Виж кой пише

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 11.07.2010

Свидетели разказват, че български премиер на международна конференция бил запитан кои са собствениците на една родна медия. Той отговорил, че не знае. Чужденците останали с впечатление, че този човек или лъже, или не е премиер. Печатът от векове се величае като четвърта власт, която информира обществото и пази интересите му от погрешни решения на другите три власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Парадоксът в България през 21. век е, че тази четвърта власт може да бъде анонимна. Има вестници и списания с неизвестен собственик и с адрес пощенска кутия. Други посочват компания издател, но за читателя е невъзможно да разбере кой е действителният собственик. Тази смътност позволява манипулация на информацията в услуга или вреда на политически и/или бизнес интереси и се превръща в заплаха за свободата на словото. Важно е читателят да знае кой е собственикът, за да прецени обективността на медията и да реши дали да й се довери. Подтикнат от лоялните издатели, сегашният премиер реши да не изпада в положението на гореспоменатия си предшественик и правителството подготви закон, който да извади наяве действителните собственици на вестници и списания. Как ще стане това, каква ще е ползата за обществото и за бизнеса и защо дебатът засега донесе повече вреда отколкото полза за журналистиката? Моля, четете на следващите страници.
ПО-ГОЛЕМИ НЕПРИЯТНОСТИ не съм имал в бизнеса. Един вестник непрекъснато забърква фирмата във всевъзможни измислици, изкарва ни протежета на властта, съдружници на сенчести структури и какво ли още не. Уронва добро ни име, а даже не можем да го съдим, защото не е ясно кой го издава. Търговската му регистрация не е наред, вместо адрес има пощенска кутия, името на редактора е едно от най-често срещаните.
Това разказва мениджър на компания, която работи в Бургас и е "герой" на едно от местните издания, претендиращо за голям тираж. Лично засегнат, той смята за абсолютно необходима законовата поправка, която
ще освети собствеността – ще задължи вестниците и списанията да обявят издателите си и да ги впишат в публичен регистър, поддържан и контролиран от Министерството на културата. "Ще се постараем промените в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения да бъдат приети от Народното събрание до лятната ваканция", казва Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, медии и гражданско общество. Според проекта най-късно до един месец, след като законът влезе в сила, печатните медии трябва да попълнят декларация за собствениците си и да я депозират в Министерството на културата, което ще я качи на сайта си. Те ще са длъжни да разкрият всеки действителен собственик – до физическо лице, което получава приходи от дейността на изданието. Това означава, че трябва да се представи цялата верига юридически лица, участващи в дружество издател, чрез всички физически лица, които притежават дялове или акции в тях. Според Радомир Чолаков, юрист на "Вестникарска група България", която издава всекидневниците "Труд" и "24 часа" и още десетина вестници и списания, притежателите на
акции на приносител също няма да останат анонимни, защото са записани в книгата на акционерите, а тя трябва да бъде дадена при поискване от държавния орган. Въпреки идеите да се забрани на офшорни компании да притежават печатни медии, такова ограничение
няма да има. Модерното законодателство не поставя забрани, а предписва правила, обяснява Чолаков, който участва в подготовката на закона като представител на Съюза на издателите. Т.е. офшорните компании -притежатели на вестници и списания в България, също ще трябва да разкрият физическите лица, които са техни действителни собственици. Министерството на културата, където ще се подадат декларациите, няма да създаде специална администрация, която да проверява истинността им. Предполага се, че предупреждението за наказателна отговорност при неверни данни е достатъчно, а ведомството ще изпраща съмнителните издатели на прокуратурата. Останалите вестници са пряко заинтересовани да разкриват злоупотреби, така че страхът от журналистически разследвания ще е възпиращ. Ако декларациите не бъдат подадени до един месец, след като законът влезе в сила, глобата е 2000 лева на издаден брой от вестника или списанието, казва Чолаков. Всяка промяна в собствеността също трябва да се регистрира. Като гаранция, че вече няма да се тиражират продукти с неясен издател, печатниците и разпространителите ще бъдат задължени да проверяват дали той е посочен в т.нар. редакционно каре. Контрол ще упражняват и общинските инспекторати. Както всеки регистрационен режим, и този ще натовари издателския бизнес с администра тивни процедури, но авторите на закона се кълнат, че те ще са умерено сложни и няма да затруднят лоялните играчи на пазара. Изясняването на собствеността в печата беше поискано от Съюза на издателите и това е гаранцията, че поне големите групи ще разкрият действителните си собственици. Съюзът и сега има регистър в сайта си, но са включени само дружествата издатели, а не е проследена веригата до физически лица. Освен това не всички издатели членуват в съюза.
