www.novini.bg | Борислава ЗАМФИРОВА I 04.10.2011

В своето писмо Варод казва, че е "шокиран" от факта, че телевизията обявява за "ексклузивен" материал, сниман незаконно на снимачната площадка на филма "Непобедимите 2" в София, както и че анонсира интервю със Силвестър Стало
Изпълнителният директор на "Ню Бояна Филм" Дейвид Варод изрази възмущението си от излъчен материал в съботната новинарска емисия "Календар" на Нова телевизия в отворено писмо да медиите от днес, 3 октомври, в което заявява, че ще предприеме законови действия спрямо медията за накърняване "доброто име и положителния професионален имидж на "Ню Бояна Филм".
В своето писмо Варод казва, че е "шокиран" от факта, че телевизията обявява за "ексклузивен" материал, сниман незаконно на снимачната площадка на филма "Непобедимите 2" в София, както и че анонсира интервю със Силвестър Сталоун. В писмото се твърди още, че "Ню Бояна Филм" не са предоставяли ексклузивни материали, Варод определя излъчения материал като незаконен, а извършеното действие като криминално, пише dnevnik.bg.
"Заснемането и разпространението на кадри, съдържащи изображения на лицата, участващи в заснемането на продукцията, декори и реквизит, които са изключителна собственост на продукцията, са злонамерени и незаконни", продължава писмото, в което Варод допълва и опасенията си, че подобни нарушения на закона и реда могат да се окажат фатални за идването на бъдещи големи филмови проекти в страната, което "ще бъде голяма загуба и за икономиката на България".
Според съобщението адвокатите на Варод ще се заемат с казуса. Полицията също е уведомена.
В съботната емисия "Календар" по Нова телевизия от 19 ч. е излъчен материал, видимо заснет с непрофесионална техника – вероятно мобилен телефон. Кадрите са обявени като "еклузивни кадри от зрител на Нова телевизия". На тях се виждат сцени от различни декори на снимачна площадка, както и фигура, снимана от далеч и отвисоко, която видимо прилича на Силвестър Сталоун. В репортажа не се споменава интервю със звездата.
За dnevnik.bg от отдел "Връзки с обществеността" към Нова телевизия обявиха, че при тях не е постъпвала информация, свързана с писмото на Дейвид Варод, като от телевизията отказват да коментират случая.
На 29 септември Силвестър Сталоун пристигна в София за снимките на "Непобедимите 2". Очаква се в страната да пристигнат още Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен, Мики Рурк и Джет Ли. Режисьор на лентата е Саймън Уест.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ I 01.10.2011

Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал "уволнява" по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание "Бизнес" и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.
Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а доста реалистична картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании.
Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа с неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на "каишка". Според нея "пиарът" е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат.
Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.
Първа стъпка е "неволна" среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в "приятелски" разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обращение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.
Ако това не даде резултат, се пристъпва към следващия етап – среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема – срещу "отстраняване" на проблема се предлагат дребни подаръци или обещания за "плодотворно съвместно сътрудничество". Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта е да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току-що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с "проблема".Ако изброеното дотук не "свърши работа", идва петата част – стимулиране на клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или са срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като "направляване на граждански дела". Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. При среща с тях се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.
Случаите, при които у нас е прилагана тази схема, са доста, макар да не се радват на публична разгласа.
"Защо трябва да е срещу журналистите? Ние винаги сме били заедно, тъй като съм и бивш журналист" – така пиар специалистът Максим Бехар отговори на въпроса на "БАНКЕРЪ" какви действия изисква от него клиент, чието странно забогатяване е описано в медиите. Той допълни, че е чувал за подобни практики от страна на пиари, които обаче били аматьори в професията. Имал съм случаи, в които клиенти казват, че търсят пиар, за да си осигурят медиен комфорт. Защото така били чували. Нашата работа обаче е да улесним контактите им с медиите, а не да ги цензурираме. Ако разследване на корупция на даден клиент се окаже вярно, работата на пиара е да му помогне да не се оплете в приказките си", казва още Бехар.

