истинския български живот, а той вече е ужасен. И е живян от неизменно добри, почтени и кротки хора. Виновни единствено за това, че допускат да бъдат анимализирани до краен предел. И може би изобщо не допускат, че с търпението си анимализират, в крайна сметка, и държавата.
Караджов наистина е добър репортер, но беше допуснал и една досадна грешка. Във въведението му към срещата в Кирково тамошните хора бяха лаконично наречени “местните". Надявам се, че това е един невинен пропуск. Иначе, ако не е така, следващото определение за хората от покрайнините ще бъде “аборигените". А още по-късно – “белите остатъци" в една циганска държава, и пр.
Истината за България може да бъде видяна в Кирково и, разбира се, навсякъде другаде в подобни селища. А не по морското крайбрежие, където всичко вече е гротескно до краен предел.
Драмите по морето тепърва започват и това е неизбежно, понеже там дълго време властваше един безразсъден, алчен разум. Безумията се състояха главно по време на мандата на царя, писах вече за това, и под разсеяния му поглед. Сетих се за него, понеже тия дни, около мораториума за имотите му, отново повториха фрагмент от скорошното му интервю по Би Ти Ви, в който с половин уста – да не би случайно да споменат К.К.! – стана дума за първото ми интервю с него през февруари 1990 година. Усукванията на царя вече са ви втръснали, обаче сега той надхвърли себе си. Пак го питаха дали е имал имуществени претенции към България – и той взе, че отговори по онзи нелеп начин, който вече владее виртуозно. Навремето искал да каже, че няма претенции за пропуснати ползи заради това, че имотите му били отнети. Ново двайсет. Това са успели да измислят за 5 години гламавите адвокати край него. Ах, ти, царю честити, лихварю сладък!
Чудна държава сме.
Пластичните хирурзи започнаха да се появяват по рекламни билбордове. В резултат силиконовите цици масово започнаха да се пукат.
Държавата отпуснала над 4 милиона за реклама на българския туризъм – и по морето започнаха да гърмят хладилниците и помпените станции.
Когато един премиер се оправдава, че не е лихвар и очаква да му повярваме, какво очаквате от спекулантите край морето, които искат да изкормят живота за един сезон. Вместо да си купят по един агрегат за 4-5 хиляди лева. Там войната тепърва започва. Един актьор беше споменал, че Холивуд е публичният дом на американската мечта. Ако побутнем малко тази фраза, бихме могли да кажем, че нашето крайбрежие твърде скоро ще се превърне в клоаката на една от българските мечти.
Изглежда нищо у нас вече не може да бъде направено, без да бъде непрекъснато наблюдавано извънредно внимателно. Нашият девиз може би трябва да бъде “Пикай и покажи" – както в Америка наричат извънболничната терапия, при която веднъж месечно се изследва урината на обвиняемия за употреба на наркотици…
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 12 981 души и бе коментирана от 211 от тях.

Стр. 16

в. Монитор | 28.07.2010

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж е австралиец, базирал разследващата си организация в Швеция.

Възможно ли е Wikileaks да измести традиционните медии? Въпросът добива все по-голяма актуалност, след като базираната в Швеция организация публикувала в сайта си 91 000 документи, съдържащи информация за войната в Афганистан.
За тези, които не знаят, уточняваме, че Wikileaks е система за масово публикуване на тайна информация от анонимен източник. Съществува от декември 2006 г. и е базирана в Швеция.
Тези дни около името на Wikileaks се зашумя, след като въпросните 91 000 документи бяха споделени първо с "Ню Йорк таймс", с лондонския "Гардиън" и германското списание "Шпигел".
Схемата показва как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, разпространи БТА. Но показва също, че традиционните медии все още имат ключова роля в новините.
Въпросът е дали Wikileaks е журналистика – термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, публикуващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". – Те са ново явление." И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към класическите новини, основателят на Wikileaks Джулиън Асанж казва пред "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя например пусна в обръщение видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс..
Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация. Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят. Броени минути след публикуването им линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Асанж. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

ДОСИЕ

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж няма дом, отсяда при приятели по света. Неговата мрежа включва 800 доброволци и 10 000 "поддръжници".
Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".
Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде". Австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.
В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер.

Стр. 23

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 27.07.2010

Единият прилича на Вин Дизел с очила. Другият също е с цайси, но е повече тип басист от "Акага". Третият пък е нещо като българска версия на Едуард Нортън.

Сравненията в случая са полезни и необходими, защото спасяват тримата водещи на новото ток-шоу на TV7 от пълна анонимност. Тук се крие най-големият минус и същевременно най-голям потенциал на предаването “5400”, продуцирано от бившата “градска легенда” Виолета Сечкова и нейния режисьор Иван Радев.