Макар че има безспорна полза от промяната в закона, възможностите му не бива да бъдат надценявани. Ако действителният собственик иска да се скрие, не е проблем да намери подставено лице, което да регистрира като издател. Точно това се случва при вестници и списания, създадени, за да обслужват останалия бизнес на собственика или да притискат конкурентите му, да прокарват или продават влияние. Застрахователна компания например напразно полага усилия, за да докаже връзката между всекидневник, публикувал компромати за нея, и неин конкурент. Освен това регистрацията на собствеността не означава, че се изяснява произходът на капитала за печатното издание. А, както казва експертът Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, капиталът е част от посланието, неяснотата му е дефицит на послание. Именно заради това той лансира идеята печатът да стане регулиран както радиото и телевизията, да бъде вкаран в нов закон за медиите и да го наблюдава съвет за медиите. Засега е ясно, че група, назначена от премиера и оглавявана от Лозанов, ще пише нов закон, но дали той ще е само за електронните или и за печатните медии, още не е решено. Издателите не са единни по въпроса. Има мнения, че това вече ще бъде прекалено. За създаване на електронни медии има ограничен ресурс – и при ефирните честоти, и при цифровизацията, така че е логично някой да дава лицензи и да упражнява контрол. При печатните медии е достатъчно да има правила за прозрачност на собствеността, а регулатор да бъде пазарът. Който смята, че правата и интересите му са нарушени, може да се оплаче в Комисията за защита на конкуренцията, в съда (за клевета, обида или пропуснати ползи), в етичната комисия (ако е нарушен моралният кодекс, подписан от повечето български вестници и списания). Крайните радетели за прозрачност пък настояват печатът не само да декларира собствениците си до физически лица, а да има механизъм за проверка за произхода на капитала като при банките например и задължение всяка година изданията да публикуват подробен списък на източниците си за финансиране (от продажби, рекламодатели, спонсори, субсидии от собственика и т.н.). Това означава да се създаде администрация, която да упражнява контрол. Нуждата от нея е съмнителна – в крайна сметка данъчните органи и прокуратурата са длъжни да изпълняват точно такива функции и без специална регламентация. Георги Лозанов говори, че законът трябва да изключи капитали – т.е. да прогласи капитали, които нямат право да създават медии. "Не всички капитали могат да бъдат защитници на правото на информация", обосновава се той и добавя, че ще се спазва обаче пазарният либерализъм. Има най-малко две съмнения дали са необходими ограничения. Първо, ако става дума за капитали с престъпен произход, те по закон са изключени не само от медиите, а и от всякакъв бизнес. Второ, доказано е, че забраните от типа "врата в полето" не работят. Справка – според Закона за радио и телевизия собствениците на рекламни агенции нямаха право да притежават електронни медии, но това не само не беше сложно да се заобиколи, но се оказа във вреда на самите медии. През тази зима изискването беше отменено. Красимир Гергов, собственик на рекламни агенции, вече официално има дял в Би Ти Ви, Про.бг, няколко радиа. Собствениците на "Нова телевизия" и "Диема" обявиха, че създават рекламна агенция, за да обслужват бизнеса си. Така че забраните не намаляват, а по-скоро увеличават
смътността на медиите. Другият проблем, за чието решение се възлагат надежди на нов закон за всички медии, е концентрацията. Според Георги Лозанов е нужна цялостна схема какви концентрации на собственост са разрешени, защото сега те се правят без ограниче-
ния – хоризонтални (няколко печатни медии), вертикални (собственикът на вестници и списания притежава печатница и разпространителски фирми), диагонални (различни типове медии – радио, телевизия, сайтове, вестници).
Повечето издатели смятат, че трябва да е ясен пределът на медийна концентрация, защото може да бъде заплашена не просто конкуренцията, както е в другия бизнес, но и плурализмът на мнения в обществото. Този път не заради цензура, която упражнява властта и заплашва свободата на словото, а заради влиянието на капитали, които носят собствена идеология и могат да манипулират информацията. Особено опасни са поли-тико-корпоративно-икономическите намеси, както ги нарича Лозанов. Т.е. когато собствениците