Стр. 35

в. Всеки ден | 01.10.2011 

Бившите гаджета се скараха жестоко на публично място

Бившите интимни приятели Явор Дачков и Люба Кулезич, които прекараха 9 години от живота си заедно, се скараха зловещо на пресконференцията. Двамата се хванаха за гушите, докато бившият служител на НСО Пламен Устинов разкриваше скандални факти около главата на "Октопода" Алексей Петров. Бившите гаджета дори бяха седнали в противоположните краища на залата в БТА.
През цялото време Дачков задаваше пространни въпроси на Устинов, докато Кулезич протестираше. "Какъв е този полицейски разпит?", питаше водещата на "Насреща" по TV7 и бясно констатираше: "Вие искате да запушите устата на човека". Напрежението растеше с всяка изминала минута, а враждебните погледи между двамата бивши бяха забелязани от всички присъстващи на събитието. Караницата дори прерасна в обвинения за поръчкова журналистика и във взимане на тлъсти хонорари. Истинската патардия вдигаха Илиана Беновска, Кристина Патрашкова, Дачков и Кулезич, чиято караница приличаше повече на селски скандал, отколкото на официална пресконференция. Водещият Огнян Стефанов се опитваше да въдвори ред сред колегите си, но мисията беше абсолютно невъзможна. Наложи се представителят на БТА да се намеси, за да спре словесният сблъсък между журналистите. Черешката на тортата бе появата на водещия Сашо Диков, който нахлу чак след края на пресконференцията и взе да се държи като следовател. Кулезич побесня.
"Отказвам да участвам в израждането на журналистиката в бухалка и побойник. Вие сте невъзпитани груби мутри! Превърнали сте се в копие на патрона, който ви плаща. Не усещате ли, че превръщате журналистиката в мутренско-фатмашко занимание? Не случайно на баща ви са казвали Дико Куката. Вие сте достоен негов наследник", обърна се към Сашо Диков Люба Кулезич.
Избликът бе предизвикан от желанието на Сашо Диков да разпита Устинов на излизане от залата. "Вие използвате микрофона като меч, с който пресрещате хората – със заплахи журналистика не се прави!", отсече устатата водеща.
Сашо Диков не можа да се успокои дълго време от репликата на Люба Кулезич. "Защо намесваш баща ми, той е покойник?!" – не спря да повтаря той. Диков обясни, че баща му е работил в МВР, после е бил шофьор на автобус и е починал на 54 години от инфаркт.
"А вие пожалихте ли моя татко и моята майчица? Писахте какви ли не гадории за тях, че са рязали партизански глави, а те бяха най-добрите хора на света", отвърна почти разплакана Кулезич.
По-късно пред "Всеки ден" известната журналистка разкри, че е омерзена от случилия се цирк на пресконференцията. "Свидетели сме на нагли манипулации и саботаж на шепа хора, които бранят физически и писмено патрона си Алексей Петров. Това е наистина потресаващо!’ обяви Люба.

Стр. 7

в. Капитал | 17.09.2011 

Най-верният репортер на вътрешния министър стана говорител на градския съд

Преди няколко месеца съдия Владимира Янева – семейната приятелка на вътрешния министър, беше избрана за председател на ключовия Софийски градски съд. И тъй като тя отстъпваше по всички показатели на другия претендент, трябваше да й се доверим, че причината да бъде избрана не е приятелството й с Цветан Цветанов, а нещо трето. След като беше назначена, Янева успя да се забърка в няколко скандала, но бързо беше покривана от властта и всеки обясняваше, че личните й отношения с Цветанов нямат нищо общо с професионалните. Е, не точно.
Тази седмица стана ясно, че репортерът от "24 часа" Блага Георгиева е започнала работа в съда като говорител. Георгиева винаги е била редом до вътрешния министър – и по време на полицейски акции, и при важни моменти от семейния му живот.
Сред последните й материали за работата на вътрешното министерство бяха съветите на Цветан Цветанов за това как се сменят пелени. В публикациите си репортерката ставаше постоянно безкритична трибуна на базираните върху неверни факти нападки на министъра срещу съда.
Георгиева е назначена въпреки неприключилия в момента конкурс за поста. От съда обясниха, че това е заради множество сигнали на журналисти, които искат пресаташе. Постановка, която не е съвсем логически издържана: забавихме се с конкурса и защото се забавихме, назначихме без конкурс, но пък обявихме конкурс, за да бъде назначението без конкурс с конкурс.
През седмицата съдиите в СГС (които са сред най-острите критици както на Янева, така и на вътрешния министър) са получили заповед на Владимира Янева, според която трябва да "съгласуват" медийните си изяви с… Блага Георгиева. Дали става дума за недоразумение, или е поредният опит да се "запуши" устата им тепърва ще разберем.

Стр. 39

в. Галерия | 15.09.2011

Шефката на градския съд Владимира Янева вече ще си има пиар. За поста е определена бившата криминална репортерка Блага Георгиева. Тя вече е напуснала "24 часа", в който работи от 10-ина години.
Бившите колеги на Блага са убедени, че като пиар на градския съд тя ще оправдае високото доверие
на Цветан Цветанов и неговото протеже Владимира Янева. Откакто ГЕРБ е на власт, Блага Георгиева избълва серия скучни интервюта с вътрешния министър, напомнят колегите й. Заради удобните си въпроси те я кръстиха "придворната журналистка на Цветанов".
Лоялността й ще бъде добре оценена. Пиарската заплата надхвърля 3000 лева, като на всеки трети месец ще й дават по още една заплата като "антикорупционен бонус". Така с парите на данъкоплатците ще бъде гарантиран
медийният комфорт на Владимира Янева Журналистката от Дарик радио Богдана Лазарова става шеф на кабинета на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който е изучавал право във Висшия институт на МВР. Журналистката заяви още през юли, че напуска медията от 1 септември, но не сподели къде отива, обясняват бившите й колеги. Пиар на административния съд е Таня Райнова, завършила спортни танци в НСА.
За нито едно от тези места не е обявяван конкурс.

Стр. 6

Deutsche Welle I 9.09.2011

"Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов", казва Бисмарк. За предизборните лъжи в България сериозно допринасят и медиите – те, както знаем, обичат да продават услугите си. Без всякакви задръжки.

По избори българските медии с особен устрем поемат пиар-роли. И само наивниците биха допуснали, че това е случайност или пък някаква циклична принуда. Не, самите медии си го търсят. До такъв извод стигат авторите на изследването на Българския Хелзинкски комитет „Прозрачност във взаимоотношенията PR и медии”.