Константин Лунгов, Ники Тодоров и Краси Москов са абсолютни дебютанти като водещи на скъпоструващо шоу с огромно студио, ефектен декор и солиден екип автори и организатори. Гладът за нови лица в тв пространството е по-силен отвсякога. Повечето телевизии и продуцентски компании са във видима финансова, а оттам и идейна криза. Изтърканите физиономии на повечето лица предизвикват все по-голямо раздразнение.

На този фон рискът, който TV7 поема с “5400”, е сериозен. От друга страна, това е единственият шанс телевизията да успее да се открои сред общото ниво от изтъркани тв жанрове, водещи, гости и прочие клишета.

Впрочем, навремето точно същите пълни новобранци бяха и Иван и Андрей, стартирали своя “Сблъсък” от невзрачната кабеларка “Ден” и постепенно еволюирали до едни от най-успешните и търсени продуценти в българския телевизионен бизнес.

Тримата водещи на “5400” – новите Иван и Андрей, умножени по 1.5

“5400” впечатлява с без съмнение най-добрата начална заставка, правена за тукашно шоу някога. Студиото е мащабно – до такава степен, че публиката чак се губи в него. Изглежда малко неуютно, а зрителите – недостатъчно. Декорът е модерен, дори леко футуристичен.

В един от най-свежите моменти (предшестващ коментарите на заглавия от печата) зрителите замерят тримата водещи с топки от вестници. Има и други попадения, които придават небрежен и алтернативен привкус на шоуто.

Как се справят Константин, Ники и Краси? Със сигурност по-добре, отколкото анонимността им предполага. Четенето на текста от аутокюто (стегнат и забавен, напълно в традициите на “Междинна станция” на Иван и Андрей и Old School на Нико Тупарев) им се удава доста повече, отколкото на Камелия, например, или пък на ранния Азис.

В разговорите със събеседници и тримата показват достатъчно бърза и адекватна реакция. Не се знае доколко това е заслуга на редакторите, които им говорят в ушите, но няма и значение – важното е, че диалозите вървят стегнато, без излишно губене на време, а от гостите се изтръгва максимална информация в минута.

Колкото до самите гости – на този етап те не са нещо качествено различно от до болка познатите муцуни, които се въртят в другите предавания. Наличието на трима водещи обаче осезаемо разнообразява комуникацията в студиото. Засега Косьо, Ники и Краси по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират или да си пречат.

Репортажите извън студиото? Засега са по-скоро оригинални, отколкото интересни. Подборът на темите също не е такъв, че да привлича някакво по-специално внимание, открояващо предаването от общия поток.

Това обикновено са неща, които всяко предаване подобрява, набирайки скорост. Проблем пред “5400” по-скоро е слабият му PR, недостатъчното лансиране както в рамките на самата TV7, така и в информационни канали извън нея.

Какво например пречи всяко прекъсване на Формула 1, която се излъчва само по тази телевизия, да започва с кратък анонс за шоуто същия ден? Нима таргетът не е почти един и същ?

Програмата на всяка медия има достатъчно ресурси, за да наложи подобно амбициозно шоу, както и физиономиите, имената и личностите на водещите му. В това отношение TV7 – иначе без съмнение най-смелият и амбициозен канал в момента, търпи най-сериозна критика.

Дали “5400” ще стане новия “Сблъсък” или новите “Градски легенди” или няма да успее да се наложи в силната конкуренция на късния неделен следобед – това ще стане ясно най-рано наесен. Дотогава ще ни остане удоволствието да гледаме едно атрактивно шоу, направено с хъс и настроение. В момента то е сред редките примери ако не за надхвърлени, то поне за изравнени очаквания и липса на големи разочарования.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Йоанна ИЛИЕВА | 26.07.2010

"Нямам време да чета вестници, информирам се от интернет. Този отговор се чуваше често от кандидатстудентите по журналистика на устния изпит в УНСС, състоял се вчера. Темата за икономическата криза поизпоти кандидатите, докато коментираха фактите за България и антикризисните мерки на правителството. Повече ги затрудни обаче въпросът "Какво представлява Лисабонският договор?" Само няколко души знаеха отговора.
Младежите признаха, че са очаквали по-лесни въпроси. "Не можах да се сетя навреме какво е Лисабонският договор. Откъде да знам, че ще ме питат и за Европейския съюз?", отсече притеснено момиче.
На устния изпит се явиха 173-ма кандидати, получили оценка, не по-ниска от 4,00 на писмения. Те се борят за 50 места. Конкуренцията тази година е помалка в сравнение с миналата. Момчетата имат по-голям шанс, защото по традиция са по-малко от момичетата, а местата са по 25 за всеки пол.