продават медийното си влияние на властта, а тя им се отблагодарява, като им осигурява предимство пред кон курентите в извънмедийния им бизнес и/или ги награждава с държавни поръчки. Лесната печалба от другия бизнес се вкарва обратно във вестниците, те могат да се продават на ниска цена и така да привличат читатели, което пък прави манипулацията на общественото мнение още по-силна. Увеличеното влияние се продава още по-скъпо и се стига до омагьосан кръг, който е опасен за демокрацията.
Факт е, че в печата малцина от действителните собственици са чисти издатели. Повечето имат и друг бизнес. Не бива обаче да се спекулира с твърдението, че на всички тях медиите са им нужни само за да упражняват влияние в подкрепа на другия си бизнес. Това просто не е вярно. Част от вестниците и списанията са проекти, които носят печалба. Други поне се самоиз-държат. Трети са замислени като бизнес, в който трябва дълго да се инвестира, но при нормализация на пазара ще започне да връща вложенията. Четвърти са спонсорирани от собствениците, които вярват, че изпълняват социалната си отговорност, като осигуряват трибуна за различни мнения или "немасови" теми. Не е вярно и обратното – че собствениците на медии, които нямат друг бизнес, са застраховани от търговия с влияние или от намеса на властта. Разделителната линия е, първо, моралът и, второ – дали искат да правят професионални медии. "Издателите си дават сметка, че професионалните медии трябва да са свободни и независими, иначе умират или се продават на политическите интереси. Медийни предприемачи искат да правят бизнес на медийния пазар, не да търгуват влияние с политиците", казва Иво Прокопиев, един от издателите на "Капитал" и "Дневник".
Колкото и да е парадоксално, прозрачността в собствеността на медиите ще е от полза за обществото и за бизнеса, но засега разговорът като че ли внесе объркване, защото произведе два-три мита. Първо, създаде впечатление, че собствениците едва ли не пишат вестниците. Ежедневно и ежечасно диктуват дописките или поне ги четат и нищо не може да излезе без тяхно знание. В масовия случай не е така – собствеността, мениджмънтът и редакционната политика са разделени. (Поне в националната преса не са много изданията, където собствениците са и главни редактори.) Има договорени със собственика правила, които главният редактор следва. Да се твърди, че повечето издатели знаят какво пише във всеки брой, е смешно – най-малкото защото, ако се занимават с публикациите, няма да им остане време за другия бизнес. Но и да се твърди, че редакционната политика е напълно независима от собственика, е прекалено. Няма как собственикът всеки път да не харесва изданието, то постоянно да се разминава с разбиранията му и да не се раздели с редакционния екип или да не предяви претенции към политиката му. Всъщност отношенията до голяма степен зависят от
културата на собственика. Ако той уважава свободата на словото, избира главен редактор, определя основните правила и оставя журналистите да се занимават със съдържанието, като спазват етичния кодекс на медиите. Всеки журналист пък е свободен да напусне, ако смята, че издателят или главният редактор го принуждават да изневерява на професионалния и гражданския си морал. Проблемът е има ли достатъчно свободно място, където да отиде, и достатъчно добър ли е, за да го вземат.
Когато премиерът Бойко Борисов през май съобщи, че ще има закон, изясняващ собствеността на медиите, каза: "Целта е слушателите и читателите, и зрителите да знаят кой провежда тази политика. Аз по написаното или чутото в новините знам кой корпоративен интерес сме нарушили през деня". Така излезе, че всяка критика към властта е продиктувана не от нейните грешки и от желанието на журналистиката да изпълни основната си мисия – да защити обществения интерес, а от бизнес интересите на издателите. Това не е ново, твърдели са го и предишните управляващи. Сега обаче регистърът на собствениците ясно ще показва дали те могат да бъдат обвинявани, че прокарват корпоративните си интереси чрез вестника или списанието си. Усложнението идва, когато защитата на
обществения интерес съвпада с корпоративния. Да речем, издателят развива бизнес с възобновяеми енергийни източници, а вестникът критикува държавната политика в тази област. (Това е реален пример. Моля, вижте отговора на Иво Прокопиев.) Тогава въпросът е дали читателите имат доверие на изданието и дали публикациите успяват да го накарат да разпознае собствения си интерес.
Всъщност въпросът е тъкмо за доверието, защото пресата не продава на читателите просто новини и коментари. Прозрачността на собствениците в известна степен ще разсее "смътността", но сама по себе си няма да повиши доверието. "Виж кой пише" наистина е част от посланието, но основната е "Виж какво пише".