В пиар-костюмче

Как работи схемата? Ами много просто. Започва се с това, че кристално-чисти пиар-текстове се представят за журналистически материали. Тази уникална подмяна е особено характерна за по-малките издания, модните списания и потребителски ориентираните вестници. С остра критичност правозащитниците установяват, че журналистическата дейност все по-често се превръща в слугуване на нечий властнически темперамент или корпоративен интерес. И все по-малко се интересува от това да търси и отстоява истината.

На лъжата краката са къси

Всички анкетирани журналисти и пиар-експерти единодушно обясняват, че най-вече частните медии се поддават на подкупване. Грубите поръчкови текстове могат да се открият във всякакви медии – малки и големи, печатни и електронни. А усещането за корупция е най-интензивно, когато става дума за политика, когато "се продават" партии, кандидати и стратегии.

Нося ти подарък!

Хем логично, хем някак изненадващо: най-често "мръсните поръчки" се изпълняват от редакторите в икономическите отдели. Но, разбира се, и самите медийни шефове не са против агитацията, нещо повече: те поощряват подчинените си да правят скрита реклама. И журналисти, и хора от пиар-бранша говорят за "тарифи" за отразяване на "еднократна поръчка".

Разбира се, поръчителите раздават и индивидуални подаръци за добре изпълнени задачи. Като "награди" най-много се търсят мобилните телефони и задграничните командировки. А с всяка следваща поръчка продажният редактор се радва и на все повече приятни изненади. С други думи: вестниците, радиото и телевизията се превръщат в бозайниче на групи, чиито действия се определят предимно от лични вражди и изгоди, а не от каузи.

От жълто към черно

Когато става дума да се омаскари някой, България има славни, вековни традиции. (Справка – Алеко Константинов.) Правозащитниците от Хелзинкския комитет смятат, че омаскаряването функционира особено добре в днешния жълтеещ медиен бульон. Неетичните кампании, както много деликатно ги наричат авторите на анализа, вървят още по-лесно поради това, че в България рядко се знае кои са собствениците на една или друга медия.

Да ти се отще да четеш

Близо половината от разпитаните журналисти виждат тъкмо там корена на злото. Другата половина обаче смята, че дори когато се знае кой е собственикът, съответната "прозрачна" медия пак няма никакви проблеми да наднича под хорските юргани и да се самопредлага за употреба в политически скандали.

Според проучването общинските медии често действат като стопроцентови рекламни агенции в полза на местните силни хора. В тази комфортна среда въпросните властимащи на воля се отдават на полит-агитация. И хич не ги е грижа да помагат на слабите, на закъсалите, на така наречените "жертви на прехода". Нито пък да мобилизират силните, онези, които спечелиха от промените в страната.

Преди избори не само много се лъже. Преди избори и много се очерня, а на хората направо им причернява.

Оригинална публикация

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 13.08.2011

Агенцията за малки и средни предприятия обвини и медиите за слабото усвояване на парите от "Конкурентоспособност"

Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че ведомството на Велкова е най-облагодетелствано от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева.
Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че

ведомството на Велкова е най-облагодетелствано

от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева. В същото време дружеството, получило най-много пари по линия на "Конкурентоспособност", фирма – "Мегапорт", може да се похвали с едва 2.5 млн. лева. Не е за пропускане и обстоятелството, че държавата, в лицето на Българската агенция за инвестиции и Института по метрология, е "прибирала" още близо 7 млн. лв., а конкретно Министерството на икономиката и енергетиката други 2 млн. лева. Тоест около една четвърт от европейските пари за подпомагане на бизнеса са отишли в администрацията под иначе благовидния предлог да подкрепи фирмите при кандидатстването с проекти.
Доколко това наистина се случва, става ясно и от постоянните оплаквания на компаниите за чиновническите недомислия и голямата бюрокрация в Агенцията за малки и средни предприятия, както и че тенденциозно се дава шанс европари да усвояват само дружества от определени сектори. Така една голяма част от фирмите отпадат още при подаването на документите си за кандидатстване. Показателен пример за това са данните от ИСУН, според които от общо 4208 подадени предложения само за 1200 са сключени договори.
На този фон няма как да не обърнем внимание, че агенцията е похарчила близо 484 хил. лв., осигурени от програма "Конкурентоспособност" за канцеларски материали, хартия и мастило за принтерите. Парите са дадени на три фирми – "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда", а обяснението на Марияна Велкова е, че хартията и мастилото се изразходват за документи, свързани с одобряването на проектите. По думите й тези пари даже били недостатъчни за обезпечаването на нуждите на ведомството, при все че в никакъв случай не можело да се нарекат малко.
"Тези средства така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени", казва тя. Съвсем бегло в изявлението й обаче се прокрадна и обяснението, че ако заложената сума не бъде изразходвана в рамките на проекта, може да бъде пренасочена към нещо друго, но това било малко вероятно, като се има предвид, че сме в средата на програмния период. Излиза, че е било възможно парите да се дадат, да речем, за технологична модернизация на някое предприятие, но чиновниците са решили