Стр. 7

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

www.hotnews.bg | 26.07.2010

Лора Крумова е в дълъг отпуск, който май няма да свърши с края на лятото. Тя вероятно няма да се върне на екрана наесен, казаха от Нова тв, цитирани от "24 часа".
За разлика от нейните партньори, които често се сменят, Лора неизменно води сутрешния блок от 5 години. Затова сега продуцентите са й дали възможност да си почине, както и сама да реши дали иска да води сутрин, или да започне друго предаване.
Витомир Саръиванов и Ели Гигова – двама бивши спортни водещи, ще станат новите лица на “Здравей, България” наесен..
От Нова тв са предложили на Никола Стойнов, който смени Милен Цветков, отново да се върне, но само като водещ на спортната рубрика в “Здравей, България”. Той е отказал.
Промените все още се обсъждат, решение вероятно ще има през август.
Дотогава – през първите 2 седмици на август, “Здравей, България” ще излъчва от плажа на Варна. “Всички излизат в отпуск и е нормално да потърсим по-лежерен формат”, каза продуцентът на блока Асен Григоров.

Оригинална публикация

в. Труд | Доротея ИВАНОВА | 24.07.2010

Телевизия без скандали ще гледаме наесен. Или поне така обещават продуцентите от "Олд скуул", които тази година ще правят две предавания по Нова тв – "Истината за нас" и "Bailando – сцена на мечтите".
Би Ти Ви пък ще отговори на удара с благотворителното шоу "Великолепната шестор-ка", където популярни лица пеят кой както може в подкрепа на благородна кауза. Другата
тежка артилерия на телевизията срещу Нова ще е сериалът "Стъклен дом", който вече ще се излъчва два пъти седмично през делничните вечери.
"Bailando – сцена на мечтите", което ще се завърти от септември, е българска компилация от две много популярни мексикански предавания – "Пей за мечтата си" и "Танцувай за мечтата си". В родния вариант на шоуто обикновени хора ще пеят и ще танцуват в продължение на 3 месеца под ръка с популярни личности. Голямата награда този път няма да е нито кола, нито пари, нито апартамент, а сбъдване на съкровената мечта на участника (виж интервюто долу).
"Истината за нас", другото ново предаване на Нова тв, въобще няма да прилича на "Цената на истината", твърди психоложката на шоуто Ани Владимирова. Сгодени двойки ще седнат на детектора на лъжата, за да си кажат истината в очите. Въпросите, на които ще отговарят, ще бъдат измислени от самите участници. А наградата ще е 100 000 лв. Досега 460 млади двойки са попълнили анкетни карти за участие.
"Великолепната шесторка" ще се завърти в ефира на Би Ти Ви през септември. Водеща ще е Ани Салич. Заради ангажимента си съм шоуто тя ще трябва за кратко да напусне новините на телевизията, а за нейна заместничка се спряга Виктория Петрова. Каква ще е каузата, за която този път ще се събират пари, продуцентите от "Глобал филмс" още не издават.
Преди 2 г., когато шоуто се завъртя за първи път по Би Ти Ви, бяха събрани над 1,8 млн. лв. за децата от дома за деца в неравностойно положение в село Могилино.

Стр. 21

в. 24 часа | 24.07.2010

Волен Сидеров прави партийна телевизия с име “Атака". Това научи “24 часа" от запознати с тайния до този момент проект.

Той е в доста напреднала фаза и се очаква програмата да тръгне през есента. За целта вече почти е оборудвано помещение за тв студио до редакцията на вестник “Атака", което стояло празно.
Предстои да се купи техника и да се назначат журналисти и технически лица. Първоначално медията ще излъчва само в интернет, но амбицията е да се включи в пакетите на кабелни оператори. Предвижда се 24-часова програма. Тя няма да е само партийна пропаганда – ще има документални поредици и развлекателни програми. Главен герой в една от тях вероятно ще бъде самият Волен Сидеров, издадоха посветени в плановете на лидера. Грубата концепция била той да е нещо между водещ и жури в шоу, което на живо ще подбира млади лидери – по подобие на тв риалити. А наградата за победителя щяла да е реална политическа кариера, например избираемо място в листите за депутати или общински съветници.
Не било изключено в програмата да се включи и друга звезда от ПГ на “Атака" – красивата депутатка Калина Крумова, която е със солиден опит като водещ в тв СКАТ. Именно оттам тръгна и голямата популярност на Волен, който имаше рубрика всяка вечер. След парламентарните избори обаче бургаската медия и “Атака" развалиха отношенията си.
Телевизия “Атака" ще се финансира от държавната субсидия на партията, ще се търсят и спонсори.
“Ако реша да направя такова нещо, ще го направя. И то добре", отклони въпросите по темата самият Волен Сидеров.

Стр. 4