Стр. 58 – 59, 60 – 61, 62 – 63, 64

Промени в управлението и собствеността на “Икономедиа” АД

www.capital.bg I 4.08.2010

Компанията-издател на "Дневник" и "Капитал" обяви днес промени в управлението и акционерите

Най-голямата българска група за бизнес медии "Икономедиа" АД прави промени в редакционното и оперативното управление и в собствеността си.

Решението на акционерите е да се създаде нов орган – редакционен съвет, който ще бъде надзорен за редакционната политика на изданията. Задачата на съвета е да гарантира запазването на високите професионални и етични стандарти на изданията и тяхната независимост. Редакционният съвет ще избира главните редактори на "Капитал" и "Дневник". Съветът ще бъде съставен на квотен принцип. Най-голяма квота имат независимите представители (представители на гражданското общество и водещи неправителствени организации) – трима души. С по двама представители участват мениджмънтът на дружеството (това са изпълнителният директор и директорът продукти и операции) и журналистическият екип (представителите ще се избират от общото събрание на журналистите в "Икономедиа").

"Създаването на редакционен съвет е изключително съществена промяна по отношение на редакционната политика в "Икономедиа". Вярвам, че тя ще гарантира както независимостта и професионализма на изданията, така и пряката им връзка с гражданското общество", коментира ролята на новия орган Иво Прокопиев.

Предстои редакционният съвет да бъде сформиран в рамките на месец. Една от първите му задачи ще е изборът на нов главен редактор на "Капитал". Настоящият Галя Прокопиева напуска и до назначаването на нов изпълняващ длъжността ще бъде Станка Тошева, която е първи зам. главен редактор на "Капитал". В "Дневник" няма да има промени.

"Икономедиа" АД има и нов изпълнителен директор – Елица Ангелова. Елица Ангелова е завършила право в Софийския университет и има MBA от Мичиганския университет.

В структурата на собствеността също настъпва частична промяна – на мястото на досегашния акционер Филип Харманджиев с 49% участие влиза Теодор Захов. Участието на другия акционер Иво Прокопиев (51%) остава непроменено. Иво Прокопиев няма да участва в органите за оперативното управление на дружеството.

Филип Харманджиев за излизането си от "Икономедиа": "Оттеглянето ми е свързано с желанието ми да бъда фокусиран в едно поле на дейност – винения ми бизнес. Радвам се, че "Икономедиа" ще има за акционер способен, финансово стабилен визионер с изключителни познания в телекомуникационния бизнес в лицето на Тео Захов. Елица Ангелова, която ме наследява като изпълнителен директор, е дисциплиниран, талантлив и добре образован мениджър – екипен играч, което е перфектно съчетание за предизвикателствата на медийния бизнес. Излизам от компанията, но оставам приятел на екипа, Иво и Тео и почитател на изданията."

"Има дигитална революция в медиите, "Икономедиа" е водеща в този процес в България и е голямо предизвикателство как продължава напред в следващите няколко години", каза Теодор Захов. Теодор Захов е успешен интернет предприемач и председател на БАИТ.