да си подсигурят хартия и мастило

И то при положение че в бюджета на отделните ведомства винаги са предвидени пари за подобни материали, а не се чака помощ от Европа за осигуряването им. Да не говорим, че в края на миналата година администрацията бе подсигурена с канцеларски материали за 12 месеца срещу 4.8 млн. лева. Това стана чрез централизираната обществена поръчка, при която впрочем бяха избрани споменатите "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда". Отделна тема е, че ако наистина искаше да помогне на бизнеса, Агенцията за малки и средни предприятия отдавна щеше да е въвела електронното кандидатстване по европроектите и тогава нямаше да има никаква нужда нито от хартия, нито от мастило.
Друг заслужаващ внимание пример за начина, по който се усвояват европарите, е поръчката за доставката на 14 леки автомобили, един микробус и един минибус на обща стойност близо 367 хил. лева. За обновяването на автомобилния парк на агенцията е избран "Булвария холдинг" и новите коли са на разположение на "експертите" от 19 май.
"Закупуването на возилата ще позволи на териториалните звена да посещават бенефициентите по всяко време. Бусовете пък ще са за нуждите на планираните обучения на представители на бизнеса в страната", отбеляза Велкова. Ще каже човек, че във всички труднодостъпни места, села и паланки у нас има фирми, които работят по европейски проекти. Истината е, че две трети от "бенефициентите" са в София, а останалите – в по-големите градове на страната.
В случая с колите има и друга интересна подробност – според критериите за оценка на офертите наличието на екстри има два пъти по-голяма тежест от сервизното обслужване и гаранционните условия. Казано по друг начин, чиновниците предпочитат

да се возят в по-луксозни автомобили

без особено да се интересуват каква е гаранцията и дали възникналите нередности могат бързо и качествено да бъдат отстранени. А и защо да се занимават с такива въпроси, след като от средствата, предвидени за насърчаване на малкия и средния бизнес, други 37 500 лв. ще бъдат отделени за извънгаранционен ремонт и поддръжка на купените возила. За целта вече е обявена процедура, като срокът за подаване на офертите е до края на август.
Колите са си коли, само че агенцията има нужда и от пари за самолетни билети и хотелски резервации за организирането на бизнес мисии в чужбина, посещения за обмяна на опит и участия в международни изложения. Сумата е за над 3.2 млн. лв., но поръчката все още не е обявена, тъй като е над праговата стойност от 1 млн. лв. и подлежи на предварителен контрол. Дотогава ведомството на Велчева е сключило договор с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да използва за самолетни билети избраната от него фирма "Хорнит".
Какъв специалист ще си при лоша техническа база? Ето защо агенцията е обявила и обществена поръчка на стойност 216 хил. лв. без ДДС за закупуването на компютърна и офис техника. Отделно за офис обзавеждане, стелажи и бюра ще бъдат дадени 67 666 лв. на "Седия" ООД.
Въпреки че Велкова ръководи общо 238 души,

предстои да бъдат наети и външни експерти

които да подпомагат участието на българските фирми в международни изложения и бизнес мисии. За тях от европарите ще бъдат похарчени още 248 хил. лв. без ДДС. За информационно-консултантски услуги за подпомагане на експортния потенциал на агенцията пък са предвидени 1.4 млн. лв., а за организирането на бизнес срещи и форуми в страната – 180 хил лева.
В защита на тези харчове Марияна Велкова изтъкна, че благодарение на участието на българските компании на международни панаири подписаните договори са били три пъти по-големи от очакванията. После точният им брой и приходите от сключените сделки се оказаха загадка дори и за експертите от ведомството.
Разбира се, крайната оценка за работата на Агенцията за малки и средни предприятия по усвояването на парите по "Конкурентоспособност" ще даде Европейският съюз след две години, когато изтича срокът за финансиране по оперативната програма. Лошото е, че ако тази оценка е слаба, поправителен няма да има.
***
Объркани в статистиката

Според ръководителя на Агенцията за малки и средни предприятия Марияна Велкова от началото на 2011-а бизнесът е увеличил износа си с 47% в сравнение с предишни години. Тя обаче не успя да отговори какъв е делът на малките и средните фирми в общия износ. Междувременно Националният статистически институт изнесе информация, че експортът на страната за ЕС през първото шестмесечие се е увеличил с 48.7% спрямо същия период на 2010-а и възлиза на 9.6 млрд. лева. Ръст бележи износът на необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) и химични вещества и продукти. Разбираемо износители на тези суровини са големите български компании и само 5% от малките и средните предприятия пласират продукцията си извън България.

Стр. 1, 28

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 10.08.2011 

Соня Колтуклиева е била продуцент на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром". компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри Сингапур и Южна Корея, за бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, за българските общности във Ванкувър. Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт… Изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.

- Соня, министрите се събраха на "изнесено" заседание в Евксиноград, но още са на работа, докъм 15 август. Какво става из коридорите на властта?

- Из софийския ефир се разпространява като виц на сезона есемес, който една креслива бивша телевизионерка изпратила на министър от кабинета "Борисов". В него тя обяснявала с нетърпящ възражения тон, че всички пари от обществените поръчки на съответното министерство трябва да минават през нея. Когато показали съобщението на Бойко Борисов, той се "качил на черешата" и здраво крещял няколко минути. Авторка на есемеса е Ани Русчева, личен пиар на рекламния бос Красимир Гергов. Тя се помота напред-назад из коридорите на "Сан Стефано" 29, май по едно време репортерстваше в предаването "Плюс-минус", продуцирано от Елена Вълчева, но не остави забележима следа в БНТ. По царско време работеше като пресаташе на Агенцията за приватизация / АП/. През май 2003 година избухна скандал по повод съмнения, че компании, регистрирани в офшорни зони, ще изкупят части от "Вива Венчърс", ако дружеството придобие 65% от БТК. Тогава тя обяснява от името на АП, че всички офшорки, представени от "Адвент" като съинвеститори в сделката за БТК, са проверени от Национапната служба "Сигурност" и не представляват опасност за страната. През 2005 година името й изплува покрай нов скандал – Столична община тръгва да завежда дело срещу БТК, защото компанията не плаща наем за кабелната си мрежа в София, както твърди известният общински съветник от ДСБ Вили Лилков.
А познай в каква роля се появява на хоризонта този път Ани Русчева – като служителка в дирекция "Връзки с обществеността" на БТК. Забавно е.
В Агенцията тя защитава БТК, а пък после БТК й се отблагодарява с добре платена служба с приятни екстри
Сладкодумната Ани обича да виси с часове в едно модно заведение близо до БНТ, което се управлява от сестра й, съпруга на Георги Кузмов, бивш шеф на Ефир 2 в БНТ приближен на Красимир Гергов, който в последно време менажира медийния фестивал в Албена.

- Същата Ани Русчева. която споменаваш, се обади миналия вторник, за да крещи заплашително по телефона, заради публикация на в. "ШОУ", че Красимир Гергов прави сватба за един милион евро в Тоскана с приятелката си Деница, от която има тригодишна дъщеря…

- Да, разказаха ми за това. Красимир Гергов, който иска да се представи "целият в бяло с клонка от маслини", бил адски ядосан, че някой е написал за шамарите, които Деница отнесе от съпругата му Румяна в столичен джаз-клуб преди три години, когато майката на двете му дъщери с потресение узна за неговото прелюбодейство с водещата на "Цветно" по БНТ. Но още повече се е подразнил, заради споменаването на сумата от един милион евро, които ще похарчи за тридневното парти в Тоскана, гарнирано с голф-турнир на частното игрище към замъка Castigfion del Bosco. Едно на ръка, че звучи като "пир по време на чума" на фона на българската мизерия и новата световна криза, но по-притеснителното за медийния магнат е, че той е затънал в дългове към български банки.
Инвестициите му в няколко голф-игрища се оказаха тежък "камък на шия" и практически невъзвръщаеми за десетилетия напред…
Та въпросната Ани Русчева веднъж ме покани като главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма, за да ме агитира да убедим държавата да промотира България като голф-дестинация. Красимир Гергов така е свикнал: да дава пари за луксозни партита на собствените си голф-игрища, но друг да рекламира България като голф-дестинация, ако може. И понякога му се връзват на номерата, като по време на управлението на НДСВ и тройната коалиция, например. Не остана "капо" и при тази власт. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма му даде милиони за рекламни кампании на страната в чужбина, които никак не личи да са ефективни при тези празни плажове, хотели и ресторанти особено на Северното Черноморие.
Когато се случи трагичният инцидент с 14-годишната Сара, която се удави в необезопасен басейн в "Златни пясъци" и медиите в Германия взривиха общественото мнение срещу България, нямаше кой да направи грам антикризисен пиар. Знаеш ли защо?! Защото немската фирма "Медиа консулта", партньор на фирма "Крее" на Красимир Гергов отказа да работи за страната ни, тъй като не си била получила парите от предишни дейности, поръчани от българска страна…
Не бих искала да се съмнявам в обективността на бТВ, но някак съмнително изглежда да се редуват елейни репортажи за голф-турнири от провинциален порядък с яростни репортажи, бичуващи масовия туризъм и системата ол-инклузив. Туристическият бранш заподозря умисъл от страна на голф-инвеститора и "консултант" на бТВ Красимир Гергов. Ако си беше направил труда да плати на експерти за маркетингово проучване, навярно щяха да му кажат, че България още дълги години ще си остане чартърна дестинация за морски туризъм. Голфът е туристически продукт, който изисква много добра инфраструктура, летища, яхтени пристанища, лесен достъп до игрищата и разни други екстри…
Та докато Красимир Гергов се стяга да се прави на принц в Тоскана, неговата придворна Ани Русчева плаши гаргите, като се опитва да притисне някой министър, та белким й сервира обществена поръчка за 500 000 лева, че и повече. Както каза един от тях:"Моята класация е: нахален, по-нахален, най-нахален, Ани Русчева." Не бих се занимавала изобщо с нея, ако не беше дясната ръка на рекламния монополист Гергов, от когото се плашат вече няколко правителства, особено преди избори. Защото той работи по системата:
"Първо създаваме проблем на клиентите, после им го решаваме за пари… много пари, Виж какъв абсурд. На път е да падне дори монополът на "Лукойл", но рекламният монопол на Красимир Гергов цъфти и връзва. Впрочем Красимир Гергов и Валентин Златев са близки приятели и родовете и на двамата са от Правец.
Гергов разпределя рекламни бюджети, той командва медиите, той изнудва властта да му дава обществени поръчки срещу медиен комфорт, иначе следва… дискомфорт и удари под кръста.
Негови бизнес-партньори са така наречените Кънчовци – Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, мастити социолози, които подсилват медийната мощ на Красимир Гергов. На кой властник му стиска да се изправи срещу такава мощна компания?

- Между другото, видели са те да разговаряш в една софийска сладкарница с дъщерята на бившия премиер Петър Младенов, която отдавна стои далеч от светлината на прожекторите… Затова ми е интересно за какво си говорихте?