Оригинална публикация

В медийния гьол акули и копърка

в. Република | 04.08.2010

Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.
Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.
Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена " Красимир Гергов купува "Труд" и "24 часа" за 60 млн евро".
Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.
Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…
Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.
"За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заявява Хомбах за в. " Ханделсблат". " Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар".
Според " Ханделсблат" настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. " Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара", гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.
Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.
В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. " Новости": "За ВАЦ няма повече място в Сърбия." Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.
Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в " Романия либера".
Според " Ханделсблат" проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. " Труд". Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.
Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…
Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: " В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата". Винаги идва този момент.
Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на " Труд", "24 часа", "168 часа" и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.
В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.
В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.
Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в " жълтата" преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.
Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.
Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от " Труд" и "24 часа" би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.
Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…
Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците " Сега" и " Стандарт". За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.
В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.
В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в " Агент Солт". Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.
По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да " тегли" от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.Причината била повече от прозаична – влюбила се в " обекта". После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…
Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.
Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за " черна работа" или " мокра поръччка", както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.
Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.
Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.
Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.
Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

Стр. 9

Слави аут от bTV!

в. Show | 04.08.2010

Миналия петък Слави официално потвърди новината, която "ШОУ" разкри още преди месеци. Дългия призна, че слиза от екрана, а сценаристите му обявиха кастинг за нов водещ на предаването.
Слави Трифонов се изсулва като пръдня от гащи от bTV, коментират в Интернет. След като се разбра, че Дългия "сдава стола" в собственото си предаване, форумите се препълниха с догадки какво ще прави оттук нататък най-богатият български шоумен.
Според едната версия Слави ще остане в САЩ след задокеанското си турне. Както "ШОУ" вече писа, той си има проблеми с данъчните и с ДАНС. България вече въобще не е комфортно място за живот за Дългия, който успя да си създаде доста неприятности с финансовите си машинации и "мокрите политически и икономически поръчки", които изпълняваше чрез шоуто си и които му навлякоха много врагове. И макар че Бойко Борисов е настоящата му мишена №1, инициаторът за разправата с Трифонов е експремиерът Иван Костов, твърди сайтът razkritia. НАП също вече диша във врата му. След сигнала, подаден в парламентарната комисия за борба с корупцията от Борислав Стоянов от "Атака", най-после излезе със становище по въпроса. Шефът на комисията Димо Гяуров обяви, че ще започне проверка на далаверите на Дългия. Освен данъчните в разследването ще се включи и ДАНС, която ще се рови в съмнителните контакти на Слави с братята Маргини и кръга около ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов. Ще бъде проверена и аферата с укриването на приходи на фирмата на Дългия "Седем осми" чрез щатската офшорка "фулмър трейд линкс". Паметливи припомнят, че офшорката на тв водещия е регистрирана на един и същи адрес заедно с фирми на Маргините и Величко Адамов.
Данъчните правят и пълна ревизия на приходите на Дългия, след като се появиха съмнения в началото на годината, че той е укривал доходите си, за да си намали данъците. При тези обстоятелства нищо чудно Трифонов след щатското си турне да не се завърне у нас, докато нещата поулегнат и той се ориентира накъде ще задуха вятърът, коментират анализатори на обществено-политическите процеси у нас.
Мнозина обаче смятат, че Дългия се готви за скок в политиката. Това отдавна се говори в общественото пространство, като се споменават имената на Георги Първанов и бъдещият му нов политически проект, както и това на олигарха Георги Гергов, който щял да спонсорира "бъдещите творчески планове" на стария си приятел Слави.
"Чичко Славчо вече е на трамплина към поли тическите врътки. Телевизионните му омръзнаха. Чичкото ще да се е засилил в големото блато да цопне. В парите, пардон, в политиката. Насъбрал е достатъчно цинизъм и непукизъм и що пък да не си позлати тези придобивки?!", пише интернет-потребетил с ник omana а Светлана го допълва компетентно; "Слави влиза в политиката. Всичко е пресметнато. Първанов и Станишев го очакват".
ЕДИНСТВЕНО В "ШОУ ГОЛЯМАТА МУ ЛЮБОВ МАГИ Е БРЕМЕННА!
Голямата любов на Слави – варненката Магдалена, е в напреднала бременност, видя с очите си човек на "ШОУ". Наша проверка обаче показа, че русокосата ексманекенка не чака дете от Дългия, а от друг мъж. Отскоро дипломираната психоложка, която откри свой собствен център със спонсорството на още непрежалилия я шоумен, се подписва не Ангелова, както се водеше, а Данаилова. Този факт навежда на мисълта, че Жената в живота на Слави се е омъжила без шум и фанфари.
Бременната красавица дотолкова се е потопила в трепетите и проблемите на майчинството, че напоследък дава психологични консултации само по тази тема. Маги е специализирала терапии за бременни, жени с проблемно забременяване, следродилна депресия и се занимава с това както в своя център "Емпания", така и в специализираните сайтове, посветени на майчинството.
ДОСИЕ:
- Магдалена Ангелова-Данаилова има бакалавърска степен по "Психология" от СУ "Свети Климент Охридски" и магистърска по "Клинична психология и психоаналитична перспектива".
- Преди няколко години Слави й помогна да направи собствен бизнес и спонсорира нейната гордост, наречена "ЕМПАТИЯ – център за хармония , баланс и психотерапия". Той се намира на столичната улица "Мальовица" №1. Проверка на "ШОУ установи, че в момента клиниката на Маги е в лятна ваканция навярно заради предстоящото й раждане.
- Наскоро стана известно, че Трифонов е прехвърлил няколко свои имота в София на името на Магдалена.