- Срещнахме се с Таня Младенова, заради медийната шумотевица около убийството на Яна в Борисовата градина. В телефонен разговор с телевизионния водещ Мартин Карбовски, докато още се укрива, Николай Русинов-Чеци казва: "Разбира се, аз не искам цял живот да се крия, цялото ми семейство е разсипано. Доктори, моктори, дъра-бъра, фамилията. Петър Младенов ми е братовчед. Баба ми и майка му са сестри"…
Таня е изумена, че някой може така нагло да лъже. Баща й Петър Младенов лека му пръст е родом от село Тошевци, бивше Урбадинци.
Рожденото име на майка му е Стойна Димитрова Лилова, а на съпруга й – Тошо Младенов Герговски.
В онзи край имало традиция да се използва за фамилно име второто име на бащата. Затова бившият президент е Младенов, а не Герговски. Покойната Стойна Димитрова Герговска не е имала сестра, а само трима братя… Та се питахме, ако Николай Русинов лъже за този случай, дали казва истината за (нощта на убийството на Яна?!

Стр. 20

БТВ, Отпечатъци | 24.07.2011

Водеща: Нова мода наблюдаваме от известно време в политическия пиар. Но истинският бум предстои около изборите наесен. Пиар агенциите предлагат, а партиите под сурдинка купуват нов продукт – платени хейтъри или преведено на български щатни оплювачи, които срещу определена сума пишат цял ден във форуми и социални мрежи срещу набелязани политически и други опоненти. 168 часа забеляза и описа в последния си брой явлението, за което неофициално се знае отдавна. Затова съм поканила днес авторката на материала Сима Владимирова. Заедно с нея ще ми гостува и главната редакторка на сайта Уебкафе Емилия Милчева, която също има сериозни наблюдения върху феномена. По-късно с гражданския кандидат за президент и първия български еврокомисар Меглена Кунева ще си говорим за изборите наесен. Електоралните очаквания, конкуренцията и други теми, свързани със злобата на деня. Ще видите и разказ от 1 л.ед.ч. на един от постоянните обитатели на Борисовата градина. Паркът привлече общественото внимание като опасно място, където убиват и умират жени. Но най-напред платените хейтъри и щатната анонимна пропаганда със Сима Владимирова и Еми Милчева. Здравейте. Заповядайте. Благодаря ви, че сте тук. Заповядайте. Сима беше човекът, който написа нещо абсолютно публична тайна. Това, че вече има така да се каже услуга в пиар агенциите и такъв пиарски продукт – писане във форуми, чатове, социални мрежи срещу пари с бой по определени хора, които са политически противници или корпоративни опоненти на дадена фирма и че това на изборите ще бележи големи, невиждани висоти може би. Така ли е, Сима? Какво представляваше твоята проверка?
Сима Владимирова: Моят материал беше базиран точно на тази тема, защото аз разговарях с представители на основните политически партии. Не мога да кажа, че съм говорила с всички 330 партии, но с основните партии в българския политически живот и всичките те под сурдинка, както ти каза признават…
Водеща: С намигване.
Сима Владимирова: Не. Не. Абсолютно. Без никакво намигване си признават, че има такава услуга, но когато се опитах да ги цитирам всичките казаха, че… отрекоха. Просто никой не иска да си признае. И даже първоначалната информация, която достигна до мен беше от представител на политическа партия, който каза, че няма да ми каже имената на фирмите, защото са няколко и иска да ги ползва за изборите наесен. И затова няма да признае пред мен имената на фирмите. Но аз след това направих проверки по всички партии. И стана ясно, че някои плащат по-малко, други плащат повече. Когато става въпрос за местни избори в провинцията стоят нещата малко по-различно…
Водеща: По-евтинко е там или обратното?
Сима Владимирова: По-евтино. Но там от 3 лаптопа един и същи човек върши работата, която иначе на централно ниво в София се… или във Варна, или в Пловдив, в големите градове се наемат повече хора.
Водеща: Какво точно представлява този пиар продукт?
Сима Владимирова: Партията задава теми, които за нея са важни и съществени. И искат да бъдат коментирани в интернет пространството. Например такава тема за ДСБ е да няма АЕЦ Белене. Такава тема за БСП е да има АЕЦ Белене. Сещате се. такива важни политически теми, които трябва да бъдат насаждани под формулата непринудено изказване…
Водеща: Уж непринудено, а всъщност напълно режисирано.
Сима Владимирова: Същевременно те си знаят никовете. Те знаят никовете на хората, които влизат и има 1 или 2 души, които следят дали тези никове влизат и коментират по дадената тема. И се контролира дали парите са дадени абсолютно…
Водеща: За каквото трябва. Еми, ти си главен редактор на сайта Уебкафе. Един доста според мен успешен и четен сайт най-вече защото в нещо има много провокативни текстове. Ярки авторски материали. Понякога доста оспорвани, понякога доста в защита на каузи, които са непопулярни. (…) много случаи на форуми и писания, които са част от тях съвсем не непринудени, а както казва Сима, направо режисирани. Какви са твоите наблюдения?
Емилия Милчева: Ние определено сме свикнали на (…), както я беше нарекъл един журналист доста успешно и от доста време бяхме обмислили дали да не направим някаква хигиена на коментарите като например хората да влизат да коментират с профилите си от Фейсбук директно. Сега има и такава възможност, но остана и възможността за хора, които са регистрирани също, без да имат Фейсбук профил да могат да коментират. Моите впечатления са, винаги съм казвала, че е адски лесно, когато си скрит зад анонимност да коментираш и да пишеш всичко, каквото ако се изправиш с лицето си не би казал никога или най-малкото дори да го кажеш, няма да го повториш. Но за мен е много странно как партиите са се навили да дават пари за един такъв продукт по простата причина, че темата, Сима даде много удачен пример с АЕЦ Белене, темата е безгранична. Това означава не просто един форумец, който да седи отдолу, да плюе и да казва – не, вие сте идиоти, трябва да имаме АЕЦ Белене и така. Ако ще се спори с такива аргументи, както много често се спори във форумите…
Водеща: Всъщност това направи форумите почти нечитаеми напоследък. Защото имаше време, по което имаше време, по което те бяха много интересни, но…
Емилия Милчева: …няма експертни аргументи. Тогава имаше хора, които коментираха абсолютно експертно и всяко четене във форума първо те предизвиква теб да обмениш мисли, идеи, да научиш нова информация.
Водеща: Аз си спомням времето, когато работех във в-к Сега форумът на в-к Сега беше наистина феномен.
Сима Владимирова: Ама вие (…) цели страници от този форум.
Водеща: И това беше явление, от което наистина можеше да чуеш народния глас много аргументирано. Понякога дори по-аргументирано отколкото пишещите. Факт е (…). Но дори там, дори този форум, който продължава да подържа някакво ниво вече не е което беше.
Емилия Милчева: Ами за съжаление ще кажа, че една голяма част от хората, които коментират в сайтовете и то главно тези, които са анонимни за мен смятам определено, че една част от тях са твърде фрустрирани, твърде гневни и недоволни, с някакви дефицити. Определено няма как иначе да изразят това, което мислят. Нещо ги угнетява нещо, ги тормози. А е най-лесно, защото пред клавиатурата на компютъра те се чувстват богове, малки богове. Там можеш да правиш каквото искаш, там си всесилен, всевластен, можеш да обиждаш, можеш да замерят безнаказано с камъни или да оплюваш. И всъщност това е някакъв вид отдушник, който обаче е грозен по простата причина, че не би свършил работа нито на партия, нито на корпорация дори. В смисъл ако трябва да се оплюва продукт корпоративен.
Водеща: Идват ми на ум две неща. Едното, четох и в Новинар тези дни една статия по повод на форумите. Хейтъри е имало винаги, има ги отдавна. Това, което е новото, че те стават щатни, платени оплювачи, така да се каже. В тях вече се инвестират съвсем сериозно пари от политици, от партии, от корпорации, от фирми. Това става професия. Една от новите професии в България.
Сима Владимирова: Аз не можах да установя колко струва тази услуга, защото се оказа, че тя варира, цената й варира. Защото…
Водеща: Ти пишеш нещо като 500 лв.
Сима Владимирова: 500 лв, това беше за една определена политическа партия ми казаха, че плаща на месец на един от тези 20 да речем, 30 души, които постоянно влизат по форумите и то определени форуми, които имат значение. Не някакви дребни сайтове. Но става въпрос, че не можах да открия истинската цена и явно тя варира, защото включително чух и за 1000 лв за един човек, който влиза от 3 различни лаптопа. Но като цяло тези рекламни агенции предлагат цялостен продукт, цялостно рекламно обслужване и затова не може да се каже коя част от парите, които партиите плащат на рекламните фирми, каква част отива за т.нар.хейтъри.
Водеща: Знам, че в твоя материал, затова казах, че ти си първата, която го пише официално, но в същото време аз самата познавам и хора, на които са предлагали пари, за да пишат определени неща срещу определени суми. За тяхна чест тези колеги са отказали. Ами и пиар агенции, които също предлагат тази услуга. Т.е.от личен… моето лично така… личен рисърч… лична проверка показа абсолютно същото, което казваш и ти макар в твоя материал да няма конкретно позоваване и цитати. Само че бих искала да те питам, Еми, не си ли личи, когато не се пише със страст поне, ако няма аргументи, за които си говорихме преди малко? Поне ако не се пише от сърце, със страст под някакъв материал защитаващ или противопоставящ се на определена кауза? То би трябвало да си личи в онлайн пространството, както и в на живо, в живия живот, че работи това.
Емилия Милчева: Така е. Повечето хора, които имат бекграунд по темата или са достатъчно умни, следят и т.н. да, със сигурност ще го забележат. Но хората, които получават и се информират предимно от интернет като източник на информация много често дори не четат материала. Те само скролват надолу, виждат (…) в коментарите и започват да коментират. Много често аз съм хващала хора, които коментират и примерно плюят или ни казват – абе вие как сте го написали този материал, а горе стои източник като е ясно, че източникът е отвън. Но аз се подсетих нещо, което, от думите на Сима, което каза. Имаше, тъй като до момента кампанията на Обама първата с счита за една от най-успешните в онлайн пространството. Все пак онлайн бяха събрани повече от 2/3 от парите в кампанията му – 560 млн.долара от общо 750 млн.дойдоха от онлайн кампанията. Та там човекът, който водеше щаба, гуруто му беше казал, че всъщност онлайн кампанията е само един елемент. Той трябва да е съвършено интегриран към останалите елементи. В смисъл там онлайн кампанията не се използва, за да бъде оплюван този или онзи, а за да бъде свързват примерно избирателят от Охайо с някой, който е по-далеч, за да влязат те в една онлайн общност, където да си коментират и да си обсъждат предизборните слогани и т.н.