Стр. 16

Кръстева и Пеевски купуват “Пайнер”?

в. Show | 04.08.2010

Фолкбраншът се тресе от слуховете, че кръг, близък до Ахмед Доган и ДПС, е договорил купуването на фирма "Пайнер". Според мълвата до края на 2010 г. сделката с "Нова българска медийна група", зад която стоят Делян Пеевски и Ирена Кръстева, и боса на "Пайнер" ще бъде финализирана. Основната цел на протежетата на Доган е "Планета тв", твърдят добре информирани източници. Те разкриват, че неслучайно вестниците на Кръстева и Пеевски са сред основните медийни партньори на лятното турне на "Пайнер". "ШОУ" пък припомня, че Делян от няколко месеца върти любов с Цветелина Янева, която неистово лансира.

Стр. 2

Диана Янкулова: Никоя власт не обича неудобните въпроси

в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

Варненски екип от специалисти развива иновативен медиен канал

Невена ТРИФОНОВА I 2.08.2010

Екипът на BUS tv работи по реализацията на нова визия

BUS tv е високотехнологично решение, чиято основна цел е да предостави нови информационни възможности и ползи за гражданите на Варна, пътниците в градския транспорт, публични организации и рекламодатели. Телевизията на този етап се разпространява само в рамките на морската ни столица.
BUS tv предоставя телевизионна и мултимедийна реклама, базирана на най-новите информационни и комуникационни технологии. Медията позволява излъчване на стандартни видеоклипове, филми и реклами на TFT телевизонен екран.
BUS tv е алтернативен канал, предназначен за разпространение в превозните средства и свободно достъпен за пътниците.
„От началото на нашето развитие преминахме през много предизвикателства, но въпреки това успяхме да реализираме една интересна, полезна и нестандартна медия. Изградихме успешни партньорства с варненските медии, които спомагат за разнообразието на нашата програма”, сподели Веселина Влайкова, управител на BUS tv.
Рекламно-информационния канал BUS tv може с висока ефективност да стартира, продължи или допълни всяка рекламна кампания, без да са необходими допълнителни инвестиции в рекламни носители или формати.
„Услугата, която предлагаме, притежава голяма гъвкавост по отношение на планирането и програмирането на рекламните форми. Ние имаме възможност за стартиране или промяна на рекламната кампания или съдържанието на програмата в рамките на 24 часа”, разясни Ива Танкова, част от екипа на BUS медията.
Иновативният канал е ориентиран към осигуряване на полезна информация на пътниците на градския транспорт. В излъчвания модул са включени предстоящи събития, културен афиш, новини, злободневни предавания, публицистика, хороскоп, времето, хумористични скечове, късометражно кино и рекламни форми.
След проведено проучване е установено, че 80% от варненци пътуват редовно с градския транспорт, а 60% от тях – всеки ден.
„Задължителна част от нашата фирмена политика е обратната връзка с гражданите и рекламодателте. До този момент сме получили много похвали от редовни зрители, и не малко градивни критики, но това са нещата, които ни карат да продължаваме напред и да се развиваме. Разработваме тематични кампании, чрез които всяка фирма – участник, има възможността да отправи своето послание към жителите на морската столица”, допълни Веселина Влайкова. Екипът на BUS tv работи по реализацията на нова визия – по-модерна графика и обогатяване на програмния модул, най-късно от октомври тази година.