Водеща: Искаш да кажеш, че във вихъра на това хейтърство всъщност ние, всички ние пропляскваме именно това толкова важно общуване между различните етажи, различните светове даже бих казала? Защото какво пречи един човек образован, но просто, който не живее в големия град да си общува с Меглена Кунева, която след малко ще бъде гост в студиото или Ивайло Калфин, който ще бъде следващата неделя по време на една кампания. Защото сигурно той има въпроси към тях.
Емилия Милчева: И това е най-лесният начин да си обменят информация. Било то с чат във Фейсбук, било следейки туитовете, макар че в България Туитър не е от най-следените мрежи. Сега разбира се… Постепенно навлиза, но не е мрежа, която много се следи. Но така или иначе онлайн разговорите с избиратели или потенциални гласоподаватели може би е най-добрият начин да се разбере, аз мисля, че тук всички сме наясно с една азбучна истина, че черният пиар не върши работа.
Водеща: Да, но в същото време политиците струва ми се, че последни ще го разберат. Защото ние, медиите, отдавна сме го разбрали, понеже например аз ще ви кажа – в момента, в който форумът на Сега стана прекалено нецензурно място, аз престанах да го чета. Когато жълтите вестници станаха общо взето нечитаеми като цяло просто престанах изобщо да им обръщам внимание. Но политиците продължават да мислят, че това е канал, през който могат да стигнат до хората. Много бъркат. Какво мислиш ти, Сима?
Сима Владимирова: По тази тема ли? Аз исках нещо друго да кажа във връзка с младежките организации на партиите. Те си измиват ръцете.
Водеща: Това беше интересното, че в твоя материал те казват ние не плащаме… партиите казват ние не плащаме на пиар агенции, защото имаме младежки организации, те на доброволен принцип го правят.
Сима Владимирова: Те го правят на доброволни начала. Наистина може да използват и младежките организации, но плащат и на фирми. И най-смешното е, че всички партии твърдят, че техните младежки организации са най-добре организирани, имат най-голям потенциал, най-концентрирано могат да въздействат включително и по този начин в интернет форумите. Но аз се натъкнах и на обратната информация, че ползват и професионални услуги. Като самите партии задават темата от централата. Темата, която е важна за деня, за седмицата, за кандидата, за съответния кандидат дали това сега ще бъдат хората, които ще са кандидати за президент, за кмет, какви качества има и съответно и за противника вероятно черен пиар. Аз така си представям.
Водеща: Но проблемът наистина, Еми, просто искам да те върна в тази тема, защото ми се струва, че това е много тъжно, че ние задръстваме разговора именно с тази отрицателна емоция вместо да извлечем максималното от този пряк канал, който дава интернет. Така ли се получава?
Емилия Милчева: Така се получава и за съжаление уроците на прехода не се оказаха… не знам защо, но никой не научи уроците на прехода. Всички негативни кампании през този преход не знам да са свършили особена работа. И това, хейтърството сега, което партиите започват да преоткриват като начин да правят бизнес или политика, ще се зачудя кое от двете, няма значение…
Водеща: Определено правят и двете заедно.
Емилия Милчева: Да. Това като някогашните опашки, където… но там имаше нещо друго. Помните, че на времето на опашките се пускаха слуховете. Понеже нямаше интернет примерно Костов е циганин или нещо такова. Но там се намираше един човек, който е лидер на мнение. Той заставаше в квартала на опашката от съответната партия, мисля, че всички се сещаме коя и обясняваше и пускаше такива неща.
Водеща: Е аз ще те върна още по-далеч. По времето на възраждането, когато на мегдана примерно или на седенките са текли всички слухове. Интернет са седенки в социалната мрежа.
Емилия Милчева: Точно така. Но това са неща, които са били казани от лидери на мнение все пак. Човекът, който го казва всички останали го познават. Можеш да му се довериш, той е някакъв фактор, неформален лидер.
Сима Владимирова: Форумците те също се познават по между си и даже си казват – ти защо беше изчезнал, ти къде се губиш, я кажи. Те също се познават. Аз не изключвам дори възможността една пиар агенция или рекламна агенция да работи едновременно за две партии и да осигурява две различни гледни точки по една и съща тема.
Водеща: Защото проблемът с никовете… аз това, разбира се, в кръга на шегата, но няма да се учудя ако започнат някои хора да въведат нова професия стари форумци истински, реални със стари никове, което да започнат да ги продават, да ги дават под наем.
Емилия Милчева: Това е много хитро. Някой ще ти плагиатства идеята, сигурна съм.
Водеща: Защото аз знам от старите форуми като бг мама да кажем, там всеки новопоявил се е подлаган на много голяма проверка и го гледат с много голяма подозрителност именно заради това. По една дума от вас за финал.
Сима Владимирова: Ами аз се надявам партиите все пак да използват някакви по-легитимни методи макар че през всичките години на преход се е оказвало, че те са неизчерпаеми източници на различни трикове. Така че не бих се учудила ако има и нови трикове, които използват.
Водеща: Еми, ти.
Емилия Милчева: Нека помнят, че негативният пиар се връща.
Водеща: Добре. Благодаря ви много за този разговор.

Още по темата: 500 лв. заплата за партийна пропаганда в онлайн форуми, в. 168 часа | 22.07.2011