Zeitung “Vienna Dnes – Wien Heute”

Mag.Phil. Prof. Saschka ZHURKOV I 30.07.2010

Вестник "Vienna Dnes – Wien Heute" е печатно издание, издавано в Австрия на български и немски език. Разпространява се в: Austria, Ungarn, Mallorca, London, Paris, Slowakei, Moskau, Bulgarien, Luxemburg, Lichtenstein, Holland, Belgien, Schweiz, Deutschland. Разбира се, всеки който желае да получава вестника, може да се абонира за него, независимо на кое място в Европа се намира.

Изданието се състои от 6 многоцветни страници, формат А3 и излиза в средата на всеки месец. Съдържанието обхваща всички аспекти на живота в Австрия – новини, събития, известни личности, закони и правила и др.

Наред със създаването на австрийско-български информационен блок, друга основна цел на вестника е да зарежда читателите си с положителни и приятни емоции. Ето защо акцент се поставя върху добрите новини и положително въздействащата информация. Надяваме се, че в ежедневие, където медиите постоянно ни заливат с ужасяващи събития и факти, вестник като нашия би допринесъл за доброто настроение на читателите ни.

Цената на вестника е 0.50 Евро.

Годишен абонамент – 12,60 Евро
Абонамент за студенти и домакини – 6,30 Евро
Годишен абонамент в чужбина – 13,80 Евро
Абонамент за студенти и домакини в чужбина – 6,90 Евро

Сайтът на Виена Днес е естествено продължение на печатното издание. В него публикуваме всичко онова, което не сме състояние да споделеим с аудиторията си на страниците на вестника, поради ограниченото пространство и периодичността на вестника. Сайтът се обновява ежедневно и целта му е да държи в течение читателите си с най-актуалното от Австрия, България и света.

За рекламодателите предоставяме различни възможности за съвместно сътрудничество. Основните две са публикация в печатното издание или публикация в сайта. Възможни са и комбинации от двата вида реклама, при което предоставяме различни видове отстъпки и бонуси.

Като допълнителна услуга предлагаме и създаване на уеб сайт за всички фирми, организации и частни лица, които желаят да популяризират дейността си, но все още нямат индивидуално присъствие в интернет пространството. Заедно с изготвяането на сайт, предлагаме и поставянето на текстови връзки, банери или кратки описания на дейноста в сайта на Виена Днес.

Основни тарифи за реклама в печатното издание

Размер Черно-бяла Цветна
Цяла страница – 720 €
Половин страница 290 € 360 €
Четвърт страница 130 € 180 €
1/8 страница 42 € 90 €

Онлайн реклама

Тарифите за онлайн реклама варират между 120 и 200 Евро на банер за 1 месец, в зависимост от големината и разположението му в сайта.

Цената за изготвяне на реклама във вестника или банер в сайта е 150 Евро.

При публикации с продължителност 6 месеца предлагаме отстъпки.

Сумата за реклама можете да преведете по следната банкова сметка:

BG MUSEUM – VIENNA DNES

Сметка N:00440034454 BLZ : 17500

BKSBank AG

IBAN : AT29 1700 0004 4003 4454

BIC : BFKKAT2KXXX

www.viennadnes.com
www.wienheutezeitung.com

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден първи

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация